Лиценз: Всички права запазени

Продължаваме с Голфа на Иван из Кавказ. Пътуване започна с преход през Турция до Грузия, а послебяхме в Ереван и при хачкарите в Норатус. Днес сме в Тбилиси, Грузия, а по пътя към Баку ще спрем в Шеки, Азербайджан.

Приятно четене:

Тбилиси в Грузия и Шеки в Азербайджан

част на първа на

С Голф из Кавказ

Първите 50км след град Севан в посока грузинската граница

бяха добре. След това пътят отново стана лош и с някои малки проблясъци си остана така до границата. Джасахме се по дупките и напредвахме малко по малко, просто не беше особено приятно за пътуване.

Грузия

Минахме границата бързо и се надявахме вече до Тбилиси да се придвижваме по-комфортно. За наша изненада

пътят след границата се оказа катастрофален

По-скоро бих го нарекъл „остатъци от път“. Средната ни скорост спадна до 20-30км/ч.

Тази отсечка бе дълга 15км. Така погледнато не е болка за умиране, но тогава бяхме в една неизвестност, която ни измъчваше. GPS-ът ни даваше да се отклоним след 60км и в един момент се бяхме примирили, че до там ще е все така.

Тбилиси

На следващия ден отново си бяхме наумили да се включим към една организирана пешеходна обиколка на града. Срещата беше на площада пред общината; с паметника на Св. Георги по средата:

Докато чакахме на площада отново обърнахме внимание на нещо, което ни беше направило впечатление още предишната вечер –

патрулките,

които кръжаха като мухи. На този площад без преувеличение минаваше патрулка на всеки 2-3минути. На мен ми се виждаше абсурдно. Може би някои от Вас знаят, че в Грузия е протекла голяма полицейска реформа през 2005-та година, по инициатива на тогавашния президент Михаил Саакашвили. Тогава той уволнил цялата полиция (буквално, 100%) и провел цялостна реформа. От тогава насам доверието към полицията се било повишило от 5-6до над 80%. Това е официалната мантра…

Аз лично съм малко скептичен относно цялата тази работа. Вярно е, че

полицията им изглежда доста добре оборудвана

Имат много представителен вид – като се започне от униформите, през колите и се стигне до РПУ-тата. Убедихме се с очите си, че дори в най-пробитото и затънтено грузинско село РПУ-то е ремонтирано и модерно. Обаче аз първо не мога да си представя, че можеш да изключиш една цяла държавна система и след това да назначиш изцяло нови хора, без да има каквито и да е номенклатурчици, връзкари и т.н. Второ не останах убеден доколко тази нова система функционира ефективно. Идеята им е била полицейски патрули да се движат начесто, за да се повиши сигурността по улиците и Грузия да се промотира като безопасна за туризъм страна. Това добре, обаче на мен ми се струваше адски бутафорно да обикалят постоянно патрулки с включени светлини. Постоянно виждахме абсурди като например спрели полицаите за кафе, а до тях патрулката стои с включени буркани. Започнахме да им се смеем и да ги наричаме със събирателното понятие „Жега в Ел Ей“. И какво става? „Жега в Ел Ей“ кръжат нон-стоп а грузинците шофират като талибани из Кабул. Наистина

дисциплината на шофьорите в столицата беше под всякаква критика

Много рисково каране. И третото нещо – никой не можа да ни каже откъде са дошли парите за тази реформа. Отговориха ни „никой не знае“, „Саакашвили е бил принуден да намери пари“. Чакай, бе, мой, какво значи принуден? Това да не става с 5лв. ? Да ремонтираш всички РПУ-та, да накупиш нови автомобили и въобще да се поддържа толкова многобройна полиция. И така…аз си оставам скептичен, но явно все пак

позитивите за държавата от този акт са повече от негативите

Факт е, че поне тук полицията не ни е закачала изобщо. Може би е просто късмет, но може би наистина не са корумпирани или много по-слабо корумпирани, отколкото в Армения и в Азербайджан.

В самото началото на пешеходната обиколка дегустирахме

грузински вина

На тях това им е голямата гордост, заедно с друга тяхна традиционна напитка „Чача“ (ракия, 100% ракия Аз не разбирам нищо от вина. Хубави бяха на вкус, но повече не мога да дам като информация.

Второто вино отляво надясно е било любимото вино на Сталин.

Интересни кожухчета за вино

Съветите на д-р Радева са валидни и в Тбилиси.

Из старата част на града:

Тбилиси имаше вид на „стара столица“,

ако мога така да се изразя. Вероятно това се дължи на запазената архитектура от 19-ти век, когато всъщност Тифлис е бил главния град на Руската империя за целия Кавказки регион и много по-голям притегателен, културен и търговски център от Ереван и Баку. Поне преди да открият нефт в Каспийско море около 1867-а година.

Поглед към най-старата част на града:

Една от църквите на близкия хълм.

Беше страхотно, че непосредствено зад стария град имаше огромен парк, където човек моментално се чувства сякаш е напуснал милионния град. Имаше и много красив водопад:

Преди да бъде анексиран от Руската империя Тбилиси е бил столица на васално на Персийката империя кралство. Съответно в града са живеели и много мюсюлмани. Най-старата част на града реално представлява един стар квартал, в който са живеели предимно перси и затова тук има запазена интересна архитектура от тези времена, както и джамия, и няколко стари градски бани.

Името „Тбилиси“ на стар грузински означава буквално „топло място“. Има различни теории за името, но най-вероятно то се е наложило заради множеството горещи серни извори тук.

Наш гид в Тбилиси беше младият Сталин

За обяд решихме да опитаме нещо от

грузинската кухня

Хапнахме „хинкали“. Общо взето на мен си ми напомняха на руските пелмени – тестена обвивка, а вътре има или някакъв тип месо, или сирене. Изобщо

кавказката кухня е вкусна,

но за всичко си правех аналогия с познати ми неща, така че не мога да кажа, че сме яли нещо невиждано. Шашлиците са си шишчета, хачапуритата някои от тях са си чисти баници, „остри“-то си е гювеч и т.н.

Тук се забелязваше, че градът е много по-туристически от Ереван. Имаше много чуждестранни посетители, предимно руснаци.

Екипажът с панорама на стария град:

Черно-бял поглед към най-голямата катедрала в Грузия:

По мое мнение

центърът на Тбилиси е много красив и представителен,

туристически ориентиран, но не прекало. Въобще не мисля, че отстъпва на някои известни туристически градове от Централна Европа например.

Една снимка с паметника на грузинския крал Вахтанг Горгасали, който се счита за основател на града.

Качихме се и до крепостта, откъдето имаше страхотна гледка към центъра.

А назад беше паркът, за когото споменах вече.

Тук се отдадох на снимане със стремежа да направя и нещо малко по-артистично :

С това разходката ни приключи и минавайки през малките улички на стария град се върнахме към хостела, с идеята по-късно да излезем пак и да видим как изглежда градът вечерно време.

Една снимка на дюнерджията, за чийто дюнери се бях абонирал по време на нашия престой:

За съжаление вечерта започна един неприятен дъжд, но все пак не сме от захар, така че не се отказахме от идеята за разходка. И много добре направихме, защото вечерно време Тбилиси изглежда страхотно:

Георги твърди, че този дъждобран (който е негов всъщност) много ми отивал и съм бил приличал на сталкер

Настана време пак да напускаме Грузия.

Тръгнахме от Тбилиси още по-тъмно,

защото се опасявахме, че иначе ще чакаме дълго на границата с Азербайджан. На този ден искахме да спрем в град Шеки и след това да достигнем Баку. Бяхме на границата в около 8.30сутринта, а

Грузия ни изпрати

с една много смешна и двусмислена табела:

Явно вече работата стана сериозна… Грузинците ни пуснаха бързо и дойде ред на азерската страна.

Азербайджан

Пунктът изглеждаше сериозен. Първо имаше един голям портал, където един военен ни записа номера и ни отвори. Стигнахме до самия пункт, където дежуряха съвместно не само гранични полицаи, но и военни. Първоначално бяхме леко стъписани и респектирани от толкова много униформени лица около нас, но като поседяхме повечко всъщност ги видяхме, че основно се подпираха и лигавеха. Наш „приятел“ на пункта стана един по-възрастен военен, който ни обясняваше къде трябва да ходим, ровеше ни из багажа и т.н. Загледа се в на Георги едни книги.
– Фантастика?
– Да.
– И ние четяхме фантастика като млади, но после попаднахме в реалността – каза той в изблик на мъдрост.

Като цяло нещата вървяха нормално. Имаше си стандартните неща като „отиди плати такса“, „ела да правим застраховка“, „сваляй очилата да те снима камерата“, „върви на другото гише за паспорта“. В един момент почнахме с „по-закачливите“ въпроси.
– В Арменни были?
– Были.
– Где?
– В Ереване и на озере Севан.
– Аа, Севан гьол. Хорошо.

– В Карабахе были? (Тук ако отговорите „да“ сте шах и мат с пешката отвсякъде! Като минимум може да забравите за влизане в Азербайджан, но не ми се мисли какво по-лошо би могло да стане. По силата на международното право това си е незаконно влизане на територията на друга държава, така че кой знае… сигурно биха могли даже в кауша да ни вкарат. Ние не бяхме ходили натам така или иначе, така че си казахме истината).
– Нет.
– Степанакерт, а? (Степанакерт е столицата на Нагорни Карабах)
– Нет.
– Хорошо.

Работата изглеждаше на финалната права. Оправихме документите, бяха проверили багажите, бяхме си получили паспортите. Тогава обаче дойде още един пикантен въпрос от страна на нашия приятел военния.

– Носите ли нещо от Армения? Вино, други неща?

Моят принцип е, че на границата си казвам всичко, за да не взема да стане някой фал в противен случай.

– Единствено дребни сувенири. Картички и магнити.
– Това трябва да се провери! – каза военният.

Показахме му ги – обикновени нищо и никакви картички и магнити, предимно от Ереван. Огледа ги и сякаш с това щеше да се свърши всичко. Той обаче реши да се посъветва с някакъв друг онбашия – огромен двуметров граничен полицай.

Онзи като ги видя направо избесня

Дойде при нас и подхвана картичките, като за късане. Не ги скъса обаче… явно реши накрая все пак да запази някакво благоприличие пред нас. Върна ми ги и каза:

– Не можно ехать так в Азербайджан. Не отпускаем!
– Почему? – попитах аз, без ни най-малко да искам да се заяждам. Просто за мен цялата работа беше много дребнава.
– Потому что Армения – наш враг! – отговори той с плам в очите, в които се четеше злоба.
– А что мне делать сейчас?
– Делай что хочешь…. Бросай! (Хвърляй!)

И така се принудих да отида до едно кошче встрани и под погледите на граничарите изхвърлих картичките и магнитите от Армения. Първоначално бях много изнервен от тази случка. Опитвам се да проявя разбиране за техния конфликт, но въпреки всичко

тази постъпка ми се стори много примитивна и тесногръда

Ясно беше, че сме неутрална страна в този конфликт, както и че тези сувенири бяха за лична употреба. Нямаше да ги внасяме в Азербайджан.

Минахме границата

и тогава забелязахме, че точно отпред пред скоростния лост сме имали 2останали магнита от Ереван и от манастира Гегхард, които явно на границата не са забелязали. В крайна сметка ние триумфирахме, така че –

среден пръст за онези граничари

Азербайджан не впечатляваше след границата

Пътят си беше старичък и с кръпки, градчетата и селата бяха бедни. За наше учудване тук като масово използване на Лади, Волги и Жигули Азербайджан убедително биеше дори Армения, колкото и невероятно да звучи.

По леко ориенталски манталитет от време на време имаше разни такива арки в началото на някой главен път, или при влизане в някой град.

И тук край пътя често се виждаха различни домашни животни:

Стигнахме до

град Шеки,

където основната забележителност е ханския дворец.

На тези територии в продължение на 100години е съществувало

Шекинското ханство,

което се е образувало след бунт срещу Салафитската империя, от страна на азербайджанските турци, които населявали северните части на империята. Ханството съществува до началото на 19-ти век, когато е превзето от Руската империя. Всъщност територията на днешен Азербайджан е територия, която Руската империя отвоюва от персите, което обяснява факта, защо днес в Северозападен Иран живеят два пъти повече азери, отколкото в Азербайджан.

Дворецът

не впечатлява отвън, но вътре е изключително красив. За съжаление снимките бяха забранени.

Построен е в края на 18-ти век като лятна резиденция на хана на Шеки. Ханът не е спял тук, тъй като дворецът е бил предвиден само за работа и за държавнически срещи. Интериорът е пъстър и разнообразен. Включва много дърворезба, опушени стъкла в различни цветове, образуващи най-разнообразни форми, както и рисунки, някои от които представят бойни сцени, а други обръщат внимание на основни житейски мъдрости като например това, че „всичко е преходно“ или че „единството прави един народ по-силен“.

Декоративно стъкло, внесено специално от Мурано, Италия.

Много интересен дворец и нещо по-различно от местата, които бяхме посещавали до момента. Надолу по пътя видяхме ето тази баба, която продаваше някакви неща, които нямам никаква идея какво представляваха.

Дадохме й 1манат, на което тя реагира с голям възторг. Започна да вдига ръце и да нарежда някакви неща.

Вероятно ни благославяше, но кой знае…може и да е говорила нещо от рода на „Аллах да ви натръшка всичките“ Въпреки възрастта си жената не отлепяше и дума на руски, което ме наведе на мисълта, че тук може би руснаците нещо са били изтървали нещата.

Непосредствено до Шеки се намира

село Киш

Запътихме се натам, тъй като искахме да посетим известната църква там. Стигнахме до селото, паркирахме в центъра и тръгнахме нагоре, следвайки табелите.

Изведнъж, както си ходихме, една от портите се отвори и се показа този малчуган:

– Салаам! – каза той.

Ами нямаме салам, мойто момче, но пък си симпатяга, така че ще ти щракна една снимка.

Самото село не впечатляваше с нищо:

Стигнахме до църквата

Тя е най-големия съхранен архитектурен обект, построен от кавказкитеалбанци.

На това място са се провеждали ритуални погребения още преди 3000години пр. Хр.

Самата църква е построена в края на 12-ти, началото на 13-ти век.

На тези земи в продължение на около 1000години е съществувала държавата Кавказка Албания.Няма абсолютно нищо общо с държавата Албания в Европа, нито с народа й.

Кавказка Албания

спира да съществува през 8-ми век сл. Хр., когато по-голямата част от нейната територия е превзета от Персийската империя. Голяма част от кавказките албанци приемат исляма и постепенно се претопяват, като днес не съществуват като народ, нито пък езикът им е запазен.

Самата църква. Като цяло любопитно място, но откровено казано тук не ни беше много интересно.

Още един поглед към село Киш.

Едни обиграни момчета от селото.

Слязохме обратно до Шеки и отскочихме до центъра

за ядинье и пийнье преди да се отправим към Баку.

В центъра на Шеки:

Култова стоянка за таксита в центъра!

Контактувайки си с местните в тази част на страната се потвърди впечатлението ми, че тук хората говореха руски доста по-зле, отколкото в Грузия и в Армения. В Баку обаче ситуацията беше различна.

Пътят от Шеки към Баку

минава в подножието на планинската верига Голям Кавказ.

По пътя не липсваха интересни срещи и колорит.

Един азербайджански каубой

Шофьор на ГАЗ-ка, с когото се срещнахме на една бензиностанция.

В Азербайджан правеше силно впечатление

култът към личността на покойния бивш президент Хайдар Алиев

Синът му е президент в момента. Може би ще си основат династия. Името на Хайдар Алиев е навсякъде в страната – билбордове, улици, площади, паркове, дори международното летище в Баку.

– Йок джам? – Йок проблем!

Наближавайки Каспийско море

релефът стана интересен… един такъв полупустинен.

Селата също изглеждаха по-особено. Не успях да снимам хубаво някое от тях, но на моменти малко започнахме да се чувстваме все едно сме в Близкия изток:

Трима „дружелюбно изглеждащи“ челяци си чакат автобуса под зоркия поглед на бащата на нацията

Едно кратко клипче от влизането ни в Баку. Специално пуснахме местно радио с идеята да създадем атмосфера

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Азербайджан – на картата:

Азербайджан

Booking.com

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)

Лиценз: Всички права запазени

Дадох ти дом, когато беше сам.
Прибирам се радостен, защото си там.
С развята опашка, моя радост си ти,
и само се питам: Кой кого спаси?

Блек и Нойзи

При хората, които ги отгледаха от новородени остават двете братчета Блек и Нойзи!

Алесандро и Федерика спасиха живота на 5 изхвърлени новороденикато ги взеха у дома за цял месец. Междувременно прекрасните италианци осиновиха хронично-болния Фигарои го научиха да живее в апартамент с котка.

Раздялата с малките беше трудна. И тъй като нямаше как да си оставят и 5-те, осиновиха Блек и Нойзи! А пък другите три братчета на малките късметлии са вече при нас в очакване на своя ред за щастие.

Лъки

2-годишното, изоставено джак-ръсел териерче Лъки намери своите хора. Юнакът се прибра у дома с Йорданка Богоева, където ще бъде изтощаван от игри и разходки с три прекрасни дечица!

Илина

3-месечното тигърче Илина намери своето място в сърцето на усмихнатата студентка по ветеринарна медицина Мария Росолату.  На добър час!

Илияна

Сестричката на Илина, Илияна вече се казва Роузи и живее страхотен нов живот с Робърт Хюстън за радост на милата му дъщеря! Двете момичета се харесаха веднага, а ние сме сигурни, че това е началото на една страхотна дружба.

Зара

Зара и Кара са две грамадни момичета, осиротели след смъртта на грижовния си стопанин. Приехме ги след като бяха останали дълго сами в пустия двор, мили и добри, но големи и черни – кучета, които не намират лесно дом.

За наша голяма радост, 2-годишната Зара вече се царува в двора и живота на Стефан Иванов, за голяма радост на дъщеря му – Ралица.

Сара

Осиновена е и горката 10-годишна Баба Пит! Намерена ударена от кола, след като стопанинът я изхвърлил пред приюта, възрастната питбулка ще изживее дните си с Надя Спасова.

Надя познава Сара отдавна – тя е съседка на човека, който я е изоставил на нашата улица. Когато кучето изчезнало, тя го разпитала къде е Сара и дойде да я намери при нас. Охлузена, много нещастна, но все пак – жива. Когато Сара се възстанови, Надя я взе у дома и и обеща – никога повече да не се разделят.

Арчи

Когато природата е създавала Арчи, тя му е дала голямо мечешко тяло, рошавост като за трима и тъкмо се е канела да сипе мъ-ъничко доброта, когато изпуснала цялата колба и БАМ! Арчи се сдобил с гушкавост за десетима и доброта и игривост за двайсет кучета наведнъж!

100 БИРИ- AnimAle

За негова и наша огромна радост, Арчи намери своите хора – по алпийските ридове на далечна Австрия.

Бъди щастлив, Арчуне! Липсва ни твоята усмивка, мило момче. Но като знаем, че грее още по-силно в новия дом, преглъщаме тъжното и си те представяме как търчиш по планините с вечно развята за поздрав опашка…

Thank you, Sandra! 

Лиценз: Всички права запазени

Две прекрасни нови семейства направиха празника още по-добър и нежен като събраха дарения за 200-те муцунки, намерили подслон в приют Фермата!

Велислава и Стоян

200 лева дарения вместо бързо-увяхващи букети, събраха сред гостите на страхотната си сватба Стоян и Велислава.

Прегръщаме ги топло и им пожелаваме един дълъг и истински щастлив семеен живот, изживян с усмивка, в обич и охолие!

Михаела и Иван

Цели 500 лева за добрите кучета на приюта събраха гостите на красивата сватба на Михаела и Иван.

Благодарим ви, мили хора, помогнахте ни в толкова труден момент! Нека любовта да грее завинаги във вас. Да сте рамо до рамо, ръка за ръка, сърце до сърце – до края на света!

Дарения вместо цветя

“Дарения вместо цветя“е проста концепция: на важно събитие (като например – сватба, или рожден ден – в общи линии всичко, което включва покана), поканата към госта е съпроводена с кратко пояснение „Моля, не купувай цветя, а остави „букета“ си в касичката за дарение на входа“.

Така – вместо десетки букети (които ще увяхнат след ден-два), на едно място се събират смислени, немалки дарения за кауза, която вълнува. И парите не изчезват заедно с боклука от събитието, а се превръщат в нещо смислено, нещо добро.

Дали ще е нашата кауза – животните без дом; или ще е друга… има толкова голяма нужда от щедрост и добрина в нашия свят – винаги ще се намери добро същество в беда.

Поздравяваме и прегръщаме всички, които са осъществили идеята „Дарения вместо цветя“

Лиценз: Всички права запазени

В  решение от 21 септември 2017 г. по делото Axel Springer SE & RTL Television GmbH v Germany( 51405/12) Европейският съд по правата на човека единодушно реши, че няма нарушение на член 10 (свобода  на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека. В състава е и българският съдия Йонко Грозев.

Съдебен акт, издаден в Германия,   забранява публикуването на изображения, с които може да бъде идентифициран обвиняемият в наказателен процес за убийство. Съдът за правата на човека приема, че националният съдия внимателно е балансирал противоположните интереси,  преследваната от мярката цел  –  защита на личната неприкосновеност на обвиняемия (който не е бил публична личност)   по време на процеса  – е оправдана. 

Фактите

Жалбоподателите са  издателство Axel Springer SE   и   RTL Television GmbH. Те отразяват съдебен процес срещу С., признал на полицията, че е убил родителите си и  обвинен в убийство.   Фотографи от двете дружества присъстват на съдебните заседания. Преди началото напървото заседание  председателят на съда напомня презумпцията за невиновност и  информира журналистите, че лицето трябва да бъде направено неидентифицируемо на изображения, които ще се публикуват.  Няколко дни след първото заседание председателстващият съдия изпраща и мотивирана заповед до редица журналисти, като заявява, че само фотографите, дали  уверения, че  на техните снимки лицето С. ще бъде неидентифицируемо, например чрез размиване  на образа,  имат разрешение да правят снимки.  Той отбелязва по-специално, че правото на защита на личния живот  на С.   надвишава  обществения интерес от информираност за процеса.

Медиите са възразили, че С. е признал   престъплението в първия ден от производството. Възражението е отхвърлено. Междувременно С. е осъден за убийство.  Axel Springer SE   и   RTL Television GmbН   подават жалба за нарушение на чл.10 – свобода на изразяване.

Решението

Съдът отбелязва, че заснемането не е било ограничено. Ограничението засяга само публикуването на изображения, в които С. може да бъде идентифициран.
Относно балансирането на права: ЕСПЧ напомня критерии, които се прилагат при балансирането на конкурентни права –  приносът към дебати от обществен интерес, степента, до която засегнатото лице е известно, влиянието върху наказателното производство , обстоятелствата, при които са направени снимките, съдържанието, формата и последиците от публикацията, както и тежестта на наложената санкция [42].

С. несъмнено не е публична фигура.  Информацията за физическия вид на С. не би могла да допринесе  за разискването на случая. Липсва преобладаващ обществен интерес.

С. не търси известност, не е давал съгласие за медийно отразяване, но като обвиняем е принуден да присъства на процеса. Съдът намира, че при дадените обстоятелства има силна нужда да се защити личната му неприкосновеност.
 
Що се отнася до факта, че С. е признал за престъплението,  признаването само по себе си не спира действието на презумпцията за невиновност по време на съдебен процес. Това се налага още повече, тъй като С. страда от шизоидно разстройство на личността. 

И накрая, трябва  да се вземе предвид, че публикуването на изображения, в които ответникът би могъл да бъде идентифициран, може да има отрицателни последици за   социалната рехабилитация на лицето, в случай, че бъде осъдено.

Няма  нарушение на ЕКПЧ.

Съдът напомня в решението, че в тази област е издадена препоръка  Rec(2003)13на Комитета на министрите на Съвета на Европа, и в частност напомня Принцип 8.

Принцип 8 – Защита на личния живот в контекста на продължаващото наказателно производство

Предоставянето на информация за заподозрени лица, обвиняеми или осъдени лица или други лица в наказателното производство следва да зачита тяхното право на защита на личния живот в съответствие с член 8 от Конвенцията. Особена защита следва да се предостави на непълнолетни лица или други уязвими лица, както и на жертви, на свидетели и семейства на заподозрени, обвиняеми и осъдени. Във всички случаи следва да се обърне особено внимание на вредното въздействие, което може да има върху лицата, посочени в този принцип, разкриването на информация, позволяваща тяхното идентифициране.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) в решение по дело  Ghiulfer Predescu v. Romania  обсъди защитата на свободата на изразяване по време на телевизионни дебати.

Журналистка участва в телевизионно предаване на национална телевизия заедно с кмета на Констанца. Обсъжда се насилие в крайбрежния курорт Мамая. По време на предаването журналистката твърди, че кметът е лично свързан с престъпни  кланове, действащи в района. Кметът настоява, че твърденията на  Предеску относно конкретни факти не са   проверени и доказани и, като свързва името му с престъпни групи, журналистката сериозно засяга доброто му име. Решението на съда по казуса е в полза на кмета.  Журналистката е осъдена да плати обезщетение (около 10 000 евро)   и да публикува за своя сметка съдебното решение в два вестника.

Въпросът пред Европейския съд по правата на човека се състои в това дали националните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, защитавана от чл.10 ЕКПЧ,  и защитата на доброто име –  право, което като аспект на личния живот  е защитено от чл. 8 ЕКПЧ.

Стандарти

Съдът напомня първо, че става дума за политическо слово и политическото слово е силно защитено. Когато се водят дебати по въпроси от обществен интерес, както в случая,   се допускат критики в по-широки граници   по отношение на държавен служител или политик, действащ в негово публично качество, отколкото във връзка с частно лице.

Журналистическата свобода обхваща иевентуално преувеличаване или дори провокация. По-специално ЕСПЧ отново заявява, че свободата на изразяване е приложима и към “информация” или “идеи”, които обиждат, шокират или смущават.

В ситуации, в които   е направено фактическо изявление, по отношение на което има недостатъчно доказателства, но журналистът обсъжда въпрос от истински обществен интерес, се проверява дали журналистът е действал професионално и добросъвестно. Защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите във връзка с отразяване на въпроси от общ интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестноза да предоставят точна и надеждна информацияв съответствие с етиката на журналистиката.  Впрочем подобен е и американският стандарт в New York Times Co. v. Sullivan, 376U.S.254.

Съдът трябва също така да провери дали местните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, предвидена в чл.10, и защитата на доброто име на засегнатото лице  – право, защитено от чл. 8 от Конвенцията.  ЕСПЧ   определя редица критерии, които трябва да бъдат взети предвид, когато правото на свобода на изразяване се балансира спрямо правото на зачитане на личния живот (вж Axel Springer AG срещу Германия   39954/08,  Von Hannover срещу Германия (№ 2)  40660/08 и 60641/08 и др.)

На последно място, естеството и тежестта на наложените санкции са също фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на пропорционалността на намесата. Както вече изтъква Съдът, намесата в свободата на изразяване може да има смразяващо  въздействие върху упражняването на тази свобода.

Решението

Съдът подчертава функциите на медиите: със сигурност между тях е функцията да предупреждават обществеността за предполагаеми злоупотреби от страна на  държавни служители и политици на изборни длъжности.

Форматът   е предназначен да насърчава обмен на мнения и  аргументи по такъв начин, че изразените мнения да се противопоставят един на друг и дебатите да привличат вниманието на зрителите. При живо предаванепо телевизията   възможността  да се преформулира,  прецизира или да се оттегли каквото и да било изявление е ограничена.

В случая изявленията на журналистката са имали достатъчна фактическа основа, тъй като се основават на информация, която вече е била известна на широката общественост – а именно статии и журналистически разследващ материал, публикуван преди това за кмета.

ЕСПЧ е на мнение, че нищо в случая не предполага, че твърденията на журналиста са били направени с други мотиви, а не добросъвестнои в преследване на легитимна цел   обсъждане на въпрос от обществен интерес.

Накрая ЕСПЧ отбелязва, че обезщетението е с изключително висок размер, способен да има  смразяващ и възпиращ ефект върху свободата на изразяване.

В заключение: Стандартите, приложени от националните институции, не   гарантират справедлив баланс между съответните права и свързаните с тях интереси.  Намесата в свободата на изразяване не е  необходима в едно демократично общество  по смисъла на член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на чл. 10  ЕКПЧ.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

В решение по делото Halldorsson v. Iceland  Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) заявява, че журналист, отговорен за телевизионна новина, която засяга доброто име на идентифицируемо публично лице, трябва да може да докаже, че е действал добросъвестно, що се отнася до точността на твърденията в новината. Журналистът не може да се позовава на тайна на източниците на информация, когато не може да представи доказателства за сериозни обвинения. И в по-ранни решения ЕСПЧ вече е посочвал, че правата на журналистите могат да ползват тези, които действат добросъвестно и според стандартите на отговорната журналистика (вж Pentikainen v Finland).

Жалбоподателят е журналист, работещ в новинарската редакция на Исландската национална телевизия (RUV). Телевизията  излъчва серия от новинарски предавания за сделка  от около 20 милиона евро между исландско дружество и компания   в Панама. Съобщава се, че са замесени трима исландски бизнесмени (A, B и C). Показани са техни снимки заедно с текст  „разследва се”, придружен от съобщението, че властите разследват случая. В друга новина  снимки на А, Б и С са показани над карта на света, като купчинка пари се прехвърлят визуално върху снимките на мъжете, като се споменава, че парите са в “джобовете на тройката”. Обобщение на съдържанието на излъчваните новинарски материали е публикувано и на интернет страницата на RUV. След излъчването на новините единият от засегнатите А   отрича всяка връзка с предполагаемата заподозряна сделка.  По-късно А подава дело срещу клевета срещу Свавар Халдорсон,  автор на новините.    Халдорсон е осъден да заплати на А около 2,600 евро като обезщетение за неимуществени вреди.

Пред Европейския съд по правата на човека Халдорсон поддържа, че изявленията в новините не са  засегнали  А,    не са клеветнически и не се твърди, че А е виновен за финансово престъпление или други действия, наказуеми от закона.
Стандартите

В съответствие с констатациите на националните съдилища ЕСПЧ потвърждава, че новините действително съдържат сериозно обвинение за незаконни и престъпни деяния; следователно ЕСПЧ е на мнение, че спорът изисква проучване на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване

Принципите, които се отнасят до въпроса дали “в демократичното общество е необходима намеса в свободата на изразяване”, са добре установени в практиката на Съда (вж Delfi AS срещу Естония). [37].

Съдът е постановил, че доброто име  на дадено лице, дори ако е критикувано в рамките на обществен дебат, е част от неговата лична самоличност и психологическа неприкосновеност и следователно попада в приложното поле на неговия “личен живот” “. За да влезе в действие член 8, атаката срещу личната чест и доброто име  трябва да е достигнала определено ниво на сериозност.  [38].

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи проверка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Накрая, Съдът напомня, че в зоната на преценка на националните власти   са необходими сериозни мотиви, за да не се приеме  становището на националните съдилища.   [40].

Решението

ЕСПЧ е съгласен, че А трябва да се смята за публична фигураи че предметът на спорните новинарски материали е въпрос от обществен интерес.

Съдът потвърждава   заключенията на Върховния съд на Исландия, че Халдорсон не е действал добросъвестно. Не е потърсил информация от А, докато подготвя новината. ЕСПЧ отново заявява, че защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите по отношение на докладването по въпроси от общ интерес, зависи от условието те да действат добросъвестно и на точна фактическа основа и да предоставят  надеждна и точна  информация в съответствие с етиката на журналистиката.

Съдът посочва, че не намира  основания журналистът да се отклони от   задължението си  да проверява фактическите изявления, които засягат доброто име.

Отхвърлени са аргументите на Халдорсон, които се отнасят до правото  да запази поверителните си източници и документацията, послужили за изготвяне на новините. ЕСПЧ потвърждава, че защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на медиите, липсата на защита ги демотивира да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществено значение.   ЕСПЧ пояснява обаче, че  простото позоваване на защитата на източниците не може да освободи журналист от задължението да докаже достоверността на твърденията, или да има достатъчно основания за сериозни обвинения от фактически характер – задължение, което може да бъде изпълнено, без непременно да се налага да се разкриват източниците.[51]

И накрая, ЕСПЧ не смята, че финансовата компенсация и изплащането на разноските по вътрешното производство са прекомерни или  с възспиращ ефект  върху упражняването на свободата на медиите. Според Съда потенциалното въздействие на медията е важен фактор при отчитането на пропорционалността на намесата. В това отношение ЕСПЧ напомня становището си, че аудиовизуалните медии имат по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии.

Върховният съд на Исландия е уравновесил правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот, взел е предвид критериите, определени в съдебната практика на ЕСПЧ,  действал е в рамките на предоставената му преценка и е постигнал разумен баланс между наложените мерки, ограничаващи правото на свобода на изразяване.

Поради това ЕКПЧ заключава с единодушие, че не е налице нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Вече е известно заключението на Генералния адвокат Бобек по дело  C‑194/16 Bolagsupplysningen OÜ Ingrid Ilsjan срещу Svensk Handel AB по преюдициално запитване от Естония.

Заключението започва описанието на фактите с известна поетичност:

Естонско дружество, извършващо дейност в Швеция, е включено в черен списък на уебсайта на шведска федерация на работодателите заради предполагаеми съмнителни бизнес практики. Както неизбежно се случва в епохата на анонимната храброст в интернет, всеизвестна със своя изтънчен стил, проницателно разбиране и сдържаност, уебсайтът предизвиква някои враждебни коментари от своите читатели.

Естонското дружество предявява иск срещу шведската федерация пред естонските съдилища . То се оплаква, че публикуваните данни засягат неблагоприятно неговата чест  и добро име и  иска от естонските съдилища да осъдят шведската федерация да поправи данните и да заличи коментарите от уебсайта си, както и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло вследствие на публикуваните в интернет данни и коментари.

Така се стига до преюдициално запитване на Riigikohus (Върховен съд, Естония) – по същество, по три въпроса: 

• Първо, могат ли естонските юрисдикции да установят, че са компетентни да разглеждат този иск въз основа на „центъра на интересите“ на ищеца — специално основание за компетентност, което Съдът досега е прилагал по отношение на физически лица, но не е по отношение на юридически лица?
• При утвърдителен отговор, второ, как следва да се определи „центърът на интересите“ на юридическо лице?
• Трето, ако компетентността на естонските юрисдикции се ограничава до случаи, в които вредите са настъпили в Естония, запитващата юрисдикция се пита дали може да задължи шведската федерация да поправи и да заличи въпросните данни.
  

Заключението

Бобек тръгва от констатацията, че съгласно съображение 15 от Регламент (ЕС) № 1215/2012  правилата за компетентността следва да са „във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника“.

След това посочва, че не вижда основание заразграничение между физическите и юридическите лица по отношение признаването на международна компетентност по дела във връзка с извъндоговорна отговорност за засягане на добро име –  по отношение на международната отговорност те следва да се третират еднакво.

Прегледът на досегашната практика – едновременният прочит на решения Shevill и eDate на Съда на ЕС

показва, че понастоящем в случай на твърдение за накърняване на репутацията чрез публикуване на данни в интернет ищецът, ако е физическо лице, разполага с възможност за избор между четири типа компетентни юрисдикции. Три от тях са „напълно“ компетентни: могат да се произнесат по искове за отговорност за цялата вреда. Четвъртият тип юрисдикции имат „частична“ компетентност: могат да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на тяхната държава. Напълно компетентни са съдилищата с обща компетентност (по местоживеенето на ответника) и тези с два вида специална компетентност (по мястото на настъпване на вредите, което в повечето случаи съвпада с местоживеенето на ответника, и по мястото, където се намира центърът на интересите на ищеца). В допълнение, възможно е съдилищата на всички останали държави членки да бъдат сезирани като частично компетентни, тъй като данните в интернет са достъпни във всички държави членки.

Бобек прави и обзор на практиката на ЕСПЧ – известно е, че  Съдът се е занимавал с доброто име на юридически лица, тук се цитира  Fayed v. the United Kingdom, но известно е също и  Steel and Morris v. the United Kingdom, където засегнатото лице е МакДоналдс.

Така стига до извода [60], че

 в правото на Съюза трябва да съществуват еднакви правила относно компетентността, въз основа на които да се определи компетентният съд по искове като разглеждания в главното производство.

В заключение:

„–      Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) следва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права на личността са били нарушени чрез публикуване на данни в интернет, може да предяви иск за всички претърпени вреди пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.

–      Центърът на интересите на юридическо лице се намира в държавата членка, в която това лице извършва основната си професионална дейност, при условие че данните, за които се твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат неговата професионална дейност в тази държава“.[131]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

В Официален вестник на ЕСот 18 септември 2017 г. – информация за интересно преюдициално запитване от Германия, спорът е между организация за колективно управление на права и Google.

Преюдициално запитване от Landgerichts Berlin (Германия) — VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH/Google Inc.

(Дело C-299/17)

(2017/C 309/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH

Ответник:Google Inc.

Преюдициални въпроси

Eто какво пише Ройтерс по въпроса: германски издатели подадоха жалба срещу Google с искане търсачката   да плаща на издателите, за да показва  статии онлайн, заяви говорител на VG Media – консорциум от около 200 издатели.  Google   не иска да плати, за да използва  публикациите.  Затова предявяването на граждански иск пред компетентния съд е единственият начин да се приложат  издателските права (ancillary copyright) по отношение на Google”, каза говорителят на VG Media.

Имат си закон – ще си го прилагат.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Ей на това му казвам аз истински театър – малка, камерна пиеса за двама актьори, с малко декор и ОГРОМЕН ТАЛАНТ, който да изпълва пространството, да заразява, да те сграбчва в началото и да не те пуска до края на представлението, когато се колебаеш дали да се смееш широко или да си поплачеш.

На пръв поглед лек и приятен текст на Сантяго Карлос Овес, адаптиран за сцена от Жорди Галсеран. Конфликт между поколенията, но поднесен умело и на пръв поглед леките шеги, на които първо се смееш, после те карат да се замислиш.

Меглена Караламбова е не изключителна, тя е учебник по театър. Георги Къркеланов изглеждаше през цялото време като глътнал бастуна (въпреки че героят му по пиеса не е такъв), но цялостното усещане след края е отлично.

„Разговори с мама“ се оказа отличен финал на моите посещения на тазгодишното издание на „Сцена на кръстопът“.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Лиценз: Всички права запазени

Лиценз: Всички права запазени