Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Hовината—YouTube добави вчера възможността за Creative Commons Attribution license (CC BY).
YouTube работи в сътрудничество със C-SPAN, PublicResource.org, Voice of America, Al Jazeera и започва с 10 000 видеозаписа под СС.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
Между 4:30 и 6:00 часа е идеалният момент да си напълните истинска минерална вода от един от най-добрите извори в София – този в Горна баня. През останалото време са опашки от хора, таксиджии с по 20-30 „галончета“ и сърдити лелки...
04.06.2011 г. 5:55 часа, извор N1 в Горна баня. Полицейски автомобил (предполагам на 6-то РПУ) е спрял и полицаите пълнят туби топла минерална вода. Веднага се сетих как един полицай от същото РПУ ми се бе оплакал, че имат на разположение само две патрулки за целия район. За район с около 150 000 жители - два патрулни автомобила... И дежурните в единия от тях се отбиват да си напълнят тубите с вода.
Бях виждал полицаи с патрулните коли да водят децата си на училище, да държат на задната си седалка зарзават и какво ли още не. Но горнобанска минерална вода да зареждат виждам за първи път. Чудя се в каква част от работното си време реално се занимават с дейности, включващи служебните им задължения?
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Нова Зеландия е една от страните, които редовно в последните години са начело в класацията на най-непосилните цени на имотите. Въпреки спада на лихвите и лекия спад на цените имотите си остават скъпи. И за разлика от други места по света, има условия да започнат да поскъпват отново.
Имотите са скъпи, а доходите не са толкова високи, да не говорим, че тавана на повечето професии е неприятно ниско.
Повечето анализатори определят цените на имотите като поносими или високи на базата съотношението среден доход/средна цена на имотите
cc: georger_gilbert
Как успяват да се справят кивитата? Въпреки посредствените нива на доходите, хората все пак успяват да си купят жилища, а не малко стават собственици на имоти с цени доста над средните?
Най-лесният начин е, разбира се, да ги наследят:) Но не всеки има дори и малък шанс това да му се случи. И в Нова Зеландия – още по-малък шанс отколкото в България ми се струва.
Но има начин това да бъде постигнато и без да се рискува финансовата стабилност. Става бавно и славно, но в крайна сметка хората стигат до там, където искат стъпка по стъпка. От там и израза properly ladder – или имотна стълбица (или нещо подобно).
Идеята е, да се „стъпи” на пазара при първа възможност с малък имот в краен квартал. Известно време той се изплаща и се правят подобрения. Така собственикът увеличава своя дял в имота и това се превръща в добър депозит за по-хубаво жилище на по-удобно място.
Упражнението се повтаря отново – с нарастване на нуждите и собствения дял в имота, той може да бъде заменен за по-голям и в квартал с добри услуги, училища, транспорт, който да отговаря на нуждите на семейство с деца. Като стигнат до гимназия децата често се налага нова смяна – големите деца искат повече пространство и по-добри опции за транспорт, освен добри училища.
Условия за да проработи подобен план:
Ранен старт
Общо взето човек за да е в позиция да купи семеен имот ( в смисъл подходящ като цена и местоположение за семейство), когато реши да създаде семейство, трябва да е започнал доста по-рано и да е натрупал собственост в имот преди това, която да използва като депозит за по-голямо жилище. И колкото по-ниски са перспективите за растеж на доходите, толкова по-рано е добре да се стъпи на пазара.
Реалистична оценка на възможностите
Това е винаги критичен момент, но ако човек се цели високо в края, е особено важно текущите му планове да са добре премерени.
Ако си надценяваме възможностите за изплащане на ипотеката, можем да се окажем много лесно и бързо вместо на плюс в голям финансов батак. Успеха на ипотечната стълбица зависи в най-голяма степен от способността ни да не спираме да се катерим по нея.
Реалистични очаквания
За да е възможен ранният старт, трябва и очакванията ни да са реалистични. Със стартова заплата, дори и във високоплатена индустрия и малък депозит, изборът няма да голям, възможно е също и да е непривлекателен. Много хора дори избират да купят първоначално имот, който да дават под наем, ако не могат да си позволят жилище, в които да искат да живеят.
