Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 45645 articles
Browse latest View live

Човешката библиотека: Празнуваме! Първите седем! (07.12.)

0
0
Човешката библиотека

Приятели (:

На 4 декември с трепет чакаме появата на електронната антология „За спасяването на света“, тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“.

(Още има време да се запишете като нейни По-желали – читателите, които вярват с ум и сърце, че книгата заслужава да види белия свят, и той нея. :)Просто ни пишете двете си имена на poslednorog -в- gmail.com.)

Пак тогава се навършват седем години от излизането на „Последният еднорог“, първата книга в поредица „Човешката библиотека“.

Хубав повод да се сберем, да проверим пораснали ли сме, да попразнуваме – да? :)

Заповядайте! На 7 декември, от 15 до 18 часа, в init Lab (София, жк. Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

Имаме и бонус: ще се запознаем с българските хакерспейсове – общности досущ като Човешката библиотека (но по-оправни с компютрите :D ). Вижте ги:

… А покани трябват ли ни?– чувам да се питате. – Дрес код? 

Срещата ще е отворена за всички – и напълно неформална. Като на рожден ден. :)

Ама… Ама…

Хубаво, ще ви подскажем още. ;)Подгответе си:

~ въпроси – за спасяването на света, поредицата ни, авторите и редакторите, и съставителите, и художниците (… за коректорите? добре, и за тях може :D ), за хакерспейсовете, за бъдещите ни творчески планове, за живота и Вселената, за най-новия Копнеж за корицата на Геновева Детелинова, за… уф, Чобити, за какво още да ни питат?

~ раници – ако искате някоя наша х-нига. (ВНИМАНИЕ! Ако искате хартиена книгаот поредицата ни, пишете ни предварително – на poslednorog в gmail – най-късно в петък, 6 декември. Иначе на срещата я донесем по една бройка, я кой знае. ;)

И… ще има изненади. Сигурнисме, че ще има. ;)

Празници, в сърцето и ума,
Целият екип на ЧоБи (като най-високо скача Кал)

Лиценз: Някои права запазени. Питайте


Мария Илиева, LaMartinia: 5

0
0
Мария Илиева, LaMartinia
Уважаема Мартина,

майка ти продължава с писмата. Не знам дали един ден ще бъдеш търпелива да ги прочиташ докрай, но имам нужда да хронологизирам и споделям, успокоява ме, избистря мисълта ми, отношенията ми с теб, заковава общите ни спомени.

Да имаш дете не е проста работа - нов човек, който опознаваш на хапки. Човек, който хем е създаден от теб, хем изобщо не ти принадлежи. Не е нужно да си подготвен за срещата с него, трябва просто да отвориш сетивата си, за да възприемаш това, което ви се случва. Да мислиш,  помниш и усещаш. Парадоксално е, но колкото повече порастваш, толкова по-тъжно ми става. Все едно съм те прегърнала, а ти полека-лека се изплъзваш от ръцете ми...

Тази година се случиха много неща. Пораснахме всички. Многократно. Лежерно, без усилия, неусетно. Научихме много един за друг, увеличихме се до "ей толкова" (с пръсти показваш 4), плакахме често, смяхме се до истерия, сърдихме се, сдобрявахме се, обещавахме си разни неща, понякога ги изпълнявахме, понякога не, заминавахме, връщахме се, писахме букви, спомени, скицирахме, изтривахме, празнувахме. бяхме тъжни, и най- важното - през цялото това време заедно.

Изминахме 10 км планина наведнъж. Дори не мрънкахме. На разходка, уж на пикник, но забравили храната, след няколко часа се озовахме на върха. Не вярвах, че ще издържиш. Но малките крачета успяха. Тихи стъпчици, уморени и горди, някакъв символичен наш си връх.

Скоро заяви, че искаш да се отделяш. Щяла си да живееш на друго място, да си каниш гости, да си готвиш и да ядеш. Баща ти с разочарование отбеляза, че се е надявал поне до 20 годишна да си при нас. Ти отговори с иронична усмивка и обеща, че ще идваш да ни виждаш. А си само на 5. Винаги съм искала да си самостоятелна и уверена, но това все повече ме кара да настръхвам.

В края на септември подстригах косата ти. След твоето изрично съгласие. Съвсем малко отдолу и с равен прав бретон. Ти мърдаше през цялото време, ножицата беше тъпа, коремът ми пречеше, но някак успях. Притеснявах се дали ще се харесаш. След първия поглед в огледалото се разплака "Грозна съм! Грозна съм! Не се харесвам!". Идваше ми да ревна и аз, да залепя тънките руси кичури обратно. В този момент сякаш съществувахме само двете. Прегърнах те и непрекъснато повтарях колко си красива и както и да изглеждаш, за мен винаги ще бъдеш най-прекрасната на света. Измихме косата, изсуших я с цялото старание, на което съм способна, сложихме парфюм с аромат на чай и ти се усмихна. Хареса се и цяла вечер беше щастлива. Аз още повече. И малко тъжна същевременно.

Преди месец се появи сестра ти. Тази дума придоби ново измерение с-е-с-т-р-а т-и. Толкова те щадихме през всички тези месеци, за да не се почувстваш пренебрегната, изолирана, застрашена, изоставена. Избягвахме да говорим често за бебето, прекарвахме повече време с теб, искахме да свикнеш с мисълта, че у дома ще има нов човек. Опасявахме се да не ни връхлети голяма вълна ревност. Ти за пореден път ни изненада. От първите дни си така грижовна, нежна, внимателна, чак зряла. Имам чувството, че след час обучение ще можеш да я отгледаш сама. Докосваш я толкова деликатно, непрекъснато повтаряш, че е САМО твоя сестра, гордо я показваш и разказваш за нея. Когато ви виждам една до друга сърцето ми ще се пръсне от любов...

Не обичам да те хваля пред хора, да повтарям колко си невероятна и изумителна, не го смятам за добър вкус, а и ти нямаш нужда от това. Вече разсъждаваш адекватно и държа да знаеш кои черти от характера ти одобрявам и кои не. Не искам да те променям, а просто да ти дам друг поглед, да разполагаш с още една гледна точка, да плуваш в реалността.
 
Вместо отново да пиша фермани, избрах няколко твои любими снимки, чрез тях те помня най-добре. И най-честно. Честит рожден ден!
 
На моменти в погледа ти сякаш има 100 личности - всяка с различна собствена история. Понякога ме плашат, не ги познавам всичките.
 
Боса, често нацупена и с ожулени колене - такава си лятото

Обичам това изражение и поза - все едно играеш дълга партия шах с труден опонент


 
 Понякога имам чувството, че си много далече, погледът ти тича през пространство и време. Не мога да го настигна.
За първи път на фризьор. Беше толкова уплашена, но и любопитна какво ти предстои. Няма да забравя този поглед.




Обичам да те наблюдавам в концентрация - напрегнато движиш устни и околният свят изчезва

Труден характер, признавам. Предизвикателство е да бъде човек край теб. Но и привилегия.

 
Пожелах си смело, палаво и свободно дете. Желанието се сбъдна.

 
Бъди щастлива, Мартина! И все по-смела!
                                                  

Лиценз: Всички права запазени

Бу: Отглеждаме ли поколение от безпомощни деца?

0
0
Бу

Поколението на родителите-хеликоптери, на тигриците-майки, на разсеяните родители, на незаинтересованите работари… а какво става с децата ни? Разбира се, малко хора ще признаят, че се разпознават поне частично в долния преводен текст, но все пак, прочетете го – и кажете какво мислите?

Превод: Елена Енева, Me&Bee Puzzle

***

Когато първокурсничка в колеж получила тройка на първия си тест, тя буквално изпаднала в криза в клас. Хлипайки, изпратила смс на майка си, която й звъннала, искайки да говори с преподавателя незабавно (което той, разбира се, не направил). Друга майка придружила детето си на интервю за работа и после се чудила защо не го наели.

Голям работодател разказва, че по време на интервю за работа една от кандидатките му казала, че се вижда на мястото му след 18 месеца. Дори и не й дошло наум, че той е работил 20 години, за да стигне до тази позиция.

Звучи ви налудничаво?

За съжаление, всички тези истории са истински, казва Тим Елмър, основател и президент на НПО „Да отгледаме лидери“ и автор на книги и иследвания. „Поколението Y (и iY) от деца, родени между 1984 и 2002 пораснаха във време на незабавно задоволяване. Айфони, айпади, смс-и и незабавен достъп до информация – всичко това е на върха на пръстите им.“, казва той. „Техните оценки в училище често са договорени от родителите им, а не заслужени и те биват хвалени за всяко дребно достижение. Имат стотици „приятели“ във Facebook и Twitter, но често нямат реални връзки.“

Но защо родителите престаха да учат децата си да разчитат на себе си и вместо това се превърнаха в загрижени защитници, които искат да ги предпазят на всяка цена?

Нещата започнаха с вманиачаването по сигурността на децата във всеки аспект от живота им. Вместо да ги оставят навън да играят, родителите запълниха свободното им време с организирани дейности, пишеха домашните им вместо тях, решаваха конфликтите им в училище както с приятелите, така и с учителите и им даваха награди само задето са присъствали.

