Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, НицаиМонако,а продължихме в Кан, Антиб и Ез,в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. За последно бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, а днес сме в делтата на река Рона и град Арл.

    Приятно четене:

    Ден 7

    Камарг, Арл и Мартиг

    04.07.2015 г.

    част седма на

    Лазурният бряг с деца

    Делта на река Рона, Арл

    Ден седми– преполовихме пътешествието, но оставаха още много предвидени приключения по маршрута.

    В днешния ден ни предстоеше обиколка по делтата на река Рона. Поради отново обърканата информация на френски в нета, Петя беше решила да отидем първо до Арл, където да намерим туристическия център и да ни ориентират. В нета излизаха много маршрути, част от тях велосипедни, други за автомобил и трети за пеша. Маршрутите са с различна дължина от 5 – 10км. до 30км. и нагоре. Човек може цял ден да си откара в тази делта ако има време и желание. Ние както обикновено не разполагахме с толкова време, иначе желание не ни липсваше.

    Аз още от България бях за маршрут с колела, докато Петя беше малко скептично настроена. В крайна сметка щяхме да го решим на място. Тъй като маршрутите са по черни пътища, и Боби не би издържал дълго време да върти сам педалите, си мислех да вземем колело под наем с детско столче отзад и да го возя.

    Имаше един основен проблем обаче и той беше липсата на поне едно облаче и страхотната жега. За целта решихме, че разходката по делтата трябва да се състои колкото се може по-рано сутринта.

    Рано, рано – колко да е рано – като трябваше да ходим до Арл,, за да търсим туристическия център. В крайна сметка тръгнахме към 7:30ч. от Мартиг, като Арл, беше много близко на 10 – 20км., а от там делтата право надолу към морето на около 40км.

    Арл е град в Прованс,

    Южна Франция. Разположен е на река Рона, която в близост до града се разделя и образува делтата Камарг.
    В Арл могат да се видят някои римски руини, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. Това са римския театър, амфитеатъра, римския некрополис и обелиска. Това са само част от забележителностите в града.

    В селището има най-много съхранени паметници от римската епоха (след Рим, разбира се). Но факт е, че 20века по-късно два от тях още функционират по предназначение

    • амфитеатърът и днес побира около 12 хил. зрители,

    а разположеният недалеч

    • античен театър и до ден днешен е лятна сцена за фолклорни веселия и церемонии.

    В него се организират много интересни събития, като например борбите с бикове и надбягванията с колесници на римската арена, наречена Ле-з-Арен.

    Градът се свързва и с Ван Гог

    Ван Гог се мести в Арл на 21февруари 1888 г., където създава над 300 картини и рисунки. Много от най-известните му произведения са завършени в Арл, включително „Нощното кафе”, „Жълтата стая” и, разбира се – „Арлезианката”. В Арл здравето на твореца се влошава и той си отрязва ухото.

    По-късно ще ви разведа из Арл по-подробно, но

    сега е време бързо да намерим туристическия център,

    преди да е напекло. С много зор паркирахме на един ъгъл на паркинг. Оказа се, че е съботен пазарен ден и улиците бяха затворени и пълни със сергии.

    Арл, ФранцияАрл, Франция

    Започна се едно лутане. Според адреса туристическият център се намираше точно на тази улица, на която е и пазара. Да, ама от сергиите можеш ли да видиш отстрани какво има. Лутане насам, лутане натам, питам в едно заведение, сочат ми някаква посока. Питам в друго, казват ей го ей там :).

    В крайна сметка някак си минавайки между сергиите го открихме. Хората, както обикновено са любезни и говорят английски. Обяснихме им каква ни е идеята и че искаме да се разходим по делтата. Също, че сме с две деца, от които едното по-малко и ни трябва подходящ маршрут. Изборът е доста голям – около 10 – 15маршрута има и така, гледайки го на картата, е много трудно да се ориентираш кой да хванеш. Човека ни препоръча два маршрута и каза, че ако искаме колела можем там на място да си наемем. Това също не ни беше много ясно и беше добре, че го изяснихме. Нямаше време за губене и се запътихме към колата. Арл щяхме да го разглеждаме по-късно през деня.

    По някакво чудо не ни беше издрана колата, въпреки паркирането на един край на паркинга с уж разчертано парко място, ама не знам за какво беше, сигурно за смартче 🙂Във Франция избягвам да спирам където ми падне, защото глобите са солени, гледам да съм на разчертаното винаги.

    Пътят към делтата

    беше много приятен, минаваше през гори и полета и неусетно стигнахме до

    Сен-Мари-де-ла-Мер

    Намерихме на късмет едно парко място точно на крайбрежната улица, чист късмет. Едни с кемпър ги гледахме после се мотаеха напред-назад поне едно 30мин. и няма място. Това ни спести отново сериозна сума пари за платен паркинг.

    В Сен-Мари-де-ла-Мер имаше отново туристически център и се запътихме към него да питаме за колела под наем. Казаха ни, че по главната улица има на няколко места, където дават. Запътихме се и спряхме на първото място. Имаше опция да се вземат за цял ден или за четири часа, питах какво ще стане ако ги върнем на петия час, казаха, че няма проблеми ще пресметнат парите и няма да ни взимат за цял ден.

    Наемът хич не беше малък 39евро за четири часа за всичките. Попитах ги да ми дадат едно колело, което е със седалка отзад, за да возя Боби, обаче ми казаха, че не е удачно защото е много голям, пък седалката е предвидена за по-ниски деца и ни предложиха колело с ремарке. В момента, в който го видях им казах „Вземаме го“ без да се замисля.

    Ремаркето представляваше детско колело с 16цолова гума отзад, седалка и кормило, което не се върти, но верига и педали като на нормално колело. Предната част обаче е закрепена за колчето на седалката на моето колело вместо предна гума. На Ади ѝ дадоха обикновено колело, а на Петя подобно, но с кошница отзад, което ни улесни в пренасянето на раницата, която си беше тежка с вода и сандвичи. Оставих си личната карта в залог и взехме колелата.

    Искахме да направим два маршрута, единият започваше на 5км. от селото, а другият беше покрай морето. Хванахме първо по-далечния, който беше извън селото. Като обща дължина беше 30км. и решихме да въртим по него първо защото е по-дълъг.

    Предстоеше ни да наблюдаваме множество птици, основно розово фламинго. Това ми напомни за едно старо наше пътуване през 2008г. по делтата на р. Дунав, където имаше отново изобилие от животински видове и страшно много пеликани, пътепис за което можете да намерите тук: http://www.tonyco.net/patepis/Romania_21_06_2008.html

    Камарг

    е обширна област с блатисти земи, образувана под влияние на делтата на реките Голяма и Малка Rhone преди вливането им в Средиземно море.

    В тази защитена територия е пълно с диви животни и красиви гледки

    Предполага се, че наименованието произлиза от името на римския генерал Гай Марий, собственик на големи владения в този край.
    Тревните площи и лагуните (етан) са дом на известните черни биволи, които скитат на воля и за които се грижат гардиани – френския еквивалент на каубоите, яздещи уникалните си камаргски коне, които се смятат за потомци на стара порода. Те са кафяви или черни при раждането си, но побеляват през четвъртата си година и подобно на биволите също живеят на свобода.

    [geo_mashupo_location_info]

    Тук има много диви животни: бобри, язовци, глигани и множество птици. Като цяло могат да бъдат открити 337пернати вида, а най-известно е фламингото – символ на областта. Езерото Етан Фангасие е единственото в Европа, където фламингото се размножава, като годишният брой на гнездящите тук птици достига 13 000двойки.

    И ето ни вече в движение. Боби е видимо доволен и развълнуван.

    Камарг, ФранцияКамарг, ФранцияКамарг, Франция

    Жените ни следват неотлъчно

    Камарг, Франция

    Ето и първа снимка на розовото фламинго, крачещо свободно из резервата

    Розови фламинго – Камарг, Франция

    Беше интересно как ще уцелим отбивката за началото на черния път през резервата. Тук отбивка, там отбивка, някакви малки отиват в нищото и се чудя дали не сме я изпуснали, но накрая я открихме. И едно семейно вело-селфи преди началото на маршрута.

    Камарг, Франция

    Подпирането на нашето колело с Боби се оказа невъзможно на степенка и за да го подпрем използвахме някое от другите колела. Гледаме идват чат-пат коли от черния път, явно става и за кола. По едно време гледам отсреща един боклукчийски камиона кара към главния път, веднага си помислих „Ей, и тези като в България ходят да изхвърлят боклуците от камиона, където им падне из затънтени места“, иначе какво би правил боклукчийски камион в нищото. В последствие установих, че много се лъжа и просто са ходили да прибират боклука от кофи за смет разположени в нищото :). Явно все пак само в България има такава цигания и нерегламентирани сметища.

    Избрахме този маршрут, тъй като в края му трябваше да има свободно живеещи черни биволи и искахме да стигнем до тях и да ги видим. Жегата беше сериозна, и слънцето печеше здраво, пък още беше сутринта.

    Камарг, ФранцияКамарг, Франция

    Попътно, огромно езеро с розово фламинго

    Камарг, Франция

    Спирахме от време на време за кратки почивки

    Камарг, ФранцияКамарг, Франция

    Бяхме заобиколени от безброй езера

    Камарг, Франция

    Пълна дивотия

    Камарг, Франция

    Жените взеха преднина

    Камарг, ФранцияКамарг, Франция

    При една от почивките реших да погледна в канала до пътя какво има, и бобър плуващ между тръстиките. За съжаление докато мина на ръчен режим да го фокусирам и замина. Остана ми само една снимка с тръстиките на фокус.

    Тръстика – Камарг, Франция

    Стигнахме до полето, където бяха маркирани биволите. По-скоро бяха бикове за корида.

    Биволи – Камарг, ФранцияБиволи – Камарг, Франция

    Бяхме се установили под една от много малкото сенки, за да хапнем по сандвич и да пием вода и сок. Нямаше да продължаваме по-натам, тъй като оставаха около 500м. от маршрута, а нямаше какво друго да се види в тази посока.

    Камарг, ФранцияКамарг, Франция

    След кратката почивка поехме на обратно, първо сме ние с Боби в тандем

    Камарг, ФранцияКамарг, ФранцияКамарг, Франция

    По-късно във видеото ще ви покажа точно как ставаше придвижването по делтата, а сега по обратния път отново грацията

    Фламинго – Камарг, Франция

    Фламинго – Камарг, ФранцияФламинго – Камарг, Франция

    С Боби дръпнахме доста по-напред от жените, но се наложи да ги изчакаме, защото Боби се измори. Иначе върти и той с мен и ми помага и се движим с доста добра скорост в тандем.

    Камарг, ФранцияКамарг, Франция

    Боби искаше да види на картата до къде сме стигнали

    Камарг, Франция

    Придвижването с колело междуградско във Франция е много удобно, поради обособената лента за движение на колела в края на платното. В някои участъци със задръстване я ползват и скутерите и моторите.

    Камарг, Франция

    Успяхме да върнем колелата в рамките на 4часа и не сме доплащали нищо. Не успяхме да направим маршрута покрай морето. Стана много топло и всички се измориха след 30км. по черен и не само път. Боби трябваше да получи обещания плаж и тъй като бяхме паркирали на крайбрежната улица, лесно стигнахме до колата, за да извадим плажните принадлежности.

    На плажа

    имаше паркирани малки катамаранчета и Боби се настани върху един от тях, с пиратска тениска.

    Сен Мари де ла Мер, Франция

    Поседяхме около 2 часа на плажа да поиграе Боби и да се поохладим във водата. Бяхме му обещали да се вози и на влакче, и решихме, че ще е готино да обиколим в района. Влакчето и то не беше без пари, 26евро за всички.

    Влакче – Сен Мари де ла Мер, ФранцияВлакче – Сен Мари де ла Мер, ФранцияВлакче – Сен Мари де ла Мер, Франция

    Маршрутът му беше интересен обаче. По-късно във видеото ще видите и повече.

    Първа спирка – бикове за корида

    Бикове – Камарг, ФранцияБикове – Камарг, ФранцияБикове – Камарг, Франция

    И извадки от клипове на розово фламинго в полет, голяма грация ще го видите малко по-късно във видеото

    Фламинго – Камарг, ФранцияФламинго – Камарг, Франция

    На обратно минахме по уличките на Сен-Мари-де-ла-Мер

    Сен Мари де ла Мер, Франция

    Сен Мари де ла Мер, Франция

    Коне за езда на водопой. Между другото в този район имаше доста конни бази и определено има къде да се разхождаш с кон

    Коне на водопой – Сен Мари де ла Мер, Франция

    Влакчето ни вкара в нещо като вилна зона, тясна уличка и различни частни къщи отстрани

    Коне на водопой – Сен Мари де ла Мер, Франция

    На едно място спря до един обор с много коне, които познаваха влакчето и знаеха, че ще има манджа. Шофьорът мина и раздаде на пътниците моркови, с които да храним конете. Беше много забавно.

    Кон, пони – Сен Мари де ла Мер, ФранцияКон, пони – Сен Мари де ла Мер, ФранцияКон, пони – Сен Мари де ла Мер, Франция

    Боби го беше страх и кака му му помагаше

    Кон, пони – Сен Мари де ла Мер, ФранцияКон, пони – Сен Мари де ла Мер, Франция

    Повече в движение можете да гледате директно във FullHD

    С обиколката приключихме с делтата и се отправихме към

    Арл

    Пазарът беше свършил и булевардите бяха отворени, имаше място да се паркира колата безплатно и спокойно. Хванахме по малките улички

    Арл, Франция

    До арената в Арл

    Арл, ФранцияАрл, Франция

    Един от входовете

    Арл, Франция

    И уличките около арената

    Арл, ФранцияАрл, ФранцияАрл, ФранцияАрл, Франция

    Взехме си по едно сокче от тези замръзналите, Боби искаше да опита, но не му хареса много. И хоп едно ретро рено

    Ретро рено – Арл, Франция

    И тук, както на всякъде из Франция, е пълно с малки тесни улички и тротоарите липсват.

    Арл, Франция

    Стигнахме до

    Place de la Republique,

    където имаше сватба

    Place de la Republique, Арл, Франция

    Обелискът е римски обелиск от ІV в. и се издига на Площада на Републиката в Арл. Част е от културното наследство на ЮНЕСКО.

    Обелиск на Place de la Republique, Арл, Франция

    Обелиск на Place de la Republique, Арл, Франция

    Църква Paroisse Saint Trophime

    Църква Paroisse Saint Trophime – Арл, Франция

    Улицата с чадърите, която ви показах сутринта, но от друг ъгъл.

    Арл, Франция

    Арл, Франция

    И улички отново, където минават коли редовно

    Арл, Франция

    Лятната градина в Арл (Jardin d’ete)

    Лятната градина в Арл (Jardin d'ete), Франция

    Паметник на Ван Гог

    Лятната градина в Арл (Jardin d'ete), Франция

    След тази градина се запътихме към колата. Наблизо, извън Арл се намираше дървен подвижен мост, който искахме да видим. Имаше го като POI на GPS-а даже.

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh) е подвижен мост в Арл,

    който е възпроизведен в няколко картини на Ван Гог през 1888 г. Като един от единайсетте подвижна моста построени от холандски инженери над канала свързващ Арл с Port-de-Bouc, той вероятно е напомнял на художника за родината му.

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, Франция

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh)

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, ФранцияМост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, ФранцияМост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, ФранцияМост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, Франция

    Ето го и канала

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, Франция

    В близост до известния мост има изграден нормален мост, и една Dacia Lodgy караше ремарке с интересна дървена лодка

    В близост до известния мост има изграден нормален мост, и една Dacia Lodgy караше ремарке с интересна дървена лодка

    Семейното селфи пред моста

    Мост Ван Гог (Pont Van-Gogh) – Арл, Франция

    Около моста се моташе самотна японка, щракаше от тук, от там снимки -типична японска туристка. Но чудното беше как е стигнала до там, нямаше друга кола наоколо освен нашата, а мостът си е извън населеното място и то не на пеша разстояние.

    Този изпълнен с приключения ден не можеше да свърши просто така с един мост :). Качихме се на колата и се отправихме към

    Мартиг

    Спретнахме набързо вечеря, по едно душче и тъй като ни беше последния ден тук, трябваше да излезем на вечерна разходка из прекрасния Мартиг.

    В далечината подвижният мост, който свързва единия край на града с другия. Ако го няма него – край, няма минаване.

    Мартиг, ФранцияМартиг, Франция

    Разхождаме се и след мъртвилото предишните вечери се чудим колко много народ има по улиците. Но е събота вечер и решаваме, че просто всички са излезли.

    Мартиг, Франция

    Изглед и към моста на магистралата.

    Мартиг, Франция

    И съседния бряг на канала

    Мартиг, Франция

    Ето и поглед от вдигащия се мост към моста на магистралата

    Мартиг, Франция

    Навалицата става все по-голяма и попадаме на лунапарк

    Мартиг, Франция

    И втори мост след първия

    Мартиг, Франция

    Боби си хареса новото Рено Туинго, което и на Петя и се стори много симпатично и както любимата и кола Фиат 500, та почна да се замисля за това тунинговано туинго 🙂

    Рено Туинго, Мартиг, ФранцияРено Туинго, Мартиг, Франция

    Отидохме до фонтаните на островчето, които се виждаха от нашия блок. И късмет – приближавайки стана 22:00 ч. и те спряха да работят. Затова семейно селфи в края на фонтаните.

    Мартиг, Франция

    Църква от към нашия бряг

    Църква – Мартиг, Франция

    Големият отварящ се мост

    Големият отварящ се мост – Мартиг, Франция

    Връщайки се към моста забелязваме, че буквално целият град се е събрал на и около моста. Стоят и чакат. Поогледахме се и ние какво ли става и започна заря. Толкова продължителни и разнообразни фойерверки не бяхме гледали до момента. Над 30минути придружени с музика. Оказа се че нея вечер има Венецианска вечер. Това обясняваше събирането на целия град около езерото.

    Заря и фойерверки на големият отварящ се мост – Мартиг, Франция

    Заря и фойерверки на големият отварящ се мост – Мартиг, Франция

    Сърце

    Заря и фойерверки на големият отварящ се мост – Мартиг, Франция

    Езерото през нощта

    Езерото през нощта – Мартиг, Франция

    Мартиг ми хареса страшно,

    най- доброто място на което сме отсядали до момента, много романтично и приятно, въпреки че се намира в сравнително индустриална част и в близост до рафинериите. Препоръчвам го на всеки, дори и ако искате просто да е място за почивка и да обикаляте из околните плажове.

    Кадри от зарята в рамките на минута можете да гледате директно във FullHD

    Очаквайте продължението

    Автор: Антон Конакчиев

    Снимки: авторът

    Всички снимки от Мартиг тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Martigues/

    Всички снимки от делтата тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Rhone_River_delta_Camargue/

    Всички снимки от Арл тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Arles/

    Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

    Лазурен бряг



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    За един кратък уикенд в Атина ще ни разкаже Стоян. Приятно четене:

    Уикенд в Атина

    От доста време насам Атина беше единствената столица на съседна държава, която не бях посещавал за по-дълго. И в Анкара не съм бил, но за мен Истанбул е главния град на Турция. Честно казано преди няколко години бях за няколко часа в гръцката столица, чакайки ферибот за Цикладските острови. Тогава бях в района на площад Омония и бях доста разочарован (доста мръсно, много бежанци и т.н.)

    Атина, Гърция

    Доста време се колебаех дали си струва да посетя Атина за по-дълго време, а пък и в допълнение не съм особено голям фен на античните паметници и артефакти. Все пак благодарение на нисктотарифните авиолинии и достъпните им цени

    успяхме да организираме един уикенд в Атина

    дори без да ползваме отпуска. Резервирахме апартамент през водещия сайт за споделена икономика в широкия център на града. От летището си купихме 3-дневна карта на градския транспорт на града за 22евро въпреки, че през целия ни престой нито веднъж не видях работеща бариера в метрото, нито пък контрол в самия транспорт. След около 80минути пристигнахме и се настанихме в хубавия апартамент. Мястото беше много добре оборудвано, а домакинът ни беше много любезен и подготвен. Той беше приготвил списък с хубавите и автентични места за хапване в града, също даде ни и карта и насоки къде да отидем. Ние успяхме да посетим няколко от тези ресторантчета и всяко едно от тях си заслужаваше. С удоволствие ще споделя тази колекция от места ако има интерес.

    Атина, Гърция

    Разбира се в този слънчев съботен ден веднага се насочихме към

    най-близкия плаж

    Използвахме т.нар. панорамен трамвай No5, който преминава по крайбрежието на Атина и ти показва чудни морски гледки. На плажа имаше много хора които се радваха на топлото време, а дори в края на октомври морската вода е приятно топла. Единственото нещо, което помрачаваше плажните изживявания беше новината за малък петролен разлив в залива на Атина. Наистина водата не беше много бистра и по банските ми имаше малки петна от петрол.

    В късния следобед традиционно се присъединихме към

    Free Walking Tours,

    което го правя във всеки град, който посетя. Този път гидът ни не беше много вдъхновяващ, но пък видяхме за 2 – 3часа по-интересните места в центъра на града. Десетина пъти чухме, че безработицата в Гърция е около 50% (официалната била 25%), положението е катастрофално и т.н.

    Атина, Гърция

    Честно казано

    Атина е малко мърлява и запусната,

    но пък и много колоритна с чудесни търговски улички с малки магазинчета и ресторантчета. Всеки трябва да посети стария център – кварталите Плакия и Монастираки, да се разходи в подножието на Акропола. Именно това и направихме след туристическата разходка, покатерихме се по старите улички на Плакия. Оттам видяхме и панорамни гледки към Атина – много мащабен и разлят град с ниско строителство и население от почти 4млн. души.

    Вечеряхме в традиционна таверна (Acropolis in the Cave) в подножието на емблематичния паметник за Атина. Пробвахме гръцката мусака с патладжани и слушахме автентична гръцка музика на живо. По-късно вечерта пихме бира в един от популярните roof-top барове (Athens Style hostel), който се намираше на последния етаж на младежки хостел със спираща дъха гледка към Акропола. Навсякъде пълно с народ, предимно гърци, веселят се, въобще не се усеща криза или нещо такова.

    Атина, Гърция

    На другия ден след обилна закуска в една приятна пекарна тръгнахме пак към морето или по точно към едно от най-големите пристанища в Европа – това е

    Пирея

    Метрото ни стовари в центъра на един битак, но скоро се измъкнахме и пеша минахме покрай огромните круизни кораби и бързи фериботи. Похапвайки чуден сладолед стигнахме до кея на тузарските яхти в непосилна жега – пред нас беше огромната яхта на шейха на Катар, която зимувала в Пирея, както и още няколко плаващи дворци.

    Междувременно, феновете на Олимпиакос се събираха за предстоящия мач на близкия стадион. Оттам след дълго пътуване отново с трамвай се озовахме в

    тузарския крайбрежен квартал Глифада,

    където хапнахме риба направо на рибарския пазар заобиколени от няколко поколения семейства гърци.

    Глифада, Гърция

    Изведнъж се оказахме пред няколко стари ЖП вагони, които бяха убежище на ранени морски костенурки. Доброволци от цял свят се грижат за ранените морски обитатели, които те спасяват във водите на Средиземно море. Интересното е, че са намерили формулата как частни компании и доброволци са обединили усилия в иметпо на тази добра кауза.

    Атина, Гърция

    Вечерта се разходихме по главните търговски улици на Атина, чиито магазините са масово затворени в неделя. Разгледахме и квартал Монастиарики, където ядохме най-доброто сувлаки и чудесен десерт с вишни (Savvas).

    На следващия ден, по първи петли, с метрото пълно с младежи прибиращи се от дискотека, както и с хора тръгнали за работа стигнахме до летището. Кацнахме в дъждовна и мрачна София и обратно в работната действителност.

    За мен Атина е чудесна уикенд дестинация, която ти дава опция за морски, градски, търговски и спортен туризъм.

    Автор: Стоян

    Снимки: авторът

    Други разкази, свързани с Атина – на картата:


    Атина



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кръстопът


    Преди години
    някой те е нарисувал с молив
    още преди да знаеш,
    че можеш да бъдеш нарисуван
    и сега си обитател на Мариенхоф,
    опитваш се да бъдеш художник,
    имаш в погледа си всичко
    четка, платно, сламена шапка,
    дори надежда
    да не те изтрият твърде скоро.


    Теа Монева







    Теа Моневав „Кръстопът”.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Димитър Лъжов

    Неделя по обед - време е да се замислим за ритмичното хранене!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естонияи Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо,влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозерои бяхме в мъжка компания на чист въздух,след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

    След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде ще тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия. Днес От Тиседал ще стигнем до Гьотеборг в Швеция.

    Приятно четене:

    Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция

    част шестнайсета на

    През Източна Европа с джип

    ДЕН 15

    Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция – карта

    Сутринта станахме сравнително късно и с унило настроение – все пак малко или много промяната в плана дразни, особено, когато пропускаш такова място като Тролтунга. Навън времето за да ни дразни бе хубаво – имаше дори слънце, въпреки, че облаците също не липсваха 🙂Но както се казва – речено – сторено – нямаше шанс за Тролтунга.
    Натоварихме багажа.
    Със съжаление направих малко снимки на хотела и пред хотела– мястото бе много спокойно и красиво

    Тиседал, НорвегияТиседал, Норвегия Планини край Тиседал, НорвегияФиорд край Тиседал, НорвегияПланини край Тиседал, Норвегия

    Подминахме Одда

    Одда, Норвегия Одда, Норвегия

    Жената още се мръщеше, а аз се опитвах да се изолирам от лошото настроение търсейки, и намирайки (не бе трудно) хубави пейзажи 🙂

    Водопади и фиорди, НорвегияВодопади и фиорди, НорвегияВодопади и фиорди, Норвегия

    Отраженията на места бяха почти идеални – трудно бе да прецениш кое е истина, а кое – лъжа / отражение

    Водопади и фиорди, НорвегияВодопади и фиорди, Норвегия

    Тези от горната снимка под какви скали живеят…

    Водопади и фиорди, Норвегия

    Водопади и фиорди, Норвегия

    Маскирани под водопади къщички

    водопад Латефосен, НорвегияМаскирани под водопади къщички, Норвегия

    И в един момент из зад завоя се появи голяма пушилка…
    Разбира се, че спряхме –

    водопада Латефосен

    – включен в списъка „100 национални обекта“ или както се казва там аналогичната класация на Норвегия

    водопад Латефосен, Норвегияводопад Латефосен, Норвегия

    Снимането бе предизвикателство – всичко се намокряше за минутка навън от летящия воден прах. И не можеш да си чуеш мислите от грохота. Чудех им се на тези хора в будките под водопада. Снимахме се до водопада, поизмокрихме се и продължихме нататък.

    Видеото от пристигането и преминаването ‘през’ водопада:

    След такива гледки настроението започва да се оправя. Водата продължаваше да се лее в изобилие

    водопад Латефосен, НорвегияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швецияводопад Латефосен, Норвегияводопад Латефосен, Норвегия

    Пътят отново стана разнообразен. Красиви свежи долини с китни махали

    Планини, села и къщи, НорвегияПланини, села и къщи, Норвегия

    Където се появиха вече и коне

    Коне, планини, села и къщи, Норвегия

    Или пък се катерихме нависоко, където всичко изглеждаше сурово:

    Сняг, планини, села и къщи, НорвегияСняг, планини, села и къщи, Норвегия

    Тунели не липсваха

    Сняг, планини и тунели, Норвегия

    Горе имаше прекрасни езера с прозрачна вода, в която плуваха айсберги

    Сняг, планини и тунели, Норвегия

    В този спокоен свят играта на отражения бе невероятна, а снимките заприличаха на черно/бели:

    Сняг и езеро, НорвегияСняг и езеро, Норвегия

    Отново навлизахме в тунели, но този път вече напускахме този студен, но красив свят, спускайки се към по-топли места. Единия от тунелите бе доста стръмен надолу и правеше спирала със завой около 360градуса. Влизаш отгоре, правиш дълъг десен завой, като в даден момент преминаваш под преминатата част на тунела, и излизаш десетки (или 100) метра надолу. Ето как изглежда това действие:

    Северът е невероятен и с това, че дори да се спуснеш с 200 – 300м по-ниско, изведнъж всичко става зелено и съвсем различно

    Сняг и езеро, НорвегияСняг и езеро, Норвегия

    Къщичките тук бяха интересно разхвърляни и маскирани сред природата

    Къщи и села, Норвегия Къщи и села, Норвегия Къщи и села, Норвегия Къщи и села, Норвегия

    Реките вече не бяха бързи и шумящи, а бавни и разляти и на доста места имаше знаци за ‘риболов’

    Река, Норвегия

    Зачестиха ‘ароматизираните’ населени места. ‘Ароматът’ наистина бе сериозен. ‘Източникът’ бе – бели крави 🙂

    Крави, Норвегия

    Хълмовете ставаха все по-нисички, а фиордите – по-‘европейски’ изглеждащи на заливи 🙂

    Фиорд, Норвегия

    Трафика започна да се увеличава. Появиха се по-масивни градове.

    Град, НорвегияГрад, НорвегияГрад, Норвегия

    Също така започнаха странни пътно-строителни решения:

    Път без възможност за изпреварване. Представете си нормален наш второстепенен път, на който вместо осова линия има мантинела. Ако закъсаш – спираш целия трафик. Да, имаше тук-таме някоя отбивка, ама това не ми хареса.

    Освен това си пишеше, че тези пътища са платени (т.е. ще ми вземат някаква сума от картата). Да, сумите бяха дребни – 4 – 5лева, ама все пак си е идиотия.

    По някое време настигнах един силно матов шИфьор, като колата бе пълна и с разни други субекти с фереджета и т.н. Движеше се с около 60км/ч при ограничение 80км/ч. Доста рядко имаше възможност за изпреварване (например втора лента веднъж на 10км) та успях да го изпреваря. В момента в който пътя стана хубав, същия този матов шИфьор изпревари трафика с над 100км/ч ?!

    Да, тази част от Норвегия не ми хареса много – идиотите почнаха да стават повечко. Преминахме тунела под

    Осло-фиорд (фиорда към Осло)

    В тунела по нищо не се усеща, че преминаваш под дъното на морето, а над тебе преминават кораби 🙂Дължината на тунела също вече не бе нещо стряскащо за нас – ‘само’ 7,3 км. .

    Тунел под Осло-фиорд (фиорда към Осло), Норвегия

    И скоро бяхме на магистрала – нещо невиждано в последната седмица 🙂

    Малко след качването на магистралата спряхме на голяма бензиностанция с магазин и т.н. – да заредя. Потърсих ‘сладката’ херинга, обаче за мое съжаление нямаше нищо подобно. Имаше от ‘онази’ доста позната ни и у нас скумрия в доматен сос, само че за около 3,5 Евро консервата 🙂 (впоследствие се оказа, че въпреки всичко не е съвсем като нашата – ‘тамошната’ консерва бе с практически сухо, но вкусно филе вътре). Хапнахме по един бургер (даааа, хубави са им телешките бургери), заредих нафта, взехме по един сок ябълка – ОТВРАТИТЕЛЕН беше – изхвърлих половината.

    Закуска, Норвегия

    Кафенцето бе… Абе, норвежко кафе – кофа, пълна с блудкава течност

    Кафе и закуска, Норвегия

    Слънцето се облещи и потеглихме към по-топлите страни точно на юг. Разликата в климата и ландшафта бе огромна:

    Магистрала, Норвегия

    На доста места отстрани имаше прозрачни панели явно за шумозащита

    Магистрала, Норвегия

    Със съжаление напуснахме гостоприемната, макар и доста скъпа Норвегия.

    • Където всичко бе спокойно и уредено.
    • Където не ти е неприятно да спреш в крайпътна тоалетна.
    • Където предварително знаеш (1км преди отбивката) дали скоро ще има отбивка, с какви удобства е ‘оборудвана’ тя (например тоалетна, душ, място за сдаване отпадни води от кемпери, ресторант и т.н. А също така на колко километра е следващата отбивка след тази близката (обикновено бе точно след 20км)
    Svinesundsbrua, Halden, Норвегия

    Взехме си довиждане с Норвегия и прескочихме

    през моста на Свинесунд в

    Швеция

    Мост Свинесунд, ШвецияМост Свинесунд, ШвецияМост Свинесунд, ШвецияМост Свинесунд, Швеция

    В Швеция пътуването бе бързо – магистрала

    В Швеция пътуването бе бързо – магистрала, ШвецияВ Швеция пътуването бе бързо – магистрала, Швеция

    Преминахме няколко други моста, единия от които бе доста внушителен –

    Uddevallabron (Udevalla bridge),

    който минава над

    фиорда Byfjord

    Мост Uddevallabron (Udevalla bridge) над фиорда Byfjord, ШвецияМост Uddevallabron (Udevalla bridge) над фиорда Byfjord, ШвецияМост Uddevallabron (Udevalla bridge) над фиорда Byfjord, Швеция

    Моста се затваря при силен вятър или заледяване (според табелите – може да паднат ледени парчета от кабелите върху автомобилите)

    По магистралта отново ми направи впечатление, че срещнахме

    доста електрически автомобила Тесла

    Които обаче караха по-бавно от потока – явно пестяха ток или се притесняваха, че няма да им стигне тока до следващата зареждачка 🙂По пътя изпреварвахме и

    доста ретро-автомобили

    Много от тях бяха кабрио, но не всички:

    Ретро автомобил, ШвецияРетро автомобил, ШвецияРетро автомобил, ШвецияРетро автомобил, Швеция

    Така набързо стигнахме

    Гьотеборг

    Въпреки, че бяхме изминали същото разстояние както вчера, днес с магистралите и широките пътища нещата изглеждаха съвсем другояче – средната скорост се бе покачила доста и не бяхме уморени. Решено бе този ден пътя да е по-кратък, затова и спирането бе планирано за Гьотеборг. Малко преди града спряхме да проверим хотелите в Букинга.
    Избрахме един, на който пишеше ‘с паркинг’ и бе в центъра.
    Навигацията ни докара до самия вход. Шведите карат като шашави – прекалено бързо и неразумно из улиците, които не винаги позволяват такива изпълнения. Пред хотела обаче паркинга бе пълен и ми предложиха да спра на обществен паркинг.

    Отидох на обществения платен паркинг наблизо до хотела. Табели ‘ПЛАЩАЙ’, видеонаблюдение и т.н., но няма бариери (т.е. – условно охраняем 🙂С известно притеснение видях, че в края на паркинга тъмни субекти бяха опънали един килим под една кола и човъркаха нещо по двигателя – обстановката в центъра на Гьотеборг твърдо не приличаше на Швеция от снимките🙂
    Паркирах и тръгнах да търся начина за плащане – имаше доста метални машини за плащане, разхвърляни из големия паркинг. Е да, ама пише само на шведски. Избор на език – ТЦ.

    Направих проста сметка – най-голямата сума която искаха (за най-дълъг период на престой – мисля бе около ден, ама с моя шведски не съм сигурен 🙂 ) бе около 2лева. Сложих кредитната карта, и машината я затисна с нещо – хващаш картата, но не можеш да я извадиш – няма вадене – като закована стои в машината. Излизат някакви надписи на шведски – шанса да ги разбера клони към нула.
    Ядосах се на тъпата машина, теглих ѝ една по български, и тя ми пусна картата – явно все пак е полиглот 🙂

    Хвърлих разписката в колата, и отидох до хотела. Докато стигна до хотела, видях, че вече има места за паркиране, та се върнах пак на паркинга, взех колата и я спрях под прозореца на стаята – на сутринта товаренето на багажа щеше да е безпроблемно 🙂

    Джип – Гьотеборг, Швеция

    Оставихме камерата да прехвърля видеото на диска, и

    тръгнахме из Гьотеборг

    Да, внушителни сгради. Голям екшън – народа празнува, яде и пие. Наблизо имаше някакъв явно хубав рок бар на открито, обаче не бе възможно да се влезе

    Бар – Гьотеборг, Швеция

    Хубаво изпълняваха АС/ДС, ама нито една песен не изпяха цялата – явно са от нашите хора, дето не ги знаят докрая 😉
    Патоците си плаваха по канала

    Патица – Гьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция

    Поразходихме се из центъра

    Гьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияГьотеборг, ШвецияТиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция

    Не бяхме гладни – погледнахме някое друго ресторантче (най-вече заради някое питие) , но не ни харесаха (пиците и тук бяха на пиедестал).

    Помотахме се известно време из града – внушителните сгради бяха красиви.
    За първи път от много време тук видяхме полиция. И то полиция, която бърза за някъде.
    Сирени, пищене на гуми, нерви (например бяха много ядосани, че когато колоната в три ленти чака червен светофар, и са спрели доста време преди да се появи полицията, не и правят веднага място). Абе – лудница..
    Явно Волвата на полицаите са доста наточени – когато успяха да разбутат автомобилите (някои от които се качиха из пешеходни алеи и т.н.), полицейската кола ускори от светофара като спортен автомобил. .

    Но тази кола не бе изключение – през нощта често чувахме и виждахме същия епизод (пак сирени, клаксони, пищене на гуми).

    Имаше и доста емигранти в интерес на истината.

    В хотела ни казаха, че специално за нас ще дадат голяма стая – и за какъв ни е трето легло?! И гледка от стаята към целия булевард 🙂
    Как да е – ударихме си елексира и заспахме.

    • Изминати за деня: 648км
    • Средна скорост: 81км/ч
    • Максимална скорост: 132км/ч
    • Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9 ч 13 мин
    • Общо изкачени (по височина) 6,9км
    • Общо спускане (по височина) 7,1км
    • Максимална надморска височина: 1106м
    Очаквайте продължението

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

    Европа – общо



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Блог Стара София


    Дончо Палавеев е един от големите български тютюневи магнати през 20 век. Натрупал значително състояние, в началото на 20-те години Палавеев изгражда представителен дом за своето семейство на пресечката на улиците "Оборище"и "Кракра". Разкошната сграда в стил ар деко е дело на именитите архитекти Йорданов и Овчаров. Тя съществува и до днес, като в наши дни там се помещават Британският съвет, посолствата на Кралство Нидерландия и Република Хърватия. 

    Архитектите Йорданов и Овчаров представят кратък материал за своята сграда в списание "Архитект" (брой 3, 1927 г.). Текстът е придружен с няколко интересни фотографии, които ни дават допълнителна представа не само за оригиналния вид на къщата, но и за нейния пищен интериор.

    ДОМ Д. ПАЛАВЕЕВ В СОФИЯ

    Дом Д. Палавеев - Външен изглед, архитекти Йорданов и С. Овчаров

    Домът на г-н Д. Палавеев в София, на ъгъла на улиците Кракра и Оборище, е строен в 1922 г.. Програмата на домостроителя определяше щото сградата да бъде самостоятелна — за едно семейство, като в подземния етаж бъдат разположени всички помещения, обитавани денем, а именно: един по-обширен вестибюл, столовата, салон кабинет и зимната градина; а в горния етаж — една дневна, 4 спални, баня, тераси и пр. 

    Холът с поглед към столовата

    Холът с поглед към стълбата

    Помещенията в долния етаж трябваше да бъдат свързани с широки пълзящи врати, за да може при случаи да се използват общо стаите. Входът беше искан откъм ъгъла. Освен него е предвиден и един сервизен вход от двора за към кухнята и извитата стълба. Главната стълба е в самия вестибюл. 

    Изглед на хола откъм входа

    В тавана са поместени 3 стаи за прислуга и др. Стените на вестибюла, гардероба, столовата и кабинета са облечени в славонски дъб. Таваните са гипсови. Двата етажа са постлани с паркет. Каменната работа е изработена от бял вратчански камък.


    Архитекти Йорданов и С. Овчаров


    Къщата днес



    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Германия забрани продажбата на детски смартчасовници
    Смартчасовниците за деца вече са забранени в Германия. Телеком регулаторът в страната твърди, че устройствата могат да бъдат хакнати от…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    С Йорданка заминаваме за Алпите – сред католическите монаси, отгледали кучетата-спасители санбернар. Приятно четене:

    Манастирът Сан Бернар, кучетата Сан Бернар и сандалите на Господ (Швейцария)

    Сан Бернар, Швейцария

    Завои и баири, и пак завои, и много баири

    – това е първото ни впечатление от Швейцария. Митничарите на границата са истински неутрални, достойни за името на държавата си. Всичко е подредено, чисто и хладно, въпреки, че беше месец юни. Питат ни защо влизаме в Швейцария и ние си признаваме. С нашия скромен Форд комби от 2004 подхващаме едно

    изкачване към манастира, в който отглеждат кучетата Сан Бернар,

    намиращ се на третия по височина обитаем проход в Швейцарските Алпи. Митничарят преглъща, поглежда ни изпод вежди, връща ни документите и ни благославя тайно в гръб на изпроводяк, опитвайки се да не клати глава в почуда.

    Магистралата е чудесна, гледката замайваща, времето прекрасно за пътуване. След известно време пътя става само с две ленти, но поносим. Почти с гордост се оглеждаме как никой не ни надминава. Осъзнаваме обаче, че това е, защото пътя става все по-тесен, стръмен и самотен. Фордът се държи геройски и равномерно ръмжи по зашеметителните завои, претоварен от багажа ни, за всяка част от който до сега бях убедена, че ни е жизнено необходима. Започвам обаче да мисля какво да изхвърлям от багажника, ако возилото справедливо се заинати по нанагорнището. Правя това упражнение „мислене“, за да избегна гледката на ронещия се директно под десните ми колела асфалт , там, където ширината на пътя свършва безмилостно и без дори най-малък опит за мантинела.

    За екстра забавление аз съм и с десен волан

    Практически карам над урвата и се опитвам да си спомня с каква цел съм взела толкова торби с дрехи и всякакви други ненужности,които сега да тежат на колата да ни качи по-бързо. Хладината обхваща колата и нас постепенно и неотстъпчиво. Все още е ден, но леко мъгливо було се спуска над всичко. Пътят е безкраен, ние не се возим, а плуваме из Алпите. Стряскаме се само от време на време от някое превозно средство, което пълзи надолу по пътя, от който ние идваме. Разменям поглед с другия шофьор при всяка среща и усещам как си пожелаваме взаимно късмет.

    И когато вече си мисля, че това съм правила цял живот и този път никога няма да свърши – пред нас се появява поселище. От двете страни на пътя заискачат магазинчета, ресторантчета и кафета и само няколко-стотин метра по-нагоре се появява

    манастирския комплекс Сан Бернард

    Внушителен е, покривът му е забит в облаците и сигурно убива като парче от Лего Господ под сандалите, ако не внимава къде ходи из свечеряващото се алпийско небе. Ние обаче внимаваме и за това бързаме да паркираме колата и да разкрием коя от двете еднакви сгради с топла връзка помежду им ехотела ни. Излизаме от колата и буквално замръзваме, въпреки, че парното на Форда блъскаше на макс по целия баир нагоре. Изведнъж се сещам защо съм взела всички онези торби с дрехи в багажника. Ровим там и търсим най-дебелото възможно нещо, с което да увием треперещите си тела. Просто ми е съвестно да оставим тук нашия Форд-герой, който заслужи медал за това, което направи. Но мозъкът ми отказва да следва тоя ред на мисли и дава приоритет само на оцеляването, карайки ме да долазим някак си до най-близкия вход. На обявените на голям електронен термометър 15°C реално им липсва минуса отпред, за да приемем измереното за вярно.

    Главният комплекс представлява две почти еднакви сгради

    Едната ехотел с ресторанти, кафе и сувенирен магазин. Другата е манастирската част, с магерница, църква и параклис в мазето. Може да се преспива и в двете, но в хотелаимаш щастието да не делиш тоалетна с десетина непознати, имаш право да ядеш каквото искаш в работещия до късно ресторант, както и да станеш сутринта, когато се наспиш. Тези привилегии обаче струват определена сума, която може да се спести в манастирската част. Ние избрахме хотела.

    Проход Голям Сен Бернар

    Дадоха ни стая на най-горния етаж

    с изглед към италианската граница

    Самата граница се намира надолу по шосето и представлява малката кабинка, която виждате на снимката. Ако минавате по тъмно най-вероятно никой няма да ви спре, защото е затворена. Служителите си хапват или спят в нашия хотелили в този, който се вижда насреща в италианската част. Имало супер пица там, признаха дори от нашия ресторант.

    Италианската граница край Сан Бернар, ШвейцарияАко се застане на мястото на двете коли от горната снимка и се снима комплексът се вижда приблизително ето така:

    Манастир Сан Бернар, Швейцария

    Това е макет от музея. Беше много тъмно, много студено и много от близо, за да снимаме и да стане хубава панорамна снимка на комплеса. За това пък вътрешния музей е чудесно уреден и топъл и в него се намира този макет, който ви показвам. Лявата сграда е хотела, дясната е манастира. Негово героическо величество Фордачко прекара нощта на мястото на синия джип от снимката. Стаята ни е най-горната в ляво на лявата сграда. Има прозорец и от задната страна, където и на макета тук се вижда обиталището на кучетата. Там се намира и външния вход на музея. Когато се съживихме малко от пътуването и студа слязохме и по топлата връзка минахме в манастирската част.

    Манастирът Сан Бернар

    е най-високата точка (2473 м) и приблизително на половината път на Виа Франчиджена, (Via Francigena), който свързва Кентърбъри (главна катедрала и дом на главата на Англиканската църква) с Рим, Ватикана, базиликата Свети Петър (главен храм на Католическата църква и дом на Папата).

    Виа Франчиджена е поклоннически път,

    който хората са изминавали предимно пеш или на кон (ако са инвалиди) от десети век насам.Минавали са около 20км на ден, 1 700км отиване и връщане. И до днес са се запазили знаците по камъни, пътни табели и специални места за спане, които показват вървящ поклонник. Пътят е труден, малкото хора, които го изминават и до днес пишат книги за това и стигат в Рим с надути и разранени крака.

    Поклонник – Манастир Сан Бернар, Швейцария

    В манастирската част на комплекса цари спокойствие. Има доста хора, но не колкото в хотела.

    От гостите тук се очаква да спазват строгите правила

    – молитва преди ядене, споделяне с благодарност на скромната храна в магерницата, спазване на тишина, никаква храна след седем вечерта и спане в общи помещения с общи бани и тоалетни. Цената за престой е почти символична, но на тръгване може да се направи дарение по ваша преценка.

    Църквата е голяма, но беше безлюдна, когато отидохме. Тя е най-високо разположената църква в Европа и по ред причини някои считат мястото за свято. За това пък имахме късмета да

    присъстваме на вечернята на монасите

    в параклиса в приземието. Много интимен интериор, много малко хора, много голям емоционален и духовен интензитет. И звук на малко, ромонящо по стената поточе, което са оставили да отнася всички молитви навън, към голямото кристално езеро и да ги разсипва по склоновете на Алпите. Не беше удобно да снимаме в параклиса, но ето няколко бегли снимки от църквата и коридорите.

    Манастир Сан Бернар, ШвейцарияМанастир Сан Бернар, ШвейцарияМанастир Сан Бернар, ШвейцарияМанастир Сан Бернар, Швейцария

    Свети Бернард – главна икона в църквата на манастира

    Свети Бернард от Ментона – Манастир Сан Бернар Швейцария

    Свети Бернард от Ментона

    Свети Бернард от Ментона се родил през 923в много богато семейство. Получил отлично образование в Париж и се върнал в семейния замък, където по волята на баща си трябвало да се ожени. Бернард искал да служи на Бога и вечерта преди сватбата скочил от прозореца на стаята си, а ангели го хванали да не падне на земята от толкова високо. Отишъл в Бенедоктински манастир и проповядвал в северна Ломбардия. Най-голямата му заслуга обаче е

    построяването на стабилна хижа за преминаващи

    поклонници, търговци, пътници и войници на прохода Мон-Жу, който днес в негова чест се нарича Големия Сан Бернард. Той открил подобна хижа и на прохода съединяващ долината Аоста с Франция, която пък е Малкия Сан Бернард. По-известен обаче си остава Големия, където се пазят легендите за спасителния му подвиг.

    За прохода Мон-Жу

    от най-стари времена се вярва, че е мястото, на което се крие дявола. Когато хората започнали да вървят по пътя Виа Франчиджена, той започнал да се появява често и да бута по урвите надолу в пропастта всеки десети поклонник. Появил се обаче Свети Бернард, построил пирамида на най-високата точка на прохода от девет човека и застанал сам десети на върха. Когато дявола дошъл, за да го бутне, Свети Бернард хвърлил във въздуха сребърна верига, с която завързал и укротил дявола. За това и на статуята му, и на голямата икона той е изобразен като стъпил върху дявола. В реалността тоя дявол са изключително стръмните околни скали покрити със сняг целогодишно, безмилостно стръмните дерета, смъртната опасност за хората да бъдат заклещени от лошото време в планините, но най-вече безкруполните многобройни разбойници, които чакали в засада пътуващите, за да ги оберат и оставят безпомощни в студа. Свети Бернард помагал на хората предимно като ги пазел от разбойниците в околността, предлагал сигурни подслон и храна, които са животоспасителни в тази част на света.

    И до днес проходът е отворен за посетители едва от юни до август, евентуално септемви, ако се случи хубаво време. Ние бяхме там едва седмица след отварянето през юни, като само швейцарската страна беше изчистила идеално снега, италианците още работеха по тяхната.

    Свети Бернард си заминал от този свят през 1008година, като и до днес е много почитан и се счита за покровител на катерачите, скиорите, алпинистите и всички, които живеят или ходят по планините.

    Поради времето и разбойниците около седемнадесети век монасите започнали отглеждането и използването на специалните кучета, които носят името Сан Бернар. Те се справяли така добре, че станали световно известни именно като кучетата на този район, а по-късно и една от емблемите на Швейцария. От нашата стая можехме да чуем как си говорят/лаят помежду си в клетките си, а на сутринта отидохме и да ги видим. Гледачи на заплата и ентусиасти срещу билети (48евро на човек) имат удоволствието да ги разхождат из околността.Освен редовните кучета на място имаше и няколко гости-кучета в хотела, принадлежащи на частни стопани. Бяха дошли с надеждата да се харесат с тукашните екземпляри и да имат поколение след няколко месеца.

    Санбернар, в Сан Бернар, ШвейцарияСанбернар, в Сан Бернар, ШвейцарияСанбернар, в Сан Бернар, ШвейцарияСанбернар, в Сан Бернар, Швейцария

    Кучетата са гледани прекрасно. За всяко има отделна табелка с името, рождената дата, други житейски подробности и особеностите на характера- дружелюбен, игрив, ленив, гладник, капризна и т.н. Ядат около 5кг. храна на ден всяко.

    Около 2004година монасите правят обществено достояние факта, че са много затруднени в отглеждането и поддържането на породата. Времената са се сменили и последното куче – спасител е било гледано около 1955година. Оттогава насам хеликоптери и друга техника е заменила санбернарите в работата по спасяване на планинарите, а самите монаси драстично са намалели на бройка – под десетина от началото на века насам.

    И понеже това е Швейцария и хората имат самоуважение и уважение към традициите и историята – веднага се сформира фондация, финансирана от спонсори и държавни фондове, която се заема с отглеждането и поддържането на породата. Наричат фондацията „Бари“, по името на най-известното куче от породата, родено 1800г., живяло 14г., спасило четиредесет човека и загинало, докато спасява четиредесет и първия. От тогава по традиция винаги има по едно куче на име Бари в манастира. Негова статуя има и в Париж.

    Санбернар в Сан Бернар, Швейцария

    Препариран в музея стои пра-внук на този изключителен екземпляр, като тогава кучетата не са изглеждали както сега, породата постоянно се е подобрявала с годините.

    Санбернар в Сан Бернар, Швейцария

    В музея могат да се видят много интересни неща, разгледайте малко от тях:

    Музей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, ШвейцарияМузей в Сан Бернар, Швейцария

    Още нещо, което заслужава внимание на това място е

    преминаването на Наполеон

    Кучетата и монасите помогнали на Наполеон и неговите 40 000войници да преминат без нито една човешка жертва. Участвали и хората от близкото село. За благодарност Наполеон и войниците му изпили 21 724бутилки вино и изяли тон и половина кашкавал, 800кг месо, огромно количество хляб, употребили дърва за огрев и други благини за 40 000тогавашни франка. Тези пари висели като дълг до президента Митеран, който от името на Франция ги върнал с лихвите дължимото на селото, както и част от дълга към манастира.

    За разлика от всеизвестната картина, изобразяваща как Наполеон на конпревзема Алпите, истината е, че той е бил на муле на изкачването и дори не е изразил възхищениеот пейзажа. Това говори,че или не го е интересувало, или не го е забелязал (не знам как е възможно) или е бил изцяло концентриран във военното си дело. Жозефина от своя страна харесала всичко толкова много, че поканила впоследствие швейцарски фермер, жена му и десетина крави да живеят срещу заплащане за постоянно в малкото алпийско село, което Наполеон създал за нея в покрайнините на Париж.

    Това, което Наполеон загубил бил негов любим

    генерал Луи Дазе

    Безстрашен, той повежда хората с изречението: „Има време за още една победа“, но е ударен от точен австрийски мускет. Наполеон е неутешим и въпреки, че от начало Дазе бива погребан в Милано 1800г, тялото му е качено през 1805обратно в манастира на прохода Сан Бернард. Наполеон изписал името на Дазе на Триумфалната арка (заедно с имената на други герои от Наполеоновите войни), издигнал му два паметника, кръстил на името му улици в Париж и Ню Орлеанс. Но надминал себе си, когато поръчал на скъпоплатения скулптор Жан Гийом Моат монументална гробницаот едно единствено парче бял мрамор. Натоварили го и с цената на няколко магарешки живота и невероятни усилия на десетки хора го закарали в манастира. Може да се види и днес там, наистина е внушителен, помпозен и по френски изящен в направата. Привилегия е да се докосне на живо. Насладете му се и вие поне на снимка:

    Гроб на генерал Луи Дазе – Сан Бернар, ШвейцарияГроб на генерал Луи Дазе – Сан Бернар, ШвейцарияНаполеон – Сан Бернар, Швейцария

    Минахме и през сувенирния магазин, купихме някои дребни неща, които почти без изключение бяха минали дългия път от Китай до Алпите. Платихме най-вече от уважение към факта, че са докарани чак до тук, за да попаднат в нашия багаж. Взехме и няколко плочки швейцарски шоколад, който на вкус се оказа прехвален.

    Беше време да се натоварим на верния Форд и да запълзим надолу към Торино

    Чухме, че италианската част е с по-поносим наклон и силно вярвахме, че това ще се окаже вярно. Тръгнахме да заобиколим езерото пред манастира и понеже беше ден и им се работеше- италианските граничари ни спряха за ленива проверка на паспортите. Спряхме за малко след тях в италианската част, за да погледнем пак към манастирския комплекс и да направим няколко снимки. Трудно ни беше да повярваме, че е юни и е ден –

    всичко беше забулено в студена бяла мъгла

    Седнахме с благодарност в топлата кола и запълзяхме противозаконно на неутрална скорост само на спирачка надолу по едва от вчера изчистеното от сняг шосе. Животът си има своите малки компенсационни бонуси и този път като шофьор с десен волан мястото ми беше плътно и сигурно до скалите.

    Без да мога да фокусирам мярнах в огледалцето за обратно виждане нещо над манастирския покрив. И изведнъж проумях, че това наистина са сандалите на Господ, който танцува в мъглата, а всеки скрежно свеж повей на вятъра идва от разлюляната му дреха. Да го виждат наистина обаче е разрешил само на кучетата.

    Автор: Йорданка Трон

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

    Швейцария



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Димитър Лъжов


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Йоана Петрова

    Преди осем години, когато приготвих бадемовите тарталети със сладко от боровинки, не съм подозирала, че толкова много ще ми хареса бадемовия пълнеж за тях. След толкова време си дадох сметка за две неща. Едното е, че плънката, известна с името франджипан (frangipane), която най-често се приготвя с бадеми, може да се приготвя с различни ядки и добавки и също така да намери още много приложения.

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи

    Второто е разбирането, че аз от много по-отдавна съм познавала франджипана. Той е бил моя хапка на всяко едно тържество, за което моята майка приготвяше от онези сладки кошнички с орехов пълнеж. Именно този пълнеж е някаква форма на франджипан. Подобен на него, с допълнение от кестени е франджипанът и за този тарт.

    Кестени и сливи за тарта с кестоново-орехов франджипан и сливи

    Тази есен по неволя се наложи да прекарам една седмица у дома с Даниел. Случи се така, че по това време Вальо беше командировка в Сан Франциско (юпии, благодаря на Вальо за очаквания подарък от там – втората книга на Деб Парелман!). Освен да измислям забавления за Даниел през деня и да готвим заедно любими храни, уплътнявах вечерите с чистене на кестени и други подобни занимания, които не изискват много мисъл, а просто монотонност, с която почти се приспивах.

    Подготовка на основата за тарта за печене

    Давам си сметка, че не бих могла да отделя това време, ако ситуацията не беше такава. И едва ли щях да имам сега във фризера малко повече от килограм сварени и изчистени кестени, с които вече спокойно мога да планувам приготвяне на десерти, които изискват много от тях. Но за тази рецепта все пак са нужни 100 грама почистени кестени, така че дори да стартираш със сваряване на 200 грама, почистването им няма да ти отнеме толкова време, колкото на мен две партиди по един килограм.

    Аранжиране на сливите в тарта

    Ако пък обичаш кестени и редовно си приготвяш в този сезон, тогава просто задели малка част от тях за този прекрасен десерт. В него се усеща всичко – и кестените, и орехите, и сочността на сливите, и конякът, и маслеността на хрупкавата сладка кора. Точно затова искам да го споделя с теб. Защото е невероятно семпъл и невероятно вкусен.

    Готовият за изпичане тарт

    Семплостта на тарта идва от приготвянето на всички компоненти в кухненски робот. Тестото за тарта бързо и лесно се замесва в него и дори няма да ти е нужна точилка и брашнен плот за разточването му, защото може да направиш това в самата форма с ръце. След това не бързай да слагаш за миене купата на робота, защото в нея ще се смесят и съставките за франджипана.

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи

    Няколко сливи, оваляни в захар, за да се карамелизират по време на печенето, ще дадат необходимата свежест. Ако не намираш такива сега, възползвай се от късните боровинки, които все още виждам да се предлагат на пазара. Лъжица разбита сметана поръсена с канела е твърде приятен акомпанимент към парче от тарта, за да се пропусне.

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи

    Рецептата представена от Yotam Ottolenghiв theguardian.comследвам подробно, като единствената промяна, която правя е да разстилам тестото във формата за пече с ръце, вместо да го разточвам. При първата проба не беше от мързел, а от необходимост и видях, че това работи добре. Не забравяй обаче, да охладиш основата преди печене. Това ще бъде в полза за красива и стегната форма на основата, без свлечени стени и неравности по повърхността. Печенето с тежести е задължително, защото то ще фиксира тестото. Охлади изпеченото тесто, преди да сложиш в него франджипана и да аранжираш сливите. Глазурата накрая, освен за приятен външен вид на тарта, дава и приятен аромат от използвания алкохол.

    За форма 24 см или 8-10 порции.

    За основата на тарта:

    • 160 г брашно
    • 40 г пудра захар
    • 80 г студено масло, нарязано на кубчета
    • 1/8 чаена лъжица сол
    • 1 жълтък

    За франджипана:

    • 100 г сварени и обелени кестени
    • 50 г орехови ядки
    • 75 г меко масло
    • 75 г фина кристална захар
    • 1 яйце
    • 2 чаени лъжици ванилов екстракт
    • 2 супени лъжици коняк (може да се използва бренди, тъмен ром или уиски)

    За сливите:

    • 5 големи сливи, обезкостени и нарязани на четвъртини
    • 1 супена лъжица фина кристална захар

    За глазиране:

    • 60 г мармалад от сливи или кайсии
    • 1 супена лъжица коняк (може да се използва бренди, тъмен ром или уиски)
    • 1 супена лъжица вода

    За тестото всички съставки се смесват в кухненски робот и се мелят докато започне да се образува тесто на топка. Тестото се разстила по дъното и стените с ръце във форма за тарт с диматър 24 см. За да може тартът да се отдели лесно от формата след изпичане е хубаво формата да бъде с подвижно дъно. Охлажда се в хладилник 30 минути. Фурната се нагрява на 180ºC. Върху охладеното тесто се поставя хартия за печене и тартът се напълва с керамични топчета. Вместо керамични топчета, може да се използва боб, леща или ориз. Те могат да се запазят за следващо ползване със същата цел. Основата за тарта се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече с тежестите 20 минути. Целта на печенето с тежести е тестото да се фиксира и да не се образуват шупли. След това тежестите и хартията за печене се отстраняват и основата се допича около 8 минути, или докато тестото придобие златист цвят. Оставя се да се охлади.

    За франджипана кестените и орехите се смилат грубо в кухненски робот. Към тях се добавят всички останали продукти и се смилат докато се образува паста. Изсипва се в охладената основа и се заравнява.

    Нарязаните сливи се овалват в захарта. Подреждат се върху франджипана със срязаната част нагоре. Тартът се слага на средно ниво в предварително нагрята фурна на 180ºC. Пече се 40 минути или докато франджипана в средата на тарта стегне. Тартът се изважда от фурната и се оставя да се охлади леко, преди да се освободи от формата.

    За глазурата мармаладът, конякът и водата се смесват и загряват докато заврат. Минават се през фина цедка. Цялата повърхност на тарта се намазва с глазурата с помощта на четка. Сервира се със стайна температура. Може да се гарнира с разбита сметана и да се поръси с канела или да се комбинира с топка ванилов сладолед.

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи

    Още рецепти със сливи

    Още рецепти с кестени

    Други рецепти за тарт и тарталети

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливие публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    Как да се изправим, ако паднем по лице, как да не се удавим в e-mail, как да разберем какво наистина искаме – в дайджеста по-долу. Плюс още две статии с приложими веднага и на практика съвети за десерт. 🙂


    1. The Big Lessons I Learned From My First Entrepreneurial Failure– потвърждавам написаното тук от личен опит. Преди няколко години направих първата и втората грешка с едно бизнес начинание, в резултат на което с мой съдружник стигнахме точно до описаната от авторката ситуация с електронния ѝ магазин за бижута. Единствената разлика при мен беше, че човекът, който се отказа от бизнеса, бях аз, защото виждах, че нещата не вървят така, както очаквам, но не бях сигурна защо. Едва по-късно се усетих, че причините са били именно тези и оттогава внимавам точно за тях.
    2. Is The Inbox Zero Strategy All Hype?И да, и не – зависи как се прилага. В статията ще намерите и няколко много полезни инструмента (пробвала съм Boomerang и работи много добре), с които да изплувате изпод заливащата ви електронна поща.
    3. Actions, not words, reveal our real values– защо и как изпадаме в самозаблуда, че нещо е важно за нас и какво да направим по въпроса.
    4. Психология при ценообразуването. Гигантски списък със стратегии– наистина гигантски материал, пълен с гениални стратегии или гадни, хитри трикове – в зависимост от гледната точка на четящия. 😉
    5. The Problem with Whack-a-Mole Productivity– много готино име на гаден проблем. 🙂Статията дава отправна точка за справяне с него, а повече подробности в същата насока ще споделим със Зорница Стефановав онлайн обучението „Супер продуктивност“, което правим в момента.

    Тази публикация ви хареса? Абонирайте се, за да не пропуснете следващи като нея.

    Материалът Дайджест на предприемача #21е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Кариери
    Васил Тодев, основател и двигател на сдружение "Байкария", ни гостува в рубриката "Пет минути със..."

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    iPhone X е сред 25-те най-иновативни изобретения на 2017 г. според сп. Time
    iPhone X на Apple получи още едно признание, попадайки в списъка с 25 най-иновативни изобретения на годината на списание Time.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    OnePlus 3 и OnePlus 3T получават ъпдейт до Android 8.0 Oreo
    Китайците от OnePlus обявиха, че започват да разпространяват ъпдейта до Android 8.0 Oreo за миналогодишните си смартфони OnePlus 3 и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Прасунсен и Кот

    От Молдова се прибрахме позаоблени и влюбени в гагаузката кухня, а по-специално аз – в гюзлемето. И веднага започнах да експериментирам с различни безглутенови варианти, за да мога да похапвам без Прасунсен да ме гледа тъжно отстрани.

    От експериментите троха не остана, дори и от по-несполучливите, но като че ли най-лесно и добре се получи с тестото за безглутенови соленки от този сайт.

    Соленки

    solenki

    • 150гр брашно, смес от царевично, просо, сорго и нахут (или каквото безглутеново има в наличност)
    • 3-4 чаени лъжички гума гуар (за еластичност на тестото и да не се разпадат)
    • 150гр масло на кубчета
    • 150гр сирене и кашкавал
    • 1 жълтък
    • Нещо за поръсване на соленките (аз ползвам ким и хималайска сол )

    Брашното и настърганите сирена смесвате с пръсти в една купа.  Добавяте маслото на кубчета и втривате до получаването на трохи. Работете бързо, за да не се разтопи маслото. Слагате жълтъка и омесвате тесто (не е нужно да е гладко).

    Загрявате фурната до 200°C, като през това време разточвате тънка кора и изрязвате формички.  Соленките се мажат с разбития белтък на яйцето и се поръсват. Ако тестото омекне, го слагам за малко в хладилника или фризера, за да се стегне пак маслото. Тестото за следващата тава също се държи в хладилника.

    Пекат се до зачервяване (в моята фурна за около 20 минути).

    Гюзлеме

    Печката и тавите за нея са ми малки и затова винаги остава малко тесто, което не стига за цяла тава. Него прибирам в хладилника за закуска за следващия ден.

    В тестото за соленки вече има сирене и кашкавал, затова може просто да се разточи, сгъне и пече на сух или леко намазнен тиган.  Може да се експериментира и с всякаква плънка (в Молдова ядохме гюзлеме с агнешки дреболийки и беше адски вкусно).

    Втори вариант

    guzleme

    От тестото за чапати по-долу също може да се направи гюзлеме. Топка тесто се разточва на тънка кора и се слага малко масло. Сгъва се и се разточва отново.  Поръсва се с плънката (обичайно е натрошено сирене и настърган кашкавал), сгъва се на 4 и се пече в леко намаслен тиган.

    Безглутенови чапати

    chapati

    • Чаша брашно, смес от царевично и просо
    • 5 до 7 чаени лъжички гума гуар (без нея тестото не може да се разточи)
    • 1/2 чаша до 3/4 вода (зависи от количеството гума, но винаги може да се добави малко брашно при месенето за сгъстяване, а вода – не).
    • Щипка сол

    Прави се меко тесто, което е добре да попрестои известно време, за да станат хубави балони. Аз меся тестото вечер и го държа в хладилника за закуска за следващите няколко дена.

    Правят се топчета и всяко топче се разточва колкото дебела палачинка. Нагорещява се тигана до към 200°C (може да се провери дали е достатъчно горещ, ако се пръсне вода по него и тя се изпарява веднага със свистене) и разточената питка се пече на сух тиган. С дървена шпатула леко се понатиска в краищата и се завърта, за да започнат да се получават балони.

    Самото правене на балоните е повече усет, трудно може да се обясни. Натискат се оттук-оттам, за да се надуе добре навсякъде. С безглутеновото тесто се работи по-трудно, но дори и без много балони питките са вкусни.

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Huawei Mate 10 Pro излиза на българския пазар на цени от 1000 лв. със или от 1400 лв. без договор
    Обявеният преди малко повече от месец в Мюнхен Huawei Mate 10 Pro скоро излиза на българския пазар. Топмоделът на китайския…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Влизам в банята и излизам чист благодарение на специалните
    препарати, приготвени от правителството,
    с което нашите майки подписаха договор,
    че се отричат от новородените –
    всички гнием на тази земя и само слънцето ни е свидетел:
    няма нищо да остане от нас, защото сме бял дъжд, стъпкана трева,
    падащо листо сред камънак.
    Качвам се на покрива и гледам изгрева,
    все пак не искам да скоча;
    няма защо да ме търсят бавните държавни служители,
    аз ще съм тук, при всички деца, захвърлени и онемели,
    без да ме е страх, ще поискам един червен светофар:
    червеното слънце отново изгря и ето –
    вече
    е
    ден.

    Александър Байтошев




        Александър Байтошевв „Кръстопът“.
        Александър Байтошев в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


                                                                                                                                На Никола Кесаровски


       Вестта, че Нико Кесаридзе се е самоубил ме свари неподготвен. Казано директно – стана ми кофти. Започнах да примигвам като залят от внезапно плиснала върху мен студена светлина. Първо се сетих за това как той имаше навик да използва фразата „хитро момче”, придружена от дяволита полуусмивка най-често по адрес на известни личности. В нашата тесничка всекидневна сме – седим двамата, на кръглата маса край стария немски акордеон, пред бутилка вино и Нико казва:
        – Виж какво, Джон Ленън беше хитро момче. Той измисли лафа, че животът е това, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго.
       Подобни неща е загатвал мисля и Шота Руставели седем-осем века преди него, но казани по малко по-друг начин и то в стихове, но Шота не е скочил от покрива на болницата. Тогава не е имало болници.
       Не че Нико е първият, нито ще е последния, решил да прекрачи в друго измерение прегръщайки въздуха в топла нощ в края на август – от онези къси, непонятни нощи, в които ти е много топло и много празно.
          Но приказката ми беше за друго.
       Отиваме значи ние у Нико с една изрусена библиотекарка от градската библиотека в Ахалкалаки, месец-два след погребението, за да видим каква част от книжната му сбирка би била ценна за фонда. Беше ни извикала майка му – искала да дари на библиотеката каквото сметнем за запазено и стойностно. Още на влизане ни лъхна миризма на вехто и спарено, както често мирише в жилищата на хора, на които за последен път са били четени детски приказки преди седем-осем десетилетия. Във всяка стая тегнеше атмосфера на догадки, старост и тъга. В един ъгъл на коридора имаше празна опаковка от ирански прах за пране „Барф” и малко дървено столче, чиито крака бяха вързани по двата диагонала с тел. Гледах всичко през очите на Нико – ето тук е спял, на вехтото, постлано с чиста покривка легло, което всъщност представляваше просто една провиснала пружина с четири напукани дървени крака. Старият му компютър беше като крайцера „Аврора”– монументален и ненужен, с няколко стари дискети разхвърляни край него, от тези дето се ползваха преди сто години. Прозрачен син химикал стоеше до дискетите, като повехнала някогашна знаменита танцьорка. На стената – лавиците с книги и литературни списания, които е чел. Сякаш всеки предмет в жилището знаеше много повече за Нико от мен и аз се оглеждах с тиха почит наляво и надясно, все едно бях в музей. Майка му – дребна старица с уродливо лице, стараеща се да не се показва много пред хората поради деформацията, ме видя да се заглеждам в един голям тефтер. Отгоре пишеше „Книга за приходите и разходите” или нещо такова. Надписът беше на руски, а не на грузински – явно беше счетоводна книга от брежневските времена.
        – А! Това е дневникът на мъжа ми – бащата на Нико – Хрисо Кесаридзе. Беше шивач. Написа го малко преди да умре – започна да обяснява тя -След две седмици прекарани в болницата изведнъж усети, че спомените му са на път да се споминат, както се изразяваше. Пожела да му занеса нещо за писане. Буквално го изля за няколко дни. Все едно градеше триумфалната арка на своя живот.
       Слушах я като избягвах да я гледам директно, за да не я карам да се смущава от вида си. Наистина беше от онези стари жени, които е почти невъзможно да си представиш, че някога са били малки момиченца.
     Отворих тефтера заинтригуван. Страниците бяха с неназовим цвят – някакъв неидентифициран нюанс между бялото и жълтото. Прокарах ръка по първата страница, после прелистих някъде назад и започнах да чета. Още след първите редове взех да ококорвам очи.
       „Тя стоеше там, тръпнеща с всяка клетка, дишаща, желаеща нещо явно и терзаещо, от което въздухът в ателието ставаше още по-тежък.
       Треперех целия, глупаво щръкнал с шивашкия метър в едната ръка и с две карфици в другата, които от режеща възбуда натисках с острите върхове към палеца си, но без спомен за болка.
       Всеки от нас беше проникнал вече в света на другия и знаеше, че му принадлежи. До нас, полускроената рокля висеше на окачалка за проба, като трети, човек. Ненужен.
       Какво трябваше да се случи – може би и двамата знаехме добре и точно затова не правехме нищо. Стояхме като две красиви, потни животни, полуразсъблечени, полуусмихнати, изгарящи от нетърпение всеки да даде на другия това, което очаква.
       По радиоапарата („Браун”) бръщолевеха нещо за успехите на някакъв колхоз, когато започнах бавно, копче по копче да разкопчавам ризата си…”
       Затворих книгата и възбудено казах на баба Тамар:
       – Можеш ли да ми го дадеш за ден-два да го прегледам? Ще го пазя.
       – Ми взимай го – отвърна тя с провлачен тон, от който личеше, че вече всичко ú е безразлично в този живот.
       – Прибрах се и се озовах лице в лице с Дневника. Понеже ми се струваше достъпен, не го отворих веднага. Обичам да удължавам миговете, когато предусещам тайнствена неизвестност. Сипах си чаша изстудено „Ркацители” и се загледах през прозореца навън, сякаш гледах за последен път това, което рамката очертаваше и трябваше да го запомня. Убедих се, че ритъмът на пейзажа отвън си е същият. Една чайка прелетя точно както предния ден по това време за да запълни зейналия пред прозореца ми зев. В главата ми пък прелетя мимолетно мисълта дали чайките, като им писне от живота понякога се самоубиват и след глътка вино реших, че сигурно да. После разтворих тефтера. Оттам ме погледна едър почерк, леко несигурен като походката на стар, висок генерал, с едва зебележим наклон надясно. Обикновено левичарите пишат с наклон надясно. Много интересно изписваше „к”-то и „а”-то, но след две-три страници им свикнах. Странно, но ми се стори различен от почерка, с който беше написана онази сцена, която ми беше попаднала най-напред пред очите. „Така ми се е сторило” – си казах и продължих. Най-напред прочетох, че бащата на Нико е роден на 28 януари 1916 година – две години преди приемането у нас на григорианския календар и много обичал да кара колело. Преди колелото, обясняваше надълго и нашироко какви клони и плодове имало родословното му дърво. Как дядо му – също Хрисо, имал четирима синове и една дъщеря, пък най-големият от синовете му се прехласвал по иконите и ореолите и станал поп, а друг починал млад – все ей такива човешки работи. За ученическите си години беше лаконичен – явно това за него е бил период, в който не е имал с какво да се гордее или чисто и просто е бил доста отдалечен във времето, та не е можел да отсее кое е част от неговия личен ученически живот и кое – сборен спомен от живота на всичките му съученици взети заедно. Вече възмъжал, с помощ от баща си отворил дюкян за прежди и платове. Започнал да навлиза в търговията и така покрай преждите и другите стоки, набавяни от един руски евреин, с който пък се запознал по повод на сделка с биволско сирене, неусетно и романтично станал на двадесет и пет години. Тогава избухнала войната с Германия – през 1941 година. Явно Хрисо е бил „хитро момче”, защото като видял войната да тропа напористо на вратата му, точно преди да замине на фронта през четиридесет и втора, бързо се оженил. Поне такова усещане оставяше лаконичното описание на това важно събитие – сякаш войник с решително и добре заучено движение си стяга колана точно на онази дупка на която трябва, за да изглежда безупречен за сутрешния преглед. Оженил се за десет години по-млада от него девойка – днешната баба Тамар, както се подразбира. Следваха няколко страници с описания на палатки, фронтови лагери, боледуване от малария, краста и загатване за някаква срамна болест. После от редовете изскочи кльощав абхазец, който нищо друго не умеел да прави така добре както да лови змии и да изработва колани от кожата им, които продавал на своите другари. Преди да ги направи на колани ги пускал в спалните където спяли, слагал ги в каските на другите войници и изобщо обичал да им прави номера. Убили го някъде в Румъния докато преминавали някаква река. Двамата с него си направили снимка малко преди да го убият – с голям смок на врата на Хрисо и малко кученце в краката му, което гледало нагоре към змията. Снимката била у дома му – за доказателство, така пишеше на страница осемдесет и шеста от Дневника. Казвам си, че трябва да питам баба Тамар за тази снимка, ако знае къде е да ми я покаже, та да не ми остане като натрапчива мисъл из гънките. По-нататък се нижеха още страници за края на войната. На връщане към дома вървели по кални пътища – отпуснати върволици с войници, защото с дни валял тъжен и всепроникващ дъжд. Край тях бръмчали коли и камиони и ги пръскали с кал. „Когато се връщаш от война жив и здрав, не е странно, че калта или дори вероизповеданието на другите край теб просто нямат голямо значение.” Това не го пишеше в дневника – това си го мисля докато чета. Вървели с дни и знаели само, че не трябва да излизат от пътя в канавките или в полето, защото на много места имало минирани участъци. В един от тези дни край тях минал камион с прикачено отзад оръдие, на което седяли трима разпасани войника. Пеели „Ех, дороги”, но сякаш, колкото да не заспят, тъй като музиката не им идвала отвътре. На петдесетина метра след като ги задминал, камионът се натъкнал на мина, преобърнал се от взрива, а оръдието заорало в земята. Двама от войниците били премазани под него. „Ех, дороги!” Преди камиона по същото място минала лека кола, но нищо не се случило, понеже мината била за тежки коли – за повече поражения.
       Прелиствах нататък и през цялото време чувах скрибуцането, пъпленето и ехото от един несъществуващ вече живот. Усещането бе за тайнство, за нещо велико, но условно. За нещо красиво и носталгично, от което ни се разкриваше много, много малка част, като на айсберг. Вътре в себе си усещах и друго – отначало неясно и далечно, но после все по-оформено – чувството да се вземаш едва ли не за Бог, решил да си избере един човечец от тези, които пъплят самонадеяно и напористо долу на Земята – и да се взреш в животеца му. Донякъде – каква ирония – бях благодарен на приятеля ми Нико Кесаридзе, че се самоуби, защото иначе нямаше как да ми попадне това житие на баща му и да изпитам тези усещания. Мъртвият ми приятел продължаваше да храни мен живия, с емоции, с носталгия, с неизвестна и неясно оформена красота, представяте ли си. Отсега нататък – въпреки смъртта, щяхме да сме свързани с него от една и съща история – тази написана от баща му в дневника.
       На сто и деветнадесета страница споменаваше въшките. Изварявали си дрехите в голям казан, но без нужния резултат, докато не разбрали, че един от войниците имал вълнен потник, плетен от жена му. Та този войник умишлено не си слагал потника в казана от носталгия и суеверие, но най-вече защото смятал, че мъж без въшки и без мустаци не е мъж. По пътя за дома, следвайки своя си вътрешен ритъм на оклюмали победители, се отбили и в новата фабрика за хартия в Зугдиди. Всички се впечатлили от огромния казан, в който слагали дървени трупчета с големина по тридесет сантиметра, а два циментови чука по пет тона всеки се въртяли и смилали дървесината до каша. Четири-пет дни след това посещение си бил вече в Ахалкалаки. Нямаше нито дума за емоциите около посрещането и първата нощ с жена си. Онази сцена, която беше възбудила любопитството ми в началото, не беше тук. Вместо това беше записал нещо по-скоро от войнишкия фолклор, отколкото реална случка, как една жена посрещнала мъжа си от фронта с думите: „Какви хубави мъже оставиха костите си там, а ти взе че се върна”.
       Личеше си, че спомените на бащата на Нико се бяха изливали наведнъж. Неудържим, щур, леко нервен поток, от който той едва е смогнал да измъкне и да сложи по страниците като чирози една малка част от всичко, което му се е случило. Това потвърждаваше и самия начин на писане – не само че нямаше отделни глави – ами нямаше и никакви препинателни знаци, нямаше започване на нов ред за отделна тема, дори някои думи не бяха отделени една от друга. Нещо архаично се усещаше в писането му, нещо от старите грузински книжовници от седемнадесети-осемнадесети век и по-преди, когато се е пишело по този маниер – слято и без препинателни знаци. Все пак не забравях, че бай Хрисо е бил шивач и това, което му се е налагало да пише са били най вече цифри – мерки на ханша, дължина от кръста до петите, или от раменете до под чатала…
       За историята с купуването на кино-апарата нямаше посочена година, но по всяка вероятност това е станало скоро след края на войната. Прочел обява във вестника, че някой си човек от Тбилиси продава кино – тесен екран и той решава да отиде и да го купи. Уговорил и четирима съдружници за това предприятие. Трима арменци– бръснар, магазинер и обущар и един негов братовчед – градинар – Ираклий. Отишъл в Тбилиси и се обадил на чичото на Тамар – Тедо Палашвили – той бил инженер и директор на някакъв завод тогава. Сравнително лесно намерили адреса от обявата. Отворил им стегнат, добре сложен мъж, не много висок, с бенка на едната скула. Изгледал ги от глава до пети изпитателно, задал им няколко въпроса и едва тогава ги въвел в просторен, приятно подреден апартамент. Веднага им направило впечатление, че дръжките на вратите на стаите били в старинен стил с красиви, декоративни ръкохватки и се отваряли и затваряли много стегнато – като нови. Всичко било грижливо поддържано. Мъжът извадил три луксозни кожени куфара – в тях била цялата магическа апаратура. Казал, че киното е американско. Като истински фокусник вадел и сглобявал машинариите, сложил голям бял чаршаф за екран на другия край на стаята, дръпнал тежките и явно скъпи завеси за да затъмни, но преди да почне да демонстрира как работи, наредил три чаши на масата. „Три хубави, леко синеещи чаши от фино стъкло с високи столчета”, пишеше в дневника.
       На това място спрях да чета и станах да си направя чай. Бях пресушил няколко чаши вино – не знам колко, но повече не ми се пиеше. Пределно ясно ми беше, че щом в една грузинска къща се появят заплашително чашки и в тях се налее питие, значи предстои нещо епично и разлято във времето. Разлято в буквалния и в преносния смисъл – да си го кажем направо. Парадоксално, но не го очаквах, именно защото пиенето е нещо толкова типично грузинско, че дори няма нужда да му отреждаш специално внимание на страниците на такъв труд като дневника на твоя живот. Знаех че чашките, дори и да не са споменати, те са си там – всеки ден и всеки ден, и на другия ден пак и отново.
       Чувствах се замаян, но не от виното, което бях изпил – бях се промъкнал в чужд спомен, в чужд живот, който оживяваше чрез мен в момента. Невероятно е как действителността – онази тогавашната – беше започнала да придобива желаната от този, който беше написал всичко това, форма и плътност. И неочакваното в цялата история с Дневника беше как всъщност един необразован човек, шивач, изведнъж се оказва самобитен мемоарист, нещо, което трудно се удава дори на хора на перото. Седнах отново и продължих да чета.
       Домакинът извадил десетлитрова дамаджана и налял гъсто, кахетинско вино на тримата. Вдигнал тост за победата над Хитлер, всички пресушили чашите и киното започнало. Апаратът издавал тих и стегнат ромон, но не дразнел. Звукът бил чист, а картината отлична. Гледали жадно, със затаен дъх. Чичото на Тамар много харесал техниката, както и виното. Дал кураж на Хрисо и той се навил да го купува. Младият шивач също харесал виното – това не го бе записал в дневника, но се подразбираше. На четвъртото сипване на вино в синкавите чаши, когато вече научили, че техния домакин е руски полковник за специални поръчки, Хрисо се престрашил и попитал за цената. Полковникът станал и с тежки стъпки отишъл до апарата. Казал, че това кино е чисто ново и е купено от капитан от армията на САЩ през 1945 за 600 000 рубли. Като напълнил чашите отново, отметнал глава назад и продължил, че той ще го даде за 500 000 твърда цена и няма да се пазари. Веднага след което се върнал на масата и вдигнал въодушевен тост за техническия напредък, като споменал киното, радиото и новото чудо сътворено от млад съветски инженер – автоматът АК-47. Друго, което си спомнял Хрисо за онази вечер е, че изгледали три филма, като разпалено разговаряли за войната, защо имало един милион дезертьори според секретните данни на полковника, а Хрисо разказал как двама тбилисци тайно били дошли да го вербуват за Грузинския легион, но той им отказал. По някое време – малко преди да привършат втората дамаджана, домакинът издал, че по време на войната на висше държавно ниво бил обсъждан въпроса за венерическите болести в армията и как имало планове за производството на здрави и надеждни презервативи.
        – Вие панимаете ли това как сломява духа, мъжкото самочувствие и силата на един боец? Срамна болест – това е по-лошо от рана в главата – какво знаете вие…
       Точно тук Хрисо беше записал, как отговорил на полковника, че много добре знаел какво е срамна болест, без повече подробности.
      Всеки тост полковникът завършвал с фразата „А враговете ни да пият лимонада!”, произнасяна с цяло гърло.
       На другия ден още били на масата – виждали се чинии с останки от хинкали, кой знае от кого приготвени, сирене сулугуни и следи от разлято по пода вино. Странно защо по масата и под нея имало и разпръснати плочки от домино. Голяма част от действията и разговорите от предната нощ на Хрисо му се губела. „Нищо чудно – пишеше – да сме играли и на домино”. Полковникът, разчорлен и с винено петно на ризата, но все така с осанката на тамада, изведнъж заявил, че се отказва да продава апарата. Какво му било щукнало, така и не се разбрало. Споменал колко много обича грузинците и дори бил вдигал два пъти тост предната вечер – първия път за дружбата и единството с народа на другаря Сталин, а вторият път за хубавите грузинки с бяла кожа и искрящи очи, но предпочитал да го продаде на грузинец от Тбилиси, вместо на такъв, който ще прожектира кино на арменци край турската граница. Това било прекален лукс, така се изразил. За да замаже конфузното донякъде положение, полковникът сипал ракия в същите красиви винени чаши от предния ден и извадил кисели краставички за мезе. Казал:
        – Киното няма да ти продам, но имам чудесен радиоапарат „Браун”, ще ти го дам на половин цена, братко. На половин цена, защото ми стана много симпатичен, да знаеш. Ех, ако имах дъщеря, щях да те накарам да се разведеш и да ти я дам за жена. Да пием за нашето приятелство, което ще скрепим с това красиво радио „Браун”.
        – След тоста полковникът станал и целунал Хрисо по устата. Това отново повишило духа на Хрисо и му отворило глътка, та може би затова си тръгнал, както пишеше, едва на третия ден, без кино, наистина, но с почти ново, лъскаво радио с батерии.
       Затворих Дневника недочетен. Затворих очи и се облегнах назад с чувството за… С какво чувство всъщност? Че всички букви от Дневника не бяха букви, а батальон от мравки, които трябваше да изнесат трупа на живота на Хрисо като труп на насекомо и да го оставят в мравуняка на Историята. Балсамиран. Все някога можеше да потрябва. Може би. Някога…Живот балсамиран от буквите. Не го познавах приживе, макар че имам спомен, как веднъж ходих в шивашкото ателие на втория етаж на старата баня на Ахалкалаки и тогава ми взе мярка за панталон един дребен, възрастен шивач, добродушен на вид, с преметнат шивашки метър на врата и с изражение на клъвнат от врана. Много е вероятно това да е бил бай Хрисо. Иска ми се да е бил той.
       Радиоапарат „Браун”. Разтворих трескаво тефтера и затърсих онази загадъчна, извадена сякаш от филм любовна сцена. Не беше ли в нея споменато радио „Браун”. Намерих я почти към края и я прочетох два пъти едно след друго. Описанието на сцената се различаваше от простоватия стил на целия Дневник. Да, определено беше написана с различен почерк – с красиви, наклонени наляво букви. С пунктуация. С богат език. „Женски почерк” – помислих си. Започнах да прехвърлям в главата си възможни варианти.
       Значи:
       1) Докато Хрисо е писал Дневника в болницата, някой, по-точно някоя го е посетила и издебвайки го, докато той отива до тоалетната е добавила скришом нещо от себе си на една от страниците. Негова стара любов. Или някогашна красива клиентка, която си е шиела роклите при него и с нея са имали „интимни проби”. Вероятност 8/10;
       2) Усещайки края на дните си стария шивач проявява изключителната хитрост да си преправи почерка, да си преправи с богата чувственост и страст стила, за да опише може би най-яркото, най-красивото преживяване в своя живот. И едно от най-загадъчните. Пред жена си (ако се наложи) се оправдава, че не го е писал той. Вероятност 5-6/10;
       3) Баба Тамар, която тайно е станала свидетел в ателието на горещата сцена между мъжа ú и клиенка, решава да я допише по-късно, след смъртта му, в Дневника, като един вид реванш пред историята и пред идните поколения, за да се знае, че все пак Хрисо не е бил „света вода ненапита”. Вероятност 3-4/10;
       4) Някоя от медицинските сестри в отделението където е лежал болния шивач, по време на скучна нощна смяна, докато чете любовното си романче, изпитва желанието да си препише любовната сцена, която я е разтърсила силно и съзира тефтера на шкафчето на бай Хрисо. После забравя да скъса страницата. Вероятност 2/10;
       5) Не, не – този е абсурден… Вероятност 0,5-0,6/10.
       Въртяха ми се и още 2-3 налудничави варианта с пренебрежимо малка вероятност. Според мен, естествено. Може би никога нямаше да разбера кой от тези варианти беше истинският. Или нито един от тях, а имаше пети, десети…
       Зарязвайки главоблъсканицата с Дневника, ни в клин ни в ръкав минах на съвсем друга – беше ли изчислил Нико за колко секунди ще се разпльоска на плочките, преди да скочи от покрива на нашата скапана, олющена, мизерна болница в Ахалкалаки. За него това би било фасулска работа. Макар че това няма никакво значение. Много неща вече нямат никакво значение за Нико, след онази топла нощ в края на август – нощ идеална за скачане от болнични покриви – от онези къси, непонятни нощи, в които отначало ти е много топло и много празно. След това ти е не чак толкова топло и много празно.
        А накрая само празно.

    Иво Георгиев





    Иво Георгиевв „Кръстопът“.
    Иво Георгиев в DICTUM

    Разказът е включен в новия сборник на Иво Георгиев „Дневникът на кралския гъделичкар” („Лексикон“, 2017 г.).

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Volvo ще снабди Uber с 24 000 самоуправляващи се автомобила
    Uber планира мащабна поръчка на самоуправляващи се автомобили от Volvo, с която ще се превърне от доставчик на транспортна услуга…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    20171101_192655_edited

    Едно от любимите занимания на нашата скромна, засмяна, балансирана, непоправимо добра компания с кодово име Никъф шанс са ескейп стаите. Една след друга в последните няколко години обиколихме доста. Не се фокусираме върху времето за излизане, а върху забавлението. А то е голямо. Защото качествените стаи те отнасят като вихър. За около час си далеч от шумния град, а си в друга епоха, сред други нрави, понякога исторически достоверни, понякога изцяло фикция.

    Имаме си любими стаи. Но и не сме обиколили всички, предвид че в София само са над 60-70. И все добри!

    За детективите – Детективът на 3KEY Rooms. Но също и най-новата стая на 3KEY – The Bar– Барът на Ал Капоне– уау изживяване! Снимката по-горе е на нашия отбор след успешно излизане от Барът!

    Извън всяка матрица е The Matrixна 3KEY Rooms.

    За безстрашните и смелите – задължителна е Room66! Уау изживяване! За още по-безстрашните – втората стая на Room66.

    За приключенците – Атлантида– уау изживяване! Но също и стаите на Декстрофобия! И Лудостта на гения! И още, и още … (със сигурност изпускам имената на много прекрасни стаи, пък и още не всички сме посетили … допълвайте в коментарите!)

    Цената – около 20 лева на човек, сравнима да кажем един-два пъти на кино или една добра книга.
    Отборите – добре е да са с различни по умения и знания хора, които да се допълват. Поне 4 души е добре.
    Понякога водя децата си, но винаги питам дали стаята е подходяща за съответната възраст. Забавлението си е изцяло за големи, няма шега.
    Не, не си мислете, че е за много умни. По-скоро е за действени и отворени хора. Предизвикателно е, но и много удовлетворително и забавно!

    ОК, трябва да призная, че понякога играя и с друг отбор – екипно с колегите от Ей Би Си Дизайн– и пак е много яко!

    Смятам, че по количество и качество София е наистина лидер за Европа по тема стаи на загадки. И като така я класирам – София – ескейп столица на Европа!Който не е играл – загубил е, но може да навакса!


    По темата още писах:
    Интервю с Лили от 3KEY

    Три важни ключа за излизане от стая на загадките

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Оги Ковачев

     
    Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 
     
    Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 
     
    Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 
     
    С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 
     
    Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
     
    Моментът на награждаването за III-то място

    Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 
     
    Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 
     
    Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
    Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Българската компания Алтерко Роботикс защити сигурността на детския си смартчасовник
    В последните дни излезе новината, че немският телеком регулатор е забранил продажбата на детски смартчасовници в страната, тъй като същите…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Днес, според православния календар, е Ден на Християнското семейство. Аз обичам, според типа на отиващата си година, да си кръщавам този ден с различни имена – ден насемейството и приятелите, празник на баланса и съзиданието, на силата, на подкрепата

    Тази година беше трудна във всякакви възможни смисли, което прави днешния ден подходящ за равносметка…

    Човешките същества са привлечени от правенето на сравнения и равносметки и често забравят, че е важно не къде си бил и какво си си купил, а какво си преживял, какво си споделил, как си се чувствал и… харесваш ли това, което виждаш, когато се огледаш… в себе си 😉
    Именно това е и хубавата страна на трудната година – тя прави забелязването и осъзнаването на безценните моменти много по-лесно и затвърждава разбирането, че ние сме само това, което чувстваме и нищо друго…

    Благодаря за безценните моменти, с които напълнихте годината ми 🙂

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Google събира данни за местонахождението на Android потребителите дори когато опцията е изключена
    Оказва се, че дори когато потребителите са изключили услугите за локализация на своя Android смартфон, данни за местонахождението им се…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Йовко Ламбрев

    Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

    Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

    За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Techи разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADAза България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

    Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

    Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – ограничен малък брой наши гости ще могат да наблюдават презентацията на живо, да участват в дискусия и да задават въпросите си към лекторите ни, а след това и да останат за неформален разговор и networking помежду си. Това ще бъдат първите, които закупят VIP pass от сайта ни, преди да са се изчерпали местата.

    Тези, които не могат или не успеят навреме да се регистрират за да присъстват, ще могат да гледат (само презентацията) чрез живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/liveили в последствие на запис, отново там. Това, разбира се, ще е безплатно, но без възможност за участие в дискусията и networking частта след нея.

    Иначе всичко ще се случи на 11 декември (понеделник), от 16 часа, в Пловдив, при нашите любезни домакини Limacon. Заповядайте!

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Европа премахва неоправданото блокиране на географски принцип за потребителите в интернет
    Край с дискриминационната практика в някои онлайн магазини на територията на Европейския съюз, която блокира потребители заради тяхното местонахождение и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    СвеЕдин цитат от книгите на Брене Браун ми е останал в съзнанието: Heartbreak is unavoidable unless you have decided not to love. Всеки е сам в болката си. Но е хубаво, че можем да споделим това пространство с другия. За да извървим пътя си към едно не-толкова лъскаво, малко поочукано, но по-истинско аз. А защо не и […]

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Дончо Ангелов

    Здравейте. Аз съм Дончо и съм фейсбукохолик.

    Знаете ли, понякога си мисля колко по-добре щеше да ми е без Facebook. Винаги, когато си го мисля, си мисля и колко зле щеше да ми е без Facebook.

    Тъжна истина е, че в днешния свръхдинамичен свят, ако разчитахме само на срещи на живо, щяхме да сме много по-бедни откъм преживявания един с друг. Имам предвид по-бедни откъм общуване с хората. За разлика отпреди десет години, днес виртуалното общуване може да бъде много пълноценно. Но точно както и общуването “на живо”, виртуалното общуване може да е обидно, тъжно, емоционално, досадно, “твърде много” или “твърде малко”. Разбира се, винаги ми е приятно да изпия чаша кафе с приятел или познат, който отдавна не съм виждал, но социалната мрежа ми дава възможност едновременно да пия сутрешното кафе с минимум 100-200 приятели и познати, което много рядко може да се случи наживо.