Но пък това е и шанс да се увеличи капиталът не само чрез изплащане на заема, но и чрез подобрения в имота (ако е неподдържан, или нефункционален, примерно) и повишаване на продажната му цена.
Добро проучване на пазара
Имотната стълбица е стратегия, която дава възможност на хората да компенсират със знания, умения и предприемчивост по-ниската си покупателна възможност. Без познаване на жилищния пазар, на района и развитието му, без следене на тенденциите в икономиката, изкачването на стълбицата може да окаже трудно – покупки в безперспективни райони или неподходящи ремонти, могат да отложат следващата стъпка за неопределено време.
Човек в крайна сметка може да си позволи имот според нуждите и вкуса си, без да се нагърбва с непосилни месечни вноски. С добро планиране нивото на задлъжнялост може да остане стабилно процент от доходите, защото самоучастието/ депозита се увеличава с годините.
Риска и финансовото натоварване се разпределят по-равномерно във времето, като известна част се прехвърля в период, когато задължителните разходи и финансови ангажименти са относително ниски – преди създаването на семейство и деца.
Подобна схема отговаря на днешния ритъм на живот – хората са по-динамични и мобилни и закупуване на жилище, което отговаря точно на моментните нужди, вместо едно веднъж и завинаги се вписва по-добре в съвременната ситуация.
Има възможност при всяка покупка човек да увеличава капитала си в имоти с по-малък финансов ресурс като подбира подценени имоти и чрез ремонти и подобрения увеличава стойността им.
При подходящи условия, е възможно и подобен план да се превърне в лично пенсионно осигуряване. При закупуване на по-голямо жилище капиталът от предишния имот бъде изтеглен чрез ипотека (или то бъде използвано за гаранция за 100 % ипотека на новото жилище) и то да бъде запазено в портфолиото, и съответно отдавано под наем, за да се покрият повишените разходи. Това разширява участието ни на имотния пазар и като наемодатели и, разбира се, крие своите рискове и изисква допълнителна подготовка. Но с разумно планиране и финансова дисциплина, човек може да се подсигури с допълнителен доход от наем, когато имотите бъдат изплатени.
Какво мислите?
Успех на всички,
Д.
Статия от блога На 'ти' с парите
Стъпка по стъпка до желания имот
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
kalin4y ме е включил в блог-меме. Темата ми харесва, за това ще участвам.
Успех за мен означава да имаш цели, да се бориш за изпълнението им, да постигаш повечето и да се учиш от грешките си.
Поставяне на цели
Целите могат да са всякакви – лични, професионални, материални. Може да се виждате като професионалист в някаква област (медицина, маркетинг, програмиране и т.н.) или да ви блазни да управлявате и вдъхновявате хора (политика, предприемачество). Без значение е, стига да го знаете.
Хубава лична цел е такава, която ви дава път в живота. Лоша лична цел е такава, която някой ви е натикал в главата, защото има влияние над вас – родители и семейство, началници, приятели. Лоша цел е нещо, което се постига и след него няма нищо. Купуване на BMW 7 серия е лоша цел. Да стана шеф на банка е лоша цел.
Да вървиш по пътя
Професионалните цели искат много мислене, учене и бачкане. Да вървиш по пътя общо взето е да правиш тези неща. Качването на пътя иска същото. Слизането от пътя става неусетно и не иска нищо 
Вече съм писал това – важно е да се хвърлят усилията умно. С носене на кофи се отваря вратата към още носене на кофи. Един живот имаме, твърде кратко време за да отлагаме, да вършим нещата зле, да сме неподготвени.
Инвестиция, вместо разход
Това е много клиширан урок на живота. Общо взето, трябва да внимаваш какво правиш с времето и парите си. Почти всеки има поне 1 шанс в живота да профука много пари, било то и на кредит. Хората обикновено си купуват коли и къщи, после им плащат застраховките, ремонтите и плазмите. Живеят в тях мизерно с години, ако не с десетилетия, докато най-накрая платят всички кредити и с тракащи зъби обясняват на поколенията колко е тежък живота. Или пък не правят дори това, превръщайки всичко, до което се докоснат, в шопски салати.
С времето е същото. Да направиш сам ремонт в къщи, вместо да наемеш бригада, или да вършиш работа за двама, вместо да наемеш служител – времето е пари и трябва да се цени.
Важно е да оценяваш алтернативите и да правиш информиран избор.
Честност и лоялност
Тези са си мои и за България не са много печеливши. Материално преуспелите хора имат други принципи.
Печеливша стратегия във всяка игра е да й измисляш правилата, не да ги спазваш.
Грешки
Грешките са нашите най-скъпи уроци В този смисъл, няма нищо лошо да правиш неща и да бъркаш. Далеч по-лошо е да не правиш нищо и да не бъркаш въобще. Стига да си на пътя 
Ако си на нечий чужд път, твоите грешки ще са уроци за други хора, чиято цена плащате вие.
Семейството
В края на краищата човек не бива да забравя, че каквото и да постигне, ако няма с кой да го сподели, е все едно.
Извод
Така си живея и понякога това е добре, понякога не Почти всичко, което съм написал тук, съм преживял от грешната страна =) Все още съм в началото на своя път – разбрах какво искам и какъв ми е пътя едва преди 5-6 години. Гаранция за успех нямам.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
от устата ти никога лъжи да не излизат
защото грехът лежи пред вратата и чака
а ти си този който трябва да разделя и владее
езикът му разцепен раздвоен и разделен на две
а близнаците да гледаш разполовени разсечени
и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо
и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази
пустотата на материята в парчетата от тялото на
пръснатия бог поетът ходи
Лиценз: Всички права запазени
Пишещи приятели 
Сдружение „Професионален форум за образованието“ (http://edufest.info/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/) и фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net) организират едноседмична писателска работилница в Китен през август.
В писателската работилница ще си помагаме да:
Водещите Валентина Димова, Александър Султанов (известен и като Ейдриън Уейн) и Калин Ненов имат опит като автори на проза, поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита.
Заниманията ще продължат 6 дни, по 3 астрономически (4 учебни) часа на ден, плюс индивидуални обсъждания. Една от ключовите теми ще бъде „Как да напишем роман, който да бъде купен от голямо западно издателство?“, с подтеми:
Творческите игри включват писане от необичайна гледна точка (на животно, извънземно, оживял предмет…), история по странна ситуация или ключови думи, и други.
Работилницата ще се проведе на 31 юли – 7 август. Ако има достатъчно желаещи за втора група, тя ще се събере на 21-28 август. Общата такса за участие е 295 лв.: 245 лв. за седем нощувки и пълен пансион (закуска, обяд, вечеря) в базата на Министерство на здравеопазването в Китен и 50 лв. за самата работилница.
Повече за условията на писателската работилница и другите летни курсове, предлагани от „Професионален форум за образованието“, вижте в този файл и (след 6 юни) на http://www.p-acad.hit.bg.
Краен срок за записване: 15 юли.
Ако желаете, предварително пратете на leonadimmm -@- gmail.com до 10 хиляди знака свой текст (завършен или откъс от по-дълга творба), с който ще участвате в работилницата.
За записване: Сдружение „Професионален форум за образованието“ – тел. (02) 954 90 88, (02) 852 00 96, GSM 0878 188 800, 0879 481 909, 0882 043 211
…Въпроси?
Лиценз: Някои права запазени. Питайте
изумително. сайтът на Патентно ме накара да се зачудя здраво защо ме посреща на английски език, след това съзрях новина на български и се обнадеждих, че ще има и българска версия, затърсих и след още малко време намерих и бутонът “български”
крайно време е всички държавни институции да имат единен стандарт за сайтовете си и да ги правят първо за хората на страната, която обслужват, а след това за всички други
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
В края на март Google обявиха инициативата си, наречена Google+1. Не за първи път Google използват +1 в свой продукт/услуга. Още през 2007 споделиха, че обемът на кутиите в Gmail ще се увеличава не просто до безкрайност, а до безкрайност+1 (защото Yahoo! тогава точно бяха съобщили, че правят неограничен обема на своите). По-късно това име (Google+1) се спрягаше като име на социалната мрежа, която Google изграждат. Сега Google+1 е нещо съвсем различно.
Google +1 е опитът на Google да внесе социален елемент в най-популярната си услуга – търсенето. Новата услуга предлага препрлитане на препоръки на сайтове и страници от социалните контакти на потребителя, извършващ търсенето, които да оказват влияние на подредбата на резултатите от търсенията, правейки ги по-полезни и релевантни за потребителите.
Ето кратко видео, с което Google презентират услугата си:
За да може да се използва (и вижда) в резултатите от търсене в Google, е необходимо да се участва в експерименталната програма +1 button. След това, в страниците с резултати от търсенето, потребителите, които участват в експеримента (и са влезли в сметката си), виждат бутонче +1. Като на снимката по-долу (има малко по-детайлна, достъпна след щракване върху нея):
Ако някой от социалния кръг вече е изразил предпочитанието си и е натиснал +1 за някой адрес, който е показан при търсене, това се показва, както и информация кой го е препоръчал и от къде го познавате:
Така ако аз вярвам на (в случая от кадъра по-горе) Дани Съливан (или който и да е друг, натиснал +1) и мнението му има значение за мен, ще последвам препратката и ще знам, че тя е била препоръчана, защото съдържа качествено (според препоръчващия я) съдържание.
Google показва резултатите с +1 от:
Те са хората, които изграждат (според Google) социалния ви кръг и техните препоръки и преценки ще оказват влияние за подредбата на резултатите от търсенията ви. А вашите препоръки влияят на другите потребители, в чиито списъци сте.
Обаче за да се възползвате от тези възможности, трябва да сте влезли в сметката си в Google, a за да отбелязвате адреси, сайтове и реклами с +1 е необходим и публичен Google Профил.
Първото отбелязване на препратка с +1 изважда диалогов прозорец за потвърждение и настройка какво ще се показва на другите потребители. След това, при следващите отбелязвания, този прозорец не се показва.
Отбелязаният от мен адрес се записва в раздел +1 в моя Google профил. Ето как изглеждаше моят раздел, след като натиснах +1 за Facebook: 
Това е хубава идея – на едно място се виждат всички препоръчани неща, които лесно могат да бъдат премахвани, в случай, че мнението за страницата се смени с времето. Това нещо липсва при бутона Like на Facebook – веднъж натиснат, потребителят загубва диря на голяма част от харесаните от него неща.
Алгоритъмът зад Google+1 все още не е съвсем ясен, но се очаква страниците, които събират повече +1 да се подреждат по-нагоре в страниците с резултати при търсене, тъй като вероятно ще представляват по-голям интерес за потребителя, след като са били препоръчани от хора от неговия социален кръг.
Препоръчването на съдържание е полезно, тъй като Google е претъпкан със спам и SEO-експерименти за пробутване на лошо съдържание на челни позиции. Човешката намеса при избора често е полезна. Особено ако е от някой, на когото имате доверие.
Основният проблем на Google+1 доскоро беше, че се показваше само в резултатите от търсенето на Google и предполагаше действието +1 да се извършва преди потребителят да е посетил страницата. Защото колко от потребителите ще се върнат обратно, за да препоръчат страницата?
Затова Google (както първоначално бяха обявили), направиха функционалността на Google+1 достъпна и извън страницата с резултати от търсене. Беше създаден бутон, който собствениците на сайтове могат да вграждат в сайтовете си и оттам да се извършва препоръчването на съдържанието.
Още при първоначалното обявяване беше обявено, че в бъдеще ще има бутон, с който собствениците на сайтове могат да добавят бутон на Google +1 в сайтовете си, за да могат потребителите да препоръчват и отбелязват съдържанието директно на сайта. Този бутон вече е факт.
Макар и функционалността да е нова за Google (ако не броим бутона им за Google Buzz), той не е нов за мрежата и потребителите – функционалността и резултатът от настискането са сходни с тези на бутона „Харесва ми“ (Like) на Facebook.
Инсталирането е лесно, необходимо е да се създаде бутон (според предпочитанията) на страницата в Google (или на тази страница, с повече възможности) и да се постави генерираният код на указаните места.
