Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    Nokia X6 изглежда ще се появи и на световния пазар
    Преди няколко дни, на 16 май, HMD Global представиха в Китай и само за Китай първия смартфон от новата си…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    Сенатът на САЩ гласува ( 52-47) да се възстанови  защитата на неутралността на мрежата, която Федералната комисия по съобщенията (FCC) реши да отмени през декември миналата година.

    За да се възстанови неутралността на мрежата, трябва да се случат още две неща. Първо,  мнозинство от членовете на Камарата на представителите.  Второ, подпис на президента.

    Но идват и избори на 6 ноември 2018  – така че прогнозите са трудни.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Новата реклама на Samsung Galaxy S9 е поредна директна атака срещу iPhone X
    Samsung пусна поредна реклама, с която директно атакува прекия си конкурент Apple. Клипът показва "тежкия"живот на собственичка на стар…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Фото рефлексии, Анастас Търпанов

    В последните няколко месеца с идването на пролетта и завръщането към живот започнах да снимам доста интезивно диви животни и птици.

    Комбинацията на Olympus OM-D E-M1 Mark II + 300mm f/4 PRO (+ TC-1.4) дава отлични възможности за снимане от ръка, като техниката е достатъчно лека и компактна за да се разнася цял ден, а двойната стабилизация, която работи в синхрон помага за много по-лесното кадриране и по-резки кадри, дори с телеконвертора, което се равнява на 840мм приравнени към ФФ.

    Ситуацията със снимането на птици е такава, че има доста моменти на чакане и търсене и е винаги хубаво да има с какво да се запълват тези паузи.

    Благодарение на изключително близкото фокусно разстояние на mZuiko 300mm f/4 PRO от само 1.4 обектива предостава чудесни възможности за снимка на цветя, др. растения и насекоми, като не бих казал, че е много далече от макро обектив.

    Тук споделям няколко снимки от последните седмици всичките правени с тази комбинация да покажа нагледно възможностите, които предоставя за снимане от близо.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Димитър Лъжов

    Три дни преди срещата на евролидерите в София читателите на моя блог показаха небивал интерес къмпубликацията “Враговете на властта”. Това не би ме учудило чак толкова, ако и преди се беше случвало някой да попадне пряко на статията от търсачка, и то с точното словосъчетание… То всъщност статия няма, има снимка, но търсачката на ДАНС е действала по точни указания...
     
    Все не ми излиза от ума как ходиха да профилактират враговете на дядо Кирил – генерала от КГБ. Рекох си, и сега са им дали указания да издирят враговете на властта. (То снайперисти по покривите ще сложим, ама я пребъркайте интернета да видите какво става там…) Дирили, дирили, ама направо с ключови думи “враговете на властта”, та стигнали до моя скромен блог.
    Очаквахнякой да ме профилактира и мене, да ми поднесат някоя декларация, че няма да нападна фрау Меркел. Чунким баш в София някой ще я нападне – тя си има достатъчно ислямисти вкъщи.
    Но – стига за враговете на властта!
    Като говорим за статистика, другия път ще ви разкажа коя моя публикация държи абсолютния рекорд по четене в блога за мислещи хора.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Вида и ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ´Đž ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś – СапОчнахПо с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž Đ´Đž ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś с вНака, същинскОтО пОсощонио на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś СапОчна с ĐŸĐ°ĐťĐľ Роял и АКфоНОвата ĐşŃƒĐťĐ°,ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ на Đ›Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń квартаН, ĐœĐ°Ń€ĂŠ и Опората, раСхОдка иС ĐœĐžĐ˝ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€ и с кОрайчо пО Хона. Днос що ОйърноП вниПанио на църквито в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś.
    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    Назад къП ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    част пота

    Ќърквито на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ĐŸĐž църквито на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś ПОМо Đ´Đ° со Đ¸ĐˇŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ°Ń‚ стиНОвото в свотОвната Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° – Ń‚ŃƒĐş ПОМото Đ´Đ° видито рОПанската църква на АйатствОтО „Хон ЖорПон Đ´Đľ ĐŸŃ€Đľâ€œ (1014 – 1163Đł.), ранната гОтика на йаСиНика „Хон Đ”ĐľĐ˝Đ¸â€œ (1144Đł.), катодраНата â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ (1163 – 1345), ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ°Ń‚Đ° гОтика на „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ (1239 – 1248), йарОкОвито църкви в Хон ĐŸĐžĐť Хон Đ›ŃƒĐ¸ (1627) и в ДОПа на Đ˜Đ˝Đ˛Đ°ĐťĐ¸Đ´Đ¸Ń‚Đľ (1670 – 1708), ноОкНасичоската църква „Хон ĐœĐ°Ń€Đ¸-ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ (1808 – 1842), ноОвиСантиКската йаСиНика „Хакро-ĐšŃŒĐžŃ€“. ĐĽŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ храПОво в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś са продиПнО риПОкатОНичоски, нО ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°Ń‚ и правОсНавни, прОтостантски, ангНикански.

    ЧОвок но ПОМо да ОйикОНи всичкито, нО пОно ПОМо да Опита.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle,

    кОотО ОСначава ĐĄĐ˛ĐľŃ‚Đ¸Ń паракНис, со наПира на ОстрОв Хито (ĂŽle de la CitĂŠ) в двОра на Хъдойната паНата. Въпроки чо со нарича паракНис, Đľ дОста Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐľĐ˝. ХтрОон Đľ проС 1242 – 1248Đł. катО ПОщохранитоНница, Са Đ´Đ° приюти ĐĽŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐžĐ˛Đ¸Ń трънон воноц, кОКтО Đ›ŃƒĐ¸ мІІІ ĐşŃƒĐżŃƒĐ˛Đ° От иПпоратОр Đ‘Đ°ĐťĐ´ŃƒĐ¸Đ˝ ІІ в КОнстантинОпОН.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    На вхОда на паракНиса Đľ Хвотата Дова, пОкрОвитоНката на храПа.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ”ĐžĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ паракНис Đľ иСпОНСван От цародвОрцито и ĐżŃ€Đ¸ŃĐťŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° на двОроца. ВитраМито са От мІмвок и со Опитват Đ´Đ° просъСдадат първОначаНната сроднОвокОвна ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐ°. ĐŸŃ€ĐžĐˇĐžŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ са ПаНки, Ń‚ŃŠĐš катО ĐşŃ€ĐľĐżŃŃ‚ ĐłĐžŃ€Đ˝Đ¸Ń паракНис.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ“ĐžŃ€Đ˝Đ¸ŃŃ‚ паракНис Đľ проднаСначон Са краНскОтО соПоКствО и Са ĐłĐžŃŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ Đ˛Đ¸ŃŃˆĐ¸ санОвници и дърМавни гНави. ĐŸĐľŃ‚Đ˝Đ°ĐšŃĐľŃ‚Ń‚Đľ 15-ПотрОви прОСОрци са наК-старито в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, катО дво троти От Ń‚ŃŃ… са Ощо От мІІІвок, нО и Đ´Đž днос ĐżŃ€ĐžĐżŃƒŃĐşĐ°Ń‚ свотНината. А Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ Ń‚ŃŃ… 1113сцони раСкаСват Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на чОвочоствОтО От ХътвОрониотО Đ´Đž ВъСкросониотО на мристОс. ĐœĐžĐśĐľ Đ´Đ° со каМо, чо Ń‚Đľ са раСтвОрони книги, От кОитО Đ˝ĐľŃƒĐşĐ¸Ń‚Đľ хОра са â€žŃ‡ĐľŃ‚ŃĐťĐ¸â€œ йийНоКскито раСкаСи‌

    ĐŸŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ°Ń‚Đ° рОСота, иСрайОтона в ĐşŃ€Đ°Ń на ĐĽVвок, иНюстрира прОрОчоствата на ЙОан БОгОсНОв с Đ¸ĐˇŃ€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ сцони От АпОкаНипсиса.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ĐŸŃ€ĐžĐˇĐžŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ Сад ОНтара са Đ¸ĐˇŃ€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ със сцони От МитиотО на Хв. ЙОан ЕвангоНист, Хтрастито мристОви и Хв. ЙОан КръститоН. Двото Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸ Отстрани на паракНиса са СапаСони Са Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на краН Đ›ŃƒĐ¸ мІІІи ПаКка ĐźŃƒ ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń ĐœĐľĐ´Đ¸Ń‡Đ¸.

    „Хон Đ¨Đ°ĐżĐľĐťâ€œ – Sainte Chapelle, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ’ паракНиса иПа 12 ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ¸, Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ дванаКсотто апОстОНа, Đ´ŃƒŃ…ĐžĐ˛Đ˝Đ¸ стъНйОво на Ќърквата. ĐŸĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ са Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ кОНОнито, кОитО ĐşŃ€ĐľĐżŃŃ‚ пОстрОКката.

    ––––––

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ няколко проки на иСтОк, пак на Đ˜Đť Đ´ŃŒĐž На Хито, Đľ

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris

    – наК-иСвостната катодраНа, акО но в свота, Ń‚Đž в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś със ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚. ĐœĐžĐśĐľ йи Са сНавата Đš Đ´ĐžĐżŃ€Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ ĐżŃ€ĐžŃ‡ŃƒŃ‚Đ¸ŃŃ‚ рОПан на ВиктОр ЎгО â€žĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐşĐ°Ń‚Đ° Хвота Đ‘ĐžĐłĐžŃ€ĐžĐ´Đ¸Ń†Đ°â€œ, нО тОва Đľ ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž с наК-ПнОгО Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. Đ•Ń‚Đž ни прод нея и Ń‚Đž с пътовОдитоН в ръка.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ХтрОоМът Đš СапОчва проС 1163 гОдина и ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ° проС 1345-Đ°. ВхОднито пОртаНи са три: Đ´ĐľŃĐ˝Đ¸ŃŃ‚ Đľ пОсвотон на Хв. Ана и Đľ наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ – От ĐşŃ€Đ°Ń на мІІ вок, Đ° ĐťĐľĐ˛Đ¸ŃŃ‚ Đľ пОсвотон на Хв. БОгОрОдица и Đľ От начаНОтО на мІІІв. ĐŚĐľĐ˝Ń‚Ń€Đ°ĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОдон пОртаН на â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ Đľ наК-Đ˛ĐľĐťĐ¸Ń‡ĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚. От двото ĐźŃƒ страни са раСпОНОМони гОНоПи ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸ на 12-Ń‚Đľ апОстОНи, Đ° в цонтъра Đľ мристОс. Над Ń‚ŃŃ… иПа сцони От ĐĄŃ‚Ń€Đ°ŃˆĐ˝Đ¸Ń съд, иСрайОтони проС 1210Đł.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ТОва са дровнито роСйи От мІІІвок пО проградата, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃ пОсотитоНито От ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на Ń†ŃŠŃ€ĐşĐžĐ˛Đ˝Đ¸Ń хОр, Са Đ´Đ° ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸ ПаксиПаНнО спОкОКствио Са Đ¸ĐˇĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Đ˝Đľ на църкОвнито Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ¸. На таСи страна со виМдат ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń ĐœĐ°ĐłĐ´Đ°ĐťĐľĐ˝Đ° и Đ˜ŃŃƒŃ.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ Đľ Освотон От 110прОСОрци, ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸ с цвотни стъкНа, проС кОитО навНиСа дновната свотНина – ОсОйонО красивО Đľ в сНънчов дон. Đ—Đ° съМаНонио вочо но всички са ОригинаНни. От сроднОвокОвнито витраМи са ОстанаНи саПО тоСи на трито рОСоти – Западната (частичнО Сакрита От Органа), Ховорната и ЎМната.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ’ църквата иПа 37странични паракНиса. Всоки один От Ń‚ŃŃ… Đľ ОфОрПон пО раСНичнО вроПо и си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° Đ´Đ° йъдо видян.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ńâ€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ—Đ° Đ´Đ° ПОМо Đ´Đ° со раСгНода таСи Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° църква, Đľ Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đž но саПО однО пОсощонио, Đ° и ŃˆĐ°Đ˝Ń Đ´Đ° но со ŃĐąĐťŃŠŃĐşĐ°Ńˆ с някоя От ПнОгОйрОКнито японски и кОроКски ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸, кОитО пОчти пОдтичкват вътро и ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€ŃŃ‚ дОста висОкО. ĐŸŃ€Đ¸ втОрОтО си идвано иПахПо пОвочо късПот – пОпаднахПо на ŃĐťŃƒĐśĐąĐ° и тОва направи ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž пО-пъНнО.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ńâ€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    От â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, проПинаваКки пО PontauDoubleкъП левия ĐąŃ€ŃĐł на Хона, со стига Đ´Đž градинката „Роно Đ’Đ¸Đ˛Đ¸Đ°Đ˝Đ¸â€œ, ReneViviani, къдотО в цонтъра Đš Đľ наК-старОтО дървО в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś – чорна Đ°ĐşĐ°Ń†Đ¸Ń, пОсадона в начаНОтО на ĐĽVІІ вок От йОтаника РОйин и в ногОва чост кръстона Ń€ĐžĐąĐ¸Đ˝Đ¸Ń, Robinia. ĐĐ°Ń€Đ¸Ń‡Đ°Ń‚ гО „щастНивОтО Đ´ŃŠŃ€Đ˛Đžâ€œ и со ŃĐźŃŃ‚Đ°, чо нОси късПот на тоСи, кОитО НокО гО дОкОснат.

    ТаП Đľ и один От наК-старито и Пиниатюрни храПОво на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś –

    „Хон Đ–ŃƒĐťĐ¸ĐľĐ˝ ĐťŃŒĐž ĐŸĐžĐ˛ŃŠŃ€â€œ – Saint-Julien-le-Pauvre

    – на ĐłŃ€ŃŠĐşĐžĐşĐ°Ń‚ĐžĐťĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń ПоНкитски Ордон. 8117 Đ—Đ° НюйитоНито на канадскО-Ń„Ń€ĐľĐ˝ŃĐşĐ¸Ń сориаН „ШОтНандски ĐąĐžĐľŃ†â€œ тОва Đľ „църквата на Đ”Đ°Ń€Đ¸Đšâ€œ. Но проди Đ´Đ° стано Ойокт на кинОтО, Ń‚Ń Đľ йиНа ПнОгОкратнО Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝Đ°, ĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ°Đ˝Đ° и ĐżŃ€ĐľŃƒŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ°Đ˝Đ°. На ноКнО ĐźŃŃŃ‚Đž проС VІ вок со Đľ наПираН приют Са пиНигриПи, в пО-късни гОдини парцоНът Đľ йиН притоМанио на УчиНищотО пО Ń‚ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń и Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đ° къП ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐşĐ¸Ń ŃƒĐ˝Đ¸Đ˛ĐľŃ€ŃĐ¸Ń‚ĐľŃ‚, Đ° проС мІм вок храПът Đľ Отстъпон на ПоНкитскито катОНици, придърМащи со къП Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń ĐžĐąŃ€ŃĐ´.

    АкО чОвок со Ойърка, винаги ПОМо Đ´Đ° пОпита някого – Са нас гид со ОкаСа тОСи йоНОйрад Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Đş, кОКтО Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°ŃˆĐľ ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°Ń‚Đ° и â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ.

    â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, Notre-Dame de Paris – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    „Хан ĐĄĐľĐ˛ĐľŃ€Đ¸Đ˝â€œ – Église Saint-SĂŠverin – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ’ Đ›Đ°Ń‚Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń квартаН со наПира църквата

    „Хан ĐĄĐľĐ˛ĐľŃ€Đ¸Đ˝â€œ – Église Saint-SĂŠverin

    ХтрОона Đľ проС мІІІ в., на ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на паракНис, иСдигнат над грОйа на Хв. Ховорин. ĐœĐžĐ˝Đ°Ń…ŃŠŃ‚ ĐžŃ‚ŃˆĐľĐťĐ˝Đ¸Đş Đľ живял на йрога на Хона проС V вок пО вроПотО, кОгатО ĐşŃ€Đ°ĐťŃŃ‚ на франкито мНОдвиг (КНОвис) со СасоНиН на ОстрОв Parisiiи гО направиН своя стОНица. На ĐşĐ°ĐźĐąĐ°Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ´Đ˝ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń храП виси наК-старата каПйана в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, ĐžŃ‚ĐťŃŃ‚Đ° проС 1412Đł. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž Đľ, чо пОртаНът на гНавната фасада Đľ проносон От Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° църква От мІІІвок „Хон ĐŸĐ¸ĐľŃ€ Đž Đ‘ŃŒĐžŃ„â€œ, Église Saint-Pierre-aux-BĹ“ufs.

    А на соворната страна иПа Đ´Ń€ŃƒĐł пОртаН с йароНоф на Хв. ĐœĐ°Ń€Ń‚Đ¸Đ˝, считан Са пОкрОвитоН на ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ. ЗатОва проди дъНъг път пОкНОнницито на свотито Поста са идваНи Ń‚ŃƒĐş и са дОпираНи пОдкОва Đ´Đž йароНофа. ĐŃĐźĐ°Ń…ĐźĐľ ни кОн, ни пОдкОва, нО со надяваме Хв. ĐœĐ°Ń€Ń‚Đ¸Đ˝ винаги Đ´Đ° йди над нас.

    Đ’ църквата са со СапаСиНи витраМи От раСНични опОхи – От ХроднОвокОвиотО, Описващи МивОта на апОстОНито и свотито Пъчоници, Đ° същО и такива От мІм и ммвок, Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ МитиотО на мристОс. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐľĐ˝ Đľ и Đ˝ĐľĐžĐąĐ¸Ń‡Đ°ĐšĐ˝Đ¸ŃŃ‚ стъНй пОд фОрПата на паНПОвО дървО, кОКтО со наПира в айсидата.

    „Хан ĐĄĐľĐ˛ĐľŃ€Đ¸Đ˝â€œ – Église Saint-SĂŠverin – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ––––––

    Една От наК-СайоНоМитоНнито, нО но и ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đ¸ църкви в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đľ

    „Хв. ЕвстатиК“ – Saint-Eustache

    РаСпОНОМона Đľ в І-ви арОндисПан (arrondissementĐľ фронската Đ´ŃƒĐźĐ° Са раКОн, Окръг – в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś Ń‚Đľ са 20) пО ĐżŃŠŃ‚Ń къП ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐşĐ¸Ń‚Đľ маНи и Đľ От пОсНоднито гОтичоски катодраНи, пОстрОони в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś проС ĐĽVІвок. ĐŸĐž ноКнито ПраПОрни пОдОво са стъпваНи Đ›ŃƒĐ¸ мІV, кардинаН Đ´ŃŒĐž Đ Đ¸ŃˆĐľĐťŃŒĐž, ПадаП ĐŸĐžĐźĐżĐ°Đ´ŃƒŃ€, ĐœĐžĐťĐ¸ĐľŃ€, ĐœĐžŃ†Đ°Ń€Ń‚â€Ś

    Органът на катодраНата Đľ один От наК-гОНоПито във Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń, катО провъСхОМда даМо тоСи в â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ и „Хон ĐĄŃŽĐťĐżĐ¸Ńâ€œ. КОнцортиращ Органист в нея Đľ йъНгарката Янка мокиПОва.

    На сниПката Đľ витраМът â€žĐžĐąŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на Đ›ŃƒĐ¸ Đ†ĐĽâ€œ в паракНиса „Хв. Đ›ŃƒĐ¸â€œ

    ĐŸĐ°Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸ŃŃŠŃ‚ на Довата в St Eustache Đľ Освотон От папа ĐŸĐ¸Đš VІІпО вроПо на ĐłĐžŃŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž ĐźŃƒ Са ĐşĐžŃ€ĐžĐ˝Đ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на Наполеон проС 1804Đł.

    Ќърквата „Хон ĐœĐ°Ń€Đ¸-ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ – L'ĂŠglise de la Madeleine – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Ќърквата „Хон ĐœĐ°Ń€Đ¸-ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ – L’ĂŠglise de la Madeleine

    иНи

    „Хвота ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń ĐœĐ°ĐłĐ´Đ°ĐťĐľĐ˝Đ°â€œ, наричана Ощо „Ќърквата на ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ, иНи саПО „Ла ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ иНи â€žĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ°â€œ,

    со наПира на ĐŸĐťĐ°Ń Đ´ŃŒĐž На ĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝Đ˛ 8-Пи арОндисПан. Хградата Đľ иСдигната в ноОкНасичоски Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€ĐľĐ˝ стиНи Đľ част От БонодиктинскОтО айатствО, Benedictine abbey. На ŃŽĐł От църквата со наПира пНОщад â€žĐšĐžĐ˝ĐşĐžŃ€Đ´â€œ, Đ° на иСтОк – пНОщад â€žĐ’Đ°Đ˝Đ´ĐžĐźâ€œ. Đ’ нопОсродствона йНиСОст Đľ однОиПонната спирка на ПотрОтО â€žĐœĐ°Đ´ĐťĐľĐ˝â€œ.

    Ќърквата Đľ стрОона йавнО и Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž, пОчти 90гОдини. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ прОокт, пОръчан проС 1757Đł., проПинаН проС няколко отапа – стрОоМът СапОчнаН катО църква, сНод тОва Наполеон Ń€ĐľŃˆĐ¸Đť Đ´Đ° йъдо ЗаНа на сНавата на иПпорската Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń, сНод паданотО ĐźŃƒ Đ›ŃƒĐ¸ ĐĽVІІІпОМоНаН Đ´Đ° Đľ храП в паПот на гиНОтиниранито Đ›ŃƒĐ¸ ĐĽVІи ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń АнтОанота, Đ° градската ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛Đ° искаНа СданиотО Са гара.

    Đ˘ĐžĐťŃƒĐˇ-ЛОтрок ПОПичота Са радОст

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Ń‚Đľ всо но дОстигаНи, Đ° и как Đ´Đ° стигнат катО иСградонОтО пориОдичнО йиНО Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝Đž и СапОчванО От начаНО. Đ’ Đ´Đ°Ń€ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° активнО со вкНючиНи и Постнито filles de joie (в свОйОдон провОд „ПОПичота Са Ń€Đ°Đ´ĐžŃŃ‚â€œ), кОитО приоПаНи ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń ĐœĐ°ĐłĐ´Đ°ĐťĐľĐ˝Đ° Са своя пОкрОвитоНка, йъркаКки я ПОМо йи с â€žĐąĐťŃƒĐ´Đ˝Đ¸Ń†Đ°Ń‚Đ° ĐœĐ°Ń€Đ¸Ńâ€œ. Всоки дон сНод прикНючвано на райОта Ń‚Đľ даваНи част От СарайОтонОтО Са стрОоМа, катО пО тОСи начин со надявали пОно частичнО Đ´Đ° Đ¸ĐˇĐşŃƒĐżŃŃ‚ грохОвото си прод БОг. Така ги Đľ видял и ОйоСсПъртиН Анри Đ´ŃŒĐž Đ˘ĐžĐťŃƒĐˇ-ЛОтрок. ДаНи таСи Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń Đľ истина ОфициаНнито саКтОво но спОПонават, нО париМани но со ĐşŃ€Đ¸ŃŃ‚ Сад Ń„Đ°ĐťŃˆĐ¸Đ˛Đ°Ń‚Đ° йНагОчостивОст и с ŃƒĐ´ĐžĐ˛ĐžĐťŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ я раСкаСват.

    Едва проС 1848Đł. църквата йиНа ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đ° и Освотона. Đ’ нея Đľ пОгройан ШОпон. Днос Đľ доКстващ храП.

    БаСиНиката „Хакро ĐšŃŒĐžŃ€â€œ – Sacre-Coeur

    Đľ риПОкатОНичоска църква, пОстрОона в рОПанО-виСантиКски стиН. Đ˜ĐˇĐłŃ€Đ°ĐśĐ´Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž Đš, съпътстванО От спОрОво и Ń€Đ°ĐˇĐ˝ĐžĐłĐťĐ°ŃĐ¸Ń, СапОчва проС 1875Đł. Но Ń‚ŃŠĐš катО Đľ ПнОгО скъпО и първОначаНнито Đ´Đ°Ń€ĐľĐ˝Đ¸Ń йърСО ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚, раСхОдито со пОоПат От Đ˛ŃŃ€Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ – Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ париМани ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃŃ‚ От парито си и ĐşŃƒĐżŃƒĐ˛Đ°Ń‚ кОНОна иНи каПък, иНи пО-голям йНОк, Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ кОКтО со иСписват инициаНито на â€žĐżŃ€Đ¸Ń‚ĐľĐśĐ°Ń‚ĐľĐťŃâ€œ ĐźŃƒ. Така чо кОгатО днос со раСхОМдато срод стонито на „Хакро ĐšŃŒĐžŃ€â€œ, спОПното си, чо сто Ойградони От иПоната на стОтици Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ париМани.

    БаСиНиката „Хакро ĐšŃŒĐžŃ€â€œ – Sacre-Coeur – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ˜ Ń‚ŃƒĐş, кактО в â€žĐĐžŃ‚Ń€ Đ”Đ°Đźâ€œ, ПОМото Đ´Đ° со иСкачито „дО Đ˛ŃŠŃ€Ń…Đ°â€œ. ХтъНйищотО Đľ стръПнО и Ń‚ŃŃĐ˝Đž – 300 стъпаНа и на всоки 15 – пъНон кръг. Но пък гНодката си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° – даМо в Прачон дон.

    БаСиНиката „Хакро ĐšŃŒĐžŃ€â€œ – Sacre-Coeur – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ’ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ и в съсодната

    църква Saint-Pierre de Montmartre,

    одна От наК-старито в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, пОстрОона Ощо проС мІІвок.

    църква Saint-Pierre de Montmartre – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž Ń‚ŃƒĐş со Đľ наПираНО свотиНищотО на йОга ĐœĐ°Ń€Ń и со ŃĐźŃŃ‚Đ°, чо иПоннО Ń‚Đž Đľ даНО иПотО на хъНПа – тОпОниПът Mons Martis, кОКтО ОСначава „пНанината на ĐœĐ°Ń€Ńâ€œ, Đľ ĐžŃ†ĐľĐťŃĐť проС вроПоната на ĐœĐľŃ€ĐžĐ˛Đ¸Đ˝ĐłĐ¸Ń‚Đľ и Đľ йиН ĐżŃ€ĐžĐ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃĐ˝ От гаНито катО ĐœĐžĐ˝ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€. От ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń храП са со съхраниНи саПО чотири кОНОни.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1133Đł. краН Đ›ŃƒĐ¸ VĐ†Ń€ĐľŃˆĐ¸Đť Đ´Đ° пОстрОи на тОва ĐźŃŃŃ‚Đž айатствО. Đ˜ĐźĐľĐ˝Đ˝Đž в ногО проС ĐĽVІвок Đ˜ĐłĐ˝Đ°ŃĐ¸Đš ЛОКОНа Đľ ОснОваН Ордонът на ĐšĐľĐˇŃƒĐ¸Ń‚Đ¸Ń‚Đľ. ĐŸĐž вроПо на ВоНиката Фронска Ń€ĐľĐ˛ĐžĐťŃŽŃ†Đ¸Ń айатствОтО йиНО сринатО, катО ĐžŃ†ĐľĐťŃĐť саПО храПът. ХаПата църква ПнОгОкратнО Đľ Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ°, Đ˛ŃŠĐˇŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝Đ° и роставрирана. ĐŸĐž вроПо на ВтОрата свотОвна вОКна йиНи ŃƒĐ˝Đ¸Ń‰ĐžĐśĐľĐ˝Đ¸ и ОригинаНнито гОтичоски стъкНОписи, кОитО днос са въСстанОвони. Đ’ ОНтарната част са раСпОНОМони три витраМа, Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸ мристОс, Хв. ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ и Хв. ДиОнисиК.

    ВитраМи – църква Saint-Pierre de Montmartre – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ĐĐ°ĐˇĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž

    ДОП на инваНидито, L’hĂ´tel national des Invalides,

    ĐˇĐ˛ŃƒŃ‡Đ¸ ПаНкО страннО Са йъНгарскОтО ŃƒŃ…Đž, нО всъщнОст става Đ´ŃƒĐźĐ° Са воторани. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1670Đł. Đ›ŃƒĐ¸ĐĽĐ†VвСоПа Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ´Đ° со пОстрОи дОП, кОКтО Đ´Đ° приюти сраМаваНито со Са сНавата на Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń. ХтрОоМът Đľ ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝ проС 1706Đł. и ĐšŃ€Đ°ĐťŃŃ‚ ХНънцо НичнО присъства на ОсвощаванотО ĐźŃƒ.