    Аз съм “редовен” във Facebook. Някои приятели ме смятат, че съм “нередовен”, защото съм толкова редовен там. На тези приятели им се извинявам предварително, че съм най-вероятно единствения (или от малкото), които им пълнят потока с неща. И когато влязат във Facebook, виждат 80% от нотификациите, че са с мои глупости. Тези приятели би следвало по-добре да си подбират виртуалните приятели :).

    Разбира се, други приятели вече го приемат за нормално. Нещо като “той си е чалнат, но иначе не е опасен”. Веси, разбира се, смята че онлайн патологията ми е нелечима вече. И вероятно се надява да няма отражение в реалния живот :). Защото аз засега май не смятам да я лекувам.

    По моя лична преценка, “прекарвам във Facebook” около половин час дневно. Възможно най-точно погледнато, през моят RescueTime Dashboard (съжалявам, вероятно няма да го видите) виждам, че за последните 30 дни съм използвал Facebook for Android 100 минути, а Facebook.com като web site 9 часа и 24 минути. Това, грубо погледнато, прави 11 часа за 30 дни, което даже е по-малко от 30 минути средно на ден. Ако чисто с цел експеримент прибавим още 2 часа от айфона (където, разбира се, няма rescue time, защото… нали… айфон и Епъл знае най-добре), та ако прибавим и едни два часа на месец и там, приближавам се до 13 часа. Някакви случайни грешки още (все в полза на “стоенето по цял ден във Facebook”) и може спокойно да допуснем, че на ден средно губя по 30 минути в тази социална мрежа.

    Я да видим обаче какво получавам:

    • Имам страхотна мрежа от приятели, колеги и съмишленици. Освен, че ме мотивират с тяхното харесване на моите неща, те ми носят и информация, която често ми е интересна и полезна. Даже ако щете да е #нитоденбезкотенца материал, пак си струва, защото ме кара да се смея. А смехът е нещо полезно.

    • Ако се наложи да попитам нещо, отговорът е на точно на един въпрос разстояние. Благодаря ви, приятели. Страхотни сте.

    • Спомняте ли си едновремешните форуми? Аз съм/бях VIP в bgdev.org, над 1700 мнения. Бяхме страхотна общност…. тогава… преди Facebook, преди the dark times :). И въпреки разнообразието на дискусиите там, това не може да се сравни с разнообразието в една разнопосочна социална мрежа като Facebook.

    • Най-ценното си остава филтрираното съдържание, което споменах и на първо място. Практически това уби RSS потоците. Имам Inoreader, но почти не използвам RSS четене. Не само защото се появяват все по-малко блогове, а и защото RSS ти дава всичко “ангро”, докато във Facebook съдържанието е филтрирано с оглед на моите предпочитания и интереси.

    • Като казах “блогове”, спомняте ли си как преди Facebook, блог-обществотобеше доста по-активно? Как се случваше, след масова “блог-истерия” да се инициира промяна, подобно днес на модела “Facebook Justice”? Днес всички сме фейсбук-съдии и се произнасяме за всяко престъпление, което ни възмути. Често искаме смърт за някой, който дори не е осъден. Разбира се, не знаем че в България отдавна няма смъртно наказание – един от белезите на цивилизования свят.

    • И за малко да забравя: хибридното бойно поле Facebook, мястото, на което биваме редовно облъчвани от платените тролове на путинската пропагандна машина. И някои други, разбира се. БГМами, Антивак общества, Хомеопатични спасители, Лекуващи рак със сода за хляб и т.н. Чудесен начин да изпитате емоция от типа “ех, как ми се иска да извия на някой главата”. С времето, в зависимост от опита ви, свиквате. Или си казвате “абе аз защо не му *** ******* на тоя Цукърбърг и неговото неправославно творение”. И решавате, че четенето на хартиена книга си струва, ако ще и само заради аромата на страниците ѝ.

    И така, много още мога да разкажа за моята Фейсбук зависимост, но нещо ми писна, а и ми се чете хартиена книга. Преди лягане. И аз обичам миризмата на хартията, а “60 години живяна история”мирише страхотно. Като всяка стара, но добре съхранявана книга.

    Скъпи анонимни онлайн-социалномрежести приятели, аз за днес свърших. Благодаря ви, че ме изслушахте! Сега е ваш ред да си признаете!

    Image (cc) Poster Boy

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Galaxy S9 няма да бъде сериозен ъпгрейд спрямо S8, пише @evleaks
    Вече чухме първите слухове около Galaxy S9, а сега и популярният с изтичането на информация Еван Блас (@evleaks) сподели някои…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Нищо странно не е направила.
    Изглежда като наета малка стая,
    някой може да се почувства захвърлен
    или пък да реши, че тук е място за безделие.

    Това е коремът на кита.
    Погълната петролна тиня.
    Гинещи едноклетъчни. Подгизнала книга.
    На вдишване влиза вълна ултравиолет
    и осветява движенията.

    Движения на жена,
    която се е скрила. Запазва равновесие,
    оглежда се уплашено, сваля халката
    от безимения пръст

    и я гълта. Говори тя, слуша китът:
    нищо странно не съм направила,
    мъдра рибо.


    Мария Калинова





       Мария Калиновав „Кръстопът“.
       Мария Калинова в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Човешката библиотека

    Драги четящи,

    „Разкажи ми приказка“  е на прага на печатница! Със светлата си корица 🙂

    Ако все още не сте си поръчали екземпляр от хартиеното издание, много ще ни помогнете, ако го направите и същевременно до края на ноември успеете да предплатите бройките, които сте заявили, за да улесним заплащането на тиража.

    Засега приятелската цена е 5 лв. Ако възникнат някакви непредвидени обстоятелства, книгата няма да струва много повече.

    За поръчки се обръщайте към poslednorogмаймунка gmailточка comс ваши телефонни координати.

    Начините на плащане са описани тук.

    Очакваме книгата в началото на декември. Моля заделете си навреме неприкосновен финансов запас за нея 🙂

    Пожелайте ѝ скорошно и успешно появяване на бял свят!

    хрстн

    Лиценз: Някои права запазени. Питайте


    0 0

    Никола Балов

    Facebook Messenger вече поддържа изпращане на снимки с по-висока резолюция
    Facebook обяви, че чат приложението Messenger вече ще позволява изпращане на снимки с по-висока резолюция. Т.нар. от социалната мрежа "4k…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Или по-скоро липсата на такъв, напоследък – ако трябва да бъда болезнено откровена.

    Миналата година бях в чудесна форма и се чувствах ЧУ–ДЕ–СНО! Правех някакви физически упражнения всеки ден, дори и по 15-20 минути, свалих едни 6-7 килограма, стегнах си задника, слязох един размер дрехи по-надолу, горе-долу успях да си вкарам хормоните в някакви приемливи норми и се чувствах супер!

    Никога не съм била слаба в онзи, общоприетия смисъл на думата но пък в същото време допреди 6-7 години с относителна лекота поддържах едни и същи килограми и физическа активност, тотално подценявайки факта, че с напредването на възрастта ще трябва да адаптирам движението и спорта така, че да мога да запазя ставите си гъвкави, задника си стегнат, метаболизма си работещ и изобщо общата си физическа издръжливост на ниво. Тези неща ги открих миналата година и до началото на тази пролет всичко беше супер!

    После настана малък работен хаос, правих подобрения в устройството на дома, заех се да развивам нови проекти, които погълнаха голяма част от и бездруго малкото ми свободно време. И така постепенно отсвирих ежедневните физически активности. А когато работата ти е свързана със седене на бюро в продължение на часове – това е убийствено! А когато имаш възможността да работиш от вкъщи, по клин и тениска (или направо по пижама, както дойде) и не ти се налага да се движиш много, а котката ти служи за извинение за прескачане на упражненията с телевизора, защото ти се катери по гърба по не особено приятен начин – имаш всички извинения на света да продължиш да отлагаш спорта за „от следващия понеделник почвам“.

    Тази тирада от по-горе я изнесох – в доста по-разтегнат вид на близки и роднини, с надеждата някой да ме поведе за ръката към най-близката спортна зала или тази с най-търпеливите инструктори, както дойде. Една част от приятелите ми практикуват спортове, в които не изпитвам нито желание, още по-малко усещам в себе си физическа способност да се включа (гмуркане, мотокрос, офроуд-ски и сноубординг, бокс…), една друга малка част тренират тенис или ходят по зали с лични инструктори, а третата част са по-големи лемури и от мен. Но все пак се намериха и хора, които се навиха и даже вече правим план. Пък и моите приятели имат приятели и мълвата за „хайде да си организираме спорно предизвикателство за два месеца и всеки ден да спортуваме нещо“ доведе до това, че се сдобих с тази прекрасна карта Sportpassи сега връщане на зад няма, защото аз не мога да губя, харесва ми идеятавсеки ден с нещо различно да си давам почивка от работа, родителстване и домакинстване и да се наслаждавам на време със себе си (и в компанията на всичките ми телесни течности и охкания, егати как звучи – но да, no pain – no gain)  освен това резила да се отметна не мога дори да си го представя!

    Като изключим жалкия ми опит отпреди няколко години да играя тенис (много тичане и координация, мамакаму!), не съм практикувала спорт изискващ общуване с други хора от времето, когато ходех на фитнес в обедната почивка или след работа – т.е. пред 7 години. Та сега, съм се заела да си правя план, който към момента включва: плуване, фитнес, табата и евентуално кросфит – да видим как ще ми се получи, ще споделям в Instagram. А сега заминавам да си купувам джапанки, по-голяма и лека хавлия и да си запиша час за кола-маска.

    О, ако ми се получи достатъчно добре това мини-спортно предизвикателство, мога и да се прежаля да ви покажа снимки тип преди и след 😊така че леля ви да ви послужи за мотиватор!

    p.s. В текста има продуктово позициониране, защото картата ми е личен гъзарски подарък!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple придоби канадски AR стартъп по пътя към своите очила с добавена реалност
    Наскоро излезе информация, че Apple може да бъде готова със своите очила с добавена реалност до 2020 г., а днес…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    mt (1)
    Мая Цаневае съосновател наГражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

    Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
    Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

    Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
    И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
    Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
    По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

    Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
    Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
    Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
    В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
    Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

    Какво планирате – как ще продължи тази битка?
    Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

    Какво си пожелаваш?
    Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

    За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    VIVACOM стартира собствен онлайн магазин
    Под продуктите и услугите в сайта на VIVACOM неочаквано се появи нов бутон "Купи", с което телекомът всъщност стартира своя…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Animal Rescue Sofia

    Не знаем много за миналото на Магдалена. Знаем, че крачето й е пострадало преди месеци. Знаем, че оголената кост със сигурност е видяна от много хора, но те не са счели Магдалена за важна, че да се занимават с нея. Знаем, че Магдалена е едно любвеобилно и мило куче.

    Не знаем много за бъдещето на Магдалена. Не знаем, дали то ще е на три или на четири крака. Чакаме д-р Владислав Златинов от Централна Ветеринарна Клиника да приключи с изследванията, за да разберем – има ли Магдалена шанс за протезиране, или ще се направи ампутация.

    Много незивестни има за Магдалена. Със сигурност обаче знаем едно – нейното минало е изпълнено с мъка, болка и самота. Нейното бъдеще обаче е светло – Магдалена вече не е сама, тя има нас и Вас!

    За да можем да помагаме на кучета като Магдалена, можете да направите дарение през банка, ипей или пейпал, или като дарите 1, 2 или 5 лв чрез смс на кратък номер 17 777 с текст DMS DOG.

    FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

    IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

    Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

    SMS DMS DOGНА 17 777

    1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Училище по роботика

    Информация за състезанието Роботех в Естония директно от Кирил Митов. 43-ма ученици пътеват съст 7 ментора и малко родители. Почти половин самолет отбор от Robopartans.

    Материалът Кирил Митов – 43-ма ученици на състезанието по роботика в Естонияе публикуван за пръв път на Robopartans.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy S9 няма да има двойна камера, но Galaxy S9+ - да
    Ето я и обещаната нова порция с информация за флагманите на Samsung за 2019 г. Вчера получихме първи детайли за…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин,а днес сме към манастита Гегард и римското светилище Гарни

    Приятно четене:

    Манастирът Гегард, Гарни и нощен Ереван

    Армения

    част четвърта на

    Армения и Грузия с Дачия

    Неделята (04.05.2014)започна със закуска с огромен хляб лаваш. Ереван тъкмо се събуждаше, а ние отидохме да разгледаме вече по светло площадът пред операта:

    Операта в Ереван, Армения

    След това се яхнахме на двете колии се качихме по стръмните улицина близо 350метра по-високо от центъра в квартала, където са повечето посолства. Там предадохме едно пакетче с лекарства на една българка. Минахме и покрай представителството на Mercedes-Benz, което изглеждаше доста олъзнало и в шоурума имаше предимно стари модели, може би дори втора употреба.

    Тъй като

    наближаваше Гергьовден,

    се отбихме през една кошара (да, има си такова нещо практически в широкия център на града), за да предопределим съдбата на едно малко сладко агънце. На мен това ми се стори доста жестоко, но тук явно хората си пазаруват по този начин месо, както ние пазаруваме от Била.

    Агне за Гергьодвен в Ереван, Армения

    Всъщност днешните ни туристически цели бяха издълбания в скала манастир Гегардаванк и още по-стария езически храм Гарни, които се намират на около 60км от центъра на Ереван:

    Още в крайните квартали на Ереван пътят започна да става неравен, но по едно време направо изчезна:

    По пътя към Гегард, Армения

    Лека полека оставихме зад нас големия гради гледката към връх Арарат, докато не зърнахме и самия

    манастир Гегард,

    сгушен между планините:

    Манастир Гегард, Армения

    На паркинга е пълно с хора, които те направляват как да спреш колата, но никой не искаше пари.

    Гегард е най-посещаваната туристическа атракция в Армения –

    нещо като Рилския ни манастир. Това е първият християнски манастир в Армения, като строителството (дълбаенето в скалите) е започнало още през IVвек.

    Манастир Гегард, Армения

    Толкова е стар, че като се разхождаш вътре, имаш чувството, че си Индиана Джоунс.

    Манастир Гегард, Армения

    От островърхия покрив прониква един много силен лъч слънчева светлина, който изглежда много призрачно. И тук в основата на манастира има крипта с гроб на някой светец, а службата отново включваше криене под одеало.

    Арменските попове изглеждаха малко зловещо с тези шапки:

    Арменски поп – Манастир Гегард, Армения

    Арменски поп

    В най-древната му част, помещенията на манастира са издълбани в скалата, като въобще не мога да си представя с какви инструменти са дълбаели по това време:

    Манастир Гегард, АрменияМанастир Гегард, Армения

    Комбинацията от местоположение и самия манастир беше много красива, но честно казано беше доста туристическо. Няма начин де, предвид че става дума за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

    Манастир Гегард, Армения

    На път за Гарни се отбихме в една крайпътна хлебопекарна. Оказа се, че този

    хляб лаваш се прави по много интересен начин

    Бабите, които го правеха, също бяха много лъчезарни и ни черпиха по една питка. Всъщност тънкото тесто се опъва на една изпъкнала дъска, след това се залепва по стената на каменната фурна, а накрая се вади с голи ръце от пещта. Крайният ефект е вкусен и леко хрупкав.

    Хляб лаваш, Армения

    Следващата ни дестинация беше

    езическият храм Гарни,

    който съответно е още по-стар. И той е обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО и благодарение на близостта си до Ереван, също беше малко по-турситически от идеалите в главата ми.

    Храмът е бил възстановен още през съветско време, като много хубаво се вижда как работи бащата на подовото отпление – хипокаустовата система (не че ние си нямаме такъв пример до Ротондата в двора на Президентството в София), и сега напомня на нещо гръцко:

    езическият храм Гарни, Армения

    Храмът е разположен на върха на триъгълна отвесна скала, която всъщност е част от

    каньона на река Азат,

    и гледката от там е много красива.

