Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Продължаваме плаване си из гръцките острови с лодката на Димитър. Цикладите започнахме с остров Андрос, а днес сме на остров Тинос.
Приятно четене:
седма част
втора серия
Отново на нашия борд:
минаваме наблизо до пролива между Андрос и Тинос с посока
Първият опит да спрем в близост до
излезе неуспешен – на метър-два от плажа имаше широк и дълъг подводен ззъб на десетина сантиметра дълбочина и заседнахме; издърпали на ръка лодката, се отправихме към единствения възможен за нощуване плаж в близост:
Tinos, Гърциядо параклиса „Свети Марко”…
Минали над 95км. (или около 51 морски мили) този ден, отпочиваме след прехода:
Св.Марко
Малко по-късно се отправяме
Празните все още улички на столицата:
Сергиите, очакващи наплива на летни туристи..: 
Ето малко инфо от туристически сайт, описващ острова:
”Тинос е смятан за свещеният остров на Дева Мария. Ежегодно на 15 август за празника Успение Богородично, десетки хиляди поклонници пристигат тук, за да се помолят или да изпълнят обет, даден на Богородица.
Благодарение на удивителното съчетание на контрастни природни елементи: възвишения и низини, планина и море, диви гори и плодородни поля, островът е любимо място на много пътешественици.
Мекият климат на Тинос благоприятства за развитието на всяка селскостопанска дейност, а в същото време планинските ветрове оправдават неговото второ наименование – „островът на Еол”. Съгласно митовете, обителта на бога на ветровете се намирала на планинския хребет, разделящ осторва на две части – северна и южна.”
Перлата на града е
кацнала на високо с невероятни гледки към обграждащото острова море….
”През юни на 1822год. в женския манастир в Кехровуни, Тинос, монахиня на име Пелагия изживяла поредица от видения на Светата Дева. Мария наредила на Пелагия, да съобщи на високопоставените на Тинос да започнат да копаят в едно изоставено поле, а там щели да намерят свята икона. Започнали копаенето и на 30 януари 1823год. работник, копаейки земата открил иконата.Следващи археологически разкопки установили, че на мястото, където била намерена иконата се е намирала преди древна византийска църква , а още преди това – храм на Дионисис.
Иконата, наречена на името на Пресветата Дева, означаващо още нашата Дева на Благата вест, е красиво изображение на Мария коленичила с наведена глава за молитва. Смятана от учените за по-стара от византийския период, иконата може би е произведение на Апостола и Евангелист Св.Лука. Приема се, че иконата била свещен предмет във византийската църква и била скрита или изгубена около времето на мюсюлманските нашествия. След откриването на иконата,изграждането на новата църква било започнато.Преди църквата да бъде завършена през 1830год. голям брой поклонници започнали да прииждат към острова от цяла Гърция. Многобройни сведения за чудодейни бързи оздравявания увеличили известността на църквата Мегалохари /Голяма радост/, като резултатът е,че днес свещената икона е най-почитания поклоннически предмет на гръцката нация. Четири важни празници се празнуват на това свято място: 30 януари – годишнината от откриването на иконата; 25 март – Благовещение; 23 юли – годишнината от видението на монахиня Пелагия; и 15август – Успение Богородично”.
Това е централната широка улица на града, водеща до тази внушителна църква. Вдясно на снимката, зад ограничителите, се вижда тясна пътека, покрита с нещо като тартан. По тази пътека на 15-ти август дошлите на остров Тинос за поклонение пред Дева Мария, пълзят по цялата дължина на улицата нагоре по колене …
Етюди от Тинос:
Дойде и първата вечер на тази авантюра, окъпана в лъчите на ласкавото слънце :
Силуети и тишина…..
Краят на един прекрасен ден:
Следващият ден, и то рано сутринта, внесе неочакван обрат в цялото ни начинание… Ето какво се случи…
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :
Плаване Егейско/Бяло море
Още пътеписи от близки места:
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Не знам дали сте чували за света на въображението, но много от нас всъщност живеят именно там. Това е място, където децата могат да превръщат и най-баналното в магическа реалност, а възрастните могат отново да стават деца и да споделят своите цветни фантазии чрез литературни произведения, картини или дори песни. Днес ще ви разкажа за „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари – това е една от тези книги, в които фантазията на възрастния е почти изцяло погълната от въображението на малкото дете, което смята, че по дърветата раста пантофки и съществува машина, която сама изготвя домашните.
