Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Част 2-ра

… продължение:

Част 1-ва

След това разходката продължи към Света София.

Света София е била православен храм, след това е превърната в джамия, а сега е музей, след като 1400 години е служила и на християнската и на ислямската религия. Св. София е най-известна със запазените златни мозайки. Позволено е да се снимат, но без светкавица.

Преддверието пък е покрито с мрамор, рязан интересно – едно до друго са поставени парчета със симетрични шарки.

 За това, че св. София е била първо църква, а след това е станала джамия, свидетелстват изобразените на мозайките светци. Това са единствените лица, които можете да видите в джамиите. За ислямската религия не е присъщо да се изобразяват лица, защото според религията никой не знае как точно изглежда Аллах – той е навсякъде, и има много лица. Това вярване лично на мен ми допада, защото джамиите са покрити с рисунки на цветя, птици, форми и орнаменти, в свежи и весели цветове, а не с изтормозени лица на светци. 

Нещо, което е валидно за всички градежи в Истанбул, включително за джамиите и дворците им, е, че колоните, които държат сводовете и таваните са най-различни. Почти няма да видите две еднакви колони. Въпреки привидната разточителност на градежите, материалът е пестен и не е разхищаван – ако е имало готови колони, останали от предишен градеж или открити в срутена постройка, те са ползвани отново. Колоните са от мрамор и гранит.

На същия принцип е изградено и водохранилището Йеребатан – второто по големина в Истанбул, построено през Византийския период, което в момента е превърнато в музей. Впечатляващ подземен музей!

В мирно време, по специални акведукти, водата е била отвеждана в Йеребатан и е била съхранявана за време на войни и бедствия. Колоните са най-различни, но скучни, като единствената по-весела хората са превърнали в място за отправяне на съкровени желания.

Две от колоните пък имат интересен постамент – оригинална глава на едната от трите Горгони – Медуза. Главите са донесени (или поне така се предполага) от по-стара римска сграда. Медуза е онази Горгона със змиите вместо коса, дето те превръща в камък, ако я погледнеш.

Водохранилището е с капацитет 100 000 тона вода.

На едно от тепетата на Истанбул е разположена султанската резиденция Топкапъ сарай. Дворецът е построен в Османския период и е използван от османските султани в продължение на 400 години – до 1853 г. когато Султан Абдул Меджид решава да премести резиденцията си в новопостроения сарай Долмабахче.

Топкапъ е грандиозен дворец. Не може да се разкаже с думи. Само обслужващият персонал на двореца е наброявал 4 000 души. В съкровищницата има изложба на вещите на султаните – порцелан, украшения, подаръци, златни и сребърни прибори, оръжия и 56 каратов диамант. Снимането е забранено.

Сградите са оградени от четири крепости, които формират първи, втори, трети и четвърти двор. В Първи двор е можело да влизат всички, но само Султанът и висше стоящи везири е можело да преминават от там на кон. От втори двор навътре вече не е било разрешено да се язди кон.

В двора на двореца не е било позволено да се вдига шум. Еничарите, които са получавали заплатата си един път на тримесечие са имали право да изкажат своето задоволство/ недоволство от заплатата си, но без да крещят и вдигат шум. Имало е специални съдове, пълни (ако добре си спомням) с бонбони. Ако еничарят е доволен от заплатата си, минава и си взима бонбон. Ако не е доволен – минава и бута съда и разсипва бонбоните.   

Добре е било еничарите да са доволни, защото недоволна армия е опасна за властта

Разходихме се из двореца, помахахме на Босфора и тръгнахме обратно към хотела, за да се приготвим за вечеря. Хапнахме рибка в ресторант на Босфора, погледахме корабчетата, прибрахме се и заспахме мигновено.

На следващата сутрин нямаше време за излежаване. Автобусът ни чакаше от закуска и потеглихме на разходка. Аз си живеех с мисълта, че само ще се возим и не подозирах, че ни чакат още 8-9 часа на крак

На втория ден разходката започна от желязната църква Свети Стефан. Църквата е българска и в нея се служи литургия на български език. Дори можеш да платиш свещите в български лева. За наш късмет същия ден беше 21 май – св. Константин и Елена – и в църквата имаше литургия. За първи път видях литургията да се чете от жена.

Самата църква е по-интересна от вън, заради железния си корпус. Противно на очакванията ми, църквата е красива, въпреки 500те тона желязо, от които е направена.

Св. Стефан е само едно от доказателствата за толерантността и търпимостта на турците. Странно е като установиш подобно нещо със собствените си очи и душа, особено след уроците по история в българското училище. Това е тема, която няма да подхващам, но при краткия си престой в Истанбул осъзнах колко тясно е свързана нашата история, религия, фолклор и даже бит с този на Турция. Логично е, но докато не го усетиш, не го разбираш.

Св. Стефан се намира в район, в който живеят главно преселници (прийоданци, както се казва в някои български села) и района е пълен с църкви, синагоги и религиозни символи на всякакви религии. И всички те са на 200-300-400 години! В една странична уличка зад св. Стефан се намира църквата на вселенската патриаршия, в която е имало печатница и място за леене на свещи (както и да се казва то).

Следваща спирка: площад Таксим – сърцето на съвременен Истанбул – хотели, скъпи магазини, банки… Другият Истанбул ми харесва повече…

До площад Таксим се придвижихме с автобуса и продължихме пеша. Разходихме се по бул. Истиклал, хапнахме сладолед, разгледахме италианска катедрала, снимахме трамвай „Носталгия”, завихме по Софиалъ сокак (улица София, на която е живял първия български консул в Истанбул и в негова чест улицата носи това име), разходихме се из малките улички, пихме сок от ананас и от нар, видяхме „зъбчатата железница” (първото метро на Истанбул) и накрая слезнахме на Галата, за да вземем автобуса към Азиатската част.

Прекосихме Босфора и се разходихме за около час в Азиатската част. Използвахме времето да ходим по улиците, да гледаме хората и да хапнем истински дюнер в едно местно заведенийце. Дори не мога да кажа „заведение”, защото вътре имаше точно 3 маси – колкото да не ядеш на крак.

Храната, която ядат хората там е много по-хубава от нашата. И не говоря само за баклавички и локуми, а за храната като цяло. Не коментирам и рибата, защото ако на море не можеш да ядеш хубава риба…

Коментирам останалата храна… На улиците от едни колички/будки се продава всичко – гевреци, банички, кестени, царевица, диня, ягоди, други плодове, сокове (фреш). И всичко е много по-ароматно и прясно от храната във всеки софийски магазин или пазар. В София съм се опитвала да ям ананас… Дори не знаех, че от суров ананас става сок! Ммм, става и то какъв. Още усещам вкуса му в устата си. А мирисът на прясно отрязана диня можеш да доловиш от метри! Повечето от изброените неща струват левче (1 TL), кестените са малко по-скъпи, а цената на сока зависи от плода. 300 мл сок от ананас струват 5 лв.

Водата е нещо свещено в Истанбул! Където и да седнеш, веднага ти носят вода. Дори пред Синята джамия (баш в най-туристическата част),  шише вода от 500 мл. струва 50 ст. Хем я продават на ръка!

При завръщането ни в европейската част на Истанбул спряхме пред Долмабахче…

…следва продължение.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Някои хора като чуят овесени ядки, си представят пълна купа с безвкусна закуска, която трябва да изядат, само защото е здравословна. Понякога именно този етикет „здравословно“ ни кара да асоциираме храната като нещо, което определено няма да ни достави нужното удоволствие. За плюсовете на овесените ядки е говорено много. Аз искам да ви докажа, че освен полезни, могат и да бъдат безумно вкусни. Предпочитам ги всякак – от дневната доза с прясно мляко за закуска, до вкусни блокчета с шоколад и ядки, мъфини или пък крекери.
Но от всички десерти, които се приготвят с овесени ядки, най-любими си остават сладките. Хрупкави отвън, меки отвътре, с приятен карамелен аромат от кафявата захар и невероятен вкус от овесените ядки.

Сега ще ви представя рецептата за най-вкусните овесени сладки, които съм приготвяла и опитвала. Рецептата е от небезизвестния блог Smitten kitchen. Тя всъщност е базистна. Можете да я разнообразите като включите други сушени плодове и ядки, или пък ги пропуснете. В случая съм я спазила точно, но съм я приготвяла с червени боровики и шоколад, със сушени череши и лешници, винаги се получава страхотно!