    каньона на река Азат, Армения

    р. Азат, Армения

    На нас обаче ни направиха впечатление едни много причудливи структури в скалните стени на този каньон и се оказа, че сме се натъкнали на един странен геологически феномен, който арменците наричат

    Каменна симфония

    Спуснахмесе до дъното на каньона, от където извънземните скали вече се виждаха съвсем ясно.

    Скали Каменна симфония, АрменияСкали Каменна симфония, Армения

    Такива образувания се получават при изстиване на вулканична базалтова лава, приличат на музикалният инструмент орган (като в катедралите) и са характерни по-скоро за региони като Исландия. Наистина не можеш да повярваш, че тези правилни формине са получени по изкуствен път.

    Скали Каменна симфония, Армения

    Хапнахме в един рибен ресторант на брега на реката. Имаше много видове жива риба, а арменската рибена чорба се прави от цели риби.

    След като се наситихме на туристически атракции и арменски рибни вкусотии, поехме

    обратно към Ереван

    Пак искам да вметна, че

    пътуването с автомобил през Армения предоставя, както инфраструктурни премеждия,

    така и невероятни пейзажи (нещо като Швейцария, но е по-авантюристично):

    Арарат, Армения

    Тракът от днешния ден изглежда така.

    След като се прибрахме в апартамента, с Таня използвахме предтекста, че искаме да разходим кучето, за да можем да разгледаме

    по-малко популярните квартали на Ереван

    Бидейки син на историк, съм съгласен, че историята е много важна за формирането на бъдещето, но някакси винаги ми е било по-интересно настоящето на редовия човек. А в арменската столица то е такова:

    Ереван, Армения

    Тъй като

    за следващия ден имахме амбициозен план да навлезем в тясната част на Армения,

    там където тя е стисната между две части на Азербайджан и Иран, трябваше да подготвим нещата за изпълнение. Запазихме по телефонаспане + вечеря в град Горис (на около 300км от Ереван и на около 100км от Иран) и още една нощувка в град Мегри (което е на самата иранска граница).

    Дотук добре, погрижихме се за нашето благоденствие, остана да си осигурим и транспорта до тези гранични с арабските държави територии. Последно бях заредил колата „повече от догоре“ с нафта преди два дена в Ардахан, Турция. От тогава бях минал вече 580километра, но все още не ми беше изгаснала дори и първата чертичказа запълненост на резервоара (много бавно, респективно много икономично, се кара в Армения).

    Както и да е, притеснявах се, че ако в Ереван нафтата е кофти, то на юг рискувам да е още по-кофти, затова

    реших да търся нафта в Ереван

    и да напълня отново с връхче. Е, оказа се, че това не е много лесна задача. Бензиностанции има, но в 90%от тях не предлагат дизелово гориво. Открихме няколко бензиностанции, в които уж се предлага дизел, но пък самите бензиностанции не работеха – неделя. Това малко ме обезкуражи, дори лекичко почнах да се паникьосвам (все пак бяхме в столицата, а мислихме да ходим утре на майната си), но пък мернахме едно Ламборджини. Къде за Бога ще караш тази кола тук, освен по централния булевард на Ереван!

    В търсене на работеща бензиностанция, предлагаща дизелово гориво, накрая се загубихме, питахме таксиджии – ориентираха ни и -> ето ни пред най-модерната дизелова бензиностанция RAN Oil, която се намира на тротоара и за да заредиш реално нарушаваш правилата за движение по пътищата. Екстри като миене на стъкла или помпане на гуми е смешно да се търсят, но пък за сметка на това

    отново се намеси арменско-българския фактор

    Бензинджията Ашот се оказа, че е работил дълги години като реставратор в Стара Загора (поне така ми каза де), но се сбил заради гаджето си с таксиджия и го експортиралиобратно в Армения. Историята му звучеше трогателно, а самият той беше още по-трогателен. Заредени с още 15литра нафта (на цена 1,57лева/литър, платих с дебитната карта) и вече добро настроение, решихме че е рано да се прибираме и ще се разходим по

    нощен Ереван

    нощен Ереван, Армениянощен Ереван, Армениянощен Ереван, Армения

    От високото си харесахме така наречената

    каскада на Ереван,

    която е една от най-впечатляващите „сгради“, които съм виждал досега. Не казвам, че Бурж Халифа, Айфеловата кула или Тадж Махал не са впечатляващи, но просто преди да посетя каскадата на Ереван, не знаех изобщо, че тя съществува и съответно нямах никакви очаквания към нея.

    нощен Ереван, Армения

    Малко е странно тази структура дори да се нарече сграда. Всъщност тя е по-скоро стълба с 522стъпала и височина 120метра, която е построена по склона на един хълм и пред всеки от петте етажа има тераса с фонтани и скулптори. Това е част от проекта на арменския архитект Таманян да построи Ереван с формата на слънце, като каскадата е един от неговите лъчи.

    Както се сещате, такива мащабни проекти са присъщи на един познат нам мащабен режим – социализма, и строителството е започнато още през 70-те години. Маниерът на градеж напомня може би малко НДК.

    Поради мащаба си, каскадата в Ереван обаче няма късмета на НДК и така и не бива завършена преди разпада на СССР. До 2002година съоръжението си стояло започнато-недовършено, когато милиардерът с арменско потекло Джералд Кафесчиян откупва каскадата и през 2009 -та открива врати нов музей на съвременното изкуство. В подножието на каскадата са разположени множество интересни и съвременни скулптури на международни артисти. Имаше произведения на някакви известни имена, които разбира се не запомних, но мен най-много ме впечатли лъвът от автомобилни гуми:

    Лъв от гуми – нощен Ереван, Армения

    Каскадата много ни впечатли и се зарекохме, че ще я посетим и на светло за снимки, след като се върнем от арабските ни набези към Азербайджан и Иран.

    Понеже бях спрял колата точно пред каскадата като софийски снабдител на квартално магазинче, двама военни се навъртаха около Sandero-то и се почесваха. Обозначих се аз и тъкмо да ме изгонят и като стана дума за България, пак ми се размина – колко далече било това, рядко се виждала кола с такава регистрация, ала бала– екстра 🙂

    Направих си обратен завой пред тях (там тази маневра е позволена навсякъде) и дим да ме няма. Преди лягане нацъкахме на навигацията (Garmin – гадост) обектите за следващия ден. Те включваха и посещение при Пето (роднината на Вайк и Вардан – моите български арменски приятели от София) в град Арташат, с когото се разбрахме по телефона, че ще се видим на площада пред стадиона.

    Лягаме, защото утре ни чака поредния приключенски ден!

    Очаквайте продължението

    Автор: Драган Драганов

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Армения – на картата:

    Армения



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Денислав ГеоргиевСложен е треньорският занаят. Понякога успехът и провалът се делят от няколко секунди, миг липса на концентрация или едно гениално

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Нови кадри потвърждават дисплей с тънки рамки за Samsung Galaxy A5 2018
    Серията Galaxy A на Samsung продължава да възприема екстри от флагман устройствата на компанията, като за следващото поколение се очаква…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Теленор дава два пъти повече МВ с избрани планове Тотал и Интернет
    Теленор обяви нова промоция, която ще бъде валидна от днес до края на януари 2018 г. В този период операторът…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    животното застина
    цялата стена от звуци се разпадна
    животното се скри
    яма от страх, болест
    пристъпвам,
    намирам захвърлена уста
    и един оголен врат
    животното се върна
    и почна да бълнува
    тялото му се отвори

    Александър Байтошев




        Александър Байтошевв „Кръстопът“.
        Александър Байтошев в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Без никаква конкретика OnePlus 5T беше обявен за
    OnePlus 5T е най-новият топмодел в каталога на китайския бранд, а освен това се превърна и в най-бързо продаваното негово…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    _WRW6170

    Ура за Ива и Йоана, които разработват Jamba – един специален проект, с много смисъл и с нужда от подкрепа от всеки от нас.

    Разкажете как се роди идеята за jamba.bg? Как се случи, как се развива до момента?

    Хората казват, че една хубава и смислена идея никога не отива само в една глава, но пък съдбата рядко дава шанс на тези двама-трима човека заедно да случат въпросната идея. Може би ние сме едни от малкото късметлии, които са имали подобен шанс 🙂

    Двете с Йоана се срещнахме преди около 3 години, когато и за първи път имахме възможността да се запознаем отблизо с хора с различни възможности, да комуникираме и да работим заедно с тях. Веднъж двете се заговорихме и се оказа, че точно по едно и също време сме си мислили, че в България има огромна нужда от създаването на организация, проект, инициатива или просто нещо, което да има за основна цел осигуряването на равен достъп до образование и старт на професионален път за хора с различни възможности /така ние наричаме т.нар. група ”хора с увреждания”/. И не просто за една от групите, например само за хора с нарушено зрение, а за всички, защото е важно да започне едно обединение в обществото като цяло и хората с различни по вид увреждания да не бъдат допълнително изолирани на малки социални групи, а напротив – да бъдем всички заедно.

    Затова и преди година, октомври 2016 г., успяхме да съберем смелост и да започнем реализацията на тази наша смела мечта – JAMABA /”опора” от старолатински/. За това кратко време успяхме да постигнем резултати, които всички са плод на страшно много упорит труд, безкрайна вяра в смисъла на каузата и най-вече благодарение на подкрепата на много хора, организации, фирми, а вече и на институции. Достигнахме до 400 човека, обучихме 50 от тях и 40 вече работят в различни професионални сфери. Имаме още много, много работа, но сме сигурни, че ще постигнем голяма промяна.

    Към кого е насочен сайтът и намирате ли достатъчно подкрепа?

    Сайтът има две основни целеви групи – от едната страна са хората с различни възможности, а от друга таргетираме и бизнеса, тъй като развивайки нашите младежи, давайки им знания и умения, ние успяваме да преборим и още едно голямо предизвикателство за бизнеса – липсата на достатъчно квалифицирани кадри и постоянното текучество на персонал, с което компаниите ежедневно се сблъскват.
    В началото нито едната група, нито друга ни вярваха – мислеха, че сме поредната куха неправителствена организация, която нищо няма да свърши и не срещахме почти никаква подкрепа, но година по-късно все повече и повече хора и фирми се обръщат активно към нас и желаят да действаме заедно.

    Кои са основните предразсъдъци или теми, които сте си поставили за цел да преборвате с този проект?

    Това, че хората с различни възможности не могат, не знаят, няма как да се справят с нищо. Предизвикателство е отношението на обществото към човек с инвалидна количка или с куче-водач – обикновено свеждаме неудобно поглед или извръщаме глава. Това не е правилно, дори е грозно и тъжно. На първо място трябва да спрем да приемаме хората с различни възможности по този начин. Трябва да се държим с тях като с равни, защото те са равни и имат същите права като всеки един човек. Не трябва да има ние и те. Всички сме заедно на този свят.
    Оттам нататък вече работим за осигуряване на равния достъп до образование, работа, професионално развитие и интеграция, показвайки успешните примери.

    Добри примери или любопитна случка, за която да разкажете накратко?

    Любопитна случка е тази за наемането на работа на нашият първи JAMBA герой. Буквално преследвахме работодателя в рамките на един месец – звъняхме му, писахме му, какво ли не, за да даде изобщо шанс за интервю на нашето момче. След като се запознаха го харесаха много, наеха го на работа и не веднъж сме получавали обратна връзка, че това е най-мотивираният и бързо развиващ се човек в екипа на фирмата.

    Какво се случва в момента и как читателите тук и всеки може да ви подкрепи?
    Съвсем скоро бяхме много позитивно изненадани от номинацията на Grazia България за престижния конкурс “Жена на годината” в категория Интернет. За нас е наистина чест, че попадаме в подобен вид формат, особено сред още толкова изключителни жени.
    Бихме били благодарни на подкрепата на всеки, който вярва в смисъла на каузата на JAMBA 🙂

    Jamba – кариера за всички – дайте по един лайк 🙂

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Apple може да представи обновен iPhone SE в началото на 2018 г.
    iPhone SE е нишов модел в каталога на Apple, който продължава да привлича потребителите, но вече има нужда от ъпгрейд.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple разработва 3D сензор и за основната камера на iPhone
    Face ID и използваният от нея 3D сензор са една от ключовите екстри при юбилейния iPhone X, но Apple подготвя…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
  • 11/23/17--12:38: Све: накратко
  • СвеНе ми идва да пиша дълго, но ей такива ми се въртят днес из главата: Мисля си за: цвета на едни очи (специфичен), едни ръце (с  бързи пръсти) и нотките на един парфюм (напомниха ми за Индия). Парченца от трима различни мъже. Понякога копнежът наистина е по-интересен от достигането му. Много ми харесва идеята за […]

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Дончо Ангелов

    One of my most problematic experiences from all Indiegogo projects I back. Not because of Crazybaby, the company who ran it! They had some performance issues when it came to relying on shipping questions. It’s understandable given the vast volume they had to ship.

    My experience was because of the illogical, hard to cope with Bulgarian Customs authorities, and more specifically – the Bulgarian Post station, responsible for receiving and keeping items pending Customs release.

    I backed two pieces of Air. One white (for Vesi) and one black (for me). Due to overload, Crazybaby shipped one of the items first item (the back Air) somewhere September. It was sent from the EU, but for some weird reason 20 days later it got stuck in Bulgarian Customs’ Post station. They asked me to supply them with documentation for releasing the order, as they wanted to charge me (probably) VAT.

    Now, the logistics issue was the fact I had one order, on which I had two items. But I received half of the order. Bulgarian Customs are not among the most flexible ones: they refused to accept half-delivery and said that if I go like that, they’ll have to charge me full VAT. I was okay with that, but I required from them to confirm that when I receive the second half of the order, they won’t charge me again full VAT, based on the paperwork (which is, still, for two items). Customs Officer in charge said that there’s no way they could do that: when the second thing comes, they’ll charge me again based on the paperwork, e.g., 20% VAT on the full order.

    I was not very happy. I don’t like being screwed, especially by inflexible and bureaucratic government authorities. It seemed incredibly unfair to pay 40% VAT just because some government clerk cannot divide one by two! Because of this, I asked the Post Station to keep my item, until the second shipment arrives.

    The Post Station employee assured me they’d do so. I happily came home (actually, at the office), and I continued my wait.

    Tracking SnapshotTwenty-something days later I received the second shipping tracking number! Good times, I thought, soon I’ll get both Air. I phoned the Bulgarian Post to share the good news with them. When I told them the first shipping number… they were not able to find it in their database!

    I was like “whaaaaaat?”
    They were like: “well, you didn’t come to release it on time, and a month after we initially received them, we just returned it as undeliverable.” They obviously forgot I was there, no one made a note of my case, and as a result, they did “the standard thing they do.”

    It’s easy to say I was quite furious. Now I was expecting the second package in few days, and the first was already traveling back to Netherlands. Stupid, stupid, indifferent government bureaucrats. I expected the 2nd box to have the same fate… and wondered what to do.

    Interestingly enough, the second package was not held by the Customs. They apparently have some filtering system, which kept the first package but let the second one go. I received the parcel directly at home, to my great pleasure. Well, my wife’s happiness, as these were her Air.

    I contacted Crazybaby. I was happy to hear they’ll reship the second package again, at no additional cost. Now it didn’t matter: even if the Customs held the box, I’d just go and pay the full VAT for the import and get them. Crazybaby did the shipping shortly after I contacted them, and I started waiting.

    Today, after so much waiting, I finally got them. Again, directly at my home. This time they did not get held in the Customs, it seems the Customs’ filter loved me still.

    I’m one happy camper today. I can finally mark all todo items, related to this issue, as “done.” I can finally indicate to Crazybaby this whole saga is over. Also, I finally got my headset!

    One of the best things about this product is the fact the buds are going entirely in your ear. They’re wireless, e.g., not connected with wire even between themselves. They’re very high tech, so their bodies are small, and they set the ear. They have very tight grip, and I don’t expect they’ll fall out easy. Another great addition is they go within a very sleek tube, which is rechargeable as well. E.g., while the buds are in it, it charges them. Excellent solution. The aluminum tube is also protecting them, making it much harder to lose one of the buds somewhere!

    Next time, if I’m not too lazy, I will post about the unboxing experience of this great product. But not now: I see they’re charged, so I go and give Air a spin.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported