Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported

Попаднах на много интересен материал, чийто автор е Zdravko Cvijeticи просто ще си позволя да направя някакъв превод на отделни нейни части, защото мисля, че не е свързано само с това да си успешен, а с това да си просто ти, свободен от влиянието на останалите.

Оригиналната статия е на следния адрес в medium.com.

Някой някога ми беше казал дефиницията си за ад:
“В последния си ден на Земята, човека в който си се превърнал ще срещне човека, в който можеше да си се провърнал.” — Неизвестен автор

Понякога, за да си успешен и да се доближиш до човека, в който може да се превърнеш, не е необходимо да добавяш повече неща – а да се освободиш от някои от тях.

1. Откажи се от нездравословния живот
“Грижи се за тялото си. Това е единственосто място, в което можеш да живееш” — Jim Rohn
Ако искаш да постигнеш нещо в живота, всичко започва от тук. Първо трябва да се грижиш за здравето си, и реално има просто две неща, които е необходимо да спазваш:
1. Здравословно хранене
2. Физическа активност
Малки стъпки, които щете карат да си благодариш всеки ден.

2. Откажи се от краткосрочните мисли
“Ти живееш само един път, но ако е пълноценно, и един път е достатъчно.” — Mae West
Успешните хора си поставят дългосрочни цели, и знаят че те са постижими само в резултат на каткосрочни действия, която са превърнати едва ли не в навик, който трябва да се прави ден след ден.

3. Откажи се от лесните цени (или играта на дребно)
“Лесните цели не помагат на света. Няма нищо възвишено в поставянето на ниски цели. Всички ние сме създадени да светим, точно както го правят децата. Не е просто в някои от нас, а във всички. И докато ние си позволяваме да греем, ние подсъзнателно караме и другите да правят същото. Когато се освободим от страха, нашето присъствие и пример помагат и на другите да се освободят.” – Marianne Williamson

Ако никога не опиташ и не си поставяш високи цели, или позволиш на мечтите ти да започнат да се сбъдват, никога няма да отключиш пълния си потенциал. И светът никога няма да има полза от това, което би могъл да постигнеш. Така че, определи целите си и кажи на глас идеите си, не се притеснявай да се провалиш, и най-вече не се притеснявай да успееш.

4. Откажи се от оправданията
“Не е въпроса в картите, които имаш, а как ще изиграеш ръката си.”
― Randy Pausch, The Last Lecture
Успешните хора знаят че те са отговорни за живота си, независимо от началната си позиция, слабостите и предишните провали. Когато човек осъзнае, че е отговорен за това което му се случва, започват да му се случват вълнуващи неща. И когато започнеш да го правиш, това се превръща в единствения път към успеха, защото оправданията слагат ограничения върху това да израстваме като личности и в професионален план.
Бъди собственик на живота си, никой друг не би могъл вместо теб.

5. Откажи се от ограниченото мислене
“Бъдещето принадлежи на онези, които постоянно се развиват и придобиват нови умения, които комбинират по креативен начин.” ― Robert Greene, Mastery
Хората с ограничено мислене, смятат че тяхната интелигентност или талант са фиксирани величини, и че таланта сам по себе си създава успех – без никакви усилия. И грешат. Успешните хора го знаят. Те инвестират огромна част от времето си ежедневно за да се развиват, да придобиват нови знания, да се учат на нови умения и да променят възприято си за да променят живота си. Запомни, това което си днес, не е това, което можеш да си утре.

6. Откажи се от вярваването в магическия късмет.
“Всеки ден, по всеки начин, ставам по-добра и по-добра” — Émile Coué
Успеха за една нощ е мит. Успешните хора знаят, че добрите резултати са само в следствие на ежедневни усилия и напредък. Ето защо е неабходимо да имаш план за бъдещето, но да се фокусираш върху днита до тогава и да се подобряваш поне 1% всеки божи ден.

7. Откажи се от перфекционизма
“Плаването побеждава перфекционизма.” — Khan Academy’s Development Mantra
Нищо не може да е абсолютно перфектно, както и да се опитваме.
Страха от провал (или дори страха от успех) често ни пречи да действаме креативно към света. И много възможности биха могли да са изгубени ако просто чакаме всичко да е по най-добрия начин.
Затова просто “отплавай,” и след това подобрявай (онзи 1%).

8. Откажи се от многото задачи по едно и също време
“Никога няма да стигнеш до крайната точка на пътуването си ако всеки път спираш и хвърляш камък по всяко куче, което те лае.” ― Winston S. Churchill

9. Откажи се от желанието си да контролиаш всичко
“Някои неща зависят от нас, а други не зависят от нас.” — Epictetus, Stoic philosopher
Разделянето на тези две неща е важно. Откъсни се от нещата, които не зависят от теб и се отдай на тези, които зависят, и знай че понякога, единственото нещо, върху което имаш контрол е как да реагираш в дадена ситуация.

10. Откажи се да казваш „Да“ на неща, които не помагат за крайната ти цел
“Този, който иска да постигне малко, трябва да пожерства малко, този, който иска да постигне повече, трябва да пожертва повече, а този който иска да постигне много, трябва да пожертва много.” — James Allen
Успешните хора знаят, че за да постигнат целите си, е неабходимо да отказват определени задачи и действия и желания, към приятели, семейство и колеги.

11. Откажи се от вредните хора, или отровните хора
“Ти си средното от петте човека, с които прекарваш най-много от времето си.” ― Jim Rohn
Превръщаме се в хората, с които прекарваме повечето от времето си.
Ако прекарваш повече време с хора, които са след теб, ще започнеш да губиш от себе си, а с това и от твоя успех. Но ако прекарваш повече време с хора, които са по-успешни от теб, и ти ще започнеш да си по-успешен. Огледай се наоколо и виж какво можеш да промениш.

12. Откажи се от нуждата да си харесван
“Единственият начин да не ядосваш хората е да не правиш нищо съществено.” — Oliver Emberton
Погледни на себе си като маркетингова ниша.
Ще има доста хора, които харесват нишата, но ще има и такива, които не я харесват. И без значение какво ще правиш, никога не е възможно целия пазар да те харесва. И това е толкова естествено. Единственото, което си струва да направиш е да си себе си. Да се учиш всеки ден и да знаеш, че вървиш напред, щом има хора, които не те харесват.

13. Откажи се от зависимостта си към социалните медии и телевизията
“Проблема е, че си мислиш, че имаш време” — Jack Kornfield
Импулсивното стоене в Интернет и гледането на телевизия са болестите на днешното общество.
Тези две дейности трябва изобщо да не присъстват в живота ти, или да присъстват минимално. Освен ако разбира се целите ти, или тяхното постигане, не е свързано и не зависи от тях, е необходимо да минимизираш или тотално да елиминираш зависимостта си от двете.

Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial 3.0 Unported

Перлите на Ади Ландауе роман на младата ни авторка Соня Тодорова, който ни превежда през няколко различни епохи, проследявайки съдбите на еврейски семейства през сложните години на гонене, през фашистките зверства и до наши дни.

Романът е симпатичен, лъкатушещ, редуващ сложни ситуации, тежки и мъчителни моменти с такива от красивата страна на живота. Историческата стойност на разказа също е ценна.

Ще очаквам още творби на Соня Тодорова. Браво на ИК Колибри за избора.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Момичето от другия брягна Мицуйо Какутае много любопитен роман. Проследява живота на една млада жена в Япония. Действието се развива в наши дни. И за мен най-любопитното бе колко много неща, които преминават през главата на главната героиня, са се въртяли не малко и в моята. И колко еднакви сме всички, въпреки че винаги виждаме първо различията помежду си.

„Хората са различни и тъкмо това осмисля срещите помежду им.“

„Защото дадеш ли им наръчник, по който да се ръководят, хората направо престават да мислят. А престанат ли да мислят, престават да виждат нещата около себе си и в душата им не остава нищичко. Нещо като
бакшишите, за които няма и да си спомниш на кого си ги дал, да не говорим за сумата. Но мисля, че никога няма да забравиш неща, които са те накарали да кажеш от дън-душа „Благодаря“.

„… и си даде сметка, че най-сетне е намерила отговора на онзи свой въпрос за какво служат трупащите се с възрастта години. Не за да се крие в собственото си тясно съществуване и да затвори вратата след себе си, а за да излезе и да се срещне със света. За да търси нови срещи и да върви със собствените си крака натам, накъдето се е устремила.“

„Не си ли кажеш какво те измъчва и затаиш ли го в себе си, дреболиите придобиват грандиозни размери и се превръщат в огромна трагедия.“

„Знаеш ли, като се замисля, си давам сметка, че никога не ме е сполетявало голямо нещастие или нещо от този род и че всъщност съм дори едно щастливо дете. Сигурно затова съм такава мекушава. Понякога обаче
ми писва до смърт от всичко и ми се приисква да стоваря цялата вина на някого, да закрещя, че всички са идиоти, и да избягам някъде. Откакто дойдохме тук, обаче, взех да си мисля, че ако живея на такова място и ми се случи това, мога просто да се спусна до брега, да погледна океана и обърканите ми чувства да се усмирят, душата ми постепенно да намери покой.“

Още за романа в Kafene.bg

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Здравето на населението е много трудно за измерване и сравнение. Може да гледаме разходите за здравеопазване, взетите болнични и дори анкетите питащи хората дали имат болежки. Всички те обаче или разчитат на субективно възприятие, или се влияят от моментното икономическо състояние и дори конкретни политически мерки. Единствената обективна мярка, за съжаление, е смъртността. Колкото повече умрели има в даден период, толкова можеда кажем, че е по-зле здравето и здравната система.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класацияна ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че са объркали и тази класация. Именно цитирайки нея толкова издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality)за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено колко намалява населението, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишнатами статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която пък е същата като Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само тези позиции говорят, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ. Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група немците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме повече хора в тази възрастова група от тях. Аатова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разликата с Естония е още по-голяма. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. въпреки това, са точно зад нас по абсолютна смъртност. Интересното също е, че и трите държави имаме по-малка смъртност от Германия сред онези на 85 и повече години.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атласпоказва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

България е посредата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.)има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.)влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+)влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семействозапочнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено)практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

***
                            Екл. 1:5

С очите на детето от вчера
гледам голямото дърво във двора,
а то ме вика, размахвайки
умиращи жълточервени листа.
Тогава хванах прашката и събрах
пръхоляка на отминалото време,
за да отида при него с подадена ръка.
Изкачвах бавно клоните и
от върха му се взирах в къщата, и в двора,
дори отблизо листата
са пак онези жълточервени лодки.
Там само слънцето изчезваше бързо
към място си, дето утре ще изгрява
над къщата
над двора
над същото дървото.

   Нели Кириловав „Кръстопът“и в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Едно дете ме вика
от лятната сянка
на ореха,
за да ми разкаже
как брат му
дяла дънери
за олтари на страха,
как майка му
цяла пролет
като върба
пие солта
на ветровете,
за да пораснат
синовете ѝ.
В разказа на детето
дървото не пораства –
остава
в сянката си.








  Александър Христовв „Кръстопът”и в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенлиза създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата

Основните съвети са няколко:

• следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
• произвеждайте законни продукти, които са трайни;
• опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
• спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

1. Оптимизмът е загуба на време.
2. Не усложнявайте.
3. Изкачвайте всеки връх.
4. Измамниците никога не успяват.
5. Консумеризмът убива.
6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ Đ´Đž ĐŸĐžŃ€Ń‚ŃƒĐłĐ°ĐťĐ¸Ń, кОотО СапОчнахПо с БНод и Đ’ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸ŃĐ¸ прОдъНМихПо ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ градчотата на Cinque terre и ĐœĐžĐ˝Đ°ĐşĐž. Днос вочо сПо в ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń, КаркасОн и АндОра. ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

ĐĄ ГОНф Đ´Đž ĐŸĐžŃ€Ń‚ŃƒĐłĐ°ĐťĐ¸Ń

част трота

ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń, КаркасОн и АндОра

Đ’ ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń Đ˝Đ°Ńˆ дОПакин йо ЛОрон, ĐşĐžŃŃ‚Đž СаоднО с один ноин ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐť ни пОсрощна къснО вочорта с фронска йира и ŃĐťĐ°Đ´ĐşĐ¸Ńˆ. Воднага СахванахПо раСгОвОр на раСНични тоПи. Тя йо ŃƒŃ‡Đ¸Ń‚ĐľĐťĐşĐ° пО фронски оСик в однО ŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐ¸Ń‰Đľ в ĐżŃ€ĐľĐ´ĐłŃ€Đ°Đ´Đ¸ŃŃ‚Đ°. От всичкито ни раСгОвОри наК-сиНнО впочатНонио Пи направиха ноКнито истОрии иПоннО Са квартаНа, къдотО Đľ ŃƒŃ‡Đ¸Ń‚ĐľĐťĐşĐ° и Са ноКнито ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸. ĐŸĐžŃ‡Ń‚Đ¸ всички са чорни иНи арайи, катО пО ноКни Đ´ŃƒĐźĐ¸ прОйНоПито в такива ĐżŃ€ĐľĐ´ĐłŃ€Đ°Đ´Đ¸Ń на ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ фронски градОво са ОгрОПни. КаСа, чо доцата СнаоНи фронски, нО ОпродоНонО нямали ŃĐ°ĐźĐžŃƒŃĐľŃ‰Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž Са Ń„Ń€Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸, дОри в раСгОвОрито си с нея каСваНи „вио Ń„Ń€Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸Ń‚Đľâ€. От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° страна Ойачо същито тоСи доца но са въСприоти в странито, От кОитО са Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ рОдитоНито иП, Ń‚ŃŠĐš катО но ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€ŃŃ‚ дОйро арайски иНи някой Постон африкански оСик, и същО така са с раСНичон ПантаНитот. Едни хОра, пОпаднаНи в сродата ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ дво ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ¸, кОитО ПнОгО НоснО ПОгат Đ´Đ° иСпаднат в сОциаНна Đ¸ĐˇĐžĐťĐ°Ń†Đ¸Ń. Така чо явно Đ°ĐşŃ‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸Ń с пОдОйни хОра са однО НОгичнО сНодствио. ХъщО така в ĐżŃ€ĐľĐ´ĐłŃ€Đ°Đ´Đ¸ŃŃ‚Đ° голям прОйНоП Đľ йоСрайОтицата и но на пОсНоднО ĐźŃŃŃ‚Đž – простъпнОстта.

