Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
И така, отиде се на FOSDEM. Червото и компания не успяха да се доберат до багер, та нямаше големи ексцесии.
Престоят в Брюксел си беше ок – температурата беше по-висока от тая в София, за сметка на това имаше бая вятър. Бях в един хотел, който явно от доста време не беше ремонтиран сериозно (на самия център), а стаята ми гледаше към улицата и още на първата вечер реших, че ще се спи с тапи за уши (след като към 2 някакви хора минаха под прозореца ми пеейки).
Също така бирата им може да е малка (330ml), но па е 8% в много от случаите. Добре си пийнахме. По свидетелски показания червото почти заспал на масата, след като изпил 20-и-нещо бири.
Хубавите жени бяха основно в подсъдна възраст. Мъка.
Успях да присъствам на следните лекции:
1) Политическата лекция на Ебен Моглен. Основният въпрос беше как свободата на мрежата изостава и как услугите, които ползваме, от достъпа до разните web-базирани услуги са твърде централизирани и лесни за спиране/атакуване от разни хора, на които ние не вярваме особено (например щатското правителство). От една гледна точка идеята е добра, но като се заговори за реализацията, се почна едно обясняване как идеята е да имаме всички по едно малко устройство, което да играе router/server за отделните хора, да се mesh-ват и да може да се минава откъдето си искаш към Internet. Технически няма подобна реализация и не е ясно дали изобщо може да стане (текущите mesh протоколи с над 1000 точки почват сериозно да се шашкат, а и всичките са intradomain, т.е. когато устройствата са под един административен контрол). Да не говорим, че всяко едно тоталитарно правителство с малко инвестиции в микровълнови фурни и малко patch-ване да работят на отворена врата могат да убият всичкия wireless в един град без особени усилия…
2) Лекцията за Clang и LLVM – нищо ново, накратко по-бърз и по-добър компилатор от gcc, заради новата си по-изчистена архитектура.
3) Две лекции (“DevOps and more” и “I’m going M.A.D.”) за конфликта м/у разработчици и оперативни хора и какво може да се направи по въпроса. В тон с оптимистичния тон на конференцията идеята беше, че може двата типа хора да работят заедно и да се избегнат стандартните проблеми (например софтуер, който е тотално неизползваем в production). Идеята е добра, но имам някакви съмнения за реализируемостта и.
4) Дискусията за реформата в Gentoo – умряла работа почти като самата дистрибуция (въпреки техните твърдения). Излязох на средата, понеже нищо не се чуваше от това, което се говори (FOSDEM определено трябва да помислят за озвучаване на всички зали, не само на големите).
5) Debian GNU/kFreeBSD (известно още като “абоминацията”) – разказаха как проектът вече го има в последния stable release на Debian, просто е маркиран като technology preview (но си работи, има си инсталатор и т.н.). Имаше въпрос дали FreeBSD хората са щастливи от това, и отговорът беше, че са – повечето patch-ове, който debian-ци са написали, са приети във freebsd ядрото.
6) Practical Go programming – пак нищо особено интересно. Езикът не изглежда зле, има някакъв приличен framework, но не е нещо особено и велико. Може би и това му е основното предимство – лесен и чист начин човек да си свърши работата, без глупости.
7) Storage технологиите, които facebook ползва за съхраняване на съобщения – една доста притеснителна лекция. Фокусът беше в/у как те са реализирали складирането на 15 милиарда съобщения и 120 милиарда chat-а на месец, 25TB данни с възможност за индексиране и търсене. От архитектурна гледна точка изглежда съвсем нормално (например три копия, като ако едно изчезне, веднага се прави ново такова) и описаха софтуера който ползват (всичкия е отворен и те постоянно интегрират собствените си промени обратно в upstream-а и реално ползват официалната версия), но плашещият момент беше идеята им как пазят всичко, което минава през тях (вкл. sms-и, email-и и т.н.) и колко хубаво било това. Беше техническа лекция, та не вървеше да се зададе политическия въпрос “защо трябва да ви вярваме за каквото и да било”…
8) Лекцията на Johnatan Corbet (редактор на lwn.net) за проблемите в linux kernel development-а – доста интересно, беше събрал доста примери за провали около kernel development-а (както каза той, не е интересно да обясняваме колко добре се справяме, щото човек реално се учи от грешките си). Беше интересно, даде на *bsd хората около мен причини да се подхилват (те ако направят такава лекция за техните издънки ще е поне два пъти по-смешно, ама не смеят)…
Успях да говоря с хората, които правят GTA04 – следващия openmoko телефон, т.е. такъв, чиито софтуер е изцяло отворен и под контрола на потребителя. Очаква се скоро да имат нещо готово и използваемо, изглежда и че софтуерът е претърпял сериозна еволюция в последните две години, та най-вероятно ще си струва да се пробва пак.
Не можах да изобщо да посетя Data analytics, Security и Telephony track-овете (които през повечето време бяха препълнени и нямаше как да се стигне дотам). Ако вместо два събитието беше да речем 5 дни в по-малко (и по-големи) зали, можеше да е малко по-лесно…
Лиценз: Всички права запазени
Поредната история от училище. Смятам да напиша роман. Училището, като място за възпитание.
Моят ощетен син ми докладва, той все пак е трети клас, за една случка...
Майката на „лидера” на класа, го нахранила в ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ, пакет със сандвич от KFC.
И в мен възникнаха няколко въпроса.
МАЙКАТА, знае ли, че лорд Сандвич, има и такъв, с огромен замък, съди СВЕТА за всяко нещо поставено между две филии хляб. Човечеца иска по едно пени за всеки Сандвич, направен в света с комерсиална цел.
Не я интересува.
Оформя се някакво количество хора, които си мислят, че Светът се съхранява в техните ДНК – и. Нема значение, че някъде по веригата AAAAAAGGGGGGTTTTTTTCCCCCCCCC се е появил нов нуклеотид - KFC.
Иска ми се да вярвам...
„Много ти се иска” ... ми каза, тя:
Майката, псевдо, от Нов тип, чиито мисли:
„Какво да му взема днес, така че да съм на върха...”
Майката, купува на детето си Внимание.
Всички виждат, как се носи пакета с KFC.
И МАЛКИЯ ПРИНЦ Е ДОВОЛЕН.
Вие, уважаеми читетели, не бихте ли могли да го направите?
Не, няма, защото ВИЕ сте нещо повече от...
И като се замислим / панически казано / кой, къде, кой?Лиценз: Всички права запазени
Преди няколко дни излезе поредната стабилна версия на Debian GNU/Linux – 6.0, “Squeeze”. Следя привършването й от доста време. Дойде ред на оценката.
Debian е известен в Линукс света с много неща. Ще спомена накратко най-важните.
Изключителна стабилност: Повечето Линукс дистрибуции се отличават с надеждност, издръжливост, липса на вируси и т.н. Дебиан обаче се откроява дори на този фон. Надеждността му е изключителна: той работи.
Поостарели версии на софтуера: Уви, надеждността се постига чрез продължително тестване и чистене на бъгове. И след излизането си Дебиан често има ъпдейтове, но нищо от калибъра на Windows Service Pack. Отскоро обаче съществува Debian Backports – хранилище за най-нови версии софтуер, компилирани за текущата версия на дистрибуцията. Иначе казано, дори със старичка версия на Дебиан пак можете да имате най-новите програми.
(Има и друга причина за това. Човек рядко има нужда от швейцарско ножче с 200 остриета – в 99% от случаите му трябва най-обикновен нож, който реже добре; не най-доброто възможно, а достатъчно доброто. Дебиан е достатъчно добър за сървъри вече повече от 10 години. Тази му версия обаче вече е достатъчно добра и за работни компютри. Напълно е годна за почти всякаква работа, ако тя не включва изрично специализирани за работа с Windows или MS Office продукти.)
Изключително богат: Да работиш на Дебиан създава усещане, сравнимо с това да командваш атомен самолетоносач. На практика не съществува софтуер за Линукс, който да не е стандартна част от Дебиан. Squeeze съдържа около 30 000 пакета, и пълният му обем е към 10 компресирани DVD-та (а свободният софтуер е много по-компактен от несвободния). Дори най-мощните колекции комерсиален софтуер, струващи много хиляди, са направо мизерни пред него.
Труден за инсталиране: Преди 10 години наистина не беше от най-лесните. Днес обаче трудността му на инсталиране е пълен мит. Почти всеки ден инсталирам компютри: Дебиан се инсталира по-лесно от Windows XP. (Като минимум, с инсталирането на Дебиан имате готов компютър. С инсталирането на Windows имате компютър, на който тепърва трябва да слагате и драйвери, антивирус, антибот, офис пакет, браузери, торент клиент, специализиран софтуер…)
Поддържа много архитектури: Машината ви трябва да е изключително екзотична, за да не тръгне върху нея Дебиан. 32/64-битови PC-та, Sun Sparc, DEC Alpha, HP Server, Itanium, ARM-базирани машини (напр. повечето смартфони) – Дебиан върви върху тях. Иначе казано, уменията и навиците ви в него ви правят способни да обяздите почти всякакъв реално срещащ се хардуер.
