Познато ли ви е това усещане –  че теоретичната ни подготовка в университета на практика не служи за нищо. Че истинският живот има толкова общо с това, което сме научили, колкото разходка в Париж – с функцията street view на чичо ви Гугъл. Можем само да гадаем колко силно е това чувство, в случай че го изпитва някой, чиято специалност е, примерно, термоядрен синтез и плазмени технологии. Колко ли ядове е брал докато е опитвал да обясни професията си на по-възрастните представители на семейството (за професии като проджект мениджър, датабейз администратор или копирайтър изобщо няма да отваряме дума сега). Разбирате за какво говорим.

Точно така се почувствал Марцин Якубовски, след като се дипломирал и си написал доктората по термоядрен синтез и плазмени технологии. Искал да се труди, да вижда резултата от работата си, да го пипне с ръце, а вместо това имал пред себе си безкрайна поредица от математически символи, които не започват никъде и не свършват никога. И така младият доктор по ядрена физика решил да стане фермер. Отишъл на село, купил си трактор и след като тракторът се счупил няколко пъти, Марцин си казал, че това са тъпотии. И си направил трактор. Сам.

„Е как се прави трактор”, вече ви чуваме да си мърморите недоволно под носа. Не знаем как. Ако знаехме може би щяхме да си направим и ние. Всъщност това е една съвсем реална възможност – Марцин пуска цялото ноу хау за свободно ползване в интернет. Малко по-късно, след като доброволци и ентусиасти от всички съединени щати (и не само) започват да се включват с вевъзможна помощ, веселият физик-фермер-трактормейкър решава да насочи цялата тази енергия, да я впрегне за добро. И създава Open Source Ecology.

Open Source Ecology е от онзи тип проекти, които звучат малко като извадка от Държаватана Платон – строго погледнато философията на OSE е социализъм, но без диктатура на пролетариата. Шегуваме се – никъде не срещнахме директни политически послания, а само споделен опит и инфрмация. Освен с трактори, OSE се занимава и с около две дузини повече или по-малко сложни машини, които са събрани в пакет наречен Global Village Construction Set и са създадени (или в процес на създаване) изцяло на принципа на Open Source и DIY (do it yourself, добре познатото у нас „направи си сам”).

В резултат – цената спада правопропорционално на вдигането на качеството, всеки може да се включи и да участва както намери за добре (на принципа на Linux или Wikipedia) и колкото повече четем и слушаме, толкова повече си задаваме въпроса дали в шегичката ни по-горе няма известна доза истина.

Ето как пан Якубовски PhD описва цялата случка пред аудиторията на TED:

За още видео материали, за философията, за информация как да си направим сами трактор или (лазерен резец) – тук

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Както вече ви е известно, на 5-ти октомври 2014 ще се проведат парламентарни избори. Всички български граждани навършили 18 годишна възраст имат право да гласуват, независимо къде се намират. Регистрираните в Glasuvam.orgполучиха информация за изборите в началото на седмицата. Ето най-важното до сега.

Откриване на секции

Според последния Избирателен кодекс, избирателни секции се образуват при следните условия:

Заявления за гласуване може да подадете с писмо до консулството ви или електронно на сайта на ЦИК. Срокът за подаване е 9-ти септември. Всички електронни заявления се показват в реално време на картатана Glasuvam.org, като е отбелязано къде стигат, къде – не и къде ще се открият секции автоматично. Окончателният списък ще бъде обявен на 13-ти септември и ще го кача на картата.

Важно е да се разбере, че тези условия не са абсолютни и зависят от други фактори. Някои държави налагат ограничения къде може да се отварят секции. Такъв до скоро беше примерът с Германия, която позволяваше само секции в консулствата. Сега обаче има надежда заради натиска на българските съвети и последната комуникацияс немската страна. Надяваме се, че до средата на септември ще имаме повече информация.

Друго усложнение е, че ЦИК изисква от Външно да иска разрешение от приемащите страни (там където такова е нужно) преди да изтече срока на заявленията. Така може да се окаже, че дори да стигат заявления за дадено място, Външно да не е искало разрешение. Допълнително приемащата страна може да откаже. Също така, откриването на секции на някои места може да е невъзможно заради липсата на помещение. Това обаче обикновенно само ограничава броя секции в даден град. Пример е Франкфурт на миналите избори, където физически беше невъзможно да се поместят 3 секции в консулството.

