Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 45645 articles
Browse latest View live

Фитнес блог: Интервю с Боян Калинов (Boby)

0
0
Фитнес блог

За редовните участници във форумите ни Boby няма нужда от представяне. На останалите ще кажем само, че той е отличен и последователен атлет, споделящ своя опит с нас години наред. Попитахме го за всички онези неща, които ни интересуват около неговите спортни часове и съчетаването на спорта с личния и професионалния му живот. В отговорите му верятно всеки ще намери нещо важно и полезно за себе си.

Представи се на читателите (име и фамилия, възраст, откъде си)?

Казвамсе Боян Калинов, на 36 години съм, роден и израснал в София, където живея и в момента.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш с големите тежести?

Всъщност началото беше доста прозаично. В средата на 2004 г. нещата за мен не изглеждаха особено розови – бях доста обездвижен 29-годишен мъж със сериозно наднормено тегло, проблеми с кръвното налягане и стреса.

На практика през целия си досегашен живот не бях се доближавал на по-малко от една ръка разстояние от дъмбел, щанга или фитнес-тренажор, а и нямах никакво желание да го правя.

От известно време обаче жена ми сериозно ме критикуваше по отношение на физическата ми форма, един ден даже успя да ме замъкне почти насила във фитнес залата, в която тя самата ходеше понякога. 

Като се съблякох по тениска и сравних собственото си отражение в огледалото с това на някои от останалите трениращи в залата, изпитах може би най-големия срам в живота си.

Инструкторът ми направи кръгова програма, която следвах известно време. Наложих си жестока диета с почти невъзможен отрицателен калориен баланс и в крайна сметка за около 10 месеца свалих 35 килограма.

Постепенно осъзнах, че "лекарството" може да е по-опасно от болестта и промених начина си на хранене, така че да отговаря по-точно на представата ми за това кое е здравословно и полезно.

Все пак колкото и това ударно отслабване в началото да ми е навредило, именно то ми даде начален тласък и мотивация - без него нещата изобщо нямаше да са такива, каквито са сега.

През годините след това фитнесът неусетно започна да се превръща в начин на живот и необходимост за мен. От кръгови тренировки преминах на тридневен сплит, после на четиридневен, а преди около две години открих за себе си Max-OT. Тренировките станаха пет на седмица, а тежестите неусетно се увеличаваха.

Никога не съм си поставял за цел да вдигам с тежко, нещата просто се подредиха така. А и това е доста относително – за някои тежестите, с които тренирам, може би изглеждат големи, за други са незначителни. В

ажното е, че се чувствам добре, тренировките ми доставят удоволствие, а развитието не спира.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента работя на мениджърска позиция от средно ниво в българското представителството на голяма фармацевтична биотехнологична фирма.

Работата ми е доста напрегната, често ми се налага да си нося недовършени неща у нас, но за сметка на това разполагам поне отчасти с времето си и с разпределението му.

Това ми позволява понякога да успявам да открадна един час за тренировка дори по обяд.

Тренировките в залата за фитнес за мен са нещо много повече от средство за покачване на мускулна маса и повишаване на силата. Те са и начин да се разтоваря от стреса.

Влизам в залата, обременен с неща като проблеми, бюджет, продажби, разходи, срокове, деца, сметки и започвам да се освобождавам малко по малко от тях след всяко движение, с всяка следваща серия, докато накрая не остане само чисто усилие, противостоящо на тежестта.

След здрава тренировка, особено ако е оправдала и дори надминала очакванията, излизам от залата като нов човек. Това ми помага да поддържам баланс в живота си и да се грижа не само за физическото, но и за психическото си здраве.

Какви са целите ти и какво си постигнал досега?

Най-общо "стратегическата" ми цел е да съм силен, да се чувствам и изглеждам добре, като в същото време поддържам здравето си.

Доста комплексна, а често и изпълнена с вътрешни противоречия задача, затова я разделям на "тактически", по-краткосрочни и измерими цели.

Например в момента се стремя към още малко увеличаване на силата, което скоро ще бъде последвано от намаляване на личното тегло. Кога ще стане това вече е съвсем отделен въпрос.

