Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all 45645 articles
Browse latest View live

Стойчо Димитров: Из Мароко с велосипед (2): От Лараш до Мекнес

0
0

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, а днес ще минем от Лараш до Мекнед.

Приятно четене:

От Лараш до Мекнес

част втора на

Из Мароко с велосипед

Днес отново се събудих рано. Сложих да си направя кафе, докато събирам багажа, и към 9 бях готов да потегля. Времето отново беше облачно, така че приготвих дъждобрана да ми е под ръка. Все пак се надявах да не вали, мислех ,ако мога, да намеря някое местенце вечерта и да спя на палатка, че последните 2 дни разходите ми бях доста по- високи от очакваното.

Лараш – Мароко с велосипед

Пътя се издигаше и спускаше по малките хълмчета и като цяло беше много готино, времето беше леко хладно, но за каране на колело- екстра. По непонятни ми причини не можех да поддържам висока скорост, едва се движех с 15 км/ч по равното, но всичко наоколо е много зелено и приятно за окото, така че свих философски рамене и продължих да въртя педалите.

Лараш – Мароко с велосипед

Почти на всеки километър имаше паянтови навеси, откъдето можете да си купите торбичка с печени фъстъци, но имайте предвид, че нормалната им цена е около 2 – 3 дирхама, което не им пречи да ви искат 10

Лараш – Мароко с велосипед

Лараш – Мароко с велосипед

Изобщо цялата

тази зеленина ми действаше много релаксиращо

От близо 10години живея в Малага и определено ми харесва, но естествената зеленина тук е много кът…

Постоянно подминавам малки махалички, табели с имена не видях никъде. Редовната гледка е – купчина схлупени и лошо поддържани къщи и измежду тях се белее прясно боядисаното минаре на джамията. Почти навсякъде край пътя има хора, очакващи поредното такси да ги закара до за където там са тръгнали.

На едни 20км (грубо) преди Лараш спрях в една такава махала да пия чай (за пръв и единствен път ми взеха само 4дирхама, обикновено е 6 – 7), по картата виждах, че Ликсус, руини на стар римски град, е точно преди града и ми се щеше се постопля малко, защото времето позахладня.

Лараш – Мароко с велосипед

Изобщо цялата тази зеленина ми действаше много релаксиращо. От близо 10години живея в Малага и определено ми харесва, но естествената зеленина тук много кът…

Постоянно подминавам малки махалички, табели с имена не видях никъде. Редовната гледка е- купчина схлупени и лошо поддържани къщи и измежду тях се белее прясно боядисаното минаре на джамията. Почти навсякъде край пътя има хора, очакващи поредното такси да ги закара до за където там са тръгнали.

На едни 20 км (грубо) преди Лараш спрях в една такава махала да пия чай (за пръв и единствен път ми взеха само 4дирхама, обикновено е 6 – 7 ), по картата виждах, че Ликсус, руини на стар римски град, е точно преди града и ми се щеше се постопля малко, защото времето позахладня.

Лараш – Мароко с велосипед

Навсякъде из северно Мароко можете да видите тези моторетки. Сравнително евтини са, нови струват около 1 500евро, и се използват за превоз на всичко, включително и на хора. Само дето за хора са ги покрили с чергила и са им сложили по една пейка от всяка страна, доколкото успях да видя. На юг и из планините също се намират, но не толкова много. Но от друга страна забелязах, че

отвъд планините Атлас страната е доста по- бедна

Лараш – Мароко с велосипед

Как да е, изпих си аз чая и потеглих.

Преди Лараш гледам табела „Ликсус – 5км“.

Уф…сериозен баир, ама като го помислиш, после ще се спускам, така че все съм на далавера.

Лараш – Мароко с велосипед

А пък това спускане си беше великолепно, дълъг склон, красива гледка, а и облаците се бяха поразсеяли и слънцето напичаше приятно. Само дето руини не виждам…
Тъкмо около 5км след табелата, зад един завой, се появява арка „Welcome in Lixus Resort“… Мамка му, скапан хотел.. а табелата за него беше стандартна пътна табела… Намерих един възрастен градинар и се опитвам да му обясня какво търся, разбра ме човека и ми посочи че трябва да се върна по целият склон нагоре, до табелата, която ме обърка, и да продължа в посока към града. Върнах се аз отново и гледам наблизо спряла кола, минах да питам отново, а момчето ми сочи хълм на 50-тина метра и ми вика – Там е, но е затворено за туристи, съжалявам.

Лараш – Мароко с велосипед

Лараш – Мароко с велосипед

Ами добре, поемам към Лараш тогава. Беше около 1след обяд, а бях минал само 40км. Трябваше да се отбия до някое магазинче за хляб и продукти.
На влизане забелязах старо укрепление и се отбих да го разгледам.

Лараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

Всичко беше изоставено на разрухата и времето. Не се забелязваха никакви усилия за възстановяването му, а самият вход беше превърнат в бунище. Видях оттам да излиза едно младо семейство с деца и съвсем невъзмутимо си газеха през боклука.

Лараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

Всъщност

Лараш,

сравнение с Асилах, бешестрашно мръсен и неподдържан град.

Докато се разхождах по кулите на укреплението под мен видях двама велотуристи, спуснах се на бегом да се опитам да ги засека, но не можах за съжаление. Нямаше да е лошо да обменя малко информация, пък кой знае- ако се движим в една посока…

Поогледах се по околните улици и като не ги открих затърсих магазин. Спрях до една сладкарница да питам, влизам вътре, зад витрините едни красиви пасти, само като ги гледаш да ти се прияде. Пък като се приближиш и видиш десетките мухи накацали по тях…гадно. Ама явно не им пречеше, защото си купуваха. Намерих си магазинче и си купих два хляба- по един дирхам всеки- ама се сетих, че и вода нямам, та му викам – дай две бутилки насам. Хоп, 13дирхама… скъпа тази вода бре. Впоследствие видях, че навсякъде в Мароко минералната вода е скъпа- минимум 5дирхама (50цента) за бутилка.

Пообиколих още малко, реших че няма нищо друго интересно и

потеглих в посока Ксар ел Кебир

На изхода на града видях голям супермаркет и влязох да си купя олио и сол, нямах, а в малките магазинчета не знаех как да си поискам. Обикновено са като нашите квартални магазинчета в блоковете – малко коридорче преградено с дъска и ти сочиш какво искаш.

Лараш – Мароко с велосипед

Търговски център, като всеки друг в Европа, само не се сетих да погледна алкохол дали има. Основната разлика бе, че почти нямаше купувачи, но може да съм уцелил и неподходящ час. Оттук си купих и една голяма франзела за 3,7дирхама, покрита със сусам, още като излязох от магазина отчупих едно голямо парче от нея и я почнах. Вкусно…, а и карането нещо почна да спори..

Лараш – Мароко с велосипед

Пътят продължаваше да се изкачва и спуска по ниските хълмчета, слънцето напичаше леко, всичко наоколо беше зелено, а на мен ми беше леко на душата…

Лараш – Мароко с велосипед

По едно време гледам табела „Ксар ел Кебир – 6км“ наляво, а

направо – Мекнес

Е, мен град не ми трябва, така че продължих напред, оглеждайки се за къмпинг. Само дето терена около мен се попромени.Около мен продължаваха да са все същите хълмчета, но вече всичко беше разорано, нямаше горички в които да се скатая.

По едно време, към 5някъде, подминах едно голямо струпване на заведения и магазинчета. нямаше нито разклон на пътя, нито къщи на някакво селце наблизо, бензиностанция нямаше дори. Само един изоставен хотел. Спрях се да питам дали има къмпинг, човека разбираше малко английски и ме пита имам ли палатка. Имам викам, място да я разпъна ми трябва. Показа ми къде мога да я опъна в една градинка зад самият хотел. „Колко ще ми струва“ питам /Тома Неверни ставам вече/, а той – нищо, гратис е. Хее, мой човек си!

Тъкмо бях почнал да я разпъвам и идва пазача на паркинга на близкото заведение /оказа се, че първият е сервитьор в него/ и ми вика да ида с него. Тук било шумно /имаше някакъв компресор баш до мен/, а и можело да завали. Закара ме откъм фасадата на хотела и ми посочи някакъв стар вход/ преграден наполовина с барплот, зад него спокойно да си опъна палатката. Мерна се пак сервитьора и го питам /имах само 40 дирхама с мен/, колко струва един таджин, че барбекюто беше на 20тина метра и ми пълнеше устата със слюнка.. Ами 40дирхама вика, охооо, вечерят готова. А таджина беше доста добър, количеството беше достатъчно голямо, че да си помисля, че може да ми се опре /не успя!/ и както бях гладен…. Ами какво няма да съм, оказа се, че съм минал 95км, а май само франзелата от супермаркета бях изял.

