Един въпрос, който получих наскоро в пощата на “Как се пише?”, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:

искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен

Тук правилото си е изцяло валидно.

Но как да постъпим с неправителствени неевропейски, образувани съответно от правителствени европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата нетук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).

Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не– било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.

За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек.Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.

Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата несе пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотами невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотами винаги).

Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.

Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата. :)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

След дискусия за паметника „1300 години България“ в Червената къща се убедих, че нямаме проблеми с паметници, а имаме диагноза на обществото. Няма какво да се лъжем, голяма част от нашето общество е в депресия и се чудя защо за бога не каните психолози на такива дискусии! Депресията се корени в станалото хроничното вече чувство забезнаказаност. Комунизмът разказа играта на обществото ни, като на ключови позиции се намърдаха най-големите тъпаци. След „падането“ на режима, дивата еуфория избухна, но свари хората неподготвени. Това е като да изкараш звяр от клетката в която е стоял твърде дълго време и не знае какво да прави със свободата си. Така и не си извоювахме свободата а ни я дариха. Това даде началото на последващия политически бълвоч и усещането, че призракът на комунизма все още броди. Всъщност това плашило бе хранилка за множество некадърници, които комфортно си го ползваха, без да си дават много много зор за преизградят държавата. Получи се нещо като продължение на същия мач. За съжаление това продължи твърде дълго и милото ни общество така и не получи доказателство, че лошото е свършило за да се фокусира спокойно към бъдещето. Всъщност понятието преход е най-тъпанарското нещо, което можаха да измислят. Затова се влачим по корем и хората жадуват за мъст, живеят в омраза и псуват шофьора на автобуса. Новата световна мода е ултранацонализмът срещу талибаните. Та понеже още ги чакаме да дойдат талибаните изобретяваме нова игра – национализъм срещу комунизъм.

Най-лесно можеш да управляваш общественото мнение като създадеш чудовище. Когато има страх хората са като овце, каквото им кажеш това правят. За да има страх трябва да се измисли опасност. Ето как един паметник произведение на изкуството бавно и методично бе превърнат в чудовище:

Първа стъпка е да се внуши на хората, че той е опасен. През 2008 няколко плочи от облицовката му падат защото не се взима под внимание препоръката да се обърне внимание на облицовката защото се е бързало при довършителните работи, появява се ограда около него и започва безпощадният черен пиар. Всички започват да пеят песента „опасен опасен грозен и пак опасен“. Паметникът е затворен в кошара изолиран и сочен с пръст. Няколко години по-късно властите решават да му съдерат кожата и да премахнат всички опасни елементи, паметникът остава гол. Обаче никой не смята за необходимо да каже, че конструкцията вече е безопасна, освен това оголеният му вид настървява още повече хората, които не са специалисти и засилва усещането им, че паметникът е опасен. На всичкото отгоре, общината налива масло в огъня като не спира да тръби, че паметникът се саморазрушава и започва едно жестоко опяване. Бетонът и металната конструкция с подходящо боядисване и импрегниране с много малко средства могат да стоят така още 200 години. Айфеловата кула е висока 300 метра и я поддържат непрестанно, за нашата мини айфелова кула не по-висока от 15 метра не можем да съберем 5 лева да й ударим една боя. Е това ако не е безсилие, не знам кое е?

Втората стъпка е да се демонизира същността на произведението. Всички мразим комунисти и какво по-весело от това да повтаряме, че това е комунистически паметник. Всъщност самите лидери по онова време го анатемосват, кралете на прехода също и реално той остава ничии, изоставен изолиран. В момента обаче започва да обединява трезвомислещи хора, които са скъсали с миналото си и искат да продължат напред. Много малка част от хората разбират на какво е паметник, че на него са представени Св. св. Кирил и Методий, Цар Борис I въвел християнството, изобразена е пиета и човекът, който създава. Никой не подозира, че паметникът е пространствена спирала символ на времето, всъщност целият паметник е един мерител на времето и за последните 33 години е измерил по най-прецизния начин какво се е случило с държавата ни. Разграбена, изнасилена и сочена с пръст. Псевдопатриотчетата се бият в гърдите, че възстановяват правдата като бутат собствената си история. Ако тези популисти ще ми възстановяват паметта, не благодаря! Всеки който погледне паметника вижда собственото си минало, режимът в който е живял, разочарованията, собствения си срам, пропуснатите възможности. Но вече четвърт век има и други хора в тази държава, които мислят малко по-различно. Друга част от очернянето е той да се представи като някакво лошо чудовище, което видиш ли е дошло и е изяло военния мемориал от чиста злоба :) Малко хора правят връзката, че преди това цялата територия е била казарми и в някакъв момент променят генерално функцията на мястото като го превръщат в парк с културен център и място за социални прояви. Преценили са, че новото място няма да е най-подходящо за почитане на загиналите поради характера му. От мемориала е била останала само една от трите му стени след бомбардировките, след което се решава да се демонтират внимателно паметните плочи и да се съхранят като нещо ценно и в някакъв момент да се представят на ново място. Голямата грешка е, че не са съхранили паметта на мястото не са оставили следа и другата грешка, че на са възстановили плочите на подходящо място. Същата грешка искат да направят и сега.

Третата стъпка е да се внуши, че паметникът е опасен за джоба ни. Тук вече нивата на безсрамие удрят тавана. Първо никой не споменава колко ще струва разрушаването и бъдещото „реаранжиране“, те заедно биха отишли в зоната на милионите. За тях никой не пита кой ще плати и аз не искам данъците ми да се ползват за разруха. После се спекулира, че реновирането на паметника щяло да струва 3 милиона. На базата на какво ги правите тези сметки приятели? С парите за разруха и „реаранжиране“ може да се освежи и консервира конструкцията и да се построи нов военен мемориал, който на два пъти е започван да се строи и са го спирали. 25 години невъзможност да почетем паметта на прародителите си и повярвайте ми, мястото на този мемориал е последният проблем! Бъдете сигурни, че само ще помрачите благородната кауза ако намесите разрушението.

Четвърта стъпка е да се представи цялата тази гавра с изкуството по благороден начин. Затова измислят, че няма да го рутят а ще го местят, значи почукват леко по основата за да се отлепи и с едно електрокарче хоп 7-етажната структура в южния парк. Оня ден доктор Чобанов ме втрещи като се изцепи по битивито, че пластиките на професор Старчев са невероятна ценност и че той видиш ли ги спасява като ги преаранжира в южния парк. Ами като са толкова ценни защо не ги спасите на мястото за което са направени, ще ви струва една стотна от целия цирк, който готвите. Пълна порнография.

Жалка гледка е да гледаш големи хора да се гаврят с изкуство и да си кривят душиците само и само да стане тяхното. Тази „дискусия“ имаше една единствена цел, да се съберат най-шумните елементи и да си втвърдят позициите публично, защото в тази държава нещата не се решават с дискусии а силово. Самозабравили се чиновници, които мислят, че могат да връщат времето назад. Бързат да бутат преди да се усетят хората. Прошковци гордо бодат трупа на социализма с малките си мечове твърдо убедени, че ще станат герои, главният ни чете приказки за лека нощ, а човекът акт 16 прави целия този цирк „законен“. Авторът тактически не е поканен за да не им е неудобно. Всичко е 6.

Едно много кратко уроче трябва да ни научи този паметник – как да надграждаме, а не всеки път да унищожаваме всичко, което е било преди нас. Това е урок който ако не научим ще продължим да тънем в омраза и да се плюем.

Очаквам тържествена церемония и снимка на бъдещите екзекутори преди да натиснат бутона за да останат в историята. Диков, госпожа Фандъкова, Чобанов и всички останали засмени до уши. Не може да си стоиш в кабинета и да подписваш листчета, трябва някой да натисне бутона пръв, но без да го е срам и без реаранжиране. Успех в живота приятели и се обичайте!

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с иСвънсоСОнна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – СапОчнахПо с Атина и Епидавър, Đ° днос прОдъНМаваПо къП ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°, ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и Каторини.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń иСвън соСОна

част втОра

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°, ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и Каторини

ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ страннОтО райОтнО вроПо, Đ´Đž 15 ч., Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° пОйърСаПо, Са Đ´Đ° ПОМоП Đ´Đ° раСгНодаПо

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°,

ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚ĐžŃ‚Đž царствО на АгаПоПнОн, кОотО Đľ йиНО один От наК-ваМнито цонтрОво в дровнОстта. ХпОрод Ногондата градът Đľ ОснОван От ĐŸĐľŃ€ŃĐľĐš. ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń на практика Đľ първата гръцка Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń, СаПостваща критскО-ПинОКската и вОоннО дОПинираща ОкОНО 400 Đł. над голяма част От юМна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń и пОНОМиНа ОснОвито на кНасичоската гръцка ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ° и Đľ ОпродоНиНа насОкито на ноКнОтО раСвитио. ТОва Đľ и причината пориОдът От ОкОНО 1600 пр. Đ˝.Đľ. Đ´Đž 1100 пр.Đ˝.Đľ. Đ´Đ° со нарича Пиконски пориОд.

ĐĄĐźŃŃ‚Đ° со, чо иПотО ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° (ÎœĎ…Îşáż†Î˝ÎąÎš, ÎœĎ…ÎşÎŽÎ˝ÎľĎ‚) но Đľ гръцкО, Đ° Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž продгръцкО и насНодонО От продхОднито Постни МитоНи.

АкрОпОНът иНи â€žĐ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐłŃ€Đ°Đ´â€œ на ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° со наПира на 300 Đź надПОрска висОчина, на ОкОНО 15 кП От ПОротО, на хъНПа â€žĐŸŃ€ĐžŃ€ĐžĐş Đ˜ĐťĐ¸Ńâ€œ. ХъСдадон Đľ в Ń€Đ°Đ˝Đ˝Đ¸Ń 15 вок пр. Đ˝.Đľ., Đ° ОкОНО 1350 пр. Đ˝.Đľ. тОК и ОкОНнито стони йиват въСстанОвони в „цикНОпски ŃŃ‚Đ¸Đťâ€œ. Логондата раСкаСва, чо стрОоМито са доНО на цикНОпи, пОради гОНоПито раСПори на каПоннито йНОкОво, От кОКтО са иСградони. ЯвнО и цикНОпито са йиНи раСНични видОво, СащОтО ясно со виМдат раСНичнито типОво градоМ – От ОгрОПни дялани йНОкОво, От пО-ПаНки, ноправиНни пО фОрПа, нО напаснати каПъни и Ń‚. Đ˝. ДъНМината на стонито Đľ ОкОНО 900 Đź, вхОдната раПпа, кактО и Đ˛Đ˘Ń€ĐžŃ, Đľ с накНОн ОкОНО 20%, кОотО пОкаСва, чо Đľ част От пасивната ОтйранитоНна систоПа на пОНиса. Градът Đľ с пНОщ ОкОНО 30 дка. ЗаоднО с Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ŃŃ‚ наК-голям град на ПиконскОтО царствО – Тиринт, Đľ Đ˛ŃŠĐˇĐżŃŃ‚ в опичнито пОоПи на ОПир – Đ˜ĐťĐ¸Đ°Đ´Đ° и одисея.

„Лъвската ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ Đľ сиПвОНът на ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ°

ВхОдът на кропОстта, Ń‚.нар. „Лъвска ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ Đľ ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ° с ПОМо йи наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ иСвостон роНоф в ЕврОпа – иСправони НъвОво, Đ° ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Ń‚ŃŃ… – кОНОна – сиПвОН на сиНата. Вратата Đľ йиНа дойоНа ОкОНО Потър. Воднага сНод нея вляво иПа Đ˝Đ¸ŃˆĐ° в стоната – Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž пОПощонио Са страМата. Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От вхОда, иСвън стоната, Đľ Открит кръгОв грОй (Grave Circle A; 37.73,22.756944) – Сапочатана пОгройаНна яма, в кОКтО са Открити Останкито на 9 ПъМо, 8 Мони и 2 доца. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž со касао Са чНонОво на â€žŃ†Đ°Ń€ŃĐşĐžŃ‚Đžâ€œ соПоКствО. Đ˘ŃƒĐş са наПорони ĐşŃƒĐşĐťĐ¸-ПариОнотки с пОдвиМни краКници, с гОНоПи йадоПОвидни Очи, пОдОйни на ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸Ń‚Đľ – ĐşŃƒŃ€ĐžŃĐ¸.

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° Đľ Открита От маКнрих ШНиПан проС 1866 Đł. Đ˜ Ń‚ŃƒĐş, кактО и в Đ˘Ń€ĐžŃ, тОК Đľ доКстваН напъНнО нопрОфосиОнаНнО. Đ˘Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž Đľ Đ´Đ° со процони даНи щотито, кОитО Đľ наносъН на архоОНОгичоскито Ойокти, ПОгат Đ´Đ° со ĐžĐżŃ€Đ°Đ˛Đ´Đ°ŃŃ‚ с интороса, кОКтО со пОраМда сНод ногОвито â€žĐžŃ‚ĐşŃ€Đ¸Ń‚Đ¸Ńâ€œ къП Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° и Đ°Ń€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ°. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1950Đł. А. Евънс Открива пНОчки с кНинОпис тип Linear B, кОКтО Đľ раСчотон проС 1952 Đł. От Đœ. Вонтрис. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо писПОтО со Đľ иСпОНСваНО От прОфосиОнаНни писари, чиитО рОдон оСик Đľ йиН ĐźĐ¸Đ˝ĐžĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ (Ń‚ŃŠĐš катО ПнОгО пиктОграПи Đ˝Đ°ĐżĐžĐ´ĐžĐąŃĐ˛Đ°Ń‚ тоСи на Đ˝ĐľŃ€Đ°ĐˇŃ‡ĐľŃ‚ĐľĐ˝Đ¸Ń Linear A От Крит), Đ° но ŃŃ‚Đ°Ń€ĐžĐłŃ€ŃŠŃ†ĐşĐ¸Ń, Са адПинистративни Đ˝ŃƒĐśĐ´Đ¸. ĐŸĐťĐžŃ‡ĐşĐ¸Ń‚Đľ са со паСиНи в ĐşĐžŃˆĐ˝Đ¸Ń†Đ¸, съдоКки пО Отпочатъци От пНотони ĐşĐžŃˆĐžĐ˛Đľ Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ Ń‚ŃŃ…. КОгатО сградито, в кОитО са со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ пНОчкито, со йиНи ОпОМарони, ПнОгО пНОчки са со иСпокНи и така со СапаСват пОвочо От 3000гОдини.

ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° Đľ иСОставона ОкОнчатоНнО в пориОда ОкОНО ГръкО-порсиКскито вОКни. ДОкаСанО Đľ, чо тОва става сНод пОМар иНи СоПотросонио, Đ° но в Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚ на вОонни Đ´ĐľĐšŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń. Тя Đľ вкНючона в списъка на ĐŽĐĐ•ĐĄĐšĐž на свотОвнОтО насНодствО проС 1999 Đł.

Mycenae

адрос: GR-21200 Mykines

GPS: 37° 43′ 48″, 22° 45′ 25″ (37.73, 22.756944)

тоН.: +30 2751 076585

цона: 8/0 â‚Ź (кропОстта+ĐźŃƒĐˇĐľŃ+грОйницата)

райОтнО вроПо: 8:00-16:30 (ĐťŃŃ‚Đ˝Đž); 8:00-15:00

ДО ĐşŃ€Đ°Ń на СиПнОтО райОтнО вроПо ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ Ощо ПаНкО вроПо, така чо ПОМахПо Đ´Đ° пОсотиП и

ХъкрОвищницата на АтроК,

нарочона съвсоП прОиСвОНнО и кОПорсиаНнО От ШНиПан проС 1879Đł. „ГрОйницата на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ. ТаСи грОйница От тОНОсон тип (Î¸ĎŒÎťÎżĎ‚) на хъНПа ĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐłĐ¸Ń†Đ° Đľ пОстрОона ОкОНО 1250Đł. пр. Đ˝.Đľ. Не Đľ иСвостнО кОНкО вроПо Đľ пОНСвана иНи кОК тОчнО Đľ йиН пОгройан в нея, нО со спОПонава в ОписаниотО на ЕНада на ĐŸĐ°Đ˛ĐˇĐ°Đ˝Đ¸Đš (Î ÎąĎ…ĎƒÎąÎ˝ÎŻÎąĎ‚, Pausanias).

ĐŸĐťĐžŃ‡Đ°Ń‚Đ° над вхОда тоМи 120 Ń‚.

ВхОдът къП каПората Đľ проС 36-ПотрОв накНОнон кОридОр – дрОПОс (Î”ĎĎŒÎźÎżĎ‚). Учони са иСчисНиНи, чо пНОчата над ногО тоМи над 120 тОна. КаПората Đľ кръгНО пОПощонио с диаПотър 14.5 Đź, Đ° Đ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ 13.5 Đź ĐşŃƒĐżĐžĐť Đľ иСградон От Састъпващи со каПонни йНОкОво. Đ˜ĐˇĐżĐžĐťĐˇĐ˛Đ°Đ˝Đ° Đľ ŃŃƒŃ…Đ° ĐˇĐ¸Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń, йоС свърСващО вощоствО. Къс кОридОр вОди Đ´Đž страничнО пОПощонио с пОчти ĐşŃƒĐąĐ¸Ń‡Đ˝Đ° фОрПа. Đ—Đ° вроПотО си тОва Đľ йиНО наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ˝Đž съОръМонио в свота, Đ´Đž иСграМданотО на Римския ĐŸĐ°Đ˝Ń‚ĐľĐžĐ˝ проС 126 Đł.

Tomb of Agamemnon

адрос: GR-21200 Mykines

GPS: 37° 43′ 36.5″, 22° 45′ 12.97″ (37.726806, 22.753603)

тоН.: +30 2751 076585

цона: 8/0 â‚Ź (кропОстта+ĐźŃƒĐˇĐľŃ+грОйницата)

райОтнО вроПо: 8:00-16:30 (ĐťŃŃ‚Đ˝Đž); 8:00-15:00

ОкОНО ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° иПа 9 грОйници От тОНОсон тип, катО „наК-Đ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚Đ°â€œ От Ń‚ŃŃ… Đľ нарочона От ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń, ĐłŃŠŃ€ĐşĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ° – ŃŃŠĐżŃ€ŃƒĐłĐ° на ШНиПан, „ГрОйницата на КНитоПностра (ÎšÎťĎ…Ď„ÎąÎšÎźÎ˝ÎŽĎƒĎ„ĎÎą)“, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž СащОтО в нея са наПорони Монски Останки. КатО начин на иСграМдано Đľ ПнОгО пОдОйна на „ГрОйницата на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ, нО Đľ пО-ПаНка и няма странична каПора. От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° страна дрОПОсът Đľ пО-дъНъг – дъНМината ĐźŃƒ Đľ 65 Đź. ĐŸĐžĐşŃ€Đ¸Đ˛ŃŠŃ‚ ѝ Đľ йиН ŃŃ€ŃƒŃ‚ĐľĐ˝, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž пО вроПо на каПпаниито на ВоНи ĐżĐ°ŃˆĐ°, нО Đľ въСстанОвон проС 1951 Đł. ТрадициОннО ШНиПан со счита Са големия â€žĐžŃ‚ĐşŃ€Đ¸Đ˛Đ°Ń‚ĐľĐťâ€œ в тОСи рогиОн. Факт Đľ Ойачо, чо ангНичанито ĐżŃ€ĐžŃĐ˛ŃĐ˛Đ°Ń‚ ноСдрав инторос къП антикито вок проди ногО. ТОПас Đ‘Ń€ŃƒŃ, иСвостон и катО НОрд ЕНдин, проС 1802 Đł. ОрганиСира ОткриванотО на фасадата на ГрОйницата на АтроК и ОтПъкванотО на няколко сокции От нея, кОитО пО-къснО прОдава на Đ‘Ń€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš. ДМОн Đ‘Ń€Đ°ŃƒĐ˝, НОрд ХНигО, Ń‚ŃŠŃ€ĐłŃƒĐ˛Đ° с ВоНи ĐżĐ°ŃˆĐ° – заменя тОпОво Са архоОНОгичоски артофакти. Đ˜ ПнОгО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸â€Ś

Đ—Đ° съМаНонио Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ вроПо Đ´Đ° пОсотиП и ГрОйницата на КНитоПностра, СащОтО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° йърСаПо къП

ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝,

старата стОНица на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо пОкраК Останкито на Тиринт, Đ˛ŃŠĐˇĐżŃŃ‚ От ОПир. На вроПотО Đľ йиН ПОрски град, Đ° сога со наПира на ОкОНО 2 кП От йрога. Đ’ ПнОгО ПаториаНи що прОчотото, чо ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ (сога со ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎż) Đľ първата стОНица на нОвата гръцка дърМава, нО тОва но Đľ така. ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€ и саПО Са Посоц, първата стОНица Đľ на ОстрОв Егина (Aegina, ΑίγΚνι).

ХпОрод ĐźĐ¸Ń‚ĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° градът Đľ ОснОван От Навплий, один От аргОнавтито, син на ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝ и АПиПОна, и гО нарокъН Навплия (ÎÎąĎ…Ď€ÎťÎŻÎą), катО гО ОградиН и с кропОстна стона. Навплия няма ОсОйонО ваМнО Сначонио в дровнОстта. ĐŸŃ€ĐľĐˇ Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń пориОд Ń‚Ń Đľ иСвостна катО ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎżÎ˝), АнапНиОн (áźˆÎ˝ÎŹĎ€ÎťÎšÎżÎ˝) и АнапНиа (áźˆÎ˝ÎŹĎ€ÎťÎšÎą). ĐŸĐž вроПо на IV кръстОнОсон пОхОд и пО-къснОтО воноцианскО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ на тоСи СоПи градът Đľ Napoli di Romania. ОтОПанцито са иСвостни с тОва, чо транскрийират Постнито наименования на СавСотито СоПи, СатОва градът става ĐœĐžŃ€Đ° Đ™ĐľĐ˝Đ¸ŃˆĐľĐşĐ¸Ń€ (Mora YeniĹŸehir), От ĐœĐžŃ€ĐľŃ (ÎœĎ‰ĎÎ­ÎąĎ‚, ÎœĎ‰ĎÎšÎŹĎ‚) – сроднОвокОвнОтО наСванио на ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ, и „yeni ĹŸehir“ („нОв ĐłŃ€Đ°Đ´â€œ), свОйОдон провОд От гръцкОтО ÎÎľÎŹĎ€ÎżÎťÎˇ иНи итаНианскОтО Napoli. ĐĐ°Ń€Đ¸Ń‡Đ°Ń‚ гО и АнайОНи (AnabolÄą). Đ’ ĐşŃ€Đ°Ń на 19в. и начаНОтО на 20 в. градът со нарича однОвроПоннО ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝/Навплион (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎżÎ˝) и ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž (ÎÎąĎĎ€ÎťÎšÎż), катО и двото иПона со срощат в ОфициаНнито Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸. Напоследѩк со продпОчита фОрПата ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž. ХтОНица на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń От 1829 Đ´Đž 1834Đł., кОгатО краН ОтО Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ° Đ´Đ° проПости ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž в Атина. ĐĐ°ŃĐľĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž в ПОПонта Đľ ОкОНО 14 000Đ´ŃƒŃˆĐ¸, катО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇĐźŃŠŃ‚ Đľ ОснОвон пОПинък.

КропОстта ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸ паСи ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž

Над града дОПинира кропОстта ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸ (ΠιΝιΟΎδΚ), пОстрОона От воноцианцито проС 1711–1714 Đł. ДО нея Đ˛ĐžĐ´ŃŃ‚ 857 (пО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ данни 999) стъпаНа. ĐŚĐľĐťĐ¸ŃŃ‚ хъНП, висОк 216 Đź, Đľ ĐżŃ€ĐžŃ€ŃĐˇĐ°Đ˝ От Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸ и каСоПати (катО в Đ›ŃŽĐşŃĐľĐźĐąŃƒŃ€Đł). ĐŸĐž-нискО, на практика в самия град, со наПира Ощо однО ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ. КОгатО на 29.11.1822 Đł. въстаницито, вОдони От ХтаКкО ĐĄŃ‚Đ°ĐšĐşĐžĐżŃƒĐťĐž (ΣτΏΚκος ÎŁĎ„ÎąĎŠÎşĎŒĎ€ÎżĎ…ÎťÎżĎ‚) провСоПат ĐŸĐ°ĐťĐ°ĐźĐ¸Đ´Đ¸, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ двото ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Ń Đ¸ĐˇĐąŃƒŃ…Đ˛Đ° артиНориКска простроНка, в ĐşĐžŃŃ‚Đž в краКна сПотка пОйоМдават гърцито. Đ’ града иПа ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ на пъНкОвОдоца От бял каПък. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐľĐ˝ Đľ и йюстът на Ласкарина Đ‘ŃƒĐąŃƒĐťĐ¸Đ˝Đ° (Î›ÎąĎƒÎşÎąĎÎŻÎ˝Îą ÎœĎ€ÎżĎ…ÎźĎ€ÎżĎ…ÎťÎŻÎ˝Îą) прод Đ”ĐľĐ˛Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń НицоК, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐžĐąĐžŃ€ŃƒĐ´Đ˛Đ°ĐťĐ° своя Ń„ĐťĐžŃ‚Đ¸ĐťĐ¸Ń и катО ноин адПираН со вкНючиНа в ОсвОйОдитоНната йОрйа ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ. Đ’ СаНива на града иПа Ощо одна кропОст – Đ‘ŃƒŃ€Đ´ĐˇĐ¸ (ÎœĎ€ÎżĎĎĎ„ÎśÎš), наричана проС Đ˛ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń пориОд Kasteli (ÎšÎąĎƒĎ„Î­ÎťÎš). ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ° Đľ Đ´Đ° Сащитава СаНива От пирати. На 18.06.1822 Đł. гръцкито въстаници я провСоПат и пО тОСи начин ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ Ойсадата на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ части в града. Хога кропОстта со иСпОНСва Са прОвоМдано на Нотон ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ фостиваН.

Navplion, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

Đ’ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, на стъНйито на църквата „Хв. ĐĄĐżĐ¸Ń€Đ¸Đ´ĐžĐ˝â€œ, Đľ ŃƒĐąĐ¸Ń‚ ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ проСидонт на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ŃŃ‚ граф и Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐľĐ˝ Пинистър ЙОанис ĐšĐ°ĐżĐžĐ´Đ¸ŃŃ‚Ń€Đ¸Ń (ΙωΏννΡς ÎšÎąĎ€ÎżÎ´ÎŻĎƒĎ„ĎÎšÎąĎ‚).

Đ’ ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸ĐžĐ˝ Đľ рОдон Николас â€žĐ“ŃŠŃ€ĐşĐ°â€œ, один От 18-Ń‚Đľ ОцоНоНи ĐźĐžŃ€ŃŃ†Đ¸ на ĐœĐ°ĐłĐľĐťĐ°Đ˝, ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ¸ първОтО ОкОНОсвотскО ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ с кОрайа â€žĐ’Đ¸ĐşŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ńâ€œ.

ĐŃ€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐźŃƒĐˇĐľĐš Đľ в ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń воноциански арсонаН (8-15; 3/0â‚Ź) на ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´Đ° на ĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Đ¸Ń‚ŃƒŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ°. ĐĄŃ€ĐľŃ‰Ńƒ ногО Đľ Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° Vouleftikon, в ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ СасодаваН ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ гръцки парНаПонт. Градът со Đľ â€žŃĐżĐľŃ†Đ¸Đ°ĐťĐ¸ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đťâ€œ в прОиСвОдствОтО на йрОоници, гНавнО От кохНийар, ПОМото Đ´Đ° пОсотито и ĐœŃƒĐˇĐľŃ на йрОоницито в града.

Đ˘ŃƒĐş наПорихПо автОПат Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ˝Đ¸ ПОноти, нО ŃƒŃĐżŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° ĐşŃƒĐżĐ¸Đź саПО одна – â€žĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đžâ€œ – Са 2 â‚Ź. Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ°, „Лъвската ĐżĐžŃ€Ń‚Đ°â€œ От ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° явно йо ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐ° и автОПатът нитО ĐżŃƒŃĐşĐ°ŃˆĐľ ПОнота, нитО ни Đ˛Ń€ŃŠŃ‰Đ°ŃˆĐľ парито.

Градът Đľ пОйратиПон с Đ‘ŃƒŃ€ĐłĐ°Ń От 1984Đł.

Дон троти

ДОкатО пО-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° част От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° ĐżĐžŃ‡Đ¸Đ˛Đ°ŃˆĐľ, Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ дон СапОчна с пОсощониотО на

ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš

ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ проС 1834Đł. ĐźŃƒĐˇĐľĐš продНага на пОсотитоНито наК-дОйрито ОйраСци на Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž От ноОНита Đ´Đž риПската опОха. Đ˜ĐˇĐťĐžĐśĐľĐ˝Đ¸ са продПоти От наК-гОНоПито архоОНОгичоски Ойокти в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ кОитО СНатната пОгройаНна Паска на АгаПоПнОн, ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃŃ‚Đ° на ĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝ От нОс АртоПисиОн, ĐĐ˝Ń‚Đ¸ĐşĐ¸Ń‚ĐľŃ€Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń ПоханиСъП (Са кОКтО со продпОНага, чо Đľ навигациОнон ŃƒŃ€ĐľĐ´), надгрОйната стоНа на АристиОн и ПнОгО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸. ĐœŃƒĐˇĐľŃŃ‚ иСНага над 20 000 артофакти, кОотО ни кара саПО Đ´Đ° сѩжаляваме, чо но раСпОНагахПо с няколко дни, Са Đ´Đ° гО раСгНодаПо така, кактО ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ°. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń…Đ° ни впочатНонио ПнОМоствОтО доца, кОитО гО пОсощават (Са раСНика От Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń‚Đľ ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸). От 3-4 ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ въСпитаници на дотскито градини Đ´Đž ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на гиПнаСиаНна въСраст, ОрганиСиранО иНи ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đž, со СапОСнаваха с гръцката ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ°. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž правитоНствата на страната, ноСависиПО От партиКнито си ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Ń€Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń, иПат одинна ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ° пОНитика! Най-ПаНката стъпка, НоснО Ń€ĐľĐ°ĐťĐ¸ĐˇĐ¸Ń€ŃƒĐľĐźĐ° и Ńƒ нас, Đľ ĐąĐľĐˇĐżĐťĐ°Ń‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд Са всички Đ´Đž 18-ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ° въСраст в пОчти всички архоОНОгичоски Ойокти и ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ.

От ЙОанис раСйрахПо, чо пОради криСата и съкращониотО на йюдМотнито раСхОди, райОтнОтО вроПо на ĐźŃƒĐˇĐľŃ (Саради Охраната) Đľ съкратонО и вПостО в ОфициаНнО обявения час 8, тОК ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€Ń в 9! ХниПанотО но Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ĐľŃˆĐľĐ˝Đž навсякѩде, своткавицито са Сайранони. БиНотът Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со нОси ĐżĐžŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ˝Đž, Ń‚ŃŠĐš катО на вхОда на всяка СаНа со Отчита на йаркОд чотоц.

ЗНатната â€žĐœĐ°ŃĐşĐ° на ĐĐłĐ°ĐźĐľĐźĐ˝ĐžĐ˝â€œ От ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° същО Đľ Ń‚ŃƒĐş

National Archaeological Museum

адрос: GR-10682 Athens, Patission 44

GPS: 37° 59′ 21″, 23° 43′ 57″ (37.989167, 23.7325)

тоН.: +30 213 2144800

факс: +30 210 8213573, +30 210 8230800

e-mail:eam@culture.gr

web: http://www.namuseum.gr

цона: 7/0 ₏

райОтнО вроПо: 9-16, пОн 13-20, Сатв. 1 ŃĐ˝Ńƒ, 25 Пар, ВоНикдон, 1 ПаК, 25-26 док

ХНод пОсощониотО на ĐźŃƒĐˇĐľŃ со ОтправихПо къП хОтоНа, къдотО вочо ни чакаха ОстанаНата част От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° и Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃŃŠŃ‚, Са Đ´Đ° со ОтправиП, йоС Đ´Đ° спираПо на пОвочо Ойокти, къП градчотО

КаНаПйака,

къдотО Ń‰ŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń сНод Đ›Đ°ĐźĐ¸Ń ПинахПо проС ТорПОпиНито, къдотО Đľ и паПотникът на ЛоОнид (Leonidas Monument; GR-35009 Lamia; 38.796804, 22.536597). ВиМдат со краК ĐżŃŠŃ‚Ń иСвиращито От ПнОгО ПаНки иСвОри ПинораНни вОди, иСградон Đľ и ПаНък спа-цонтър.

КаНаПйака (ΚιΝιΟπΏκι) Đľ МивОписнО градчо с ОкОНО 7 000МитоНи, раСпОНОМонО на рока ĐĄĐ°ĐťĐ°ĐźĐ˛Ń€Đ¸Ń, на 50кП СападнО От Лариса. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1995 Đł. Ń‚ŃƒĐş Đľ Открита грОйница От 20 в. пр. Đ˝.Đľ. ТОгава Ń‚ŃƒĐş Đľ ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐž соНищотО АКгиниОн. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 10-11в. в тОСи раКОн Đľ йиН ĐľĐżĐ°Ń€Ń…Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ цонтър Хтаги (ΣτΏγοΚ). Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž КаНаПйака со появява ОкОНО 14в. и Đľ с Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ прОиСхОд и СначониотО на „сиНна ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚â€œ. Đ’ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń‚Đľ справОчници со иСпОНСват и иПоната КаНайака, КаНаПпака, КаНайаки и КаНайак.

ОснОвната СайоНоМитоНнОст на града са надвиснаНито скаНи, начаНО на ĐżŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´Đ˝Đ¸Ń парк â€žĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°â€œ.

â€žĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°â€œ СапОчва От КаНаПйака

ДъМдът, кОКтО ни прОсти пО вроПо на прохОда, наК-пОсНо ни настигна и Ń†ŃĐťĐ° нОщ со ля катО иС водрО. Вочо со ĐąĐľŃˆĐľ стъПниНО и направихПо наистина кратка раСхОдка иС градчотО, наК-вочо Đ´Đ° наПориП ОтвОрона аптока, сНод кОотО со прийрахПо в хОтоНа. мОтоНът Đľ чист, ŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đž раСпОНОМон, с ОтНична гНодка къП скаНито на ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°, нО ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đľ ПаНкО â€žĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ°â€œ. ĐĄĐžĐąŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ паркинг и йасоКнът Đ´ĐžĐżŃ€Đ¸Đ˝Đ°ŃŃŃ‚ Са иСйОра ĐźŃƒ. ХаКтът на хОтоНа Đľ тоМък, иСградон с Ń„ĐťĐ°Ńˆ. Đ—Đ° Đ´Đ° проПиното къП ангНОоСичната Đ˛ĐľŃ€ŃĐ¸Ń Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со ОгНодато Са индикатОр в дОНната част на страницата. ЗатОва пък Ń‚Ń но со провърта и Đľ Đ˝ĐľŃƒĐ´ĐžĐąĐ˝Đ° Са раСгНоМдано с така ПОдорнито напОсНодък ПОйиНни ŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐšŃŃ‚Đ˛Đ° с окран 1366 Ń… 768 иНи 1024 Ń… 600. КатО Ń†ŃĐťĐž хОтоНът иПа ПнОгО висОка Оцонка От пОтройитоНито на Booking.comи TripAdvisor.com.

Hotel Edelweiss

адрос: GR-42200, Eleutheriou Venizelou 3

GPS: 39.705148, 21.628792

тоН.: +30 2432023966, +30 2432023884, +30 2432077755

факс: +30 24324733

e-mail:info@hotel-edelweiss.gr

web:hotel-edelweiss.gr

wi-fi:йоСпНатнО password: 1234512345

Дон чотвърти

Няма истОричоски сведения Са ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° От дровнОстта. Đ—Đ° първи път ОйНастта со спОПонава сНод идванотО на ПОнаси От Хвота гОра проС 9 в. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž Ń‚Đľ ĐśĐ¸Đ˛ĐľŃŃ‚ ĐžŃ‚ŃˆĐľĐťĐ˝Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ в пощори в ОснОвата на скаНито, Đ° От 13 в. СапОчва иСграМданотО на Панастири пО върхОвото иП. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° (ÎœÎľĎ„Î­Ď‰ĎÎą) (От ПотоОрит (вися) – прОвиснаНи От нойотО) Đľ част От пНанината ĐŸĐ¸Đ˝Ń‚ с висОчина ОкОНО 2500 Đź., ĐşĐžŃŃ‚Đž прОдъНМава Đ´Đž Албания и со ŃĐźŃŃ‚Đ° Са прОдъНМонио на АНпито. Đ’ содиПонтнито скаНи иПа ПнОгО пощори, ОкОНО кОитО со виМдат цвотни потна. ТОва са кърпи, ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐ˝Đ¸ катО Đ´Đ°Ń€ – Са Сдраво и йНагОдонствио. От 20 Панастира в ПОПонта доКстват 6. Đ’ някои От Ń‚ŃŃ… дОстъпът на Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ¸ Ница Đľ Сайранон – ПОнасито са Откъснати От свота (Ń‚. нар. â€žĐľŃ€ĐľĐźĐ¸Ń‚Đ¸â€œ). ОйНастта Đľ Сащитона От ЎноскО и всяка Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ° наПоса Đľ Сайранона. РоПОнтнито доКнОсти со Đ¸ĐˇĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚ ПнОгО продпаСНивО и дОкОНкОтО Đľ въСПОМнО с остоствони ПаториаНи.

ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – скаНи и Панастири

ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ Панастир, кОКтО пОсотихПо йо

Хвота Варвара,

кОКтО Đľ иСвостон и катО â€žĐ ŃƒŃĐ°Đ˝Ńƒâ€œ (Rousanou, ÎœÎżÎ˝ÎŽ ÎĄÎżĎ…ĎƒÎŹÎ˝ÎżĎ…), Ń‚.Đľ. â€žĐ ŃƒŃĐşĐ¸Ńâ€œ (спОрод ĐŁĐ¸ĐşĐ¸ĐżĐľĐ´Đ¸ŃĐ¸ĐźĐľŃ‚Đž прОиСНиСа От ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚ĐľĐťŃ Đ ŃƒŃĐ°Đ˝ĐžŃ). ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо Đľ ОснОван От ĐłŃ€ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸ ПОнаси проС 1288 Đł. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1527-1529 Đł. ПОнаси От Панастира ОснОвават новия Панастир â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ. От 1988Đł. Панастирът става Монски и приоПа иПотО „Хв. Đ’Đ°Ń€Đ˛Đ°Ń€Đ°â€œ. Роставриран Đľ с пОПОщта на гръцката дърМава. Đ—Đ° Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° пОНСа Đľ, чо вПостО старито стръПни и Опасни стъНйи са иСградони алея и два ПОста. ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ Đľ на три нива. Ќърквата Đľ със ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń пНан катО тоСи в Хвота гОра, нО Ń‚ŃƒĐş иПа одна ОсОйонОст – пОради Нипса на ĐźŃŃŃ‚Đž ОНтарът но Đľ От иСтОк, Đ° От соворната страна. КатОНикОнът Đľ с ПнОгОцвотни фроски От 1561Đł., От вроПотО на Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝ АрсониК. ĐĐ°Ń€Đ°Ń‚Đ¸Đ˛Đ˝ĐžŃ‚Đž Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž обяснява ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸ŃŃ‚Đ° (ŃŃ‚Ń€Đ°Đ´Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на свотцито) на нограПОтнито Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ катО кОПикс. Заради СавъртанотО на ОНтара От иСтОк на совор Đľ Đ˝Đ°Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˝ канОна и иПа сПосвано на сцонито От юМната и Сападната страна, напр. â€žĐŸĐ¸ĐľŃ‚Đ°â€œ (ОпНакванотО) и „Успонио на св. Đ‘ĐžĐłĐžŃ€ĐžĐ´Đ¸Ń†Đ°â€œ но са „на Постата ŃĐ¸â€œ. ФОнът Đľ тъПон, Са Đ´Đ° иСпъкно ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸Ń пНан и наК-вочо СНатнито ОроОНи на свотцито, с кОотО со пОдчортава ĐąĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ иП характор. От спътницито си раСйрахПо, чо и в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, ОкОНО ĐšĐ°Ń€ĐťŃƒĐşĐžĐ˛Đž иПа църква, иСОграфисана в ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń стиН, нО ПнОгО СаноПарона.

ХюрроаНистична гНодка От â€žĐ ŃƒŃĐ°Đ˝Ńƒâ€œ къП дОНината

Двата праСника на Панастира са св. Варвара (пОкрОвитоНка на пОчинаНито От вноСапна сПърт, кОитО но са иПаНи въСПОМнОст Đ´Đ° со ĐżĐžĐşĐ°ŃŃ‚ и ĐżŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃŃ‚ŃŃ‚) на 4 докоПври и ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ ГОспОдно на 6 Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚. Đ’ ПОПонта в ОйитоНта ŃĐťŃƒĐśĐ°Ń‚ 13 ПОнахини. Жони с пантаНОни (късито пОНи и гОНито раПоно но ОйсъМдаПо) но со Đ´ĐžĐżŃƒŃĐşĐ°Ń‚, СатОва на вхОда со раСдават простиНки, с кОитО Ń‚Đľ Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐżĐ°ŃˆĐ°Ń‚. ХниПкито са Сайранони навсякѩде сНод кНопаНОтО. От ПНада ĐźĐžĐ˝Đ°Ń…Đ¸Đ˝Ń ПОМото Đ´Đ° ĐˇĐ°ĐşŃƒĐżĐ¸Ń‚Đľ ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€ – каПъчо със скица на Панастир и каНиграфски иСписанО иПо.

Monastery of Rousanou

адрос: GR-42200 Kalampåka, Kastrakiou-Meteoron

GPS: 39.721412, 21.632014

тоН.: +30 2432 022649

цона: 3 ₏

райОтнО вроПо: 9-14, йоС ŃŃ€ŃĐ´Đ°

ĐĄĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ Панастир, кОКтО пОсотихПо, йо â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ, иНи кактО Đľ пО-иСвостон

Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€ (ΙξρΏ ÎœÎżÎ˝ÎŽ ÎœÎľÎłÎŹÎťÎżĎ… ÎœÎľĎ„ÎľĎŽĎÎżĎ…)

Най-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ Панастир в MотоОра Đľ съСдадон От св. АтанасиК От Хв. гОра ОкОНО 1340 Đł. ТОК Đľ и ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝ и дава иПотО на скаНата â€žĐ¨Đ¸Ń€ĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ ĐşĐ°ĐźŃŠĐşâ€œ. ХпОрод Ногондата ПОнахът но со Đľ каториН пО нея, Đ° Đľ йиН проносон От ОроН. ДоНОтО Đľ прОдъНМонО От ЙОан ĐŁŃ€ĐžŃˆ ĐŸĐ°ĐťĐľĐžĐťĐžĐł, кОКтО Đľ От царската Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń и с виСантиКскО-сръйски прОиСхОд. ОткаСва со От трОна на Епир и Тесалия (иНи Đľ йиН ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´ĐľĐ˝ Đ´Đ° гО направи) и става ПОнах. Đ˜ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚ĐľĐ˝ Đľ с църкОвнОтО си иПо ЙОасаф ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ¸Ń‚.

ДОстъпът Đ´Đž Панастира Đľ йиН пО дървони стъНйи и с приПитивон хаспоН. ХНод 1923 Đł. с пОдкропата на гръцкОтО правитоНствО са иСградони стъНйито, кОитО со пОНСват и дОсога. ĐŸĐž ПОст со проПинава над прОпастта, сНод тОва проС къс Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐť в скаНата и со стига Đ´Đž пНОщадка с Đ˝Đ¸ŃˆĐ°, къдотО първОначаНнО Đľ живял св. АтанасиК. Đ˘ŃƒĐş со наПира один От трито паракНиса на Панастира, пОсвотон на БОгОрОдица. Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ два са пОсвотони на ЙОан ĐŸŃ€ĐľĐ´Ń‚ĐľŃ‡Đ° и на св. св. КОнстантин и ЕНона. ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş Ń‚ŃŃĐ˝Đ° пътока вОди нагОро, катО на някои Поста раСПинаванотО Đľ прОйНоПатичнО. ВтОрата пОНОвина От иСкачванотО Đľ пО сравнитоНнО ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐ¸ съвроПонни стъНйи.

â€žĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ“ĐžŃĐżĐžĐ´Đ˝Đľâ€œ Đľ наК-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ и наК-Đ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚ Панастир в ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°

ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ со наПира на 613Đź. надП. висОчина. На Монито ОтнОвО со раСдават простиНки. Đ’Đ´ŃŃĐ˝Đž От вхОда са скНадОвото Са винО и Сохтин. Đ˘ŃƒĐş со наПира и кНопаНОтО – проС Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń пориОд каПйанито са Сайранони и с кНопаНОтО со даваНО начаНОтО на ŃĐťŃƒĐśĐąĐ°Ń‚Đ°, катО ритъПът ĐžŃ‚ĐłĐžĐ˛Đ°Ń€Ń на кНючОва Đ´ŃƒĐźĐ° иНи стих От ПОНитва. ĐŸĐž-нагОро со наПира цисторна Са вОда и кОстницата на ПОнасито. ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ˛Đ¸Đ´ малкия ѝ раСПор и ĐąŃ€ĐžŃ на чоропито в нея – иНи ПОнасито родОвнО со пропОгройват, иНи Ń‚ŃƒĐş со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ саПО Останкито на Đ¸ĐłŃƒĐźĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž АтанасиК ĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ° ПаНка чорква. ЙОасаф я Ń€Đ°ĐˇŃˆĐ¸Ń€ŃĐ˛Đ°. КатОНикОнът Đľ пОсвотон на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ ГОспОдно. Đ’ продвориотО 4кОНОни ĐşŃ€ĐľĐżŃŃ‚ пОкрива От 9ПаНки ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ°. Đ˜ĐˇĐžĐłŃ€Đ°Ń„Đ¸ŃĐ°Đ˝Đž Đľ със сцони От ĐźŃŠŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на свотцито. Гродито същО са ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸. Đ’ одна От Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸Ń‚Đľ са пОНОМони ПОщито на св. АтанасиК и на ЙОасаф.

ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1544Đł., пО вроПотО на КорОПОнах ХиПоОн, иПа нОвО надграМдано. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо сцонито ОтIи VIIВсоНонски съйОр, свърСани с дОгПата, са доНО на ТоОфан Критски От 1552-53Đł. Đ˜ Ń‚ŃƒĐş фОнът Đľ тъПон, ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ пНан – ŃŃ€ŃŠĐş. Đ˜ ПнОгО СНатО! ĐŸĐžĐťĐ¸ĐťĐľĐ¸Ń‚Đľ са ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸ с Ń‰Ń€Đ°ŃƒŃĐžĐ˛Đ¸ ŃĐšŃ†Đ°, кОитО сиПвОНиСират как Đ˛ŃŃ€Đ°Ń‚Đ° Đľ скрита пОд Ń‡ĐľŃ€ŃƒĐżĐşĐ°Ń‚Đ° на МоНаниотО. На ПнОгО Поста со виМда сиПвОНът на Đ’Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń – Đ´Đ˛ŃƒĐłĐťĐ°Đ˛Đ¸ŃŃ‚ ОроН, ĐžŃ‚Ń€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰ връСката на Đ˜ĐˇŃ‚ĐžĐşĐ° и Запада.

ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1790 Đł. Đľ иСписана икОната „Хв. БОгОрОдица с Đ˝ĐľŃƒĐ˛ŃŃ…Đ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° Ń€ĐžĐˇĐ°â€œ, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ пОставона на йОгатО Ń€ĐľĐˇĐąĐžĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń икОнОстас.

ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž стонОписи в църквата са правони сНод 1550 Đł., нО тоСи в ОНтара са От 14 в., От Ń‚.нар. â€žĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ° ŃˆĐşĐžĐťĐ°â€œ. ВсъщнОст ОНтарът на ŃĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° църква Đľ първОначаНната църква на АтанасиК. ДъНМината ĐźŃƒ Đľ над 10 Đź., при над 30 Đź. Ойща дъНМина на храПа.

Đ˘Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Панастира Đľ дъНга ОкОНО 35 Đź. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đž Đľ, чо СаоднО със свотцито са иСОйраСони ОПир, ĐŸĐťĐ°Ń‚ĐžĐ˝, АристОтоН, ХОНОн‌

ВоНики оНински ПисНитоНи са иСОграфисани на Ń‚Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ°

Đ’ Панастира доКства ПаНък ĐźŃƒĐˇĐľĐš със сйирка От виСантиКски ръкОписи и истОричоски Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸ и сниПки, гНавнО От пориОда ОкОНО II св. вОКна.

Grand Meteoron

адрос: GR-42200 Kalampåka, Kastrakiou-Meteoron

GPS: 39.726616, 21.625711

тоН.: +30 2432 022278

цона: 3 ₏

райОтнО вроПо: 9-16, йоС втО-ŃŃ€Ń.

На съсодната скаНа со наПира Панастирът â€žĐ’Đ°Ń€ĐťĐ°Đ°Đźâ€œ (ÎœÎżÎ˝ÎŽ ΒιρΝιΏΟ; 39.714167, 21.626944), в кОКтО иПа йъчва, пОйираща 12 000 Đť. винО.

ОтдоНнО От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ Панастири со наПира „Хв. Đ˘Ń€ĐžĐ¸Ń†Đ°â€œ (ÎœÎżÎ˝ÎŽ Αγίις ΤρΚΏδος; 39.714167, 21.626944). ДО 1923 Đł. саПО ПОнасито са иПаНи дОстъп Đ´Đž ногО, Đ° Са ĐźĐ¸Ń€ŃĐ˝Đ¸ тОК Đľ йиН Сайранон. ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ со наПира на висОка 400 Đź. скаНа и Ń‚ŃƒĐş Đľ сниПан один От фиНПито Са ДМоКПс БОнд.

„Хвоти ĐĄŃ‚ĐľŃ„Đ°Đ˝â€œ (Αγίου ΣτξφΏνου; 39.70886347, 21.64028943) Đľ наК-Đ˝ĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚, наК-ĐąĐťĐ¸ĐˇĐşĐ¸ŃŃ‚ Đ´Đž КаНаПйака и наК-НоснО Đ´ĐžŃŃ‚ŃŠĐżĐ˝Đ¸ŃŃ‚ Панастир. ЧастичнО Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝ От итаНианскито йОПйардирОвки проС II св. вОКна, Đ° сНод нея ŃĐťŃƒĐśĐ¸ Са ŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ¸Ń‰Đľ и приют Са доцата От КаНаПйака. ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ таСи причина в ангНОоСичнито ПаториаНи тОК со ОйОСначава катО „convent“, Đ° но катО „monastery“.

На сНиСано От ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ Са ПаНкО в

ЗиндрОс,

наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° райОтиНница Са икОни в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. От Đł-Ма Đ›Đ¸ĐťĐ¸Ń Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ°, ŃĐťŃƒĐśĐ¸Ń‚ĐľĐť на фирПата, раСйрахПо, чо икОнито, кОитО со иСрайОтват, са няколко вида:

1. ръчни– ĐżĐžĐ´ĐłĐžŃ‚Đ˛Ń со ОснОвата; йОито са остоствони, раСтвОрони в ĐľĐźŃƒĐťŃĐ¸Ń От ŃĐšŃ‡ĐľĐ˝ МъНтък и Оцот; сНод ĐžŃ†Đ˛ĐľŃ‚ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ на иСОйраМониотО со ĐżĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Ń ĐˇĐťĐ°Ń‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ фОн; просОва со Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ дъска От НипОвО иНи ПасНинОвО дървО; Накират со и со ŃŃŠŃŃ‚Đ°Ń€ŃĐ˛Đ°Ń‚; Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž ръчнО; СоНон сортификат Са автонтичнОст.
2. кОПпютърни– катО ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ¸Ń вид, нО йОито со Đ˝Đ°Đ˝Đ°ŃŃŃ‚ с кОПпютър, така чо иПа ĐżĐžĐ˛Ń‚ĐžŃ€ŃĐľĐźĐžŃŃ‚; бял сортификат.
3. НитОграфии– Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž ĐźĐ°ŃˆĐ¸Đ˝Đ˝Đ° иСрайОтка; ĐşĐ°Ń„ŃĐ˛ сортификат.
4. със сройърон ОйкОв.

От ПагаСина ПОМо Đ´Đ° со ĐşŃƒĐżĐ¸ кОпио на „Хв. БОгОрОдица с Đ˝ĐľŃƒĐ˛ŃŃ…Đ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° Ń€ĐžĐˇĐ°â€œ („Virgin Mary the Unfading Rose“), СакриНница на ОйНастта. ТаСи икОна Đľ одна От ПаНкОтО, на кОитО Đ˜ŃŃƒŃ Đľ иСОйраСон в Ń†ŃĐť ръст катО иПпоратОр. БОгОрОдица дърМи в ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚Đ° си ръка МитО – сиПвОН на пНОдОрОдиотО, нОвОтО начаНО, ворнОстта в йрака, Đ° в Đ´ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° – рОСата, сиПвОН на Đ˝ĐľŃƒĐźĐ¸Ń€Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° надоМда. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐťĐ°ĐłĐ°Ń‚ со и сориОграфски икОни, църкОвна ŃƒŃ‚Đ˛Đ°Ń€, бял и чорон Ń‚Đ°ĐźŃĐ˝, сПирна. ĐŸŃ€Đ¸ пО-гОНоПи ĐżĐžĐşŃƒĐżĐşĐ¸ со ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ СначитоНни Отстъпки, Đ° пО-къснО в Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° йо раСиграна тОПйОНа и триПа щастНивци ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Ń…Đ° награди От ПагаСина.

Zindros Workshops

адрос: GR-42200 Kalabaka, Meteora Ring Road

GPS: 39.697796, 21.645840

тоН./факс: +30 24320 75913

ПОй.: +30 6974 020632

Đ›Đ¸ĐťĐ¸Ń Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ°: +30 6996 728732, +359 899 770694

e-mail:shop@zindros.gr

web:www.zindros.gr

ĐĐ°ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и со ОтправихПо на совор. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо краК рока ĐŸĐľĐ˝ĐľĐš – наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° рока в Тесалия. Đ˘ŃƒĐş АпОНОн сроща Дафно и Са Đ´Đ° со спаси От ногО (СащО?) Ń‚Ń ПОНи йаща си ĐŸĐľĐ˝ĐľĐš Са пОПОщ и тОК я провръща в НаврОвО (дафинОвО) дървО. АпОНОн ĐžŃ‚Ń‡ŃƒĐżĐ¸Đť кНОнчо и свиН воноц, Са Đ´Đ° нОси винаги със сойо си НюйиПата‌ (сърцораСдиратоНнО!). Аязмо и ПаНка църква, пОсвотона на св. ĐŸĐ°Ń€Đ°ŃĐşĐľĐ˛Đ°, каСват, пОПага Са Очни йОНости.

Вочорта стигнахПо дО

ĐŸĐ°Ń€Đ°ĐťĐ¸Ń Каторини,

къдотО ни ĐąĐľŃˆĐľ Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°Ń‚Đ°. ГрадчотО Đľ типичнО Са Постата, пОсощавани От Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸: кОМи, таворна, хОтоН, кОМи, ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸, хОтоН, ĐşĐžĐśĐ¸â€ŚĐŸĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰Đž Đľ Са хОра, Ń‡Đ¸ŃŃ‚Đž продстава Са пОчивка со върти в триъгъНника хОтоН – таворна – пНаМ. Единствоната СайоНоМитоНнОст, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ, йо Освотоната (сНод 17:00!) църква.

ОкаСа со Ойачо, чо ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ mafioso прави сватйа на Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€Ń си и гадийОрдОвото но ни ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…Đ° Đ´Đ° вНоСоП, каПО Ни Đ´Đ° сниПаПо. ĐŁŃĐżŃŃ…ĐźĐľ саПО Đ´Đ° надСърноП проС вхОда. Охраната Đ¸ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ катО АН ĐŸĐ°Ń‡Đ¸Đ˝Đž проС 60-Ń‚Đľ: йоНи риСи йоС вратОвръСки, иСвадони яки над сакОтО, Нанци‌

ĐĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°Ń‚Đ° ни йо в хОтоН â€žĐŸĐžŃĐľĐšĐ´ĐžĐ˝â€œ, йНиСО Đ´Đž пНаМа и цонтъра на градчотО. Đ‘ĐľŃˆĐľ дОста ĐˇĐ°Ń…ĐťĐ°Đ´Đ˝ŃĐťĐž, така чо вкНючиНОтО со парнО ни иСнонада ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž. Đ—Đ° ОстанаНОтО: съПнитоНна чистОта, вОдата в ĐąĐ°Đ˝ŃŃ‚Đ° одва со Оттича, саПО дво ŃĐ°ĐżŃƒĐ˝Ń‡ĐľŃ‚Đ°, йоС ŃˆĐ°ĐźĐżĐžĐ°Đ˝ и Đ´Ń€. â€žĐľĐşŃŃ‚Ń€Đ¸â€œ, пОд хНадиНника точо вОда, ностайиНон инторнот, саКтът но Đľ обновяван От 2010, няма рокНаПни ПаториаНи‌ Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž иСвън соСОна но со пОНагат такива гриМи Са пОддръМката, кактО проС ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž.

Hotel Poseidon

адрос: GR-60100 Paralia Katerinis, Odos Vasileos Konstantinou 3

GPS: 40.267921, 22.596211

тоН.: +30 23510 61331

факс: +30 23510 62654

e-mail:info@paraliaposeidon.gr

web:www.paraliaposeidon.gr

wi-fi:йоСпНатнО password: poseidon61331

Дон поти

ĐĄŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° ĐžŃ‚ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ къП

ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝,

къдотО Đ˝ŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ продвидон простОК. ĐŸo ĐżŃŠŃ‚Ń ПинахПо краК кропОстта ĐŸĐťĐ°Ń‚Đ°ĐźĐžĐ˝ĐžŃ (ÎšÎŹĎƒĎ„ĎÎż του ΠΝιτιΟώνι; 40.006, 22.5983), одна От наК-дОйро СапаСонито в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń, стрОона От кръстОнОсцито в пориОда 1204-1217Đł. РаСкОпкито От 1995Đł. дават ОснОванио Đ´Đ° со ŃĐźŃŃ‚Đ°, чо Ń‚ŃƒĐş со Đľ наПираН Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ град Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸ĐžĐ˝. Đ˘ŃƒĐş со прОвоМда ĐľĐśĐľĐłĐžĐ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ОНиПпиКски ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ и тоатраНон фостиваН (ÎŚÎľĎƒĎ„ÎšÎ˛ÎŹÎť ÎŸÎťĎÎźĎ€ÎżĎ…). На соворОСапад со виМдаха СасноМонито скНОнОво на ОНиПп.

Đ’ ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝ ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ Са кратка Ń„ĐžŃ‚ĐžĐżĐ°ŃƒĐˇĐ° Đ´Đž оПйНоПатичната â€žĐ‘ŃĐťĐ° ĐşŃƒĐťĐ°â€œ, пОПОтахПо со иС ĐşŃ€Đ°ĐšĐąŃ€ĐľĐśĐ˝Đ¸Ń парк, раСгНодахПо ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃŃ‚Đ° на один ОкНюПан ФиНип ĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸, сНод кОотО направихПо голяма панОраПна ОйикОНка.

Ќърквата „Хв. Đ”Đ¸ĐźĐ¸Ń‚ŃŠŃ€â€œ – ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝

Ќърквата „Хв. Đ”Đ¸ĐźĐ¸Ń‚ŃŠŃ€â€œ (ΆγΚος ΔΡΟΎτρΚος τΡς Î˜ÎľĎƒĎƒÎąÎťÎżÎ˝ÎŻÎşÎˇĎ‚) Đľ один От сиПвОНито на ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝

ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС Ń†ĐľĐťĐ¸Ń град, качихПо со Đ´Đž кропОстта и пОгНоднахПо града От висОкО, сНод кОотО прОдъНМихПо къП

КаваНа

ĐŸĐž прОграПа Ń‚ŃƒĐş иПахПо раСхОдка иС старата част на града и кропОстта. ĐŸĐ°Đş ĐˇĐ°ĐżĐžŃ‡Đ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° ваНи, ĐąŃŃ…ĐźĐľ вочо со качваНи на хъНПа, и Ń‚Đž при пО-Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đž вроПо, ОтнОвО с ЙОанис, така чо со ОткаСахПо и ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đž ОйикОНихПо раКОна над пристанищотО.

Đ’ кѩсния сНодОйод со ŃĐąĐžĐłŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ с ЙОанис, ОйощахПо си нОви срощи и со ОтправихПо къП Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń.

АвтОр: АнМоНО АнгоНОв

ХниПки: ЕПа Đ–ŃƒĐ˝Đ¸Ń‡

Ощо сниПки От ŠЕПа Đ–ŃƒĐ˝Đ¸Ń‡:

Athens (2014-11-05 Panathinaikos Stadium)

Athens (2014-11-05 Parliament)

Athens (2014-11-05 New Acropolis Museum)

Athens (2014-11-05 Acropolis)

Athens (2014-11-05)

Corinth (2014-11-06 Corinth Canal)

Salamis (2014-11-06 Saronic Gulf)

Epidaurus (2014-11-06 Sanctuary of Asklepios)

Mycenae (2014-11-06 Site & Museum)

Mycenae (2014-11-06 Tomb of Agamemnon)

Nafplion (2014-11-06)

Athens (2014-11-07 National ArchaeolĐžgical Museum)

Kalambaka (2014-11-07)

Kalambaka (2014-11-08)

Meteora (2014-11-08)

Meteora (2014-11-08 St. Barbara)

Meteora (2014-11-08 Grand Meteoron)

Kalambaka (2014-11-08 Zindros Workshop)

Paralia Katerinis (2014-11-08)

Thessaloniki (2014-11-09)

Kavala (2014-11-09)

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – на картата:

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

Ощо пътописи От йНиСки Поста:

1. Đ˜ĐˇĐ˛ŃŠĐ˝ соСОна иС Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (1): Атина и Епидавър
2. ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝, ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° и КаваНа – три дни ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ пОд осоннОтО сНънцо на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
3. Една сНънчова содПица пО пътищата на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (2): ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°
4. Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (Дровна ЕНада – ĐŸĐľĐťĐžĐżĐžĐ˝ĐľŃ (1): ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž , АргОс, ЕпидаврОс
5. Đ˜Đˇ църквито и Панастирито на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń и Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Ń(1): ĐĄĐžĐťŃƒĐ˝ – ĐŸĐ°Đ˝Đ°ĐłĐ¸Ń ĐĄŃƒĐźĐľĐťĐ° и ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ°
6. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – Атина – ВОНОс (1)
7. Най-ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° Нова гОдина в ĐĐ°Ń„ĐżĐťĐ¸Đž, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
8. Една сНънчова содПица пО пътищата на Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń (1)
9. ĐœĐľŃ‚ĐľĐžŃ€Đ° – Атина – ВОНОс (2)
10. Да ŃƒĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Đź ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž … в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń
11. На пНаМ в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń – даКто акъН!
12. На ПОро Са дон (пНаМ ĐœĐ°Đ˝Đ´Ń€Đ°Ń в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń,Ń„ĐľĐ˛Ń€ŃƒĐ°Ń€Đ¸)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Тази седмица осъдих успешно България Ер за забавен полет (в смисъл на забавен с 5 часа, не че ми е било забавно на борда).

Това дело не е кой знае какво, но подобни забавяния стават често, авиокомпаниите имат интерес да правят нещата трудни, българите се движат по схемата „бе къде ще се занимавам“, а европейското законодателство по темата ясно казва, че ако ви забавят полета, ви дължат пари. За това е хубаво да се знае.

Ето как да си вземете обезщетението, ако са ви забавили полета (Важи и за стари полети, щото давността на тази регулация е 5 години.)

0. Знанието е сила

Бъдете сигурни че сте прочели цялото инфо от ЕС за забавени полети. Обезщетенията важат само ако летите от/до летище в ЕС. И не се отнася, ако има буря или джихад, но накратко: ако всички самолети си летят, а вашия се бави с повече от 3 часа, ви дължат обезщетение. Колко и как пише по-горе.

1. На място на летището

• Бъдете сигурни, че сте се чекирали навреме. Обезщетенията не важат, ако сте си изпуснали полета.
• Пазете билет и бордова карта.
• Ако излитането се забави с повече от 3 часа, съберете контактите на други хора. Въпреки че в България няма class-action дела, но този тип дела се печелят лесно. Ако делото се води от повече от 1 човек, решението на съда е 1 за всички, авиокомпанията губи много повече пари, а работата на адвоката е по-лека. (В моя забавен полет се опитах да събера мейлите на хората които чакаха на гейта 5 часа, но никой не му се занимаваше, сякаш имаха по-важна работа…)

2. След полета

Изпратете писмо до мейла/формата на вашата авиокомпания за оплаквания. Принципно всяка авиокомпания има такъв по регулация, но ги крият. На Bulgaria Air мейла за жалби е логичното crfb@air.bg и когато подавах жалба го нямаше на сайта. После с няколко телефонни разговора го сложиха, но зафичкан.

Писмото трябва да съдържа:

• Вашето име
• Номер на билет
• Номер на полет, дати
• Описание какво се е случило
• Кога сте кацнали и точното закъснение (обезщетението важи до времето на кацане, не на излитане). Не се притеснявайте ако не знаете тези детайли, те има как да ги проверят

Компанията трябва да ви отговорят в двуседмичен срок дали ще ви обезщетят или не. Ако „не“…

3. Гет а лояр

вземете отговора (защо няма да ви обезщетят) и си намерете адвокат. Аз работя с мой приятел адв. Иванов преди всичко щото е пич и и има десетки такива дела спечелени, дори пише забавно.

В моя случай Bulgaria Air казаха че самолета им се е счупил и е трябвало да го сменят с нов, което не е моя грижа като пътник. Както и да е, техния отговор помогна на делото, щото в ЕС регулациите пише, че техническата неизправност не е причина да не се плащат обезщетения.

Адвокатът най-често праща любезно писмо до авиокомпанията, но ако не получите отговор се завежда дело. Писмото (и жалбата) служат като доказателство пред съда, че сте опитали с добро.

Оправянето на правните документи ще ви отнеме макс 2 часа. Трябва ви договор с адвоката, и да платите съдебна такса по банка (тя е 5% от иска и минимум 50 лева, т.е. ако обезщетението е 500 лева, трябва да платите до 50 лева, после те ви се връщат). Не трябва да ходите в съда, не си мислете, че ще загубите повече от тези 2 часа.

4. Win!

В моя случай решението излезе точно 1 година след полета, което е супер, щото тъкмо сте забравили за тези пари.

И така, отстоявайте си правата винаги, защото както казва моя адвокат: „това е единственият начин да се „възпитават“ компаниите и да се наложат някакви по-справедливи пазарни правила.“

The post Как да получим обезщетения при забавен или отменен полет appeared first on Eenk.com.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Find English below – a refugee looking for a job

Бежанец от Сирия, който скоро ще получи статут търси работа. По образование е инженер – електроника. Има опит като технически отговорник на радио-станция, а също и в програмирането на системи за контрол (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). Говори арабски, кюрдски, английски и турски. Моля споделете!

EN
A Syrian asylum seeker who is about to receive his refugee status soon is looking for a job. He is an electronic engineer. He has experience as a technical manager of a radio station as well as in programming control systems (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). He speaks Arabic, Kurdish, English and Turkish. Please share this information!

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Интересно е да се пътува на север от Москва. След 300-400 км вече се забелязва, как природата се променя. Растителността става иглолистна, а и самото небе, и слънчевата светлина са някак различни. Може да се обясни доста по-научно, но аз бих могъл да го представя ей така…чисто профански :). Както каза адашът “небето е по-близко”:

Из Русия

На път за Петербург бяхме планирали да посетим град Велики Новгород:

Велики Новгород

Сградата на общината....как успях да я хвана тази бракма на снимката просто

Новгород се слави като най-стария град в Русия, основан през 859-та година. В продължение на няколко века е столица на Новгородската република, докато през 15-ти век Иван III го присъединява към Московското княжество. В града се намира много красив, съвсем компактен Кремъл, който е и много добре поддържан. В центъра на комплекса се намира паметникът “Хилядолетие Русия”:

паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Паметникът "Хилядолетие Русия"

Градът е разположен на река Волхов, която е плавателна по цялата си дължина. За мен беше много изненадващо да науча, че Велики Новгород е бил част от търговския съюз Ханза.