Постигнал съм и много, и малко. За няколко години промених начина си на живот, създадох си тренировъчни навици, увеличих значително силата и мускулната си маса. Това, което все още ми убягва, е ефективен дългосрочен контрол на теглото.

Как би описал етапите от развитието си във фитнеса през годините?

Всъщност никога не съм разглеждал развитието си като нещо, разделено на етапи, фази или периоди. Виждам еволюция, а не революция.

Какво ме различава от предната седмица? Може би нещо съвсем мъничко. А от миналата година? От времето преди две години?

Развитието е плавен, непрекъснат процес, но за да бъде такъв, най-важна е една предпоставка – постоянството.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Искам тренировките ми да са тежки, интензивни и кратки.

Опитвам се да се храня здравословно, като избягвам рафинирани продукти и гледам в храната ми да присъстват сравнително малко въглехидрати за сметка на повече белтъчини.

Противник съм на стриктното пресмятане на калории – храната трябва да е източник освен на енергия и "строителни материали" за тялото, също така и на удоволствие.

Прекомерните ограничения, които някои хора си самоналагат, твърде често са не само нездравословни, но и крайно неприятни, което води до спад на мотивацията, а следователно и до значително намаляване на ефекта и шанса те да се прилагат дългосрочно.

Един умерен, балансиран и добре обмислен дългосрочен хранителен режим е далеч по-доброто решение от рязко ограничаване на храната.

Откъде е тази привързаност към Max-OT? С какво тя според теб е повече или по-малко от останалите методи на трениране?

Не съм привърженик на източните философии, но една широко застъпена в тях концепция винаги ми е правила впечатление – тази за важността на пътя, а не само на целта.

Във фитнеса това важи с особена сила - има много пътища да се постигне дадена цел и това придава особена важност на въпросите за начините за постигането й.

Колко време ни отнема това? А колко усилия? Дали най-ефикасно влагаме енергията си? Как се вписва всичко това в живота извън залата (о, да, има и такъв)?

И далеч не на последно място - приятно ли ни е да тренираме?

Лично за мен Max-OT  дава най-приемлива комбинация от отговори на всички тези, а и на още някои въпроси.

Тренировките са кратки, но тежки и интензивни, като това позволява максимална концентрация по време на всяка една от сериите, което пък от своя страна намалява шанса от контузии.

Резултатите са добри, като за разлика от други системи, които съм опитвал, при Max-OT напредъкът се запазва вече цели две години.

Има го и разнообразието – човек не се застоява дълго на една и съща монотонна програма, а прави промени на всеки месец или два.

След като в началото преодолееш измамното усещане, че в края на една 40-минутна тренировка не си тренирал достатъчно дълго, нещата изведнъж си идват по местата.

В състояние си да дадеш всичко от себе си, защото знаеш, че не ти предстои час и половина безкрайно блъскане и преумора.

Уверен си, че всяка серия, всяко едно повторение има смисъл. А когато излезеш от залата, си мотивиран и зареден с положителна енергия, а не отегчен и скапан физически.

За мен последното е дори по-важно от резултатите. Точно това ме грабна и задържа при Max-OT. Тази система ме кара да искам да тренирам, да мразя почивките и да чакам с нетърпение всяка следваща тренировка.

Аз всъщност съм доста консервативен в някои отношения. Приемам много присърце максимата "когато нещо работи, не го сменяй" и докато Max-OT работи за мен, изобщо не възнамерявам да правя каквито и да било промени.

Какво би казал на хората, които те критикуват относно начина ти на изпълнение на повечето упражнения?

Според личните ми разбирания техниката на изпълнение на упражненията трябва да е съобразена с естествената биомеханика на тялото.

Ще си позволя да разделя условно упражненията на такива, при които само правилното и точно изпълнение позволява използване на големи, близки до максималните тежести, и останалите, при които балансът и естеството на движенията налагат промяна на техниката при увеличаване на тежестта.

В първата група попадат базовите упражнения - клек, мъртва тяга, повдигане на щанга от лег. При тях точното изпълнение е много важно, дори определящо.