Đ—Đ° ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń Đ˝ŃĐźĐ°Ń… кОнкротни ĐžŃ‡Đ°ĐşĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ńâ€ŚŃ‡ĐľŃŃ‚Đ˝Đž каСанО продиПнО ĐťĐžŃˆĐ¸ ноща ĐąŃŃ… Ń‡ŃƒĐ˛Đ°Đť Са града, така чо ĐąŃŃ… пОдгОтвон Са ĐťĐžŃˆĐžŃ‚Đž. ĐœĐžĐśĐľ йи Саради тОва градът всъщнОст ПнОгО Пи хароса и катО Ń†ŃĐťĐž Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ простОК Ń‚Đ°Đź йо страхОтон. ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń иПа Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž красиви и ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ¸ Поста, кОитО що со ОпитаП Đ´Đ° ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń в сНодващито сниПки.

Градът ни пОсрощна с прокраснО вроПо. РаСхОдката ни СапОчна От старОтО пристанищо:

Наблизо Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ и прОтост на някакѩв синдикат:

РаСхОдихПо со краК фОрт „Хв. Đ–Đ°Đ˝â€:

фОрт „Хв. Đ–Đ°Đ˝â€

ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП ПОротО:

Екстравагантната сграда на ĐźŃƒĐˇĐľŃ Са сродиСоПнОПОрски цивиНиСации (иПотО ĐˇĐ˛ŃƒŃ‡ĐľŃˆĐľ ПнОгО интороснО, нО ЛОрон твърдО ни пропОръча Đ´Đ° но гО пОсощаваПо‌но си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ°ĐťĐž):

Един църон гОспОдин краК стонито на фОрта:

Красивата “Cathedrale la Major”, ĐşĐžŃŃ‚Đž со Đ˝Đ°ĐźĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ в роПОнт:

От Ń‚ŃƒĐş проПинахПо къП старата част на града, квартаН „Le Panier”. Đ˘ŃƒĐş чОвок ПОМо Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸ срод цвотни ПаНки ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸, иСпъНнони с Ń†Đ˛ĐľŃ‚Ń, кафонота, раСНични ПагаСинчота и Đ´Ń€.

Красиви ОйНаци в нойотО:

Доца Đ¸ĐłŃ€Đ°ŃŃ‚ Ń„ŃƒŃ‚ĐąĐžĐť на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°Ń‚Đ°:

Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đž ŃƒĐťĐ¸Ń‡Đ˝Đž Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž:

ЕднО сиПпатичнО Саводонио:

ĐœĐ°ĐťĐşĐž рокНаПа :

От Ń‚ŃƒĐş со ОтправихПо къП один От сиПвОНито на града –

катодраНата „Notre Dame de la Garde” иНи „Хвота БОгОрОдица ĐżĐ°ĐˇĐ¸Ń‚ĐľĐťĐşĐ°â€:

Няколко кадъра пО път натаП:

ĐŸŃ€Đ°Đ˛Đ¸ Ни ви впочатНонио кОНкО Đľ красивО нойотО? ТОва но Đľ Ń„ĐžŃ‚ĐžŃˆĐžĐż, наистина така Đ¸ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ. ДОри ЛОрон ни раСкаСа, чо в ПинаНОтО Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Ń†Đ¸ са идваНи в ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń иПоннО Са Đ´Đ° Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Ń‚ нойотО и раСНичнито поКСаМи. ТакОва ŃĐ¸Đ˝ŃŒĐž нойо съП виМдаН одинствонО в Скандинавия Ń‚.Đľ. ПнОгО пО на совор. ĐĄĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž иПа някакво фиСичнО обяснение Са тОва, чо иПоннО ОкОНО ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń ПОМо Đ´Đ° со найНюдава такОва ŃĐ¸Đ˝ŃŒĐž нойо, нО съП новоМ пО такива въпрОси.

ЗапОчнахПо да со иСкачваПо и Нока-пОНока со Откриваха красиви панОраПи над града:

Đ˜ отО ни вочо Ń‚ŃƒĐş!

КатодраНата со наПира на наК-висОкОтО ĐźŃŃŃ‚Đž в града и кактО ĐźĐžĐśĐľŃˆĐľ Đ´Đ° со Очаква гНодката От Ń‚Đ°Đź йо страхОтна.

Rue Fort du Sanctuaire, 13006 Marseille, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

ЌонтраНната част на ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń:

На таСи сниПка в даНочината со виМдат ОстрОва и СаПъка Đ˜Ń„, къдотО в едноименния рОПан на АНоксандър ДюПа Đľ йиН СатвОрон граф ĐœĐžĐ˝Ń‚Đľ КристО: Хвотата БОгОрОдица Đľ паСитоНка на ĐźĐžŃ€ŃŃ†Đ¸Ń‚Đľ, СатОва в катодраНата Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ докОрации на ПОропНаватоНна тоПатика:

ХНод катО раСгНодахПо катодраНата со върнахПо ОйратнО къП цонтъра. ДОста со ŃƒŃ‡ŃƒĐ´Đ¸Ń… От тОСи граМданин, кОКтО ĐąĐľŃˆĐľ ĐžĐşĐ°Ń‚ŃƒĐ˝Đ¸Đť однО стъНйищо пО ĐżŃŠŃ‚Ń Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ, нО явно но прочи на никОгО :

ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° ни спирка Са деня йо двОроца “Longchamp”. ĐĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž красив парк и двОроц, ПнОгО ОйичанО От Постнито ĐźŃŃŃ‚Đž Са пОчивка и Са игра на доцата. Đ—Đ° Пон тОва ĐąĐľŃˆĐľ наК-красивОтО ĐźŃŃŃ‚Đž в ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń:

Đ˜ няколко сниПки на самия двОроц:

КактО виМдато ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń ОпродоНонО иПа каквО Đ´Đ° продНОМи, нО но со ĐˇĐ°ĐąĐťŃƒĐśĐ´Đ°Đ˛Đ°ĐšŃ‚Đľ, чо тОва Đľ Ń‚Đ¸ĐżĐ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝ СападнОоврОпоКски град. ВсъщнОст

градът о ПнОгО Пръсон‌ но пО фронски, пО йъНгарски стандарти

мОдоКки иС ПаНкито ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸ в цонтъра Đ˝ĐľŃ€ŃĐ´ĐşĐž пък Đ˝Đ°ĐźĐ¸Ń€Đ¸ŃĐ˛Đ°ŃˆĐľ на канаН иНи на Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ¸ ĐąĐ¸ĐžĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸. ЛОрон каСа, чо пОвочотО Ń„Ń€Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸ но харосват ĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐ¸Ń, СащОтО Đľ ПнОгО Пръсна и иСпъНнона с насиНио. Đ—Đ° втОрОтО но СнаП, Пакар чо От вроПо на вроПо со виМдат раСни типаМи ОйНогнаНи со пО сградито, кОитО ОчовиднО Đ˝ŃĐźĐ°Ń…Đ° ŃĐżĐľŃˆĐ˝Đ° райОта, нО Очито иП ŃˆĐ°Ń€ĐľŃ…Đ° на всички пОсОки. 1 – 2пъти со раСПинавахПо с раСни чорнОкОМи, кОитО йих ПОгъН Đ´Đ° си ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń как що По наръгат в някоя тъПна ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ° Са 5оврО. Đ˜ всо пак но искаП Đ´Đ° акцонтираП на тоСи ноща. ĐŸŃ€ĐžŃŃ‚Đž споделям Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° си, катО роаНнО проС Ń†ĐľĐťĐ¸Ń си простОК но сПо со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°ĐťĐ¸ ĐˇĐ°ŃŃ‚Ń€Đ°ŃˆĐľĐ˝Đ¸ нитО Са ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ°.

Вочорта Đ¸ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ с ЛОрон и ноКнито ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸, Са Đ´Đ° ОпитаПо раСни йраСиНски кОктоКНи. Не ĐąŃŃ… ПнОгО впочатНон‌ ПнОгО Сахар и нодОстатъчнО аНкОхОН

На сНодващата ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ со ŃĐąĐžĐłŃƒĐ˛Đ°Ń…ĐźĐľ и йо вроПо Đ´Đ° прОдъНМиП нататък. ХНодващата спирка ни йо

ŃŃ€ĐľĐ´Đ˝ĐžĐ˛ĐľĐşĐžĐ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ СаПък в град КаркасОн, ЎМна Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń.

ĐŸŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝ СаПък, наК-Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚, кОКтО съП пОсощаваН. ТОва Đľ наК-големия СаПък в ЕврОпа и Đľ прОоктиран с Đ¸Đ´ĐľŃŃ‚Đ° Đ´Đ° йъдо нопровСоПаоП. ХъстОи со От два рода кропОстни стони, ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ кОитО со пОПощава ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń сроднОвокОвон град (La Cite), кактО и ПнОМоствО Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ сНОМни Сащитни ŃŃŠĐžŃ€ŃŠĐśĐľĐ˝Đ¸Ń. БиН Đľ тОНкОва нопристъпон, чо всъщнОст Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ дОри но са си правоНи Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ° Đ´Đ° гО ОйсаМдат. ОснОвнОтО си раСвитио СаПъкът търпи проС 13-и вок, Ń‚ŃŠĐš катО тОгава со Đľ наПираН на границата ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń и Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń, и пОради тОва Đľ иПаН кНючОвО ОтйранитоНнО Сначонио. ĐĄ ĐľĐşŃĐżĐ°Đ˝ĐˇĐ¸ŃŃ‚Đ° на Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń на ŃŽĐł в пОсНодствио Ń€ĐžĐťŃŃ‚Đ° на СаПъка става пО-втОрОстопонна.

ЗаПъкът в КаркасОн

Đľ Ойокт пОд Опоката на ĐŽĐĐ•ĐĄĐšĐž и ĐąĐťĐľŃŃ‚ŃŃ‰ приПор Са СападнОоврОпоКска сроднОвокОвна Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ°. Не Đľ ŃƒŃ‡ŃƒĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đž, чо Đľ същО така одна От наК-пОсощаванито СайоНоМитоНнОсти във Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń. ХпираП Đ´ĐžŃ‚ŃƒĐş и що Ви ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń някои сниПки От Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° раСхОдка, кОитО но со Đ˝ŃƒĐśĐ´Đ°ŃŃ‚ От дОпъНнитоНни пояснения.

Đ’ŃŠĐ˝ŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° кропОстна стона:

ĐŸĐž ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на ŃŃ€ĐľĐ´Đ˝ĐžĐ˛ĐľĐşĐžĐ˛Đ˝Đ¸Ń град:

ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ От Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° кропОстна стона къП ОкОНнОстта:

ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ наОкОНО:

ГОтичоската катодраНа в СаПъка:

Đ—Đ° финаН со ОтдаНочихПо От града и пОтърсихПо ĐźŃŃŃ‚Đž, ОткъдотО Đ´Đ° видиП Ń†ĐľĐťĐ¸Ń СаПък в даНочината. ĐĄĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž но сПо наПориНи наК-дОйрОтО ĐźŃŃŃ‚Đž, нО и тОва си гО ĐąĐ¸Đ˛Đ°ŃˆĐľ

ĐŃĐźĐ°ŃˆĐľ как Đ´Đ° но сниПаП ГОНф-Đ° прод ĐťĐžĐˇŃŃ‚Đ° и СаПъка на Садон пНан:

От КаркасОн пОтогНихПо на ŃŽĐł къП Đ˜ŃĐżĐ°Đ˝Đ¸Ń. Đ˜ĐźĐ°Ń…ĐźĐľ Đ¸Đ´ĐľŃŃ‚Đ° Đ´Đ° со ОтйиоП найърСО в ĐşĐ˝ŃĐśĐľŃŃ‚Đ˛Đž АндОра – одна От наК-ПаНкито дърМави в свота.

АндОра

со наПира висОкО в ĐŸĐ¸Ń€ĐľĐ˝ĐľĐ¸Ń‚Đľ и всъщнОст но направих дОйър раСчот на вроПотО, кОотО що ни Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° стигноП Ń‚Đ°Đź. ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž ĐąĐľŃˆĐľ йавнО, нО пък прирОдата висОкО в пНанината йо ПнОгО МивОписна. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń къП стОНицата АндОра На Đ’ĐľĐťŃ ПинахПо проС родица СиПни ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ¸ и ĐżŃ€Đ°Đ˛ĐľŃˆĐľ впочатНонио, чо всичкО йо пО кОноц – потСвоСдни хОтоНи с ПнОгО ŃƒŃŽŃ‚ĐľĐ˝ Đ˛ŃŠĐ˝ŃˆĐľĐ˝ вид, ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸, трОтОари, СоНони ĐżĐťĐžŃ‰Đ¸â€ŚĐąĐľĐˇŃƒĐżŃ€ĐľŃ‡Đ˝Đž. Đ˜ĐˇĐžĐąŃ‰Đž АндОра ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃˆĐľ впочатНонио Са дърМава с ПнОгО висОк МиСнон стандарт.
ĐœĐľĐśĐ´Ńƒ Đ´Ń€ŃƒĐłĐžŃ‚Đž акО со Ń‡ŃƒĐ´Đ¸Ń‚Đľ – в АндОра ĐžŃ„Đ¸Ń†Đ¸Đ°ĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ оСик Đľ катаНОнски

ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ в стОНицата пОчти пО тъПнО, СатОва направихПо одна наистина съвсоП ПиПОНотна раСхОдка пО цонтъра. Така иНи иначо градчотО Đľ съвсоП ПаНкО.

ГНавната търгОвска ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°:

ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град:

Красивата прирОда ОкОНО града:
ВроПотО ни ĐżŃ€Đ¸Ń‚Đ¸ŃĐşĐ°ŃˆĐľ и йо вроПо Đ´Đ° со ОтправиП къП БарсоНОна.

ОчакваКто прОдъНМониотО

АвтОр: Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ ĐĄŃ‚ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛

ХниПки: автОрът

Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ›Đ°ĐˇŃƒŃ€ĐľĐ˝ ĐąŃ€ŃĐł – на картата:

Đ›Đ°ĐˇŃƒŃ€ĐľĐ˝ ĐąŃ€ŃĐł

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

С всеки залез усещам как
западният вятър прегръща платната,
подобно майка ги хваща за ръка,
за да тръгнат без страх
към най-тъмното на водата.
Но и тук е толкова безпаметно –
защо се помнят само болките от липсите
натрупвани по крайбрежния път.
В конвулсивно-меланхолните трептения на струните –
дразнени от посинелите водни пръсти,
отново не успели да се научат да свирят –
пак се чува само мълчанието на отсъстващата мелодия.
Но най-страшно е отчуждението отвъд палубата,
когато се огледаш и на дъното откриеш,
че морето ти показва образ на дете,
което сега не успяваш да разпознаеш.








   Нели Кириловав „Кръстопът“и в DICTUM.

Лиценз: Всички права запазени

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (началои продължение) днес слизаме от ферибота на турския бряг за да продължим през Централна Турция. Започваме от Средиземноморското крайбрежие, след което ще останем дълго време в Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

пета част

Централна Турция и Кападокия

начало

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

На 17-ти май сутринта фериботът от Кипър акостира на пристанището в турския средиземноморски град Ташучу.

Фериботът от Кипър влиза в пристанището на турския град Ташучу

Оформянето на документите за автомобилите ставаше доста бавно. Повече от два часа ми бяха необходими за всичките бюрократични процедури, преди да напусна района на фериботния терминал.

И така, след 11-дневното изучаване забележителностите на остров Кипър ми предстоеше

обиколка наЦентрална и Източна Турция

Започнах от Средиземноморското крайбрежие, отделих 3дни на прекрасната Кападокия, след което продължих през Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван до средновековната арменска столица Ани и град Карс. По този начин заделих част от времето в опознаване на турски Кюрдистан.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута,изминат с автомобила ми през централната и източна части на Турцияпрез 2016 година. Голяма част от пътя минаваше близо до границите със Сирия и Ирак. Там се виждаше силното военно присъствие на турската армия. Доста чести бяха въоръжените постове по пътя, които проверяваха преминаващите автомобили. Въобще, усещаше се, че оттатък границата се води войната с Ислямска държава, както и гражданската война в Сирия.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Централна и Източна Турция

Счита се, че

град Силифке

е основан от един от пълководците на Александър Македонски. Тогава е носил името Селефкида.Процъфтява по времето на римското владичество. Византийците изграждат мощна крепост с цел защита от арабските нашествия. Сега жителите на града, разположен по двата бряга на река Гьоксу, са повече от 50хиляди. Силифке не е особено популярна дестинация, въпреки немалкото туристически забележителности:

• Храмът на Юпитер;
• Византийската крепост над града;
• цистерната Текир Анбар;
• каменния мост Таш кьопрю;
• малка джамия от 13-ти век;
• стари сгради от отоманския период;
• малък парк и крайбрежна алея.
• На десетина километра от града е мястото, където Фридрих Барбароса (император на Свещената римска империя) е загинал нелепо. По време на Третия кръстоносен поход, при прекосяването на река Гьоксу, той е паднал с коня си във водата и се е удавил.

Византийската крепост е разположена на хълма над град Силифке

Поглед от крепостта към Силифке с река Гьоксу и каменния мост над нея

В град Силифке са останали сгради от отоманския период

Според старогръцките историци

Корикос

е основан няколко века преди новата ера от кипърски принц със същото име. Основното историческо събитие в района е морското сражение през 191г. пр. н. е. между флота на Антиох Велики и Римския флот. Гърците на Антиох търпят поражение и Корикос влиза в състава на Римската империя. Марк Антоний подарява града на Клеопатра през 36г. пр. н. е. Корикос процъфтява като голям пристанищен град по времето на Рим и Византия. През периода 12в.÷14в. градът е в състава на арменското царство Киликия. Той играе значителна роля по време на Кръстоносните походи. В края на 14-ти век се присъединява към Кипърската държава за няколко десетилетия. И по времето на Османската империя Корикос запазва своята значимост, като е изоставен едва в началото на 19-ти век. Основната архитектурно-историческа забележителност тук е запазената крайбрежна крепост, която е защитавала града.

Крепостта на град Корикос е разположена на брега на Средиземно море

Разходката из руините на крепостта Корикос беше вълнуваща

Къз Калеси

е крепостен замък, построен на остров, намиращ се на няколко стотин метра от брега на Корикос. В превод името му означава Момински замък. Според легендата, той е бил построен от местен владетел за да пази неговата единствена дъщеря. Замъка може да се разгледа от малко корабче. Цената беше 6лева в български пари, но като стигнах пристана корабчето току що отплуваше. Едно момчето му свиркаше, викаше и махаше да се върна за мен, но капитанът вероятно не чу. Не ми се чакаше следващия курс до острова и се отказах от морската разходка до Къз Калеси.

Корабчето току що беше отплувало за островния замък Къз Калеси и не се върна да ме вземе

Ретро-спомен.Вече бях виждал острова с Къз Калеси и крепостта на Корикос при първата ми обиколка на Турция през 1995година.

Пернишката Шкода на автора и бившата му съпруга на фона на крепостта Къз Калеси през 1995 г.

