Какво и къде се открива днес?
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Какво и къде се открива днес?
Какво и къде се открива днес?
Блог Стара София: Новата загадка
Какво и къде се открива днес?
↧
↧
Три корни: Колумбия’86
В последните месеци ФИФА на няколко пъти увери, че организацията на Световните в Русия и Катар върви по план и да не се притесняваме. Не се притесняваме, ама ни е малко тъпо. Когато едната избрана страна е нахлула и анексирала част от съседна държава и се намира в пълна международна икономическа и дипломатическа изолация, когато климатът в другата изведнъж се окаже абсолютно неподходящ за провеждане на футболни мачове освен по Коледа и трябва да се разбишка календара на всички първенства за 2 години, докато между другото стотици работници по строежите на стадионите са загинали, а хиляди продължават да бъдат експлоатирани в робски условия, когато половината членове на висшето ръководство на ФИФА са отведени с белезници в ареста и ще бъдат съдени за корупция в САЩ, когато спонсори и партньори на организацията се отричат от нея с такава скорост, че Сеп Блатер започва да се чувства по-самотен от Ким Чен Ир на пижамено парти (текстът е от преди изборите в петък, така че вероятно вече знаеш повече от нас), започват да се прокрадват некои съмнения и се сещаме за 1986 година. Ах, 1986-а – незабравима! Халеевата комета, избухването на совалката Чалънджър, земетресението в Стражица, аварията в Чернобил, атентатът срещу Улоф Палме, Топ Гън на касетки и Крокодилът Дънди на кино, Световното по футбол в Колумбия… Оп, чакай, без последното. Колумбия е определена за домакин на Световното първенство по футбол през 1986 г. на заседанието на изпълнителния комитет на ФИФА в Стокхолм на 9 юни 1974 г. По онова време Европа и Латинска Америка се редуват – предишните три шампионата се провеждат в обратен ред в Испания, Аржентина, Западна Германия, а изборът на Колумбия в конкуренцията на Мексико, САЩ и Канада не е изненада. Това е и краят на ерата на Сър Стенли Ройс начело на ФИФА, който същата година е наследен от Жоао Хавеланж. Президент на Колумбия пък е консерваторът Мисаел Пастрана, избран 4 години по-рано след сериозни манипулации на вота, който вижда светлото бъдеще на страната в грандиозни инфраструктурни и строителни проекти. Да се намери стабилна политически и икономически държава в Южна Америка по онова време е близо до невъзможно, но през следващите години проблемите в Колумбия почват да се трупат – икономически колапс, гарниран с възхода на крайно леви герия движения като M-19, ЕЛН и ФАРК, както и наркокартелите, които потапят страната в де факто гражданска война. Макар подготовката да е започнала, скоро на всички става ясно, че тая работа със Световното няма да се получи и през октомври 1982 г. президентът на страната Белисарио Бетанкур се появява по телевизията и обявява, че колумбийците имат по-сериозни проблеми за оправяне от това да се грижат за глезотиите на ФИФА и чиновниците от последната да се оправят, ние бяхме дотук (с точно тия думи, сериозно). На следващата година въпросните чиновници се събират отново в Цюрих и Мексико този път печели с 16 на 0 на 0 срещу Канада и САЩ. Значи, Канада – ясно, но посланици на САЩ са Бекенбауер и Пеле, местната профи лига все още върви добре (малко след това ще потъне де), но кандидатурата не получава финансова подкрепа от Конгреса. От друга страна Мексико има предимство на опита от шампионата 16 години по-рано и най-вече приятелството на Хавеланж с Гийермо Канедо, собственик на местния телевизионен гигант Телевиса… Аха. Ами това е, останахме си със свирка и наш’те се спускат. А можеше ли да има колумбийски вариант на прословутите документални кадри от САЩ’94 около хотелския басейн – Пламен Гетов и Божидар Искренов правят бомби в басейна, Наско Сираков се излежава на шезлонга до торбичка пудра захар срещу уроки, подарък от местен бизнесмен, а Стойчо Младенов крещи истерично в камерата УНОС, ДОСЕС, ТРЕС!!! Беш ли го, кой да ти каже… Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Никола Балов: HTC потвърди, че One M9 ще получи (очаквано) ъпдейт до Android M
Google току-що обяви следващата голяма версия на Android, а HTC вече потвърди, че флагманът й ще получи ъпдейт до нея.…
Лиценз: Всички права запазени
↧
Кариери: Петъчен виц: Владеете ли английски?