Squeeze ме зарадва и с някои нови неща. Ето ги:
Напълно свободно ядро: Социалният договор на Дебиан гласи, че той е свободен софтуер. Доскоро в ядрото му се допускаха драйвери, които не са напълно свободни. Сега обаче те са изместени в non-free секцията. Въпреки воя, че това ще осакати горките потребители и ще ги изгони от Линукс, аз до момента буквално не съм успял да видя лично хардуер, за който Дебиан да няма свободен драйвер, но да има несвободен. (Но десетки пъти съм виждал хардуери, за които свободните драйвери работят по-добре от несвободните.) Все още свободните драйвери за повечето NVidia и някои ATI видеоплатки не поддържат 3D ускорение, и игрите не вървят върху тях добре – но към момента кусурът е този.
kFreeBSD вариантите: Често казват: “Дебиан не е Линукс – Дебиан е Дебиан.” Досега всички варианти на Дебиан са били базирани на Линукс ядро. В Squeeze обаче вече има две архитектури, които са базирани на FreeBSD ядро. Иначе казано, Дебиан вече е в състояние да се справи дори в ситуация Линукс ядрото да бъде забранено по някаква причина. 
… Работя на Дебиан от години. Щастлив съм от това, и съм способен да пиша още и още похвали за него. (Колко други операционни системи се радват на такава любов от потребителите си?) Но истината е, че най-добрата похвала за него е неговата работа. Съветвам всеки желаещ да го изпробва. Може и да не му хареса. Но ако му хареса, ще е щастлив с него.
Лиценз: Всички права запазени
…искам само да се обадя на майка ми и да чуя, че всичко е ок. После да си взема душ, да гушна котката и да спя поне 12 часа.
Напоследък в такива вечери помагат разговори. В Gtalk, Скайп, на всякакви лични. Друго си е да има с кой да си кажеш някоя простотия или да ти каже, че си те обича точно какъв си.
Понякога една (мечка) стига.
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported
“Уважаеми колеги и приятели,
Имам удоволствието да Ви поканя на откриването на първата ми фотоизложба под мотото “Градски щрихи”. Изложбата е посветена на града, в който живеем – Ямбол. Включени са 25 фотографии, в които присъстват известни и емблематични сгради, изобразени като органична част от градския пейзаж и нашето всекидневие. В представените кадри неизменно вниманието се привлича от красивата Тунджа, която тихичко простира живателната си сила, одухотворявайки всеки миг, запечетан от апарата. Целта на тази изложба е да обрисува места, край които ежедневно всеки от нас преминава, но които често не упяваме наистина да видим.
Надявам се, че с тази фотоизложба с радост ще се разходите и ще посетите прекрасната сграда на Военния клуб, църкавата “Св. Георги” и Безистена и ще да успеете да надникнете в душата на град Ямбол.
И накрая, бих искала да благодаря на всички колеги и приятели, с чиято помощ стана възможно реализирането на това събитие.
Очаквам ви на официалното откриване на изложбата на 25-ти февруари 2011 г. от 17:00 часа във Фоайето на Читалище “Пробуда-1909″ в гр. Ямбол.”
Лиценз: Всички права запазени
“През 2011 Европа ще е втората по онлайн население с повече от 475 милиона Интернет потребителя и след две години Европа ще е най-големият пазар за онлайн реклама, като ще вземе първенството от настоящият първенец – САЩ”
“Обучението на онлайн маркетинг специалисти и постоянното повишаване на тяхната квалификация е ключов фактор за успеха на IAB Европа”
Алан Юро, шеф на IAB Europe (написал горните неща) е невероятно интересен и чаровен човек. той ще е тук в София в края на идната седмица по повод първото голямо събитие на IAB Bulgaria – IAB Forum Bulgaria 2011. местата в залата отдавна са заети, но ще предаваме онлайн
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
В криминалните сериали и филми много често виждаме как разследващите криминалисти пръскат из сцената на местопрестъплението с нещо, в следствие, на което откриват петна от кръв дори когато въпросните са били старателно почистени. За немалко хора това изглежда странно и може би дори невъзможно, но в действителност става дума за използването на химичното съединение Луминол, което притежава свойството да излъчва светлина в следствие на специфична химична реакция (Хемолуминесценция) при досег до желязото в хемоглобина. Ако проявявате интерес и не случайно CSI ви е сред любимите сериали, то можете да прочетете най-актуалната статия – експеримент с Луминол на Opasno.com.
- Прочетете статията за Луминола: От местопрестъплението, на лов за петна от кръв…
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Обичам когато Тото обяснява — две негови думи и веднага ти просветва къде е проблемът на човечеството.
Тото: The very ink with which all history is written is merely fluid prejudice. — Mark Twain. So true (once again).
Антония: Да. Има някакъв бъг в системата ни, не би трябвало да сме така предразсъдчиви и склонни да стереотипизираме.
Тото: Ми това ни е основен feature — pattern recognition. И оттам категоризация за по-бърза обработка и handling. И оттам… стереотипи.
Не, че не съм чела надълго и нашироко за pattern recognition (включително Гибсън, а и A Pattern Language), не че не съм го и учила даже преди години. Просто никога не успявам да съм толкова лаконична и да навързвам къси вериги от причини и следствия.
Уважаеми ботове! Не вие, които сте скриптове, а вие, живите хора, пишещи коментари с цел да сложите връзка към сайт. Много сте ми интересни. „Популяризирате“ сайтове със смешки, филми, подаръци, картички и всякакви други. Не знам дали се наричате SEO специалисти, онлайн маркетьори или прости спамъри. Не ме интересува как се наричате, но ми е интересна вашата ниша и този пост е специално за вас.
Вижда се, че пишете не за да допринесете съдържание, а заради линка. Не ви се получава много съдържателно и обикновено трия вашите коментари, но този пост ще е изключение. Ако ми разкажете за вас и отговорите на някой/няколко от поставените въпроси няма да трия коментарите и линковете ще си останат. Не ви познавам „бизнеса“ и затова не знам какво точно да попитам. За начало бих искал да получа отговор на няколко общи въпроса:
Нещо друго искрено и лично да разкажете? Всичко, което считате за интересно, ще е добре дошло. И защото четете по диагонал, повтарям – всеки коментар, който допринася по темата и дава отговор на въпросите ще бъде запазен и няма да бъде изтрит, независимо дали съдържа рекламна връзка.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 Неадаптиран
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported
мнооoго добре 
видео и вайръл
клипчето
и мейкинга
кредит Андрей
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
На 10 февруари в Клуб „Студио 5” беше представен новият роман на издателтество Enthusiast - „TILT: Началото”. “Направихме всичко възможно да дойдат най-малко хора, ето че очакванията ни не се оправдаха”, пошегува се Любен Дилов-син в началото на вечерта, след което разказа всичко за връзката между книгата и филма. Романът съдържа липсващи сцени от филма, като сайта Издателството www.enthusiast.bg/tilt ще очаква продълженията на читателите, които ще имат въможността да го допишат и да станат съавтори на книгата. Финалният роман „TILT: Романът” ще бъде издаден до края на тази година. Слуховете нашепват и за възможен сериал ... А от 11 февруари филмът тръгва в 26 киносалона в страната.
Лиценз: Всички права запазени
-Заслужава ли си да дам n на брой пари за пистолет?
-Зависи по кого ще стреляш с него.
-Тогава не си заслужава!
*смях*
Лиценз: Всички права запазени
Отборите могат да се сравняват по много показатели – брой фенове, посещаемост на мачовете, точки, победи и спечелени титли…Deloitte организира за 14-ти пореден път изследване богатството на футболните клубове.
Анализаторите подреждат клубовете по приходи – от продажба на билети и карти, спонсори и рекламни договори, ТВ права и търговия с артикули носеще логото на клуба (фланелки, шапки, шалчета и всевъзможно вещи, издаващи принадлежност към любимия клуб).
Кой колко печели и от какво?
Топ 20 футболни клуба през последните два сезона - източник Deloitte
Английските клубове са най-добри в продажбата на билет и карти (Арсенал и Манчестър Юнайтед формират 42% и 35% от приходите си по този начин). Италианците са най-силни в ТВ правата. Договорът с Mediaset дава по около 60% от приходите на трите най-големи клуба там. Всъщност това ги задържа в топ 10. Германските
футболни клубове пък се справят най-успешно с продажбата на реклама и фенски артикули – Шалке 04 (57%) и Байерн М (53%).
Най-балансирани по сектори са приходите на Реал М и може да се каже на Барселона. За това са и на първите две места в класацията.
Първото изследване на Deloitte по темата е от 1996/97 и тогава най-печелещ клуб в света е Манчестър Юнайтед – 134 млн. евро. 19 млн. от тях (14%) са от ТВ права. Днес Юнайтед печелят три пъти повече (350 млн. евро), а приходът от телевизии е 128 млн. евро – 37%!
Разпределение на приходите на футболните клубове - източник Deloitte
За пръв път приходите на водещите 20 клуба в лигата на богатите надхвърлиха 4 млрд. евро (4.3 млрд). В топ 6 няма никакви изменения спрямо миналата година, клубовете в топ 10 са си същите с леки размествания. За успешния спортен маркетинг криза явно няма 
В топ 20 се завръщат Щутгарт (със сезона, който правят в момента, няма да се задържат в тази компания) и Астън Вила (също в момента не са особено в добра ситуация). Отпаднали са правещия супер сезон сега Борусия Дортмунд (100% ще се върнат в топ 20) и Вердер Бремен. Най-голям прогрес записва Манчестър Сити (печели 9 позиции спрямо предния анализ).
Спечелилият всичко през 2010 Интер изненадващо не е напреднал в класирането, но наличието на 3 италиански тима в топ 10 си е добър знак за футбола на Апенините. Разбира се основната група отбори в този клуб са от Англия – 7, като 4 са в топ 10. На чело обаче стоят двата испански колоса – Барса и Реал М. В групата са само тимове от топ 5 първенства в Европа – Англия, Италия, Испания, Германия и Франция.
Интересно наблюдение – всички 20 клуба от 5 държави в последните 10 години са спечелили 43 от общо 50 трофея във вътрешните си първенства. Спечелили са и 9 от последните 10 издания на Шампионската лига – само Порто липсва в списъка на богатите.
Ето кой се е наредил на опашката за влизане в Топ 20 - Deloitte
В топ 20 отбори играят двама българи…това е добра оценка за нивото на футбола ни. Къде са българските футболни клубове, не видях информация в 44-те страници доклад по темата. Те се подготвят в Анталия
Лиценз: Всички права запазени
Забележка: Всички използвани екранни кадри са на реални съществуващи страници във Facebook, на които съм администратор. Целта на показаните кадри е само информативна и илюстративна, без цел реклама на съответните страници.
За готвена промяна в облика на страниците стана ясно още през декември, когато Facebook ненадейно изпуснаха поредица от обновявания, които бързо след това премахнаха.
Малко по-късно беше пуснат за тестване новият облик на потребителските профили. Още тогава беше ясно, че рано или късно, този облик ще бъде използван и за страниците.
Днес администраторите на страници получиха оповестяване, че могат да изпробват новия облик на страниците, които администрират. Целта е да се нанесат, ако е необходимо, промени по съдържанието и донастройването му, за да може да бъде в съответствие с готвената промяна. Всички страници ще преминат автоматично към новия облик на 10 март. Дотогава администраторите могат да ги подготвят, а когато са готови – да преминат към него.
Ето един бърз пример на една и съща страница преди и след обновяването, преди да бъдат посочени всички по-значими направени промени по облика и новите възможности, които се включват.
Забележка: Налични са по-детайлни версии на екранните кадри след щракване върху тях.
Преди промяната, страница на Младежки театър „Николай Бинев“:
След промяната (в режим на преглед, без страницата да е реално обновена):
Facebook от доста време се опитват да сменят дизайна на сайта си, променяйки на части отделни компоненти от него, в опит да го докарат до вид, който улеснява ползването му и по-голямата потребителска ангажираност. Промяната на страниците е още една стъпка от този процес, а и позволява по-единен облик на отделните компоненти на сайта, които, по презумпция, трябва да изглеждат ако не еднакво, то поне сходно, за да не създават объркване. Именно затова страниците използват облика на променените през декември потребителски профили, но с някои допълнения, характерни само за тях.
Направената промяна в облика е очевидна, не са направени само дребни козметични промени и корекции, а изцяло е сменена подредбата на елементите, за да се увеличи акцента върху съдържанието (и да се засили акцентът въху мултимедийното съдържание. Нямате мултимедийно съдържание на страницата си? Ами направете си!) като при потребителските профили, като в същото време на администраторите се предлага по-голям контрол върху страницата.
Веднага се забелязват няколко основни неща, които са претърпели сериозна промяна. Те са включени и в бързата помощна обиколка, която се предлага от системата.
Новият облик предоставя по-голяма и по-добра възможност на бизнеса да се представи пред публиките си. С още повече информация, по-добре подредена и лесна за управление, с възможности за по-гъвкава комуникация и взаимодействия. Веднага под името на страницата се показва най-важната информация за страницата.
Също като при профила, последните качени на стената снимки или снимки, на които е отбелязана страницата, се показват в изнесения блок за снимки. Снимките, качени от други потребители, не се включват в блока. Този елемент, заедно със снимката/логото в ляво, позволяват доста възможности за персонализиране и придаване на свеж вид на страницата.
Навигацията е значително подобрена. Табовете от предишния облик са заменени с меню в лявата част, под логото/снимката. Като при потребителските профили, навигацията е точно там, където всички очакват, че трябва да е.
Показваното съдържание на стената може да бъде филтрирано и да се показва или всичко, или само съдържанието, публикувано от администраторите на страницата.
Ето тук, освен промяната на облика, са най-интересните добавки към възможностите на страниците.
Системата вече позволява на администраторите на страницата да отведат бизнеса/марката извън пределите на страницата. Добавена е функционалността „Влизане като страницата“, която заменя потребителската (администраторската) самоличност с тази на страницата и предлага ограничено взаимодействие с останалите страници и профили.
След промяна на самоличността с тази на страницата, някои от възможностите на Facebook, присъщи за профилите, се променят, за да обслужват текущата самоличност. Ето някои основни промени, които настъпват:
Оповестяванията вече се отнасят за страницата и всеки път, когато потребител взаимодейства със съдържание на страницата или извън нея, но свързана с нея, се получава информация, за да може да се проследи и да не се губи комуникацията.
Търсачката променя алгоритъма си и включва само страници, които да бъдат харесани от вашата страница или да бъдат коментирани от нея.
Бутонът за начало променя предназначението си и вече води към Начална страница, в която е информационния поток, свързан със страницата. В него се включват всички обновявания от харесвани страници или страниците, в които е коментирано.
