Лиценз: Всички права запазени
Денислав Георгиев: Да нахраним Foodpanda – та
Фитнес блог: Ендокринни нарушители
Все повече жени имат проблеми с хормоналната система и качеството на яйцеклетките; спонтанните аборти стават все по-масово явление, увеличава се и броят на момичетата, които имат затруднения със забременяването. Мъжете също не са пощадени от „хормоналната криза” – все повече млади момчета страдат от гинекомастия и силно завишени естрогенови нива, и не по-малко от жените срещат репродуктивни затруднения.
Застрашени сме от епидемия от хормонални нарушения, които отслабват жизнените и репродуктивните ни сили. Паралелно с тези проблеми, затлъстяването също придобива застрашителни размери.
Каква е причината за всичко това?
Защо предците ни са били естествено силни и атлетични, а в днешно време сме заобиколени от затлъстели и немощни хора?
За да отговорим на този въпрос, първо ще разгледаме ключовите хормонив човешкото тяло и каква е тяхната роля в нашия живот.
Хормонитеса регулатори на всеки един процес в нашето тяло. Те подават сигнал на клетките какво да правят.
Хормоните, естествено, не са константна величина, техните нива и съотношения се променят през различните цикли на живота ни и дори според различните ни емоционални състояния. Все повече на учените става ясно, че половите хормони са едни от водещите фактори, що се отнася до здравето на човек.
Прогестерон
Това е доминантният женски полов хормон. Той е определящ за репродуктивността при жените, а също така предпазва от редица заболявания, в това число и определени видове рак. Ако сте жена и искате да останете жизнена за по-дълъг период, във ваш интерес е да поддържате прогестерона си висок: той е този, който дава сигнал, че сте „годна” за репродукция, съответно – здрава. Той се противопоставя на атаката на естрогените, за които ще стане дума малко по-късно.
Тестостерон
Той е това за мъжете, което е прогестеронът за жените, обуславя мъжкото здраве и способност за репродукция, предпазва от рак на простатата. Когато е в прекалено високи количества обаче, се явява ключов фактор за появата и развитието на същия.
За ралика от прогестерона, той е по-склонен „да премине на отсрещната страна”, т.е. ако имате прекалено много свободен тестостерон, вариантите ви са два – тялото да го конвертира в използваем такъв, или да се превърне в естроген и да предизвика нежелани ефекти в тялото.
И тестостеронът, и прогестеронът влизат в числото на стероидните хормони. За разлика от прогестерона обаче, който с възрастта рязко започва да намалява, спадът на тестостерона е по-плавен.
Естрогени
Тук влизат няколко вида хормони, които обуславят менструалния цикъл при жените и половия цикъл. Те са основно женски полови хормони, но присъстват и в мъжкия организъм – те са тези, които се противопоставят на прогестерона и тестостерона.
Естрогените могат да бъдат продукт от метаболизма, растителни и синтетични. Естрогените, както и другите полови хормони, са стероидни хормони.
ДХЕА
Познат още като андростенолон, също е в групата на стероидните хормони. Има отношение към физическата сила и паметта.
Кортизол
Тойе хормон на стреса и е отговорен за т. нар. рефлекс „бий се или бягай”, а неговите високи нива в дългосрочен план се свързват с хронични възпалителни процеси в системата.
Адреналин
Норепинефринът, който е прекурсор на адреналина, е в много тясна връзка със способността ни да стоим изправени на два крака, което е уникална за хората функция. Това, което ни отличава от животните, е способността да се „адренализираме” с цел да поддържаме изправения си стоеж.
D3
Всички сме чели, че D3 е витамин, който поддържа костите здрави, докато всъщност много по-добре се вписва в понятието „слънчев хормон”. Думата „витамин” се отнася за субстанция, която е необходима на тялото и то не може да си я произведе само, така че трябва да се приеме чрез храната.
D3 е вещество, което тялото ни произвежда при излагане на слънчева светлина. Той е хормон също толкова, колкото тестостерона и прогестерона, и използвайки правилната дума, е добре да помним, че той оказва влияние на много функции и части на тялото ни, и не е нещо допълнително, а е жизнено необходима субстанция, която не се съдържа в много от храните.
Когато говорим за хормонални нарушения, те могат да се отнасят до всеки един от хормоните в човешкото тяло, но най-често срещаният (и който често остава недиагностициран) дисбаланс е в нивата на естрогените, и по-конкретно когато естрадиолът доминира над останалите хормони в системата.
Това може да означава, че прогестеронът ви е прекалено нисък, за да се противопостави на естрадиола, ако сте жена, или че не можете да задържите тестостерона и да го конвертирате в дихидротестостерон, ако сте мъж.
Важно е да се отбележи, че естрогенова доминантност може да се наблюдава дори при ниски нива на естрогена, ако прогестеронът (респ. тестостеронът) са недостатъчни.
Симптоми на естрогенова доминантност
- Ускоряване на процесите на стареене;
- Алергии, включително астма, синусни инфекции и др.;
- Автоимунни заболявания;
- Напрегнатост в гърдите (рак на гърдата);
- Намалено либидо;
- Депресия и тревожност;
- Бавен метаболизъм, затруднено сваляне на тегло (особено в областта на корема, седалището и бедрата);
- Нарушения в менструалния цикъл;
- Мигрена;
- Безплодие;
- Честа промяна в настроението;
- Предменструален синдром;
- Гинекомастия;
- Рак на простатата;
- Водна задръжка и подуване;
- Недостиг на цинк, магнезий.
Какво причинява естрогеновата доминантност
Живеем в свят, в който използваме все по-малко естествени материали. Вече почти всеки от нас е чувал за бисфенол А, пластифициращи агенти и т.н. продукти на химическата индустрия, които са неизменна част от ежедневието ни.
Някои от нас са чували, че гореспоменатите вещества имат свойството да нарушават хормоналния баланс на организма. Какво означава всъщност това?
Най-общо казано, тези вещества са „псевдоестрогени”, което означава, че имат способността да подават сигнали на тялото, подобно на хормоните, и са необходими нищожни количества от тях, за да бъде задействана системата.
Колко е сериозно това? Достигнали сме ниво, на което псевдоестрогените в телата ни са повече от произвежданите от нас хормони.
Една част от причинителите на естрогенов дисбаланс, доказани чрез опити:
- Всички видове пластмасови опаковки, в това число и такива без бисфенол А;
- Много от съставките на козметични продукти;
- Слънцепредпазна козметика;
- Антибактериални сапуни;
- Битова химия;
- Пестициди;
- Изкуствена светлина;
- Електромагнитно замърсяване;
- Липса на качествени мазнини в диетата;
- Понижаващи холестерола медикаменти;
- Противозачатъчни;
- Храна, приготвена (притоплена) в микровълнова фурна.
В заключение
Ендокринната система е една изключително фино балансирана система, включваща жлези и хормони, които регулират функции като растеж, отговор на тялото към стрес, полово развитие, произвеждане и употреба на инсулин, метаболизъм, интелигентност, поведение, способност за възпроизвеждане и др.
Хормоните са химикали, които взаимодействат със специфични клетки чрез поредица от механизми, най-простият от които е на принципа на ключалка и ключ.
Така например, целевите клетки (като например тези в матката) притежават рецептори (ключалки), към които се прикрепят специфични естрогенови ключове и така предизвикват специфични биологични реакции, като регулиране на овулация, прекратяване на бременност и др.
Тук идва и проблемът с имитиращите естрогени вещества, тъй като те имат способността да се прикрепят към рецепторите и да изместват естествените ни хормони.
Друг нарушаващ хормоналните функции механизъм е прикрепянето на хормоните към транспортни или други протеини, ангажирани в сигналните пътища, потискането или стимулирането на ензими, и модифициране на генетичния отговор.
През последните няколко десетилетия заедно с развитието на индустрията нараства драстично и броят на химикалите, които влизат в ежедневието ни и присъстват практически във всяка стока, която купуваме.
Лошата новина е, че нито един от тях не е тестван дали представлява заплаха за ендокринната ни система. Традиционните токсикологични тестове не са предвидени да отчитат хормоналните нарушения.
Този материал не е предвиден да бъде използван за диагностика на медицински състояния, нито да замени прегледа ви при специалист.
Прочетете и тези полезни материали:› Лептин и грелин
› Как да намалим захарта
› Мастните клетки и тяхната памет
› Асиметрична главоколянна поза
› Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (II част)
› Митове в бодибилдинга: хормон на растежа (I част)
› Алкално-киселинен баланс
Лиценз: Всички права запазени
Стойчо Димитров: ĐœĐ°ĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° на гръцкито ĐžŃтрОви (9 –1): ЕНафОниŃĐžŃ Đ¸ ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃиŃ
ЗапОчваПо Ощо одна ОйикОНка иС гръцкито ĐžŃтрОви – тОСи път що ŃПо йоС НОдка, Đ° в първата ŃĐľŃ€Đ¸Ń Ń‰Đľ ПиноП проС ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃĐ¸Ń Đ¸ ЕНафОниŃĐžŃ. ĐŸŃ€Đ¸ŃтнО чотоно:
ĐœĐ°ĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° на гръцкито ĐžŃтрОви
довота чаŃŃ‚
/ЕНафОниŃĐžŃ â€“ ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃĐ¸Ń â€“ Китира – Đнтикитира – Крит – ГавдОŃ/
 първа ŃориŃ
ЕНафОниŃĐžŃ Đ¸ ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃиŃ
Един пОгНод наСад във вроПотО НоŃнО По ŃƒĐąĐľĐ´Đ¸, чо проС вŃичкито тоСи авантюри и ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń ĐżĐž гръцкито ĐžŃтрОви таСи и ПинаНито гОдини ОпаŃнОŃŃ‚Ń‚Đ°Đľ йиНа Đ˝Đ°Ńˆ новорОŃтнО йНиСък, кОварон и ноиСПонон Ńпътник. ĐĐ° ХаНаПина проС ŃоптоПври 2012гОдина ПОротО ĐąŃƒĐşĐ˛Đ°ĐťĐ˝Đž Đ˛Ń€ĐľŃˆĐľ и ĐşĐ¸ĐżĐľŃˆĐľ и ни иСхвърНи в ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťĐľĐ˝ тридновон проŃтОК на ĐžŃтрОва, иПаКки къŃПота Đ´Đ° ŃПо йНиСкО Đ´Đž йрога в тОСи ПОПонт, Đ° но на Đ´ĐľŃотки киНОПотри навътро…
ĐŸĐ°Đş Ńъщата гОдина, ПаНкО пО-ранО, на ĐžŃтрОв ĐНОниŃĐžŃ Đ˝ĐžŃ‰Đ˝ĐžŃ‚Đž ПОро пОдхвана НОдката, СакОтвона в дъНйОк СаНив, и катО на ŃˆĐľĐłĐ° Ń ĐˇĐ°ĐżŃ€Đ°Ń‚Đ¸ Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ каПониŃŃ‚Đ¸Ń ĐżĐťĐ°Đś, провръщаКки Ń Đ˛ ŃвОоОйраСон йаŃоКн, в кОКтО роСорвОарито ĐżĐťŃƒĐ˛Đ°Ń…Đ° ŃвОйОднО…
2013-Ń‚Đ° гОдина. РаСгновонОтО ЙОниКŃкО ПОро ни прикНощи два дни на пНаМ, Đ´Đž кОКтО Đ˝ŃПа Đ´ĐžŃŃ‚ŃŠĐż ОткъП ŃŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ°.
ДОйро, чо ĐąŃхПо чотири чОвока Đ´Đ° иСвадиП НОдкито на ŃŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ°…. дваПа Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Đ´Đ° ŃĐľ ŃправиП…
ЎНи ПоŃоц, Ńъщата гОдина. Đ’ Опит Đ´Đ° ŃтигноП проС ЎМнОовиКŃĐşĐ¸Ń ĐˇĐ°ĐťĐ¸Đ˛ Đ´Đž ĐžŃтрОвито ĐœĐľĐłĐ°ĐťĐžĐ˝Đ¸Ńи, морŃОниŃи и ТрагОниŃи, раСпОНОМони в ĐšĐžĐťĐżĐžŃ ĐŸĐľŃ‚Đ°ĐťĐ¸, такава ĐłĐ˝ŃƒŃна въНна ни ŃƒĐ´Đ°Ń€Đ¸, чо въОйщо но Пи ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Đž ŃниПано…
2014-Ń‚Đ° гОдина. Đ”Ń€ŃƒĐłĐž вроПо, Đ´Ń€ŃƒĐł краК на ХроСдиСоПнО ПОро. ĐНа пък въНни – ĐąŃƒŃ€Ń Đ˝Đ¸ СаŃтигна на ĐžŃтрОв ĐĄĐ¸Ń€ĐžŃ Đ¸ Потна НОдката на йрога, на ŃантиПорти От Đ´ŃŠŃка Ń Ń€ŃŠĐśĐ´ŃŃаНи Ńтърчащи пирОни. Đ˜ двото кОтви (Ń ĐłĐ°ĐąĐ°Ń€Đ¸Ń‚Đ¸ катО Са 40-Ń„ŃƒŃ‚ĐžĐ˛Đ° ŃŃ…Ń‚Đ°) но ŃƒŃĐżŃŃ…Đ° Đ´Đ° Ń ĐˇĐ°Đ´ŃŠŃ€ĐśĐ°Ń‚….
Хтига тОНкОва приПори. Така, иПаКки продвид тоСи ŃкрОПни порипотии, Са ŃНодващОтО начинанио твърдО вСох Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ´Đ° ŃПо йоС НОдка. Đ˜ ŃĐľ ОкаСах прав……
–
ĐĐ°ŃŃ‚ĐžŃщата Đ´ĐľŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ°Ń†Đ¸Ń â€“
ĐžŃтрОвито в КритŃкО ПОро, ПОротО ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đž и ЛийиКŃкО ПОро
БоС пОдŃкачащата пО въНнито НОдка тОва ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ иПа пО-ŃкОрО ОпОСнаватоНон и проСонтативон характор, ОткОНкОтО авантюриŃтичон Đ´ŃƒŃ…. ĐапъНнО йоСОпаŃнО – пО ŃŃƒŃˆĐ°, Ń ĐşĐžĐťĐ° и форийОти. КъŃнито дни на юНи ПоŃоц найНиМихПо КОринт. ĐоворОŃтната краŃОта на КОринтŃĐşĐ¸Ń ĐşĐ°Đ˝Đ°Đť, кОпан в прОдъНМонио на 27 вока, кОŃŃ‚Đž СадъНМитоНнОтрŃйва Đ´Đ° ŃĐľ види наМивО….
ĐŸŃ€ĐľĐˇ Епидавър –
ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ â€“
ŃтигаПо Đ´Đž югОиСтОчната чаŃŃ‚ на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ, ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ кОŃŃ‚Đž в ПОротО ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đž ŃĐľ наПира
одинŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń ĐžŃтрОв в раКОна – ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃиŃ
ĐогОвата иŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń Đľ НюйОпитна,
тОК катО практичоŃки Đľ ŃъСдадон Đ¸ĐˇĐşŃƒŃтвонО – проС 375Đł. От Đ˝.Đľ. ŃиНнО СоПотроŃонио Откъртва От Паторика ОгрОПон ŃкаНон къŃ, кОКтО ĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒĐ˛Đ° вŃъщнОŃŃ‚ наŃŃ‚ĐžŃŃ‰Đ¸Ń ĐžŃтрОв Ń ĐľĐ´Đ¸Đ˝-одинŃтвон град на ногО – ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃиŃ; тОСи град Đľ ŃъСдадон проС VІ-ти вок От Đ˝.Đľ., кОгатО Đľ и прОкарана Са първи път ŃŃƒŃ…ĐžĐˇĐľĐźĐ˝Đ° връСка Ń ĐžŃтрОва. ГрадчотО Đľ ŃŃŠŃ ŃиНон воноцианŃки Đ´ŃƒŃ… и Đľ новорОŃтнО окСОтичнО – тОва ŃĐ° кропОŃтнито ĐźŃƒ Ńтони:
ĐŸŃ€Đ°ĐşŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃки но пОвочо От 50чОвока МивоŃŃ‚ Ń†ĐľĐťĐžĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đž в ногО –
ЌонтраНниŃŃ‚ пНОщад:
КатО чо Ни Đľ вкОпанО в ŃкаНито, ŃĐłŃƒŃˆĐľĐ˝Đž в ĐžŃнОвата иП :
РаСхОдката пО ПаНкито Ńтаринни ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ Đľ иŃтинŃки Ń‚Ń€Đ¸ŃƒĐźŃ„ Са Ńотивата:
ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń ĐżŃ€ĐľĐˇ ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ, ŃƒŃтроПони къП ĐžŃтрОв ЕНафОниŃĐžŃ, ПинаваПо пОкраК град ГитиО, къдотО ŃĐľ натъкнах на один ŃъиПонник – Đ˝ŃĐşĐžĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ¸Ń ĐşĐžŃ€Đ°Đą „ДиПитриОŃâ€, кОК Снао кОга и как иСхвърНон От пОйоŃĐ˝ŃНОтО ПОро:
Đ˘ŃƒĐş що Ńи ĐżĐžĐˇĐ˛ĐžĐťŃ Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃтнО НокО ОткНОнонио Ń Ń†ĐľĐť Đ´ĐžŃƒŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Ńвано ПоŃтОпОНОМониотО на ĐžŃтрОвито, кОитО пОŃотихПо ŃŃŠŃ ĐĄŃ‚ĐžŃĐ˝ проС тОва ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃтвио, Đ° иПоннО: кОК ĐžŃтрОв в кОо ПОро ŃĐľ наПира, Ń‚ŃŠĐš катО ХродиСоПнОПОриотО ŃĐľ Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃ Đ˝Đ° Đ˝ŃкОНкО „пОдПОротаâ€. ĐощО пОвочо – ĐžŃтрОвито ЕНафОниŃĐžŃ, Китира, Đнтикитира, Крит, Đ“Đ°Đ˛Đ´ĐžŃ Đ¸ мриŃи (Đ“Đ°ĐšĐ´ŃƒŃ€ĐžĐ˝Đ¸Ńи)но ĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒĐ˛Đ°Ń‚ одинон архипоНаг, Đ° ŃĐ° прОŃŃ‚Đž парчота СоПŃ, наПиращи ŃĐľ в ОтнОŃитоНна йНиСОŃŃ‚ однО Đ´Đž Đ´Ń€ŃƒĐłĐž. ĐžŃтрОв ĐœĐžĐ˝ĐľĐźĐ˛Đ°ŃиŃŃĐľ наПира – тОК Đľ и одинŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń â€“ в ПОротО ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đž, кОотО СаоПа пНОщта ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ иСтОчон ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ Đ¸ Сападнито ЌикНади в ЕгоКŃкО ПОро. ЕНафОниŃĐžŃ Đľ в ŃŽĐśĐ˝Đ¸Ń ĐşŃ€Đ°Đš на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ Đ¸ аС НичнО прОŃŃ‚Đž но СнаП как ŃĐľ кНаŃифицира и в кОо ПОро ŃĐľ наПира; От ŃĐ˛ĐžŃ Ńтрана пък Китира ŃĐľ вОди (ноСнаКнО СащО) катО ЙОниКŃки ĐžŃтрОв; Đнтикитира – на ОкОНО 30 кП. юМнО От ногО – но ŃĐľ Снао чии вОди ПиŃŃ‚ йрогОвото ĐźŃƒ. ĐĐ° ПоŃŃ‚Đ° наПорих твърдонио, чо и тОК ŃĐľ вОди ЙОниКŃки ĐžŃтрОв. Đ—Đ° Крит Đľ ŃŃнО – тОК Đľ в КритŃкО ПОро и пОŃНоднито два наК-юМни оврОпоКŃки ĐžŃтрОви – мриŃи и ГавдОŃ, ŃĐľ наПират в ЛийиКŃкО ПОро, кОотО ОйОСначава акватОриŃŃ‚Đ° ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Крит и Đ›Đ¸ĐąĐ¸Ń ĐžŃ‚ Ховорна Đфрика. ВъОйщо – ĐźĐľŃˆĐ°Đ˛Đ¸Ń†Đ°, и СатОва аС Ńи ĐżŃ€Đ°Đ˛Ń ĐťĐ¸Ń‡Đ˝Đ° ĐşĐ˛Đ°ĐťĐ¸Ń„Đ¸ĐşĐ°Ń†Đ¸Ń ĐľŃ‚Đž така: пОради йНиСкОтО иП ŃŃŠŃоднО ПоŃтОпОНОМонио аС ти Ń‚Ń€Đ°ĐşŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đź катО ĐłŃ€ŃƒĐżĐ° ĐžŃтрОви в КритŃкО и ЛийиКŃкО ПОрота. ТОНкОва Са тОва. ТръгваПо Са ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń ĐžŃ‚ Ń‚ŃŃ… – ĐžŃтрОв ЕНафОниŃĐžŃ.