От другата страна са упражнения като бицепсови сгъвания от стоеж, "френско" разгъване за трицепс и др., при които така наречената чиста техника от един момент нататък започва да влиза в противоречие с естествената биомеханика на тялото.

Давам ви веднага пример с бицепсово сгъване с прав лост от стоеж. Който е опитвал да сложи 60-70% от личното си тегло на щангата и да направи движението, без да се заклати или наклони, със сигурност знае, че това е практически невъзможно, независимо колко се старае и с какъв резерв от сила разполага – физиката е срещу него, а гравитацията обикновено не прощава.

Разумната адаптация на техниката при такива упражнения позволява използване на по-големи работни тежести, а следователно и по-голяма интензивност на тренировката. 

Подходът си има и още един плюс  - тези на пръв поглед изолиращи определени мускули упражнения изведнъж се превръщат в доста по-комплексни, като натоварват повече мускулите - синергисти, както и балансиращите мускули.

В същото време рискът от контузии е сведен до минимум, защото не се налага да се правят безкраен брой безполезни повторения при вече уморени мускули, концентрацията е на ниво, също както и мотивацията.

Това, разбира се, не бива да се превръща в самоцел – добре е крайностите да се избягват. Но човек трябва да търси баланса за себе си и когато го намери, да не се отказва от него само защото някой му е казал, че това не е правилната, чиста и перфектна техника.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

След почти всяка тренировка пия шейк от суроватъчен протеин и прясно мляко. Опитвал съм и специализирани добавки за сваляне на тегло, както и предтренировъчни продукти за увеличаване на енергията и силата. От някои съм доволен, от други не.

Добавките са твърде разнообразни и различни като предназначение и механизъм на действие, за да мога да обобщя с няколко думи мнението си за всички.

Някои си имат своето място като средство за подпомагане на възстановяване, за разчупване на застой или увеличаване на силата. Други са само начин производителите и търговците да припечелят от лековерни потребители, очакващи мигновени чудеса.

Разнообразието от марки и продукти на пазара е толкова голямо, че е много лесно човек да се изгуби сред хилядите предложения. Затова е  добре преди да посегнем към определена добавка, нещата да се проучват внимателно, да се потърсят мнения на други потребители.

Разделът с ревюта на продукти във форума на BB-Team е изключително полезен в това отношение!

Опиши накратко един свой ден?

Ставам от сън, пия набързо чаша кафе, приготвям себе си и малката си дъщеря, после двамата излизаме и се отправяме към детската градина.

Следват софийски задръствания (заради които излизам от нас все по-рано и по-рано в стремежа си да ги изпреваря поне с малко), после понякога напрегнат, понякога не толкова напрегнат работен ден в офиса, изпълнен с телефонни разговори, поща, електронни таблици, презентации и други подобни задачки-закачки.

Понякога успявам да отида до близката зала за обедна тренировка, но в последно време това ми се удава все по-рядко.

След работа всичко в обратен ред – пак задръстванията, после детската градина. Тук някъде идва редът на тренировката, ако не съм успял да тренирам през деня.

След това – у дома, вечеря, виждам се със семейството си, следват почивка пред телевизора и лягане. Това е типичният ми работен ден.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Честно казано, не знам. Може би гърдите или гърбът. Все пак не мисля, че има някакви потресаващи разлики в това как се развиват различните ми мускулни групи.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Като дете се занимавах сериозно с плуване. В училище играех баскетбол, но само на любителски начала.

Сега трудно ми остава време дори за задължителните ангажименти, камо ли за нещо допълнително.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Жертвам най-вече времето си – в определен момент човек осъзнава, че това е най-ценният ресурс, с който разполага. Но точно тази "жертва" си струва цената.

По стечение на обстоятелствата се налага да тренираш със сериозни травми. Как ти се отразяват на тренировките и всекидневните дейности?

Гледам философски на това – след като не мога да променя нещо, се опитвам да живея с него и да се адаптирам. Налага се да избягвам някои упражнения и да внимавам при изпълнението на други,  но какво пък – по-добре така, отколкото изобщо да не мога да тренирам.

Освен това смятам, че тренировките и укрепването на определени мускули (в моя случай – еректорите на гърба и всички мускули в областта на пояса) може само да е от полза за здравето ми в дългосрочен план.

Точно заради укрепването на тези мускули ежедневните ми дейности не са сериозно повлияни от тези проблеми – изисква се доста повече от това да вдигна малката си дъщеря или да се наведа да си завържа връзките на обувките, за да ми причини болка или неудобство.

Какво те кара да продължиш и има ли нещо, заради което би спрял да тренираш?

Тренировките отдавна са се превърнали в неотменна част от живота ми, почти със статута на храненето и съня.

Когато ми се наложи да пропусна тренировка (което си позволявам в изключително редки случаи), усещам вътрешен глад, подобен на чисто физическия, предизвикан от липсата на храна.

Иска ми се да кажа, че нищо на този свят не може да ме спре, но съм реалист и знам, че това просто няма да е вярно.

Мога само да кажа, че нищо от това, което ми се е случило досега, не може да ме принуди да спра тренировките. Това си е живо измъкване от въпроса, но е най-добрият отговор, който мога да му дам.

Каква е ролята на психическата нагласа и доколко моментните пикове и спадове във формата влияят на самочувствието ти?

Психическата настройка преди и по време на тренировка е от особена важност – тя е това, което обуславя и определя ефективността на връзката между централната нервна система и мускулите. 

Когато тренирам, се опитвам да изчистя съзнанието си от странични неща, мисля за следващата серия, визуализирам всяко едно повторение, представям си движението и дори се опитвам да усетя тежестта. Лично за мен този подход работи чудесно.

Пикове и спадове има всеки, няма как да си постоянно във върхова форма. За щастие има само два момента, в които това наистина ми влияе – по време на самата тренировка и докато попълвам дневника си в BB-Team.

През останалото време вече мисля за следващото посещение в залата и не се връщам назад, за да се ядосвам или радвам за нещо вече отминало.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Опитвам се да го правя с личен пример, но се улавям, че понякога съм прекален взискателен и това има обратен на желания ефект.

А понеже съм доста сдържан човек, доста рядко показвам ентусиазма си. Това ме прави слаб мотиватор за хората около мен.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнесът е бизнес като всеки друг – нито по-добър, нито по-лош. За да върви напред и да получаваме ние повече срещу парите си, трябва да има постоянна конкуренция.

Мисля, че в последните години това условие е изпълнено и нещата се развиват в правилната посока.

Втората част от въпроса е далеч по-сложна. Според статистиката българите сме сред най-затлъстелите нации в Европа.

Има толкова много млади хора и дори деца с наднормено тегло, че ми е трудно да си представя как ще изглеждат и в какво състояние ще са те след 10 или 15 години.

В живота им има все по-малко двигателна активност, а хранителната им култура е сведена до това да умеят да спорят разпалено в коя точно верига за бързо хранене правят най-вкусните пържени картофки.

За да се променят нещата към по-добро, са нужни действия на широк фронт, които да започнат още от училище, да преминат през обществени и медийни информационни кампании и да завършат с целенасочена държавна политика.

В момента нищо от това не се прави – няма дългосрочни програми за работа с деца и младежи нито в Министерството на спорта, нито в това на здравеопазването, големите медии нехаят, а в училище децата се тъпчат с кифли, вафли и пици.

На фона на всичко това BB-Team представлява светъл лъч и дава едно прекрасно начало.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Тренирайте и се учете. Ключът е в постоянството и разбирането.

Изграждайте си мнение, подплатено с опит и знания, и не взимайте всичко, което ви казва някой в залата, за чиста монета.

Далеч не всеки, който изглежда добре, има дори и бегла представа как точно го е постигнал.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Когато започвах с фитнеса, реших, че не ми е достатъчно това, което ми предоставя инструкторът в залата.

Затова, както може да се очаква от един дълбоко пристрастен към интернет човек, първата ми работа беше да потърся информация именно в мрежата. Така попаднах на BB-Team.

Определено най-много ми допада форумът. Срещата на мнения, споделеният опит, окуражаването и критиката могат да са изключително полезни и стимулиращи както за начинаещите, така и за по-опитните във фитнеса.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да се чувстват добре в кожата си!

Прочетете и тези полезни материали:
Интервю с Милко Милов (МИЛЕ)
Интервю с Лазар Радков (ІІ част)
Интервю с Петър Стойков (longanlon)
Интервю с Мирослав Гичев (Miro Gi4ev)
Интервю с Иво Стефанов (G33K)
Интервю с Андроника Мартонова (kozunak)

Лиценз: Всички права запазени


Капитал Блог: Zoom-"Tank Man"

Михаела Гранджан: Най-стръмната железница в Европа

0
0
Михаела Гранджан

Най-стръмната зъбчата железница в Европа и една от най-стръмните в Света, отвежда туристи до върха на планината Пилатус. Пилатус е разположен в швейцарските Алпи съвсем близо до езерото Люцерн и града Люцерн, Швейцария. Релсовият път е създаден така, че да е подходящ транспорт по стръмни наклони, които на места стигат до 48%.

Най-стръмната железница и “Пътеката на Дракона”

Лиценз: Всички права запазени

Свилен Милев: София Стрийт Фейл

0
0
Свилен Милев

Зло(ко)бен коментар към случайни модерно облечени хора от София Стрийт Стайл.


Ботушките ми са ХЕНДМАДЕ, направих си ги от предишното куче, Борко

 


Ох, толкова съм модерна и градска. Торбичката ми е от Еко хартия, чантичката ми е от разградима Био кожа, а ушанките ми са от рапани. Върявя и слушам морето.

 


Толкова съм Яка, а никой не ме Фака? Тия мартеници съм ги обула заради вас, скапани мъже, забележете ме, педали!

 


Джамиракуай инкогнито в България

 


Еднов време какви хуйове имаше, като хамбургски салами дебели. Сега тия младите за нищо не стават

Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic

Даниела и Михаил: Заради църква си заминава най-посещаваната градинка в Младост 3

0
0
Даниела и Михаил

В неделя на „празника на района“ в „Младост“, ще бъде направена първата копка  за строежа на църква.

Дотук, ок. Но къде?

Ами в най-посещаваната от децата градинка разбира се! Не в пустеещите площи срещу Патиланци (на 200 метра оттам) – те са отредени за по-мащабно застрояване. Цитирам – „Черквата ще се гради в големия парк между сградата на общината и детския комплекс „Палавници“. Да поясня – „големия парк“ е единствената свястна, много малка и много претоварена градинка в квартала – винаги пълна с деца.

На влезлият в сила ПУП наистина се мъдри някаква сграда, промъкнала се тихомълком в ъгъла на градинката – откъм светофара. Но размера и не е достатъчен и за параклис, камо ли за църква. Тоест – размера ще бъде брутално увеличен и градинката ще замине при строежа. А тя е почти нова (по софийските стандарти). Ще заминат и доста дръвчета.
Ето снимка на ПУП (мястото е оградено то долу вдясно):

Ето извадка от Google Maps, за да се види размера.

„Благородното начинание обаче са поели столичното кметство, районната администрация и вестник „Стандарт“ като медиен партньор“ – отново цитат.

Столичното кметство трябва да е ултра-тъпо ако преди избори прави подобна гадория с децата. Но както са доказали – те са си ултра-тъпи по принцип. Подобна гадост – строеж на църква – има вече насред Южния парк. БПЦ са доказано по-гадни и от обикновените строителни предприемачи. Махнете си гадните пипала от градинките на децата!


Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Павлина Върбанова: Помощ! Комбинация от желе за игра и Nokia 3600

0
0
Павлина Върбанова

Със сигурност е неприятна – резултатът е посещение в сервиз и детски сълзи. И тук става въпрос не за желе за ядене, а за някаква нова мода сред децата – желеподобна маса, която се прехвърля от ръка в ръка. Продава се в книжарници и в някои детски магазини. Вероятно е излишно да казвам, че е китайско производство, затова и липсват данни за химическия състав – както на малките цилиндрични съдове, така и на голямата кутия, в която са опаковани. Не успях да намеря изображения в интернет, нито някаква информация по същество.

Желето е проникнало навсякъде в телефона и в сервиза засега не успяват да го почистят. Както ми казаха, има някаква надежда, ако разберат какъв е химическият състав на желето.

Така стигам до същността на проблема. Ако някой от четящите има информация за химическия състав или поне догадки за него, моля да коментира.


Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Ясен Праматаров: Фокус за блогъри

0
0
Ясен Праматаров

Не помня кога точно започна модата блогъри да пишат хвалебствия за даден продукт на компания, уж че “случайно разбрах, включиха ме да пробвам, и леле колко ми хареса”. Сигурен съм, че не всички такива блогърски пиар-кампании през годините са превзети – някои от хората са били искрени. Давали са и лек критичен поглед дори. Но, както знаем, всичко си има граници, а границите рано или късно се прекрачват.

Мото-Пфое има кампания за рекламиране на Ford Focus mk3 чрез блогъри. Всичко хубаво, хората са седнали да покарат нови коли, пишат си както са се разбрали с компанията, керванът си върви, аз не чета рекламни статии и всички са доволни. Не, наистина – нека ги покарат. А който ще си купи нова кола заради рекламна кампания сред блогъри, е или човек, който не се интересува много-много от коли и така и така би си купил който и да е друг автомобил на почти случаен принцип, или е идиот. От тия, дето знаят наизуст рекламите по телевизията. Но все тая – да са живи и здрави и идиотите с промити от реклами мозъци.

Друго ми е чудно. Случайно ми попаднаха две-три писания на “известните блогъри” и понеже съм си запален на автомобилна тема, ги попрегледах. Никъде не видях ценно, истинско ревю на колата. Някакви “пътни бележки” от сорта на “тръгнах тук, отидох там, ей че готино беше, видях се с еди-кой си, имаше/нямаше интернет в хотела… а, и колата е хубава, забравих да кажа”.

Ако Мото-Пфое искат да подобрят недобрия си имидж сред автомобилистите (има верни фенове на Ford, но това е съвсем друго нещо), трябваше да направят друго. Вместо да се забъркват с блог-хайлайфа и да се надяват на бърза и бляскава пиар-печалба, можеха да измислят нещо по-дълготрайно от тест-драйв с обещание за SEO през блогове и микроблогове. Можеха да представят колата на блогъри, пишещи повече (или изцяло) за автомобили, да направят срещи с авто-клубове и форуми. И така да очакват истински, ценни както с похвалите, така и с критиките си ревюта. Да дадат да им се оцени гаранционната поддръжка, цените в сервизите, изобщо всичко. Можеха да опитат да завихрят общност (онлайн, но и офлайн), която без да кара непременно Форд и другите марки на концерна да се чувства участваща в живота на тия марки в България. Срещи, интервюта, отстъпки, предложения до фирмата, периодични пробни карания и съответно периодични критични ревюта на колите. А не като сега – юруш на маслините, да покараме кола с нова боя, пък после ще надраскаме нещо в блога или в статусите. За да вдигнем pagerank-а им, да стане SEO-шум.

Не, не завиждам, нищо подобно. Миналата година се бяха свързали и с мен, заради ей-този ми статус. В реплики през туитър и после в лично писмо ме канеха да взема един Фокус, да го карам и после да видя как ще си променя мнението за марката. Писах им, че мнението ми за Ford не е изградено вчера и не се базира на тест-драйв. Все пак си оставих вратичка и казах, че бих взел от тях кола за такова каране, но само ако е Focus BEV, дали имат такава на разположение в София? Естествено, не ми отговориха. Нямат.

С други думи – хора, като пишете за тая кампания, после като правите снимките и видеоклиповете пак от тая кампания, хайде моля ви се обърнете малко внимание и на колата! Подхвърляне от сорта на “приятна кола, много джаджи за натискане вътре”, “колата е с добър разход” не вършат работа за тези от нас, които поне малко разбираме от автомобили. Форд Фокус изобщо с нещо изключително направи ли ви впечатление? Какви по-точно джаджи има? Снимки, описание на действието, качество на сглобката, надеждност на софтуера? Какъв по-точно е разходът? 3, 4, 5 литра на 100км? Защото аз като чета спецификациите, 8.5l/100km градско и 6.2l/100km на магистрала при 90км/ч хич не е толкова впечатляващо. Даже си е съвсем нормално за кола от този клас… мога да кажа, че определено е леко висок разход за 2011г., но хайде да бъда добричък.

Може би просто мразя поръчковите статии от всякакъв вид. Дори и да са така небрежно и приятно представени, пак си личи, че са поръчкови. Познайте дали в конкурса ще спечели някой, който е писал лоши неща за колата или за фирмата. Не че изобщо ще има такъв, де – всеки ще пише колко е яка колата, всеки ще гледа да отиде на по-яки места, за да снима по-яки неща и накрая армията от “фенове” да гласува за него в класирането… Всичко е толкова евровизийно… Мюзик айдъл и Биг брадър в едно, на тема “колата на фирмата”.

Фокус-мокус, абракадабра. А преди време блоговете не бяха за това. В края на деня – нищо лошо, нали има бутон “изтриване” в емисиите в четеца.

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Прасунсен и Кот: Велоалея


Антония Антонова, "Зеле": Depress

Еленко: Мис България jr.

Капитал Блог: Сама вкъщи

0
0
Капитал Блог
Въпросът "Защо една жена в 21 век би искала да роди вкъщи?" е също толкова абсурден колкото въпросът "Защо една жена в 21 век би искала да прави хубав секс?". Жените едно време и жените сега имат сходни желания в преживяването на тези древни дейности. Механиката, с която се прави или ражда едно дете, не се е променила.
 
За добър сексуален живот не трябват много публични уредби, но успешното раждане се нуждае от законова защита. Най-важното условие една жена да роди здраво и нормално...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Михаела Гранджан: Фантастичното пътешествие на гумените патета

0
0
Михаела Гранджан

През януари 1992 година товарен кораб от Хонг Конг за Америка аварира сериозно в средата на Тихия океан, близо до Гринуичкия меридиан. Една част от товара е спасен, друга завинаги остава на дъното на океана, но дотук с бързото описване на загубите и щетите.

При тази катастрофа, вследствие от разбитите контейнери товар, флотилия от 29 000 гумени играчки за вана – жълти патета, червени бобри, зелени жаби,сини костенурки и катерици, започва своето велико пътешествие по света.

Запознайте се с удивителната история на гумените патета тук

Лиценз: Всички права запазени

Пламен Колев: Цветно петно в Бизнес Парка

0
0
Пламен Колев


Привет,

Това не е нововъведение, това е фючър на цветните петна. Така де – къде да се изпружиш ако не в това симпатично изглеждащо петънце :-)

Поздрави,
Плам

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Ивайло Борисов: По домашно

0
0
Ивайло Борисов

По домашно

След като “по домашна рецепта” спря да хваща дикиш, когато се оказа че баба ти едва ли слага ацесулфам и захарин в лютеницата, behold пред новото чудо на маркетинга. Аз лично не познавам половинмозъчен идиот, който вярва, че лютениците в супера се правят от баби в тенекии, независимо колко скъпо струват и какво пише на етикета. Затова не разбирам каква е ползата да използваш граматически абсурдно, или в най-добрия случай приемливо в определени краища на страната изявление. Ясно ми е, че малко по-правилното “домашному” щеше да акцентира на съвсем друго нещо и да вкара потребителя в размишление, което е кофти за продажбите, ама ебахти глупостите си вадите от гъза вече, честно.

Между другото, не се сещам и за домашно направена лютеница, която съдържа картофено пюре.

Лиценз: Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Indioteque: Видео: Robyn – Call Your Girlfriend


Стефан Иванов: с лодки по перловската река към венеция

0
0
Стефан Иванов



това се случва като лека форма на активен протест
поради странното участие което ще има българия
на венецианското биенале
което се открива утре



























Лиценз: Всички права запазени

Людмила Слокоски, Salted Lemons: Nanaimo Bars ✤ Сладкиш Нанаимо

0
0
Людмила Слокоски, Salted LemonsДълго се чудих как точно да преведа това bars... Не можах да открия подходяща дума, и затова реших да оставя рецептата и снимката да говорят сами. Специално за вас, които търпеливо изчакахте да мине цял месец от публикуването на снимката на Нанаимо, и за онези, които нямат физическата възможност да си купят списание EVA, пускам рецептата за този наистина феноменален сладкиш (като все пак ви предупреждавам, че е ужасно много сладък и истинска калорийна бомба, и води до пристрастяване, така че да не кажете, че не съм ви предупредила!)

Какво ви трябва:

За основата:
115г меко масло
50г захар
5сл какао
2 жълтъка
1¼чч едро смлени бисквити
50г едро смлени бадеми
130г кокосови стърготини

За крема:
115г меко масло
40мл сметана
2сл готова смес за ванилов пудинг
2ч пудра захар

За заливката:
30г масло
150г черен шоколад

Nanaimo Bars, EVA magazine, May 2011

На водна баня разтопете маслото, захарта и какаото. Дръпнете от огъня и добавете жълтъците, разбъркайте добре. Прибавете смлените бисквити, бадеми и кокоса. Изсипете във квадратна форма 20х20см, притиснете плътно и охладете.
Смесете продуктите за крема и разбийте с миксер до пухкавост. Нанесете върху охладената основа с помощта на шпатула. Върнете в хладилника.
Разтопете внимателно шоколада и маслото. Оставете да се охлади, и докато е още течен изсипете върху сладкиша.
Охладете за няколко часа, нарежете на квадратни парчета и сервирайте с кафе.
(за да нарежете парчетата без да начупите шоколада, преди да е стегнал напълно маркирайте с нож разрезите като внимавате да не засегнете долните два слоя)

Лиценз: Всички права запазени

Ясен Василев: АНДРОГИН: 11.2 КОГОТО СЛУША БОГ

0
0
Ясен Василев

звук без звук е първичният звук от една ръка

в друга тишината проговаря песента на второто небе

отключва отдавна забравени и забранени процепи пролуки

и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова

се откажи и отърси от пустотата на материята и сваляй

от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината

бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря


Лиценз: Всички права запазени

Стефан Василев: Има ли средна класа в България (коментар на анкета в в.Дневник)

0
0
Стефан Василев

Смятам, че към 2011 година в Българи започва да се оформя средна класа хора.
Критериите, които за мен подкрепят тезата са, че все повече хора вече не се задоволяват само с това да са нахранени и облечени, да са на топло и сигурно и да не се страхуват че утре някой ще ги прати наистина някъде "на топло".

За мен средната класа са хората, които търсят бъдещето за себе си и децата си изразено не в пари, коли и тези три работи, ами в образование, издигане в обществото и лично извисяване.
В България нивото на образование е много ниско, дори и частното и все повече хора негодуват от това. Което показва, че все пак ги е грижа!
До скоро в политиката се влизаше само за да се налапат, колкото могат защото това ни че завещано от комунизма, а сега вече (след като са се налапали), политиците биха се радвали да срещнат одобрението на хората и медиите, а се надявам и някой ден да видим политици, които работят така че да се чувстват горди от свършеното...

Така, че аз вярвам че през 2011 г. в БГ вече има средна класа. Дано скоро се развие и висша класа хора, надарени със способности да водят останалите към светли бъднини.




Резултатите от анкетата тук

Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България

Ростислав Райков: Съжалявам

0
0
Ростислав Райков

Публичните извинения. Странни са и не знам дали държат по-голяма ценност в себе си или напротив.
Не смятам, че по-голямата видимост на нещо го прави по-искрено или по-значимо. Нуждата да бъде обявено е по-скоро егоцентричен нагон. Доказателство за това какви добри хора сме.
А ние сме добри, нали?
Все ще се намери кой да го потвърди.
Това е търсен ефект. Дори когато наистина съжаляваш.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Viewing all 45645 articles
Browse latest View live




Latest Images