Ето как изглеждаше потока с новини и събития на Младежкия театър към момента на писане на тази публикация (налична е по-детайлна версия след щракване на снимката по-долу):
Прави впечатление, че вече може да се коментират съдържания по другите страници от името на страницата и да се харесват съдържания. Със самоличност от Страниците не може да се коментират и публикуват информации в потребителските профили (освен в онези, които не са отворени за преглеждане и коментиране от всички)
Във всеки един момент можете да се върнете към реалната си самоличност.
Ето пример:
На снимката по-долу съм заменил самоличността си с тази на Младежки театър. След натискане на бутона, ми се предлага възможност да се върна към моята си самоличност или да използвам тази от друга страница (в случай, че съм администратор на няколко страници).
Възможността за редактиране на настройките и информациите по страницата е преместена като бутон в горния десен ъгъл на страницата, за да е по-лесен за достъпване от администраторите и да могат да поддържат страницата релевантна, с най-подходящите настройки.
Докато пишех тази публикация, няколко големи бранда преминаха към новия облик. Нито един от тях нямаше забележки или оплаквания. Очаква се, подобно на профилите, някои бизнеси да създадат колоритни страници, съчетавайки текст, снимки и видео, на каквито бяхме свидетели още в първите дни след смяна на облика на потребителските профили.
Възможността за използване на самоличността на страницата е прекрасна иновация и липсваща функционалност от доста време, за да може бизнесът да използва Facebook и извън пределите на страницата си. Това като възможност, ще доведе до объркване сред някои администратори на страници в България. От друга страна много голяма част от бизнеса в страната, вероятно поради неразбиране, е регистрирал потребителски профил за бизнеса си и направените промени няма да се отнасят до него до момента, в който Facebook ще започнат да изтриват такива профили (който момент наближава все повече). Освен това смятам, че именно невъзможността за комуникация извън страницата ще е причината много бизнеси да мигрират от потребителски профили към страници.
Бизнесите, които използват профилите си освен за реклама на бизнеса си, но и да играят игри, теглят късмети, попълват тестове и пр. няма да бъдат засегнати. Те дори няма да разберат какво се случва, тъй като не използват платформата по предназначение.
Как се чувства вашият бизнес/страница с ново лице? Смятате ли да мигрирате по-скоро от предвиденото или ще изчакате последния момент, когато обликът ще се подмени автоматично (10 март)?
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България
След дълго, но приятно гласуване и доза математически сметки, ето, че вече са ясни победителите от първите Golden Frame награди на Framespotting, както и фаворитите на читателите ни!
Списъка с номинираните претенденти във всяка една от категориите може да си припомните ето тук.
И така, без повече излишни обяснения ви представяме заслужилите победители за 2010 според екипа на Framespotting, както и според вота на неговите читатели.
Най-добро заглавие на филм
● “I Saw The Devil” (Akmareul boatda)
● Награда на читателите: “Black Swan”
Най-добър диалог
● Марк и Ерика, диалогът в бара, The Social Network
● Награда на читателите: Марк и Ерика, диалогът в бара, The Social Network
Най-добра сцена
● „Летенето“ на Космос и Нептун в къщата, Kosmos / Състезанието по гребане, The Social Network
● Награда на читателите: Състезанието по гребане, The Social Network
Най-забавна сцена
● Испанският на Бъз, Toy Story 3
● Награда на читателите: “Blech! Worst song ever!”, Easy A
Най-добра отваряща сцена
● The Social Network
● Награда на читателите: The Social Network
Най-добър финал
● The Social Network
● Награда на читателите: Black Swan
Най-добър туист
● The Book of Eli
● Награда на читателите: Shutter Island
Най-добър трейлър
● The Social Network
● Награда на читателите: The Social Network / Inception
Най-добър постер
● Black Swan
● Награда на читателите: Black Swan
Най-добро парче
● Trent Reznor and Atticus Ross – In Motion (The Social Network)
● Награда на читателите: Trent Reznor and Atticus Ross – In Motion (The Social Network) / Daft Punk – Derezzed (Tron: Legacy)
Най-странен филм
● Film Socialism
● Награда на читателите: Kosmos
Най-забавен филм
● Easy A
● Награда на читателите: Toy Story 3
Can’t Wait! сериал
● Dexter
● Награда на читателите: Dexter
Най-скучен филм
● Twilight Saga: Eclipse
● Награда на читателите: Twilight Saga: Eclipse
Най-надценен филм
● Black Swan
● Награда на читателите: Inception
Най-лош актьор
● Golden Frame: Robert Pattinson (The Twilight Saga: Eclipse)
● Награда на читателите: Robert Pattinson (The Twilight Saga: Eclipse)
Най-лоша актриса
● Kristen Stewart (The Twilight Saga: Eclipse)
● Награда на читателите: Kristen Stewart (The Twilight Saga: Eclipse)
Най-дразнеща екрана двойка
● Kristen Stewart & Robert Pattinson (The Twilight Saga: Eclipse)
● Награда на читателите: Kristen Stewart & Robert Pattinson (The Twilight Saga: Eclipse)
Най-дразнещо 3D
● Clash of the Titans
● Награда на читателите: Clash of the Titans
Най-секси актьор
● James Franco (127 Hours)
● Награда на читателите: James Franco (127 Hours)
Най-секси актриса
● Marion Cotillard (Inception)
● Награда на читателите: Mila Kunis (Black Swan)
Най-добра секс сцена
● Michelle Williams & Ryan Gosling (Blue Valentine)
● Награда на читателите: Natalie Portman & Mila Kunis (Black Swan)
Най-сладка екранна двойка
● Jake Gyllenhaal & Anne Hathaway (Love and Other Drugs)
● Награда на читателите: Colin Firth & Helena Bonham Carter (The King’s Speech) / Jake Gyllenhaal & Anne Hathaway (Love and Other Drugs)
Незабелязано актьорско изпълнение
● Andrew Garfield (Tommy @ Never Let Me Go)
● Награда на читателите: Andrew Garfield (Tommy @ Never Let Me Go)
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 Generic
Не познавам човек, още повече гурман, който да откаже хрупкава филия хляб с пастет от патешки или гъши дроб. Обаче не познавам и човек, който да си е приготвял това вкъщи. Като че ли му се наслаждаваме само в определени (празнични) случаи, обикновено в някой ресторант или на тържествено събитие, на което се носят подноси с малки хапки от този великолепен деликатес. Създава се впечатление, че само the chef, криейки ревниво тайните си, може да ни поднесе този фин и изтънчен вкус. Дали не се заблуждаваме?
Гъшият дроб е по-трудно откриваем от патешкия, затова по-долу ще стане въпрос само за патешки дроб, който ще разгледам като нещо съвсем достъпно и най-вече – как да му се насладим у дома в съвсем непразнична обстановка. Ако смяташ, че той (дробът) не заслужава това, то облечи си балната рокля и заповядай на масата.
Имам няколко опита в приготвянето на пастет от патешки дроб и всички придружени с обилно количество прясно мляко, сладко подсилено вино, черен пипер и мащерка. Освен това, десетки отворени страници на десктопа, от които да се информирам за технологията. Всеки път се подготвям старателно и си казвам: „Ей сега ще се получи добре“. В крайна сметка получавам нещо, което е наполовина пастет, наполовина мазнина и започвам да се чудя къде греша. И както най-често се случва, грешката е в избора на продукт.
Скоро с един приятел се шегувахме, че е по-вероятно във Франция да ядеш патешки дроб от България, отколкото местно производство. И както обикновено се случва – ние не може да усетим качественото българско производство тук в България. И нима трябва да ходя във Франция всеки път, когато поискам да ям патешки дроб? Отговорът е във въпроса и то съвсем не шеговито. Тогава ми просветна и открих това, което ми трябва. И пастетът стана, както го пише по книгите.
Използвах продукт на Avis. Патешки дроб и други патешки продукти на фирмата може да намериш само в Карфур (и Франция 
). Всъщност 98% от продуктите се изнасят за страни от ЕС, включително и кошер продукти. Останалото попада при нас – кулинарните артисти.
След като вече имам добър избор на основния продукт, то следва да спазя всички процеси на приготвяне от правилното размразяване на патешкия дроб, до финалното поднасяне с чаша сотерн или шампанско. Взе да става празнично, но още няма да си обличам роклята с гол гръб, защото преди това имам няколко дни, в които ще стоя по престилка и ще се погрижа този път пастета да се получи подобаващ за гореспоменатата рокля.
Като за начало патешкият дроб трябва да се размрази. Оставям го за една нощ в хладилника, а след това около 1 час на стайна температура, преди да започна да работя с него. Желателно е дробът да се накисне за 12 часа в прясно мляко, което ще елиминира горчивината му, която винаги присъства в по-голяма или по-малка степен.
Когато от дроба ще се приготвя пастет, то задължително трябва да се премахнат кръвоносните съдове, чиито термин, незнайно защо са „вени“. И така, двете части на дроба се разделят и с помощта на ножче се отстраняват по-големите вени. В този момент дробът може да се маринова за 3-12 часа в сладко вино (най-често порто, мадейра, вермут). Може и коняк, но не какъв да е, а френски. Заедно с виното се добавят сол, пипер, различни зелени подправки, портокалова кора и т.н.
Следва процес, който е много бавен и изисква търпение, но е задължителен за гладък и кадифен пастет – претриване на дроба през цедка. По този начин се отстраняват и най-малките кръвоносни съдове и ципи. По нататък следва овкусяването му ако не е имало мариноване. Самото овкусяване е важна стъпка, в която не трябва да се пестят подправките, за да не се получи един безличен и блудкав пастет. Но и не трябва да се прекалява.
Термичната обработка на получения пастет се състои в готвене на водна баня, при която температурата на водата трябва да бъде около 70-80°C, a температурата в центъра на пастета около 55°C. Готвенето продължава средно 30 минути за един патешки дроб, тежащ (също средно) 500 грама. След като пастетът е сготвен се оставя да се охлади и се прибира в хладилник за да стегне. Оттам насетне, остава да препека няколко филйки хляб и да отворя шампанското.
Вариантите на тема foie gras са безбройни – от класическа терина в рустик стил, с едри парчета дроб, до телешки медальони с пържен патешки или гъши дроб, сервирани с трюфели. Последното е известна френска комбинация, която аз все още не мога да проумея, вероятно, защото не съм я опитала. Сигурно друго ще говоря ако това се случи. Но сега като се замисля, сухото телешко вероятно обича мазния дроб.
Но не ми се импровизираше сега, точно сега, когато бях сигурна, че имам добър продукт и не исках да проваля нещо, само заради моето ненаситно любопитство и експериментаторски дух. Избрах семпла рецепта, на която бях сигурна, че мога да се доверя. Връщам се на Plachutta.
Във версията на Plachutta, пастета се сервира в индивидуални купички, а рецептата има продължение, завършващо прекрасния деликатес с аспик. Аспикът е желе, чиято цел тук е да запази готовия продукт от окисление, но освен това е и декоративен елемент.
Адаптирано от Plachutta – The Best of Viennese Cuisine
В рецептата се използва вино мадейра, което аз замених с портвайн. За приготвяне на пастет от патешки или гъши дроб, времето трябва да се планира, особено, когато се приготвя за определен ден. От размразяването до стягането на аспика, процеса трае 3-4 дни, в зависимост от свободното време.
В случая аз не накиснах дроба в прясно мляко, но ако желаеш може да го направиш. След размразяването му се накисва в пълномаслено прясно мляко за 12 часа. Дробът се отцежда добре, а млякото се изхвърля.
Дозите са за 6 порции.
За пастета:
Патешкият дроб се размразява в хладилник за една нощ. Преди да се работи с него се оставя за 1 час на стайна температура.
Двете страни на дроба се разделят и с помощта на малко ножче се почистват от кръвоносните съдове.
След това дробът се претрива през цедка. Овкусява се с коняк, портвайн, сол и черен пипер.
Съд с форма на терина се покрива с алуминиево фолио от всички страни. Пастета се разпределя в съда, като се притиска добре, за да няма въздушни пространства. Завива се с фолиото и се оставя в хладилник за 12 часа.
Фурната се нагрява на 150°C. Съда с пастета се поставя в друг, по-голям и дълбок съд. В него се сипва толкова гореща вода, така че да достигне нивото на пастета в терината.
Пастетът се готви около 30 минути. Изважда се от водната баня и се оставя да се охлади на стайна температура. След това се охлажда за 12 часа в хладилник.
Готовият пастет се разпределя в 6 порцеланови или стъклени купички. Заглажда се добре.
За аспика
Желатинът се накисва в 2-3 супени лъжици студена вода и се оставя да набъбне.
Водата се загрява на умерен огън. Не се оставя да заври. (Ако заври се оставя да се охлади.) Добавя се желатинът и се разтваря във водата. Накрая се добавят портвайнът и сол на вкус. Сместа се оставя да се охлади на стайна температура.
Аранжиране
Във всяка купичка с пастет се подреждат по няколко кедрови ядки и зърна червен пипер. Сместа за аспика се разпределя в купичките. Средно, по две-три супени лъжици на купичка. Оставят се в хладилник, докато желето стегне.
Така приготвения пастет може да се съхранява в хладилник до 1 седмица.
Kласическата препечена филия от франзела или друг бял хляб, съпровождаща този прекрасен пастет може и да е класика или по-скоро израз на вкус, но може и да се замени с пълнозърнест хляб. Опитах и ми хареса. И съвсем не е за подценяване, каквото и да каже… който си иска. Хлябът – знаеш откъде.
Когато започнах да пиша тази статия, между купищата литература свързани с foie gras, попаднах на интерсна статия в последния брой на списание Бахкус – Късче рай върху филийка.
Основни познания за технологоята придобих от книгата French Cooking – Classic Recipes and Techniques, последвани от личен опит и впечатления, разбира се.
И съвсем не е наложително да си обличам роклята с гол гръб. Ще я оставя за момента, когато изтънчен гарсон, фино ще ми предложи чаша шампанско и поднос с хапки от foie gras. Да живее домашната кухня!
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България
Образователни дупки спират развитието на децата ниИнтеграцията на ромите минава през всеки един от нас. За жалост обаче решението на проблемите на българските граждани от ромски произход вече не са в дневния ред на никого. На преден план днес е проблемът с ромската интеграция. От премахване на конкретните трудности, които спират социализацията на ромите, вече стигнахме до предизвикателството 