Има обаче една малка част от въображението на автора, която е останала подвластна на обикновения свят – този на възрастните. Там усмивката понякога може да е тъжна, затова една сива нишка се прокрадва в историите и ни показва не толкова веселата страна на нещата: че ако разчиташ на машина да ти пише домашните, ще загубиш ума си, а ако дадеш на вълшебна четка да рисува картините ти, ще загубиш и таланта си. Ако четете книжката на вашето дете, ще имате възможност да му разкажете много за света, с който му предстои да се сблъска, и то без да се налага да търсите свои собствени думи, а използвайки само приказките и случките с героите. По-малките ще се радват на фантасмагориите, но на по-големите няма да убегне понякога доста тъжното чувство, с което е написана „Танцът на мечката“ например.
В света на Джани Родариусмивките биват най-разнообразни – от широки и щедри, до тъжни и леко мрачни, затова книгата не е просто за деца (макар в книжарниците да я откривате точно в този раздел). „Приказки колкото усмивка“ е едно пътуване, което ще ви разгърне вратите към фантастичния свят на въображението и после нежно ще ви върне към реалността, където в един или друг човек ще откривате героите от книжката, или вие самите ще бъдете част от някоя история.
Девора
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Предвид колко време цъкаме в соц мрежи, ако не знаете как да се държите там, ще отегчите хората край вас, ще изчезнете от фийда им и това ще повлияе на реалния ви живот. Е, питайте мен. Аз съм един провал.
С долните прости правила, светът ще си изкара около 10 пъти по-добре в интернет, и иначе.
Да:
Не:
Всеки шер отнема вниманието на приятелите ви, което е ограничено. Поемате ли риска?
The post Как да шерваме appeared first on Eenk.com.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Когато започнах да чета „Приключения по пътя на виното“ на Кърмит Линч, си мислех, че съм много далеч от аудиторията, за която е написана тази книга. Ако трябва да обобщя написаното на тези близо 350 страници, то ще ви споделя, че книгата е описание на патилата на Кърмит, който обикаля Франция в търсене на хубаво вино, което да предлага на своите клиенти в Щатите: това ще рече, че листата изобилстват от дати, имена и реколти. На пръв поглед изглежда невъзможно тези толкова подробни описания да предизвикат интереса на човек, който не е професионално запален по виното, а още по-малко на човек, който я пийне, я не няколко чаши вино през годината. Е, готови ли сте за изненада?
Докато четях книгата на Кърмит Линч, сякаш бях неотменно до него във всяка една дегустация. След 200 страници дори бях способна да изпитвам истинско негодувание от отношението на някои производители, с които се е сблъсквал автора, а към края на книгата вече бях убедена, че мога да направя разлика между истински хубавото, ароматно вино и това, произведено по „съвременни технологии“, с добавена много захар и безжизнено и безвкусно, все едно е престояло няколко месеца в товарната на кораб без подходящите температурни условия. Оказа се, че Линчумело преплита ценната за производители и търговци на вино информация с множество саркастични бележки и любопитни истории. Признавам, че не запомних нито едно име на лозе, сорт или дори специфичните термини, които се повтаряха достатъчно често, така че да ти се набият в главата, но определено запомних, че дори не най-първокласното вино може да достави огромно удоволствие, стига да е съчетано с хубава храна, добра компания и да се пие на магическо място (каквото явно е Франция). Също така обаче най-хубавото вино може да не пробуди никакви чувства във вас, ако го дегустирате така, сякаш проверявате резултатите на тест по математика.
Пожелавам ви да не тръгвате по пътя на виното без няколко хубави бутилки в близост, а по възможност – и френски сирена, и да се отдадете на една хубава петъчна вечер!
Девора
Лиценз: Всички права запазени
момченцето вади от джоба си прашка от ластик
примижава прицелва се
момиченцето хваща с ръце главата си
заплаква над птичето тихо нарежда
следобедът стръмно преваля и ласкаво над главите им
заиграват на мъж и жена на пораснали си играят
той подрежда букетче от мак и лайкучка
изчервен до ушите го подарява
тя го целува щастлива по бузата
сетне по другата
и поставя китката върху гробчето на врабчето
Керана Ангеловав “Кръстопът”.
Керана Ангелова в DICTUM.
Лиценз: Всички права запазени
Есента е чудесен сезон - на пазара можете да намерите най-вкусните зеленчуци и плодове. Мнозина се плашат от печално известните нитрати, но това не бива да ви отказва - има начини да се преборим с тях. Най-малкото, което можете да направите, е винаги да накисвате зеленчуците в студена вода за известно време, преди да ги консумирате.
Суровите зелени растения са богати на неразтворими фибри, които помагат за бързото изпразване на дебелото черво. По този начин канцерогенните и токсичните вещества се изхвърлят по-бързо от организма. Ето защо експерти по здравословно хранене винаги препоръчват в менюто ни всеки ден да присъстват свежи зеленчуци, за предпочитане - по няколко пъти.
Лично аз обожавам повечето листни зеленчуци - марулки, салатки, зеле, спанак... а пък без чушки, краставици, домати и моркови в кухнята се старая да не оставам никога.
Уви, повечето плодове и зеленчуци са истински вкусни само в сезона, в който растат на открито, а през останалото време вкусовите им качества се равняват на тези на обикновена полиетиленова торбичка... Разбира се, не само традиционните за България зеленчуци са на фокус, когато говорим за здравословно хранене.
Но нима ви говорих само за зеленчуци досега? Всъщност има и някои плодове, които се държат отлично, когато ги превърнем в част от салата или основно ястие.
Със сигурност сте чували неведнъж за прочутата комбинация от ягоди и спанак, но дори и да не сте, защо не поекспериментирате с вкусовите си нагласи? Време е да разчупим стереотипните представи за готвене, защото не всичко започва и свършва с шопската салата.
Моята баба например обичаше да добавя настъргана зелена, кисела ябълка в някои салати, и съм сигурна, че не само тя го е правила.
Хората, които са имали шанса да пътуват на изток или просто обичат екзотични вкусове навярно познават прочутата салата с манго, а лесно ще се влюбите в комбинацията от манго, авокадо и орехи, ако решите да си я приготвите сами.
Манго, нар, авокадо, ябълка - добавянето на един или два различни компонента в ястие, с чийто вкус сте свикнали от години, ще донесе не само разнообразие в менюто ви, но и несъмнени здравословни ползи.
Авокадото, за щастие, се намира сравнително лесно през цялата година. И преди е ставало дума, че то е безценен спътник на всяка трапеза, подходящ за всякакви сосове, кремове за мазане върху сандвичи и какво ли още не. Авокадото намалява и холестерола. Само по себе може да не ви се стори толкова вкусно, но в комбинация с подходящите подправки е незаменимо!
Добре е да запомните, че е за предпочитане авокадото да не се подлага на термична обработка. Възможно е да го задушите за минута, но именно в суров вид можете да се възползвате най-добре от полезните му свойства и от превъзходните му вкусови качества.
Ако имате нужда от допълнителна мотивация, за да започнете да се храните с повече свежи плодове и зеленчуци, мога да добавя като аргумент и това, че месото не е алтернатива за предпочитане, особено по отношение на неговата чистота и качество, която няма как да бъде гарантирана.
Друг важен момент, който накланя везните в полза на зеленчуците е и тяхната способност да утоляват чувството за глад при значително по-нисък калориен състав.
Ето някои полезни връзки, ако желаете да научите повече, преди да се ориентирате към по-свежи храни. Бъдете добре информирани, за да знаете с какво и защо е добре да се храните:
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Преди време във Facebook страницата на блога, покрай #100happydaysреших да си направя лично предизвикателство – #100daysofmusic и всеки ден да споделям любима песен, такава, която за мен значи много или поне нещо. Не го довърших, не предизвиках никого и изобщо не извлякох особено забавление от начинанието. Особено доволна съм обаче, че не го превърнах във верижна реакция!
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.
От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.
Нещо страшно ни се подготвя. Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).
Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:
Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.
Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.
Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.
Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…
Мислете! Прецакайте #кой!
С Деница Сачева се познаваме лично от една година – и двете сме доброволки, които помагат на бежанците, но тя го прави от доста по-дълго време от мен, поне година по-рано. За разлика от други хора, които искат да влязат в политиката, Деница не прави това показно и кампанийно. Тя е ангажирана с каузата всеки ден – рано сутрин ни изпраща всички медийни отразявания за бежанците, през деня комуникира с институции, от които зависят бежанците, вечер говори с другите доброволци, през уикенда посещава бежанските лагери като доброволец, и не спира да дарява от собствените си пари. Това е светлината, в която я познавам аз, а иначе Деница е ангажирана с много други неща.
На тези парламентарни избори ще се възползвам от късмета си да гласувам за нея в Хасково (Коалиция „Десните”, бюлетина № 17). Реших да я представя и на вас с това интервю, което взех вчера:
Защо реши да влезеш в политиката?
Защото видях, че всичко, с което се занимава човек няма смисъл, ако средата около него дърпа развитието на хората надолу. Ако учиш, гледаш да намериш път навън. Ако имаш фирма, си задушен от корупция и бездарие на чиновници. Каквото и да правиш, политиката на агресивната глупост или алчност може да го съсипе за един ден. Има остра нужда от качествена политика, която се прави с мисъл за хората, с визия за бъдещето, която развива таланта, а не задълбочава зависимостта.
На какво си готова за да влезеш в парламента?
Да изтърпя целия кръг на недоверие, измислици и предразсъдъци относно моето решение и да докажа, че това, което правя е напълно осъзнато.
На какво не си готова за да влезеш в парламента?
На популизъм, купуване на гласове и производство на илюзии.
Кои са хората, които биха спечелили ако станеш техен народен представител?
Всеки, който иска да си държи сам живота в ръцете. Това могат да бъдат както хора със собствен бизнес, които искат да си издържат семействата с труд и инициативност, така и хора от уязвими групи, които искат да учат и да работят, за да бъдат пълноценни граждани. Дясното е начин на мислене, че ти си отговорен за живота си, че държавата служи на хората, а не ги задушава с правила и не взема дори и ежедневните решения от тяхно име. Областите, в които мога да бъда полезна са малък и среден бизнес, здравеопазване, социална политика, медии.
Защо смяташ, че си подходящият човек, за когото да гласувам?
Не смятам, но убедено ти предлагам да го направиш, защото искам да се занимавам с политика съзнателно и отговорно, защото съм напълно реализирана в професионален и личен план и това ми дава свобода да работя за другите, а не за себе си, защото си държа на думата и защото ми пука за хората.
Какво ще правиш ако не те изберат на идните избори?
Ще продължавам да се занимавам с политика. Политика не се прави само в парламента. Ще събирам обществена подкрепа за предложенията от нашата предизборна програма, която е най-добрата от предложените на тези избори и ще се готвя за следващите избори.
С какво си вадиш хляба?
Занимавам с комуникации – обяснявам на хората идеи и каузи, разказвам им за стоки, услуги, компании, хора, които могат да им бъдат полезни и нужни. До 1 септември т.г. управлявах своята агенция. Преподавам в Нов български университет и работя и като консултант по международни проекти – предимно в сферата на здравеопазването и общественото здраве.
С какво друго се занимаваш?
С благотворителност и доброволчество. Когато работиш по бизнес проекти, често това е изтискващо, стресово, напрегнато, притиснат си с правила, срокове, бюджети. Успехът те задължава, неуспехът те развива, но и те наранява – имаш нужда от зареждане. Моето зареждане става с благотворителност и доброволен труд. Така научавам неща, които никога не биха ми хрумнали. Запознавам се хора, които ме впечатляват с духа си и начина си на мислене, виждам и най-низките страсти на хора, попаднали в капана на страданието. Скалата от емоции е голяма. Работя за каузи за хора с физически и умствени затруднения, изоставени деца, хора от етнически произход, който ги маргинализира, каквито са ромите, с бежанци.
Лиценз: Creative Commons Public Domain
&