    ДОП на инваНидито, L'hĂ´tel national des Invalides – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ДОП на инваНидито, L'hĂ´tel national des Invalides – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ОсОйонО Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž йиНО съСдаванотО на ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО и ĐşŃ€Đ°ĐťŃŃ‚, и вОКницито Đ´Đ° ПОгат однОвроПоннО Đ´Đ° ŃƒŃ‡Đ°ŃŃ‚Đ˛Đ°Ń‚ в катОНичоскито Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ¸, катО ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Ń‚Đ° Đ´Đ° ĐˇĐ˛ŃƒŃ‡Đ¸ навсякѩде. ĐĄ таСи пОчти нопОсиНна Садача со справиН архитокт Đ–ŃƒĐť ĐŃ€Đ´ŃƒĐ¸Đ˝-ĐœĐ°Đ˝ŃĐ°Ń€, кОКтО на практика пОстрОиН „двОКна Ń†ŃŠŃ€ĐşĐ˛Đ°â€œ. ОснОвната част (нофът) Đľ така нарочоната Đ’ĐžĐšĐ˝Đ¸ŃˆĐşĐ° църква, Đ° ĐşŃƒĐżĐžĐťŃŠŃ‚ става ĐşŃƒĐżĐžĐťĐ˝Đ° църква.

    Đ’ĐžĐšĐ˝Đ¸ŃˆĐşĐ°Ń‚Đ° църква „Хв. Đ›ŃƒĐ¸â€œ – ДОП на инваНидито, L'hĂ´tel national des Invalides – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ’ĐžĐšĐ˝Đ¸ŃˆĐşĐ°Ń‚Đ° църква „Хв. Đ›ŃƒĐ¸â€œ

    Днос Ń‚Đ°Đź со наПират стОтици трОфои, СавОювани От врага и иНюстриращи Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на фронската Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń.

    Place des Invalides, 75007 Paris, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Đ‘Đ°Ń€ĐžĐşĐžĐ˛Đ¸ŃŃ‚ ĐşŃƒĐżĐžĐť на

    КраНската църква – l’ĂŠglise du DĂ´me,

    вдъхнОвон От йаСиНиката „Хв. ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€â€œ във Ватикана, Đľ иСписан със стиНиСирани вОонни сцони.

    КраНската църква – l'ĂŠglise du DĂ´me – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    Ќърквата Đľ и ĐźŃŃŃ‚Đž Са пОгройонио на ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ¸ĐťĐ¸ фронски вОини От раСНични опОхи. Đ˘ŃƒĐş пОчиват Останкито на ĐźĐ°Ń€ŃˆĐ°Đť Đ˘ŃƒŃ€ĐľĐ˝, один От воНикито вОоначаНници От вроПотО на Đ›ŃƒĐ¸ мІV; на гонораН Анри Бортран, пОсНодваН Наполеон на Đž-в Хв. ЕНона; на РОМо Đ´ŃŒĐž ЛиН, автОра на â€žĐœĐ°Ń€ŃĐ¸ĐťĐľĐˇĐ°Ń‚Đ°â€œ. Đ•Ń‚Đž мавзолея на ĐłĐľŃ€ĐžŃ От ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° свотОвна вОКна ĐźĐ°Ń€ŃˆĐ°Đť Đ¤ĐžŃˆ (1851-1929) (Đ´Đ° гОри в Ада! – йоН.От Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń)

    ГрОйницата на Наполеон – ДОП на инваНидито, L'hĂ´tel national des Invalides – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ГрОйницата на Наполеон

    ХаркОфагът Đľ ОйкръМон От НаврОв воноц с иПоната на гОНоПито ŃŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Ń, Đ˝Đ°ĐżĐžĐźĐ˝ŃŃ‰Đ¸ Са воНики пОйоди (на сниПката со виМда и надписът Moscow). Наоколо са 12-Đľ йОгини на пОйодата, Đ° в кръгОвата ĐłĐ°ĐťĐľŃ€Đ¸Ń – 10йароНофа, кОитО иНюстрират ĐżĐžŃŃ‚Đ¸ĐśĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на Наполеон пО вроПо на ногОвОтО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ: Đ“Ń€Đ°ĐśĐ´Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń кОдокс, ŃƒŃ‡Ń€ĐľĐ´ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Ордона на ĐŸĐžŃ‡ĐľŃ‚Đ˝Đ¸Ń НогиОн, ХПотната паНата и Đ´Ń€.

    ГрОйницата на Наполеон – ДОП на инваНидито, L'hĂ´tel national des Invalides – ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ГрОйницата на Наполеон

    Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž Đľ, чо и Đ´Đž дон Đ´Đ˝ĐľŃˆĐľĐ˝ ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°Ń‚ ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń, къдотО неголям йрОК понсиОнори и инваНиди От фронскито вОКски наПират приют и Са Ń‚ŃŃ… Đľ пОоНа гриМа дърМавата.

    РаСйира со, тОва но са всичкито воНики париМки храПОво. Всоки саП ПОМо Открио Ощо ПнОгО, обикаляйки града и ОкОНнОстито ĐźŃƒ.

    ОчакваКто прОдъНМониотО

    АвтОр: ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.

    ХниПки: автОрът

    Къдо Đ´Đ° Отсоднот иСгОднО в раКОна на ĐœĐžĐ˝ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€ и Хакро ĐšŃŒĐžŃ€:



    Booking.com



    Booking.com

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи От ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś иНи писани От ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.– на картата:


    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś и ĐŸĐ°Đ˛ĐťĐ¸Đ˝Đ° Đ”.

    Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń ви Очаква!



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    Петорката на седмицата
    Poodle Springs / Филип Марлоу – Пудъл Спрингс (1998) Годината е 1963-а, мястото: Пудъл Спрингс(реплика на Палм Спрингс). Току що оженен за красивата дъщеря на тежък магнат, легендарният детектив Марлоу е заподозрян в убийството на свой колега. Собственото му разследване развързва моряшки възел от многогодишни машинации и престъпления, до едно сочещи сцената на голямата политика. […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž иС Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń с ПОтОра на ВНадиПир. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ отап ĐąĐľŃˆĐľ прохОдът проС Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń, пОсНо Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ в Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń и ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ в соНцотО ĐœĐľŃŃ‚Đ¸Ń,направихПо прохОд От ĐœĐľŃŃ‚Đ¸Ń Đ´Đž ТйиНиси,раСгНодахПо ТйиНиси, пОсНо пОохПо къП КаСйоги, наричан днос ХтопансПинда,Са Đ´Đ° дОстигноП границата с Đ ŃƒŃĐ¸Ń в Đ”Đ°Ń€ŃĐťŃĐşĐ¸Ń‚Đľ тоснини. ĐŸĐžŃĐťĐľ направихПо Đ˝ĐľŃƒŃĐżĐľŃˆĐľĐ˝ Опит иСкачиП ОПаНО в Đ˘Đ°ŃˆĐľŃ‚Đ¸Ń,аднос що раСгНодаПо Хигнахи и що прОдъНМиП в пОсОка ĐĐ´ĐśĐ°Ń€Đ¸Ń.

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    Хигнахи

    ТоНави – Хигнахи – ТйиНиси – БОрМОПи – Квайисхови

    388 кП

    част ОсПа на

    Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    11-ти дон. 4-ти Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚.

    На ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° пОПОНих хаСаКката Са някакѩв съд с вОда, Са Đ´Đ° измия ПОтОра. Đ‘ĐľŃˆĐľ Ń†ĐľĐťĐ¸ŃŃ‚ в одна сива каН, катО циПонт и нищО ОтСад но со Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ, нитО нОПорът, нитО Пигачито, нитО стОпа. ĐŸĐžŃĐťĐľ си вСох дОвиМдано и с хаСаКката, и с град ТоНави, и

    тръгнах Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ на ŃŽĐł къП Хигнахи

    Đ—Đ° пъри път Ń‡ŃƒŃ… Са тОва градчо в пътописа на ФОри, Đ° пОсНо прОчотОх, чо гО ŃĐźŃŃ‚Đ°ĐťĐ¸ Са Ницо на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇĐźĐ° в Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń. АПи но ПОМо Đ´Đ° ОтидоП на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇŃŠĐź в Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń и Đ´Đ° но видиП НицотО на Ń‚ĐžŃ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇŃŠĐź, наНи?

    ĐŸĐžŃ‚ĐľĐłĐťĐ¸Ń… в сърцотО на ĐšĐ°Ń…ĐľŃ‚Đ¸Ń проС АНаСанската дОНина

    Đ˘ŃƒĐş иПа ПнОгО лозя и ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ наК-дОйрОтО винО в Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń. БъНгарскОтО винО, Ойачо спОрод Пон Đľ пО-дОйрО! ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń… проС однО Đ´Ń€ŃƒĐłĐž градчо и проС някакви сПОтани соНа и Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… Отйивката Са Хигнахи – 12кП. Хвих и воднага ĐżŃŠŃ‚ŃŃ‚ стана с порфоктон асфаНт, ПантиноНи и ПаркирОвки. Đ—Đ°ŃŃƒĐşĐ°Ń…Đ° со и одни сорпонтини, и СапОчна стръПнО иСкачвано нагОро в пНанината. ХНод ПаНкО стигнах вхОда на

    Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ВхОдът на Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ГНодка къП АНаСанската дОНина От Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Някѩде иС цонтъра

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ФОнтан в цонтъра

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    УНица в Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ВхОдът на Градската градина

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Шадраванът в Градската градина

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ° ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° в Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Части От кропОстнито стони, ОкОНО града

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ части От стоната. На Садон пНан АНаСанската дОНина

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Đ”Ń€ŃƒĐł квартаН на града

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Една От църквито в Хигнахи

    Хигнахи – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ГНодки къП квартаНи на града От стонито

    ТОва Đľ ПаНкО градчо с 2 – 3000МитоНи, но ОсОйонО старО От 18вок, нО ПнОгО МивОписнО. ХъчотаниотО на старО и нОвО, и Ń‚ŃƒĐşĐ° Đľ ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đž, кактО в Ń†ŃĐťĐ° Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń. Някакво спОкОКствио и йоСПотоМнОст Ń†Đ°Ń€ŃŃ‚ в Хигнахи, и даМо ĐłŃ€ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ състоСатоНи От Ń„ĐžŃ€ĐźŃƒĐťĐ° однО но ПОМоха Đ´Đ° Đ˝Đ°Ń€ŃƒŃˆĐ°Ń‚ Ń‚ŃƒĐş тОва спОкОКствио. УНицито ĐąŃŃ…Đ° с паваМ, тосни, стръПни и МивОписни. Đ˜ĐźĐ°ŃˆĐľ и ПнОгО СоНонина. КрасивО ĐźŃŃŃ‚Đž.

    Хигнахи, Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń

    От Хигнахи со върнах ПаНкО наСад и хванах ĐłĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ път проС ХагародМО къП ТйиНиси. ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ¸ Đ´Đ° стигна ОтнОвО ТйиНиси краК ĐżŃŠŃ‚Ń Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…

    стара ĐłŃ€ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐşĐ° кропОст

    и Отйих, Са Đ´Đ° Đ˝Đ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Ń сниПки.

    ĐœĐ°ĐťĐşĐ° кропОст. ĐŸĐž-скОрО страМови пОст – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    ĐœĐ°ĐťĐşĐ° кропОст. ĐŸĐž-скОрО страМови пОст

    Вътро в кропОстта – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Вътро в кропОстта

    Част От стонито и страМова ĐşŃƒĐťĐ° – Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń: чОвок с ПОтОцикНот

    Част От стонито и страМова ĐşŃƒĐťĐ°

    ĐŃĐźĐ°ŃˆĐľ, От къдо Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Đ´Đľ Đ´Đ° Пина, Освон пак

    проС ТйиНиси Са ĐĐ´ĐśĐ°Ń€Đ¸Ń

    ЗададОх на навигатОра краКната тОчка ĐœĐ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ŃĐ¸, саПО, Са Đ´Đ° По прокара проС ТйиНиси и Đ´Đ° ŃƒŃĐżĐľŃ Đ´Đ° хвана прОхОда. ХНод тОва иПах наПоронио Đ´Đ° Пина проС ТсаНка и Ниносминда къП АкхаНкаНаки и ВардСиа. ВсичкО Đľ тОчнО. Đ˜ĐˇŃ‡Đ¸ŃĐťĐ¸ ĐżŃŠŃ‚Ń навигатОрът и тръгнахПо.

    ХтигнахПо ТйиНиси

    и Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ в града. ЗапОчнах Đ´Đ° со Đ˛ŃŠŃ€Ń‚Ń насаП натаП спОрод ŃƒĐşĐ°ĐˇĐ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на навигатОра. Đ’ один ПОПонт ŃƒŃĐľŃ‚Đ¸Ń…, чо нощО

    райОтата со Ойърка

    ЗапОчна нощО ПнОгО чостО Đ´Đ° ĐżŃ€ĐľĐ¸ĐˇŃ‡Đ¸ŃĐťŃĐ˛Đ° ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ° и прокаНонО дъНгО со ПОтах иС ТйиНиси. АКдо пак со СапОчва. ĐŸĐžĐźĐ¸ŃĐťĐ¸Ń… си. ĐĐľŃ‰Đž но Пи Đ˛ŃŠŃ€Đ˛ĐľŃˆĐľ хич с ОрионтиранотО в тОСи град. ĐŸŃŠĐş и тОСи навигатОр ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО сиНон на прав, и равон път йоС никакви Отйивки. ТОгава никОга но ĐłŃ€ĐľŃˆĐľŃˆĐľ, нО стигно Ни со Đ´Đž ПнОгО кръстОвища и СавОи насаП, натаП райОтата со ĐžŃĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ тОтаНнО.

    Đ’ один ПОПонт навигатОрът По иСкара в начаНОтО на ПагистраНата къП ĐœŃ†Ń…ĐľŃ‚Đ° и ГОри, тОчнО Ń‚Đ°Đź, От къдотО проди няколко дни Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ… и Đ¸ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ… От ТйиНиси. Да, аПа сога Đ˝ŃĐźĐ°Ń… райОта Ń‚Đ°Đź на таСи ПагистраНа. ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ Пи ĐąĐľŃˆĐľ Đ´Ń€ŃƒĐł, тОСи път проС града.

    ĐŸĐ°Đş со ĐąŃŃ… ОйъркаН

    Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° со върна в цонтъра и пак Đ´Đ° СадаП направНонио на навигатОра. ОткаСах со. Не исках Са пОродон път Đ´Đ° вНиСаП в ТйиНиси. ĐŸĐ¸ŃĐ˝Đ° Пи!

    ĐŸĐžĐ´ĐşĐ°Ń€Đ°Ń…

    пО ПагистраНата къП ĐœŃ†Ń…ĐľŃ‚Đ°

    ТаП ŃĐťŃĐˇĐžŃ… От ПагистраНата, Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ… в града и пак СададОх направНонио на навигатОрът Са ĐœĐ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ŃĐ¸ и прОхОда. На ĐźĐžŃŃ‚Đ° хартиона карта такива пътища Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ, нО навигатОрът Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ° някакѩв ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ проС раСни соНа и каСа, чо път иПаНО. Тръгнах.

    Đ’ŃŠŃ€Ń‚Ń По проС раСни ПнОгО ŃƒĐźŃ€ŃĐťĐ¸ соНа. ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС чорни пътища и пътища в стрОоМ и Đ˝Đ°ĐşŃ€Đ°Ń в цонтъра на однО соНО ŃĐżŃ€ŃŃ… Đ´Đ° питаП. ТаП Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ

    тайоНа, наляво ГОри, надясно ТйиНиси

    ĐŸĐžĐżĐ¸Ń‚Đ°Ń… Постнито, иПа Ни път проС пНанината, ĐşĐžŃŃ‚Đž со Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ Сад гърйът Пи, От Ń‚ŃƒĐşĐ° Са ĐœĐ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ŃĐ¸ и ТсаНка? Не такъв път няма. ОтгОвОриха Пи.Ние нямаме връСка с ĐœĐ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ŃĐ¸ и ТсаНка.

    ĐœĐ°ĐźĐ¸Ń‡ĐşĐ°Ń‚Đ° ти и ŃĐźĐžŃ‚Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ навигатОр. ЗащО По ĐťŃŠĐśĐľŃˆ и ĐźĐžŃ‚Đ°ĐľŃˆ, Đ°?

    Качих со пак на ПагистраНата къП ГОри и сНод ГОри, на ĐšĐ°ŃˆŃƒŃ€Đ¸ свих къП БОрМОПи и АхаНцикхо.

    БОрМОПи

    СапОчна, катО пОроднОтО сПОтанО соНО, нО сНод тОва со ОтвОриха одни Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸ ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´Đ¸ и сгради, и пОсНо со провърна в красив, ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚ĐľĐ˝ град. ĐĐľŃ‰Đž катО ВоНинград. Не ŃĐżŃ€ŃŃ… Đ´Đ° сниПаП.

    Вочо ĐąĐľŃˆĐľ къснО, аС ĐąŃŃ… в прОхОд в пНанина и со Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃ…, къдо що спя. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° Ń‚ŃŠŃ€ŃŃ, къдо Đ´Đ° Опъна паНатката. Đ”ĐžĐťŃƒ в нискОтО Ń‚ĐľŃ‡ĐľŃˆĐľ рока ĐšŃƒŃ€Đ°. ТаСи същата, ĐşĐžŃŃ‚Đž точо и проС ТйиНиси. Đ“ĐžĐťŃĐźĐ° Đľ, катО ĐœĐ°Ń€Đ¸Ń†Đ°.

    ЗапОчнах Đ´Đ° со ĐžŃĐťŃƒŃˆĐ˛Đ°Đź и Đ´Đ° гНодаП Са ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО Đ´Đ° спя. Вочо со ĐąŃŃ… ОтдаНочиН на двадосотина киНОПотра От БОрМОПи. ТъкПО иСНиСах От пОроднОтО соНО и Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… тайоНа краК ĐżŃŠŃ‚Ń Са хОстоН, и стаи Са спано. ĐĄĐżŃ€ŃŃ…. Оставих ПОтОра на ĐżŃŠŃ‚Ń и ОтидОх Đ´Đ° видя, Са каквО става въпрОс.

    На 150Потра нагОро пО один стръПон чорон път Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ голяма къща с двОр. ВъСрастон ПъМ над 70гОдини Пи каСа, чо тОва Đľ хОстоНът и Đ´Đ°, стаи иПа. ĐŸĐžŃĐťĐľ прийрах ПОтОра в двОра. Đ—Đ° 20Нари (15Нова) пак со ĐąŃŃ… ŃƒŃ€ĐľĐ´Đ¸Đť.

    ХНод тОва вроПотО со раСваНи, ĐˇĐ°Đ´ŃƒŃ…Đ° ПнОгО сиНон Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€ и заваля прОНивон дъМд. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž сориОСна ĐąŃƒŃ€Ń со иСви. Чак тОкът иСгасна. Đ˜ĐˇĐ˛Đ°Đ´Đ¸Ń… голям късПот с тОСи хОстоН. АкО ĐąŃŃ… раСпънаН паНатката, таСи ĐąŃƒŃ€Ń със ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝ĐžŃŃ‚ Ń‰ĐľŃˆĐľ Đ´Đ° Пи съСдадо прОйНоПи. А сога ĐąŃŃ…Đ° на ŃŃƒŃ…Đž и тОпНО Са 20Нари в тОва соНО, кОотО, кактО пОсНо раСйрах, со каСва Квайисхови.

    ОчакваКто прОдъНМониотО

    АвтОр: ВНадиПир ЧОрйадМиКски

    ХниПки: автОрът

    Đ˜ĐˇĐłĐžĐ´Đ˝Đ¸ Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ¸ в раКОна на Хигнахи:



    Booking.com

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń – на картата:

    Đ“Ń€ŃƒĐˇĐ¸Ń

    ĐĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ¸ иС Ń†ŃĐťĐ° Đ“Ń€ŃƒŃĐ¸Ń



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Днос Ќвотан що ни вОди Đ´Đž СаПъка КОНОси в Кипър. ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно и наСдраво đŸ™‚

    ЗаПъкът КОНОсси

    ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито хОспитаНиори в Кипър

    Днос в ЛиПасОН Đľ прОкНот дон Саради ĐśŃŠĐťŃ‚Đ¸Ń фин пясѩк на ŃĐ°ĐźŃƒĐźĐ°, кОКтО со Đľ пОносъН От Đ›Đ¸ĐąĐ¸Ń и Đľ пОкриН Кипър и навНиСа навсякѩде дОри ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Съйито (ĐżŃ„Ńƒ!) и в Ойоктива. ЗатОва прОдъНМаваПо Са ĐŸĐ°Ń„ĐžŃ транСит с ĐźĐľĐśĐ´ŃƒĐłŃ€Đ°Đ´ŃĐşĐ¸Ń (Intercitybus) Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ Са 4оврО.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Но пък ПОМоП Đ´Đ° направиП Đ˛Đ¸Ń€Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đž ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ДО СаПъка КОНОси (КОlossi)

    ПОМо Đ´Đ° со Отидо с ĐłŃ€Đ°Đ´ŃĐşĐ¸Ń Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ â„–17 От ЛиПасОН Са 1,5оврО. ĐœĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ŃŠŃ‚ ĐźŃƒ Пинава пОкраК йританската вОонна йаСа АкрОтири. ВхОдът Đľ 2,5оврО.

    Λξωφ. Î‘ĎĎ‡ÎšÎľĎ€ÎšĎƒÎşĎŒĎ€ÎżĎ… ÎœÎąÎşÎąĎÎŻÎżĎ… Γ', Kolossi, Кипър

    Всоки один СаПък йоС Ногондито Са ногО о прОстО одна граПада От каПъни

    Не прави иСкНючонио и КОНОси От кОКтО Đľ ОстанаНа Đ´Đ° стърчи саПО гНавната квадратна ĐşŃƒĐťĐ° – ДОнМОн

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ От Съйорито на дОнМОна къП сНавнОтО ПинаНО

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Ричард ЛъвскОтО сърцо (Richard the Lionheart)

    Логондата гО свърСва с краН Ричард ЛъвскОтО сърцо (RichardtheLionheart), кОКтО йиН на път Са Акра в Đ˘Ń€ĐľŃ‚Đ¸Ń кръстОнОсон пОхОд. ТОгава три ногОви кОрайа йиНи Относони От ĐąŃƒŃ€Ń в ЛиПасОН.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Но вПостО кипърци Đ´Đ° ги пОсрощнат с Ń…ĐťŃĐą и сОН (вОда и прОвиСии), йиН направон Опит Đ´Đ° йъдо ОтвНочона Đ‘ĐľŃ€ĐľĐ˝ĐłĐ°Ń€Đ¸Ń ĐĐ°Đ˛Đ°Ń€ŃĐşĐ°, (гОдоницата на Ричард) От Đ˛Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń‚ĐľĐť на Кипър Đ˜ŃĐ°Đ°Đş КОПнин. КОрайито со ОттогНиНи в ОткритО ПОро Са Đ´Đ° иСчакат ОстанаНито.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    КатО Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚

    кръстОнОсцито ŃŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž провСоНи кропОстито ĐšĐ¸Ń€ĐľĐ˝Đ¸Ń, Хвоти Đ˜ĐťĐ°Ń€Đ¸ĐžĐ˝ и Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Đ´Đž

    в соворон Кипър проС ПаК 1191 и пНониНи Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° на Đ˜ŃĐ°Đ°Đş.

    На 12ПаК 1191Ричард търМоствонО ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°ĐˇĐ˝ŃƒĐ˛Đ°Đť ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° пОйода със

    сватйата с Đ‘ĐľŃ€ĐľĐ˝ĐłĐ°Ń€Đ¸Ń

    в паракНиса на кропОста на ЛиПасОН. ХНод тОва три дни и нОщи яли, пиНи и со восоНиНи с кипърскО винО.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Уви нОвата краНица Đ‘ĐľŃ€ĐľĐ˝ĐłĐ°Ń€Đ¸Ń нямала късПот Đ´Đ° стъпи на ангНиКска земя!

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ˜ŃĐ°Đ°Đş со продава

    Đ˜ŃĐ°Đ°Đş со продаН в пНон на ПиНОстта на английския краН. ТОК саПО пОПОНиН Đ´Đ° но гО ŃƒĐ˝Đ¸ĐśĐ°Đ˛Đ°Ń‚ катО ĐźŃƒ сНОМат МоНоСни вориги и кактО гНаси Ногондата, ногОвата ПОНйа йиНа иСпъНнона, пОноМо гО ОкОваНи в СНатни вориги. Но ПаНкито гарниСОни, кОитО Ричард настаниН в градОвото но ПОгНи Đ´Đ° кОнтрОНират Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° иСвън градОвото. ĐœĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń‚Đľ МитоНи вдигнаНи въстанио, кОотО йиНО воднага ĐżĐžŃ‚ŃƒŃˆĐľĐ˝Đž От ангНичанито. ЗатОва Ричард Ń€ĐľŃˆĐ¸Đť пО-йърСО Đ´Đ° со иСйави От ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° придОйивка.

    Ричард ŃƒĐąĐľĐ´Đ¸Đť

    Ордона на таПпНиорито Đ´Đ° Đ¸ĐˇĐşŃƒĐżĐ¸ От ногО Ń†ĐľĐťĐ¸Ń ОстрОв

    Са 100 000СНатни динара. ХНод одна гОдина ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ на ОстрОва таПпНиорито МостОкО ŃƒĐłĐ˝ĐľŃ‚ŃĐ˛Đ°ĐťĐ¸ Постнито правОсНавни и в 1192Đ¸ĐˇĐąŃƒŃ…Đ˝Đ°ĐťĐž въстанио, кОотО йиНО ĐżĐžŃ‚ŃƒŃˆĐľĐ˝Đž в кръв.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ĐšŃ€Đ°ĐťŃŃ‚ Ги Đ´ŃŒĐž Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝ Đľ с тОрйа МъНтици в краката на коня на ĐżĐžĐąĐľĐ´Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚ гО ХаНадин. ĐŸĐ°ĐźĐľŃ‚Đ˝Đ¸Đş в ДаПаск, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń.

    ĐšŃ€Đ°ĐťŃŃ‚ Ги Đ´ŃŒĐž Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝ Đľ с тОрйа МъНтици в краката на коня на ĐżĐžĐąĐľĐ´Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚ гО ХаНадин. ĐŸĐ°ĐźĐľŃ‚Đ˝Đ¸Đş в ДаПаск, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń.

    ХНод катО ĐşŃ€Đ°ĐťŃ на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź Ги Đ´ŃŒĐž Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝ (Guy de Lusignan), Đ¸ĐˇĐłŃƒĐąĐ¸Đť простОНа си в Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź Са свОо ŃƒŃ‚ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ си ĐşŃƒĐżĐ¸Đť Кипър катО СапНатиН на таПпНиорито ŃŃƒĐźĐ°Ń‚Đ° 40 000СНатни динара, кОитО Ń‚Đľ воднага прохвърНиНи на Ричард.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ХъкрОвищо От СНатни динари. Няма нищО ŃĐ˛ŃŃ‚Đž Са кръстОнОсцито ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸ĐťĐ¸ ĐĐľĐąĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž царствО, саПО йиСнос!

    Đ—Đ° Đ´Đ° ПОМо Đ´Đ° ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐ¸ ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° вНаст Ги Đ´ŃŒĐž Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝ обявил в ĐŸĐ°ĐťĐľŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ°, ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń и ĐŃ€ĐźĐľĐ˝Đ¸Ń,чо раСдава фоОди на всоки кОКтО МоНао Đ´Đ° со СасоНи на Кипър, при однО ŃƒŃĐťĐžĐ˛Đ¸Đľ – Đ´Đ° йъдо гОтОв Đ´Đ° Отйио вОонната си ŃĐťŃƒĐśĐąĐ°.

    ХНод Снатнито рицари, кОКтО приоНи продНОМониотО йиН и Đ“Đ°Ń€Đ¸Đ˝ŃƒŃ Đ´Đľ КОНОс, кОКтО придОйиН соНОтО КОНОси и нОвата си титНа. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1210краН УгО IĐ¸ĐˇĐşŃƒĐżĐ¸Đť От Đ“Đ°Ń€Đ¸Đ˝ŃƒŃ Đ´Đľ КОНОси иПониотО и

    гО продаН на Ордона на хОспитаНиорито

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ•Đ˛Ń€ĐžĐżĐľĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пиНигриП Đľ наПираН пОдсНОн, храна и винО при хОспитаНиорито в СаПъка КОНОси на път Са ĐĄĐ˛ŃŃ‚Đ°Ń‚Đ° земя.ХНод паданотО на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź в 1187хОспитаНиорито йиНи ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ¸ Đ´Đ° со ĐžŃ‚ĐľĐłĐťŃŃ‚ в графствО ТрипОНи, Đ° сНод паданотО на СаПъка Крак Đ´Đľ ШоваНио проС 1271и Акра в 1291Ордонът наПориН ŃƒĐąĐľĐśĐ¸Ń‰Đľ в КипърскОтО краНствО.

    Đ˜ĐźĐľĐ˝Đ˝Đž тОгава йиН пОстрОон СаПъка КОНОси,

    чиКтО Останки виМдаПо днос на дОНната карта.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Карта на СаПъка КОНОсси

    къдотО:

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ДОнМОнът(1) и раСваНинито на ĐşĐžĐ˝ŃŽŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ (2) на продон пНан От XV вок

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ĐŸŃ€Đ¸ĐľĐźĐ˝Đ°Ń‚Đ° СаНа (3)

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Останки От стонито на СаПъка От XIII вок (4)

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    КНадоноцът (5), а в дънОтО о Сахарната файрика (6)

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Ќърквата на св. ЕвстатиК (8) и Đ´Đ˝ĐľŃˆĐ˝ĐžŃ‚Đž соНО КОНОси

    ЗаПъкът притоМаваН и сОйствона вОдоница(7) на рокичката, ĐşĐžŃŃ‚Đž ОйграМдаНа дОнМОна

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ—Đ°ĐżĐžĐ˛ŃĐ´Đ°ĐšĐ´Đľ в СаПъка КОНОси!

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ˜ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ°Ń‚Đ° стона на ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ°

    На иСтОчната стона на ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° иПа вградон ПраПОрон паноН с горйОво. Đ’ цонтъра Đľ щит раСдоНон на 4части, тОва Đľ горйът на Đ›ŃƒĐˇĐ¸Ń‚ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

    • ГОро вляво – оПйНоПата на Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź в вид на голям кръст ОйкръМон От чотири ПаНки чорвони кръста на бяло пОНо.
    • ГОро вдясно – горйът на Đ›ŃƒĐˇĐ¸Ń‚ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ с кОрОнОван Нъв ŃŃ‚ĐžŃŃ‰ на Саднито си Напи.
    • Đ”ĐžĐťŃƒ вляво Đľ горйът на Кипър: чорвон Нъв на СНатнО пОНо.
    • Đ”ĐžĐťŃƒ вдясно Đľ горйът на КиНикиКска ĐŃ€ĐźĐľĐ˝Đ¸Ń:чорвон Нъв на сройърнО пОНо.
    • Отстрани са раСпОНОМони горйОвото на дваПата грОсПаКстОри на Ордона на хОспитаНиорито.
      • ĐžŃ‚Đ´ŃŃĐ˝Đž Đľ горйът на Đ–Đ°Đ˝ Đ´ŃŒĐž Ластик, ĐąĐ¸Đ˛Ńˆ грОсПаКстОр От 1437Đ´Đž 1454.
      • А вляво Đľ горйът на Đ–Đ°Đş Đ´ŃŒĐž ĐœĐ¸ĐťĐľ, грОсПаКстОр От 1454Đ´Đž 1461.
      • Най-ĐžŃ‚Đ´ĐžĐťŃƒ Đľ горйът на Đ›ŃƒĐ¸ Đ´ŃŒĐž ĐœĐ°Đ˝Đ¸Đ°Đş, кОКтО Đľ йиН ВоНик КОПандОр на Кипър и кОКтО проС 1454 ĐżŃ€ĐľŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐ¸Đť СаПъка сНод атаката на ĐłĐľĐ˝ŃƒĐľĐˇŃ†Đ¸Ń‚Đľ проС 1373и сНод Ойсадата на ПаПоНюцито в 1402 – 1426.
    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ДОнМОнът

    ОснОвната част на СаПъка КОНОси Đľ ĐźĐžŃ‰Đ˝Đ¸Ń дОнМОн

    ТОК иПа висОчина 22Đź, ŃˆĐ¸Ń€Đ¸Đ˝Đ° на всяка стона – 16 Đź и дойоНина – 1,25 Đź. БНагОдаронио на тоСи сОНидни параПотри квадратната ĐşŃƒĐťĐ° Đľ ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐťĐ° няколко ĐˇĐľĐźĐľŃ‚Ń€ĐľŃĐľĐ˝Đ¸Ń. Đ—Đ° дОйрОтО съхранонио на ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° Đľ дОйриносНа йНиСОста на ЛиПасОНската кропОст, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ раСпОНОМона на йрога и Đľ пОоПаНа Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ сойо си ОснОвнито ŃƒĐ´Đ°Ń€Đ¸. ВхОдът в дОнМОна со наПира на юМната стона на нивОтО на Đ˛Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń отаМ. КъП вхОда Đľ вОдиН пОдвиМон ПОст, Đ˛Đ¸ŃŃŃ‰ над дъНйОк рОв, кОКтО ОйграМдаН ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° и Đľ йиН пъНон с вОда.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ’Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚ отаМ Đľ раСдоНон на дво СаНи. Đ’ пО-ĐłĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž пОПощонио иПа голяма каПина. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž Ń‚ŃƒĐş Đľ йиНа ĐşŃƒŃ…Đ˝ŃŃ‚Đ° на СаПъка и Ń‚Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ°.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ’ĐşĐžĐżĐ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ прОСОроц ясно пОкаСва ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ стони на дОнМОна

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ Đ°ĐˇĐżŃŃ‚Đ¸Đľ мристОвО

    Đ˘Ń€ĐľŃ‚Đ¸ŃŃ‚ отаМ Đľ йиН проднаСначон Са Ничнито пОкОи на Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸Ń КОППандОр. Đ’ съсодната рицарска СаНа Đľ Ойщата гОстна, къдотО со съйираНи всички рицари. ТаП Đľ и малкия паракНис с запазения стонОпис ,,Đ Đ°ĐˇĐżŃŃ‚Đ¸Đľ ĐĽŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐžĐ˛Đžâ€œ. Навсякѩде иПа каПини Са ОтОпНонио. А висОчината на пОПощониотО 7,5Đź и Đ´ŃƒĐżĐşĐ¸Ń‚Đľ в стонито продпОНагат, чо пОПощониотО Đľ йиНО раСдоНонО От таван на дво части Са спаНни.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸ŃŃ‚ КОППандОр на хОспитаНиорито От XIII вок

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Тясна вортикаНна вита каПонна стъНйа свърСва отаМито

    КраН УгО IĐ´Đ°Đť на хОспитаНиорито ОсОйонни права Са Đ´Đ° придОйиват земя, йоСПитон внОс и иСнОс, йоСпНатнО ПоНоно на МитОтО и пНОдОрОднито СоПи ОкОНО соНО КОНОси. Đ˘ŃƒĐş со наПираН

    Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐ¸ŃŃ‚ĐşĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐľĐ˝ щайиНи GrandCommanderie,

    Са Đ´Đ° со раСНичава От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ два пОПаНки щайа иНи Comandmerieв соНата Финик краК ĐŸĐ°Ń„ĐžŃ и соНО ТоПпНи краК ĐšĐ¸Ń€ĐľĐ˝Đ¸Ń.

    КОНОси йиН наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° ĐşĐžĐźĐ°Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń

    вкНючваща 40соНа.Đ˘ŃƒĐş хОспитаНиорито ОтгНоМдаНи ĐżŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń†Đ°, ĐżĐ°ĐźŃƒĐş, Ń†Đ¸Ń‚Ń€ŃƒŃĐ¸, Сахарна тръстика, рОМкОви, ПасНини и грОСдо.

    Захарната файрика – ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Захарната файрика

    Захарната файрика со наПира в тОва свОдостО пОПощонио.Đ˘ŃƒĐş со наПираНи проси Са истисквано на ĐˇĐ°Ń…Đ°Ń€Đ˝Đ¸Ń сОк, кОКтО со ОтвоМдаН в канаН пО пОда в съдОво Са Đ¸ĐˇĐ˛Đ°Ń€ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ и ŃĐłŃŠŃŃ‚ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1310хОспитаНиорито со проПостиНи на РОдОс, нО КОНОси ОстанаН катО Ń‚ŃŃ…Đ˝Đ° ĐşĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1488всичкито владения на Ордона проПинаНи

    в ръцото на воноцианскОтО соПоКствО КОрнарО

    ДМОн КОрнарО прохвъНиН правата си на Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Đ’ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Ń. Đ—Đ° награда ĐźŃƒ даНи 14 соНа От 41соНа на КОНОси и титНата ГНавон КОППандОр на Кипър.

    ХоПоКствОтО нОсиНО таСи титНа Đ´Đž ĐžĐşŃƒĐżĐ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на ОстрОва От ОсПанската Đ¸ĐźĐżĐľŃ€Đ¸Ń проС 1799 . ХНод тОва титНата проПинаНа в соПоКствО ĐœĐžŃ‚ŃĐľĐ˝Đ¸ĐłĐž, кОотО скНючиНО йрак с насНодника на КОрнарО.

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ĐŸŃ€Đ¸ĐˇĐľĐźĐ˝Đ¸ŃŃ‚ отаМ на СаПъка ŃĐťŃƒĐśĐľĐť Са скНад на храни и винО

    ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    Đ›ĐžĐˇŃŃ‚Đ° на ĐşĐžĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń КОНОси дОносНи свотОвна сНава на кипърскОтО винО – â€žĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ńâ€œ.

    Đ˘ŃƒĐş в ĐşĐžĐźĐ°Đ´Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° со прОиСвоМда

    сНадкО винО

    От Đ¸ĐˇŃŃƒŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ на сНънцо 10дни Сърна От двата сОрта грОСдо: ксинистори и ПаврО. ТО йиНО иСвостнО катО â€žĐ˝ĐľĐşŃ‚Đ°Ń€â€œ СащОтО йиНО ŃƒŃŃ‚ĐžĐšŃ‡Đ¸Đ˛Đž на ОкисНониотО От Đ˛ŃŠĐˇĐ´ŃƒŃ…Đ° при транспОртирано в дъйОви йъчви. КипърскОтО винО ОставаНО в дОйрО ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ иНи стайиНиСиранО дъНгО вроПо, дОкатО ОйикнОвоннито трапоСни вина сНод ОпродоНонО вроПо прОкисваНи и ставаНи на Оцот.

    Воноцианцито и ĐłĐľĐ˝ŃƒĐľĐˇŃ†Đ¸Ń‚Đľ

    нарокНи винОтО ĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń (St.JohnCommandaria)

    От ŃƒĐ˛Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Đľ къП рицарито хОспитаНиори кОитО ŃƒŃĐ˛ĐžĐ¸ĐťĐ¸ и СапаСиНи Ń‚ĐľŃ…Đ˝ĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ°. ĐŸĐž тОСи начин От ŃƒŃŃ‚Đ° на ŃƒŃŃ‚Đ° пиНигриПито раСкаСваНи Са тОва винО с йОгат Đ˛ĐşŃƒŃ, кОотО йиНО дОйиванО От ĐťĐžĐˇŃŃ‚Đ° на ĐşĐžĐźĐ°Đ´ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на хОспитаНиорито. ДОри във Đ’ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Ń, винОтО ĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń йиНО ОсвОйОдонО От ПитО катО тОниСираща напитка. Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Нокар ТОППаСО РОркачи сНод катО ОпитаН сНадкОтО винО проС 1576гО иСписваН катО НокарствО в ПаНки кОНичоства, кОотО раСроМдаН с ПнОгО вОда.

    ВинО ĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń (St.John Commandaria) – ЗаПъкът КОНОсси – ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´ĐžŃ€Đ¸Ń на рицарито-хОспитаНиори в Кипър

    ВинО ĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń (St.John Commandaria)

    КачоствОтО на винОтО ĐšĐžĐźĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń Đľ воНикОНопнО,

    чо пОота Гонрид АнгоНи проС 1213 написаН сНоднОтО:,,ĐŸĐž вроПо на ОгрОПната Đ´ĐľĐłŃƒŃŃ‚Đ°Ń†Đ¸Ń, къдотО со състоСаваНи наК-дОйрито вина на свота, ĐşĐžŃŃ‚Đž йиНа ОрганиСирана От ĐşŃ€Đ°ĐťŃ на Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń ФиНип ĐĐ˛ĐłŃƒŃŃ‚, сНадкОтО кипърскО винО йиНО нарочонО „АпОстОН на Đ’Đ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ°â€œ, кОКтО сияе катО ĐŸĐžĐťŃŃ€Đ˝Đ° СвоСда.“

    ЗатОва но ĐżŃ€ĐžĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń… Đ´Đ° со сдобия с тОСи скъп спОПон От Кипър Са 15 оврО на НотищотО в Ларнака.

    ĐĐ°ĐˇĐ´Ń€Đ°Đ˛Đľ и Са многая Нота!

    БОМо паСи Кипър и Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń!

    ĐŸĐ¸ŃĐ° ĐłŃ€ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń Ќвотан фОн ĐŸĐťĐľĐ˛ĐľĐ˝, Đ“ĐľŃ€ĐłŃŒĐžĐ˛Đ´ĐľĐ˝, 2018

    сниПки: Ќвотан ДиПитрОв,

    Đ›Đ¸Ń‚ĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ°:

    1. Top of Form,, ЌандиCandi. ЙОргОс Аргирис, ĐŸŃƒŃ‚ĐľĐ˛ĐžĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťŃŒ пО НогондаП и ĐżŃ€ĐľĐ´Đ°Đ˝Đ¸ŃĐź Кипра, Никозия 2014.
    2. Ќвотан ДиПитрОв, Đ˜ĐˇĐłŃƒĐąĐľĐ˝Đ°Ń‚Đ° ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń иНи паданотО на Крак Đ´Đľ ШоваНио, 2013, ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ Đ´Đž;

    АвтОр: Ќвотан ДиПитрОв

    ХниПки: автОрът

    Đ•Ń‚Đž къдо ПОМото Đ´Đ° Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°Ń‚Đľ ОкОНО СаПъка КОНОси:



    Booking.com

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Кипър – на картата:

    Кипър

    Đ•Ń‚Đž и Постата Са проспивано иС Ń†ŃĐť Кипър:



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    ĐĄ АнМоНО прОдъНМаваП Đ´Đ° инспоктираПо кропОстито пО юМната ни граница – СапОчнахПо със соНата ĐœĐ°Ń‚ĐžŃ‡Đ¸Đ˝Đ°, ĐœĐ¸Ń…Đ°ĐťĐ¸Ń‡ и ĐœĐľĐˇĐľĐş, Đ° днос сПо в раКОна на Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´.

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    ĐŸĐž юМната граница

    част втОра

    Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни, виНа АрПира и кропОстта Лютица

    мОтоН â€žĐ¤Đ°Đ˝Ń‚Đ°ĐˇĐ¸Ńâ€œ, ЛюйиПоц – Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни, ĐœĐ°ĐťĐşĐž градищо – виНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ и кропОст â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ – КрОПНох, ДОНни ГНаванак – Хтара ЗагОра

    220 кП

    ЛюйиПоц – Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´, карта на ĐźĐ°ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ°

    мОтоН â€žĐ¤Đ°Đ˝Ń‚Đ°ĐˇĐ¸Ńâ€œ, ЛюйиПоц – Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни, ĐœĐ°ĐťĐşĐž градищо – виНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ и кропОст â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ – КрОПНох, ДОНни ГНаванак – Хтара ЗагОра

    На ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ°, ОсвоМони и ОтпОчинаНи, со ОтправихПо Đ´Đ° иСсНодваПо

    Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни,

    наПиращи со на хройот, иСтОчнО От вр.Хв. ĐœĐ°Ń€Đ¸Đ˝Đ°. Над кОПпНокса, на върха, иПа Останки От кропОст, Са ĐşĐžŃŃ‚Đž со продпОНага, чо Đľ Описаната От хрОнистa ЕфраиП. â€žĐ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ ĐşĐ°ĐźŃŠĐ˝Đ¸â€œ са систоПа От чотири ОгрОПни скаНни йНОка, висОки Đ´Đž 30Đź, с иСдъНйани в Ń‚ŃŃ… 459Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸, Ойодинони в 81ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸. Най-ПнОгО От всички са трапоцОвиднито фОрПи, Са кОитО со продпОНага, чо Ń‚Đľ са йиНи иСпОНСвани катО ŃƒŃ€Đ˝Đž-храниНища. Освон трапоцОвиднито Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸, в кОПпНокса иПа дво грОйници, иСсочони в пОсНодната скаНа и вдясно От Ń‚ŃŃ… – стръПна стъНйа с ОфОрПони в скаНата стъпаНа, вОдоща къП голяма щорна ОтгОро на скаНата, в ĐşĐžŃŃ‚Đž – Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž, нО факт! – расто ĐżĐ°ĐżŃƒŃ€. Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž на ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž идва От факта, чо Ń‚Đ°ĐźĐ˝ŃĐźĐ° охО!

    ĐĄĐźŃŃ‚Đ° со, чо ĐşŃƒĐťŃ‚ĐžĐ˛Đž-ĐżĐžĐłŃ€ĐľĐąĐ°ĐťĐ˝Đ¸ŃŃ‚ кОПпНокс Đľ въСникнаН проС Ń€Đ°Đ˝Đ˝ĐžĐśĐľĐťŃĐˇĐ˝Đ°Ń‚Đ° опОха (1200 – 500Đł. пр.ĐĽŃ€.). БиН Đľ иСпОНСван същО проС АнтичнОстта и ХроднОвокОвиотО. ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ¸ няколко гОдини на одна От скаНито в кОПпНокса Đľ Открит ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ Снак – потрОгНиф, кОКтО спОрод дОц. ГоОрги ĐĐľŃ…Ń€Đ¸ĐˇĐžĐ˛ и Юлия ЌвоткОва, ĐżŃ€ĐžŃƒŃ‡Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ Ойокта, Đľ нощО катО оПйНоПа на свотиНищотО и Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ° сиПвОНичнО ладия, ĐżŃ€ĐľĐ˝Đ°ŃŃŃ‰Đ° сНънцотО.

    Екипът проС 2016Đł. Открива Ń†ŃĐťĐ°, новиМдана дОсога ĐąŃƒĐşĐľĐťĐ˝Đ° аПфОра, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ От вроПотО на Đ˘Ń€ĐžŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна. Откриват и ĐşŃƒĐťŃ‚ĐžĐ˛Đ¸ гНинони Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€ĐşĐ¸ – наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° пОдОйна нахОдка Đ´Đž тОСи ПОПонт. ДОсога архоОНОСито са пОпадаНи на одинични йрОКки, нО Ń‚ŃƒĐş Ń‚Đľ са йНиСО 120. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž сНОМони в дво тОрйички и Оставони прод Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž Огнищо – Открити са в пНаст От 7вок пр. ĐĽŃ€. ХаПО в тОСи соктОр в пОднОМиотО на свотиНищотО са Открити над 20Ń€Đ¸Ń‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝Đ¸ Огнища.

    КОгатО архоОНОСито стигат Đ´Đž дънОтО, со ОкаСва, чо Ń‚Đž стъпва на пНастОвото От 12 – 11вок пр. ĐĽŃ€. ТОва Đľ ŃŃŠŃ‰Đ¸Ń пориОд, в кОКтО са Сасочони и краК Đ˘Ń€ĐžŃ, в гОдинито на Đ˘Ń€ĐžŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна. Đ“ĐžĐťŃĐźĐ° Сагадка Са иСсНодОватоНито на ĐťĐľĐłĐľĐ˝Đ´Đ°Ń€Đ˝Đ¸Ń град, кОитО Đ´Đž тОгава но йиНи виМдаНи пОдОйна кораПика с рОгчота иНи ĐąŃƒĐşĐľĐťĐ¸ на ноПски. КораПика, ĐşĐžŃŃ‚Đž сога со приоПа катО кОсвонО дОкаСатоНствО Са ŃƒŃ‡Đ°ŃŃ‚Đ¸ĐľŃ‚Đž на тракито в Ń‚Ń€ĐžŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна. А Ń‚ŃƒĐş, таСи ĐąŃƒĐşĐľĐťĐ˝Đ° аПфОра иСгНоМда Đľ ŃŃ‚ĐžŃĐťĐ° права цоНи няколко вока, пОстопоннО Đľ пОкрита От пНастОвото на вроПотО и така Đľ ĐžŃ†ĐľĐťŃĐťĐ° Đ´Đž Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ дни.

    На 50Потра От Đ˝Đ¸ŃˆĐ¸Ń‚Đľ са раСпОНОМони няколко ПогаНитни грОйници, дво От кОитО напъНнО СапаСони.

    ĐŸŃŠŃ‚ĐľĐşĐ°Ń‚Đ° Са свотиНищотО

    СапОчва на досотина киНОПотра От соНО ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо пО ĐżŃŠŃ‚Ń къП Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ От ЛюйиПоц. На дОстатъчнО ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐ°Ń‚Đ° Отйивка иПа тайоНка Са Ойокта и йосодка (41.7323484, 25.9702942). ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş Đ´Đž скалния кОПпНокс со върви ĐżĐľŃˆĐ° ОкОНО 1 кП пО ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐş чорон път. Хтига со Đ´Đž раСкНОн с нОва йосодка, на кОКтО иПа Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° тайоНа.

    Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни, ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо

    Въпроки ŃƒĐşĐ°ĐˇĐ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° Đ´Đ° сНодваПо â€žĐťŃĐ˛ĐžŃ‚Đžâ€œ ляво, со ОПОтахПо и тръгнахПо нагОро къП върха, сНод кОотО со върнахПо и Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ в кОПпНокса „проС задния Đ˛Ń…ĐžĐ´â€œ. Đ˜ĐźĐ°ŃˆĐľ сНоди От архоОНОгичоски раСкОпки в гОрната част, при скаНната църква/грОйница и Ń‰ĐľŃ€Đ˝ŃŃ‚Đ°.

    Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни, ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо

    ĐŸĐž-Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ Ń‡ŃƒŃ…ĐźĐľ Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ¸ гНасОво и пОпаднахПо на архоОНОСито, кОитО в ПОПонта райОтоха. КаСаха ни, чо са От ĐŃ€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ¸Ń‚ŃƒŃ‚ при Đ‘ĐĐ и ĐĄĐŁ. Не питахПо Са иПоната иП, нО пО-къснО направих справка в ĐœŃ€ĐľĐśĐ°Ń‚Đ° и ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ¸Ń…, чо ПъМът с ĐżĐžĐąĐľĐťŃĐťĐ°Ń‚Đ° йрада, СарОвон в ŃĐźĐ°Ń‚Đ°, кОКтО ПаНкО трОснатО ни заяви, чо няма вроПо Са Нокции, Đľ ŃĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚ дОц. ĐĐľŃ…Ń€Đ¸ĐˇĐžĐ˛. ĐœĐ°ĐťĐşĐž строснатО ни пОпитаха какви кООрдинати сваляме, явно со ĐžĐżĐ°ŃŃĐ˛Đ°Ń…Đ° От Đ¸ĐźĐ°Đ˝ŃŃ€ŃĐşĐ¸ â€žĐżŃ€ĐžŃƒŃ‡Đ˛Đ°Đ˝Đ¸Ńâ€œ. Но даПата йо НюйоСна Đ´Đ° ни â€žĐżĐžŃ€Đ°ĐˇŃ…ĐžĐ´Đ¸â€ накраткО иС Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°, чиитО дОкаСатоНства са иСскачащито артофакти и Đ´Đ° СадОвОНи НюйОпитствОтО ни. Đ˜ĐˇĐżŃŠĐťĐ˝Đ¸Ń…ĐźĐľ ПОНйата Đ´Đ° но правиП сниПки на раСкОпкито, Ń‚ŃŠĐš катО Ощо но йиНи Описани, и прОдъНМихПо пО пъточката с Đ´ŃŠŃ€Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń парапот Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ – спОрод Đ´ŃƒĐźĐ¸Ń‚Đľ на архоОНОСито – Ń‚ŃŃ…Đ˝Đž сОйствонО доНО.

    Đ—Đ° съМаНонио ОснОвнито каПонни граПади са Оскворнони От вандаНи, ГоОрги От ĐŸĐťĐžĐ˛Đ´Đ¸Đ˛, ĐœĐ¸Ń‚ĐşĐž, БОйи‌ са йиНи Ń‚ŃƒĐş. Какъв идиОт Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° си, Са Đ´Đ° Đ˝ĐžŃĐ¸Ńˆ насрод нищОтО чорвон спроК, Са Đ´Đ° со â€žĐžĐ˛ĐľĐşĐžĐ˛ĐľŃ‡Đ¸Ńˆâ€œ?!

    ĐžĐąŃ€Đ°Ń‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ път Đ´Đž кОНата, СаоднО с вроПотО на сниПкито на скаНито и â€žĐżŃ€ĐžĐąĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đžâ€œ на охОтО, ни Отно ОкОНО 45 Пин.

    Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни

    адрос: BG-6560 ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо

    GPS:41.732361, 25.970306

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Ń…ĐźĐľ къП Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´, катО сНодващата ни цоН йо

    виНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ,

    ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đ° антична риПска сграда, Открита ŃĐťŃƒŃ‡Đ°ĐšĐ˝Đž проС 1964Đł. пО вроПо на стрОитоНствОтО на едноименния ŃĐˇĐžĐ˛Đ¸Ń€ краК Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´. Ойоктът става ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€ĐľĐ˝ пОд иПотО виНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ – на иПотО на ПаНката рока, на чиитО ĐąŃ€ŃĐł Đľ йиНО пОстрОонО иПониотО проди ПнОгО вокОво. ХНава ĐąĐžĐłŃƒ, наПориНи са со ŃƒĐźĐ˝Đ¸ хОра на ОтгОвОрни пОСиции, кОитО Đ´Đ° спрат стрОоМа (кОотО Са МаНОст но Đľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐž със ХовтОпОНис).

    ĐŃ€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž со ĐžĐżŃ€ĐľĐ´ĐľĐťŃ катО пористиНон двОроц От Đ˛Đ¸Ń‚Ń€ŃƒĐ˛Đ¸ĐľĐ˛ тип, Đ° икОнОПичоски – сПосона фОрПа на голяма виНа-Ń€ŃƒŃŃ‚Đ¸ĐşĐ° и виНа-Ń€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸Ń.

    ТОва Đľ наК-ĐąĐžĐłĐ°Ń‚Đ¸ŃŃ‚ частон двОроц и один От наК-раннито и наК-тОчнО датирани виНни кОПпНокси От риПскО вроПо, ĐżŃ€ĐžŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ Đ´Đž ПОПонта в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń. ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝ Đľ проС втОрата пОНОвина на Iвок сНод мриста От видон аристОкрат. ТОК Đľ ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Đť Са ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐłĐ¸ прод риПската вНаст ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ‚ на риПски граМданин и така Đľ дОйиН правОтО Đ´Đ° съСдадо виНнО стОпанствО, кОотО Đľ ОрганиСираН Ощо проС 50~70-Ń‚Đľ гОдини на Івок сН.ĐĽŃ€., тОост саПО ОкОНО двадосотина гОдини сНод ОкОнчатоНнОтО завладяване на Đ˘Ń€Đ°ĐşĐ¸Ń От РиП. На пНОщ От 3600Đź2срод красива градина со Đľ иСдигаНа Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ° Đ´Đ˛ŃƒĐľŃ‚Đ°ĐśĐ˝Đ° МиНищна сграда с панОраПна тораса и СначитоНон йрОК раСНични ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń (спаНни, приоПни, СаНа Са ĐżĐ¸Ń€ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ° (Ń‚Ń€Đ¸ĐşĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃƒĐź – 12 Ń… 11Đź), стаи Са гОсти, райОтни дновни Са Монито, баня и Đ´Ń€., катО саПО на ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń отаМ Ń‚Đľ са йиНи 22), ОграМдащи пОд фОрПата на ĐąŃƒĐşĐ˛Đ°Ń‚Đ° â€žĐŸâ€œ ОгрОПон Открит йасоКн в сродата (Đ¸ĐźĐżĐťŃƒĐ˛Đ¸ŃƒĐź – 11 Ń… 7Đź).

    Đ’ част От сградата Đľ иПаНО риПски тип ОтОпНитоНна систоПа – Ń…Đ¸ĐżĐžĐşĐ°ŃƒŃŃ‚, Остатъци От ĐşĐžŃŃ‚Đž со виМдат и Đ´Đž днос. ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ отаМ Đľ йиН ОйНицОван със ŃŃŠĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đž иСрайОтони пНОчи и пана От Постон бял ПраПОр, пОкриващи стонито на кОридОрито и всички продставитоНни ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń и йасоКна. Đ’ ОйрайОтката иП со ŃƒŃĐľŃ‰Đ° Đ˛ĐťĐ¸ŃĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на ПаКстОрито От град ĐŃ„Ń€ĐžĐ´Đ¸ĐˇĐ¸Ń в ĐœĐ°ĐťĐ° Азия – наК-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ° ŃˆĐşĐžĐťĐ° проС риПската опОха.

    ĐĄ ОсОйона цоннОст Đľ ПОСаКката, Открита в ŃĐżĐ°ĐťĐ˝ŃŃ‚Đ° на гОспОдарито, в чиКтО соворон краК Đľ изваян пОртрота на сОйствоника От първата пОНОвина на IIв. и двото ĐźŃƒ доца. ТОва са одинствонито пОртроти Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ риПска ПОСаКка, Откривани дОсога в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń. ХпоциаНон инторос ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ° и пО-късната ПОСаКка От Ń‚Ń€Đ¸ĐşĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃƒĐźĐ° (начаНОтО на IIIв.) с иСОйраМонио на ĐœĐľĐ´ŃƒĐˇĐ°-ГОргОна – сиПвОН, кОКтО со ĐżĐžĐ˛Ń‚Đ°Ń€Ń ПнОгОкратнО в Đ´ĐľĐşĐžŃ€Đ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на виНата.

    ВиНа АрПира, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    ХНод пОвочо От 300гОдини раСцвот, виНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ Đľ ОпОМарона проС 378Đł. в ĐşŃ€Đ°Ń на ВтОрата гОтска вОКна. Đ˜ĐźĐ° ĐżĐžĐ´ĐžĐˇŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń, чо сНод йитката при Đ‘ŃƒĐşĐľĐťĐžĐ˝ на 9 Đ°Đ˛ĐłŃƒŃŃ‚, тоМкО Ń€Đ°Đ˝ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ иПпоратОр ВаНонт Đľ йиН дОкаран Ń‚ŃƒĐş и Ń‚ŃƒĐş Đľ пОчинаН, Đ° просНодващито Ń€Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ гОти са ОпОМариНи иПониотО. АрхоОНОгичоскито ĐżŃ€ĐžŃƒŃ‡Đ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń са ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛Đ¸ĐťĐ¸ Оскъдни сНоди От вроПоннО Ойитавано на сградата и сНод ноКнОтО Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝Đľ.

    Đ ŃƒĐ¸Đ˝Đ¸Ń‚Đľ Đš са йиНи Сасипани От ĐžĐżŃƒŃŃ‚ĐžŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž СоПотросонио в ĐşŃ€Đ°Ń на IVвок, кОотО всъщнОст ги СапаСиНО Đ´Đž Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ дни.

    Ойоктът Đľ обявен Са паПотник на ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ°Ń‚Đ° От нациОнаНнО Сначонио.

    ВиНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ

    адрос: BG-6570 Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    GPS:41.499158, 26.107239

    web:ВиНа â€žĐŃ€ĐźĐ¸Ń€Đ°â€œ

    рай. вроПо:ĐŸĐž-ĐŸĐľ: 09:00-17:00 ĐĄŃŠ-Не: ĐĄ наПаНонО райОтнО вроПо.

    цона: 5/3 Нв.

    НТо: 72б

    Đ˜ŃĐşĐ°Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° пОсотиП и наПиращата со найНиСО ПОгиНа в с. Хвирачи, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ° нощО катО соПоон нокрОпОН на първито ОйитатоНи на виНата. ЛюйоСна ŃĐťŃƒĐśĐ¸Ń‚ĐľĐťĐşĐ° ни инфОрПира, чо ПОгиНата но Đľ ОтвОрона Са пОсотитоНи и ни насОчи как Đ´Đ° стигноП Đ´Đž

    кропОстта â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ

    ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ Са кропОстта СапОчва От ŃƒĐť. â€žĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ°â€œ в кв. â€žĐ›ŃŠĐ´ĐśĐ°â€œ на Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ (41.5105591, 26.1105600). ХНод пОсНоднито къщи асфаНтът проПинава в чорон път, кОКтО вОди Đ´Đž

    Панастира „Хв. Хв. КОнстантин и Đ•ĐťĐľĐ˝Đ°â€œ,

    иСвостон катО ЛъдМански иНи Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ŃĐşĐ¸ Панастир (41.5130006, 26.0939386). ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝ Đľ проС 13-и вок. ОттОгава на два пъти Đľ Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Đ˝ и Đ˛ŃŠĐˇŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝. От ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń Панастирски кОПпНокс Đľ ОстанаНа саПО гНавната църква. Đ—Đ° съМаНонио тОК но Đľ доКстващ и вратито ĐźŃƒ со ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ саПО пО праСници. ĐŸŃ€ĐľĐ´ ногО, пОд сонкито на дървотата, иПа Ń‡ĐľŃˆĐźĐ°, и ĐłŃ€ŃƒĐżĐ° яки ПъМаги вочо Ń€Đ°ĐˇĐżĐ°ĐťĐ˛Đ°ŃˆĐľ огѩня Са пърМОНито.

    Лютица, 6570, Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń

    ĐĄĐťŃƒĐśĐ¸Ń‚ĐľĐťĐşĐ°Ń‚Đ° във виНата ни пОсъвотва Đ´Đ° ОставиП кОНата при

    ĐœĐžŃŃ‚Đ° АрПира

    (41.5102979, 26.0806286) и ОттаП Đ´Đ° пОоПоП ĐżĐľŃˆĐ° нагОро, Ń‚ŃŠĐš катО ĐżŃŠŃ‚ŃŃ‚ но Đľ прОхОдиП с кОНа. ОкаСа со, чо таСи Đ¸Đ˝Ń„ĐžŃ€ĐźĐ°Ń†Đ¸Ń Đľ ПаНкО ĐžŃŃ‚Đ°Ń€ŃĐťĐ°. ĐœĐžŃŃ‚ŃŠŃ‚ Đľ пОстрОон на стар път, вОдощ Đ´Đž кропОстта Лютица. ĐŸĐžĐˇĐ˝Đ°Ń‚ Ощо и катО Аторонски ПОст, СащОтО гОрнОтО точонио на рока АрПира со нарича Аторонска. ĐĄĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ¸ŃŃ‚ ПОст Đľ пОстрОон проС XVIвок, нО проди тОва на същОтО ĐźŃŃŃ‚Đž Đľ ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°Đť дровон риПски път, вОдощ къП Đ‘ŃĐťĐž ПОро, Đ° пО-къснО – свърСващ ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐľĐ˝Đ¸Ń град Лютица с ОйНастта.

    Ние всо пак Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° прОйваПо Đ´Đ° стигноП кОНкОтО ПОМо пО-нагОро с кОНата, вПостО Đ´Đ° йиоП нагОро 5кП в Могата. ĐœĐ¸Ń†Ńƒ Đľ виМдаН всякакви ĐżŃ€ĐľĐżŃŃ‚ŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń и дОсога но ни Đľ иСНагаН. ĐŸŃ€ĐľĐźĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ роката пО йотОниран йрОд (41.5149470, 26.0743124), катО вОдата ĐąĐľŃˆĐľ 20-ина сП. РаСйира со, в дъМдОвнО вроПо иНи кОгатО со Ń‚ĐžĐżŃŃ‚ сногОвото, тОва няма Đ´Đ° Đľ въСПОМнО. ĐĐ°ĐłĐžŃ€Đľ ĐżŃŠŃ‚ŃŃ‚ ĐąĐľŃˆĐľ насипан с чакъН, Đ˝ĐľŃƒŃ‚ŃŠĐżĐşĐ°Đ˝. Въпроки тОва стигнахПо пОчти Đ´Đž саПата кропОст. ОставихПо кОНата при ПотаНон Ń„ŃƒŃ€ĐłĐžĐ˝, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž иСпОНСван От архоОНОСито, с пиНОн с Đ˝Đ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń фНаг прод ногО. От пътописа на Đ˜Đ˛Đ°Đ˝ ĐŸĐľŃ‚Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˛, пОсотиН тоСи Поста 10Посоца сНод нас, става ясно, чо с кОНа ПОМо вочо Đ´Đ° со стигно дОгОро.

    Đ’ ПинаНОтО â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ Đľ йиНа сроднОвокОвна кропОст

    – одна От наК-гОНоПито в Đ˜ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń‚Đľ РОдОпи, иСвостна катО â€žĐœŃ€Đ°ĐźĐžŃ€Đ˝Đ¸Ń ĐłŃ€Đ°Đ´â€œ (Саради стонито От Постон ПраПОр) и „ЌитадоНата на ĐšĐ°ĐťĐžŃĐ˝â€œ (Ń‚ŃŠĐš катО въСхОдът си дОстига пО вроПотО на цар йалоян (1197-1207Đł.). ЗаоднО c ОкОНнито кропОсти РОдОстица, БоНОградоц и Đ´Ń€. ĐžŃ„ĐžŃ€ĐźŃ Охраната на йъНгарО-виСантиКската граница. Đ’ тОва вроПо Лютица Đľ йиН голям и йОгат град – цонтър на епископия (IX – XVIIв.) и Đ°Ń€Ń…Đ¸ĐľĐżĐ¸ŃĐşĐžĐżĐ¸Ń (XVII – XVIIIв.). ТОК Đľ играН ваМна Ń€ĐžĐťŃ в йъНгарската Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń пО вроПо на Ń†Đ°Ń€ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на йалоян.

    ОснОвнОтО стрОитоНствО датира От IV – VIв., Đ° кропОстта ĐżŃ€ĐžŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ° Đ´Đž ĐşŃ€Đ°Ń на XVIIIвок, кОгатО ĐłŃƒĐąĐ¸ СначониотО си катО кропОстнО съОръМонио и ноКнито МитоНи съСдават нОвОтО соНищо ЛъдМа, сога квартаН на Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´, иСвън кропОстта, в йНиСОст Đ´Đž ПинораНни иСвОри.

    кропОстта â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    КропОстта иПа фОрПа на ноправиНна оНипса. Хтонито ѝ са с дъНМина 600Потра и висОчина 10-ина Потра. ДОйро СапаСони са 8От всички 12ĐşŃƒĐťĐ¸ на кропОстта. Đ Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ° Đľ пОртата проС 1955Đł., кОгатО Đ°Ń€Ń‚Đ¸ĐťĐľŃ€Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пОНк в ĐšŃ€ŃƒĐźĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ я Đľ иСпОНСваН Са ĐźĐ¸ŃˆĐľĐ˝Đ° при ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń (няма саПО напОНоОнОвито вОКници Đ´Đ° ŃŃ‚Ń€ĐľĐťŃŃ‚ пО старини, я!).

    КъП ПОПонта в нея са Открити Останкито От цитадоНа (Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ° кропОст), дОнМОн, дво църкви, нокрОпОН с 15грОйа и Останки От канаНиСациОнна систоПа. Хрод ОгрОПнОтО кОНичоствО нахОдки От всички пориОди – оНитарна кораПика, накити, ПОноти, йитОви продПоти От кОст и ПотаН, Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ дотаКНи и Đ´Ń€., споциаНон инторос ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚ иСкНючитоНнО Ń€ŃĐ´ĐşĐ°Ń‚Đ° ПОнота на ЙОан IVĐŸĐ°ĐťĐľĐžĐťĐžĐł, сочона катО споциаНна емисия â€žĐąĐ°ĐˇĐ¸ĐťĐľŃƒŃĐ¸â€œ, и Откритата кораПика, идонтична на таСи От ĐŸĐťĐ¸ŃĐşĐ° и ĐŸŃ€ĐľŃĐťĐ°Đ˛, с кОотО со дОкаСва, чо кропОстта Đľ йъНгарска и Đľ йиНа цонтър на висОкО раСвита ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ°.

    РаСкОпкито со Đ˛ĐžĐ´ŃŃ‚ От младия архоОНОг ФиНип ĐŸĐľŃ‚Ń€ŃƒĐ˝ĐžĐ˛, прОдъНМиН райОтата на Đ´-Ń€ БОни ĐŸĐľŃ‚Ń€ŃƒĐ˝ĐžĐ˛Đ°. ĐŸŃ€ĐľĐˇ ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž на 2016Đł. тОК Открива почат с надпис â€žĐŸŃ€ĐžŃ‚ĐžŃĐżĐ°Ń‚Đ°Ń€Đ¸Đš (гонораН) Đ”Đ¸ĐźĐ¸Ń‚ŃŠŃ€â€œ, Đ° на гърйа – допоясно иСОйраМонио на вОонон свотоц, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž св. ДиПитър. ĐŸŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐ°ĐłĐ° со, чо с почата Đľ йиНО скропонО писПО Đ´Đž кОПонданта на кропОстта. Đ˘ŃƒĐş ĐŸĐľŃ‚Ń€ŃƒĐ˝ĐžĐ˛ Открива и ПотаНнО парчо, Са кОотО иПа ОйОснОвани ĐżŃ€ĐľĐ´ĐżĐžĐťĐžĐśĐľĐ˝Đ¸Ń, чо Đľ От ракидМиКски каСанОт XIв., с кОотО со ОйОрват Ń‚Đ˛ŃŠŃ€Đ´ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° на ĐąŃ€Đ°ĐşŃŃ‚Đ° срйи, чо Освон пНоскавицата, са ОткриНи и Ń€Đ°ĐşĐ¸ŃŃ‚Đ° проС XVIв., и со пОтвърМдават Đ´ŃƒĐźĐ¸Ń‚Đľ на кНасика:

    â€žĐ˜ ниК сПо даНи нощО на свотът,

    на вси нарОди Ń€Ă ĐşĐ¸Ń Đ´Đ° ĐżĐ¸ŃŃ‚â€Śâ€œ

    Днос кропОстта â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ e обявена Са архоОНОгичоски паПотник.

    КропОст â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    адрос: BG-6570 Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    GPS:41.502471, 26.062462

    ĐŸĐž първОначаНна идея Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° прОдъНМиП къП ĐœĐ°Đ´ĐśĐ°Ń€ĐžĐ˛Đž, Са Đ´Đ° видиП каквО ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ ĐťĐľŃˆĐžŃĐ´Đ¸Ń‚Đľ в ĐŸŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´ĐžĐˇĐ°Ń‰Đ¸Ń‚Đ˝Đ¸Ń цонтър и къП крОПНоха при ДОНни ГНаванак. Đ—Đ° съМаНонио, Могата ни ĐąĐľŃˆĐľ â€žĐ¸ĐˇĐżĐ¸ĐťĐ°â€œ и СатОва с айсОНютнО ĐľĐ´Đ¸Đ˝ĐžĐ´ŃƒŃˆĐ¸Đľ вСохПо Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ Đ´Đ° прократиП ОйикОНката и Đ´Đ° со върноП къП Хтара ЗагОра. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° иПа и ноОйхОдони достинации, къП кОитО Đ´Đ° со строПиП, наНи?

    Диви Орхидои краК кропОстта â€žĐ›ŃŽŃ‚Đ¸Ń†Đ°â€œ, Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´

    Диви Орхидои

    ĐŸŃŠĐş и дивито Орхидои, кОитО ŃƒŃĐżŃŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° видиП и СасноПоП, са тОНкОва Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸, чо ни со иска някой дон ОтнОвО Đ´Đ° ги навостиП.

    АвтОр: АнМоНО АнгоНОв

    ХниПки: Хава-КаНина

    Ощо сниПки:

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо (2017-07-02 Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни)

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ (2017-07-02 ВиНа АрПира)

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ (2017-07-02 КропОст Лютица)

    ОкОНО Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ ПОМото Đ´Đ° наПорито споциаНни Офорти Са Đ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛ĐşĐ°:



    Booking.com

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń – на картата:

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń

    АПОМото Đ´Đ° си харосато и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Đ´Đľ иС Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń:



    Booking.com

    Ощо сниПки:

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: ĐœĐ°ĐťĐşĐž Градищо (2017-07-02 Đ“ĐťŃƒŃ…Đ¸Ń‚Đľ каПъни)

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ (2017-07-02 ВиНа АрПира)

    Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń: Đ˜Đ˛Đ°ĐšĐťĐžĐ˛ĐłŃ€Đ°Đ´ (2017-07-02 КропОст Лютица)

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към АзруиЗеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, а днес през Ризани ще стигнат до Ерфуд.

    Приятно четене:

    Ризани и Ерфуд

    и Музеят на фосилите

    част шеста на

    Из Мароко с велосипед

    Мерзуга е място, което не ти позволява да припираш,

    всичко тече бавно..Събрал съм багажа, но си пия спокойно кафето. Потеглям чак към десет.

    Сахара: Мерзуга – Из Мароко с велосипед

    Имам два варианта пред себе си

    – да се върна чак до Ерашидия и оттам да си хвана главният път за Оурзазат /в Мароко второстепенни пътища почти няма, почти през цялото време карах по главните.

    Другият

    – да се върна до Ерфуд и оттам да хвана втростопенен път, който виждам на картата. Разбира се, вторият вариант печели без обсъждане.

    Пътят към Ризани

    отново се точи тегаво. Значи на идване причината не е била умората. Просто наоколо няма нищо на което да се спре погледа, а асфалта е похабен и скорост се поддържа трудно. Въпреки че съм починал едва успявам да се движа с петнайсетина километра в час. Ризани се намира на 35км, но съм решил да не спирам за почивка там, а да се понасиля и да се добера поне до Музея на фосилите, чиято табела видях преди 2дни.
    Усещам, че плътно до мен се движи някаква кола, завъртам глава и..изненадааа… германците, които снимах преди два дена са изравнили кемпера с мен, за да ми направят една снимка движение. При това на почти същото място, където се снимахме. Спират да разменим впечатления и те се разделяме всеки по своя път.

    Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Скуката отново ме обзема, но с малко по малко приближавам към градчето.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Всъщност това е някаква малка махаличка преди самото Ризани, ама ѝ се радвам като дете. Най-сетне някаква визуална промяна. Направо не ми се мисли как са пътували някога камилските кервани с дни, без да видят нищо друго освен голата пустиня. Как няма да са едни от най- големите философи на времето си…

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедСахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Между другото

    представите ни за оазисите са доста детски и наивни

    В по-голямата си част се виждат само групи от прашни палми и напукана, камениста почва. Зеленина /освен палмите/ практически няма.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Пътят от Ризани към Ерфуд

    не е много по-добър като състояние на асфалта, но е заграден от градини и е приятно да се кара. Въпреки това стигам до

    Музея на фосилите

    с облекчение, защото вече съм се поизморил.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Като истински и подозрителен българин не вярвах, че това малко парче ще да тежи 90кила. Е не знам дали са 90, ама тежеше и то много, да знаете…

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Входът наистина беше безплатен, с влизането към мен се приближи мароканец. поднесе ми чашка чай и попита говоря ли френски, след което се оттегли.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Музеят всъщност са няколко витрини наредени така, че се да минеш през всички преди да влезеш в магазинчето. Преди да мина и половината се появи едно момиче, което учтиво ми предложи /на английски/ да се върнем в началото и така ще може да ми обясни за експонатите.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Аз пък учтиво ѝ благодарих и още по-учтиво ѝ отказах. Просто ме няма да запомням разните му там факти, дати и дреболии съпътстващи всеки елемент от експозицията.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Вярно че този „музей“ си е типичен туристически капан, но на мен ми хареса. Беше ми приятно да разглеждам експонатите, още повече ми хареса, че хората са си направили труда да направят нещо различно с което да спечелят интереса на туристите към магазина. В повечето случаи тези магазини са просто една полусъборена барака с нахвърляни на 2дъски отпред камънаци, покрити с прах от вятъра и преминаващите коли.

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Още повече ми хареса факта, че можеш да разглеждаш стоката без някой да ти виси постоянно на главата, да ти бута нещо и да те убеждава, че ще ти го даде супер евтино. А и в интерес на истината тук имаше доста красиви неща, стига пари да имаш /както навсякъде/

    Музей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедМузей на фосилите – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Въпреки че не можех да си позволя излишни разходи реших да си купя един камък с връзка за врата. Струваше около 3евро и силно подозирам, че из Малага мога да намеря нещо подобно за тази цена, ама пък няма да е докарано от Сахара. Дето се вика – само спомена си струва повече. Пък и исках да купя нещо, хората наистина бяха вложили старание за всичко това, нещо рядко срещано в Мароко.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедСахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Отпочинал яхвам колелото и малко по-късно съм в

    Ерфуд

    откъдето поемам по второкласният път, намерен на картата. Не могат да не ми направят впечатление тукашните крайпътни лампи- всяка със собствен соларен панел. И това в „изостанало“ Мароко, мда.

    Не помня колко километра по-късно стигнах до

    някакво градче – Jorf,

    много, ама много мръсно място. Там за пръв път видях жените нинджи. Противно на широко разпространеното мнение

    Мароко е доста либерална страна

    Момичетата и жените масово не крият лицата си /само косата/ и досега не бях видял нито една нинджа. А тук видях дори жени, които така придържаха бурките, че им се виждаше само едното око.

    Бях поуморен и реших да пия един чай. Лепва се някакъв местен, Хасан. Оказва се, че говори испански и ми предлага спане за 30дирхама. На нам си колко километра по-нататък живеел баща му, в берберска палатка, край някакви кладенци. Той тази вечер нямало да е там би в града да си види децата, но баща му щял да ме приеме и нагости. Съгласявам се без да му мисля и той ми рисува карта и обяснява как да го намеря, за да не се объркам. Трябва да мина следващото село, на 7км по- нататък и още 4километра до палатката на баща му. Пия чая и потеглям.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    По пътя мяркам тази руина и спирам да я разгледам. Вътре има една много дълбока дупка. В последствие схващам че е било кладенец, но за момента не ми е много ясно, макар да го подозирам, заради този капак отпред.

    Стигам до селото и ми остават 4км до нощувката, но задухва много сериозен вятър и едва успявам да пресека селото. Движа се толкова бавно, че

    тълпи деца хвърчат около мен

    и ми подвикват нещо. Не разбирам какво точно, но не са дружелюбни. Е, поне половината викат стандартното- един дирхам моля. Някои явно псуват, но не обръщам внимание, в момента съм зает да се боря с вятъра. Загубена битка, както разбирам, когато стигам края на селото…

    Пясъчна буря – Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    …надига се пясъчна буря

    и просто няма начин да мина оставащите ми 4км. Пясъка ми се навира из очите и успява да ми изкара дясната леща, добре че в багажа си нося резервни.

    В началото на селото видях табела за хотел, подозирам че ще е от скъпите, затова питам местен дали няма друг. Ами няма, ще трябва в този да ида. Лепват ми се две хлапета да ми покажели. Какво да ми показвате пичове, виждам и сам табелите…ама не ме разбират и продължават техните колела край мен…

    Стигаме хотела, забутан малко извън селото, без проблеми, измежду къщите вятъра и пясъка не е усещат много. Красив е, със сигурност не е от евтините, заобиколен с градини и високи огради. Звъня на звънеца, но никой не отговаря. След няколко опита решавам да прескоча оградата и да потърся който и да е. Намирам Хасан, извинява се, че работел в градината, слушайки музика и затова не ме е чул. Идва да отвори портата, за да си прибера колелото.

    Хотел в Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедХотел в Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Хотелът е страхотен, няма спор. Построен е от някаква французойка, в момента била в Казабланка по работа. От цената ми се завива свят – 300дирхама, почти 30евро. много бре, Хасане… А той ми вика, че през сезона стаите вървяли по 1 300… Нямам голям избор, затова плащам. Недостатък е, че хотела няма интернет, а и тока не е съвсем наред – намирам малък маслен радиатор в стаята и решавам да го включа, че ми е студено нещо, а то лампите веднага почнаха да мъждукат, вместо да светят… смях..

    Ядосвам се, изчезнало ми е знамето на ремаркето. Сещам се, че по едно време усетих някакво дърпане назад, когато децата търчаха около мен, но бях решил че е от блъскането на вятъра, а то те са ми го откраднали. Обмислих и варианта да го е отнесъл вятъра, но няма как да е просто. В крайна сметка си вадя котлона за да си приготвя вечера и повдигам рамене- нищо не мога да направя, колкото и да се нервирам.

    На сутринта, въпреки че още ме „боли“ заради високата цена, се чувствам добре. Събирам багажа и слизам долу, а Хасан ми е приготвил чай. Пия го и натоварвам колелото, като не пропускам да питам какво му дължа за чая /вечерта също ми беше приготвил и седя за компания до мен докато си пишех в тетрадката, въпреки че не го бях молил/, а той ми вика че нищо. Доволно.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Потеглям без да се бавя повече. Трябва да е около 9часа, но по улиците не се вижда жива душа. И още по-добре, защото още съм малко ядосан за липсващото знаме.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Край пътя терена целият е като че в огромни къртичини, макар за момента да ги оприличавам на вулканични кратери. Нямам и идея какво са, а и не ми се приближава към тях.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Има няма половин час по-късно минавай край някакви палатки. Възрастен мъж ме вижда и започва да ме вика и да търчи към мен. Спирам да видя какво е станало, а то се оказва бащата на Хасан. Не, не на този от хотела, а на онзи, който предната вечер ми предлага да спя при баща му за 30дирхама.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Кани ме да пия чай и успява да ми обясни, че Хасан щял да дойде всеки момент. Наистина, няма и половин час по-късно пристига. Извинявам му се, чувствам се неудобно, че съм карал баща му да ме чака. Той пък е облекчен, предупредил баща си да гледа за мен, а той като съм се забавил тръгнал да ме търси. Притеснили са се заради бурята да не е станало нещо с мен.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Мястото се нарича „Bivouac les Touareg Chez Bachir“,

    a Хасан и баща му са много приятни хора. Предлагат ми да ми покажат водните кладенци, с които е известен този край.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Оказва се, че това са кратерите, край които карам цял ден.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедСахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедСахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Кладенците не са това, което ние сме свикнали да наричаме кладенец.

    Това са си цял лабиринт от подземни галерии през които някога е текло вода и се е захранвал оазиса на намсиколко километра от тук. Каза че и в големите летни жеги много хора прекарвали дните си тук долу, защото било по-хладно. Но вода няма от около 50години. Според бащата на Хасан причината е в постепенното разделение между араби, бербери и туареги е основната причина, навремето са работели задно и са докарвали водата до повърхността. Е, предполагам наличието на съвременната напоителна техника, тръби и прочие, също имат пръст..

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Става време да се сбогувам с баща и син и да продължа. Въртя педалите по, сякаш, безкраен път с постоянен насрещен вятър. Няма и час, а вече съм уморен.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    След 15 – 20 км

    стигам до някакъв оазис

    Разбира се има и малко градче, но по неизвестни причини ми е неприятно. Има нещо в него, което ме отблъсква, затова просто преминавам през него, на километър след края му виждам крайпътно заведение с wifi и спирам да пия кафе. Влизма в couchsuring, надявам се да си осигуря безплатно спане, когато стигна в Оурзазат.

    Час по-късно отново съм на педалите. Тъкмо потеглям и пред мен спира мотор. Хуан, на път за Tinejdad. Пуши по цигара докато си говорим и е уговаряме да пием по чай довечера, ако стига до там.

    Продължавам напред и пресичам малко село. Явно има училище и учениците се прибират. Две момчета с колела се залепят да карат покрай мен. Опитват се да си говорим, но знаят само 3 – 4думи на английски. Единият ме кани на чай в тях, но отказвам. Някак си неудобно ми е, дори не можем да говорим, ще се чувствам неловко.

    Продължават да карат край мен, пресичаме друго село, а на изхода друга група ученици. Молят ме да спра за да си поговорим.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипедСахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Питат ме за вода и без да се замисля вадя бутилката и подавам. Добре, че си нося три бутилки, защото народа наистина е жаден.

    Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

    Английски говори само Кати /момичето колелото на горните две снимки/ и превежда на всички. Любопитни са и очаровани, че някой може да предприеме такова пътуване.

    Кати ме кани на чай у тях. Приемам. Кара край мен и си говорим. Щастлива е, защото учи английски, а освен с учителя, няма с кого да си говори. Оттук минават много каравани /малко преди това ме задмина редица от 11 каравани/, но туристите просто не спират в такива малки, с нищо забележими, селца.

    Питам я два пъти дали няма да е проблем /не забравям, че сме в мюсюлманска страна все пак/, но тя ме успокоява. Баща и го нямал в момента, а ако бил тук щял да бъде щастлив да ме приеме за гост.

    Представя ме на двете си сестри и жената на брат и, които живеят в момента в къщата. Каза ми, че са 7сестри и 7братя, но са пръснати из страната. Баща и бил в момента на гости на брат и в Рабат.

    Сядаме около ниска масичка да пием чай. Тя превежда на сестрите си и разговора върви леко и приятно. Предлагат ми да остана да спя у тях, а аз нямам нищо против, въпреки че съм минал има няма 50тина километра.

    Питам я защо се крие на снимките, тя казва, че не е харесва, била с прекалено тъмна кожа и прекалено слаба, искала да е по широка в ханша… а в Европа жените биха убили за нейната фигура…. Разглеждат снимките и се радват, бедно семейство са и рядко са пътували. В действителност познавам по- голяма част от Мароко, отколкото те са виждали някога.

    Пита ме как си готвя, а аз и показвам газовото котлонче. Изумени са от кафеварката, никога не са виждали такава и ме молят да направя показно как се ползва. Изумени са как така водата, уж сложена долу, се оказва горе. Опитах се да обясня, но май не ме разбраха.

    На вечеря ядем всички заедно. Приготвили са таджин и всички ядем от една чиния, донесли са ми малка лъжичка, ако искам да ям с нея. Но както се казва- в Рим, като римляните, така че храбро чупя хляб и потапям пръсти.

    Прибира се от работа и брат и и веднага сяда на трапезата. Весел е, а като ме вижда се усмихва още по- широко. Започва да ме разпитва за какво ли не и постоянно се смее. Изобщо в къщата е много весело, смеха е нещо съвсем естествено.

    Няколко часа по- късно ми постилат на ниските възглавници и заспивам като цар. В процеса на разговора съм поканен и решил да остана още една нощ в селцето Игли, което едва успявам да намеря на картата.

    Очаквайте продължението

    Автор: Константин Костовски

    Снимки: авторът

    В района на Ерфуд има много възможности за изгодни нощувки:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

    Мароко и Константин Костовски

    Мароко има още места за посещение – направете своята резервация:


    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Изт:Filmschoolrejects 

    Животът в България може да се опише с една-единствена дума:

    Става

    Средно-статистическото в горе-долу.

    Недоизказаното в кажи-речи.

    Междинката в много малко.

    Третата сричка в чат-пат.

    Правият път в криво-ляво.

    Става, извън разговорния, жив, уличен език, се превежда още като умерен:

    Умерен климат.

    Умерено уморени хора.

    Умерено религиозни.

    И умерено богати.

    По средата между небостъргачите в Ню Йорк и бидонвилите в Бангладеш.

    Погледнато глобално…

    Малко са животните в гората, които ядат хора.

    Отровните змии също са малко.

    Летото у нас е горещо.

    А зимата вали снег.

    Кажи-речи, става.

    Горе-долу е добре.

    Оправяме се някакси.

    Криво-ляво.

    Чат-пат…

    Схващате закачката.

    Тихомир Димитров

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple подготвя по-евтина версия на HomePod под бранда Beats, твърди слух
    Apple може да пусне по-евтина версия на домашния си смартговорител HomePod, който от няколко месеца е на пазара, но не…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    AI асистентът на Google ще предупреждава хората, че говорят с робот и разговорът се записва
    На конференцията Google I/O видяхме една от най-впечатляващите презентации, която ни запозна с най-новите постижения в областта на изкуствения интелект…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    В продължение на темата: как се организирах преди влизането ми в болницата, ето тук накратко (всъщност изобщо не е кратко!) как си разпределих ангажиментите, какви задачи на кого възложих и с какъв багаж потеглих към Токуда.

    Двата дни, преди да ме хоспитализират, посветих на подреждане и щателно почистване – за да съм сигурна, че всичко вкъщи ще бъде максимално ОК, когато ме изпишат от болница. Всъщност ако има кой да ви помага – да се прибереш в спретнат дом, с чисти кърпи в банята и сменени чаршафи – е направо безценно, на мен няма кой да ми свърши тези неща, за това запретнах ръкави. Ангажираността с чистене и подреждане ми помогна и да се раздвижа и да не мисля за глупости, защото имах период на „ами ако и аз умра тази година?“, който беше доста гаден.

    Едно от важните неща, които се сетих да направя е да сложа автоматизирани съобщения на електронните си пощи, че ще отсъствам няколко дни поради отпуск по болничен и няма да мога да разговарям по телефон – за да си гарантирам нужното спокойствие, че мога да спя и да се възстановявам качествено поне първите 3-4 дни след операцията.

    И след като приключих с домакинските неща, се заех със собствената си подготовка и приготвяне на багажа.

    ВАЖНО:преди да постъпите в болница не бива да имате лак на ноктите – нито на ръцете, нито на краката – защото екипа в операционната следи за посивяване/посинване на крайниците, което се вижда именно първо от нокътните плочки. В краен случай – сложете безцветен гланц, ако сте свикнали да сте с лак всеки-божи-ден.

    Багаж за болницата:всъщност за влизане в болница не е нужно кой знае какво, като тук са нещата, които аз взех със себе си:

    Дрехии други принаделжности: избрах да облека на влизане дрехи, с които да се чувствам удобно и на излизане: широко, меко и леко: чорапогащник с един-два размера по-голям, за да не ми стиска на корема, рокля-риза, отгоре една огромна ватирана туника и обувки slip-on, за да не се налага да се навеждам за връзки и ципове. Имах и голям памучен шал, който използвах и в болницата, докато се разхождах по коридорите. Слънчевите очила се оказаха безценни, след няколко дни лежане и дремане, се почувствах като вампир посред бял ден 😊Оставих всички бижута, включително обиците, вкъщи. Часовници и гривни не е ОК да се носят, защото ръцете трябва да са максимално свободни за поставяне на абодати, взимане на кръв и т.н. В този ред на мисли – е добре и нощницата или пижамата да бъдат с широки ръкави – отново за по-лесен достъп до ръце и вени.

    Болнични дрехи, чехли и т.н.:оказа се страшна мъка да си намеря нощница до под коляно, за това импровизирах с една вискозена туника-риза от H&M, която вероятно ще износя като плажна рокля. Имам една жилетка от фино памучно жарсе, която е по-дълга и става за импровизирам халат – свърши чудесна работа; взех си 2 чифта къси чорапи, 3 памучни потника и си купих 5 чифта по-големи гащи, за да не ми стискат ластиците на корема. 1 чифт пантофи, тип хотелски чехли, които след това направо изхвърлих и 1 чифт джапанки – защото в Токуда има удобни и чисти бани, а да си вземеш душ след 24 часа лежане в собствен сос – безценно! Пижамите за коремна и по-специално гинекологична операция не са най-удобното нещо на света – за това нощница или дори някаква пригодима рокля/туника – вършат идеална работа.

    Лични документи: лична карта + амбулаторна карта – особено второто е важно за издаване на болничен лист. При всички случаи трябва да дадете точна месторабота и длъжност, за да ви бъде издаден болничния лист при изписване от болницата. Носех само малко джобни, които се оказаха полезни когато ми свърши водата и трябваше да си купя кафе последния ден.

    Лични вещи:телефон + зарядно + слушалки – оказа се удобно за слушане на Spotify и гледане на  HBO GO. Имам спортни кърпи за лице и тяло от микрофибър – малки, меки, леки, съхнат бързо – идеално за пренос в малък багаж.

    Козметика и тоалетни принадлежности + кое до колко ми беше полезно:

    • Паста и четка за зъби, естествено, като преди слизането в операционната си измих много старателно зъбите и така дори след упойката нямах кофти усещане в устата.
    • Вазелин/гланц за устни– това се оказа също хитър ход, преди операцията, като използвах съвсем обикновен стик Nivea и си спестих напуканите и пресъхнали устни, дори след интубацията!
    • Имам малки флакони за път, в които пресипах вода за уста, душ-гел и шампоан– много по-удобно, отколкото да се носят големите разфасовки. В Токуда имахме чешма + течен сапун + диспенсер за салфетки освен в банята и в стаята – което беше супер-удобно.
    • Имах малкото шише за път с мицеларна вода на Bioderma + памучни тампони, за да освежавам и почиствам лицето си – добра работа свършиха.
    • Носих си и спрея с клетъчната вода на Esthedermс идеята да го използвам са освежаване, докато лежа. Имах двоумения дали ще ми е от полза – оказа се почти гениално решение заради моменталната свежест и ободряващия ефект.
    • Имах и крем за лице – един тестер на Lierac– защото тестерите на Lierac са в кутийки и стигат за няколко дни, за да не нося нормалната голяма кутия, но го ползвах само 1 път
    • Лосион за тяло Biodermaза суха кожа, с който се понамазах вечерта преди операцията, после просто не ми се занимаваше.
    • Дезодорант (открих един на Nuxeбез парабени и други гадости, мирише на лимонена свежест – чудесен е!)
    • Маломерен флакон парфюм – Aqua di Parma, защото няма да съм аз ако нямам парфюм на китките!
    • Water Wipes– едно от най-полезните и смислени неща, които се сетих да си взема, които използвах вместо тоалетна хартия. Не мисля, че има нужда от подробности тук – в пъти по-добре е отколкото стандартната хартия, освен, че стават и за освежаване на ръце, лице и т.е. докато се лежи.
    • Предвид, че става дума за гинекологична операция си носих и дамски превръзки, защото първите дни след операцията има кървене. Предпочитам предпочитах Libresse заради покритието, което не ми дразни кожата. Още ми е трудно с миналото време, когато става дума за месечен цикъл.

    ВАЖНО:ако имате проблеми с хемороиди е добра идея да вземете някакви мерки предварително, да се консултирате с доктор и да си носите свещички или мазило, защото преди операцията се правят 2 клизми: една вечерта преди заспиване и една на сутринта – около 2 часа преди самата операция. В този ред на мисли е добре да се яде лека храна 2-3 дни преди влизане в болница, особено денят преди операцията.

    Бях си взела книги и списания, но наблегнах на списанията и най-вече на гледане на HBO GO, защото откровено ме мързеше да чета и гледането на сериали и филми беше супер, като периодично заспивах на тях. Изобщо както се шегуваха сестрите – ударил съм го на почивка.

    Както може би вече се досетихте, аз съм маниак на тема организация и лична дисциплина особено в извънредни ситуации, като така винаги си правя труда да проверявам всичко и да разпитвам подробно: какво ще ми бъде нужно, какви процедури и манипулации ще ми правят и т.н., за да бъда максимално подготвена. Това, което ми липсваше беше структурирана информация – особено достъпна онлайн или разпечатана на брошурка (знам, че искам много) и трябваше да си сглобявам сама пъзела.

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Приложение за спортни фенове с добавена реалност спечели adidas Hackathon: Sofia
    Приложение, което използва добавена реалност и цели да направи изживяването на спортните фенове още по-вълнуващо, спечели хакатона на adidas в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Новият OLED телевизор на Sony вече се продава в България
    Sony обяви, че в България вече е наличен най-новият телевизор Bravia AF8, който е част от серията 4K HDR OLED…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Процесът е продължителен - започва още преди първия работен ден и не приключва непосредствено след края на обучителния период.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София

    София на длан. Така можем да наречем тази невъзможна за изпълнение в наши дни панорама от преди повече от век.

    В ясен и слънчев ден на далечната 1916 година неизвестен фотограф се отправя на разходка извън чертите на столицата. Изкачил се на все още зелените склонове на Лозенец, от височината той успява да запечата със своята камера образа на тогавашния 100-120-хиляден град.


    Над нискоетажните домове и постройки на София доминират елегантни куполи и островърхи кули на красиви обществени здания. Кои са те, можете да разберете, като разгледате днешната снимка в по-голям размер с отбелязани и описани най-забележителните обекти на хоризонта.



    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Пламен КолевКартините по поръчка биват луксозен начин да изненадате близки и приятели с нещо оригинално. Какви варианти обаче имате за тях и къде да откриете добър художник, който да може да изпълни желанията ви – предстои да ви разкажем в следващите няколко изречения. Както може би се досещате – във виртуалното пространство може да попаднете на …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    paskalevi_01

    Още едина мила история от Мария Касимова-Моасе!

    Това е една история, в която двама души, които се обичат и имат много обща любов за раздаване, намират точно тези други двама души в целия свят, които имат най-силна нужда от нея. През април 2017 година моите двама герои официално стават кандидати за осиновителии се подготвят с години да очакват помечтаното малко момиченце. Съвсем случайно в един дъждовен ден Зара съзира паднали до улична канавка двойка малки куклички тролчета. “Бяха новички такива, чистички, момиченце и момченце“, припомня си тя, „и реших да ги заведа у дома.” Вкъщи ги изкъпала, разходила ги из стаите и някак спонтанно казала на Иво: “Ето ги нашите дечица!”.
    Няколко дни по-късно получила обаждане от агенцията по осиновяване с предложение да посетят братче и сестриче, настанени в две приемни семейства. Разбира се, на другия ден отпътували за селото, където в две съседни къщи живеели децата…Така през август 2017-та Зара и Иво станали мама и тати на Даниела и Валентин… До ден днешен те поддържат връзка с приемните семейства. И смятат, че децата са имали истински късмет с хората, които са се грижили за тях преди.

    Децата, като старите хора, имат способността да изричат на глас някакви сякаш вселенски прозрения. Един ден Зара и Иво гледат с децата си записа от някогашната си сватба. Дани ужасно се впечатлява от ритуала с ритането на менчето с вода и тълкуването на цъфналите пъпчици, излетели от него. Според диджея те предвещавали две деца – по-голямо момиченце и по-малко момченце – които, забележете, ще дойдат при тях по едно и също време. “Мамо, тати!“, възкликва очарована Дани, „ама вие сте ни повикали още на вашата сватба! Аз сега разбрах – вие сте ни родили във вашето сърце!”…
    ***
    Дани е малко, слабичко и пъргаво момиченце с удобно къс бретон, ококорени очички и усмивка, която от само себе си ти дърпа крайчетата на устата в нова усмивка. Влетява в стаята, в която чакам да се срещна с родителите й, и се впуска да обяснява на един впечатляващо академичен за шестте си години български език какво точно прави майка й в момента. В петте минути, докато пред мен се визуализира стройната четиричленна единица, наречена семейство Паскалеви, опитвам да разбера малко повече за майката Лъчезара и бащата Иво от малката им дъщеря Даниела.
    “Моля те, Дани”, казвам, “разкажи ми нещо хубаво за мама и татко!”. “Амииии…“, върти очички тя, „те непрекъснато се целуват!”. “Ооо, така ли?! Ами това е толкова хубаво!”, възкликвам аз. “Дааааа, целуват се! Даже се целуват по устата”, допълва моята нова приятелка. “Хората, които се целуват без повод, се обичат”, решавам да обобщя аз. „Пък тези, които се целуват по устата ей така, без причина, направо се обичат ужасно много!”
    На Дани й трябва половин секунда да преработи тази информация, да я съотнесе със своето семейство и да ми заяви: “И аз целувам мама по устата!”
    След което, сякаш да ми докаже, че масовото целуване в тяхното семейство е факт, се мята на врата на татко си Иво. Зад него се появява и Зара, заедно с едногодишния Валентин. Само след три минути Зари и Иво са организирали безопасно скачане на възглавници, масово семейно гъделичкане, търкаляне по пода и високо хвърляне на топки с пляскане. Междувременно Дани и брат й Вальо са подложени на мятане и подхвърляне, съпроводено с неконтролируем детски смях и викове “Айде пак!” В следващия половин час Иво ще влиза последователно в различни роли, сред които например тренажор по детско безтегловно летене, конче за яздене, вратар, клоун, добродушен звяр и спокоен отговаряч на най-различни детски въпроси. В това време Зара три пъти неусетно е успяла да свали всяка неудобна или мокра от игри дрешка, да раздава вода и бисквитки, да парира десетина опасности от приклещване на детски пръстчета или одиране на нос и едновременно с това да е част от игрите.

    Всъщност, Лъчезара и Иво са от двойките, които съдбата нежно, но настоятелно е тикала един към друг. И двамата са от Стара Загора, на една възраст. Според Иво, който е уникален физиономист, първата им среща била в шести клас на морски пионерски лагер от социалистически тип в Равда. Малко след това семействата им заживяват блок до блок в града, а няколко години по-късно и двамата са в една и съща езикова гимназия – той в английска паралелка, а тя – във френска. Съвпаденията продължават. В началото на деветдесетте фамилията на Иво се мести в София, а четири-пет години след това той с изненада установява, че със Зара работят като сервитьори в едно и също заведение. През цялото това време тя няма никакъв спомен за него, но той си знае, че това e “Лъчезара от Стара Загора” и тихо се наслаждава на съдбовните знаци. Иво заминава за Щатите, където живее и работи известно време. През 2003-та се връща, за да си поднови визата, но тъй като се налага да я чака по-дълго, остава в България, където освен с работа, запълва времето си с малки удоволствия. Като ходенето на латино танци например. Точно на една такава латино среща кани на танц момиче в залата. Нали няма да се изненадате, като ви кажа, че момичето се оказва Зара?
    Така още в онзи момент, под кръшните звуци на латино музиката, става ясно, че тези двама млади хора имат обща житейска работа за вършене. И една мисия, която ще осъзнаят четиринадесет години по-късно, но която днес ще изпълва почти целия им свят – децата им Даниела и Валентин.
    Преди да се появят те обаче, Зара и Иво имат богата обща история. Прекарват година и половина в Щатите, след което се разделят завинаги с представата си за американската мечта и се прибират да осъществят българската си такава. Съвсем в реда на нещата идва и предложението за брак, което Иво прави чрез… авторска поезия…

    Докато гледам тези двама пълни с енергия добри човеци на по четиридесет и три години, се опитвам да си представя цената на тяхната семейна заедност. Иво казва, че дължат хармонията в отношенията си най-вече на личната работа на всеки един от тях над себе си. Никога не са възприемали връзката си като даденост и от опит са научили, че ключът за семейното щастие е в постигането на личното такова. Затова и взаимно се подкрепят в мечтите и лудостите и не слагат един другиму спирачки. Приемат децата си за партньори, от които има какво да учат. И не търсят щастието – живеят в него.
    В живота има срещи, в които губиш представа за времето. Тази със семейство Паскалеви е от тях. Докато чевръсто облича якето на малкия Вали, Зара ми споделя, че с всеки изминал ден повече и повече обиква Иво. Минута по-късно пък, докато качва на конче сина си, Иво тайно ми казва: “Като си видя какво сме минали с моята Лъчезара, и й казвам: “Зарче, много те обичам! И ти благодаря, че си до мен!”.

    Приемам тези независими едно от друго признания на моите нови приятели като знак на съдбата. Този път обаче знак за мен. Затова и първото нещо, което правя, когато половин час по-късно Зара, заедно с двете си деца, ме стоварва пред дома ми, е да се обадя на мъжа си. И да му кажа ей така, без причина, колко много и все повече го обичам. Вярно е, че щастието е заразно…

    Историята на семейството на Зара и Иво е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Пламен КолевМъжете винаги успяват да изненадат жените с подходящи подаръци, но дали нежния пол може да направи същото за тях? Именно с това ще ви занимаем в следващите няколко изречения, които сме посветили на това какво трябва да знаете за избора на подарък за мъж. На първо място поставяме разликата между жените и мъжете в това, …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Училище по роботика

    Превърнете се в Иноватор само за две години. Ще можете да създавате, изграждате, експериментирате и с две ръце променяте дигиталния, инженерен свят около себе си. Директно разполагате с достатъчно знания да намерите реализация и развитие в света на информационните технологии. Без значение от възрастта, стига да сте 13+.

    Със структурирани и лесни за следване 4 модула от Перфектния Технически Курсинтегрираме всичко, което трябва да знаете от протичането на ток в платката до кода, която управлява устройствата. Пълен, широк спектър на запознаване, за да можете да се концентрирате след това и да станете професионалист в насоката, в която вие сте решили. Умни устройства, Програмиране, Мобилни приложения, Изкуствен интелект, WEB приложения, Вградени Технологии. Получавате знания не просто как да консумирате устройства и продукти, а как да ги създавате. Без досадни и неразбрани схеми. Всичко в 3D инструкции.

    Решаваме всички проблеми от към това кога да сложите в програмата си, защото го имате отдалечено. Получавата цялото ни съдействие отдалечено, а ако се затрудните на някой проблем всеки първи петък от месеца може да ни посетите в щаб лабораториите ни, заедно да ги преборим. Този отдалечен процес учи на най-трудното нещо в света на техническите науки – „как да учиш самостоятелно“, и понеже сме минавали от там и знаем колко е трудно сме постоянно до вас да ви помагаме и насочваме и дори да дойдете на място в лабораториите ни, да преборим проблемите заедно.

    При успех над 75% получавате и сертификат за всеки един от модулите.

    Всичко това, чрез Перфектния Технически Курс. 4 модула по 4 месеца, в които участвате Смесено (Дистанционно + Отдалечено) на цена от 240 лв (с две седмици пробен период) за годишен достъп и още около 500-700 лв за хардуер, който след това остава за вас.

    Започнете с Първи Модул – Разработка на Умна Кола. Следващите групи за смесеното участие започва от 15-ти юни 2018.

    Материалът От 0 до Иноватор за Две годиние публикуван за пръв път на Robopartans.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Samsung представи новите модели Galaxy J8, Galaxy J6 и Galaxy J4
    Samsung представи официално новите си смартфони от най-достъпната серия Galaxy J. Нейни представители са моделите Galaxy J8, Galaxy J6 и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Умният транспорт - кръвоносната система на умния град
    Време е за старта на проекта Умен град, за който ви разказах още преди няколко седмици. В него ще ви…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HMD Global си осигури нови $100 милиона финансиране за разрастване бизнеса с телефоните Nokia
    HMD Global обяви, че си е подсигурила нови 100 милиона щатски долара от различни инвеститори, с които планира да разшири…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    Уна
    Привързана завинаги към спомена за неразрешена любов, млада жена(Руни Мара) издирва мъжа(Бен Менделсън), възползвал се от нея, когато е била 13 годишна и я е изоставил. Абсолютно класутрофобична драма, Уна е сложен филм за много неща, все неудобни – границите в общуването между възрастен-дете, откликите между любов и злоупотреба, как се продължава след сексуален сблъсък […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

    Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

    Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

    А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

    Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

    Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

    Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

    Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

    За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

    —-

    Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

    – Отоплението спира да работи
    – Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
    – Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
    – Водоснабдяването може да спре
    – Може да няма гориво за колата ви
    – Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
    – Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
    – Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
    – Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

    Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

    Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

    В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор)първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

    Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

    Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

    Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

    Внимавайте за лъжлива информация

    Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

    Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

    – Това факти ли са, или мнения?
    – Каква е целта на тази информация?
    – Кой я изнася?
    – Източникът заслужава ли доверие?
    – Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
    – Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

    Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

    Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

    Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

    Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

    Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

    – Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
    – Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
    – Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
    – Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
    – Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
    – Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
    – Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

    Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

    Домашна готовност

    Храна:

    Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

    – картофи, зеле, моркови, яйца
    – траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
    – бадемово, соено или сухо мляко
    – олио и кашкавал
    – спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
    – консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
    – доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
    – плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
    – плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
    – кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

    Вода:

    Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

    Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

    – бутилки
    – кофи с капаци
    – пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
    – минерална вода
    – туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

    Топлина:

    Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

    – вълнени дрехи
    – топли дрехи за излизане навън в студено време
    – шапки, ръкавици, шалове
    – одеала
    – дюшеци
    – спални чували
    – свещи
    – кибрит или запалки
    – горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

    Комуникации:

    При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

    – радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
    – автомобилно радио
    – списък важни телефонни номера (на хартия)
    – допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
    – зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

    Други:

    – спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
    – фенерче, евентуално за глава
    – батерии
    – пари в дребни банкноти
    – запас от често употребявани лекарства
    – мокри кърпички
    – дезинфектант за ръце
    – тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
    – хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
    – гориво за колата

    Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

    Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

    – Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
    – Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
    – Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
    – Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
    – Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
    – Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

    Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

    В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

    Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

    Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

    Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

    Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0

    Започваме едно пътуване из Иран – заедно с Борислав. Както напоследък често се случва в нашите пътеписи – в първата част ще прекосим Турция. Приятно четене:

    През Турция до Иран

    част първа на

    Из Иран

    05 – 19.05.2017

    Преди да продължите нататък, бих ви препоръчал следното парче за музикален фон:

    Dead Man’s Hat – After Midnight

    Защо Иран?

    Ако ме познавате, или поне сте чели предишни мои писания и имате представа къде вече съм бил, ще знаете, че това е най-логичното продължение за мен. Отдавна исках да усетя Изтока от първо лице, а много преди това исках да видя пустини. Планът ми за Египет миналата година пропадна още след като научих колко трудно и неоправдано скъпо би било достигането и пребиваването в тази държава с мотоциклет. Не визирам само всички неясноти относно фериботите от Турция или Гърция дотам и обратно, а и процедурите, засягащи придобиването на временна шофьорска книжка за мен и регистрационна табела за мотоциклета. И така след разказите на Митко Питона, Димо Калайджиев и Светльо Милчев дойде време да направя и аз своето пътуване натам.

    Подготовката започна още в края на миналата година, когато проучих най-напред въпроса с необходимите за това пътуване документи. След това последва изчитането и препрочитането на един куп материали и проучването на какво ли не, направата на стойки за тубите за допълнително гориво и широка пета за степенката на мотора, както и набавянето на един куп резервни чаркалаци.

    Планът се заформи като нещо около 11 – 12хиляди километра, за които бях отредил близо 23дни. Все пак не исках да се получават твърде големи преходи на ден, ден след ден.

    Преди да тръгна най-много се страхувах от асоциализацията, която ми предстоеше, съпроводена от липсата на достъп до интернет. Най-продължителното ми пътуване досега бе това до Грузия, което направих миналата година, и именно защото знаех как се чувствах тогава, след 13 дни на пътя, се притеснявах и сега.

    Но ето че след като бях приключил с всички приготовления, доработки по машината и набавянето на необходимите документи дойде време да потеглям!

    Но преди това…

    Иран – общи данни

    Малко енциклопедични данни, които с лека ръка бихте могли да пропуснете.

    Това е една от най-старите цивилизации, датираща от преди 4000г. преди Христа. До 1925г. държавата се е наричала Персия, а на фарси думата „Иран“ означава „земя на арийците“. След ислямската революция през 1979г., официалното ѝ име става “Ислямска република Иран”. Текущият флаг е въведен през 1980г.

    Иран, знаме

    Зеленото символизира Исляма, бялото – честността и мира, а червеното – смелостта и мъченичеството. В средата на флага стои стилизирана под формата на лале думата “Аллах” и фразата „никой не е достоен за боготворене освен Аллах„. Освен това в зелената и червената ивици е вписана 22 пъти фразата „Аллах акбар“, чието значение всички знаем.

    Площта на Иран е 1 648 195 km², което я нарежда на 18-то място в света и второ в Близкия Изток. Населението на държавата е около 75милиона души, което я прави една от най-гъсто населените в района. Местоположението ѝ я поставя на важен геополитически и икономически кръстопът, което се отразява в нейната история и настояще.

    Най-големият град е столицата Техеран, който е индустриален и транспортен център на страната. Втори по големина е Машхад, един от светите градове на шиитите, а трети – Исфахан, който е известен със своите културно-исторически паметници.

    Официалният език е Фарси, а най-изповядваната религия (98%от населението) – Ислям. Това е една от седемте държави в света, в които

    атеизмът е наказуем със смърт

    Същото важи и за хомосексуализма.

    Друго

    противозаконно тук е притежанието и употребата на алкохол,

    интернетът също е филтриран. Хората официално нямат достъп до facebook и twitter, но това не означава, че не ги използват, заобикаляйки ограничението чрез т. нар. VPN services. За щастие държавата си затваря очите за това.

    От ранна детска възраст момичетата са длъжни да носят хиджаб, който да прикрива косите им, като наказанието за неспазването е бой, но това невинаги се прилага.

    Втората по износ стока в страната след петрола са килимите. При направата им хората нарочно допускат грешка, за да засвидетелстват вярата си, че само Бог е безгрешен.

    Иран е и страната в света, в която се правят най-много козметични операции на носа.

    И ако мислите, че страната е една огромна пустиня, то само погледнете тоположката ѝ карта:

    Иран, карта

    Пустините са само две – Кавир и Лут – и заемат едва 112 000 km².

    Чисто организационно



    За да влезете в Иран с личното си возило ви е

    необходима виза и т. н. Carnet de passage

    Визата

    се издава от посолството на Иран в София и струва 100лв. Стандартната поръчка отнема около седмица, докато при експресната тя е готова на същия ден. Освен международен паспорт, копие на същия и две снимки, бях неприятно изненадан, че ми поискаха и CV, тъй като казах, че не познавам никого там и съответно никой не ме очаква. По принцип визата е с валидност 3месеца и ви дава право на престой в страната 20дни. В случая, предвид спецификата на пътуването ми, се договорихме визата ми да позволява 30-дневен престой. Хората от посолството бяха много разбрани и се договорихме мой приятел да вземе паспорта ми, когато визата е готова, за да си спестя повторната разходка до София.

    Карнетът

    е документ, чрез който декларирате, че ще изнесете от страната возилото, което внасяте. Може да ви бъде издаден от най-близкия до вас офис на СБА и в моя случай струваше 224лв. сумарно, тъй като наскоро били повишили цената му. Освен таксата внасяте на място и депозит в размер на 1000лв. за лек автомобил и 500за мотоциклет. Един такъв карнет ви дава право на 5влизания и излизания в държави, за които се изисква. Останах изключително изненадан, че депозитът ми бе възстановен на момента, когато отидох да върна карнета в офиса им с вече приложените два печата на съответните места. http://overlandingassociation.org/carnet-de-passage/

    Международна шофьорска книжка не е необходима,

    но предвид че изкарването ѝ възлиза на скромните 30лв., предпочетох да имам една такава в себе си, която да мога лекомислено да оставя на някой орган на реда, ако това се наложи. Изготвя се от СБА и става на момента, а валидността ѝ е една година, като не сте длъжни да я връщате след изтичането ѝ.

    Относно финансите

    – носех в себе си левове, турски лири и щатски долари, които да обменя за ирански риали (IRR), когато пристигна там. Доколкото знам в Иран работят също така и с евро, но нямаше смисъл да рискувам. Курсът към момента на пътуването ми беше 0.00003125долара за 1риал, или при курс на долара 1.806лева за долар,

    10 000риала се равняваха на 56стотинки. С тях можех да си купя

    • литър бензин,
    • литър и половина студена минерална вода,
    • кенче безалкохолно,
    • кило пъпеш и т.н.

    Освен това местните са въвели една друга парична единица, наречена Томан. По принцип той се равнява на 10риала, но дефакто по-скоро на 1000или 10 000. Затова, когато пазарувате, просто искайте да ви напишат цената в риали.

    По отношение на навигирането

    – използвах Navitel и съответните карти, които намерих за Иран на английски. Не са особено пълни и подробни, но все пак свършиха много добра работа. Остров Кешм напълно липсва, но за него бях експортирал целия заплануван маршрут и това ми бе напълно достатъчно. За Турция по традиция използвах iGo, тъй като винаги бих предпочел него пред Navitel.

    Мотоциклетът

    е добре познатата Сянка, която вече бях оборудвал с гореспоменатите нови екстри. В багажа си бях приготвил статор на алтернатора, фрикционни дискове за съединителя, реле регулатор, разни лагери и т.н. Общо взето все неща, разнасянето на които буди по-скоро насмешка у повечето нормални хора, но все пак всеки отговаря сам за себе си, а аз бях преценил, че предпочитам да имам всички тези неща в багажа си, независимо колко място заемат и колко тегло добавят. За щастие никое от тях не ми потрябва, в употреба влязоха само няколко свински опашки (че накъде без тях? 🙂и инструментите за смяна на маслото.

    Запечатването на мигове (фотографирането)

    по традиция бе поверено на отдавна доказалият се EOS 40D в комбина с най-новата ми играчка, която си набавих специално заради това пътуване – Sigma 10-20 f/4-5.6, любимата ми Sigma 105 f/2.8и Sigma 17-70 f/2.8-4, която винаги е вършела всичката работа, а този път дори не напусна калъфчето си. Към тях, разбира се, вървят статив, дистанционен спусък и разни фото филтри. За по-любопитните – всички снимки разполагат с EXIF info и геотагове.

    Пътуването накратко

    Турция и Иран, карта на пътуването, маршрут

    Варна – Турция – Иран – Турция – Варна
    15дни, 10 513 km, 516литра бензин, 560снимки

    Турция и Иран, график и статистика на пътуването, маршрут

    * Това са времена по лятното часово време в България (UTC +2), докато локалното в Иран е с час и половина напред (UTC +3½).

    И така, да тръгваме!

    (Murder by Death – Brother)

    https://www.youtube.com/watch?v=zt2Sf2-o94g

    Така де, този път отново съм решил да ви пускам за фон по някоя и друга любима песен , която смятам, че е в синхрон с настроенията, които изпитвам сега, спомняйки си тези мигове.

    Петък, 05.05.2017, ден нулев.

    Варна – Малко Търново

    223 km

    На следната карта е показан точният маршрут, по който съм минал, на база лога от навигацията. И за да бъде удоволствието още по-пълно, можете да видите и къде са заснети всички кадри. С бутончето горе вдясно можете да я разгледате на цяла страница, а под нея се вижда надморската височина, на която съм бил, във функция на времето. Да живеят модерните технологии!

    Пътуване до Иран – график за деня

    В края на работния ден настъпи моментът, който очаквах цяла зима. Моментът, в който да потегля към южната ни граница и да се откъсна от всичко и всички за поне 2 – 3седмици. Толкова очаквах да продължи пътуването ми според първоначалния план, но все пак плановете са, за да се променят.

    Този път за разнообразие дори имах компания в лицето на Светльо Милчев, който реши да ме изпрати до

    Малко Търново,

    откъдето на следващия ден да продължа сам.

    Варна – Пътуване до Иран с мотор

    За целта се срещнахме на една бензиностанция във Варна, където той без дори да подозира направи последната снимка, на която аз и Сянката сме в що-годе чист вид, след което поехме на юг.

    Няма да крия, че бях леко притеснен през първите стотина километра. Не ми е първото по-голямо солово пътуване, така че това не ме тревожеше особено. Мотоциклетът, обаче, никога не е бил толкова тежък, след като натоварих всичко, което смятах за необходимо. В това отношнение ме крепеше единствено мисълта, че щях постепенно да олеквам, утилизирайки провизиите си на първо време и сменяйки маслото след 5 – 6хил. km.

    След като открихме адреса на мястото си за нощувка в това не особено голямо Търновои вкарахме моторите в двора, не ни останаше нищо друго освен да хапнем и да се отдадем на почивка преди следващото утро, чийто изгрев щяхме да посрещаме на колела, пък макар и всеки в различна посока.

    Събота

    Малко Търново – Истанбул – Нейде си

    1129 km

    Пътуване до Иран – график за деня

    Предишната вечер бях спал не повече от 3 – 4часа. Причина за това бе не само късното лягане, а и приливът на вълнение, който вече изпитвах. Нямах никакво търпение авантюрата ми да започне, затова малко след 4:30вече карахме устремено към границата. След като се разделихме със Светльо, минах набързо през двата гранични пункта и продължих право

    към Истанбул

    Истанбул, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Имах късмет и прекосяването му бе сравнително бързо.

    От самото начало на деня предусещах, че дъждът не ще ми се размине.

    Истанбул, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Е, интуицията ми не ме подведе. Понаваля ме, но това не можеше да сломи ентусиазма ми и на йота. Така след 15 – 16часа каране, малко след 8вечерта, спрях на поредната, 5-та за деня, бензиностанция. След като заредих, попитах човека, който ме обслужи, дали мога да преспя там и след утвърдителния му отговор, вече разпъвах палатката до сградата на бензиностанцията. Оставаше само да хапна и да си направя записките за деня преди да се хоризонтирам окончателно.

    От всичко и по много. Това бе за мен първият ден от това пътуване. Много километри, много дъжд, силни пориви на вятъра при температури от 11до 24°Cи няколко спирания от полицаи за проверка на документите, за щастие без последващи актове. Все пак цял ден кретах с 90 – 100 km/h именно за да избегна подобен род неприятности, което е и причината да измина само това разстояние. Въобще – на това вече се казва откриване на мотосезона.

    Колкото повече на изток отивах, толкова по-доминиращ ставаше белият цвят на автомобилите. Неприятният страничен ефект от това бе дискомфортът, който изпитвах всек път, когато видех такъв автомобил в огледалата си. Все пак органите на реда използват същия за каляските си.

    Неделя

    Нейде си – Базарган

    701 km

    Пътуване до Иран – график за деня

    Защо GPS тракът по-горе завършва в Догубаязид, а не в Базарган, ще разберете по-нататък.

    Около 7сутринта ме събуди воят на местния ходжа. Мислех, че е много по-рано, но уви – грешах.

    Коюлхисар, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Както се вижда и на снимката, през нощта беше валяло, а сега само ръмеше. Затова по най-бързия начин стегнах багажа, хапвайки, и малко преди 8продължих по пътя си. Докато довършвах закуската, минаха двама други мото авантюристи в противоположна на моята посока, но за съжаление не ме видяха. Допълнителен стимул да се позабързам със събирането на бивака, освен ефирният дъждец, бяха и ниските температури. Намирах се на 600 м.н.в. и гледайки сега какви изкачвания са ме очаквали, можех само да се радвам, че предишната вечер съм приключил с карането точно тук.

    Преди да сложа ръкавиците си и да потегля, си пуснах едно любимо парче от саундтрака на Sons Of Anarchy, което бе в пълен унисон с настроението ми в това мрачно утро:

    http://www.imdb.com/title/tt1124373/

    (The White Buffalo – House of the Rising Sun)

    He’s got one hand on the throttle...

    Следващото ми спиране бе, когато видях тези планини, напластени като шарена сол в бурканче, сещате се, като онези, които продават по курортите.

    Ерзурум, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    А дъждът ту спираше, ту се засилваше…

    Но пък беше красиво.

    Ерзурум, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Случайно попаднах на тази крепост в

    Пасинлер,

    малко след Ерзурум

    Пасинлер – Ерзурум, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Изкачването ми продължаваше и на 1300м.н.в. нещата изглеждаха така:

    Догубаязид, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Вече поне виждах доста по-ясно накъде съм се запътил.

    Догубаязид, Турция – Пътуване до Иран с мотор

    Следващата ми спирка бе в

    Догубаязид,

    където исках да заредя последно с турски бензин.

    И тук touchscreen-ът на пътеводната ми светлина с китайски произход умря. Все пак този телефон втори ден поред беше изложен на дъжда като мен. Грешката бе моя, не си давах сметка, че сухият дисплей не означава, че от задната страна не се е мокрел.

    Отворих го, подсуших го колкото можах, използвайки за целта дори „свежия“ полъх на отработили газове от ауспусите на Сянката… Но уви, дори след няколко рестарта, не тръгна. Така или иначе вече бях достатъчно близо до

    границата,

    така че продължих нататък, умувайки как да процедирам оттук насетне.

    На първия пункт ми погледнаха набързо паспорта и ме отпратиха нататък.

    След сравнително бързото оформяне на документите от турска страна, застанах пред това гише, на което пожелаха да погледнат карнета ми.

    Граница Турция-Иран – Пътуване до Иран с мотор

    Човекът го прегледа и каза, че всичко е наред и мога да продължа. Не очаквах да се съгласи, но за мое най-голямо учудване той нямаше нищо против да направя горната снимка.

    Паркирах се пред металните врати на самата граница с Иран.

    И…

    Отвисях.

    Върнах се отново до гишето и попитах служителя:

    – And now I just wait?
    – Yes 🙂

    Добре, бях подготвен психически за безцелното губене на време тук.

    Минаха някакви войничета от другата страна, попитах ги със знаци дали може да мина, те си казаха нещо помежду си и продължиха по пътя си.

    Малко след това зад мен се нареди автомобил с иранска регистраця, шофиран от жена.

    Gürbulak, 04950 Gürbulak Köyü/Doğubayazıt/Ağrı, Турция

    Да не повярвате, няколко минути по-късно вратата потрепна свенливо и се плъзна встрани, свирейки като ямболски влак на завой. О, чудо.

    Паркирах пред входа на зданието и

    циркът започна

    Щом чу двигателя, отвътре с бодра крачка мигом при мен се стрелна неуниформен човек, който поиска документите ми. На руски, след като разбрахме, че това е общият ни език. Казах му, че нямам нужда от услугите му, взех документите и останалите си ценности с мен и влязох в сградата. През това време той вече ме разпитваше защо не искам да работя с него.

    Вътре, в дъното на голямата зала, покрай една маса стояха 6 – 7човека на раздумка. Униформени.

    Въпреки изразеното от мен нежелание да работя с горния типаж, той все пак ми подсказа на кого от тях да подам карнета си.

    Подадох го плахо, чудейки се дали въобще ще бъде взет. Дотук добре, но след като униформеният удари един подпис, го подаде директно на моя любимец. В този момент вече се предадох – нямах никакво желание да влизам в излишни спорове и кавги с униформените, най-малкото защото не ми се отвисяваше с часове на тази граница. Да не говорим, че вече се свечеряваше и скоро трябваше да съм си намерил място за нощувка.

    И така, „моят човек“ взе карнета и заедно се отправихме към друго гише. После още едно и още едно, последва сверка на номера на рамата, още някакъв печат и всичко беше „готово“. Тогава той ме попита:

    – Все сделано. Сколько тьй мне дадеш?

    – Сколько хочеш?
    – 5 долара.

    В началото нямах никакво намерение да плащам на когото и да било за каквото и да било, предвид че вече съм си платил за всички необходими документи още преди да тръгна, но вече бях толкова близо, че не исках да си развалям излишно настроението заради подобна дребна сума.

    – Я могу тебя даю 10лири.

    – Ну, ето 3долара, не делай так, друг. – отрони той с поглед като на молец пред празен гардероб.

    Разбрахме се за 15лири, а той, прибирайки ги внимателно в джоба си, ме запита:

    – А твой паспорт подпечатан?

    – Ну, тьй сказал все сделано!?

    – Да, но если у тебя нет печат в паспорте, у тебя проблем будет когда полицаи проверит. Давай паспорт оправим 😉

    Оправянето му отне още 20минути, предимно в чакане на конкретния служител да се появи. Не искам да си мисля за проблемите, които действително щях да имам, ако не бяхме свършили и това. Редом с подпечатания си паспорт получих и листовка с текст на фарси, която трябваше да представя на военния пост малко по-надолу по пътя.

    Чудех се дали да не преспя някъде тук, на самата граница. От една страна много скоро трябваше да се устроя някъде, от друга – цял ден ме бе валял дъжд, дрехите ми не бяха напълно сухи, а на всичкото отгоре и небето не бе особено чисто. Попитах новия си „приятел“ дали това е възможно, а той ми даде напълно утвърдителен отговор. Попита и граничарите, а те ми показаха къде точно мога да разпъна палатката. Там обаче не ми изнасяше, тъй като нямаше как моторът да е до палатката, така че реших да продължа нататък.

    Спуснах се надолу по пътя, в дъното на който ме очакваше

    поредната метална врата

    В кабинката пред нея погледнаха документите ми, взеха листовката и казаха, че трябва да ида в отсрещната сграда, за да сключа някаква застраховка. Но преди това да изчакам малко. Минута по-късно от вътре излезе друг униформен, който ми каза да продължавам.

    – But??? What about the insurance!?
    – It’s too expensive, go, go… 😉

    Останах като треснат с мокър парцал, а идиотската усмивка не можех да сваля от лицето си. Що за логика!? Как бих обяснил на някой полицай, който примерно ми я e поискал, как са ми казали, че е много скъпа и да не съм се бил занимавал!? Както и да е, така и направих! Акъл – море, все пак. Океан!

    Отвориха металната врата

    и продължих напред към

    един изцяло нов и различен за мен свят

    Такъв, в който всички надписи са на фарси и много рядко някой говори език, разбираем от мен. С един куп норми и порядки, които е силно препоръчително да спазвам, колкото и чужди да са за мен.

    Очаквайте продължението

    Автор: Борислав Костов

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

    Другата Турция

    Т.к.Турция не позволява да се ползва booking.com, а самият booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите,Сейшелите или на Мавриций:)



    Booking.com



    Booking.com



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Президентът Барак Обама ще участва в нови филми и сериали на Netflix
    След като по-рано тази година се появиха слухове, днес официално е факт - Netflix са сключили споразумение с Барак Обама…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Siri подсказа, че ще получи нов глас и нов
    Световната конференция за разработчици на Apple започва в началото на юни, като вече имаме подсказка за част от нещата, които…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    Документите за триалозите често се оказват в ръцете на  привилегировани лобисти само минути, след като се произвеждат. Даването на гражданите на един и същ достъп до тези документи не е просто въпрос на справедливост, необходимо е да се позволи обществен контрол върху целия законодателен процес. Парламентът многократно призовава за проактивно публикуване на документите за триалозите  на уебсайтовете на институциите.

    Коментарът на Юлия Реда за новината, че Комисията по правни въпроси (JURI)  препоръча на Европейския парламент да не обжалва решението на Общия съд по делото De Capitani v. European Parliament , с което се дава достъп до документите от триалозите (вж за решението).

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Мтел става А1: Какво означава това за клиентите
    На пресконференция днес в София главният изпълнителен директор на Мтел, Александър Димитров, и този на A1 Group, Алехандро Платер, обявиха…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевПрекарваме една трета от денонощието си в леглото, а останалите две трети берем плодовете на това колко добре сме се наспали. В забързаното ежедневие рядко си даваме сметка колко е важен всъщност съня и условията ни на сън всяка вечер, като удобния матрак или въздуха в стаята. Истината е, че ако често денем сме уморени, …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Никола Балов

    Новите планове A1 One и A1 One Unlimited в детайли
    Мтел вече официално е А1, а заедно с това има някои промени, които можете да научите в този материал. Една…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевВ последните години все по-често се обръща внимание на здравословното хранене, както и на необходимите вещества в ежедневното меню, които ни дават повече енергия и спомагат редуцирането и изхвърлянето на вредните вещества от организма. Така на дневен ред започнаха да се появяват различни видове здравословни храни, сред които голяма известност придоби спирулината. Нека да разгледаме …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Никола Балов

    5G ще остане мечта за България, ако не бъде освободен нужният спектър, заяви шефът на А1
    За да заработи пълноценна 5G мрежа, е необходимо да бъдат изпълнени 3 ключови условия, заяви на провелата се днес в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    Изследване на PEWза основния източник на новини в няколко държави от ЕС  (дек.2017)

    Вижда се както ролята на обществените медии, заемащи първите места, така и различната фрагментация в различните държави – нарастваща в посока от север към юг.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    128

    Случаят Кюри – новият български детски игрален филм ми е много любим! Не, никак не е „типичният български филм“. Цветен, забавен, закачлив, с великолепна музика, свеж сценярий, прекрасни млади актьори! И режисьор Андрей Хадживасилев, който забърква тази голяма магия на киното без компромиси с качеството!

    Тони ще става учен. Провежда сериозен научен експеримент с мишката Мария Кюри.

    Рая ще става балерина и усилено репетира с приятелките си Лебедово езеро.

    С голяма усмивка, много намигания и детска чистота филмът омагьосва и малки и големи.

    За жалост големите кина не приемат лесно български филми, но още седмица из по-малките софийски кина (Дом на киното, Влайкова, G8) и в няколко града може да гледате Случаят Кюри. Не пропускайте!

    Четвъртък от 11 в Дом на киното ще има и среща с екипа след проженцията. Заслужава си.

    Сайтът на филма е тук http://thecuriecase.com/

    А във фб може да намерите актуалната програма по градове, кина и часове

    index

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Нели Огнянова

    Комисията представя  нова програма за култура.

    Оказва се, че за младите европейци културните индустрии са значим вход към пазара на труда – и по-специално в България, Латвия, Румъния, Кипър,  Португалия, Естония
    и Испания  по-висок дял  са заети в културата, отколкото в икономиката като цяло. Това е споменаването на България в програмата, иначе се говори за синергии, холистичен подход, трансформативен характер на културата и за Западните Балкани.

    Digital  и производни  на думата се срещат 25 пъти в текста, но културно наследство – 35 пъти, има и културен туризъм, кино,  справедливи авторски възнаграждения,   не са стигнали обаче до най-българския специалитет  – да приоритизират комбинация {креативни + рекреативни} индустрии и голф.

     

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    С Диана заминаваме за Непал. Нееее, спокойно! Нищо няма да катерим – никакви планини! Ще разгледаме станата като нормални хора, а не като баир-будали 😉Като за начало – Катманду и Саураха.

    Приятно четене:

    Непал през очите на един непланинар

    част първа

    Катманду и Саураха

    При мен пътешествията винаги започват с някаква промоция на самолетни билети. Разбирам случайно или не за някакви намаления, намирам си поне един съмишленик и купувам. В случая попаднах на разпродажба на билети – всичко на половин цена. Въпросната авиолиния лети до дестинации като Шри Ланка, Малдиви, Занзибар, Непал, Индия и т.н., а цената за двупосочен билет от София излизаше 540лв. Успях да намеря желаещи само за Непал и така беше избрана дестинацията. Не знаехме почти нищо за тази държава, освен че там са Хималаите, че наскоро имаше ужасяващо земетресение и че това е много бедна страна. Решихме да прекараме там 2 седмици през февруари 2018г.

    Групата се състоеше от мен, моя приятелка, мой приятел и неговата съпруга. Всички без мен много държаха да правят трекинг, което отнема от 3 дни до месец, че и повече, зависи кой какво търси. Аз лично имам страх от планините и не ми се рискуваше в такава държава, още повече на такива височини (по над 3000м надморска височина). За това направихме груб план първо всички заедно да прекараме няколко дни в столицата Катманду. След това семейството трябваше да тръгне на трекинг, а аз и Цвети на сафари в джунглата. После Цвети трябваше да тръгне на трекинг и след това както дойде.

    Излетяхме от София

    на 6ти февруари и кацнахме първо в Дубай.

    Най-високата сграда в света - Бурж Халифа стърчи над облаците, Дубай

    Най-високата сграда в света – Бурж Халифа стърчи над облаците

    Там имахме престой от близо един ден, за това си бяхме резервирали хостел за една нощувкаи успяхме малко да се разходим из града. На мен ми беше за трети път, но другите не бяха идвали, за това посетихме основните забележителности. Вечерта след полета ходихме до марината, а на другия ден до Медина Джумейра, Бурж Ал-Араб и най-високата сграда в света Бурж Халифа с прочутите пеещи фонтани.

    Дубай

    Нямахме си грам идея какъв културен шок щяхме преживеем само след няколко часа, от контраста между лукса, небостъргачите, модерното и 7-лентовите пътища в една посока и

    Непал,

    където само за подсказка – пътища почти няма.

    Пътищата в Дубай

    Пътищата в Дубай

    Още до като летяхме към

    Катманду,

    започнахме да предусещаме

    какъв шок ни чака

    Вече беше тъмно, когато самолетът премина от Индия над Непал и светлините буквално изчезнаха. Толкова беше тъмно, че вече се чудехме дали не е станало някакво бедствие до като летим и да няма ток в цялата държава. Е ток имаше, като приближихме Катманду вече се виждаха светлини, но беше много тъмно, усещането беше, че кацаме в някое село, а не в столица.

    Приветствие към слизащите от самолетите на летището в Катманду, Непал

    Приветствие към слизащите от самолетите на летището

    Първото много интересно нещо за Непал, което човек разбира с кацането е, че часовата разлика с България е 2часа и 45минути. Например ако в БГ е 11:30, в Непал е 14:15.

    Летището беше много тъмно,

    малко и стените бяха само на тухли. Не знам дали са целели този ефект или не са имали бюджет да измажат стените.

    Плакат на летището в Катманду, Непал

    Плакат на летището

    Трябваше да извадим визи, имаше автомати на които цъкахме нещо, после платихме по 25$ и накрая отидохме на гишето за паспортна проверка. Имаше и обменно бюро, където се оказа най-добрия курс в страната, но късно го разбрахме. Понеже в пътеписа често ще споменавам цени, да кажа от сега, че 100 рупи са около 1$. След като минахме граница отидохме на гишето за таксита. Цената на едно такси беше стандартна – 700рупи или 800през нощта. Викаш си, щом е на летището, има ценоразпис, значи това е редовна цена. Е да, ама не. За съжаление на доста летища по света злоупотребяват с туристите (случвало ми се е същото в Мексико, Делхи и др.). Оказа се, че ако си вземеш таксито от улицата ще ти излезе не повече от 300рупи. Ако си местен би могло да ти излезе и 150.

    Хванахме такси и тръгнахме за хотела, който предварително бяхме резервирали.

    Първите впечатления бяха – прах, много, много прах и мърсотия

    Въздухът беше толкова мръсен, че можеш с нож да го режеш. Трафикът – потресаващ, без никакви правила (като например в Индия и Шри Ланка) страшно много мотори и придвижването е много бавно. И пак е тъмно. Не че няма ток и лампи, може би са по-слаби или са по-малко, но

    никога не съм била в толкова тъмна държава

    Катманду, Непал

    Наближавахме хотела, когато таксито сви по една изцяло разбита улица и толкова тясна, че решихме, че е еднопосочна, но се оказа, че си е нормална двупосочна и разминаването ставаше много бавно. А нашият хотелбеше завзел част от улицата и колите трябваше да правят мини завой за да заобиколят тази част.

    В този момент вече бях толкова депресирана от видяното, че

    ако бях сама щях да обмислям самоубийство

    или да търся билет за връщане в България още на следващата сутрин. Знам че има хора, които намират тази обстановка за романтична, интересна, автентична и т.н., но определено не беше за мен.

    За щастие хотелчето се оказа доста прилично,



    Booking.com

    имахме си самостоятелна баня и тоалетна и бутилки с минерална вода. Оставихме багажите и

    излязохме да търсим вечеря

    Намирахме се в най-централната и туристическа част на Катманду, но въпреки това улиците бяха пусти и почти нямаше хора. Пълно мъртвило както казват хората. (Две седмици по-късно на връщане обаче градът вече се беше понапълнил с туристи и атмосферата беше коренно различна.)

    Влязохме в няколко ресторантчета, но и те бяха празни. Накрая избрахме едно и седнахме в него. Поне персонал имаше. И тук беше първото приятно впечатление от града – ресторантчетата всичките бяха на няколко етажа, с по няколко тераси и всичките много симпатични, всеки със собствен стил и много различни и интересни. Това впечатление се повтори и в другите градове, които посетихме. Хората имаха въображение как да си направят заведенийцата. Поръчахме някаква храна, която май се оказа вкусна, не помня вече.

    В Непал основно ядат ориз, нудели

    (или както им викаха едни българи живеещи в Непал – фиде) и момо – пържено или варено тесто с някаква плънка. Традиционната им напитка се казва ласи – като нашия айрян, но подсладен с плодове – например ягоди или дори само със захар. Другото специално е масала-чай – чай с подправки и мляко. Едно от най-любимите ми неща в този живот. Открих го в Индия преди 5години и се влюбих, и сега използвах момента всеки ден да пия масала чай до като съм в Непал. Как не получих някое стомашно разстройство не знам.

    В Непал трябва да се спазват стандартните мерки за хигиена,

    които са типични за този вид държави – да си миеш и дезинфекцираш ръцете винаги, да не пиеш вода от чешмата, да не ядеш необелени плодове и зеленчуци, да не пиеш напитки с лед, защото ледът може да е вода от чешмата и т.н. Това беше един от големите негативни шокове, които преживях. Вярно, че не знаех много за Непал, но пък винаги съм го свързвала с Хималаите и това ми придаваше очакване за чистота и кристална планинска вода, а то се оказа точно обратното. За щастие никой от групата нямаше проблеми през тези 2седмици!

    А да,

    втората приятна изненада за вечерта беше, че беше топло

    Отново заради Хималаите си мислех, че там ще е много студено, а ние вечеряхме на терасата (да напомня, че бяхме там в началото на февруари). Вярно, че ни запалиха огън до масата – един от многото абсурди.

    Огън до масата ни на терасата в ресторанта. До огъня стоят хартиени чували с подпалки – Катманду, Непал

    Огън до масата ни на терасата в ресторанта. До огъня стоят хартиени чували с подпалки

    Беше приятна вечеря и малко успях да се поуспокоя. До като не се върнахме в стаята и се наложи

    да се бием с две хлебарки, една от които много хитра

    Скри се в ъгъла под пантите на вратата на банята и не можехме да я докопаме. След 15мин номера от наша и нейна страна, успяхме да се справим и с двете.

    Ден 1:

    Сутринта ни посрещна със слънце, но не можехме да отворим прозорците да проветрим, защото после трябваше да чистим няколко кила прах, които щяха да влязат от вън… В цената на нощувката имахме включена

    закуска, която се сервираше на покрива

    Представляваше филия хляб, масло, сладко, пържено яйце и банан. Аз си поисках и масала чай, който ми донесоха в чаша, по ръбовете на която се виждаха петната от кафе от предишния ползвател на чашата. Тук е момента да отбележа, че

    в Непал немият съдовете под течаща вода

    Всичко се слага в едни легени пълни с вода, една жена клечи на земята и изплаква и забърсва съдовете и приборите, цял ден в една и съща вода. Имайки предвид чистотата на приборите и съдовете, за да сме по-предпазливи гледахме да ядем винаги термично обработена храна, която обаче за съжаление беше само пържена. А олиото, в което пържеха, се сменяше самопрез септември. Но както вече казах, нямахме проблеми със стомасите.

    След закуска тръгнахме

    да разглеждаме Катманду

    Още предната вечер ни направи впечатление, че улиците в центъра са тесни, с 4-5етажни сгради залепени една до друга, първите етажи всички са магазини и от всякъде минават коли, мотори и пешеходци едновременно, в двете посоки.

    Катманду, Непал

    Най-туристическата част обаче беше затворена за моторни превозни средства, специално за туристите да си отдъхнат от стресиращото движение и бибипкания нон-стоп. В центъра по-принцип имаше табели, че бибипканията са забранени, но не винаги се спазваше.

    Шарени молитвени знаменца, които се срещат из цялата държава, на всякакви места – Катманду, Непал

    Шарени молитвени знаменца, които се срещат из цялата държава, на всякакви места

    Магазините основно продаваха шалове и дрехи от як, тибетски пеещи купи, чайове, имаше улица само за бижута, уж от 24каратово злато… На 3метра над улиците висеше безкрайна майсторски изтъкана

    паяжина от милиони кабели,

    крепяща се на едва издържащи на тежестта дървени стълбчета, подпрени с дървени колчета да не паднат. На места висяха и кабели спокойно стигащи до главите на хората.

    Кабели – Катманду, Непал

    А прахолякът във въздуха бе все едно десетки коли карат по черен път, който 2седмици не го е валяло дъжд. Повечето хора бяха с маски на устата, и то не еднодневки, което означаваше, че това е задължително ежедневно приспособление на хората.

    Кабели – Катманду, Непал

    Първият ни ден премина в разглеждане на центъра и някои забележителности, както и във

    вадене на разрешителни за трекинг

    за тримата от групата. На място правеха безплатни паспортни снимки за разрешителното. И как няма да са безплатни, като тези разрешителни струваха по 45$. И то за всяка част на планината са различни разрешителни и се плащат отделно.

    Процедурата отне доста време, минаваше се през 4гишета, попълваха се всякакви документи. Аз използвах момента да си направя безплатно снимки, защото се оказа, че

    за да си извадиш сим-карта за телефона трябва да дадеш паспортна снимка

    След като групата се сдоби с разрешителни тръгнахме да търсим хапване. И понеже бяхме извън туристическия район успяхме да се наядем за 12лв общо.

    Традиционно ястие - момо. В случая е пържено с плънка от месо – Катманду, Непал

    Традиционно ястие – момо. В случая е пържено с плънка от месо

    Почти винаги

    имаше известни изненади с храната,

    която поръчвахме. В случая се оказа, че едно от ястията беше нещо като тип разядка от пържени фъстъци и люти, ама много люти чушки. От една хапка човек може спокойно да си умре от люто. Ние обаче видяхме в това възможност да си направим

    процедура по дезинфекция

    за всеки случай и всички смело ядохме и ревахме юнашки.

    Другото средство за дезинфекция, което ползвахме беше кока-кола – нещо което го има във всяка точка на света, вкусно е и върши работа.

    Пържени фъстъци с люти чушки – Катманду, Непал

    Пържени фъстъци с люти чушки

    След обяда се запътихме към следващата забележителност, която се намираше на 5км от центъра. Все още не се бяхме обиграли как да се пазарим за такси и за това решихме да пробваме с градския транспорт. Предната година когато бях в Банкок в Тайланд измислих

    много хитър евтин начин за придвижване с градския транспорт,

    без да е нужно да говориш местния език. (Макар че в Непал английският е доста разпространен и много се говори.) Значи гледаш на картата в коя посока искаш да тръгнеш и хващаш рейс в същата посока. Плащаш си билетчето, което в тези държави е жълти стотинки и следиш на навигацията дали се приближаваш до желаната цел. Ако рейсът се отклони от твоята посока, слизаш и хващаш друг рейс. Ако пък имаш късмет, рейсът те откарва директно където си тръгнал.

    В Катманду процедирахме по същия начин. В началото ни лъжеха с парите за рейса, но с времето се научихме. Всеки рейс си имаше кондуктор, който помнеше всички пътници, натъпкани като сардини в консерва, кой си е платил и кой не. Като слязохме на нашата спирка питахме колко дължим. Този каза 45рупи, после се оказа, че било 15,номерът е да попиташ за цената пред повече местни хора, за да му е неудобно на този да те излъже.

    Другият номер е да гледаш колко плащат местните и ти директно да подадеш същата сума, без да питаш за цена. Общо взето

    в Непал всеки си измисля цените както му дойде

    Като например семейството си купи сим-карта за телефона с 5гигабайта интернет, 80безплатни минути и 30смс-а за 800рупи. Ние с Цвети си купихме абсолютно същите карти, на същия оператор, но от друго място, за 300рупи (това се равнява на 6български лева!). Друг е въпросът, че нашите карти забравиха да ги активират и на следващия ден обиколих цял Катманду докато намеря къде да ги активирам.

    Навсякъде се виждаха следи от земетресението. Повечето сгради бяха реставрирани, но имаше и много като тази подпрени по този начин с греди – Катманду, Непал

    Навсякъде се виждаха следи от земетресението. Повечето сгради бяха реставрирани, но имаше и много като тази подпрени по този начин с греди

    Навсякъде се виждаха следи от земетресението. Повечето сгради бяха реставрирани, но имаше и много като тази подпрени по този начин с греди – Катманду, Непал

    Друг пример как подпират сградите – Катманду, Непал

    Друг пример как подпират сградите

    Изумителна дърворезба, която виждахме навсякъде из града – Катманду, Непал

    Изумителна дърворезба, която виждахме навсякъде из града

    Изумителна дърворезба, която виждахме навсякъде из града – Катманду, НепалКатманду, Непал

    Вечерта приключи с вечеря в ресторантче в туристическата част, отново нямаше други хора освен нас и персоналът отново ни запалиха огън до масата!

    Забравих да спомена нещо, което ни направи впечатление до като се разхождахме – както навсякъде по света и тук имаше много плакати и транспаранти с различни реклами или просто някаква информация. Навсякъде където беше изписана и дата, пишеше

    година 2074та. До този момент не осъзнавахме, че там са с друг календар.

    Честита Нова Година 2074 – Катманду, Непал

    Честита Нова Година 2074

    Другото интересно нещо, което наблюдавахме, беше че хората

    когато пият вода не докосват шишето с устата си,

    а директно изливат водата вътре в устата. Това май го бях виждала и в Индия, но не знам да ли е свързано с хигиената, или нещо друго. И да спомена и един много неприятен за мен непалски навик – може би заради мръсния въздух,

    хората постоянно се храчеха и плюеха,

    ама наистина постоянно. Беше като някакъв фон на нашето пребиваване в страната им, защото го виждахме и чувахме ежедневно навсякъде.

    Ден 2:

    За този ден бяхме планирали

    посрещане на изгрева

    от един хълм на 25км от центъра на Катманду, от където може да се види и Еверест. За целта предната вечер търсихме такси, което да ни закара на време за изгрева. За наше огромно учудване всички таксита твърдяха, че трябва да потеглим в 4:30, защото пътят бил много лош и бавно се стигало. Успяхме да навием един, който да ни закара на цената, която ние искахме и се прибрахме спокойни в хотела.

    Е да, обаче на сутринта този нашият го нямаше.

    По едно време се появи с една много потрошена и тясна кола и се скарахме. Твърдеше, че неговата кола се е развалила. Малко започнахме да се притесняваме, че ще изпуснем прословутия изгрев.

    Забравих да спомена, че по това време на денонощието улиците бяха учудващо живи. Беше пълно с таксита, а по тротоарите седяха жени продаващи вода, цигари, чай и др. Съответно нас ни наобиколиха всякакви хора и започна едно страшно пазарене. Никой с хубава кола не искаше да ни закара. Наложи се да се примирим и да тръгнем с едно тесничко такси с доста окаян вид. Мен лично ме крепеше мисълта, че за малко ще избягаме от прахоляка, шумотевицата и мърсотията в Катманду и се опитвах да се абстрахирам от обстановката. И тук за първи път надеждите ми бяха лъжовни.

    Пътят до хълмчето беше в окаяно състояние,

    кратер след кратер и то по нанагорно. А ако имаше и кола пред нас, която да вдига прахоляк, положението ставаше трагично. Не знаеш дали да държиш прозореца затворен за да не дишаш мърсотията, или да го държиш отворен, за да не споделяме алкохолните изпарения от шофьорапримесени с потта му. Поне разбрахме, защо никой не искаше да ни закара и защо беше нужно да отделим 2часа за тези 25км, колкото и да не ни се вярваше. И така,

    стигнахме 3 минути след като слънцето беше изгряло и изпуснахме изгрева

    На всичкото отгоре беше такава мътилка, че едва се виждаха отсрещните планини, камо ли да видим Еверест. Изобщо пълен провал, язък за ранното ставане в 4…

    Изгрев в Хималаите – Непал

    Е нищо, поне сега следваше един много стар град, в който са забранени превозните средства. Градът се казва

    Бхактапур

    Таксито ни чакаше както се бяхме разбрали и ни закара до градчето и после го пратихме да си ходи. Там веднага ни изръсиха с по 15$за вход в града. Това беше стандартна цена за повечето забележителности, които представляваха цели комплекси от сгради.

    Бхактапур, Непал

    Бхактапур

    А в момента, в който влязохме,

    ни налазиха екскурзоводи,

    които предлагаха да ни разведат навсякъде и да ни разказват. Цената беше 5$за цялата обиколка, ние бяхме 4и излизаше по 1.25$на човек. Решихме да платим на някой и да чуем все пак за какво става въпрос. И тук обаче късметът ни изневери. Попаднахме на човек, който си мислеше, че говори перфектен английски, говореше много бързо и уверено, но с някакъв непонятен за нас акцент и никой от 4-ма ни не успяваше да го разбере. Поне ни разведе из улиците и площадите, които трябваше да видим.

    Непал

    Разхождайки се, попаднахме на едно площадче, на което се

    извършваха някакви ритуали и церемонии

    На земята седяха жени и мъже с някакви съдове, пълни с някакви неща, около тях тлееха огньове, на места имаше запалени миризливи пръчици, навсякъде имаше ориз, цветенца, червен и оранжев прах. А някакви хора се редяха на опашка с подноси и те с някакви неща от ориз, цветя и прах и минаваха през седящите хора. Докосваха се по челото, докосваха земята.

    По средата на площадчето някакъв мъж с пола и с маска на чудовище танцуваше и се въртеше, а отстрани двама мъже дрънкаха с някакви инструменти в такт с танца. Питахме и гида и няколко хора какво се случва, но успяхме само да разберем, че това е някаква церемония, която всеки ден се случва на различно място, в различен град, в продължение на месец. В крайна сметка това беше нещо много различно, интересно и автентично, и се радвам, че имахме късмета да го видим.

    Церемония – Бхактапур, НепалЦеремония – Бхактапур, НепалЦеремония – Бхактапур, НепалЦеремония – Бхактапур, НепалЦеремония – Бхактапур, Непал

    Самото градче Бхактапур също беше много интересно

    Но отново както и в Катманду преобладаваше кафявият цвят и всичко ми се струваше много едноцветно и еднообразно.

    Бхактапур, Непал

    И тук както и в столицата все още се

    личаха осезаемо следите от опустошителното земетресение,

    цели сгради буквално липсваха, други бяха подпрени с 5метрови дървета, върху трети течаха възстановителни ремонти.

    Бхактапур, Непал

    Трагедията е била неописуема.

    Цели селища буквално са били заличени от земята

    Оцелелите изгубили всичките си приятели, семейства и домове. Не мога да си представя какво е усещането и човек как би намерил смисъл за живот след такова нещо и изобщо как започваш да живееш на ново. Буквално това е все едно да се родиш отново, но да се родиш на улицата и да те изоставят да се оправяш сам. Но в същото време да имаш спомените за предишния живот, семейството и приятелите. И на фона на всичката тази безгранична мъка, ужас и трагедия

    почти всички дарения изпратени от цял свят в помощ на Непал са били откраднати!!!

    Тази екскурзия ми отвори очите за това колко безгранична и нечовешка е алчността. Показа ми какви чудовищни мащаби може да достигне и ще продължа да давам примери. И все пак, въпреки всичко това хората бяха успели да се съвземат някак си и даже да възстановят почти всички сгради за толкова кратко време.Държавата все още се намира в ремонт, но той е към края си.

    Бхактапур, Непал

    След разходката в Бхактапур решихме

    да се върнем в Катманду с градския рейс

    Доста лесно го намерихме и се качихме. Пътят отне около час дундуркане по познатите кратери, а рейсът на моменти преливаше от пътници.И ние като местните вече постоянно слагахме маски на устата, за да се опитаме поне малко да филтрираме отвратителния прахоляк.

    Бхактапур, Непал

    Втората част на деня мина доста лежерно.

    Първо търсихме от къде се купуват билети за туристическите рейсове. Оказа се, че в Непал има рейсове за местни и такива за туристите, които са значително по-скъпи, но се водят за по-луксозни и с климатик. И тръгват от различни места. Семейството си купиха билети за следващия ден за някакво място, от което после щяха да тръгнат на трекинг за една седмица.

    А ние с Цвети си купихме билети за по-следващия ден за националния парк Читван, където щяхме да правим сафари и да търсим тигри. Поискаха ни по 6$на човек. По-късно разбрахме, че всеки дава цени както му дойде и че реалната е 3$, и че те преценяват на място, колко биха могли да ти изстискат.

    Обядвахме в едно симпатично заведение на тераса на третия етаж.

    Ресторант – Катманду, Непал

    След което семейството се прибра да си почине, Цвети остана в заведението да цъка в интернет, а

    аз се разходих до една градина,

    намираща се на 10мин. Тази градина беше оградена с огромни дувари, а вътре беше истинско спасение, като оазис в пустинята. Много малко паркче, с цветя, шадраванче, дървета, катерички и зелена трева. Имаше и вход естествено 2$.Най-накрая получих така мечтаната

    почивка от мърсотията,

    макар и за кратко.

    хиндуиската богиня Лакшми – Катманду, Непал

    Статуя на хиндуиската богиня Лакшми, която оригинално е била статуя на гръцката богиня Nike (за незнаещите: компанията за спортни стоки Найк взима името на тази богиня, както и гънката на роклята във форма на запетайка за лого на компанията). Статуята е леко изменена за да се доближава до идеята за Лакшми.

    А след градината

    успях да си направя и масаж. Обаче в какви условия е въпросът.

    В града като цяло на много места се рекламират масажите, всякакви видове и никак не евтини. Цените варираха около 30$за час. Аз обаче успях да смъкна на едно място за 15$.

    Вкараха ме в една малка стаичка, много студена, но пуснаха една газова печка, която нищо не помогна. Сложиха ме да легна на легло с чаршафи, които най-вероятно бяха сменяни миналия месец и ме завиха с одеяло, което най-вероятно никога не е прано.

    Опитах се да не мисля за всичко това, защото в Непал иначе няма как да оцелееш

    Човек трябва да намери начин да се абстрахира от нивото на хигиената, иначе ще е в постоянен стрес 24часа в денонощието. Масажът все пак беше доста добър и ми хареса. Накрая жената си поиска и бакшиш.

    Вода Еверест – Катманду, Непал

    Вода Еверест

    Тази вечер бяхме поканени на ресторант

    от мой приятел индиец, който живее със семейството си в Катманду. Аз лично нямах търпение да си поговоря с някой местен и да науча повече от „кухнята“.

    Ресторантът на външен вид не беше нищо особено, но нивото на обслужване и храната надминаха многократно очакванията ни. Цените също бяха доста високи. Разбираемо.

    С Вишал се бях запознала преди 4години в един влак в Индия. Тогава той много помогна на мен и приятелките ми с транспорта в Калкута и ни заведе на най-вкусната индийска храна, за която до ден днешен продължавам да мечтая да опитам отново. Много се зарадва да ме види, или поне така изглеждаше. Бях много притеснена какво трябва да направя при срещата, дали мога да му подам ръка изобщо. Той все пак е член на най-висшата каста в Индия, а традициите по тези земи, все още много строго се изпълняват.

    В крайна сметка той директно ме прегърна и се целунахме по двете бузи, съвсем по европейски. Като член на най-високата каста, той имаше достъп до много високо образование, както и можеше да пътува и знаеше какви са традициите по света. Вишал беше довел със себе си двама приятели, с които е учил заедно. И тримата бяха горе-долу на около 25годни, но всички вече се занимаваха със сериозни бизнеси. Единият е най-големият производител на бетон в Непал, другият беше най-големия доставчик на части за електроцентрали, или нещо подобно. Вишал пък се занимава с производство на часовници, слънчеви очила и шиене на кожени якета. Мисля даже, че си имат собствена марка и магазини. Непрекъснато пътува до Индия където се намира производството. Имат също и строителна фирма.

    Вечерята беше много интересна, научихме много неща за страната, религиите, обичаите, политиката и т.н. Попитаха ни дали искаме прибори или ще ядем като тях с пръсти. Винаги съм чувала, че

    пръстите били четвъртото сетиво при храненето

    Другите са вкус с езика, мирис с носа и външен вид с очите. Четвъртото е допир с пръстите, но никога не бях пробвала и реших, че

    ще се жертвам и казахме, че ще ядем с пръсти

    Донесоха ни едни тавички с ориз и отстрани купички с манджи, които трябваше да изсипем в ориза и всичко да го омешаме с пръсти. Тук е момента да вмъкна

    друго интересно нещо за Непал

    Когато си поръчаш от техните неща с ориз, можеш да си искаш допълнително до безкрай. Мислехме, че само в този ресторант е така, но после разбрахме, че всъщност това си е стандарт.

    Вечеря – Катманду, Непал

    Та както вече казах, вечерята мина много добре, а накрая ни закараха с кола до хотела. По принцип в Непал е изключително скъпо човек да има кола, а тази дори беше с кожен салон и затоплящи се седалки. Забравих да спомена, че занесох на Вишал малки подаръци от България – мускалче и сапун с българска роза, локум, шоколад и дървена лъжица с български мотиви.

    Още преди да тръгнем за Непал, тайно се надявах, че може да ни покани на гости у тях и за това бях взела тези неща, за да не се изръсим с празни ръце. Не показа някаква особена радост като му ги дадох и малко се разочаровах, очаквах повече да се впечатли. Е да, обаче явно майка му се е впечатлила, защото в момента в който се е прибрал и показал подаръците, родителите веднага настояли да им идем на гости на следващата вечер.

    И така 30мин след като ни оставиха в хотела, аз получих съобщение във фейсбук с покана за семейна вечеря. Страшно много се зарадвахме и тъкмо се чудех как да формулирам отговора, когато Вишал звънна и повтори написаното. Човекът нямаше търпение явно. Ние също!

    Ден 3:

    От този ден останахме сами с Цвети и тръгнахме

    да търсим един манастир в покрайнините на Катманду,

    където беше ходила нашата йога-учителка преди 2години на един месец мълчание. Оказа се, че това си е и една от най-големите забележителности в Непал и нямаше как да го изпуснем.

    Този път хванахме маршрутка за 25рупи, вместо 1000за такси и отново ни нагъчкаха, но успяхме да стигнем.

    Маршрутката преди да се напълни – Катманду, Непал

    Маршрутката преди да се напълни

    Бях открила

    манастира

    на навигацията на телефона и лесно го намерихме. От вътре излизаха някакви хора с бръснати глави и оранжеви чаршафи и нямаше съмнение – това е мястото. Влязохме вътре и започнахме да се разхождаме и снимаме. Реших да изпратя снимка на йога-учителката да я изненадам.

    Манастир – Катманду, Непал

    Аз не и бях казала дали наистина ще ходим и кога и реших, че много ще се зарадва като види снимката. Отговорът който получих от нея беше „Къде е това?“

    А такаа… оказа се, че сме сбъркали манастира! Дали не бяхме сбъркали и региона като цяло?

    За щастие се оказа, че нашето място се намира на още 20мин пеша от тук и не се наложи да търсим други рейсове.

    Манастирът се казва Копан

    и е будистки.

    Манастир Копан – Катманду, Непал

    В него също се разхождаха

    хора с бръснати глави и оранжеви чаршафи

    Имаше и много деца, които живеят там. Пихме първо по един хималайски чай, а после напазарувахме поръчаните подаръци.

    В Непал в магазините има тонове прах

    и каквото и да си купиш винаги после ръцете ти стават черни. Тук прахолякът беше много, много по-малко и можеше по-спокойно да напазаруваме, без да се притесняваме, че после ще имаме свръх-багаж от тежестта на прахта по покупките. Купихме основно чайове, книги и гривнички.

    След това седнахме и да обядваме. Цените бяха като за туристи в центъра, но поне се надявахме всичко да е една степен по-чисто. А и гледката беше много хубава. Копан се намираше на хълм, който гледа към цял Катманду. Все едно да се качиш на Витоша и да гледаш София.

    Манастир Копан – Катманду, Непал

    После

    разгледахме и парка наоколо,

    много приятно и поддържано местенце, идеално за почивка. Събухме обувките и чорапите и легнахме да поспим на тревата на слънце. По едно време минаха една група възрастни хора, пак с бръснати глави, но този път с винени чаршафи. Най-вероятно бяха някакви важни, защото с тях вървеше един фотограф и постоянно ги снимаше. А те просто се разхождаха бавно и често избухваха в смях като малки деца.

    След като хубаво се понапекохме, решихме че е време да си ходим. Все пак

    ни чакаше традиционна семейна вечеря

    и ние нямахме търпение. Върнахме се пак с маршрутката и се возихме с една жена, която беше с нас и на идване. Интересно съвпадение. Тя май ни се радваше много, защото ни се усмихна като я познахме. До нас в маршрутката седна един мъж на средна възраст, който очевидно ни разпозна, че не сме непалки и много искаше да си говори с нас. На английски. Не помня дали вече писах, че

    в Непал английският е много разпространен

    Човекът показа завидни познания за света като цяло. Говореше за политика, география, стандарти в държавите. Знаеше столиците на държавите, дори на България. Беше гледал по телевизията и по интернет и страшно много се интересуваше и помнеше. До този момент всеки който питахме, дали знае къде е България, отговаряше с Не. Но и Гърция не знаеха. Разбрахме, че трябва да им кажем Турция, и тогава вече се сещаха.

    Катманду, Непал

    Денят беше много горещ, ние бяхме ходили пеша доста, бяхме спали по поляните и се бяхме возили в маршрутка два пъти. Определено имахме нужда от душ, преди гостито. Точно този ден обаче сменяха тръбите на съседната улица и от чешмата в хотела течеше буквално кал, ама буквално.

    Катманду, Непал

    Мислехме, че в някакъв момент ще се оттече и оставихме мивката пусната, а водата ставаше все по-кафява и все по-тъмна. Явно трябваше да минем без баня.

    Катманду, Непал

    Сложихме си чисти дрехи, хванахме такси и отидохме на уреченото място. Само да вмъкна, че в таксито, върху таблото над жабката човекът си беше посадил истинска трева, а в тревата имаше мини фигурки на хинду божества. Със сигурност често поливаше тревата и я подстригваше, за да я поддържа.

    Катманду, Непал

    Вишал ни посрещна и ни заведе у тях. Беше много тъмно, както вече казах, уличното осветление не е от най-добрите. Прахолякът допълнително допринасяше да не се вижда къде ходиш.

    Видях само, че влизаме в нещо като кооперация, малък блок. Влизайки през входната порта трябваше доста да се наведа, не беше по-висока от 1,60м. Качихме се на втория етаж, на който имаше само една врата, а пред нея беше пълно с обувки. Там оставихме и нашите и влязохме в апартамента. Състоеше се от коридор и няколко врати. Успяхме да видим какво има само зад две от тях.

    Първата беше хола – много семпло обзаведен, с голямо легло, диван с два фотьойла, ниска маса за кафе и телевизор. Стените бяха боядисани в зелен цвят и на тях бяха окачени снимки на починали роднини. Имаше и един голям плакат на Шива.

    Там ни посрещнаха майката и бащата на Вишал. Отново не бяхме сигурни как трябва да се държим, в крайна сметка се здрависахме. После се появи и жената на брата на Вишал, която основно стоеше в кухнята да бди над яденето. Майката беше ниска и дребна жена, облечена с традиционно сари. Бащата беше солиден мъж с панталон, риза и блуза без ръкави. Вишал също беше с риза и панталон, даже и сако, което не свали през цялата вечер.

    Настаниха ни на дивана и ни сервираха топла вода в метални високи чаши – още една от традициите в Непал – в заведенията също често ни сервираха топла вода преди да донесат яденето. През повечето време говореше Вишал, той превеждаше защото само той знаеше английски. Бащата според мен също знаеше и ни разбираше, но не говореше.

    По едно време се появи и братът на Вишал, който също знаеше английски и се включи в разговорите. Пуснаха ни видео от сватбата на брата, от преди 2 години и ни разказаха различните обичаи. Беше страшно интересно. Сватбата се беше състояла в Раджастан, защото семейството е от там. Имали си 1 500гости, а сватбата е била няколко дни. Имаше кадри от всякакви ритуали и Вишал всичко ни обясняваше най-подробно и търпеливо. Казаха, че е трябвало сега и него да женят, но е починал чичо му и трябва да има една година траур. Сватбата е отложена за края на годината и ни казаха, че и ние сме поканени.

    Дойде време за вечеря и поискахме да си измием ръцете

    Заведоха ни в кухнята която на пръв поглед приличаше на кухните в България преди 20години – съвсем семпла, с белите шкафове. Мивката също изглеждаше нормално, но после видяхме, че водата се изтичаше в нещо като иззидано корито в страни. После не знам къде отиваше. После отвориха един шкаф, който светна отвътре както святкат хладилниците и ни показаха тяхното божество вътре. Имаше статуя, която всеки ден се къпе, преоблича, дрехите се перат, на божеството всеки ден му се дава храна и вода. А ако се наложи цялото семейство да замине някъде, молят някой съсед да го гледа до като ги няма. Дори и дрехи му плетат. Една от многото интересни изненади тази вечер.

    Следваше вечерята и ни попитаха как предпочитаме да ядем – на масата или като тях традиционно на земята. Ние естествено казахме, че сме техни гости и ще се съобразим с техните традиции и ще ядем както те ядат. Тогава последва още една изненада – сложиха ни на земята но само нас с Цвети и Вишал. Всички други се наредиха на дивана и ни правеха снимки и клипчета ухилени до уши. Попитахме защо само ние сме на земята, а те казаха, че ние сме гости, съответно богове и те трябва да се държат с нас като с богове. По традиция в семейството първо се хранят мъжете и то най-възрастните, след това жените. Но в случая първо сервираха на нас седящите на земята, защото сме богове и сме най-важните. Донесоха ни по една метална широка чиния с малки панички с манджа и тънки кръгли питки хляб, като тези за дюнери. Отделно имаше малко люто и малко кисело, техен вид туршия. Помислих си „леле, ще умра от глад“. После много съжалих за думите си…

    След като донесоха чиниите, Вишал и майка му взеха нашите купички с оранжева манджа и ни обясниха, че това е десерта. Направен е от моркови, мляко, стафиди и други неща, които се бъркат 4 – 5часа!!! Традицията повелява домакините да захранят гостите, като ни дадоха в устата по една лъжичка от този десерт.

    Това беше едно от най-вкусните неща в моя живот!

    До сега бленувах за индийската храна от ресторанта в Калкута, където ни заведе Вишал преди 4години, а сега вече ще бленувам и за десерта от моркови. Последва истинското ядене. Донесоха ни ориз в големите чинии и както предната вечер, трябваше да изсипем малките панички в ориза (без десерта) и да ги омешаме с пръсти. За помощ при подлютване имаше сервирана и паничка с кисело мляко. Отново храната беше уникално вкусна. Облизвахме си пръстите с кеф, без това да е неприлично.

    Изядохме си ориза и в този момент ни донесоха още. После донесоха още манджички и после още ориз и вече не знаехме как да ги помолим да спрат. Оказа се, че те не ядат студена храна и снахата нон-стоп стоеше в кухнята да поддържа топла храната, и за това ни носеха на малки порции, за да не изстива в чиниите.

    Вечеря – Катманду, Непал

    Тук сме преди да ни донесат ориза, за това чиниите изглеждат толкова празни

    И дойде моментът с най-голямата изненада за вечерта. Тъкмо вече се бяхме доста нахранили и се чудехме къде да поберем новата порция ориз, когато някой каза, че имало друг начин за ядене на питките хляб. Вместо да ги късаш с ръце, слагаш питката в чинията. И тогава някой хвърли една питка в чинията на Цвети, изсипа манджите и започна да размачква всичко с хляба, разкъсвайки го. Тогава дойде още някой, да помага и също почна да мачка в чинията на Цвети. Вишал също се включи и така от нищото, както си ядяхме спокойно, изведнъж чинията на Цвети гъмжеше от ръце, които се надпреварваха кой да и омеша яденето. Ръце, които до този момент бяха използвани и облизвани от собствениците им, а Цвети е страшно гнуслива. Толкова много се стъписах, че изобщо не помня чии бяха тези ръце. Само помня как се притесних и за части от секундата анализирах ситуацията и инстинктивно метнах една питка в моята чиния и започнах да се опитвам бързо да повторя упражнението, преди някой да е решил и на мен да помага. Отървах се на косъм. По-късно някой ми каза, че това било висша форма на уважение, а най-висшата форма е домакините да сдъвчат храната на гостите.

    Другата смешка беше когато аз се подлютих и ми потече носът.

    Незнайно защо нямах носна кърпичка в нито един от джобовете, а на върха на носа ми вече започваше да се оформя една капка. Помолих за салфетка или кърпичка и настана смут и хаос. Хората се извиниха, че те не ползват такива неща и им отне 10 минути докато измислят и намерят какво да ми дадат. Получих бял плат, като от чаршаф, защото беше много голям и сгънат поне 10 пъти. Стана ми адски неудобно, ръцете ми бяха целите изцапани с червено и мазно и сега щях да изцапам това огромно бяло парче плат. Поне спасих положението с течащия нос, че даже успях да си почистя и ръцете, за разлика от Цвети. Накрая дойде и любимият ми момент от вечерта – десерта! Цяла вечер чаках да спрат да носят тези оризи и манджи, че да мога да си хапна десерта. Поисках си допълнително и ми донесоха препълнена купичка и аз бях най-щастливият човек на земята. Храненето завърши с измиване на ръцете над чиниите, с водата от металните чаши. А, забравих, накрая имаше от моя най-любим хималайски чай, сервиран в картонени чаши за кафе.

    По време на вечерята говорихме за много неща, но най-вече за техните традиции, обичаи и религията. Разказаха ни как астрологията е неизменна част от живота им и че нищо не правят без консултация с астролог. Било то сватби, пътувания, стартиране на бизнес и т.н. Говорихме и за нашите планове и кой къде иска да ходи и какво да прави. Споменахме, че искаме да видим тигър на сафарито и те казаха, че ще ни стискат палци. Това много ме учуди и попитах, дали вярват в стискането на палци. Отговорът беше, че не, не вярват, но понеже знаят, че ние вярваме и за това така се изразяват. Тогава попитах какво на тях им носи късмет. Но те казаха, че не вярват в такива неща, защото на тях всичко им го дават боговете. Нямат нужда от стискане на палци и почукване на дърво и т.н. Но… все пак било много хубаво ако видиш починал човек… Помислих, че не съм чула правилно и помолих за повторение. Оказа се, че не съм се объркала. Попитах как така, къде се срещат случайно починали хора. Вишал каза, че като се върнем в Катманду последната вечер ще ни заведе да видим. Това било най-свещеното място и задължително трябвало да го посетим.

    Стана вече 10ч. и аз пак започнах да се притеснявам, как да им кажем, че трябва да си ходим. Хем знам, че е късно и за тях, хем не искам да изглежда, че все едно искаме да си ходим. Накрая срам не срам, казах, че е станало късно и се притеснявам за тях и тогава Вишал и брат му скочиха и казаха, че ще ни закарат с мотори до хотела.

    Първо естествено си направихме снимки и се сбогувахме със семейството. Благодарихме хиляда пъти за гостоприемството, за уникално вкусната храна и приятната вечер. След това се качихме на моторите и тръгнахме за хотела. Улиците бяха учудващо празни, явно по това време хората вече спят. Все пак спряхме на едно място за последната изненада. След обилно хранене местните ядели нещо, което така и не разбрахме какво е. Купиха го от едно улично магазинче. Беше нещо като зелено листо, в което беше увито нещо сладко, на външен вид приличаше на нашите сърми, но отгоре имаше захарни пръчици. Трябваше да се изяде на една хапка. Имаше едновременно кисел и сладък вкус, както и силен аромат на българска роза. Цвети направи грешката да отхапе и хич не и хареса, каза че това е било най-отвратителното нещо което е яла през живота си. И сега за да не обиди хората, трябваше да изяде и другата половина. На мен лично не ми беше гадно, не знам дали не са били различни.

    Вечеря – Катманду, Непал

    И така приключи нашата традиционна вечеря. Бяхме страшно доволни и с ужасно миризливи ръце. В хотела нямаше как да се измием, защото водата вече беше станала черна. Добре че имахме бутилирана вода, но не помогна. Пробвахме и с мокри кърпички, и с течен гел за дезинфекция.. не, тази миризма нямаше отмиване. Същото беше и предната вечер след яденето с пръсти. За щастие, миризмата изчезна в някакъв момент на следващия ден.

    Ден 4:

    За пореден път трябваше да станем в 4сутринта. Този път защото

    автобусът ни за град Саураха в националния парк Читван

    тръгваше в 5сутринта. Все още беше тъмно, но спирката беше на 10мин пеша от хотела ни. Наближихме мястото, но нямаше никакви рейсове. Видяхме едни хора, които започваха да подреждат сергия с минерална вода, чай и разни други неща. Попитахме ги къде е спирката и те казаха, че е точно тук пред тях.

    По едно време се появи един рейс, но на 20метра от нас и решихме, че не може да е нашия и продължихме да си чакаме. През това време хората успяха да подредят сергията и ни питаха непрекъснато дали не искаме нещо. Ние обаче се бяхме заредили с вода и бисквити и нямахме нужда от нищо. Тогава те ни казаха, че всъщност рейсът ни е отсреща, този дето беше на 20метра. Осъзнахме, че тези хора нарочно ни бяха излъгали, за да останем при тях и да си купим нещо от сергията след като я заредят. Билетчетата ни бяха с предварително определени места, които бяха доста назад. Така беше винаги с тези така наречени туристически рейсове. Понятието “луксозен” беше равно на рейсовете в България преди 30години, продънени и мръсни седалки и смрад. За климатик бяха сложили вентилатори през 2 – 3реда. Но пък ни раздадоха безплатна минерална вода.

    Пътуването беше кошмарно

    Разстоянието до Саураха е 170километра, а отне 6часа. Проблемът е, че пътищата са по една лента в посока и с огромни дупки. Големи участъци изобщо нямат асфалт, черен път и не може да се вдигне висока скорост. По пътя почти няма коли. Всичко са камиони и рейсове. Допълнително на това има големи завои, с огромни пропасти до пътя, често дори има пропадания, видяхме на два пъти паднали в пропастта рейс и кола, не знам дали пътниците бяха оцелели. Разбрахме, че това често се случва. Понякога има и свлачища, което блокира пътя с часове.

    Вишал ни разказа как един път е стоял 28часа блокиран на пътя без вода и храна. Човек би си казал, че поне може да спи през това време, но това е почти невъзможно. През целия път рейсът ни подмяташе толкова силно, че на моменти дори се отлепвахме от седалките си. Поне имахме често почивки, горе-долу на 2часа рейсовете спират за по 15 – 20мин. Има и една по-дълга почивка от поне 30мин. Спирките са винаги на места където има много тоалетни и сергии с хапване, за тези които не ги е страх да ядат от улицата.

    Саураха, Непал

    Стигнахме в

    Саураха

    по обяд, рейсът паркира на един пуст паркинг, около който нямаше никакви сгради, освен едно кафене. Градчето е един от входовете за националния парк с име Читван, където има слонове, носорози, тигри, мечки, птици, алигатори и много други. Това е основна туристическа отбивка, където хората ходят на сафари за да видят животни.

    В момента в който слязохме от рейса, ни наобиколиха местни да ни предлагат таксита и хотели. Имайки опит от други подобни държави отклонихме всички оферти и седнахме на кафето да помислим какво да правим. Поръчахме си по един чай и отворихме интернет да търсим информация за сафаритата и хотелите. Резервирахме един хотел за 10$, а за сафарито открихме, че може да го направим по най-различни начини. Можеше с джип, можеше пеша, можеше със слон…

    Междувременно семейството писа, че най-накрая са стигнали и те с техния рейс. Бяха пътували 21часа, бяха пукали гума, в рейса им бяха пускали още пътници да спят по пътеката на рейса… Толкова е било неприятно пътуването, че на връщане бяха решили да си хванат самолет.

    Решихме да ходим пеша до хотела ни, защото според навигацията той се намираше на километър и половина от нас. Обаче един много настоятелен местен, предлагаше да ни закара той за 10цента, ако се съгласим да ни покаже неговия хотел първо. Ако не го харесаме, щял да ни закара до този който ние си бяхме резервирали. Решихме да се възползваме от офертата.

    Хотелчето беше доста прилично, представляваше няколко бунгала с тераски, шезлонги, много зеленина и дървета и беседки. Цената беше 5$с включена закуска. Уж имало и топла вода. Не се чудихме много и останахме там. Хвърлихме раниците и излязохме да се разхождаме.

    Първото което направихме, беше да си резервираме сафари за следващия ден. Преценихме, че най-добре да вземем пешеходно, за цял ден, за да имаме по-голям шанс да видим животни, понеже джиповете вдигат шум и ги плашат. След това тръгнахме да се разхождаме по улиците. Видяхме на едно място, че дават колелета под наем за 3$на ден и си взехме по едно. Оказа се много добра идея.

    Саураха, Ratnanagar 44200, Непал

    Градчето беше много малко, имаше една основна улица с много магазинчета, хотелчета и заведения. В един момент чухме музика и се озовахме на края на една километрично дълга опашка от дефиле с много музика и танци. В града точно в този момент започваше фестивал на храната, който включваше участие на стотици хора, участници в различни групи, които ходейки към фестивала в опашка, демонстрираха традиционни носии и танци. А ние понеже бяхме на колелета, можехме да се придвижим много по-бързо напред в колоната и да видим най-различни такива групи.

    Саураха, Непал

    Колоната беше дълга няколко километра, а накрая влизаше в нещо като стадион – огромна поляна, оградена от всички страни с един вход. Над поляната се вееха стотици шарени молитвени знаменца, събиращи се всички на едно по средата.

    Саураха, Непал

    А там бяха строени десетина слона, целите изрисувани с цветни бои.

    Саураха, Непал

    В единия край на поляната имаше сцена където нещо се случваше, а по всички стени на огражденията имаше всякакви видове непалска храна. Пред всяка сергия си имаше маси и столове. Някои даже имаха и сервитьори.

    Саураха, Непал

    На поляната кипеше живот, влезлите групи си сформираха кръгчета и всеки си правеше неговия танц, атмосферата беше уникална. Отново нещо истинско и автентично, красиво и интересно.

    Успяхме на бързо да хапнем на фестивала – Саураха, Непал

    Успяхме на бързо да хапнем на фестивала

    Много ни се оставаше да погледаме, но трябваше да се връщаме в хотела, защото имахме подарък –

    разходка в близката джунгла

    за час и половина. С голямо нежелание тръгнахме на обратно, но с изненада открихме, че слоновете също са си тръгнали. В крайна сметка през цялото време по пътя наред с колите, карахме успоредно и със слоновете, което беше уникално изживяване.

    Туристи на слонско сафари – Саураха, Непал

    Разходката в джунглата започна с посещение на

    военните слонове

    Присъствахме и на обучение, на което видяхме как слон изпълнява команди като куче. Останалите слончета бяха оковани във вериги и ми се скъса сърцето да ги гледам как ги хващат с хоботче и се опитваха да ги отскубнат.

    Туристи на слонско сафари – Саураха, Непал

    Туристи на слонско сафари

    След това в джунглата успяхме да видим много сърни, крокодили и алигатори и това беше, нищо кой-знае-какво.

    Алигатори и крокодили на брега на реката – Саураха, Непал

    Алигатори и крокодили на брега на реката

    Прибрахме се и чудейки се какво да ядем за вечеря, се сетихме, че може да отидем да ядем на фестивала. Нали беше

    фестивал на храната

    От хотела ни видяха, че се приготвяме да излизаме и ни предупредиха много да внимаваме, защото от парка излизат носорози и преди месец даже е имало инцидент. Цвети грам не повярва и беше убедена, че само ни плашат с глупости. На следващия ден разбрахме, че за 20минути се бяхме разминали с един носорог на нашата улица на 100м от хотела ни. Добре че не го бяхме видели, че щяхме бая да се уплашим.

    Носорог – Саураха, Непал

    Носорог, с който се бяхме разминали за малко. Тази снимка я беше направил нашия гид, който щеше да ни развежда из джунглата на следващия ден

    На фестивала очаквахме да има много народ и танци, но ние уцелихме само една певица. Избрахме си едно местенце за хапване на ориз с манджички. Типично по български взехме само една порция и двете ядохме от нея. Както казах по-рано тук може да си досипваш колкото искаш и няколко пъти ни питаха дали искаме още. Но ние и това не успяхме да изядем. След това си взехме от друга сергия храна за следващия ден за сафарито. Аз си взех някакви панирани варени яйца и панирани варени картови и пилешко месо.

    В Непал нямат пластмасови чинии, вместо тях имат чинии и купички от палмови листа, което беше много хитро, защото не се замърсява природата.

    Фестивал – Саураха, Непал

    Прибрахме се в хотела и се опитахме да пуснем топлата вода. Тя обаче така и не тръгна. Изкъпахме се със студена. След това Цвети тръгна да пере и явно врътна някакво кранче, защото в този момент потече топлата вода. Оказа се, че нещо не сме знаели как да я пуснем и двете се бяхме прецакали. Другото интересно беше, че си имахме жаба и гекони в банята.

    Жаба – Саураха, Непал

    Цвети умираше от страх и си пусна мрежата над леглото от страх да не и влезе някое животно да я лази до като спи. Аз обаче не вярвах, че някой ще има такъв интерес и не си пуснах мрежата.

    Балдахин – Саураха, Непал

    През нощта обаче, към 3, се събудих от някакво страшно тропане. Имах чувството, че е прилеп, който лети безразборно из цялата стая. Шумът приличаше на тропане на копита, но толкова бързо, все едно някой пише скоростно на компютърна клавиатура. Надигнах се, но за съжаление или не, нищо не видях и не успях да разбера какво беше това чудо. Не посмях да събудя Цвети, че да не се панира още повече. На другия ден ни казаха, че това било диво прасе от парка дошло. Само не разбрах как точно се беше качило на покрива и защо тичаше по него.

    Ден 5:

    Отново ранно ставане.

    Сафарито ни започваше в 7 сутринта,

    а имахме и закуска. Двамата ни гида ни взеха от хотела. Първо минахме нещо като вход на парка, където ни записаха имената и в колко сме влезли. След това прекосихме една река с лодка от издълбано дърво и най-накрая започнахме нашето пешеходно сафари.

    Лодките с които се прекосява реката преди старта на сафарито – Саураха, Непал

    Лодките с които се прекосява реката преди старта на сафарито

    Бяхме леко притеснени, защото и двете бяхме ходили на сафарита в други страни и знаехме, че никъде няма такова чудо като пешеходно сафари. Винаги са с джипове и никога не разрешават по никакъв повод да слизаш от тях. А тук ние сега щяхме да се мотаме цял ден на крак.

    Влязохме в така наречената джунгла и единия гид ни направи инструктаж. Първо обясни за тигрите –

    ако видим тигър не трябва да бягаме,

    защото той много обича да гледа жертвата си в гръб. Трябвало да стоим мирно и да го гледаме в очите.

    Ако ни хване мечка, трябвало да я бием по муцунката,

    защото те много мразели да ги пипаш по муцуната.

    Ако ни подгони носорог, трябвало да бягаме на зиг-заг,

    защото тези животни са много по-бързи от нас, но много по-бавно маневрени и докато сменя посоката, можем да спечелим време.

    Ако видим слон… тук човекът замълча

    за секунда и после продължи:

    “Не искам да виждаме слон. Няма какво да направим.

    Той е много по-бърз от нас и не можем да избягаме. Ако се покачим на дърво, той ще го счупи и ще ни убие. Единствено може да си хвърлите раницата, той ще помисли, че това е паднал човек и ще се опита да я убие, а вие през това време може да спечелите малко време”.

    Всичко това звучеше доста плашещо и притеснението ни започна да нараства. Накрая стигна своя връх, когато разбрахме, че

    гидовете ни нямат оръжие. Нямат дори нож.

    Имаха само по една пръчка… И сега ние какво, платили сме си да гледаме животни, обаче ако ги видим, най-вероятно ще умрем… Тези непалци имаха много различна представа за опазването на живота, за която ще дам още примери по-натам.

    След инструктажа най-накрая

    започнахме разходката

    Буквално 5минути по-късно попаднахме на мечка! Черна мечка, която за огромен късмет спеше, навита на кравайче. Цвети се паникьоса, започнахме да се оглеждаме за удобни за катерене дървета, а за наш ужас гидовете мятаха камъни с цел да размърдат животното. То обаче нямаше желание да се събужда, а ние тръгнахме да се отдалечаваме заднешком и внимавайки да не настъпим някоя клечка и да събудим животното като по филмите.

    Спящата мечка! Това черното петно по средата на снимката, до дървото – Саураха, Непал

    Спящата мечка! Това черното петно по средата на снимката, до дървото

    След още 15минути излязохме на един черен път, изключително прашен, който беше осеян със следи от тигри, мечки и носорози. И то пресни пресни. Цяла нощ тук бяха щъкали какви ли не животни.

    Пресни следи от тигър – Саураха, Непал

    Пресни следи от тигър

    И пак се притеснихме – щом за първите 20минути видяхме мечка и толкова много следи от животни, какво ли ни чакаше в следващите 10часа. Опасенията ни се оказаха напразни. Последва един изключително скучен ден, в който цял ден ходихме, поне опознахме местната растителност, дървета и птици.

    Сафари– Саураха, Непал

    Е, видяхме няколко пъти маймуни, елени и едно диво прасе, колкото да не се чувстваме съвсем прецакани.

    Сафари– Саураха, Непал

    Не можехме да избягаме от прахоляка дори в джунглата. Очевидно почвата в този район на света е причината, а не както си мислех първоначално, че е от многото коли и камиони

    Пресичане на река, Сафари– Саураха, Непал

    Пресичане на река

    Ходихме до няколко водоема където обикновено ходят носорозите да пият вода, но този ден ги нямаше никакви. Само огромните следи в калта показваха, че все пак идват наистина от време на време.

    Следа от носорог, идвал да пие вода – Саураха, Непал

    Следа от носорог, идвал да пие вода

    Някъде към края на нашата разходка имахме един по-драматичен момент. Ходехме по една пътека, а около нас нещо като висока трева, около 2метра висока, когато гидовете дадоха сигнал да спрем и да не вдигаме шум. Казаха, че има нещо в тревата и че най-вероятно е тигър. Отдалечихме се много внимателно и тогава единия хвърли голям камък в тревата! От тревата се чу страшен шум от някакво много голямо животно, което определено се стресна. Аз вече си представях, как на пътя изкача един огромен сърдит тигър и ни напада и започва да ни разкъсва. От тревата обаче изхвърча един огромен паун и излетя на някъде. Хем си отдъхнах, хем се разочаровах, че не беше тигър.

    Сафари – Саураха, Непал

    Накрая на обиколката все пак успяхме да видим един носорог, който си пасеше. Той също ни видя, но май не беше много заинтересован. И това беше.

    Сафари – Саураха, Непал

    Върнахме се разочаровани в хотела. Решихме че щом не видяхме големи животни в джунглата, ще търсим

    носорога, който излиза тук по улиците

    Започнахме да обикаляме заведенията и да питаме дали са виждали един носорог. Всички казваха „О, да, той всеки ден минава от тук в 20:17“.Животното се оказа, че си има и график даже и маршрут. Всички хора имаха снимки на носорога и ни показваха как се разхожда по улицата. Ние обаче за малко го бяхме изпуснали и не успяхме да ги видим. Прибрахме се разочаровани в хотела. Поне снощното животно се завърна да тропа пак на покрива и този път и Цвети успя да го чуе.

    Срещахме много интересни къщи, не само тук, а и в другите градове, които посетихме – Саураха, Непал

    Срещахме много интересни къщи, не само тук, а и в другите градове, които посетихме

    Междувременно през деня бяхме получили съобщение от семейството, че се отказват от трекинга, много тежко им понася и отиват към Покхара на следващия ден. Цвети също щеше да пътува на там за да започне с нейния трекинг, а аз мислех да хвана към родното място на Буда. Обаче след като разбрах, че семейството се отказват да обикалят планините, реших да ходя при тях и заедно да мислим какво друго да правим и аз да не съм сама през тези дни. Затова с Цвети помолихме да ни запазят места в рейса на следващия ден за Покхара. Рейсовете в тази страна винаги тръгват рано сутрин, за да избегнат част от трафика и да стигнат дестинацията по светло.

    Очаквайте продължението

    Автор: Диана Чавдарова

    Снимки: авторът

    Изгодни нощувки в Катманду:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Непал – на картата:

    Непал

    Нощувки из цял Непал:



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: Първа среща с HTC U12+
    HTC U12+ е най-добрият смартфон на компанията за 2018 г. Това е премиум флагманът, с който тайванците ще конкурират пряко…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HTC U12+ получи 103 точки в камератеста на DxOMark
    Току-що обявеният флагман HTC U12+ вече има ревю в сайта за оценки на камерите DxOMark, който му е дал 103…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    Все пак публично изслушване имаше, имаше и стрийминг на сайта на Европейския парламент.

    Цялата информация –  от сайта на CSPAN,а европейски поглед – от лайв блогинга на The Guardian 

    Ги Верхофстат каза, че познава Зукърбърг от романа на Дейв Егерс Кръгът,  но това не направи впечатление на госта.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    AzCheta-Logo-New-Wide

    Аз четае голямо явление за България. Аз чета е проект, който направи четенето модерно и превърна темата в доста актуална онлайн. Това стана с много усилия на много хора в последните няколко години. За историята на този проект разказва създателят й Алекс Кръстев.

    Това е интервю с Александър Кръстев, направено от Евдокия Яцута, студент магистърска степен, НБУ.

    Какво Ви мотивира да започнете проекта „Аз чета“ http://azcheta.com/ ?
    През 2006 година, когато започвах личния си блог, говоренето за книги реално липсваше, не само онлайн, но и офлайн. След като се оказа, че 3-4 поредни материала в него са посветни на неща, които съм прочел наскоро, реших да ги обособя в отделен блог за книги. Ако сега книжните блогове са мода, то преди 12 години бяха нужда.

    Пред какви трудности се изправихте?
    Книгоиздаването у нас е консервативен сектор и когато средната възраст на екипа е 21 години, трудно те приемат насериозно. Успяхме обаче да преборим всички предразсъдъци и 12 години след началото сме един от най-разпознаваемите брандове и предпочитан партньор за повечето български издателства. О, и средната възраст продължава да е някъде около 25 🙂

    Кои бяха ключовете моменти при развиването на проекта?
    От самото начало имах ясни идеи как да развиваме „Аз чета“ – с постоянно разширяване на общността от пишещи. Бях сам не повече от 2 седмици, след това започнаха да се включват приятели, а после и непознати, които… бързо се превръщаха в приятели. През 2008 година започнахме да публикуваме новини, а малко по-късно преминахме от блог към пълноценен сайт.
    Мисля, че 2017 г. беше ключова за нас – спечелихме националната награда за литература „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издание“, започнахме кампанията „Писател назаем“ и създадохме нишовата дигитална агенция BookMark с услуги за издателства.

    Представяхте ли си до къде ще стигнете в началото?
    Определено не. Но винаги сме се стремели да ставаме по-големи и с по-голям обхват към читатели, на които да разказваме за хубави книги.

    Знаехте ли с какво се захващате?
    Мисля, че в зората на блоговете никой не си е представял какво ще последва.

    Следвахте ли определен план за развитие?
    План по-скоро правим година за година, анализирайки предишните периоди. И винаги се стремим да надминаваме очакванията.

    Пред какви предизвикателства се изправяте днес?
    Днес основният казус е как от любителски този проект да стане напълно професионален. Това означава промяна на работните навици за част от екипа, но и засилване на доверието на издатели, за които книжният маркетинг например и слабо позната зона.

    Какви са бъдещите Ви цели?
    Вече обособихме няколко свързани бизнеса около „Аз чета“ – дигиталната агенция BookMark, която предлага маркетингови услуги за издатели, както и редакторски услуги. Много е вероятно скоро да задействаме и друга посока, която стои „на трупчета“ от няколко години – създаване на съдържание на английски език.

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Screenshot: Аегония – Ща да ида, майчинко. Live @ JetRock club

    За да гледате клипа в ютуб, цъкнете върху червения линк под снимката горе (отваря се в нов прозорец).

    Ще ми се да ви представя „Аегония“ преди всички да заговорят за тях. Имат авторсканародна песен, а от скоро и професионално заснет видеоклип. Ще го гледате сигурно по телевизиите скоро. Това горе е клубно изпълнение. Не ги познавам, просто ми уплътниха душата със саунд:

    С барабани, с гайда и с eлектрически китари. С неподражаемия си женски вокал. С това, че се осмелиха да обогатят фолклора. Колко често някой пее новародопска песен? Която си е написал сам?

    Направили са го с майсторски и с вещина, направили са го с любов. От всичко личи уважението към традициите и дълбочинното потапяне в родопския фолкор. Аз лично отроних сълза.

    Вярно, че с възрастта ставам по-лигав и по-сантиментален, ама все пак? Не е ли точно това целта на изкуството? Да разплаква от кеф?

    Тихомир Димитров 

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy J6 ще се продава в България от юни
    Представеният преди няколко дни Samsung Galaxy J6 скоро ще се появи на българския пазар, обявиха от компанията. Устройството ще бъде…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Димитър Лъжов

    Българският дух, Възраждането, началото на светското образование по българските земи. Колко много са успели да постигнат хората дори преди да има държава!
    Из спомените на Христо Г. Данов за тригодишното му учителствуване в Перущица (1850-1853):

    “Всичко това ставаше през края на месец октомври.
    В това време железата пристигнаха от Пловдив, та наковах полукръзите околовръст по стените и чиновете наредих по средата на училището. Най-сетне и взаимоучителните таблици натурях в техните кръжила /черчевета/ и наокачих ги по местата им. Щом се натъкми всичко това, аз повиках попо, та, в присъствие на първенците и др. накои, да освети чрез водосвет училището и да призове Св. Дух, който да просвещава и вразумява учащите се… В същия ден начнахме обучението изпърве с пясочници, защото всичките ученици бяха новаци, та трябваше да начнат науката си от самото начало – да пишат буквите с пръст на пясъка и после да ги четат на първа таблица в полукръга.”







    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Понякога имам усещането, че Рон Хауърд (в когото бях влюбена като дете в края на 80-те, благодарение на участието му в Happy Days) си играе с публиката на предизвикателство тип: познайте в коя категория ще попадне следващият ми филм – абсолютно гениален (A Beautiful Mind) или олигофренски-забавен (How the Grinch Stole Christmas)?  Solo е забавен и развлекателен, без претенции за гениалност, с изключителни (за кой ли път!) ефекти и подходящ както за фенове на Star Wars сагата, така и за любители на галактически приключения и екшън филми, принципно. С много чувство за хумор (това според мен е типичен Disney почерк) и умерена доза назидание и поука (пак типично за филмите на Disney) – чудесен за деца!

    Изобщо откакто Disney придобиха Lucasfilm и се захванаха с разширено производство на нови заглавия към космическата епопея Star Wars, не тръгвам към салона с вълнение и трепет кой ще поеме надмощието на вселената (вълнение, останало ми от детските години, когато Star Wars си беше чиста проба екранен епос), а по-скоро тръгвам с нагласата за забавление и разтоварване.

    Solo: A Star Wars Story е предисторията на Хан Соло – всъщност един от малкото герои в Междузвездни войни, който не е обвит в тайнство, мистерия и съдбата му не е задължително нужно да бъде разплитана в детайли. Хан е може би един от най-непротиворечивите герои в галактиката: комарджия и шегаджия, солов играч докато не се привърже емоционално, както сам се определя „капитан на Хилядолетния сокол“, малко you get what you see положение. Няма излишна драма и сложно родословие, мистични сили и необясними заложби. За това естествения въпрос, който си задавах беше: Защо, по дяволите, е нужен филм ТОЧНО за Хан Соло?

    Ами защото филмът е забавен, а с висококачествено технологично изпълнение + чудесна актьорска игра предоставя още една възможност да надзърнем в приказното „A long time ago in a galaxy far, far away….“. В ерата на CGI, чудесата, които могат да се сътворят на зелен екран и невероятните ефекти сякаш все по-често обръщам внимание на каста, играта, костюмите, сценографията и дори на най-дребните детайли, които присъстват долно в Solo.

    Емилия Кларк е великолепна и е родена да играе роли на кралица, императрица, командир и изобщо – шеф.

    Уди Харелсън няма нужда от каквито и да е определения, квалификации и похвали – този човек (поне според мен) може да изиграе ролята на бандита толкова финишки, че да се влюбиш за винаги в него (Natural Born Killers).

    Алдън Ерънрайк в ролята на Хан Соло, възприех най-трудно, защото Харисън Форд е оставил трайна следа в съзнанието ми, (освен това по някакъв начин ми е все още много тийн, вероятно заради ролите му в Hail, Caesar! и Beautiful Creatures, макар че още не съм гледала Rules Don’t Apply и The Yellow Birds – ако бях, вероятно щях да го виждам като по-пораснал актьор).

    Доналд Глоувър – също така познат и като Childish Gambino прави един много фин, чаровен, елегантен и изобщо шармантен Ландо Калрисиан.

    Всъщност Ландо на Доналд Глоувър толкова много ми хареса, че бих гледала един филм посветен специално на него. Както впрочем и един за героинята на Емилия Кларк – Кира (Qi’ra) – няма да спойлвам, но има сериозен PLOT TWIST, който определено предоставя поле за допълнително развитие на сагата.

    Накратко: Solo: A Star Wars Story е още един филм от антологията на Междузвездни войни, но за разлика от Rogue One: A Star Wars Story не ни дава отговори на някакви големи и важни въпроси. За това пък предлага чистокръвно забавление докато чакаме епизод IX, който очаквано трябва да се появи около Коледа през 2019.

    Освен това може да бъде и начало на ново разклонение в Star Wars сагата: Звездните приключения на Хан и Чуи – защото освен въвеждане в образа на Хан Соло имаме и представяне на Чубака и как и защо е толкова верен спътник и привързан към самия Хан.

    Ако сте фен на sci-fi филми, космически екшън с яки ефекти, принципно харесвате света на Star Wars ще харесате и Solo. Ако имате свръх-очаквания за епохални разкрития от сюжетната линия – оставете ги вкъщи и отидете да се забавлявате във възможно най-chill настроение.

    За нас, семейно, всяка премиера на филм от сагата Star Wars е повод за мини-cosplay, като обичайно всички сме с тематични тениски, Ади си носи „светлинния“ меч – изобщо забавляваме се и гледаме на това събитие като повод за семейно развлечение.

    Във филма има нещо, което ми напомня за старите добри уестърни с умерен драматична елемент и финал от типа: доброто побеждава, поне временно.

    Pix: Solo: A Star Wars Story – imdb 

    Лиценз: Всички права запазени