Elafonisos, ГърциŃОт ĐşŃ€Đ°ĐšĐąŃ€ĐľĐśĐ˝Đ¸Ń Đ˝Đ°ŃоНон ĐżŃƒĐ˝ĐşŃ‚ ĐŸŃƒĐ˝Ń‚Đ° на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń‚ ПаНки форйОти проС вŃоки пОНОвин Ń‡Đ°Ń ĐşŃŠĐź Đ˝Đ°ĐźĐ¸Ń€Đ°Ń‰Đ¸Ń ŃĐľ в нопОŃродŃтвона йНиСОŃŃ‚ Đ´Đž йрога
ĐžŃтрОв ЕНафОниŃĐžŃ
ТОва трао потнадоŃотина ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸, катО проС Ń†ĐľĐťĐ¸Ń ĐżŃŠŃ‚ дъНйОчината на вОдата но Đľ пОвочо От ОкОНО 3-4Потра !! ĐĄŃĐşĐ°Ńˆ ŃПо на Карийито:
ĐœĐ°ĐťĐşĐž, ŃпротнатО, СаŃпаНО пОд Нъчито на МоŃтОкОтО ŃНънцо градчо…
ФорийОтито ŃĐ° одни От наК-ПаНкито, кОитО ŃŃŠĐź виМдаН в ГърциŃ:
ĐžŃтрОвчотО Đľ иСвоŃтнО наК-вочо Ń ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸Ń Ńи
пНаМ ХиПОŃ,
Ńъйиращ катО Пагнит Ń‚ŃƒŃ€Đ¸Ńти и ПоŃтни гърци :
ДОКдо и първиŃŃ‚ ПОПонт, в кОКтО ŃĐľ ŃƒĐąĐľĐ´Đ¸Ń…, чо ŃъвŃоП правиНнО ŃПо йоС НОдка – Са йрОони ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ ПОротО йоС причина ŃĐľ раСгнови:
РаСхОдката Đ´Đž ĐąĐťĐ¸ĐˇĐşĐ¸Ń ĐżŃŃъчон ĐżĐžĐťŃƒĐžŃтрОв –
Пи пОкаСа, чо в Đ´Đ°Đ´ĐľĐ˝Đ¸Ń ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đš Đľ пО-цоНоŃъОйраСнО Đ´Đ° гНодаП ПОротО От йрога, Đ° но ОйратнОтО….
ОчакваКто прОдъНМониотО
ĐвтОр: ДиПитър Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ĐžĐ˛
ХниПки: автОрът
Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи ŃвърСани Ń ĐĄŃ€ĐľĐ´Đ¸ĐˇĐľĐźĐ˝Đž ПОро – на картата :
ХродиСоПнО ПОро
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Никола Балов: Huawei Honor 6 Plus е фаблет с три камери по 8 MP
Лиценз: Всички права запазени
Никола Балов: Нова разработка на Sony може да превърне всякакви очила в алтернатива на Google Glass
Лиценз: Всички права запазени
Делян Делчев: Против съм тоталнта глупост на ГЕРБ да национализират частните пенсионни партиди на гражданите
- Въпреки че съм съгласен с тезата, че сегашните частни фондове може да имат проблеми (събсидиране на собствениците, мафиотско поведение, грешни инвестиции), то това е риск само за вложителите им (за това и имат право на избор, и могат да си сменят фонда по всяко време) и проблем от естеството на КФН и ДАНС. Слабостите тук и на системата за контрол и сигурност, не трябва да бъдат прехвърлени върху всички граждани чрез секвестирането на парите им, а да се решават директно. Така че съм против национализацията и смятам, че това оправдание е несвързано и не я оправдава.
- На синдикалният лозунг "не знаете къде са парите ви", ще отговоря, че най лошото на предложената от тях алтернатива, е че ще знам къде ще са парите ми! Разглеждайки дефицита на НОИ, е очевидно че те ще изчезнат само за 2 години, и след това чрез постепенната неактуализация на пенсията ми, дори обещаното "увеличение"на държавната ми пенсия ще се приравни на нула, въпреки допълнително създаденият дълг за децата ми от операцията.
- На приказката на другарят социалист Горанов, че секвестирането е разбираш ли демокрация, защото давало право на избор, ще му кажа, че това е лъжа и той го знае отлично (освен ако не е идиот, за което напоследък не мога да не отбележа че имам съмнения). "Избор"значи да можеш да избереш и в двете посоки - парите от частният фонд да отидат в НОИ или парите от НОИ в частен фонд. Няма избор, когато можеш да избереш когато и да е да прехвърлиш в НОИ но никога, през целият си живот, в обратната посока. Нещо в повече, ти си и обречен, защото ако не се откажеш от НОИ скоропостижно и изрично, държавата ти го назначава автоматично отново за цял живот, па ти се сещай после, че си сбъркал. Ако решението бе по подразбиране да се спазва сегашната схема (частен фонд, с ясни процедури по прехвърляне на партиди), и само ако изрично решиш, тогава да ходиш в НОИ, щеше да се ядва, макар пак да си е национализация. Но по подразбиране еднопосочен избор, от който не можеш да се откажеш, не е избор. Това е налагане. Така че тук няма демокрация, другарю Горанов, тук дори няма комунизъм (няма комуни), спорно е дори дали има социализъм. Безспорно обаче, има кражба и създаване на нигерийски скам от самата държава, в полза на национализацията на последните финансови резерви на населението у нас, само и само (по модел популистки Орбан) да не се правят крещящо нужните реформи в пенсионният модел, и да захраним популизма си още 2 годинки с парите на гражданите.
- И отново, на заслужилият другар Горанов да му река. Това което той нарича реформа (по повод изказването му, че щом "реформаторите не искат да подкрепят (лошата ми) реформа (за която се сетих в последният момент), значи не са реформатори", е всъщност отказ от такава. Реформата на пенсионният модел, за която се говори от години е ясна. Но те решиха да я отложат при това само две седмици преди края на годината, след приет и осъден бюджет, и да финансират отлагането с парите на хората, чрез национализация Дори това да го наречем реформа, тя не е добра реформа, и не отговаря на изискванията за такава. Например тази реформа НЕ решава проблема (с дефицита) на НОИ а само го отлага (с няколко години, и то АКО няма увеличение на пенсиите), за сметка на частните партиди на по младите. След няколко години обаче, се връщаме в изходно положение при това с двоен проблем - не само как да финансираме сегашните пенсионери, но и как напълно да финансираме бъдещите.
- Много ми е любопитно поведението на "либералите"от ДПС, които очевидно подкрепят една НЕ либерална идея. Тя би била либерална, ако наистина говорим за двупосочно право на избор - частен в НОИ и НОИ в частен, по всяко време, когато и да е. Но еднопосочен избор - частен в държавен, противоречи двойно на либералната идея (намаляване на държавата и увеличаване на правата и избора на гражданите).
Шентов: Непубликуваните
Декемврийското четене на непубликувани текстове. Вторник, 20 часа. Нервен съм и главата ме стяга. Шумно ми е, бързо ми е. Изтръпвам от най-малкото движение на всяко човешко същество в стаята. Движите се, мърдате се, кълчите се, дишате ми в ухото, пиете неща, които миришат силно. "Здрасти, Шентов!", "К'во става, брат?", "Where Did You Sleep Last Night"на Нирвана, ски скокове на широк екран.
Навън съм от четирите стени на своята крепост, навън - където животът се случва без мен, защото аз отказвам да встъпя в него. В този свят аз съм чисто гол, а всички са пияни. Гледам под вежди като подкупен съдия на футболен мач. Всички играчи са с тежък ерготизъм. Моето красиво момиче! Тя попива с нежна ръка гадните вибрации, които избиват като студена пот от челото ми. Искам да изтрия всичко и всички за да останем само аз и тя в този шибан бар.
Само аз и тя в този шибан свят. Аз и тя. Аз.
Поетите се качват един по един за да четат непубликуваните си и нови стихотворения. Поетите се качват послушно и четат парчета от душите си от парчета хартия. Или от взети на заем мобилни телефони. Публиката шуми нервно, дрънчи с чаши, накити и ключове в ушите ми. Поезията е фон. Коментари, разговори. Дъхът ви оставя следи от остри нокти по периферията на нервната ми система. Ще стана и ще замахна веднъж и ще изрина всички в този шибан бар. В този шибан свят. Целият шибан свят е на един шамар живот, а аз имам всичката кисела сила в свитите си юмруци. Поезията е фон. Чувам с усилие.
Духът куче и номерът на китайката. Елегия за мъртвия сетер на един съученик, с който никога не съм бил близък. Петър, с който не съм се виждал от 15 години. Идва и поздравява. Омеквам. Дишам. Това е добре. Поетите четат. Едно момиче с глас, който пронизва мозъка. Видински има хубав Стратокастър. Поетите. Друго момиче - с глас, който успокоява. Не чете. Импровизира? Не мога да плувам в това, което излиза от устата ѝ иззад маската. Коментари, разговори.
бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите
звуците, звуците
господи! звуците
Време е да се кача там, където се качват поетите. Минавам покрай момичето с диагоналите. Не гледам в нея, но тя гледа през мен с обектива си. Стар приятел, представя ме с брилянтите ми постижения от миналото.
"Тихо, ей!"
нека прелистим още хиляди
страници
нека напишем
с кръв имената си
нека смалим света
до една по- удобна перспектива
триумфи
пристрастия
обвързващи норми
заблуди
Аз съм най-непубликуваният съвременен български поет. Половината ми стихотворения са писани на хероин, а другата половина - в комуна. Слизам от сцената щастлив и топъл. Няколко ръкостискания. Прегръдката на моето момиче и нейното "ти си страхотен". Идват хора и ми говорят. Искаш ли да четеш в Пловдив? Добър си, но ги пиши по-кратки! Бях забравила защо ти харесвам нещата. Пушиш ли коз?
Вече нищо не ме дразни.
Вече съм при пеперудите.
господи!
тя отлетя
с пеперудите.
16 декември 2014
Лиценз: Всички права запазени
Никола Балов: Луксозният часовникарски бранд Tag Heuer подготвя конкурент на Apple Watch
Лиценз: Всички права запазени
Блог Стара София: Добрите примери: Бул. "Христо Ботев" 95
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Кръстопът: Обявиха наградените в конкурса за Националната награда за поезия “Иван Николов”
За 20-а поредна година Издателство „Жанет 45“ – Пловдив връчи годишната Национална награда за поезия „Иван Николов“. На 17 декември 2014 г. в Съюз на архитектите в България, на ул. „Кракра” 11 в София, журито (в състав – Надежда Радулова, Дарин Тенев и Здравко Дечев) обяви следното решение:
Голямата награда за поезия „Иван Николов – 2014“ не се връчва.
Журито присъди две първи награди – плакет от художника Христо Гочев и парична премия от 4000 лв. – на Катерина Стойкова-Клемър за книгата „Как наказва Бог”и на Васил Балев за книгата „Стихотворения”.
Журито присъди и две поощрителни награди (диплом и 1000 лв.) на Албена Тодорова за книгата ѝ „Стихотворения”и на Белослава Димитрова за „Дивата природа”.
Лиценз: Всички права запазени
Савчо Савчев: Текстът на Ригведа и относителната хронология на неговите части
Т. Я. ЕЛИЗАРЕНКОВА
Огромно по обем събрание, Ригведасе състои от 1028 химна с различна дължина: от 1 (I, 99) до 58 (IX, 97) стиха (средната дължина на химн е 10-11 стиха). Сред тях 11 допълнителни много късни химни, чийто текст е зле съхранен, – тъй наречените химни валакхиля (vālakhilya), вмъкнатите в мандала VIII след химн 48. В Ригведаима всичко 10462 стиха. Химнът традиционно се счита основна композиционна единица в Ригведа, химните съставят по-големите части на паметника.
Колко важно е било разбирането за химна като такъв, или хвалебствената песен, за поетите на Ригведа, може да се съди по това, че когато се говори за него в текста на Ригведасе използват повече от 50 синонима1, сред тях е думата r.c (от глагола arc “възпявам”), дало названието на цялото събрание и suˉkta (букв. “произнесен прекрасно”) – термин, употребяван в туземната екзегетическа литература.
Химните в Ригведаобразуват цикли или мандали (man.d.ala букв. “кръг”, “диск”), които в сборника са общо десет. Те имат различни размери, но мандалите от I до X включват еднакъв брой химни – 191, което е свидетелство за специален замисъл на редакторите на събранието. Първите европейски изследователи на Ригведа са считали делението на мандали естествени за този паметник2; с развитието на екзегозата на текста на Ригведа става ясно, че делението е сравнително късно. Названието “мандала” явно не е случайно (в Атхарваведа, например, съответстващите големи деления на текста се наричат kān.d.a “отрязък”, “част”, “книга”). Поезията на ришите е съсредоточена около всичко на всичко няколко мита, съдържанието неизменно се повтаря, разстилано концентрично от едно ядро.
Тъй като Ригведа е била свещена, явно много рано е възникнала потребността в химните да се въдеде ред, да се аранжират те по определен начин, да се кодифицира цялото събрание и по такъв начин да не се допуснат отпадания или вмъквания в неговия състав, като се отчита фактът, че разпространяването на текста се е осъществявало изключително по устен път.
Между периода на създаването на отделни химни и периода на кодификацията трябва да са минали най-малко няколко столетия. Химните се пазели в жречески семейства, от чийто предци някога са били създадени. Химните от мандали II – VII са обединени на принципа на принадлежността към един или друг полулегендарен род певци. Традиционният коментар е техен (anukraman.ī), понякога те се мяркат като имена и в текстовете на самите химни. По традиция се счита, че мандала II са създали ришите от рода Gr.tsamada, III – от Viçvāmitra, IV – от Vāmadeva, V – от Atri, VI – от Bharadvāja, VII – от Vasis.t.ha. Тези мандали е прието да се наричат “фамилни”. Общопризнато е, че те съставят древната основа на Ригведа, върху която е издигнато постепенно цялото събрание. Названието е условно, тъй като групата химни в другите мандали също се приписват на определени родове певци. Коментариите назовават името на автора на всеки химн, но на този списък не всякога може да се има доверие (за какво – ще става въпрос по-нататък), тъй като понякога авторството на химна се приписва на божеството, на което съответният химн е посветен.
Химните на фамилните мандали са с някои характерни особености по отношение аранжировката, които ги отличават от химните на другите мандали. Те са посветени на различни богове, макар в рамките на всяка мандала да съществува приблизително една и съща последователност на боговете. В началото са химните за Агни, после – на Индра, по-нататъшната последователност е спазена не тъй строго: на трето място често са разположени химните за Вси-Богове (Viçvedevāh.); химните за богинята Ушас обикновено следват химните за божествените близнаци Ашвини. Тези закономерности за първи път са отбелязали от А. Берген3, а след това – уточнени от Г. Олденберг4. В рамките на групите, посветени на едно божество, химните на фамилните мандали са разположени в съответствие с намаляването на броя на стиховете. Ако два химна са с равен брой стихове, то първо място заема този, чиито стихове са издържани в по-дълъг размер. На същия количествен принцип, но в обратна посока са се регулирали, очевидно, обемът и последователността на самите фамилни мандали. Те са били разположени по увеличаване числото на химните, но този ред е бил нарушен от по-късни добавки5 (мандала II – 43 химна, III – 62, IV – 58, V – 87, VI – 75, VII – 104.
Мандалите I, VIII и X не са свързани (всяка) с определен род риши. В тях химните са разположени по групи, които принадлежат на един род певци, т.е. отново на авторски принцип. Но имената на тези създатели на химни не съвпадат с имената на творците и пазителите на фамилните мандали. Установено било, че най-ранни добавки към фамилните мандали трябва да се счита втората част от мандала I (химни от 51 до 191). Това, че първата част на тази мандала (химни от 1 до 50) е била впоследствие включена в нейния състав, подчертава нейното значително сходство с мандала VIII. Повече от половината химни на тази част на мандала I принадлежи на семейство Канви (Kān.va), на което принадлежи и първата част (химни от 1 до 66) на мандала VIII. Тези части на мандали I и VIII имат сходство по отношение структурата на химните, тяхното съдържание и стил. Мандала VIII забележимо се отличава от фамилните мандали и по аранжировка на материала (тя не започва с химни за Агни, той се появява в нея само след Индра, Ашвините и Марутите) и по много други параметри. Освен това, отбелязвало се е, че мандала VIII има несъмнена връзка с мандала IX: в тях се срещат цяла редица общи стихове. Накрая мандала VIII се отделя сред другите мандали на Ригведас това, че нейните химни имат в основното изкуствена за Ригведаструктура – в една строфа са обединени стихове от различен тип (брихати, какубх, ушних и др.). Тази мандала съдържа необичайно голямо число дълги химни. Тя се отличава също и с някои редки митове, имена на царе с явно неарийски произход. Мястото на мандала VIII в Ригведа не е изяснено съвсем.
Мандала IX се отличава от всички останали мандали по това, че е посветена на едно божество – на Сома-Павамана (Soma-pavamāna) “Сома чистият”, т.е. сокът сома в процеса на приготвяне от него на напитката на безсмъртието и на боговете амрита (am r. ta)6. Доколкото ришите – авторите на химните от мандала IX принадлежат на същите семейства, които са и авторите на фамилните мандали, първо, и фамилните мандали не съдържат нито един химн за Сома-Павамана, второ, бил е направен извод, че тези химни са били извлечени от фамилните мандали и обособени в особена мандала за литургически цели. Както справедливо отбелязва Я. Гонда, това означава също така отделяне на ритуалното ядро от текста на фамилните мандали и съответно по-малка ритуална ориентираност на тези мандали7. С фамилните мандали мандала IX е обединена и от общи структурни особености, например, наличието на едни и същи рефрени, характерни за семействата риши, създали фамилните мандали. Това говори само за по-късния характер на мандалата като такава, но не и химните, които влизат в нейния състав. Сред тях може да има има и необикновено древни, доколкото култът на сома / хаома принадлежи още на общия индоирански период. Към такава гледна точка за мястото на мандала IX в Ригведа-самхита се придържат Г. Олтенберг8, А. Кейт9, Л. Рену10. По-малко аргументиран е възгледът на В. Вюст11 и М. Винтерниц12 относно това, че мандала IX представлява най-древната част на Ригведа, която предшества дори фамилните мандали, само на основание индоиранския култ към сома / хаома.
Мандала X единодушно се разглежда от учените като по-късно прибавена към всички останали мандали. Л. Рену я нарича конгломерат от добавки, прибавени към вече завършеното и окончателно утвърдено събрание13. Свидетелство за това са по-късният характер на езика и метриката, различните принципи на аранжиране на химните, появата на нови теми и редица нови идеи в областта на космогонията, появата на някои нови митологически персонажи и изчезването на старите и др. По-малко архаичният характер на езика и дори някои следи на изместена диалектна база на мандала X в сравнение с другите, особено с фамилните мандали, се проявява съвсем отчетливо. Във фонетиката това е забележимо в разпространението на l в сравнение с r (свидетелство за диалектната промяна към изток – сравни по-нататъшното разпределение на l и r например, в средноиндийските пракритски диалекти); изменението и унификацията на характера на сандха на ударените i, u; свързаното с това, в някаква степен, разпространение на контракцията на гласните и по-рядко срещащия се хиатус*. В морфологията се забелязва определен стремеж към унификация (вариант на окончанието N. pl. -āsas, употребяван наред с -ās се наблюдава сравнително рядко) и към елиминацията на отделни неясни форми (частиците īm, sīm (по произход Acc. sg., употребявани недиференцирано по отношение на лице и число), близо до изчезване). В областта на лексиката е характерна появата на някои нови думи, обичайни за по-късния санскрит, но които не се срещат в други части на Ригведа, например: kāla “време”, laks.mī “щастие”, evam “така” и др.14. В митологията се наблюдават някои важни изменения и промени. Напълно запазват позицията си тъй популярните богове в Ригведа като Индра и Агни. Ушас напълно изчезва, губят своето значение Адитите, сред които Митра-Варуна са играли много важна роля. На преден план се извежда понятието “Вси-Богове” (Viçve devāh.) и, особено явно се извеждат на преден план такива абстрактни понятия като Гняв (Manyu), Вяра (Çraddhā) и др. В областта на съдържанието възникват нови теми: философско-спекулативни и космогонически. Срещат се нови жанрове на обредни химни: сватбени и погребални. Химните-диалози получават много по-широко разпространение в сравнение с другите мандали. Може да се каже, че този жанр се разработва именно в мандала X. Всички посочени особености убедително потвърждават късния характер на мандала X.
Неведнъж са правени опити да се установят по-малките хронологически пластове в Ригведачак до отделянето на различните хронологични слоеве в състава на отделните химни. Като цяло тези опити са нямали успех15. Няма успех установяването дори на относителната хронология на отделни фамилни мандали – при различните изследователи резултатите са различни.16
Това не изключва възможността за отделни късни интерполации (многочислени) във вид на рефрени, стихове и дори цели химни. Но далеч не винаги се удава обективно и аргументирано да се отдели архаичното от по-късното.17
Освен делението на Ригведана мандали, съществува и традиционно деление на текста на равни части за удобство на заучаването им наизуст. Целият текст се дели на осем равни части (as.t.aka), те от своя страна са разделени на глави (adbyāya), а главите – на раздели (varga). Това деление е олекотявало устното предаване на текста.
Ригведае дошла до нас в две редакции: самхита (sam.hitā) – по-древен цялостен, единен текст, в който думите са съединени в единна последователност по правилата на фонетичната асимилация и изменения на местата на сглобките и по-късната падапатха (padapāt.ha букв. “четене по думите”), в която правилата на сандхата са отстранени и текстът е даден във вид на отделни думи (а в ред случаи и във вид на отделни морфеми) в онази форма, в която ги изисква граматиката. Например, III, 44, 2:
самхита: vidvā’m.çcikitā’vnharyaçva vardhasa índra víçvā abhí çríyah. |
падапатха: vidvā′n | cikitvā′n | hari`açva | vardhase | índra | víçvāh. | abhí | çríyah. |
превод:
“Ценител, прозорливец, о, обладателю на златистите коне,
ти растеш, о, Индра, над всички съкровища”.
Интересно е, че в падапатхата ги няма химните Vālakhilya – късните интерполации в мандала VIII, а също и на шест стиха от други химни (VII, 59, 12; X, 20, 1; 121, 10; 190, 1-3), добавени там, видимо, по-късно.
Падапатха е възникнала в резултат на редакторска дейност на учените брахмани в този период, когато в самхитата вече не всичко е било понятно. Стремежът да се съхрани свещеният текст като неприкосновен е довело най-напред до необикновено точното устно предаване на текста на самхитата, която няма варианти, макар и да се съхранява в жреческа среда, предавана устно от баща на син, във всеки случай повече от хиляда и петстотин години. Второ, то е довело до създаването на различни допълнителни способи за запазването на текста дума по дума: kramapāt.ha (букв. “четене стъпка по стъпка”), където всяка дума се дава в съчетание с предидущата и със следващата (т.е думите a, b, c, d се дават като ab, bc, cd); и още по-сложно – jat.āpātha (букв. “сплетено четене”), при което всяка дума се повтаря три пъти, втория път – в обратен ред (ab, ba, ab, bc, cb, bc) и най-сложно – ghanapāt.ha (букв. “гъсто, или твърдо четене”) с твърде объркан рисунък на повторенията на всяка дума (ab, ba, abc, cba, abc, bc, cb, bcd, etc.). На трето място, започва да се създава спомагателна литература, чиято цел е да удържи и закрепи неприкосновеността на ведийския текст. Тук се отнасят пратишакхя (prātiçākhya), чието предназначение е да осигурят правилната рецитация на текста при прехода от дословна редакция към единен текст. Фактически това са първите образци на древноиндийското езикознание, достигнало в бъдеще изключително високо развитие. Тук се отнасят също и индексите (anukraman.ī), които назовават първите думи на химна, числото на стиховете в него, размерът, името на риши, мястото на химна в сборника, неговото ритуално предназназчение и божеството, на което е посветен химна.
Дошлият до нас текст на Ригведае на школата Шакала (Çākala са последователи на ведийския учител Çākalya). Споменават се още четири редакции на Ригведа, но те не са се запазили; в същото време е известно, че школата Шакала е била най-авторитетната. Индийската традиция приписва текста на самхитата на легендарния мъдрец Вяса (Vyāsa букв. “съставител”), чието име свързват със съставянето и на други веди.
Както се спомена и по-рано, текстовете на ведите са се предавали устно. И до сега в Индия на различни места са се запазили продължители на живата традиция, брахмани, принадлежащи към определени школи и рецитиращи наизуст, в съответствие с правилата на своята школа, своята веда (в това число влизат и ригведини). Най-доброто произношение (музикалният акцент, дължината и пр.) са съхранили жреците, изпълняващи мантрите на Ригведапо време на ритуалите, които обаче може и да не разбират тяхното съдържание, а да знаят само ритуалното им предзначение.
Ръкописите на Ригведаса много късни. В Древна Индия се е ценило устното слово, не буквата. Първите записи на индийските текстове са наскалните надписи на будисткия цар Ашока на пракрит и се отнасят към III в. пр. н.е. А първото споменаване на ръкопис на Ригведав Кашмир се среща у знаменития пътешественик в Индия ал-Бируни през XI в. Дори и след възникването на отделни ръкописи на Ригведа, нейният текст е продължил да се разпространява устно.
От коментарната литература към Ригведаот ведийския период е била създадена “Нирукта” (Nirukta “Етимология”) от Яска (Yāska), живял, очевидно, не по-късно от 500 г. пр. н.е. В “Нирукта” се правят опити да се обяснят думи и изрази на Ригведа, станали неразбираеми, също така се тълкуват и контекстите, в които те се срещат.
Съществува много дълга традиция да се коментират ведийските текстове, преди всичко Ригведа, която не е била прекратявана до XVII в. Най-известният коментатор на Ригведае Саяна (Sāyan.a), брахман от Южна Индия с дравидски произход, живял през XIV в. Той се опирал на много свои предшественици. От тях до наше време са дошли откъслечни коментари (bhās.ya) на Скандасвамин (Skandasvāmin) от VI или VII в. сл. н.е. и пълният коментар на Мадхава (Mādhava) от X в. сл. н.е. Саяна е коментирал също Яджурведа, Самаведаи Панчавинша-брахмана. Освен това той е бил сериозен граматик, познавач на ведийския акцент и добре е познавал древноиндийските източници, но неговите коментари от съвременна гледна точка не са лишени и от някои сериозни недостатъци. Саяна е бил отдалечен от Ригведа от огромен период от време, през което много от препредаването на древната традиция е могло да бъде изгубено. Неговия възглед за Ригведае бил ритуален и той тълкува целият паметник от тази гледна точка18. За него Ригведане е съществувала в историческа перспектива. Неговите коментари широко се ползват в най-добрите от пълните преводи на Ригведана западен език – напр. в немския превод на К. Гелднер, – но да се превежда Ригведакато се опираш на Саяна е невъзможно.
1 Вж. Елизаренкова Т. Я. Грамматика ведийского языка. С. 40.
2 Вж. напр. Roth R. Litteratur und Geschichte des Veda. Stuttgart, 1846. S. 6.
3 Bergaigne A. L`histoire de la Samhitā du “Rig-veda”. P., 1886-1887.
4 Oldenberg H. Die Himnen des Rigveda. Metrische und textgeschichtliche Prolegomena. Berlin, 1888. Bd. I.
5 Според М. Блумфийлд, от 30 случаи на повторения в мандала IX, 10 са общи с мандала VIII: Bloomfield M. Rig-Veda Repetitions. P. 644.
6 За тази мандала вж. поясненията на К. Гелднер в т. 3 на негoвия превод на Ригведа на немски: Der Rig-Veda aus dem Sanskrit ins Deutsche übersetzt. The Harvard Oriental Series, vol. 35. Cambridge Mass., 1951. P. 1-9.
7 Вж. Gonda J. Op. cit. P. 11.
8 Oldenberg H. Prolegomena. S. 251.
9 Вж.: Keith A. B. // The Cambridge History of India / Ed. by E. J. Rapson, V. 1 Cambridge, 1922. P. 77.
10 Renou L. Les refrains dans le R°gveda // EVP. T. II. 1956. P. 39.
11 Wust W. Stilgeschichte und Chronologie des Rigveda. Leipzig, 1928. S. 165, 169.
12 Winternitz M. Op. cit. S. 53.
13 За тази мандала вж. Renou L. La composition du dixième man.d.ala // EVP. T II. 1956. P. 1-29.
* лат. “отвор” – неблагозвучие поради съседство на две предимно еднакви гласни в една дума или в следващи една след друга думи.
14 Вж. Macdonell A. A. Op. cit. P. 44-45.
15 Напр. неуспешният опит на Е. Арнолд да раздели Ригведа на хронологически пластове независимо от мандалите. Вж. Arnold E. V. Historical Vedic Grammar // JAOS. Vol. 11. 1890 – критикувана от Олденберг. Вж. Oldenberg H. Prolegomena. S. 78; JRAS. 1906. P. 484-490, 716-722; 1912. P. 726-729.
16 В. Вюст, напр., счита за най-древна мандала II, а В. Порциг – мандала III и пр.
17 Опитите на А. Естелер да разглежда дошлия до нас текст на Ригведа като палимпсест, създаден от работата на брахманите-редактори на мястото на древния текст, не срещат подкрепа. Вж. напр. Esteller A. // ABORI. V. 51. Poona, 1970 и др.
18 Подробно вж. Gonda J. Op. cit. P. 41-42.
Превод С. Савчев
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Марина Илиева: Филипини (15)- Паралелен свят
Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Ха, ето го и щъркелът! Най-после. „Кими, как се казва тази птица?” - „Не знам името на птицата, но тя е българска и когато в България е зима, тя идва тук на топло при нас. Птица с двойно гражданство” – рецитира паметливо Кими.
Хубаво, сега вече спокойно можем да посрещнем Коледа. Първата ми тропическа Коледа. Трогателни са снежните човеци, Дядо Коледа с дебели червени дрехи и украсените елхички под палмите, контрастът е впечатляващ. Като се замисля, Христос не е роден сред снежни преспи, а именно в жегата на юга. Колко трябва да е силен и натрапчив общоприетият европейски стереотип за празнуване на Рождество Христово с шейнички и елхи, за да завладее целия свят…
Лунапаркът е затворен през цялата година в очакване на Коледа, любопитна съм най-после да вляза да го видя… В подготовката на празника има и нещо детинско – като например персоналът на болницата или на хотела да трябва да подготви танц и да го представи пред гости – официални лица; съвсем като в детската градина. Обикновено докторите са разделени от медицинските сестри, но тази година ще е по-демократично, всички заедно ще танцуват, а Агнес има честта да подготви тържеството, което я хвърля в ужас…
В нашия хотел е същият кошмар, и старите служители пред пенсия трябва да се включат във веселяшкия танц. Предполагам, че не е филипинска традиция, а е взето назаем от онези инфантилни американски филми с мажоретките. Силно е влиянието на последните господари на островите.
През декември и януари ще се наслаждаваме на най-хладното време по тези земи – температурата пада до 25 градуса – много уютна топлина за човешкото тяло. Може би за европейското, защото местните пак не са доволни – сутрин е толкова студено, бр-р-р, навличат якета, а на обяд пък става прекалено горещо – няма угода за тях…
Чужденците, които срещам тук, нямат желание да се слеят с околната обстановка, да попият от новите многоцветни светове и да се почувстват истински свободни. Те питат само за луксозните плажове и това е всичко, което ги интересува. А луксозните курорти навсякъде по света са еднакви и в тях няма никаква загадка. Загадката е най-прекрасното нещо. Когато нещо не може да се предвиди – ето, това е за мен.
Рон тъкмо навлезе в разказите ми като един от героите, когато внезапно изчезна. И друг път се е случвало да отсъства от работа, да си взема неплатена. Веднъж беше пристигнала дъщеричката му, взе си десет дни, за да бъде с нея. После няма да я види дълго – може би година… Друг път го изненада приятелката му от Канада, и на нея посвети няколко дни. Поиска и един ден след атаката на кобрата, за да се съвземе от уплахата.
Но този път го нямаше без причина. Попитах на рецепцията – момичето не знаеше нищо. Отсъствал от работа, звънили му, не отговарял, телефонът бил изключен. Попълниха набързо освободеното място, без повече да се интересуват от Рон. Назначиха друго момче.
Рон пристигна на работа в хотела едновременно с нас – преди десетина месеца. Първите разкази за филипинските обичаи, за растенията и животните чух от него. Умен и с широк поглед, той имаше отговор на всичките ми въпроси. Той пък се съветваше с мен по житейски проблеми като с човек, повече живял. Тогава цялата му обърканост го напускаше и отново ставаше предишният – свободен и ведър. Завършил е колеж за полицаи, харесва си работата: „От малък разпознавах лошите хора”. Преливаше от гордост, че му възложиха да ръководи момчетата от охраната, повишиха му и заплатата. Планираше да остане още година и да замине в Канада при Дорина. Ще събира пари, за да може да вижда по-често детенцето си. Филипинецът споделя охотно, особено като срещне дружелюбно и искрено отношение. Така научих и житейските кривулици на много от таксиметровите шофьори, без да съм целяла ни най-малко това.
И изведнъж – да изчезне просто така, без сбогуване дори… Ама че работа… Питах колегите му за някаква следа – нищо. Изглеждаха искрени. Тревожех се, особено след като Агнес ми каза, че стават убийства в Олонгапо. Жив ли е…
Овенът в мен пробуди детектива и двамата се втурнаха да разрешават загадката. Но често сложността се крие в простотата. Така ненадейно се запознах и с невидимите, паралелни жители на Субик. Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек… И няма проблем, който да е толкова сложен, че да не може да му се намери просто решение, ако на него се погледне по правилния начин.
Вечер слизам в двора да се порадвам на залеза, той е особено красив тук, в тропиците. Последните червени отблясъци на светлика потъват в черната паст зад хоризонта. Сякаш огнена планина се топи в пространството. Нощта пада светкавично, никакъв здрач. И тишината е мастилена като небето. В една такава вечер се заговорих с Джей Си, който беше дежурен пред втората от общо трите сгради на хотела, наричани тук вили.
„Знам защо го няма Рон – каза неочаквано младежът. – Само на мен каза, преди да замине. Много се страхуваше от призраците, навсякъде ги виждаше, постоянно бяха покрай него. След като избяга, си смени номера на телефона, за да не може никой от тук да го намери.” Това вече е сериозно – в тази криза да загубиш работата си заради духове! Да не сме в някой шотландски замък през средновековието…
Какво ли страховито изчадие се е явило пред клетия младеж, за да го накара да избяга панически и завинаги. Изглежда съм имала изумен вид, защото Джей Си бързо добави: „Тази нощ съм дежурен и на двете вили. Трябва по три пъти да ги обиколя до сутринта, проверявам във всяка стая за крадци. Тъй като третият и четвъртият етаж не са довършени, навъртат се разбойници да крадат кабели и плочки. В сградата не живее никой, само една от стаите е купена от възрастен индиец, но той идва много рядко.” /днес научих, че и той се е изместил в първата вила, където живеят най-много хора./
Всъщност усетих, че страхът на момчето идва не от живите, а от душите на мъртвите, които са дългогодишни господари на това място.
„Страхуваш ли се, Джей Си?”
„Страх ме е, разбира се. Но като си помисля, привиденията не могат да те наранят, само те плашат. А на мен заплатата ми трябва, две деца имам.” Младият човек е на 26, но от две години е вдовец, жена му е починала при раждането на втората им дъщеричка. Реших да се включа в обиколката, когато са двама души, не е толкова страшно. Имах да им казвам нещо на тези отвъдни безплътни създания, ако могат да ме чуят – да спрат да тормозят момчетата, те просто работят тук и не са виновни за нищо.
Въоръжени с електрически фенери, опънахме платна към призрачното царство. Фоайето е осветено, но странно, светлината не намалява усещането за запустялост и забвение. Мъртвешка тишина. Качваме се по стълбите и стигаме до дълъг коридор, безлюден и тъмен в дъното. Никой. Нищо. Потръпнах от ужасното усещане за обреченост, което предизвикваше в мен дебнещата пустота на сградата. Отваряхме вратите една след друга и всеки път бях готова да видя нещо чудовищно, свръхестествено. Тъжни самотни врати, неотваряни никога от обитатели.
Фенерите ни кръстосваха лъчи, докато осветяваха ивици от стените и тавана. Дали някога тук ще живеят хора… И какво е накарало строителите да оставят недовършени половината стаи и да избягат. Не ще да е само липса на средства, както ми обясняваха преди това.
Не изглежда като лунапарк извън сезона, който е потискаща гледка и винаги там се случват ужасяващи неща, а като място, изоставено от живите и обитавано от незнайни тъмни сили. Погледът към улицата попада на осветени от лампи болнични бараки от американско време. Също изоставени. Сега те гледаха със зарешетените си прозорци тихи и смълчани като сърце между два удара.
Времето спря своя ход, облегна се на оградата отсреща и си почина. Душно се стеле лепкава тишина, тя ни обхвана като усукана лиана и заслушани в нея, чувахме ударите на сърцата си. Камбанен звън в черна нощ. Мислите ми нямаха нищо общо с бодрия разговор за ежедневни неща, който водех с младежа. Ако в този момент изскочеха крадци, щях да въздъхна облекчено – все пак живи хора.
Нямаше дълги безумни въздишки като последния дъх на смъртник. Вместо това обаче иззад една затворена врата на третия етаж се чу ясно детски плач, на дете около три – четиригодишно. Изплака два пъти и зачака за реакция. Спогледахме се с Джей Си, лицето му се смени, и той чуваше същото, но замълча. Странно защо, но този звук не ме изплаши, само събуди майката в мен. Промъкна се като крадец в душата ми тревога за всички бедни създания, чиито измъчени души бродят наоколо безутешни. Едва доловима болка, подобно на повей на бриза в жежка тропическа нощ. Запазихме някакси привидно спокойствие и тръгнахме обратно, без да ускоряваме крачка. Всеки искаше да покаже на другия колко е смел.
Когато слязохме долу, и двамата спряхме. „Чу ли това?” - „Да, детски плач” – „Няма никакви деца в сградата!” – категоричен е той. Над широката поляна пред вилата тегнеше присмехулна тишина. Дори прозаичната жаба, която се прибираше от нощен лов по пътеката, ни изглеждаше подозрителна – дали не е дегизирано мистериозно същество; снимах я за всеки случай.
И аз имах трето око като малък, също като Рон – заразказва сломеният от преживяното младеж и гласът му притъмня. – Много ме измъчваха гледките на сновящи наоколо призраци. Тогава баба ми го затвори като го замаза с олио. Настъпи спокойствие, но за кратко, защото вече не ги виждах, но продължавах да ги чувам… Мисля, че не всички са зли, някои са добри и дори ни помагат… Благодаря ти, Натали, благодаря за куража.
Още два пъти ходих за дружина в извънземната вила, мрачната къща на Дракула, както се шегуваме, докато Джей Си реши проблема като просто престана да се качва на последните два етажа.
И околността отвъд оградата си е зловеща, дори и през деня /нощем не бих посмяла да се разхождам там/. Стопаните отдавна ги няма, преплавали са Голямата вода на път за дома.
Изоставени американски казарми и ресторанти за военните, днес почти погълнати от разкошната джунгла, тя има навика набързо да изяжда всичко, което ѝ се изпречи на пътя. Особено предизвикателно и загадъчно изглежда самотното голямо огледало на една от стените, с лице към дърветата, в което са се оглеждали самодоволните морски някога, а сега поглеждат само маймуни, змии и папагали. Или пък е вход към един незнаен свят…
По-късно чух безброй истории за срещи с призраци в хотела. Други пазачи са чували същото дете от третия етаж да се смее или да вика някого. Миналата година оплакванията от почиващи зачестили толкова много, че управителят, видял се в чудо, поканил свещеник да се справи с тази напаст. Дошъл той, ръсил със светена вода навсякъде, казал подходящи молитви и си заминал. Привиденията се събрали на съвещание и решили да останат – това е техният дом. Сега живеят паралелно с живите и се стараят да не си пречат… Смърт няма. Съществува само преход между два свята.
По този повод научих и за многобройните народни вярвания на филипинците, но за това – в следващата част.
Към Филипини (14) - Празници и Пълници
Автор:Наталия Бояджиева
Снимки:Наталия Бояджиева
Лиценз: Всички права запазени
Кариери: Видео уроци за HR специалисти: "Социалната мрежа"
Филмът за създателя на Facebook показва колко важни за успеха са нестандартният поглед, отдадеността на идеята и постоянството
Лиценз: Всички права запазени
Човешката библиотека: Копнеж за човечни книги: резултати
Приятели (:
Тази пролет обявихме първия си Копнеж за човечни книги. Търсихме художествена проза, издадена на български през 2013 г., която удовлетворява критериите ни, когато подбираме книги за поредица „Човешката библиотека“. Истории, които разширяват разбирането ни за другите и за това какво значи да бъдеш човек. Които ни даряват с огъня на смеха в студените зимни нощи и с прохладата на размисъла в жежките летни дни. Които вълнуват, обширяват, хвърлят ни в дълбокото и във високото. Които бихме се радвали да сме издали ние – или просто се радваме, че сме прочели.
Напомняме и какъв беше смисълът на Копнежа – да помогнем на:
- авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;
- читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.
Какво се случи?
Получихме общо 5 номинации. От тях 4 ни пратиха самите автори, една дойде от издателство.
Към тях журито ни – Ана Хелс, Невена Стоянова, Калин М. Ненови Наталия Янева– след препоръки от приятели читатели прибави още 5.
Така началният ни подбор включи общо 10 заглавия. До едно – български; тази година преводни предложения нямаше.
След няколко месеца четене и обсъждане, ето и резултатите:
За 2013-а даваме отличия в две категории.
Категорията „На косъм“включва книги, които ей тоничконе им дотигна да грабнат безрезервно умовете и сърцата ни.
Книгите в случая са книга: поредицата от свързани истории „Пет приключения на Витек Диман“от Димитър Цолов. Поздравления!
Втората категория тържествено и свръхсериозно именувахме „Носители на всенародната любов“. Тя е за книги, които всъщност нямат нужда от наградата ни: зад тях стоят достатъчно солидни издателства или пък авторите им знаят как да стигнат до читателите и без посредници.
През 2013-а тук отличаваме:
- „Жената, която търсеше любовта“ от Ивинела Самуилова;
- „Голямото приключение на малкото таласъмче“от Никола Райков
По-здравления!
През следващите седмици ще публикуваме представяния-Посестримяванияна отличниците. (Без Таласъмчо. Него вече си го знаем.)
Междувременно участниците в журито може да споделят личните си впечатления, в отклик отдолу.
А догодина – нов Копнеж. 2014-а, според това, което вече сме видели, се очертава много силна.
На вдъхновение!
Лиценз: Някои права запазени. Питайте
Мария Куманова: яспис
В дъното на кухата кула водата започваше бавно да се завихря. Леки вълнички потръпваха по повърхността, предаващи едва доловимия сигнал за тревога, а единичните капки, които проехтяваха от време на време, падащи върху водата, вече не се чуваха толкова отчетливо. Водата се обърка и започна да се блъска в стените на кулата, сякаш не можеше да си намери място. Агнес погледна към отражението си във водата, но не успя да види нищо, освен тънкия червен отблясък по краищата на образа си. Вдигна поглед към стълбите от вътрешната страна на кулата и предпазливо сложи крак върху първото стъпало. Беше влажно и хлъзгаво, но тежките ѝ кубинки я пазеха. Погледна отново към водата, беше убедена, че ще намери някаква логика и подредба в движението ѝ, ще успее да си я обясни, сякаш може би малки лампички от детски лазерчета-играчки сформираха калейдоскопови снежинки, които се завихряха…
Всъщност искаше просто да знае, че е по-силна. Да разбере, само за да се наложи. Да се увери, тя и всички, чието мнение имаше значение за нея, че е по-силна от водата. Да е привидно победила. Това ѝ даде сили да продължи нагоре по стълбите, ляв, десен, една напред, една нагоре, вече през една, препускаше както не бе правила от малка, но когато се обръщаше за миг назад, виждаше, че водата бавно, но сигурно я настига. Започна да се изморява, след стотното стъпало спря да ги брои, защото това я забавяше допълнително, а водата все така беше по петите ѝ, не знаеше как да си го обясни, но знаеше, че просто трябва да действа, да продължава напред, защото това вече не са кротките безметежни морски дни, а ядосаната, всепомитаща и бедстваща вода, а кулата се стесняваше ли, стесняваше нагоре, вече на стъпалата имаше място само колкото за двата ѝ крака, а сега вече само за един и половина, може би не трябваше да слагам отново тези груби обувки, помисли си, десетина стъпала по-нагоре на едно стъпало оставаше място само за единия ѝ крак, почна да се блъска в студените влажни стени на кулата и да губи баланс…
Водовъртежът я поглъщаше, разтягаше до неузнаваемост, правеше фигурата ѝ тънка, много тънка, както винаги си бе мечтала, тя опъваше силно ръце над главата си, затваряше очи и се завърташе много, много бързо по часовниковата стрелка, водена от някое полукълбо, лявото или може би дясното, горното или може би долното, и някак, както се въртеше, времето спираше. Яркочервената ѝ коса се завихряше около нея и сякаш също се разтягаше и я обхващаше цялата, така че от скоростта започваше да прилича на едно малко червено вретено, около което се наплиташе ли, наплиташе косъм след косъм, цветът ставаше все по-плътен и богат, все едно невидим брояч отмерваше процентите какао в шоколада, 60…61…62…ритмично и все по-бързо се завихряше около нея, а водовъртежът остана отстрани, вперил в нея всичките си възможни очи, дълбоко сини, разбиращи всичко и водни, но разбиращи всичко не със свещено земно спокойствие и търпение, а с дълбочина и тихо изчакване на удобен момент…
В момента, в който фигурата вече беше оформена като вретено, а от Агнес отдавна не беше останала и следа, водовъртежът реши, че ще си поиграе известно време с издълженото тъмночервено образувание, ще го повърти още малко в обятията си, колкото да му се надсмее, привидно свършил с отмъщението си, отмъщението на всяка вода над огъня, пожелавал да я победи. Реши за всеки случай да остави кулата цяла, може да потрябва и друг път, не се знае, но да видим какво още можем да направим с това вретено, интересно е, мислеше си водата, докато тласкаше нагоре това, което все още оставаше,
от нажеженото вретено започнаха да изскачат искри и дим при всяко докосване на водата, то се съпротивляваше с всичките си сили, първо изскочи една искра, цопна като „жабка” в езеро два-три пъти по вертикалните стени на водовъртежа около нея, но изгасна бързо, втората искра цопна веднъж или може би два пъти и изгасна, третата изобщо не опита, четвърта нямаше, малко по малко вретеното започна да се разпада като въглен, първо най-горната част, после най-долната, после се оказа, че цялото е пронизано от нишките разпад, а отвътре беше черно, черно, отдавна изгоряло и сякаш непомнещо живота, който носеше в себе си съвсем до скоро, черни отломки падаха във водата една по една и въпреки, че всичко се случваше много бързо, всяко око на водовъртежа със задоволство успяваше да проследи всяка една отломка, която падаше, всяка поредна една, докато от овъгленото вретено накрая не остана само едно кръгло и нетипично малко отломъче,
водата плахо го огледа, почуди се защо е такава формата му и защо не пада и не се губи надолу във водовъртежа, плавно отми едната му страна, после отми другата, после отдолу проблясна нещо червено, старателно го изчисти от всички спомени и грижи на света, фениксова мисъл прелетя из зад многото ѝ очи, но при последното пропукване се оказа не въглен, а яспис. Търкулна се и се оказа камъче. Ясно като яспис. Яс пис. И аз писах, каза за последно огънят. Отново намери признание, без да се разкае.
Лиценз: Всички права запазени
Никола Балов: Смартфоните Nokia Lumia получават ъпдейта Denim в Европа
Лиценз: Всички права запазени
Денислав Георгиев: Изписвате ли тетрадките си до край?
Лиценз: Всички права запазени
Никола Балов: Видео: Какво се случва с iPhone 6, пуснат в тиган с вряща Coca-Cola?
Лиценз: Всички права запазени
Никола Балов: Първо по Дарик #106: Представяне на Philips M1X-DJ
Лиценз: Всички права запазени
Васил Колев: 2014-12-18 Internet свързаността на initlab
(алтернативното заглавие беше “мизерии, които правим като нямаме BGP”)
След доста мъки с onlinedirect в initlab си пуснахме втора връзка, през TBC.bg. За да можем да ползваме и двете, се наложи малко бърникане по setup-а и забавни неща, които съм описал по-долу, разделени на v4 и v6.
Преди всичко може да погледнете схемата на мрежата.
За IPv4 имаше два проблема: трафикът, влизащ от един доставчик трябва да излиза пак през него (нормален policy routing), и трябва по някакъв начин да се избира през кой интерфейс да се излиза (чрез gwping).
Policy routing-а е стандартен, описан е на хиляда места и за това без много подробности, идеята е че се прави routing таблица за всеки доставчик, в нея се вкарват пътя до самия доставчик, default през него и пътищата към локалните вътрешни мрежи, след което се слагат правила, че ip адреса от тоя доставчик изходящия трафик ползва определената таблица. Или, погледнато на cassie:
vasil@cassie:~$ cat /etc/iproute2/rt_tables|grep -v # 255 local 254 main 253 default 0 unspec 2 od 3 tbc vasil@cassie:~$ ip r show table od default via 93.152.128.1 dev eth0.5 93.152.128.0/17 dev eth0.5 scope link 172.31.190.0/24 dev eth0.2 scope link vasil@cassie:~$ ip r show table tbc default via 94.26.100.129 dev eth0.6 94.26.100.128/27 dev eth0.6 scope link 172.31.190.0/24 dev eth0.2 scope link vasil@cassie:~$ ip rule 0: from all lookup local 32764: from 94.26.100.155 iif lo lookup tbc 32765: from 93.152.143.66 iif lo lookup od 32766: from all lookup main 32767: from all lookup default
За изходящия трафик проблемът се решава чрез gwping (който намерих от туки ми спести час-два писане на нещо такова). Това е прост скрипт, който ping-ва през двете връзки нещо определено (например google) и ако през едната го няма, я маха от routing-а, а иначе държи два default route-а с различна тежест, т.е.
vasil@cassie:~$ ip r default nexthop via 93.152.128.1 dev eth0.5 weight 1 nexthop via 94.26.100.129 dev eth0.6 weight 2 ...
(докато чертаех схемата, едната връзка падна за малко и като гледам никой не го е усетил)
За IPv6 нещата се оказаха малко по-сложни (но по-изчистени), понеже свързаността ни идва от един тунел до моя машина в telepoint (бяхме на HE.net, ама ни омръзна да ни се отваря немския google). От там имаме една наша /64, която се появява във вътрешната мрежа на лаба. За да мога да прекарам тунела да работи и през двете връзки, просто пуснах два отделни тунела от cassie до tyler през двата доставчика, след което в/у тях пуснах с quagga OSPFv3. В него от страната на cassie announce-вам префикса на локалната мрежа, от другата страна – default route. В общи линии в конфигурацията имам следните неща:
cassie (тук вътрешния ми интерфейс е eth0.2):
interface vk-ipv6-od ipv6 ospf6 priority 0 ! interface vk-ipv6-tbc ipv6 ospf6 priority 0 ! router ospf6 router-id 255.1.1.1 redistribute connected route-map internal interface vk-ipv6-od area 0.0.0.0 interface vk-ipv6-tbc area 0.0.0.0 ! route-map internal permit 10 match interface eth0.2 ! route-map internal deny 20
tyler (тук външния ми интерфейс за IPv6 е eth1, а правя redistribute kernel, понеже default route се вижда като такъв):
interface lab-ipv6-od ipv6 ospf6 priority 0 ! interface lab-ipv6-tbc ipv6 ospf6 priority 0 ! router ospf6 router-id 255.1.1.2 redistribute kernel route-map external redistribute connected route-map external interface lab-ipv6-od area 0.0.0.0 interface lab-ipv6-tbc area 0.0.0.0 ! route-map external permit 10 match interface eth1 ! route-map external deny 20
Учудващо, но работи и даже не успях да си отрежа клона, докато го подкарвах. Има няколко дребни момента, например че OSPFv3 няма auth. на пакетите (или поне го няма реализиран в quagga) и ще му трябва ipsec в един момент, или че може да е по-интересно да вземем от двата доставчика IPv6 адреси, да ги раздаваме на потребителите и те да избират от кой да излизат (което ще е интересно да се тества колко добре работи, ако работи изобщо).
Лиценз: Всички права запазени