На много хора тук, в България, не им се вярва, че нашите кучета са желани и обичани в чужбина. Питат ни: „Кой ще ги иска тия помияри!? Защо ги пращате в чужбина??? Сигурно ги продавате или ги пращате за експерименти!“ Специално за невярващите: помолихме екипа на приют De Reddingsboei да ни прати малко снимки на кучетата с техните осиновители, заповядайте:
Лиценз: Всички права запазени
Фотография: Милена Коцева via LaMartinia
„Да помогнем“ – често чуваме този призив. Понякога помагаме. Друг път нямаме възможност. Трети път забравяме и после се сещаме със съжаление – а можех да помогна!
Когато става дума за дете, обаче, не можеш да забравиш, нито можеш да се престориш, че не те касае. Не може да не ти мине мисълта ‘Можеше да се случи на мен. Никой не е застрахован. Можеше да е моето дете!’
Защото знам, че и вие като мен не искате никога, никога да страда дете или да е в нужда, която да постави родителите му в ужасяващото положение да не могат да помогнат на болното си дете, ви приканям – да помогнем на Вики!
Вики е на осем години. За разлика от повечето осем годишни обаче тя е ограничена в много неща – страда от детска церебрална парализа (ДЦП) и се нуждае от терапия в израелска болница, която не се покрива от „Фонда за лечение на деца в чужбина”. Вече е преминала два курса на лечение, като за завършването на пълния терапевтичен цикъл са необходими още три. До този момент са събрани 2 841 евро от необходимите за третия етап от лечението 10 221 евро.
Можете да помогнете да се съберат средства за лечението й по много начини – ето няколко лесни идеи:
- Като преведете сума в банковата сметка за лечението на Вики
- Като закупите един или повече от страхотните кадри, предоставени от авторите им с благотворителна цел и украсите дома си или ги подарите на приятел
- Като заявите участие в благотворителните фотосесии – заведете за снимка децата си, снимайте се вие, или подарете фотосесия на приятел – ще бъде винаги ценен спомен.
Дати и координати на сесиите:
София
- 12 февруари (събота) – в Борисовата градина, при езерото с лилите – фотосесия на открито. 11- 15 часа, за контакти – Софи Калева 0883 34 69 41
- 13 февруари (неделя) – в Борисовата градина, при езерото с лилиите – фотосесия на открито. Начало - 11 часа.
- 13 февруари (неделя) - в студио (ул. Цар Иван Асен 2, №85 последен етаж, среден апартамент) ще снимат Надя Джамбазова и Милена Коцева, за записвания 0887 246 951
- 13 февруари (неделя) - в студио ще снима Калина Арсова, за записване и адрес на студиото: 0889 913 003
- 12 и 13 февруари – в студио ще снима Елена Гледачева, за контакти: скайп – eli_mishe или на egledacheva@yahoo.com за да уточним час
Велико Търново
- 12 и 13 февруари (събота и неделя) – в детски парти център „Ягодов сладкиш“, ще снима Елица Гунчева. За записвания -elitza_71@abv.bg или на тел.:0887400149.
Варна
- 12 февруари (събота) на открито в Морската градина ще снима Милена Великова. За връзка – mimchence@yahoo.com, GSM: 0898 315999
- 13 февруари (неделя) - в студио (ул. „Братя Миладинови“ 28), ще снима Биляна Гецова. За връзка 0899807352 Варна
- 13 февруари (неделя) - на открито в Морската градина, ще снима Мариана Димитрова. За връзка – 0884226169, diemma@abv.bg
Шумен
Ще снима Диана Кралева, по предварителна уговорка – тел. 0895458252
Пловдив
- 12 февруари (събота) – Градската градина от 11 ч. до 14 ч, ще снима Ирена Казакова , за записване на 0888 913440
- 12 и 13 февруари, от 9 до 18:30 ч. – в студио (жк. Тракия, бл. 171, вх.3, партер), ще снима Галина Тошева, за записвания – 0879466015, e-mail: info@galinatosheva.com
Кърджали
12 февруари (събота) – след предварителна договорка с Галина Стоянова на тел. 0885643207.
Асеновград
- 13 февруари(неделя) - в студио (бул.“Цар Иван Асен II“ №127 партер), ще снима Елена Карагьозова. За записвания: 0887 550 148
Бургас
Ще снимат Ани Доникян и Росица Цонева. Предварително записване на е-mail: rtsoneva@planiks.com , мястото ще бъде допълнително уточнено според атмосферните условия в деня на фотосесиите.
Цената за 5 кадъра (селектирани, обработени и изпратени ви във висока резолюция) е 30 лева в София и 20 лв за останалите градове. За 10 кадъра – 40 лв. в София, 30 в останалите градове (за Пловдив – една цена от 30 лв за 5 кадъра). Естествено, ако прецените, можете да дарите и повече:-) Можете да платите предварително по банков път по сметката на Вики, или в брой преди сесията. Мероприятията са изключително забавни за децата, пълно е с интересен реквизит и какички, които ги разсмиват през цялото време. Заведете тях или подарете Свети Валентинска сесия на любимия си!
Следете новини и обновления за фотосесиите и други детайли във Фейсбук страницата за помощ на Вики, което е и лесен и удобен начин да поканите и приятелите си да се включат.
Можете да помогнете. Можете да обясните на детето си защо участвате в това мероприятие. За малките е важно да бъдат възпитавани не само на думи, но и на дела в съпричастност и емпатия, а това зависи изцяло от нас, родителите. Затова…
Ще се видим на фотосесията в Пловдив. Нали?
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5 Generic
На 08 този месец Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение, според което 6 от най-големите търговски вериги: „Метро“, „Билла“ , „Кауфланд „, “Пикадили, „ХИТ “ и „Максима “ са в нарушение с това, че са договаряли помежду си цените, промоциите и най-общо условията, според които допускат производителите на своите щандове. Наличието на подобна координация дава основания да се говори за картел. Решението на комисията предизвика скандал, който тепърва ще се разраства, но трябва да се отбележи, че проблемът стои от много време и в момента се вижда само върхът на айсберга. В публичното пространство се заговори, че някои винопроизводители ще бойкотират тези търговски вериги и ще изтеглят вината си от тях. Кой за какво се бори в тази ситуация?
1. Търговските вериги.
Те държат и управляват пазара, като се явяват посредник между производители и потребители. Ако искаш продуктите, които произвеждаш, да се продават масово, трябва да си там. Целта на тези вериги е, разбира се, печалбата, която при тях се акумулира главно от големия оборот. За да има обаче голям оборот е жизнено необходимо да се поддържат ниски цени и да се харчат много пари за реклама. За да са ниски цените и да имаш пари за реклама, трябва или да начисляваш малка печалба върху това, което продаваш, или да накараш производителите да дават стоките си на много ниска цена, т.е. те да работят с малка печалба, или и двете. Ясно е, че в крайна сметка за търговската верига е най-изгодно първо да извие ръцете на производителите в стремежа си да ги накара да смъкнат колкото е възможно повече цената на своите продукти. Това е удар върху печалбата на производителите в полза на търговците и е логично първите да са недоволни.
2. Производителите.
В случая производителите на вино. Техните цели са да продадат това, което са произвели на колкото се може по-висока цена, да реализират от тези продажби достатъчно голяма печалба, така че да покрият разходите си и да реинвестират. Към това трябва да се добави и още една подробност, а именно че към настоящия момент има огромен излишък от вино (не само в България), който е на дългосрочно съхранение в избите, като разходите по това съхранение допълнително го оскъпяват. И точно в такъв момент търговските вериги, които контролират достъпа до пазара, изискват все по-ниски цени, начисляват все повече и по-абсурдни такси и комисионни, изплащат парите от реализираните продажби около половин година по-късно и т. н. Тази ситуация не е от вчера и прави производителите все по-нервни и, смятам, с пълно основание. Те са в незавидната позиция или да отговарят на все по-унизителните и на моменти абсурдни условия на търговските вериги, или да ги напуснат. Напускането обаче означава излизане от големия пазар, което в не далечна перспектива вероятно ще доведе до сериозно свиване, та дори и до прекратяване на бизнеса им.
3. Потребителите.
Техните интереси са да има от всичко по много, да е на добро качество и в същото време да е колкото се може по-евтино. Потребителите хранят и търговците, и производителите, така че тяхното щастие е залог за успеха на всички. Ако потребителят може да спечели от войната между търговеца и доставчика, той не би имал нищо против тя да прерасне до епични размери. Проблемът тук е, че потребителят като цяло е ирационален. Той се манипулира лесно от рекламата и се изкушава от ниските цени, като често забравя старата истина, че качествените неща са скъпи.
Мисля, че ако тази тенденция на практически монопол върху пазара от страна на големите търговски вериги се запази, ако те продължат да диктуват на производителите все по-унизителни (разбирай неизгодни) условия в крайна сметка от това ще пострада качеството на продуктите, които производителите ще предлагат. В крайна сметка потребителите няма да са щастливи, защото ще се окаже, че купуват боклуци, пък били те и евтини. Как се сваля цената на едно вино тогава, когато вече няма място за никакви компромиси с печалбата (и загубата)? Ами много просто. Намаляват се разходите за материали = изкупуване на евтино и некачествено грозде. Намаляват се производствените разходи = компромиси на всички етапи от приемането на гроздето до бутилирането на вино, без използване на скъпи бъчви, без отлежаване и т.н. Резултат: вино с крайна цена около 5 лв. бутилката, което става за пиене, но е толкова неприятно и посредствено, че за него не си струва да се говори. Да не дава Бог българският потребител да се почувства щастлив от това. Разбира се, това е крайно песимистична и донякъде преувеличена картина. Не трябва да подценяваме интелигентността на мениджърите, които управляват търговските вериги. Те нямат интерес да ликвидират производителите, а само да ги издоят доколкото е възможно без да ги убиват с това. Така или иначе играта на котка и мишка ще продължава, като целта ще е намирането и удържането на тежки компромиси – както по отношение на цените и качеството, така и по отношение на дългосрочните интереси на всеки, който иска да присъства на пазара или да го контролира. А в края на тази война пожелателно стои един щастлив консуматор, който храни всички с готовността да похарчи парите си за хубаво вино.
Лиценз: Всички права запазени
Ама 300 м по-натам пътят се дели на два и, и двата еднакви на хубост. Яяя... че кой е нашият? Озъртаме се и ето ти една кола иде отзад и се плъзна по левия; десет секунди след нея - айде още една, и тя натам. Е, ясно. И ние след тях. И след има-няма 2 км - хоп, цъфнахме пред една фабрика за нещо си. Ония коли там се паркираха. А ние, унесени в сладки приказки - напред. По едно време се светваме - бе що така никой няма по пътя? Ако не броим ония крави преди малко де.
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Френските крави /които в северната част на страната са само бели/ :)"]Минахме така още няколко километра и чуденките взеха да стават все по-големи - де що поглед види, само ниви и ливади. А и пътят съвсем отесня... Еее, някъде в далечината 2-3 ниски сгради на някаква ферма имаше и туй-то. Да беше изникнало някое село, че да питаме на прав път ли сме...
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селският път през ливади и ниви"]Тъй и тъй няма никой, спряхме да навестим едни храсти край канавката ;) И облаците се пръснали, грейнало слънчице, стоплило се. Гот. Айде и малко консултация с картата пак. М-даа, явно сме хванали някакъв селски път. Ама къде н'ги са селата им, бе?...
[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И тия красавци, щръкнали в ливадите - хубави са, нали? :)"]Автор: Вили
Снимки: авторът
Още пътеписи от близки места:Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Вчера се запитах малко или много са преброилите се елктронно българи, като един ден преди края на електронното пребояване бройката беше 2.2 млн. Днес обаче излязоха финалните резултати, които показват, че последния ден са се преброили почти 1 милион човека. Явор беше прав в коментара си за традиционната черта на българина да върши нещата в последния момент.
При този резултат определено смятам, че първото електронно преброяване е успешно. Повече статистика има тук.
Преди няколко години основна тема на форумите за кариерно развитие в сферата на маркетинга и PR-а беше липсата на подготвени кадри, излизащи от университетите. Кризата малко понижи търсенето на млади попълнения в агенциите и компаниите, но с повишаването на бюджетите за маркетинг вече отново има остър недостиг на хора, които да управляват тези бюджети.
Оказва се, че този проблем не е само наш – той е толкова глобален, че е привлякъл вниманието на Chartered Institute of Marketing още през 2007 година. В един от документите на института, наред с темата за редефиниране на маркетинга, се говори за нуждата от въвеждане на нов тип специализирано образование по маркетинг. Ето няколко доста логични мисли:
Всяка дисциплина се разделя на специализирани поддисциплини в процеса на развитието си и натрупването на знания. Учен от времето на Ренесанса се занимава едновременно с химия, биология и физика, както и с рисуване или дисекции. Днес дисциплините не просто са се разделили, но и са въведени стотици поддисциплини от астрофизика до зоология.
Наистина, с развитието на маркетинговата сфера вече има стотици отделни неща, които един маркетолог трябва да може да прави. Тъй като поддисциплините са твърде много и различни, университетите по-скоро се заемат с повишаване на общата култура на студентите и ги превръщат в “повърхностни специалисти”. За специализация, дори в магистърските програми, трудно може да се говори. Отново, според Chartered Institute of Marketing този факт е валиден навсякъде по света – какво пък остава за страна, в която журналистика, маркетинг, реклама и PR са част от едно и също обучение.
Предложението на CIM е образованието по маркетинг да се раздели на три специалности, а именно наука, изкуство и хуманитарни дисциплини. В първата категория влизат маркетинговите проучвания, събирането, анализа и тълкуването на данни. Втората специалност включва творческите елементи, от реклама до планиране на събития. Третата дисциплина включва устойчивост на бизнеса, етика и социален маркетинг (в традиционния смисъл на думата).
Това разделение ще доведе до два важни резултата. Първо, студентите няма да се отегчават с дисциплини, които не подхождат на интересите им – а когато учиш с желание, учиш по-ефективно. Вторият ефект е още по-интересен: маркетолозите ще имат повече време да навлязат в спецификите на бизнеса, с който ще се занимават, ще мога да изучат съответния сектор, логиката му на действие и т.н. Това определено е полезно в процеса на работа.
Мисля, че идеята е добра и от позицията на студент мога да кажа, че ще е много полезна. За мен по-логичното разпределение би било на научна, творческа и комуникационна част: т.е. третото подразделение да е свързано конкретно със стратегическата част на комуникационния процес, конструирането на послания и т.н. Хуманитарната сфера за мен е просто поле на работа, а не отделна сфера на специализация. През 2007, когато е написан документът, дигиталният маркетинг все още не беше толкова гореща тема, но от перспективата на настоящето мисля, че той трябва да влезе във всяка от трите маркетингови дисциплини: съответно разчитане на данни за уебтрафик и демография на Facebook-фенове, творческо използване на онлайн пространството или адаптиране на комуникационната стратегия към социалните мрежи.
Като заключение отново ще цитирам CIM: никой не търси адвокат, който разбира от всичко – искаме специалист в определена сфера. Защо това да не важи и за специалистите по маркетинг? Не знам към кого точно трябва да адресирам този пост, но се надявам образователните институции в България да четат блогове 
Какво е вашето мнение по темата – необходима ли е специализацията в маркетинг сферата или истинският специалист трябва да разбира от всичко?
___
снимка: JMraz Photo
Още по темата:
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
Лиценз: Всички права запазени
Advertorial
Всеки отчаяно търси половинката си, това, което го допълва, липсващото звено във веригата на щастието. Не е ясно защо обаче този някой никога не се съсредоточава в по-важния въпрос, а именно: “Защо не се получава?”
Джоан Гатузо ни изправя пред огледалото и ни препоръчва да се опознаем по-добре, да вникнем в себе си, да изследваме поведението си като странични наблюдатели. Тя прави едно невероятно пътуване из вече известната максима “щастието е в наши ръце” и предлага различни начини как да вземем живота си в ръце и да го упътим към любовта, щастието и равновесието.
Лиценз: Всички права запазени
Всевиждащият сателит на Гугъл явно не ни намира за много интересни, след като не е снимал София от някъде 2 години. Тук събрах някои по-големи сгради в строеж, а някой ден, ако доживея до толкова, ще ги насложа с вече построените.
В този момент “Шанцата” е била вече построена, а “Кулата в Пиза” е била вдигнала няколко етажа.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic
 |
| Ноам Хомски |
 |
| Иешеагу Лейбович |
Лиценз: Всички права запазени
 |
| фото Vikipedia |
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Да се движиш във водата красиво, но в същото време ефикасно, е далеч по-трудно от това да лежиш под 20-килограмов лост и 80-килограмови тежести по него. Мислите, че не е така? В тази статия ще се опитам да обясня кинезиологията на плувните стилове и какво прави нашето тяло, докато ги изпълняваме.
Нека започнем с най-известния и най-предпочитания плувен стил – кроул. За мнозина кроулът е най-лесният стил.
Кроулът обаче е толкова труден, колкото всеки друг плувен стил. За плуването на кроул се изискват не само чувство за ритъм и издръжливост, но и голямо количество физическа сила.
Най-общо казано, движението на ръцете се състои от загребване (избутваща фаза) и пренасяне над водата (възстановителна фаза).
В България е приета фазовата структура (по Йених/Попов) и се основава на сравняването на скоростта на дланите със скоростта на придвижване на плувеца.
Когато едната ръка влиза във водата, китката и лакътят следват рамото, докато не се достигне стартовата позиция на ръката. В тази позиция ръката е изпъната.
Въртенето на рамото позволява на плувеца да протегне ръката си максимално напред. Оттук започва и избутващата фаза. Китката, водена от раменете, натиска водата (загребва я). Основната сила идва от големите гръдни мускули (гърдите).
В помощ на гърдите се намесва и широкият гръбен мускул. Чрез тях се произвежда подводният натиск на водата. Ръката се движи предимно напред и надолу. Сгъвачите на китката се грижат тя да остане права.
Постепенно сгъването в лакътната става се увеличава със заемане на високо предно положение. Движението е подтикнато от бицепса и брахиалисите, които движат лакътя до 30-градусово сгъване.
Тук идва и финалната част от избутващата фаза. Сгъването в лакътната става продължава до линията на раменете – около 90-100◦, последвано от разгъване.
Усилията на плувеца достигат своя максимум в края на фазата. Дланта и предмишницата са в перпендикулярно положение спрямо водната повърхност.
В края на загребването се изпълнява мощно добутване. Трицепсът започва да отпуска лакътя, като по този начин изпраща ръката обрано на повърхността. Съответното рамо е повдигнато.
Тук започва възстановителната фаза. Участие вземат горната част на раменете и роторната група. Те карат рамото да мине покрай бедрото и да се върне над главата.
Движението между двете ръце се съгласува, като избутващата фаза на загребване на едната ръка трябва да съвпада с възстановителната част на другата.
Няколко мускулни групи работят като стабилизатори по време на загребващата и възстановителната фаза. Такива са горната част на гърдите, ромбът, повдигачът на лопатките, трапецът и сератусът.
Правилната работа на стабилизиращите мускули е важна, защото цялата сила на загребване, произведена от рамото, изисква огромна подкрепа от другите мускули.
Както при движението на ръцете, така и това на краката също може да бъде разделено на избутваща фаза и възстановителна фаза.
Движенията на краката са последователни. Когато единият крак се движи надолу (избутваща фаза – удар), другият се повдига нагоре (възстановяща фаза – подготвително движение).
При удара движението започва с леко сгъване в тазобедрената става, при което подбедрицата изостава и впоследствие се изправя. Активни са бедреният сгъвач и дългите глави на четириглавия бедрен мускул.
Четириглавият бедрен мускул отговаря за това коляното да бъде обтегнато. Тук той (четириглавият мускул) осигурява нужната сила за движението на коляното.
Камшикообразният удар е обусловен от факта, че в долното положение бедрото сменя рязко посоката на движението си нагоре, с което се предизвиква бързо разгъване в колянната става.
Подготвителното движение нагоре се изпълнява с обтегнат крак и със сравнително отпусната мускулатура. Задните бедрени мускули се свиват. Веднага се свиват и подколенните сухожилия и по този начин се разгъват бедрата.
Съгласуването на движенията между ръцете и краката се изразява с броя на движенията на краката, изпълнени за един цикъл на загребване с ръцете.
Класическият вариант в спринтовите дисциплини е шестударния кроул. При него на един цикъл на загребване на ръцете (лява и дясна ръка) се правят шест удара с краката.
Бътерфлай, наричан още делфин, е нов стил. От въвеждането му през 60-те години на ХХ век досега търпи големи промени. В началото бътерфлай е бил разновидност на бруст. Изпълнението му е било с брустовата ножица на краката. Сегашният му вид е създаден от унгарския плувец Карел Тумпек.
Същинската разлика между кроула и бътерфлая е това, че движението на ръцете при бътерфлай е синхронизирано.
На мускулно ниво натоварването е почти същото, тъй като пътят на загребване е еднакъв. Както при кроула, ръцете на плувеца са опънати по време на избутващата фаза на плуване.
Основните мускули, които участват по време на избутващата фаза, отново са гърдите и широкият гръбен мускул. Ролята на стабилизатори играят предмишничните сгъвачи. Те се грижат китката да остане изпъната, докато избутва водата.
Бицепсът и брахиалисите също взимат участие. Тяхната задача е да движат лакътя към напълно изпънат до почти 40-градусово сгъване по средата на загребването.
Различното от кроула е, че силовото разтваряне на лакътя се прави по време на финалната част от загребването. Тежестта пада върху трицепса.
Роторната група и средните раменни глави създават движението на ръцете по време на възстановителната фаза. Движението обаче е различно от това при кроула.
Бътерфлаят е стил, който лишава тялото от същинска възстановителна фаза. Затова е и толкова изтощителен и натоварващ сърдечните съдове.
За възстановителна фаза при бътерфлая смятаме прекратяването на люлеещото движение на торса. Това извежда горната част на тялото извън водата.
Раменните стабилизатори участват, като осигуряват мястото, където избутващата сила, произведена от ръцете, ще атакува.
Спомогнато е позиционирането на ръцете по време на възстановителната фаза.
При плуването на бътерфлай липсва въртене на тялото. Стабилизаторите синхронизират движението на горните и долните крайници.
При създаване на люлеещо движение се позволява на плувеца да подаде горната част на тялото си и ръцете извън водата по време на възстановителния процес.
Люлеещото движение е породено от парагръбначните мускули. Те придават и формата на гърба по време на загребване.
Движението е последвано от свиване на коремните мускули, които подготвят горната част на тялото за влизане във водата и нова избутваща фаза.
Плуването по гръб има много прилики с кроула – ръцете загребват последователно по дължина, а краката са изпънати.
Има обаче и съществени разлики – плува се по гръб и в повечето време главата е над водата. По време на състезания пък стартът се дава във водата, а не извън нея.
Само по себе си плуването по гръб е уникално заради движението на тялото. Отново може да разделим стила на избутваща фаза (загребване) и възстановителна фаза.
Раменете се завъртат и поставят ръцете в особена позиция. Малкият пръст е първият, който влиза във водата. Едновременно с това лакътят се отваря и ръката се опъва. Така подготовката е завършена и може да се започне избутващата фаза.
Разликата между плуването по гръб, кроула и бътерфлая е, че основната сила на загребване идва не от гърдите, а от широкия гръбен мускул. Макар и да са си разменили местата, двата мускула са основни двигатели и разменят тежестта си по време на движението.
Предмишничните сгъвачи отдават своето значение в избутващата фаза. Те движат китката от неподвижна позиция към леко изпъната.
Лакътят се сгъва около 45 градуса по време на загребване, под влияние плътността на водата и включилите се бицепс и брахиалис. В края на загребването лакътят може да се извърти до 90 градуса.
При заключението се набляга на силовото разтягане на лакътя. Силата пада върху трицепса. Тук завършва и избутващата фаза.
Ролята на стабилизиращите мускули по време на плуването по гръб е близка до ролята, която те играят при плуването на кроул. Това е така заради сходното движение на раменете и създалото се въртене на тялото.
Движението на краката при плуването на гръб е комбинация от тяхното движение при кроул и бътерфлай. Сходното с кроула е, че при плуването по гръб се повтарят ритащи движения.
Различното, обаче е, че позицията на плувеца изисква повече сила при горния ритник, спрямо долния. При избутването от стена (стартово движение – "стрела") се изисква делфиновия ритник.
Брустът е най-бавният стил на плуване. Характерно за него е създаването на най-голяма движеща сила в основните фази.
При бруста плувецът лежи във водата по гърди и изпълнява едновременни и симетрични движения с ръцете и краката. Ъгълът на атака е най-голям към момента на вдишване.
Ще разгледаме бруста, като го разделим на части:
Първата стъпка към подобряването на техниката на плуване е научаването на нейните тънкости. Но е важно да запомните, че за добри резултати в плуването най-доброто упражнение е повече плуване.
Прочетете и тези полезни материали:Лиценз: Всички права запазени
Да се движиш във водата красиво, но в същото време ефикасно, е далеч по-трудно от това да лежиш под 20-килограмов лост и 80-килограмови тежести по него. Мислите, че не е така? В тази статия ще се опитам да обясня кинезиологията на плувните стилове и какво прави нашето тяло, докато ги изпълняваме.
Нека започнем с най-известния и най-предпочитания плувен стил – кроул. За мнозина кроулът е най-лесният стил.
Кроулът обаче е толкова труден, колкото всеки друг плувен стил. За плуването на кроул се изискват не само чувство за ритъм и издръжливост, но и голямо количество физическа сила.
Най-общо казано, движението на ръцете се състои от загребване (избутваща фаза) и пренасяне над водата (възстановителна фаза).
В България е приета фазовата структура (по Йених/Попов) и се основава на сравняването на скоростта на дланите със скоростта на придвижване на плувеца.
Когато едната ръка влиза във водата, китката и лакътят следват рамото, докато не се достигне стартовата позиция на ръката. В тази позиция ръката е изпъната.
Въртенето на рамото позволява на плувеца да протегне ръката си максимално напред. Оттук започва и избутващата фаза. Китката, водена от раменете, натиска водата (загребва я). Основната сила идва от големите гръдни мускули (гърдите).
В помощ на гърдите се намесва и широкият гръбен мускул. Чрез тях се произвежда подводният натиск на водата. Ръката се движи предимно напред и надолу. Сгъвачите на китката се грижат тя да остане права.
Постепенно сгъването в лакътната става се увеличава със заемане на високо предно положение. Движението е подтикнато от бицепса и брахиалисите, които движат лакътя до 30-градусово сгъване.
Тук идва и финалната част от избутващата фаза. Сгъването в лакътната става продължава до линията на раменете – около 90-100◦, последвано от разгъване.
Усилията на плувеца достигат своя максимум в края на фазата. Дланта и предмишницата са в перпендикулярно положение спрямо водната повърхност.
В края на загребването се изпълнява мощно добутване. Трицепсът започва да отпуска лакътя, като по този начин изпраща ръката обрано на повърхността. Съответното рамо е повдигнато.
Тук започва възстановителната фаза. Участие вземат горната част на раменете и роторната група. Те карат рамото да мине покрай бедрото и да се върне над главата.
Движението между двете ръце се съгласува, като избутващата фаза на загребване на едната ръка трябва да съвпада с възстановителната част на другата.
Няколко мускулни групи работят като стабилизатори по време на загребващата и възстановителната фаза. Такива са горната част на гърдите, ромбът, повдигачът на лопатките, трапецът и сератусът.
Правилната работа на стабилизиращите мускули е важна, защото цялата сила на загребване, произведена от рамото, изисква огромна подкрепа от другите мускули.
Както при движението на ръцете, така и това на краката също може да бъде разделено на избутваща фаза и възстановителна фаза.
Движенията на краката са последователни. Когато единият крак се движи надолу (избутваща фаза – удар), другият се повдига нагоре (възстановяща фаза – подготвително движение).
При удара движението започва с леко сгъване в тазобедрената става, при което подбедрицата изостава и впоследствие се изправя. Активни са бедреният сгъвач и дългите глави на четириглавия бедрен мускул.
Четириглавият бедрен мускул отговаря за това коляното да бъде обтегнато. Тук той (четириглавият мускул) осигурява нужната сила за движението на коляното.
Камшикообразният удар е обусловен от факта, че в долното положение бедрото сменя рязко посоката на движението си нагоре, с което се предизвиква бързо разгъване в колянната става.
Подготвителното движение нагоре се изпълнява с обтегнат крак и със сравнително отпусната мускулатура. Задните бедрени мускули се свиват. Веднага се свиват и подколенните сухожилия и по този начин се разгъват бедрата.
Съгласуването на движенията между ръцете и краката се изразява с броя на движенията на краката, изпълнени за един цикъл на загребване с ръцете.
Класическият вариант в спринтовите дисциплини е шестударния кроул. При него на един цикъл на загребване на ръцете (лява и дясна ръка) се правят шест удара с краката.
Бътерфлай, наричан още делфин, е нов стил. От въвеждането му през 60-те години на ХХ век досега търпи големи промени. В началото бътерфлай е бил разновидност на бруст. Изпълнението му е било с брустовата ножица на краката. Сегашният му вид е създаден от унгарския плувец Карел Тумпек.
Същинската разлика между кроула и бътерфлая е това, че движението на ръцете при бътерфлай е синхронизирано.
На мускулно ниво натоварването е почти същото, тъй като пътят на загребване е еднакъв. Както при кроула, ръцете на плувеца са опънати по време на избутващата фаза на плуване.
Основните мускули, които участват по време на избутващата фаза, отново са гърдите и широкият гръбен мускул. Ролята на стабилизатори играят предмишничните сгъвачи. Те се грижат китката да остане изпъната, докато избутва водата.
Бицепсът и брахиалисите също взимат участие. Тяхната задача е да движат лакътя към напълно изпънат до почти 40-градусово сгъване по средата на загребването.
Различното от кроула е, че силовото разтваряне на лакътя се прави по време на финалната част от загребването. Тежестта пада върху трицепса.
Роторната група и средните раменни глави създават движението на ръцете по време на възстановителната фаза. Движението обаче е различно от това при кроула.
Бътерфлаят е стил, който лишава тялото от същинска възстановителна фаза. Затова е и толкова изтощителен и натоварващ сърдечните съдове.
За възстановителна фаза при бътерфлая смятаме прекратяването на люлеещото движение на торса. Това извежда горната част на тялото извън водата.
Раменните стабилизатори участват, като осигуряват мястото, където избутващата сила, произведена от ръцете, ще атакува.
Спомогнато е позиционирането на ръцете по време на възстановителната фаза.
При плуването на бътерфлай липсва въртене на тялото. Стабилизаторите синхронизират движението на горните и долните крайници.
При създаване на люлеещо движение се позволява на плувеца да подаде горната част на тялото си и ръцете извън водата по време на възстановителния процес.
Люлеещото движение е породено от парагръбначните мускули. Те придават и формата на гърба по време на загребване.
Движението е последвано от свиване на коремните мускули, които подготвят горната част на тялото за влизане във водата и нова избутваща фаза.
Плуването по гръб има много прилики с кроула – ръцете загребват последователно по дължина, а краката са изпънати.
Има обаче и съществени разлики – плува се по гръб и в повечето време главата е над водата. По време на състезания пък стартът се дава във водата, а не извън нея.
Само по себе си плуването по гръб е уникално заради движението на тялото. Отново може да разделим стила на избутваща фаза (загребване) и възстановителна фаза.
Раменете се завъртат и поставят ръцете в особена позиция. Малкият пръст е първият, който влиза във водата. Едновременно с това лакътят се отваря и ръката се опъва. Така подготовката е завършена и може да се започне избутващата фаза.
Разликата между плуването по гръб, кроула и бътерфлая е, че основната сила на загребване идва не от гърдите, а от широкия гръбен мускул. Макар и да са си разменили местата, двата мускула са основни двигатели и разменят тежестта си по време на движението.
Предмишничните сгъвачи отдават своето значение в избутващата фаза. Те движат китката от неподвижна позиция към леко изпъната.
Лакътят се сгъва около 45 градуса по време на загребване, под влияние плътността на водата и включилите се бицепс и брахиалис. В края на загребването лакътят може да се извърти до 90 градуса.
При заключението се набляга на силовото разтягане на лакътя. Силата пада върху трицепса. Тук завършва и избутващата фаза.
Ролята на стабилизиращите мускули по време на плуването по гръб е близка до ролята, която те играят при плуването на кроул. Това е така заради сходното движение на раменете и създалото се въртене на тялото.
Движението на краката при плуването на гръб е комбинация от тяхното движение при кроул и бътерфлай. Сходното с кроула е, че при плуването по гръб се повтарят ритащи движения.
Различното, обаче е, че позицията на плувеца изисква повече сила при горния ритник, спрямо долния. При избутването от стена (стартово движение – "стрела") се изисква делфиновия ритник.
Брустът е най-бавният стил на плуване. Характерно за него е създаването на най-голяма движеща сила в основните фази.
При бруста плувецът лежи във водата по гърди и изпълнява едновременни и симетрични движения с ръцете и краката. Ъгълът на атака е най-голям към момента на вдишване.
Ще разгледаме бруста, като го разделим на части:
Първата стъпка към подобряването на техниката на плуване е научаването на нейните тънкости. Но е важно да запомните, че за добри резултати в плуването най-доброто упражнение е повече плуване.
Прочетете и тези полезни материали:Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Този сладур е намерен да се скита из Панчарево. Бил е без нашийник, доста слаб, но в добро настроение.
Няма идентификация или микрочип. Намира се в приют Богров.
Лиценз: Всички права запазени
Като един активен Олимпус потребител, макар и не на PEN, се развълнувах от участието на Кевин Спейси в кратки и много стилни спотове за любимата марка.Спейси играе Спейси, а посланията са върха!Like a memory!Point and ShootCamera Guy 
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="606" caption="Нали на тебелата пише "Анжер"? Значи посоката е вярна :)"]
[/caption]
[/caption]
[/caption]
Еее, споко де, нали някой беше казал, че не е важен пътят, важна е посоката. А ние сме сигурни, че посоката ни е правилна и би трябвало до час някъде да стигнем в Анжер :)
Да, ама не. За втори път тоя ден!
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Минаваме, значи, няма километър и ооп-оп-оп - поднесе, занесе, отнесе... Добре, че се влачим по пътя!... К'во? Гума, к'во!
Ходихме 50 метра пеш назад в разгънат строй, сканирахме пътя, но така и не разбрахме откъде ни дойде. Вероятно полека-лека можеше и да стигнем до цивилизацията и там по цивилизованому да я оправим. Ама де този късмет друг път да ти се спука гума на селски път насред Франция :) Та наша Блонди /Вики/ веднага се "изходи" по въпроса, че "не е толкова сложно, я, и саминки ще си я оправим". Бе не е, та. Особено като не си сама. Разчекваме возилото, почваме да вадим багатерии и да правим план на акта "смяна на гума с резервна". Ваня се завира почти цяла в багажника да търси ръкавици, понеже "не може то така". И ето ти, по пътя към нас пърпори някаква, очевидно селска машина, не знам, не им разбирам. Тъкмо споделям, че ми е мнооого любопитно тоя сега как ще мине и той спира. Скача един рошльо отвътре и правим контакт: Ббоо жжур!... А?? ... Ааа... Ами, бон жур /щом си рекъл/ :)
И се почна еднааа - ооох, да се смееш ли, да плачеш ли...
Никоя от нас нищо не му разбира. Пробваме с английски - тц, пробваме с италиански - тц, не че го знаем толкова, но все пак една идейка повече от френския; даже и на руски опитваме, на български. Цъ и цъ. Йок, мама! :) Опитваме се да му обясним, че няма проблем и сами ще си сменим гумата, но той се поби пред нас и размахва ръце: ннно-но-но... ссссс...иву... ппле... ррр...йен ...ву... ззз... Айн момент! - Ха! Те това, последното, изведнъж му дойде нацяло отвътре :) Немски! Говори немски? Или реши, че сме германки? Ама ние - баш немски - ич хабер си найн! :) Ми сега?
Та след айн момент-а, мосю трактористът запретва ръкави и чучва да диагностицира. А после... хм, после никой няма да се сети какво направи! Тоя "запецващ" сладур успя "на една боя" да мине пред нас, после изкара едно въже с червен парцал, върза го за колата, а другия край за трактора /или каквото му е там/. Пак каза "айн момент"... бббо... ттт..тре-тре-тре-бб-бо! И даде знак да се качваме. Ние - шаш. И, овци, послушно се качваме.
Пър-пър-пър... те ти след малко иззад дърветата се яви едно село. И се чудим, и се маем. Тоя сега на гумаджия ли ни води, на автомонтьор ли? Колко ли ще ни одрънкат? Що не го отсвирихме, па да си се оправяме сами? Гледаме часовника - времето лети, по мръкнало ще сме в Анжер сигурно, кога ще се настаняваме, кога ще разглеждаме? Офф... Вече шитнахме Нант, не ни се ще още да орязваме програмата.
Вмъква ни франсето в един голям двор, води ни до една пергола, окичена с бръшлян и грамофончета, и ни настанява около масичката. Вече контактуваме почти като глухонеми. От къщата идва една усмихната мадам, с която също продължаваме със знаци и някоя случайно позната ни думичка. Жената донася един панер череши, с жест ни кани и изчезва. Рошавият също го няма никакъв. Минават 10 минути... 15... 20. Взеха пак да се купчат едни сиви облаци... пробваме черешите... чудим се к'во става, к'во да правим... И те ти го нашият човек, иде още по-ухилен и води един красавец. Мммм - муци! ;) Следва запознанство. Трактористът бил Жорж, пък хубавецът - Гийом... Уаауа... кой му тури това име? Ми хич не му 'оди! Обаче Гийом говори инглиш и се представи за доктор. Отдъхваме си.
Следваща сценка: трите с доктора пием кафе, ядем сладкиш с череши, плюс ония черешки от панера и сладко си масалуваме, докато нашият добър ангел ни оправя возилото. Мадам Силви се оказва сестра на бай Жорж, който, забелязваме, както и на нея, че не можем да му определим възрастта - в един момент прилича на младеж, в друг - на чичка. Изобщо, от малко над 30 до малко под 50. Не че е важно. Междувременно дойдоха двама мосюта с шапки-дебилки и ботуши, и донесоха една кофа риба. Рекоха нещо и Гийом ги упъти към зад къщата. Не се явиха повече.
Де да знаем, че ще е невъзпитано, ако веднага си тръгнем, след като мосю Жорж посочи оправената ни кола и ухилен рече "ввв-воала" ;) Предложихме да му платим, но той чак, аа-ха, да се обиди. Ама щял да ни прости, ако останем за вечеря с тях. На риба и вино. Негово. Подчерта, че сам го е правил. Та, щял да е щастлив... ннн-омбб...ссс...иву...пппле ;)
И за по-убедително, една грандиозна и ослепителна светкавица раздра небето, изтрещя страховито... че като се продъни... Mамма мия!
[/caption]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Селски пейзажи"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно - не знам,"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="защото малко по-натам, от другата страна на реката това очевидно е църква :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Имат си и класическа поща дори :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Съвсем в края на селото - тук направо си ми прилича на парк, макар да имаше преди това табела "Moulin", което би трябвало да значи "Мелница"... Хмм, френска мелница ;)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Анжер, а французите му викат Анже. Отпред е река Мен, която почти в края на града се влива в Лоара. Насреща е шато Анже и най-отзад катедралата Сен Морис."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Над реката имаше поне шест моста. Този беше с най-много цветя по него :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Сен Морис, снимана с приближение от площадчето с фонтаните между катедралата и крайречния булевард."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И с още по-голям зум, снимана от терасите на шатото."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="В подножието на шато Анже. "]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="В градините на замъка Анже. Красоти :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="И бившите ровове сега не са пълни с вода, а с красоти :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Тук с по-малко китки, но пак красиво :)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="И една гледка към булеварда долу и реката, от терасата на шатото ;)"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Тези къщички като от детска приказка май бяха някакъв музей."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="И сградата на театъра."]
[/caption]
Като малка мислех, че в Южния парк живеят хипопотами. Заровили са се и си подават само върха на носовете, за да дишат.
Днес прокуратурата призна след проверка на БАН, че говорим за СРС-та изпаднали от службите (някой оневиняват ДАНС но не със 100% гаранция) и парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата предложи (и това не е шега) решение - ДАНС да подслушва самостоятелно от МВР - 