През нощта беше доста шумно заради преминаващите камиони, а и някаква разгонена котка се въртеше наоколо, ама спах добре въпреки всичко. Събудих се много рано, беше още тъмно, предполагам около 6 някъде. Не ми се ставаше, но ми беше скучно, пък и малко хладно, така че станах да си направя кафе. Поразмърдах се и се появи пазача, държеше един голям фенер да ми свети. Е, повече ми пречеше отколкото да помага, ама сърце не ми даде да му го кажа.

По едно време започна да ми показва с жестове миене на лице и да сочи нанякъде. А, идеално, води. Закараме той до едни чешми и аз оволен почнах да се плискам, а той но но но… и изчезна с една кофичка към стайчето си. А там един огромен чайник /сигурно 20литра/ сложен на една добре разпалена жар. Наля ми гореща вода в кофичката и ми я даде да си я разредя с хладна. Браво бе пич, направо се съблякох до кръста и спокойно си се поизкъпах. Голям кеф ви казвам.После отидох да си изпия кафето и събера багажа. Беше почнало да се развиделява, а човека седеше край мен, просто за компания. Предложих му кафе, но отказа. Шукрам приятелю, първият мароканец, направил нещо за мен без нищо да иска в замяна.

Лараш – Мароко с велосипед

Днес ми е леко на душата и километрите се топят с лекота. Пие ми се чай, но трябва да изчакам до следващият град за да обменя пари, а той е чак на 30км от мен – Сук ел Арба.

Сук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипед

По пътя се натъкнах на тази гледка…

Сук ел Арба – Мароко с велосипед

Личеше си, че овцата е ударена от кола и захвърлена край пътя. Странното бе, че овчарят, 30-ина метра по нататък, я беше зарязал ей така на кучетата.

Сук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипед

Навсякъде из северната част на страната виждах тези птици, не ги знам какви са, но 2/3 пъти ги видях кацнали върху трупове, та явно им се услажда месцето.

Още на входа на

Сук ел Арба

видях банка. Влязох да обменя пари, а човека ми вика, че нямам нужда да влизам за това и излезе за да ми покаже как да обменя през банкомат. Наистина се оказа доста лесно, та да знаете- доста е лесно, има избор между френски и английски език.

Седнах да пия чай, за пръв път ми го поднасят без листа мента. В последствие разбрах че го пият с мента само когато е много горещо, защото охлаждала. Чаят е много сладък, поднася се с бучка, две захар, ако устата ти все още не е залепнала от сладост, както и /слава богу/ чаша вода. Почивах си и си мислех, че днес няма да стигна Мекнес. Малко преди да вляза в градчето видях табела, че остават още 106км, но пък това значи, че ще съм там на следващият ден сутринта и ще имам повечко време да го пообиколя.

Сук ел Арба – Мароко с велосипед

Допих си чая и потеглих. Пътя отново спореше и поддържах оста добра скорост. Често задминавах каруци и други колоездачи. Да, тук велосипеда се ползва масово, основно от ученици обаче. Не беше рядкост да задмина група от 20 – 30млади момчета и момичета на колело. Е да, колелата бяха неподдържани, ръждясали, с криви капли, често без никакви спирачки…но ги карат..е, поне докато не се видят с пари за моторетка. А тук е пълно с малки моторетки – от онези, с педалите.
Повечето хора са добронамерени, махат ти весело с ръка, окуражават те, често се чува „тре биен“.. Подминаваш стадо овце с две момчета около него. Едното те вижда и ти маха, а ти отговаряш. Зад теб се чува „мосю, мосююю“, обръщаш се да видиш какво става, а то другото те вика за да видиш, че и то те поздравява.

Сук ел Арба – Мароко с велосипед

Хълмовете са изчезнали, наоколо е все така зелено, само дърветата край пътя са изчезнали. За съжаление изчезна и асфалтираният банкет, който си беше голямо удобство. А най- лошото – пътят се опна прав като стрела, ни завой, ни дявол… въртиш педалите и имаш чувството че седиш на едно място, много тегаво.
От време навреме, между селата, се присъединява някой колоездач и почва да ми говори. „Не говоря френски мой човек, съжалявам“…няма проблеми, те продължават да те гледат усмихнато и да си говорят там, каквато тема са захванали и така до следващото село или разклонение, малко след което те поема някой друг. По едно време решавам, че съм много уморен, поглеждам часовника, а то минава 2след обяд. А съм тръгнал още в осем и съм спрял само веднъж за половин час, нормално.

Сук ел Арба – Мароко с велосипед

Виждам бензиностанция с кафене и спирам. Келнера разбира малко испански, поръчвам си чай и питам за кускус, ама нямат. Баси, още не съм намерил къде да го опитам този известен кускус, ама има време. Питам го какво има за ядене, а той ми показва шишчетата и нещо мароканско имали, сочи ми месомелачката и току смляна кайма. Давай мароканското, викам, ще го пробвам. Оказват се вкусни малки кюфтенца (не като на дядо или на Наско, ама си бяха вкусни)
Плащам и с подновени сили кацам на педалите. Няколко километра по-късни стигам

Сиди Касим

На входа- дежурен полицейски пост. Питам за къмпинг –ноо, къмпинг – чак в Мекнес, 45–50 км по нататък. А хотел? Оиии, хотел ои. Ха, то добре, ама хотел неща, ще подминавам май.

Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипед

Сиди Касим е доста европейски

изглеждащ град. Тези снимки са от покрайнините му, но като цяло явно беше нов, с широки улици и булеварди, озеленени с красиви дървета, но някак не ме влечеше особено.

Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипед

Пътяt, излизащ от града, навлиза отново в хълмиста област, въртя педали покрай някаква река. Слънцето е ниско и лъчите му падат косо, правейки зеленото още по- наситено. Много е красиво, но вече е 4часа и трябва да намеря къде да опъна палатката.

Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

Не е лесно обаче, личи че съм далеч от обичайните туристически маршрути. През целият ден не съм видял нито един турист, нито една каравана, нито къмпинг.. а на диво ме е страх да спя, за да не ми откраднат колелото. Може би е безпочвен страх, но знам ли… Просто не мога да свикна че всичко около мен е като в цигански квартал, нямам доверие във хората, нещо, което трябва да преодолея, ако искам да открия онова Мароко, което търся.

Мекнес, Мароко

Карам. Табела „Мекнес – 30км“. Слънцето почти е залязло. Спирам до някакво малко заведение и питам за къмпинг. Човека не ме разбира правилно и пита „Волюбилис?“…викам си, ми и там искам да ида, сигурно ще има къде да спя наоколо, защо не. „Ои, Волюбилис“. Обяснява ми на френски, връщаш се на обратно 2км и там един малък разклон, хващаш надясно, има табела.

Сиди Касим – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

След отклонението от главният път започна стръмно изкачване около 2 – 3километра, както бях уморен не бях способен да го изкача въртейки педалите, така че слязох и почнах да бутам. Голям зор, но поне после следваше спускане. На високото ме подгони глутница от 5 – 6кучета и ме гони поне 2 километра, много досадни бяха, едното за малко да успее да обърне ремаркето ми и да ме събори от колелото.

Малко след това стигнах някакво селце, видях двама мароканци на пътя и ги питам за руините, а те ми викат- да бе, да, само на там, след 15 – 16 км…какви 16км бе хора, долу н табелата го даваха 14, трябва да са останали под 10… Е няма как, продължавам. Слагам фара, вече е почти нощ, и съм неприятно изненадан – батериите са почти празни, а забравих да взема резервни с мен. Сериозен пропуск, свети колкото светулка. Поне пътя е основно леко спускане, което е добре, защото на още 3пъти в тъмното ме гонят глутници кучета, скапана работа, шубето голямо.Вече не виждам почти нищо, така че слизам и почвам да бутам колелото, дано няма повече кучета.

Римските останки ги стигам чак към 7и нещо вечерта.

Няма хотел, няма къмпинг, няма…

Пазач обаче има. Обяснява ми, че хотелае на 2км по- нататък. Продължавам примирено да бутам. Небето е прекрасно. Не съм виждал толкова много звезди на куп от…. абе и аз не помня откога.. Красота.

Стигам хотела и ме застрелват – 50 €за вечер… луда работа, не е за мен. Ама, вика, влиза и закуска..Майна, за тая цена трябва да влиза и и вечеря, спа процедури, масаж, че и масажистка в леглото за през нощта, аланкоолу… ама нищо не казах, какво ли да кажа.. Видях табела за някакъв друг, дано там е по-нормално.

Като умрял съм, качвам е на колелото и подкарвам бавно. От една близка къща изкача човек с фенер и вика нещо. Спирам и го чакам. „С палатка ли си?“ , „Да“ „Ами ела тогава“ и си сочи градината на къщата. „Колко струва?“ викам, 50дирхама? Изобщо не споря, толкова съм уморен, че съм готов и 100 да му дам.

Разтоварвам колелото и опъвам палатката си, а той ми свети. „Гладен ли си?“ пита, „Искаш ли таджин“, ами да, ако има… Кани ме в единствената си стаичка. Има само едно легло, две парчета, плат край стените, върху които е наредил своите принадлежности /почти нищо/ и газов котлон с къкреща тенджерка. Яденето още не е готово, сядаме на леглото, той пали цигара, аз лулата. Казва се Фатах, не говори английски, но изненадващо успяваме да се разберем. Добре че знам някоя френска дума де. Казва че е предполагаемо на 66години. Когато се е родил баща му не го е записал при властите, та не е много сигурно. Ток няма, осветява се със свещи, продава фосили, отпред има малка сергийка край пътя. Има и голяма градина, сее си зеленчуци.

Таджина е готов и почваме да ядем. С ръка на сърцето мога да заявя, че през целият ми престой в Мароко това беше най- вкусният таджин, който съм ял. Фатах постоянно взима парчета хляб, отбира хубави мръвки, слага ги на хляба и ми бута в ръцете, яж яж..Трогнат съм. Наяждам се и отивам да спя.

Днес съм минал 132км.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

В Мекнес не е задължително да спите на палатка – ето малко изгодни оферти за хотели:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

Мароко

А можете да намерите и други хотели и хостели из цяло Мароко:


Booking.com

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


Тихомир Димитров: Пир

0
0

Димят скарите

Боговете пируват

Тълпите ликуват

Жреците сънуват

Световете лудуват

Тихомир Димитров 

Лиценз: Всички права запазени

Лидия Стайкова: Братя Карамазови

0
0

е доста дълга книга (поне 900 хартиени страници), но описаното в нея обхваща сравнително кратък период от време – няколко месеца от живота на трима братя и някои от техните съграждани в малко руско градче през 19 век – времена, на политически и икономически реформи, когато в Русия все повече хора поставят под въпрос Бог, размишляват за морала и свободната воля.

Карамазови имат трудни семейни отношения, наситени с противоречиви и силни чувства и заплетени с драматични взаимодействия с други хора. Книгата се чете лесно, но е мрачна и някак театрална. Не бих искала да преразказвам сюжета, тъй като не мисля, че много хора биха искали да знаят предварително какво ще се случи.

Докато я четох, отново си дадох сметка, че не знам нищо за Русия и че бих искала да знам повече. Бих прочела още книги на Достоевски, но не бих разчитала само на тях за да науча достатъчно за Русия. Ако съдя по „Братя Карамазови“, творчеството на Достоевски може да е дълбоко потопено в руското битие и душевност, но все пак поставя общочовешки теми и е на първо място литература, а не антропологическо изследване.

Как реших да чета Достоевски? Май стана заради Jordan B. Peterson, нашумелият напоследък канадски психолог, който често споменава творби на Достоевски в лекциите си и ако правилно си спомням, го смята за добър психолог. Вярно е и това, че Русия винаги ме е привличала и че отвреме навреме чета руски разкази и приказки и следя все повече съвременни руски художници и книгочитатели.

Дали бих препоръчала книгата? Не знам. На мен ми хареса, но не мисля, че би се харесала на повечето съвременни български читатели. Все пак можете да пробвате – намира се безплатно в Читанка.

 

Лиценз: Creative Commons Public Domain

Стойчо Димитров: Лазурният бряг с деца (10 ден): Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

0
0

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, НицаиМонако,продължихме в Кан, Антиб и Ез,в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, а за последно ходихме доАфриканския резерват Сижан– при лъвовете и слоновете. Днес ще тръгнем из каналите Миди, ще се разходим и Безие и Каркасон.

Приятно четене:

Ден 10

Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

07.07.2015 г.

част десета на

Лазурният бряг с деца

Заобиколени от толкова много очарователни плавателни канали нямаше начин да пропуснем да се повозим по тях и отново да минем през уникални по рода си съоръжения. Петя отново с много мъка беше извадила от къде и в колко часа

тръгва корабче от Безие

Имахме адреса на пристанището и часа на тръгване, бяхме сравнително близко, но искахме да стигнем поне 30 мин. преди потеглянето на корабчето, тъй като не беше много ясно как точно ще стане товаренето. Информацията беше най-оскъдната за цялото ни пътуване. Имаше няколко варианта за маршрути, като цените бяха строго неясни. Повечето варианти бяха пакетни с обяд и за цял ден. Ние не искахме цял ден и обяд, а и цената беше доста солена на човек. Имаше един вариант, който трябваше да ни закара до пристанище на 8км от началната точка и после да има осигурен автобус за връщане.

Хапнахме набързо и тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и се оказа отново, че има проблем с паркирането. Гледах някакви се бяха напаркирали в тревните площи и реших да се мушна там. Не ми беше много приятно, само си мислех как ще ми цопнат дебела глоба, но и местните там спираха. Слязохме до пристанището и междувременно се освободи едно нормално парко място, сложих Петя и децата да го пазят и изтичах да преместя колата. Така вече ми беше по-спокойно.

На снимките от интернет имаше извадени няколко корабчета, които обслужваха туристи. Едното беше паркирано точно в началото на пристанището. Когато пристигнахме нямаше никой и започнахме да се чудим дали сме на правилното място. В един момент започнаха да се раздвижват, показа се екипажа и започнаха да си подготвят корабчето. Насъбраха се хора и решихме, че няма грешка. Малко е затънтено това място и туристите бяха 100 %Французи, като изключим нас :). Повечето държаха някакви ваучери от туристически агенции и започнахме да се замисляме ще може ли да се качим свободно като си платим.

Корабче – Безие, Лазурен бряг, ФранцияКорабче – Безие, Лазурен бряг, Франция

По едно време изкараха една маса на кея и сложиха една много интересна кутия, тип детски сейф 🙂Застанаха две жени, едната се оказа капитана на кораба, другата и помагаше. Почнаха първо да привикват тези с ваучерите. Няколко човека си платиха пари и останахме ние и тук проблем. Не говорим френски и почнах да плещя на английски. Нищо не можахме да се разберем. Запоказвах им това, което Петя беше разпечатала от нета и се опитвах да им обясня, че искаме краткия курс. В крайна сметка капитанката 🙂извика някаква жена която говореше развален английски и някак си се разбрахме. До тук добре, но ни обясниха, че това го няма вече в програмата и може само пълния курс с обяда, цената обаче хич не беше добра, а и не разполагахме с толкова време. Вече си мислихме, че няма да може да се возим, което щеше да е провал, защото тези канали са изключително интересни и изживяването да плаваш по тях е неповторимо. Казахме, че искаме все пак до първото пристанище ако е възможно. След преговори между англоговорящата и капитанката все пак се съгласи да ни вземе на нейния кораб. Ако капитана казва не, няма как да се качим. Обявиха ни някаква сума пари, която ни устройваше и се натоварихме.

Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили,

Канал дьо Миди

е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Malpas) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.

Канал дьо Миди представлява 360-километрова мрежа

от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океанчрез 328структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.
Построен между 1667и 1694год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.
Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.

Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Канал дьо Миди като изключителен пример за проектиран пейзаж.

Канал дьо Миди има пет компонента

Общата дължина на водния път е 360километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.

Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.
По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които се контролирана стриктно.

Проектът претърпява много перипети и финансови кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70%поради множество неочаквани проблеми.

Ето го и първия шлюз, през който трябва да се качим едно ниво нагоре. По-късно във видеото ще видите как се плава по канал.

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Вече сме вътре, няма помпи, има само врати и малки шлюзове, които се отварят и пълнят големия на гравитационен принцип. Съоръжението е направо уникално и на времето си е работило точно така без нужда от ток, просто всичко се е отваряло ръчно, а сега е с хидравлични бутала.

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Ето ги и пътниците

Канал дьо Миди, Франция

Има малка къщичка с оператор, който следи издигането или спускането и отваря шлюзовете

Както и преди споменах, във Франция жените изпълняват мъжките задължения. В случая

екипажа на кораба беше смесен,

няколко мъже и няколко жени. Мъжете ги видяхме в началото и това беше, те си седят в кабината и управляват кораба от вътре, жените тичат скачат, връзват въжета и направляват кораба. Капитанката, хърбава но жилава на всеки шлюз изскача, връзва кораба с едно въже и по начина показан на следващата снимка държи целия кораб да не ходи назад докато се пълни с вода шлюза. Разбира се от вътре помагат и малко с двигателя. Мъжът, който си говори с нея е оператора на този шлюз и не ѝ помага, просто разговаря докато се напълни достатъчно за да преминем, а пък женицата си се напъва като глист на сламка да удържа кораба 🙂

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Изравнихме се и потегляме

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Има много спрени яхти тип кемпър отстрани и чакат да преминат през шлюза

Плавайки по канала се откриват и първите гледки към града – тук Катедралата на Безие

Катедралата на Безие, ФранцияКатедралата на Безие, Франция

След първия шлюз ни предстоеше да преминем по уникално по рода си съоръжение, което ще видите по-късно във видеото и на снимки на връщане. Съоръжението представлява каменен мост, но не си представяйте обикновен каменен мост над река, а такъв по който върви вода и корабите преминават по него.Да точно така, мост над реката от редени камъни и тече вода по него, и не само тече, но и е достатъчно дълбок за да преминават големи плавателни съдове. Такова нещо не бяхме виждали до момента и не бяхме чували даже, че съществува, докато не започнахме да подготвяме пътуването ни из прованса. Някой ден трябва да си наемем лодка и да плаваме по тези огромни канали, французите го правят много и с целите си семейства.

Първоначално, преди да дойдем не бяхме наясно, но Петя беше попаднала на сайтове които предлагат лодки под наем и се чудехме можем ли да си наемем, сега разбрахме за какво точно става дума :). Предполагам, че трябва да имаш някакво свидетелство за правоуправление, защото хич не бяха малки и не е като да караш в язовир и да има достатъчно място, а в същото време гъмжеше от такива водни кемпъри.

След като преминахме по моста ни раздадоха по един френски кроасан и едно сокче. И продължихме по канала.

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди, Франция

Това трябва да е някаква система на принципа на язовирните стени за изпускане на излишната вода

Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване – Канал дьо Миди, Франция

Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Трафик страхотен

Тук обаче явно важи правилото, по-големият е с предимство. Като се поотпуши малко и веднага тръгнаха водните кемпъри да се завират в кръстовището. Да, но капитанката нададе вой със сирената на кораба и нещо ги скастри на френски, при което всички дадоха заден ход и се вързаха пак на изчакване отстрани за да мине нашия кораб.

кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Това дето прилича на кръгло езеро е

кръстовището Ecluses de Foncerannes 🙂

кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияяШлюз – Канал дьо Миди, Франция

В ляво ни очакваха

поредица от 9 шлюза,

с помощта на които в продължение на 300м. плавателните съдове преодоляват денивелацията от 21,5м. Вече имаше един кораб преди нас и трябваше да го изчакаме.

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Ето на дясно на къде води 🙂

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияКръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди, Франция

Отстрани на перилата на кораба бяха закачени малки чадърчета които служеха за предпазване от слънцето ако желаете, Боби се възползва 🙂

Дойде и нашият ред

Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияКръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

Навлизаме в първия шлюз

Вратите зад нас хлопват и започва пълненото

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Влизаме в шлюз номер 2. Бавно, но славно напредваме нагоре по канала

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Хората от мостчето ни се радват

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Водата навлиза със страшна сила

Подминаваме мостчето и сме на следващото стъпало. Към края ще видите във видеото как става изкачването и плаването по канала.

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

Ето ги и пътниците

Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

Последен напън, вижда се вече нивото на канала

Продължаваме по спокойния и тих канал. От дясно има алея за велосипедисти, черен път но добре отъпкан и безпроблемно може да се кара колело там.

Канал дьо Миди, Франция

Канал дьо Миди

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Чат-пат в канала се срещат изоставени кораби, паркирани до брега

Канал дьо Миди, Франция

Идилия

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Минахме и под едно мостче

Ето и един по-скромен кемпър – Канал дьо Миди, Франция

Ето и един по-скромен кемпър

Наближавахме

пристанището на Коломие,

където щяхме да слезем от корабчето

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

Оставаше да минем под моста и акостирахме

Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

След като слязохме от корабчето ясно разбрахме, че няма организиран транспорт за връщане, всъщност това го знаехме още като се качвахме и през целия път се оглеждах за пешеходен маршрут обратно, примерно по велоалеята.

Погледнах на GPS-а и бяха около 8км. Не, че не може да ги минем пеша, но не са и малко. Тук вече

трябваше да импровизираме

По план не беше така та трябваше да измислим начин да се върнем обратно. Тръгнахме по моста, под който минахме последно, оказа се тесен колкото колите да могат да минат и за да пресечеш от другата страна на канала трябва да издебнеш когато няма коли и да притичаш, иначе няма как кола и човек да се разминат. Тази операция с Боби беше малко рискована, но се справихме някак си. Не знам тези французи как строят, но всичко им е тясно, тротоари, пътища, мостове, тунели и т.н. 🙂

Вече бяхме от към градчето. Започнахме да се оглеждаме за туристически информационен център. Всъщност GPS се оглеждаше вместо нас 🙂Намерихме го и питахме за автобус, с който можем

да се върнем до Безие

Дадоха ни разписание и номер на автобуса, както и спирката, от която да го хванем. Казаха да отидем на едно кръстовище и там спирал автобуса. Разходихме се до там и видяхме две спирки от двете страни без надпис с номер на автобуса. Започнахме да се чудим в коя посока трябва да го хванем.

След като се помотахме малко там решихме да мръднем малко по-нагоре да видим какво има и изненада, на перпендикулярната улица имаше още две спирки в двете посоки, погледнахме и на тях беше написан номера на нашия автобус. Добре, че не чакахме на погрешната спирка. Сега започна питанката в коя посока трябва да го хванем, но на разписанието имаше и карта със спирките и посоките и се ориентирахме бързо. Спирката я знаехме, оставаше да мине един час докато дойде автобуса.

Коломие – Канал дьо Миди, ФранцияКоломие – Канал дьо Миди, Франция

Даваха електрически лодки под наем, с които можеш да плаваш сам по канала наоколо и много се чудихме дали да не вземем една, но това означаваше да изпуснем автобуса, пък времето напредваше и се отказахме. Не можахме да стигнем до тунела на канала, който беше на около километър-два от нас и можеше с лодката да минем през него, но друг път ще е явно.

Южный кан., Франция

Наближи време да идва автобуса и се запътихме към спирката. Петя и Боби седнаха на една пейка до спирката. Докато чакахме, една пожарна със сирени зави на кръговото рязко и и се отвори люка, при което изплиска сериозно количество вода на пътя. Въпреки, че бяха със сирени спряха малко по-нагоре да си затворят люка.

Коломие – Канал дьо Миди, Франция

Дойде автобусът и приготвих някаква сума пари за билети от шофьора. Отваря предната врата и какво да видим една леля кара :). Качвам се аз напред и нещо скалъпвам на английски, че сме двама възрастни с две деца на съответните години. Шофьорката изломоти нещо на френски, от което нищо не разбрах, но махна да се качваме на вътре без пари. С останалите постъпи по същия начин. Дали имаше рожден ден не знам, но се возихме без пари. Като подкара този автобус тази леля, истински Фитипалди.

Коломие, Франция

Кара здраво към Безие. Тук-там спира да товари разни хора и пак без пари 🙂Не знаехме точно къде трябва да слезем, но на GPS-а успях да локализирам някаква автобусна спирка, която беше преди аквадукта, а искахме да минем да го снимаме отблизо. Нещо се опитах да и обясня за спирката и май ме разбра, защото спря там където исках и слязохме. Автобуса разбира се беше климатизиран и вътре беше добре, отвън обаче си беше страшна жега. Хванахме посока аквадукта, покрай реката.

Безие, ФранцияБезие, Франция

Някакви странични отклонения на канала с изоставени шлюзове

Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук – Безие, Франция

Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, Франция

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, ФранцияБезие, Франция

Ето го и

Акведукта на Орб,

по който минахме с лодката сутринта, уникално съоръжение. Аквадуктът е [воден]мост, по който каналът дьо Миди преминава над река Орб. Широк е 28м., дълъг е 240м., а височината му е 12м. Аквадукта е пуснат в експлоатация през 1858г.

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct)

Искахме да минем по него, за целта обаче трябваше да пресечем един голям булевард, за щастие нямаше много сериозен трафик

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Ето ни вече и до самия аквадукт

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

От другата страна моста за автомобили

Покатерихме се отгоре и се откри страхотна гледка към Катедралата на Безие

Катедралата на Безие, Франция

Хванахме този път пешеходно и в другата посока по аквадукта. Как беше изолирано това нещо, че да не изпуска вода нямам представа, особено онези години с онези материали когато е строено.

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Ето го и един кемпър в нашата посока

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

И аквадуктът от другата страна

Приближаваме се вече към колата

Канал дьо Миди – Безие, ФранцияКанал дьо Миди – Безие, Франция

Ето го и първия шлюз, през който се качихме сутринта

Канал дьо Миди – Безие, ФранцияКанал дьо Миди – Безие, Франция

Поглед от горната му страна

Всички снимки от канала тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Canal_du_Midi_Beziers/

Видео по канала Midi можете да гледате директно във FullHD

Колата си беше там, където я бяхме оставили и нямаше бележки за неправилно паркиране 🙂

Сутринта преди да излезем слязох в пекарната, която беше под нашата квартира да купя закуски, при такава миризма рано сутрин из цялата сграда нямаше как да не си купим поне веднъж. Продавачката беше много любезна и говореше английски. Заговорихме се нещо, попита от къде сме и какво правим и аз нали съм си обяснителен започнах на дълго и на широко да обяснявам от къде на къде и т.н. Та продавачката каза, че

задължително трябва да посетим Каркасон

– имало голям замък там. Сложихме го в програмата след разходката по каналите и се запътихме в тази посока. Настроихме на GPS-а на дачията замъка, който го има като POI, но е толкова голям, че няма как да го сбъркаш като стигнеш до градчето. Не сме се връщали до Нарбон, за да хващаме магистралата, а минахме по пряк път от Безие до

Каркасон

Има обособени няколко паркинга в района, всичките платени както можете да се досетите. Колкото повече се отдалечавахме от бреговата ивица, температурата се повишаваше. Около брега се въртеше около 30 – 31градуса, но при замъка достигна 35градуса.

Стените на Карксон са изключителен образец на военна архитектура

Това са най-дългите стени в Европа (близо 3км), приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през 7век. Изминават 13века на изменения, допълнения и разкрасявания от римляни, гали, визиготи, араби, франки и френски благородници, преди този двоен крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен.

La Cite

е старата част на града. Разположена е върху хълм висок 450м, който векове наред е бил границата между днешна Франция и Испания.

Катедралата „Сен Назер“

е от 12век и има най-интересната архитектура в стария град.

Замъкът наистина е нещо много величествено, изключително запазен и огромен. Реално вътре зад стените си е един малък средновековен град и се чувстваш все едно си в някоя цитадела от едно време.

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

В рова трябва да има вода, но е празен 🙂

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Входът към цитаделата

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Паркчето пред крепостните стени

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Запътихме се към входа. Оказа се, че няма такса за влизане в цитаделата

Крепост Каркасон, Франция

Разбира се можеше с карета да те разходят вътре 🙂

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Страшна лудница, народ от всякъде. По едно време се чуха сирени на линейка, която се беше запътила на вътре между хората, явно на някой му е прилошало, някак си се шмугна вътре между талпата през тесня вход и по тесните улички.

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Стените и кулите са внушителни и зад тях се крие малък град. Можете да си закупите всякакви рицарски принадлежности

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Малко площадче в центъра.

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Има светофар за улицата, защото няма разминаване ако се срещнат две коли там, пък си е дълга. Точно по тази улица профуча линейката 🙂между хората.

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Всякакви сувенири свързани със замъци и приключения имаше по витрините

Продължаваме към вътрешната отделена крепост, от цитаделата

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Там вече се заплаща вход, като освен, че можеш да я разгледаш може и да обиколиш по част от най-външната стена замъка

Замък Комтал

Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

Предстоеше ни разхода по тези дървени коридорчета на върха на стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал Le Chateau Comtal

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

В рова вместо вода има градинка

Още от вътрешността на замъка Комтал

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Макет на средновековен град

Макет на средновековен град – Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Тръгнахме по стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Изглед от горе

Покривите, които виждате са от вътрешността на цитаделата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

И катедралата, която също е зад стените

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Това са касите, където се плаща входа за стените

Вътре в кулите – общо взето бяха еднакви всичките кули, тук продължаваме по дървените коридорчета по върха на стената

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Малко каменни фигури

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Боби в малък боен отвор на стената

Изглед към нормалния град

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Продължаваме по стената в посока главния вход на цитаделата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Изглед навън

Имаше някакъв музей на инквизицията, но не го посетихме. За сметка на това, както си ходиш по стената и гледаш долу в дворчетата някакви обесени

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Отсреща се вижда покрива на входа

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Семейно селфи

По стълбите в дъното, които се виждат се слиза от стената. Като влизахме в цитаделата забелязахме при тях надпис, че е забранено качването, това е защото в другия край като си платиш вход може да се разходиш по стената и да слезеш.

Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Отправихме се към катедралата

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Боби с Пинокио

Катедралата Сен Назар

Катедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, Франция

И отвътре

Катедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, Франция

Площадчето пред катедралата

Катедралата Сен Назар – Безие, Франция

След катедралата се насочихме към изхода. Попътно минахме по уличка с много занаятчийски дюкянчета

Безие, Франция

Ето тук магазин за обувки с часовник от обувки

магазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франциямагазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франция

Пред входа на цитаделата имаше и влакче за разходка, който желае около нея, но ние вече се бяхме возили на такова на друго място и решихме да пропуснем.

Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

Всички снимки от Carcassonne тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Carcassonne/

Това ни беше и последния ден във Франция. На Боби му

бяхме обещали плаж

още от предния ден, като не мислихме да ходим до замъка, и нямаше как да му се размине. Решихме да се пуснем до

плажа на Нарбон,

който е част от онази голямата ивица с мокрия пясък. За наш лош късмет обаче, след като много бързо се придвижихме до Нарбон, малко преди да влезем в града огромно задръстване, края не му се виждаше. Пътя си изглежда наред какво става не е ясно. След като мъчително минахме 3км за повече от час се оказа, че на магистралата има катастрофа и едно от отклоненията е затворено, а от там и тапа по нормалния път. На магистралата беше кацнал медицински хеликоптер, това кога ли ще стане в България 🙂

Доста се замотахме с този плаж и вече беше станало към 19:00ч., когато пристигнахме.

Плаж в Нарбон, Франция

На това му се казва голям плаж. Толкова широка плажна ивица не бяхме виждали. Дължината е 5км. Пясъкът по цялата широчина на плажа е влажен и дава много приятна хладина. А водата е кристална. Плажът се води на Нарбон, но реално е към Грюисан

Плаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, Франция

Падна игра

Плаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, Франция

На някой му се скача на дама

Беше вече залез слънце, и трябваше да си тръгваме за наше най-голямо съжаление. Пътят от плажа до Нарбон минава през малка планина и е доста приятен.

Лазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, Франция

Отбих се на едно място да щракна малко снимки от високо

Лазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, Франция

И една панорама:

Лазурен бряг, Франция

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Narbonne.JPG

Утре сутринта трябваше да върнем колата в офиса на фирмата, който се намираше на гарата и от там да си хванем TGV влака за Барселона. Искаше ми се да заредя от вечерта, за да може сутринта да не губя време, а и трябваше да я върнем до 9:00 ч., за да не ни таксуват с наем за още един ден. Ударихме на камък отново – една, втора, трета бензиностанция, всичко което имаше на GPS-а в района прослушахме и нито една не иска да ни приеме картите за плащане. На една от бензиностанциите забелязах, че има и нормална каса която пише, че работи от 8:00 ч. сутринта. Обикаляйки намерихме и къде точно се намира офиса на Europcar. Пред самия офис имаше бензиностанция, която също не ни приемаше картите. Опитах се на една от бензиностанциите да уговоря едни французи да ми заредят дизел с тяхната карта, пък аз да им дам кеш пари ама не говореха английски и нищо не стана. Явно нямаше нужда повече да обикаляме и реших сутринта да отида на бензиностанцията с касата и да заредя там гориво, примерно към 8:30 ч. и после да се върна да взема Петя с децата и да върнем колата с пълен резервоар.
Прибрахме се при квартирата, бяхме напазарували от сутринта, тъй като знаехме, че няма да има възможност вечерта да напазаруваме с това работно време на магазините. Трябваше от вечерта да изчистя всичко по GPS-а на колата, ресетнах всичко на дифолтните настройки, изтрих Bluetooth устройствата закачани с колата, след което почистих хисторито на навигацията, за да не си личи къде сме ходили, лог друг освен търсени места не се пази. Сега трябваше да вкарам медията в режим на търсене на пинкод. Отворих книжката, която беше на френски, и след кратко търсене намерих разписание на предпазителите на френски. Лесно се ориентирах кое е медията, бушон номер 13 🙂съответно го извадих за няколко секунди и воаля, вече системата беше на пинкод. За да им е по-гадно, навигацията беше на френски, аз обаче я обърнах на български, след което преди да ресетна всичко я превключих на английски, те нали не се обичат много с англичаните :). Всичко изглеждаше готово, остана само да заредя гориво на следващия ден сутринта.
Вечеря отново си спретнахме на балкончето и събрахме основния багаж, вече опакован като за ръчно носене, а не като за нахвърляне в багажника 🙂

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в района на Канал дьо Миди:



Booking.com

Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

Лазурен бряг

Изгодни нощувки из цяла Франция:



Booking.com

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Йоана Петрова: Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

0
0
Йоана Петрова

В този момент от моя живот изпълнен с всякакви рецепти за бисквити, смело мога да нарека тези тук най-хубавите бисквити с парченца шоколад. След няколко години може и да открия още по-хубава рецепта, но точно сега тази е любимата ми и като изпълнение и като вкус. Комбинацията от шоколад и лешници не се среща само в Нутела, а малдонската сол не е само за завършване на ястия, затова виж как няколко добри продукта се обединяват в един, още по-добър.

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Основата на тази публикация е рецептата на Danielle Oronза бисквити със сусамов тахан, която видях за първи път във food52.com, а след това и версията на Дейвид Лебовиц в неговия блог. Беше момент, в който тъкмо бях купила лешников тахан за да го пробвам и реших да го направя точно с тази рецепта, като заменя сусамовия тахан с него. Последваха още няколко приготвяния, едно от които и със сусамов тахан (все пак трябваше да разбера за какво говорят всички), през което време тези бисквити станаха любими и на мен, и на Вальо, но струва ми се най-много на Даниел. С лешников тахан ни харесват повече. И не си мисли, че са големи. Не, не са. Една толкова перфектна бисквита, колкото и да е голяма, никога не е достатъчна.

Приготвяне на бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

И понеже вече се чувствам достатъчно напреднала с рецептата, споделям алтернативи и какво е важно. На мястото на лешниковия тахан може да се използва всеки един друг тахан – сусамов, слънчогледов, орехов, бадемов или дори фъстъчено масло. Ако много харесваш приятната соленост от малдонската сол в сладки храни, тогава използвай 1/2 чаена лъжица в сместа. Може да се добави 1/4 чаена лъжица в сместа (обикновено така правя), а останалата част да се поръси върху самите бисквити (правя го само върху част от тях, заради Даниел), по моя преценка преди изпичането им.

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Не подценявай жълтъка, който се добавя заедно с едно цяло яйце. Той допринася за по-пръхкави и леко дъвчащи бисквити. Използвай черен шоколад, който обичаш да ядеш самостоятелно, защото той е един от основните вкусове в тези бисквити. В този случай, също като Дейвид Лебовиц ми харесва да нарязвам шоколада от блок, вместо да използвам готови капки/калети/дропс от него. Но също така ми харесва да добавям всички парченца от този нарязан шоколад – големи, малки, на трохи и накрая старателно обирам фините от дъската. По този начин в една бисквита е пълно с шоколад. Имам предвид – равномерно пълно, доколкото може да бъде, макар че всички се радваме повече, когато ни попаднат по-големите парчета. А и на кой не би му се харесало така? Питай Даниел.

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Рецептата е адаптирана от iwillnoteatoysters.com. Бисквитите са най-хубави в деня на изпичане и се запазват добре до три дни съхранени в кутия на стайна температура. По предложение на източника, в момента изпробвам как ще се държат след замразяване на тестото, така че да имам подръка готово тесто и възможност да изпека колкото на брой бисквити искам, за да бъдат всеки път прясно изпечени. Ще допълня с информация за това, когато съм готова с пробите.

За 20-22 броя бисквити с диаметър около 8 см.

Продукти:

  • 120 г меко масло
  • 120 г лешников тахан [1], хубаво разбъркан
  • 200 г захар
  • 1 яйце
  • 1 жълтък
  • 1 чаена лъжица ванилов екстракт
  • 150 г брашно
  • 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1/2 чаена лъжица бакпулвер
  • 1/4 до 1/2 чаена лъжица малдонска сол
  • 200 г черен шоколад, нарязан на парчета

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвят се две големи тави и се покриват с хартия за печене.

В купа се смесват маслото, таханът и захарта. Разбиват се с миксер докато се образува пухкава еднородна смес. Добавят се яйцето, жълтъкът и ванилията. Разбиват се с миксера докато се усвоят от сместа. Отделно се смесват брашното, содата, бакпулверът и солта. Добавят се към маслената смес и се разбъркват за кратко, колкото да се смесят.

С лъжица за сладолед с обем 35 мл се правят топки в една от тавите на по-голямо разстояние една от друга. Бисквитите сами се разстилат много по време на печенето. Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и бисквитите се пекат 14-16 минути или докато краищата им станат съвсем леко златисти, а в средата са все още бледи и меки. След като се извадят от фурната се оставят в тавата минимум 5 минути за да се стегнат и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.

Съхраняват се в кутия на стайна температура 3-4 дни след изпичането, но най-хубави са в деня на приготвяне.

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

Други предложения с шоколад

Още предложения с тахан

[1]Моят опит с няколко марки тахан показа, че разликата в консистенцията на тахана влияе върху консистенцията на тестото и изпечените бисквити след това. Затова ако твоят тахан е много рядък, ще бъде необходимо да се добави още между 50 и 80 грама брашно. Все пак внимавай да не утежниш тестото – то трябва да бъде пухкаво, меко и лепкаво, но не разливащо се. Когато се оформя на топки с лъжицата за сладолед, то трябва да запазва формата си, но по време на печенето, от топлината във фурната да се разстели само на тънка бисквита. Рецептата не би трябвало да се променя, ако се използва тахан малко по-гъст от мед – да се стича от лъжицата, когато се гребне от него, но стичането да става бавно, а не течащо.

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколаде публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Никола Балов: Twitter спира поддръжката на приложението си за Mac

0
0
Никола Балов
Twitter спира поддръжката на приложението си за Mac
Twitter обяви, че спира поддръжката на приложението си за компютрите Mac на Apple. Според разпространеното в социалната мрежа съобщение целта…

Лиценз: Всички права запазени

Човешката библиотека: В подготовка за „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“: Малкото четене

0
0
Човешката библиотека

Приятели (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ще бъде сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Той е директно продължение на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“и предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

 До 3 март подготвяме електронното му издание. (Хартиено засега не предвиждаме.) Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате да ви включим в По-желалите– читателите, които вярват, че сборникът заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от сборника, в подборка на Веси (Vessey) от Goodreads.

~

 

Приятелят никога не оставя приятеля точно след като му е казал кривиците. Приятелят остава със приятеля, за да му помогне да си изправи кривиците.

– Аз разбирам, Жо – казва Рея. – Вътре в себе си го разбирам. Тези сблъсъци, тези… разочарования с най-близките ни, хората, които трябва да ни разбират най-добре, всъщност са изпитания. Те ни каляват. Така проверяваме дали наистина вярваме в онова, което искаме.

Разбирам и че страдам заради онова, което аз искам. Заради гордостта си. Заради… самолюбието си.

Разбирам го, но не винаги мога да си го спомня. Особено в първия момент, когато боли най-много.

Може би още съм малка…

Телата започват на крачка от мен и се простират… поне до другия ъгъл. Има мъжки и женски, по-дребни и по-едри, изпънати сякаш за почест или свити в кравайче… Но по две неща си приличат: всички лежат с лица към небето; и нито едно не помръдва.

Денят е от тези, в които зърваш безкрайността. Истинската безкрайност – не оня кошмар без край… потръпвам и се затичвам още по-бързо. Онази безкрайност – там, където небето, спокойно и сиво, среща морето, спокойно и сиво. Без да забавям крачка, оставям погледа си да се зарее към нея, да попие покоя, да го разлее надолу към щорма, който блъска в гърдите ми.

– (…) Само че стремежът към власт далеч не винаги ражда чудовища. У нормалната личност изборът какво е позволено, докато се качваш нагоре по стълбицата, винаги е съзнателен, подчинен на някаква логика, ограничаван от същите тези страхове – да не изгубиш препитание, сигурност, родна земя. Душевно здравият човек умее, в по-малка или по-голяма степен, да пренесе нещата, които са важни за него самия, и върху другия. И така, лека-полека, да спре да го възприема като натрапник и да започне да го вижда като съсед. Да търси как да постига целите си заедно с него, а не въпреки него.

Покрай нас изтопуркват боси петички, нещо погъделичква моите. Не отварям очи, няма и нужда. Дори зад клепачите им, светът буквално сияе със стаения Светлик на мъничкия ни гост.

Още по-убеден съм, че на нас, на всеки от нас, се полага да вземем предпазни мерки. Но не полицейските мерки, които мними загрижени властници побързаха да предложат – като засилен контрол върху свободата на словото ни и свободата да общуваме помежду си по интереси. Истинските предпазни мерки са в действията ни всеки ден, отношенията ни с всеки от съседите ни. Ако общуваме с тях повече, опознаваме ги и откриваме колко общи черти имаме под различния цвят на кожата и различните обичаи за връзване на косите ни, трагедии като тази в Каел ще се случват все по-рядко…

– На мен пък, Ре, ми се иска да виждаш в мен по-често приятеля. Да си спомняш защо се харесахме с тебе като приятели, преди да станем спътници. Иска ми се да не се чувствам такова чудовище, когато се видя в писмата ти. Когато се гледам в очите ти – такъв. Безчувствен и – как беше? – интелектуален… Колко пъти можеш да повториш една мисъл, без да я превърнеш в истина? Непоклатима и безвъзвратна? А най-много от всичко, Ре, искам да си в главата ми. Да видиш какво виждам аз. Защо го правя всичко това.

Лиценз: Някои права запазени. Питайте

Никола Балов: Sony Xperia XA2 излиза в България в края на тази седмица

0
0
Никола Балов
Sony Xperia XA2 излиза в България в края на тази седмица
Xperia XA2 ще бъде на българския пазар до няколко дни. Новият смартфон от среден клас на Sony, чието видео ревю…

Лиценз: Всички права запазени


Никола Балов: Sony пусна тийзър видео за новия си флагман Xperia

0
0
Никола Балов
Sony пусна тийзър видео за новия си флагман Xperia
След точно седем дни по това време на деня Sony вече ще е представила новия си флагман Xperia на MWC…

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Нова порция изображения разкрива още детайли от Samsung Galaxy S9 и S9+

0
0
Никола Балов
Нова порция изображения разкрива още детайли от Samsung Galaxy S9 и S9+
Остават дни до премиерата на новите флагмани на Samsung, но още преди събитието в Барселона изглежда ще научим почти всички…

Лиценз: Всички права запазени

Кръстопът: Мария Липискова: *** (всичко остава същото…)

0
0
Кръстопът


всичко остава същото
като очакване
във всички краища на
тялото което продължава

във всички ъгли на съзнанието
нещастно като наемател който събира
набързо вещите си
скупчва ги в единия ъгъл

в другия ляга върху пода
слага ръката си и издълбава таен тунел
тялото му се спуска натам в съня
твърдо

като сричката
която ще оставя
тук.


Мария Липискова






Мария Липисковав „Кръстопът”

Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)

Лиценз: Всички права запазени

Кръстопът: Теодора Тотева: Наследство

0
0
Кръстопът


рибари и корабокрушенци
от далечни места
правят любов
с жените по бреговете
мнозина
оставят цвета на очите си
при някоя жена.
а после отплават
или създават дом.
затова,
когато се давиш в очите ми,
не забравяй…
някой е бил влюбен
преди да ги създаде.


Теодора Тотева



  
Теодора Тотевав „Кръстопът”.

Стихотворение от Теодора Тотева…

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Samsung Galaxy S9 ще излезе с обновена версия на рингтона "Over the Horizon"

0
0
Никола Балов
Samsung Galaxy S9 ще излезе с обновена версия на рингтона
Смартфоните Galaxy от години използват популярната мелодия на звънене "Over the Horizon", която при новите модели Galaxy S9 и S9+…

Лиценз: Всички права запазени

Никола Балов: Samsung намалява драстично производството на OLED панели заради iPhone X

0
0
Никола Балов
Samsung намалява драстично производството на OLED панели заради iPhone X
Samsung Display, произвеждащото панели за дисплеи подразделение на Samsung Electronics, ще свие драстично продукцията на OLED панели в отговор на…

Лиценз: Всички права запазени

Библиотеката: „Земя за прицел“ – началото

0
0
Библиотеката

Има отлични книги, за чието съществуване знаеш отдавна, но те просто не са успявали да влязат в живота ти. До момента, в който някоя случайност открехва вниманието ти към тях и започваш да съжаляваш, че не си ги открил по-рано. Но тази закъсняла среща се превръща в литературно събитие, щипка осъзнато удоволствие. Често това е някоя класика, но и по-съвременната проза крие изненади от подобно естество.

Срещата ми със Свобода Бъчваровае сред тези „закъснели“литературни събития и бе провокирана от прекрасните нови издания на петтомника „Земя за прицел“, които се появиха в началото на годината с логото на „БГ книга“. Първоначалната ми реакция беше:„О, това са твърде много томове, абсурд!“. След това любопитството надделя (признавам си, надделя над скептицизма ми към съвременните български писатели, творили през втората половина на ХХ век). Още с първите няколко страници усетих, че книгата просто ме засмуква. Скептицизмът бе заместен от безкрайно учудване, от приятна изненада. Получи се химия, която е възможна само при сблъсъка с истински добра литература. А „Земя за прицел“, бога ми, е точно това!

София, началото на ХХ век. Младото княжество вече е на картата на Европа, а в него кипи бурен икономически и политически живот – тясно преплетени, разбира се. Строителите на съвременна България са политици, военни, ветерани от Априлското въстание и Освободителната война, финансисти. Сред тях е могъщата фигура на Борис Скарлатов – банкер с огромен опит, предприемчивост, връзки и най-вече нюх към парите. Скарлатов е капиталист – възприема парите не като стока за трупане, а като нещо, което трябва да се завърти, да повлече със себе си развитието на една или друга област, да донесе растеж. Личността на стария банкер постепенно израства пред читателя в цялата си детайлност – богатата къща, противоречивия личен живот и нелеката семейна история, обкръжението, познанствата. И, о, каква изненада! Скарлатов не е демонизиран, не е представен като кръволок  без човешки образ, както комунистическата пропаганда се е опитвала да внуши в течение на десетилетия. Напротив, виждаме го в човешки образ – със своите слабости и силни страни, с емоциите, които понякога са разрушителни, а друг път твърде хуманни. И този образ, този капиталист се е промъкнал изпод зоркия поглед на литературния цензор в социалистическа България? Изненадата ми беше голяма.

Нещо повече, за първи път може би от „Тютюн“ до този момент виждаме толкова детайлен поглед над света на капитализма. Чуждестранни банки търгуват с влияние, водят се преговори за държавен заем, а основни действащи лица са банкери, финансисти, дипломати, политици. Сцените, в които Скарлатов е в стихията си и планира инвестиция в смел нов проект и търси съмишленици сред хора, на които познава дори кътните зъби, са потресаващо реалистични и толкова екзотични за роман, писан през 80-те! През цялото време имах усещането, че чета нещо твърде актуално, напълно съотносимо към днешния ден, където – каквото и да си говорим – именно силни личности като Скарлатов и неговите познати предприемачи – движат икономиката и кръговрата на паричните потоци.

Зарязах всичките си предразсъдъци и бях погълнат от роман, чието звучене е на нивото на световната съвременна класика. Усещането ми от първите 200 страници бе за български аналог на „Тай пан“, един от бисерите в Азиатската сага на Клавел.

С развитието на сюжета на сцената излиза синът на стария Скарлатов, който дава началото на втора, също така интригуваща сюжетна линия. Неговият образ, по много характеристики противоположен на бащиния, обещава повече от любопитно действие по-натам в романа. В самия край на първи том той преживява драма, която по всяка вероятност ще промени избрания от него път и ще го приближи още повече до съдбините на родината. А тези съдбини са особено присърце на Свобода Бъчварова, която изгражда удивително ярък образ на една почти забравена България и нейните строители. Парадоксално – строители, които са в забвение и немилост от същия този режим, допуснал все пак на пазара да излезе толкова дързък роман.

Продължавам към втори том с настървение и огромен ентусиазъм!

Публикувано от Георги 

 

Лиценз: Всички права запазени


Кръстопът: Нели Станева: Смяна на дневната стража

0
0
Кръстопът


Пияна бе нощта и както винаги
забрави дрехите си в тази сянка,
която хвърлят на обяд къпините
по дивно разпиляната полянка,

където съм заспала и сънувам,
на метър от света, че тук ме няма,
и в езерото на съня се образува
въртоп от твоя сън, от топла пяна.

И виждам наобратно как се случват
пътеките, горите, и ядрото ми
изтича в тази зяпнала пролука
и връща се прочистено и мокро.

Сърцето ми отваря се, примигва,
а сянката се движи като пръстите
на този сън, и бавно ме повдига
във нова форма, в дрехите на същото.










   Нели Станевав Кръстопът.

Лиценз: Всички права запазени

Блог Стара София: Артефакти от електриката на стара София

0
0
Блог Стара София

Инж. Андрей Букурещлиев

С напредване на времето София все по-бързо се променя. Доскоро все още можеха да се видят стълбове и улични лампи, поставени по времето на кмета инж. Иван Иванов, но те стават все по-малко. Основната подбуда да повдигна темата беше да съхраня естетиката на техниката от онова време. Тя има свой стил и значителна дълготрaйност, с което е белязала облика на града ни и е оправдала инвестицията за построяването си. Затова представям малко снимки от електриката на стара София, които да я съхранят за историята.

1. Снимка на електрическа крушка от времето, когато напрежението в София е било 150 Волта. Това е стандартът, въведен от белгийското "Електрическо дружество за София и България", което електрифицира София град и някои царски резиденции като Царска Бистрица заедно с курорта Боровец. Тази стойност е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 Волта. През 1907 г. фирмата "Осрам"пуска на пазара лампи с волфрамова жичка с прибавка на осмий (от там и името на фирмата "Осрам"), които могат да работят при по-високо напрежение (източник). Белгийският стандарт е специфичен за Белгия и нейните колонии и не е обичаен за други страни, които ползват дотогава едисоновия стандарт 110-120 Волта и така белгийците ни поставят в зависимост. София преминава към напрежение 220В между средата на 50-те и 1964 г. Въпросният екземпляр е изгорял по време на тази промяна на напрежението.


2. Електромер с надпис  "Service Electrique de Sofia"произведен от швейцарската фирма Landis & Gyr за белгийското дружество през 1934 г. (първа метрологична заверка до 1939 г.) Освен особеното напрежение от 150V, честотата на мрежата до 1934 г. е била 53Hz (вижда се на табелката 53~). През същата година към мрежата се включват общинските централи ВЕЦ Симеоново и ВЕЦ Мала църква и честотата на мрежата става 50Hz. Екземплярът работи и днес гладко като швейцарски часовник.


3. Снимки от аксиалното улично осветление от ул. "Иван Вазов", ул. "Сердика"и ул. "Цар Симеон". Такова осветление с черните емайлирани осветителни тела е имало по повечето главни улици. От снимките от блога "Стара София"и сайта "Изгубена България"се вижда, че тези лампи са слагани между 30-те и 50-те години. Общо взето периода на кметуването на инж. Иван Иванов. Това осветление заменя чугунените стълбове по някои улици с трамваи (напр. бул. "Цар Освободител"и бул "Мария Луиза"). То дава много по-равномерно осветление и по-ниски разходи за инсталация и подръжка от старите дъгови лампи. Използвани са мощни лампи с нажежаема жичка, които през 70-те години са модернизирани с живачни лампи и е добавен пластмасов разсейвател. (източник)






4. Трамвайна стенна розетка за окачване на контактната мрежа на трамваите и тролейбусите. София и Пловдив са единствените градове в България, където за електротранспорта са използвани такива розетки. От тази статиянаучаваме, че първоначално окачването на трамвайната жица е ставало на големи разстояния около 60 м. Това е ставало с чугунените стълбове посредата на платното. Имало е силно искрене, което е ограничавало скоростта. Жицата често се е късала заради запояването, което са прилагали. През 30-те години окачването се сгъстява до 15 м. и става вече чрез клеми. Скоростта се увеличава. Стенните розетки позволяват именно това по-гъсто окачване без скъпи стълбове, които препречват погледа и заемат място.


Появява се един проблем - сградите в голямата си част са частна собственост, а според Търновската конституция частната собственост е неприкосновена. От старите снимки у мен остава впечатлението, че навлизането на стенните розетки и аксиалното осветление става масово след 19-то майския преврат 1934 г., когато Търновската конституция бива суспендирана. Това разпореждане с частните фасади съвпада с управлението на кмета инж. Ив. Иванов и продължава и през социализма. В края на социализма подръжката на розетките и аксиалното осветление е занемарено и на места стават опасни. Днес се ползват със статут на заварено положение и при протест от собственици общината посажда сълбове по тесните тротоари, както се случва по ул. "Граф Игнатиев"и ул. "Раковска". За да не се предават вибрации от контактната мрежа към сградите, към розетките се слага звукозаглухител пълен с еластичен материал.

През 1941 г. се случва още едно вмешателство в частната собственост и свобода. Всички радиоприемници биват запечатани на частотата на радио "София".

Ето една историякак биват натрапени стенните розетки във Франкфурт, Германия. На последната снимка от този сайт се вижда засадена със стълбове улица, която преди е била с розетки.

5. Манесманови стълбове. Тези стълбове са вносни по технология за безшевни тръби на фирмата Манесман. Те са изработени безшевно чрез валцоване (подобно на грънчарско колело) и имат три различни дебелини по височината си. Разпознават се по плавните конични преходи между трите секции (тук, туки тук). За разлика от тях стълбовете през социализма и днес са заварени от отделни части. Манесманови стълбове могат да се видят и по долната половина на драгалевския лифт до станция бай Кръстьо (1956 г.).

6. Снимка на два вида изолатори, разпространени по фасадите на софийските къщи. Горният е по-стар модел и е използван до средата на 30-те, а долният навлиза във втората половина на 30-те и все още се произвежда. Кога са въведени тези типове, се разбира от този сайт.


7. Чугунен кабелен маркер "Осветление 1924"на тротоара на ул. "Проф. Никола Михайлов" 12. Това е единственият маркер с такъв надпис, който съм виждал в София.

8. Два почти идентични трафопоста на две Фингови училища: 120-то "Г. С. Раковски" и 46-то "К. Фотинов". Както е характерно за сградите на Фингов, всеки детайл е пипнат и има естетика. Дори на трафопостовете е имало фризове.

9. Остатък от дъгова лампаот 20-те години при Княжево. Ето как са изглеждали тези осветителни тела като нови.

10. По някои от централните улици стълбовете са били конични с декоративен чугунен ботуш (може би са по стар модел от манесмановите или са просто алтернативен модел за центъра), ул. "Хан Крум".

11. С подобен орнамент (обърнат наобратно), както чугунените ботуши от ул. "Хан Крум", са чугунените глави с три лампи в Княжевската градина. До неотдавна рогатките на тези стълбове продължаваха извити надолу.



12. Два стари стълба със запазени по-големи чугунени ботуши има пред Народното събрание.

13. Автентична стара лампаима над надписа на Токоизправителна станция "Юнак":


Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Никола Балов: В новото си промо видео OnePlus буквално чупи смартфоните на конкуренцията

0
0
Никола Балов
В новото си промо видео OnePlus буквално чупи смартфоните на конкуренцията
Промо клиповете на OnePlus стават все по-дръзки и изглежда това е начинът на китайците да привлекат вниманието на онлайн потребителите.…

Лиценз: Всички права запазени

Георги Чорбаджийски: Сряда, 21 Февруари 2018

0
0
Георги Чорбаджийски

Рéзко влязох в бъдещето минавайки на https благодарение на Letsencrypt.

Вече съдържанието на тази страничка е достъпно през криптирана връзка и можете да я разглеждате, дивейки се на моето великолепие без никакви грижи освен глобалното затопляне и сексуално пренасяните зарази.

Следващо включване се очаква след +-3 години ако още съм жив дотогава.

И едно емоджи за изпроводяк: 😈

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Пламен Колев: Каква е разликата между любителите фотографи в Бургас и професионалните такива?

0
0
Пламен КолевАко и вие се занимавате с фотография, то най-вероятно сте наясно колко много опит и усет се изискват, за да станете професионалисти в тази сфера. В тази връзка днешната ни публикация сме посветили на това да ви разкрием каква е разликата между професионалните фотографи Бургас и любителите. Важно е да ги разграничавате, защото понякога се …

Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран

Viewing all 45645 articles
Browse latest View live




Latest Images