Овесени сладки със стафиди и орехи

Продукти:
източник: Smitten kitchen
115г меко масло
150г кафява захар
1/2 чаена лъжица ванилия
1 яйце
100г брашно
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
1/2 чаена лъжица канела
щипка сол
120г фини овесени ядки
50г стафиди
50г печени орехи, ситно нарязани

Маслото се разбива със захарта до побеляване. Прибавя се яйцето и ванилията и отново се разбива.
Брашното, овесените ядки, содата, солта и канелата се смесват в купа. Изсипват се към маслено-яйчната смес и се разбъркват добре.
Накрая се прибавят орехите и стафидите и се разбъркват, докато се разпределят равномерно.
Купата се покрива с фолио и се прибира в хладилник за около 30-40 минути, докато сместа се охади.
Може и да изпечете сладките веднага, но ще бъдат по-плоски.

Фурната се загрява на 180°C.
Голяма тава се покрива с хартия за печене.
От охладената смес се взима малка част (около една чаена лъжица) и се оформя на топка.
Сладките се подреждат на разстояние една от друга, защото при печенето се надуват.
Пекат се около 10-12 минути, или до зачервяване на краищата. След като се извадят от фурната са все още меки и крехки.
Затова се оставят да се охладят за 5-10 минути в нея, след което се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.

Могат да се съхраняват в плътно затворена кутия до няколко дни.

Препоръчани публикации

• 100 сватбени сладки
• За шоколадовите сладки и световния мир
• Сладки с цветна декорация

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

На 03.06.2011 г от 15 ч, ще бъде открита изложба с фотографии от Китай. “Моста на влюбените” до НДК в София ще бъде украсен с 60 пана – 120х180см, като половината са на автори от Фото Форум, със съдействието на Фото Форум и отпечатани от Атера Дизайн :

Фото Форум е представен от авторите:

Mojito – Линда Александрийска
emil – Емил Ташков
jino – Данчо Русчев
Blackthrone – Георги Георгиев
second – Александър Атанасов
didesignbg – Димитър Иванов
ivenchev – Иван Енчев

Като цяло изложбата е организирана от Министерството на образованието със съдействието на книжарници “Сиела” и ще бъде открита от министър Игнатов и посланика на Китай в България.

Снимка – Mikkro.com

Лиценз: Всички права запазени

“Изложба на фотографии на птици от бургаските езера ще бъде открита на 2 юни (четвъртък) от 18:30 часа в културен център „Морско казино”, зала „Петя Дубарова” в Бургас. Всички снимки са дарени от четирима фотографи и любители на природата, за да бъдат събрани средства за създаването на скулптура на пеликан, който да кацне в Бургас.
65 красиви снимки на пернати обитатели на езерата от четиримата фотографи – Ивайло Зафиров, Богдан Боев, Стефан Аврамов и бургазлията Жечо Планински очакват своите собственици. Четиримата автори подкрепиха благородната идея на Българска Фондация Биоразнообразие и Българско дружество за защита на птиците, дарявайки своите творби.
За да направим къдроглавият пеликан по-популярен и да го превърнем в един от символите на Бургас се нуждаем от вашата помощ. Помогнете ни един пеликан да кацне на познато място в Бургас, да създадем една нова и зелена приказка за жителите и гостите на Бургас, като станете горд притежател на една или повече от красивите снимки на четиримата фотографи.”

Лиценз: Всички права запазени

честити 9 години на сайта Az-deteto.bg!

както някои хора отбелязаха днес – 9 години за Интернет са доста. истина.

сайтът Az-deteto.bg се прави с много ентусиазъм и любов от голям екип от хора, които работят ежедневно, за да радват децата ни. а децата ни са онлайн. мисия на Az-deteto.bg е българските деца да намират нещо полезно и забавно на български език. и така вече 9 години.

поздравите са за всички от екипа:
Мирела, която най-съвестно и неуморно отговаря на детските мейли, издирва игри, качва информация, занимава се с лексиконите и съдържанието на сайта;
Виктор, който често помага на Мирела, проверява текстовете, координира останалите от екипа;
Светла отговаря за събитията, като готиния рожден ден на сайта в зоопарка, както и за конкурсите и наградите
Верджи пише готините приказки и други статии за сайта
Веси и Бистра и Петя и Вальо рисуват и дизайнират всичко по сайта
Ивет прави снимки и видео, а Анелия ги обработка и качва
Вера е техническото гуру, което прави домейни и сървъри да вървят, както и мейлинги и много други технически детайли
Георги и Пламен програмират сайта, игрите и всичко в него
Ирина качва и слага банерите
Петър, Ясен, Гори, Денис, Албена, Камелия, Поли се занимават с други специални задачи по сайта

ето така, да се прави детски сайт не е лека задача, но е готино, особено когато виждаме усмивките по детските лица и идват благодарствени мейли от родители, учители и малчугани

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Животът на обикновения човек. Може би само това е достатъчно да знае човек за творчеството на големия английски режисьор Майк Лий. Но както всеки един от нас знае в живота като такъв няма нищо обикновено, а точно обратното – той е изпълнен с разнообразие; емоции, кога добри, кога лоши; с избори, решения и последици; с тайни и лъжи, до които човек прибягва когато е в най-уязвимото кътче на своето съществуване.

„Secrets & Lies” е дело на режисьора Майк Лий, който през годините неведнъж е засягал теми, сякаш излезли от дълбоките недра на човешката душа. Творецът обича да се докосва до интимното, до болката, но и до радостта, да навлиза в психиката на персонажите си и да разнищва всички онези емоции, които дават тласък на всеки един миг от всекидневието. Независимо дали се опитва искрено да разсмее или да разчувства дълбоко своите зрители, Майк Лий остава верен на твоето амплоа – да бъде откровен и най-вече човечен. С „Secrets & Lies” английският режисьор оставя следата си в историята на драматичното кино, като един от хората, които не се страхуват да създават кино, което не ни препраща към илюзорни светове, а ни ситуира тук, в реалността, където не всичко е красиво, където има болка, сълзи, зле взети решения, но зад ъгъла на тази потискаща картинка се крие и толкова много красота, искреност и оптимизъм.

Лий е от режисьорите, които знаят как да постигнат най-правилното, точно и хармонично разкриване на своите герои, на техните лични истории. Но освен това той съумява да постигне и запази непрекъсната онази тънка и крехка нишка на обвързване между персонажите, на съграждането на взаимоотношения, които доразвиват и създават чувство на уют. В „Secrets & Lies”, от вече далечната 1996 година, зрителят трудно може да почувства героите като чужди. Това е така, защото те са реални, придобиват онази несравнима плътност на реализма, която кара всеки, ставащ свидетел на това кино произведение, на тази хармония от емоции, да възприеме по най-чистия начин всички засегнати теми, проблеми и споделени идеи. Чрез своя превъзходен сценариен устрем Майк Лий ни запознава с историите на едно неперфектно семейство; с хора, направили и все още допускащи грешки във вземането на важни за щастието си решения. Срещаме се с персонажи, чието битие ги тласка към криенето зад тайни и лъжи, които намират своя израз и проява привидно неочаквано, но истината е, че те винаги са били там, скрити зад лъжливи усмивки, зад ежедневни свади, които сме свикнали да наричаме „нормални”. Героите на английския режисьор са обикновени хора, борещи се с живота, търсещи своето местенце под слънцето, но и осъзнаващи колко трудно е постигането на щастието – една житейска мисия, която всеки един човек изживява по своему, чрез своите битки, страхове и очаквания.

В „Secrets & Lies”, чрез своята ловка и деликатна режисура Лий успява да събере персонажите си на едно място, да ги изправи пред конфликт, да ги накара да заговорят, да чувстват, да живеят. Кино деецът освен това съумява да постигне точно това характерно поставяне на персонажите си сред другите, сред хората живеещи днес, в настоящето. Виждаме ги сред хора, на които им е трудно да изразят ясно емоциите и мислите си; сред индивиди, които са готови да имитират щастие, когато трябва да увековечат в снимки своето „щастие”. Хора на ежедневието, опитващи се да забравят грешките от миналото си, като се обградят с лъжи и потайност, когато всъщност докосването до това минало и разрешаването на всичко онова, което е останало забравено е може би именно онзи ключ, който донася щастие, душевно равновесие и примирение не само с любимите ни хора, но и със самите себе си.

Едно от нещата, които неизменно се забелязват в работата на Майк Лий е, че той е от кино творците, които очевидно се чувстват удобно в това да работят многократно с една отбрана група актьори. В „Secrets & Lies” пред очите на зрителя се разкрива една органична, непринудена и сърдечна актьорска игра. Незабравимата роля на актрисата Бренда Блетин, заедно с Тимъти Спол, Филис Лоуган, Клеър Рашбрук и Мариан Жан-Батист изграждат един екип, съумял да създаде основите, но и пукнатините на едно семейство, в което недоразумението, тъгата, ядът, страховете, тайните и лъжите сякаш взимат превес, до онзи момент, в който всичко се пречупва и достига своята кулминационна критична точка. Но както се случва в повечето филми на Лий и тук той успява да покаже на зрителя, че не всичко е изрисуване в сиви и мрачни тонове; че там между тъгата и нещастието се крие една пролука, достатъчно голяма, за да върне светлината и радостта в ежедневието. Единственото, което той иска от своите герои е те да се изправят пред самите себе си и онези, за чиято любов и разбиране живеят. Защото понякога несъмнено истината е онзи елемент от пъзела, който придава хармоничната цялост в живота.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Generic

Днес си спомних репликата на Борисов, че до 3 години връща българите от чужбина. Желанието му е похвално, но сами осъзнавате, че всички прочели съобщението извън България са се засмели задавено. А сигурно и не само те. Не става с думи и обещания. Лесно е да обвиняваме държавата за всичко, но истината е, че до сега България не е направила абсолютно нищо да върне емигрантите обратно. И по-лошото – не е направено нищо за студентите, при които шансовете са по-високи. За да не генерализирам с някаква колективна отговорност, трябва да уточня, че никое правителство до сега дори не е започнало да работи в тази насока.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Миналата вечер в галерия Склада (на 4-тия етаж на ул. Георги Бенковски 11 – точно над чайната “Чай във фабриката”) беше открита изложба на едно от нашумелите имена в съвременната фотография. И по точно последният проект на родената в Канада, но живееща в Германия Nathalie Daoust, наречен Tokyo Hotel Story.

Някак не съм сигурен дали нашето общество преживя и случи локалната си сексуална революция, или както всички други революции и тази му се случи (или му я случиха) по инерция. Затова и никак не съм убеден каква част от това общество може да погледне на такава изложба с нужната доза непреднамерена зрителска зрялост, но е адски радващо, че има хора, които полагат усилия да показват у нас и фотография извън безобидните теми и стереотипи. Защото изкуството трябва да води диалог с публиката, и да провокира – мислене, емоции, противопоставяния, дискусии – а фотографиите на Натали Дауст са именно такива. Това е трудна фотография. И не само защото е на ръба, в твърде много отношения и посоки, а защото допуска различни послания, без да налага клишета за правилно и неправилно. Снимките са ярка проява на собствения и поглед и присъствие, но той оставя пространство и за зрителска позиция. Кадрите не налагат такава – те нито се дистанцират достатъчно за да изглеждат просто документално-репортажни, нито отправят еднозначни авторски послания. А авторът остава там, лично ангажиран с всеки запечатан момент – ще го видите във всеки кадър докато го съзерцавате, редом до вас и най-често през вашите очи. Истинската фотография винаги е много лична.

Натали прекарва няколко месеца в Alpha In, който е един от най-големите “хотели на любовта” в Япония, където се практикува BDSM. Места, които силно акцентират върху дискретността, а снимането там е абсолютно невъзможно и забранено. Въпреки това младата фотографка успява не само да получи разрешение да снима момичетата, работещи там, в техните превъплъщения, но и позволение да публикува кадрите, които от вчера до 8 юни са изложени и в София.

През времето, през което е там, Натали снима 39 момичета в техните private rooms, в обкръжението на обстановката и инвентара, с чиято помощ осъществяват фантазиите на клиентите си. Част от изложбата представлява и 3D-изображения на интериора, които се разглеждат с нужните очила.

Кадрите разхождат зрителя около множество граници – очевидните – между реалността и фантазиите, ролите на половете, или поне тази на жените, платената “любов”, табутата и перверзното. Но същите кадри ще ви разходят и около някои други граници – не толкова очевидни, а именно взаимоотношенията между същите тези полове, в същото това общество, зад едни други стени. Въпреки, на пръв поглед разкрепостената японска сексуалност, подразбиращата се в обществото сексуална роля на жената, и там често не излиза извън рамките на обичайното присъствие в акта. Фотосите в Tokyo Hotel Story показват други жени – доминиращи, доминирани, експлоатиращи и експлоатирани, но всички в активни сексуални роли.

Снимките са правени с Nikon F3 и цветен фотографски филм. Копирани са ръчно като странната игра на фокуса и дефокуса е направена чрез механично огъване на емулсията при копирането, целейки да постигне внушение за размиването и близостта на границата между действителността и фантазиите. Много на място и майсторски приложен похват.

Всъщност изложбата си струва напълно отделеното време и няма никакво значение дали нашето общество е достатъчно пораснало за нея или не е. Хората, които се интересуват от съвременно изкуство и съвременна фотография не бива да пропуснат име като Nathalie Daoust и… да пропуснат да провокират и себе си… и своите граници ;-)

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Ще рече човек, че съм го ударил на твърди дискове напоследък, но този е специален.

Ако имате лаптоп, 90% от забавянията му се дължат на твърдия диск, защото технологията е от преди 40 години и е едно от най-бавните неща в един модерен компютър. От друга страна, новата технология – SSD – е толкова скъпа и с малък обем, че не си струва все още.

Momentus XT е най-доброто от 2 свята. Комбинира 500 гигабайта твърд диск, който се врътка на 7200 оборота и… 4 гигабайта SSD, на които пази (кешира) най-често ползваните системни файлове, които чете със скоростта на светлината или там някъде.

Слагате – както казва един приятел – завъртат се едни чекръци… и в момента компютъра ми е с около 30-40% по-бърз от преди.

Mac & PC съвместим. Горещо препоръчвам. 212 лева от Reset.

П.с. Ако сте на Mac OS, най-лесният начин да си подмените диска, без да усетите болка, е да си купите нов диск, USB портфейлче за него, да клонирате сегашния ви диск 1:1 със SuperDuper! върху онзи в USB калъфа, да ги размените (физически) и да сложите стария в портфейлчето за каквито решите нужди.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Разпознаваш римлянките от туристките, защото много пушат.

Също така са ного елегантни и често имат кучета.

Лиценз: Всички права запазени

Когато се заиграваме с идеята за покупка на жилище и ипотечен заем, обикновено започваме от там – можем ли да си позволим еди колко си пари всеки месец за погасяване на вноската.

За да ни е по-лесно да се справяме с разходите си, ги съпоставяме с периода на получаване на заплата – често месечно. Това много често бива подсилено от ситуацията, в която много хора се намират – живеят от залата до заплата и плановете съответно се свеждат до същия хоризонт почти автоматично.

Макар това да е нормална отправна точка, е също и много подвеждаща стратегия за преценка. Обикновено заемите не се изплащат за месец и имат по-сложно отражение върху финансовото ни състояние. Вноските могат да бъдат разтеглени във времето така, че станат поносими, но това често прави неразумна цената на имота.

Какво казват цифрите?

Семейният бюджет може да си позволи максимална вноска по ипотечен заем  от около 1000 лева на месец и това се възприема като максимален предел от заемополучателите. Ето няколко възможни варианта.

Ако се вземе максималният заем при 8% лихва (просто пример) за максималният срок, то въпросното семейство може да изтегли около 135000 лева за жилище с месечна вноска от около 990 лева.  И като добавят депозит 20% (около 30 000 лева) ще могат да си купят жилище за около 165 000 лева.

По друг начин изглежда цената обаче, ако тя се разгледа в рамките на целия живот на заема, а не просто като месечен разход. За тези 30 години на изплащане на заема, цената само на заема ще е скочила с 221 600 лева, които ще трябва да се платят като лихви, освен главницата.

Обща цена на имота тогава става 135 000 + 30 000 + 221 600 = 386 000 лева.

Ако семейството реши, че иска да си остави място за маневриране и вземе по-малък заем в размер на 100 000 лева, ще може да си купи имот за 130 000 (като добавим същия депозит от 30 000 лева). Но при 8% лихва, за 30 години вноската ще е около 735 лева.

Разгледано на месечна база, това е около 250 лева по-малко от лимита, които семейството си е поставило като предел. Общият бюджет за жилището пада с 20%, но заема намалява с около 25%. Изглежда разумно. Освен това си оставят резерв и в текущия бюджет в случай на повишаване на лихвите, непредвидени разходи и прочее.

Но за целия живот на заема те ще внесат над 164 000 лева като лихви. Общата цена на заема тогава става 264 000 лева и изисква отново 30 годишен ангажимент.

Общата цена на жилището така намалява и става 100 000 + 30 000 + 164 000 = 294 000 лева.

Дори и месечната вноска да изглежда наистина поносима, как ви се струва сделката като знаете крайната цена на покупката?

Още един вариант – ако семейството реши да избере месечна вноска  950 лева на месец за същия заем от 100 000 лева, цената му ще спадне до 72 000 лева и 15 годишен ангажимент.

Така цената на имота слиза до 100 000 + 30 000 + 72 000 = 202 000 лева.

А ако са си направили наистина добре сметките и са убедени, че могат да се справят с максималната вноска без да рискуват финансовото си здраве и закръглят вноската си на 1 000 лева, заемът им ще бъде погасен за 13 години и 10 месеца и общо платените лихви ще са       66 000. Което сваля цената на имота до 196 000 лева.

Не е никак трудно 35 000 да се превърнат в почти 200 000 лева преди да се доберем до финала. Да не говорим за срока на погасяване, който е отделна цена на имота сам по себе си…

Успех на всички,

Д.

Още по темата:

Кога е най-изгодно да се купи имот?

Записки от кризата: Средна цена на жилищата / среден доход – дълъг ли е пътят надолу?

Най-скъпо излиза да не знаеш какво искаш

Спестявания, резерви или депозит за жилище?

Ипотечен заем: 12 съвета как да го изплатим по-бързо

Статия от блога На 'ти' с парите

От месечните вноски зависи крайната цена на имота

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Бейрут в Ливан

Берууут

Стигаме сирийската граница. Те такова нещо съм виждал само по филмите!

На ливанската граница

Все пак това е Ливан и хората са във война.

Бейрут – голям, тежък,

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба
4. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
8. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
9. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
10. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
11. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
12. До Сирия и назад

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

аз видях тука онзи който ме вижда

но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош

е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега

загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в

слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:

една последна капка жажда безмилостно вградена

вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във

всеки вътре холограмата и прах при прахта песен

при песента а слепият да сменя гледната точка

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Lyrics

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

До 24:00 ч. на 3 юни 2011 г. се приемат заявките за участие в конкурса Български награди за уеб 2011. Регистрирането става на адрес webawards.bg.

Напомняме, че при по-голям брой регистрации, участниците ползват следните отстъпки:
5% за 5 до 9 регистрации включително;
10% за 10 до 19 регистрации включително;
15% за 20 и повече регистрации.

Програмата до края на протичането на Конкурса е както следва:
Регистрация без отстъпки: до 3 юни 2011 г.
Защити пред жури на номинираните проекти: 22 юни 2011 г.
Официална церемония по награждаване: 23 юни 2011 г.

Златен спонсор на конкурса е SuperHosting.BG, Сребърен спонсор е Вискомп ЕООД, Бронзов спонсор е Изи Онлайн АД.

Официален партньор на Конкурс Български награди за уеб 2011:
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС)

Конкурсът се провежда с подкрепата на:
„Девин” АД, Фондация „БГ Сайт”, БАСКОМ, ИКТ Клъстер, АСТЕЛ, БАИТ, Интерактив Асошиейшън България (ИАБ), Национален съвет по саморегулация (НСС) и Българска Асоциация на Рекламодателите (БАР), Асоциация на собствениците на търговски марки в България и ExpoBulgaria.com.

Официални медийни партньори на конкурса са:
Дарик Уеб, Списание .net, IDG.BG, BusinessHow-съветник по предприемачество, Списание SignCafe, NEG, е-Академия-организатор на Webit Congress, списание ProGRAFICA.

Медийни партньори на конкурса са:
Програмата Медия Груп, capital.bg, dnevnik.bg, azcheta.com, blitz.bg, comfort.bg, dir.bg, interactive-share.com, mail.bg, mypr.bg, seenews.com, tvtv.bg, webcafe.bg, proyavi.bg, versia.bg, netinfocompany.bg, actualno.com, expert.bg, NewTrend.bg | web 2.0 бизнес новини, в. „Пари”, Нова телевизия и Nova Play.

Лиценз: Всички права запазени