Велики Новгород

Велики Новгород

И разбира се...снимката с парите

След като се разходихме из Кремъла, пихме по един квас и продължихме към Петербург:

към Петербург

Едно клипче от влизането ни в Санкт-Петербург:

https://www.youtube.com/watch?v=MK4U_GtWzOY

По една бира по случая

И едно интересно сравнение старо:ново

Русия и Москва много извращават представите за голямо/малко, близко/далече. Специално руснаците са тотално повредени в това отношение. В Петербург на два пъти се запознавахме с хора от град Мурманск, който се намира на брега на Баренцово море на 1550 км (!!) от Петербург и въпросните хора се представяха по следния начин: - “Аз съм от един град наблизо - Мурманск”. Като цяло критериите за разстояние са - ако е на по-малко от 2 дни път с влак, значи е близо.

В нашия случай много се радвахме като пристигнахме в Петербург, защото въпреки, че той също е многомилионен град, след Москва просто ни се струваше като последното провинциално градче. Така спокойно, няма коли по пътищата… приказка.


Санкт-Петербурге много по-туристически ориентиран, много по-приветлив град. Москва не е уютна, ама хич. Тя е огромна, масивна, смазва те.
На първия си ден отидохме до двореца “Петерхоф”, лятната резиденция на Петър Велики, който е и основател на града. Целият дворцов комплекс е невероятно красив. Ето снимки от мястото:

дворец "Петерхоф"

дворец "Петерхоф"

дворец "Петерхоф"

дворец "Петерхоф"

дворец "Петерхоф"

В късния следобед решихме да се върнем обратно в града и да се отбием през центъра:

към града

Това е една от най-красивите църкви в града, казва се “Спаса-на-крови” или “Спасител на кръвта”. Изградена е в началото на 20-ти век и е посветена на гибелта на император Александър II… същият, който стои пред Народното събрание в София. Той е загинал в резултат на покушение, извършено на броени метри от мястото, където сега се разполага храмът:

Спаса-на-крови

Няколко снимки от главния площад на града - Дворцовият площад.

Александровската колона, посветена на победата над Наполеон

Зимният дворец

Не посетихме Ермитажа, тъй като опашките бяха умопомрачителни.

За мен лично Санкт-Петербург бе най-красивият град, който посетихме. Ако Москва е музей на СССР под открито небе, то Петербург е музей на Руската империя. Петър I го основава в началото на 18-ти век и премества столицата там с цел по-голяма близост до шведите, с които Русия тогава често воюва. Местността е била блатиста, така че е трябвало тези блата да бъдат пресушени. За оформлението на града са били поканени водещи италиански архитекти, като по цели булеварди се наблюдава ансамблово застрояване. Въобще строено е с голям размах.

Една вечерна снимка на паметника на Петър Велики

Исакиевский собор - една от перлите на града

Ето и няколко снимки от метрото. Беше интересно, че при някои линии мотрисата спираше на перона пред едни такива врати, които се отваряха заедно с тези на самата мотриса:

метрото

метрото

Ще си позволя да ви разкажа малко повече за историята на следващата снимка. Както знаете, едно от най-големите изпитания за града е била Ленинградската блокада през Втората световна война, продължила 900 дни. Наред с несгодите, свързани с недостатъчно стоки от първа необходимост, градът е бил подложен и на периодичен артилерийски обстрел. Градът е бил блокиран както от финландски войски от север, така и от силите на Вермахта. Получавало се е така, че по Невски проспект, където тази снимка е направена, от една страна на улицата са падали немските бомби, а от другата - финландските. По обясними причини финландците не са имали възможност за толкова интензивен обстрел, затова тази табела предупреждава, че тази страна на улицата е най-опасна, тъй като на нея падат немските бомби:

по Невски проспект

Посетихме също така и Петропавловската крепост. От тук всъщност е започнало разрастването на целия град:

Петропавловската крепост

Петропавловската крепост

Санкт Петербург

В непосредствена близост се намираше и Санктпетербургската джамия. Води се за най-северния мюсюлмански храм в света. Построена е в началото на 20-ти век, за да отговори на нуждите на мюсюлмани, идващи в столицата от различни краища на Руската империя:

Санктпетербургската джамия

Направихме си и една екскурзия с лодка по река Нева и каналите на града. Цената е около 15-20 лв.

с лодка по река Нева

с лодка по река Нева

с лодка по река Нева

с лодка по река Нева

Две снимки от Василевски остров - районът, където се помещават старата борса, митница и др.

Василевски остров

Василевски остров

Уважих и крайцера “Аврора”:

Аврора

Исакиевския собор и площада пред него. Паметникът е на Николай Първи

И другата разкошна катедрала в града - Казанский собор

В Русия кирилицата е много на почит. Всичко се изписва на нея, включително всевъзможни международни наименования. Дори в московското метро до преди няколко години почти е нямало надписи на латиница… deal with it. Въобще в Русия никак не е зле да се знае руски или поне да се чете кирилица.

На моменти по мое мнение цялата работа чак придобива гротескни размери:

надпис на кирилица

Както приятелите ми казват, аз съм “ретро-човек”. В този контекст нямаше как да не отида да разгледам музея на съветските аркадни автомати. Самите платформи са огромни, а игрите - адски дървени и стари… даже за мен. Но беше забавно да поиграя :):

музей на съветските аркадни автомати

в музея на съветските аркадни автомати

в музея на съветските аркадни автомати

Веселото беше, че си се използваше монетка от 15 съветски копейки:

монетка от 15 съветски копейки

Още няколко хубави кадъра от града:

Санкт Петербург

Санкт Петербург

Санкт Петербург

След няколко дена престой в Петербург поехме към Финландия, като по пътя си спряхме в град Виборг:

към Виборг

Посетихме виборгския замък, основан от шведите през 13-ти век. От тук води началото си и самия град:

Виборгският замък

Виборгският замък

Основан от шведите, Виборг е бил с предимно финландско население и част от Финландия до преди Зимната война 1939-1940. Дори е бил вторият по големина град във Финландия. Съдейки по атмосферата на града определено човек не се чувства в Русия. От друга страна, въпреки че е само на стотина километра от Санкт-Петербург, който е много богат и развит град, Виборг изглеждаше доста сиромашен. В стария град имаше красиви сгради, но много от тях бяха в окаяно състояние:

Виборг

Виборг

Виборг

Виборг

На излизане от Виборг спряхме, за да напълним резервоара едно хубаво преди Финландия. За малко да забравя да засегна темата за горивата. Заради държавите, през които минахме, дадохме сравнително малко пари за гориво, просто защото и в Украйна, и в Беларус, а особено в Русия, цените бяха доста народни.


В Украйна и в Беларус цената беше около 1.70-1.80 лв. за литър бензин, а в Русия вече цените бяха съвсем скандални. Като за начало в Русия навсякъде си се предлага бензин 92, което автоматично ме върна 15 години назад в детството. Той струва 28 рубли…при 1 лев = 25 рубли т.е. лев и нещо. Ние обаче си сипвахме от “елитния” бензин 95, който струваше “цели” 33 рубли т.е. около 1.20 лв.

към Хелзинки

Докато още не сме излезнали от Русия да кажа и две думи за пътищата. Тези по които минахме бяха отлични, с изключение на съвсем кратки участъци между Москва и Петербург. От друга страна по тези държави имат леко странни стандарти за пътища на моменти. Аз ги наричам съветски изгъзици ;). В Беларус от Брест до руската граница се плаща за да се мине по т.нар. “олимпийка” (строена е за олимпиадата в Москва през 80-та година), която в Гуугъл е обозначена като магистрала, на място има табела за автомобилен път. В първите 40-50 км ограничението е 90 км/ч, има по 2 ленти за движение във всяка посока + аварийна, НО се правят леви завои, има пешеходни пътеки. След това ограничението става 120 км/ч, леви завои няма… но пешеходните пътеки си ги има!! Бъдете внимателни, ако пътувате някога по този път - има ненормалници на моменти пресичат неправилно, дори и по тъмно…така ми изкараха акъла едни хубавци.

Пътят Москва-Петербург също е странен. По принцип е двулентов, като на моменти се появява трета лента за половин-един километър, която се използва за изпреварване ту от тези, движещи се в едната посока, ту от тези в другата. Хубаво нали, ама 700 км така…

И за финал - пътят от Петербург до Виборг. Двулентов с доста широка аварийна лента, на която местните пичове веднага намериха приложение. Искаш-не искаш… принуждаваш се да преминеш към новоустановения режим на движение :)

https://www.youtube.com/watch?v=fUcES64XM4s

И така… с пълен резервоар, прекрасни впечатления и множество нови запознанства се наредихме на опашката, за да напуснем Русия:

на излизане от Русия

Следва…

Автор:Иван Стоянов
Снимки:Иван Стоянов

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 Неадаптиран

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Изт:nerdyapplebottom.com

А може би и те не го знаят. Репликата е от филма „Алгоритъм”. Използвам английския термин, защото не мога да открия българския му еквивалент. Гугъл преводачът предлага „маниак”, но това, някак, не е точното определение. Намирисва на педофилия и на сексуални извращения. Не става и „зубрач”, защото е по-близко до гийк. Пък и зубрачите рядко са добри практици…

В различните дефиниции за „нърд” из нета четем: „стеснителен човек, на когото му липсват социални умения и е отегчително задълбочен в специфична сфера на знанието” или „тясно специализиран експерт в дадена техническа област”. Има и аналогии с аутист, гений, лузър, загубеняк. Все неточни определения.

Според речника на Кеймбридж, нърд е „личност, в повечето случаи мъж, който не е физически привлекателен и се държи странно в обществото”. Второто им определение е за „личност с краен интерес и задълбочени познания в даден предмет, обикновено сързан с компютрите”. Друг авторитетен речник, пък, определя нърда като: „…стеснителен, непохватен, заслужаващ състрадание човек, който не притежава соцални умения и е болезнено отдаден на скучните си занимания, свързани с изучаването на определена научна материя.”

Както и да дефинираме нърд, схващате значението.

Нърдовете са новите магнати, модерните милиардери. Силиконовата долина е пълна с тях. Бил Гейтс е нърд. Лари Пейдж и Сергей Брин са нърдове. Марк Зукърбърг е нърд. За незапознатите, това са хората, създали Майкрософт, Гугъл и Фейсбук.

Нърдовете са навсякъде около нас. Това са хората с нечовешки големите заплати в ай ти сектора, които изкарват повече от президента. Това е онази прослойка от обществото, за която безработицата е само прищявка, дори в най-лошата криза. Това са личностите, без които дори страшните тайни служби не могат да ни следят. Това са учениците, които помагат на учителя си по програмиране да изнесе урока в час. Това са студентите, които напускат университетската скамейка в най-престижния кампус, за да се затворят в гараж, който ще се превърне в корпоративен гигант, без чиито продукти и услуги съвременното образование, дори в най-престижния кампус, ще стане немислимо и невъзможно. Това са революционерите на съвременната епоха. Джулиян Асанж и Едуард Сноудън също са нърдове.

Както виждате, определенията за „скучен”, „грозен”, „непохватен”, „заслужаващ състрадание” са малко неточни. Нърдовете също еволюират. Погледнете Стив Джобс. Технологичните гурута, идолите на новия век, авторите на алгоритмите зад търсачките, сис-админите, без които сме безпомощни в офиса и безименните писачи на милионите приложения, които използваме в преносимите си устройства всеки ден; гениите зад социалните мрежи, без които вече не можем вече дори среща за кафе да си опрделим; авторите на вируси и на антивирусни програми; хакерите, торент-мастърите, великите геймъри и създателите на игри; администратотите и модераторите на хай-тек форуми; технологичните блогъри, на които разчитаме за безпристрастно мнение; хората, които идват да ни „настроят” интернета; момчето, което викаме вкъщи, за да ни „оправи” компютъра.

Всички тях ще ги открием сред редиците на нърдовете.

Няма точно определение за нърд, но има един общ симптом, който обединява казаното по-горе: станали сме абсолютно, болезнено и безвъзвратно зависими от нърдовете. Не само обикновените граждани, потребители, гласоподаватели и данъкоплатци са болезнено, абсолютно, безвъзвратно зависими от нърдовете. Без тях не могат вече и правителствата, и корпорациите, дори мафията не може вече без тях. Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете. А може би и те не го знаят.

Намираме се на прага на историческа промяна, която е несравнима дори с изобретяването на колелото и огъня. Мрачните прогнози вещаят глобална криза, дори трета световна война, обезценяване на парите, световни бунтове, размирици, сътресения, анархия. Теориите на конспирацията вещаят нов световен ред, в който всички ще се превърнем в роби на някакъв миниатюрен елит. Таен елит. Спори се само дали той ще се състои от гущери, от хора или от извънземни. Или от трите по малко. Наивните ню ейдж мечтатели, пък, предсказват ново, справедливо, утопчино бъдеще – едно общество, изградено само от духовно осъзнати индивиди. Ето го, подава се вече зад ъгъла, иде, „големият скок” беше извършен още през 2012 година! Светът не свърши, това е доказателството! Сега живеем в друго измерение. Стига само да спрем да ядем месо, да медитираме всекиденвно, да ходим на йога, да си купим тази книга, да посетим онзи семинар и всичко ще ни се изясни, всичко бързичко ще се оправи! Ще ми се да ги поразходя из гетата на Бангладеш, на Индия и на Китай, откъдето поризлизат и йогата, и медитацията, и вегетарианството, и гурутата, на които се кланят, за да ги попитам колко хилядолетия още ще са необходими, докато превърнеш гладния за месо, който не може да си позволи пилешко веднъж месечно, в „духовно осъзнат“ веган, който посещава семинари за личностно усъвършенстване с 300 долара входна такса…

Тайните конспирации, фаталистичните прогнози и мечтаните утопии винаги са присъствали едновременно в човешката история при смутни времена. И никога не са взимали превес, т.е всеки път се е случвало нещо ново, непредвидимо дори в най-смелите фантазии на утопистите, в най-заплетените интриги на конспираторите и в най-мрачните прогнози на фаталистите. Но никога в една от трите крайности, а винаги в четвърта, нова посока. Колкото по-подготвени сме за бъдещето, толкова по-голяма е изненадата ни от него.

Имали сме ограничеността да вярваме с хилядолетия, че определена религиозна вяра, дадена политическа идея или вид икономическа система са в състояние да подобрят човешкото битие, да повишат качеството на живота за всички, за цялото общество. Вярвали сме толкова фанатично в такава глупост, че сме се избивали като мухи в продължение на хилядолетия заради една или друга религиозна вяра, политическа идеология или икономическа система. Сменили сме сотиици, дори хиляди такива, докато накрая не се заговори за „края на историята”. Е, ако под „история” разбираме само политиката, икономиката и религията, то да, определено иде краят на историята. Безсилието на политиката, религията и икономиката като средство за постигане на всеобщо благоденствие са видими вече и с просто око. Причината е в техния хищнически характер. Защото те не могат без да плюскат и, ако не са заети с изяждане на враговете, изяждат себе си. Преди това се случваше прекалено бавно, за да го забележим, внуците непрекъснато повтаряха грешките на своите дядовци, а синовете – на своите бащи. Но после се появиха нърдовете, които създадоха интернет. И светът стана прекалено малък. А достъпът до знанията и информацията, до опита и болезнените спомени, до преживяванията, натрупани от цялото човечество, стана светаквичен. И универсален.

Смешно ми става като гледам желанието на стари политически, религиозни и икономически доктрини да подложат крак на приждащата река в очтаяния си опит за самосъхранение.

Но какво като знанието е толкова достъпно, след като все по-малко хора се интересуват от него? Младите не четат! Това също е голяма глупост, папагалски израз, който повтаряме, без да сме го проверили лично на практика и, който опитът категорично опровергава, но дори да приемем, че е вярно, че младите действително вече не четат (хартиени книги), дори тогава пропускаме една много съществена особеност – те през цялото време ОБЩУВАТ. С изключение на часовете, в които сънуват. Общуват с целия свят. Човечеството никога не е било толкова свързано, никога не е общувало толкова активно и никога комуникацията между индивидите не е била толкова лесна, достъпна, бърза, светкавична, интерактивна, лишена от пространствени или времеви ограничения.

Пристрастени сме към общуването, а знанието е само на два клика разстояние.

И за всичко това са „виновни” нърдовете. Комуникацията е невъзможна без тях. Но какво постигаме, като толкова много общуваме? Как ни променя това? Преди трябваше да обиколиш света, за да разбереш, че всички хора са еднакви, сега това разбиране също е на два клика разстояние. А какво значи еднакви? Не, не са еднакви в своите знания, качества, дадености, възможности и среда, но са абсолютно еднакви в своите стремежи. Всеки човек на тази планета се стреми към щастието и всеки го разбира по различен начин, но колкото повече общува, толкова повече разбира, че споделя общия стремеж на човечеството към щастие, че под общия знаменател на щастието всички хора са равни. Но доктрините, които се опитваха да наложат щастието външно, да го уеднаквят, те всичките се провалиха.

Защото се опитаха да уеднаквят потребностите на индивида, а не да задоволят стремежа му към щастие. Дори в своите потребности, обаче, хората от цял свят смайващо си приличат. И колкото повече общуват, толкова по-ясно разбират този факт: пълен корем, покрив над главата, пълна къща с деца, свободата да твориш и да бъдеш. Едва ли има нещо, което да описва по-добре най-високите възможни постижения за една човешка личност в краткия й житейски път, независимо от пол, раса, религия, произход, националност и убеждения…

Защото, на смъртния си одър, човек рядко мисли за сделките, които е изпуснал. Или за постовете, които е изтървал. Там, на прага, където изведнъж осъзнава своята смъртност и невъзможността да помъкне със себе си дори косъм от всичко, което притежава, човек се радва или съжалява най-много за любовта, която (не) е дал. И за любовта, която (не) е получил. Там, на края, човек постига пълното разбиране за щастие и за нещастие.

Но преди това, за да постигнем първите три: пълния корем, покрива над главата и пълната къща с деца, ние цял живот сме жертвали четвъртото: свободата да твориш и да бъдеш. Е, как можеш да си щастлив и свободен, при положение, че от теб се изисква да вложиш 50-60-70-90% от времето и от енергията си в задоволяването на елементарни, неизбежни, първични, биологични потребности? Как можеш да твориш и да бъдеш при положение, че през цялата човешка история 99% е трябвало да превиват гръб, за да може 1% да познае истинската свобода, да бъде лишен от принудата на труда и от оковите на материалното оцеляване? Как може храната, която е ежедневна, неизбежна, физиологическа необходимост, раждането, без което човечеството би било немислимо дори като потенциал и здравеопазването, без което оцеляването и съхраняването му са под сериозен въпрос, как може тези неща изобщо да струват пари? И, ако нямаш пари, да ти бъде забранен достъпа до размножаването, до оцеляването, до правото на живот? А кой гарантира имането на пари? Никой! И така, разбирате защо хилядолетия вече си дъвчем гърлата като вампири. За да се наям аз, някой друг трябва да пукне от глад, за да живея аз на топло, някой друг трябва да зъзне по улиците или под мостовете, за да си намеря работа, някой трябва да остане безработен, за да ми пишат шестица, някой трябва да получи двойка, за да си увелича пазарния дял, някой трябва да си го смали, за да забогатея, някой трябва да обеднее…

И всичката тази мъка е резултат от нещо толкова очевидно, но същевременно невидимо, толква невинно и, в същото време, зловещо, толкова възвеличавано и охулвано през вековете, а именно – МНЕНИЕТО.

Субективното човешко мнение.

Нито религиозните догми, нито политическите доктрини, нито икономическите системи правят изключение от това правило. Всички те са резултат от преобладаващото в обществото МНЕНИЕ за това КАК трябва да се живее ПРАВИЛНО. И, понеже мнението винаги е частно, субективно, то никога не може да даде отговор на универсалния въпрос: как ВСИЧКИ да живеем добре? Освен това, мнението се нуждае от противник, за да съществува, да укрепва, да се налага, да оцелява, да доказва своята правота. Трябва някой друг да греши, за да може ти да си прав! Кръстоносните походи, ловът на вещици и гоненията срещу християните преди това не са нищо повече, освен сблъсък на религиозни мнения. Всички войни са сблъсък на политически мнения. Всички кризи са сблъсък на икономически мнения.

Така, в продължение на хилядолетия, ние населяваме един преизобилен свят, в който, обаче, господстват различни мнения и тези мнения често се сменят. Изяждат своите противници, а после се самоизяждат и деградират поради липсата на опонент, който да им придава смисъл. Заради вътрешната си празнота се разпадат. Умират от недостоверния си характер. Убива ги непроверената „истина”, която някога ги е породила. От сблъсъка на мнения се получава така, че дрипави хора да просят пред витрините на бутици, претъпкани с нови дрехи; бездомници да спят върху кашони пред цели комплексни от празни, разкошни апартаменти, гладни да обикалят хамбари, пълни с жито, болни да умират пред лъскави болници, защото не са си платили осигуровката, жадни да не могат да наквасят устите си в планинския поток, защото той е по-
необходим на химическата индустрия…

А кой е въпросът, по който няма две мнения? Това е въпросът за човешкото щастие. Малцина са тези, които ще се почувстват щастливи върху кашона, гладни пред хамбара, голи пред бутика, жадни до реката. Но нито едно мнение досега не успя да изхрани всички гладни, да приюти всички бездомни, да облече всички дрипльовци в топли дрехи, да излекува всички болни. Нито политическите, нито религиозните, нито икономическите мнения успяха да го направят, колкото и да се сменяха през хилядолетията. Върховното им постижение беше да изпратят децата ни на война, да превърнат дъщерите ни във вдовици и майките ни в оплаквачки.

Но сега ние общуваме и разбираме колко сме еднакви в своите елементрани, човешки, биологични потребности. Чрез общуването започваме да разбираме колко корумпирани са политиците, колкото лицемерни са духовниците, колко безпомощни са икономистите, колко зловещ е апетитът на мнението да наложи себе си над всички останали. Нима щяхме да мизерстваме в така наречения „преход” и цял живот да спестяваме, за да построим къща на децата си, която стои празна, защото те отдавна живеят в чужбина, ако преди това десетителия наред капиталистическото мнение за „стимулиращото” неравенство и пазарната конкуренция не се беше борило с нокти и зъби срещу егалитарното, комуниситческото мнение за равномерното и „справедливо“ разпределение на благата? И какво, изобщо, чакаме да ни донесе преходътот едно мнение към друго? А какво се случва в световната икономика, политика и религия, след като не останаха вече две мнения по въпроса за общественото устройство и победилото мнение започна да изяжда себе си отвътре, да разкрива своята ненадеждност и празнота? Поради липсата на враг, на алтернатива? Точно така, случва се хаос, мизерия, насилие, тероризъм, глад, протести, анархия, нов безкраен низ от човешки страдания се случват.

Но сега ние общуваме и започваме все по-ясно да разбираме, да осъзнаваме всичко това. Нърдовете ни подариха тази възможност и без тяхното дейно, постоянно, ежедневно (съ)участие, без техния технически съпорт и знания, ние бихме се върнали в средновековието. Е, да, задкулисните играчи, корупционерите, правителствата, корпорациите, монополистите на различните мнения се опитват или директно да забранят дейността на нърдовете, или да ги купят, но истината е, че последната дума винаги имат те – нърдовете. Последното решение винаги е тяхно: да участват или да не участват. Да съдействат или да не съдействат. Да се поддадат на натиска или да не се подчинят. Да изберат ДА или НЕ върху диалоговия прозорец.

Практиката показва, че вероятният отговор НЕ става все по-популярен. Защото нърдовете рядко пожелават да управляват, те рядко искат да мачкат, но при всички случаи не искат да бъдат мачкани и са наясно със силата си, като носители на новото, виждат зависимостта, растящата зависимост на цялата обществена система от техния принос и именно тази нова власт им дава смелостта да посегнат към елементарното човешко право на щастие – към свободата да твориш и да бъдеш, към свободата да кажеш НЕ, да не позволиш да те насилват хора, които зависят от теб, които без теб са за никъде, които не могат дори да си включат компютъра без твоята помощ, без помощта на хора като теб.

И знаете ли какво? Има голяма вероятност на нърдовете да започне да им писва от цялата тази битка на мнения. Те са математици, те лесно могат да изчислят, че мненията са прозрачни, че политическите, религиозните и икономическите идеали са кухи, че се основават на ирационални предположения или на чиста проба егоизъм, на стремеж към повече ресурси и към повече власт. От страна на хора, които повече не могат да им заповядват. От страна на хора, които все повече са зависими от тях. Всички ние сме зависими от тях. Без изключения. Опитайте се да управлявате държава или, дори, опитайте се да развивате елементарна търговска дейност без компютри и без помощта на някой нърд, да ви видя!

Бидейки математически умове, нърдовете лесно могат да открият къде няма две мнения по въпроса. В уравнението 2+2 = 4 всички мнения са излишни. Така че, забравете за ню ейдж утопиите, забравете за фаталистичните прогнози и за конспирациите за нов световен ред. Животът става все по-дълъг, все по-удобен и все по-изобилен не заради политиката, икономиката и религията, а заради хората, които движат техническия прогрес. А днес той е в ръцете на нърдовете. И никога досега една господстваща прослойка, неосъзнала себе си, поставила в неволна зависмост от своите знания и умения целия свят, не е била по-умна, по-свързана, по-осведомена и по-….добронамерена. Или нека го кажем по друг начин: никога досега една господстваща прослойка не е била по-неамбицирана да управлява и по-отвратена от идеята да прегризва гърла. Ако има счупени зъби, то те ще са само в устата на стария вампир, в устата на овехтявалото чудовище, на някое древно мнение от миналото, което се опитва да подложи крак на прииждащата река.

Настъпи не краят на историята, а краят на доктрините, на догмите и на воюващите мнения. Мислите ли, че планетата няма ресурс да изхрани, да облече, да подслони и да излекува седем милиарда души? Има ресурс за 20 милиарда души, но този ресурс ще бъде достъпен за всички не в резултат от някакво егалитаристично мнение за обществения строй, на някаква нелепа утопична идея или на някаква „гениална” икономическа доктрина, нито ще бъде донесено от някой месия, а ще настъпи в резултат от внимателни, цялостни и пълни ресурси проучвания и изчисления, където няма две мнения по въпроса, че 2+2 е равно на 4.

Сега вече имаме изчислителната мощ, за да го направим. Имаме и нърдовете, които работят с нея. Бъдещето принадлежи не на някакво ново, съмнително мнение, а на абсолютната математическа точност в изчисленията на сложни машини, както и на хората, които са задълбочени в тяхното преоктиране и управление. Бъдещето принадлежи не на доброто мнение, а на доброто намерение.

Така, чрез математическата страст на нърдовете към техните все по-сложни, но все по-достъпни устройства и програми, без които все повече не можем, но чието устройство все по-малко разбираме, чрез странното вглъбяване на тези прекрасни нови хора, вестители на утрото в пещерата на човешката цивилизация, най-после и християни и мюсюлмани; и капиталисти и комунисти; и кейнсианци и монетаристи ще бъдат облечени, нахранени, подслонени, образовани, лекувани. Звучи като магия, нали? „Всяка достатъчно сложна технология може да се приравни към магията и е практически неразличима от нея”.

Е, вече има хора, които създават „прекрасния нов свят”, без той да е утопия или анти-утопия, има хора, които са надраснали „борбата и единството на противоположнoстите”, които са разбрали нищожността на мненията пред съвършенството на изчисленията. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Ето един от тези хора: The Venus Project – Future by Desing

Тихомир Димитров

Лиценз: Всички права запазени

                                                                                На сестрите ми
В сърцето на нощта
Ван

  Никога не съм бил бъбрив приживе. Но в ковчега, сега, съм разположен да водя монолог. Откакто капакът се затвори над мен, имам само едно желание: да се оправдая, да обясня ролята си в случилото се, да разкрия ключови моменти, за да разберете как се стигна до онова, което беше просто злополука. По природа не съм склонен към съжаления, но се налага да се поровя в съвестта си и да се изповядам, макар че вече няма полза от това. Оставям спомена за привърженик на уклончивите решения, свикнал да отлага и да внимава да не разлюти никого, да не влошава нещата поради липса на дипломатичност. Не съм от онези стари бухали сухари, нито от заядливите досадници, които винаги се мислят за повече от другите. Напротив, гледах да не притеснявам близките си не само поради нетърпимост към домашните дрязги, а защото по принцип избягвам проблемите. За мен няма нищо по-ценно от вътрешния мир и ми се искаше да постигна душевно спокойствие въпреки тежките удари. А не бяха малко бурите, стоварили се върху главата ми! Може би в някакъв предишен живот съм извършил осъдими действия, та е трябвало да плащам за прегрешенията си през своите пет десетилетия съществуване. Не съм вярващ, не вярвам нито в наказващ Бог, нито в някакво всеопрощаващо Озарение. Будистките наставления не ми бяха от полза, от изучаването на проповедите на Босюе запомних само уроците по стил. Склонността към спиритуализъм, независимо от моята нерелигиозност, предопредели интереса ми към въпросите, които надхвърлят човешкото разбиране. Опитах се да прозра мистериите на телеологията, търсих у сенсуалистите наслада от естетиката, обърнах се към романтиците да ми вдъхнат стремление към безкрайността. Поех същината, всмуках костния мозък от най-подсилващи прози, за да заякна духовно, ала подобно на змия, която си захапва опашката, само размених съмнения срещу знание, неспособно да ми помогне да разплета раздиращите ме противоречия. Упорито усвоявах литературата с надежда да открия ако не щастие, то поне жив вкус към забележителни творения. И какво, у мен останаха някои разхвърлени отломки, далечни звезди, които продължават да блещукат – в тази галактика Вотрен съседства с г-жа Вердюрен, Молой с Бардамю, А Кю със Сганарел, Ахав със Саломе, Филоктет с Офелия… Списък непълен, към който би следвало да се прибавят второстепенните персонажи, които имах удоволствието да класифицирам (напълно безсмислен монашески труд). Но всичко се обърка в клетата ми глава.
  Работата ми на коректор, с която се препитавах и която първоначално вземах много присърце, влоши паметта ми, вместо да я развие. Ръкописите и коректурите, които всекидневно ми минаваха през ръцете, промениха моя характер и ме направиха по-дребнав, докато от ден на ден плачевно губех сигурността си в съблюдаването на граматичните правила. От вниманието ми убягваха неточности, неправилни изрази, нескопосни поетични волности. Пропусках печатни грешки и типографски повторения. Издателите, които ме наемаха, не забелязваха това и продължаваха да ми изпращат коректури, а аз, подобно на бродировачките от модните ателиета, ги украсявах с моите поправки, без да влагам особено старание. В самото начало бях аятолах на пуризма, не търпях нито англицизми, нито мъглявини, нито прекалени неологизми, нито нередности, представяни за модернизъм. Възмущавах се, когато някой автор не се подчиняваше на дисциплината на синтаксиса, своеволничеше с препинателните знаци, позволяваше си неуместни, уж дръзки метафори. Зачерквах и изправях фразите с нанизани като на връв относителни местоимения. Сетне постепенно занемарих работата си. Превключих на четвърта скорост, всичко вършех надве-натри, престанах да си вадя очите до малките часове, за да доизкусурявам всеки детайл. Повечето разкази, които коригирах, бяха несмилаеми и не си струваха труда да бъдат подобрявани, но от време на време имах право на страници, вкусни като поели слънцето портокали. Бях в свои води, срещнех ли стегнат модел, който съкращава и насища своите периоди, или пък текст, преливащ от редки думи или остарели жаргонни изрази. Аз самият охотно казвам глумивместо шеги, рушевини вместо развалини, не чини пукната пара вместо нищо не струва, лъскачза ласкател, ментарджияза лъжец, и също – скатавам се, прескрипна, казън, юродив, патрав… Накратко, за да не прозвуча допотопно, бях по-скоро out, отколкото in, съвсем не в авангарда на нахакано модното.
  Може би чужденците (какъвто съм аз), когато са научили един език не в крачка, а с четене на класиците, са по-чувствителни към някои остарели обрати. Представят си, че в тяхната уста те не изглеждат анахронични, а като белег за успешна акултурация. Сиреч техният изказ опровергава чертите им. А владеенето на тънкостите на приемния език е неоспоримо доказателство за вкореняването им в новата почва. Не им стига, че възкресяват използването на стари обрати, ами насищат речта си с витамини, със сочни народни изрази, които да придадат автентичност на уклона им към употребата на идиоми. За мен, търкал панталони по чиновете на френския лицей в Сайгон, захранен с поезията на Расин и сетне посветен от другарчетата си в тарикатския жаргон, та за мен изтънчената салонна реч от ХVІІ век не представляваше никаква трудност, простолюдното арго ми беше прозрачно, а цветистия градски говор познавах още преди да пристигна в Париж.
  Погребан съм в гробището в Бобини. Навремето имах късмет да получа билети за спектакли в Културния дом на това парижко предградие, постановки на Дебора Уорнър и Лев Додин. След едно от тези представления бях казал на жена си Лу, че когато опъна петалата, би ми се искало гробът ми да е близо до този театър. Тя го прие буквално: стелата ми е на две крачки от тамошната кула. Валеше като из ведро в деня, един вторник през октомври, когато ме положиха в земята. Въздухът беше мразовит, духаше силен вятър, нямаше нито цветя, нито венци и само шепа хора ме изпращаха до последното ми жилище. Улма, вечно младата Улма, облечена в рокля с пясъчен цвят и бежов шлифер, въпреки високите си токове изглеждаше миниатюрна под огромния чадър. Бяха дошли трима съседи, които бях канил на освещаването на новия ми дом по времето, когато още полагах усилия да установявам добри отношения с другите. Издателите, за които бях работил, се бяха почувствали задължени да изпратят своите прес аташета. Двама колеги, изтъкнати лингвисти, си бяха направили труда да дойдат. Жена ми, в антрацитено черен тайор и сиво манто, беше с подпухнали очи, а крайчецът на устните ѝ притрепваше в нервен тик. Юг, моят брат по оръжие, янсенист в литературата, държа слово за мен, изгнаника, владеещ френския по-добре от местните (силно казано), прозорливия читател (станал твърде придирчив в избора на книгите, би трябвало да уточни), крайно прецизния коректор, безкомпромисен стилист (такова бе преувеличеното ми реноме), работягата стахановец (по принуда, плащаха ми на парче), възхитителния писмописец (не и неуспял писател), чиито послания дарявали радост на получателите, пестеливия на приказки, който не се самолюбува на думите си, киномана, страстен почитател на Мурнау и Драйер, както и на Йосташ и Касавитис, Киаростами и Сокуров (колко недели, прекарани в ненаситно гледане на техните филми!), гражданина на лишената от предразсъдъци вселена (хвала на преводачите, издали ми визи за антиподите), доброволеца, посветил свободното си време на уреждането на един библиобус (имах слабостта да искам да се преборя с неграмотността на някои имигранти), верния приятел, винаги готов да помогне (дребният ми грях беше, че се чувствах необходим), съпруга, полагал усилия да разчупи неизбежното еднообразие на брачния живот (славославещият не беше в течение на някои неща), бащата, нито много cool, нито пълен гадняр, както би казала дъщеря ми (Юг, университетският преподавател по литературата на ХVІІІ век, използваше по-изискани определения, но леко неуместни). Накратко, с мен светът губеше един отличен поданик, изчезването ми създаваше празнота, която никой не би могъл да запълни, книгоиздаването, лишено от един от най-добрите си сътрудници, не би могло да ме замести, семейството ми оставаше обезглавено…
След което дъщеря ми Лор в готическата си дегизировка прочете едно стихотворение от Пиер Реверди, „Изплуване от съня“, което започваше така:

Как почувствах себе си,
като видях да минава собственото ми погребение
тази нощ.
С ръце на гърдите скръстени
присъствах на церемонията
и много трудно понасях мисълта за моята смърт.

  Тъжна гледка беше малката Лор с дългото си тъмно палто, с безформения пуловер, който не успяваше да скрие пиърсинга на пъпа ѝ, с пендатива пентаграм, с аления кичур в гарвановочерната коса, с ноктите и устните, боядисани в черно. От сълзите гримът ѝ се бе разтекъл по бузите. Цяла сутрин бе ровила в библиотеката ми, прелиствала бе антологии, преди да се спре на стиховете на Реверди. Ако зависеше само от нея, вероятно би предпочела нещо по-наелектризиращо, би издекламирала думите от албума на Мерилин Менсън Holy Wood (В сянката на Долината на смъртта):

We have no future
heaven wasn’t made for me
we burn ourselves to hell
as fast as it can be…

  Ала ѝ беше известно, че приемам сатанизма само в хомеопатични дози и в този особен ден тя се стараеше да ми угоди, припомняйки си все пак нашите мигове на съучастничество. Преди няколко месеца се бяхме сдърпали, бях я упрекнал, че бяга от часовете, прибира се по никое време, претупва всичко и нищо не ѝ влиза в главата, гледа ме с овчи поглед, ако се опитам да ѝ дам книга извън програмата, измъква се, щом повдигна някой сериозен въпрос, наежено отхвърля всичко. Бях ѝ казал, че се намира, както мнозина други, в обикновена криза на юношеството, но ѝ е време да порастне! Е, нямаше как да ми се размине… От висотата на своите седемнайсет години тя ми отвърна, че съм бил безкрайно досаден и много стар (току-що бях навършил четирийсет и шест, а ме виждаше едва ли не вече за гериатрията), че тя била ваксинирана срещу моите депримиращи екзистенциални теории, може би щели да ѝ послужат, когато чукне шейсеттака, но засега не ѝ трябвали на нея, напъпилата роза. Бях помолен да ѝ спестя своите натяквания. Вече не ми казваше татко, викаше ми на име, Ван, доставяше си удоволствие да ми нарежда в скоропоговорка да си затварям устата: N’ouvre pas les vannes de tes vannes, Van. И щяла да ми бъде благодарна, ако не ѝ опявам, откривайки, че е ходила на рейв парти, че пуши трева, че скитосва с пънкар, че един ден се носи гръндж, а на следващия си купува колан с железни капси и рейнджърски обувки, че по всички предмети има само елементарни знания, че за есетата си копира биографии от интернет, че преписва на пробните изпити, че бърка имената на четените отгоре-отгоре романисти, че се тъпче с евтини фантастични истории за вампири и зомбита, че нехае за онова, което не загрява, че ако не ѝ дръпна ухото, не сяда да преговори уроците по география, че се изпарява следобедите, когато се очаква да се занимава с темите за колониализма, че се прозява отегчено, когато ѝ прожектирам неми филми, че намира Грифит за помпозен, а Щрохайм за комичен с неговия монокъл и смехотворни сценарии, че ходи на кино да гледа единствено филми-катастрофи, че изпраща на самодейно издание куплети, изсмукани от песните на любима група, че иска да влезе в Художествената, но се интересува само от поп арта и малко от немския експресионизъм, че посещава музеите само ако я заведа, че се дърпа пред настояванията ми да хвърля поглед върху каталозите на изложбите, че ме подозира в мизонеизъм, триумфално извадена от джоба ѝ дума, за да диагностицира моята враждебност към модното. Не се водех по модите, значи не бях в час, отхвърлях налаганото преклонение пред младостта, значи бях динозавър. Макар и абониран за левеещ седмичник, въпреки симпатиите ми към революционните лиги, в нейните очи бях ретрограден мухъл, понеже не можех да трая яките кресливци, сменили окраската си от сталинисти през маоисти на късогледи активисти, защото не ръкоплясках на вилнеещите по улиците, безсилни да сторят друго, освен да замерят с камъни специалните полицейски части и доволни от постигнатото, ако опожарят двайсетина автомобила и потрошат три автобусни спирки. Аз изисквах повече: истинско завземане на властта от обитателите на градовете-спални, прилив на хора със смесена кръв в Галия, което да смути съня на противниците на метисажа.
  Аз защитавах собствената си кауза, нали аз, жълтият от Виетнам, се бях оженил за Лу, чистокръвна бретонка с млечнобяла кожа, и си бяхме създали хлапачка с лице от алабастър и гръцки нос, но с катраненочерни коси и дръпнати очи. Бракът ми с Лу ме беше предпазил да не попадна в капана на затворения комунитаризъм, каквато е съдбата на безотечествениците, когато страдат от изолация. Макар че бях наел апартамент в Белвил, квартала с многобройни азиатци, сред близките ми приятели един беше от Магреба (Рашид, високо ерудиран лингвист), друг беше син на евреин ашкенази и се определяше като космополит (скъпият Юг), но нямаше нито един сънародник. Съседите ми бяха пакистанци, косовари, сенегалци… По обяд всевъзможни подправки насищаха с уханието си коридорите. Деца с цвят на кафе с мляко играеха в задния двор, по площадките се трупаха щайги със захвърлени самоучители по френски, креолски речници, зацапани криминалета, розови романчета, пиратски дивидита, боливудски мелодрами или сапунени опери, компактдискове с електро, износени дрехи и стари обувки. Поради теснотията на жилищата по този начин наемателите се освобождаваха от вече непотребното. Оставените предмети бяха на разположение на съседите или на посетителите. На минаване всеки ровеше из щайгите и отнасяше книга и два-три диска, за да ги върне после на мястото им, като им се насити. Вехториите задръстваха стълбището. От време на време някой от благотворителната организация „Емаус“ идваше да вдигне всичко, или пък при почистване обитателите разпродаваха на безценица вещите. С припечеленото те отиваха да тършуват из битпазара в Клинянкур и си донасяха дървена резбована кутия, ретро сако, преоценени джобни книги, джунджурии за туристи, които почти веднага изхвърляха в кашоните, струпани край входните врати.
  В края на седмицата от партера до шестия етаж, където живеехме, сградата кънтеше от музика – вариететна, рап и раи, тя дънеше през тънките стени, които пропускаха дори гърголенето от каналите в съседния апартамент. Някой заядливец би надигнал глас срещу тези смущения. Но никой от нас не се оплакваше от плътната мещавица. Аз си слагах тапи в ушите или слушах Лигети с аудио каска. Лор пускаше докрай своята мини уредба и удавяше майка си под тежките вълни дет метъл, преди да се намеся и да ѝ наредя да намали звука и да се залови с четене за изпитите, с риск отново да мина за педантичен надзирател.
  Първа по успех в началното училище, с влизането си в гимназията Лор започна да изостава и да не понася най-добрите ученици. Рязко смени и начина си на обличане: за да демонстрира своето различие, предишното прилежно скромно момиченце би навлякло карнавални одежди, ако Лу не се беше противопоставила категорично. Жена ми не робуваше на модите. Сдържано елегантна, както подхожда на директорка на училище, тя се гримираше дискретно, леко оцветяваше устните си, привързваше кестенявите си коси с черна панделка, предпочиташе да носи лещи, вместо очилата си с рогови рамки, подобни на лупи, съчетаваше шалове с пуловери в пастелни тонове, ботинки и шлифери, не носеше други бижута освен брачната халка, не харесваше блестящи мъниста и бродерии, не избираше флуоресцентно боди за заниманията си с йога, в гардероба си нямаше дрехи еднодневки. Някои биха могли да кажат, че всичко у нея е скучновато класическо, но на мен ми допадаше семплия ѝ стил.
  Когато преди двайсет години я срещнах, току-що завършила Педагогическия, бях изненадан от строгата ѝ подреденост. Всичко при нея беше разчетено като по часовник: в понеделник правеше джогинг, в сряда ходеше на плуване, а през месец – в хамам, не пътуваше, мразеше непредвиденото (за разлика от Улма, красивата ми Улма, която, щях да установя по-късно, се дразнеше, ако всичко е уредено предварително), само веднъж се беше решила да се впусне в преход с преспиване, четеше единствено неразбираеми есета и детски приказки (а Улма отколе си беше пристрастена към Пруст), не пиеше, не пушеше (докато на мен цигарата ми беше залепена за устните, а гърлото ми – дълбоко), неизменно поръчваше едно и също в ресторант, никога екзотични ястия (наслада за моето небце), иначе се хранеше у дома си с мюсли, рохки яйца, стъргани моркови или пюре от целина и само от време на време нарушаваше диетата си с говеждо, задушено с вино по бургундски (бях доволен да променя тези навици).
  Съблазняваха ме очите ѝ в тюркоазено синьо, крехката ѝ шия и тънък силует. С годините тя се беше нагодила към моя начин на живот, не толкова рутинен като нейния. Направи с мен пътуване с кораб по Нил, обиколка на европейските столици, тур из латиноамериканските градове. Често охарчили се до шушка след такива престои, ние си припомняхме странстванията пред чиния с макарони, вечното вечерно меню, докато сметката ни се понапълни. Лор още не беше родена, всекидневните ни разходи не бяха кой знае какви, така че бяхме в състояние да заделяме пари за уикенди в Портбоу или другаде. Отсядахме в третокласни хотели, придвижвахме се пеша, за да не плащаме за транспорт, хапвахме на крак в снекбарове, които предлагаха евтино оцветена водица и баяти сандвичи. Но пък мързелувахме, гмуркахме се в топло море, изследвахме пещери, наслаждавахме се на пламтящи залези, отпивахме по тераси вино от региона, шляехме се из пинакотеки сред шедьоври, тъпчехме багажа си с монографии на съвременни художници и в края на престоя пропилявахме последните си банкноти за угощение с местни специалитети. Тези ваканции ни разориха на бърза ръка. Аз не печелех много, повече от половината от учителската заплата на Лу отиваше за наем, макар да живеехме в малко студио на улица „Шарон“. За да си позволим четири дни на въздух, трябваше да пришпорвам нещата, бързо да връщам коректурите, за да вземам други. И единствено благодарение на скромно наследство, получено след смъртта на някакъв чичо на Лу, ни се отвори път до Южна Америка.
  След раждането на Лор, когато се пренесохме в Белвил, Лу стана домошарка. Отношенията ни се пообтегнаха, дърляхме се за щяло и нещяло, нейните мании ме дразнеха, тя ме третираше като дрогирано пиянде, понеже пушех и си пийвах. Тя тръгна на йога, върна се към плуването, аз не правех никакви физически упражнения, но не наедрях, останах си сух като чироз. Лор ни беше спирачка, повишехме ли тон. Възклицанието „Не пред малката!“ успокояваше топката. Връщахме се към заниманията си, без да сме преминали Рубикона, непосмели да направим крачката към развода. Бяхме отговорни родители, как да лишим Лор от дом, за да бъде подхвърляна между баща и майка.
  Може би щеше да ни се отрази добре, ако бяхме отскачали до далечни места. Но рядко се откъсвахме след появата на още едно гърло за изхранване. През лятото, когато имахме нужда от глътка чист въздух, отивахме на село с допотопния си остин при една приятелка на Лу, която беше потегнала стара ферма. Там скучаех, сглобявах макети за Лор, разлиствах вяло книга, дремех в хамак, появявах се само в часа на аператива, лягах си с кокошките и винаги бързах да се върна в Париж, липсваха ми заведенията по улица „Оберкампф“ – беше ми станало навик да търся убежище в някое бистро, за да си преглеждам коректурите. Лор растеше, с Лу вече не бяхме млади влюбени. Все още я желаех, тялото ѝ не се беше обезформило от неприятни тлъстини, беше си запазила талията и фигурата, подчертавана от прилепнали поли, лицето ѝ не беше загрубяло, раменете ѝ си оставаха привлекателно закръглени, дребните бръчици около очите не издаваха възрастта ѝ (ала от нея се излъчваше ухание на зряла жена, докато Улма и на почти четирийсет години разпръскваше някаква детинска грация в стила на Лилиан Гиш. Лу искреше от здраве, а аз, аз бях със сивеещи коси, набраздено от бръчки чело, повреден от пиячката черен дроб и задръстени дробове от непрестанното пушене дори нощем. Тя спазваше вегетариански режим, аз бях месояд. Тя пиеше билкови отвари за сън вечер, аз гълтах лексотан. Аз подпирах бара, където сред други нощни птици се наливах самотно, тя посещаваше чаен литературен салон да вкусва дарджилинг с бадемови сладки между четения на хайку. Още от зори тя се вихреше да чисти и подрежда, докато всичко заблести, аз съм немарлив, измъквах се късно от леглото и бюрото ми беше затрупано с разхвърлени хартии. Тя беше много организирана, насочваше се право към целта, докато на мен ми трябваше време, за да реагирам. Поканеха ли ни някъде, не пропусках да проявя нетактичност, а тя оправяше моите гафове. Общителна (за разлика от Улма), тя беше добре приета навсякъде, а аз със своята непохватност и загадъчни подмятания разсмивах само Рашид и Юг. Тя не отбягваше приятелските събирания, аз ходех само неохотно и по принуда (Улма също не си падаше по купоните). Тя следеше актуалните публикации (докато Улма си знаеше само списание La Recherche), а пък аз по принцип никога не се хабях за нещо, което не е преминало през филтъра на времето. Тя водеше счетоводството със строгостта на министър на финансите (нейната пестеливост беше в контраст с непредвидливостта на Улма, която дори по времето, когато била без пукната пара, не мислела за следващия ден), аз бях разсипник, щом престанахме да пътуваме и ако не беше тя, бих потрошил всичките ни икономии. Тя се беше оттеглила от хуманитарните организации, в които участваше като млада, понеже не беше съгласна с тяхната предполагаема безотчетност, аз упорствах да ограмотявам нелегални имигранти с моя библиобус. Нейният вот беше центристки, аз бях абстенционист с анархистки уклон. Политическите дебати с Рашид, алтерглобалиста, бяха за нея кръчмарски раздумки. Когато с Юг подхванехме разговор за актуалните събития, тя ни подозираше, че всъщност сме реакционери и съдим за всичко от позицията на слепци, даващи мнението си за цветовете. Между нея и мен зейваше все по-дълбока пропаст. Не се разбирахме и за възпитанието на дъщеря ни. Макар и директорка на държавно училище, тя предлагаше да изпратим нашата принцеса в частен кафез за по-голяма сигурност, аз не бях съгласен поради опасението, че от събирането с мамини синчета ще изснобее. Тя трепереше над Лор да я предпазва от всичко, аз ѝ отварях очите за грубата действителност. Тя желаеше едно дете, аз не бих имал нищо против появата на второ – син, който да бъде мое копие, физически и морално.
  Най-малката сред многобройна мъжка челяд, Лор не се разбирала със заварените си братя. В семейната къща в Кемпер се водела глуха битка между нея, категория перо, и бичетата, винаги готови да налитат. Та когато се събра с мен, си пожела само едно сладко създанийце, и то госпожичка, за бога! Казваше, че доста била яла попарата на мъжкото господство и се солидаризираше с Лор всеки път, когато се осмелявах да ѝ дам за пример някое момче с по-добър успех от нейния. Двете в един глас отвръщаха, че той вземал частни уроци, че баща му инженер му помагал, докато аз не съм давал и сантим за допълнителна подготовка по математика, знаел съм само да критикувам. И тогава пáрата избиваше, Лу ме изобличаваше като егоцентричен мачо, Лор обвиняваше учителите, че фаворизирали пъпчиви нищожества без гръбнак и въображение, но не оценявали изобретателния ум на гневни бунтари като нея. Сърдеха се с дни, задълбаваха, очите на Лу хвърляха мълнии, когато правех опит за сдобряване, Лор се възползваше, за да получи от майка си разрешение да отиде на дискотека, преди да се е подготвила за контролните, та едва успяваше да закърпи с устното изпитване. Не беше тъпа, впрочем имаше доста добри оценки по френски и добри бележки по пластични изкуства, но виждаше лицея като средство за задушаване, от което трябва да се спаси, за да не изгуби своята креативност, която не се свеждаше до поддържане на стряскаща външност: имаше определен талант, признавам, да прави черно-бели фотографии на пусти улици и дървета с голи клони. Тя се възхищаваше от панорамните изгледи на Йозеф Куделка, западноевропейските лица обикновено не я вдъхновяваха, но мечтаеше да улови на живо циганските. Дори мина през цигански период, когато носеше дълги рокли на цветя, тежки гривни и големи обеци с висулки, преди да влезе в готическия образ, който според нея прилягал повече на антибуржоазното ѝ поведение. Беше си направила труда да се осведоми за ромското население, като дори потърси съответната литература от библиотека „Пармантие“ и поне веднъж проучи из основи темата си. Беше нескрито горда да ми затвори устата, когато ми изнесе обстойна лекция за миграциите на тези номади. Ала такива примирия, временно затишие на нейния бунт срещу всички възрастни, не се случваха често. Обикновено се инатеше като муле, не отстъпваше нито педя територия, сякаш така утвърждаваше своята оригиналност, сякаш непременно трябваше да ме срази, когато кръстосвахме шпаги с предпазен накрайник. Рядко си сваляше гарда – причината беше и в нас с Лу, защото поради липса на синхрон помежду ни нямахме авторитет пред нея и тя се подчиняваше само на капризите си.
  До появата на Улма не бях нито щастлив, нито нещастен. Брачният ми живот креташе, но не бях криввал встрани. Не отричам, че понякога съм бил изкушен. Усмивката на непозната в късен нощен час в бара, голите крака на почиваща на плажа, красивото деколте на италианка, залутана в Париж, пищната розова плът на продавачка в хлебарница, тръпчивостта на някоя Лолита бяха достатъчни, за да разбудят сетивата ми. Имаше такива, които не оставаха безчувствени пред моята по-скоро невзрачност, в контраст с наперените свалячи. Няколко разменени думи, споделено мохито, разходка в Ботаническата градина, билет за кино и всичко свършваше дотам дори и когато на сбогуване те обвиваха ръце около врата ми и се притискаха до мен, или бързо ме целуваха по устните. Аз си отнасях техните образи в главата и премълчавах леките драскотини по брачния договор. Лу би казала, че ми е слаб ангелът, че се правя на интересен, както можело да се очаква. Истината е, че оная ми работа беше немирна, готова да не изпусне сгода, плътските ми апетити бяха такива, че ако не бях вързан, бих записал единайсет хиляди камшика сред ловните си трофеи. Тя беше сигурна, че съм ѝ изневерявал неведнъж, но заемаше позата на благородната съпруга, която е над тези неща и няма да падне толкова ниско, че да ме шпионира. И да не съм си въобразявал, че погазвайки обета си за вярност, мога да я засегна, нея, жената, мислеща с главата си. Когато, отгърнала някоя моя книга, видеше женско име и телефонен номер, надраскани на празния лист след корицата, чертите ѝ се обтягаха, но оставаше невъзмутима, сякаш можеше да очаква всичко от мен и затова не съм в състояние да я изкарам от кожата. Величествено, с недомлъвки тя даваше да се разбере, че няма да я уязвя дори ако съм го ударил на разврат с каквото падне, тук еротоманка, там мъжемелачка. А тя не била стражар, не надзиравала мъжа си като затворник и т.н. Това не ѝ пречеше да ме обвинява без доказателства, изобличавайки ме в намерението да се напъхам във всяко легло при първа възможност, пък и завоеванията ми не били стока, нищо и никакви лесни за сваляне момичета от покрайнините! Докато тя била ухажвана от мен както си му е редът, разказваше на Лор, била ме накарала да чакам и да чезна по нея, била поставила условията си, като склонила да даде целувка след безкрайни увертюри и ми позволила да ѝ прекрача прага чак след сватбата.
  Не бях първият, който се въртеше около нея, влизах в конкуренция с неин състудент от Педагогическия, латинист с кукленско лице, с един холандец, агент по недвижими имоти, който ѝ беше намерил малкото студио в квартала Монмартър, край спирката на метрото „Абес“, с един неуморим натегач за печелене на конкурси. Имаше още в навалицата, макар и не толкова настоятелни: един лъскав светски Растиняк, наемно перо на някакъв депутат, както и един дипломирал се за преподавател по английски, който имал нещо под каскета, казваше тя. Сред толкова много кандидати що ѝ трябвало да отличи мен. Била на двайсет и три години, хващала око, минувачите се обръщали след нея, шофьорите ѝ подсвирквали по улицата, мераклиите я задявали. Но ето че, без да ѝ стане много ясно как, бях отнесъл наградата, може би защото бях пришълец отдалечи видът ми на бродещ пес я разтапяше. Тя имаше само повърхностни познания за Азия като континент на дзен будизма. Представата ѝ за родната ми земя беше най-обща: оризови полета докъдето поглед стига и плажове, поръбени с кокосови палми, обезобразени от войната пейзажи. По времето на антиимпериалистическите демонстрации, настояващи за оттеглянето на американските войски от Виетнам, тя не е била дори десетгодишна, а още не е била завършила гимназия, когато водеща новина по вестниците беше драмата на boat people – бегълците по море с лодки, спасяващи се от тоталитризма, наложен в моята страна. Тя си спомняше, че наричат Хо Ши Мин освободител на Индокитай, двоен победител, първо в битката срещу френските парашутни сили, после в битката срещу американските морски пехотинци, макар че умрял преди превземането на Сайгон от комунистите и създаването на социалистическа република в обединен Виетнам.
  Не наблягах на това, че съм имигрант, бях зачеркнал цели страници от биографията си. Подобно на зидар, циментиращ стеничка, бях укрепил отбранителната си линия, настръхнала от зъбците на нечупливи принципи: да отърся родната пръст от подметките си, да откача веригите, прикрепящи ме към брега, без да потъна безвъзвратно, да върна брояча на нула от момента, когато изтръсках от раменете си праха от миналото, нищо да не забравям, нищо да не отричам, но да не съм като кучетата, които се връщат при повърнатото от тях, силово да овладея афективната си свръхчувствителност. По този начин бях постигнал привидна хармония, която не минаваше без фалшиви нотки, лъжех чрез премълчаване, не залагах върху картата на илюзорната прозрачност, в чието име се допускаха нетактичности.
  Всички тези добри решения бяха устоявали, докато на хоризонта не се беше появила Улма. Сякаш краката ми се подкосиха, когато получих нейното писмо. Преди малко повече от година. Не разкрих нищо от съдържанието му нито на жена си, нито на дъщеря си. Но те не закъсняха да разберат за съществуването на Улма. На Лор не ѝ влизаше в работата, Лу се правеше, че не вижда прикриваното от мен, но кръвта ѝ кипеше. Тя се издаваше чрез намеци или заплашителни мълчания. Всъщност беше ни сполетяло истинско земетресение, чиято сила осъзнавах постепенно. Лу кроеше черни планове, аз проверявах на свой гръб верността на пословицата Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път се счупи.Отгатвайки, че не ѝ казвам всичко, Лу нае частен детектив да ме следи. Драматичната комедия не завърши с хепиенд: в два часа след полунощ излизах от дома на Улма на улица „Катр-Ван“, пресичах булевард „Сен Жермен“, когато някаква таратайка, стори ми се позната, връхлетя върху мен и ме блъсна. Бях изхвърлен във въздуха, преди да падна мъртъв на настилката. Все пак успях да видя, че зад волана на „Остин”-а беше Лу.

Откъсът е от „Мъртво вълнение”, издаден от “Панорама” през януари 2015 г. в превод на Нина Венова. Романът бе сред четиримата финалисти за награда “Гонкур” за 2012 година. За първа среща с книгата ви препоръчваме и ревюто на Темз Арабаджиева в „На по книга, две”.

  Линда Ле е родена в Далат, Виетнам. Нейният баща е инженер от Северен Виетнам, а майка ѝ произхожда от семейство на натурализирани във Франция виетнамци. През 1969 г. семейството ѝ се премества в Сайгон, където Линда Ле учи във френски лицей. През 1977 г. с майка си и сестрите си се премества в Хавр, а през 1981 г. Линда се установява в Париж, учи в колеж, последван от Сорбоната. През 1986 г. издава своя първи роман, но по-късно Ле го изключва (заедно с последвалите го още един роман и книга с новели) от своята библиография. Автор е на 18 книги (с трите, които днес не “припознава”, са 21). Пише и литературна критика за Le Magazine littéraire, автор е на есета за литературата и многобройни предговори на книги от писатели от цял свят… Лауреат е на няколко престижни литературни награди. Избягва публичността.

Лиценз: Всички права запазени

Казват, че виното е поезия в бутилка, а според Луи Пастьор „бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света“.

Стиховете за виното са безкрайни и опияняващи, също като него. В месеца на виното – февруари, решихме да отдадем заслуженото на тази древна напитка с традиции, като съберем още интересни факти за „светлината на слънцето, затворена във вода“ (Галилей). Да се потопим в света на виното, за да научим някои интересни факти около историята, съхранението и поднасянето му.

Трифон Зарезан

Българският народен празник в чест на свети Трифон, познат още с имената: Ден на лозаря, Трифоновден, Зарезановден.

Българската православна църква чества Трифоновден на 1 февруари, а по григорианския календар празникът е на 14 февруари.

С този ден се припомня идването на пролетта, а според обичая мъжете отиват на лозето с нова вълнена торба, в която има питка, сварена кокошка и бъклица с вино.
Предстои специален ритуал („зарязване“) – всеки от лозарите се прекръства и от три главини отрязва по три пръчки. След повторно прекръстване, лозите се поливат с донесеното в торбите вино.

Избира се „царя на лозята“ и се започва угощението и веселбата из селото/града – лозарите теглят царя, седнал на колесар и под звуците на народна музика минават през всеки дом. Домакинята изнася вино и черпи всички, а накря виното се плисва с благословия „да е на берекет“ и „да прелива през праговете“.

В различните краища на България може да се срещнат и други имена на празника, както и различни благословии.

„Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“

Виното и правилното му съхранение

Ще се спрем на оптималното съхранение на виното в домашни условия.
Избите и съхраняването на голямо количество вино са тема, която е твърде специфична и ще я оставим за любители и професионални винари.

• Кухнята е едно от възможно най-лошите места за съхранение на бутилките, защото температурата е прекалено висока. Хладилникът също не е удачен вариант – там пък е прекалено студено. Хубаво е да държите виното в помещение с температура 8-10 ˚C.
• Мястото трябва да има добра вентилация и влажност на въздуха. Не е добра идея да държите при виното си силни аромати. Казват, че виното диша.
• Изкуствената светлина пречи не само на хората, но и на виното – дръжте го на тъмно (естествената светлина също не е желателна).
• Бутилките не бива да стоят изправени, а в легнало положение. Това се прави с цел виното да има досег с корковата тапа, за да я предпазва от изсушаване и пропускане на въздух. Според други специалисти още по-добрият вариант е, ако бутилката стои под ъгъл, така че тапата да има досег и с виното, и с въздуха.
  Изключение от това правило правят бутилките с изкуствени тапи или капачки с винтове.

Виното и глобалното затопляне

За съжаление се оказва, че глобалното затопляне може да повлияе негативно на виното в бъдеще. Дори малки температурни промени биха довели до влошаване на вкуса на обичаната напитка.

Виното и жените

• В Древен Рим жените нямали право да пият вино. Още по-стряскащо е, че съпругът имал право да убие жена си по закон, ако я хване да пие вино.
• Добре е, че това се е променило, защото според едно проучване в Италия жените, които пият една-две чаши вино дневно, се радват на по-добър секс спрямо жените, които не пият изобщо.
  В изследването участие взели 800 жени на възраст от 18 до 50 години, чието сексуално удовлетворение било сравнено чрез индекс за сексуална функция при жените. Този индекс се използва от лекарите при оценка на сексуалното здраве на жените.

Виното и температурата на сервиране

Различните вина следва да бъдат сервирани с различна температура.
Прието е, че за белите вина тя трябва да бъде между 7-10˚C, за червените – 10-15,5˚C, а за шампанското между 6,1˚C – 7,8˚C.

Виното и чашите

Чашите за вино се състоят от основа, ствол и купа.
Биват три големи категории – за червено, за бяло вино и за шампанско.

• Чашите за червено вино са с по-голяма купа, за да може ароматната напитка да си взаимодейства с кислорода и да отпусне богатия си аромат.
• Бялото вино се сервира в по-издължени чаши и с по-тясна купа. Заради по-ниската температура, те не отделят толкова аромати.
• Шампанското се налива във високи и тесни чаши, за да може балончетата с въглероден диоксид да се задържат по-дълго в течността.
• Всички чаши се държат за столчето, а не за купата, за да не се повишава температурата на виното от ръката.

Виното и наздравицата

• В Древна Гърция домакинът на вечерята отпивал първи от виното, за да гарантира, че то не е отровено.
  Оттам произлиза фразата „пиене за нечие здраве“. Впоследствие тази традиция е продължена от римляните.

Виното и отлежаването

Знае се, че хубавото вино е добре отлежалото, защото в процеса на стареене то развива вкуса и аромата си.
Такива вина са само за ценители и много малко хора имат търпението да чакат десетилетия. В момента на пазара се предлагат и вина, които са годни за консумация в рамките на 1-2 години след производството им.

• Интересно е, че с времето червените вина избледняват, а белите – потъмняват до златистокафяв цвят. Тези процеси се дължат на взаимодействието на виното с кислорода в процеса на стареене.

Оенофобия

В списъка с интересни човешки фобии влиза и страхът към виното, наречен оенофобия/винофобия.

Най-старото годно за пиене шампанско

В потънал кораб в Балтийско море са открити бутилки от пенливата течност, които са годни за консумация след прекарани близо 200 години на морското дъно.

Виното и храната

„Ястие без вино е като ден без слънце.“ (Робърт Мондави)

Казват, че когато конкретно вино се съчетае с определена храна, между тях се образува синергия и се появява трети вкус, различен от този, който предлагат напитката и храната поотделно.

Богатите и тежки на вкус храни си подхождат с по-богати и тежки вина. И обратното – леките храни искат леки вина.

• Червено вино - с червено месо.
• Бяло вино - с бяло месо и/или риба.
• Сладко вино - с десерти.

Когато предстои да бъдат сервирани няколко вина, е добре да се спазва последователност от леки към по-тежки.

• Бяло вино – преди червено.
• Младо вино – преди отлежало.
• Сухо вино – преди сладко.

Вино и сирене

Една от най-хубавите комбинации е между вино и сирене. Все пак, за да се извлече най-доброто от нея, е нужно да подберем подходящите елементи.
Запазете долната картинка, за да имате под ръка добър съветник, когато искате да впечатлите гостите си.

Вино и зеленчуци/плодове

• Саке (оризово вино) си подхожда с ябълки, гъби, целина.
• Шампанското е в хармония с авокадо, ягоди, трюфели, аспержи.
• Пино Гриджо харесва домати, авокадо, аспержи, артишок, патладжан, праскови.
• Поднесете совиньон блан с пресни билки, моркови и зеленчуци с тъмнозелени листа.
• Шардоне е приятел със сладката царевица и боб, а розето – с домати, маслини, джинджифил, диня.
• Светлочервените вина вървят с гъби, нахут, моркови и череши, докато за средночервените вина по-подходящи са: домати, патладжани и лук.
• Интересно е, че наситените червени вина се съчетават добре с чесън и чушки.
• За сухи вина – артишок, ядки, сушени плодове, а за сладки вина – сливи, ягоди, портокали.

Виното в цифри

Интересно ли ви е да разберете какво стои зад чашата ви с вино?
Не се чудете, защото ние имаме готов отговор – 630 на брой гроздови зърна!

Ето и още цифри:

• 75 гроздови зърна = 1 грозд
• 8,4 грозда = 1 чаша
• 5 чаши = 1 бутилка
• 12 бутилки = 1 кашон
• 24 кашона = 1 буре

И все пак... да не забравяме количествата

• „Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди.“ (Плутарх)
• „Много вино – малко ум.“ (Менандър)
• „Малко вино – лекарство, много – фатална отрова.“ (Авицена)

Ако обичате вино, бъдете внимателни с употребата му, защото полезните му свойства могат да бъдат извлечени именно при здравословното му разумно количество.

„Пропуснахте здравословните ползи на виното!...“

Разбира се, че не сме – ако виното нямаше здравословни ползи, едва ли щяхме да пишем материал за него.

Нека си припомним статиятаза чаша червено вино, за да разберем:

• каква е легендата за виното;
• кои са най-популярните български червени вина;
• кое е по-добре – червено или бяло вино;
• защо червеното вино има чудодейни сили;
• какви са здравословните ползи на „безценната напитка“;
• трябва ли да броим чашите си, за да извлечем здравословните ползи на виното;
• каква е нормата за дневното количество вино за мъже и жени.

Ами... НА-ЗДРАВЕ!

Лиценз: Всички права запазени

Едно от предимствата на поддържането на този псевд-моден откровено женско-хаотичен блог е, че научавам за всякакви нови модни тенденции, линии, колекции, магазини и един куп други новости, за които иначе бих научила кой-знае кога.

Едно от последните ми открития са масажните свещи, които открих в края на миналата година, благодарение на коледните подаръци от BonBon Lingerie и BraClinic.

Ако случайно (като мен допреди месец-два) не знаехте какво представлява масажна свещ: това е приятна ароматична свещ, която освен за ароматизиране на помещението, можете да използвате и като олио за масаж, защото като се разтопи восъка, примесен с куп етерични масла, може да се използва като топло олио за тяло.

Употреба за начинаещи: може да се използва като крем за ръце.

Употребата за напреднали зависи изцяло от фантазията, смелостта и времето за мачкане на чаршафи, с което разполагате.

Лиценз: Всички права запазени