Изпращайте ни и вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика
Лиценз: Всички права запазени
↧
Капитал Блог: 13-те опорни точки срещу съдебната реформа
Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против"открито. И ги е страх.
Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.
И родиха. Да видим, какво.
Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.
Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към...
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
↧
Василена Вълчанова: Продуктивен петък: Hootsuite
Продължаваме със серията постове за продуктивност, като днес ще фокусирам вниманието си върху социалните мрежи и менжирането им през Hootsuite. Дори ако забравим за ролята на софтуера в служебните ми задължения, то няма как да пропусна факта, че Hootsuite е особено удобен и за личните ми канали във Facebook и Twitter.
Защо Hootsuite?
Ако сте Twitter наркомани като мен, уеб възможностите на платформата ще ви отеснеят много бързо. Така и не разбрах защо, но дори след като ограничи разработчиците преди няколко години, Twitter не донесе в уеба някой много нужни неща, като например лесно прескачане през листи или едновременно менажиране на няколко акаунта. Е, ако следвате до 100 човека, тогава обективно не ви трябват листи, но в момента, когато прекрачиш тази граница или искаш да четеш туитове тематично, списъците спасяват животи.
Отделно, като един човек с един тип интереси, често искам да споделя един и същ интересен линк в няколко социални мрежи – Hootsuite прави това особено лесно. Било то през уеб интерфейса, мобилното приложение или браузър екстеншъна. Последният спасява особено много време.
Разбира се, алтернативни решения съществуват, на първо място с купения от самите Twitter TweetDeck. С него още преди години обаче не успяхме да се спогодим, а като че ли откакто го купиха, приложението тотално е спряло развитието си.
А и Hootsuite има лого с бухалче, което за мен е сериозен позитив 
Hootsuite има безплатна версия, която поддържа до 3 социални профила (поддържа Facebook профили и страници, Twitter, LinkedIn, Foursquare, Google+ страници), а срещу 10 долара на месец си осигурявате до 50 акаунта. Разбира се, Pro акаунтът има и други плюсове, но честно казано, никога досега не съм ползвала повечето от тях. Добре де, излъгах – използвам често Auto Schedule функцията, която позволява да “разхвърляте постовете си във времето с предварително зададени часове.
Как използвам Hootsuite?
Ползвам Hootsuite от няколко години, а преди 2 даже започнах и да си плащам за него. Към него са свързани всичките ми Twitter акаунти (личния и тези на марките, които менажирам), Facebook профила ми и страницата на блога. Напълно спокойно бих свързала и LinkedIn – не толкова заради четенето на съдържание, колкото заради възможността да споделям директно линкове през браузър екстеншъна.
Четене: използвам Hootsuite Dashboard предимно и само за четене на Twitter. В основния таб съм включила основния Twitter-стрийм, Mentions за всичките ми поддържани акаунти, VIP листата с най-важните ми хора в Twitter и DM-ите на личния ми акаунт. Това ми дава възможност да съм в течение, ако някой пише към който и да е акаунт, а в същото време мога и да чета съдържанието, което ми е най-важно.
Вторият ми таб включва Search streams – тук стоят търсения за марките ми, така че да хвана споменавания и когато не е адресиран директно мой Twitter-акаунт, както и няколко забавни хаштага, напр. #prfail, #solomo и др. Когато ходя на събития, тук влиза и стрийм с хаштага на събитието.
Сложила съм си и един отделен таб, където виждам Scheduled съобщенията за всеки от акаунтите ми – така лесно мога да се ориентирам какво съдържание излиза, къде и кога.
Споделяне: при споделянето нещата вече стават особено интересни. Винаги мога да напиша туит директно от Dashboard, като просто трябва да избера акаунта, който да го пусне. Но големият плюс на Hootsuite идва с Hootlet-екстеншъна. Харесвам си материал, и просто цъкам на бутона. Hootlet взима Title от страницата, а аз мога да редактирам текста както преценя и да избера колкото акаунта искам, за да споделя през тях. Избирам и дали да споделя на момента, в конкретен час по-късно или с Auto Schedule.
Можете да автоматизирате споделянето и като добавите RSS фийд, чието съдържание да публикувате през определен акаунт – което е особено удобно за мен, като сериозен фен на RSS. Просто добавяте фийда и задавате канал, през който да споделяте съдържанието му. Hootsuite обхожда новата информация на определен интервал и споделя материалите автоматично.
Постът Продуктивен петък: Hootsuiteе публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
↧
Точица - блог за образование без принуда: Музейко (снимки крадешката)
"Музейко"още не е съвсем готов, но днес "Точица"заедно с други организации, работещи с деца (от любими по-любими, като "Детска архитектурна работилница", "Концерти на възглавници"и пр.) имаше възможност да разгледа отвътре какво се случва и колко остава.Ами как да ви кажа...
1. Нямам търпение да разопаковат и инсталират всичко! Това, което се вижда, е по-хубаво от онова, което си представях. Не по-голямо, а по-хубаво, много намислено и свързано, и красиво.2. Нямам търпение да пусна Ния да се разходи, когато всичко е сглобено. И сега възклицаваше на крака от мамут (дейнотериум), а той е три пъти колкаш нея, на вулкана и, разбира се, на частта за мъници. Искам да знам дали ще иска да виси с главата надолу в пещерата като прилеп, дали ще й е интересно да задейства робота, да
намира разни "археологически съкровища"на "разкопките"или да усети миризмата на различни градски дървета. Искам да знам дали на Ането ще й е интересно да разбере за архитектурните материали и стилове, за строежа на земята или "човешката рибка"в българските пешери. Искам освен това да гледам града отгоре, от терасата на покрива.
3. Ужасно се гордея, че "Точица"е част от всичко това, а по-точно, че с Анжела Родел мъдрихме текстовете под експонатите и сценариите за едни кратки анимационни филмчета за различни храни, които пък правим с "Компот колектив". Ужасно се гордея, че в "Музейко"има и мои идеи, напр. костта от дейнотериум и възможността да си направиш "земетресение", като подскачаш върху нарочна постелка и задействаш сеизмограф :)
Ама най-много се гордея, че познавам част от хората, които го правят, от дизайнерите и художниците до някои много специални биолози. И най-вече - Надя, Бистра и Весела с неотслабващия им хъс и, още по-рядко, вкус. You rock!
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България
↧
Кръстопът: Иван Цанев: Накрай света
И оня чернозем, и тая глина клисава,
добрата угар, сипея с одрана кожа,
нас всички лудата съдба ни стопанисва
тъй както иска - или както може!
Когато ме захвърли тя да буренясвам,
бе сякаш урочасала щурците черни
по цели нощи да скриптят, че аз съм
накрай света, земя във заточение.
Освен щурците, нямах нищо друго,
но през туптенето на тишината дива
дочувах как събития с горещи плугове
орат сред шумната вселенска нива.
Човешки крак не стъпи в пущинака ми,
прищявката на случая не ме докосна,
бях целина - с години глухо чаках
да дойде моята година, високосната.
Да ме засее с новини от птича поща
и докато посятото кълни и никне,
подземния растеж да поощрява нощем
с напътствия от древни георгики.
А зазвънтя ли с класове през юни,
да заскриптят на жътвен лад щурците
и заточеният накрай града мравуняк
да ме провиди като своя житница.
Иван Цаневв „Кръстопът”и в DICTUM.
Стихотворението е публикувано в книгата на Иван Цанев „33 стихотворения” (”Жанет 45″, май 2015 г.).
Лиценз: Всички права запазени
↧
Кръстопът: С Дора Минева за четири нови заглавия в издателската колекция на “Сонм”
Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 14.05.2015 г.)с Дора Минева, за нови четири книги, допълнили великолепната издателска колекция на “Сонм” („Немците”от Якуба Каталпа, в превод от чешки на Добромир Григоров; „Пяната на китаеца”от Владимир Бинар, в превод на Йорданка Трифонова; „Бабка”от Анги Мате, в превод на Светла Кьосева и „Веселата жална песен на идиота”от Мишел Лая, в превод на Рени Йотова):
Годината е 1987 и от Западна Германия в Прага пристига последният от пакетите, които семейство Малер редовно получава от края на четиридесетте години. Клара Рисман ги изпраща на сина си Конрад. Но у Малерови никога не се е говорело за баба Клара и затова след неочакваната смърт на Конрад остават редица отворени въпроси. Внучката на Клара е тази, която трябва да разбере семейното минало и да разкрие травмите, и тя решава да открие баба си.
В новия си роман Якуба Каталпа отвежда читателя в средата на немско семейство, засегнато от ужасите на Първата и Втората световна война, във военните Судети и следвоенна Прага. Обещаващият свят на главната героиня, в началото откровено безгрижен, но с течение на времето покриващ се с пукнатини, розовите очила са заменени от разочарование и пред читателя изниква въпросът – наистина ли е възможно след толкова години да откриеш истината? Изисканият език на авторката силно контрастира с грубостта, с която са изобразени житейските събития на отделните образи, и така позволява още по-обстойно да бъде изследвана темата за превратностите и изкореняването, които в различни варианти доминират в романа.
Якуба Каталпа (1979) е литературният псевдоним на писателката Тереза Яндова. Завършва чешки език и литература в Прага. Авторка е на новелата „Глината яде ли се?“ (2006) и романите „Горчивото море“ (2009) и „Немците“(2012). През 2013 г. „Немците“ получава престижната награда „Йозеф Шкворецки“ и наградата
„Чешка книга“.
Владимир Бинар (1941) e съвременен чешки писател, литературен теоретик и преводач. Макар че пише поезия и проза още от 60-те години на миналия век, в една „нормализирана“ Чехословакия след погрома на Чешката пролет през август 1968 г. той избира да публикува произведенията си единствено като самиздат. Първият му роман „Плейбек“, написан през 1981 г., излиза официално в издателство „Триада“ едва през 2001 г. За романа си „Гореща глава“ (2009) получава наградата на Чешката фондация за литература.
Триптихът „Пяната на китаеца“, който предлагаме на българския читател, съдържа три новели на Бинар. Действието в тях се развива последователно в Прага, Париж и Таити. Книгата поразява с мощта и размаха на авторовото въображение, което превръща нерядко прозата в поема в проза. Именно с „Пяната на китаеца“ Владимир Бинар става първият носител на новоучредената награда „Чешка книга“ през май 2012 г. и на наградата на името на големия чешки писател Ярослав Сейферт.
Анги Мате е родена през 1971 г. във Вайдахуняд (Румъния). Първоначално работи като учителка в Колошвар, интелектуалната столица на Трансилвания, където публикува в местния унгарски печат, както и в детски и литературни издания в Унгария. През 2009 г. с награда са отличени нейните приказки за деца, написани в стила на Андерсен. През 2010 г. получава литературната награда за дебютна проза „Броди” за първия си роман „Бабка” (2009).
 Героинята на романа „Бабка” е сиротно момиченце, което расте при баба си лишено от любов. В центъра на описанието обаче не е поставена травмата от детството, видяно през очите на възрастния. Разказът, лишен от мелодраматизъм, ни представя света през погледа на детето, описан с неговия език с много чистота и наивност. Именно езикът на романа и светът, който се открива чрез него, са впечатляващото в книгата. Този „детски език” руши правилата, заиграва се с глаголните форми, произвежда неологизми. Времето и мястото на събитието не са конкретизирани, знаем само, че сме в Румъния на Чаушеску и по точно в населената с унгарци Трансилвания.
Мишел Лая е сред малцината съвременни швейцарски писатели, за които се говори и пише в Париж. Роден e през 1963 г. в Монте (близо до Фрибур). Работи като учител по френски език. Живее между Лозана и Париж и е смятан за един от най-видните романисти на своето поколение. Автор е на „Парче земя“ (1993), „Кафенето на професора“ (1995), „Тук почиват“ (1998), „Наследниците“ (2001), „Сълзите на мама“ (2002, бълг. изд. 2005), „Веселата жална песен на идиота“ (2004). Вдъхновители на Лая са писатели като Блез Сандрар, Песоа, Клод Симон.
„Веселата жална песен на идиота“ разказва историята на един необичаен интернат. Домът приютява умствено изостанали младежи, които изпитват затруденения да се приспособят към заобикалящия ги свят. „Живеем в Дома, защото госпожа Вивианна бе така добра да ни приеме, а щом госпожа Вивианна се е съгласила да ни приеме, то е защото у нас има нещо удивително и прекрасно, нещо, което навярно трябва да бъде потърсено и изровено изпод пластовете тревоги, терзания, лоши постъпки, отчаяние, упорство, блуждаене, погрешни решения, достатъчно отклонения от правия път, неспособни обаче да скрият доброто тесто, от което сме замесени и което просто трябва да бъде дооформено.“
(запис за ArsMedia от 14.05.2015 г., част от който бе бъде излъчен и в “Страници” – предаване за литература на БНР – Радио Благоевград. Първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM– най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес… За тази публикация са използвани текстове на издателя. )
Лиценз: Всички права запазени
↧
↧
Голямата снимка, Дневник: Истории от Белене
На 30 май 2015-та година на мястото на бившия Втори обект на остров Персин край Белене се състоя годишното поклонение пред жертвите на комунистическия режим в Белене. През 1949 Министерски съвет приема на островите в Дунав до Белене да се организира ТВО(Трудово възпитателно общежитие) и то да стане основен лагер за лица опасни за Народната власт.
След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там. През септември 1953 Политбюро на ЦК на БКП закрива ТВО Белене....
Лиценз: Всички права запазени
↧
Денислав Георгиев: Само Черно море!
Кати чака този ден от 100 години Защото от толкова не сме печелили купата на България по футбол. Не сме я печелили никога в този формат на турнира. Но все … Лиценз: Всички права запазени
↧
Блог Стара София: Първата изложба на бебета у нас
Списание "Нива", 18.06.1931 г.
ПЪРВАТА ИЗЛОЖБА НА БЕБЕТА У НАС
Салоните на Градското казино в столицата се изпълниха от майки със своите пеленачета, донесени тука на изложба. След различните изложби и устроени конкурси за красота, най-мил и най-трогателен е този конкурс от невинните едногодишни създания — сладките грижи на майката и скритите тръпки на бащата.
Вместо оркестър тук извиваха и огласяваха салона пискливите бебешки гласчета. Наистина плачът преобладаваше в задухата на салона, изпълнен от разни хора в тоя юнски следобед, но сладките усмивки, живите очички, създаваха една особена наслада.
А майките, за които всяко нейно дете е очарователна красота и надежда, ревностно усмиряваха с люшкане и залъгвания тия неспокойни душички, жадни за мляко, укрепителен сън и забавни играчки.
Идеята на дружеството „Майчина грижа“, щото с тая бебешка изложба да се отреди като бебешки празник първата седмица на месец юний, е една осмислена и хубава идея, която трябва да намери широко разпространение по села и градове у нас, за да се видят издънките на нашия живот — надеждата на утрешния ден.
Дружеството „Майчина грижа“, което подържа 5-та съвещателна станция и виновник за създаване на районните санитарни станции, заслужава истинска похвала за своята неуморна дейност. В едно кратко време тези здравни станции са направили много за запълване нуждите на една масова и жизнена необходимост. Само по тоя път те сполучиха да разбулят голяма част от онова невежество в което тънеше градската майка и продължава да тъне майката в селото.
Първата бебешка изложба е демонстрация пред публиката за постигнатите резултати от едно правилно отглеждане на бебетата. Присъствието на представители от двореца, от някои чужди легации, лекари и общественици говори за значението и сериозността на едно дело, което заслужава широка подкрепа от всички среди.
Грешките при всяка първа по рода си изложба, разбира се, с течение на времето ще се изправят. Всичко трябва да бъде така, че да се избягват продължителни сказки, наредба, избор. Малките бебета, колкото и бодри, скоро се изморяват от многото нови впечатления за тях...
Но ето, започна избора на бебета за тритех премии. Около петдесет най-различни бебета — от 3 месеца до 1 година — руси, чернооки, кестеняви, със свити или широко опулени очички — живи кукли, стоят в скутите на своите блажено усмихнати майки, с окачени картони върху ръкавите в които е указано определения им номер, възрастта на бебето и неговата тяжест. По-нататък изборът за премиране на бебетата е предоставен на гласуване от публиката. Това е грешка. Трябва да има избрано жури за раздаване на премиите и то да се състои от лекари, художници и майки — членове от дружеството. Така в изборът ще се слее здравотата, красотата и подходящето хигиенично облекло на бебето.
При все това изборът при тая изложба беше сполучлив. Първа премия получи бебето Георги Димитров, I год., 13 кгр. тяжест, от майка на 11 деца, от които 6 живи, а баща — работник, сега без работа. Това бебе едро и здраво, със сериозен поглед, привличаше вниманието на всички. Майката ходи да работи из чужди къщи за да помага в издръжката на голямото семейство. Някога преди да се омъжи, тя е била служаща в едно немско семейство и вероятно от там е научила много за начина на отглеждане бебета.
Втората премия получи бебето Григор Кр. Спиридонов — 11 мес. 10.840 кгр. Първо дете на млади родители — истинска голяма кукла, със сини очи и къдрави руси коси.
Трета премия получи бебето Димитър Карагьозов — 8 мес., 9.220 кгр. — първо дете на родители.
На бебетата получили премии се дадоха скромни подаръци, а на всички други се раздадоха по една чаша и лъжичка.
Премираните бебета, получили 1-ва и 2-ра премии.
Нека нашето общество погледне с по-голяма вяра и заинтересованост на тия здравни бебешки изложби. Там всеки ще види как свежи и хубави могат да бъдат всички бебета които грижливо се отглеждат от просветени майки. Бебетата сс като нежни цветя — за тях е необходим въздух, слънце и здрава храна.
И всяка млада майка може да почерпи знания от тия здравни изложби, бъдеща поука, а всички други хора — една истинска радост сред тая вълшебна градина на живота.
Нелла Сливополска
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
Никола Балов: Sony Xperia Z3+ излиза в България до края на юни + 24 снимки
Sony представи Xperia Z3+ само преди няколко дни, а днес вече имаме потвърждение, че можем да очакваме устройството на българския…
Лиценз: Всички права запазени
↧
↧
LeeNeeAnn: urban landscape 07 …
↧
Жюстин Томс, smiling: и още 7 урока от градинарството за бизнеса
След като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:
1 / 8. Мяра.Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите
2/ 9. Резерви.Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва
3/ 10. Изкуственото подсилване.Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.
4/ 11. Тор.Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.
5/ 12. Разсад.За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.
6/ 13. Семената.Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.
7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!
Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук.
С какво родителството помага на бизнеса?
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
↧
Антон Терзиев, movies.bg: Далеч от хората
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)
↧
Keys 2 Bows: Втората магистратура
Днес сложих последната точка. Текстът със заглавие "Под бронята на монументализираните емоции"заминава веднага към коректора и живот и здраве до 4 седмици вече ще е в изпитната служба. Ако на някой му се чете изключително пространствен анализ на петото парче за пиано от Волфганг Рим (на немски, бълг. превод ще има по-късно, май), само да сподели тук. Според това колко са бързи изпитващите би
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
↧
↧
Библиотеката: „Кутия за птици“ – не поглеждай навън!
Прибрах се от тазгодишното издание на Пролетния панаир на книгата в НДК с три пълни торби с книги, всяка от които едва ли не крещеше: „Започни с мен, започни с мен!“. Уви, по-трудното решение от това да знаеш кога да СПРЕШ с покупките на книги, е решението с коя да започнеш. И докато навън гръмотевични бури и тежка облачност създаваха усещане за нещо апокалиптично, решението дойде само…
„Кутия за птици“на Джош Малерманопределено се превърна в книжно явление за четящите у нас тази пролет, благодарение на ентусиазма на Христо Блажев, провокирал необичайно голям интерес към заглавието във фейсбук групата „Какво четеш“. Следвайки горещите му препоръки, четящите бързо започнаха да пускат в групата и свои снимки с книгата, засилвайки любопитството на останалите. Но ако гледаме на книгата и като на комерсиален продукт, не само word of mouthдопринесе за пазарния й успех. Жестоката корица, дело на Живко Петров, без съмнение е друга съществена причина, накланяща везните към покупка за ценителите на естетически красивите книжни тела. Чест прави на Deja Book, че не са допуснали никакъв компромис именно с корицата – този така важен, а същевременно толкова често неглижиран от издателите елемент.
И все пак, и все пак… стига предисловия! Нека видим какво се крие зад хубавата корица и добрия маркетинг на „Кутия за птици“.
Любимата ми тема – светът такъв, какъвто го познаваме, е свършил злощастно. Необичайно явление, започнало като спорадични появи тук-там, бързо е опустошило градовете. Необяснимо „полудяване“ кара хората да се нахвърлят един върху друг озверели, но преди всичко да нараняват себе си по чудовищен начин. Адски самоубийства заливат Америка, а причината е в нещо… или в някой… Нещо, което жертвата е видяла в мига, преди да полудее. Същества, които човешката психика се оказва твърде крехка, за да възприеме. И просто се чупи в себеунищожителен порив.
В опит да спасят себе си, оцелелите се отказват доброволно от зрението си. Покриват очите си с превръзки, укриват се в къщи, залостени с дъски, с покрити с одеала прозорци. В една такава къща е и Малори – млада жена в началните месеци на своята бременност. Затворена с още шепа оцелели, тя ще се приучи да живее в тъмнина и изолация, в непрестанен страх да погледне навън, в ужас от бъдещето на собственото й дете. В къщата е и Том – човекът с най-силна воля да намери решение, да сплоти останалите и да ги води. Скоро идва и Олимпия, тя също е бременна и на двете жени предстои да изживеят съдбовни моменти до раждането на децата им.
Малерман насича повествованието с постоянно редуване на сегашен и минал момент. В настоящето са Малори и двете деца,и тримата с превръзки на очите, в лодка, която трябва да ги преведе по опасен път към някакво мъгливо спасение. В миналото е къщата и нейните обитатели. Драмата на доброволната изолация, която ще обтегне отношенията между хората в опъната струна, готова да иззвънти с непредвидими последствия. Колко дълго може да съществува затворена група от хора, изправена пред подобно изпитание, преди нещо да прекърши баланса? На какво е способен човек, който не може да погледне навън? Ще успее ли Малори да стигне до спасителния бряг и… няма ли да се наложи все пак да отвори очи? „В новия свят няма нищо по-страшно от мига между решението да отвориш очи и самото отваряне на очите“.
„Кутия за птици“е четиво, което взривява съзнанието с натегнатата атмосфера и апокалиптичните си картини. Доста клаустрофобично усещане, сякаш непрестанно ти се иска да разкопчаеш копчето на ризата си, сякаш нещо те задушава, нещо те наблюдава отнякъде. Четях по малко няколко вечери подред, а в един момент се улових, че бродя из вкъщи на загасено осветление и се опитвам да си представя какво представлява свят, в който да погледнеш навън означава смърт. Попаднах на отзиви от читатели, които определяха края като предвидим и твърде слаб за иначе дръзкото повествование. Не съм съгласен – лично за мен краят беше помитащ, логично избухване на цялото нагнетено напрежение, което не ти дава мира от самото начало на книгата.
Като за дебют, доста силна заявка на Джош Малерман, която определено ще се хареса на постапокалиптичните любители (като мен). „Кутия за птици“постига своята цел – да провокира разсъждения за това какво ще направиш ти, ако… се случи немислимото. Една смразяваща кръвта картина далеч отвъд зоната на комфорт, в която обичайно съществуваме.
Георги
Filed under: трилър, хорър
Лиценз: Всички права запазени
↧
Мария Илиева, LaMartinia: Първи юни преди две
↧
Денислав Георгиев: Какво тук значи някаква си купа…
Вчера писах, че само с вяра можем да стигнем до купата. Така и стана. В големи периоди от мача Левски ни надигра, съдията също се погрижи за численото неравенство на …Лиценз: Всички права запазени
↧
More Pages to Explore .....
