Преди година и девет месеца най-различни хора поставиха в и чрез Интернет въпроса кой назначи за шеф на ДАНС не друг, а Делян Пеевски – символът на българското корупционерство и шуробаджаначество. Въпросът намери широк отзвук и обедини хора от всички краища на политическия спектър в протест срещу този връх на наглостта.
На Пеевски му се наложи да се откаже. Формално – заради натиска на уличните протести. Реално – заради съпротивата на неговите „съратници“, които го знаят що за стока е още по-добре от протестиращите. Но остави начело на ДАНС Писанчев. Не зная дали е верен слухът, че Писанчев рапортува първо на него, а на президента и на председателя на НС чак след като Пеевски разреши. Но май не е безкрайно далече от истината.
Междувременно стана ясно, че въпросът е не кой е назначил Пеевски, а кой е назначил Орешарски и останалия сандък кукли на конци, който се правеше една година на правителство. И че това е именно Пеевски. Протестите продължиха. Правителството показа типичните качества на кукловода си. Надали е нужно да припомням всичко – не беше отдавна.
За година България беше разкрадена и разсипана до степен оставането на Орешарски и прочее на власт да е опасно за живота им. Дойде на власт друго. С надеждата на повечето българи да постави на мястото му поне едно – кръстника на това правителство.
Но оттогава вече минаха месеци и все повече се убеждаваме – надеждата е излъгана. Писанчевците продължават да оглавяват ключовите държавни институции. Никой и не помисля да разследва марионетките от сандъка за разграбването на страната. За подслушването, сплашването и мачкането на протестиращите. За съсипването на отношенията ни с ЕС, в който членуваме. За провалените линии за еврофинансиране. За опитите да се сключат престъпни, заробващи ни договори от сорта на „Южен поток“ и този с „Уестингхауз“ за АЕЦ Белене… Вместо това Министерството на финансите плаща от джоба ни рекламни кампании как нелегалните цигари ограбвали доходите на Пеевски… пардон, на старите ни родители. И държавата и общините услужливо тормозят и затварят магазините за цигари и преса на удобни места, за да бъдат разкрити вместо тях павилиони на „Лафка“…
Оти ги ручахме жабетата?! За това ли подкрепихме тези политици и правителство? Аз – не. Подкрепих ги, за да сложат край на клептокрацията, а не за да я донахранят и донапоят. И ако не се поправят наистина много бързо, ще поискам оставката им. Не след три-четири години, а веднага. Аз, данъкоплатецът, плащам заплатите им. Те са просто служители във фирмата, наречена държава, чийто собственик съм аз. Имам абсолютното право да ги уволня, ако вършат не за каквото съм ги назначил.
Досега ги търпях, понеже някои от тях вършеха и по нещо полезно. И един от тези беше министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В кратки срокове той направи много и предимно полезни промени в МВР. Създаде част от условията, върху които би могла да се изгради що-годе нормална работа в това министерство. Не беше идеален, но като за България беше приемливо добър министър.
Ключов момент в оправянето на работата на МВР и свързаните с него институции, а и изобщо на сигурността на България, беше незабавната смяна на хората на Пеевски по върховете им. Това е и белегът, по който следя дали промените са реални или симулирани… Вучков няма как да не знае същото – няма как да не се сблъсква с него всеки ден. И сигурно немалко време е търпял да му бъде отказвана смяната на тези хора. Но ако не е част от мафията им, идва момент когато трябва да си тръгнат или те, или той. Очевидно този момент е дошъл.
И Бойко Борисов направи избора си. С което демонстрира пред всички нас с кого и за кого играе. Поставен между избора дали да е с Вучков или Писанчев, той избра да е с Писанчев. Иначе казано – поставен между избора дали да служи на Пеевски или на подкрепилия го народ, избра да служи на Пеевски.
Този момент е ключов за България, точно както е ключов момент за Русия убийството на Борис Немцов, ако и по съвсем различен начин. Мисля, че спокойно мога да заявя открито – вястото на Веселин Вучков е в изпълнителната власт. Този, на който мястото му не е в нея, е Бойко Борисов. Може по-нататък нещата да се променят, но в момента са така. И тези, от които зависи всеки от тях двамата да си дойде на мястото, сме ние.
… Много от надигналите в Интернет глас срещу Пеевски и правителството на Орешарски бяха събрани от единомислието си и представата на околните за тях в неформална псевдо-група, станала известна като „Протестна мрежа“. Умишлено оставена без формална структура, крепяща се на индивидуалното решение на всеки дали да подкрепи тази или онази инициатива, тя се оказа изумително резистентна срещу опитите да бъде контролирана чрез подставени лица или пък сплашена или възпрепятствана. В нея се оказаха въвлечени хора с най-различни политически възгледи, идеи, виждания. Желанието да прецениш сам нещата и да подкрепиш ценното осигуряваше това да се окажат подкрепяни почти само полезните идеи. И въпреки демонстрираната готовност на правителството да използва всички ресурси на държавата за смазване на протестите, те продължаваха. Попречи им да успеят единствено тоталното обезверяване и изтощение на тази част от българския народ, която все още е останала в България.
Но „Протестна мрежа“ я има и ще я има. Някои може да я напуснат – други ще се присъединят. Тя не е определени хора или дори запазено име – тя е желанието на хората да оправят нещо в българската политика, да се борят да я направят не толкова корумпирана и безогледна. Докато това желание е живо дори у един човек, докато дори един заслужава да живее в некорумпирана държава, ще я има.
И тя няма как да остане безучастна, когато от властта излиза някой, чието място е в нея, а остава някой, чието място е извън нея. При вестта за оставката на Веселин Вучков тя отправи призив за протест пред Министерския съвет в четвъртък, 18:00 ч.
Не съм един от „Протестна мрежа“, а най-обикновен човек със световно неизвестен блог. Но мога да се присъединя към техния призив. Като глас – с блога си. И физически – като отида там.
Да, аз съм само един човек. Нямам как да надвия апатията и изтощението на седем милиона души. Или, ако предпочитате, преживността на седем милиона овце – крайният ефект е един и същ… Но мога да дам каквото зависи от мен, и ще го дам. Защото това даване е, с което заслужавам правото да живея в една по-свястна България.
И защото докато съм на протеста, телом или духом, живея в една по-свястна България – сред хората, които биха я съградили.
Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)
