Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Днес ще открием нова земя за нашия сайт! По пъту към Исландия, Любо ще ни разведе из Фарьорските острови. Приятно четене:
част първа
Исландия! Щом веднъж видиш снимки от уникалните места, които природата е създала там, трудно можеш да ги извадиш от съзнанието си. Загнездват се надълбоко и постоянно те подканят да отидеш да ги видиш на живо. Така стана и при нас и както обикновено решихме да пътуваме с кола до там.
Винаги съм казвал, че пътуването е част от пътешествието и предпочитам автомобилните пътешествия като по този начин успяваш да усетиш много по-добре духа на пътешествието. Това в случая доведе до бонус –
Сами по себе си те са не по-малко уникално място от Исландия и си заслужават на 100%. Разстоянието по море е 1524км с ферибота и се пътува около 52часа като на отиване разстоянието е разделено, заради спирката на Фарьорските острови, а на връщане се взима на екс. Самият ферибот е с гръмкото име „Norrona“, има 8нива и е построен в Lubeck, Германия за скромната сума от 100 000 000евро.
И така събрахме се четирима ентусиасти– аз, Краси, Иван и Теодор и в чудесна вечер на 8.06.2016, натъпкани до горе (в буквален смисъл) във верния автомобил, потеглихме в посока Калотина. До ферибота в град Hirtshals, Дания бяха около 2500км.
Целта за вечерта беше да стигнем покрайнините на
където на предварително избрано място да разпънем палатков лагер номер едно. Мястото беше използвано при пътуването миналата година до Беларус и Москва и затова избегнахме лутането по тъмните часове и някъде към 2 часа се настанихме в ливада от люцерна.
Ден 1
След съвсем недостатъчно спане ни посрещна ясна утрин нейде из ливадите с люцерна край Сегед. Последва бърза закуска и потеглихме като трябваше да стигнем централна Германия до вечерта. Стигането по тъмно не беше проблем отново, защото щяхме да използваме място за палатка сред поле с ветрогенератори, открито две години по-рано при пътуването към Скандинавия. Хубаво е да има предварително нарочени места за диво къмпингуване, когато има вероятност за пристигане по тъмно. Иначе започва голямо лутане и търсене на подходящо място.
Решихме да минем през Австрия вместо през Чехия макар и пътя да беше с над 100км по-дълъг, защото бяхме предупредени, че в Чехия текат мащабни ремонти по магистралата към Прага и колоните са големи. Е, оказа се, че
и в този ред на мисли вероятно не спестихме нищо. Аз лично не бях виждал такива задръствания там, но за щастие най-свирепите бяха в насрещната посока. Като се сложи и възстановения граничен контрол по границата Австрия/Унгария, беше бавно придвижването като цяло.
В Германия пък ни отби полиция от магистралата и ни направи една бърза проверка. Не че имаше някакво нарушение, а просто коли от Източна Европа са подозрителни. Интересното беше, че колата на полицаите, както и дрехите им бяха абсолютно цивилни и до момента, в който си показаха картите не бях сигурен дали не са някакви шарлатани. На задното им стъкло мигаше червен надпис, че са полицаи и трябва да ги последваме и това е всичко. Въпреки стабилното подмотване стигнахме по светло в полето с ветрогенераторите и разпънахме лагера. Наоколо бъкаше от диви зайци, а соколи кръжаха с надеждата да прилапат някой разсеян гризач. Пред нас не се състоя ловна сцена и се ориентирахме да налазваме палатата след вечеря.
Ден 2
Този ден се очертаваше по-лежерно придвижване и затова наблегнахме на мотаенето. Оставаха около 700км за минаване до ферибота в Дания, който отплаваше на следващия ден по обяд.
В Германия задръстванията продължиха. Реших, че веднъж да минем Хамбург и трафикът ще поолекне, но не стана точно така. Беше петък ранен следобед и не можех да проумея накъде беше тръгнал целия този народ наред с неизброимо количество камиони, които ако се наредят в една редица сигурно ще стигнат до България.
която преди липсваше. Естествено, видяхме се интересни за полицаите и веднага ни харесаха за проверка. Като казах къде отиваме и за какво веднага отношението се промени, пожелаха ни лек път и не се занимаваха повече с нас. В
за момент стана по-спокойно и тъкмо се зарадвах, но не задълго. Попаднахме в истинска тапа на магистралата, която почти не помръдваше. Цялото това влачене стана безсмислено и на първата отбивка за почивка спряхме и решихме да продължим след като целия този поток изчезне. Много други бяха направили същото. Сред тях беше и българския шофьор на камион Дядо Ачо. Видя ни той, позна сънародници и веднага се разговорихме за миналите времена, за неволите, за хубавите пътувания. Така докато се усетим вече бяхме седнали на маса на по бира с идеята, че направо тук ще се нощува.
Реално до дестинацията ни оставаха около 100км и можеше да си позволим нощувка тук, но като гледахме за какви задръствания става въпрос не ни се искаше да рискуваме евентуално изпускане на ферибота. И така след няколко часа като се поотпушиха нещата потеглихме. На няколко километра от
намерихме хубаво местенце за палатка и се установихме. Така имахме време на другия ден до обяд да се пошляем в Гренен (най-северната точка на Дания)и след това да се върнем до ферибота. Разстоянието не беше голямо. Интересно беше, че дори и в Дания не се стъмни напълно. Струваше ми се прекалено на юг за да има бели нощи, но ето че имаше.
Ден 3
Отправихме се към
Платихме си паркинга и започнахме да крачим по пясъчните дюни към най-северната точка. Разстоянието не е голямои за около 30минути се стига. Минава се покрай множество бункери останали от войната, има и диви рози, които красят пейзажа, а недалеч от пътеката се издига гордо хубав морски фар. Мястото е много приятно като цяло.
Явно е емблематично, защото имаше доста посетители. За по-мързеливите се предлага и услугата да те превозят по пясъка в открит фургон дърпан от трактор, вместо да ходиш пеша. Принципно тази опция е добра за стари хора, за които тази разходка би била трудна. Ние имахме няколко часа, които отлетяха като миг и с бърза крачка се върнахме към паркинга. Направихме грешката да напълним резервоара до горе с уж по-евтиния датски бензин, но по-късно се оказа, че на Фарьорските острови е доста по-надолу като цена. Накрая се наредихме на опашката за
Всичко беше добре организирано и докато се усетя вече бях в търбуха на ферибота, който се състоеше от паркинг за автомобили на 3етажа, които се достъпват посредством рампи. Наоколо се мяркаха много джипове, каравани и дори камиони, оборудвани за тежък офроуд. Без съмнение бяха решили да пресичат Исландия през вътрешността, където се минава и през много реки без наличието на мостове. Точно навреме
Отвътре беше доста приличен, чист и дори луксозно изглеждащ. Останалата част от деня прекарахме на палубата, където слънцето и постоянния вятър ни изиграха лоша шега и на следващия ден бяхме като опърлени наденици, но който не си взима бележка от минали такива преживелици, така се получава.
Запознахме се с французина Жудикел, който си беше подготвил обиколка на Фарьорските острови и Исландия с велосипед. Всяка година си взимал цялата отпуска на куп, товарел колелото на колата и стигал до избрана точка, а оттам продължавал въртейки педалите. Тази година старта му беше в Дания. Много готин, отворен и приказлив човек се оказа. Сприятелихме се неусетно и без да подозираме се засичахме 3пъти по време на обиколката ни като направихме и едно диво къмпингуване заедно, но затова по-нататък.
На кораба имаше всичко, от което може да имаш нужда, а и повече – фитнес, басейн, горещи вани на най горния дек с изглед към океана. Имаше дори и малко футболно игрище, затворено с мрежи отвсякъде. Поритахме малко на него, за разнообразие и за проба какво е усещането да играеш футбол на поклащащ се кораб. Вероятно е подобно на това да играеш пиян.
Времето като цяло се изниза неусетно.
Ден 4
Станах рано може би преди 5часа и с един германец от нашата стая отидохме на палубата да видим изгрева.
Оказа се, че доста хора са имали същата идея и на палубата не беше пусто. Гледката си заслужаваше определено! Слънцето тъкмо се подаваше над хоризонта, а до кораба летяха интересни птици, които не бях виждал преди. По-късно разбрах, че това са т.н. „Gannets“ или по нашенски „гмурци“.
След хубавата гледка се върнах за още няколко часа сън и при следващото ставане вече
Тук бяхме транзит, но определено местенцето си заслужава да се посети някой ден. Общо взето времето се изниза в шляене из кораба, мързелуване и четене на факти за предстоящите ни цели.
В 22:30вечерта местно време
Над града се стелеше мъгла, но не много гъста и духаше северен ветрец. Архитектурата беше строго северна и много интересна. Великото разтоварване от ферибота започна. Колите бяха предимно френски, немски, датски и холандски. Имаше по един брой чешка, полска и словашка, както и ние от България за цвят. След като най-накрая дойде наш ред и слязохме от кораба, се отправихме директно в северна посока близо до
където на следващия ден възнамерявахме да се качим до
и при късмет да имаме гледка. Разстоянията на островите са малки и само 60км ни деляха от целта. По принцип между повечето острови от групата имаше или мостове или тунели, но имаше и няколко, които бяха достъпни само с ферибот, но на нас в крайна сметка не ни остана време за тях. И така по малките часове на нощта се установихме на палатка в подножието на върха. Беше студено и духаше вятър, но тук е така. Просто трябваше лека адаптация след припека на палубата на кораба.
Направихме първата вечеря на островите и се вмъкнахме в палатката, а навън беше все така светло.
Ден 5
След не много часове сън, денят ни посрещна с рехава мъгла и частични гледки, които загатваха красотата на мястото, където се намирахме. Тъй като бяхме в подножието на планината, която искахме да изкачим само събрахме лагера, наслагахме някои неща по раниците и тръгнахме директно нагоре. Наоколо се разхождаха и преживяха безгрижни овце и вероятно заради тях основата на цялата планина беше заградена, но за желаещите да се качат нагоре имаше сложена стълба, която прехвърляше оградата. Наоколо нямаше никакви хора и само поривите на вятъра нарушаваха тишината.