Мерсин

е бързо разрастващ се град с население от един милион. Разположен на брега на Средиземно море той е не само най-голямото турско търговско пристанище, но и значителен икономически център. Развити са нефтопреработването, производството на цимент, улова и преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост, производството на изделия от текстил. Изградена е зона за свободна търговия. В местния университет се обучават около двадесет хиляди студенти. От началото на настоящия век вече се развива и туристическата индустрия, за което спомагат многото слънчеви дни в годината. Градът впечатлява с крайбрежните си булеварди и многото паркове с палми и тропическа растителност. Доста са новопостроените хотели, големи търговски центрове и зони за забавления. Дългите крайбрежни алеи са чудесно място за разходки и отдих.

По крайбрежните алеи на милионния град Мерсин

“Табун (стадо коне)“ в един от парковете на Мерсин

Голямата джамия в град Мерсин има шест изящни минарета

Авторът пред изтребител от турските ВВС, поставен като паметник на морския бряг в Мерсин

Адана

е петият по големина град в Турция (след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса). Населението му е около 1,7милиона. Разположен е на тридесетина километра от Средиземно море, по двата бряга на голямата река Сейхан. Наоколо се простира равното и плодородно Киликийско поле, чието съвременно наименование е Чукуровско поле. Счита се, че първото селище на това място е възникнало преди осем хилядолетия. През елинския период градът е известен с името Антиохия в Киликия. Бил е в състава на римската империя и Византия. Арабите го владеят от 8-ми до 10-ти век. В началото на 12-ти век градът е включен в арменското царство Киликия. По времето на Османската държава тук се развива производството на памук, цитрусови плодове и ориз. Значителна популярност добива кулинарният специалитет, наречен Адански кебап. В началото на 20-ти век Адана става един от първите големи индустриални центрове на Турция.

Днес това е голям и оживен град с доста забележителности, включително историко-археологически и етнографски музеи.

Реставрирани сгради в историческата част на Адана

По стария каменен мост „Таш кьопрю“ над река Сейхан

Джамията със шест минарета „Сабанджъ“ е една от основните забележителности на Адана

По една от търговските улици в град Адана

Нигде

е спокоен провинциален град с близо сто хиляди жители. Разположен е на 1300метра надморска височина в централна Турция. Основните архитектурно-исторически забележителности са няколко средновековни джамии и гробници на местни владетели. Вечерта прекарах четири часа в един интернет-клуб и останах да пренощувам на паркинга пред него в автомобила си.

Панорамен поглед към град Нигде

Джамията „Сунгур бей“ е построена през 1335 година

Кападокия

Областта Кападокия е основната туристическа забележителност в Централна Турция. Бих казал, че това е

огромен музей под открито небе

Тук природата и историята се преплитат в едно цяло. Преди десетки милиони години вулканът Ерджийес, както и съседните на него Хасан и Мелендиз, са изригвали и затрупвали с пепел и лава областта. С времето пластовете са се слягали и превръщали в мека порьозна скала. В продължение на милиони години дъждовете и ветровете са предизвиквали ерозийни процеси, довели до фантастични скални образувания. Така са се получили скални конуси, гъби, пирамиди и долини.

През последните хилядолетия районът е бил под владението на хети, перси, гърци, римляни, византийци. Съществували са и няколко самостоятелни местни държавни образувания. В края на 11-ти век областта е завладяна от селджукските турци, а по-късно влиза в състава на Османската империя.

Счита се, че още хетите са започнали да дълбаят жилища в меките скали. Процесът се засилва по времето на ранните християни през 4-ти век от новата ера. Тогава се появяват и първите параклиси, издълбани в скалите. По време на арабските нашествия местните жители се укривали сред скалите и в издълбаните многоетажни жилища. Започват да се оформят скални черкви във византийски стил със стенописи и фрески. Тук живеят християнски общности до 1923година, когато става взаимна размяна на неселение между Гърция и Турция. Гърците напускат областта и в Кападокия остават да живеят само турци.

Вече бях разглеждал Кападокия по време на първата ми обиколка на Турция през 1995година. Тогава тази дестинация беше почти непозната за нас българите. Масовите туристически пътувания стигаха предимно до Памуккале и Ефес.

Сега смятах за ден и половина да разгледам главното и да продължавам на изток. Разчетите ми се оказаха грешни.

Три дни, от разсъмване до късна вечер, едва ми стигнаха за опознаване основните забележителности на Кападокия.

Вместо да се купуват скъпи входни билети за всеки един обект, много по-изгодно се оказа закупуването на карта за посещение на всички забележителности в Кападокия. Цената й беше само 30лева в български пари.

В хронологичен ред разгледах:

Деринкую

е подземен град, разположен на осем нива (подземни етажи). Дълбочината му е 55метра под нивото на главния вход. Освен жилищни помещения и тесни коридори в скалата са издълбани складове, параклиси, преси за производство на вино. Сложната система за вентилация и водоснабдяване включва вертикални шахти и кладенци. Температурата в помещенията е между 13и 15градуса. За туристите бяха достъпни само горните четири нива.

Жилищни помещения (отгоре) и преходен тунел (отдолу) в подземния град Деринкую

Коридорите са преграждани с каменни кръгли „врати“. Тези кръгли камъни, подобни на воденичните, са с диаметър около метър и половина, дебелина над 30сантиметра и тегло 300÷400килограма. От специални ниши и по улеи са претъркулвани за да закрият коридора или входа на жилището. За това действие са били необходими поне двама души. Извършвало се е от вътрешната страна, така че отвън нашествениците са стигали само да тази каменна преграда.

Кръгла каменна врата, която чрез претъркулване прегражда подземния коридор

Учхисар

е селище, в което се намира голям хълм от вулканичен камък с издълбани в него жилища. Това е и най-високата точка на Кападокия. Има вид на непристъпна крепост и действително е служел за защита при нападение. По стълби и тунели туристите се изкачват почти до върха, откъдето се разкрива чудесна панорама към околността с многобройни конусни образувания.

Учхисар: Огромната скала с вулканичен произход и издълбани в нея жилища.

Ретро-спомен.Първото ми посещение в Кападокия беше през 1995година. Тогава, в края на ноември, всичко беше покрито със сняг.

Шкодата на автора до същата внушителна вулканична скала в Учхисар през 1995 г.

Поглед от върха на „природната крепост“ към скалните конуси в Учхисар

Едно от многото скални жилища в Учхисар

Гьореме

се счита за туристическия център на Кападокия. Основната забележителност тук е прорязаната сред вулканичните скали долина. Този район се нарича

„Гьореме Ачък Хава Мюзеси“, което в превод означава „Откритият музей на Гьореме“

В мекия камък са издълбани множество черкви с ценни стенописи. Първите параклиси са от 4-ти век, а най-хубавите черкви с изрисувани стени са от периода 8-ми ÷ 11-ти век. Правеше впечатление, че почти на всички човешки фигури от стенописите очите бяха изчегъртани.

Поглед към част от долината с множество черкви в скалите

Фрагмент от стенопис в една от византийските скални черкви

Туристите се изкачват по стълби към черквите в скалите, които са на няколко нива

Сводове с реставрирани стенописи в една от средновековните скални черкви

На туристите се предлагат разходки с камили в Открития музей на Гьореме

Зелве

е следващият музей на открито, който разгледах. И тук е пълно със скални процепи, с издълбани в скалите черкви, манастири и жилища. Разликата с Гьореме е тази, че в Зелве черквите и манастирите не се подържат и се рушат. В тях са се запазили много малко стенописи и фрески.

Издълбаните в скалите на Зелве черкви и жилища

Поглед към долината на Зелве с черкви и жилища в скалите

В една от скалните черкви на Зелве

Един от рушащите се манастири в скалите на Зелве

Скалните гъби в Пашабаг

беше следващата природна забележителност, която разгледах. „Гъбите“ са единични, двойни и тройни. Районът, в който са разположени, се нарича още Долината на монасите. В мекия вулканичен камък са издълбани няколко черкви, както и пещерни жилища. Най-известна е черквата на Свети Симеон, издълбана в тройна (трикуполна) „гъба“.

Скалните гъби в Пашабаг са атрактивен природен феномен

Двама младоженци си правеха фото-сесия върху скалните гъби на Пашабаг

Чавушин

е популярен с две неща:

• Издълбана в голям скален масив черква с фрески на архангелите Михаил и Гавраил, които са от страни на входа;
• Производството на оригинални изделия от местна керамика.

В околностите на това село също има „скални градове“. В тях жилищата са много и са разположени на няколко „етажа“ (нива).

В левия край на този внушителен скален масив е издълбана черква с изрисувани архангели

Входът към магазин за керамични изделия в Чавушин

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Видях се преди месец със стар познат. Първите му думи бяха:

– Раздумката после, чакай да ти се изфукам какво си намерих!

Нещото се оказа… трудно за описване. Пластмасово, с размерите и формата на схематично направен чайник. Голям кръгъл отвор отгоре, до него към три сантиметра дълга и също толкова широка тръбичка под ъгъл нагоре и настрани. Точно до него лежеше Чарли – кучето на познатия – и се плезеше щастливо.

– Сещаш ли се какво е?

– Не – признах си след половин минута чудене.

– Чайник. Варя си кафето в него.

– Стига си ме майтапил, кажи какво е.

Той се ухили, извади от един шкаф гумено топче и ми го подхвърли. Беше съвсем леко, сигурно кухо отвътре.

– Пусни го в дупката отгоре!

Пуснах го – след миг то беше изстреляно през тръбичката отстрани. Чарли моментално скочи подир него. Топчето отскочи няколко пъти от стените и тавана и излетя през вратата на стаята. Преследвачът му – подир него.

– Заигравка за домашно животинче?

– Точно така. Гледай.

След две-три секунди Чарли се появи на вратата с топчето в уста. Донесе го и го пусна в играчката, която го изстреля отново. За да бъде погнато отново.

– Умен е, нали? Така може да си играе цял ден! Хем спортува, хем не ме безпокои, мога да си гледам работата спокойно! – гордо заяви приятелят ми.

… Преди три дни се чухме по телефона отново.

– Какво става с оная играчка? Чарли продължава ли да си играе с нея?

– А, изхвърлих я.

– Защо?!

– Проклетият му пес почна да ака в нея…

Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)

Лиценз: Всички права запазени

Този път в подборката от интересни четива ще отделим внимание на стреса и как да се борим с него и ще разгледаме идеята, че заетостта и липсата на време е по-скоро настройка на ума, отколкото факт, заедно с обичайния набор от полезни и мотивиращи статии. Приятно четене и успешна седмица!

• How To Be Calm Under Pressure: 3 Secrets From A Bomb Disposal Expert
• Overwhelmed and Short on Time? Here’s 4 Ways to Avoid Time-Scarcity Mindset
• The Mental Habit of Feeling Rushed & Overwhelmed
• Don’t Be Busy
• Reverting back to what made you successful
• The Trap of Social Media
• From Deep Tallies to Deep Schedules: A Recent Change To My Deep Work Habits
• The Secret To Doing What You Love
• Naveen Jain – The Billionaire Entrepreneur Disrupting Space Travel
• Как да задържиш посетителите на сайта си и да ги подтикнеш към конкретно действие

Снимка: JennyHuang, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0), нередактирана.

Материалът Дайджест на предприемача #7е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Има ли някой, който да не е чувал, че „ние сме това, което ядем“? Едва ли! Но тази мисъл е едновременно вярна и неточна, защото ние сме по-скоро това, което храносмиламе, абсорбираме и транспортираме до клетките си.

Знаете ли какво се случва с храната ви от момента, в който я поднесете към устата си? Знаете ли колко часа пътува през различните структури на храносмилателната система и какво се случва във всяка една фаза?

Нека разберем, за да подчертаем още веднъж колко е важно да се грижим за доброто храносмилане и оптимално функциониране на храносмилателната система, защото неслучайно стомашно-чревният тракт се нарича „втори мозък“.

От храната до микро- и макронутриентите

Оптимално функциониращата храносмилателна система може да смели и абсорбира около 97% от храната, която ядем, но този процент може драстично да намалее при наличието на различни заболявания на червата, хранителни непоносимости, превес на лоши бактерии в чревната флора и др.

Основната функция на храносмилателния тракт е да извлече важните за организма вещества от храната, като същевременно го запази от вредните микроорганизми, опитващи се да навлязат в кръвообращението.

От устата до червата или каква е структурата на храносмилателната система

След като сдъвчем храната добре и я преглътнем, тя се отправя на няколкочасово приключение из храносмилателната система. Защо няколко часа? Защото дължината ѝ варира между 6 и 7 м – нещо впечатляващо, особено на фона на човешкия ръст.

Тя започва от устата и завършва с ануса.

Ще разгледаме малко по-подробно следните части от структурата:

• устна кухина;
• хранопровод;
• стомах;
• тънко черво и дебело черво (и техните отделни части).

Храносмилане в устата и хранопровода

Устата представлява входът на храносмилателната система, където храната влиза и се раздробява на по-малки частици чрез дъвченето. Допълнително, с помощта на слюнката, тези частици се разкашкват.

Важно е да се спомене, че в някои случаи малка част от абсорбирането на веществата се случва именно в устата. В нея протича механична и химична обработка на храната. Механичната е посредством зъбите, езика и мускулатурата на бузите и през този етап имаме раздробняване и разкъсване на храната, която чрез слюнката се овлажнява и превръща в „болус“.

Именно слюнката е отговорна за химичната обработка, защото съдържа различни вещества, включително и ензими (например амилаза, малтаза, липаза).

Слюнчените жлези в устата произвеждат около 1.5 л слюнка за денонощие.

И така, хапката храна се сдъвква и формира с помощта на слюнката, след което преминава през гълтача (фаринкс) и навлиза в хранопровода, за да продължи пътя си към стомаха.

Името на хранопровода (esophagus) произлиза от древногръцки език („oiesin” – да носи и „phagein” – да яде) и показва функцията тази част от храносмилателната система, а именно – да транспортира храната от устата до стомаха.

Хранопроводът завършва с еднопосочна клапа, наречена долен езофагеален сфинктер или кардия, чиято функция е да позволява на храната и течностите да навлезат от хранопровода в стомаха, но да попречи връщането им обратно в хранопровода.

Случва се обаче сфинктерът да не се затвори правилно (или напълно) или да се отваря в погрешно време. Тогава се наблюдава гастроезофагеален рефлукс, придружен с чувство на парене, болка, гадене.

Храносмилане в стомаха

Стомахът е мястото, където започва основното смилане на храната. Намира се между хранопровода и тънкото черво. Тук, посредством отделянето на стомашна киселина, хапките се раздробяват до по-малки частици, наречени стомашна каша.

Стомашната киселина има и друга важна функция – да унищожава повечето патогени, които навлизат с храната. Киселинността е висока – по време на храносмилане стойността на pH се доближава до 1.

Любопитен факт е, че празният стомах е много малък, но в зависимост от поетите храни и течности той може да увеличи обема си до 50 пъти и да достигне до почти 4 л вместимост.

След попадане на проция храна в стомаха, върху нея започват да действат стомашният сок и съдържащите се в него ензими. Стомашната мускулатура размесва храната, за да може възможно най-голяма част от нея да влезе в контакт със стомашния сок, по този начин се намалява времето на храносмилане, като същевременно се подобравя неговата резултатност. Стомахът е изграден от 4 слоя, всеки от които е със своите специфики, но заедно отговарят за транспортирането на храната към червата посредством стомашната мускулатура.

Следващата стъпка на храната, вече превърната в каша, е да навлезе на порции в дванадесетопръстника, което се контролира от мускулест отвор.

Това навлизане става бавно, а кашата включва частично смляна храна, вода, киселини и храносмилателни ензими. Времето за изпразване на стомаха варира между 1 и 4 часа, в зависимост от количеството и състава на храната. 

Усвояване в стомаха

Усвояването на вещества в стомаха е минимално, но през клетъчните му стени биват всмуквани малки количества от различни минерални соли, вода, алкохол, както и повечето лекарствени медикаменти. Ето защо стомахът може по-скоро да се определи като храносмилащ, а не абсорбиращ орган.

Тънко черво – устройство, храносмилане и усвояване

Тънкото черво се състои от три основни части:

• дванадесетопръстник (първата част след стомаха);
• празно черво;
• хълбочно черво.

Третата част завършва с илеоцекална клапа, която блокира входа към дебелото черво.

Пътят от входа в тънкото черво до илеоцекалната клапа е много дълъг – кашата напредва с около 1 см за минута, а цялото разстояние изминава за периода между 4 и 8 часа.

След навлизане в дванадесетопръстника, хранителната каша (химус) бива подложена на действието на ензими, съдържащи се в сокове отделяни от жлъчката и панкреаса.

Соковете от своя страна се състоят от бикарбонат, липаза, амилаза и протеолитични ензими.

Тънкото черво има силно нагъната вътрешна повърхност покрита от клетки с власинки, което го превръща в превъзходен абсорбционен орган, благодарение на голямата си всмукваща площ. В началото на тънкото черво става усвояването на простите захари и мастно разтворимите витамини, по надолу се усвояват несмлените дизахариди, аминокиселините, мастните киселини, глицерола, след които се всмукват водноразтворимите витамини и жлъчни соли.

Така, докато кашата се движи през тънкото черво, окончателно се смилат белтъци, мазнини и въглехидрати и повечето хранителни вещества се абсорбират.

Следващата фаза на хранителната каша е да постъпи в дебелото черво.

Дебело черво

Подобно на тънкото, дебелото черво също се състои от три основни части:

• сляпо черво (цекум);
• ободно черво (колон);
• право черво (ректум).

Съдържанието, което стига до дебелото черво е от несмилаеми съставки в химуса, водата, както и част от храносмилателните сокове.

Основните съединения постъпващи към кръвния поток през стените на дебелото черво са вода и разтворените в нея йони. Остава отпадъчният материал (изпражненията или фецес), който се изхвърля от тялото. Обикновено това отнема между 12-25 часа (от влизането на хранителната каша в дебелото черво, до изхвърлянето на отпадния продукт).

Това са и основните функции на дебелото черво – едната е да всмуква водата, а другата – да изхвърля изпражненията.

Както можете да се досетите, дебелото черво съдържа най-многобройните и различни на вид бактерии в храносмилателния тракт.

Можем да отличим два вида:

• Разграждащи въглехидратите, които тялото ни не е успяло да смели и усвои (например фибри, олигозахариди и захари). По време на ферментационния процес се образуват късоверижни мастни киселини, които имат положителни свойства;
• Разграждащи протеини, като ензими, мъртви клетки, колаген и еластин от храната ни.

Важно е да се поддържа здравословен баланс на бактериите в червата, за да се:

• попречи на вредните бактерии да вземат превес,
• премахват карциногените,
• засилва имунната система,
• предотвратява алергия и различни заболявания на червата.

Да обобщим

Храносмилателната система извлича основните нутриенти от храните и напитките, след като те попаднат в нея, усвоява необходимите макро- и микронутриенти, и служи като бариера срещу потенциалните вредни микроорганизми.

Храносмилателният тракт започва от устата и завършва при ануса. Този път се изминава от храната/хранителната каша за период между 18-72 часа.

Продължителността зависи от хранителните и двигателни навици на индивида и се намалява, ако се консумира богата на фибри и течности храна (плодове, зеленчуци, ядки, семена, цели зърна, бобови растения и др), както и ако в ежедневието на човек присъства редовна физическа активност.

Храносмилателната система е един дълъг мускулест канал, където се секретират различни течности (киселини в стомаха и алкални течности в червата) и в комбинацията им с ритмичните контракции, храната ни се раздробява на по-малки парчета и се придвижва по веригата, докато сложните молекули се разграждат до по-прости.

Здравият храносмилателен тракт е необходим за оптималното храносмилане, усвояване на веществата и доставянето им до клетките, които се нуждаят от тях.

Правилно функциониращ стомашно-чревен тракт е изключително важен за цялостното здраве и добро съществуване на човек, защото обваща 75% от имунната система на тялото, но за съжаление повечето хора често чакат да усетят някакво неразположение, за да се погрижат за своя „втори мозък“.

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени