Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито “футболните” от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието “Мениджърът – футболните лидери споделят“, която ме накара да зачета книгата бе “лидер” и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън езавладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

“Ролята на лидера… се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.”

“Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.”

“Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.”

“За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно довериеи да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.”

“Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.”

“Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.”

“Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепана структурите около него.”

“Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.”

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

… или на галено: „Пакостничките“…

Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове.

Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят

И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада.

Носии и сценично облекло също си имаме…

… и само Времето има право да се произнесе чия носия е била по-по-най-автентична (според речника: автентичен = истински, действителен, неподправен, достоверен, основан на първоизточници, същински) и държа да ви кажа, че с “колегата” бяхме със съвсем истинска и неподправена “софийска градска носия от началото на 21 век”, съответно – мъжка и женска.

Важното е, че всички премени са силно водоустойчиви, но за жалост – комаропропускливи.

И за да ви докажа, че сме истински ансамбъл, ще ви покажа и списъкът с привърженици от региона, които ни поканиха отново да се върнем там на турне, но не чак след една година и не само за няколко дни, а за цяла седмица, считано от … вторник :

1. Фиданките, Видин
2. Ансамбъл „Дунав“, Видин
3. Персонал, оркестър и гости на ресторант “Ривиера“, Видин
4. Знайни и незнайни неволни свидетели на културните прояви на „Софийска лудост“, които прояви излязоха дори извън пределите на Родината, но пак си останаха културни… доколкото е възможно.
   Все пак, Гранична полиция не се стърпя и попита: „Вие за Фестивала ли…?“. Достраша ме да попитам толкова много ли ни личи…

А, ако все пак, искате от мен да бъда сериозна за 30 секунди, ще кажа:

Мили Фиданки, “Софийска лудост” благодари за поканата! Прекарахме си вълшебно и ще дойдем пак!

Мили Дунав-ци, благодарим за вниманието – и при вас ще дойдем пак!

За мен, лично, беше чест да танцувам на едно хоро с вас!  

Когато наскоро (само преди 9 години) започнах да танцувам, се страхувах, че може да свършат хорàта, че може емоцията да се изчерпи, че може да спра да откривам и да изпитвам възхищение.

Това не се случва, благодарение на хора като вас – хора, които ме връщат отново там, където душата лети, а краката не стъпват. Благодаря ви!

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Няма начин да не сте ги използвали, чували, или да сте се смели до сълзи на дебилни комплименти, заучени фрази за забивки, летящи цитати от филми, книги, комикси…

Няма начин, ако си що-годе прилично изглеждаща жена, излизаща по барове/заведения поне веднъж някой да не е идвал с „ти си най-красивата жена в бара!“, премрежен поглед, готов за атака и дежурното: а какво ще правиш после?

Няма начин ако си мъж поне веднъж да не си се пробвал с: ти си много по-различна, от всички жени, които познавам; толкова си специална и т.н.

Има и някои много яки попадения, например на мен преди години един мъж ми каза, че приличам на жена от картините на Майстора: строга, горда и достолепна. А дори не ме сваляше! Беше художник и всъщност забиваше една от приятелките ми, на която сервираше скучните: какви коси, какви къдрици – искам да те нарисувам… гола…

Другия ми любим комплимент, поднесен от впоследствие превърнал се в скъп приятел, значително по-малък от мен гей момък, е че приличам на кралица: силна, властна и с перли на врата – типично за кралиците, очевидно.

Други комплименти не помня, не че не съм получавала, но не обръщам никакво внимание на дежурните фрази. Да, знам че обувките ми са ЖЕ–СТО–КИИИИ и че тази прическа ми отива и че тази рокля е много елегантна и че бели ризи и големи обици ми отиват…

Не че и аз понякога не се впускам в обожегосподи, колко ти отива това червило! Моят личен проблем с комплиментите, всъщност е, че ако казвам това, което наистина си мисля, голяма част от хората ще избягат с крясъци и никога повече няма да ми проговорят. Като например: имаш толкова бели зъби, че искам да ги пипна; косата ти е толкова хубава на тези букли, че искам да се сгуша в нея; ухаеш толкова приятно, че искам да ме гушкаш дълго; харесвам спокойствието, което излъчваш и искам да бъдем най-добри приятелки; приятно ми е да се заяждаме на по питие до по нощите и искам да останем приятели за винаги; имаш много хубави ръце, любопитна съм какво е усещането да ме стиснеш силно за кръста! Имам и набор от по-брутални, но тактично тях ще си ги запазя за себе си.

И така – сега тук в края е време за анкета: кой е най-милия комплимент, който сте получавали и кой е най-баналния, смешен, жалък или абсурден комплимент, който сте чували?

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Нашата приятелка Ан е подготвила малко съвети, препоръки и идеи как да идем и да се подвизаваме из Барселона. По нейна молба, специално подчертавам, че всичко тече, всичко се променя и да не се втелявате, ако при вашето пътуване до Барселона нещо, цена, маршрут или друго не съвпадат 100% с описаното в настоящите съвети за пътуване Ама вие не сте такива хора, знам Приятно четене:

Барселона – съвети за пътуване

Полети до Барселона

Барселона е леснодостъпна дестинация за цяла Европа. На барселонското летище кацат всички популярни нискотарифни компании, за разлика от други дестинации, които пренасочват полетите на тези компании към по-отдалечени от основния град летища от селски тип. От София до Барселона има три опции за директен полет:

• – Wizz Air – целогодишно, през ден;
• – Vueling – само от 15 юни до 15 септември, два пъти седмично;
• – Bulgaria Air – целогодишно, два пъти седмично.

Какво ли гледат с такъв интерес тези девойки?

А тези младежи?

Всички гледат Барселона А вие какво си помислихте?

Изборът на авиокомпания зависи от личните предпочитания, нужди и, разбира се, бюджет. Ако като мен ненавиждате храната в самолета и я избягвате, събирате багажа за дълъг уикенд в една раница и предпочитате да не плащате двойна цена заради допълнителни услуги, които не искате и няма да ползвате, то конкретно за София-Барселона изборът в почти всички случаи е Wizz Air. Най-вече откакто на 19май 2015г. въведоха фиксирани седалки. (Безплатно, ако системата автоматично ги избира, а тя все още учтиво слага пътуващите заедно едни до други и е много по-подредено и приятно от преди). Другата уж нискотарифна компания Vueling лети само през лятото, часовете на полетите са по-неблагоприятни, а цените – понякога учудващо по-високи дори от Bulgaria Air. За сравнение направих една справка между трите авиокомпании за двупосочен билет за почти едни и същи дати в началото на септември тази година:

WizzAir

Bulgaria Air

Vueling

Не знам защо, но полетите от България до Испания са по-скъпи от тези до Италия, Германия или Великобритания, например. Тази цена по-горе на Wizz Air (~140евро) не е съвсем low, вероятно защото началото на септември все още е туристически сезон за Барселона. Всички билети, които съм взимала за тази година, са били около 70-90 евро за двете посоки. Разбира се, значение имат ранната резервация (поне 3 месеца предварително) и промоциите, които съм успяла да хвана. Подсказка: Wizz Air имат рожден ден на 19 май и тази година, например, подаряваха към всеки закупен билет втори такъв.Както се вижда, цената на Wizz Air е наполовина спрямо другите (ако сте член на Wizz Discount Club – защо и как, вижте тази моя стара публикация (има я и на нашия сайт– бел.Ст.), към която наскоро добавих промените, въведени през последните 2 години). И пак излиза най-изгодна, дори ако се плати един чек-ин багаж (~70 евро за двете посоки за 32кг багаж, а не 23кг, както при другите две компании). Часовете на полетите са горе-долу същите като на Bulgaria Air, а тези на Vueling са дори по-кофти. NB!Само да вметна за всеки случай, защото имам опит от предишната ми статия за Wizz Air: Сигурна съм, че можете да извадите пример за полети, при които цените да са съвсем противоположни. Имайте предвид, че цените на самолетните билети са много динамични, променят се не с дни, а с часове, и зависят от периода на пътуване, момента на резервация, натовареността на полета и т.н. така че когато казвам, че в повечето случаи Wizz Air излизат по-изгодно, това не значи, че винагие така. И ако в момента сверявате дали при горния пример цените са все още такива, и се окаже, че вече не са – извинете, простете, такъв е животът! И да, аз съм фен на Wizz Air. Благодарение на тях и изобщо на нискотарифните компании обикалям Европа и прескачам през три месеца до България, без да съм богата наследница. И не, не ми плащат за реклама. За толкова години и с един бонбон не ме почерпиха, проклетниците, хем пътувам с тях поне пет пъти годишно! * * *

По улиците на Барселона

Период на пътуване

Силно препоръчително е да избягвате лятото, когато е туристическият сезон. Барселона е на трето място по посещаемост в Европа, след Лондон и Париж, но за разлика от тези два огромни мегаполиса, площта на Барселона е едва колкото София. През летните месеци градът се удвоява заради туристите, които прииждат от всички страни не само по въздух, но и по суша и по вода (най-голямото круизно пристанище в Европа). Вътрешният туризъм е също много силен. Поради тази причина от юни до септември по улиците, най-вече в центъра и около забележителностите, на плажа, в метрото, в автобусите и в заведенията – навсякъде е претъпкано с народ и игла не може да падне. Освен това юли и август се водят най-горещите месеци. Съчетанието между 35-градусови температури, жарко южно слънце и висока влага (плюс тълпи туристи) ще ви попречи да се насладите истински на този чудесен град, а това ще бъде жалко. * * *

Кой каза, че само в София има пране по балконите?

Кой, питам аз, кой разправяше такива неща само за София?

Но има и танго :)

Придвижване от летището до града

Летище El Pratе най-голямото в Каталуния. Намира се само на 14 км от центъра на Барселона и през 2014 г. през него са минали 37 млн. пътници!

1. Влак (Rodalies-Renfe),

който е част от градската транспортна мрежа – най-евтиният и сравнително удобен начин за стигане до Барселона. Спира на три места в града – Sants Estació (връзка с метро, линия L3), Passeig de Gràcia (връзка с L3 и L4) – в топ центъра, на удобно пешеходно разстояние от всичко; и Clot-Aragó (връзка с L1 и L2). Влаковете са през 30 мин, като първият тръгва от Терминал 2 на аерогарата в 5:42 ч сутринта, а последният – в 23:38 ч. Време за пътуване: 20-25 мин. Ако кацате на Терминал 2 (пътувайки с Wizz Air), като излезете от залата за багаж, не излизате от сградата, а тръгвате наляво до дъното, качвате се на втория етаж по ескалаторите и веднага ще се озовете пред тунела, който води до жп гарата (около 5-7 мин пеша). Ако кацате на Терминал 1, има безплатен shuttle bus отпред, който циркулира между двата терминала. Vueling и Bulgaria Air не знам на кой терминал кацат. Летището се намира в първата зона на града, която включва освен Барселона и всичките ѝ квартали, и прилежащите l’Hospitalet de Llobregat, Santa Coloma de Gramenet и Badalona. Това значи, че имате право да пътувате с обикновен билет за градски транспорт за първа зона и не е необходимо да си купувате отделен билет за влака. От червените автомати на жп гарата (бяло/червените, не оранжевите), които обслужват на 5 езика, си купете Т10 за зона 1 – най-използваният комбиниран билет дори сред местните. Струва 9,95 евро за 10 пътувания и е неперсонализиран (ако сте с компания, можете да минете един след друг със същия билет, като остатъкът на броя пътувания се отбелязва на екранчето). Билетът ви дава право в рамките на 75 минути да се прехвърлите от влака на метро, автобус, трамвай и/или дори лифта (funicular) на Монжуик, и така пътуването ви от летището до адрес в рамките на Барселона ще ви излезе само 1 евро. Неудобството е, че именно защото е най-евтиният бърз начин за придвижване, е доста претоварено във вагоните, а ако си изпуснете влака, следващият е чак след 30 мин. В този ред на мисли е добре да видите разписанието на таблото преди да се таксувате, за да не ви изгорят 75-те минути.

2. Със специализирания Aerobus–

климатизиран, удобен, с отделение за багаж, тръгващ от изхода на летището – А1 от Терминал 1 и А2 съответно от Терминал 2. Цената на единичен билет е 5,90 евро, а на двупосочен в рамките на 15 дни – 10,20 евро. Спира на няколко местав града, а крайната му точка е plaça de Catalunya. В зависимост от терминала и часа, автобусите са през 5 до 20 мин от 5 сутринта до 1 ч през нощта. Ако кацате между 1 и 5 ч сутринта, когато няма ни влакове, ни Aerobus, можете да използвате

3.  нощните градски автобуси N16 (от Терминал 2) и N17 (от Терминал 1),

които ви доставят на Ronda de la Universitat близо до plaça de Catalunya за между 45 мин и 1 час – доста обикаля и спира на много места, но все пак е по-добра опция, отколкото да нощувате на летището. Таксуването е като при влака от точка 1, т.е. обикновено градско пътуване с Т10. Автобусите са през 20 мин. Има и други начини за придвижване като такси (20 евро начална цена, 1 евро на брой багаж, около 30 евро до plaça de Catalunya, според ето тази статия), както и регулярен градски автобус на TMB, номер 46, който стига само до plaça d’Espanya. Но горните варианти си остават най-често използваните. * * * 

Финал на Шампионска лига

Празник на Сан Жоан

Придвижване из Барселона:

Барселона в транспортно отношение е един от най-уредените градове, в които съм била. Транспортната мрежа е изключително гъста и разнообразна, метрото е сравнително чисто и стига до всякъде, линиите на автобусите са над 100, като отделно нощните линии (с N пред номера) са 17 на брой и стигат чак до 3-4 села отвъд града. Както горе споменах в точка 1, най-използваният от местните комбиниран билет е Т10. Ако сте повече хора за повече дни, можете да си купите и Т70/30, който е за 70 пътувания, важи за 30 дни и пак е неперсонализиран. Едно пътуване се счита придвижване в рамките на 75 мин във всевъзможни комбинации от транспортни средства (влак, метро, автобус, трамвай, лифт). В случая важи за зона 1, а при всяка следваща зона се увеличава и времето за пътуване (+15 мин на зона), и, разбира се, цената. Специфика: Ако излезете от метрото и се върнете обратно дори в рамките на тези 75 мин, ви се отчита ново пътуване. На всички останали видове транспорти се валидирате на входа/в превозното средство и ще ви отчете валиден билет в рамките на същото пътуване.Но най-приятният начин да опознаете Барселона е обикаляйки пеша, а когато се уморите, винаги можете да поседнете в някой тапас бар и да се разхладите с една студена бира. * * * 

Полезни линкове: 

– Голяма карта на градския транспорт (без автобусите) за зона 1; – Интерактивна картана метрото с включени автобусните линии (без нощните); – Карта на нощните автобуси, но понеже нищо не се вижда, по-добре е да използвате Google Maps, който дава доста коректни предложения за маршрути с градския транспорт за Барселона; – Карта на зоните;– Ако сте музеен тип турист, тази статияизброява всичките музеи в Барселона, някои от които имат безплатен вход всяка първа неделя от месеца, а с Art Passport посещавате 6 от музеите с 45% отстъпка, като избягвате реденето на опашки; – А ако искате да кривнете встрани от туристическия маршрут, може да посетите тези 5 места в покрайнините на Барселона. Номер 4, Turó de la Rovira, известно и като Los Bunkers del Carmelo, е мястото, от което направих ето тази снимка (цък на снимката и ще разгледате целия албум):

Клик на снимката за целия албум със снимки

Автор: Ан Фам

Снимки: авторътОт редакцията, добавка:

За нощувки, спане, хотели и настаняване в Барселона,

можете да ползвате директната връзка на booking.com за Барселона

Още Барселона – на картата:

Барселона

Още пътеписи от близки места:

1. Барселона – съвети за пътуване
2. Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.
3. Съвети за пътуване до Виетнам
4. Пътуване до Барселона
5. Съвети за пътуване: Белград
6. Как да влезем в Грузия и Армения – Съвети за пътуване
7. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
8. Париж за начинаещи – level 0 (Съвети за пътуване)
9. Камино – по пътя към Сантяго. Практически съвети за пътуване.
10. Съвети за пътуване в Източна Африка
11. Пътуване до Северна Корея (КНДР) – съвети и препоръки
12. Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твръде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата. Дали трябва и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора потварящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса и чувство за единност.

Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонените си като обяснение, защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискуии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демогратичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постида същия ефект.

Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше завоалиран и бързо бях блокиран.

Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.

Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се няколко, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения и дебатите за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Просто да не коментираме където не сме съгласни е точно обратното на решение. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че не затваря още повече.

Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата:

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

една от най-хубавите врати в живота
затварям между себе си
и
опитите да се харесам
да беше само една
да беше само веднъж

Стихотворението е от книгата на Албена Тодорова „Стихотворения“, включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“.

Албена Тодоровав „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Може би съм споделяла и преди, че възнамерявам сериозно да започна да нося основно дрехи – в частност рокли, шити по поръчка, специално за мен, по възможност с моите мерки и пои модели. Е, сега съм във фаза: трупам вдъхновение.

p.s. целият този сет е наличен в профила ми в polyvore

Лиценз: Всички права запазени

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие!

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България