Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/

(Page 1) | 2 | 3 | .... | 2083 | newer

    0 0

    Animal Rescue Sofia

    На много хора тук, в България, не им се вярва, че нашите кучета са желани и обичани в чужбина. Питат ни: „Кой ще ги иска тия помияри!? Защо ги пращате в чужбина??? Сигурно ги продавате или ги пращате за експерименти!“ Специално за невярващите: помолихме екипа на приют De Reddingsboei да ни прати малко снимки на кучетата с техните осиновители, заповядайте:

    DSCN2798 DSCN2799 DSCN2800 DSCN2808 DSCN2818 DSCN2819 DSCN2820 DSCN2821 DSCN2824 DSCN2912 DSCN2940 DSCN2941

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Бу

    Фотография: Милена Коцева

    Фотография: Милена Коцева via LaMartinia

    „Да помогнем“ – често чуваме този призив. Понякога помагаме. Друг път нямаме възможност. Трети път забравяме и после се сещаме със съжаление – а можех да помогна!

    Когато става дума за дете, обаче, не можеш да забравиш, нито можеш да се престориш, че не те касае. Не може да не ти мине мисълта ‘Можеше да се случи на мен. Никой не е застрахован. Можеше да е моето дете!’

    Защото знам, че и вие като мен не искате никога, никога да страда дете или да е в нужда, която да постави родителите му в ужасяващото положение да не могат да помогнат на болното си дете, ви приканям – да помогнем на Вики!

    Вики е на осем години. За разлика от повечето осем годишни обаче тя е ограничена в много неща – страда от детска церебрална парализа (ДЦП) и се нуждае от терапия в израелска болница, която не се покрива от „Фонда за лечение на деца в чужбина”. Вече е преминала два курса на лечение, като за завършването на пълния терапевтичен цикъл са необходими още три. До този момент са събрани 2 841 евро от необходимите за третия етап от лечението 10 221 евро.

    Можете да помогнете да се съберат средства за лечението й по много начини – ето няколко лесни идеи:

    - Като преведете сума в банковата сметка за лечението на Вики

    - Като закупите един или повече от страхотните кадри, предоставени от авторите им с благотворителна цел и украсите дома си или ги подарите на приятел

    - Като заявите участие в благотворителните фотосесии – заведете за снимка децата си, снимайте се вие, или подарете фотосесия на приятел – ще бъде винаги ценен спомен.

    Дати и координати на сесиите:

    София
    - 12 февруари (събота) – в Борисовата градина, при езерото с лилите – фотосесия на открито. 11- 15 часа, за контакти – Софи Калева 0883 34 69 41
    - 13 февруари (неделя) – в Борисовата градина, при езерото с лилиите – фотосесия на открито. Начало - 11 часа.
    - 13 февруари (неделя) - в студио (ул. Цар Иван Асен 2, №85 последен етаж, среден апартамент) ще снимат Надя Джамбазова и Милена Коцева, за записвания 0887 246 951
    - 13 февруари (неделя) -  в студио ще снима Калина Арсова, за записване и адрес на студиото: 0889 913 003
    - 12 и 13 февруари – в студио ще снима Елена Гледачева, за контакти: скайп – eli_mishe или на egledacheva@yahoo.com за да уточним час
    Велико Търново
    - 12 и 13 февруари (събота и неделя) – в детски парти център „Ягодов сладкиш“, ще снима Елица Гунчева. За записвания -elitza_71@abv.bg или на тел.:0887400149.

    Варна
    - 12 февруари  (събота) на открито в Морската градина ще снима Милена Великова. За връзка – mimchence@yahoo.com, GSM: 0898 315999
    - 13 февруари (неделя) - в студио (ул. „Братя Миладинови“ 28), ще снима Биляна Гецова. За връзка 0899807352 Варна

    - 13 февруари  (неделя) - на открито в Морската градина, ще снима Мариана Димитрова. За връзка – 0884226169, diemma@abv.bg

    Шумен
    Ще снима Диана Кралева, по предварителна уговорка – тел. 0895458252

    Пловдив
    - 12 февруари (събота) – Градската градина от 11 ч. до 14 ч, ще снима Ирена Казакова , за записване на 0888 913440
    - 12 и 13 февруари, от 9 до 18:30 ч. – в студио (жк. Тракия, бл. 171, вх.3, партер), ще снима Галина Тошева, за записвания – 0879466015, e-mail: info@galinatosheva.com

    Кърджали
    12 февруари (събота) – след предварителна договорка с Галина Стоянова на тел. 0885643207.

    Асеновград
    - 13 февруари(неделя) - в студио (бул.“Цар Иван Асен II“ №127 партер), ще снима Елена Карагьозова. За записвания: 0887 550 148

    Бургас
    Ще снимат Ани Доникян и Росица Цонева. Предварително записване на е-mail: rtsoneva@planiks.com , мястото ще бъде допълнително уточнено според атмосферните условия в деня на фотосесиите.

    Цената за 5 кадъра (селектирани, обработени и изпратени ви във висока резолюция) е 30 лева в София и 20 лв за останалите градове. За 10 кадъра – 40 лв. в София, 30 в останалите градове (за Пловдив – една цена от 30 лв за 5 кадъра). Естествено, ако прецените, можете да дарите и повече:-) Можете да платите предварително по банков път по сметката на Вики, или в брой преди сесията. Мероприятията са изключително забавни за децата, пълно е с интересен реквизит и какички, които ги разсмиват през цялото време. Заведете тях или подарете Свети Валентинска сесия на любимия си!

    Следете новини и обновления за фотосесиите и други детайли във Фейсбук страницата за помощ на Вики, което е и лесен и удобен начин да поканите и приятелите си да се включат.

    Можете да помогнете. Можете да обясните на детето си защо участвате в това мероприятие. За малките е важно да бъдат възпитавани не само на думи, но и на дела в съпричастност и емпатия, а това зависи изцяло от нас, родителите. Затова…

    Ще се видим на фотосесията в Пловдив. Нали?


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Ивайло СтаниславовКато един активен Олимпус потребител, макар и не на PEN, се развълнувах от участието на Кевин Спейси в кратки и много стилни спотове за любимата марка.Спейси играе Спейси, а посланията са върха!Like a memory!Point and ShootCamera Guy

    Лиценз: Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5 Generic


    0 0

    Ясен Захариев

    На 08 този месец Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение, според което 6 от най-големите търговски вериги: „Метро“, „Билла“ , „Кауфланд „, “Пикадили,  „ХИТ “ и „Максима “ са в нарушение с това, че са договаряли помежду си цените, промоциите и най-общо условията, според които допускат производителите на своите щандове. Наличието на подобна координация дава основания да се говори за картел. Решението на комисията предизвика скандал, който тепърва ще се разраства, но трябва да се отбележи, че проблемът стои от много време и в момента се вижда само върхът на айсберга. В публичното пространство се заговори, че някои винопроизводители ще бойкотират тези търговски вериги и ще изтеглят вината си от тях. Кой за какво се бори в тази ситуация?

    1.      Търговските вериги.

    Те държат и управляват пазара, като се явяват посредник между производители и потребители. Ако искаш продуктите, които произвеждаш, да се продават масово, трябва да си там. Целта на тези вериги е, разбира се, печалбата, която при тях се акумулира главно от големия оборот. За да има обаче голям оборот е жизнено необходимо да се поддържат ниски цени и да се харчат много пари за реклама. За да са ниски цените и да имаш пари за реклама, трябва или да начисляваш малка печалба върху това, което продаваш, или да накараш производителите да дават стоките си на много ниска цена, т.е. те да работят с малка печалба, или и двете. Ясно е, че в крайна сметка за търговската верига е най-изгодно първо да извие ръцете на производителите в стремежа си да ги накара да смъкнат колкото е възможно повече цената на своите продукти. Това е удар върху печалбата на производителите в полза на търговците и е логично първите да са недоволни.

    2.      Производителите.

    В случая производителите на вино. Техните цели са да продадат това, което са произвели на колкото се може по-висока цена, да реализират от тези продажби достатъчно голяма печалба, така че да покрият разходите си и да реинвестират. Към това трябва да се добави и още една подробност, а именно че към настоящия момент има огромен излишък от вино (не само в България), който е на дългосрочно съхранение в избите, като разходите по това съхранение допълнително го оскъпяват. И точно в такъв момент търговските вериги, които контролират достъпа до пазара, изискват все по-ниски цени, начисляват все повече и по-абсурдни такси и комисионни, изплащат парите от реализираните продажби около половин година по-късно и т. н. Тази ситуация не е от вчера и прави производителите все по-нервни и, смятам, с пълно основание. Те са в незавидната позиция или да отговарят на все по-унизителните и на моменти абсурдни условия на търговските вериги, или да ги напуснат. Напускането обаче означава излизане от големия пазар, което в не далечна перспектива вероятно ще доведе  до сериозно свиване, та дори и до прекратяване на бизнеса им.

    3.      Потребителите.

    Техните интереси са да има от всичко по много, да е на добро качество и в същото време да е колкото се може по-евтино. Потребителите хранят и търговците, и производителите, така че тяхното щастие е залог за успеха на всички. Ако потребителят може да спечели от войната между търговеца и доставчика, той не би имал нищо против тя да прерасне до епични размери. Проблемът тук е, че потребителят като цяло е ирационален. Той се манипулира лесно от рекламата и се изкушава от ниските цени, като често забравя старата истина, че качествените неща са скъпи.

    Мисля, че ако тази тенденция на практически монопол върху пазара от страна на големите търговски вериги се запази, ако те продължат да диктуват на производителите все по-унизителни (разбирай неизгодни) условия в крайна сметка от това ще пострада качеството на продуктите, които производителите ще предлагат. В крайна сметка потребителите няма да са щастливи, защото ще се окаже, че купуват боклуци, пък били те и евтини. Как се сваля цената на едно вино тогава, когато вече няма място за никакви компромиси с печалбата (и загубата)? Ами много просто. Намаляват се разходите за материали = изкупуване на евтино и некачествено грозде. Намаляват се производствените разходи = компромиси на всички етапи от приемането на гроздето до бутилирането на вино, без използване на скъпи бъчви, без отлежаване и т.н. Резултат: вино с крайна цена около 5 лв. бутилката, което става за пиене, но е толкова неприятно и посредствено, че за него не си струва да се говори. Да не дава Бог българският потребител да се почувства щастлив от това. Разбира се, това е крайно песимистична и донякъде преувеличена картина. Не трябва да подценяваме интелигентността на мениджърите, които управляват търговските вериги. Те нямат интерес да ликвидират производителите, а само да ги издоят доколкото е възможно без да ги убиват с това. Така или иначе играта на котка и мишка ще продължава, като целта ще е намирането и удържането на тежки компромиси –  както по отношение на цените и качеството, така и по отношение на дългосрочните интереси на всеки, който иска да присъства на пазара или да го контролира. А в края на тази война пожелателно стои един щастлив консуматор, който храни всички с готовността да похарчи парите си за хубаво вино.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    И така днес ще завършим серията на Вили за обиколката ѝ край Лоара, като част от голямата ни поредица за Франция. Дамския гамбит започна в Шатобриан, а днес ще се оптаме да стигнем Анжер. Приятно четене:

    Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара

    част втора Между другото, докато се шматкахме из улиците на Шатобриан с двете мадам, стана дума, че после ще се отправим към Анжер. Те ни казаха, че имало два пътя. Единият след двайсетина километра ставал магистрала, а другият до Анжер си бил "обикновен". И разстоянието било горе-долу едно и също... Я да видим сега, ще отгатнете ли ние по кой път минахме? :) :) Който каза "по ни единия", позна! Що ли? Ами щото сме кухи лейки! ;) Тръгнахме си, значи, по "обикновения". Там, в края на града, от едно кръгово и с един болюк табели към всяка улица, която влиза/излиза от кръговото. Ей, много си падат франсетата по кръговите, да знаете! Мернахме табела за Анжер и - газ по стрелката. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Пътища, табели... на изхода от Шатобриан ;)"]Пътища, табели... на изхода от Шатобриан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="606" caption="Нали на тебелата пише "Анжер"? Значи посоката е вярна :)"][/caption]

    Ама 300 м по-натам пътят се дели на два и, и двата еднакви на хубост. Яяя... че кой е нашият? Озъртаме се и ето ти една кола иде отзад и се плъзна по левия; десет секунди след нея - айде още една, и тя натам. Е, ясно. И ние след тях. И след има-няма 2 км - хоп, цъфнахме пред една фабрика за нещо си. Ония коли там се паркираха. А ние, унесени в сладки приказки - напред. По едно време се светваме - бе що така никой няма по пътя? Ако не броим ония крави преди малко де.

    [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Френските крави /които в северната част на страната са само бели/ :)"]Френските крави /които в северната част на страната са само бели/  :)[/caption]

    Минахме така още няколко километра и чуденките взеха да стават все по-големи - де що поглед види, само ниви и ливади. А и пътят съвсем отесня... Еее, някъде в далечината 2-3 ниски сгради на някаква ферма имаше и туй-то. Да беше изникнало някое село, че да питаме на прав път ли сме...

    [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селският път през ливади и ниви"]Селският път през ливади и ниви[/caption]

    Тъй и тъй няма никой, спряхме да навестим едни храсти край канавката ;) И облаците се пръснали, грейнало слънчице, стоплило се. Гот. Айде и малко консултация с картата пак. М-даа, явно сме хванали някакъв селски път. Ама къде н'ги са селата им, бе?...

    [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И тия красавци, щръкнали в ливадите - хубави са, нали? :)"]И тия красавци, щръкнали в ливадите - хубави са, нали?   :)[/caption] Еее, споко де, нали някой беше казал, че не е важен пътят, важна е посоката. А ние сме сигурни, че посоката ни е правилна и би трябвало до час някъде да стигнем в Анжер :) Да, ама не. За втори път тоя ден! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Минаваме, значи, няма километър и ооп-оп-оп - поднесе, занесе, отнесе... Добре, че се влачим по пътя!... К'во? Гума, к'во! Ходихме 50 метра пеш назад в разгънат строй, сканирахме пътя, но така и не разбрахме откъде ни дойде. Вероятно полека-лека можеше и да стигнем до цивилизацията и там по цивилизованому да я оправим. Ама де този късмет друг път да ти се спука гума на селски път насред Франция :) Та наша Блонди /Вики/ веднага се "изходи" по въпроса, че "не е толкова сложно, я, и саминки ще си я оправим". Бе не е, та. Особено като не си сама. Разчекваме возилото, почваме да вадим багатерии и да правим план на акта "смяна на гума с резервна". Ваня се завира почти цяла в багажника да търси ръкавици, понеже "не може то така". И ето ти, по пътя към нас пърпори някаква, очевидно селска машина, не знам, не им разбирам. Тъкмо споделям, че ми е мнооого любопитно тоя сега как ще мине и той спира. Скача един рошльо отвътре и правим контакт: Ббоо жжур!... А?? ... Ааа... Ами, бон жур /щом си рекъл/ :) И се почна еднааа - ооох, да се смееш ли, да плачеш ли... Никоя от нас нищо не му разбира. Пробваме с английски - тц, пробваме с италиански - тц, не че го знаем толкова, но все пак една идейка повече от френския; даже и на руски опитваме, на български. Цъ и цъ. Йок, мама! :) Опитваме се да му обясним, че няма проблем и сами ще си сменим гумата, но той се поби пред нас и размахва ръце: ннно-но-но... ссссс...иву... ппле... ррр...йен ...ву... ззз... Айн момент! - Ха! Те това, последното, изведнъж му дойде нацяло отвътре :) Немски! Говори немски? Или реши, че сме германки? Ама ние - баш немски - ич хабер си найн! :) Ми сега? Та след айн момент-а, мосю трактористът запретва ръкави и чучва да диагностицира. А после... хм, после никой няма да се сети какво направи! Тоя "запецващ" сладур успя "на една боя" да мине пред нас, после изкара едно въже с червен парцал, върза го за колата, а другия край за трактора /или каквото му е там/. Пак каза "айн момент"... бббо... ттт..тре-тре-тре-бб-бо! И даде знак да се качваме. Ние - шаш. И, овци, послушно се качваме. Пър-пър-пър... те ти след малко иззад дърветата се яви едно село. И се чудим, и се маем. Тоя сега на гумаджия ли ни води, на автомонтьор ли? Колко ли ще ни одрънкат? Що не го отсвирихме, па да си се оправяме сами? Гледаме часовника - времето лети, по мръкнало ще сме в Анжер сигурно, кога ще се настаняваме, кога ще разглеждаме? Офф... Вече шитнахме Нант, не ни се ще още да орязваме програмата. Вмъква ни франсето в един голям двор, води ни до една пергола, окичена с бръшлян и грамофончета, и ни настанява около масичката. Вече контактуваме почти като глухонеми. От къщата идва една усмихната мадам, с която също продължаваме със знаци и някоя случайно позната ни думичка. Жената донася един панер череши, с жест ни кани и изчезва. Рошавият също го няма никакъв. Минават 10 минути... 15... 20. Взеха пак да се купчат едни сиви облаци... пробваме черешите... чудим се к'во става, к'во да правим... И те ти го нашият човек, иде още по-ухилен и води един красавец. Мммм - муци! ;) Следва запознанство. Трактористът бил Жорж, пък хубавецът - Гийом... Уаауа... кой му тури това име? Ми хич не му 'оди! Обаче Гийом говори инглиш и се представи за доктор. Отдъхваме си. Следваща сценка: трите с доктора пием кафе, ядем сладкиш с череши, плюс ония черешки от панера и сладко си масалуваме, докато нашият добър ангел ни оправя возилото. Мадам Силви се оказва сестра на бай Жорж, който, забелязваме, както и на нея, че не можем да му определим възрастта - в един момент прилича на младеж, в друг - на чичка. Изобщо, от малко над 30 до малко под 50. Не че е важно. Междувременно дойдоха двама мосюта с шапки-дебилки и ботуши, и донесоха една кофа риба. Рекоха нещо и Гийом ги упъти към зад къщата. Не се явиха повече. Де да знаем, че ще е невъзпитано, ако веднага си тръгнем, след като мосю Жорж посочи оправената ни кола и ухилен рече "ввв-воала" ;) Предложихме да му платим, но той чак, аа-ха, да се обиди. Ама щял да ни прости, ако останем за вечеря с тях. На риба и вино. Негово. Подчерта, че сам го е правил. Та, щял да е щастлив... ннн-омбб...ссс...иву...пппле ;) И за по-убедително, една грандиозна и ослепителна светкавица раздра небето, изтрещя страховито... че като се продъни... Mамма мия!

    Та те така пожертвувахме Анжер. /Виж заглавието./

    Сигурно трябва донякъде да благодарим за вечерята и на Стоичков /футболиста/ ;) Понеже се оказа, че и тримата са му големи фенове. Още щом чуха, че сме от България, плеснаха възторжено с ръце "Стоичков! Браво! Оле, оле!" Хмм... Често ми се е случвало в чужбина да свързват името на България с това на Стоичков или Бербатов. Не че имам нещо против тях, напротив. Но ми става леко тъжно - а къде е розата, къде са манастирите, къде са София, Търново, Слънчев бряг и Златни пясъци, Мелник, Копривщица, Трявна, Созопол, златните съкровища, Перперикон, Пампорово, пилците в Сребърна? И още, и още... Еех... Е, уважихме новите ни френски познати, изядохме им рибата, изпихме им виното. И си изкарахме добре. Хем много добре :) А през това време валя, та валя. Впрочем, още щом приехме поканата им, помежду си се разбрахме - ами Ваня изтегли късата клечка да бъде шофьор до Анжер :) Т.е., когато Жорж понечи да й налее вино, съответно тя отказа. Но според превода нa убавия доктор: Ааа, не може така, ама той /усмихва му се сладко/ си е правил сам виното, от естествено грозде, натурално! Еликсир! И виж как вали! Няма проблем, ще останете да нощувате тук, канят ви, я каква голяма къща имат, за всеки - отделна стая. Хайде да не ги обиждаме, си ву пле, пардон - плийз... Така нашето май стана арменско гости /с преспиване/ ;) Но при тоя порой навън, 35 км /казаха било/ до Анжер, после тепърва да дирим хотел... И с условието, че ще ни паркират в една стая и трите, се навихме. Тогава Блондито отърча, наметната като Фантомас с една мушама, до колата, та извади една бутилка "Шардоне" от нашите си запаси :) Нали знаете какво само няма в една дамска чанта? Ред. :) Е, нещо подобно е и в една дамска кола - всичко има! Т.е. намираше ни се още някоя бутилка бългериан винцо. Ми, отсрамихме се :) Дружно и него го изпихме. Помежду си на Ваня често й казваме "Ванюшка", но рошавият Жорж , като удари едно вино, я кръсти "Анушка". И изобщо, излезе й май късмета - все такова едно, хм... "с интерес", да го кажем, я поглеждаше сякаш още от пътя там, сред нивите, после все да й помогне, все да й подаде нещо :) Току я поднасяхме после, щото тя е "законно" омъжената и трябваше да прави специални поклони на нейния, та да я пусне с нас; ние с Блондито сме само със законни деца /които са по-по-най, естествено!/ :) Тъй де, ама пък може и така да ни се е сторило, щото... айн момент, ще кажа ;) Последна сценка: Гийом замина, всички ще си лягаме. Силви ни води на горния етаж и ни "дислоцира": мен и Вики в една стая, а "Анушка" - в съседна. Ние, обаче, сме категорични: неее, и трите на едно място, и трите! /дядо попе :) Мадам Силви се провиква нещо през стълбите, после слиза, а бай Жорж идва, казва пак нещо, ама кой ли му разбира - клатим глави и пак се обясняваме с жестове. Той излиза и след малко тътрузи един грамаден стар фотьойл, трапосва го насред стаята и започва да се бори с него. Седем минути. Е, Блондито твърди, че случайно си е погледнала часовника :) Накрая Жорже, запъхтян и с лъснало от пот чело, ама доволен, тържествено обявява: ввв-воала! ... М-даа, наистина е супер, фотьойла се превърна в нормално и удобно легло. Лягаме си, но дъждът вече беше спрял и даже луната се показваше измежду пръскащите се облаци, та си отворихме единия прозорец. И тъкмо се унасяме, навън някаква грозна птица почва да надава позивни. Бухал ли, сова ли, друг дзвер ли - хич не им разбирам. Понеже съм до прозореца, ставам да го затворя и... се облещвам надолу у тъмницата. Спонтанно ми излиза едно "Ай' стига, беее!". Двете ми дружки се отзовават на мига и следва дружно ново "Ай' стига, беее!" ... Насред двора, под бледата луна, доктор ти Гийом и бай ти Жорж като се награбили и като се целуват - искри хвърчат, амаа... Ама истина, бе! :) Блондито шепне "те ти, булка, XXL некодиран" :) Ааа, без коментар ;) ... С общото заключение "Бе, френска им работа!", едва удържащи смеха си от забележката на Вики, се пльосваме на фотьойленото легло и то... се разпарчетоса. Малееей, ми сега?! Е, оправихме го. Не, не бяхме го счупили, но понеже му се тръшнахме и то се разглоби. Но ние трите го сглобихме за 5 мин., да се отбележи! :) Такива ми ти работи.

    Абе, к'во да ви разправям - емоции, емоции из тая Франция :)

    Естествено, че на сутринта всички бяхме ни лук яли, ни мирисали :) Любезните ни домакини не ни пуснаха преди да хапнем поне по кроасан и кафе. Доктора, който всъщност бил ветеринарен, също дойде да ни пожелае хубав престой във Франция и да си даде телефона, за ако заимаме нужда от нещо - представяте ли си?! Да не е посмял някой да ми каже, че французите били негостоприемни! Разменихме си и мейли, благодарихме си взаимно и този път без никакви произшествия след около 40 минутки бяхме в Анжер. Според плановете ни трябваше да спим там, да го разгледаме, но Господ мислел друго, както се оказа. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Е, нов ден, нов късмет - пред нас вече е истинският път за Анжер :)"]Е, нов ден, нов късмет - пред нас вече е истинският път за Анжер :)[/caption]

    А Анжер е общо-взето голям град

    и ние практически се разходихме набързо само из най-центъра му. И видяхме... всъщност след секунди ще видите и вие какво видяхме :) Така. А с френските приятелчета от време на време си пращаме по някоя мейл-картичка :) Те това беше. После отпрашихме за Тур и последваха два чудесни дена из няколко от замъците в долината на Лоара. А там просто се телепортираш в приказките! :) По-нататък от програмата си изхвърлихме само Сен Тропе, защото планирахме да останем там 2 дена и просто да се измързелуваме на плажа, където Луи де Финес преследваше нудистите :) Ама не. Е, Сен Тропе ще е другия път. Нали знаете, винаги трябва нещо да не успееш да видиш, за да имаш стимул по-скоро да се върнеш отново.

    А Франция си заслужава. Много си заслужава!

    Ето още няколко пейзажа от френската провинция и няколко кадъра от Анжер. Приятно гледане :) [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]Селски пейзажи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]Селски пейзажи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]Селски пейзажи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора."]Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно - не знам,"]В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно - не знам,[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="защото малко по-натам, от другата страна на реката това очевидно е църква :)"]Лоара, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Имат си и класическа поща дори :)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Съвсем в края на селото - тук направо си ми прилича на парк, макар да имаше преди това табела "Moulin", което би трябвало да значи "Мелница"... Хмм, френска мелница ;)"]Анжер, Франция[/caption]

    [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Анжер, а французите му викат Анже. Отпред е река Мен, която почти в края на града се влива в Лоара. Насреща е шато Анже и най-отзад катедралата Сен Морис."]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Над реката имаше поне шест моста. Този беше с най-много цветя по него :)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Сен Морис, снимана с приближение от площадчето с фонтаните между катедралата и крайречния булевард."]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И с още по-голям зум, снимана от терасите на шатото."]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="В подножието на шато Анже. "]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В градините на замъка Анже. Красоти :)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И бившите ровове сега не са пълни с вода, а с красоти :)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Тук с по-малко китки, но пак красиво :)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="И една гледка към булеварда долу и реката, от терасата на шатото ;)"]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Тези къщички като от детска приказка май бяха някакъв музей."]Анжер, Франция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="И сградата на театъра."]Анжер, Франция[/caption]

    Автор: Вили

    Снимки: авторът

    Още пътеписи от близки места:
    1. Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (1)
    2. Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан
    3. Щрихи от Франция: Фонтенбло
    4. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
    5. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
    6. Щрихи от Франция: Панаир на независимите винари в Париж
    7. Франция и някой-друг факт
    8. Страсбург — Париж — Лоара — Залцбург

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Голямата снимка, Дневник
    Днес публикуваме фотогалерия на Михаил Новаков ,,Бурлеска'' в рубриката "Голямата снимка".

    Очакваме и вашите снимки тук. Селекцията ще бъде взискателна, защото рубриката е мястото за качествена фотография, през която се разказват и истории.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
  • 02/11/11--00:58: Gregory: Много
  • Вчера се запитах малко или много са преброилите се елктронно българи, като един ден преди края на електронното пребояване бройката беше 2.2 млн. Днес обаче излязоха финалните резултати, които показват, че последния ден са се преброили почти 1 милион човека. Явор беше прав в коментара си за традиционната черта на българина да върши нещата в последния момент.

    При този резултат определено смятам, че първото електронно преброяване е успешно. Повече статистика има тук.


    Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България


    0 0

    Василена Вълчанова

    образованиеПреди няколко години основна тема на форумите за кариерно развитие в сферата на маркетинга и PR-а беше липсата на подготвени кадри, излизащи от университетите. Кризата малко понижи търсенето на млади попълнения в агенциите и компаниите, но с повишаването на бюджетите за маркетинг вече отново има остър недостиг на хора, които да управляват тези бюджети.

    Оказва се, че този проблем не е само наш – той е толкова глобален, че е привлякъл вниманието на Chartered Institute of Marketing още през 2007 година. В един от документите на института, наред с темата за редефиниране на маркетинга, се говори за нуждата от въвеждане на нов тип специализирано образование по маркетинг. Ето няколко доста логични мисли:

    Всяка дисциплина се разделя на специализирани поддисциплини в процеса на развитието си и натрупването на знания. Учен от времето на Ренесанса се занимава едновременно с химия, биология и физика, както и с рисуване или дисекции. Днес дисциплините не просто са се разделили, но и са въведени стотици поддисциплини от астрофизика до зоология.

    Наистина, с развитието на маркетинговата сфера вече има стотици отделни неща, които един маркетолог трябва да може да прави. Тъй като поддисциплините са твърде много и различни, университетите по-скоро се заемат с повишаване на общата култура на студентите и ги превръщат в “повърхностни специалисти”. За специализация, дори в магистърските програми, трудно може да се говори. Отново, според Chartered Institute of Marketing този факт е валиден навсякъде по света – какво пък остава за страна, в която журналистика, маркетинг, реклама и PR са част от едно и също обучение.

    Предложението на CIM е образованието по маркетинг да се раздели на три специалности, а именно наука, изкуство и хуманитарни дисциплини. В първата категория влизат маркетинговите проучвания, събирането, анализа и тълкуването на данни. Втората специалност включва творческите елементи, от реклама до планиране на събития. Третата дисциплина включва устойчивост на бизнеса, етика и социален маркетинг (в традиционния смисъл на думата).

    Това разделение ще доведе до два важни резултата. Първо, студентите няма да се отегчават с дисциплини, които не подхождат на интересите им – а когато учиш с желание, учиш по-ефективно. Вторият ефект е още по-интересен: маркетолозите ще имат повече време да навлязат в спецификите на бизнеса, с който ще се занимават, ще мога да изучат съответния сектор, логиката му на действие и т.н. Това определено е полезно в процеса на работа.

    Мисля, че идеята е добра и от позицията на студент мога да кажа, че ще е много полезна. За мен по-логичното разпределение би било на научна, творческа и комуникационна част: т.е. третото подразделение да е свързано конкретно със стратегическата част на комуникационния процес, конструирането на послания и т.н. Хуманитарната сфера за мен е просто поле на работа, а не отделна сфера на специализация. През 2007, когато е написан документът, дигиталният маркетинг все още не беше толкова гореща тема, но от перспективата на настоящето мисля, че той трябва да влезе във всяка от трите маркетингови дисциплини: съответно разчитане на данни за уебтрафик и демография на Facebook-фенове, творческо използване на онлайн пространството или адаптиране на комуникационната стратегия към социалните мрежи.

    Като заключение отново ще цитирам CIM: никой не търси адвокат, който разбира от всичко – искаме специалист в определена сфера. Защо това да не важи и за специалистите по маркетинг? Не знам към кого точно трябва да адресирам този пост, но се надявам образователните институции в България да четат блогове :)

    Какво е вашето мнение по темата – необходима ли е специализацията в маркетинг сферата или истинският специалист трябва да разбира от всичко?

    ___
    снимка: JMraz Photo


    Още по темата:

    1. Специалист по социални медии – намери го!
    2. В Китай всичко е голямо, бюджетите също
    3. iPhone – готов на всичко

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported


    0 0

    Малки истории за градаКато малка мислех, че в Южния парк живеят хипопотами. Заровили са се и си подават само върха на носовете, за да дишат.
    Ето тук можете да видите едно кротко семейство хипопотами, което си почива на сянка:




    А вчера видях, че  някой е нарисувал на носовете на хипопотамите разни неща, така че ако си Супер Марио и случайно си подскачаш по тях можеш да си събереш от яките гъби, които те уголемяват:



    ... или да спечелиш Оскар?

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Аз чета... за вас и с вас

    Advertorial

    Всеки отчаяно търси половинката си, това, което го допълва, липсващото звено във веригата на щастието. Не е ясно защо обаче този някой никога не се съсредоточава в по-важния въпрос, а именно: “Защо не се получава?”

    Джоан Гатузо ни изправя пред огледалото и ни препоръчва да се опознаем по-добре, да вникнем в себе си, да изследваме поведението си като странични наблюдатели. Тя прави едно невероятно пътуване из вече известната максима “щастието е в наши ръце” и предлага различни начини как да вземем живота си в ръце и да го упътим към любовта, щастието и равновесието.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Свилен Милев

    Всевиждащият сателит на Гугъл явно не ни намира за много интересни, след като не е снимал София от някъде 2 години. Тук събрах някои по-големи сгради в строеж, а някой ден, ако доживея до толкова,  ще ги насложа с вече построените.

    Метрото, спирка Стадиона

    Мол Сердика

    Военното НДК

    Мол България

    Дъ Мол

    В този момент “Шанцата” е била вече построена, а “Кулата в Пиза” е била вдигнала няколко етажа.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic


    0 0

    Петър Вавов,


    Професорът от университета в Хайфа Илан Папе, сега живеещ в Лондон, без умора пише своите академически трудове, в които обвинява Израел в етническа чистка през 1948 година и нарича ръководството на страната режим на апартейд. Според него ционизма е много по опасен от исляма и нарича армията на Израел машина за убийства, призовава към бойкот на израелските университети.
    Еврейката от университета във Висконсин Левинщайн публикува книга под название »Холокост в Газа». От нея само един цитат: »Израел и САЩ слязоха до низшите кръгове на ада в своето предателство на ценностите на хуманизма...Евреите – неонацисти и техните съюзници в САЩ нямат намерение да сключват мир и с когото и да било на този свят.»
    Професорът еврей Ричард Фалк /университет Принстон/ нарича палестинските терористи невинни жертви на агресия, принудени да се борят с несправедливостта, а израелтяните – нацисти, осъществяващи геноцид. Същият иска Нюрнбергски съд за Джордж Буш и американските политици и военни , участващи във войната в Ирак.
    Има и един Норман Филкенщайн, син на преминали през концлагерите родители, който не спира да възхвалява исламистите за тяхната борба срещу «фашисткия режим». Негова книга става на настолна за неофашистите и отрицателите на еврейската Катастрофа. Среща се с шейх Насралла в Ливан, а Израел характеризира като държава на Чингис Хан, но с компютър. Неговият колега и поклонник д-р Наве Гордон нарича Израел протофашистка държава,държава на апартейд и призовава към бойкот.
    Връх на всички обаче е професора по лингвистика, кумир на левите сили на Запад Ноам Хомски. Определящ себе си като анархист и не скрива своята ненавист към Израел и Америка. Той пише: "Приятелите на Израел са подръжници на морална деградация и тотално разрушаване" .Войните, които води Израел сравнява с окупацията на Чехия от Хитлер. «Изследванията» на Хомски подозират във всяко действие еврейски заговор. 
    Ноам Хомски
    
    
    Иешеагу Лейбович
     И този списък може да бъде продължен. Ненавистта към Израел изглежда се роди в израелските университети. От там тръгва определението за еврейските войници като «йудонацисти». Този термин изобретява професор Иешеагу Лейбович, който поразително успява да съчетава еврейската религиозност с крайно леви политически възгледи. "Народът на Израел е развратен от патриотизъм, национализъм и експансионизъм» - заявява професора през 1981 година.
    Завеждащ катедрата по история на Германия при университета в Йерусалим Моше Цимерман постоянно сравнява войниците от израелската армия с нацистите, а децата на заселниците по окупираните територии с хитлерюгенд.
    За Шломо Занд вече писах, остава да допьлня, че за него историята на еврейския народ не оставя съмнения къде да се търси корена на злото И още: «Ако евреите не са народ, то и държава не им се полага
    Има и двама братя – Джонатан и Даниел Боярини,преподаващи еврейска история в няколко университета, носят кипа като религиозни евреи и спазват правилата за съботата. И двамата са възпитаници на Лейбович, заради твърденията им, че евреите само са загробили юдаизма. Ето тяхното твърдение:
    "Както християнството умира в Освиенцим,Треблинка и Сосибор, така и нашия юдаизъм умря в Наблус,Хеврон,Битине и Дехейше."
    А професорът по химия Исраел Шахак заявява, че юдаизма учи на поклонение на Сатаната и призовава да се убиват гоите/неевреите/. Евреите се интересуват само от парите и се стремят към създаване на израелска империя от Алжир и Мароко до Китай и Кения, за да подчинят целия свят.
    И после евреите се чудят как антисемитизма и ненавистта към еврейския народ набира сила в целия свят? Всички тези отричат еврейската Катастрофа и наричат със същата дума положението на палестинците, посещават Ливан и Газа, прегръщат се с Насралла , равините от «Натурей Карта». Наричат себе си евреи , не се приспособяват, не търсят положение, кариера, пари, комфортен живот защото имат всичко. И еврейство, което гордо държат в качеството на щит за всички контрааргументи. Става дума за явление, което не се поддава на обяснение.
    "Пета колона" - термин от 1936 година по време на гражданската война в Испания,носи в себе си синоним на "предателство отвътре".

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Петър Вавов,


    И тук се появи бурка!! От известно време в някои еврейски религиозни селища можем да срещнем жени, обвити в шал,покривало, закриващо всичко- тяло,глава,ръце. От къде се взеха тези сектантки, на какви закони и религиозни постановления се опират и кой се крие под тях?Знаех , че в Израел арабите са сунити, а те изглеждат другояче. Подобни покривала ще срещнем навсякъде по Близкия Изток, даже и в центъра на Европа сред мюсюлманките, но в Израел!
    После разбрах, че съществува такава секта на «шаловете», състояща се от религиозни жени, която предизвиква негодования даже и сред ултраортодоксалните общини. Едни заявяват, че сектата е дело на «Натурей Карта», но те отричат. Други не знаят причината за появата им, но не одобряват забулването на израелските жени. Трети просто се подсмиват и не вярват, че това може да се случи в Израел.
    Обаче главата на равинатския съд равин Вайс обявява постановление, в което признава стремежа на жените да изглеждат подобаващо скромно, съгласно религиозните предписания. Юдаизмът изисква от жената да се облича скромно. Съществуват правила, съгласно които, мъжът не трябва да вижда нито един косъм от главата на жената. Изпълнявайки това правило, жените слагат перука. И за да бъдат сигурни, че нито един косъм не се подава под перуката се остригват, а след това поставят перуката.Закриването сега и на лицето е за тези жени символ на целомъдрието и смирението. Жените от хасидският двор «Толдот Аарон» след бръсненето на главата слагат кърпа и се е счита, че по религиозно и скромно представяне не съществува. 
    фото Vikipedia
    
    Но преди 6 години в един град – Бейт Шемеш се появява група жени, които излизат на улицата изцяло забулени в някакво покривало, напомнящо шал. Неофициално глава на сектата е жена, която заявява за пресата, че тласък към такова действие е била брошурата на равин Даниел Битон, която определя, че така са се обличали еврейките в древността. Същата водачка на сектата е разследвана от полицията за издевателства над собствените си деца, а религиозните вестници я наричат «Мама Талибан".
     Равин Битон нарича себе си привърженик на сектата «Натурей Карта» и е ярък противник на съществуването на държавата Израел. В самата група отричат принадлежността на рав Битон към тях, но в хасидските дворове няма формално членство, няма членски карти и не плащат членски внос. Така че, всеки може да се обяви за член на каквато и да било секта.
    Но все пак има някои белези; членовете на «Натурей Карта» са ашкенази, и то всички с корени от Унгария, а този равин е емигрант от Мароко. Може би там е виждал жени забулени, но това към еврейките няма отношение.
    Между впрочем най- недоволни са ортодоксалните евреи, защото като че ли техните жени досега не са се обличали подобаващо. Сега около 500 жени в Йерусалим, Бейт Шемеш и Цфат се показват на улицата забулени с тези шалове. Постепенно тези сектантки започват да забулват своите дъщери от 6 годишна възраст. Ултраортодоксалните училища не допускат таково своеволие и тогава за децата на забулените се откриват 4 частни училища.
    Членовете на «Натурей Карта» твърдят, че тези сектантки ходят забулени даже в къщи, отказват на своите мъже интимни отношения и даже препятствуват общуването между братя и сестри – било нескромно!!! Членовете на тази секта живеят под постоянен психологически натиск, от една страна - ортодоксалните не ги приемат, от друга- светската част от населението, свикнали с вида на харедимите, гледат на забулените с шалове с нескриван ужас. Ще се развие ли тази секта, ще стане ли привична за нас жена, забулена от всякьде , ще заприличаме ли на Иран ? Мисля че тази секта няма бъдеще, забулването не се явява искане на еврейското религиозно законодателство.
    Приемам религиозността, а безумието оставям на други!!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Димитър Лъжов

    --- Враца, 6 февруари --- В буквалния смисъл врачани виждат какво дишат.

    Майки от Кърджали протестираха през януари – искаха чист въздух за себе си и за децата си. Майките цитираха данни от Изпълнителната агенция по околна среда: между 6 и 20 януари Кърджали е бил градът с най–мръсен въздух в България.

    Истина е, че Изпълнителната агенция по околна среда има ежедневен бюлетин за качеството на въздуха. Не е достатъчно да се знае кой град диша най-мръсен въздух, а да питаме: какво правим да се ликвидира това?

    Истина е, че безумните цени на парното и високата цена на ел-енергията накараха много българи да се топлят на дърва и въглища.

    Истина е, че горенето на фосилни горива отделя във въздуха твърди частици, въглеродни окиси, серен диоксид, азотни окиси...

    Искам да уверя майките във Враца, че децата им дишат също тъй мръсен въздух, както и децата в Кърджали. Във Враца няма на практика никаква промишленост, която да отделя вредни емисии – самите граждани правят въздуха непоносимо мръсен.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Фитнес блог

    Да се движиш във водата красиво, но в същото време ефикасно, е далеч по-трудно от това да лежиш под 20-килограмов лост и 80-килограмови тежести по него. Мислите, че не е така? В тази статия ще се опитам да обясня кинезиологията на плувните стилове и какво прави нашето тяло, докато ги изпълняваме.

    Кроул

    Нека започнем с най-известния и най-предпочитания плувен стил – кроул. За мнозина кроулът е най-лесният стил.

    Кроулът обаче е толкова труден, колкото всеки друг плувен стил. За плуването на кроул се изискват не само чувство за ритъм и издръжливост, но и голямо количество физическа сила.

    Най-общо казано, движението на ръцете се състои от загребване (избутваща фаза) и пренасяне над водата (възстановителна фаза).

    В България е приета фазовата структура (по Йених/Попов) и се основава на сравняването на скоростта на дланите със скоростта на придвижване на плувеца.

    Техника на изпълнение:

    Когато едната ръка влиза във водата, китката и лакътят следват рамото, докато не се достигне стартовата позиция на ръката. В тази позиция ръката е изпъната.

    Въртенето на рамото позволява на плувеца да протегне ръката си максимално напред. Оттук започва и избутващата фаза. Китката, водена от раменете, натиска водата (загребва я). Основната сила идва от големите гръдни мускули (гърдите).

    В помощ на гърдите се намесва и широкият гръбен мускул. Чрез тях се произвежда подводният натиск на водата. Ръката се движи предимно напред и надолу. Сгъвачите на китката се грижат тя да остане права.

    Постепенно сгъването в лакътната става се увеличава със заемане на високо предно положение. Движението е подтикнато от бицепса и брахиалисите, които движат лакътя до 30-градусово сгъване.

    Тук идва и финалната част от избутващата фаза. Сгъването в лакътната става продължава до линията на раменете – около 90-100, последвано от разгъване.

    Усилията на плувеца достигат своя максимум в края на фазата. Дланта и предмишницата са в перпендикулярно положение спрямо водната повърхност.

    В края на загребването се изпълнява мощно добутване. Трицепсът започва да отпуска лакътя, като по този начин изпраща ръката обрано на повърхността. Съответното рамо е повдигнато.

    Тук започва възстановителната фаза. Участие вземат горната част на раменете и роторната група. Те карат рамото да мине покрай бедрото и да се върне над главата.

    Движението между двете ръце се съгласува, като избутващата фаза на загребване на едната ръка трябва да съвпада с възстановителната част на другата.

    Няколко мускулни групи работят като стабилизатори по време на загребващата и възстановителната фаза. Такива са горната част на гърдите, ромбът, повдигачът на лопатките, трапецът и сератусът.

    Правилната работа на стабилизиращите мускули е важна, защото цялата сила на загребване, произведена от рамото, изисква огромна подкрепа от другите мускули.

    Както при движението на ръцете, така и това на краката също може да бъде разделено на избутваща фаза и възстановителна фаза.

    Движенията на краката са последователни. Когато единият крак се движи надолу (избутваща фаза – удар), другият се повдига нагоре (възстановяща фаза – подготвително движение).

    При удара движението започва с леко сгъване в тазобедрената става, при което подбедрицата изостава и впоследствие се изправя. Активни са бедреният сгъвач и дългите глави на четириглавия бедрен мускул.

    Четириглавият бедрен мускул отговаря за това коляното да бъде обтегнато. Тук той (четириглавият мускул) осигурява нужната сила за движението на коляното.

    Камшикообразният удар е обусловен от факта, че в долното положение бедрото сменя рязко посоката на движението си нагоре, с което се предизвиква бързо разгъване в колянната става.

    Подготвителното движение нагоре се изпълнява с обтегнат крак и със сравнително отпусната мускулатура. Задните бедрени мускули се свиват. Веднага се свиват и подколенните сухожилия и по този начин се разгъват бедрата.

    Съгласуването на движенията между ръцете и краката се изразява с броя на движенията на краката, изпълнени за един цикъл на загребване с ръцете.

    Класическият вариант в спринтовите дисциплини е шестударния кроул. При него на един цикъл на загребване на ръцете (лява и дясна ръка) се правят шест удара с краката.

    Бътерфлай

    Бътерфлай, наричан още делфин, е нов стил. От въвеждането му през 60-те години на ХХ век досега търпи големи промени. В началото бътерфлай е бил разновидност на бруст. Изпълнението му е било с брустовата ножица на краката. Сегашният му вид е създаден от унгарския плувец Карел Тумпек.

    Същинската разлика между кроула и бътерфлая е това, че движението на ръцете при бътерфлай е синхронизирано.

    На мускулно ниво натоварването е почти същото, тъй като пътят на загребване е еднакъв. Както при кроула, ръцете на плувеца са опънати по време на избутващата фаза на плуване.

    Техника на изпълнение

    Основните мускули, които участват по време на избутващата фаза, отново са гърдите и широкият гръбен мускул. Ролята на стабилизатори играят предмишничните сгъвачи. Те се грижат китката да остане изпъната, докато избутва водата.

    Бицепсът и брахиалисите също взимат участие. Тяхната задача е да движат лакътя към напълно изпънат до почти 40-градусово сгъване по средата на загребването.

    Различното от кроула е, че силовото разтваряне на лакътя се прави по време на финалната част от загребването. Тежестта пада върху трицепса.

    Роторната група и средните раменни глави създават движението на ръцете по време на възстановителната фаза. Движението обаче е различно от това при кроула.

    Бътерфлаят е стил, който лишава тялото от същинска възстановителна фаза. Затова е и толкова изтощителен и натоварващ сърдечните съдове.

    За възстановителна фаза при бътерфлая смятаме прекратяването на люлеещото движение на торса. Това извежда горната част на тялото извън водата.

    Раменните стабилизатори участват, като осигуряват мястото, където избутващата сила, произведена от ръцете, ще атакува.

    Спомогнато е позиционирането на ръцете по време на възстановителната фаза.

    При плуването на бътерфлай липсва въртене на тялото. Стабилизаторите синхронизират движението на горните и долните крайници.

    При създаване на люлеещо движение се позволява на плувеца да подаде горната част на тялото си и ръцете извън водата по време на възстановителния процес.

    Люлеещото движение е породено от парагръбначните мускули. Те придават и формата на гърба по време на загребване.

    Движението е последвано от свиване на коремните мускули, които подготвят горната част на тялото за влизане във водата и нова избутваща фаза.

    Гръб

    Плуването по гръб има много прилики с кроула – ръцете загребват последователно по дължина, а краката са изпънати.

    Има обаче и съществени разлики – плува се по гръб и в повечето време главата е над водата. По време на състезания пък стартът се дава във водата, а не извън нея.

    Само по себе си плуването по гръб е уникално заради движението на тялото. Отново може да разделим стила на избутваща фаза (загребване) и възстановителна фаза.

    Техника на изпълнение

    Раменете се завъртат и поставят ръцете в особена позиция. Малкият пръст е първият, който влиза във водата. Едновременно с това лакътят се отваря и ръката се опъва. Така подготовката е завършена и може да се започне избутващата фаза.

    Разликата между плуването по гръб, кроула и бътерфлая е, че основната сила на загребване идва не от гърдите, а от широкия гръбен мускул. Макар и да са си разменили местата, двата мускула са основни двигатели и разменят тежестта си по време на движението.

    Предмишничните сгъвачи отдават своето значение в избутващата фаза. Те движат китката от неподвижна позиция към леко изпъната.

    Лакътят се сгъва около 45 градуса по време на загребване, под влияние плътността на водата и включилите се бицепс и брахиалис. В края на загребването лакътят може да се извърти до 90 градуса.

    При заключението се набляга на силовото разтягане на лакътя. Силата пада върху трицепса. Тук завършва и избутващата фаза.

    Ролята на стабилизиращите мускули по време на плуването по гръб е близка до ролята, която те играят при плуването на кроул. Това е така заради сходното движение на раменете и създалото се въртене на тялото.

    Движението на краката при плуването на гръб е комбинация от тяхното движение при кроул и бътерфлай. Сходното с кроула е, че при плуването по гръб се повтарят ритащи движения.

    Различното, обаче е, че позицията на плувеца изисква повече сила при горния ритник, спрямо долния. При избутването от стена (стартово движение – "стрела") се изисква делфиновия ритник.

    Бруст

    Брустът е най-бавният стил на плуване. Характерно за него е създаването на най-голяма движеща сила в основните фази.

    При бруста плувецът лежи във водата по гърди и изпълнява едновременни и симетрични движения с ръцете и краката. Ъгълът на атака е най-голям към момента на вдишване.

    Техника на изпълнение:

    Ще разгледаме бруста, като го разделим на части:

    • По време на въвеждащата фаза движението на ръцете започва след протягането на раменете напред. Първата част от подводното загребване е близка до тази при кроула и бътерфлая. Горните глави на гърдите се намесват и веднага в помощ идва и широкият гръбен мускул. Дланите натискат водата навън и надолу. Ръцете се разтварят, след което се сгъват в лакътните стави във високо предно положение.
    • През основната фаза лактите запазват високото си положение, а дланите се движат енергично назад встрани и надолу. Лактите не трябва да преминават линията на раменете. Най-мощно е движението на ръцете във втората половина от движението.
    • В преходната фаза те се прибират една към друга под брадичката. Силовите свивания на гърдите и гръбният мускул придвижват ръцете и дланите към средната линия на тялото, с цел да се извърши загребване. Движението е съпроводено с повдигане на раменете. В края на фазата дланите сочат навътре и леко нагоре.
    • През подготвителната фаза ръцете се обтягат напред и към повърхността на водата, като дланите са близо една до друга. В края на фазата ръцете са обтегнати, а дланите – обърнати надолу и встрани. Тук участие вземат парагръбначните мускули и изваждат главата и раменете на плувеца над водата.
      За връщането на дланите към начална позиция ръцете трябва да застанат пред гръдния кош. Това движение се извършва от гърдите, средните раменни глави и бицепса. Всички те работят за сгъването на раменната става. Едновременно с това трицепсът обтяга лакътя.
    • Фазата на набиране от движението на краката при плуването на бруст започва с придвижването на стъпалата напред, чрез сгъване в тазобедрените и коленните стави. Ходилата трябва да се доближат максимално близо до таза. В края на фазата краката са напълно сгънати в колената, а стъпалата – обърнати с пръстите навън.
    • Фазата на тласък се характеризира със смяна на посоката на движение на ходилата. Бедрата са широко разтворени, а колената сгънати. Краката изпълняват енергично и мощно разгъване в тазобедрените и в коленните стави по дъгообразна траектория – назад и навън, а след това и навътре.
    • Фазата на плъзгане започва след като приключи създаването на сила на теглене и завършва с началото на набиране на краката. Краката са опънати и прибрани един към друг. Ритникът се изпълнява чрез въртене на краката, последвано от движение на бедрото, коляното и глезена. Кракът е изпънат, а ударът продължава чрез обтягане на бедрото и коляното.
      Това движение е съпроводено от задните бедрени мускули. Четириглавият бедрен мускул от своя страна изпъва коляното.
      Когато правим прехода между външния и вътрешния ритник, бедрото и коляното все още не са изцяло изпънати. В началото на вътрешния ритник краката са в отвеждаща позиция, позволявайки произвеждането на сила чрез бързото им привеждане.
    • Краката отново се събират чрез свиване, предизвикано от привеждача (аддуктор). Прасците служат да приведат крака и глезена в точна позиция.

    Първата стъпка към подобряването на техниката на плуване е научаването на нейните тънкости. Но е важно да запомните, че за добри резултати в плуването най-доброто упражнение е повече плуване.

    Прочетете и тези полезни материали:
    Едностранно гребане с дъмбел
    Гребане с Т-щанга / Мечка
    Разтваряне на пек-бек машина
    Навеждане с щанга ("Добро утро")
    Набирания
    Придърпване на долен скрипец

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Фитнес блог

    Да се движиш във водата красиво, но в същото време ефикасно, е далеч по-трудно от това да лежиш под 20-килограмов лост и 80-килограмови тежести по него. Мислите, че не е така? В тази статия ще се опитам да обясня кинезиологията на плувните стилове и какво прави нашето тяло, докато ги изпълняваме.

    Кроул

    Нека започнем с най-известния и най-предпочитания плувен стил – кроул. За мнозина кроулът е най-лесният стил.

    Кроулът обаче е толкова труден, колкото всеки друг плувен стил. За плуването на кроул се изискват не само чувство за ритъм и издръжливост, но и голямо количество физическа сила.

    Най-общо казано, движението на ръцете се състои от загребване (избутваща фаза) и пренасяне над водата (възстановителна фаза).

    В България е приета фазовата структура (по Йених/Попов) и се основава на сравняването на скоростта на дланите със скоростта на придвижване на плувеца.

    Техника на изпълнение:

    Когато едната ръка влиза във водата, китката и лакътят следват рамото, докато не се достигне стартовата позиция на ръката. В тази позиция ръката е изпъната.

    Въртенето на рамото позволява на плувеца да протегне ръката си максимално напред. Оттук започва и избутващата фаза. Китката, водена от раменете, натиска водата (загребва я). Основната сила идва от големите гръдни мускули (гърдите).

    В помощ на гърдите се намесва и широкият гръбен мускул. Чрез тях се произвежда подводният натиск на водата. Ръката се движи предимно напред и надолу. Сгъвачите на китката се грижат тя да остане права.

    Постепенно сгъването в лакътната става се увеличава със заемане на високо предно положение. Движението е подтикнато от бицепса и брахиалисите, които движат лакътя до 30-градусово сгъване.

    Тук идва и финалната част от избутващата фаза. Сгъването в лакътната става продължава до линията на раменете – около 90-100, последвано от разгъване.

    Усилията на плувеца достигат своя максимум в края на фазата. Дланта и предмишницата са в перпендикулярно положение спрямо водната повърхност.

    В края на загребването се изпълнява мощно добутване. Трицепсът започва да отпуска лакътя, като по този начин изпраща ръката обрано на повърхността. Съответното рамо е повдигнато.

    Тук започва възстановителната фаза. Участие вземат горната част на раменете и роторната група. Те карат рамото да мине покрай бедрото и да се върне над главата.

    Движението между двете ръце се съгласува, като избутващата фаза на загребване на едната ръка трябва да съвпада с възстановителната част на другата.

    Няколко мускулни групи работят като стабилизатори по време на загребващата и възстановителната фаза. Такива са горната част на гърдите, ромбът, повдигачът на лопатките, трапецът и сератусът.

    Правилната работа на стабилизиращите мускули е важна, защото цялата сила на загребване, произведена от рамото, изисква огромна подкрепа от другите мускули.

    Както при движението на ръцете, така и това на краката също може да бъде разделено на избутваща фаза и възстановителна фаза.

    Движенията на краката са последователни. Когато единият крак се движи надолу (избутваща фаза – удар), другият се повдига нагоре (възстановяща фаза – подготвително движение).

    При удара движението започва с леко сгъване в тазобедрената става, при което подбедрицата изостава и впоследствие се изправя. Активни са бедреният сгъвач и дългите глави на четириглавия бедрен мускул.

    Четириглавият бедрен мускул отговаря за това коляното да бъде обтегнато. Тук той (четириглавият мускул) осигурява нужната сила за движението на коляното.

    Камшикообразният удар е обусловен от факта, че в долното положение бедрото сменя рязко посоката на движението си нагоре, с което се предизвиква бързо разгъване в колянната става.

    Подготвителното движение нагоре се изпълнява с обтегнат крак и със сравнително отпусната мускулатура. Задните бедрени мускули се свиват. Веднага се свиват и подколенните сухожилия и по този начин се разгъват бедрата.

    Съгласуването на движенията между ръцете и краката се изразява с броя на движенията на краката, изпълнени за един цикъл на загребване с ръцете.

    Класическият вариант в спринтовите дисциплини е шестударния кроул. При него на един цикъл на загребване на ръцете (лява и дясна ръка) се правят шест удара с краката.

    Бътерфлай

    Бътерфлай, наричан още делфин, е нов стил. От въвеждането му през 60-те години на ХХ век досега търпи големи промени. В началото бътерфлай е бил разновидност на бруст. Изпълнението му е било с брустовата ножица на краката. Сегашният му вид е създаден от унгарския плувец Карел Тумпек.

    Същинската разлика между кроула и бътерфлая е това, че движението на ръцете при бътерфлай е синхронизирано.

    На мускулно ниво натоварването е почти същото, тъй като пътят на загребване е еднакъв. Както при кроула, ръцете на плувеца са опънати по време на избутващата фаза на плуване.

    Техника на изпълнение

    Основните мускули, които участват по време на избутващата фаза, отново са гърдите и широкият гръбен мускул. Ролята на стабилизатори играят предмишничните сгъвачи. Те се грижат китката да остане изпъната, докато избутва водата.

    Бицепсът и брахиалисите също взимат участие. Тяхната задача е да движат лакътя към напълно изпънат до почти 40-градусово сгъване по средата на загребването.

    Различното от кроула е, че силовото разтваряне на лакътя се прави по време на финалната част от загребването. Тежестта пада върху трицепса.

    Роторната група и средните раменни глави създават движението на ръцете по време на възстановителната фаза. Движението обаче е различно от това при кроула.

    Бътерфлаят е стил, който лишава тялото от същинска възстановителна фаза. Затова е и толкова изтощителен и натоварващ сърдечните съдове.

    За възстановителна фаза при бътерфлая смятаме прекратяването на люлеещото движение на торса. Това извежда горната част на тялото извън водата.

    Раменните стабилизатори участват, като осигуряват мястото, където избутващата сила, произведена от ръцете, ще атакува.

    Спомогнато е позиционирането на ръцете по време на възстановителната фаза.

    При плуването на бътерфлай липсва въртене на тялото. Стабилизаторите синхронизират движението на горните и долните крайници.

    При създаване на люлеещо движение се позволява на плувеца да подаде горната част на тялото си и ръцете извън водата по време на възстановителния процес.

    Люлеещото движение е породено от парагръбначните мускули. Те придават и формата на гърба по време на загребване.

    Движението е последвано от свиване на коремните мускули, които подготвят горната част на тялото за влизане във водата и нова избутваща фаза.

    Гръб

    Плуването по гръб има много прилики с кроула – ръцете загребват последователно по дължина, а краката са изпънати.

    Има обаче и съществени разлики – плува се по гръб и в повечето време главата е над водата. По време на състезания пък стартът се дава във водата, а не извън нея.

    Само по себе си плуването по гръб е уникално заради движението на тялото. Отново може да разделим стила на избутваща фаза (загребване) и възстановителна фаза.

    Техника на изпълнение

    Раменете се завъртат и поставят ръцете в особена позиция. Малкият пръст е първият, който влиза във водата. Едновременно с това лакътят се отваря и ръката се опъва. Така подготовката е завършена и може да се започне избутващата фаза.

    Разликата между плуването по гръб, кроула и бътерфлая е, че основната сила на загребване идва не от гърдите, а от широкия гръбен мускул. Макар и да са си разменили местата, двата мускула са основни двигатели и разменят тежестта си по време на движението.

    Предмишничните сгъвачи отдават своето значение в избутващата фаза. Те движат китката от неподвижна позиция към леко изпъната.

    Лакътят се сгъва около 45 градуса по време на загребване, под влияние плътността на водата и включилите се бицепс и брахиалис. В края на загребването лакътят може да се извърти до 90 градуса.

    При заключението се набляга на силовото разтягане на лакътя. Силата пада върху трицепса. Тук завършва и избутващата фаза.

    Ролята на стабилизиращите мускули по време на плуването по гръб е близка до ролята, която те играят при плуването на кроул. Това е така заради сходното движение на раменете и създалото се въртене на тялото.

    Движението на краката при плуването на гръб е комбинация от тяхното движение при кроул и бътерфлай. Сходното с кроула е, че при плуването по гръб се повтарят ритащи движения.

    Различното, обаче е, че позицията на плувеца изисква повече сила при горния ритник, спрямо долния. При избутването от стена (стартово движение – "стрела") се изисква делфиновия ритник.

    Бруст

    Брустът е най-бавният стил на плуване. Характерно за него е създаването на най-голяма движеща сила в основните фази.

    При бруста плувецът лежи във водата по гърди и изпълнява едновременни и симетрични движения с ръцете и краката. Ъгълът на атака е най-голям към момента на вдишване.

    Техника на изпълнение:

    Ще разгледаме бруста, като го разделим на части:

    • По време на въвеждащата фаза движението на ръцете започва след протягането на раменете напред. Първата част от подводното загребване е близка до тази при кроула и бътерфлая. Горните глави на гърдите се намесват и веднага в помощ идва и широкият гръбен мускул. Дланите натискат водата навън и надолу. Ръцете се разтварят, след което се сгъват в лакътните стави във високо предно положение.
    • През основната фаза лактите запазват високото си положение, а дланите се движат енергично назад встрани и надолу. Лактите не трябва да преминават линията на раменете. Най-мощно е движението на ръцете във втората половина от движението.
    • В преходната фаза те се прибират една към друга под брадичката. Силовите свивания на гърдите и гръбният мускул придвижват ръцете и дланите към средната линия на тялото, с цел да се извърши загребване. Движението е съпроводено с повдигане на раменете. В края на фазата дланите сочат навътре и леко нагоре.
    • През подготвителната фаза ръцете се обтягат напред и към повърхността на водата, като дланите са близо една до друга. В края на фазата ръцете са обтегнати, а дланите – обърнати надолу и встрани. Тук участие вземат парагръбначните мускули и изваждат главата и раменете на плувеца над водата.
      За връщането на дланите към начална позиция ръцете трябва да застанат пред гръдния кош. Това движение се извършва от гърдите, средните раменни глави и бицепса. Всички те работят за сгъването на раменната става. Едновременно с това трицепсът обтяга лакътя.
    • Фазата на набиране от движението на краката при плуването на бруст започва с придвижването на стъпалата напред, чрез сгъване в тазобедрените и коленните стави. Ходилата трябва да се доближат максимално близо до таза. В края на фазата краката са напълно сгънати в колената, а стъпалата – обърнати с пръстите навън.
    • Фазата на тласък се характеризира със смяна на посоката на движение на ходилата. Бедрата са широко разтворени, а колената сгънати. Краката изпълняват енергично и мощно разгъване в тазобедрените и в коленните стави по дъгообразна траектория – назад и навън, а след това и навътре.
    • Фазата на плъзгане започва след като приключи създаването на сила на теглене и завършва с началото на набиране на краката. Краката са опънати и прибрани един към друг. Ритникът се изпълнява чрез въртене на краката, последвано от движение на бедрото, коляното и глезена. Кракът е изпънат, а ударът продължава чрез обтягане на бедрото и коляното.
      Това движение е съпроводено от задните бедрени мускули. Четириглавият бедрен мускул от своя страна изпъва коляното.
      Когато правим прехода между външния и вътрешния ритник, бедрото и коляното все още не са изцяло изпънати. В началото на вътрешния ритник краката са в отвеждаща позиция, позволявайки произвеждането на сила чрез бързото им привеждане.
    • Краката отново се събират чрез свиване, предизвикано от привеждача (аддуктор). Прасците служат да приведат крака и глезена в точна позиция.

    Първата стъпка към подобряването на техниката на плуване е научаването на нейните тънкости. Но е важно да запомните, че за добри резултати в плуването най-доброто упражнение е повече плуване.

    Прочетете и тези полезни материали:
    Едностранно гребане с дъмбел
    Гребане с Т-щанга / Мечка
    Разтваряне на пек-бек машина
    Навеждане с щанга ("Добро утро")
    Набирания
    Придърпване на долен скрипец

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Андрей Русев

    Свети Валентин Подарък/снимка: Impact Press Group/

    Наближава 14 февруари и с това празника на влюбените Свети Валентин. Един от многото католически празници, които с всяка изминала година стават все по-комерсиални и малко по-религиозни, нали?

    Все пак, за да бъдете неотразими за Свети Валентин с минимални разходи, можете да прочетете съветите, които моята половинка е споделила в своя блог ето тук. Да не забравяме, че 14 февруари е празник, към който се стремим да завърши без дрехи, с размазан грим, и навярно опиянени от бутилка вино, две, празнувайки успоредно и Св.Трифон Зарезан, така че не е нужно да се прекалява с излишни разходи.

    Приятно четене!

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Светла Енчева


    Който притежава необходимия минимум социологическа грамотност, е в състояние да забележи, че много често се представя по манипулативен начин статистическа информация, основана на иначе верни цифри. Например - "вдигат осигуровките с два процента". Два процента изглеждат нищожно, но като си дадем сметка, че те всъщност се отнасят към заплатата, а не към предишния размер на осигуровките, ще стигнем до извода, че процентите всъщност са многократно повече.

    Та така и с електронното преброяване. Днес комай всички медии твърдят, че над 3 милиона "българи" (каквото и да означава това, след като преброяването е и за етнически малцинства, както и за чужденци) са се преброили онлайн. Тук манипулацията е в залога на глагола - използван е активен, вместо пасивен, залог. За който е забравил часовете по български в училище, активен залог е, че подлогът върши действието (пример: "Иванчо обича Марийка"), а пасивен, че някой друг върши нещо по отношение на подлога ("Иванчо е обичан от Марийка").

    Аз преброих електронно себе си. Освен това, преброих и съпружеското тяло, с което споделяме общо семейство и домакинство, после преброих и баща си, а накрая и свекървата, понеже последните двама ме помолиха. Следователно, в моя случай имаме един активно и трима пасивно преброени. Знам и други, които са преброили цялото си домочадие и де що имат по-възрастен роднина.

    Тъй че коректен е пасивният залог - електронно са преброени над 3 млн. души от населението на България ("население" е термин, неутрален по отношение на етнос и националност). Забележката ми може и да ви изглежда дребнава, но на базата на подобни манипулации понякога се взимат управленски решения, в резултат на които се харчат грешни пари.

    Пък дори и да се абстрахираме от политиката и парите, не вреди човек да се опитва да мисли. Е, понякога вреди, но все пак си струва.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Animal Rescue Sofia

    Този сладур е намерен да се скита из Панчарево. Бил е без нашийник, доста слаб, но в добро настроение.

    Няма идентификация или микрочип. Намира се в приют Богров.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Делян ДелчевДнес прокуратурата призна след проверка на БАН, че говорим за СРС-та изпаднали от службите (някой оневиняват ДАНС но не със 100% гаранция) и парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата предложи (и това не е шега) решение - ДАНС да подслушва самостоятелно от МВР - http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/10/1041369_dans_da_podslushva_samostoiatelno_preporucha_resornata/?ref=chromeext


    Така вече неработещият контрол на едното място ще се дублира.

    Много по-лесно и определено по-работещо решение (прилагано в много държави в ЕС) е обаче премахването на директният достъп до подслушващите устройства (терминали) за службите и подслушването да се активира от мобилните и телекомуникационните оператори.
    Метода приложен в ЗЕС за трафичните данни е значително по-сигурен и може да се приложи и тук -
    • липса на пряк достъп
    • активиране от мобилен оператор след надлежно приложено разешение (тоест тук имаме проверка от оператора за наличие на такова разрешение - първо ниво на контрол, което в настоящият механизъм липсва)
    • звеното разрешаващо подслушването (съд, прокуратура, мвр шеф) да е задължено да изпраща заявките си на звеното за контрол (дали е под комисия или каквото и да е)
    • мобилният оператор да е задължен да изпрати заявленията и техните статуси отново за контрол на под комисията
    • подслушаните файлове, криптирани с публични ключове заминават към техният оригинален поисквател и разрешилият ги агент (съд, прокуратура) - тоест няма механизъм за прикриване
    Това е по работещ механизъм, а не размножаване на хаоса.

    Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България


(Page 1) | 2 | 3 | .... | 2083 | newer