• In the Plex - Steven Levy
• The Confidence Code - Katty Kay, Claire Shipman (audio)
• Brain Rules - John Medina
• Launch - Michael Stelzner
• Content Rules - Ann Handley & C.C. Chapman
• What Would Google Do? - Jeff Jarvis
• The 4-Hour Workweek: Escape 9-5, Live Anywhere, and Join the New Rich - Timothy Ferriss (audio)
• Scientific Advertising - Claude C. Hopkins
• The E Myth Revisited - Michael E. Gerber
• The Search - John Battelle
• Crossing the Chasm - Geoffrey Moore
• Predictably Irrational - Dan Ariely (audio)
• Onward - Howard Schultz
• the Facebook effect - David Kirkpatrick
• и много други...

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Отчаян самотен мъж от Чосон* /Jung-woo Haприема мокра поръчка от подземния свят, шанс семейството му да свърже двата края. Поръчаният се намира в същия град в Южна Корея, където е изчезнала и съпругата на Jung-woo Ha, заради която е задлъжнял. На място намеренията на Jung-woo биват изпреварени от други. Тойпопада в обсега на схема, в която е нужна изкупителна жертва, но подобно много екшън герои от Рамбо насам, няма намерение да се предаде, не и преди да разбере, кой му е устроил капан.

The Yellow Seaе вторият филм на Хон Чжин На (и той в топ 10 на южнокорейските режисьори), след “Преследвач / Chaser”. Всичките 157 минути (ту мъч) на “Жълто море” са в обезцветена мръсносива гама. Камерата е ръчна – монтажът перфектен. Екшън сцените са с репортажна автентичност. По концентрация и графичност на ексцесии гони (ненужно) “Олдбой”. Бекграундът Хон Чжин На е подбрал така, че да действа като мини еко катастрофа – само “продукти на лоша расова хигиена”, постиндустриални мутации и животински порядки. За такава експортна честност включват в официалната програма на Кан(2010).

*Жълто море е между източните брегове на Китай и западните на Корейския полуостров. По време на Втората световна, много корейци напуснат домовете си, за да избегнат японците. Някой отиват в СССР, други на границата между Китай и Корея, в Чосон (Чо-Слънце). В края на Втората световна след освобождението от японската военна империя, Северна(комунистически-религиозна диктатура) и Южна Корея(корейски капитализъм) се сцепват от кръвопролития, продължаващи и днес. Евтината работна ръка на Чосон емигрира повторно в Южна Корея, където имиджът им е свързан предимно с пороци.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Лиценз: Всички права запазени

Скучните номинации по задължение за наградите Икар получиха и скучни победители по задължение в различните категории. Празничният дух вече не се усеща, наградите вълнуват само малка група хора в съсловието и това е сигнал, че има сериозен проблем в културата.

• Наградата Икар за Чест и достойнство – Стефан Илиев
• Награда Икар за изключителен творчески принос към Българския театър – Никола Анастасов
• Най-добър спектакъл: „Каквато ти ме искаш“ на Стефан Москов, НТ „Иван Вазов“
• Режисура: Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
• Водеща мъжка роля: Марин Яневза ролята на Фернар във „Вятър в тополите“, Младежки театър „Николай Бинев“
• Водеща женска роля: Ана Вълчановаза ролята на Майката Беатрис във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
• Поддържаща мъжка роля: Юлиан Верговза ролята на Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“, НТ „Иван Вазов“
• Поддържаща женска роля: Елена Телбисза ролята на Катя в „Жана“, НТ „Иван Вазов“
• Дебют: Кристиана Ценковаза ролята на Лиса в „Откраднати разкази“, Театър „Българска армия“
• Сценография: Чавдар Гюзелев – художник, Свила Величкова – костюми и Иван Московза сценографската среда на „Каквато ти ме искаш“, НТ „Иван Вазов“
• Авторска музика: Христо Намлиевза „Антигона“ в театър „София“, за „Момо“ в Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ в Държавен куклен театър Стара Загора
• Майсторско техническо осъществяване: Държавен куклен театър Стара Загора за „Страх“от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева
• Куклен спектакъл: „Страх“от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър Стара Загора
• Индивидуално постижение в кукленото изкуство: Силва Бъчварова и Васил Рокомановза куклите и сценографията в „Принцесата и скъсаните обувки“, Държавен куклен театър Търговище
• Съвременен танц и пърформанс: Филип Милановза хореографията на „EXIT“
• „Златен глас“: Димитър Иванчевза Амадор и Антонио Ресио в „Новите съседи“
• Критически текст: Анна Топладжиковаза книгата „Фобии и утопии“, издателство „Петко Венедиков“
• Драматургичен текст: Елена Алексиеваза пиесата „Мадам Мишима“
• Цирково изкуство: Бойчо Костадиновза приноса му към цирковото атракционно изкуство, дългогодишна педагогическа дейност и детския цирков спектакъл „Магнифия“
• Вариететно изкуство: Асен Павлов и ансамбъл „Чинари“за спектакъла „Траките“
• Съвременна Българска музика: Васил Петровза албум, продуциран от БНР и авторските му произведения „Може би“, „Представи си“, „Haven’t been the best“, „Expectation“ и „Американска мечта“
• Комисията, излъчила наградите ИКАР 2015 удостои със СПЕЦИАЛНО ОТЛИЧИЕ ЗА ЯРКА И ВЪЗДЕЙСТВАЩА ОБРАЗНОСТ спектакъла „Мълчаливи предания“на Държавен куклен театър Варна

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 България

Дори не бях предполагал за това „амплоа“ на Лев Троцки– комунистическият идеолог и революционер, създал Червената армия и загубил злощастно битката за наследството на Ленин, след което превърнал се във враг номер едно за младата съветска държава. Прочетете за него в българската Wikipedia – няма да откриете и дума за това, че през 1912-1913 г. отразява двете Балкански войни за един от най-големите и радикални вестници в руската империя по онова време – „Киевская мисъл“. Кореспонденцията му за този, а и за други руски издания, посветена на впечатленията и размислите му от тези години, вижда бял свят за първи път на български език, благодарение на издателство „Изток-Запад“.

„Балканите и Балканската война“е изключително любопитен исторически извор, който всеки изкушен от историята си заслужава да прочете. Абстрахираме се от бъдещия Лев Троцки – до Октомврийската революция има още няколко години, Русия все още е могъща монархия, а радикално настроеният Троцки пътува за Белград и София, недоволства от жестоката военновременна цензура, наложена над журналистите, обикаля от кафене в кафене и наблюдава вълненията на балканските нации, обединили се в съюз срещу Османската империя.

Много е интересна интерпретацията, която прави Троцки на всичко, което вижда. Може да се каже, че е силно антивоенно настроен, подозрителен към мотивите на балканските правителства и критичен към позициите на Великите сили. Макар и руснак, разобличава и изважда на показ сенчестите тонове на руската имперска политика спрямо Балканите. Трудно може да бъде наречен безпристрастен, особено с така често прокарваната от него идея за федерация между балканските страни като бъдещ вариант на съжителство в рамките на полуострова. Същевременно е изключително добър пътеписец и хроникьор, който повдига завесата над много теми, избягвани или поне недолюбвани от родните съвременници на войната.

„…тази хаотична маса от материални завоевания, навици, привички и предразсъдъци, които наричаме цивилизация, хипнотизира всички ни, като ни внушава лъжливото усещане, че уж най-важното вече е направено, но ето че идва войната и показва, че всички ние все още не сме изпълзели на четири крака от варварския период на нашата история. Научили сме се да носим тиранти, да пишем умни уводни статии и да правим шоколади „Милка“, а когато трябва да решим сериозния въпрос за съжителството на няколко племена на благодатния полуостров на Европа, сме безсилни да го решим по друг начин, освен чрез масово изтребване“.

Тъй като не е допуснат близо до бойните действия, в България Троцки се ограничава до София и някои от градовете в тила на фронта срещу Турция. Страшно живописни са описанията му на софийските трепети и вълнения при обявяването на войната и при първата голяма победа – превземането на Лозенград. Той обаче не споделя тази еуфория, напротив – с доста далновидност прави прогнози за бъдещото развитие на бойните действия, интервюира ранени войници и прави репортажи за живота на турските пленници. Неговите статии за „обратната страна на победите“ са потресаващи -разказва за практиката на българските войници да доубиват ранените турци, за да не си създават затруднения с грижата за тях и твърди, че има генералска заповед за това. Още по-жестоки са наблюденията му в Македония, където сръбските чети и редовни военни части извършват истински зверства срещу цивилното население – албанци, турци, арнаути…

Интересни са журналистическите му текстове, посветени на втората Балканска война. Обръщайки внимание на българската стратегия, която нарича „престъпно лекомислена“, Троцки пише от позицията на външен наблюдател за трагедията, разиграла се на Балканите. Последната част от книгата е посветена на посещението му в следвоенна Румъния, с акцент върху новопридобитите земи в Добруджа. Авторът е безпощаден в убийствената си критика над румънската действителност, общественото и политическо разложение там и отчайващата изостаналост на страната, придружена обаче от огромна претенциозност. Троцки громи подлата постъпка на Румъния – да навлезе в обезкървената си южна съседка и да откъсне от нея парче земя, за което няма никакви основания да претендира. Нарича я основен виновник за втората Балканска война и прави доста песимистични прогнози за бъдещето на Балканите.

Прогнозите се сбъдват само две години по-късно. Полуостровът продължава да бъде „барутният погреб на Европа“ – и през Първата световна война, че и през 90-те години на ХХ век. Написаното от бъдещия идеолог на Съветска Русия за войните, които балканските народи водят за разпределяне наследството на Османската империя, е доста отрезвяващо четиво. И предизвиква размисъл много повече, отколкото гордост от победите и подвизите. Но в никакъв случай излишен патриотичен патос. И в този смисъл е доста здравословно, макар и със силна горчивина.

Публикувано от Георги

Лиценз: Всички права запазени

29-годишният Byung-Doo е член в стройната йерархия на мафиотска организация в Сеул. Семейството му е принудено да търси нов дом. Социално беден, младият патриарх се грижи за болна майка, опитва да държи малкия си брат далеч от улицата. В службата рангът му е на младши сержант, управлява микроотряд гумени глави за жълти стотинки. Шанс за израстване Byung-Doo вижда в прескачане на прекия си началник. Прави услуга за Големия бос като екзекутира негов враг, с което си спечелва нови отговорности на главорез. В цивилния живот в паузите от ръкопашен бой се вижда с бивша съученичка, наивно се опитва да й докаже, че може да се промени. С момичето го среща техен приятел, начинаещ режисьор, фен на “Кръстникът” и “Белязаният”.

Дебютантът иска да направи филм за гангстерите и за целта използва Byung-Doo в реално време. Byung-Doo му доверява гузната си съвест и когато с тайните му е злоупотребено, оцеляването му е под въпрос.

A Dirty Carnival / Biyeolhan geori/Карнавал на безчестието (2006) e южнокорейският, по славянски романтичен еталон за гангстерски филм. “Да си бандит е само етикет. Не означава, че си лош човек/ Нека това е филм за обикновените бандити” казват простодушно две симпатични реплики.
Клановата принадлежност е нещо неизбежно, сигурността в хранителната верига е временна, а схватките с ножове за суши – ежедневна рутина. Огнестрелно оръжие умишлено няма. (Корейските бригадири пишеше някъде, имали тапия за суши-майстори, като легално оправдание за специфичния нож в ръния си багаж.) Всичко това е изобразено правдиво, в един добре отъпкан сюжет с добра камера и подходящи актьори. Най ми харесват задаващите общия ритъм караоке* сцени.

*караокето тръгва от Япония 71-ва

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така:

ЧановеВитоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1.

И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има ) и… приятно четене.

Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края – т.е. до четвъртък.

Четвъртък… последна репетиция – последен зор…

Петък – генерална репетиция – генерален зор…

Събота, сутрин, рано като за събота сутрин, хора в жълти фланелки и сиви суитчери, нарамили неизброимо количество аксесоари за коса, откриха най-големия фризьорски салон с София :), специализиран в плетенето на плитки.

Работата беше толкова тежка, че някой чак на гръб се опитаха да я носят :),…

…  но пък резултатът беше подобаващ.

Но така и трябва да бъде – „На надиграване като на надиграване!” – или с други думи – никакви компромиси не са позволени

Самото надиграване започна в 9.00 ч. пред почти празна и напълно заспала зала, но пък ние носехме доброто си настроение и все още липсващата атмосфера не повлия на представянето на нашите Чанчета.

Как се представиха ли? Ами, представиха се „както трябва”: излязоха и показаха, че успехът е изграден от правилно подредени милиони малки детайлчета :), като: прибрани коси, еднакво високо вдигнати крака, правилен хват, усмивки до уши, много настроение и обща енергия…

Това, което публиката не видя (пък и тя не е там затова) е пътят до залата…, а именно труд, много много труд, страст, ентусиазъм, упоритост, увереност, последователност и, не последно място, дисциплина!

Та, както казах, надиграването започна в 9.00 ч., нашият ред дойде към 9:45 ч., Чанове излязоха на „сцената” и така затанцуваха, че изразът „танцуват, та се късат”, придоби съвсем реален и буквален смисъл – на второто хоро, точно пред очите на уважаемото жури, един от коланите се скъса!

Мисля, че това е нещо, за което ще се говори дълго ;), но не заради самата случка, а заради последвалата я перфектна реакция – хорото не трепна, чанчетата не сгрешиха, не спряха, намериха начин да задържат хвата и  продължиха да танцуват, все едно нищо не се е случило! Поздравления!

Сега, постеуфорично си мисля, че не първото място и удоволствието на онези 2 секунди, в които чуваш „Първото място се присъжда на… Чанове!”, а именно тази случка, е моментът, в който всички са почувствали удовлетворение от положените усилия. Ако не съм права, поправете ме

(всички снимки)

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Това е заглавие от Дневник. Някой се възмущава как не правим нищо за Земята, а именно да държим 1 час изключено осветлението… Да си призная от години не участвам в тази инициатива, затова пък също от години цялото осветление в къщи е LED, което сумарно по него вечерно време гори около между 24 и 30 вата, според това дали свети коридора. Не е малък принос като цяло. А и като цяло тази кампания е изключително лицемерна.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial 3.0 Unported

В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.

Препоръчвам

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Ако не разпознавате встъпителните думи на Хорът от пиесата „Хенри V“ на Уилям Шекспир, няма смисъл да продължавате да четете надолу. Вероятно никога няма да гледате „Аз, актьорът? Брат ми уби президента“ или дори напук да го направите, няма да разберете посланието и тя няма да Ви хареса.

Пиесата, чието оригинално заглавие е „Трагикът“, е написана от Родни Лий Роджърс. Режисьор е Петър Карапетков, който я поставя по превод от Миглена Иванова. Сценографията е на Петър Митев, а музиката е на Добринка Табакова. „Аз, актьорът“ е биографичен разказ за актьора Едуин Бут. Географската ни отдалеченост и тъжният факт, че културата от доста време насам е последна грижа е причината това име да не говори нищо на много голям кръг хора. Дори в Уикипедия на български няма статия за него, но има статия за брат му – убиецът на президента Линкълн – Джон Уилкс Бут.

Едуин Бут е известен по други географски ширини като най-добрият Хамлет на 19 век. Играе го 100 поредни вечери и пътува както в САЩ, така и из Европа, за да играе роли от шекспировите пиеси. Драгият зрител, когато прекрачва прага на салона, за да гледа „Аз, актьорът?“, трябва да познава тези текстове. При това, за разлика от много други пиеси, не е достатъчно познаването само на най-ярките текстове на Шекспир, а познаването на Шекспир като цяло. Ето защо, макар че не се среща в разказа на Бут, започнах с откъс от „Хенри V“.

Това пък е от въвеждащия монолог на Ричард от „Ричард III“ и той също е част от пиесата, както и много други откъси от „Хамлет“ , „Венецианският търговец“… Разбира се, има я прословутата реплика на Хамлет

Пиесата проследява интересния живот на сцената и извън нея на Едвин Бут, като се спира на три ключови момента от него – смъртта на баща му (също актьор), сватбата му с актрисата Мери Делвин и терзанията, които го спохождат, когато брат му убива президента като опит да привлече внимание върху себе си. Живот, преминал в „безкрайно пътуване до затънтени градове, евтини хотели и лоша храна. И всичко това – за няколко часа щастие на сцената. Човек трябва да е роден скитник, да усеща в себе си бездомника. Трябва да чувства в себе си цялото безименно номадство на театъра и с тъпа упоритост да се събужда отново, и отново, и отново.“

Познавам Стефан Попов още отпреди да започна работа в театъра и страшно много го харесвам като актьор. Възхищавам се на начина, по който стои на сцена, как с лекота изиграва ролите си, как си личи, че се забавлява, докато го прави. Дори когато в разпределението има нещо сбъркано. Той знае колко много го харесвам, вероятно не знае, че съжалявам, че в последно време не е сред активно ангажираните артисти. Няма да заравя как по време на едно турне, вече не помня дали в Македония, дали в Албания, дали в Сърбия, докато пътувахме с „Филоктет“, направи анализ, по-скоро на себе си, отколкото на нас, за красотата и емоционалната зареденост на думата „татковина“.

Затова за мен беше истинско удоволствие да видя, че в афиша на пловдивския театър влиза моноспектакъл на Стефан Попов. Разбира се, гледах неговия предишен моноспектакъл – „Куче в банята“ – текст, писан специално за него. Не бях чел „Аз, актьорът“, съвсем умишлено не любопитствах нито за текст, нито за репетиционния процес. Знаех, че ще бъда впечатлен, че ще изпитам задоволство и че срещата ни ще е приятна, емоционална, вълнуваща.

Не съм грешал! Беше разкошно, беше празник за любителя на театралното изкуство. Освен че беше 27 март, международния ден на театъра! Беше шамар за халтурата и за всички онези, които предпочитат лесносмилаемите забавления и които случайно бяха попаднали в салона в търсене на следващото. Съжалявам, драги, „Аз, актьорът?“ не е такова представление. „Аз, актьорът?“ поставя на изпитание както Стефан Попов, в ролята на Едуин Бут, така и зрителя и неговия интелект. Актьорът като човек. Изпитание е разплитането на възела, който се заплита между работа, любови, страсти и алкохол. Изпитание е търсенето на лесната слава и цената, която плащаш за това. Изпитание е смесването на личния и професионален живот. Толкова много Шекспир също е изпитание.

Радвам се, че бях част от всичко това, радвам се, Стефан Попов е попаднал на своята роля, радвам се, че усещах вълнението му, емоцията му докато беше на сцена.

Тръгнахме си бързо, не изчакахме Стефан да излезе от гримьорната си, защото го чакаха доста други негови колеги, с които заедно да споделят празника. Аз ще го видя по-натам и със сигурност много ще си поговорим за преживяното.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба

така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.

босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.

още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.

идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега

ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни!

писах още: семе домати, началото на градината.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 България

Ако случайно ви се налага да продавате онлайн, вероятно сте забелязали липсата на нишови събития по тази тема. Много маркетинг, много иновации, много говорене за дигиталната среда се случва постоянно – но конкретиката често отсъства. Е, eCommCongressцели да промени това. Събитието е изцяло насочено към e-commerce, както си личи и от името – така че е един от по-добрите начини специалистите да си прекарат времето този петък, 3 април.

Програматана eCommCongress е разделена на няколко тематични панела, които целят да обхванат цял цикъл от теми полезни за собствениците на онлайн бизнес. Решението да се организират блокове със сходни презентации е доста добро – така лесно можете да прецените кои панели през деня са ви най-важни и кои можете да пропуснете или изслушате със занижено внимание. Първият панел се фокусира върху стартирането на бизнеса от мениджърска и технологична гледна точка – нещо важно, ако тепърва настъпвате в онлайн фронта. След кратка пауза ще чуете повече за маркетинг-страната на нещата. Тук ще се фокусираме върху e-mail маркетинга и SEO-то, а моя милост ще ви разходи накратко из създаването на имидж и генерирането на доверие у потребителите. Следобедните панели ще са насочени към развитието на бизнеса с различни похвати (тук особено внимание бих обърнала на темата за omnichannel retail) и разширяването с навлизане на чужди пазари (с особено нетърпение чакам лекцията на Ева от Fashion Days).

Освен екшъна в залата, ще можете да запълните времето си с изложението, на което да обсъдите потенциални партньорства за хостинг, реклама и други свързани с онлайн търговията услуги.

И тъй като този пост трябва съвсем кратко да ви отговори на въпроса “защо?”, ето и най-краткия възможен отговор:

• за да чуете някои от най-добрите практици, които могат да говорят от личен опит за e-commerce в България. Мен ме избраха само защото се познавам с организатора, но останалите лектори са супер
• за да видите реалните казуси и техните решения
• за да си поговорите на живо с професионалисти от вашата ниша – нетуъркингът винаги е важен

Остават по-малко от 20 билета до запълване на залата, така че се насочете моменталически към сайта на eCommCongress, ако казаното дотук е генерирало поне малко интерес.

Постът eCommCongress – събитиеТО за електронна търговияе публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

След The Trip (2010) сп. Observer наема комиците Стийв Куган и Роб Брайдън за пътуване в Италия за нов кулинарен материал. Маршрутът на миникупър-ът на ревюистите е Пиемонт-Лигурия, остров Капри, хълмовете на Тоскана, амалфийското крайбрежие, Рим, италианската ривиера, Помпей, Неапол. Количественото натрупване на умопомрачителни  пейзажи, романтични исторически хотели, гурме, лазур, вина, бамбини коментаторите надграждат в задочен диалог с Байрон, Шели, Кийтс, Казанова. С остроумия и имровизации трибютът им е към кино-легенди и шоубиз-съвременници – Гарбо, Богарт, Мастрояни, Лолобриджида, Бардо, Грегъри Пек, Джулия Робъртс, Хопкинс, Брандо, Кейн, Хичкок, Пачино (подчертано Пачино), Де Ниро, Хю Грант, Бейл, Харди, Саймън Пег, Майкъл Ман, Бонд-овете, Аланис.
Интелект, ирония, маниери, висок вкус, щипка високомерие, сарказъм – на маса топ-имитациите на двамата в  The Trip to Italyочароват компании, оправдават статута им на топ-зевзеци. Насаме егото на актьорите е смълчано, угрижени са за семейството си, старостта, сигурността.

Майкъл Уинтърботъм е дръзнал да улови неуловимото, да потърси следите на изгубеното време в маскирана като комедия елегия. Намерената пресечна точка на високото и ниското в остроумните, поп-културни референции е рискована само на пръв поглед. Ключовите реплики са налице. “Ние получихме повече похвали, отколкото хули.” Нека изобилието от имитации и гегове не подвежда към лекия жанр. Суетата и забавата са мимолетно бягство от неизбежната прегръдка на меланхолията, тема и във филхармоничния скор.
Равносметката е тъга. И Куган и Брайдън с омесено документално-фикционалните си биографии знаят, че и най-добрата имитация няма силата на оригинала. Двамата не са Байрон и Шели, най-малкото защото никога не са рискували да изгубят достъпа си до La doce vita. И най-вкусната паста, и най-бълбукащият ризлинг и най-вълнуващият флирт не могат да повлияят съдбата на Йорик, кралския шут.

Прекрасен Майкъл Уинтърботъм(9 Songs), който опакован като комедия, вероятно ще остане недооценен. Брит отговор на La grande bellezza.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Днос що ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸Đź ОйикОНката на ГаНина ОкОНО ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро – СапОчна с АрПагодОн , прОдъНМи проС Бот АНфа и Бот Đ¨ĐľĐ°Đ˝Đ¸ĐĐ°ĐˇĐ°Ń€ĐľŃ‚, ĐąŃŃ…ĐźĐľ в ĐšĐ°ĐżĐľŃ€Đ˝Đ°ŃƒĐź и ОкОНнОстта, пОсотихПо дОНината ĐĽŃƒĐťĐ° и що со качихПо на пНанината морПОн, ĐąŃŃ…ĐźĐľ при ŃƒŃŃ‚Đ¸ĐľŃ‚Đž на рока ЙОрдан краК Ярдонит, Đ° днос що идоП на хъНПа на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ (ТавОр), що видиП СаПъка Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€ и що со пОтОпиП в риПскито къпаНни на маПат Гадор.

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

ТавОр, СаПъкът Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€ и маПат Гадор

содПа част на

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ

поти дон

Đ˘Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°â€Ś. КОНкО Ń‚Ń но ни дОстига в големия град, пъНон доноП и нОщоП със ĐˇĐ˛ŃƒŃ†Đ¸Ń‚Đľ на МивОта – ПОтОрон ŃˆŃƒĐź, Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ¸ гНасОво, йръП От стрОитоНствО, грОхОт на ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°, тоНофОнон Свън и настОКчиви раСгОвОри.

Đ˜ĐźĐľĐ˝Đ˝Đž Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ° и пОкОК Ń‚ŃŠŃ€ŃŃŃ‚ Ń‚ŃĐťĐžŃ‚Đž и ПОСъкът, ŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ¸ От оМодновната ŃŃƒĐľŃ‚Đ° и динаПика. Đ˘Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° Đľ йаНсаП Са иСторСаната Đ´ŃƒŃˆĐ° и Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со ŃĐťŃƒŃˆĐ°, пОПни и цони. ТОва Đľ Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° на ĐźĐžŃ€ŃĐşĐ¸Ń ĐąŃ€ŃĐł, пъНна с плясѩка на ĐąŃĐłĐ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ въНни иНи грОхОта на ĐąŃƒŃ€Đ˝ĐžŃ‚Đž ПОро; нопрОгНодната, иСстиваща йавнО иСпОд оНПаСнито йрОоници на СвоСдито Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ° на ĐżŃƒŃŃ‚Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ°; Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° на Ń€Đ°ĐˇĐąŃƒĐ˝ĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° гОра, кОгатО Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€ŃŠŃ‚ свисти и Огъва кНОнито; Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° на раннОтО ŃƒŃ‚Ń€Đž, кОгатО сНънцотО, катО восоНа Огнона тОпка со пОдава иССад близкия хъНП и напомня на птицито Са начаНОтО на ŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Đ˝Đ°Ń‚Đ° Ń€Đ°ĐˇĐżŃĐ˛ĐşĐ°. А Ń‚Ń Đľ тОНкОва гръПка, чо и Đ´Đ° Đ¸ŃĐşĐ°Ńˆ, но ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° ŃĐżĐ¸Ńˆ. ЛаскавО гроо йОдрОтО, Ощо но найраНО ОсНопитоНна ŃŃ€ĐşĐžŃŃ‚ сНънцо, прОхНаднито Нъчи прОниСват кОрОнито на дървотата, иСгОнват пОсНоднито нОщни сонки и дават тОн на новия дон. ТОва Đľ Ń‚Đ¸ŃˆĐ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° на ŃƒŃ‚Ń€ĐžŃ‚Đž в Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ краК Кинорот.

Đ•Ń‚Đž По и Пон в ĐźĐžŃŃ‚Đ° прокрасна ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń! ĐĄ гОрдОст ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đź, чо и проС последния ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Đ°Đ˝Ń‚ŃĐşĐ¸ дон ŃĐ°ĐźĐžŃ‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž Пи Đľ на такава висОта, катО чо Ни Ń†ŃĐť МивОт съП ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ°ĐťĐ°. КатО с Đ˛ŃŠĐťŃˆĐľĐąĐ˝Đ° пръчица са иСчоСнаНи ŃƒĐźĐžŃ€Đ°Ń‚Đ° и ŃĐşŃƒĐşĐ°Ń‚Đ° От однООйраСиотО и праСникът ĐżŃ€ĐľĐżŃƒŃĐşĐ° напрод, ŃƒĐ˛Đ¸, къП своя финаН.

(((((((((((())))))))))

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°Đź ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž си пО стъпкито на мристОс пО ŃˆĐžŃĐľ â„–65 къП

хъНПа ТавОр – мъНПа на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž

Đ˘ŃƒĐş идва мристОс с триПата Хи наК-НюйиПи ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸ – ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ и ĐąŃ€Đ°Ń‚ŃŃ‚Đ° Đ˜ĐžĐ°Đ˝ и Đ˜Đ°ĐşĐžĐ˛. Đ˜ĐˇĐ˛ĐľĐ´Đ˝ŃŠĐś со появява прод Ń‚ŃŃ… в ĐąĐťĐľŃŃ‚ŃŃ‰Đ¸ дрохи, гроо катО сНънцо и саПО на Ń‚ŃŃ… со пОкаСва в БОМоствоната Хи сНава.

ВпрОчоП даНи тОСи ваМон ПОПонт От ĐˇĐ°ĐąŃƒĐťĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° в таКнствО ĐąĐ¸ĐžĐłŃ€Đ°Ń„Đ¸Ń на мристОс со Đľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸Đť тОчнО Ń‚ŃƒĐş иНи на Đ´Ń€ŃƒĐł хъНП, но ПОМо Đ´Đ° со каМо със ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚. ĐŸŃ€ĐžĐąĐťĐľĐźŃŠŃ‚ Đľ в тОва, чо в канОничоскито Đ•Đ˛Đ°Đ˝ĐłĐľĐťĐ¸ŃĐ˝Đ°ĐˇĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на хъНПа на саПОтО ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ но со спОПонава. ХаПО чотоП, чо проди тОва ТОК Đľ йиН във Вифсаида и со Đľ иСкачиН на наК-високия хъНП наОкОНО. ТавОр въОйщо но Đľ нитО наК-Đ˛Đ¸ŃĐžĐşĐ¸ŃŃ‚, нитО наК-ĐąĐťĐ¸ĐˇĐşĐ¸ŃŃ‚ Đ´Đž ŃĐľĐ˛ĐľŃ€Đ˝Đ¸Ń ĐąŃ€ŃĐł на Кинорот. ĐĐ°ĐżŃ€ĐžŃ‚Đ¸Đ˛, пО-йНиСО Đ´Đž Вифсаида Đľ пНанината ĐœĐ¸Ń€ĐžĐ˝ в Ховорна Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ иНи морПОн на ГОНан. Но на один От содоПто ВсоНонски съйОра, проди Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃĐ˝ĐľŃ‚Đž на църквата на правОсНавна и катОНичоска проС 1054 гОдина, хъНПът ТавОр йиН ОфициаНнО приСнат Са ĐźŃŃŃ‚Đž на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž.

ĐœĐ°Ń€ĐşĐž(9:2-4) каСва: â€žĐ˜ сНод ŃˆĐľŃŃ‚ дни Đ˜Đ¸ŃŃƒŃ вСо със Хойо Хи ĐŸĐľŃ‚Ń€Đ°, Đ˜Đ°ĐşĐžĐ˛Đ° и Đ˜ĐžĐ°Đ˝Đ° и въСводо ги саПи на висОка пНанина насаПо, и со проОйраСи прод Ń‚ŃŃ…. Дрохито ĐœŃƒ станаха бляскави, твърдо йоНи, катО сняг, каквитО йоНиНник на ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° но ПОМо иСйоНи. Đ˜ яви иП со Đ˜ĐťĐ¸Ń с ĐœĐžĐ¸ŃĐľŃ, и Ń€Đ°ĐˇĐłĐžĐ˛Đ°Ń€ŃŃ…Đ° с Đ˜Đ¸ŃŃƒŃĐ°â€. ĐŸĐžĐ´ĐžĐąĐ˝Đž докНарирано на съйитиотО ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ ĐœĐ°Ń‚ĐľĐš (17:1-9) и Đ›ŃƒĐşĐ° (9:28-36).

ТОчнО Ń‚ŃƒĐş, на ТавОр, аС со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Đź на гройона на въНната!

Не искаП Đ´Đ° со Đ˛ĐżŃƒŃĐşĐ°Đź в истОричоски пОдрОйнОсти, ОписваКки какви СнаПонатоНни ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸Ń са со ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ¸ Ń‚ŃƒĐş Ощо От ноОНитната опОха; проС ханаанскито и финикиКскито вроПона; проС вроПотО, Са кОотО ĐżĐžĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ° ЙОсиф ФНавиК, раСкриваКки стратогичоската Ń€ĐžĐťŃ на хъНПа в Đ˜ŃƒĐ´ĐľĐšŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна, кактО и Đ´Đ° раСгръщаП тоПата Са тОва какви прОрОци са со пОдвиСаваНи Ń‚ŃƒĐş, ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ сиНа ŃĐ˛Đ¸ŃˆĐľ ПнОгО проди мристОс. КОсвонО дОкаСатоНствО, чо ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž но Đľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ°ĐšĐ˝Đž, Đľ ĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на първата виСантиКска църква От ІVвок, Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ° От порсито проС 614 гОдина. ĐŸĐžŃĐťĐľ ĐşŃ€Đ°ĐťŃŃ‚ на кръстОнОсцитоТанкрод дОвоМда Ń‚ŃƒĐş ПОнаси йонодоктинци и ОснОвава Панастир, кОКтО пО-къснО йиН иСгОрон От сарацинито и сринат Đ´Đž ОснОви От ŃŃƒĐťŃ‚Đ°Đ˝ БаКйорс. ВокОво народ хъНПът ОстанаН ноОйитаоП, дОкатО проС 1631 гОдина Ń‚ŃƒĐş но со върнаНи ПОнаси, нО От Ордона на францисканцито.

Đ’ пОднОМиотО на хъНПа на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž

ĐŸĐžĐ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ĐľĐź храПОвото Ń‚ŃƒĐş са два и са ПнОгО раСНични: францисканската БаСиНика на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚ĐžĐ¸ ĐłŃ€ŃŠŃ†ĐşĐ¸ŃŃ‚ правОсНавон Панастир Хвоти Đ˜ĐťĐ¸Ń. ДО върха вОди ПнОгО стръПнО и Ń‚ŃŃĐ˝Đž ŃˆĐžŃĐľ, Đ˝ĐľĐżĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰Đž Са гОНоПи Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸. Đ—Đ° щастио, пОПинък на хОрата От соНОтО в пОднОМиотО Đľ иСвОСванотО на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ Đ´Đž върха с ĐźĐ¸ĐşŃ€ĐžĐąŃƒŃĐ¸. Така пОохПо пО сорпантинито нагОро къП ĐˇĐ°Đ˛ĐľŃ‚Đ˝Đ¸Ń връх.

Но СащО Đľ йиНО Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đž на ĐžĐąĐ¸Ń‡Đ°Ń‰Đ¸Ń равнината и Кинорот мристОс и на ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ ĐœŃƒ – рийари Đ´Đ° со ĐşĐ°Ń‚ĐľŃ€ŃŃ‚ в тОСи пОхОд, дОстОон Са начинаощи аНпинисти?

ОтгОвОрът Đľ Носон – върхът на пНанината Đľ наК-йНиСкОтО Đ´Đž ГОспОда ĐźŃŃŃ‚Đž и в таСи Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń с ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на Đ˜Đ¸ŃŃƒŃ прОСира Đ°Đ˝Đ°ĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° с раСкаСа Са пОхОда на пНанината ХинаК. Đ˜ĐˇĐşĐ°Ń‡Đ¸Đť со Ń‚Đ°Đź, ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐš – Нидорът на овроКствОтО, в присъствиотО същО на свидотоНи, дОносъН на нарОда си двото каПонни пНОчи с БОМиито СапОводи и ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Đť правОтО Đ´Đ° гОвОри От иПотО на Đ’ŃĐľĐ˛Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸Ń. Така и мристОс, иСкачиН со Đ´Đž таСи нойосна антона, ŃƒŃĐżĐľŃˆĐ˝Đž ĐžŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃĐ˛Đ° кОнтакт със Своя Бащаи ŃƒŃ‡Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ¸Ń‚Đľ Хи – ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐš и Đ˜ĐťĐ¸Ń.

ХтъпваП на ĐžĐąŃˆĐ¸Ń€Đ˝ĐžŃ‚Đž пНатО на върха. (588 Потра надПОрскО нивО и пОвочо От 800Потра над Кинорот), пНътнО пОкритО с тавОрски Đ´ŃŠĐą – однО От Сащитонито дървота в Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť.

Đ˘ŃƒĐş иСгНодът Đľ прокрасон: Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐťŃĐşĐ°Ń‚Đ° дОНина на Сапад, ĐĄĐ°ĐźĐ°Ń€Đ¸Ń на ŃŽĐł, Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ на совор, Đ° на иСтОк прОсвотва в даНочината Кинорот. ĐĐľĐąĐľŃ‚Đž со ОкаСа новиннО ŃĐ¸Đ˝ŃŒĐž, Đ° саПОтО оСорО – някѩде Đ´ĐžĐťŃƒ, ОйвитО с Đ˝ĐľĐżŃ€ĐžĐˇŃ€Đ°Ń‡Đ˝Đ¸Ń вОаН на ŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Đ˝Đ°Ń‚Đ° ПъгНа. ОйСо По страннО ŃƒŃĐľŃ‰Đ°Đ˝Đľ Са ŃˆĐ¸Ń€, висини, прОстОр и НокО Đ´Đ¸ŃˆĐ°Đ˝Đľ. Đ˘ŃƒĐş, над ĐżŃƒŃ…ĐşĐ°Đ˛Đ¸Ń бял ОйНак, ĐąŃŃ… катО чо Ни в нойосата. Но отО, чо НокО и ноОчакванО ĐżĐžĐ´ŃƒŃ…Đ˝Đ° Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€, СапОчна Đ´Đ° иСчиства ĐąŃĐťĐ°Ń‚Đ° катО сПотана поНона и Ń‚Ń йърСО – йърСО со ОттогНи и Ń€Đ°ĐˇŃĐľŃ. ЗатаиНи Đ´ŃŠŃ…, всички нио гНодахПо как ПъгНата со Отдръпна катО Савоса на гигантски тоатър и со иСйистри нагОро. ХНод Пиг в дънОтО на прОпастта со появи ŃƒĐ´Đ¸Đ˛Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° красОта на ĐťĐ°ĐˇŃƒŃ€Đ˝ĐžŃ‚Đž вОднО ОгНодаНО, ĐžŃ‚Ń€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰Đž бавния въСхОд на сНънцотО и Остатъцито От йърСО иСчоСващата ПъгНа. ЯвнО, ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Ń…ĐźĐľŃ€Đ°ĐˇŃ€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ ŃĐ˛Đ¸ŃˆĐľ Đ´Đ° пОкОриП ТавОр.

ГаНориито – паракНиси на ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐš и на прОрОк Đ˜ĐťĐ¸Ń

ĐŸŃ€ĐľĐ´ Пон Đľ ĐłĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ катОНичоски ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝ŃĐşĐ¸ Панастир с катодраНа – Пасивната ĐźĐžĐ˝ŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ°ĐťĐ˝Đ°

БаСиНика на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž

ЗданиотО Đľ в рОПантичон стиН, доНО на гениалния архитокт, Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Đş и роставратОр АнтОниО Đ‘ĐľŃ€ĐťŃƒŃ‡Đ¸. ХтрОонО Đľ ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 1919 и 1924 гОдина. Фасадата Đľ ОфОрПона От дво Пасивни ĐşŃƒĐťĐ¸, съодинони с голяма арка във виСантиКски стиН. Вътро раСпОНОМониотО Đľ ПнОгО нотрадициОннО – раСдоНонО Đľ на три гаНории, сиПвОНиСиращи срощата на мристОс с патриарха ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐšĐ¸ прОрОк Đ˜ĐťĐ¸Ń,и Đ˝Đ°ĐżĐžĐźĐ˝ŃŃ‰Đ¸ продНОМониотО на ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ Đ´Đ° пОстрОи три сонника – Са триПата кОНОси на Đ˛ŃŃ€Đ°Ń‚Đ°. ЕвангоНистът ĐœĐ°Ń€ĐşĐž (9:5-7) Описва продНОМониотО така: „ТОгава ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ СагОвОри и рочо на Đ˜Đ¸ŃŃƒŃĐ°: Рави, дОйро Đľ Đ´Đ° йъдоП Ń‚ŃƒĐş; Đ´Đ° направиП три сонника: Са Тойо один, Са ĐœĐžĐ¸ŃĐľŃ один, и один Са Đ˜ĐťĐ¸Ń. ЗащОтО но ĐˇĐ˝Đ°ĐľŃˆĐľ каквО Đ´Đ° каМо, пОноМо ĐąŃŃ…Đ° ŃƒĐżĐťĐ°ŃˆĐľĐ˝Đ¸. Đ˜ яви со ОйНак, Ń‚Đ° ги Сасони, и От ОйНака дОКдо гНас, кОКтО ĐşĐ°ĐˇĐ˛Đ°ŃˆĐľ: ТОСи Đľ ĐœĐžŃŃ‚ въСНюйон Хин; Него ŃĐťŃƒŃˆĐ°ĐšŃ‚Đľ!”.

ĐŸĐ°Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸ŃŃŠŃ‚, пОсвотон на прОрОк Đ˜ĐťĐ¸Ń, Đľ в Đ´ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń, Đ° на ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐš – в ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚Đ°, в дъНйОкито Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸ От двото страни на вхОда. Đ’ Ń‚ŃŃ… стонОписи раСкаСват Са доНата на йОМиито иСйраници. На стонито са ОйОСначони сиПвОНичнО и чотиринадосотто спирки пО ĐšŃ€ŃŠŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń път къП ГОНгОта.

Đ’ гНавната СаНа на катодраНата цонтраНната Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ° Đľ на Đ˜Đ¸ŃŃƒŃ мристОс. РаСдоНона Đľ хОриСОнтаНнО на дво нива– гОро Đľ иСОйраМониотО на свръхостоствоната ĐœŃƒ същнОст, Đ° Đ´ĐžĐťŃƒ – на Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ°Ń‚Đ°. Красива, СНатиста ПОСаКка Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ° гОро саПата Ń‚Ń€Đ°Đ˝ŃŃ„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ°Ń†Đ¸Ń. ЛицотО на Đ˜Đ¸ŃŃƒŃ сияе катО сНънцо, дрохито ĐœŃƒ са кристаНнОчисти, с ĐąĐťĐľŃŃ‚ŃŃ‰Đ° йоНОта. От двото ĐœŃƒ страни, катО пОдвНастници, са своти Đ˜ĐťĐ¸Ń и ĐœĐžĐ¸ŃĐľĐš, Đ° в краката ĐœŃƒ, ŃƒŃ‡ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ¸ и въСхитони, триПата Негови наК-йНиСки ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸ – своти прОрОк ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€, Đ˜ĐžĐ°Đ˝ и Đ˜Đ°ĐşĐžĐ˛. ĐĐľĐąĐľŃĐ˝Đ¸ŃŃ‚ свОд на ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ° и СвоСдито гОро ĐžĐťĐ¸Ń†ĐľŃ‚Đ˛ĐžŃ€ŃĐ˛Đ°Ń‚ връСката с ПакрОкОсПОса и ГОспОд.

ĐĄĐżŃƒŃĐşĐ°Đź со на дванадосот стъпаНа Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒĐ˛ ниската част на цонтраНната ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń. Đ˘ŃƒĐş ОтнОвО всичкО Đľ сиПвОНика. ЧисНОтО 12, раСгНоданО в пО-ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐş сПисъН, Đľ сиПвОН на триодинствОтО – Отоц, Хин и Хвоти Đ”ŃƒŃ… – (цифрата 12 тОва Đľ 1+2=3). ТОва чисНО иПа ПнОгО аспокти кактО в овроКската, така и в Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° тоОНОгии: 12 са иСраиНовито кОНона, ĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ¸ дърМавата; 12 са апОстОНито на мристОс; 12 са Снацито на СОдиака; 12 са Посоцито на гОдината; 12 са часОвото на цифорйНата… На двото стони на таСи ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń, във Đ˛ŃŠĐˇĐ˛Đ¸ŃˆĐľĐ˝ĐžŃ€ĐžĐźĐ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ стонОписи са иСОйраСони ангоНи в Ń†ŃĐť ръст. То ĐąĐ´ŃŃ‚ над Него проС чотирито гНавни ПОПонта От МивОта ĐœŃƒ – РОМдоствО, ХвотОкръщонио, Đ Đ°ĐˇĐżŃŃ‚Đ¸Đľ и ВъСкросонио.ĐŸŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ витраМи с ĐżĐ°ŃƒĐ˝Đ¸ на прОСОроца Сад ОНтара сиПвОНиСират вочнОстта и йоСсПъртиотО. ĐŸŃ€ĐžĐ¸ĐˇŃ…ĐžĐ´ŃŠŃ‚ на тоСи ОйраСи на витраМито Đľ От дровнОогипотската Ń‚ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń.

ĐœĐ°ĐťĐşĐ° ĐşĐ°ĐżĐ°Đ˝Đ´ŃƒŃ€Đ° на пОда ни пОкаСва прирОдната скаНа, на ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ пОстрОона катодраНата. ТОва Đľ скаНата, на ĐşĐžŃŃ‚Đž со Đľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐž Ń‡ŃƒĐ´ĐžŃ‚Đž. Навсякѩде дОПинират ПраПОрът и пОСНатата, Đ° каПоннито фриСОво и дантоНи са доНО на таНантНиви каПонОдоНци. Đ˜ĐźĐ° и споциаНни Поста Са ĐźĐľĐ´Đ¸Ń‚Đ°Ń†Đ¸Ń – тОва са ŃƒĐľĐ´Đ¸Đ˝ĐľĐ˝Đ¸ кътчота Са йОгОПОНци, Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸, чо ПОгат Đ´Đ° йъдат ŃƒĐ´ĐžŃŃ‚ĐžĐľĐ˝Đ¸ Đ´Đ° Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ‚ свотНината ĐœŃƒ, нО одинствонО акО ПнОгО искронО и сиНнО Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‚ в Него.

Đ”ĐľĐ˝ŃŃ‚ на ХвотОтО ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ Đľ 6 Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚.На таСи Đ´Đ°Ń‚Đ° Ń‚ŃƒĐş со съйират Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ йОгОПОНци. То со ĐźĐžĐťŃŃ‚ и ĐżĐľŃŃ‚ псаНПи. ĐĄŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ° пОворио, чо в тОСи дон От пНанината ТавОр со иСдига бял ОйНак, кОКтО со Ń€Đ°ĐˇŃ‚Đ˛Đ°Ń€Ń в нойотО.

ĐŸĐžĐ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ĐľĐź Ń‚ŃƒĐş иПа два францискански Панастира – ПъМки и Монски. Đ—Đ°Đ´ŃŠĐťĐśĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° иП са раСпродоНони тОчнО. ĐœĐžĐ˝Đ°ŃĐ¸Ń‚Đľ,ОйНочони в дъНги, Ń‚ŃŠĐźĐ˝ĐžĐşĐ°Ń„ŃĐ˛Đ¸ рОйи с ĐşĐ°Ń‡ŃƒĐťĐşĐ¸ и провърСани със свотъН ŃˆĐ˝ŃƒŃ€ проС кръста, ĐžĐąŃĐťŃƒĐśĐ˛Đ°Ń‚ саПата катодраНа: съйНюдават църкОвнито Ойроди и надСирават роНигиОСната отика и дисципНина на пОсотитоНито. ĐœĐžĐ˝Đ°Ń…Đ¸Đ˝Đ¸Ń‚ĐľŃĐľ гриМат Са градината, Ń†Đ˛ĐľŃ‚ŃŃ‚Đ° и ĐşŃƒŃ…Đ˝ŃŃ‚Đ°. ДОкатО ОйстОКнО раСгНоМдах кътОвото на църквата, вътро тихО со прОПъкнаха няколко въСрастни ПОнахини в Đ˝ĐľĐąĐľŃĐ˝ĐžŃĐ¸Đ˝ŃŒĐž расО и бяло пОкриваНО на гНавата. То са пОдчинони на ŃŃ‚Ń€ĐžĐłĐ¸Ń ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˛ на ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° роНигиОСна ОйщнОст, иСискваща Ойот Са ĐżĐžŃĐťŃƒŃˆĐ°Đ˝Đ¸Đľ, йоСйрачио, йоднОст, ПъНчанио, Ń‚Ń€ŃƒĐ´ и ПОНитви. ЖивОтът иП съвсоП но Đľ Носон! То наприПор, Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° саПи Đ´Đ° ĐżĐžĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ вОдОпрОвОда и пОкрива на Панастира си, кОгатО со наНОМи, СащОтО Đľ каСанО, чо ПъМки крак но Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° стъпва на Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на дОПа на новостито ГОспОдни.

Как йих МоНаНа Đ´Đ° надникна Сад стонито и Đ´Đ° видя Đ´ĐľĐťĐ˝Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń МивОт на тоСи аскотични, съСорцатоНни, приПирони Đ´ŃƒŃˆĐ¸, ŃƒĐżĐžŃ€Đ¸Ń‚Đž ĐžŃ‚ŃŃ‚ĐžŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ стъпкито на роНигиОСната ŃĐ˛ŃŃ‚ĐžŃŃ‚! ЗащО? ЗащОтО искаП Đ´Đ° си изясня дОкОНкО Đľ прав один сроднОвокОвон фронски катОНичоски писатоН, Đ´ĐžĐ˛ĐľŃ€ŃĐ˛Đ°Ń‰ ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đž, чо иПоннО ĐźĐžĐ˝Đ°ŃˆĐľŃĐşĐ¸Ń‚Đľ киНии са ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, ОсОйонО чостО пОсощаванО От тъПнито сиНи. Đ˜ СатОва никОК но со Пъчи така ПнОгО, кактО ПОнахът, кОКтО всъщнОст Đľ Мивата програда Са дявола къП чистито Đ´ŃƒŃˆĐ¸ на йОгОПОНцито.

КактО навсякѩде, къдотО со Đ´ŃƒĐąĐťĐ¸Ń€Đ° присъствиотО на църкОвнито ОйщнОсти, така и Ń‚ŃƒĐş ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ катОНициСПа и правОсНавиотО со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ° одва ŃƒĐ´ŃŠŃ€ĐśĐ°Đ˝Đ° ворОтърпиПОст. На ТавОр двата Đ´ŃƒŃ…ĐžĐ˛Đ˝Đ¸ цонтъра но саПО Đ˝ŃĐźĐ°Ń‚ Đ˛Đ¸ĐˇŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ° връСка пОради гъстата гОра, нО и ŃˆĐžŃĐľŃ‚Đ°Ń‚Đ° Са Ń‚ŃŃ… са на кръстОпът – с тайоНки вдясно и вляво. ТОчнО кактО и стрОгата ĐşĐžĐ˝ĐşŃƒŃ€ĐľĐ˝Ń†Đ¸Ń във Đ˛ĐľŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐżĐžĐ˛ĐľĐ´Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° ни иНи – иНи.

Đ’Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚ Панастир, ПаНкО пОд върха, Đľ

гръцката иСтОчнОправОсНавнаОйитоН „Хвоти Đ˜ĐťĐ¸Ńâ€

мраПът и Панастирът са Освотони проС 1862 гОдина, Đ° в ОснОвито иП Đľ църквата на ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž От вроПотО на кръстОнОсцито. мраПът Đľ скрОПон пО раСПори, нО с ПнОгО йОгати стонОписи, раСкаСващи Са всички Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ° на мристОс: провръщанотО на вОдата От доНвито във винО; нахранванотО на нарОда с дво рийи и пот Ń…ĐťŃĐąĐ°; хОдонотО пО вОдата; иСцоНониотО на недѩгавия; прОгНоМданотО на слепия; връщанотО къП МивОт на йОНни доца, Мони и старци; въСкросониотО на ЛаСар; иСгОнванотО на содоПто бяса; ХвотОтО ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ и ПнОгО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ пОСнати и нопОСнати ПОПонти От МивОта ĐœŃƒ. А Хвоти Đ˜ĐťĐ¸Ń – патрОнът на църквата – Đľ ĐĐľĐłĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ Đ´ŃƒŃ…ĐžĐ˛ĐľĐ˝ страМ.

ХПиронО со пОПОНих прод икОнито на Хвоти ГоОрги и Хвоти ДиПитър– дваПата вОини с кОпио и кръст в ръцо (нОсощи иПоната на дваПата Пи НюйиПи ПъМо – йаща Пи и ŃŃŠĐżŃ€ŃƒĐłŃŠŃ‚ Пи), и Пи стана НокО и ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž на Đ´ŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ°. От Ń€ĐžĐ´Đ˝Đ¸Ń краК По ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃŃ…Đ° Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ киНОПотри, нО Ń‚ŃƒĐş со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Ń… Ńƒ дОПа си, катО в йъНгарска църква. Отвън, на ĐżĐťĐžŃ‡ĐľŃŃ‚Đ¸Ń двОр, пОд ĐžŃ‚Ń€ŃƒĐżĐ°Đ˝Đ° с грОСдОво НОСница, на пОчотнО ĐźŃŃŃ‚Đž стОи ПаНка апсида със своМи стонОписи, протондираща Са тОчнОтО ĐźŃŃŃ‚Đž на ХвотОтО ĐŸŃ€ĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ. ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃŠŃ‚ къП църквата Đľ Монски. Няколко въСрастни ПОнахини в чорнО расО со ŃŃƒĐľŃ‚ŃŃ…Đ° пО двОра и с ŃƒŃĐźĐ¸Đ˛ĐşĐ° ни пОканиха на чаК с йисквити. Нали Ń‚Đ°Đź, в ЕврОпа, сПо съсоди и даМо От одна и съща църкОвна ОйщнОст…

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

УдОвОНствиотО и инторосът ĐżŃ€ĐľĐžĐ´ĐžĐťŃĐ˛Đ°Ń‚ ŃƒĐźĐžŃ€Đ°Ń‚Đ° От ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž. КиНОПотрито са тОчнО ОтйрОони, кактО и ПОито ĐżŃ€ĐľĐťĐ¸Ń‚Đ°Đ˝Đ¸Ń От опОха в опОха иС таСи ПнОгО йОгата на Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń страна – Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť. ОтнОвО со иСкачваП на висОк хъНП и тОва Đľ КОхав Ń…Đ°-Ярдон (СвоСдата на ЙОрдан) в ЙОрданската дОНина и Са кОК Ни път наК-ноОчакванО пОпадаП в опОхата на кръстОнОсцито.

Някога Ń‚ŃƒĐş надПоннО со Đľ извисявал

СаПъкът Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€

(красив иСгНод). ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1168гОдина кръстОнОсцито хОспитаНиори (рицарито на ЙОан КръститоН) ĐşŃƒĐżĐ¸ĐťĐ¸ тОСи ŃƒŃ‡Đ°ŃŃ‚ŃŠĐş земя От три акра и пОстрОиНи один От наК-красивито в Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ и наК-дОйро ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ стратогичоски СаПъци. ТаСи кропОст сога со счита Са однО От Пащайнито ĐżĐžŃŃ‚Đ¸ĐśĐľĐ˝Đ¸Ń на кръстОнОсцито в ОйНастта на стрОитоНствОтО.

Тя стОи на йаСаНтОва пНОщадка на върха на новисОк хъНП, 312 Потра надПОрскО нивО и 550Потра над ЙОрданската ниСина. ĐšŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Ń‚Đ°ŃĐťŃƒĐśĐ¸ĐťĐ° катО вОонон фОрти ŃƒĐşŃ€Đ¸Ń‚Đ¸Đľ в ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đš на вОКна, нО вън От нея ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° йиНа пНОдОрОдна и проС всички опОхи Đ´Đž Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ дни со иСпОНСваНа и ĐżĐžĐ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ĐľĐź со пОНСва Са соНскО стОпанствО. Đ˜ днос, сНод 850 гОдини, ноСависиПО От Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°, Ń‚Ń ĐżĐžŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ° със свОито ПОщни ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Ń и ОгрОПнито сродства, вНОМони в стрОитоНствОтО. ĐŸĐž-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° част От каПънито са йаСаНтОви, От ОкОНнито хъНПОво, иНи варОвикОви, дОносони От даНоч, Đ° иПа и СаиПствани От пО-дровни пОстрОКки. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đž Đľ, чо Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° кропОст йиНа пОстрОона От частичнО ОйрайОтони каПъни, ĐżĐžĐ´Ń€Đ°Đ˛Đ˝ŃĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ саПО страничнО и пО ръйОвото, Са Đ´Đ° со пОстигно пО-голяма тОчнОст при градоМа.

ДъНйОк досот и ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐş двадосот Потра кропОстон Ń€ĐžĐ˛ĐžĐąĐľĐˇĐžĐżĐ°ŃŃĐ˛Đ° граПадата От трито и страни, Đ° От чотвъртата, тОчнО прод Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ° йОКна ĐşŃƒĐťĐ°, иПа остоствона дъНйОка прОпаст. ĐŸĐžĐ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ĐľĐź Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ вНиСат в кропОстта От Сападна страна пО оНогантон въМон ПОст, пОставон сНод Ń€ĐľŃŃ‚Đ°Đ˛Ń€Đ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°. ТОгава, проди вокОво, тОСи ПОст со Đľ ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐť От дво части: Пасивна част, стъпиНа на каПонон крак в сродата на рОва, и дървона част, ĐşĐžŃŃ‚Đž со вдигаНа и ŃĐżŃƒŃĐşĐ°ĐťĐ°. Đ’ ŃĐťŃƒŃ‡Đ°Đš на ОпаснОст дървоната част ПОМоНа Đ´Đ° со иСгОри.

От иСтОк кропОстта СапОчваНа с ĐşŃƒĐťĐ°, нарочона â€žĐąĐ°Ń€ĐąĐ¸ĐşĐ°Đ˝â€, ĐžŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‰Đ° гНавната врата. ТОчнО Ń‚Ń впОсНодствио сиНнО ĐˇĐ°Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đ¸ĐťĐ° арайито при провСоПанотО на СаПъка.

Đ’ Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€ кръстОнОсцито приНОМиНи така Đ˝Đ°Ń€ĐľŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ńâ€žĐźĐ°Ń‚Ń€ŃŒĐžŃˆĐľŃ‡ĐľĐ˝â€ тип стрОитоНствО– Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ° кропОст, в нея втОра, Đ° в нея и трота, наК-Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ° кропОст, вхОдОвото Са кОитО са ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đ¸, Ойърнати на 90 ĐłŃ€Đ°Đ´ŃƒŃĐ°. ĐŸĐž ъгНито и в сродата на Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ стони иПаНО квадратни ĐşŃƒĐťĐ¸ с йОКници. Đ’ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đž таКнО стъНйищовъв всяка От ъгНОвито ĐşŃƒĐťĐ¸ вОдоНО Đ´Đž вратичка в дънОтО на рОва. Đ’ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд От югОиСтОк ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°Đť Найиринт От тосни прОхОди, Đ° вратата йиНа ĐžĐąŃˆĐ¸Ń‚Đ° с дойоНи ПотаНни Нисти и ОтвОри в ĐłĐžŃ€Đ˝Đ¸Ń краК, Са Đ´Đ° ПОМо нападатоНито Đ´Đ° йъдат пОНивани с ĐşĐ¸ĐżŃŃ‰ катран. ĐœĐľŃ‚Đ°ĐťĐ˝Đ° Ń€ĐľŃˆĐľŃ‚ĐşĐ° с Остри СъйципадаНа ОтгОро.

Đ’ цонтъра на кропОстта со Đľ СапаСиН Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝ двОр с квадратна фОрПа и раСПори 22/22 Потра. Đ˘ŃƒĐş, в саПОтО сърцо на йОКнОтО съОръМонио, йиН и ŃĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚ СаПък, къдотО со прОвоМдаНи всички ОфициаНни цороПОнии и МивооН ĐşĐžĐźĐ°Đ˝Đ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚. Đ’ ъгНОвито ĐşŃƒĐťĐ¸ ПОМоНО Đ´Đ° со ŃĐşŃ€Đ¸ŃŃ‚ Сащитницито и Đ´Đ° прОдъНМат Отйраната Đ´Đž пОсНодон Đ´ŃŠŃ… даМо акО врагът Đľ фОрсираН рОва, Ń‰ŃƒŃ€ĐźŃƒĐ˛Đ°Đť Đľ йарйикана, прОПъкнаН со Đľ проС ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐľĐ˝Đ¸Ń вхОд и Đľ ĐżŃ€ĐľĐžĐ´ĐžĐťŃĐť Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ стони. А вътро кропОстта йиНа ПнОгО дОйро снайдона с всичкО ноОйхОдиПО Са иСдърМано на прОдъНМитоНна Ойсада.

ЛюйОпитнО Đľ, чо в таСи наК-Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ° част дОйро са со СапаСиНи каПонна вана и ĐşŃƒŃ…Đ˝Ń с ПнОгО почки и двОКни стони Са кОПина с цоН ОтОпНонио на Ń‚Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ°. ЗапаСиНа со Đľ катО пО Ń‡ŃƒĐ´Đž и ОгрОПна цисторна Са вОда, иСПаСана Отвътро, Đ° същО и систоПа Са съйирано на дъМдОвната вОда в съсодствО с баня. ТОчнО в тОСи пориОд в ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˛Đ° на кръстОнОсцитойиНО въводонО иСискванотО Đ´Đ° со ĐźĐ¸ŃŃ‚ и йръснат оМодновнО – нощО, кОотО Са ХроднОвокОвна ЕврОпа йиНО ноОйичаКнО. ВпрОчоП на ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń кОнтинонт Ń‚Đľ дОносНи но саПО тОСи навик, нО и ŃƒŃŃŠĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝ŃŃ‚Đ˛Đ°Đ˝ĐžŃ‚Đž ŃƒĐźĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ´Đ° ŃŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚ висОки, стайиНни ĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Ń€ŃƒĐşŃ†Đ¸Đ¸ с тосни и висОки прОСОрци, катО Đ°ĐźĐąŃ€Đ°ĐˇŃƒŃ€Đ¸, и иСОстрони арки – визия на така Đ˝Đ°Ń€ĐľŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń „гОтичоски ŃŃ‚Đ¸Đťâ€.

ХаПО двадосот гОдини Пир вНастваН над Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€. ХНод паданотО на Đ•Ń€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸ĐźŃĐşĐžŃ‚Đž царствО на кръстОнОсцито, сНод СавСоПанотО на Đ•Ń€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź, ĐŚŃ„Đ°Ń‚, АкО и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ ПОщни ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸Ń, одинствонО тОСи СаПък кропОст йиН нопровСоПаоП. ДаМо иСдърМаН атакито на ХаНадин. Но ПаПоНюцито пОдкОпаНи иСтОчната ĐşŃƒĐťĐ° и така вНоСНи вътро. ВпОсНодствио, опасявайки со От връщанотО на кръстОнОсцито, Ń‚Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ¸ĐťĐ¸ кропОстта Đ´Đž ОснОви.

ЛюйОпитна Đľ ПотОдиката Са Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝Đľ на тоСи дойоНи, Сдрави и дОйро спОони стони. ĐŸĐ°Ń‚ĐľĐ˝Ń‚ŃŠŃ‚ йиН ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐž иСпОНСван. ОтначаНО со иСПъкваН наК-Đ´ĐžĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ род каПъни и вПостО Ń‚ŃŃ… со ĐżĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐťĐ¸ дървони пОдпОрки. КОгатО Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° стона со ОкаСваНа на дървони Ń‚Ń€ŃƒĐżŃ‡ĐľŃ‚Đ°, напОони със сПОНа, Ń‚Đľ йиНи СапаНвани. Някои От стонито, Ойачо, со ОкаСаНи тОНкОва Сдрави, чо но со съйОриНи, Đ° саПО со сПъкнаНи Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ. Така пОстрадаН саПО Đ˛Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚ отаМ.

Đ’ сНодващито содоП вока тоСи раСваНини йиНи ŃƒĐąĐľĐśĐ¸Ń‰Đľ на йоСдОПни ĐąĐľĐ´ŃƒĐ¸Đ˝Đ¸, арайи и торОристи. Едва сНод ŃƒŃ‡Ń€ĐľĐ´ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на дърМавата Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť СапОчнаНи раСкОпки и Ń€ĐľĐşĐžĐ˝ŃŃ‚Ń€ŃƒĐşŃ†Đ¸Ń. Хога над вхОда на СаПъка дОйро Ничи ноОйичаон надпис: „ТОва Đľ нищО пОвочо От гноСдО на ОрНито и ОйитаНищо на ĐťŃƒĐ˝Đ°Ń‚Đ°.â€Đ˘ĐľĐˇĐ¸ пОотични Đ´ŃƒĐźĐ¸ са цитат От писПОтО на Đ°Ń€Đ°ĐąŃĐşĐ¸Ń вОоначаНник ХаНадин, в кОотО тОК со Опитва Đ´Đ° обясни Đ˝ĐľŃƒŃĐżĐľŃ…Đ° си при провСоПанотО на кропОстта.

ХНодито на кръстОнОсцито, Ойачо, но иСчоСнаНи иСводнъМ и напъНнО. ВокОво народ, чак Đ´Đž начаНОтО на ОтОПанскОтО вНадичоствО, франкито, насНодници на кръстОнОсцито, кОитО со раСсоНиНи в пНОдОрОднито СоПи наОкОНО, ŃƒŃŃĐ´Đ°ĐťĐ¸ Ń‚ŃƒĐş и ОйрайОтваНи ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° в ПнОМоствО соНскОстОпански форПи и СоПодоНски ŃƒŃ‡Đ°ŃŃ‚ŃŠŃ†Đ¸.

((((((((((((((()))))))))))))))

ĐŸĐžĐ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ĐľĐź СаПъкът Đ‘ĐľĐťĐ˛ŃƒĐ°Ń€ со свърСва и с иПотО на ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ° Đ˜ĐłĐ°Đť ТОПаркин. От 1994 гОдина ĐžĐąŃˆĐ¸Ń€Đ˝Đ°Ń‚Đ° пНОщадка встрани От ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń рОв Đľ градина и ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń пОд ОткритО нойо на ĐżŃ€Đ¸ĐˇĐ˝Đ°Ń‚Đ¸Ń в Ń†ŃĐť ŃĐ˛ŃŃ‚ ĐźĐžĐ˝ŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ°ĐťĐľĐ˝ ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ĐžŃ€. Đ˜ĐˇĐťĐžĐśĐąĐ°Ń‚Đ° доПОнстрира наК-иСвостнито ĐźŃƒ ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˛ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸Ń, ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ¸ награди на раСНични йионаНота, кактО и приСа â€žĐ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐťâ€ Са Ń†ŃĐťĐžŃŃ‚Đ˝Đž твОрчоствО.

ТОва ĐąĐľŃˆĐľ один своМ и ПнОгО странон ŃĐ˛ŃŃ‚ на сиНнО ПОдорнистични, ĐźĐžĐ˝ŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ°ĐťĐ˝Đ¸ изделия на Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ°Ń‚Đ° ръка, със Сагатната идея и пОно Са Пон, ноиСвостон сПисъН. АкО наистина Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž Đľ проднаСначонО Đ´Đ° въСпитава в Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đž Са Ń…Đ°Ń€ĐźĐžĐ˝Đ¸Ń, остотика и красОта, Ń‚ŃƒĐş Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… в голяма стопон тОчнО ОйратнОтО. ĐœĐ°Ń‚ĐľŃ€Đ¸Đ°ĐťĐ¸Ń‚Đľ са пОдйрани Đ´Đ° иСдърМат при 40 ĐłŃ€Đ°Đ´ŃƒŃĐ° Ń‚ĐľĐźĐżĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ° проС ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, на сиНни вотрОво и прОНивни дъМдОво проС СиПата. Đ’Đ¸Đ´ŃŃ… дървО, каПък, желязо, пНастПаса, Оцвотони в наК-носъвПостиПито тОнОво От споктъра. ОсОйонОтО твОрчоскО въОйраМонио и продстави Са свота ĐżĐžŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‚ кактО с ĐłŃ€ŃƒĐąĐ°Ń‚Đ° и привидна Đ˝ĐľŃƒĐłĐťĐľĐ´Đ˝ĐžŃŃ‚, така и на Поста с проциСната ОйрайОтка на дотаКНито. ВсичкО СаоднО ĐąĐľŃˆĐľ один твърдо ОсОйон ŃĐ˛ŃŃ‚ на чОвок, ОсъСнаващ ПирОСданиотО пО нопОвтОриПО Đ¸Đ˝Đ´Đ¸Đ˛Đ¸Đ´ŃƒĐ°ĐťĐľĐ˝ начин.

Най-красива срод всичкО, Ойачо, ĐąĐľŃˆĐľ Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° панОраПа къП ЙОрданската дОНина и къП Đ˛ŃŠĐˇĐ˛Đ¸ŃˆĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° страна на роката, пОтънаНа в сНънцо и Нока ПъгНа.

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

КОНкО йоСвъСвратнО йърСО ОтНита ĐźĐžŃŃ‚Đ° прокрасна ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń! Đ˜ отО сога, в ĐşŃ€Đ°Ń, дОКдо вочо вроПо ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° Đ´Đ° направи ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐľĐ˝Đ° пОчивка в наК-ĐżĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰ĐžŃ‚Đž ĐźŃŃŃ‚Đž Са Ń€ĐľĐťĐ°ĐşŃĐ°Ń†Đ¸Ń найНиСО –

маПат Гадор (гОроща граница)

Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť Đľ сиНнО прОдъНгОвата дърМава. ЗатОва но Đľ Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž Đ´Đ° со пОпадно на някоя От границито и. Но Đ´Đ° со Отидо на иСраоНскО – КОрданскО – сириКската границапО дОНината на рока ĐŻŃ€ĐźŃƒĐş, один От ОснОвнито притОци на рока ЙОрдан пО ĐżŃŠŃ‚Ń и къП ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро, в ĐˇĐ°ĐşŃŠŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń, красив йаНноОНочойон кОПпНокс маПат Гадор, Đľ пОвочо От ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ. Đ’ тОва чарОвнО ĐĄĐŸĐĐ´ĐľĐ˝ŃŃ‚ спОкОКнО ПОМо Đ´Đ° ОтПино, йоС Đ´Đ° гО ŃƒŃĐľŃ‚Đ¸Ńˆ. Đ’ ЙОрданската дОНина иПа досотки Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ гОрощи сорни иСвОри, От кОитО саПО няколко со иСпОНСват Са къпаНни. маПат Гадор, Ойачо, Đľ наК-ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đ¸ŃŃ‚ и наК-дОйро ŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ Ночойон цонтър в рогиОна. Đ˘ĐľĐźĐżĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° на вОдата варира ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 29 и 51 ĐłŃ€Đ°Đ´ŃƒŃĐ° пО ЌоНСиК.

Đ˘ŃƒĐş йасоКнито са поти са раСНични – Са всички Đ˛ĐşŃƒŃĐžĐ˛Đľ, ĐżŃ€ĐľĐ´ĐżĐžŃ‡Đ¸Ń‚Đ°Đ˝Đ¸Ń, въСрасти и заболявания. Най-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ Đľ с йъйрокОвидна фОрПа и Đľ частичнО пОкрит. ТаП, пОд пНътната сянка, Са НотОвницито, пОтОпони в гОрощата вОда, иПа Đ´Ń€ŃƒĐł, ПаНък и ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝ йасоКн с няколко стъпаНа пО-висОк От нивОтО на големия. ĐŸĐžŃĐťĐľ иСвитО ПОстчо ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃ втОрата, нопОкрита част От йъйрока, къдотО Đľ царствОтО на свОйОднОтО ĐżĐťŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ. ТоОротичоски Đ´Đ°, нО никОК но гО прави! Đ’ гОрощата вОда Ń‚ŃĐťĐžŃ‚Đž Đľ статичнО и натоМаНО. Đ˜ŃĐşĐ° ти со Đ´Đ° со ĐžŃ‚ĐżŃƒŃĐ˝ĐľŃˆ пО гръй и ĐˇĐ°ŃĐżĐ¸Ńˆ, дОкатО ĐťĐľĐşŃƒĐ˛Đ°Ńˆ ĐľĐ˛ĐľĐ˝Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ¸Ń‚Đľ си ставни и кОМни заболявания.

Hamat Gader

ХъвсоП Đ´Ń€ŃƒĐłĐž Đľ ŃƒŃĐľŃ‰Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž в Ń‚Ń€ĐľŃ‚Đ¸Ń йасоКн – Đ´ĐśĐ°ĐşŃƒĐˇĐ¸. ТОК Đľ на принципа на вОдОпада и тОпНито ŃŃ‚Ń€ŃƒĐ¸ ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ ПОкър ПасаМ. ХоднаН си Đ´ĐžĐťŃƒ, СначитоНнО пОд нивОтО на големия, вОдата со иСНива и пада в стрОон, равнОПорон пОтОк Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ той. Не Ń‚Đľ сПаСва, Đ° саПО ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đž Ń‚Đľ пляска и ŃƒĐ´Ń€Ń. ХНод таСи интонСивна Ń‚ĐľŃ€Đ°ĐżĐ¸Ń, МивОтът вочо иСгНоМда ПаНкО пО-раСНичон – Отноти са ŃƒĐźĐžŃ€Đ°Ń‚Đ° и тоМостта, ŃƒŃĐľŃ‰Đ°Ńˆ со тОниСиран, йОдър и йоСгриМон.

Đ§ĐľŃ‚Đ˛ŃŠŃ€Ń‚Đ¸ŃŃ‚ Đľ наК-ĐłĐžŃ€ĐľŃ‰Đ¸ŃŃ‚ йасоКн, с ĐżŃ€Đ¸ŃĐżĐžŃĐžĐąĐťĐľĐ˝Đ¸Ń Са пОдвОдон ПасаМ. ТаП Ń‚ĐľĐźĐżĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° Đľ над 40 ĐłŃ€Đ°Đ´ŃƒŃĐ° и Đľ ноПисНиПО ОставанотО пОвочо От досот ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸. Đ˜ĐˇĐťĐ¸ĐˇĐ°Ńˆ ОйоСсиНон, ĐžŃ‚ĐżŃƒŃĐşĐ°Ńˆ со на СоНоната трова и ĐżĐžŃ‚ŃŠĐ˛Đ°Ńˆ в ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž на Ń€ĐľĐťĐ°ĐşŃĐ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°. КОКтО сориОСнО со Đľ СаоН Đ´Đ° въСстанОви СдравотО си, ПОМо Đ´Đ° ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸ раСнООйраСни ĐżŃ€ĐžŃ†ĐľĐ´ŃƒŃ€Đ¸ – ПасаМ, парафин, Ń„Đ¸ĐˇĐ¸ĐžŃ‚ĐľŃ€Đ°ĐżĐ¸Ń и всички въСПОМни гриМи и вниПанио, кОитО ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° спОрод Подицинската си ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ĐžĐ˛ĐşĐ° и дъНйОчината на пОртфоКНа си.

Но акО маПат Гадор ĐąĐľŃˆĐľ саПО однО ĐĄĐŸĐ, ŃĐşŃƒĐşĐ°Ń‚Đ° йи йиНа воНика. Нека ОтнОвО со Опра на Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž с НокОта йНика От всяко кътчо Ń‚ŃƒĐş.

БийНоКскОтО наСванио на тОва ĐźŃŃŃ‚Đž Đľ â€žĐ ŃƒŃ‡ĐľĐ¸Ń‚Đľ на прОрОка Đ•ĐťĐ¸ŃĐľĐšâ€

Ощо От даНочни вроПона вОдито ĐźŃƒ со считаНи сиНнО Ночойни, Đ° виСантиКската иПпоратрица Đ•Đ˛Đ´ĐžĐşĐ¸Ń, Мивооща в Đ•Ń€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź проС V вок, ŃƒŃ‚ĐžŃ‡Đ˝ŃĐ˛Đ°, чо тОва са наК-дОйрито иСвОри в Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° Đ¸ĐźĐżĐľŃ€Đ¸Ń.

РаСгНоМдаП раСкОпкито на

риПскито къпаНни

То са Открити Ощо пО вроПо на английския Пандат От Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń архоОНОг и Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ прОфосОр ЕНиСар ĐĄŃƒĐşĐľĐ˝Đ¸Đş, иСсНодваН свитъцито От ĐšŃƒĐźŃ€Đ°Đ˝. Đ˘ŃƒĐş, пОд пНастОвото земя, НоМи Ń†ŃĐť ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚ĐľĐ˝ град – с дОПОво, аПфитоатър, ĐşŃƒĐťŃ‚ĐžĐ˛Đ¸ сродища и ОгрОПон, дОйро СапаСон вОдОНочойон кОПпНокс, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž наистина наК-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ в Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° РиПска Đ¸ĐźĐżĐľŃ€Đ¸Ń. ВхОдът йиН пищнО ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝ с арки, кОНОни и йОгата сиПвОНика на ПраПОрнито пНОчи. БасоКнито йиНи ПнОгО и раСнООйраСни пО проднаСначонио, ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸ със ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸ и фОнтанчота, НоМанки, кътОво Са срощи и раСгОвОри. Đ‘ŃŃ… в йасоКна на прОкаМонито, в овалния йасоКн в кръгНа СаНа с ПнОгОйрОКни прОСОрци и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ пО-ПаНки и пО-гОНоПи каПонни вани и Поста Са частичнО ĐżĐžŃ‚Đ°ĐżŃĐ˝Đľ.

АкО ĐąŃŃ… со ОкаСаНа Ń‚ŃƒĐş проди дво Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ гОдини, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž йих йиНа пОраСона От тОва как Ń€Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ со Опитват Đ´Đ° ĐťĐľĐşŃƒĐ˛Đ°Ń‚ в тоСи сорни вОди наК-раСНични пО вид заболявания, даМо психичоски и ŃŃ‚ĐžĐźĐ°ŃˆĐ˝Đ¸. ТОва Ничи От ŃĐ˛ĐžĐľĐžĐąŃ€Đ°ĐˇĐ˝Đ¸Ń „атНас на ĐąĐžĐťĐľŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľâ€,иСОйраСони Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ наПоронито Ń‚ŃƒĐş ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸. ВхОдът в Ночойницата йиН йоСпНатон, нО всоки пОсотитоН Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ĐťĐž Đ´Đ° направи вОНнО пОМортвОванио, кОотО съвсоП но йиНО СадъНМитоНнО Đ´Đ° Đľ в парична фОрПа. ĐĐ°ĐżŃ€Đ¸ĐźĐľŃ€ ПОМоНО Đľ Đ´Đ° йъдо каПоннО иНи гНинонО иСОйраМонио на болния иНи Нипсващ краКник. Đ˘ŃƒĐş са наПорони ПнОМоствО продПотни дОкаСатоНства Са тОва. Освон тОва при раСкОпкито йиНа Открита голяма ĐşĐžĐťĐľĐşŃ†Đ¸Ń От вОдни Ń‡Đ°ŃˆĐ¸,кОотО гОвОри, чо с таСи вОда со ОпитваНи Đ´Đ° ĐťĐľĐşŃƒĐ˛Đ°Ń‚ даМо Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ¸ заболявания.

ĐœĐ°ĐťĐşĐž СавиМдаП на Ń€Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ и виСантиКцито Са дОйро ĐąĐťĐ°ĐłĐžŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ¸Ń и щатоНнО иСпОНСван Ночойон цонтър, Пакар чо Đ´Đ˝ĐľŃˆĐ˝Đ¸ŃŃ‚ маПат Гадор Đľ същО ŃƒŃŽŃ‚Đ˝Đž, привНокатоНнО и дОйро ОрганиСиранО ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ˝Đž соНищо. ХНод таСи ŃƒĐźĐľŃ€ĐľĐ˝Đ° дОСа Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń идва род Đ´Đ° со ĐłĐźŃƒŃ€Đ˝Đ° в ĐżĐľŃ‚Đ¸Ń йасоКн, кОКтО но Đľ Ночойон и Đľ съвсоП раСНичон От ОстанаНито, пъНон с рочна, ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ° и чиста вОда. РаСНиката Đľ ОчойиКна – ĐˇĐ˛ŃƒŃ‡Đ¸ дискОточна ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°, ПНадоМта прави пНаМ иНи со ŃĐżŃƒŃĐşĐ° пО иСвивкито на рОНйата и в сНънчови пръски со ĐżŃ€Đ¸ĐˇĐľĐźŃĐ˛Đ° в йасоКна. ТОва Đľ ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на Сдравито и МиСнорадОстнито. Доца си Đ¸ĐłŃ€Đ°ŃŃ‚ в пНитката част на йасоКна, Đ° в дъНйОката рОдитоНито ĐżĐťŃƒĐ˛Đ°Ń‚ в кОридОрито Са сориОСни ĐżĐťŃƒĐ˛Ń†Đ¸. ТОва ĐżŃ€Đ°Đ˛Ń и аС, пОноМо оноргичнОтО ĐżĐťŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ винаги тОниСира и аПйицира – ŃŃŠŃ€ĐľĐ˛Đ˝ĐžĐ˛Đ°Đ˛Đ°Ńˆ со със сойо си, катО ĐżŃ€ĐľĐžĐ´ĐžĐťŃĐ˛Đ°Ńˆ ĐżŃ€ĐľĐżŃŃ‚ŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž, нарочонО вОда. А дОсогът с нея Đľ дОпир със своМостта, Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž насНаМдонио Са Ń‚ŃĐťĐžŃ‚Đž и Đ´ŃƒŃˆĐ°Ń‚Đ°, ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ и ПОкра радОст.

Няма данни даНи дровнито НюйитоНи на проНостито на маПат Гадор са ОйичаНи Ń€Đ°ĐˇĐ˝ĐžĐžĐąŃ€Đ°ĐˇĐ¸ŃŃ‚Đ° и окСОтиката, нО сога ги иПа и часОвникът пОкаСва вроПотО Са ŃˆĐžŃƒŃ‚ĐžĐ˝Đ° папагаНито. ĐĄ продваритоНнО ĐˇĐ°ĐşŃƒĐżĐľĐ˝Đ¸ йиНоти тръгваПо къП СООНОгичоската градина, иСпъНнони с НюйОпитствОтО на доца, проОткриващи свота на МивОтнито. Đ˜ĐˇĐąĐžŃ€ŃŠŃ‚ но Đľ голям, нО кНоткито са чисти, с надписи и обяснения. ЖивОтнито, дОйро нахранони и спОкОКни, ОпитнО пОСираха Са сниПки и найНюдаваха сойопОдОйнито в Đ˝Đ°ŃˆĐľ Ницо. А саПОтО ŃˆĐžŃƒ на папагаНито в Đ¸ĐźĐżŃ€ĐžĐ˛Đ¸ĐˇĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń аПфитоатър си ĐąĐľŃˆĐľ Đ´ĐľĐźĐžĐ˝ŃŃ‚Ń€Đ°Ń†Đ¸Ń на Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ°Ń‚Đ° дросирОвка на тоСи Ń‡ŃƒĐ´Đ˝Đ¸ птици. Đ‘ŃŃ…Đ° ОйщО 15-16, катО няколко От Ń‚ŃŃ… ŃŃŠĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đž йоНи, Đ° ОстанаНито – дивнО красиви, с прокрасни ŃŃŠŃ‡ĐľŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń на цвотОвото на ОпорониотО. КаСват, чо папагаНито са одинствонито птици, ŃŃ‚ĐžŃŃ‰Đ¸ на однО стъпаНО пО-йНиСО Đ´Đž чОвока и СатОва играощи Ń€ĐžĐťŃ на ногОва НюйиПа играчка.

А Ń‚Đľ, каквО Ни но правиха пОд ĐˇĐ˛ŃƒŃ†Đ¸Ń‚Đľ на ĐżĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰Đ°Ń‚Đ° ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ° и вощОтО ръкОвОдствО на Đ´Ń€ĐľŃŃŒĐžŃ€Đ°! ОтначаНО цвотнОпорито артисти со продставиха, катО ясно иСгОвОриха иПоната си, Đ° пОсНо со СапОчна однО окСОтичнО, СайавнО продставНонио: караха кОНоНа, играха Ń„ŃƒŃ‚ĐąĐžĐť, правиха гиПнастика, Ń‚ŃŠŃ€ĐşĐ°ĐťŃŃ…Đ° тОпка и циНиндър, доПОнстрираха Đ´Đ˛ŃƒĐąĐžĐš, МОнгНираха пО двОКки, ĐżŃŃ…Đ° посон, иПитираха иСвостон пОНитик, раСсПиваха пНаМната ĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° с ночНонОраСдоНнито си Đ´ŃƒĐźĐ¸, Đ° Са финаН Ń‚Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐ˛Đ°Ń…Đ° пОд ĐąŃƒŃ€Đ˝Đ¸ Овации.

Така раСвосоНони, стъпихПо на аНоито на

„АНигатОр ĐżĐ°Ń€Đşâ€

ТаП Ойачо, ОйстанОвката ĐąĐľŃˆĐľ прОтивОпОНОМна на МиСнорадОстнОтО ŃˆĐžŃƒ проди ПаНкО. ГраПадни крОкОдиНи От ФНОрида сънНивО и НотаргичнО со иСНоМаваха на МоМкОтО сНънцо. Đ‘ŃŃ…Đ° катО СНОвощи ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐ¸, Đ¸ĐˇĐżŃ€ŃƒĐśĐ¸ĐťĐ¸ со на ОстрОвчотО срод оСорОтО. Във вОдата ĐłŃŠĐźĐśĐľŃˆĐľ От рийи, нО Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž вОднито Ń‡ŃƒĐ´ĐžĐ˛Đ¸Ń‰Đ° ĐąŃŃ…Đ° дОтОНкОва СадОвОНони, чо но си правоха Ń‚Ń€ŃƒĐ´ даМо Đ´Đ° ги пОгНоднат. Някои От Ń‚ŃŃ… ĐąŃŃ…Đ° СаПръСнаНи в пОСа â€žĐˇŃĐżĐ˝Đ°ĐťĐ° ŃƒŃŃ‚Đ°â€ и при пОвочо търпонио ĐźĐžĐśĐľŃˆĐľ Đ´Đ° со прОвори даНи наистина Съйито иП са 80 на йрОК. От стативито с ŃƒĐşĐ°ĐˇĐ°Đ˝Đ¸Ń раСйрах, чо со иСНюпват с 66 Съйа, нО впОсНодствио иП пОникват Ощо. ĐœĐ°ĐťĐşĐ¸ птички СъйОНокари сПоНО ĐąŃŃ…Đ° накацаНи в ПнОгОСъйата паст и ĐşŃŠĐťĐ˛ŃŃ…Đ° Đ˝ĐľŃƒĐźĐžŃ€Đ˝Đž. То со ОтгНоМдат Ń‚ŃƒĐş с одинствонОтО проднаСначонио Đ´Đ° Ń‡Đ¸ŃŃ‚ŃŃ‚ Съйито на крОкОдиНито и така со саПОиСхранват. ВпрОчоП но саПО птици са Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đ¸ Са СдравотО на гигантито. Đ—Đ° задоволяване на гастрОнОПичоскито пОтройнОсти на тоСи пОсНОвичнО гНадни хищници, Ń‚ŃƒĐş со ОтгНоМдат в рийарника няколко вида От НюйиПито иП рийи, Đ° в споциаНон йасоКн иПа и скариди – но саПО ĐťŃƒĐşŃ Са аНигатОрито, нО и гОрдОст на ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń рийон ростОрант.

Знаох продваритоНнО, чо СООпаркът и принадНоМащито ĐźŃƒ рийарници са йиСнос на ĐźĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń ĐşĐ¸ĐąŃƒŃ†, нО но продпОНагах, чо тОНкОва всоОйхватнО и йоС пОПОщи От дърМавата (кактО ОйикнОвонО со дОтират ĐşĐ¸ĐąŃƒŃ†Đ¸Ń‚Đľ) Đľ прОводона Ń‚ŃƒĐş Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° ĐźŃƒ ĐžŃ€ĐłĐ°Đ˝Đ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń. ĐĐ°Đ¸ŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ° Đľ пОхваНнО стараниотО но саПО Đ´Đ° со пОддърМа ĐąĐ°ĐťĐ˝ĐľĐžĐťĐľŃ‡ĐľĐąĐ˝Đ¸ŃŃ‚ кОПпНокс в ОйраСцОв йиСнос Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ вид, нО и Đ´Đ° со пОНагат гриМи Са СООпарка на такОва прОфосиОнаНнО нивО. Освон тОва пОПинък на ĐşĐ¸ĐąŃƒŃ†Đ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ дават Ощо цохът Са ОйрайОтка на крОкОдиНски кОМи и атоНиотО Са иСрайОтвано на ПОдни аксосОари От Ń‚ŃŃ…. Така цикъНът Đľ СатвОрон.

КраК

АвтОр: ГаНина ТОдОрОва

ХниПки: автОрът

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť – на картата:

Ощо пътописи От йНиСки Поста:

1. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (4): ĐšĐ°ĐżĐľŃ€Đ˝Đ°ŃƒĐź
2. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (1): АрПагодОн
3. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (3): ĐĐ°ĐˇĐ°Ń€ĐľŃ‚
4. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (6): Рока ЙОрдан и Ярдонит
5. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (5): ГОНанскито Đ˛ŃŠĐˇĐ˛Đ¸ŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń
6. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť, ОкОНО Кинорот – ĐŸĐž стъпкито на Đ˜ŃŃƒŃ (2): Бот АНфа и Бот Шоан
7. Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť и БОМи грОй пО Нова гОдина (дон 1): Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť и ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ°
8. Đ’ Юдея, краК сОНонОтО ПОро (Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť) (3): Đ’ ЕКн Годи на пНаМ
9. Đ’ Юдея, краК сОНонОтО ПОро (Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť) (6): ĐœĐ°ŃĐ°Đ´Đ°
10. Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ, Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ (7): АрхоОНОгичон парк ЌипОри (Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť)
11. Đ“Đ°Đ¸ĐťĐľŃ, Đ“Đ°ĐťĐ¸ĐťĐľŃ (10): ĐšĐľŃĐ°Ń€Đ¸Ń, Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť
12. Đ’ Юдея, краК сОНонОтО ПОро (Đ˜ĐˇŃ€Đ°ĐľĐť) (1): Đ“ĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž сНиСано къП ĐœŃŠŃ€Ń‚Đ˛Đž ПОро

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени