Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Изт:syrian-mirror.net

Да, знам, че има радикали, които мразят цивилизацията в червата си и биха закусили с кръвта на американеца / славянина / европееца с голямо удоволствие, но вижте „лицето“ на човека от снимката. Ще ми се всеки път, когато някой политически лидер реши да изпрати самолети да бомбардират някъде, независимо по каква причина, мас-медиите да отразяват преките резултати от неговото решение още преди да ги е изпратил. В близък план. Защото те винаги изглеждат така – като „лицето“ на човека от снимката. В най-добрия случай…

И, да, не можете да ме убедите, че понеже сте нация техническа, вашите изтребилети подбират внимателно своите жертви. Едва ли не, взимат им лично интервю, преди да ги „застелят с килима“. Зорко щадят цивилните, но газят войниците безпощадно! Да не забравяме само, че там, в пустинята, за „войници“ минават и деца в предучилищна възраст. Може пилотът по невнимание да разруши детска градина, маскирана като джихадистка казарма, в която хлапетата се учат да сглобяват и разглобяват АК-47. Сблъсък на цивилизациите, кво да го правиш! Очаква се едната цивилизация да е по-развита от другата. И да се държи подобаващо. Още от времето на Кортес, обаче, историята категорично доказва, че това е съвсем невъзможно. По-широкото дуло не означава по-високо съзнание.

Както и да е, зз съм много глупав човек (то си личи) и виждам нещата по съвсем елементарен начин:

Като наливане на масло в огъня. Като маймунско тупане по гърдите. Като още бомби там, където и без това вече има достатъчно взривове. Като допълнителни бежанци към Европа. Уравнението е доста просто: повече бомби = повече бежанци. Това, че няма да дойдат у вас, а ще дойдат у нас, ме кара да гледам с допълнително подозрение на „прецизната“ ви въздушна операция. Мазнее ми някак. И е прозрачна като стъкло.  Така нареченото „политическо послание“ на бомбардировките, пък, изобщо няма да го коментирам.

Виж снимката по-горе…

Казват, че Ислямска държава разполага с около 50 000 бойци. Бройката е неточна. Съчинена е във въображението на журналисти, които използват Гугъл, за да преписват един от друг, но никога не са напускали редакцията, за да отидат на място там и да ги преброят. А и да са отивали, не са успели да ги преброят, защото са се връщали с една глава по-ниски. Дори половин милион да бяха джихадистите, обаче, пак нямаше да имат поне един свестен баир, зад който да се скрият на сянка в жегата. Откога шепа пустинни мародери се превърна във „военна заплаха“ за технически напредналия свят, въоръжен с дронове, сателити и бюджети за трилиони, плюс няколко стотин милиона професионални военослужещи под общите знамена? Ще ви кажа – откакто сложи ръка на петрола и взе да го продава на безценица срещу оръжия.

Следователно, ние или искаме да я махнем тази организация от лицето на земята, или нямаме никакъв интерес да го правим. Поне засега. „Хирургичните“ операции по въздуха ми изглеждат като отбиване на номера. Днес две цели тук, утре две цели – там. И зироу сивилиън кежуълтийс, ъф корс. Злите международни езици, видиш ли, започнали да говорят за сивилиън кежуълтийс още преди да са се вдинали руските самолети във въздуха. Еми да, като замеряш с ако вентилатора няма как стаята ти да се оцапа с торта. Хората го знаят от личен опит. Саддам едно време също така „хирургичо“ го бомбардираха. Помните ли операция „Пустинна буря“? Тогава беше друга нация техническа. Само дето аз не виждам разликата. Саддам увисна на въжето едва, след като пехотинците стъпиха здраво на земята с тежките си ботуши. Години по-късно.

Не казвам, че това е решението. Просто се взирам в „лицето“ на човека от снимката и виждам резултата. А той е винаги един и същ. Независимо от КОЯ нация си, техническа, горе в изтребителя…

P.S.

Ще завърша с виц за „разведряване“ на обстановката:

Две планети се срещнали в Космоса. Едната казала на другата:

– Кахърна ми изглеждаш нещо.

– Ох, мани, мани, завъдила съм хора! Чудя се какво да правя.

– Аааа, не се притеснявай изобщо. И аз имах. Те с времето сами си минават…

Тихомир Димитров 

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

Few weeks ago a very close and trusted friend of mine (thanks, Atanas ) sent me a link to this excellent iClever Bluetooth travel keyboard. As I was already quite in need for pocket, travel keyboard, it took me only 5′ to review and purchase it from Amazon.co.uk.

I own the thing since a few weeks and every time I use it to do my typing (i.e., type on the tablet an e-mail, blog post or whatever longer), I’m quite delighted what a good solution this keyboard is to my typing need.

The keyboard is small when folded up, but it’s large enough to allow hassle free typing with both hands. It has very smart (and I hope – strong enough to ensure long living) folding mechanics, which allow transformation from its “working size” to “pocket size” in a second. It also has a pouch, which not only protects the keyboard while folded, but also protects the other items the keyboard is close to in the bag, as it’s aluminum body, which could otherwise scratch another sensitive item in your bag (i.e., your phone or tablet).

The keyboard also has four silicone tips, which make it almost stick to the surface while I’m typing. This is a feature, which I like a lot, because most of the pocket keyboards (or at least those I had my hands on) lack this and you need to always relocate the keyboard, which (naturally) moves as a result of your action on the keys. Thanks to these bands, the keyboard stays very solid on the surface you put it on.

I’m using the device with an Android tablet. However, the manufacturer claims that it should work with Windows and iOS too (it has Win key indeed), but I never tried that myself [yet].

Setup is pretty much out of the box: you turn it on (turns on by unfolding), long press the “Bluetooth link” button, pair and you’re good to go. My only trouble was with the fact that I’m Bulgarian Phonetic user and the default Android hardware keyboard settings do not include this keyboard layout. However, FDroid and the Phonetic Layout for External Keyboards resolved this perfectly. Honestly, I’d be pretty screwed, if this was not existing, so thanks guys (modest donation is on its way!).

Below is the picture of the keyboard, which I made for my Amazon review. It stays next to Nexus 9 tablet, so you get the idea of the size when unfolded. The pouch is next to it, i.e. this is the size of the keyboard, when folded. The thickness of the folded keyboard is not more than 10-14 mm.

I highly recommend this thing to anyone, who carries on tablet and has typing needs, which are best served with a keyboard.

This blog post was, of course, typed with this keyboard.

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Да се говори за тенденции е странно, най-вече, защото последните 10-тина, та дори и 20-тина години нищо не излиза напълно от мода, по-скоро се появяват цъкли на актуалност в масовите модни тенденции и колекции, а малкото дизайнери, които имат силно изразен и типичен стил на работа – продължават да развиват тематични колекции, като някои подчертано ревизират стари такива.

Допълнително всеки път, когато ме поканят да говоря за мода започвам да си задавам въпросите: защо мен, дали съм достатъчно подготвена, дали мога да говоря достатъчно интересно и увлекателно… наскоро ми казаха, че съмнението и двоумението е присъщо на умните и добре подготвени хора, които се стремят непрекъснато към още, повече и под-добро.

Та, като приключих с тирадата аз-ли-съм-или-не-съм можещ и знаещ коментатор по тема мода и тенденции – в средата на септември, по покана на Fashion days, се събрахме в Склада, за да видим и обсъдим основните тенденции за есен-зима 2015/16, а именно (цитирам дословно): пастелните нюанси, ретро шикът от 70-те, дръзкият color blocking, стилният и практичен luxe layering, звездата на зимния гардероб – палтото, вечният деним, плетените модели и перфектната връхна дреха. Ето и видео с основните тенденции: Fashion days trends: Autumn winter 2015-2016

Имах за домашно да се подготвя да говоря за плата и плетени пуловери и жилетки – основно мъжки. А най-хубавото е, че цялата групичка разбирачи беше съставена от хора, които живеят, дишат и издишат с мода, стил и приложни изкуства, а именно Хубен (12mag.net), Кристина (Grazia и ОК!) и Ирина, дизайнер.

И сега, за какво говорихме накратко:

пастелните нюанси

Пастелите обикновено се свързват с пролетно-летните дрехи, но в есенно-зимния гардероб придават една свежест, докато ярките цветове може да стоят на ръба на нелепото. Сиво + розово/пепел от рози – е вечна класика, като може да се играе и с нюансите на лилаво, резеда и синьо. Любимата ми комбинация е сив вълнен панталон + бежов/прасковен/пепел от рози кашмирен пуловер и нежен копринен шал в комбинация с равна обувка.

ретро шикът от 70-те

Обувки на платформи, велурени якета с ресни, велучрени и кожени поли и панталони, клош панталони, чарлстон деним – отваряйте гардеробите на майките/бабите си – и ровете на воля! Аз тук по никакъв начин не мога да се открия, защото съм дете на грънджа, и въпреки, че има някои общи теми с хипи-модата – предпочитам Dr. Martens, ластични джинси, карирани ризи и развлачени якета.

дръзкият color blocking

Аз обичам монохрома и тук малко се губя с едно единствено изключение: червено и лилаво, които обожавам да комбинирам, например: виолетово-лилав чорапояагник, червена пола, черно поло и лилаво сако на рипсено кадифе. Да знам, звучи идиотско, но това е единствената цветова смелост, която обичам.

Стилният и практичен luxe layering

На мен ми идва отвътре да се обличам на принципа на зелката, освен това правилното напластяване на дрехите може много добре да скрие/подчерта определени части на тялото. Любимата ми комбинация е: копринена камизола, копринена мъжка риза, кашмирена жилетка, голям копринен шал, кожено яке и отгоре елече без ръкави. Малко като гръндж за напреднали или култивиран пънк, от типа: преди се обличах втора-ръка, сега вече имам добра работа и мога да се поглезя малко.

звездата на зимния гардероб – палтото

Палтата са ми слабост от средата на 80-те, когато първо гледах майка ми как сама си ги шие, после се възхищавах на мекотата на първото й кашмирено палто в цвят камила в Рим. Това първо кашмирено палто е една класическа Max Mara, която до скоро пазех като архив в гардероба, но уви беше безпощадно нападната от молци и трябваше да бъде изхвърлена.

Това, което лично на мен ми допада в начина, по който се поднасят палтата на масовата публика, е че определено вида, моделите, кройките, материите, десените и цветовете дават голям избор. Палтото в крайна сметка не ти служи само да се спасиш от студа, а да покажеш кой си по същия начин, по който го показваш с останалата част от дрехите в гардероба си.

вечният деним

Деним + деним + деним – колкото повече, толкова повече – както казва Мечео Пух! Никога не е излизал от мода, никога и няма да излезе – само се радваме на revival на класическата 80-тарса комбинация дънкова ризка + дънки = ВНЛ!

плетените модели

Аз съм пристрастна тук точно, защото ги обожавам: големи, меки плетени жилетки и пуловери, които те обгръщат и освен, че те стоплят ти дават едно фантастично усещане за уют. Каря на 90-те майка ми помагаше на нейна приятелка да правят едни фантастични ръчно плетени ишлемета за Vivienne Westwood, Dior, D&G, Blumarine… така че аз от там  култивирах любовта си към плетивата. За мъжете е класика в комбинация тениска + риза + жилетка + шал + пухенка/безръкавка + джинси/зелен/винен чинос панталон + обувки тип тимбърленд. В дамския вариант – лично аз много харесвам нежни копринени рокли с дантели носени с плътен чорапогащник и ботуш и отгоре огромна плетена жилетка.

Толкова за мода днес. И понеже септември беше наситен на събития – скоро още снимки и преразказ по картинки!

Лиценз: Всички права запазени

To do nothing is within the power of all men
– Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. Peter Diamandis e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с Ray Kurzweil, на един много особен университет, който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри :)

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша поредното разделяне на две в HP е вече в новините.

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или UR10, или моят smart любимец Baxter, който не се програмира, а се обучаваи дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и нещо във връзка с това (пак от вчера). Нека добавим и Tesla Powerwallкъм картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки (включително в България), обществено-споделен бизнес риск, локални финансови системии др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много работни места ще бъдат заети от роботи и компютри, включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и лудититее нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и не само) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна Humans of New York, днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек Lawrence Lessig, за един човек Aaron Swartz, и за един човек Granny D…

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но иначе горим дърва и въглища през зимата. С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както писа наскоро Иван Бедровпо друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в TED.com, където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)

Оригинален линк: "Бъдещето, за което не сме готови" - Някои права запазени

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported

Няма да крия, че обичам да се нося сред облаците. Все пак 7 години прекарах във въздуха и беше супер. Та когато видях за пръв път рекламата на любимата си напитка Coca-Cola веднага ми се прииска освен да изпия една студена Coca-Cola да полетя и аз така.

Е, на 02 октовмри 2015 година се случи.

Най-страхотният инструктор по летене Теодор Саралиев ми даде първия урок. Летях само 4 минути, но усещането бе като за цяла вечност – цяла вечност кеф, свобода, адреналин и много, ама много голяма доза щастие.
Дали ще се върна да полетя отновo – да, със сигурност.
Дали ви съветвам да опитате – да, със сигурност.
Дали ще ви кажа къде – да, със сигурност – www.aerodium.bg

И, разбира се, не е добре да сте в това щастие сами. Eто и малко видео:)

Лиценз: Всички права запазени

Използвах дългите почивни дни на септември, за да прочета книгата, преди да излезе филмът – просто бях сигурна, че иначе няма да имам сили или вероятно ще се замотая за неопределен срок от време. Е, в перспектива мога да кажа, че това надали щеше да се случи, но пък сега имам възможност да направя едно сравнение между двете.

Да ви предупредя отрано, няма да дам еднозначен отговор дали да се занимаете с филмовата или с книжната трактовка на историята за Марк Уотни. Филмът е много готин сам по себе си и ако ви хареса, спокойно можете после да прочетете книгата за по-голяма и детайлна доза от същото. Ако пък сте чели книгата, няма да ви е скучно в киното.

На хартия

Анди Уеър очевидно е страшен нърд и това ще ви стане ясно от книгата му. Авторът не е спестил онова ниво на детайл в описанието, което прави “Марсианецът” интересно четиво – описани са калкулациите за всяка от стъпките, които оставеният на Марс астронавт Марк Уотни предприема, за да остане жив. Е, без формули и сложни мерни единици – но с точното ниво на детайл.

Но за да не останете с впечатление, че книгата ще се хареса само на хардкор-зубъри, бързам да допълня: книгата е АДСКИ смешна. В последните 2 седмици, когато някой ме попита “Е, как беше?”, първата ми реплика е “Адски смешна.” Което вероятно е странно – все пак говорим за книга, в която особено позитивен герой серия пъти за малко не умира на не-знам-си-колко километра от родната планета. Но да, книгата е адски смешна.

Да погледнем само един пример – като съзнателно не съм избрала най-готиния, или най-интересния, защото щеше да ми отнеме адски много време да споря със себе си кой точно цитат да сложа тогава:

“He’s stuck out there. He thinks he’s totally alone and that we all gave up on him. What kind of effect does that have on a man’s psychology?” He turned back to Venkat. “I wonder what he’s thinking right now.”

LOG ENTRY: SOL 61 How come Aquaman can control whales? They’re mammals! Makes no sense.”

И последно сред списъка с хвалебствия – диалозите. Въпреки че голяма част от книгата е разказана в първо лице през лога на Уотни, моментите с разговори в NASA са част, която ще чакате с нетърпение във всяка следваща глава. Особено любими са ми диалозите между шефа на мисията и случайни учени, които намират решения на проблемите – ще е много дълго да илюстрирам това с пример, така че просто ще трябва да ми се доверите.

Единственият минус, който съм чувала до момента, е че в “Марсианецът” всяка потенциална драма се превърна в реална такава. Бързам да кажа, че това не беше проблем за мен – да, истина е, но от друга страна, Космосът си е опасно място и всичките проблеми звучат напълно реално.

На екран

Тъй като вече ви разказах какво ме кефи в книгата, сега мога просто да се облегна на това начало и да ви кажа как се представя филмът спрямо нея. Това, което най-много ме впечатли, е че екипът доста точно е избрал няколко ключови драми, които да представи. Просто защото ако бяха влязли във всички детайли, или щяха да претупат нещата, или щяха да направят филм в 3 части (което е тъпа идея за книги от по 300 страници, известно ни е от “Хобит”).

Ако гледаме филма във връзката с книгата: избрани са точни моменти, които са представени с необходимото ниво на детайл. Да, не се спират да ти обяснят точно какво става, но иначе щеше да ни доскучее. Техническите подробности са застъпени добре, хуморът обаче малко ми бяга. Вкарани са някои забавни елементи, но пропорцията е далеч спрямо очакваното. Приятно изненадана съм, че филмът е доста близо до написаното, както по фабула, така и в диалога. Изнервих се от смяната на името на един от героите (защо?) и от ненужно драматичната промяна във финала. Другата ми забележка е по отношение на командирът на мисията – няма как Люис да е толкова емоционална девойка, все пак никой не би я назначил за командир тогава.

Ако обаче гледаме филма самостоятелно, това е една от най-готините космически ленти в последните години. Рядка комбинация от добър сюжет и жестока визия – “Gravity” и “Interstellar” са много добри във второто, но слаби в първото. Както се вижда и от снимката в този пост – Марс е направен страхотно, а това важи и за всички други детайли.

И най-важното – ако гледате филма и ви хареса, със сигурност имате повод после да отворите и книгата. Ето това е добра симбиоза!

Постът Nerd Alert: Марсианецът – книга или филм?е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported

Andral 82-83 a, 2015

Andral 82-83 b, 2015

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Това е най-търпеливото водно конче, което някога съм виждала.

Първо ме изчака да се приближа достатъчно, след това ме изтърпя да се наместя, така че да не цопна в Ардадокато се заплесвам по него, след това изчака да пробвам всички режими на фотоапарата, докато реша как точно ще го снимам и накрая, когато прецени, че „стига толкова” – разпери крилца и отлетя

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Да, знам – ужасно е някой да ти покаже поредица снимки от модна линия/колекция и да ти обясни като на малко дете кое какво и защо така. за това няма да обяснявам – а ще покажа нещата, които на етап снимка от есенно-зимните модели на M&S ми харесаха откровено, като надявам се няма да мис е сърдите много, че ще дам тук-там и малко насоки и нтерпретации.

Ключови елементи

Обикновено по модните списания и сайтове са обозначени като : Х на брой неща, които са актуални/хит/друга гръмка дума по избор този сезон; Х на брой неща, които модерните момичета/звездите/известните/друга дума за група богоизбрани, към която ти очевидно не принадлежиш; Х на брой неща с които да обновиш гардероба си…

Това, което аз търся всеки сезон е следното: дрехи аксесоари, от които имам нужда: семпли бели/черни тениски, джинси – т.е. дънки/деним, удобни обувки, някое и друго рокле/риза/пуловерче/жилетчица или нещо, от което имам наистина нужда като ново палто, яке, чанта.

За тези от вас, които ме четат сравнително редовно вече мантрата: изграждам стил, а не гоня модата ви е известна. Чисто и просто има дрехи, които не бих носила, защото не биха ми стояли добре, вече съм носила подобен стил/модели и вече не ми е забавно или няма да се чувствам комфортно.

По всичко личи, че 70-те се връщат с пълна сила: широки панталони, кадифе, блузи с шал яки, елечета върху копринени блузи, ботуши с широк ток, които не са точно по прасеца а оставят малко място краката да дишат, бохо рокли носен с огромни плетива…

Ето какво ми допада от тези „ключови“ елементи:

Продължавам с уговорката, че измежду всички снимки с новите модели от прес-пакета на M&S – си подбрах само тези, които попадат в графа: бих облякла веднага.

Рокли:

Тези двете определено са ми фаворити, като принципно през зимата си нося летните копринени рокли с ботуши и по някой голям кашмирен пуловер или ръчно плете на жилетка. Обикновено моя вариант със сако е: копринена пола+ поло+ кадифено сако + бутуши/Dr.Martens/мокасини

Тази заради джобовете и коланчето ме спечели от раз!

Преди няколко години проектирах плетените рокли – няма по-удобна дреха за зимата!

Палта

До коляно – структурирани, разкроени и във всякакви цветове. Аз предпочитам структурирани, с ревери и джобове.

И до глезените: напомнящи на войнишки униформи и на балтоните на героини от трагични романи или романтични филми – толкова приказни дрехи, променят стойката, силуета и целия тоалет.

Костюмът

Радвам се, че последната година костюмът в различните му вариации се завърна: бизнес, строг, сив или кадифен и пищен, класически 3 части (сако, панталон и жилетка – т.е. елек) в модерен прочит с панталони с широки крачоли или преразгледан в 2 части: панталон и елек.

Винаги ми е било леко смешно, когато за дрехи се говори като за инвестиция, защото инвестицията цели да запази вложената стойност, докато в момента, в който изнесеш дрехата извън магазина – няма никакъв почти шанс да я продадеш на същата стойност.  За това предпочитам да определям някои неща, като такива за които е разумно да се похарчат пари. Е, добре ушит костюм е дреха, която остава почти вечна и може да има толкова много приложения. (това, впрочем е отделна тема)

Панталонът

За финал, дрехата която за мен означава едно единствено нещо: свобода!

Точно този кадифения планирам да пробвам, защото напоследък съм в някаква фаза сатен и кадифе + горнищата на копринените ми пижами и мисля, че ще се впише идеално.

Лиценз: Всички права запазени

Даниел Иванове млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОСза Перникпод номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Е не бяхме най-ранобудни. Първи при отварянето на гробницата бяха дошли японците. Когато даваш фотоапарата си да ти направят селфи,трябва добре да прецениш човека да не избяга с него. Най-често се доверявам на японските туристи:).


Джихадистите не си поплюват и убиха също двама японски туристи, понеже са будисти. Гейовете също не ги обичат затова ги блъскат в последен полет от 5 етаж.

През 634г. арабите разгромяват византийската армия и превземат Палмира водени от пълководеца ,, Сабята на Аллах“ или Халед Ибн ал Валид. По време на този джихад или по времето на първия халиф Абу Бакр се обезглавяват статуите в гробницата. Все пак археолозите са имали късмет да открият една запазена гробница и да я пренесат изцяло в столицата.

След превземането на Палмира командирът на терористичната организация ISIS каза, че групировката “ще разруши статуи”, които представляват идоли, но ще запази историческите паметници и руините(4).

Скулптурите служат като капак на погребалните ниши. Те са разположени в стените на гробницата от Палмира, която днес е в Археологическия музей в Дамаск.

Оцелялата арамейска скулптура на майка и дъщеря, починали при раждането е спасена в Дамаск.

Днес ИД осигурява безплатно грижи за родилките, майки на бъдещите джихадисти и също командировъчни до Европа.

Тази гробница е със стенописи от гръко-римския период.

Тази гробница с изображения на ,,идоли“бе взривена от ИД.

Голямата порта на Храма на Бел.Той така е опоскан след първия джихад , но за съжаление не му се размина през последния джихад.

Безгрижна снимка пред колонадата от 2008. Дупките по стената са били за крепежа на облицовката на храма.

След първият джихад колоните от храмът на Бел се използват за строеж на втора арабска крепост.
След като докара булдозери и започна ремонт на магистралите ИД може и да реставрира отново джихадиската крепост:).

Ако се завреш под падналия корниз, който е украсен с палми окичени с фурми, ще откриеш запазено друго изображение.

Изображението е символ на търговската мощ на Палмира-керванът от камили.

Отук се изтичала кръвта на жертвите.
Днес тази традиция се подържа от ИД.

Зареждането на експлозиви в храма от джихадистите.

На 25 август 2015 храмът на Бел изчезна.

Някога в Палмира се стичаха туристи от цял свят.
Днес в ИД има над 20 000 доброволци джихадисти от цял свят. Бяха закрити специалностите туризъм и археология в университета в Мосул.

Тетрапилионът бе наскоро реставриран.
Имам чуството,че коалицията водена от САЩ бомбандира халифата с възглавници за да запази световното културно наследство и 8 милиона нейни поданници сунити:).

Слънцето вече прежуряше над развалините на Палмира,

когато поръсихме сянката на финиковите палми в градския музей.

Тежкият саркофаг не е могъл да бъде пренесен и затова е останал в музея на Тадмор.

Макет на величественият храм на Бел.


Очевидец разказва в Ibtimes , че два дни след оттеглянето на правителствените сили терористите са започнали да чупят статуи в градския музей. “Чух силен шум и се качих на покрива, за да видя какво става. Видях как боец от “Ислямска държава” чупи статуя на лъвът на Ал-Лат с ,,канго“. Имаше много други строшени статуи, но не можах да ги разпозная, защото бяха напълно разрушени”(4).

Реставрираният след първия джихад лъв от Ал -Лат някога е пазил входа на храма на Бел.

Дано моите снимки помогнат на реставраторите. Дай Боже!
Уви, много бих искал текста в курсив да не е правда!

Писа грешният Цветан Димитров, Рождество Богородично, 2015
снимки: Цветан Димитров
Литература:
1. Васил Василев, Американската армия се оказва безпомощна пред тълпа гащници, svetoven.pogled.info
2. Юрген Тоденхьофер, Отвътре: ИД безжалостно осветява това което Западът се опитва да скрие, actualno.com, 2015
3. Juergen Todenhoefer, Seven impressions of a difficult journey.
4. Ислямска държава разрушава антични статуи в Палмира, dnevnik.bg/sviat/2015/05/29

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени