Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/

older | 1 | .... | 142 | 143 | 144 | (Page 145) | 146 | 147 | 148 | .... | 1550 | newer

    0 0

    Animal Rescue Sofia

    Йорго е чудесен, мил пес на 6-7 години. Неговата тъжна история е абсолютно невероятна:

    Намерен е изхвълен в затворен контейнер за боклук. Паникьосан, уплашен и абсолютно не на себе си. Но не това е големият му проблем – на врата на Йорго се мъдреше неописуемо страшно впита верига, срастнала с кожата му, почти невъзможна за отстраняване. Отне ни 4 часа, за да я свалим с въжможно най-огромните клещи, които ни бяха останали от веригата на Худини.

    Никога няма да разберем кое е чудовището, причинило толкова много мъка и болка на добряка Йорго. Но най-страшното вече отмина, оттук нататък Йорго има да се възстановява и да го лекуваме в клиниката на приюта. Той няма да бъде върнат обратно до своята кофа – ще му търсим добри стопани, той е чудесен и след толкова много мъки заслужава да бъде най-сетне обичан и щастлив.

    За да помогнете на Йорго и многото му братя по съдба в приюта – ДАРЕТЕ за клиниката на Богров.

    Йорго е много мил и е пръв приятел на хората.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Невена Гюрова

    Дете, родено слуд ЧернобилДете, родено след Чернобил

    Знам, че тия, дето управляват, са прави (иначе що управляват?) и затва съм съгласен дето парламентът каза, че ще я строим пущината. Само не уразумях сичко (щото не съм от тех и не им знам кво си говорят и пазарят).

    Ние немаме пари - тва го разбрах. Руснаците имат - тва също. Ама ние сме имали още национален интерес и затва те щели земат само 49%. Как ше ги земат - никой не казва. Мое да ни дадат заем, ама и внучето ще го плаща. Затва щели да станат 49% собственици. Да са живи и здрави!

    А другите процентове? Бойко вика, може да се напнем да ги земем назаем, ама то и правнучето ке го пцуе, щото ше му плаща бадева харчовете. Но Бате Бойко мисли за правнучето и вика, че другите 51% ше ги земе чужд инвеститор. Ама гледам, че румънските цигани правят нова АЕЦ, и турчолята също, затва сметам, че той требвя да е будала, най-добре - куку. С жълта книжка, бе. Може и да бъркам, щото бате Бойко всичко знае, а аз не.

    Знам, че знае, затва се чудя: Като руснаците имат 49%, чуждият знам-ли-го-кой - 51% --- ква ни е далаверата на нас? Печалбата у тех. У нас - тва дето може да гръмне като у Стражица. Щото шуреят, дето е научен трудник в бана, вика, че Стражица и Белене били синджир марка - днес друсне тук, утре там. А братчеда, дето е у енергото вика, че щели сме да купуваме беленския ток задължително и тва било далавера. Аз ги знам влашките цигани и турчолята - те техния атомен ток на евтиния ще го дават. И кво ние? На ескимосите хладилници. Такова, де - се едно тва продаваме. И боклуците от Белене - четох у весника, че щело да ги има чак до внучето на внучето на внучето, на... (мързи ме да пиша колко внучета, щото много страници). Аз моите боклуци ги фъргам, ама техните требвало да се закопват. Ако братушките ги закопват - пак внучето требва да им плаща закопването. Ако ние ги закопваме - пак отгоре ше доде, щото бате Бойко - да е жив и здрав, не са му казали, че и за закопването требва да шари. Затва му викам на бате Бойко - много те уважавам, ама кажи ква ни е далаверата, щото ако не кажеш, ще уважавам и майка ти и... - знаеш - сички наред! Уважение, де.

    О-ох, как некога ми иде да ги уважавам сички наред.... :-(

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5


    0 0

    Диди Бунова,

    Нямах намерение да се фокусирам върху стотната ми публикация, но получените наскоро за кратък период от време различни коментари за рецепти, показвани преди време и правени от вас, ме провокира да ги прегледам всичките ( тук и Фейсбук) и да направя едно тяхно ревю.

     
    Предполагам, че донякъде е улеснително, защото човек винаги се чуди  "... Дали е вкусно или само изглежда така?..." ...

     Е, това не значи, че останалите рецепти не са сполучливи :)  Голяма част от тях са правени повече от въднъж или два пъти, отделно винаги се старая да съм максимално подробна и точна в указанията.

    Затова изключително много ме радват положителните отзиви, когато нещо е направено и харесано, а даже някои от рецептите са с повече от един коментар.

    За мен е ценно и  гласуваното доверие при първи опит за правене на нещо толкова специално като профитероли и торта.

     Приятно ми е, че  се хареса идеята ми за добавка на малинов конфитюр към блатовете на  Девилс фуд кейк-а по рецепта на Дейвид Лейбовиц, което адаптира американския тип кейк към нашите вкусови предпочитания...

    Благодаря на всички за положителните отзиви! Надявам се и занапред да има поводи за тях! Имам идеи за някои интересни и вкусни неща :)

    За тези 100 публикации, като начинаещ блогър  успях да направя и някои грешки, било от припряност, невнимание или прибързано решение. Но пък без тях и осъзнаването им няма как да има растеж...

    Във всяка от тях има вложени енергия, емоция, някои лични неща и преживявания. Като че ли най-любима и излязла дълбоко от мен си остана Пеперудената публикация ...

     
     Ако бях малко по-редовна, това стотно издание щеше да съвпадне с изтичането на първата ми година работа с ДЛСР камерата, която си взех точно заради увлечението ми по фудографията или снимането на храна, по което са се запалили толкова много хора по света.

     Сега, година по-къно съвсем ясно стана вече, че ще си купувам нови обективи, защото тези от комплекта не са подходящи за това ми занимание.

    Почти съм приключила с избора си, нямам търпение да започна  с нещо ново и съм сигурна, че удоволствието да приготвиш, аранжираш и снимаш някоя рецепта ще е още по-голямо...

     Разбира се ще има и почерпка по случай малкия юбилей на блога. Повече за нея - по-късно в следващата ми публикация :)


    PS - След известни технически затруднения на Блогър, в момента коментарите могат да се пишат единствено в изкачащо меню...

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Капитал Блог
    Двата най-разчопляни български комплекса са, че никога не сме превземали Цариград и никога не сме имали Нобелов лауреат за литература. Орхан Памук сякаш притежава и двата наши сюблимни обекта на желанието. Може би затова при посещението му в София на 18 и 19 май залите бяха препълнени, а в аплодисментите и суетливия шум се носеше някаква спотаена въздишка. Дали е усетил тихата ни провинциална отчаяност не е ясно, но когато атакистите започнаха да палят молитвени килимчета пред софийската...

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Радко КръстановРекламите (билбордовете) на д-р Енчев продължават да предизвикват полемики и реакции.

    Това са посланията на трите вида пана, които могат да бъдат забелязани из столицата:

    "Прекалено красива съм, за да работя! Благодаря Ви, д-р Енчев!"

    "Сега вече мога да контролирам живота си! Благодаря Ви, д-р Енчев!"

    "Влюбена съм... в себе си. Благодаря Ви, д-р Енчев!"

    Информационният повод за постинга е порицанието от Националния съвет за саморегулация за рекламната кампания. Становището на НСС, както и препоръките (за максимална скорост от пет думи в секунда), четете в "Труд".

    А ето и мненията на няколко човека за кампанията:

    д-р Ангел Енчев: Никой не караме да не работи, никой не караме да седи вкъщи, да чака някой да му свърши работата и да му донесе пари. На някой му харесва да не работи и да е красив, на друг му харесва да работи и да е красив, на четвърти му харесва да се гледа цял ден в огледалото, защото е влюбен в себе си и е нарцис, и т.н. Всичко е просто визия на рекламната агенция.

    Кемал Еюп (председател на комисията за защита от дискриминация): Рекламата провокира идеята, че красивите жените стават само за манекенки или за нещо друго, което може да навежда на мисълта за, общо казано, неравно третиране, подбуждане към дискриминация.

    доц. Георги Лозанов: Ако жената успее някак си да превърне своето тяло в съблазнително, това ще й реши живота генерално. Това е една много скъсена визия за човека и по някакъв начин оскърбителна за пациентите на д-р Енчев.

    А вашето мнение какво е? Какво си мислите, когато видите този билборд?

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Фитнес блог

    Бягането е важна част от здравословния начин на живот. Както всяко нещо, което носи ползи, то върви редом до някои опасности. Напрягането на мускули и кости има понякога за краен ефект временно преседяване в "бокса" за възстановяване. Вижте кога, как и защо се случва това.

    Какво представлява бягането?

    Нормалното продължение на ходенето, би си помислил всеки. Трябва да видим обаче от какво се състои, за да разберем повишения стрес, на който е подложена мускуло-скелетната система по време на тичане.

    Фазата на стабилно стоене включва времето, когато и двата крака на бегача са на земята. Тази фаза отнема по-малко от половината от цялостния цикъл на този тип придвижване.

    Тя служи за поддържане на тежестта на тялото. Именно по това време се наблюдава максималното стресиране на опорно-двигателния апарат.

    Ключов момент в бягането е наличието на двойнолетежна фаза - 10% от времето – моментът, когато и двата крака са отлепени от земята.

    Останалото време обхваща тези състояния на тялото, които се намират между фазата на стабилно стоене и двойнолетежната.

    Всички основни мускулни групи на крака са значително по-ангажирани. Големите стави на долните крайници – бедрена и колянна, на свой ред показват увеличен размах на движението.

    Това важи особено силно за глезена, който извършва 1.5 пъти работата на коляното и 3 пъти работата на бедрото. Иначе казано, той е отговорен за 60% от създадената сила при бягане.

    Що се отнася до стреса, коляното е основният играч. То поема много повече стрес, отколкото глезена и бедрото.

    Сложно, нали? Е, и на тялото му е сложно да се справя безпроблемно с толкова много физични закони на едно място!

    Около 70% от нараняванията от прекомерни усилия са при бегачите. Причините се разделят на външни (по-честите) и вътрешни.

    Външни наранявания от прекомерни усилия

    Те се причиняват от фактори на околната среда, които включват:

    • Грешките при тренирането са водеща причина за наранявнията от тази група. Неправилно при бягането може да е: прекомерна продължителност, интензивност или скъсено време за възстановяване.
    • Обувките могат да повлияят честотата и типа на травмите. Ако обувките се намокрят или подметката ви е изминала повече от 400 км, способността за поемане на напрежението намалява с около 30-50%.
    • За терена за бягане е важен наклонът на предначертания път, откъдето ще минете. Спускането по стръмнини причинява значителен стрес върху коленете. Бягането нагоре по хълмове води до болка между капачката и бедрената кост, а това по нанадолнища – до  възпаление на сухожилниците на ахилеса и на стъпалото (перитиндинит на ахилеса и плантарен фасциит).
    • Повърхността, по която се бяга, също е от значение. Честото бягане върху асфалт увеличава механичното натоварване. Това може да се пренесе върху ставите, мускулите и сухожилията и да причини наранявяния от пресилване. При бягане по неравни или хлъзгави повърхности се получава синдромът на илиотибиалната връзка, което включва болка по външната повърхност на коляното.

    Вътрешни наранявания от прекомерни усилия

    Вътрешни наранявания се делят на първични и вторични. Ключови фактори са разместване, намалена възможност за сгъване и несъответствие в дължината на краката.

    Първични

    Те са най-вече резултат от вродена нестабилност на скелетно-мускулния апарат:

    • Съществуват две положения на ходилото – супинация (свиване на стъпалната повърхност на крака и завъртане навътре) и пронация (разгъване на стъпалната повърхност на крака и извъртане навън). Първото помага за неподвижното поддържане на тялото, а второто служи за предаване силата на мускулите върху стъпалото за осъществяване на придвижването. Изкълчването при извършване на едно от тези движения причинява разместване на костите и връзките в глезена. Ако кракът се изкълчи по време на завъртане навътре (супинация), нараняванията се виждат по външната повърхност на глезена и коляното, а при извиване навън (пронация) – по външната.Травмирането не настъпва при първия контакт на крака със земята, а след като тежестта на тялото се пренесе върху този крайник.
    • Несъответствие в дължината на краката може да доведе до болка в кръста или синдром на илиотибиалната лента. При бягащи хора корекцията е задължителна, тъй като понякога дори 5 мм разлика могат да доведат до проблеми.
    • Намалената възможност за сгъване на крака носи рискове за редовно бягащи хора. Съществува при деформитет на Хаглунд – допълнително костно задебеление на задната част на петната кост, което се трие в ахилеса и може да причини възпаление на това сухожилие или на тъканите около него.

    Вторични - засягащи коляното

    Това е най-натовареното място от опорно-двигателната верига на долния крайник. Голямата част от оплакванията не са свързани със самата става, а с тъканите около нея.

    Най-честият проблем е болка в областта на капачката и долната част на бедрото. Причината може да е разместване на ставата заради повишена подвижност – халтавост.

    Това води до нарушение на биомеханиката и увеличаване триенето в тази област. За третиране на състоянието се използва корекция на баланса между статично и динамично положение на ставата чрез рехабилитация.

    Втори по честота е синдромът на илиотибиалната връзка (представлява връзка между горната част на бедрото и големия пищял). Оплакванията възникват при бягане надолу по склонове. Болката е от външната страна на колената или бедрната кост и често е двустранна.

    Лечението включва бягане на равен терен и съветът е да се избягват дъгообразни пътища. Рехабилитацията трябва да се фокусира върху ахилеса, илиотибиалната връзка и гастрокнемиуса (трицепса).

    Засягащи подбедрицата

    Често се срещат синдромите на предния и задния отдел на подбедрицата – притискат се определени нерви. Страдащите от това състояние имат чувство на пълнота в долната част на крака. Тези симптоми се появяват в даден момент от тренировката.

    Бегачи с хронична форма на този синдром съобщават за слабост, както и парене и мравучкане по хода на засегнатия нерв. При синдром на предния отдел се засяга гърбът на стъпалото, а при задния – вътрешната му повърхност.

    Лечението е хирургично. Все пак упражнения с разтягане могат да облекчат леко оплакванията.

    Усещане за болка по вътрешната повърхност на подбедрицата може да бъде предизвикано от нараняване на големия пищял. Случва се при хора, които често извиват по-силно крака си навън. Не се налага оперативно лечение, използват се упражнения за подобряване на подвижността.

    При бегачите се срещат много често и счупвания. Реално 69% от т.нар. стресови фрактури се случват именно на тях. Предразполагащи фактори са разлика в дължината на двата крака, ненормална походка, лош терен и повърхност за трениране.

    Предхождащи недолекувани травми могат да увеличат риска от счупване. Най-честото счупване е на вътрешната част на големия пищял. Лечението е според типа на нараняването - ако имате фрактура на шийката на бедрената кост, няма да избегнете операцията.

    Засягащи глезена и стъпалото

    Ахилесов перитендинит – възпаление на Ахилесовото сухожилие. Оплакванията са свързани с болка при изкачване на стръмни терени. Първоначалният преглед трябва да изключи всякакво триене върху ахилеса с произход от обувките.

    Хората, засегнати от това състояние, изпитват трудности при ставане от леглото сутрин, качване на стълби, както и при повдигане на ходилото при ходене.

    Лечението на острия перитендинит включва упражнения за подвижност и за заякване, нестеоридни противовъзпалителни средства (НСПВС) от рода на ибупрофен и диклофенак, йонофореза, масаж с лед, стелки за повдигане на петата.

    На бегача се препоръчва да направи промени в начина си на трениране, за да намали напрежението на засегнатата област. При продължителност на симптомите повече от шест месеца се препоръчва консултация с ортопед-хирург.

    Петата може да пострада от възпаление на сухожилната ципа, която покрива мускулите по стъпалната повърхност на ходилото – плантарен фасцит. Случва се както на хора с нормален свод, така и при плоскостъпи.

    Проявява се с нетърпима болка на стъпалото при първата стъпка при ставане от леглото, усещането е най-вече от вътрешната част на ходилото.

    Лечението може да включва противовъзпалителни, йонофореза, упражнения за плантарната фасция и заякване на мускулите на стъпалото и подбедрицата.

    Как се диагностицират травмите?

    Поставянето на диагноза при всички тези наранявания е сигурно най-вече с внимателно разпитване на бегача и оценяване условията, при които се проявяват оплакванията. 

    Рентгенография се прави, когато има подозрения за патология на костите – счупване или деформация.

    Магнитен резонанс – за оценяване състоянието на някои стави като колянната, а също и за по-добра преценка на синдрите на предния и задния отдел.

    Функционална рехабилитация

    За остри, а и за хронични наранявания, първо трябва да се приложи лед, почивка, притискане и повдигане на засегнатото място. НСПВС помагат за намаляне на болката и отока.

    Помагат и ултразвук, йонофореза (вкарване чрез слаб ток на лекарство в засегнатата област – най-вече за повърхностни наранявания), електрическа стимулация.

    След контрол на възпалението и в отсъствието на оплаквания се започва раздвижване. Преди това задължителна е загрявката, а изява наново на някой от симптомите говори за лоша преценка на възстановяването и опасност от допълнително нараняване.

    Ортотиката е наука, помагаща за правилната позиция на стъпалото. Използва се при повишена подвижност на ставите, за облекчаване на напрежението в даден регион от крака и за подобряване положението на предната спрямо задната част на крака.

    Завръщане към бягането става с активна комуникация между лекар и бегач. В началото трябва да се определят малки цели, за да усеща човек, че не е изостанал заради травмата си, а и за да избегне появата на нови такива.

    Прочетете и тези полезни материали:
    Крампи, мускулното схващане
    Как да оформим и подсилим бедрата?
    За СПА като за "здраве чрез водата"
    Аеробни тренировки - с какво са полезни? (3 от 3)
    Бягане на открито или бягане в зала?
    Лечебни мерки при спортни травми

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевПривет, След тъжната история с мТел от тази сутрин е време за нещо по-весело. Вчера си получих снимките от съботното ми рафтинг приключение и сега ще ви разкажа за него. Предложението дойде от приятели съвсем неочаквано, a на мен малко ми трябваше предвид огромното ми желание за такъв адреналин. Речено-сторено, отпуската-пусната, багажа-стегнат, а часовника-навит за [...]

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Владимир Петков

    Преди време Велкюн (velqn) беше писал, че не е добре да снимаме децата си и да ги показваме в интернет, защото можеби на тях няма да им харесва това като пораснат. Ето, днес всичко се връща, защото научих Калина да снима с моя телефон и това е първия ми портрет от нея. Същинска бащичка.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Димитър Лъжов

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Аз чета... за вас и с вас

    1762 г. Из българските земи. Паисий Хилендарски написва и разнася „История славянобългарска”, призовавайки хората да помнят историята и езика си, да не се поддават на гръцко влияние, да се сплотяват…

    14 години по-късно…

    1776 г. В другия, напредналия свят. Шотландският философ Адам Смит издава книгата „Богатството на народите”, поставила основите на политикономията.

    И ако за съжаление „История”-та на Паисий не намира много почитатели днес, то „Богатството” на Смит процъфтява и дава живот на нови идеи, намирайки реално практическо приложение в световните икономически дела.

    Замисляли ли сте се по тези въпроси? Чудите ли се още защо не ги стигаме и кога ще ги догоним по-развитите икономики? Ще ви оставя да си размишлявате сами!

    Всъщност всичко това ми хрумна, докато четях „Богатството на народите: 52 значими идеи и тяхната интерпретация” от Карън Маккрийди. Авторката, извлякла само 52 от множеството идеи на Адам Смит, остави страхотно впечатление у мен. Интересният й стил на интерпретация превръща „Богатството” в съвременен наръчник по бизнес, демонстрирайки как всъщност новото е добре забравеното старо. Съвременните примери, които дава (началото на кризата от 2007 г., „Енрон”, банковите системи по цял свят, инфлация и какво ли още не от съвременната икономика), показват от един различен и едновременно с това съвременен ъгъл приложението на идеите на Смит, а още по-хубавото е, че има изведени и идеи в помощ на бизнеса.

    С две думи, книгата е страхотна. И ако преди години, когато изучавах оригинала на „Богатството”, се удивлявах как може някой да е имал идея за конкуренция, разделение на труда и „невидима ръка” на пазара преди векове, след тази книга разбрах, че нищо не се е променило в основата си, а Adam Smith rules!

    Авторката Карън Маккрийди сама твърди, че нейният труд не е заместител на оригиналното произведение. Истината обаче е, че е доста по-лесно и приятно да прочетеш тъкмо нейната книга. Защо? Защото така мисля. А вие? Предлагам ви да прочетете и двата варианта и да обменим мнения тогава…

    Вземи тази книга с отстъпка!



    Лиценз: Всички права запазени


    Точица - блог за образование без принуда


    Отглеждам децата си в панелка. Такива са реалностите; не се оплаквам, Ането също - дори като по-малко ревностно защищаваше София от бабите си (които се опитваха да изтъкнат предимството на провинцията, белким им иде на гости :)). Няма да забравя едно катерене по родопски склон, когато бързо уморилото се четиригодишно Ане нареждаше: "Природата е лоша, лоша! Само в градовете е хубаво. Само в градовете С БОКЛУЦИ е хубаво! Природата е НЕДОПУСТИМА!"

    Днес обаче май си е променила мнението и внезапно се интересува от пръстта и разните зелени, ядящи се или красивеещи неща, които никнат от нея; така че логичният ни избор за първи юни беше заниманието в Ботаническата градина на СУ, което се оказа за по-малки дечица, но все пак беше много любопитно и за нея. Продължение на прекрасната инициатива Plantscafe (включваща разработени и достъпни онлайн планове за уроци по ботаника за детските градини и началния курс - поканете учителките на децата си да ги разгледат), заниманието се състоеше в почти детективска работа по определяне на предоставения зеленчуков експонат (домат, патладжан, морков и пр.) спрямо десетина предварително готови характеристики (оранжев, какъвто отвън, такъв и отвътре, при срязване мирише, като го срежеш напречно, виждаш кръг) и познаване коя част от растението е зеленчукът (плод, листо, стъбло и пр.). Накрая децата ходиха на пътешествие из различните географски зони, пресъздадени в градината - аз се включих чак накрая, но тъкмо навреме за двестагодишната (и попрепатила) маслина.

    Наесен Plantscafe ще продължи работата си - и силно се надявам този път да добие повече популярност, защото определено си струва. Не че и вкъщи не можем да рисуваме с бои, които сме добили от цветно зеле или червено цвекло, да си правим музикални инструменти от растения или колажи, но участието в група с други деца, водена от знаещи и интересни възрастни в магическа обстановка като тази на градината може да увлече детето по съвсем друг начин.
    Госпожица Га, разбира се, оцени градината главно като приятно място за сън.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България


    0 0

    Събина Панайотова

    Steve Keil @ Recipes for Success by Fipo

    Във вторник Тук-Там, организацията на българи учили в чужбина и завърнали се да живеят и работят у нас, организира среща със Стийв Кайл. Помните Стийв, човекът който иска да започне революция и говори за The Баба Factor на ТЕDxBG.

     

    Стийв отново говори за няколко основни неща: ако се забавляваме докато работим, сме по ефективни; хубаво е да правим неща за обществото, в което живеем; ако си загубите моджото, по-добре си тръгнете (ако има къде да отидете, бих добавила); работете в екип и гледайте хората в екипа да се допълват. Вероятно пропускам разни неща, но пък Фипо е направил видео.

     

    Основните критики срещу теориите на Стийв са, че е леко популист, като казва, че България е хубаво място и тук бизнес се прави не чак толкова трудно. Че на него му е лесно, защото компанията си е негова и не му се налага да променя мениджмънт от долу-нагоре. Както и че прекалява в нападките си срещу големите компании тип HP, IBM и прочие поробващи хората в call центрове. Между другото, Стийв не се кефи и на Apple.

     

    Аз пък харесвам Стийв и не само защото споделям чувствата му към горе изброените компании. Харесвам идеите му. На няколко места каза неща, които четох в “Enchantment”, после сам си призна, че харесва Кауазаки. Съмнявам се някой да може да ми докаже, че хората в call центровете имат свобода и могат да творят вършейки работата си или че е яко да не ти дават Skype, Facebook и Twitter на работа.

     

     

    Обаче срещите със Стийв са леко тъжни, защото всички искаме да работим за такива хора и в такива условия. Всички искаме да сме вдъхновени и да имаме моджо на работното място. Реалността е доста различна.

     

    След срещата стояхме десет човека на една маса и не повече от двама бяха щастливи от работата си. Преди срещата пък си говорихме кой си търси работа и как стоят нещата с намирането на такава в България. И нека ви кажа, нещата не стоят не добре. Около мен виждам готини хора с талант и знания, които не могат да си намерят работа. Тези, които имат работа, рядко я работят с кеф. Това не трябва да е така.

     

    По този повод, напоследък много се чудя кое е дъното: да работиш в call център или на 25,26,27,30 да учиш поредна магистратура, защото не можеш да си намериш работа. Не искам да знам отговора, искам да имам моджо.

     

    ПП (за организаторите): Срещата ми хареса. Идеята е хубава и беше интересно, но дойде малко дълго. Мисля много хора, ще се съгласят, че щеше да е по-добре да има повече дискусия.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported


    0 0

    Точица - блог за образование без принуда
    Прочетената приказка е винаги една и съща; разказаната никога не се повтаря дословно. Четецът гледа книгата; разказвачът гледа децата, на които говори. И макар да обичам точните думи на любимите си автори, също толкова мило ми е да си спомня как дядо ми заспиваше по средата на разказването и, събуден енергично от нас двамата с брат ми, продължаваше нататък... съвсем друга приказка.

    Бих искала да живея в страна, в която съществуват професионални разказвачи на приказки; тяхното препитание само по себе си показва, че обществото като цяло е убедено в необходимостта да се разпалва въображението и да се предизвикват умовете на децата; във важността и на литературата, и на живия контакт. Разказвачът на приказки прилича по малко на кукловода; но за разлика от него не е на сцена, не е йерархично разделен от своята публика. Той има много роли - и добрият, и лошият, и глупавият, и разказвачът, та дори и декорът понякога; накратко, той може да бъде човекът - приказка.

    Две професионални разказвачки от Испания - Силвия Маскарай и Моника Ботеля - представиха на 31-и май вечерта своето изкуство в Институт "Сервантес". Пред публика от учители, студенти от НАТФИЗ, актьори, родители и просто любопитни и обичащи приказките хора те разнищиха различните страни на разказвачеството, в което всичко има значение - от избора на приказка и разделянето й на логически части през собствения външен вид (черни фланелки, черни сака с много джобове и никакъв грим, нищо, което да се натрапва) до видовете онагледяване (рисунки, пластелин, колажи от уж случайно намерени материали, кукли и пр.) и звуковите ефекти ("тема" на героя, на действието, лайтмотив, изпяване на самата приказка като при трубадурите и пр.). След като поканиха четирима участници от публиката да помислят и представят походката и жестовете на даден герой от "Страната на черната дъска" на Ана-Мария Матуте, те разиграха в продължение на десет минути, енергично, напрегнато, смешно, патетично и въодушевено едно-единствено изречение от книгата: "И тогава буквите оживяха".

    Мисля, че точно в това изречение е и целият дух на разказвачеството.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България


    0 0

    Денислав Георгиев

    Най-сетне официално инфо по темата -  Меглена Кунева във Facebook „На 6-ти юни инициативен комитет ще обяви моята кандидатура за президент.  Борбата за президентското място започва да става интересна с появата на първия смислен кандидат.

    Да видим с какво ще отговорят БСП и ГЕРБ. Дали ДПС ще подкрепи Кунева или червения кандидат? Не че има голямо значение, но все пак да изчакаме и кандидата на десните. И не на последно място – след Волен Сидеров дали още някой гротесков образ няма да се включи в надпреварата?

    Foto: bnr.bg

    Ето какво написах (доста разочарован) по повод Меглена Кунева и последното и участие в изборите – статията е от 8 юни 2009 г. в стария ми блог.

    По-скоро около 200 000 души гласуваха ЗА Меглена Кунева. Не за Станимир Илчев, царя или който и да е друг от жълтите. Ако си спомняте предните парламентарни избори, тогава Бойко Борисов донесе няколко мандата на НДСВ и после се отказа от депутатството. Т.е. той излъга хората, които гласуваха точни за него. Сега Меглена Кунева излъга хората. Около 200 000 души. НДСВ няма абсолютно никакви шансове без нея. А тя оглави листата им основно от чувство за дълг към Симеон. Нищо, че по този начин разклати добрия си имидж.

    Да видим дали Кунева ще стане евродепутат. Много силно се съмнявам. Най-малкото тя има много, много по-голям потенциал.

    Като бях журналист, следях доста подробно работата на Меглена Кунева. И в София и в Брюксел около нея се създаваше много приповдигната атмосфера. Беше удоволствие да се общува с нея и екипа й. Придаваше тежест на всичко българско свързано с ЕС. Да видим, дали все още има тази енергия и харизма.

    Пожелавам й успех!

    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    Дори да не сте супер гийк или кой знае колко запалени по новите технологии и мобилните комуникации, вече със сигурност сте подочули нещичко за смартфона Nokia E7. Дали от Facebook, Twitter или просто следите блога ми ;) – новият Symbian модел с удобна QWERTY клавиатура вече не е просто поредният телефон на пазара, а вероятно си имате и собствено мнение за него.

    Тъкмо за мнението на потребителите попитаха симпатягите от локалния Twitter акаунт на @NokiaASE (Nokia Алпи и Югоизточна Европа), само че зададоха въпроса така...

    „Кои са трите думи, с които бихте описали Nokia E7?

    Отговорилите не бяха хиляди, но пък доста хора се включиха с асоциации и накрая се получи следният облак от думи:

    Nokia_E7_smartphone_symbian_blogari_kampania_facebook

    Освен това за феновете, които по някаква случайност нямат Twitter акаунт или просто не са попаднали на новината – в момента тече кампания за Nokia E7 с българските блогъри и 7 избрани от тях имат възможност да разцъкат телефона за месец в размяна на личните си впечатления. Колегите с бройка за тестдрайв са @soregashij, @acnapyx, @NoraNaydenova, @indicaEva, @AboutMax, @iapostolov и @marfuzii. Впечатленията им за E7 можете да следите като цъкнете на името и ги последвате в Twitter (хаштаг #E7testerBG), а също и на този подсайт, който Nokia създаде специално за кампанията.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    предполагам много хора са скептични – “днешните деца не четат”, “кой ти ходи в библиотеката днес” … сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още много деца, които четат. не по принуда, а защото им е интересно. ако е много яка книгата дори в големите междучасия четат понякога, вместо да ритат футбол. може да са изключение, но ги има и това е обнадеждаващо. има още много такива деца – отидете в библиотеката и постойте така половин ден – сами ще се изненадате колко деца минават от там!

    от друга страна – библиотеката – свято място във вековете, днес – тънещо в забвение покрай нови идоли, кризи и всевъзможни оправдания. в Детски отдел на Столична библиотека от началото на 2011-та не е купена нито една нова книга. добрата новина е, че все пак тук-там има някои дарени.това не само за Детски отдел на Столична библиотека. всички библиотеки плачат за нови книги.

    и защото децата все пак четат, а могат да четат и повече, а в библиотеките имат нужда от нови книги за децата – Az-deteto.bg стартираме дарителска инициатива. който иска е поканен да купи една детска книга и да я дари – в близкото училище, читалище, общинска библиотека. на всяка книга ще се зарадват хората там. една детска книга е с цена между 2 и 20 лева. а ще зарадва повече от едно дете, със сигурност.

    списък с книгите, необходими за набавяне в Детски отдел на Столична библиотека има тук
    списък с вече дарените книги и имената на дарителите има тук

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Жюстин Томс

    снимката е от неделната разходка в Южния парк, табелата комуникира кампания “Мамо, обичам те”, в рамките на която е изградена детската площадка. има и сайт. похвално, казвам си и още на място, заинтригувана и от темата и от маркетинговия подход отварям сайта през мобилния си телефон и … виждам информация от преди 7 месеца, блог в blogger, общо 20 поста в период от около месец и малко, няколко плашещи статии, повечето – репортажни по движението на кампанията. ясно – кампания. класически планирана кампания от 6 седмици. с начало и край.

    мда. и тук идва едно важно НО, само че, обаче … вече сме 2011-та. и новия контекст не може да позволи на една кампания да продължи само 6 седмици. вече няма кампании, има постоянна комуникация. няма смисъл да започваш блог, ако ще го зарежеш насред пътя, да правиш проформа неща, да спираш по средата, да изразходваш средства и да отчиташ дейност, без резултат. защото ако не продължиш тези 6 седмици отиват на вятъра и дори се обръщат против теб.

    през 2011-та нещата продължават да се случват и офлайн, но и онлайн, все по-активно, и зарязаните сайтове, блогове, онлайн присъствия само пречат. така че – ако нямате готовност да комуникирате с публиките си поне 8 часа в денонощие, поне 5 дена в седмицата, по-добре не започвайте нищо.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0
    0 0

    Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, обиколихме Сан Франциско,а за последно минахме през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо Днес ще завършим обиколката на Америка с Чикаго, Нагара и Ню Йорк. Приятно четене:

    Из Щатите надлъж и шир

    шеста част

    От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк

    23 септември. Рано сутринта сме отново на път – посока Чикаго – този път с моя малък Фичо (Honda Fit). Пристигаме рано следобед, настаняваме се в мотел в Еванстън и се мятаме на метрото към центъра на

    Чикаго

    Отиваме първо до оная чудесия, която прилича на голям лъскав боб – те така и ѝ казват –

    The Bean,

    въпреки че официалното ѝ име е Облачната порта (Cloud Gate).

    The Bean (Бобчето) или Облачната порта (Cloud Gate)– Чикаго, Илинойс

    После из Милениум парк, Crown Fountain, където стени с човешки лица периодически бълват вода, а хлапетата шляпат из водата и се кефят. После по Мичигън авеню стигаме до

    Великолепната миля (Magnificent Mile)

    – особено лъскав участък от търговската част на града. В северния ѝ край е небостъргачът Хенкок, откъдето гледката е много хубава – качваме се точно преди залез слънце и гледаме как постепенно се запалват светлините на града. Още малко вечерно мотане по Стейт стрийт, стария град, и – време е за сън.

    Великолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, Илинойс

    24 септември. Сутринта – разходка

    из Еванстън и до Бахайския храм,

    който се намира в съседното предградие – Уилмет. Апропо, такива храмове на Бахайската вяра има само по един на всеки континент и североамериканският е точно тук. Разкошен е – като от дантела – и си заслужава да се види.

    Бахайски храм – Уилнет край Чикаго, Илинойс

    Чикаго, ИлинойсОко – Чикаго, ИлинойсФонтан Бъкингам – Чикаго, Илинойс

    Плажът на Уилмет на езерото Мичигън е особен тих и спокоен през септември. След това обикаляме дълго по Чикагските улици – първо с колата – до кея Белмонт, откъдето има хубава гледка към центъра на града, после пеша – вървим покрай река Чикаго с многото мостове, кривим вратове към върха на най-високия небостъргач тук – бившият Сиърс тауър, дето отскоро вече се казва Уилис тауър, покрай новопостроения Тръмп тауър, до Бъкингамския фонтан. Надвечер предприемаме маневри по измъкване от Чикаго, отправяме се на изток. Нощуваме в мотелче до градчето Хауи, щата Индиана. 25 септември. На сутринта продължаваме на изток, целта ни е

    увеселителният парк Сидър Пойнт (Cedar Point)

    Тълпата пред парка е голяма, паркингът побира стотици коли. Нареждаме се на опашка за първата чудесия-ужасия – Raptor (Граблива птица) – влакче, което те лашка и върти във всички възможни (и невъзможни!) посоки, с голяма скорост. Чакането на опашката е час! После на следващото – Corkscrew (Тирбушон), и следващото – Gemini (Близнаци)... и още... и така – до пълно размътване на мозъка! Апропо, известно време си мислех, че съм най-възрастната в парка – наоколо бяха все хлапетии – но в един момент се успокоих, че не съм – видяхме едни баба и дядо, които със сигурност бяха над 70-годишни (а може и над 80?!), но пък с какъв блясък в очите! Нощуваме в

    градчето Сандъски,

    край което е паркът.

    Увеселителен  парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

    Увеселителен парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

    26 септември. Караме на изток по брега на езерото Ери. Посока –

    Ниагара!

    В ранния следобед сме вече там. Ехааа, чудо-чудо! Ненапразно Алеко се е дивил толкоз. Аз съм тук за четвърти път, но всеки път ахвам като за сефте, щом го видя! Мога да гледам с часове тая вода, дето се хвърля с главата надолу като луда! Качваме се на корабче, което ни отвежда направо отдолу под водопада, ехааа! Здрачава се и гледката става още по-вълшебна. От канадския бряг отсреща пускат светлини. Някой някъде казва, че в неделя обикновено имало фойерверки (днес е неделя). Разпитваме, но никой не знае със сигурност кога и дали. Чакаме, като запълваме времето с ахкане и охкане. Няма фойерверки – преместили ги били в петък... карай!

    Ниагара

    Ниагара

    Ниагара

    Ниагара

    27 септември. Газ към Ню Йорк сити! Пресичаме горната част на

    щата Ню Йорк (Upstate New York),

    в градчето Сиракюз попадаме в задръстване, точно когато бензинът ни е почти на нула – какво ли е да ти свърши бензинът, когато си в задръстване, хе-хе! – ама успяваме да се измъкнем. Времето е почнало да се разваля – току превалява. Пристигаме в

    Ню Йорк

    по здрач, имаме резервиран хотел в Бруклин. Караме към мястото на хотела, наоколо кварталите са отначало лъскави и прилични, постепенно стават все по-мърляви и около хотела вече са съвсем обезпокоителни. Хотелът е приличен, изглежда доста нов, но околността хич не ни се нрави... Спестяваме си разходката из нея. Прекарваме нощта, надничайки през прозореца да проверяваме дали колата ни е още там ;) 28 септември. Сменяме хотела с един в Ню Джърси. Навън вали и се отдаваме на почивка – гледаме сериалчета, устройваме си 'The Big Bang Theory' маратон :). Вечерта сме с Наско и Сара, вечеряме заедно, те разказват за пътуването си из Франция, а ние – за нашето пътуване. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 29 септември. Отиваме с влакчето до Ню Йорк, шматкаме се цял ден с огрооомен кеф. Чудесен град, град на градовете! Ако мога да си избера едно място на Земята, където да живея, май това ще е :) Шляем се до късно – по Бродуей и Таймс скуеър, надолу до Юниън скуеър, Гринидж вилидж, Ийст вилидж, Уошингтън скуеър, обратно към Бродуей, точно където са всичките театри и вечерни забавления, пак около Таймс скуеър... Вечерта отново сме с Наско и Сара, в мексикански ресторант.

    Таймс скуер, Ню Йорк

    Ню Йорк

    Ню Йорк

    Ню Йорк

    Ню Йорк

    Ню Йорк

    Ню ЙоркНю Йорк

    30 септември. Дорка се качва на самолета за България, а аз поемам обратно към Кълъмбъс. Почти по целия път вали като из ведро. Късно вечерта се прибираме с Фичо, с 2000 мили зад гърба си. Край Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани със Съеднинените щати – на картата: Още пътеписи от близки места:
    1. Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно
    2. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк
    3. Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
    4. Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско
    5. Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния
    6. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
    7. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада
    8. До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго
    9. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
    10. Ах, този Ню Йорк!
    11. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(15): Ню Йорк!
    12. Чикаго през очите на една българка

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


older | 1 | .... | 142 | 143 | 144 | (Page 145) | 146 | 147 | 148 | .... | 1550 | newer