„Тези добронамерени съобщения, че ти си специален, сега рефлектират върху нас.“, казва Елмър. „Ние сме заети да ги предпазваме, вместо да ги подготвяме за бъдещето. Ние не им позволяваме да паднат, да се провалят или да се страхуват. Проблемът е, че ако не поемаш рискове отрано, като примерно да се качиш по катерушката, рискувайки да паднеш, когато си на 29 ще те е страх от всяко ново начинание.“

Психолозите и психиатрите консултират все повече млади хора, изживяващи криза в средата на 20-те си години, както и случаи на клинична депресия. Причината? Младите хора им казват, че се чувстват така, защото още не са спечелили първия си милион или още не са открили идеалния партньор.

Учители, треньори и ръководители се оплакват, че децата от Поколение Y задържат вниманието си само за кратко и разчитат на външна, а не на вътрешна мотивация.

23480538_s

Къде сбъркахме?

• Казахме на децата си да мечтаят мащабно – и сега всяко малко достижение им изглежда незначително. В общата схема на нещата, децата не могат мигновено да променят света. Трябва да правят малки, начални стъпки, които им изглеждат като оставане на едно място. Нищо по-малко от незабавна слава е достатъчно добро за тях. Време е да им кажем, че великите дела започват с постигане на малки цели.

• Казахме на децата си, че са специални – без причина, дори когато не демонстрират добър характер или умения и сега те изискват специално отношение. Проблемът е, че те смятат, че не трябва да правят нищо специално, за да са специални.

• Осигурихме на децата си всякакви удобства – и сега те не могат да чакат. Ние правим същото – крачим нервно пред микровълновата, ядосваме се, когато нещата не стават по нашия начин на работа, беснеем при задръствания. Време е да им предадем важността да можеш да чакаш за нещата, които искаш, да отсрочваш чуждите искания и да изоставяш личните си желания, когато преследваш нещо по-голямо от себе си.

• Превърнахме щастието в основна цел за децата си – и сега им е трудно да бъдат щастливи, защото щастието е страничен продукт от смисления живот. Време е да им кажем, че целта ни е да ги научим как да разкриват талантите си, страстите и целите в живота, за да могат да помагат на другите. Щастието ще бъде резултат от всичко това.

Неудобните решения:

• „Трябва да позволим на децата си да се провалят, когато са на 12 – което е много по-добре от това, да се провалят на 42. Трябва да им кажем истината (внимателно), че идеята че „Можеш да направиш всичко, което искаш“, не е задължително вярна.“

• Децата се нуждаят от съпоставяне на мечтите с талантите си. Не всяко момиче с хубав глас ще пее на световна сцена; не всяка малка бейзболна звезда ще играе във Висшата лига.

• Позволявайте им да се забъркват в каши и да понасят последиците. Няма проблем да получат тройка. Следващият път ще се постараят повече за отличен.

• Балансирайте автономността с отговорност. Ако синът ви кара колата ви, нека после сам я зареди.

• Взаимодействайте си с учителя, но не вършете работата на детето си. Ако то се издъни на теста, нека си понесе последиците.

„Трябва да се превърнем в тухли, обвити в кадифе.“, казва Елмър. „меки отвън и твърди отвътре и да позволяваме да децата си да се провалят, докато са малки, за да успяват, когато станат възрастни.“

***

Оригиналът: http://www.huffingtonpost.com/Mickey-goodman/are-we-raising-a-generati_b_1249706.html?utm_hp_ref=fb&src=sp&comm_ref=false

снимка (сс) http://www.123rf.com/


Tagged: грижа и възпитание, деца, общество, родители, училище

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Стойчо Димитров: Хрониките на Шопландия

0
0

Мислехте, че не може да има пътепис за Женския пазар, нали? Днес ви представям впечатленията на Емил от живота в София. Снимки не ви трябват, четете (Имената в разказа не са променяни, вкл. и на фирмите – ако някой се чувства засегнат, смело да пише опровержения в коментарите, а ако е много гузен, ще му дадем и място за нов пътепис тук):

Хрониките на Шопландия

Всеки, които попадне нa мойто място трябва дa се чувства късметлия. Под пoлите нa тaзи женицa Витошa е прекраснo. Не ми се излизa изподтам:)

Градът е невероятен – кактo се кaзвa в еднa песен „селотo се оказа точно у грaдa“. Имa народец oтвсякъде… oт всякo кътче нa милатa ни рoдинa.

 

Нa 20 Юни в 12:40 имаще „червен влaк се композирaаа“

Слязох нa перoнa, вече не пoмня кой, защото aкъла е зa мислене, не зa пoмнене. Не че се oправдам че забравям някои нещa. Mисля че е oт възрастта.

И тaкa, дa продължa разказа си. Купих си билетчетa – „левче-кефче“ и попитах лелката нa гишето кoя линия дa „хванa“, зa дa стигнa дo Студентски град. Тя ми обясни за някакво прекачване на спирка до хотел „Плиска“.

Бях нарамил един средноголям сак – с парцалки вътре предимно и туй-онуй –10-ина килограма. Прекачих се, дето требе и към 14 h се изтръсих пред входната врата на бъдещите хазяи.

 

Квартирата

 

Подозрително и задоволително ламбата/както казват някои хора от северозападналия край/в асансьора беше намястото си. Пооправих си малко перчема и позвъних на звънеца. Обаче… „оня беше онемял“ –ни звук, ни стон.

 

Свих ръката в юмрук и леко почуках. Ехото отлитна по коридора.
Зад вратата се чу размърдване и след секунди вратата ми отвори… един ангел. Блестящият му поглед накара коленете ми да омекнат… едва събрах сили да промълвя: „Добър ден, аз съм Емо… идвам за квартирата“

След което чух чуруликащото, галещо гласа ми с пауново перо „Влез, заповядай“ – аз направих крачка-две и влязох в коридора. Намирах се в апартамент на последният етаж в 6-етажна кооперация монолитно строителство, кацнала на линия деляща квартал „Витоша“ от квартал „Студентски град“.

Подадох на създанието 200лв./наемът беше 160лв./и изчаках в коридора рестото. Треперех от вълнение, кръвта пулсираше във вените ми, сигурно кръвното ми е „скочило“ от 60/90 до към 120/180. Усещах – туп.. туп.. туп – ударите отекваха в тъпанчетата ми.

 

Тя се появи. Казва се Верка – аз мислено си ѝ казвам Рони  – и ми покажа стаята. Хареса ми. Не само стаята ;)Размери около 4×3 метра – дето се вика, идиялну! Голям двоен прозорците и розаво-бозаво перде, надиплено като роклята на дама от 19 век. Маса, 2 стола и мивка допълваха интериора на бъдещата ми бърлога… „Бърлога“, щото аз съм дзвер.. от добрите….разбира се… изчезваща порода.

 

Беше ми останал малко хляб, а и не бях много гладен… изядох си го за вечеря.

 

На другия ден, неделя, реших да поразгледам

 

квартала на богатите…

 

в нематериално отношение. Кварталът – песен: зацедение до заведение, мила моя майнольо. НА 5 мин. път се намират аптека, денонощен магазин/които намерих по трудният начин, след едночасова вървене и мнoгoкратно искане на инфо от минувачи за дайрекшъна…:). После се оказа, че по диагонала е на 5 мин. път… ама е казано… обиколи квартала си, за да го обикнеш.

 

Имах съвсем друга представа за „студентски“ град – в смисъл по-положителна…

Аз съм си оптимист по природа. Дори, когато се случва нещо лошо си казвам „Може и по-лошо“

От „Чистотата“ трябва да положат малко повече старание, защото 70% от контейнерите са обърнати с колелетата нагоре, а и по-голямата част от сметта е около кофите, но не и в тях. Научих за една улица, наречена „Манджа стрийт“, на която в общи линии продават само боклуци.

 

Стори ми се че в менюто на повечето павильони/смело казано/-кутии по-скоро имаше месо. В квартала почти не видях лаещи и мяукащи твари, което ме наведе на мисълта, че е по-добре да не се дегустират яденета от тези заведения, щот’ до скоро мръвката в тях може би е търчала насам-натам и си е ръфала козината, за да се спаси от набезите на бълхите.
В понеделник

започнах да си търся работа

Използвах предимно интернет в лицето на сайта jobs.bg, в които имаше приличен брой обяви. Към края на прегледа на които, погледът ми беше премрежен и помътнял повече от времето по което учех за кандидатстудентките изпити.

 

Пратих десетки @ до фирмите, предлагащи свободни позиции… Първите 10-ина дни получих 2 покани за интервюта, на които се явих. Казаха ми да изчакам около седмица за потвърждение, но не звъннаха.

В рамките на 2-рата десетневка от пребиваванетоми в Шопландия пусках пак обяви и си купувах вестници с обяви. В тях обаче площта на обявите процентно във вестника беше пренебрежимо малка спрямо площта на обявите за секс-услуги, компаньонки и запознанства от рода „Адам тъси Ева“,„Ева търси Адам“,адам търси адам.. и подобни вариации… Казах си „стига“,махнах с ръка, давайки си кураж. Имаше обява за работа в верига магазини Фантастико. Не ч’ си бях оставил, като краен вариант, понеже работата беше хамалска, а аз съм творческа и нежна натура. Нежна – в смисъл фина физически, но твърда като скала емоционално.

 

Пуснах си молбичка и биографийка и.. след седмица ми звънха. Покана беше за интервю. Явих се 5 минути преди уговореният час, влязох, говорих, бях себе си… девойката беше окичена с бижута.. все сребърни… но не като коледна елха.. а умерено, подчертавайки индивидуалност.. жена с характер… казах си аз. Имаше сладурски черти и карамелено-кафеви очи с нюанси на узрял лешник и фурнир с цвет „ябълкуву дзилену“. След 15 мин събеседване, тя каза да си подготвям документите, които ще са ми нужни за постъпване на работа, респективно и за сключване на трудов договор… Заболя ме главата..10 документа.. бумащина ужасна.. аз хамалин ли ще ставам.. или ще съм министър..:)

 

Следващата седмица тръгнах по мъките, които впоследствие се оказа, че няма да са родилни, а резултатът им ще дойде „бързо, акуратно и качествено“. Готино лого, по-добро от „Петилетката за 3 години“ –доста гигантоманско, дори и за времето преди 90-те, когато хората не ги е мързяло и са работилидоста. Медицински, съдимости, снимки, здравни книжки – всичко в папка беше готово в петък.

 

Предадох ги и в понеделник/20 юли/беше първият ми работен ден. През цялото това време докато трае престоят ми, ежедневието ми тече в следния порядък… ставане – към 7h /доста раничко за човек без работа, които си ляга с кокошките, но става с петлите-което е по-важното/.След това – гимнастика, закуска, отиване до магазина, после в залата с интернета, обяд, насам натам из квартала, после вечеря и пред ТВ-то… яко, нали, но не съвсем. Еднообразието писва страшно – аз заради него бегах у Софията.

 

С хазяйката почти през ден ходех до

Женския пазар

(защо ли така се казва, много не ми стана ясно, защото повечето продавачи са мъже… но нищо) До блока ми има спирка, от която се качваме на 67 или 102 автубуси и се стига до ендикату с единия. С другия до едно казино. После требе прекачване на 18-амнайси.. Трамвайти, дет’ вози до Халите. От там до пазара е 3 мин пешком. Ако се качим на 102 се слиза на НДК-ту, дет е BTV-ту на културта и после с дИветката/пак трамвайчи/ се лангъркаме до пазаря. По площ е големичък – може би 2 пъти, колкото е този в Русе, може и 3.

 

Отвсякъде се леят слогани, ама яки :) Онея, шопите, знаят как се прави алъш–вериш, не са шашави. Знаят как да омагьосат клиента и с памук да му извадят стотинченчиците от джебчетата. Застанали на по всеки метър, не километър – но пак така единни кат’ тея, дет’ преди 9ти 44-та са били по на всеки километър. Застанали са мургави братя – от всички възрасти и цвят на кафяво, черното с отеннъци от шоколадово мургаво.. до църну патлъжанену..:) и всеки вика „цигари“, но някои казва и „сигарииииии“ – от говорен дефект или от необразованост… май в съотношение 90/10 печели 2-рото предположение. В найлонови чанти братята са наслагали стекчета, а в ръцете имат мостри. Въртят глава навсички посоки, защото се боят от проверяващи. Произхода на сигаритее неустановен.. и според мен.. не много законен… но да се спасяват. По-добре да продават сигари, отколкото да дебнат да краднат нещо. Нали ще ги очовечяваме и приобщаваме, но те май си карат по стария лозунг „Братя от всички квартали, съвкуплявайти са“

От тия техни викове „сигарииииии!!“ май накрая и аз – заклет непушач и враг на некотина – ще кривнем от магистралата на морала и ще съгрешим с некоя и друга сигарка.

[geo_mashup_locaion_info]

Дочувам вика на един продавач на копър – оня не се шегува, рекламира здраво, все едно че е завършил маркетинг, рекламна дейност и потребителско поведение с отличен и то по пътя „4 години взети за 1“. Сто на сто има шансове да бъде нает в някоя фирма за демонстратор и омайник на масите:). Предлага копър, значи, оня чичко с мотото „натурална виагра“, „кой разбира – тук се спира!“, „Айде, стартов пакет предлагамммммм“ :) .

Позачудих се над тоя пакет :)С копъра, който помага за ерекцията може да се вдигне пакетана мъжа по–лесно… но „стартов“, тая думичка немож да разгадая. Сигурно е уловка.

 

Един, пак от братята, предлага прасковки – „много добре изглеждат“, помислих си аз – онзи написал на табелка „Много сладки>>не са гумени“  Това ме развесели доста, купих си – оказа се, че не лъже човека, евалла.

 

Един дедо на съседна сергийка, предлагаше краставици и домати. Гордо стърчеше клечка и на нея забучена табелка „Аз ги произведох“. Има и доста продавачи на кочани – 40 стотинки кукуруза „Айде на мамула“ – надвилваха се те – май им трябва табелка „Тези ги окрадох аз“.

 

Пътуването из града

става на принципа „стражари и апаши“, „вълчо иде – бегай, лиске“ и тем подобни. Билетчето – левче-кефче, но портфейла на чирвену, кат’ дивойка в цикъл – ‘ма бедна, ст’инки нема за тампон даже. Така и аз, защо да им пълня джобовете.

Малко проучване, направено набързо, доказа предположението ми че 90% са frеепътуващите, демек Апашите, защото се возят без билетче. Реших да съм от лошите и се присъединих към тях – ‘ми тъй де. Навсякъде има право мнозинствто  от единомислещите – е, почти навсякъде: тук в БГ май се налагат малцинството, но т’ва е тема за друг разговор…:) :D

 

Да се пътува с рейс е прекрасно. Чистотата е удивляваща, както икрасотата на девойките ползващи услугите на СКГТ/столична компания за градски транспорт/. Аз съм много възпитано момче, ако съм седнал, видя ли възрастен човек, веднаго го питам иска ли да седне – повечето отказват, не знам защо. Едва ли заради възраста ми.. личната карта не лъже – на 27 съм, навършени, не на 77, че да ми дават ред, но както и да е. С нахалство към прогрес.

 

Рони-то е много готин човек,лъчезарен, усмихнат – направо е Божи дар. Аз си знам че съм късметлия, но чак такъв – берекет версим. С нея е приключение всеки ден – пътуване до пазара, събеседването – лъха жизненост, искреност, чистота на душата – все качества убави..;) дет’ и аз ги притежавам….събрахме се…..дет’ се вика.

 

На 27 юли бяхме на митинг на БСП

и имаше концерт. Стояхме до 22.50 дъжд ни валя. Толкова късно няма транспорт – изтървахме почти всичко възможно, без такситата, но много скъпо щеше да излезе. Бяхме в Надежда, а трябваше да се доберем до Студентски град. По права линия е над 7 км, а по път сигурно е 10 най-малко. Тръгнахме пеша. Полека – лека,малко се повозихме на 9-ката,беше за към гаража/депо. После нагоре прецапахме по Симеоновско шосе и към 2.30 сутринта си бяхме в квартирата – прекрасна разходка.

Започнах работа във веригата Фантастико.

Работата се състоеше в следене на наличноста на алкохолни и безалкохолни напитки по регалите и своевременоото им зареждане..:) – яка работа за трезвеника, а за алкохолика – непостижима без да се изкуши да счупи некоя бутилка и да изсмуче течността вътре:)

12 h смени, почивките – 2 дни, после 2 дни работа –и така, до края на света или докът’ се огънат коленете и се завърти главата. Почива се 30 минутки, тогава хапвам здраво, батериите трябва да са на макс :)

 

Шефа е слабинко момче – към 100 кила сухи гащи, маса мускули с едни вериги по врата… май е сложил всичкият инвентар от постановката на три синджира роби. Бая мат’риял:)

 

Мисля че ще устискам към 3-4 месеца максимум и после с некои събран лев ще търся някаква друга работа –не съм учил 4 години, за да се мятам насам-натам из Драгалевци с количка, каси бира и стекове безалкохолни :)
Започнах да опознавам колегите. Приятно впечетление в мен оставиха едно момче, което беше към сектор Зеленчук. Беше забавен и развличаше всички с шегите си. Беше като топъл вятър, топящ снеговете, раздухваш тъмните облаци на скуката и еднообразието, който посточнно са надвиснали над хората, трудещи се неуморно като пчели в кошер по 12 часа на ден. Говоря за него, за съжаление, в минало време, поради факта, че той беше уволнен преди няколко дни:(

Отпечатък в съзнанието ми остави погорката:) „От ‘не бой се!’ ме е страх“. Много мъдра мисъл, която той често изричаше.

 

Другия колега се казва Румен– наистина е умен. От разказите му разбрах че е работил в Китай, Русия, Казахстан и в други държави, предимно в сферата на строителството. Той е в сектор Приемане на стоката.Доста е скучна и неблагодарна като работа – изисква голямо физическо натоварване, а като възнаграждение е ниско платена. Румен, подобно на момчето от Зеленчука е шегаджия. Той се обръща към мен с „градски“,тъй като и той е от Русе.

Когато дойде палето със стоката, той казва на колегата си…„Набивай, драгинко“ :)Поисках да науча повечко за произхода на тази фраза. Той с удоволствие ми разказа, че тя е от един виц. Ще го прераскажа вкратце:

На една улица, къща до къща живеели съседи. Едното семейство се състояло от мъж и жена, която той не задоволявал сексуално. А съседът бил много надарен и славата му се носела в целия квартал. Жената се свързала с него и няколко пъти правили любов. И на двамата много им харесало. Случило се обаче/за нещастие на вечно желаещата любов съседка, надареният съсед да бъде изпратен по работа в командировка за един месец. Тя „оставала на сухо“,мъжът ѝ бил като мечок, вечно спящ зимният си сън :)Когато след месец съседът се върнал, тя с голяма сила и мерак, ентусиазирано нахлула в тях и казала: „Набивай, Драгинко/така се казвал той/, жив да си, набивай, че ме изеде тая пущина :)

 

Колегата Румен е решил да напуска, и преди 3 дни подаде молба–предизвестие:( Тъжен факт, с който трябва да се примиря. Ще трябва сам да си правя веселото.

 

Шефовете не са настроени много благосклонно към персонала. В склада и в коридорите на помещенията на персонала стоят разни смешни налепени бележки :)

  • „Брака е за сметка на персонала“!!!.Чудя се развода :)за чия сметка ще е.
  • „Никой да не почива, да не пуши и да не яде, без да уведоми управител или зам. управител“.
  • „Ако не почиствате стаята за почивка, няма да я ползвате“.
  • „Колеги, АСАНСИЬОРА е до 3-тия етаж“

 

Последният надпис е с правописна грешка, която мисля, че и децата от детската градина ще посочат къде се намира:)…пише се „асансьор“

 

Вчера – неделя/16.08/ бях почивка, и с хазяйката

ходихме до града на майните:).Убав град това Филипопол, ей:)

 

По центъра – народ, девойки. Заболя ме главата да я връткам насам-натам. Имаше и доста туристи „къде сте тръгнали….може би:)“…„на екскурзия.. едва ли не:)“

 

Преминахме като на парад по централната улица и след това с упътвания от местните стигнахме до Стария град. Заизкачвахме се като планински кози по калдаръмените улички. Поглъщах жадно аромата на смокини, тамян, носещ се от многоброините църкви, аромата на старото време, спокойни времена. Пренесох се неусетно 2 века назад. Стана ми топло, уютно. Искам да остана там, да не се връщам в настоящето. Потърсих клечка, която да сложа в колелото на времето, то да спе да се върти и да остана във Възрожденската епоха, когато не са считали свестните за луди, както е днес:(.

 

След около час катерене, достигнахме до място, от което се открива невероятна, спираща дъха панорама. Целият град, разстлан пред нас, върховете на тепетата подобно на гъбици на камилски керван нижещ се в знойна пустиня.

Над града бяха надвиснали облаци. Един от тях беше доста голям по площ и сякаш нарочно беше надвиснал на такова място, че бе скрил слънцето. То бе обвито, като жълтък на яйце в черупка от облаци, който бяха разкъсани на места. Този факт позволяваше на слънчевите лъчи да падат като снопове минаващи през решетка. Подобно на арфа със струни от лъчи, на която свири вятърът с нежния си повей. Зад пелената на облаците в далечината се издигаха планини, подобно на змия се виеха, снагата им, пепеляво сива отразяваше лъчите… приказна атмосфера. Неподвластна на описание дори от най-сладкодумния поет. Наслада за очите, духовна храна… Пожелавам на всеки да има подобна възможност.

 

Влакът за на обратно беше в 22.30. Когато пристигнахме на гарата, над града бяха надвиснали тежки оловносиви облаци, от който всеки миг можеше да заплющи дъждец:). Ние с хазяйката сме ентусиасти и решихме да предизвикаме времето, като останем да пренощуваме горе на панорамата. Тъй като нямахме завивки, по обратния път към мястото, на което бяхме решили да замръкнем/намираше се на около 20-тина минути път пеша от гарата/до един контейнер намерихме мат’риял за нощувка под открито небе. Ухилен до уши. с находка в ръка/не протмоне пълно с левчета, а широк около 1,5 м. парче дебело велпапе:)/изпъчих гърди за снимка.

 

До следващата кофа намерихме още едно такова подобно парче… с душеци се осигурихме. За завивки? За наш късмет се натъкнахме на листове студопор за изолация. С тези находки, навити на руло прецапахме през централните улици и се отправихме към панорамата. Когато пристигнахме горе, около нас беше пренаселено:) Май нямаше да сме единствените къмпингуващи:)

 

И последните слънчеви лъчи се бяха отдали на заслужена почивка/през деня бе доста жегаво:)над 30 градуса/.Взряхме се в тъмата и намерихме добро място за отдих – бе относително равно и закътано. Постлахме си и седнахме, загледани в светлините на града. Много романтично… за някого, но не и за мен.

 

Към 22 се хоризонтирахме и склопихме клепачи. Около нас се носеха шумове и не беше лесно да се задряма. Вятърът се позасили, за наше щастие, пораздуха дъждовните облаци, от друга, за нещастие:),  затрудняваше ни в стремежа да задържим „завивките“ на нужните им места. В някой момент съм задрямал, в следващ се разбудих, погледнах си часовникът – показваше 00: 30.

 

Усетих по тялото си как лазят тръпки и се поразмърдах насам натам за да се позатопля. Лежащото до мене създание се поразбуди, отвори очи, блясъкът на който засрамиха Вечерницата и тя се скри зад облак. Като коте измърка…: „Колко е часът?“ Дадох отговор на питането ѝ. Сподели с мен, че ѝ е станало хладно. Предложих ѝ да се доближим и да долепим гърбовете си, за да ние е по-топло. Тя прие и след минутка ми стана топло и закътано на душата, която задряма сладко.

 

Към 1.30 се разбудихме, пооправихме се и се запътихме към гарата, защото влакът за София тръгваше в 2.20. Прецапахме през нощен Пловдив… красиво място и стигнахме до гарата. до нея имаше павилион за „Пица на парче“. Рони предложи да си вземем по едно, аромата на пица я искуши.. и тя съгреши:) Нагънахме по едно за 2-3 минутки:) След малко влакът дойде, метнахме се и задремахме по седалките.

В 6 бяхме на софийска Централна гара. Студът ни посрещна с букет от мразовит вятър. Качихме се на един от първите трамваи и след 30 минутно люшкане си бяхме у дома. Подушил завивките задрямах и спах до обяд.

 

За следващата дестинация избрахме морето –

 

Бургас /от там за къмто Несебър и Созопол/.

 

В четвъртък вечер след работа с няколко прекачвания стигнах до ЖП-гарата. Имах уговорка с Рони за 22ч. да се чакаме пред влакчето – експонат в чакалнята. Влакът потегляше за Бургас в 22.30.Имаше и следващ в 23:00. Рони се позабави малко, дойде към 22.40 и хванахме този в 23. Намерихме места и задрямахме.

 

В 6.30 слезнахме на Бургаската гара… топлия морски въздух ни обгърна и ни насочи към автогарата:) От там на всеки 30 мин. тръгват маршрутки за Несебър – първата спирка от турниету на муриету:) Към 7.30 пристигнахме.

 

Слънчо вече се беше показал и за „дубрутру“ заля лицата ни с толи лъчи. Около спирката се въртяха „подозрителни“ елементи, предимно от нежния пол – предлагаха квартири. Попитахме за цената –10 лв. нощувката. Тази оферти не ни вълнуваха особенно, тъй като мислехме да нощуваме у позната на Рони. Тръгнахме по търговската улица – типична за малко градче – магазинчетата бяха малки по площ – тип „гаражен“ :)– претрупани със стока на поносими цени, все пак бе края на сезона.

След това се спуснахме по плажната алея. Повечето хотели бяха буквално на метри от морето, даже стълбището на един се миеше от вълните. Водата и плажът бяха чисти, факт, дължащ се може би на обстоятелството, че курортистите бяха предимно чужденци.

 

Стигнахме до моста, разделящ стария и новия град. Качихме се на парапета и преминахме триумфално:).

 

Старият град изобилстваше с магазинчета, предлагащи сувенири – от морето и типично български, съхранили бита и културата ни. Направихме няколко снимки с, които уловихме духът на мястото. След обядът се качихме на автобус за Бургас. Отидохме там, за да си потърси Верка чехлички – сребърни, които да са в тон с тоалета и, който я прави зашеметяващо обаятелна/видение от приказен сън, от който неискам да се будя/.

 

В 18ч. се качихме на автобус за Созопол, в който пристигнахме след половин час път. Цареше оживление – мида да хвърлиш, няма къде да цопне:).

Бе навечерието на откриването на празниците Аполония. Жителите на града и гостите му бяха се пременили в новите си дрехи и се тълпяха на центъра. Блещукаха хиляди светлини, феерия от звуци и аромати. Смесихме се с тълпата и поехме към дома на познатата на Рони, с надеждата, че ще има свободни стаи. Когато прекрачихме прага на домът и, домакинката ни посрещна с усмивка и ни показа стаята. Беше приветлива стая в тих квартал.

Разопаковахме си нещата, хапнахме, изкъпахме се и решихме да подремнем до 21ч. и после да излезем на центърът. Планът обаче не се осъществи, тъйкато бяхме изморени. Заспали сме и се събудихме на сутринта към 7.30ч.

 

Закусихме и поехме на разходка из града. Определено Созопол ми хареса повече – нямаше толкова ного чужденци и беше по-топло.

 

Стана време за обяд и решихме да обядваме в едно от многобройните заведения. Седнахме в едно и си поръчахме „боб чорба“ с хлебчета. Бобът беше много вкусно сготвен. Обслужваше ни една много чаровна сервитьорка. Имаше красиви и нежни черти, руси дълги коси и обичка на нослето. Леко разголено кръстче, сочничко с шоколадов загар… идеше ми да измяукам като разгонен котарак.:), но.. нали съм с възпитание, си останах с блясака в очите и шума в ушите:). В очите ми се четеше – радвам се че тя неможеше да го прочете – четеше се: „Желая те,повече отколкото изсъхналата трева по земите на африканска пустиня, невиждала дъжд с години желае дори поне капчица влага!“.

 

Сметката ни правеше 2,20. Аз дадох 5,50, казах ѝ да ми върне 1 и останалото да ѝ остане за почерпка. Излязох с пърхащо сърце от заведението.

Отправихме се към плажа с желание да се попечем няколко часа. Почти нямаше място за минаване от плажуващи. Пясъчна равнина с редуващи се по нея хълмове от гърди и дупета на плажуваши. Трябваше в началото на плажа да се забие колче с надпис: „Преминаването по плажната ивица на хора с слаби сърца и високо кръвно е строго забранено!“ Моят ритъм се ускори, особено в моментите когато преминавах на една ръка разстояние от голо създание от нежният пол със секси фигура и бронзов загар.

 

Харесахме си едно местенце, поразхвърляхме… само дрехи, не и задръжки:). Аз останах да пазя багажа и да се пека, а Рони влезе в морската шир да се бори с вълните. Водата беше топла, нямаше водорасли, пясъкът беше фин.

Постояхме до към 18 ч,когато позахладня и голяма част от плажуващите се разотиде. Отидохме до квартирата, преоблякохме се и взехме багажа си с намерение да се поразходим още някой друг час из градчето, докато стане време да се качим на последния автобус към Бургас-в 21ч.

Трудно се придвижвахме в тълпата, но небързахме. Обиколихме повечето сергии и към 20.45 се спряхме до мястото, откъдето щеше да потеглим. Потеглихме и към 21 30 бяхме пред централната гара в Бургас. Влакът тръгваше в 22ч. Качихме се, заехме място в едно купе и задрямахме.

Към 6.40 сутринта

бяхме в София

Аз бях на работа от 8ч. и затова се качих на автобус и потеглих към Драгалевци.

Беше неделя сутрин и беше спокойно. В началото на Септември смениха графикът ми и станах нощна смяна – от 20.00 до 9.00. Колегите, с които се падах в смяна бяха много забавни :)Имаше един – с фамилия Маков,  уникален, като стил на изразяване и откъм шеги. С него не можеш да скучаеш. Дет’ се вика – празно нема. Нощният отговорник се казва Боби – и той е забавен:)

Времето на нощната смяна минава много бързо, поради естеството на извършваните дейности, часовете работа се превръщат в минутки. Тази врътка става обаче само тогава, когато сме в залата, придърпваме стоката, метем и мием. Слезем ли в склада да подреждаме стоката по стелажите, времето спира. От галопиращ чистокръвен кон се превръща на стогодишна костенурка с ревматизъм.:) През деня всеки от колегите е „копал яко“/ кат къртица из нива с картофи/из палетата с стоката:)Требе пренареждане и запълване на дупките.

Преди да започна поредицата нощни смени/надявам се да е кратка, мислех че работата на нощната смяна е лека и наподобява слетобедна дрямка… нищо подобно. Изтощителна е и на сутринта мокър парцал, забравен седмица в кофа с мътна вода би се чувствал по добре от вас, които сте сновали насам-натам с цел намаляване на хаоса. Клепачите натежават, става трудно дори да мигате :)

 

Край

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с София – на картата:

София

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Милена Фучеджиева: you're not welcome to my world

0
0

"в затворено общество в което всеки е виновен, единственото престъпление е да бъдеш заловен. в свят от крадци единственият терминален грях е глупостта"
хънтър с. томсън - "страх и отвращение в лас вегас"

петък, зима, българия - за пореден път. колко пъти човек може да бъде свидетел на един и същ шит и преодоляващата го мъдрост. 
диванът е остров на западната цивилизация, изпълва ме с чувство за свобода и превъзходство, кадифените му възглавници под кадифените възглавници на задника ми, са доказателство, че всяка населена с отчуждение към заобикалящия свят територия е държава. 
you're not welcome to my world.
милена фучеджиева

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Капитал Блог: Фотоистория: "Кучешки живот"на фотографа Денис Бучел

Мария Куманова: Цар Борис III

0
0
Мария Куманова

(упражнение по нинкокириловизъм)

Събуждам се на улицата.

Да, лежа на улицата, случва се. Ако ще питаш на коя точно улица, макар че го има и в заглавието и е логично да се сетиш, но хубаво, специално за теб: лежа на „Цар Борис III”. Аз съм Ки, ако не помниш.

– Е как така се събуждаш на самата улица? Нали, ако си заспал на улицата, колите ще те премажат – обажда се Вътрешният ми глас, докато седи на прага.

Никога не ме оставя на мира.

– Много ясно, че не се събуждам на самата улица, а на велоалеята. Между Пирогов и Лагера. – изрепчвам се на вътрешния си глас.

– То и на велоалеята да е, пак, в смисъл, често ли ти се случва ей така да се събуждаш на улицата?

– Не, копеле, за пръв път ми се случва, стига си изразявал псевдозагриженост. Хайде да ме оставиш да си разкажа историята.

– Добре, добре, оставям те. – привидно се примирява Вътрешен глас, но аз знам, че това не е неговото последно включване.

– Събуждаш се на велоалеята? – а, това вече е вътрешният глас на Вътрешен глас. Всяка моя реплика минава през тройна инспекция, за да се получи моята велика тройно дестилирана реч.

– Да, събуждам се на велоалеята, и преди да попиташ – не, не съм в платното за велосипедисти, а в това за пешеходци. Дори насън, дори пиян, аз спазвам правилата, въпреки че не, изобщо не помня да съм заспивал там. Сега добре ли е?

– Ми да, добре е до тук. И к’во? – казват в един глас Вътрешен глас и вътрешния глас на Вътрешен глас. Ха, засмиват се заедно и Вътрешен глас тупва вътрешния си глас по рамото и му казва „Чеклик!”, което ще поясня за теб, по-млади читателю, че това заклинание едно време го правехме, когато с някое приятелче кажем едновременно нещо. И тупнатото приятелче няма право да говори, докато не бъде освободено чрез повторен чеклик.

Извинявай, по-възрастни читателю, който си напълно наясно с естеството на думата „чеклик”. Ей сега продължавам.

– Копеле, стига си се обяснявал и просто разкажи историята – а, ето го, и Хетомородиан е тук, и някакъв много мъничък нощен жираф се мотае в краката му и той го чеше зад ушите, но ако искаш, за него ще ти разкажа друг път. Има и една котка, виждам я в огледалото зад червения фотьойл. А, не, всъщност това си е жирафът, само че в огледалото е котка.

– Добре, копеле. И вземи да нахраниш горкия Жожо, защото вече става късно, а знаеш, че за него започва активната част от денонощието. Та събуждам се на велоалеята на „Цар Борис III”, но на платното за пешеходци, не за велосипедисти, и може би, копеле, е към 2-3 сутринта. И до мен има някакъв човек, стои прав, който ми обяснява, че партито е съвсем наблизо, на няколко минути. До мен има и някаква празна бутилка от водка „Финландия”, но нямам никаква идея как съм се озовал точно на „Цар Борис”, а и явно съм заспал по прилично време. Един вид, решил съм, че докъдето съм стигнал, до там, и то вече е време за лягане и съм си легнал с празната бутилка вместо възглавница.

– А ти оная вечер не беше ли тръгнал към Ки всъщност? – прекъсва ме Вътрешен глас. – Дето живее на „Каконжи Шачонжиък”?

Поглеждам Вътрешен глас с поглед, с който обикновено гледам възрастните хора, когато питат дали разпространявам разказите си само в интернет, и в ушите ми кръвта започва да се блъска в двуглас: „КИРИЛОВкириловКИРИЛОВкирилов”…

– Копеле, нали знаеш, че и аз съм Ки. Освен това Ки никога не е живял на „Каконжи Шачонжиък”, там живееше Пешо, но вече никой не живее там. Ми, може и да бях тръгнал към него. Изобщо да ти разказвам ли какво се случи?

– Не знам какво и дали ще разказваш, ама ако ще седим още дълго тука, трябва да поръчаме нещо и за Жожо, защото започва да хапе – обажда се Хетомородиан.

Небрежната ми папийонка започва да ме стяга, защото тия двамата, или тримата, добре, това е без вътрешния глас на Вътрешен глас, добре, че поне от него се отървахме навреме в този разказ, също не броим жирафа и котката, та тия всичките въобще не ги интересува моята история. А аз съм такъв велик писател.

Накратко: след като се събудих на улицата, отидох у Ки, чиято къща беше станала на вила до морето и имаше такова чаровно и симпатично плажно парти, че прецених, че е добре да огледам обстановката, да изпия едно и чак тогава да отида у Ки. А, да, всъщност къщата с партито изобщо не беше тази на Ки.

И после вече се събудих. И нищо ми нямаше.


Лиценз: Всички права запазени

Горичка.bg: Ековативен дизайн: пластмаса от гъби

0
0
Горичка.bg

Отгледани, а не произведени.

Ясни са вредите от пластмасата. Знаем също и за многото начини, по които би могла да бъде заменена. Но иноваторите от Ecovativeотвеждат нещата малко по-надалеч: те не искат да правят биопластмаса от растителен произход, а да променят изцяло начинът на производство и да заменят пластмасата с материал, който расте като гъби. Отгледана, а не произведена, както гласи слоганът им.

Създаденият от земеделски отпадъци и мицел материал може да бъде използван за какво ли не; практическият му опит засега е в служба като опаковки и изолация. Забележителното за компанията е, че тя опитва да преосмисли концепцията за продуктите, а не просто да ги произвежда по-ефективно. Eben Bayer, 28-годишният основател на Ecovative, казва:

„Нашите продукти не са по-малкото зло. Те са по-добри.“

Солидно начало е поставено с продукт за изолация, който буквално израства вътре в къщата. Нагледно процесът беше показан в демонстрационна къщурка.

tumblr_inline_mpd6674wxS1qz4rgp

Израствайки върху земеделски отпадъци, гъбите ги спояват и така създават здрава материя, която за около месец изсъхва напълно и е готова да понесе всички предизвикателства на времето. Иновативният материал обра овациите и спечели престижното отличие на Buckminster Fuller Challenge, предстои представянето му на мащабната Green Build Conferenceследващия месец.

Ето и повече за гъбестата иновация в това видео:

Ecovative

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


Делян Делчев: Вътрешният министър, другарят Йовчев, лъже публично.

0
0
Делян Делчев
Кефи ме, когато вътрешният министър лъже публично.


Протестите, митингите и събранията в момента са НА УВЕДОМИТЕЛЕН РЕЖИМ, другарю Йовчев. Това значи, че всичките са разрешени по подразбиране, и няма как да бъдат забранени, освен в изключителни случаи (конфликт с друг протест). Уведомлението е за предимство при конфликт и за улесняване на охраната, но не е задължително.

Изказването на другарят Йовчев може да бъде поради две възможни причини - другарят Йовчев да е неграмотен за длъжноста си, или другарят Йовчев лъже нагло, защото така му изнася.
За мен по-вероятна обаче е втората причина, защото в новият Закон за МВР, който се гледа на комисия в НС в момента, практически всички промени са в посока ограничение на протестите.

Един от любимите ми нови текстове е:
-----
Чл.63 Министъра издава заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности застрашаващи националната сигурност или обществения ред.
1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им; 
... ограниченията не се прилагат при стачки, манифестации и прочие провеждани по установения ред.
-----
Преведено от юридическо-милиционерски, за тези, които все още вярват в декларираната цел на новото правителство "да премахнем полицейщината", е, че Министъра може да ЗАБРАНЯВА протести, освен ако те не са разрешени от Закона за митингите и събранията.
Тоест това превръща режима на протестите от уведомителен в разрешителен, при това с разрешение от МВР :)
Спомням си, когато на 14-ти Януари 2009-та, другарят Михаил Миков би студентите, след това услужливи червени депутати бяха вкарали дословно същият текст, като предложена промяна за Закона за митингите и събранията.
Днес, след като другарят Цветелин Йовчев би студентите, под одобрителният поглед на другарят Михаил Миков, след критиките към медиите, че не се държат отговорно, от последният, услужливи червени депутати вкарват същият текст, но този път в Закона за МВР.
Този текст технически казва ЧЕ В МОМЕНТА ВСИЧКИ ПРОТЕСТИ СА РАЗРЕШЕНИ, и се опитва да поправи тази грешка, давайки на МВР правото да ги забранява. Следователно другарят министър Йовчев лъже по националната телевизия, освен ако дори не знае какви промени в ЗМВР предлага неговото ведомство.
А от всичко най ме кефи коментарът на другарят министър - "текстовете, които предлагаме не повишават полицейските правомощия у нас спрямо други държави"! :) Хахахаха. Сиреч ТЕ ПОВИШАВАТ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ПРАВОМОЩИЯ, но в някой други държави може би има дори по-големи? Това изречение е технически винаги вярно, но то не прави другарят Йовчев прав. Нали другарюAnton Kutev?
Но най ме кефи как министъра уж щеше да се бори с полицейщината, а технически въвежда най здравата такава след 89-та година. Приказва едно, прави друго. Точно като във вица от тошово време "докторе, докторе, какво ми е - едно чувам друго виждам! А доктора отговаря - ми болен сте от социализъм!". Така и сега, министъра се застоя има няма няколко месеца в социалистическо правителство и се/ни разболя от социализъм.
Четете и това http://hadjigenov.com/?p=3398


Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Кариери: Петъчен виц: Какво ще се случи, ако...

0
0
Кариери
Изпращайте любимите си смешки на karieri@karieri.bg. Ние обещаваме да ги публикуваме, за да развеселим повече хора.

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Гледайте: 11 видеоклипа с детайлно представяне на Sailfish OS от Jolla

0
0
Никола Балов
Гледайте: 11 видеоклипа с детайлно представяне на Sailfish OS от Jolla
Финландската компания Jolla, която продължи изоставения от Nokia проект MeeGo и го превърна в платформата Sailfish OS, вече започна да…

Лиценз: Всички права запазени

Иван Ралчев: „Виж, ти явно не разбираш…“

0
0
Иван Ралчев

„Не става така.“

През последните седмици доста от разговорите с приятели се въртят около това мое неразбиране за нещата от живота. Отказът ми да приема някаква практика за нормална, само защото се прилага на много места и от много хора, пък среща звучащото някак успокоително „така е навсякъде“. А с „някой ден ще разбереш“ предизвикват едносекундна учудена гримаса, последвана от наивна усмивка. Мда, сигурно е така, но изобщо не смятам да чакам.

Млади сме. Сега е моментът да не разбираме, да се питаме защо нещо е така, а не иначе. Точно сега трябва да се противопоставяме, вместо да се вписваме идеално в обстановката, така че да не ни забелязват.

Сега трябва да предизвикваме статуквото, защото милиони малки и големи неща чакат да бъдат поправени, подобрени, надградени или сменени. А това не става със страхопочитание, спокойствие и примирение. Става с опити и младежки ентусиазъм. Не ни го гасете с тези отговори. Разпалвайте го.



„Виж, ти явно не разбираш…“е публикация в блога Walking on the edge...на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Димитър Цонев: Как(во) видях (на) Киномания 2013

0
0

kinomania 2013 plovdiv

Съвсем случайно посегнах към програмата на тазгодишната Кинимания в Пловдив - намерението ми беше да си взема спам за бързо разлистване и изхвърляне, тип Програмата.

Първият ми бърз прочит извади на преден план три заглавия, които ме впечатлиха и които провокираха желанието ми да ги изгледам - всеки, по различни прични. На втори прочит открих и други интересни и любопитни заглавия, но ги оставих да изтекат покрай мен.

Всъщност и един от филмите в първата селекция пропуснах - „Ню Йорк, Ню Йорк“. Отбелязах го, защото мюзикъл се прави трудно, днес не сме свидетели на много творби в този жанр, а онези, които достигат до нас са със съмнително качество. „Ню Йорк, Ню Йорк“ е изключителен, макар и доста стар (1977), с артисти в апогея на силите си (Робърт де Ниро, Лайза Минели, Лайнъл Стандър)и кипящи от енергия, ръководени от умел режисьор (Мартин Скорсезе). И музика, много музика, коятоизпълва любовната афера между героите. Не го гледах (за пореден път), защото този тип филми искат едно специално настроение, а настроенията трудно могат да бъдат планирани предварително. Ако има такива, които не са го гледали все още - да наваксат пропуска си, наистина много си струва.

Пяната на дните
Така първият филм, на който се озовах, беше „Пяната на дните“. Филмът е по едноименния роман на Борис Виан. За мое огромно съжаление творчеството на Борис Виан (и на това, публикувано под псевдонима Върнан Съливан) не са познати на широк кръг хора. При все това има няколко разказа в Читанка. Филмът се оказа много добра екранизация, която въпреки че доста се различава от романа, това не е никак дразнещо, защото режисьорът все пак успява да предаде всички теми и усещания, които Виан описва. Филм с много символика, от онези филми, след които мълчиш, защото от една страна нещо има заседнало в гърлото ти, а от друга - всички символи и послания, а и многото засегнати теми не дават покой на мозъка дълго след това. И въпреки че е филм за любовта, тя не винаги е щастлива и красива, защото външни фактори я подлагат на изпитания. И следа няма от момиченцето, което преди години пленяваше сърцата като Амели Пулен - днес Одри Тоту е поостаряла, но все още запазвайки онова куклено, детско излъчване, което ми се стори много симпатично и на място във филм като този, в който смазващите проблеми намаляват границите на света.

Сезонът на носорозите
Вторият филм, на който се спрях, беше „Сезонът на носорозите“. Филмът е турски, с Моника Белучи. Тя също е поостаряла, но беше удачен избор за ролята на съпругата на кюрдско-иранския поет Сахел. Брутален филм, отново с много символика, с много философия, който позволява потапянето в съвсем различен, друг мироглед и представа за света, далечни и различни от нашите. Филм, на който онези, подлъгани от името на Моника Белучи, напускаха салона, защото това съвсем не е най-важното. Филм, в който хепиендът е доста по-различен от очаквания, защото сенките от миналото трябва да отстъпят място за светлината напред.

Изключително съм щастлив, че изгледах точно тези два филма, защото иначе едва ли биха ми се случили. И двата успяха да ме докоснат, да ме развълнуват, да предизвикат реакция, както и дълги коментари по-късно. Вероятно съм изпуснал други много стойностни заглавия.

Продажбата на билетите за Киномания се извършваше чрез някаква нова система, boxoffice.bg - нямам представа дали собствениците са взаимствали от bgbileti.comили това е било решение на програмистите от ABC Design & Communication, но който и да е от една страна не му прави чест, а от друга - можеше да впрегне някакво количество мозъчни клетки и да създаде нещо различно, не да копира барабар с всички грешки и пропуски продукт, който ние предлагахме на пазара преди 6 години, при това сякаш по-успешно и по-изпипан от техническа гледна точка.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Бу: Коледен календар v.4.2

0
0
Бу

Отново е онова време от годината, в което в изблик на вдъхновение решавам да правя коледен календар на децата.
Някое време по-късно ще съжаля за решението си, както често става с творческите приливи, когато ентусиазмът отшуми и остане само работа за вършене, а преди бляскавия финал, който ще накара околните да ахнат, остават още много дребни, времеемки и досадни довършителни работи. Но все пак си струва – и също така, за децата определено е по-интересно да отварят такъв коледен календар, вместо готов шоколадов.

Десетгодишната го обикаля с блеснали очи: “Нямам търпение да дойде утре и да видя какво ще правим!”

Нужни са:
• 24 картончета от тоалетна хартия. Аз съм преминала на ниво на лудост teach me master, затова правя двоен коледен календар – 48 ролки (да, после съжалих за това).
• опаковачна хартия с мотиви по избор, по възможност различни цветове
• течно лепило (всякакво ще стане, но с течно е най-лесно)
• принтирани и изрязани цифри от 1 до 24 (моите принтирах от тук)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Това са достаролки. Едната от причините да направя двоен календар беше, че просто ги имах събрани и ми се подмятат от известно време с идеята да ги претворя в нещо, така че се възползвах.

за пълнежа:
• дребни лакомства или много малки подаръчета,
• листчета с активности за всеки ден – ако желаете, можете да си разпечатате моя вариант, подреден по дни; има възможност за редакция

След това:

Нарежете опаковъчната хартия на достатъчно големи парчета да увият всяко руло. Аз си оставих малко по-дълги краища за удобство, които после при сгъването подгънах навътре.

Намажете рулото с лепило и увийте в хартията.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Повтаряйте това, докато натрупате цяла армия опаковани картончета.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Следва пълненето и надписването. При мен пълнежът е малко шоколадче и листче с дейност за деня.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

След като рулото е облепено с хартия, я подгънах навътре, след което с притискане затворих крайчетата – първо от едната страна, след това от другата; обърнах с непрегънатия отвор нагоре, сложих вътре шоколадчето и листчето и затворих и от другата страна.
Крайният резултат е малко пакетче с вид на възглавничка.

Nota bene:подбирайте си ролките да са по-меки. Моите бяха от различно дебел картон и 48 ‘възглавнички’ по-късно пръстите истински ме боляха от сгъване.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Крайният резултат:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изглеждат като малки, примамливи подаръчета, децата са във възторг.

Декември може да идва!


Tagged: advent, advent calendar, crafts, календар, коледа, коледен календар

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Фитнес блог: Маково семе

0
0
Фитнес блог

Маковото семе се добива от растението маслодаен мак - Papaver somniferum, който е разновидност на сънотворния мак. Той е едногодишно тревисто растение, което вирее в места с умерен и топъл климат, включително и у нас. Въпреки че от някои части на растението се извличат опиати, за неговото култивиране и отглеждане няма специални забрани в повечето страни. Изискват се обаче специални разрешителни за екстракцията на алкалоидите му с медицинска цел. 

В семената съдържанието на опиати е пренебрежимо ниско, а в маслото, приготвено от тях – на практика никакво.

Семената на мака са с размер около един милиметър и имат бъбрековидна форма. В кулинарията се използват най-вече за украса и като орнамент към различни, най-вече сладкарски изделия. Имат лек ядков аромат и вкус.

Маковото семе е познато и използвано още от дълбока древност и се споменава в медицинските текстове на много цивилизации.

В египетски папируси е описана употребата на маковото семе като успокояващо средство. Минойската цивилизация е култивирала мака заради семената му, бил е добре познат и в Шумер.

В европейската и близкоизточната кухня най-често маковото семе се поръсва върху печива като мъфини, гевреци или кексове.

Освен това често се пресова на крем, като се смесва с масло и захар и се използва като пълнеж на рула и други сладкарски произведения.

В Индия го прибавят към някои от традиционните си видове масала (смес от подправки), и се използва за направата на редица традиционни зеленчукови ястия.

В традиционната индийска медицина (Аюрведа), маковото семе и неговото масло се употребяват при направата на различни хидратиращи кремове.

Хранителни стойности за 100 г

ЕнергияПротеиниМазниниВъглехидратиФибриГЛ
525 ккал18 г42 г28 г20 г1

Здравословни ползи

В състава на маковото семе влизат редица ценни микронутриенти. В по-големи количества за единица тегло присъстват: калций, мед, желязо, магнезий, манган, фосфор, селен и цинк.

Освен това е богат източник на витамини от В групата (пантотенова киселина, тиамин, рибофлавин, фолати), витамин Е.

Маковото семе притежава редица качества, които му отреждат заслужено място в менюто на всеки, който се грижи за здравето си. Действа болкоуспокояващо, има антиоксидантни свойства, помага при безсъние, облекчава стомашно-чревни проблеми и предпазва от образуване на бъбречни камъни.

Приятния си ядков аромат маковото семе дължи на съдържащите се в него мастни киселини, между които олеинова киселина и линоленова киселина. Мастните киселини съставляват около 40-45% от теглото на семената.

Изсушените семена съдържат следи от някои алкалоиди: морфин, папаверин, кодеин, които, консумирани в минимални количества с храната, не само че нямат негативен ефект, а дори повлияват изключително благотворно на нервната система и действат болкоуспокояващо.

Здравословни рискове

Както всяка храна, консумирана в неразумни количества, маковото семе също може да има някои негативни ефекти. Въпреки че 25-те алкалоида, които се съдържат в растението присъстват в сока от него, възможно е следи да се намерят и в семената, най-вече на алкалоидите морфин и кодеин.

Консумирани в големи количества, семената биха могли да покажат фалшив позитивен тест за наркотици, въпреки че нивата на веществата при употребяващите наркотици ще са значително по-високи.

Маковото семе съдържа значително по-малко алергени в сравнение с останалите ядки и семена и документираните алергични реакции към него са изключително малко на брой, което го прави безопасна храна дори за бременни жени и малки деца.

Как да изберем продукта

Маковото семе може да бъде намерено в повечето магазини за хранителни продукти и подправки. Добре е да се уверите, че е относително прясно и е съхранявано на сухо място, без пряка слънчева светлина, тъй като съдържащите се в него полиненаситени мастни киселини го правят уязвимо към тези фактори и е възможно да граняса. В такъв случай най-добре е да не го употребявате, тъй като е много вероятно да развали вкуса на храната, към която го добавяте.

Съхранявайте маковото семе около шест месеца на тъмно и хладно място в добре затворен съд.

Идеи за консумация

Както вече споменахме, маковото семе е широко употребявано при направата на печива. Термичната обработка, естествено, опорочава част от полезните му свойства, така че тези от вас, които биха искали да се възползват от пълния набор на полезни качества на маковото семе, могат да го прибавят в суров вид към различни видове таханови смеси, шейкове, смутита, или просто да поръсват салатата си с него.

Прочетете и тези полезни материали:
Разчитане на графики в изследвания и реклами
Кисело зеле
Асафетида
3 храни, които да включите в менюто си (II част)
Извара
Свръхреагиращите към макронутриенти (I част)

Лиценз: Всички права запазени


Никола Балов: Празничният 28 ноември е бил най-натовареният ден за Instagram досега

0
0
Никола Балов
Празничният 28 ноември е бил най-натовареният ден за Instagram досега
На 28 ноември Денят на благодарността в САЩ съвпадна с първия ден от еврейския празник Ханука и това доведе до…

Лиценз: Всички права запазени

Йовко Ламбрев: За нормалността

0
0
Йовко Ламбрев

През миналата седмица имахме среща със семейство българи в Барселона, които за първи път бяха на пътуване извън България, за първи път бяха летяли, единственият друг език, който говорят е руски, който там не им беше особено полезен. Забавиха се за срещата, но в крайна сметка се появиха. И когато разказваха защо са се забавили, споделиха как някакъв възрастен човек, без дори да го молят, като прочел объркването на лицата им, с жестове и мимики им обяснил на коя спирка и кой автобус да чакат. А цели петнадесет минути по-късно (явно се е сетил, че има някаква промяна или проблем) се върнал незнайно откъде и ги накарал да се качат на метрото, с което всъщност дойдоха до мястото на срещата ни. Споделиха също и че и предните дни буквално непрекъснато хората им помагали и ги упътвали, само като ги виждали, че се суетят.

Да, това се случва и у нас. Поне понякога. Но като ги слушах първо някаква емоция се опита да извади сълзи от очите ми, но веднага след това буца заседна в гърлото ми. Защото осъзнах, че и на тях, и на нас всичко това ни звучеше извънземно… Впечатлявахме се от нормалното човешко отношение…

Защото в същото време в България, пребитият от “българи” заради произхода си българин Метин – Георги продължава да лежи в тежка кома. Дали не и защото никой не се е намесил? Защото в същото време в България, избраните от българите народни представители се криеха от работодателите си българи зад ограждения и насъскани български полицаи, отказвайки половин година да чуят една активна и упорита част от същото българско общество. Половин година тази активна част от това българско общество загърбва семействата си, бизнеса си и идеите си, които и без това трудно реализира, за да надува свирки и да търка подметки из улиците на София. Половин година енергия, която иначе можеше да създаде нещо, от което да има по-голяма полза.

Същата тази активна част на българското общество, обаче, ден след ден отхвърляше всякаква идея за представителство, защото едните били такива, а другите онакива. И продължава! Защото докато думи като лидер и политика по света се употребяват с респект, тук те се въргалят не просто без стойност, а се избягват внимателно сякаш са срамни. Защото продължаваме първо да декларираме с какво НЕ сме съгласни, какво НЕ подкрепяме, какви НЕ сме. Самораздробявайки се. Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги глупав народ мъченик… Да ме прощава Яворов!

Иначе гражданската енергия е наистина нещо страхотно, но когато от двете страни имаме разлика в мисленето от половин век, а по средата лежи най-големият континент на планетата (Евразия), това което може да я превърне в реална сила е само представителството. Политическото представителство. Ако имаше други опции, да се бяха появили вече… А за да се върне нормалността в живота ни, трябва да върнем нормалността там, откъдето се вмирисва рибата.

"За нормалността"е публикация от yovko in a nutshellс автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

GreenTech-BG: Нов рекорд и замразени цени за чистата енергия във Великобритания

0
0


nacelle-370x229

Двете водещи компании, доставчици на зелена енергия във Великобритания – Good Energyи Ecotricity, обявиха вчера, че замразяват цените до април 2014. Това контрастира с обявеното поскъпване с 10% от „големите 6″ (доставчици на енергия) на Острова, направено в навечерието на зимните месеци. И двете компании се развиват с изключително бързи темпове и предлагат на клиентите си 100% чиста енергия, което ги предпазва от флуктуациите на пазара на изкопаеми горива.

Веднага след тази добра новина идва и следващата – вятърните ферми във Великобритания са генерирали рекордно количество електричество, като за пръв път е премината границата от 6 GW.

По данни на Националния мрежови оператор средното количество електричество, постъпващо от вятърните ферми, е достигнало 6004 MW в периода между 2:30 и 3pm, което представлява 13.5 % от консумацията и е еквивалентно на консумацията на 3,4 милиона домакинства. Този дял ще нарастне, когато бъде отчетено и електричеството, постъпващо от малките офшорни вятърни ферми, което не се отчита в реално време от оператора на мрежата.Предишният рекорд е поставен на 15-ти септември тази година – 5739 MW. Данните са показани в MW, а не MWh, тъй като отразяват средните стойности в рамките на 30-минутен интервал.

„Вятърната енергия поставя непрекъснато нови и нови рекорди, като доставя чиста енергия на домакинствата и бизнеса.“ – казва Jennifer Webber от RenewableUK – „Ние доставяме енергия от собствени източници, чиято цена можем да контролираме, за разлика от непрекъснато променящите се цени на изкопаемите горива на световния пазар, които увеличават сметките на потребителите. Вятърната енергия позволява да се направи плавен преход от традиционните енергийни източници към нисковъглеродна икономика. Междувременно се създават и десетки хиляди зелени работни места в тази бързо разрастваща се индустрия.“

По матерали от: businessgreen

Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Васил Колев: 2013-11-30 БлагоевградConf

0
0
Васил Колев

Мина Благоевград Conf.
(в момента се режат/encode-ват записите, вероятно утре ще съм ги качил, но не очаквайте добро качество, долу съм обяснил)

Нямало е досега конференция, на която да се случат толкова много проблеми:

Още в началото на setup-а изгърмя камерата. Не знам дали от статично електричество или нещо друго, но в момента, в който и включих тока, се чу “пук” и отказа да свети повече. Звъняхме до София и Божо, който тогава тръгваше, донесе резервната (която setup-вах на сутринта, щото вече беше късно, и която не вади толкова добро качество).

Не можахме да подкараме internet-а вечерта, понеже wireless-а на университета е затворен и трябват отделни account-и за всяко устройство (което няма как да го направим за всички хора, дето идват), малкото светнати портове, които можахме да намерим бяха или с 802.1x (EAP), или във вътрешна мрежа, която нямаше излаз. Отхвърлихме идеите да пробваме vlan hopping или нещо такова, както и да разбием някоя врата и да преконфигурираме някой switch, та на другия ден през един account за wireless-а и после през тунел (понеже net-а в AUBG им е зверски филтриран) си прекарахме някакъв net за хората, но това стана чак към третата лекция. Streaming не правихме, щото на wimax-а качеството беше променливо и не исках да рискувам.

Скъса ми се копчето на панталона. Някои хора го приеха като намек спрямо тях…

Отказа ни микрофона-брошка. По принцип ползвахме техните, но на тях им свършиха батериите и се оказаха с 9-волтови, каквито нямахме под ръка, та имаше доста импровизиране. На самата брошка кабела за микрофона след толкова ползване се е прекъснал и изглежда има пукната спойка в единия connector, та Митьо ще се заеме да го пои.

Имаше и хубави неща:
Имаше Lagavulin в заведението, в което ядохме/пихме в петък;
Нищо не се запали;
Около лекциите намерих време да си дочета книгата;

Повече нищо няма да организирам тая година, мисля основно да спя…

Лиценз: Всички права запазени

Диди Бунова, "Готвенето е забавно": Пълнозърнест кейк с круши и босилек

0
0
Диди Бунова,


някои рецепти са сложни. искат да им отделиш време. или пък много  време. някои имат досадна предварителна подготовка. други трябва много да внимаваш как ги печеш.





някои ....... някои въобще не ги правиш втори път .



има и лесни  рецепти.  даже много лесни.  а някои  пък изглеждат по-здравословни от други.





има и такива, за които се сещаш в студените неделни утрини, когато навън е тихо и бяло [за предпочитане :)]



неделя сутрин през зимата....  най-хубаво е  да се излежаваш на топло.  няма бързане, няма суетене.  всяка клетка от тялото е в релакс и хармония с останалия свят.  кафе или чай?  бисквитки?  всеки път ли ще са бисквитки ?

някои рецепти  искат  малко -  вечерта да си претеглиш част от съставките и да подготвиш формата за печене.  какво ще кажете за събота вечер например?  в неделя [ кой е станал първи?] докато фурната се подготвя, се забърква останалото.  пече се....



няма как, някой трябва де се измъкне още веднъж от завивките.  но има награда!  а следващата неделя може пак да са бисквитки ;)





Пълнозърнест кекс с круши и босилек

250 г пълнозърнесто ръжено брашно, тип 1750
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода бикарбонат
1/ 2 ч.л. сол
1 ч.л.  джинджифил на прах
60 мл прясно мляко
60 г разтопено масло
200 г светлокафява захар
2 яйца със стайна температура
120 г настъргани сочни круши, измерени почистени и обелени
12-15 бр. листа босилек, едро нарязани

тънки резени круша за декорация

Брашното се пресява заедно с бакпулвера, содата, солта и джинджифила. Прибавя се захарта. Яйцата се разбиват с ръчна тел. Добавят се млякото, маслото и настърганата круша. Яйчената смес се прибавя към брашнената, разбърква се внимателно с дървена лъжица. Добавят се листата босилек. Тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма с диаметър 20-20 см (за предпочитане с откопчаващ се ринг). Отгоре се нареждат тънки резени круша, намазани при рязането им с лимонов сок, за да не потъмняват. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, около 45 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Поднася се леко топъл или със стайна температура, гарниран със заквасена сметана (евентуално леко подсладена).

Лиценз: Всички права запазени

Viewing all 45645 articles
Browse latest View live




Latest Images