Гласуване в изборния ден

След 13-ти септември на картата на Glasuvam.org ще може да намерите най-близката до вас секция. Мобилният сайт автоматично засича къде сте и ви показва директно адресите. Честа практика е в секциите да се пускат с предимство онези, които вече са подали заявление за гласуване.

Гласува се с българска лична карта, паспорт или военна книжка. Ако документът е изтекъл, при подаване на заявление за нов в консулството, може да поискате удостоверение, с което да гласувате.

Преди да влезете в секцията, трябва да попълните декларация(приложение 23 от документите на ЦИК), че не сте гласували другаде. Може да я попълните вкъщи или на място. Повечето секции осигуряват копирани декларации и място за попълване. Гласуването вътре в секцията протича както и в България. Повече може да научите в решениетона ЦИК.

Какво следва

Ще изпратя новини и ще пусна статия тук, когато станат ясни секциите на 13-ти септември. Важно е да се подадат възможно най-много заявления до 9-ти, за да е по-лесно гласуването. Изпратете линка на електорнните заявлениядо всичките си познати в чужбина. Необходими са също така и хора, които да участват в изборните комисии. Ако имате желание да участвате в такава комисия, моля пишете до близкото ви консулство или под тази статия.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Майки с деца в Стокхолм

Седмици преди 31вия ми рожден ден изведнъж онлайн се появиха доста неща по темата за “старите моми”, жените, имането на деца, дори за съжителството без брак.

Първо искам да кажа, че термините “стар ерген” и “стара мома” трябва да се пенсионират. Няма вече такива хора. Думата е “необвързан” и да си необвързан след 30 отдавна не означава, че си самотен, депресиран, без опции, с мазна коса, милион прашасали книги, скучна работа с ниска заплата.

Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора.

Оправданието, че няма еквивалент на “single” на български, може и да мине пред средностистическите читатели, които продължават да дават пари за “24 часа” или пред хората, на които не им е ясно, че “стара мома” носи повече коментари, кликове и лайкове от “необвързана”. Няма как да мина пред огромната част от жените и мъжете, които авторката и статията (към която няма да ви пусна линк) се опитват да сложат под този знаменател.

По-важната тема обаче е начинът, по който се води целия обществен диалог за избора на все повече жени да нямат деца преди да навършат 30. Както и натрапчивото желание на много хора да обясняват как хабим живота и яйчниците си. Ако си мислите, че която и да е средно интелегентна жена над 28 не е на ясно, че с всеки ден след трийстата й година шансът да роди, повтарям РОДИ, не ИМА деца, намалява драстично силно ни подценявате. Най-малкото цялото общество, без инвитро клиниките, които правят пари от това, ни го напомня редовно.

Не казвам, че за това не трябва да се говори, въпросът е как.Едно е да изследваме това решение при все повече жени, друго е обществото колективно да ни хока и повтаря с покровителски тон как някой ден ще разберем, но ще е късно, как животът без деца няма смисъл и как по-млади няма да станем.

И въобще, хайде да сменим ракурса. Най-малкото защото има доста по-важни неща за говорене в обществото по темата за децата. Например: как се възпитават вече родените, какво образование получават. Или огромната липса на семейно планиране, на което в България все още се гледа като на нещо почти демонично, чиято идея е да лиши жените от радостите на майчинството. Да сме честни, правенето на деца в повечето случаи не е геройство. Трудната работа започва след това.
Да сменим гледната точка и да поговорим за ниската култура на българина да осиновява. Нека да сме наясно, ниската раждаемост не е големия проблем на България, дори не съм сигурна до колко е ниска. Големият проблем е, че повечето от тези деца не остават в България за сметка на застаряващото ни население. Проблем са големият брой деца без родителска грижа, законовите уредби около тях, начинът им на живот и проблемите по задомяването им.

Това са проблеми на обществото. Дали аз или която и да е жена над 30, с партньор или не, е използвала яйчниците си не е проблем на обществото, това е личен проблем.

И понеже това е личен блог, нека да е лично. (Почти) На 31 съм. Наясно съм, че шансовете да родя намаляват буквално докато пиша това. Наясно съм, че ако искам да родя преди 35 трябва да започна да работя за това в момента, в който пусна този пост. И все пак в този момент, това не изглежда като правилно отношение към живота ми. На 31 съм и не съжалявам, че нямам деца. Не знам дали ще имам деца, още по-малко дали ще ги родя. С което не казвам, че не искам. Може би някой ден ще съжалявам, може би не. Кой знае.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported

                                                                        на А

намирам се на 2 130 метра надморска височина
иначе казано седнал съм на ръба на света
всичко е покрито с вулкани и гейзери
бълващи пара и наситена със сяра вода
пак се сещам да ти кажа как стигнахме дотук
обръщам скалата посочвам теб
показвам ти коритото пълно с бактерии
топло и плитко средата е същата
надявам се този път да не идват промени
да няма усложнения натрупвания изменения
най-накрая да затворим
перките на рибите
да не се превръщат
в крайници
да не изпълзяват после влечуги
на някои от тях да не израстват пера
да няма птици
чудото на еволюцията да не се случи
да не се появи човекът
да не се появиш отново ти
камо ли аз

Стихотворението е включено в книгата на Белослава Димитрова „Дивата природа” (Deja Book, 2014 г.).

  Белослава Димитровав „Кръстопът”.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

(Find English translation below)

Наближава началото на новата учебна година. Държавата дава противоречиви сигнали за това доколко е готова да даде възможност на търсещите закрила и получилите статут деца да тръгнат на училище. От една страна чуваме, че това може да не се получи, тъй като са нужни промени в правилата и пр., а от друга страна чуваме, че имало чудесни условия за това, но нямало желание от страна на бежанците.

Това, което аз знам със сигурност е, че нормативно разполагаме с наредба, която не е валидна, тъй като се основава на вече несъществуващи членове в Закона за убежището и бежанците, в която някои от действащите лица са вече несъществуващи институции и пр.

Друго, което знам със сигурност е, че за да се запише на училище дете, идващо от друга страна, то трябва да предостави документи за завършен клас – оригинални, подпечатани не само от училището, но и от други институции, например министерство на образованието, външно министерство, които след това да бъдат заверени в посолства, а после в българското външно министерство.

Освен, че таксите за всички тези заверки са непосилни за някои хора (например аз платих 120 лв такси на заверяващите институции за документ за завършен 9 клас от Сирия), проблематично е и снабдяването с подобен документ. Не е достатъчно училището, в което е учило детето да е оцеляло и да работи, но и някой да успее да се свърже с училището и оттам се съгласят да издадат и изпратят документ. Аз успях да направя това, но за да получа документа е нужно да платя $600 (без пощенските разходи) – част от тези пари е за подкуп на служители в министерствата, друга част за подкуп на разни въоръжени хора, които спират пътуващите за Дамаск от обграденото с армия населено място, в което се намира училището. И част от парите е за този, който рискува да не се върне жив с документа.

По какъв начин търсещ закрила или получил такава в България може да се запише в училище ако няма документи? Все още никой не знае, дори Министерството на образованието и науката.

ENGLISH

The new academic year is starting on the 15 September. Is Bulgaria prepared to give asylum seeking and refugee children the opportunity to start school? Authorities offer us contradictory messages: on one hand, we hear that these children may not be able to enroll at school as some regulations have not been changed yet, etc.; on the other hand, we hear that school starting is easy, but refugees do not want to send their children to school.

What I know for sure is that Bulgaria has some regulations that are not valid as they are based on articles which have been deleted from the Law for Asylum and Refugees, in which some of the agents are no longer existing institutions.

What I also know for sure is that in order to enroll at school a child coming from a foreign country, he has to provide documents proving that he has completed a certain grade – originals, stamped not only by the school but also by other institutions, for example the ministry of education, the ministry of foreign affairs, which, in their turn, should be stamped by embassies and the Bulgarian ministry of foreign affairs.

Some of these fees are unaffordable for some people (for example, I paid 60 Euro to have a Syrian 9^th grade school certificate stamped). Besides, it is not easy to obtain documents in the first place. Schools might be destroyed; if they are not, you have to find a way to contact them, and then they should agree to issue a document and send it. I did that, but in order to receive the document, I need to pay $600 (without postal expenses) – part of this is to bribe ministry officials, another part to bribe armed people who are stopping travelers, and part of the money is for the guy who is risking his life to have the papers stamped.

What is the way for an asylum seeker or a refugee to be able to enroll at a Bulgarian school without school documents? At that point nobody knows, even the Ministry of Education and Science.

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Лиценз: Всички права запазени

Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.

Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.

Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.

Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Вторият и третият ден от пътуването на Анжело из Родопите – първия ден стигнахме от Асеновата крепост до Тригард, а сега наред са Дяволското гърло и Дяволският мост. И още много други места. Приятно четене:

Из Родопите

ден втори и трети

Музей на мечката, Дяволското гърло, Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, Орлово око, Дяволския мост, Чилингира, Кричим

Ден втори

Сутринта се отправихме към пещерата „Дяволското гърло“, която е отворена от 9 часа. Между хижата и пещерата се намира Музеят на мечката. Официалното работно време е от 10 часа, но в 9беше отворен и използвахме възможността на влезем, за да не се връщаме по-късно. Експозицията е малка, но показва интересни факти от живота на мечките. Чрез интерактивни табла могат да се чуят звуците, които тези симпатични животни издават в различни ситуации, както и пулсът им при зимен сън. Тук участвахме в малка фотосесия за някакъв туристически справочник, но се разсеяхме и забравихме да попитаме за хонорара. В музея има печат, който поставиха на празно поле в книжката, тъй като той официално не фигурираше в нашия списък от забележителности.

Скелет на кафява мечка

Музеят се намира непосредствено до новостроящия се хотел с прекалено еклектична архитектура

Музей на мечката

адрес: BG-4825 Триград

GPS: 41.609242, 24.381385

раб. време: 10 – 18

цена: 2/1 лв

Следващата спирка беше

„Дяволското гърло“,

пропастна пещера, формирана вследствие пропадане на земните пластове. В миналото тя носи името „Ахорлакимето“ (турски), което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезе в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. През 1968г., след обилни валежи, Триградската река повишава 25 пъти нивото си и завлича в пещерата всичко изпречило се на пътя й, в това число и около 300 кубика дървен материал, стифиран, подготвен за износ. След пещерата, където реката се появява отново, не излиза дори треска от тях.

В пещерата се влиза през изкуствено прокопан и укрепен тунел

Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад (общо в пещерата са 18) на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от реката, падаща под земята от 42м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 метра, ширината – 40метра, а височината й достига до 35метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея се твърди, че може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. Липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони, защото пещерата е на възраст около 175 000години, което я прави сравнително млада. Първият документиран опит за проникване в пещерата е направен през 1962г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева.

На близо 400м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в сифон-галерия. През 1970г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат живи на повърхността. Спасителните екипи установяват, че водолазите са имали въздух за още 2.5часа, а аутопсията показва, че и двамата са получили инфаркт в един и същи момент. Преди 4години от National Geographic правят опит да пуснат в сифона автоматични подводни камери. След 30-я метър камерите спират да предават…

Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира същата река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след 2.5 часа. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт, поне 30 км, в скалата. (Дали радиоизотоп не би могъл да помогне за това проучване?!)

Оттук Орфей слиза в царството на Хадес

Мястото, където Орфей заплакал за загубената си любима, т. нар. „Орфеево изворче“, е превърнато в олтар на любовта

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп, приблизително 80 000бр.

Излиза се през естествения вход на пещерата, като за целта трябва да се изкачат 288мокри и стръмни стъпала – приблизителната височина на 20-етажна сграда. За хората с лабилно здраве се предлага връщане през „цивилизования“ вход. Изходът е около 250 м по-нагоре от входа и по шосето трябва да се върнете към паркинга пред пещерата.

Температурата целогодишно е 8°C, влажността е почти 100 %, затова плътните дрехи са задължителни. Снимането е разрешено, но размерите на пещерата са такива, че без професионална светлотехника резултатът е „мароци“.
Дали само свежият планински въздух и ниската температура ни помогнаха да изкачим тези 288стъпала, без да се задъхаме? Невероятно! Не е първата пещера, която посещаваме. Ново усещане е желанието ни да бъдем там отново и отново.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4835 с. Триград

GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)

тел.: +359890222515 (Солаков)

работно време: 9 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)

цена: 5/2 лв

След това се отправихме пак към

Буйновското ждрело,

за да успеем този път да влезем в

Ягодинската пещера,

която е разположена на 3км. югозападно от село Ягодина, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. По туристическа пътека също може да се достигне до Ягодинската пещера – най-известната от пътеките е от с. Триград (Южнородопска пътека – 2:30ч.). Ягодинската пещера е една от най-красивите и богати на образувания пещери. Има няколко етажа (3до 5, според източника), като само най-ниският е благоустроен за масов туризъм. Този етаж е електрифициран, изградена е 1100 метрова пътека и са прокопани изкуствен вход и изход. Електрически лампи ефектно осветяват причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни перли, „леопардовата кожа“, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, акула, други носят имената “Полилея” (този “полилей” поне е неподвижен – пещерно образувание, няма как да се полюлява, но … пак чуваме за “полюлей”!), „Слона“, „Крокодила“. Интересно е да се види и т. н. „Новогодишна зала“ с украсената елха. Тук всяка година местният пещерен клуб посреща новата година. Елхата се сменя на всеки 4 години, тъй като ниската температура (6°C) и високата влажност ѝ позволяват да се съхрани дълго. Тук стават и бракосъчетанията (вече над 250), под герба на страната, закачен на скалите. Досега няма регистрирани разводи, тъй като тази церемония любезно е предоставена на пещерняците от „Дяволското гърло“. Тук научихме нова подсказка (18+) как да различаваме сталакТити от сталагМити: Тати – отгоре, Мама – отдолу. Туристическата обиколка трае 45 минути – имайте го предвид, за да вземете подходящо облекло. Снимането е забранено (и се държи на забраната!), но на входа можете да закупите диск с професионални фотоси (5 лв). Излиза се през втория изкуствен тунел около 200 м по-нагоре. Оттук (200 м) можете да посетите друга пещера с възстановка на пещерно жилище (срещу допълнително заплащане). Да! Тук бяхме впечатлени от организацията и модела на мислене – персоналът предлага всички възможни услуги и атракции в региона, не рекламира само и единствено своята! Явно е надраснат страхът да не би някой друг да спечели от техния труд! Браво! Дай Боже, по-скоро да надживеем дребнавостта и сметкаджийството си!

Ягодинска пещера

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)

тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)

web:http://www.yagodinska-peshtera.com/

Работно време: 9 – 16 (влиза се на кръгъл час)

Цени: 7/4 лв.

В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 89.

След това отидохме до село Ягодина. Оставихме колата на центъра и се отправихме към връх „Ушите“ („Св. Илия“). Има поне 4 варианта за достигане до него:

1. за най-скараните с ходенето – можете да наемете джип (10 лв./човек), който да ви закара до върха; отиване и връщане трае около 40 мин.;
2. тръгвате пеш по пътя на джиповете, започващ в източната част на селото; това е най-полегатият пешеходен маршрут, който трае около час и половина;
3. от двора на училището в северната част на селото завивате наляво към склона и през ливадите стигате до борова гора, след което продължавате по маркирана пътека в десния ѝ (северен) край; излизате на пътя от т. 2 при една беседка, около 500 м под върха; продължителност – един час;
4. когато стигнете до боровата гора завивате наляво пред нея и след това диагонално нагоре по склона – като кози по сипея! Ориентир са мачтите на GSM операторите на върха; продължителността е около 2 часа.

Ние се качихме по вариант 4, а слязохме по 3.

Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

Наблюдателна площадка „Орлово око“

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.64308, 24.33877 (41^О 38’ 35.09”, 24^О 20’ 19.57”)

Ден трети

Рано сутринта тръгваме към

„Дяволския мост“,

интересно скално образувание, формирано от природните стихии. Намира се в землището на село Борино, в местността „Хайдушки дол“. За да стигнете до него, на входа на село Борино завивате наляво по посока на село Чала. Преминавате край селското гробище (вляво), бетонов център (вдясно) и след преминаването през малко мостче стигате до полуработещо дървопреработвателно предприятие от ляво на пътя. Тук вече има указателна табела „Дяволския мост“. Разстоянието до феномена е около 2.5км, като по-голямата част може да се премине с автомобил по утъпкан черен път. Вдясно, край реката има много места, подходящи за пикник.

За съжаление, първият километър от екопътеката представлява бунище за строителни и промишлени отпадъци. Явно този регион не е интересен за показни акции като „Да изчистим България за един ден!“ – на 140км от София и търсещите сензации репортери.

Когато стигнете до изкуствен водопад, сте на половината на пътя.

До прогнило мостче може да се стигне с автомобил

Ние оставихме колата при охраната на предприятието и преминахме разстоянието до мостчето пеш. Останалият половин километър е път през гората. Всички по-стръмни участъци са били обезопасени с парапети, а по хлъзгавите зони е имало дървени подпори на стъпалата.

Това е част от Южнородопската екопътека, която свързва Триград с пещерите и „Дяволския мост“. Природните стихии са я разрушили в частта ѝ от Ягодинската пещера до тук и преминаването е невъзможно. Преди две седмици един норвежец се е „правил на мъж“ и е свършил в дерето със счупена ръка. В момента работници укрепват пътеката, изграждат наново наблюдателни площадки, кътчета за отмора, стъпала и парапети. Крайният срок е 15. септември, но хората се опасяваха, че може да се забавят заради проливните дъждове напоследък. Също така ни предупредиха, че в района обикаля мечка с две малки мечета и ни посъветваха да вдигаме шум при евентуална среща, за да я отпъдим. Тъй като щерката без усилия надкрещява корабна сирена и отпуска гласа си с повод и без повод, нямахме опасения за себе си. За мечката – няма гаранции!

“Дяволският мост” от една страна

…и от другата

Мостът е с дължина 8-10м, ширина 2-3м и височина близо 40м. Името му идва от легендата, че по него може да премине само дявол. Според друго предание мостът е резултат на помирение на двама братя, дълги години спорили за бащини имоти и издигнали стени по между си. Близо до скалния феномен се намира и водопад. Двата обекта са включени в списъка на природните забележителности през 1995година с цел тяхното опазване.

Отправихме се към последната планирана спирка – Кричим

Пътят от Девин до стената на яз. „Цанков камък“ е идеален – нов асфалт, маркировка, обработени ескарпи. Преминахме и през тунел с работещо осветление и вентилация, без течове. За момент загубихме представа – в Родопите ли се намираме или в Алпите! По-нататък също се прави „някакъв“ ремонт, по-скоро кърпеж, но не е същото!

Спряхме на чаша кафе на к-с „Чилингира“, на скален нос над язовир „Въча“. За разлика от обслужването, гледката към язовира е защеметяваща.

Черни лебеди във водите на язовир „Въча“

Комплекс „Чилингира“

адрес: BG-4800 Девин, яз. „Въча“

GPS: 41.9101, 24.4424

Следващата спирка, последна в програмата, трябваше да е

Кричим,

който се споменава за първи път в 1451г., когато е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, дадена на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внукът му – Халил Паша – очертал границите на селото, които били определени по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стара крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.

Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска „прегръдките“ на Родопите, са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича Малко кале и е разположена на десния бряг на Въча, а втората – на левия и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

Крепостта Кричим е строена през два периода – ранновизантийски (V-VІвек) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е презХVвек, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни, към Пловдивското поле.

През 1198г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен Iи негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

В околността на крепостта, на около 20 минути, върху голяма риолитова скала, обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.

Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II,който е завладял крепостта през 1230г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.

До крепостта се стига, като от градската черква „Св. Св. Козма и Дамян“ се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (GPS: 42.04, 24.46).

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

На 6 км преди града се намира Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично”на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19 в. е реставриран. За съжаление, не можахме да го посетим, тъй като заваля дъжд, а определеното за посетители време беше след повече от час. А не сме от хората, които искат и настояват да бъде направено изключение за скъпоценните им особи.

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.00254, 24.47649

отворено за поклонници:

октомври – март:

8:30 – 12:00, 15:00 – 18:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 18:00 (неделя и празнични дни)

април – септември:

8:00 – 12:00, 16:00 – 19:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 19:00 (неделя и празнични дни)

Другият обект, който беше предизвикал интереса ни, беше

Двореца,

чиято история започва от 1902 година, когато вековните дъбове от Кричимската кория привличат вниманието на Княз Фердинанд І. Гората, с лонгозен характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, е очаровала княза и той решил да създаде ловен парк. След изкупуването на околните земеделски земи и внасянето на елени лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион, наречен „Австрийската къща“. Тя е първата в стопанство „Кричим”.

През 1903 година е оформен и малък, около 2дка парк, който с годините се разширява и в момента големината му е около 300 декара. Още 1400 декара са гора, а 300 декара са стопанска част, от която изхранват животните в местността.

В парка могат да се забележат уникални растителни видове от цял свят: дървета на по повече от двеста години като бял бряст, бяла топола, различни видове магнолии, метасеквоя, лагерстремия, люляк, дори и бамбук. Най-голямото дърво е дъб, на повече от 500години, чийто диаметър е над 2метра.

Няколкото езера в парка изобилстват от животински видове, а на повърхността цъфтят и водни лилии.

Стада от елени лопатари се движат свободно из защитените местности. Княз Фердинанд първи е развъдил тези животни по българските земи именно в Кричим. Там живеят още муфлони, костенурки, лисици, както и различни защитени видове – жаба дървесница, малък тритон, черен щъркел, сива и бяла чапла.

Самият дворец е построен през 1937г. по проект на арх. Севов и е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписващ се в средата с уютна декорация. Непокътната е по-голямата част от инвентара на двореца от самото му създаване. Той е на два етажа, като всеки е със застроена площ от 750квадрата. Всичките му 55стаи са с различни полилеи. А сервизите, килимите, подовата настилка, столовете, масите и по-голямата част от обзавеждането все още изглеждат като нови.

Две от най-значимите исторически събития, свързани с двореца: 1. Убийството на един от най-големите български държавници Александър Стамболийски е свързано с тогавашното царско имение в Кричим. Когато той научава, че се готви покушение срещу него, тръгва към Кричим, но по пътя е заловен и убит на 14 юни 1923 година.

2. В двореца Цар Борис IIIкъса заповедта за депортиране на българските евреи в концентрационни лагери през 1943година.

За съжаление никъде в мрежата не намерихме адрес и работно време, а само възторжени анотации с двугодишна давност от типа „Симеон Дянков ще отвори Двореца за гражданите…“. Но трябва да остане нещо и за следващия път, нали?

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ⒸЕма Жунич:

Асеновград (Асенова крепост)

Бачково (Бачковски манастир)

Борино („Дяволския мост“)

Гела („Градището“)

Гела (Раннохристиянска базилика)

Кричим (ман. „Св. Рождество Богородично“)

Триград (х. „Триградски скали“)

Триград („Дяволското гърло“)

Триград (Музей на мечката)

Триград (Триградско ждрело)

Широка лъка

Ягодина („Орлово око“)

Ягодина (Буйновско ждрело)

яз. Въча (к-с „Чилингира“)

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

 

Още пътеписи от близки места:

1. Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон
2. Тасос и Родопите 2008 – част втора
3. Из Родопите (ден първи): От Асеновата крепост до Триград
4. Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело
5. Тасос и Родопите 2008 – трета част
6. До Бориково и Триград с Приус
7. Сред Родопите (село Вишнево)
8. Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо
9. Сред Родопите (село Борово)
10. Един уикенд в Търново (ден втори): Преображенският манастир и Арбанаси
11. Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада
12. Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето *

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Спомням си смътно този ден.
Вдигнах слушалката
и исках да говоря с теб,
а ти се разкрещя:
„Война! Трета световна
война!“.
Първото нещо,
което направих,
бе да погледна небето.
Помислих,
че от там ще долетят
самолети.
Бях влюбен
и исках да говоря с теб,
и съжалявах,
че точно сега
започва световна война.
После влязох в един ресторант.
Пих бира и дълго гледах
как двете кули се срутват.
Не знаех почти нищо
за този град.
Като дете рисувах
Емпайър Стейт Билдинг,
но тази любов свърши
и както много други
избледня…

И ето че сега се озовах тук,
и с братовчеда Пол
гледахме Ню Йорк
от четиресетия етаж.
После отидохме
до Кота нула.
Една афроамериканка
още крещеше:
„Пазете се!
Пазете се!“,
макар че вече
бяха изминали
пет години.
Хората обядваха.
Градът приличаше на звяр
с изтръгнато сърце.
После се разхождахме
в Сентръл парк,
дишах чист въздух,
мислих за Джон и Йоко
и изведнъж видях
ВРАТИТЕ на Кристо…
Господи,
Защо ме доведе тук
толкова млад
и дали този град
не е път към небето?

Стихотворението е включено в книгата на Иван Христов Американски поеми”, която Издателство за поезия “Да” публикува през декември 2013 година… Представянето на книгата в програмата на “Аполония”-2014 е насрочено за 1 септември, от 18:00, в “Градска художествена галерия” в Созопол.

  Иван Христовв “Кръстопът”.
  Иван Христов в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Преди две години пуснах данни за броят българии студенти в Германия. Графиките не бяха кой знае какво и данните бяха доста общи. Този път получих информация от консулството ни във Франкфурт, които са положили сериозен труд да съберат по градове и провинции броя българи, колко от тях са с двойно гражданство, колко са престъпленията свързани с българи и така нататък. Похвално е, защото без тази статистика работата им е доста по-трудна.

За разнообразие реших да не пиша сам карта, а да използвам една от много готови платформи. CartoDBе доста лесна за ползване и позволява на хора без никакви технически знания да направят сложни многопластови визуализации с най-различна информация. Имат безплатен вариант с до 10000 посещения. Онези, които искат да я ползват професионално, могат да избират от няколко платени плана.

Картата, която виждате горе, показва колко българи има по провинции, колко са в концентрирани в определени градове (в оранжево) и колко са взели немско гражданство между 2006 и 2012 (по провинции в лилаво). Може да разгледате и интерактивната версия на картата. Не изглежда съвсем добре и е малко претрупана, но за половин час – толкова. В даден момент може да я спра за няколко дни, ако мине въпросните 10000 посещения този месец. Съмнявам се обаче.

Отделно, от даннитеполучени от ГРАО знаем, че 7359 българчета са родени в Германия през последните 10 години. Тази цифра включва само онези, на които е изваден български акт за раждане. Тенденцията расте силно нагоре като се забелязва, че през 2013-та броят им е почти четворен спрямо 2004-та.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Една и съща жена, една и съща кухня, една и съща събота, но при различни обстоятелства.

Сложи си обица на ухото е мотото на кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“ на Avon, като подробности можете да разберете във Facebook страницата на Avon България.

Фактите са тъжни и плашещи: всяка четвърта българка е жертва на физически или психически тормоз, като рядко чуваме и разбираме за подобни случаи, дори да се случват на наши близки. В webcafe има един текст, който ме сграбчи за гърлото и така ме държа дълго време, препоръчвам: На един шамар разстояние. Сега го отворих пак, за да погледна коментарите, където попаднах на следните бисери, представени като народна мъдрост:

Бий жена си всеки ден, ти и да не знаеш защо, тя знае

имаше една много вярна приказка, че една жена кога й да е бие човек .. 
се ше е късно и се ше е малко – вярно е

И това се приема за нормално – в много семейства. Най-лошото е, че децата виждат този модел на поведение и за тях това е нормалното, това е стандарта. Момчетата израстват с идеята, че рано или късно ще си намерят своята жена, която да бият и най-лошото: ако не я бият нито те са истински мъже, нито тя е истинска жена – защото, както разбираме от народната мъдрост – жената трябва да бъде бита.

А момичетата израстват смазани, страхливи и готови на всичко, защото рано или късно – все ще си намерят един здрав истински мъж, който ще ги бие, защото е така – истинските мъже бият! А те, ще се стремят да попаднат на поне по-заможен мъж, та между шамарите да могат по някой лъскав подарък да получават и от време на време на барче, ресторант или чалготека да идат – да се поразкършат, ама умерено – щото ако се отпуснат на дансинга – току-виж пак са отнесли кютека.

Идеята за снимките, сравнението, локацията – т.е. кухнята, насока за грима и самото заснемане е на дъщеря ми, която държи да бъде представена така: Ади Б.

Когато получих обиците на Avon с предложение да се включа в проекта „Сложи си обица на ухото“ към тях имаше бележка с информация за кампанията срещу домашното насилие, която дъщеря ми прочете, погледна ме много изплашено и учудено и каза: мамо, нас татко не ни бие, и твоят татко не те е бил, и изобщо не познаваме никой мъж, който да бие жена си. Пожелавам си да доживея деня, когато всички деца – момичета и момчета, няма да разбират какво означава „домашно насилие“.

Лиценз: Всички права запазени

Така наречената “experiential” част от рекламния сектор набира все повече сила. Таванът тук е само креативността на агенцията и разкрепостеността на марката – възможностите са огромни. Най-ценното, разбира се, не е в това, че рекламирате марката си – а в това, че имате канал за директна и лична връзка с потребителя. И тъй като имам специално отношение към Канада и особена непоносимост към студа, си харесах много ето тази кампания на Duracell. Идеята за енергия между хората, използвана от марката, приятно свързва продукта с публиката и показва за пореден път, че такова нещо като “скучна стока” просто няма:

Защо работи?

• локацията е повече от подходяща – има истинска нужда за потребителя, която марката може да реши
• емоционалното и практичното се преплитат
• като вече почти задължителен компонент, видеото увеличава обхвата на кампанията (чак до удавената в августовска жега България)

Постът Duracell: да почувстваш маркатае публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България