Потребителите на WordPress, които сами хостват своите блогове (извън wordpress.com), могат да се възползват от готовото разширение.
Съвсем скоро ще се навъдят (ако все още не са) безброй приставки/разширения/плъгини… наречете ги както искате за всички малки и големи, популярни или не системи за управление на съдържания.
Матю Роджърс споменава в Lifehacker за неофициална добавка за Google Chrome, която показва общият брой +1, които има сайтът, който потребителят разглежда.
Основният проблем на Google+1 като цяло е, че на потребителите не им пука особено много за т.нар. search experience на хората от техния социален кръг, а всеки си има bookmarks в браузъра, че да се налага да си складира качественото съдържание и в раздела +1 на профила. Какво би могло да ви мотивира, че да натиснете +1? Това, че приятелите ви (евентуално) ще видят това? Наистина ли има значение за вас? А вие доколко бихте се доверили на препоръчано (уеб) съдържание от приятелския ви, според Google, кръг? В списъците, които Google използват, за да показват +1 ли са хората, на чието мнение държите и има значение за вас?
Този път Google създадоха инструмент, който да се закачи устойчиво за социалния уеб. Търсенето все още е важен компонент, а обвързването му със социални приложения допълнително удължава релевантността му.
Използването на прекалено много инструменти не е най-добрата идея, защото често довежда до объркване, но Google+1 е добре да присъства – препоръчвам да го интегрирате в сайтовете си и да позволите на потребителите си да „+1″ съдържанието, което генерирате.
Освен всичко друго, +1 е значително по-устойчиво във времето – то се запазва и показва в резултатите на Google. Докато бутонът „Like“ на Facebook, когото всички смятат за основен конкурент, е само временно явление. Пък и Google+1 се отнася за търсенето, докато „Харесва ми“ – за потока с новини (newsfeed, при това само във Facebook). А търсенето и новинарския поток са два различни начина за използване на съдържание. Така че освен за конкуренция за внимание, друго съревнование не може да има.
Към момента единственото, което някак не се връзва, е името – всички казваме “Харесва ми публикацията ти” или “Ще ретуитнеш ли това?”, как се използва “+1” като част на речта?
Този блог вече има интегриран бутон +1 за всяка една от публикациите си – ако смятате, че някоя публикация си заслужава тя да бъде прочетена от хората в социалния ви кръг, знаете как да им я покажете 
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Благотворителна изложба фотография и хайку – „Оризови полета” ще бъде експонирана и по време на “Месец на фотографията” – София 2011.
Откриване – 12 Юли – 19.30 ч. – галерия Индустриална 11
Адрес: София, ул.Индустриална 11, бивш Хладилен завод, до Сточна гара.
Лиценз: Всички права запазени
10 въпроса, 10 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Тази сутрин игралият във финала на Шампионската лига Уейн Рууни си сложи коса. Три корни се добра до първи ексклузивни кадри от новия мокет на Шрек.
(тук за драматизъм си представи яко скрол надолу)
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
По-добре късно, отколкото никога. Та ето ги и моите филми 30+ филми, които честно казано доста ме затрудниха.
1. Филм от детството ти – Не мога да си обясня защо детството ми е покрито с една непроходима в него мъгла. Единственото, което ми идва на ум са сериали. Много сериали. Прекомерното гледане на Cartoon Network ме кара да отговоря с Ed, Edd & Eddy.
2. Най-любим филм – Този въпрос винаги ме е затруднявал. Има прекалено много филми, които наистина са влезли под кожата ми и мога да ги гледам до безкрайност. И все пак ще посоча един от най-любимите ми, а именно – Catch Me If You Can. Лео ми е най-голямата слабост!
3. Филм, който те е разплакал – Още един въпрос към когото отговорите не са никак малко, имайки предвид, че почти всеки втори филм успява да ме разреве. Може би последният, който ми е оставил ясна следа е Temple Grandin. Това е един от филмите, през които съм плакала почти през цялото време. Изключително емоционален и истински филм!
4. Най-смешния филм, който си гледал – Всички заглавия, които ми идват на ум, са на посредствени комедии, така че ще оставя този въпрос без отговор, докато не намеря филма, който заслужава да бъде вписан като най-забавният.
5. Най-страшния филм, който си гледал – Не съм много по ужасите, но този филм даже не успях да го догледам. Става въпрос за The Haunting in Connecticut. Възнамерявам един ден да му дам втори шанс, но едва ли ще е в близкото бъдеще.
6. Любим рисуван филм – Monsters, Inc., която е и една от най-любимите ми анимации!
7. Филм, който никой не очаква, че харесваш – Въпрос от такова естество няма как да не ме затрудни, тъй като харесвам по-голямата част от изгледаното. Сега се сещам за един определен филм, който дойде като изненада, че го харесвам – Dragon: The Bruce Lee Story. Но истината е, че това е изключително вдъхновяващ филм. Биографичните филми винаги успяват да постигнат този ефект.
8. Филм с любим актьор – Не мога просто да се сдържа – The Departed. И тук даже са няколко любимите ми актьори. Убягва ми защо много хора не го харесват като филм. На мен лично ми сред фаворитите и въпреки, че е над 2 часа, доста пъти съм го преповтаряла.
9. Филм с любима актриса – След като на ум минах през по-известните имена, открих, че нямам любима актриса. Има такива, които харесвам, но никоя, която да ми е направила изключително впечатление. И все пак изпълнението на Keira Knightley в The Duchess е просто изключително… и наистина незабравимо.
10. Филм с актьор, който не понасяш – Colin Farrell винаги ми е бил трън в очите. Не мога да си кривя душата обаче, че след In Bruges ме дразни съвсем леко по-малко.
11. Филм с актриса, която не понасяш – Scarlett Johansson и Scoop, който беше доста приятен за гледане, както и за повторно гледане.
12. Филм, от който можеш да цитираш всяка реплика – Уви, няма такъв все още.
13. Най-несправедливо спечелилият Оскар филм – Не съм дстатъчно компетентна по темата, затова просто ще си замълча.
14. Най-скучния филм, който си гледал – Трудно попадам на такива филми. Но понякога и аз успявам да бъда изиграна. The Heartbreak Kid и моята доброжелателност да му дам шанс ми изгубиха почти два часа от времето. Два невъзвращаеми часа.
15. Филм, който никога не искаш да гледаш – The Human Centipede Ама никога!
16. Филм, който така и не успя да догледаш – The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring Нямам времето, но по важно – желанието. Но съм обещала на себе си да изгледам и трите части. Някой слънчев ден.
17. Филм, който се предполага, че е тъжен, но не е – Brokeback Mountain Всъщност и аз не знам какъв се предполагаше да е този филм. Истината е, че даже не ми беше интересен. С нетърпение чаках да дойде последната сцена. Колкото и да харесвам актьорския състав, филмът е оставил една болезнена следа в съзнанието ми…
18. Филм, който смяташ, че е надценен – Неизбежно е да кажа Inception.
19. Филм, който смяташ, че е подценен – Shutter Island, което прави две последователни заглавия с участието на Лео.
20. Филм, който описва характера ти – (500) Days of Summer и култовия цитат „Roses are red, violets are blue. Fuck you, whore.“.
21. Филм, който си гледал безброй пъти – Един истински шедьовър, а именно – A Beautiful Mind. Думите са малко да опишат колко велик е този филм!
22. Филм, който не те е срам да кажеш, че харесваш – Perfume: The Story of A Murderer Мнозинството от приятелите ми искаха да ме убият с лопата след като го гледаха. Истинска загуба за тях е, че не могат да оценят това съкровище за киното!
23. Филм с любим саундтрак – Безспорно един от най-любимите ми саундтраци е от P.S. I Love You, който пък макар да е далеч от книгата, си остава един хубав любовен филм.
24. Любим филм, правен по книга – Тук са спрях на две заглавия, еднакво успешно реализирани. Първият, Lemony Snicket’s A Series of Unfortunate Events, съм го гледала безброй пъти и е един от филмите, които винаги препоръчвам. Вторият, от друга страна – Atonement, е по-скоро филм за ценители. „Изкуплението“ си струва да се види не само защото е една страхотно реализирана адаптация, ами си е чисто и просто един страхотен филм!
25. Любима романтична история във филм – И тук отново се появяват две заглавия, по простата причина, че гледането на едната част без другата е все едно да видиш наченките на една любов, без самото и реализиране. А заглавията са Before Sunrise и Before Sunset. Както бях ги описала – ето така трябва да изглежда истинската любов.
26. Най-ужасния филм, препоръчан от приятел – Почти никога не се допитвам до приятели за филми. Точка.
27. Филм с най-добър туист – Ако искате да разберете как след два часа гледане и най-вече след упорити мисли, че това е загубено време, една последната сцена може да Ви промени коренно мнението, гледайте Match Point.
28. Филм, който не разбираш – Donnie Darko Велик е. Знам, че е велик. Не съм сигурна дали изобщо ще разбера какво го прави толкова специален.
29. Най-красив филм – Трудно, много трудно за определяне. Ще заложа на най-пресните си спомени с Mr Nobody, който спокойно мога да включа и в категорията на подценените филми.
30. Любим стар филм – Ето още един мой стремеж – да се образовам откъм старото кино и великите актьори, които вече не са сред нас. Затова отново оставям въпрос без отговор.
И ако не Ви е писнало да четете, реших да добавя няколко филма, които имат специално значение за мен.
Най-прекрасния филм, който някога съм гледала – Jeux d’Enfants Той не може да бъде описан с думи – той трябва да бъде видян, да бъде преживян!
Най-вдъхновяващият филм – Винаги, когато зацикля и мислите ми се въртят в безкраен кръг, от когото не мога да изляза, си пускам It’s All Gone Pete Tong. Това е един специален филм, който на пръв поглед може и да не го показва. Това е филмът, от който черпя най-голямото си вдъхновение, но и филмът, който ми напомня колко хубав е животът. От тук идва и една от най-великите и една от най-красивите песни – „Need to feel loved“.
Click here to view the embedded video.
Най-въздействащият филм – Има един филм, който сигурно никога няма да мога да избия от съзнанието си, заради темата, която повдига и начина, по който я показва. Без цензура. Без лъжи. Грубата истина в цялото ѝ изобличаване. За Requiem for a Dream говоря и за това колко велик е Darren Aronofsky!
Най-човъркащият мозъка филм – И като отворихме темата за Darren Arronofsky, в главата ми изниква друг негов филм, който също едва ли някога ще забравя – Pi. От там е един мой много любим цитат – „When your mind becomes obsessed with anything, you will filter everything else out and find that thing everywhere.„.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Generic
Знаете ли, че просото може да бъде също толкова полезна и питателна храна, както по-голяма част от зърнените култури? Без значение от сорта му, всички видове просо се обединяват в борбата за по-добро физическо състояние на организма. Малките семенца, които повечето хора възприемат предимно като храна за птици, днес се превръщат в синоним на здравословната закуска.
Просото (Panucum sp.) представлява високо едногодишно растение, което по външни белези прилича изключително много на царевицата.
Височината на растението варира между 40 см и 2 м, в зависимост от разновидността на просото.
Зрънцата на растението са малки по размер и различно оцветени - бели, жълти, сиви или червени, и са разположени в твърди, гладки и устойчиви обвивка.
Основни производители на просо са Индия, Китай и Нигерия, като за негова родина се приема Северна Африка и по-специално Етиопия.
Просото като зърнена култура е било познато още в древни времена, особено в Азия и Индия, а до Европа достига едва през Средновековието.
Днес в различните части на света просото намира различно приложение, но основната му роля е за производството на брашно, което за разлика от бялото не съдържа глутен и е чудесна алтернатива за хората, проявяващи непоносимост към него.
Съдържание на вещество в 100 г продукт:
|
Хранителен състав на сварено просо |
|
|
Данни за: |
100 гр |
|
Калории |
119 |
|
Калории от мазнини |
9 |
|
Общо мазнини |
1 г |
|
Холестерол |
0 мг |
|
Общо въглехидрати |
23,7 |
|
Фибри |
1,3 г |
|
Захари |
0,1 г |
|
Белтъчини |
3,5 г |
|
Вода |
71.4 мл |
| Гликемичен индекс | 71 |
| Гликемичен лоудинг (товар) | 26 |
|
Хранителен състав на сурово просо |
|
|
Данни за: |
100 гр |
|
Калории |
378 |
|
Калории от мазнини |
38 |
|
Общо мазнини |
4,2 г |
|
Холестерол |
0 мг |
|
Общо въглехидрати |
72,9 г |
|
Фибри |
8,5 г |
|
Захари |
- г |
|
Белтъчини |
11 г |
|
Вода |
9 мл |
Ежедневната консумация на зърнени храни и в частност просо осигурява богат набор от полезни вещества, необходими за правилното функциониране на организма.
Просото е храна, която доставя минералите магнезий, калий, фосфор, калций, цинк и манган в значими количества. Просото съдържа и фолат, холин, ниацин, както и витамин К и Е.
Регулярното консумиране на тази зърнена култура има редица предимства:
Консумацията на просо може да бъде потенциално опасна, ако организмът ви проявява непоносимост (алергия) към някоя от съставките му, и най-вече протеините, които се съдържат в него.
При избирането на просо е добре да внимавате опаковката на продукта да бъде плътно затворена и да няма влага, която да генерира образуването на плесен.
Вкъщи можете да съхраняваме малките зрънца в добре затваряща се кутия на сухо и хладно място.
Пълнозърнестите култури и продукти са тези, които съдържат жизненоважни за организма ни витамини, фибри и олигоелементи.
Лесно можем да приготвим брашно от просо, с което впоследствие да приготвим различни тестени изделия, които от своя страна ще бъдат изключително полезни за хората с глутенова непоносимост.
Просото може да бъде ценна съставка и в приготвянето на домашно мюсли. Ако пък искате супата, която приготвяте, да бъде по-полезна - добавете просо вместо фиде или ориз.
Просото е една от зърнените култури, които се допълват чудесно с месо и соя. Лесно можете да сварите мляко с просо по същия познат начин, както мляко с ориз.
Имайте предвид, че просото поема много вода. Варете го в отношение вода към просо = 2 до 2,5 към 1.
Необходими продукти: 400 г просо, 2 картофа, 0.5 л пилешки бульон, 1 с. л. градински чай, 1 с. л. мащерка
Приготвяне: Просото се добавя към бульона и се оставя да кипне, след което се вари на тих огън приблизително 20 минути. Добавят се нарязаните на кубчета картофи, след което и подправките. Ястието се сервира горещо.
Необходими продукти: 1 ч. ч. грухано просо, 2 ч. ч. вода или мляко, 40 гр краве масло, сол на вкус
Приготовяне: Просото се поставя в тенджера, доливат се млякото и водата и се вари на тих огън. След като се свари, към готовата смес се добавя бучката масло и се разбърква добре. Готовата каша се поднася с прясно мляко.
Най-хубавото е, че просото присъства целогодишно в търговската мрежа и лесно може да бъде включено в приготовлението на най-различни ястия.
Прочетете и тези полезни материали:Лиценз: Всички права запазени
Кожа,
наметало над раменете ми,
постой при мен, гори
под слънцето, плющи на вятъра,
хвани се за жалките ми жили.
Обичаш ли ме още?
Подръж ръката ми
като че ли.
Катерина Стойкова-Клемър в DICTUM.
Катерина Стойкова-Клемър в “Кръстопът”.
Лиценз: Всички права запазени
<script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "pub-";
google_ad_host = "pub-";
google_ad_host_channel="00191+00000+00005+00533";
/* 125x125, xotspot */
google_ad_slot = "1153621679";
google_ad_width = 125;
google_ad_height =...
Книгата "Възможните майки", която ви представих в няколко поста спечели
Обичам компютърни игри. Една от причините, заради които не играя твърде често, е фактът, че ми се налага да играя ВЪПРЕКИ самият бранш, а не заради него. Начинът на представяне на истории, персонажи, събития, идеи, често е… в най-добрият случай проблематичен. Има велики изключения… но те са такива – изключения. Няма по-добър начин да отблъснеш [...]