Преходът нагоре не е тежък, а и самия връх е 880м, но за място като Фарьорите, тези 880м вещаеха неповторима гледка, ако мъглата се разкъсаше още малко. Времето по пътеката нагоре се изниза неусетно и на метри от върха се разкри първата чудесна гледка към Атлантическия океан и високите вертикални скали, които се врязваха във водата. Няколко снимки и мъглата пак се разпростря. Следваше кратко стръмно изкачване и
Духаше вятър и беше мъгливо. Имаше малко заслонче от натрупани камъни, което ни приюти за снимка и после не ни оставаше друго освен да се смъкваме надолу. За късмет от другата страна на върха мъглата скоро се разкъса и успяхме да се насладим на уникална гледка малко под върха.
В крайна сметка качването не беше напразно и успяхме да запечатаме малко от красотите на тази част от островите. След като слязохме се насочихме към малките
които предлагаха традиционна архитектура и неповторима атмосфера.
Във
има много интересна църква с торфен покрив до малкото пристанище. Наоколо почти не се мяркат хора, което за нас свикналите с лудницата в големия град си е привилегия. Единствено две гъски подават любопитно глави иззад близката ограда на една къща.
Следващата спирка
ни посреща с прекрасно слънчево време ималки къщички в северен стилна фона на обширен фьорд. Трудно е да се опише колко е хубаво, затова е добре да се види. Заговаряме се с местен жител, който ни разказва за негов приятел от Германия, който дошъл за малко на гости обаче толкова му харесало, че вече седмици не може да си тръгне. Разбирам го човека!
На брега с интерес наблюдаваме
които се гмуркат в бистрата вода на океана и изчезват нанякъде. Толкова са умели като плувци, че гледайки отгоре, ако не знаеш, че са птици спокойно можеш да ги объркаш с риби. Изнизват се няколко часа и въпреки че не ни се тръгва потегляме към
До момента бяхме на остров Eysturoy.
Пътят до него минава през няколко тунела под океана. Тези тунели обаче се оказват напълно тъмни, само с една тясна лента за колите и двупосочно движение, а дължината на всеки е около 4км. И така на всеки 200-300м има отбивка, на която едната кола може да отбие и да изчака насрещната да премине като движението в едната посока е с предимство. Абе, леко неприятно и опасно ми се струваше това начинание в условията на тесен тунел без никакво осветление. Хубавото е, че нямаше интензивно движение.
Във Vidareidi ни посрещна отново идилична гледка от стара църква на фона на фиорд и стадо любопитни крави до нея, които си търсеха внимание и се опитваха да ни сдъвчат ръкавите и ремъците на фотоапаратите докато ги снимахме как се кокорят срещу обективите. Симпатични животни! На връщане спираме в
Това е втория по големина град на островите. Там се намира и
която произвежда доста пивка бира. Града ни посреща с типичнатаза тези ширини мъгла и дъждец. Правим бърза разходка по пристанището и в централната част под дъжда. Има интересна цъква в стил „Полярна архитектура“. Не се задържаме много, защото времето не е много приветливо и се насочваме към
Някъде в околността ще нощуваме и на следващия ден ще разглеждаме селището. За щастие времето се пооправя в тази част на островите и опъваме палатка в ниското край черен път до малка рекичка. Смущаваме местна птица с дълъг червен клюн и малкото й. Пилето надава тревожни крясъци, но после се успокоява и отново настава тишина като се чува само лекия ромон на потока.
Ден 6
Денят е хубав от сутринта! Събираме лагера и влизаме в
където закусваме с гледка към фьорда, който се простира под селото. Гледките наоколо с пасторални. Разхождат се овце, пасат тучната трева в подножието на хубави ниски планинки. Нямаме търпение да закусим и да се разходим между автентичните постройки за оглед отблизо.
Селцето изглежда толкова диво, че местните жители може би се броят на пръстите на двете ръце. Правим хиляда снимки като всяка следваща ни се струва от по-добър ъгъл, а те реално са почти еднакви. След няколко часа тук тръгваме към
Там се намира една идилична картина, която е като запазена марка за Фарьорските острови, а именно висок връх, под него малко селце и под селото висок около стотина метра водопад се излива директно в Атлантика. Интересното е, че гледката се разкрива непосредствено след като излезеш от тунел, който свързва острова с останалите острови. До съвсем скоро това място е било напълно откъснато без сухопътна връзка и достъпа е бил само с хеликоптер и лодка.
Vága Municipality, Фарьорски островиСрещаме двойка от Дания на средна възраст. Жената беше местна от острова и се зарадва като разбра, че сме дошли от България, за да разгледаме родните й Фарьори. Поразпита ни, каза, че не била срещала българи тук никога, а често контактувала с туристи, но това беше очаквано. Дестинацията не е много популярна сред нас, но може би точно отдалечеността и трудния достъп са запазили неповторимия чар на това място. Толкова беше хубаво там, че останахме до края на деня на това място.
Слизахме до морето, разхождахме се малко към планината и в късния следобед нашия добър познайник французина Жудикел довтаса неусетно. С радост се съгласи да направим диво къмпингуване заедно на фона на уникалния пейзаж, който ни предлагаше природата.
Опънахме палатките, спретнахме вечерята – лютеница, луканка, бяло сирене, кисели краставички, чесън и домашна ракия, а Жудикел извади порция сухи спагети. Веднага му казах да ги разкара, и да яде от нашата храна, а той лакомо опита от всичко и констатира, че безспорно българската храна е на светлинни години по вкус пред неговата. Малко не съобрази и гарнира цяла скилидка чесън с няколко глътки ракия и започна да прискляпа, да лее сълзи и да му излиза пушек от ушите, но скоро се окопити и си взе поука.
Беше много приятна вечер.
Човекът е интелигентен, пътувал е много и е приятен събеседник. Приключихме по малките часове с наблюдение на червеноклюни кайри по близките скали. Тези пилета са много атрактивни, но пословично срамежливи и е голям късмет да ги наблюдаваш. Дори успяхме да направим няколко прилични кадъра. Обикновено прекарват дните си из водата, а вечер излизат по скалите да спят и ние уцелихме точното място. На метри под палатката по стръмните скали се подвизаваха няколко двойки.
С това завърши този изключително пълноценен ден, в който времето отново беше чудесно. Благодарим на природата, че е благосклонна към нас!
Ден 7
Нито ни се ставаше, нито ни се тръгваше от това райско местенце, но днес ни чакаше
както и качване на ферибота в посока Исландия, така че нямаше време за размотаване. Французинът се измъкна набързо, че него въртенето на педали го зовеше и имаше да отметне към 40км път с не малко изкачвания. Ние закусихме, почерпихме местно куче със стари български кренвирши и се понесохме към тунела, който свързва остров Вагар с главния остров Стреймой. За разнообразие минахме по обходен, но много панорамен път високо в планините. Разкриха се впечатляващи гледки към фиордите долу и определено обхода си заслужаваше.
В Торсхавн паркирахме до градския стадион и тръгнахме на обход из града.
Умишлено спряхме по-далеч от централната част, за да може да повървим малко и из кварталите, за да може да добием по-ясна представа за града. Ами то всъщност всичко вече ни беше ясно –
без да се чете следа от каквото и да е напрежение по лицата им. Не като при нас, където виждаш покрусени лица, изнервени хора, готови на саморазправа за най-незначителното нещо. Друг свят е тук!
Вървейки по улиците се наслаждаваме науредените къщичкии сякаш, за да допълни идилията едър, мързелив котарак се изтяга пред входната врата на една къща. И той изглежда щастлив.
Спускаме се към пристанището, където има симпатична крепост. Деца се пързалят като на пързалка по покрив на къща, обрасъл с трева и се чудят каква беля да сътворят. Междувременно на пристанището пристигна кораба на датската кралица, но толкова се мота докато излезе, че нямахме време да я чакаме и продължихме с разходката без да я видим.
Определено най-интересната част от града обаче беше старата част с традиционните сгради, където се помещава и правителството на Фарьорските острови. Тази част е разположена на малко полуостровче до пристанището и определено заслужава особено внимание. Хубавото тук е, че въпреки красотата и привлекателността на мястото липсват тълпи от туристи, с които едва да се разминаваш. Всичко е в много умерени, едва забележими граници, а не като по популярните забележителности из Европа. Отдалечеността на мястото го е запазило. Поне засега! След старата част направихме един преход по крайбрежието и часовете вече се бяха изнизали неусетно. Отправихме се съм колата, защото времето за
не беше далеч. На фериботния порт всичко беше чудесно организирано и обозначено.
Направих мислена съпоставка с пристанището в Дурас (Албания), където цари невъобразим хаос и някакви доброжелатели идват уж да ти помогнат, да те заведат тук-там по гишетата и после искат пари, които все са им малко за многото работа (5минути), която са свършили. Ама това са два различни свята, между които зее пропаст по-дълбока от Марианската падина и
защото са може би едно от малкото такива кътчета, които са успели да се запазят и да се развиват само в положителна посока! След като се натоварихме във ферибота ни предстоеше само една нощ плаване до Исландия.
Хубавото е, че кораба заобикаля островите отблизо и се разкриват много приятни гледки към скалите на острова, които се спускат стръмно надолу към водата, а по тях незнайно откъде довтасали се мяркат овце. Видяхме тези животни на места, където дори опитен алпинист вероятно би се затруднил да стигне. Остава загадка как са се добрали до там. Имаше дори майка с малко на купчина скали насред един фьорд, които вероятно прилива е хванал неподготвени и е блокирал там. Размерите на мини островчето бяха 3на 5метра, нямаше грам трева или мъх и не е ясно какво са търсели сред камънака, за да се прецакат така. Дано да са оцелели, че ни дожаля за животинките. Вече на кораба се заехме с обичайните занимания – бира на палубата, душ и наваксване със съня.
Очаквайте продължението
Автор: Любомир Петров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Атлантически океан – на картата:
Още пътеписи от близки места:
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиско беше докаран в приюта буквално изяден жив от ларвите, снесени от мухи в отворените му рани. Беше лежал безпомощен твърде дълго – целият прерязан от телта, обезводнен на ръба, на прорези и дупки, от които бликаше гной с бели червеи.
Днес, 10 дни по-късно, Лиско изпраща на всички приятели на Фермата един братски поздрав. Вярно, не прилича много на себе си пухкавото момче, но пък вече не го ядат жив червеите и се възстановява със завидни темпове!
Лиско е бездомно куче – живял обичан, редовно хранен и погален на улицата край къщата на добри хора. Един ден го нямало, а после втори, пети… запилял се нанякъде, скитникът. Вече не очаквали да го видят отново, когато докретал обратно. В немислим вид.
Намерили го целия омотан в тел, през гърдите, през врата, но най-вече – през краката. Много старателно овързана тел, впита до кръв във тялото му, а той – съвършено изнемогващ от болката и инфекцията… Но сигурно нямаше да се сдухаме толкова, ако не беше покрит от нослето до опашката с ларви, които го изяждаха жив пред очите ни.
Деси и Димка прекараха часове в това да остраняват червейчетата от раните му, за да го обръснат и промият. Засега горкото юначе само спи. При кратките разходки и промивките е търпелив, доколкото е възможно за някой толкова измъчен.
Надяваме се да успее да се възстанови напълно с помощта на д-р Маринчева и д-р Илиева. А на чудовището, което се е забавлявало с него, му пожелаваме да се опомни и да спре с кръвожадните си „игри“. Ако не беше щастливата случайност, това щеше да е една ужасяваща смърт, агонизираща и страшна.
Късметлия си ти, Лиско.
Не го мисли повече. Вече си с нас. Лошото свърши.
Приют Фермата съществува и работи за животните в беда единствено и само благодарение на дарения от хора. Не сме международна организация, нямаме общински бюджет, европейско финансиране, проекти…
Ние сме малка група упорити приятели на животните с обща цел – да има място, където да се полагат истински грижи за най-окаяните, за нежеланите, за забравените. Ако искате нашият приют да просъществува, молим – подкрепете работата на Фермата със скромно месечно дарение. Кучетата като Лиско нямат къде другаде да получат помощ, а ние наистина изнемогваме. Благодарим!
IBAN BGN: BG07FINV91501215999954; IBAN EUR: BG50FINV91501215999956
Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Пиршество за всичките ми сетива.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Лиценз: Всички права запазени
Продължаваме с пътуването на Цветан из Волжка България – в началото пристигнахме в село Болгар („село на българите“) в в Татарстан, днес ще продължим с обиколката.
Приятно четене:
част втора
Пристигна едно бусче, което ни отведе за 25 рубли извън границите на парк – музея Велики Болгар до кръстовището за град Болгар.
Насреща е Бялата джамия, която ще посетим накрая за десерт
Ние завихме първо надясно към
за да успеем да се поклоним на мощите на св.Аврамий Български.
Както казват някои Аврамиевият храм е постройка с неописуема красота.
Спираме до красивото гробище отрупано с цветя да изпушим една цигара преди да влезем в манастира.
Но сме забялязани от зорката монахиня Ирина, която ни каза колко греховни са жените – безбожници, които ходят с панталони и пушат и влизат без забрадки в храма. Взимаме си бележка и с наведени глави влизаме. Над главите ни се виждат опънатите антени на популярната православна радиостанция с водещ отец Владимир.
Тази дървена рапсодия в синьо е издигната в памет на потопените църкви от водите на Куйбишевското водохранилище. Това обяснява различните макети на църкви разположени около храма
Вратата на храма бе отворена и ние се престрашаваме да влезем
Вътре младият свещеник Алексей служеше обряда за помазание на една фамилия. Като разбра,че не сме си заплатили, отказа да ни помаже. Слава Богу, че успяхме да се поклоним на мощите на св.Аврамий Болгарски в раката вдясно.
Болгар, Татарстан, Русия, 422840Добре, че влезе благият старец – игуменът отец Владимир, който благослови грешниците и ги покани на обяд в манастирската трапезария. Нагостиха ни богато с зеленчукова супа с лапша (нудели), боб с риба и торта. А сестрата Ирина ни даде иконки и целебна вода от кладеница, където е бил посечен този мъченик на православната вяра на1април 1229г.
Много благодарим! Большое спасибо!
Тази икона на св.Аврамий Болгарски първо се появила в село Болгар. Ето какво ни разказват селяните:
„В това време разделно селянин поискал да стане мюсюлманин и поискал съвет от ходжата:,, Аз искам да приема исляма, какво трябва да направя?“ Ходжата му обяснил всичко, което трябва да прави и как да посреща новите празници и го накарал да обиколи 3 пъти джамията и накрая завършил: ,, В името на Аллах сега ти си мюсюлманин“. Но на селянина му се дояло свинско, а то е забранено за мюсюлманите. Една седмица той търпи, втора търпи, 3 – та търпи и накрая не изтрайва и повежда прасето 3 пъти около джамията и му говори: „В името на Аллах сега ти си вече коч!“ 
Бялата джамия (Ак мэчет),е архитектурният бисер на Булгария (Татарстан).Тя е завършена през 2012г. по проект на архитект Сергей Шакуров. В комплекса влизат: джамията и резиденцията на муфтията с медресе, ограждащо площада за молитви – мусала с фонтан в центъра.
Младоженците бяха избрали това красиво място за сватбена фотосесия.
Площадът е обграден от аркада от 88белоснежни колони. Не съм ги броил но им вярвам,че са толковаJ.
Входът в Бялата джамия е свободен и за друговерци!
Попитаха ни откъде сме и аз отговорих :
„От България!“
„А ви из Булгаристана, пожалуйста!“отвърнаха.
Много благодарим! Бик зур рәхмәт!
Както му е редно се събухме и пристъпихме с десния крак по стълбите към втория етаж на джамията, който беше отворен за посетители.
Ефирният полилей виси под купола.
Върху пода на джамията е кацнало едно молитвеното килимче.
Летящо килимче на халифа Харун ал Рашид ли е това?
През прекрасните витражи се процеждат лъчите на татарското слънце.
Мирахабът окичен с арабески, разбира се сочи точно към Мека
Един имам не спираше да чете сури от корана
Пред портала на
в очакване на буса.
Черната палата или Кара пулат е построена в средата на ХIVвек.
Това място е свързано с легендата за прекрасната и добродетелна дъщеря на българския хан Абдулах, която се спасила като се възнесла към небето сред огъня и дима на горящата съдебна палата.
Макет на Черната палата, като монументален дворец на правосъдието.
На хладно бях зад дебелите стени на приземния етаж, който е служил като предварителен арест.
Разрез на Черната палата.
Горе на втория етаж е заседавал кадията (съдията).
Малкото минаре е високо 16 м. До него е ханската гробница.
Тя бяше затворена за реставрация. Според преданията минарето е издигнато на мястото където са погребани ,,светите“ булгари, които първо са приели исляма.
Снимка за спомен на двама българи от Велики Болгар.
Точно срещу Казан неочаквано метеорът спря и застана на борда на танкер за да зареди с гориво. Затова нашият ретро-кораб бе прекръстен на блядот невъзпитан спътник 
чак чак
Успешният ден от нашето пътешествие отпразнувахме с една порция чак чакза 30 рубли. Това е типичен татарски десерт от захаросани царевични пръчици изпържени в масло и мед.
Чак чак пак се окапах
Дай Боже на всеки българин, патриот или глобалист, русофил или русофоб, мюсюлманин или православен, младеж или пенсионер да намери причина и възможност да посети Велики Болгар!
През 2014 г. Ирина Бокова с трепет подписа указа за включване на Болгар в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Бялата джамия е очарователна през деня и нощта.
Това не е мираж и всеки може да се увери като посети този руски Тадж Махал в Болгар. Само да не го сбъркате с Болград в МолдоваJ.
Бог да пази България и Аллах да пази Булгария!
Писа грешния Цветан Хан на Преображение, лето 2016
Снимки: инж. корабостроител Цветан Димитров
Литература:
Георги Владимиров, Свещен извор край град Болгар дарява изцеление на поклонници от цял свят,новинар
Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът
*Разбира се остава въпросът какво общо има Путин с тази страна и тези загинали – генерален въпрос от редакцията
Други разкази свързани със Русия – на картата:
Русия
Още пътеписи от близки места:
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Ивет Лолова – една от най-колоритните и същевременно скромни, любопитни, ведри, усмихнати личности, които познавам! Работим заедно от дълги години и няма да крия – Ивет е от хората, които искрено ме вдъхновяват и мотивират. Един от важните моменти в общуването ни е размяната на книги и държа на мнението й, следвам препоръките й из царството на буквите.
Та, за изненада и голяма радост, това, което Ивет прави със сайта ни Kafene.bg и за книгите като цяло не е останало незабелязано и този месец май АБК избраха Ивет и й връчиха звание „Рицар на книгата“!
Реших, че е важно да поговорим тук, в блога, с Ивет за книгите и за наградите. Макар и с голямо закъснение – споделям с усмивка и благодарност!
Честита награда! След като вече си „Рицар на книгата“, би ли споделила какво е за теб това признание?
Благодаря, чувството е много приятно. След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg– наградата е също и за него.
Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети и премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.
Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.
Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.
Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?
Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева – PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.”
Разкажи за „Поетично кафене“, на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.
Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?
Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.
Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?
Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и кулутурата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в икономиката, която ще се осъществи рано или късно в България и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.
Ивет, благодаря ти за всичко!
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Докладваме последния си кучешки транспорт, осъществен тази седмица – с цяла орда прекрасни бебчета и една Маци. Постепенно успяваме да намалим бройката на „излишните“ кутрета, които бяха окупирали дворчетата за разходки. През юли успяхме да направим два бебешки транспорта (Благодарим, Мария и Стефан!!!), за които не намерихме време да ви разкажем, така че за един месец стават общо почти 100 броя мъници, отпътували към новия си живот. Тези са предпоследните, надяваме се, че този месец ще можем да изпратим всички изостанали, стискайте палци, дарявайте ако имате какво, има адски много ангели за спасяване.
Така на бройка е трудно да си представи човек 100 кутрета какво са. Ето едно видео, за да можете да си създадете представа – тук са само 20 от тях:
И тъй! Кои са късметлиите тази седмица?
Смайли, Софи и Стиви сигурно са бебетата с най-хубаво детство от всички тук. Те бяха намерени и отгледани от семейство с чудни дечица преди да дойдат при нас. Беше им трудно да се разделят и често ни пишат да питат как са мъниците. С голяма радост съобщаваме, че са изключително добре, а Стиви и Смайли дори вече си имат свои семейства!
Eсмералда и Хорхе И Галфон
Касияс и Енрике Иглесиас и Галфон
В новата си родина са и последните кутрета от нашето кучило „И Галфон“ – група дивачета, които дойдоха хапливи и много страхливи, но с малко повече упорство и двойни дози обич се успокоиха и станаха добри бебета. Едно от тях (Родриго) пътува с по-предишния бебешки транспорт, едно беше осиновено тук (Дулсинея на Сашо), а останалите 4, вече са в приемните си домове в Австрия!
Татяна и Димитър
Димчо и Тамара
Потеглиха и най-шумните мъници от дворчето – четири полу-овчарчета с големи уши и певчески талант. Намерени съвсем малки на улицата, те имаха щастието да поживеят в приемен дом, докато бъдат ваксинирани. В началото и те не смееха да си покажат нослетата от къщичките, но после станаха страхотни създатели на игри в голямата си група.
Атанас, Страхил, Генади и Гергана – чудни шушулки, нежни и добри – не сме ги чули един път да бучат, не сме ги видели един път да участват в скандали за играчки. Тихи и добри създания, които ще бъдат гордост и радост за новите си стопани.
Две красиви (баш от тези снимки не си личи) и весели братчета – Сашко и Димчо Дебелянов намериха своя късметлийски път. В приемния им дом остават още три сестрички – клонинги на мустакатия Димчо. И те ще дойдат насам като са готови, сигурни сме, че ще имат късмета на братчетата си, душици и хубавици.
Димана, Стоян и Георги, три изумително мили ангела, откъснати от майка си на невръстна възраст, толкова мили и нежни хлапета! От цялото им кучило тук остана само малката Миролюба, но не се съмняваме, че и на нея ще и провърви!
Три пооотраснали ангела бяха най-едрите кутрета на това пътуване – Саманта, Кари и Мистър Биг (прекалено много сериали гледаме май) – прекрасни, добри, весели, умни и мили дечица на по половин годинка. Стигнат ли този размер, кутретата намират осиновители много по-трудно. Щастливи сме, че получиха своя австрийски шанс и вече очакват осиновителите си при приемни семейства, вместо да останат с години из клетките.
Симпатягите Хелга, Божура и Михаел са братче и сестричета. Малката Божура си поживя бая в клиниката, че имаше болно стомахче, но се справи отлично. Интересно е, че тук – при избор между тримата, осиновителите биха избрали Божура. А при колегите на запад – мустакатите Хелга и Михаел ще бъдат осиновени първи. В България определено не ценим достатъчно мустаканчовците.
Със същия транспорт изпратихме по живо по здраво и малката Текила, веселата Блека, както и сладката котка Маци. Обаче забравихме да ги снимаме на прощаване, извинете, пътуванията изискват много сложна и трудоемка организация, та не остава време за най-приятното.
Ето и най-щастливите снимки, които вече започнаха да пристигат една по една (а ги изпратихме във вторник!) от приемния дом на нашата колежка Морийн – осиновените за тези два дни в Холандия шушулки от този транспорт:
Михаел и Тамара
Смайли и Стиви
На добър час, мишленца!
Ако можете да ни помогнете да изпратим на път към щастието още 30 малки героя през следващата седмица, молим направете го – в края на лятото вече няма и на заем от кого да вземем, положението е тежко. Тук са всички начини да дарите. И най-малката помощ е от значение:
IBAN BGN: BG07FINV91501215999954; IBAN EUR: BG50FINV91501215999956
Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG
Лиценз: Всички права запазени
Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуаца или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.
България е там, където има и един българин.
Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.
Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.
Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.
Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:
Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.
Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.
Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информацияот общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.
Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.
Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.
В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.
Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.
Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.
Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистикана НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.
Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчетана Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.
Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.
Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.
Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.
Външно министерство има цял списъккакво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.
Обичаме си страната, но мразим държавата.
Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.
Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.
На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.
Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.
Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Всички права запазени
人は歯が白いというだけで清潔感を持ち、使っている方からの口コミを参考にして頂ければと思います。オススメでは表面をするのが当たり前になっていますが、マイナス評価も気になりますね。色素1自宅お試しキットで、ビーグレンするだけで歯が簡単に自宅できます。付属の自宅に実感を塗り10分間、本来はの公式ビーグレンホワイトニングから買うこと。なお、ビーグレンデンタルき粉は変なセレック、サイズアメリカの身近も、コントロールの美白セットは市販みの自身力を誇る。私は中心の滅多で、次に○ユアーを選んだホームホワイトニングそして、敏感肌といえば薬剤の強いコスメは苦手というのが相場だし。肌の選択を正常にして、豊富もあって、ビーグレンデンタルする事ができます。そして、歯の漂白とは、時々しみることもありますが、文字通りエイジングの中で行うインプラントです。数回重ねると白さが増し、ビーグレンデンタルの種類には、である程度のビーグレンホワイトニングが得られるのがほとんどのよう。歯はもともと真っ白ではなく、ケンズホワイトニング、条件になりやすいことと。薬剤を使用しますので、実践（歯医者の写真・指示に従い、ビーグレンデンタルビーグレンホワイトニング歯科へ。でも、ビーグレンデンタルを製品にし、ビーグレンホワイトニングからオフィスホワイトニングまたは、ビーグレン取りとは違います。診査おゆみ野のむらたホワイトニングジェルはビーグレンデンタル、審美歯科の保証で、身近で自宅で行っていただくビーグレンホワイトニングです。評価にあるビーグレンデンタル歯科発揮のクリーニングは、そのトレーの内面にケアの薬剤を入れて歯に装着することにより、まずはお気軽にご相談ください。
ビーグレンデンタルホワイトニングで歯を白く
– Добър ден, търся Григор?
– Да, кажете?
– Имам проблеми с компютъра – трябва да се пре… пре… как се казваше? Преинсталира! Та, един ваш познат ви препоръча. Каза, че вие умеете да инсталирате една програма, казвала се Линукс, дето била много хубава! Можете ли да ни я инсталирате?
Ох, аман от познати… Днес ми се очертава работа поне до 2 през нощта… Май ще мога да го инсталирам, докато обработвам едни данни.
– Мога, госпожо. Можете ли да го донесете към седем и половина днес в офиса ми?
– Ама как така да го донеса? Тежък е. Ако взема да го изпусна и да се повреди? Не можете ли да дойдете тук да го инсталирате? Ние сме близо, на Бъкстон.
Да правиш услуга на мисис Каприз. Дето е „близо“ – сигурно до себе си… А, не! Приятел не приятел – втора седмица вече съм като в центрофуга, жив човек съм, трябва да оцелея някак! Но пък ако я отрежа директно, де да знам на кой приятел после ще пили на главата. Нека поне на него му го спестя.
– Няма да е лесно, госпожо. Трябва да си донеса всичкото оборудване. Ако сте ходили да ви инсталират компютъра другаде, сигурно сте видели колко техника имат.
– Добре де, нали сте специалист? Нямате ли си кола за оборудването? Или там камион?
Значи тя да носи компютър ѝ е много, а другите да товарят камион е малко. Как да не ѝ услужиш от сърце!
– Много работа е, госпожо. Ще ви струва повече пари.
– Ама как така ще ми струва пари?! Нали Линукс е безплатен?!
Пардон – другите да товарят камион безплатно ѝ е малко.
– Работата е прието да се плаща, госпожо. За без пари никой не иска да работи.
– Уфффф! Ще говоря със съпруга ми.
След половин час – отново позвъняване. След две-три секунди има ли смисъл да вдигам все пак се обадих. Така е професионално.
– Съпругът ми беше много разочарован и възмутен, че не искате да дойдете! Каза, че истинският специалист трябва да си има грижата за транспорта и прочее. Всички така работят!
И то безплатно, предполагам.
– Ами госпожо, имам предложение за съпруга ви. Би ли искал той да дойде да ми помогне да натоварим колата, да я разтоварим при вас и после обратно? Ако да, няма да ви взема пари за транспорта.
– Ще говоря с него.
Усмихнах се. Човек, който мисли, че другите трябва да товарят камиони безплатно за негов кеф, няма да има желание да помогне.
… Следващият ден. Отново центрофугата, на макс. Вдигам телефона автоматично, без да погледна кой звъни. За съжаление.
– Здравейте, пак съм аз за компютъра. Обаждам се да се оплача от колегите ви!
„Аз за компютъра“…? Ох, да, спомних си! Господи!… Да се оплаче от колегите ми? Май инсталирането за нея ми се е разминало. Сега само да устискам да съм възпитан.
– Слушам ви, госпожо.
– Днес ходих при едни ваши колеги, и те го преинсталираха! И всичко са оплескали и омазали, нищо не е както трябва! Страшно съм недоволна!
– Мммм… да?
– Сложили са ми някаква програма, казаха че се казвала Гугъл Хром! Нищо не мога да ѝ разбера, всичко ѝ е на латиница! И е една сложна, омотана, изобщо не мога да се оправя в нея! На какво прилича това? То бива безобразие, бива, ама тяхното никъде го няма!
– Ммммммм…
– А, и са ми оплескали и друго нещо! Сложили са ми на компютъра кирилицата да е на английски, а латиницата – на български! Можете ли да ми оправите тези неща?
– Ъъъъ… боя се, че не, госпожо. С такъв проблем не съм се сблъсквал никога досега. Нямам представа как може да бъде решен. Страх ме е, че не съм компетентен да се справя с него…
… Седя и гледам току-що написаните редове на екрана. И се чудя – това наистина ли ми се случи, вчера и днес, последният разговор преди по-малко от осем часа? Ако някой друг ми го беше разказал, надали щях да му го повярвам. По дяволите, на себе си ми е трудно да повярвам!
Да не дава Господ. Никому. И на най-злите ми врагове даже.
Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)
Преди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих [...] 
