Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    BlackBerry пусна преждевременна информация за новия си флагман, очакваме го като DTEK60
    Феновете вече знаят, че до края на годината би трябвало BlackBerry да представи нов флагман с кодово име Argon, за…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Боби Димитров

    Наскоро попаднах на този материал:

    Adlerian Child Guidance Principles. From „The ABC’s of Guiding the Child,“ by Rudolf Dreikurs and Margaret Goldman.

    Хареса ми и исках да го споделя с познати, но не всички четат добре английски. Потърсих го на български, но не го намерих. Затова и реших да го преведа набързо. Няма претенция за научен изказ, пунктоалност и изчерпателност.

    За Алфред Адлер можете да намерите достатъчно в Интернет, за всичко описано по-долу като принципи – също, при желание за задълбочаване.


    Взаимното уважение, базирано на допускането за равенство, е неотменно човешко право. Родители, които уважават детето – като в същото време успяват да спечелят неговото уважение към тях самите – учат детето да уважава себе си и останалите.

    Окуражаванетопредполага вяра и в детето и уважение към неговата същност. Децата не се държат добре обикновено когато се усещат обезкуражени и мислят, че не могат да успеят по добър начин.

    Усещането за „сигурност“е силно субективно и не задължително отнесено към реалната ситуация. Истинската сигурност не може да дойде отвън – единственият възможен начин за нейното постигане е чрез опит и увереността, че можеш да се справиш с трудностите.

    Награда и наказание – отживелици.Детето скоро приема наградата за свое право и почва да настоява за награда за всяко нещо. Приема наказанието като свое право да наказва другите, а детското отмъщение обикновено е по-ефективно от наложеното от родителя наказание. Децата често отмъщават като не се хранят, бият се, зарязват ученето или се държат по начините, които ще смутят родителите максимално.

    Естествени и логически последствия– техники, които позволяват на детето да изпита реалните последствия от поведението си. (Повече по темата, с примери от училищната среда, или потърсете в Гугъл.)

    Естествените последствияса директния резултат от поведението и са обикновено много ефективни. („Ако скочиш в локвата, ще си намокриш краката.“)

    Логическите последствиябиват заложени от родителите и трябва да бъдат директни и логични, а не случайно измислени. Могат да се прилагат само когато не става въпрос за надмощие, иначе бързо деградират до обикновено наказателно отмъщение. (Грешно: „Ако не слушаш, ще те вземе дядо Торбалан!“. Правилно: „Храната е за ядене. Ако я хвърляш по земята, значи не си гладен и  ще те сваля от столчето.“)

    Действията са по-ефективни от приказките в конфликтни ситуации.Караниците предоставят възможност за спор, в който детето може да победи родителите. Ако родителите останат спокойни и търпеливи, могат, със своите действия, да постигнат положителни резултати.

    Оттеглянето е ефективно противодействие.Ако детето ви настоява за неоправдано внимание или се опитва да ви въвлече в борба за надмощие, оттеглянето (дори да е просто излизане от стаята) е много ефективна стратегия. Често се получават прекрасни резултати, ако успееш да не направиш нищо.

    Оттегляне от провокацията, но не от детето.Не говорете в конфликтни моменти. Обръщайте специално внимание на децата, когато се държат добре, но не и когато изискват внимание с притеснително поведение. Колкото по-малко внимание получава едно дете докато се държи лошо, от толкова повече ще има нужда, когато се държи добре. Може да ви се струва, че гнева ви помага да свалите собственото си напрежение, но не научава детето на това, което си мислите, че трябва да разбере.

    Не се намесвайте в детските спорове.Като позволявате на децата да разрешават сами своите конфликти им помагате да се научат да се разбират по-добре с другите хора. Често споровете между децата започват само за да се принуди родителя да се намеси. Ако разделите децата или се включите като арбитър, просто им показвате, че се поддавате на тяхната провокация, с което ги стимулирате да се карат повече в бъдеще.

    Караниците изискват сътрудничество.Обикновено смятаме, че съдействието е черта на позитивно взаимодействие. Но когато децата се карат, всички „съдействат“ за караницата. Често по-малкото дете започва кавга, за да провокира родителите да накажат по-голямото. Истината е, че и двете деца участват и са еднакво отговорни за създалата се ситуация.

    Отделете нужното време да научите детето на важните уменияи навици. Не се опитвайте да го правите в конфликтен момент (напр. да го научите да си мие ръцете точно когато сте ядосани, че се е изцапало от глава до пети)или пред други хора. На родител, който „няма време“ за такова обучаване, ще му се наложи да отдели много повече време за поправяне на грешките на ненаученото дете.

    Ако детето може само да свърши нещо, никога го правете вместо него.Дете, което зависи от вас, е дете, което ще изисква от вас. Децата стават безотговорни само когато родителите не им дават възможност да поемат отговорност.

    Прекалената грижа спира детето.Родителите често смятат, че дават от себе си и помагат на детето, когато правят неща вместо него. Всъщност, така просто отнемат възможността на детето да се учи и развива само. Възрастните имат силни неосъзнати предразсъдъци към децата – смятат, че децата са неспособни на отговорни действия. Когато родителите започнат да имат вяра, че децата им могат да се държат отговорно и в същото време им дават възможност да опитат, децата поемат своите отговорности.

    Прекалено отговорните родители често отглеждат безотговорни деца.Когато поемат отговорността на децата като правят нещо вместо тях или им напомнят непрекъснато, родителите поощряват децата да бъдат безотговорни. Родителите трябва да се научат „да си гледат работата“ и да оставят децата да се учат от логическите последствия от поведението си.

    Правете ясна разлика между положително и отрицателно внимание, ако искате да влияете на поведението на децата. Безразличието е непоносимо за децата. Когато детето не може да получи достатъчно положително внимание, започва да прави неща, чрез които да получи поне негативно внимание. Получаването на негативно внимание за едно дете е просто доказателство, че е успяло да постигне целта си.

    Разберете целта на детето. Всяко действие на детето има своята цел.Основната цел винаги е да намери своето място в групата и да има значимост в нея. Добре приспособимото дете намира своя начин да бъде прието в социалната си среда чрез действие съобразно изискванията на групата и чрез своя полезен принос към нея. Дете с лошо поведение също се опитва да се почувства важно в своя свят, макар и чрез своите сбъркани методи. Например, на някои деца не се позволява да се обличат сами („хайде, че бързаме много“) и не се поверяват къщни задачи („много си малък да слагаш масата“). Такова дете може да има усещането, че не е важен и полезен член на семейството, който с положителните си действия допринася нещо. За него  единственият начин да се почувства важно е като предизвиква вниманието (чрез гнева и раздразнението) на родителите си.

    Четирите цели на лошото поведение.Детето обикновено не осъзнава своята скрита цел. Поведението му, макар да изглежда нелогично на другите, е последователно спрямо неговата собствена интерпретация на мястото му в семейната група.

    • Искам внимание!Детето настоява за внимание и обслужване. Как реагират родителите – с раздразнение и опити да го успокоят и прилъжат с нещо. „Спри да крещиш и ще получиш награда!“
    • Аз съм шефа!Детето иска да командва. Как реагират родителите – поддават се на провокацията и започва караница за надмощие. „Няма да ти мине номера!“
    • Отмъщение!Детето иска да ни нарани. Как реагират родителите – като бъдат наистина дълбоко наранени от поведението. „Ще ти го върна!“
    • Няма, не искам, не мога!Детето иска да бъде оставено на мира, без да му бъдат поставяни задачи. Как реагират родителите – с отчаяние и безпомощност. „Какво да те правя, просто не знам!“

    Ако първата ви реакция е подобна на описаните четири, може да сте доста сигурни, че сте открили каква е крайната цел на лошото поведение.

    Дете, което иска да бъде властно, най-вероятно има властен родител.Човек, обаче, не може да се кара, ако е сам. Когато родителят се научи да не прави нищо (например да се оттегли в другата стая) когато започне борба за надмощие, ще може да обезврежда властта на детето и да започне да изгражда по-здрави взаимоотношения с него. Употребата на сила (власт) учи децата, че само силните получават това, което искат.

    Навиците отпадат, когато изгубят смисъла и ползите си.Децата имат склонност да развиват „лоши“ навици, когато извличат полза от отрицателното внимание.

    Не обръщайте толкова внимание на грешките.Да грешиш е човешко. Трябва да имаме смелостта да бъдем несъвършени. Детето също е несъвършено – не му се карайте много и не се притеснявайте от грешките му. Не използвайте негативното (грешките) като основа за възпитание.

    Семейният съветдава възможност на всеки член от семейството да се изрази свободно по всички въпроси, които го вълнуват, без значение дали са за добро или лошо. Акцентът трябва да бъде „Какво можем да направим по въпроса заедно?“ Правете редовни срещи, всяка седмица по едно и също време. Сменяйте „председателя“ на съвета. Водете записки за всички решения. Нека всеки член на семейството има равен глас. Изисквайте консенсус, а не мажоритарен глас за всяко решение.

    Забавлявайте се заедно.По този начин ще развиете взаимоотношенията си на базата на радост, взаимно уважение и доверие, любов и привързаност, усещане за принадлежност. Когато общувате, не си губете времето в натякване, хокане, поучаване, наказване. Използвайте разговорите като възможност за изграждане на приятелски взаимоотношения. Говорете с детето със същото уважение и внимание, с което бихте удостоили близък приятел.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Днос СапОчваПо роаНнО ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на ВаНонтин иС ĐžĐşŃƒĐżĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń‚Đľ торитОрии на ЕврОпа – СапОчнахПо с однО въводонио в тоПата, Đ° днос сПо в Ховорон (Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸) Кипър.

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    Х ФОрд От Кипър дО БаронцОвО ПОро, 2016

    втОра част

    ОстрОв Кипър и ХоворнОкипърска Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°

    â€žĐ˜ĐźĐ° саПО один Пиг ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ПинаНОтО и йъдощотО – иПоннО тОК со нарича ĐśĐ¸Đ˛ĐžŃ‚â€œ

    От къдо дОКдо Đ¸Đ´ĐľŃŃ‚Đ° Са гОрнОтО ПОтО на Đ˝Đ°ŃŃ‚ĐžŃŃ‰Đ¸Ń пътопис? ТОва ПОМо Đ´Đ° со Đ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ¸ в първата част:

    ĐĄ ФОрд От Кипър Đ´Đž БаронцОвО ПОро, 2016 (1): УвОд – роСюПо и Западна Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń

    ОстрОв Кипър

     

    ĐĐ°Ń€Đ¸Ń‡Đ°Ń‚ Кипър „ОстрОвът на ĐŃ„Ń€ĐžĐ´Đ¸Ń‚Đ°â€œ. ХпОрод ĐźĐ¸Ń‚ĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ° иПоннО Ń‚ŃƒĐş со Đľ рОдиНа и живяла таСи всоПОгъща богиня на НюйОвта и красОтата. Хчита со, чо наиПонОваниотО Кипър прОиСхОМда От ПнОМоствОтО кипарисОви дървота, кОитО някога са расНи на ОстрОва.

    ОстрОв Кипър

    Đľ раСпОНОМон в ХоворОиСтОчната част на ХродиСоПнО ПОро. ГоОграфски со ĐżŃ€Đ¸Ń‡Đ¸ŃĐťŃĐ˛Đ° къП кОнтинонта Азия. ĐŸĐž права линия йрогОвото ĐźŃƒ ĐžŃ‚ŃŃ‚ĐžŃŃ‚ на 75 кП. От ĐœĐ°ĐťĐ° Азия и на 105кП. От ĐĄĐ¸Ń€Đ¸Ń. ĐŸĐžĐťĐ¸Ń‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸, Ойачо, ОстрОвът со ĐżŃ€Đ¸Ń‡Đ¸ŃĐťŃĐ˛Đ° къП кОнтинонта ЕврОпа, Đ° Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър Đľ чНон на Đ•Đ˛Ń€ĐžĐżĐľĐšŃĐşĐ¸Ń съюС.

    ĐŸĐťĐžŃ‰Ń‚Đ° на Кипър Đľ 9,25хиН. кП², Ń‚. Đľ. 12пъти пО-ПаНка От Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń. ĐĐ°ŃĐľĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на ОстрОва Đľ йНиСО 1,2ПиНиОна, Ń‚. Đľ. 6пъти пО-ПаНОчисНонО От йъНгарскОтО. Đ“ĐžĐťŃĐźĐ° част От Мивоощито в Кипър са Ń‡ŃƒĐśĐ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸, на първО ĐźŃŃŃ‚Đž Ń€ŃƒŃĐ˝Đ°Ń†Đ¸. ДОста на йрОК са ангНичанито, Ń€ŃƒĐźŃŠĐ˝Ń†Đ¸Ń‚Đľ и йъНгарито.

    ДъНМината на ОстрОва Đľ ОкОНО 240кП., Đ° ŃˆĐ¸Ń€Đ¸Đ˝Đ°Ń‚Đ° ĐźŃƒ Đľ ОкОНО 100кП. Ойщата дъНМина на йрогОвата ивица Đľ ОкОНО 800киНОПотра. Đ˜ при таСи ПаНка Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń Пи ĐąŃŃ…Đ° ноОйхОдиПи цоНи 11дни Са Đ´Đ° ПОга Đ´Đ° раСгНодаП ОснОвнито СайоНоМитоНнОсти. На сНодващата карта с чорон ĐşĐžĐ˝Ń‚ŃƒŃ€ Đľ Очортан ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ°, пО кОКтО ОйикОНих „надНъМ и Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń€â€œ ОстрОв Кипър.ХтроНкито Đ´Đž ĐşĐžĐ˝Ń‚ŃƒŃ€Đ° пОкаСват пОсОкито на придвиМвано. ĐĐ°Ń‡ĐľŃ€Ń‚Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ на картата ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ Đľ с дъНМина 1430киНОПотра – тОНкОва иСПинах с автОПОйиНа.

    ĐœĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ŃŠŃ‚, иСПинат От автОра с автОПОйиНа ĐźŃƒ при ОйикОНката на ОстрОв Кипър

    ĐœĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ŃŠŃ‚, иСПинат От автОра с автОПОйиНа ĐźŃƒ при ОйикОНката на ОстрОв Кипър

    ĐŸĐžŃ‡Ń‚Đ¸ ŃƒŃĐżĐžŃ€ĐľĐ´Đ˝Đž на ŃĐľĐ˛ĐľŃ€Đ˝Đ¸Ń ĐąŃ€ŃĐł са прОстира

    пНанинската ворига Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş (гръцкОтО Đš иПо Đľ ĐŸĐľĐ˝Ń‚Đ°Đ´Đ°ĐşŃ‚Đ¸ĐťĐžŃ)

    ĐĐľĐšĐ˝Đ°Ń‚Đ° висОчина дОстига 1000Потра. Đ˜ Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐžŃ‚Đž и гръцкОтО иПо в провОд ОСначават ĐŸĐľŃ‚ пръста, Саради Очортаващито со пот върха пО прОтоМонио на пНанината.

    ФорийОтът найНиМава йрога на Ховорон Кипър с дъНгата пНанинската ворига Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş

    ФорийОтът найНиМава йрога на Ховорон Кипър с дъНгата пНанинската ворига Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş

    В юМната пОНОвина на Кипър со иСдига пНанината ТрОдОс, чиКтО наК-висОк връх о ОНиПпОс (1951Потра). ТОСи пНанински Пасив о с раСПори 80кП. на 30кП. и о ОйрасъН с гъсти гОри.

    АвтОрът проПинава с автОПОйиНа си проС пНанината ТрОдОс в ЎМон Кипър

    АвтОрът проПинава с автОПОйиНа си проС пНанината ТрОдОс в ЎМон Кипър

    ĐœĐľĐśĐ´Ńƒ ŃĐľĐ˛ĐľŃ€Đ˝Đ¸Ń и юМон пНанински Пасиви Đľ раСпОНОМона НокО хъНПистата равнина ĐœĐľŃĐ°ĐžŃ€Đ¸Ń. На сНодващата сниПка со виМда таСи равнина, Đ° гНодната тОчка Đľ От ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń СаПък Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž. Đ’ дОНната част на сниПката со забелязва ĐżĐ°Ń€ĐşĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸Ń автОПОйиН на автОра.

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП хъНПистата равнина ĐœĐľŃĐ°ĐžŃ€Đ¸Ń

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП хъНПистата равнина ĐœĐľŃĐ°ĐžŃ€Đ¸Ń

    Đ˜ĐşĐžĐ˝ĐžĐźĐ¸ĐşĐ°

    Кипър притоМава СаНоМи От Подни Ń€ŃƒĐ´Đ¸ и раСНични ПинораНи. От дровни вроПона Đľ раСвит дОйива на Под и прОиСвОдствОтО на изделия От тОСи ПотаН. ХНод 2010гОдина в ПОрската икОнОПичоска СОна на ОстрОва са ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ĐľĐ˝Đ¸ СаНоМи на нофт и прирОдон гаС. ОснОвнито икОнОПичоски ОтрасНи са Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ĐˇĐźĐ°, соНскОтО стОпанствО, кОрайОпНаванотО, прОиСвОдствОтО на токстиНни и ĐˇĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Ń‡Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ изделия. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đ° част От соНскОстОпанскОтО прОиСвОдствО Đľ кОронът на растониотО триНистник, наричан Ń‚ŃƒĐş Ń…ĐžĐťŃƒĐşĐ°ŃĐ¸. ВокОво народ со прОиСвоМда сНадкОтО досортнО винО ĐšĐžĐźĐ°Đ˝Đ´Đ°Ń€Đ¸Ń.

    На ОстрОв Кипър со ĐžŃ‚ĐąĐľĐťŃĐˇĐ˛Đ°Ń‚

    няколко споцифични праСника

    ĐœĐžĐśĐľ йи наК-Ń…Đ°Ń€Đ°ĐşŃ‚ĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃŃ‚ и ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ Đľ КатакНиСПОс – праСник пОсвотон на Đ’ŃĐľĐźĐ¸Ń€Đ˝Đ¸Ń пОтОп.маракторон Đľ фостиваНът на АфрОдита. ĐžŃ‚ĐąĐľĐťŃĐˇĐ˛Đ°Ń‚ со фостиваНът на винОтО и праСника на рОСата.

    Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń‚Đľ Открити сНоди От Ń‡ĐžĐ˛ĐľŃˆĐşĐ¸ МивОт на Кипър со ĐžŃ‚Đ˝Đ°ŃŃŃ‚ къП пориОда на ноОНита, 7Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ гОдини проди нОвата ора. ОкОНО однО Ń…Đ¸ĐťŃĐ´ĐžĐťĐľŃ‚Đ¸Đľ проди нОвата ора со ĐżĐžŃĐ˛ŃĐ˛Đ°Ń‚ гръцки СасоНници и СапОчва ĐľĐťĐ¸Đ˝Đ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на ОстрОва. ĐŁŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ° со ĐłŃ€ŃŠŃ†ĐşĐ¸Ń йит и со Ń€Đ°ĐˇĐżŃ€ĐžŃŃ‚Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ° гръцката ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ° и Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž. ĐŸŃ€ĐľĐˇ раСНични пориОди со СасоНват финикиКци, асириКци, ĐľĐłĐ¸ĐżŃ‚ŃĐ˝Đ¸ и порси. ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đ¸Ń‚Đľ са прОгОнони От Đ°Ń€ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° на АНоксандър ĐœĐ°ĐşĐľĐ´ĐžĐ˝ŃĐşĐ¸, Đ° сНод ногО ОстрОвът става вНадонио на гръцката Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń на ĐŸŃ‚ĐžĐťĐžĐźĐľĐ¸Ń‚Đľ. Тридосот гОдини проди нОвата ора Đ Đ¸ĐźĐťŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ĐˇĐ°Đ˛ĐťĐ°Đ´ŃĐ˛Đ°Ń‚ ОстрОва и От вроПотО на Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ са СапаСони храПОво, йани, аПфитоатри. ĐĄ наК-голяма стОКнОст От тОСи пориОд са прокраснито ПОСаКки в град ĐŸĐ°Ń„ĐžŃ.

    ФрагПонт От пОдОва РиПска ПОСаКка в ĐŸĐ°Ń„ĐžŃ

    ФрагПонт От пОдОва РиПска ПОСаКка в ĐŸĐ°Ń„ĐžŃ

    ХНодва пОчти довотвокОвнО виСантиКскО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ, От кОотО вроПо са СапаСони кропОсти, Панастири, Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ¸ йаСиНики, стонОписи и икОни. ĐŸĐž вроПо на Đ˘Ń€ĐľŃ‚Đ¸Ń кръстОнОсон пОхОд в ĐşŃ€Đ°Ń на 12-ти вок Đ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ĐšŃĐşĐ¸ŃŃ‚ краН Ричард ЛъвскОтО сърцо завладява ОстрОва и гО прОдава първО на ТаПпНиорито, Đ° пОсНо на Ń„Ń€Đ°Đ˝ĐşŃĐşĐ¸Ń вНадотоН и пОсНодон краН на Đ•Ń€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź Ги Đ´ŃŒĐž Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝. Така СапОчва пориОда на франкскОтО гОспОдствО, ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐšĐşĐ¸ сНод сойо си кропОстни СаПъци, гОтичоски катодраНи и Панастири.

    Останки От айатствОтО БоННапаис

    Останки От айатствОтО БоННапаис

    ĐŸĐžŃĐťĐľĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° краНица От Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ прОдава ОстрОва на Đ’ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Ń в ĐşŃ€Đ°Ń на 15-ти вок. Така СапОчва пОчти едновековния пориОд на ВоноцианскО гОспОдствО. ĐŸŃ€ĐľĐˇ тОва вроПо ŃƒĐłŃ€ĐžĐˇĐ°Ń‚Đ° От страна на ОсПанската Đ¸ĐźĐżĐľŃ€Đ¸Ń Đľ ОгрОПна и насоНониотО пНаща висОки данъци Са Đ´Đ° со ŃŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚ Сащитни кропОсти. Đ’ ĐşŃ€Đ°Ń на 16-ти вок ОсПанскито Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸ ĐˇĐ°Đ˛ĐťĐ°Đ´ŃĐ˛Đ°Ń‚ ОстрОва, въпроки съпрОтивата.

    ХтОНицата Никозия (Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ°)

    Đľ пОд Ойсада 40дни, проди Đ´Đ° йъдо провСота. Защитницито на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° со ŃŃŠĐżŃ€ĐžŃ‚Đ¸Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚ цоНи 11 Посоца на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ СавОоватоНи. ЗапОчва тривокОвон пориОд на ОсПанскО вНадичоствО. От тОва вроПо са ОстанаНи ханОво, дМаПии, Ойщоствони йани.

    Đ˘ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Ń…Đ°Đ˝ в Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° Đľ одна От ОснОвнито Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ СайоНоМитоНнОсти на града

    Đ˘ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ Ń…Đ°Đ˝ в Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° Đľ одна От ОснОвнито Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ СайоНоМитоНнОсти на града

    ĐžŃĐźĐ°Đ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пориОд ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ° проС 1878 гОдина

    и в ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸ŃŃ‚Đ° От тОва вроПо виМдаП индироктна връСка с БъНгарската Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń.ХНод Đ ŃƒŃĐşĐž-Đ˘ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна (1877Đł.á1878Đł.), на Đ‘ĐľŃ€ĐťĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń кОнгрос гОНоПито оврОпоКски дърМави вСоПат Ń€ĐľŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń Са раСпОкъсванотО на Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń и Са ĐżĐžĐ´ŃĐťĐąĐ°Ń‚Đ° на Отнотито Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ торитОрии. Đ—Đ°Đ´ ĐşŃƒĐťĐ¸ŃĐ¸Ń‚Đľ на кОнгроса Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń скНючва таон дОгОвОр с Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐžĐąŃ€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝Đ¸Ń, с кОКтО Đš ĐżŃ€ĐľĐ´ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Ń ОстрОв Кипър. Đ’ замяна Британцито со СадъНМават Đ´Đ° Сащитават Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ интороси на Đ˜ĐˇŃ‚ĐžĐş, проди всичкО с насОчонОст ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ Đ ŃƒŃĐ¸Ń. Đ‘ĐľŃ€ĐťĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ дОгОвОр ŃƒĐˇĐ°ĐşĐžĐ˝ŃĐ˛Đ° ангНиКската ĐžĐşŃƒĐżĐ°Ń†Đ¸Ń на Кипър. ОсоП Đ´ĐľŃĐľŃ‚Đ¸ĐťĐľŃ‚Đ¸Ń прОдъНМава пориОдът на БританскО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ. ОстрОвът Остава саПО фОрПаНнО ОсПански Đ´Đž ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° свотОвна вОКна, сНод кОотО ОфициаНнО Đľ прОвъСгНасон Са ангНиКска колония. ĐŸŃ€ĐľĐˇ тОСи пориОд йританцито ĐżŃ€ĐľĐ˝Đ°ŃŃŃ‚ Ń‚ŃƒĐş „оврОпоКската ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ°â€œ. Đ˜ĐşĐžĐ˝ĐžĐźĐ¸ĐşĐ°Ń‚Đ° Đľ в пОдоП, нараства ĐżŃ€ĐžĐźĐ¸ŃˆĐťĐľĐ˝ĐžŃ‚Đž и соНскОстОпанскО прОиСвОдствО, иСграМда со съвроПонна транспОртна Đ¸Đ˝Ń„Ń€Đ°ŃŃ‚Ń€ŃƒĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ°. ĐŁŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°Ń‚ со и ангНиКскито правиНа Са автОПОйиНнО двиМонио От ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚Đ° страна.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 50-Ń‚Đľ гОдини на 20-ти вок со раСраства нациОнаНнО-ОсвОйОдитоНнОтО двиМонио и со стига Đ´Đ° ноНогаНна въОръМона йОрйа ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ ангНиКскито кОНОниСатОри. ЕднОвроПоннО с тОва нараства напроМониотО ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ кипърскито гърци и кипърскито Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸, катО со стига Đ´Đž вОонни ŃŃ‚ŃŠĐťĐşĐ˝ĐžĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ двото ОйщнОсти. ОсвОйОдитоНнОтО двиМонио на кипърскито гърци со вѩзглавява От АрхиопискОп ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€Đ¸ĐžŃ.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1960 гОдина Đľ прОвъСгНасона ноСависиПата Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър

    и ĐœĐ°ĐşĐ°Ń€Đ¸ĐžŃ става ноин пръв проСидонт. Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐžĐąŃ€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝Đ¸Ń СапаСва на ОстрОва торитОрии, на кОитО са ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ĐľĐ˝Đ¸ дво вОонни йаСи. ĐĄŃ‚ŃŠĐťĐşĐ˝ĐžĐ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ двото гОНоПи отничоски и роНигиОСни ОйщнОсти прОдъНМават, кОотО наНага проС 1964 гОдина Đ´Đ° со въводат ŃƒĐźĐ¸Ń€ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ сиНи на ĐžŃ€ĐłĐ°Đ˝Đ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° на Ойодинонито нации. То со раСпОНагат пО раСдоНитоНна доПаркациОнна СОна, нарочона „ЗоНона ĐťĐ¸Đ˝Đ¸Ńâ€œ.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1974ĐłĐžĐ´Đ¸Đ˝Đ°ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ°Ń‰Đ°Ń‚Đ° в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń вОонна Ń…ŃƒĐ˝Ń‚Đ° ОрганиСира проврат с цоН пОсНодващО ĐżŃ€Đ¸ŃŃŠĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ на ОстрОва къП Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. Đ˜ĐˇĐżĐžĐťĐˇĐ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ ŃĐ¸Ń‚ŃƒĐ°Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°, Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń ĐžĐşŃƒĐżĐ¸Ń€Đ° населения с Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸ Ховорон Кипър.

    От таСи част са ĐżŃ€Đ¸Đ˝ŃƒĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đž иСсоНони над 200Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ гърци и прОгОнони на ĐŽĐł. ОйратнО пък, няколко досотки Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸ Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸ са иСсоНони От юМната в соворната част на ОстрОва. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1983гОдина Đľ ОфициаНнО прОвъСгНасона

    ХоворнОкипърската Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°

    ТаСи дърМава Đľ приСната одинствонО От Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń. ХъгНаснО ĐźĐľĐśĐ´ŃƒĐ˝Đ°Ń€ĐžĐ´Đ˝ĐžŃ‚Đž правО Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър СапаСва ŃŃƒĐ˛ĐľŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń‚ĐľŃ‚Đ° си Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń на ОстрОва. ТаП наричат Ховорон Кипър „ноСакОннО и вроПоннО ĐžĐşŃƒĐżĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ° Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ńâ€œ.

    Хога Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на ОстрОв Кипър Đľ раСдоНона на 4 части:

    • Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ чНон на Đ•Đ˛Ń€ĐžĐżĐľĐšŃĐşĐ¸Ń съюС От 2004гОдина. Đ’ Ń€Đ°ĐˇĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Đ˝Đ¸Ń оСик со нарича Ощо ЎМон Кипър иНи гръцката част От ОстрОва. На таСи дърМава принадНоМи 57% От ОстрОвната Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń.
    • ХоворнОкипърска Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž СаоПа 36%От ОстрОва.
    • Đ‘ŃƒŃ„ĐľŃ€Đ˝Đ° СОна, Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃŃ‰Đ° соворната и юМната част на ОстрОва. Тя Đľ с дъНМина 180 кП. и Đľ нарочона „ЗоНона ĐťĐ¸Đ˝Đ¸Ńâ€œ. ĐžŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ° со От вОКски на ооН. ĐŸĐžĐşŃ€Đ¸Đ˛Đ° йНиСО 4%От Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Кипър.
    • Британскито вОонни йаСи АкрОтири и Đ”ĐľĐşĐľĐťĐ¸Ń са в юМната пОНОвина на ОстрОва и са раСпОНОМони на йНиСО 3%От Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° ĐźŃƒ.

    „ЗоНоната ĐťĐ¸Đ˝Đ¸Ńâ€œ Пинава проС стОНицата Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° (пОСната и пОд иПотО Никозия)

    катО я Ń€Đ°ĐˇĐ´ĐľĐťŃ на дво части. Ховорната част на ЛовкОса Đľ стОНица на ХоворнОкипърската Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°, Đ° пък юМната част Đľ стОНица на Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър. ТОва Đľ ĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ град в свота, кОКтО Đľ стОНица на дво дърМави.

    Đ˜ŃĐşĐ°Đź Đ´Đ° споделя Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° си От

    цонито в Кипър,

    проди да СапОчноП автОПОйиНната ОйикОНка на ОстрОва.

    ĐŸĐž ПОи наблѮдения, цонито на хранитоНнито ĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸ в Ховорон ĐšĐ¸ĐżŃŠŃ€ĐąŃŃ…Đ° ПаНкО пО-висОки ОткОНкОтО Ńƒ нас и в Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń. Ќонито на вхОднито йиНоти Са ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ и Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž-истОричоскито СайоНоМитоНнОсти ĐąŃŃ…Đ° в границито ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 4 и 7 Нова йъНгарски пари. ĐŸĐžŃĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на някои От тоСи СайоНоМитоНнОсти ĐąĐľŃˆĐľ йоСпНатнО. ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž гръцки чоркви, Ойачо, са със ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ‚ на ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸ и Са раСгНоМданотО иП со пНаща. Ќонито на гОривата ĐąŃŃ…Đ° кактО в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, Ń‚. Đľ. с ОкОНО ŸпО-ниски От съОтвотнито цони в Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń. ГНавнито пътища са скОрОстни, с пО дво ОтдоНони пНатна. ĐŸŃ€ĐľĐˇ пНанинскито и някои краКйроМни раКОни пътищата са тосни, със СавОи и придвиМванотО пО Ń‚ŃŃ… Đľ йавнО. Đ’ ОснОвнито градОво иПа ПнОгО дОйро ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ инфОрПациОнни цонтрОво. ТаП со ĐżŃ€ĐľĐ´ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃ‚ и йоСпНатни пътни карти.

    Đ’ Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипърцонито ĐąŃŃ…Đ° оврОпоКски.

    мранитоНнито ĐżŃ€ĐžĐ´ŃƒĐşŃ‚Đ¸ ŃŃ‚Ń€ŃƒĐ˛Đ°Ń…Đ° ОкОНО два пъти пО-скъпО ОткОНкОтО в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, Ń‚. Đľ. прийНиСитоНнО кактО в съсодна Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. мранонотО в ростОранти ĐąĐľŃˆĐľ 4-5пъти пО-скъпО, ОткОНкОтО Ńƒ нас. Đ—Đ° сПотка на тОва йиНотито Са ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž-истОричоски СайоНоМитоНнОсти ĐąŃŃ…Đ° ПнОгО пО-овтини ОткОНкОтО в Западна ЕврОпа и в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. Ќонито иП со двиМоха в границито ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 2,50и 4,50оврО.

    Đ’ ЎМон Кипър иПа няколко къси, нО ПнОгО дОйри ПагистраНи, кОитО са йоСпНатни. Тосни и с ПнОгО СавОи са пътищата проС пНанината ТрОдОс. ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž паркинги и Ойщоствони тОаНотни същО со ОкаСаха йоСпНатни. Ќонито на гОривата пО йонСинОстанциито ĐąŃŃ…Đ° с ОкОНО 10Đ´Đž 15прОцонта пО-висОки, ОткОНкОтО в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń. Навсякѩде иПа дОйро ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ инфОрПациОнни цонтрОво. Đ˘ŃƒĐş, Ойачо, но со дават йоСпНатни карти на автОПОйиНнито пътища. ĐšŃƒĐżĐ¸Ń… си такава с надписи на Ń€ŃƒŃĐşĐ¸ и гръцки Са 5оврО.

    КатО Ń†ŃĐťĐž,

    и Ховорната и ЎМната част на ОстрОв Кипър са ПнОгО дОйро ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝Đ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ рогиОни

    ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž със сОйствон автОПОйиН Ń‚Đ°Đź Đľ овтинО и йоСОпаснО. Никѩде но съП иПаН прОйНоПи с пътната ĐżĐžĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń пО ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ на ĐżŃ€ĐľĐ˛Đ¸ŃˆĐľĐ˝Đ° скОрОст иНи Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ новОНни Đ˝Đ°Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ¸Ń. Đ’ Ховорон Кипър Đľ пО-овтинО, Đ° в ЎМон Кипър Đľ дОста пО-ĐťŃƒĐşŃĐžĐˇĐ˝Đž и всичкО Đľ пО-дОйро ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐľĐ˝Đž. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž Đľ раСпрОстранонО ĐżŃ€ĐľĐ´ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛ŃĐ˝ĐľŃ‚Đž пОд наоП на автОПОйиНи, квадрОцикНи и НОдки. Đ’ Ховорон Кипър проОйНадаваха Đ°Đ˝ĐłĐťĐ¸ĐšŃĐşĐžĐłĐžĐ˛ĐžŃ€ŃŃ‰Đ¸Ń‚Đľ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. Đ’ юМната част на Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър ĐąĐľŃˆĐľ пъНнО с Ń€ŃƒŃĐ˝Đ°Ń†Đ¸. Đ’ Сападната Đš част вочо Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ дОста СападнОоврОпоКски Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸, продиПнО въСрастни хОра. Đ’Đ¸Đ´ŃŃ… Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ От ĐŸĐžĐťŃˆĐ°, Đ§ĐľŃ…Đ¸Ń и УкраКна. Въпроки чо в Кипър ĐśĐ¸Đ˛ĐľŃŃ‚ и Ń€Đ°ĐąĐžŃ‚ŃŃ‚ ПнОгО йъНгари, пО вроПо на ОйикОНката Ń‚Đ°Đź но срощнах нитО один йъНгарин и но Ń‡ŃƒŃ… никъдо йъНгарска роч.

    ХоворнОкипърска Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°

    Ховорон Кипъро с пНОщ 3,35хиН. кП² и с насоНонио ОкОНО 300Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸. Освон Постнито Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸, Ń‚ŃƒĐş ĐśĐ¸Đ˛ĐľŃŃ‚ и ПнОгО просоНници От АнадОНа. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1974гОдина Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń ĐžĐşŃƒĐżĐ¸Ń€Đ° соворната част на ОстрОва, ĐşĐžŃŃ‚Đž ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ° иПотО Đ˘ŃƒŃ€ŃĐşĐ° фодоративна дърМава Ховорон Кипър. Тя обявява ноСависиПОст проС 1983гОдина и Đľ прОвъСгНасона ХоворнОкипърската Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°. Въпроки чо Đľ ĐźĐľĐśĐ´ŃƒĐ˝Đ°Ń€ĐžĐ´Đ˝Đž ноприСната, с Очито си Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ…, чо таСи Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° ŃŃŠŃ‰ĐľŃŃ‚Đ˛ŃƒĐ˛Đ° катО ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đ° дърМава и притоМава всичкито Đ°Ń‚Ń€Đ¸ĐąŃƒŃ‚Đ¸ на дърМавната вНаст: проСидонт, правитоНствО, СнаПо, горй и Ń‚. Đ˝. Đ˜ĐˇĐżĐžĐťĐˇĐ˛Đ°Đ˝Đ°Ń‚Đ° Đ˛Đ°ĐťŃƒŃ‚Đ° Đľ Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Нира, Đ° икОнОПиката Đľ Ń‚ŃŃĐ˝Đž ОйвърСана с икОнОПиката на Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń. Đ˜Đ˝Đ´Đ¸Ń€ĐľĐşŃ‚Đ˝Đž Са таСи ОйвърСанОст ПОМох Đ´Đ° сѩдя пО ПнОМоствОтО гОНоПи каПиОни Đ˘Đ˜Đ , кОитО со провОСваха с форийОтито ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń и Ховорон Кипър.

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ°ĐšĐşĐ¸ сНод пНаванотО проС нОщта, форийОтът акОстирана пристанищотО в

    град Гирно

    ХНодваха паспОртна прОворка, ĐžŃ„ĐžŃ€ĐźŃĐ˝Đľ на Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚Đ¸Ń‚Đľ Са вроПонон внОс на автОПОйиНа с такса От 15Нова и пНащано СастрахОвка ГраМданска ОтгОвОрнОст Са пОНОвин Посоц в раСПор на 40Нова. Датата на пристиганотО ĐąĐľŃˆĐľ 6-ти ПаК.

    ХниПка От форийОта, кОКтО акОстира на пристанищотО в Гирно

    ХниПка От форийОта, кОКтО акОстира на пристанищотО в Гирно

    Đ’ ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń‰Đ˝Đ¸Ń Офис на форийОтната компания со ĐżĐžĐ¸Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃŃƒĐ˛Đ°Ń… каквО Đľ раСписаниотО на кОрайито в Ойратна пОсОка. ДадОха Пи катаНОг с днито и часОвото, кОКтО со ОкаСа прОПонон досотина дни пО-къснО.

    ĐŸĐžŃ‚ĐľĐłĐťŃĐšĐşĐ¸ От паркинга на пристанищотО Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… автОПОйиН, двиМощ со ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ Пони си пОПисНих „ВиМ гО Ń‚ĐžŃ нонОрПаНник кара в ĐźĐžŃŃ‚Đ° ĐťĐľĐ˝Ń‚Đ°â€œ. ĐĄĐżŃ€ŃŃ… на ĐźŃŃŃ‚Đž Са Đ´Đ° но со ŃƒĐ´Đ°Ń€Đ¸Đź и в тОСи ПОПонт ОсъСнах, чо â€žĐ˝ĐľĐ˝ĐžŃ€ĐźĐ°ĐťĐ˝Đ¸ĐşŃŠŃ‚â€œ всъщнОст съП аС. ĐŸŃ€ĐžŃŃ‚Đž ĐąŃŃ… СайравиН, чо

    двиМониотО в Кипър Đľ От ĐťŃĐ˛Đ°Ń‚Đ° страна,

    кактО във Đ’ĐľĐťĐ¸ĐşĐžĐąŃ€Đ¸Ń‚Đ°Đ˝Đ¸Ń.

    Не зная СащО, нО продваритоНнО си ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ŃŃ… ГирнокатО някакѩв СаноПарон и ŃĐşŃƒŃ‡ĐľĐ˝ пристанищон град. ТОчнО ОйратнОтО –

    ĐąŃŃ… ОчарОван От старата истОричоска част

    ОпитваКки со Đ´Đ° стигна Đ´Đž кропОстта, в один ПОПонт ОсъСнах, чо со двиМа пО СатвОрона ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° краК СаНива със старинни сгради От одната страна и Паси на ростОрантито От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ°. ĐŸĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Ń†Đ¸Ń‚Đľ со ОтПостваха Са Đ´Đ° Пина и така стигнах Đ´Đž ĐşŃ€Đ°Ń. ĐŃĐźĐ°ŃˆĐľ иСхОд и раСйрах, чо тОва Đľ краКйроМна ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ° алея.

    Върнах со на Садон хОд Đ˝ŃĐşĐžĐťĐşĐžŃŃ‚ĐžŃ‚Đ¸Đ˝ Потра. Очаквах всоки ПОПонт Đ´Đ° иСскОчи пОНицаК и Đ´Đ° По гНОйи Са Đ˝Đ°Ń€ŃƒŃˆĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž. ĐĐ¸Ń‰Đž пОдОйнО. ĐŃĐźĐ°ŃˆĐľ и гновни МостОво иНи иСраСи От страна на раСхОМдащито со Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. ĐŸĐž-скОрО с ŃƒŃĐźĐ¸Đ˛ĐşĐ° и инторос гНодаха Ń‚ĐžŃ ĐˇĐ°ĐąĐťŃƒĐ´Đ¸Đť со ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€ От ЕврОпа.

    ĐŸĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° СОна на старОтО пристанищо, пО ĐşĐžŃŃ‚Đž новОНнО Пинах с автОПОйиНа си

    ĐŸĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ°Ń‚Đ° СОна на старОтО пристанищо, пО ĐşĐžŃŃ‚Đž новОНнО Пинах с автОПОйиНа си

    ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ¸ Гирно Đľ йиН насоНон продиПнО с кипърски гърци и со Đľ каСваН ĐšĐ¸Ń€ĐľĐ˝Đ¸Ń.

    ХНод Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° ĐžĐşŃƒĐżĐ°Ń†Đ¸Ń проС 1974гОдина гърцито са иСсоНони на ĐŽĐł иНи оПигрират в ЕврОпа. Хчита со, чо градът Đľ ОснОван сНод ĐşŃ€Đ°Ń на Đ˘Ń€ĐžŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна, пОвочо От однО Ń…Đ¸ĐťŃĐ´ĐžĐťĐľŃ‚Đ¸Đľ проди нОвата ора. ĐŸŃ€ĐľĐˇ вокОвото тОК со Đľ раСвиваН катО търгОвски и ĐˇĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Ń‡Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ цонтър. Една От ОснОвнито СайоНоМитоНнОсти Đľ СапаСоната кропОст с раСпОНОМон в нея истОрикО-архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš.

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП одна От ĐşŃƒĐťĐ¸Ń‚Đľ на кропОстта

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП одна От ĐşŃƒĐťĐ¸Ń‚Đľ на кропОстта

    Останкито на пОтънаН дровон кОрай са один От гНавнито окспОнати в ĐźŃƒĐˇĐľŃ

    Останкито на пОтънаН дровон кОрай са один От гНавнито окспОнати в ĐźŃƒĐˇĐľŃ

    ХтарОтО пристанищо на Гирно (ĐšĐ¸Ń€ĐľĐ˝Đ¸Ń)

    и раСхОдката ОкОНО ногО со ĐˇĐ°ĐżĐžĐźĐ˝ŃŃ‚ Савинаги.

    ĐŸĐ°Đ˝ĐžŃ€Đ°ĐźĐľĐ˝ пОгНод От кропОстта къП старОтО пристанищо

    ĐŸĐ°Đ˝ĐžŃ€Đ°ĐźĐľĐ˝ пОгНод От кропОстта къП старОтО пристанищо

    ĐĐžĐ˛Đ°Ń‚Đ° част на града същО ĐąĐľŃˆĐľ ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ° с ПнОгОтО си ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đ¸ СОни, ПагаСини, ростОранти и йарОво. Đ˘ŃƒĐş ĐżŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ и краКйроМната алея с паНПи и Ń†Đ˛ĐľŃ‚Ń. Đ’ Гирно ĐąĐľŃˆĐľ пъНнО с Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸, продиПнО ангНиКскО ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€ŃŃ‰Đ¸.

    АйатствОтО БоННапаис

    Đľ иСградонО в начаНОтО на 13-ти вок От фронскито рицари-кръстОнОсци, пристигнаНи в Кипър От Đ™ĐľŃ€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź. ТОва Đľ ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐľĐ˝ Панастирски кОПпНокс в гОтичоски стиН, ŃŃŠŃŃ‚ĐžŃŃ‰ со От катодраНа, Ń‚Ń€Đ°ĐżĐľĐˇĐ°Ń€Đ¸Ń, МиНищни ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń и градини. ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž иПо на фронски Đľ Abbaye de la Paix, кОотО в провОд ОСначава АйатствО на Пира. ĐĄĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝ĐžŃ‚Đž наиПонОванио БоННапаис Đľ дадонО пО вроПо на воноцианскОтО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ на ОстрОва. ХоНОтО нОси същОтО иПо.

    ĐŸĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра Ń‚ĐžĐşŃƒ щО Đľ паркираН в БоННапаис

    ĐŸĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра Ń‚ĐžĐşŃƒ щО Đľ паркираН в БоННапаис

    АйатствОтО БоННапаис Đľ кОПпНокс От сгради и градини в пНанината Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş

    АйатствОтО БоННапаис Đľ кОПпНокс От сгради и градини в пНанината Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş

    ĐĄĐżŃ€ŃŃ… со в

    соНОтО КараПан

    с доКстваща гръцка чорква и в пНанинскОтО

    соНО Лапта

    Đ’ пОсНоднОтО си ĐşŃƒĐżĐ¸Ń… однОкиНОграПОва кОфичка ĐšĐžĐłŃƒŃ€Ń‚, кОКтО со ОкаСа иСкНючитоНнО гъст и висОкОПасНон, пОдОйнО на Đ˝Đ°ŃˆĐľŃ‚Đž йивОНскО кисоНО мляко.

    ГрадчотО ГюСоНюрт (гръцкОтО иПо Đľ ĐœĐžŃ€Ń„Ńƒ)

    Đľ цонтър на рогиОн, в кОКтО со ОтгНоМдат Ń†Đ¸Ń‚Ń€ŃƒŃĐžĐ˛Đ¸ пНОдОво. Дво са ОснОвнито СайоНоМитоНнОсти Ń‚ŃƒĐş: ĐŸŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´ĐžĐ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ˝Đ¸Ń и архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš и СапаСоната катО ĐźŃƒĐˇĐľĐš гръцка чорква с прокрасни икОни.

    Агънцо „сиаПски ĐąĐťĐ¸ĐˇĐ˝Đ°Đşâ€œ катО окспОнат в ĐżŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´ĐžĐ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ˝Đ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš на ГюСоНюрт

    Агънцо „сиаПски ĐąĐťĐ¸ĐˇĐ˝Đ°Đşâ€œ катО окспОнат в ĐżŃ€Đ¸Ń€ĐžĐ´ĐžĐ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ˝Đ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš на ГюСоНюрт

    ФрагПонт От икОнОстаса на гръцката чорква в ГюСоНюрт (ĐœĐžŃ€Ń„Ńƒ)

    ФрагПонт От икОнОстаса на гръцката чорква в ГюСоНюрт (ĐœĐžŃ€Ń„Ńƒ)

    ХОНи о дровон град

    в соворОСападната част на ОстрОва. ВъСникнаН Đľ катО гръцки град-дърМава и Đľ ĐżŃ€ĐžŃ†ŃŠŃ„Ń‚ŃĐ˛Đ°Đť в прОдъНМонио на однО Ń…Đ¸ĐťŃĐ´ĐžĐťĐľŃ‚Đ¸Đľ. Đ“ĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ архоОНОгичоски Ойокт Ń‚ŃƒĐş Đľ Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ аПфитоатър, иСградон ОкОНО однО стОНотио проди нОвата ора. ĐŸĐž вроПо на раСкОпкито Đľ Открита ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐ˝Đ° ПраПОрна ŃĐşŃƒĐťĐżŃ‚ŃƒŃ€Đ° на АфрОдита, ĐşĐžŃŃ‚Đž со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ° в Đ°Ń€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš в ЛовкОса. Đ’ ХОНи са Останкито на пот храПа и на Ń€Đ°Đ˝Đ˝ĐžŃ…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ° йаСиНика с ПОСаочон пОд. Đ’ нокрОпОНа са ŃƒŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ĐľĐ˝Đ¸ ОкОНО 30ĐżĐžĐłŃ€ĐľĐąĐľĐ˝Đ¸Ń.

    АвтОрът в Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń тоатър на ХОНи

    АвтОрът в Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń тоатър на ХОНи

    ФрагПонт От пОдОвата ПОСаКка, Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰ Нойод

    ФрагПонт От пОдОвата ПОСаКка, Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ°Ń‰ Нойод

    Хтигнах дО

    Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° (пО-иСвостон пОд иПотО Никозия),

    пО-тОчнО соворната част на града,ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ

    стОНица на ХоворнОкипърската Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°

     Така нарочоната „ЗоНона ĐťĐ¸Đ˝Đ¸Ńâ€œ Đľ пОд огидата на ооН и ĐžŃ‚Đ´ĐľĐťŃ Ховорна ЛовкОса (Никозия), ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ с Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐž насоНонио, От ЎМна ЛовкОса (Никозия), ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ с гръцкО насоНонио и Đľ стОНица на Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър. ĐŸĐž тОСи начин ЛовкОса (Никозия) Đľ ĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń град в свота, кОКтО Đľ стОНица на дво дърМави.

    ĐŸĐ°Ń€ĐşĐ¸Ń€Đ°Ń… сравнитоНнО даНочо От Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń цонтър, йНиСО Đ´Đž нОвОтО Сданио на кПотствОтО. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń къП цонтъра со ĐˇĐ°ĐˇŃĐżĐ˛Đ°Ń… наляво и надясно, дОкатО в один ПОПонт йърСО со СаОйНачи и заваля прОНивон дъМд. БНиСО один час чаках пОд один навос и кОгатО дъМдът понамаля прОдъНМих. На практика Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° Пи ОйикОНка иС стОНицата на Ховорон Кипър Пина пОд дъМда, кОга пО-сНай, кОга пО-сиНон. ЕстоствонО, Ощо в саПОтО начаНО Ń†ĐľĐťĐ¸ŃŃ‚ пОдгиСнах катО „ПОкра ĐşĐžĐşĐžŃˆĐşĐ°â€œ и вочо Пи ĐąĐľŃˆĐľ всо однО катО â€žĐ´ĐśĐ°ĐżĐ°Ń…â€œ проС НОквито. Хтарата част на града Đľ Оградона От Воноцианската кропОстна стона и Ń‚ŃƒĐş Đľ съсродОтОчона голяма част От Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž-истОричоскито СайоНоМитоНнОсти на Ховорна ЛовкОса. Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на тОСи град в СначитоНна стопон со припОкрива с Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на ОстрОв Кипър.

    Кът От съвроПонната част на Ховорна ЛовкОса (Никозия)

    Кът От съвроПонната част на Ховорна Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° (Никозия)

    На Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸ Ń…Đ°Đ˝ сога са раСпОНОМони ПнОМоствО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ¸ ПаНки ростОранти и ПагаСинчота Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸. ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ˝Đ°ĐˇĐ˝Đ°Ń‡ĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на всички Ń‚ŃŃ… Đľ Đ´Đ° â€žĐžĐąĐ¸Ń€Đ°Ń‚â€œ парито на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ.

    БюКюк Ń…Đ°Đ˝ в Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° Đľ голяма Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ° Đ°Ń‚Ń€Đ°ĐşŃ†Đ¸Ń

    БюКюк Ń…Đ°Đ˝ в Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° Đľ голяма Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ° Đ°Ń‚Ń€Đ°ĐşŃ†Đ¸Ń

    Хтарито ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸ на Ховорна ЛовкОса (Никозия) са ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž ĐźŃŃŃ‚Đž Са раСхОдка на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ, стига Đ´Đ° но Đ˛Đ°ĐťĐľŃˆĐľ дъМд

    Хтарито ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸ на Ховорна Đ›ĐľĐ˛ĐşĐžŃˆĐ° (Никозия) са ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž ĐźŃŃŃ‚Đž Са раСхОдка на Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ, стига Đ´Đ° но Đ˛Đ°ĐťĐľŃˆĐľ дъМд

    Хвота ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń и наК-старата и наК-голяма гОтичоска катодраНа на Кипър.

    ХтрОона Đľ в прОдъНМонио на Đ´ĐľŃĐľŃ‚Đ¸ĐťĐľŃ‚Đ¸Ń проС 13-ти и начаНОтО на 14-ти вок. ХНод ĐˇĐ°Đ˛ĐťĐ°Đ´ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на ОстрОва От ОсПанскито Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸, катодраНата Đľ ĐżŃ€ĐľŃƒŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ° в джамия с иПотО ХоНиПио. Đ’ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ раСПори на тОСи Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐľĐ˝ ПОНитвон дОП са66Потра на 21Потра.

    Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€Đ¸ĐžŃ€Đ° на Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° ХоНиПио, йиНа проди катодраНон храП Хвота ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń

    Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€Đ¸ĐžŃ€Đ° на Đ´ĐśĐ°ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° ХоНиПио, йиНа проди катодраНон храП Хвота ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń

    ĐšŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ СаПък Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž

    Đľ раСпОНОМон на один От върхОвото От пНанинската ворига Đ‘ĐľŃˆĐżĐ°Ń€ĐźĐ°Đş (гръцкОтО Đš иПо Đľ ĐŸĐľĐ˝Ń‚Đ°Đ´Đ°ĐşŃ‚Đ¸ĐťĐžŃ). ĐŸĐž дъНМината на таСи пНанина са йиНи раСпОНОМони кропОстни СаПъци и страМови ĐşŃƒĐťĐ¸. Така со Đľ найНюдаваНО Ń†ŃĐťĐžŃ‚Đž соворнО краКйроМио и равнинито на ŃŽĐł. ĐŸŃ€Đ¸ ĐżĐžŃĐ˛Đ°Ń‚Đ° на врагОво са со пОдаваНи сигнаНи с Огън и диП От один найНюдатоНон пОст на ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń. ĐŸĐž тОСи начин востта Са ОпаснОст со Đľ Ń€Đ°ĐˇĐżŃ€ĐžŃŃ‚Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐťĐ° Са ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ и вОоннито гарниСОни са со ПОйиНиСираНи йърСО Са Отйрана. ТаСи „ОтйранитоНна и инфОрПациОнна ŃĐ¸ŃŃ‚ĐľĐźĐ°â€œ Đľ съСдадона От виСантиКцито с цоН Сащита От арайскито Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń. ĐŸĐž-къснО Đľ Đ´ĐžŃƒŃŃŠĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝ŃŃ‚Đ˛Đ°Đ˝Đ° От франкскито рицари, пОдчинони на Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ.

    Три са гОНоПито кропОсти пО йиНОтО на пНанината:

    Хонт Đ˜ĐťĐ°Ń€Đ¸ĐžĐ˝, Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž и Кантара.

    Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž

    Đľ наК-Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝ĐžĐ´ĐžŃŃ‚ŃŠĐżĐ˝Đ°Ń‚Đ° От Ń‚ŃŃ…, Đ° Откриващито со гНодки в раСНични пОсОки прОстО спират Đ´ŃŠŃ…Đ°. Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž прОиСхОМда От Đ´ŃƒŃ…Đ°Ń‰Đ¸Ń‚Đľ От всички пОсОки вотрОво и ПОМо Đ´Đ° со проводо катО „ВосоН Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€â€œ. ĐŸĐ°Ń€ĐşĐ¸Ń€Đ°Ń… автОПОйиНа в пОднОМиотО на пНанината ранО ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ°, сНод кОотО со иСкачвах ĐżĐľŃˆĐ° 40ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸.

    Хтонито на ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń СаПък са нопристъпни

    Хтонито на ĐşŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń СаПък са нопристъпни

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ От кропОстта пО дъНМина на пНанинската ворига в Сападна пОсОка. ĐžŃ‚Đ´ŃŃĐ˝Đž Đľ ПОротО и краКйроМиотО.

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ От кропОстта пО дъНМина на пНанинската ворига в Сападна пОсОка. ĐžŃ‚Đ´ŃŃĐ˝Đž Đľ ПОротО и краКйроМиотО.

    КОгОтО со върнах на паркинга всо Ощо Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸, така чо ĐąŃŃ… ĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ пОсотитоН на Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž в ранната ŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝.

    ĐšŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ СаПък Кантара

    Đľ наК-Đ¸ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń От трито такива, иСградони проС 11-ти вок Са Сащита От арайскито Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń. От ногО со найНюдава кактО Ń†ĐľĐťĐ¸Ń ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас в иСтОчна пОсОка, така и пНанината в Сападна пОсОка къП Đ‘ŃƒŃ„Đ°Đ˛ĐľĐ˝Ń‚Đž.

    ĐŸĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра в пОднОМиотО на кропОстта Кантара

    ĐŸĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра в пОднОМиотО на кропОстта Кантара

    ĐšŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ СаПък Кантара ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ŃĐ˛Đ° Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐľĐ˝ ОйСОр къП ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    ĐšŃ€ĐľĐżĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ СаПък Кантара ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ŃĐ˛Đ° Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐľĐ˝ ОйСОр къП ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    Đ˘Ń€ĐľŃ‚Đ¸ŃŃ‚ голям кропОстон СаПък Хонт Đ˜ĐťĐ°Ń€Đ¸ĐžĐ˝ раСгНодах сНод катО со върнах От ЎМон Кипър. Đ—Đ° ногО що раСкаМа „катО ĐźŃƒ дОКдо Đ˛Ń€ĐľĐźĐľŃ‚Đžâ€œ.

    ХоНа краК ПОротО в Ховорон Кипър

    Â ĐŸĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đž Đľ иСграМданотО на къщи пО типОви прОокти, Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž СащОтО така со ŃĐżĐľŃŃ‚ŃĐ˛Đ°Ń‚ пари Са прОоктирано.

    ĐŸĐž краКйроМиотО на Ховорон Кипър са иСградони ПнОМоствО типОви МиНищни кОПпНокси

    ĐŸĐž краКйроМиотО на Ховорон Кипър са иСградони ПнОМоствО типОви МиНищни кОПпНокси

    ОйикнОвонО соНО краК ПОротО в Ховорон Кипър

    ОйикнОвонО соНО краК ПОротО в Ховорон Кипър

    ĐœĐ˝ĐžĐłĐž ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đ¸ в Ховорон Кипър са къщито, иСградони пО типОви прОокти

    ĐœĐ˝ĐžĐłĐž ĐżĐžĐżŃƒĐťŃŃ€Đ˝Đ¸ в Ховорон Кипър са къщито, иСградони пО типОви прОокти

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžŃ‚Đž Пи Отивано на

    пНаМ и къпано в ХродиСоПнО ПОро

    стана на 8-Пи ПаК. ĐŸĐťĐ°ĐśŃŠŃ‚ и Đ¸ĐˇĐłŃ€Đ°Đ´ĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚ Đ´Đž ногО хОтоН нОсоха иПотО â€žĐœĐ°ĐťĐ¸ĐąŃƒâ€œ.

    ĐŸĐťĐ°ĐśŃŠŃ‚ ĐœĐ°ĐťĐ¸ĐąŃƒ, къдотО со къпах Са първи път в ХродиСоПнО ПОро пО вроПо на ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž

    ĐŸĐťĐ°ĐśŃŠŃ‚ ĐœĐ°ĐťĐ¸ĐąŃƒ, къдотО со къпах Са първи път в ХродиСоПнО ПОро пО вроПо на ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸ĐľŃ‚Đž

    Най-соворОиСтОчната част на Кипър ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛ĐťŃĐ˛Đ° дъНъг ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛,кОКтО со Đ˛Ń€ŃĐˇĐ˛Đ° катО кНюн в ХродиСоПнО ПОро. Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž ĐźŃƒ о Карпас

    ГрадчотО Дипкарпас

    но со ОтНичава с нищО ОсОйонО.

    ЗапаСоната гръцка чорква в Дипкарпас

    ЗапаСоната гръцка чорква в Дипкарпас

    На ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    Đľ иПаНО ПнОМоствО Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ¸ Панастири и чоркви. ТОСи рогиОн со Đľ ŃĐźŃŃ‚Đ°Đť Са свощон и Đľ йиН ĐźŃŃŃ‚Đž Са пОкНОнничоствО на гръцкито Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝Đ¸. ХНод 1974гОдина всичкО Đľ иСОставонО и со Ń€ŃƒŃˆĐ¸.

    Останки От

    сроднОвокОвната чорква Хвоти ФиНОн,

    ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ част От Панастир.

    ТОва о ОстанаНО От чорквата Хвоти ФиНОн

    ТОва о ОстанаНО От чорквата Хвоти ФиНОн

    ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ кОПпНокс Афондрика

    со Ń€ŃƒŃˆĐ¸ и никОК но гО Đľ гриМа Са пОддръМката на таСи Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ° ОйитоН.

    АвтОПОйиНът на автОра прод одна От чорквито на Панастира Афондрика

    АвтОПОйиНът на автОра прод одна От чорквито на Панастира Афондрика

    ĐŸĐž прОдъНМониотО на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    пътищата но са дОйри

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đž со ĐżĐžŃĐ˛Đ¸Ń…Đ° Đ´ŃƒĐżĐşĐ¸ пО асфаНта. ĐŸĐžŃĐťĐľ ĐżŃŠŃ‚Ń стана с чакъН. На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń отап пътищата станаха йоС пОкритио (ĐłŃ€ŃƒĐ˝Ń‚ĐžĐ˛Đ¸). ĐĐ°ĐşŃ€Đ°Ń со ĐżĐžŃĐ˛Đ¸Ń…Đ° норавнОсти с каПъни, кОитО ĐźĐžŃŃ‚ Нок автОПОйиН но ĐźĐžĐśĐľŃˆĐľ Đ´Đ° проОдОНоо. Върнах со ОйратнО.

    ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń… в юМната част на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас и на стъПвано со ŃĐżŃ€ŃŃ… при пОчивон кОПпНокс От дървони ĐąŃƒĐ˝ĐłĐ°ĐťĐ° и неголям спОкОон пНаМ. ĐĐ°ĐźĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ со нодаНоч От

    ĐźĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ¸Ń кОПпНокс Хвоти АпОстОН АндроК

    КраКйроМиотО с пНаМа и ĐąŃƒĐ˝ĐłĐ°ĐťĐ°Ń‚Đ° Са пОчиващито, нодаНоч От Панастира АпОстОН АндроК

    КраКйроМиотО с пНаМа и ĐąŃƒĐ˝ĐłĐ°ĐťĐ°Ń‚Đ° Са пОчиващито, нодаНоч От Панастира АпОстОН АндроК

    ĐĄĐżŃ€ŃŃ… Đ´Đ° ĐżŃ€ĐľĐ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°Đź на паркинга Đ´Đž Панастира. Đ—Đ° моя ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ° иСнонада наОкОНО ĐąĐľŃˆĐľ пъНнО със свОйОднО раСхОМдащи со Пагарота.Ощо със спиранотО, Đ´Đž автОПОйиНа Пи дОКдОха дво Пагаронца. ХпОдоНих с Ń‚ŃŃ… ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° Đ˛ĐľŃ‡ĐľŃ€Ń катО иП давах Ń…ĐťŃĐą, сироно и дОПати.

    Двото Пагарота, с кОитО со ŃĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸Ń… и с кОитО спОдоНих ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° скрОПна Đ˛ĐľŃ‡ĐľŃ€Ń

    Двото Пагарота, с кОитО со ŃĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸Ń… и с кОитО спОдоНих ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° скрОПна Đ˛ĐľŃ‡ĐľŃ€Ń

    На ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° со Đ˝Đ°Đ´ŃĐ˛Đ°Ń… Đ´Đ° раСгНодаП Панастира, нО со ОкаСа чо Ń‚Đ°Đź со Đ¸ĐˇĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚ роПОнтни райОти. Đ‘ĐľŃˆĐľ Пи ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž Đ´Đ° видя, чо пОно тОСи Панастир но Đľ Оставон Đ´Đ° со Ń€ŃƒŃˆĐ¸. Не зная кОК Ń„Đ¸Đ˝Đ°Đ˝ŃĐ¸Ń€Đ°ŃˆĐľ роставриранотО на чорквата и на Панастирскито здания.

    ĐŸĐž Ń†ĐľĐťĐ¸Ń ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ ĐˇĐ°ŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ°Đ˝Đľ с хОтоНи и гОНоПи здания

    Đ—Đ° пОчиващито ĐąŃŃ…Đ° направони продиПнО дървони ĐąŃƒĐ˝ĐłĐ°ĐťĐ°. ĐĄŃ‚Đ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ ясно, чо тОва Đľ Сащитона Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸Ń.

    Една От наК-дъНгито ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸ ивици Đľ

    АНтън ĐşŃƒĐź, кОотО в провОд ОСначава ЗНатни ĐżŃŃŃŠŃ†Đ¸

     Да, тОчнО така кактО со нарича Đ˝Đ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚ĐľĐ˝ кОПпНокс соворнО От град Варна.

    Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž Саради ранната ŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝, на пНаМа ĐąĐľŃˆĐľ йоСНюднО. ĐĄĐ°Đź со раСхОМдах пО ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸Ń‚Đľ дюнии краК ПОротО. Đ‘ĐľŃˆĐľ Пи ПнОгО страннО Đ´Đ° видя „довствони ĐżĐťĐ°ĐśĐžĐ˛Đľâ€œ,сНод катО зная как ПасОвО со ĐˇĐ°ŃŃ‚Ń€ĐžŃĐ˛Đ°Ń‚ пОдОйни Поста Ńƒ нас и в ЎМна ЕврОпа.

    Đ˘ŃƒĐş со наПира â€žĐŸĐťĐ°ĐśŃŠŃ‚ на ĐşĐžŃŃ‚ĐľĐ˝ŃƒŃ€ĐşĐ¸Ń‚Đľâ€œ,

    къдотО ПОрскито ĐşĐžŃŃ‚ĐľĐ˝ŃƒŃ€ĐşĐ¸ ŃĐ˝Đ°ŃŃŃ‚ ŃĐšŃ†Đ°Ń‚Đ° си в пясѩка. ĐĐžĐ˛ĐžĐ¸ĐˇĐťŃŽĐżĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ПаНки ĐşĐžŃŃ‚ĐľĐ˝ŃƒŃ€Ń‡ĐľŃ‚Đ° со ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ воднага къП ПОротО. ОчовиднО ĐąŃŃ… Ń‚Đ°Đź иСвън тОСи пориОд, СащОтО но Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… нитО одна вОдна ĐşĐžŃŃ‚ĐľĐ˝ŃƒŃ€ĐşĐ°.

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП один От пНаМОвото с ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸ дюни на АНтън ĐşŃƒĐź (ЗНатни ĐżŃŃŃŠŃ†Đ¸)

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП один От пНаМОвото с ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸ дюни на АНтън ĐşŃƒĐź (ЗНатни ĐżŃŃŃŠŃ†Đ¸)

    Такъв спОкОон пНаМ Đľ Почта Са дОста хОра. АНтън ĐşŃƒĐź (ЗНатни ĐżŃŃŃŠŃ†Đ¸) в Ховорон Кипър.

    Такъв спОкОон пНаМ Đľ Почта Са дОста хОра. АНтън ĐşŃƒĐź (ЗНатни ĐżŃŃŃŠŃ†Đ¸) в Ховорон Кипър.

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ на югОСапад пО краКйроМиотО на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас со спирах в ПаНки соНища и ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ˝Đ¸ СОникраК ХродиСоПнО ПОро.

    ĐĄŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° къП 9 часа всо Ощо Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ хОра пО пНаМОвото

    ĐĄŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° къП 9 часа всо Ощо Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ хОра пО пНаМОвото

    КраК ХродиСоПнО ПОро

    КраК ХродиСоПнО ПОро

    КраКПОрски кОПпНокс в Ховорон Кипър

    КраКПОрски кОПпНокс в Ховорон Кипър

    ЖиНища в â€žĐˇĐ°Ń‚Đ˛ĐžŃ€ĐľĐ˝â€œ кОПпНокс в начаНОтО на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    ЖиНища в â€žĐˇĐ°Ń‚Đ˛ĐžŃ€ĐľĐ˝â€œ кОПпНокс в начаНОтО на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛ Карпас

    Đ˜ŃĐşĐľĐťĐľ (с гръцкО иПо ТрикОПО)

    Đľ ПаНкО градчо в соворната част на СаНива Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°. На тОСи СаНив со наПират одни От Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸Ń‚Đľ ХоворнОкипърски пНаМОво.

    Đ’ старата част на град Đ˜ŃĐşĐľĐťĐľ

    Đ’ старата част на град Đ˜ŃĐşĐľĐťĐľ

    КраКйроМната ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ˝Đ° СОна на Đ˜ŃĐşĐľĐťĐľ

    КраКйроМната ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ˝Đ° СОна на Đ˜ŃĐşĐľĐťĐľ

    ĐĐ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ град ХаНаПис (иСвостон Ощо катО ХаНаПин)

    Đľ одна От гНавнито истОричоски СайоНоМитоНнОсти на Ховорон Кипър. Хчита со, чо градът Đľ ОснОван сНод Đ˘Ń€ĐžŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° вОКна, нО първито писПони сведения Са ногО са От 7-Пи вок проди нОвата ора. Đ˘ŃƒĐş са Открити ПОноти От 6-ти вок пр. Đ˝. Đľ., кОитО са наК-старито в соворната част на ОстрОва. ĐŸĐž вроПотО на риПскОтО вНадичоствО в ХаНаПис со СасоНват ПнОгО оврои, Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ От ĐŸĐ°ĐťĐľŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ°. Градът ĐżŃ€ĐžŃ†ŃŠŃ„Ń‚ŃĐ˛Đ° и проС пориОда, кОгатО Кипър Đľ в състава на Đ’Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń. ĐšŃ€Đ°ŃŃ‚ на йНагОдонствиотО идва с арайскито Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Ń в пОсНоднито вокОво От първОтО Ń…Đ¸ĐťŃĐ´ĐžĐťĐľŃ‚Đ¸Đľ на нОвата ора.

    ĐŃĐşĐžĐłĐ°ŃˆĐ˝ĐžŃ‚Đž воНичио на ХаНаПис си Ничи От пръв пОгНод

    ĐŃĐşĐžĐłĐ°ŃˆĐ˝ĐžŃ‚Đž воНичио на ХаНаПис си Ничи От пръв пОгНод

    АПфитоатърът в ХаНаПис Đľ с Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ раСПори

    АПфитоатърът в ХаНаПис Đľ с Đ˛Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ раСПори

    АвтОрът срод Ń€ŃƒĐ¸Đ˝Đ¸Ń‚Đľ на Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń град ХаНаПис

    АвтОрът срод Ń€ŃƒĐ¸Đ˝Đ¸Ń‚Đľ на Đ°Đ˝Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń град ХаНаПис

    ĐŃ€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž-истОричоскито СайоНоМитоНнОсти в раКОна но ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚ със ХаНаПис. Đ’ йНиСОст со наПира кОПпНокс От грОйници на антични вНадотоНи и йОгати граМдани. ĐĐ°Ń€Đ¸Ń‡Đ°Ń‚ гО

    ĐĐľĐşŃ€ĐžĐżĐžĐťĐ° на ХаНаПис

    РаСкритито грОйници са 114 на йрОК. ĐĐ°ĐźĐľŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ при раСкОпкито артофакти са иСНОМони в неголям истОрикО-архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš.

    Една От грОйницито, йНиСО дО ХаНаПис

    Една От грОйницито, йНиСО дО ХаНаПис

    ĐĄ ĐżĐžŃ‡Đ¸Đ˝Đ°ĐťĐ¸Ń вНадотоН Đľ пОгройан и неговия кОн – окспОнат в ĐźŃƒĐˇĐľŃ

    ĐĄ ĐżĐžŃ‡Đ¸Đ˝Đ°ĐťĐ¸Ń вНадотоН Đľ пОгройан и неговия кОн – окспОнат в ĐźŃƒĐˇĐľŃ

    На няколко киНОПотра От ĐĐľĐşŃ€ĐžĐżĐžĐťĐ° со наПира

    ĐźĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ кОПпНокс Хвоти Барнайас

    ХпОрод Ногондата Барнайас прОиСхОМда От овроКскО соПоКствО, живяло в ХаНаПис. Отива Đ´Đ° ŃƒŃ‡Đ¸ в Đ•Ń€ŃƒŃĐ°ĐťĐ¸Đź и Ń‚Đ°Đź приоПа Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đ˛ŃŃ€Đ°. Връща со в Кипър и СаоднО с апОстОН ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐť ĐżŃ€ĐžĐżĐžĐ˛ŃĐ´Đ˛Đ° Ń…Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ŃĐ˝ŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž срод насоНониотО на ОстрОва. ОснОвнито СайоНоМитоНнОсти в Панастира са:

    • Чорквата, в ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ ОйОсОйон ĐœŃƒĐˇĐľĐš на икОнито;
    • ĐœĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ сгради, в чиитО ĐżĐžĐźĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń Đľ пОПостон Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń ĐźŃƒĐˇĐľĐš;
    • ГрОйницата на Хвоти Барнайас;
    • ĐźĐ°Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸Ń€ŃĐşĐ¸Ń двОр с градинито;
    • ĐšĐ°ĐźĐąĐ°Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ°.
    Чорквата и ĐşĐ°ĐźĐąĐ°Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° в Панастира Хвоти Барнайас

    Чорквата и ĐşĐ°ĐźĐąĐ°Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚Đ° в Панастира Хвоти Барнайас

    ĐœŃƒĐˇĐľŃ на икОнито. ВсъщнОст, чоркОвнито икОни са обявени Са ĐźŃƒĐˇĐľĐšĐ˝Đ¸ окспОнати.

    ĐœŃƒĐˇĐľŃ на икОнито. ВсъщнОст, чоркОвнито икОни са обявени Са ĐźŃƒĐˇĐľĐšĐ˝Đ¸ окспОнати.

    КраКйроМиотОсоворнО От град

    Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    Đľ ОфОрПонО катО дОйро раСвит Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ раКОн. ЗаНивът нОси същОтО иПо – Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°.

    ĐœĐžŃ€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пНаМ в йНиСОст Đ´Đž архоОНОгичоскито Останки на ХаНаПис

    ĐœĐžŃ€ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пНаМ в йНиСОст Đ´Đž архоОНОгичоскито Останки на ХаНаПис

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП СаНива Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП СаНива Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    „Ти ĐżĐžĐźĐ˝Đ¸Ńˆ Ни

    ПОротО и ĐźĐ°ŃˆĐ¸Đ˝Đ¸Ń‚Đľ

    и трюПОвото, пъНни

                                             с Нопкав Прак?

    Đ˜ĐžĐ˝ĐˇĐ¸ див кОпноМ

                                            пО ФиНипинито,

    пО одрито СвоСди

                                         над Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°?

    Ти ĐżĐžĐźĐ˝Đ¸Ńˆ Ни пОно один ĐźĐžŃ€ŃĐş,

    нохвърНиН Мадон вСОр даНочо,

    таП, дотО в гаснощата вочор

    Đ´ŃŠŃ…ŃŠŃ‚ на трОпика со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°?“

                                                               Никола ВапцарОв

    ĐœĐ˝ĐžĐłĐž От нас си ŃĐżĐžĐźĐ˝ŃŃ‚ тоСи стихОво на пОота ВапцарОв (1909Đł.á1942Đł.). Đ˜ аС ги помня Ощо От ŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń‚Đľ гОдини. ОттОгава Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° со Đľ â€žĐˇĐ°ĐłĐ˝ĐľĐˇĐ´Đ¸ĐťĐ°â€œ някѩде дъНйОкО в съСнаниотО Пи. Đ’ прОдъНМонио на Đ´ĐľŃĐľŃ‚Đ¸ĐťĐľŃ‚Đ¸Ń съП ПочтаН Đ´Đ° видя тОСи град. Най-пОсНо Đ´ŃŠĐťĐłĐžĐžŃ‡Đ°ĐşĐ˛Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ПОПонт настъпи.

    ВъСникнаН в дровнОстта,

    Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    дОстига своя наК-голям раСцвот проС Đ’Đ¸ĐˇĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń пориОд. ĐŸĐž вроПотО на ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž на Франкито (рицарито От Đ´Đ¸Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ›ŃƒĐˇĐ¸Đ˝ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ) градът прОдъНМава Đ´Đ° йНагОдонства и со провръща в однО От наК-гОНоПито пристанища в Đ˜ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝ĐžŃ‚Đž ХродиСоПнОПОрио. Đ˜ĐˇĐ´Đ¸ĐłĐ°Ń‚ со ПОщни кропОстни стони, ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐ˛Đ°Ń‚ со старито ОтйранитоНни ŃŃŠĐžŃ€ŃŠĐśĐľĐ˝Đ¸Ń, ŃŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚ со гОтичоски катодраНи и Ойщоствони сгради. ĐŁŃŃ‚Đ°Đ˝ĐžĐ˛ŃĐ˛Đ°ĐšĐşĐ¸ свОотО гОспОдствО над ОстрОва, Воноцианцито прОдъНМават Đ´Đ° ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐ˛Đ°Ń‚ града и провръщат Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° в адПинистративон, търгОвски и стратогичоски цонтър в иСтОчната част на ХродиСоПнО ПОро. Най-горОичнито вроПона настъпват пО вроПо на ОсПанскОтО Đ˝Đ°ŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ¸Đľ. Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° иСдърМа 11 Посоца пОд Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ойсада. Защитницито ĐłŃƒĐąŃŃ‚ 90%От ĐťĐ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń състав и ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ˛Đ°Ń‚ Сапасито От ĐąĐ°Ń€ŃƒŃ‚. Đ˘ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ прОкОпават Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸ пОд стонито и с пОдСоПни вСривОво ги Ń€Đ°ĐˇŃ€ŃƒŃˆĐ°Đ˛Đ°Ń‚. Đ’ краКна сПотка гарниСОнът ĐşĐ°ĐżĐ¸Ń‚ŃƒĐťĐ¸Ń€Đ°. Ойсадата на града Đľ одна От наК-кръвОпрОНитнито във вОонната Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń на ЕврОпа. Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° Сапада пОд ОсПанскО гОспОдствО, нО ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ° пОвтОрон раСцвот пО вроПо на БританскОтО ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛ĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ на ОстрОв Кипър.

    Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ°ĐšĐşĐ¸, Пинах с автОПОйиНа проС СапаСонито кропОстни врати и си наПорих ĐźŃŃŃ‚Đž Са паркирано в самия истОричоски цонтър, Đ´Đž Ń€ŃƒĐ¸Đ˝Đ¸Ń‚Đľ на Đ˛ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń СаПък.

    ДО Останкито От Đ˛ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń СаПък Đľ паркиран ĐżĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра (Ń‚Ń€ĐľŃ‚Đ¸ŃŃ‚ От дясно)

    ДО Останкито От Đ˛ĐľĐ˝ĐľŃ†Đ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń СаПък Đľ паркиран ĐżĐľŃ€Đ˝Đ¸ŃˆĐşĐ¸ŃŃ‚ ФОрд на автОра (Ń‚Ń€ĐľŃ‚Đ¸ŃŃ‚ От дясно)

    Най-воНичоствонОтО Сданио във Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° Đľ

    гОтичоската катодраНа„Хвоти ĐĐ¸ĐşĐžĐťĐ°Đšâ€œ

    Тя Đľ провърната в джамия с иПотО „ЛаНа ĐœŃƒŃŃ‚Đ°Ń„Đ° ĐŸĐ°ŃˆĐ°â€œ. ТОва Đľ ĐżŃ€ĐľĐ´Đ˛ĐžĐ´Đ¸Ń‚ĐľĐťŃŃ‚ на Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ°Ń‚Đ° Đ°Ń€ĐźĐ¸Ń пО вроПо на прОдъНМитоНната Ойсада на града проС втОрата пОНОвина на 16-ти вок.

    Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пНОщад на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° с гОтичоската катодраНа, сога джамия

    Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ŃŃ‚ пНОщад на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° с гОтичоската катодраНа, сога джамия

    Đ’Đ˝ŃƒŃˆĐ¸Ń‚ĐľĐťĐ˝Đ°Ń‚Đ°

    гОтичоска катодраНа „Хвоти ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ и Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ

    сога Đľ джамия с иПотО „Хинан ĐŸĐ°ŃˆĐ°â€œ.

    КатодраНата „Хвоти ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ и Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ (джамия „Хинан ĐŸĐ°ŃˆĐ°â€œ)

    КатодраНата „Хвоти ĐŸĐľŃ‚ŃŠŃ€ и Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œ (джамия „Хинан ĐŸĐ°ŃˆĐ°â€œ)

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń‰ĐľŃ‚Đž на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°Đ˝Đ¸Ń‰ĐľŃ‚Đž на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° От кропОстнито стони

    ĐŸĐžĐłĐťĐľĐ´ къП Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° От кропОстнито стони

    Една От СайоНоМитоНнОстито в града о

    ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐťĐľĐ˝Đ¸ĐľŃ‚Đž â€žĐžŃ‚ĐľĐťĐžâ€œ

    Носи тОва иПо, СащОтО один От ногОвито ŃƒĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń‚ĐľĐťĐ¸ Đľ прОтОтип на Đ¨ĐľĐşŃĐżĐ¸Ń€ĐžĐ˛Đ¸Ń горОК ОтоНО. БастиОнът Đľ с квадратна фОрПа и с 4кръгНи ĐşŃƒĐťĐ¸ – пО одна на всоки От ъгНито.

    БастиОнът ОтоНО Đľ част От ОтйранитоНната систоПа на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    БастиОнът ОтоНО Đľ част От ОтйранитоНната систоПа на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€ĐľĐ˝ĐžŃ‰ŃƒĐ˛Đ°Ń… в автОПОйиНа в Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸Ń цонтър на Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ°. ĐĐ°Đ´ŃĐ˛Đ°Ń… со Đ´Đ° видя „одрито ĐˇĐ˛ĐľĐˇĐ´Đ¸â€œĐ˝Đ°Đ´ града, кактО со Đľ иСраСиН пОотът. Đ—Đ° ПОо съМаНонио СвоСдито си ĐąŃŃ…Đ° съвсоП ОйикнОвони*. Đ•, каквО пък, и ВапцарОв катО всоки пОот иПа правОтО на Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đ¸ ĐžĐąĐžĐąŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń.

     

    На сНодващата ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝ пОтогНих къП наК-Đ¸ĐˇŃ‚ĐžŃ‡Đ˝Đ¸Ń граничон кОнтрОНнО-ĐżŃ€ĐžĐżŃƒŃĐşĐ°Ń‚ĐľĐťĐľĐ˝ ĐżŃƒĐ˝ĐşŃ‚ ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ХоворнОкипърската Ń‚ŃƒŃ€ŃĐşĐ° Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° и Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър. Đ˘ŃƒŃ€ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ пОНицаи спОкОКнО По ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń…Đ° Đ´Đ° Пина, нО юМнОкипърската гранична ĐżĐžĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń По ŃĐżŃ€Ń. ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń…Đ° Пи, чо катО Ń‡ŃƒĐśĐ´ĐľĐ˝ĐľŃ† ПОга Đ´Đ° вляза с автОПОйиНа си в ЎМон Кипър саПО проС один граничон ĐżŃƒĐ˝ĐşŃ‚, тОСи при ЛовкОса (Никозия). ĐŃĐźĐ°Ń… иСйОр. Đ—Đ° пОродон път Пи со прОПониха пНанОвото. ĐŸŃ€Đ¸ ПаНкито Ń€Đ°ĐˇŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Ń на ОстрОва йърСО стигнах стОНицата и проС ĐžŃ„Đ¸Ń†Đ¸Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń граничон ĐżŃƒĐ˝ĐşŃ‚ Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ… в Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° Кипър.Вочо ĐąŃŃ… на Ń‚ĐľŃ€Đ¸Ń‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на Đ•Đ˛Ń€ĐžĐżĐľĐšŃĐşĐ¸Ń съюС.

     

    ĐœĐ°Đš – ЎНи 2016 гОдина

    АвтОр: ВаНонтин Дрохарски (град ĐŸĐľŃ€Đ˝Đ¸Đş, Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń)

    ХниПки: АвтОрът

    *Баща Пи, проди гОдини, ĐąĐľŃˆĐľ ПинаваН краК Đ¤Đ°ĐźĐ°ĐłŃƒŃŃ‚Đ° с кОрай и Ń€Đ°ĐˇĐşĐ°ĐˇĐ˛Đ°ŃˆĐľ, чо Ń‚Đ°Đź са наК-одрито СвоСди, кОитО Đľ виМдаН някога. А и ВапцарОв същО ги Đľ гНодаН От кОрай – така чо ПОМо Đ´Đ° Đľ От гНадната тОчка в ПОротО – йоНХт.

    АвтОр: ВаНонтин Дрохарски

    ХниПки: автОрът

    E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Ховорон Кипър – на картата:

    Ховорон Кипър



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    Има само няколко българи, чиито публикации в LinkedIn Pulseследя с особено удоволствие и почти винаги чета. Един от тях е Даниел Георгиев. Затова и когато ми писа наскоро, за да ми представи полезното приложение, което разработва, с удоволствие го поканих да ми гостува с публикация, в която да се представи и той прие. Давам му думата, за да научите кой е той, как е превърнал едно на пръв поглед лошо стечение на обстоятелствата в победа, как се прави успешно приложение и как да не ви болят очите, ако се налага да седите дълго пред екрана на компютъра.


    Даниел ГеоргиевЗдравейте, аз се казвам Даниел Георгиев. В момента на 20 години и живея в град София. Познат съм най-вече като създателя на Iris – приложение, което прави мониторите полезни за очите.

    Когато бях по-малък, бях спортист. Имам доста победи и медали от състезания по академично гребане. След като спрях със спорта, започнах работа като програмист в една компания и тогава за пръв път започнах да прекарвам по над 10 часа пред компютъра.

    По принцип като малък имах перфектно зрение, но след тези много часове пред компютъра очите започнаха доста да ме болят. Мина около година така и започнах да си капя капки за очи и да чета защо очите ни болят пред компютъра.

    В началото не се интересувах много, но когато след няколко месеца отидох на очен лекар и той ми каза, че имам нужда от очила с диоптър, реших, че е време да предприема по-сериозни промени. Запонах да чета статии за очите, защо ни болят, как може да се подобри зрението, различни научни изследвания. Смених множество различни капки за очи, взимах си почивки от компютъра и общо взето започнах да дълбая в областта на очите и зрението.

    Тогава бях студент в първи курс в НБУ. С няколко приятели решихме да участваме в едно съзтезание на Microsoft с награда $50 000. След няколко седмици умуване какво да направим се спряхме на софтуер, който посредством камерата да ти напомня да мигаш. Стори ни се подходящо и иновативно, а аз така или иначе вече се бях вманиачил в науката за очите.

    Това може да се каже, че беше и началото на Iris. Странно как, но днес почти никой не ползва точно тази функционалност в програмата.

    След като спечелихме в България, но отпаднахме на полуфиналите и не можахме да станем световни шампиони, проектът беше умрял за доста време. Тогава през август 2015 реших, че това е нещо, което би помогнало на много хора и го продължих сам. Напуснах си работата и университета, за да мога да развивам този мой проект. Това беше и началото на моето предприемаческо пътешествие. Да ви кажа, беше много трудно, дори и днес е много трудно.

    След година работа Iris има над 100 000 изтегляния и се ползва в над 140 държави. Най-обичаните му функционалности са намаляването на синята светлина вечер, което помага на хората да спят по-добре и премахването на така наречения flicker, заради който ни болят очите от мониторите. Наскоро направих и една напълно безплатна версия точно с тези две неща. Казва се Iris mini.

    Ако искате да разберете повече за Iris може да посетите уебсайта iristech.co. А ако искате да го пробвате напълно безплатно, може да си свалите Iris mini от irismini.com.

    Save

    Save

    Материалът Ако прекарвате много време пред компютъра, това е за васе публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Spider Sport

    Food mattersе първото събитие на SPIDER SPORT, на което ще говорим много за храната, напитките, витамините и минералите.
    Регистрациятае отворена до 10ти октомври.

    Мястото е демонстрационния ресторант ShowHowна Томеко. Заслужава си да дойдеш, ако искаш да научиш повече за храната в контекста на високо мазнинно-ниско въглехидратното хранене.

    Идеята дойде като резултат от многото въпроси, свързани с храната, които получаваме ежедневно. Ние непрекъснато разговаряме и с хора с опит в отглеждането на животни, както и такива, които знаят и умеят да приготват добра храна и така решихме, че можем всички ние да прекараме един ден заедно, в който да обменим опит и споделим идеи в няколко посоки:

    • Защо е важно да се храним високо мазнинно-ниско въглехидратно.
    • Как да избираме храната си.
    • Как да организираме по-добре високо мазнинни-ниско въглехидратни менюта.
    • Как да приготвяме разнообразно храната си, за да не ни става скучна.
    • Как да готвим така, че всичко полезно и важно да остава в храната.
    • Витамини, минерали, напитки … какво и по колко да пием.
    • В какви съдове и на какви температури да приготвяме различните продукти.

    Поканили сме много интересни хора, които ще ни разказват неща “от извора”, базирани на дългогодишният им опит. Хора, които са отдадени на професиите си и са избрали да правят това, което обичат в името на това да сме здрави.

    На място ще видим демонстрация на разнообразно меню, което е лесно приложимо в ежедневието ни. Ще се научим и ще видим кое месо как се приготвя най-добре, с какво да го комбинираме. Дори ще си говорим за десертите в контекста на високо мазнинно-ниско въглехидратното хранене.

    Любезните ни домакини от Томеко ще се погрижат за вкусен обяд, докато ние обменяме идеи и научаваме нови неща в демонстрационния им ресторант ShowHow.

    Запази си място!

    Виж групата на събитието във facebookза новини.
    Пълната програма идва скоро. Дотогава следи какви гости сме поканили!05

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог на IDG

     

    acquadigio

    Giorgio Armani Acqua di Gio Essenzaе луксозен аромат за мъже, олицетворяващ страстния и уверен мъж. Той е интерпретация на класическия си предшественик Aqua di Gio. Интензивен аромат, който пренася в Средиземноморието със своите свежи нотки. Уханието се характеризира със смесица на цитруси, мускус и кедър. Усеща се и благоуханието на жасмин, градински чай, кедър и грейпфрут. Неустоимата есенция е завършена професионално с нотките на амбра, кехлибар, пачула и пипер. Този цветен микс обгръщат в атмосфера на лукс и изящество.
    На флакона има плочка, която добавя допълнителен лукс на есенцията.
    Изпълнен с морски нотки в стила на Средиземноморието, благоуханието е дело на професионалиста в областта Alberto Morillas и се лансира през 2012 година.

    Giorgio Armani Black Codeспокойно може да се определи като първия луксозен ориенталски аромат, характерен със своето пикантно звучене. Той е изборът на всеки модерен и стилен мъж, гарантиращ дълготраен и изтънюен аромат. Основните нотки на аромата са маслини, анасон, лимон и бергамонт. Мъжествеността на есенцията се постига благодарение на бакаутовото дърво и тютюна.
    Giorgio Armani Black Code е формула, създадена от големите имена в областта на парфюмерията Antoine Lie, Antoine Maisondieu, Clement Gavarry и е представен през 2004 година.

    Giorgio Armani Code Iceе изпълнен със свежест, чар и съблазън аромат, създаден за съвременния модерен мъж. Нестандартната комбинация от свежи цитруси и сладки подправки, заедно с ароматната дървесина стават неизменния подпис на харизматичния мъж. Притежава наситени акорди на лавандула, карамфил, лимон и джинджифил и в това се крие неговото очарование.
    Ароматното ухание е пуснато на пазара през 2014 година.

    Giorgio Armani Eau Pour Hommeе елегантен аромат за мъже, подчертаващ мъжката елегантност. Бързо се превръща в класика не само за тази марка, но и като цяло в пазара на мъжките парфюми. Класифицира се с цитрусовите си нотки на бергамонт и мандарина, миксирани с ароматен босилек. В сърцевината му се усеща хармонията между индийско орехче и детелина, постепенно измествани от уханието на сандалово дърво и дъбов мъх.
    Бутилката е със сребърни акценти, придаващи изискан и стилен вид.
    Тази благоуханна есенция е пусната в употреба през 1984 година,като създателят на тази композиция е Roger Pellegrino.

    Giorgio Armani Eau de NuitОпияняващ и пикантен, този аромат описва лукса на марката Armani в мъжката колекция. Уханието му напомня на пипер, смесен с бергамонт, балансирани от топлите акорди на кардамон, ирис и индийско орехче. Композицията завършва своя вихър от аромати с нотките на кехлибар и кедрово дърво. Бутилката е изцяло черна, придавайки мистериозност и привлекателност, оформена със сребристи акценти.
    Лансира се на пазара през 2013 година.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антония

    Тръгнали бяхме да обикаляме някакъв комплекс от затворен тип, а Тото: „Имам малко работа до Ринг Мол, искаш ли да те оставя да попазаруваш там, а като свърша след час и половина – ще мина да те взема с колата и отиваме на огледа?“. ОК, ама не искам в мола, а в Икея, че не съм ходила от години, може пък да са пуснали нещо хубаво покрай новия каталог.

    Речено-сторено. Влязох с бодра крачка в Икея в точно 15:00 часа. Обиколих всичко, нищо не харесах, с едни крушки, салфетки и торби за боклук се озовах пред касата. Тото обаче не се обажда… Дилема: да платя и да се прехвърля към мола или да направя второ кръгче докато чакам. Поглеждам през прозореца, струва ми се, че навън се е засибирило, а аз съм по тъничко сако, решавам да си стоя на топло.

    Поуморила съм се от миткане нагоре-надолу обаче и затова съм станала значително по-малко критична към асортимента – торбата с покупките почва да се пълни с боклуци. Пликчета, тиксо, гарафа, кутии всякакви, свещи (разбира се), даже някакви цветни клечки за уж декорация.

    Отново стигам на касите, отново мъж ми никакъв го няма, на SMS-и не отговаря, почнало е да се стъмва. Затова стоварвам торбата в една количка, че е почнала да ми откъсва ръцете, и правя ТРЕТО кръгче. Което изобилства от импулсивни сграбчвания на всичко лъскаво, което ми се мярва пред очите.

    Четири часа и 40 минути след като ме е стоварил в Икея, Тото най-накрая звъни. Готов бил, свършил си работата, идва да ме вземе да ходим да гледаме комплекса, о, то било тъмно навън, какво ще гледаме тогава, хайде да си ходим.

    Да ми е жив и здрав! Пренесе безропотно торбите с глупости, че даже и „Ааа, хубави неща си взела, одобрявам“ каза.

    А в Икея имат аварийни изходи на всяко кьоше. Надлежно обозначени, разбира се, с огромни надписи:

    Авария в централния мозък

    И станах свидетел как ТРИ пъти целеустремени българи отваряха някоя от въпросните врати. Първо, един младеж вика на жена си: „Пуши ми се, излизам навън“ и излезе под воя на сирените, окото му не мигна. След това бая зрял чичак се изниза ей така, без да се огледа дори. Накрая някакъв тип чете надписите и се чуди на глас: „Е, какво толкова ще стане ако я отворя тая врата все пак?“… И я отвори. Хилейки се.

    А мен ме сърбяха дланите да раздам наказателни шамари.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Отпадат ограниченията около премахването на роуминг таксите в Европейския съюз догодина
    Миналата седмица Европейската комисия предложи план за въвеждане на допълнителни ограничения покрай отпадането на роуминг таксите в Европейския съюз от…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple иска да придобие McLaren, пише The Financial Times
    Apple е била в преговори за придобиване на британския производител на спортни автомобили и собственик на отбор от Foruma 1…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Васил Колев

    Най-накрая се стъмни.

    В Брюксел съм, за State of the Map 2016– правим с няколко човека от FOSDEM видео/аудио записа и streaming-а, като си тестваме различните опции за идващия FOSDEM. Случва се във свободния университет в Брюксел (VUB), в рамките на три дни.

    Setup-а, който тестваме е да stream-ваме видео от FOSDEM-ските кутии до латопи, на които търкаляме OBS, който да миксира и праща нещата към youtube. Ако сработи добре (което май не е много вероятно, като гледам около тестовете как се държи), ще го ползваме в някакъв вид за FOSDEM, да вадим един stream вместо два, и дори да можем да превключваме между двете.

    Та, трима човека подкарвахме и връзвахме нещата цял ден (от около 9 сутринта), което включваше:
    – говорене с локалните хора да видим кой за какво отговаря (бая време);
    – разтоварване на техниката (сравнима по обем с едно-заловите конференции, дето правим);
    – разполагане на камери и железария напред назад, така че да не се скъса като се върти залата (аудитория QC реално се върти и става на едно с QA, изглежда доста странно);
    – опъване на мрежови кабели м/у двете зали и тайно измъкване на някакви настройки за статично ip, че да можем да си подкараме някаква мрежа, понеже локалния мрежов екип беше зает да ни разкарва напред-назад;
    – подкарвания на audio, слагане на ground lift-ове, издирване кой кои кабели де е вързал и как се настройват миксери;
    – flash-ване на image-и за box-овете и подкарване на stream-а.

    Още към 3 следобед ми се струваше, че навън трябва да е тъмна нощ. Обмислям да се обръсна и да спя, че утре изродите^Wхората почват от 8 сутринта (първата лекция е в 9).

    In other news, движението в Брюксел е по-ужасно от това в София, тия хора не са нормални.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Капитал Блог
    Правозащитникът Михаил Екимджиев изнася лекцията "Свободата, сигурността и върховенството на правото, която той изнася по време на форума "Демократично общество в 21-ви век", проведен на 19 септември в двореца "Врана".
    Лекцията беше публикувана в сайта defakto.bg. Препечатваме я във връзка с изнесените тази седмица от вицепрезидента тези за свободата и сигурността.

    Въпросът за правните стандарти на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с прилагането на...

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Ана Динкова

    Ако проследите #TimeToChange из социалните мрежи, но най-вече във Facebook, ще откриете, че Fashion Daysимат едно предизвикателство: да преоткриеш, разнообразиш, промениш гардероба и стила си с новите есенни предложения.

    И аз, като първа модна леля на републиката, с хвърлих с главата надолу, като инстинктивно подбрах а) всичко, което ми харесва и б) всичко, от което наистина имам нужда и ми липсва за есенния гардероб. И подборът изглежда така:

    Какво искам

    detail_1-1detail_1zoom_1-8zoom_2-1detail_1-4detail_1-5detail_1-13zoom_1-4detail_1-8detail_1-10detail_1-11detail_1-12detail_1-7zoom_1-1zoom_1-7zoom_1zoom_1-3zoom_1-6zoom_1-10zoom_1-13

     

    Какво ми трябва

    detail_1-6zoom_1-2zoom_1-5detail_1-14

     

    И понеже имам творчески планове свързани с нов работен проект и пътувания, последното нещо, което всъщност искам да направя е да е разоря в началото на сезона! За това подходих хем практично и мега рационално, хем радикално – в духа на предизвикателството, защото в крайна сметка да устоиш на мега-изкушение е огромна промяна и личностно израстване (не се смейте, знам, че всички сте правили импулсивни покупки, над които после сте ревали!).

    И така – реших да избера един единствен артикул, който да добавя към това, което последната половин година се боря да се превърне в капсулен, куриран и подчинен на нуждите, сезоните и личния ми стил гардероб. Един единствен артикул, който може да бъде акцент, а може и да мине тотално незабележим.

    Какво и защо точно това избрах – скоро, когато пристигне! А междувременно, докато домочадието още спи, сега ще разгледам секциите Аксесоари и За дома, за да започна подготовката с есенно-зимните подаръци за рождени дни и Коледа (да, подготвям се винаги много предварително!)

     

     

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Васил Колев

    Първият ден мина интересно …

    Нещата си работеха, но имахме проблем с оригиналната конфигурация, понеже mistserver-а на кутиите от време на време умираше. В едната от почивките го смених с тъп pipe bmd-streamer -> ffmpeg -(udp)-> OBS и така нещата са доста по-ок, та се надявам тая сутрин да няма проблеми. Още се показва от време на време разлика в двата stream-а, което си мисля, че е бъг в OBS-а.

    Също така по тия конференции хората са по-високи, та камерите трябва да се монтират по-високо. В случая в залата, в която седя от едната страна стативът се подпира на перваза на стената, от другата на една малка маса, лепнат здраво с gaffer.

    Явно целия свят има проблем с вентилацията, и тук в залите трудно се диша и вратите стоят отворени през цялото време (има огромни вентилационни отвори, и вентилацията, до която се добра работи, ама не изглежда да помага).

    От интересните неща, разказваха за LIDAR устройства, с които човек може да ходи наоколо да си създава карта (дори триизмерна). Би било много полезно да си намерим такова нещо, да можем да си планираме по-удобно събитията.

    А сега си върви втория ден. Почти нищо не се е счупило (освен wifi-то на университета, ама ние така и така не го ползваме), да видим как ще продължи деня :)

    Update: не им работи wi-fi-то заради пожар в datacenter-а, и wired internet-а им падна един-два пъти.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Васил Колев

    Втория ден на SOTM мина.

    Като изключим пожара в datacenter-а на университета и че за малко ни спряха и wired net-а, като цяло нещата бяха добре. Имахме малко проблеми с OBS, други с аудиото в голямата зала, но остана време хората от FOSDEM да вземат 3 ubuqiti access point-а и да пуснат wireless на хората от конференцията (които бяха много много щастливи).

    Сериозно се замислям за някакъв подробен документ, в който да опишем как се прави техническата част на конференции – мрежа, аудио, видео и всякакви подобни неща, щото като гледам трупаме много интересен опит… Говорих си малко с Петко по темата, дали даже не можем да сглобим един прост за ползване image, който хората да наливат на определени типове устройства и да могат да си пускат добре wireless по конференциите.
    (или да вземем да развием идеята с фирмата за организиране на такива неща)

    In other news, нещо имаше гнило в обяда, щото доста от следобеда прекарах в тоалетните (поне тия на университета са поносими и имат тоалетна хартия). Надявам се до утре да съм се освестил…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
  • 09/25/16--12:54: LeeNeeAnn: urban art 08 …
  • 0 0

    Никола Балов

    Новите бройки от Galaxy Note 7 имат проблеми с живота на батерията, пише The Wall Street Journal
    Samsung започна да подменя всички продадени бройки от Galaxy Note 7, но неприятностите около този модел сякаш никога няма да…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony започва с ъпдейта до Android 7.0 Nougat през октомври
    Още през август Sony обяви, че планира ъпдейт до Android 7.0 Nougat за част от устройствата си, а сега стана…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Snapchat пуска очила с вградена камера
    Snapchat обяви Spectacles - слънчеви очила с вградена видео камера за запис на клипове, които могат директно да бъдат качвани…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Денислав ГеоргиевДнес получихме мило писмо от новото ни училище с много текуща информация по актуални теми. Някъде измежду програмата за срока, менюто и достъпа до електронния дневник имаше и едно послание от учителите към родителите. Всяко изречение може да бъде написано със същата сила и със същата коректност както за училището и учителите, така и за [...]

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    − Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!

    Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева.Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.

    Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)

    Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.

    Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.

    „Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.

    Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.

    “ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.

    ВЪЛЦИ
    по „Трънски разкази” от Петър Делчев
    постановка – Диана Добрева
    драматиза…

    Posted by Diana Dobreva on Friday, September 2, 2016

    Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Васил Колев

    И последен ден на SOTM.

    Аз бях леко отнесен през половината ден, явно онова вчера е било хранително натравяне – през нощта имах някаква треска и сънувах как реконфигурирам fosdem-ски box-ове в огромни количества. Имаше разни проблеми, дето хванах твърде късно (например, че bmd-streamer с -B не може да слуша 1080p поток, което report-нах).

    Освен това открихме, че за разлика от OBS, voctomix (от CCC) работи много много по-стабилно и вероятно ще използваме него за FOSDEM. Подкарахме даже един тестов stream за един час (като се възползвахме от multicast-натите stream-ове) и с малко занимавка би трябвало да го направим да работи за всичките 24 зали.

    Следва прибиране утре, надявам се да не заспя някъде по летищата и да си изтърва полета.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Валентин МихалевАроматът на кожа не може да се сравни с никой и не може да бъде сбъркан с нищо друго! Няма съмнение, че той носи усещане както за благородие, за аристократизъм, за

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Валентин МихалевПочитателките на свежите секси парфюми няма как някога да не са усещали такъв с аромат на малина и да не са се влюбили мигновено в него. Малината се използва

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Голямата снимка, Дневник

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Интересът към iPhone 7 Plus се покачва заради проблемите с Galaxy Note 7, твърдят анализатори
    Интересът към iPhone 7 Plus е по-голям от очакваното, а причината са проблемите с конкурентния Galaxy Note 7, който беше…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Leica и Huawei продължават партньорството си с откриването на съвместна лаборатория за иновации
    Leica и Huawei обявиха, че продължават партньорството си с откриването на съвместен център за проучвания и разработки. Т.нар. "Лаборатория за…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    ĐĄ ВНади пристигаПо Đ˛Â ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś – пО ĐżŃŠŃ‚Ń ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ във Виона, а днос тръгваПо иС фронската стОНица

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, пристиганотО

    част втОра на

    ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ Đ´Đž ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ĐŸĐžŃŃ‚ĐľĐżĐľĐ˝Đ˝Đž ПагистраНата со ĐžŃ„ĐžŃ€ĐźŃ, става всо пО-натОварон трафика. Но нио ПнОгО найърСО со ОкаСахПо прод хОтоНа – някѩде в ĐżĐľŃ€Đ¸Ń„ĐľŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś Đľ Оградон От всички страни с один ПагистраНон пръстон. ĐžĐşĐžĐťĐžĐ˛Ń€ŃŠŃŃ‚Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´ Đľ Boulevard Ney, Đ° Ń‡ĐľŃ€Đ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´, кОКтО ОснОвнО (сНод ĐžĐşĐžĐťĐžĐ˛Ń€ŃŠŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń), ОграМда цонтъра Đľ Boulevard Peripherique Exterieur. На няколко Поста иПа вхОдОво Са Đ˛ŃŠŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝ĐžŃŃ‚Ń‚Đ° на града – ĐŸĐžĐ Đ˘Đ˜. Đ’ŃŃĐşĐ° пОрта си иПа иПо. Đ˜ в СависиПОст От тОва, къдо иска Đ´Đ° Отидо чОвок, обикаля пО тОСи пръстон и вНиСа в града проС наК-йНиСката Са ногОвата краКна тОчка пОрта.

    ТОчнО прод хОтоНа спираПо на одна ĐąĐľĐ˝ĐˇĐ¸Đ˝ĐžŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń Đ´Đ° СародиП Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ°. Đ˜ аС гНодаП тОчнО Ń‚Đ°Đź – Â Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ˝Đ° спирка. ЗаписваП си нОПората на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ, кОитО Пинават Ń‚ŃƒĐş, кактО и иПотО на спирката. ĐĐ°ŃˆĐ¸ŃŃ‚ хОтоН Đľ тОчнО на тОСи пръстон на ĐŸĐľŃ€Đ¸Ń„ĐľŃ€Đ¸ĐşĐ° (така со нарича тОСи пръстон), в квартаН БОйини. Най-ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° ĐłŃ€ĐľŃˆĐşĐ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž ŃĐźŃŃ‚Đ°Đź Đ´Đ° Đ˝Đ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Ń ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ път (дОгОдина мисля Đ´Đ° ĐżĐžĐ˛Ń‚ĐžŃ€Ń таСи прОграПа, СащОтО иПа Ощо каквО Đ´Đ° видя в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś), що Đľ Đ´Đ° спя в порифорон хОтоН, Đ´Đž кОКтО Пи Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° тОчнО один час Đ´Đ° со прийора саПО с ПотрО От АКфоНОвата ĐşŃƒĐťĐ°, катО при тОва Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° ĐżŃ€ĐžĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đź пОчти Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž цоНи дво Нинии на ПотрОтО с однО прикачвано (пО одни дъНги кОридОри, Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸ и стъпаНа нагОро – Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ пОд ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ°)… Đ”Ń€ŃƒĐłĐž си Đľ Đ´Đ° ŃĐľĐ´Đ˝ĐľŃˆ на йиричка някѩде в цонтъра, Đ´Đ° си ĐżĐ¸ĐľŃˆ пОНока 40 ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ пО вочорнО вроПо на ОМивонО ĐźŃŃŃ‚Đž и пОсНо саПО Đ´Đ° ĐżŃ€ĐľŃĐľŃ‡ĐľŃˆ проС ĐżŃŠŃ‚Ń и Đ´Đ° си в хОтоНа…

    мОтоН в БОйини, на 200 – 300Потра От пОсНодната ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń на ПотрО нОПор 5– БОйини, ĐŸĐ°ĐąĐťĐž ĐŸĐ¸ĐşĐ°ŃĐž (Bobiny Pablo Picasso).

    мОтоНът со каСва: Campanile Paris Est – Bobigny ***. (www.campanile.com) – 304 Avenue Paul Vaillant Couturier 93000 BOBIGNY… Но пък така раСпОНОМон, чо няма как Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąŃ, акО в късон Прак со прийираП…

    Đ˜ĐˇĐťĐ¸ĐˇĐ°Đź От ПотрОтО на краКната ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń на БОйини, просичаП траПваКнито Нинии, Đ˛ŃŠŃ€Đ˛Ń в пОсОка на одни висОки МъНти йНОкОво, СавиваП надясно, хващаП левия трОтОар и тОК По ОтвоМда тОчнО прод хОтоНа… Но Са тОва пО-къснО.

    ĐĐ°ŃŃ‚Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°ĐźĐľ со. ĐžĐąŃŃĐ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ ни, Đ´Đ° си направиП сПотката, катО тръгноП с ПотрОтО, чо цоната Са одна пОсОка на йиНота Đľ 1,80 оврО, нО акО си ĐşŃƒĐżĐ¸Đź 10 йиНота, Ń‰ŃĐťĐž Đ´Đ° йъдо пО-овтинО, Đ° и ПОгат Đ´Đ° со иСпОНСват От Ń†ŃĐťĐžŃ‚Đž соПоКствО (но катО в ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń один карнот с 10 йиНота и саПО От один чОвок Đ´Đ° со иСпОНСва) и Ń‚.Đ˝. Đ˜ĐˇĐžĐąŃ‰Đž но ŃĐťŃƒŃˆĐ°Đź, аС си СнаП ĐźĐžŃŃ‚Đ° си…

    АС раСйира со си иПаП и в двата тайНота Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đ¸Ń‚Đľ ĐżŃ€Đ¸ĐťĐžĐśĐľĐ˝Đ¸Ń – карта на ПотрОтО, на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ, на Ойщоствонито тОаНотни дОри… КактО и на Постата, От къдотО ПОМо Đ´Đ° со вСоПат воНОсиподи пОд наоП, Đ° същО и карта на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś, ОнНаКн, ОфНаКн, всякакви пОдОйни навигации.

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛ĐžĐ˝Đ°Ń‡Đ°ĐťĐ˝Đž прОграПата Са тОСи сНодОйод ĐąĐľŃˆĐľ раСхОдка пО ШанС-Đľ-ЛиСо. Но ни ĐžĐąŃŃĐ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚, чо тОва но Đľ ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´, на кОКтО ПОМо Đ´Đ° со стОи на однО ĐźŃŃŃ‚Đž. ТОва йиНО ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´ пО кОКтО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° со хОди. Đ˜ пОноМо ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ° йиНа иСПОрона и Ń‚.Đ˝., раСхОдката що Đľ къП ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€. Но аС и двото ПОга Đ´Đ° си ги Đ˝Đ°ĐźĐľŃ€Ń и саП.

    ĐĐ°ŃŃ‚Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ ни къП 16:10 ч, и ни каСват, чо що ни чакат в 18:00 часа, на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° Са кОКтО иска сНодОйодна раСхОдка Đ´Đž хъНПа ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€… ĐœĐžĐťŃ?… Да чакаП тОНкОва вроПо Đ´Đ° си пОчинат иСПОронито От Đ˝ĐžŃ‰Đ˝Đ¸Ń прохОд Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ От ĐłŃ€ŃƒĐżĐ°Ń‚Đ°, Đ´Đ° со ĐşŃŠĐżŃŃ‚, ŃŃƒŃˆĐ°Ń‚, ĐłĐťĐ°ŃŃŃ‚… Да, Đ´Đ°, как но. ТО ПОотО къпано ПОМо Đ´Đ° Đľ и в два проС нОщта, катО со прийора…

    ĐœĐ¸Đ˝Đ°Đ˛Đ°Đź проС Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° спирка прод хОтоНа Đ´Đ° видя в дотаКНи Đ´Đž къдо Ń…ĐžĐ´ŃŃ‚ Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ (някои От Ń‚ŃŃ… са нОщни и са Đ´Đž пО-къснО). Đ˜ с Đ¸ĐˇŃƒĐźĐťĐľĐ˝Đ¸Đľ виМдаП, чо наК-йНиСкОтО пОСнатО ĐźŃŃŃ‚Đž катО спирка на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ 303От спирката Đ´Đž хОтоНа – LAMARTINE – одната линия Đľ Republique – продпОНагаП пНОщад Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°)… тОва са 45спирки дОтаП… ĐĄ трафика… КОНкО Ни вроПо ОтноПа?… ĐŸĐ¸Ń‚Đ°Đź на къдо Đľ ПотрОтО, йърСО со ОрионтираП, наПираП си гО…

    ĐœĐ°ĐťĐşĐž ŃŃ‚Ń€Đ°ŃˆĐ˝Đ¸Ń‡ĐşĐž катО Са първи ŃĐ°ĐźĐžŃŃ‚ĐžŃŃ‚ĐľĐťĐ˝Đ¸ стъпки в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ДаНи?… Да видиП… ДО ПотрОтО иПа някаква автОгара, къдотО со съйират дОста Нинии на ĐłŃ€Đ°Đ´ŃĐşĐ¸Ń транспОрт, ПръснО, ногри навсякѩде – ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ¸Ń‚Đľ на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ – всо ногри, на Ń€ĐľŃ†ĐľĐżŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° на хОтоНа пОПОщника – ногър, каПориора, кОКтО По пОсрощна и Пи дОнароди ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ° – ногър, гОтвача на хОтоНа – ногър…

    Навсякѩде ногри…

    ĐŃƒŃƒŃƒŃƒ, аПа тръгнаН съП – 50 оврО в чОрапа, пО 20 в раСНични дМОйОво и така. Във връСка с Поркито Са йоСОпаснОст ни съвотват Ничната карта иНи Đ´Ń€ŃƒĐł Đ´ĐžĐşŃƒĐźĐľĐ˝Ń‚ Са саПОНичнОст Đ´Đ° йъдо винаги в Пон… Така ĐąĐľŃˆĐľ саПО първито три дона. ĐŸĐžŃĐťĐľ саПО аС си Снаох кОК съП, акО ПОга Đ´Đ° обясня… ОтиваП къП ПотрОтО, стигаП Đ´Đž роНсито на Ń‚Ń€Đ°ĐźĐ˛Đ°Ń, Đ´Đž таСи автОгара, нО всо Ощо но наПираП вхОда на ПотрОтО и питаП.

    Đ˜ кОК ПисНито По Саводо Đ´Đž вхОда на ПотрОтО – один ногър. Не, но са ŃŃ‚Ń€Đ°ŃˆĐ˝Đ¸.

    Đ˜ Ń‚Đľ са хОра. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝ĐžŃ‚Đž при Ń‚ŃŃ… Đľ, чо са однакви – пОчти но ПОга Đ´Đ° ги раСНича один От Đ´Ń€ŃƒĐł. Някои От Ń‚ŃŃ… Са гОНОгНавО Ойръснати. А и но со виМдат в тъПнОтО… ХаПО пО някое вроПо Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°Ńˆ дво йоНи Очи, Съйи, Đ° няма чОвок… Đ’ тъПнОтО… КаСват, чо

    всоки поти чОвок Ń‚ŃƒĐş в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś Đľ Đ´ĐžŃˆŃŠĐť От някѩде –

    иНи рОдитоНито ĐźŃƒ са Ń‚ŃƒĐş иНи ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťĐ¸ иНи прОстО Đľ Đ´ĐžŃˆŃŠĐť Ń‚ŃƒĐş От ĐąĐ¸Đ˛ŃˆĐ¸Ń‚Đľ фронски кОНОнии (ХоногаН наприПор Đľ ĐąĐ¸Đ˛ŃˆĐ° фронска колония). Đ•, викаП си, радваП со, чо пОно один път съП поти в нощО, СащОтО днос и аС съП Đ´ĐžŃˆŃŠĐť От някѩде. ХНиСаП в ПотрОтО, ОтиваП Đ´Đ° си ĐşŃƒĐżŃƒĐ˛Đ°Đź йиНот…

    Написвам на один Нист каквО искаП… PARIS VISITE 1, 2, 3… ZONE… BOBYNI… 3 DAY… Đ˜ гО пОдаваП на чОвока, кОКтО прОдава йиНоти… ЗащОтО но СнаП БОйини в коя СОна Đľ.. ЗнаП саПО, чо ВорсаК Đľ в чотвърта СОна.. Đ˜ СащОтО Đľ потък и си мисля, чо содПичната карта що ваМи Đ´Đž неделя… А тридновната Пи Đľ тъкПО Са потък, съйОта и неделя… КатО Са начаНО. – 24,80 оврО.

    АктивираП си я на ĐźĐ°ŃˆĐ¸Đ˝ĐşĐ¸Ń‚Đľ, вНиСаП в ПотрОтО. ХНагаП си я в одна цигарона ĐşŃƒŃ‚Đ¸Ń, Са Đ´Đ° но со прогъва и Пачка. ОтиваП на

    ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€ –

    проди всички… ЗнаП, чо Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° слезя на Jaures. Đ˜ СнаП, чо ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ°, От ĐşĐžŃŃ‚Đž со качваП на БОйини Đľ първа. Đ˜Đ´Đ˛Đ° ПотрОтО. ВНиСаП и гНодаП тайНОтО на ĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°. Đ’ŃŃĐşĐ° ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń си иПа НаПпичка, ĐşĐžŃŃ‚Đž своти така кактО сНодват спиркито. ĐœĐ¸ĐłĐ°, кОгатО спирката Đľ сНодваща и Đľ ŃƒĐłĐ°ŃĐ˝Đ°ĐťĐ°, кОгатО спирката Đľ ПинаНа. Така НоснО со виМда в коя пОсОка си хванаН ПотрОтО. Та виМдаП, чо всички НаПпички ŃĐ˛ĐľŃ‚ŃŃ‚, Đ° саПО таСи на Jores – но. ВикаП си, ŃĐ¸ĐłŃƒŃ€Đ˝Đž Đľ Đ¸ĐˇĐłĐžŃ€ŃĐťĐ°. ДаНи? Да видиП. ĐœĐ¸Đ˝Đ°Đ˛Đ°Ń‚ няколко спирки. ХНодваща спирка Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° Đľ Jores, Đ° таСи сНод нея – ХтаНинград… Đ˜ кОгатО ПотрОтО ŃĐżŃ€Ń и

    пОгНоднах, со ОкаСах на ХтаНинград…

    Đ˜ питаП в ПотрОтО – аПи Jores къдо Đľ?… ФорПЕ, ĐąĐľŃˆĐľ ОтгОвОра – СатвОрона… ĐĽĐź, Са тОва но свотоНа… Значи, кОгатО одна НаПпичка но своти, ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° Đľ СатвОрона. ТОва чостО со ŃĐťŃƒŃ‡Đ˛Đ°ĐťĐž – Са роПОнти, иНи наприПор кОгатО иПа причина Са ĐľĐ˛Đ°ĐşŃƒĐ°Ń†Đ¸Ń, ПасОви ĐźĐľŃ€ĐžĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń и окстроПни ŃĐ¸Ń‚ŃƒĐ°Ń†Đ¸Đ¸ (кОгатО на иСхОда къП ĐżŃŠŃ‚Ń но ПОМо Đ´Đ° со иСНиСа иНи трафика Đľ Ограничон). ĐŸĐžĐ˝ŃĐşĐžĐłĐ° со ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ цоНи Нинии (наприПор линия 1, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ наК-старата и со наНагат роПОнти). Но Са тОва пО-къснО.

    ĐĐ°ĐłĐžŃ€Đľ къП ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐĐ°ĐłĐžŃ€Đľ къП ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    Та сНиСаП на ХтаНинград (ĐşĐžŃŃ‚Đž същО иПа връСка в МоНаната пОсОка). На някои станции прохОдито са ПнОгО дъНги пОд ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° – пО одни кОридОри, одни Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸, насаП, натаП, нагОро, Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ… На картата станциито са ОСначони с тОчка, пО-голяма тОчка, кръгчо иНи раСтогната оНипса… КОНкОтО пО-голямо Đľ кръгчотО, тОНкОва пО-дъНъг Đľ прохОда пОд ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° Са връСка с Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ Нинии. На раСтогнатата оНипса, хОдонотО пОд ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° Đľ наК-дъНгО… ТаП, къдотО со съйират 5 – 6 Нинии. Та хващаП линия 2 и

    сНиСаП на Anvers

    Đ˜ĐˇĐťĐ¸ĐˇĐ°Đź. ОгНоМдаП со и виМдаП накъдо Đ´Đ° Đ˛ŃŠŃ€Đ˛Ń.

    мъНПът ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€

    со виМда, ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°Ń‚Đ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž вОди натаП същО. Đ•, Đ´Đ° тръгваПо. ОМивона Ń‚ŃŃĐ˝Đ° ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° с ПнОгО ПагаСинчота. ЗапОчват стъпаНата нагОро. Đ˜ ногрито стават всо пОвочо и всо пО- дОсадни – одни продНагат ŃŃ‚ŃƒĐ´ĐľĐ˝Đ° ПинораНна вОда, Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸, Đ´Ń€ŃŠĐ˝ĐşŃƒĐťĐşĐ¸, ŃˆĐ°ĐżĐşĐ¸, чадърчота… Един ногър тръгна Đ´Đ° Пи връСва одна връвчица на ръката… РаСкарах гО. ТОСи нОПор гО СнаП – акО гО ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Ń Đ´Đ° Пи я върМо, пОсНо що върви сНод Пон и що Пи иска однО оврО иНи нощО пО-дройнО (в ĐœĐ¸ĐťĐ°Đ˝Đž Пи со ĐąĐľŃˆĐľ ŃĐťŃƒŃ‡Đ¸ĐťĐž проди 4 гОдини)… ĐĄĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń сНод ногО Пи продНага вОда – АС иПаП дво и ĐźŃƒ ги пОкаСваП на раницата…

    ĐĐ°ĐłĐžŃ€Đľ къП ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐĐ°ĐłĐžŃ€Đľ къП ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    Та стигаП Đ´Đž хъНПа, гНодаП ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś От Ń‚Đ°Đź.

    БаСиНиката Хакро ĐšŃŒĐžŃ€ (Sacre Coeur)

    ВНиСаП в катодраНата – гНодаП и нея. Đ˘ŃƒĐş со наПира одна От наК-гОНоПито каПйани в свота, тоМаща 19 тОна… ĐŸĐžŃĐťĐľ Ń‚ŃŠŃ€ŃŃ стъпаНата Са нагОро къП ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ°. То са вляво и ПаНкО Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ. ĐĐ°ĐźĐ¸Ń€Đ°Đź ги. ĐžĐżĐ°ŃˆĐşĐ°Ń‚Đ° Đľ ПаНка. ВхОда Đľ къП 6оврО. ВСоПаП си йиНот и пОоПаП нагОро пО стъпаНата – дОкатО Пи со Сави ŃĐ˛ŃŃ‚ пО таСи Ń‚ŃŃĐ˝Đ° вита стъНйа – пОвочо От 200стъпаНа. Đ˜ нагОро става всо пО-Ń‚ŃŃĐ˝Đž… АкО някой пО-дойоН чОвок со СаНОсти, що Đľ ПнОгО ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đž.

    SacrĂŠ-CĹ“ur Basilica, 35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Đ¤Ń€Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń

    ЕтО По ОтгОро.

    ĐšŃƒĐżĐžĐťŃŠŃ‚ позволява Đ´Đ° со види ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś на 360ĐłŃ€Đ°Đ´ŃƒŃĐ°. ĐŚĐľĐťĐ¸ŃŃ‚. ВоНикОНопнО. Нося си йинОкъН, Са Đ´Đ° гНодаП. ВиМдаП цонтъра ĐŸĐžĐźĐżĐ¸Đ´Ńƒ – ŃˆĐ°Ń€ĐľĐ˝, ПнОгО дОйро со ĐžŃ‚ĐşŃ€ĐžŃĐ˛Đ° на фОна на големия град. ĐĐžŃ‚Ń€ ДаП, АКфоНОвата ĐşŃƒĐťĐ°…

    ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    От ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€. Đ’ дънОтО со виМда ЗЪБЪТ – така наричат ĐşŃƒĐťĐ°Ń‚Đ° ĐœĐžĐ˝ĐżĐ°Ń€Đ˝Đ°Ń, ĐşĐžŃŃ‚Đž стърчи катО Съй насрод ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ВпочатНонио ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃŃ‚ одни ПаНки кОПинчота пО пОкривито на всички сгради (катО Đ˝Đ°ĐąŃƒŃ‡ĐľĐ˝Đ¸ в тОрта ŃˆĐžĐşĐžĐťĐ°Đ´ĐžĐ˛Đ¸ ĐżŃƒŃ€Đ¸). ТОва, кОотО Пи ĐžĐąŃŃĐ˝Đ¸Ń…Đ° ĐąĐľŃˆĐľ, чо всяко МиНищо си иПа ОтдоНон кОПин къП пОкрива, кОКтО ОтвоМда ПириСПито нагОро. Đ˜ така акО один гОтви нощО, ПириСПата Отива нагОро, Đ° но Пинава проС Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń‚Đľ МиНища, кактО при нас. ДаНи Đľ така, ноСнаП, нО Пи со виМда Ń€Đ°ĐˇŃƒĐźĐ˝Đž обяснение. ОставаП Ń‚Đ°Đź Đ´Đ° гНодаП пОно 40 ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ – прОстО но Пи со сНиСа.

    ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    Но иПа и Đ´Ń€ŃƒĐłĐž Са гНодано наОкОНО. ХНиСаП. Đ˜ тръгваП наОкОНО.

    От БаСиНиката Хакро ĐšŃŒĐžŃ€ (Sacre Coeur), ŃƒŃĐżĐžŃ€ĐľĐ´Đ˝Đž вляво Đľ Rue du Cardinal Gubert. ĐŸĐž нея и на първата ĐżŃ€ŃĐşĐ° вляво Đľ Rue du Mont Cenis. ĐŸĐž нея надясно и първата ĐżŃ€ŃĐşĐ° вляво Đľ Rue Cortot. ĐŸĐž същата таСи ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° (Rue du Mont Cenis), проди нОПор 6, вляво Đľ Rue Morvis, Đ° пО нея, на нОПор 8, вляво Đľ Place du Tertre. А Rue Poulbot Đľ пО Rue Norvins, сНод нОПор 18 вляво. Đ—Đ°Đ´ катодраНата Đľ Rue du Chevalier de la Barre.

    ХНод катО СнаП всичкО тОва, но Пи Остава нищО Đ´Ń€ŃƒĐłĐž, Освон Đ´Đ° со Ń€Đ°ĐˇŃ…ĐžĐ´Ń пО тоснито и ОМивони ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸, проС

    пНОщад Тортр (Place du Tertre) и Rue Morvis.

    ГНодаП Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ, кОитО ПОгат Đ´Đ° Ń‚Đľ Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Ń‚ на ПОПонта – всоки си иПа пО однО ПаНкО стОНчо. На всяко стОНчо соднаН пО някой, кОгОтО Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Ń‚ в ПОПонта. ЗагНодах со. Đ˜Đ˝Ń‚ĐľŃ€ĐľŃĐ˝Đž. ОйикОНих всички ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ наОкОНО, кОитО си ĐąŃŃ… набелязѩл. ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń… пО Rue des Saules – на ъгъНа иПа одна

    РОСОва къща, ПнОгО инторосна (La Maison Rose)

    РОСОвата къща – ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    РОСОвата къща

    Đ˘ŃƒĐş Đľ и Rue Morvis, кактО и Rue du Mont Cenis – със стъпаНата Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ.

    Đ˘ŃƒĐş Пинава и однО вакчо, кОотО същО раСхОМда Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. РаСхОдих со и пО Rue Cortot, кактО и пО Rue du Chevalier de la Barre. Някѩде Ń‚ŃƒĐş ŃĐ´ĐžŃ… прокрасон сНадОНод Са три оврО – дво тОпки.

    сНадОНода на ĐœĐžĐ˝ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€

    сНадОНода на ĐœĐžĐ˝ĐźĐ°Ń€Ń‚Ń€

    РаСгНоМдах ПагаСинчотата Са ŃŃƒĐ˛ĐľĐ˝Đ¸Ń€Đ¸. маросах си одна правОъгъНна пНОчка (става Са пОдНОМка Са кафо иНи тайНа Са ĐˇĐ°ĐşŃƒŃĐşĐ°). Đ‘ŃĐťĐ°. На нея Đľ щаПпОвана Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° ПотрО ПроМа на ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś. ĐœĐžĐśĐľ чОвок Đ´Đ° си я нОси катО картина и Đ´Đ° си я гНода. Не си я вСоПах – но чо ĐąĐľŃˆĐľ скъпа, аПи Đľ Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž Đ´Đ° со прогъно и СаоПа ĐźŃŃŃ‚Đž.

    ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Ń… Đ´Đ° со раСхОМдаП пО Rue Saint Rustique – Ń‚ŃŃĐ˝Đ° и тиха ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ°, продраСпОНагаща къП рОПантика. ĐĐ°ĐźĐ¸Ń€Đ° со, катО со върви пО Rue du Mont Cenis, при нОПор 6, вляво. Đ’ Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ŃŃ‚ си краК, иСНиСа на Rue des Saules. А ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş надясно пО нея, иСНиСаП на Rue Cortot. Đ˜ така со раСхОМдаП йавнО, обикалям, къдотО си харосаП, посядам, гНодаП, сниПаП и со радваП на ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń сНодОйод. ĐĐ°ĐşŃ€Đ°Ń Пинах и пО Rue Poulbot и Rue Norvins и Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…, чо вочо Ń‚ŃƒĐş всичкО съП видял.

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Ń… ОйратнО Đ˝Đ°Đ´ĐžĐťŃƒ пО стъпаНата. Хтигнах Đ´Đž ПотрОтО, вСоПах гО и ОтидОх Đ´Đž

    Đ‘Đ°ŃŃ‚Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚Đ°

    Đ˜ĐˇĐťĐ¸ĐˇĐ°Đź Ń‚Đ°Đź и виМдаП одни стъпаНа, на кОитО са насядали ПНадоМи. Đ˜ аС пОсоднах Ń‚Đ°Đź, Са Đ´Đ° со ОрионтираП накъдо Đ´Đ° Đ˛ŃŠŃ€Đ˛Ń. ĐŸĐžŃĐžĐşĐ°Ń‚Đ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž си ĐąŃŃ… наПисНиН Đľ ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° РОкот. Rue de la Roquette, ĐşĐžŃŃ‚Đž со ĐžŃ‚ĐşĐťĐžĐ˝ŃĐ˛Đ° йНиСО Đ´Đž Опората и върви на иСтОк чак Đ´Đž грОйищотО ĐŸĐľŃ€ Đ›Đ°ŃˆĐľĐˇ.

    ЎНската кОНОна на Đ‘Đ°ŃŃ‚Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚Đ°, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ЎНската кОНОна на Đ‘Đ°ŃŃ‚Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚Đ°

    Đ˜ пО нея ПаНкО пО-нагОро, ПинаваП пОкраК Đ´ŃŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° просочка Passage Thiere, сНод нея Ощо пО-нагОро и пОкраК Rue Des Taillandiers и пО сНодващата надясно Rue Keller. Тя иСНиСа на Rue De Charone. Đ˜ пОчти всяка вочор ПинаваП От Ń‚ŃƒĐş, СащОтО тОва Đľ однО От Постата, кОитО си харосах Са раСхОдки пО вочорнО вроПо. Đ•, в сНодващито дни си харосах и Ощо однО, нО Са тОва пО-къснО.

    ВръщаП со ОйратнО пО Rue de la Roquette и ПаНкО проди Đ‘Đ°ŃŃ‚Đ¸ĐťĐ¸ŃŃ‚Đ° СавиваП наляво пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° Лап (Rue de Lappe). Тя Đľ ПнОгО красива, Ń‚ŃŃĐ˝Đ° и ПнОгО ОМивона – йирарии, кафонота, кОкотни ростОрантчота, пъНни с гНадни и Мадни Са нОщон МивОт пОсотитоНи. Една ОМивона пОродица От заведения и йарчота. ĐĄ одни ПнОгО ПаНки Пасички на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ°Ń‚Đ° и народони стОНОво саПО От Садната страна. ЯснО Пи Đľ, чо франсотата Ойичат така Đ´Đ° ŃŃĐ´Đ°Ń‚, Са Đ´Đ° гНодат ĐźĐ¸Đ˝ŃƒĐ˛Đ°Ń‡Đ¸Ń‚Đľ. А аС катО ĐźĐ¸Đ˝ŃƒĐ˛Đ°Ń‡ пък ПнОгО ОйичаП Đ´Đ° гНодаП кОК каквО яде и кОК каквО иПа в Ń‡Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° прод ногО…

    Đ–Đ¸Đ˛ĐľŃŃ‚ си ПнОгО дОйро – насядали на пО йиричка,

    пОхапват си, прикаСват си, радват со на ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń потъчон сНодОйод. Đ˜ аС що пОсодна аПа ПаНкО пО-къснО. ВСоПаП ПотрОтО и со ĐźĐľŃŃ‚Ń ПаНкО пО-натаП. ТО тОва Đľ интороснО. ĐĄ ПотрОтО и няколко спирки пО-натаП МивОта прОдъНМава Đ° и ПОМо Đ´Đ° Đľ съвсоП раСНичон. ХНиСаП на Đ Đ°ĐźĐąŃƒŃ‚Đž (Rambuteau)… Đ˜ĐˇĐťĐ¸ĐˇĐ°Đź. ĐĽĐ°, отО гО къдо йиН

    цонтъра ĐŸĐžĐźĐżĐ¸Đ´Ńƒ –

    тОчнО прод Пон… ОгНоМдаП гО ĐžŃ‚Đ˛ŃŃĐşŃŠĐ´Đľ. ТъкПО ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€Ń. Đ‘ĐľŃˆĐľ Ощо свотНО, аПа Ń‚Đž Ń‚ŃƒĐş со Пръква ПаНкО пО-къснО. ĐŸŃ€ĐľĐ´ ногО один павиран и ПаНкО пОд накНОн пНОщад. На ногО налягали и насядали ПНадоМи – кОК чото, кОК яде, кОК дроПо… Đ˜ĐźĐ°ŃˆĐľ и ŃƒĐťĐ¸Ń‡Đ˝Đ¸ ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Đ˝Ń‚Đ¸, кОитО съСдават прокраснО настрОонио.

    ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐśĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ФОнтанито Хтавински – ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    ФОнтанито Хтавински

    Най-Đ˛ĐşŃƒŃĐ˝Đ¸Ń сНадОНод Đľ Ń‚ŃƒĐş – ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    Най-Đ˛ĐşŃƒŃĐ˝Đ¸Ń сНадОНод Đľ Ń‚ŃƒĐş

    УНичнито ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ наОкОНО – ĐœĐžĐ˝Ń‚ĐźĐ°Ń€Ń‚ŃŠŃ€, ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś

    УНичнито ĐźŃƒĐˇĐ¸ĐşĐ°Đ˝Ń‚Đ¸ наОкОНО

    ОкОНО ногО, пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ, кОитО гО ОграМдат иПа ПнОгО кОкотни ростОрантчота и йарчота. ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž с иСгНод къП фОнтанито Хтравински – От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° страна на ĐŸĐžĐźĐżĐ¸Đ´Ńƒ – ŃŃƒĐżĐľŃ€ инторосни, нО така и но ги Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ… Đ´Đ° Ń‚Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐ˛Đ°Ń‚, кОНкОтО и пъти Đ´Đ° хОдих Ń‚Đ°Đź пО раСНичнО вроПо на деня проС сНодващито 5дона. ХаПО на кНип съП ги гНодаН. Но Ń‚Đ°Đź що пОсодна в някой От сНодващито дни. Хога прОстО що пОгНодаП и пообикалям. ДО Ń‚ŃŃ… иПа одна църква – Хонт ĐœĐľŃ€Đ¸ – СатвОрона в тОСи час, нО и нея що раСгНодаП проС сНодващито дни. ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°Đź раСхОдката наОкОНО.

    ТОва о дОста ОМивон квартаН пО вочорнО вроПо

    ЗапОчваП Đ´Đ° со ĐťŃƒŃ‚Đ°Đź иС Найиринта От тосни ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸, катО От вроПо на вроПо пОгНоМдаП в тайНота, Đ´Đ° но со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąŃ. То ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ така са раСпОНОМони, чо Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° чОвок Đ´Đ° пОНОМи ноиПОворни ŃƒŃĐ¸ĐťĐ¸Ń Са Đ´Đ° со ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸. КОНкОтО и Đ´Đ° со ĐťŃƒŃ‚Đ°Đź, акО Đ˛ŃŠŃ€Đ˛Ń саПО напрод всо що излезя на голям ĐąŃƒĐťĐľĐ˛Đ°Ń€Đ´ и пО ногО на къдотО и Đ´Đ° тръгна, всо що со наПори ĐźĐľŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń. Đ˜ катО Đ˝Đ°ĐźĐľŃ€Ń ĐźĐľŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸Ń, пОгНоМдаП в тайНота къдо съП, коя Đľ ŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° и къдо каквО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° хвана, Са Đ´Đ° Отида Ń‚Đ°Đź, къдотО искаП. А Đ´ĐžĐťŃƒ пОд ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° Đľ Ощо пО-НоснО.

    Đ•, дОйро Đ´Đľ, що содна и аС на пО йиричка, аПа кОо Саводонио Đ´Đ° иСйора, катО искаП Đ´Đ° ОпитаП От всичкито пО нощО… ĐĽĐ°, СнаП, чо в ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś иПаНО 20 000кафонота… ВъСПОМнО Đľ. Но аС иПаП 5дона и 6нОщи… Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Ń†ŃĐť дон нищО Đ´Đ° но ям и Đ´Đ° но пия, чо катО Пина пО вочорнО вроПо проС 1 – 2ростОранта и проС 4 – 5йирарии и Đ´Đ° ОпитаП пО нощО раСНичнО, Đ˝Đ°ĐşŃ€Đ°Ń Đ´Đ° иПаП сиНи Đ´Đ° со прийора Đ´Đž хОтоНа. Та

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś но Đľ град, кОКтО ПОМо Đ´Đ° со гНода Са одна содПица,

    нО ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś Đľ град, в кОКтО ПОга Đ´Đ° Остана Đ´Đ° живея Đ´Đž ĐşŃ€Đ°Ń на МивОта си – интороснО Пи Đľ кОга що Пи ОПръСно.

    маросах си однО Саводонио –

    я Đ´Đ° си пОхапноП пица – 6,00 оврО… ĐŸŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐ˝Đ° пица. На Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń дон Ń‚Đ°Đź що изям Ощо одна. ĐŸĐžŃĐťĐľ си иСйрах одна От ПнОгОтО йирарии и йарОво, пОсоднах, иСпих одна йира пО вочорнО вроПо, пОсНо со раСхОдих Ощо ПаНкО наОкОНО.

    Отдавна со Đľ стъПниНО и става всо пО-интороснО. Đ˜ акО но ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃˆĐľ ПотрОтО в ĐżĐžĐťŃƒĐ˝ĐžŃ‰ (но йих Ń€Đ¸ŃĐşŃƒĐ˛Đ°Đť Đ´Đ° со кача на пОсНоднОтО ПотрО, СащОтО ПОМо и ногО Đ´Đ° Đ¸ĐˇĐżŃƒŃĐ˝Đ°), иНи хОтоНа Пи Đ´Đ° ĐąĐľŃˆĐľ на ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Đ˝Đž Ń€Đ°ĐˇŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ ĐžŃ‚Ń‚ŃƒĐş, ПОМох Đ´Đ° Остана Ощо ПаНкО. ĐŸŃŠĐş и на вхОда на хОтоНа ни иПа одна желязна пОрта, ĐşĐžŃŃ‚Đž со ĐˇĐ°Ń‚Đ˛Đ°Ń€Ń ОкОНО ĐżĐžĐťŃƒĐ˝ĐžŃ‰ и акО Ń‚Ń Đľ СатвОрона, кОгатО аС со върна, що Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° пО ŃƒŃ€ĐľĐ´ĐąĐ°Ń‚Đ°, ПОнтирана Ń‚Đ°Đź, Đ´Đ° позвѩня, Đ´Đ° обясня кОК съП, Са Đ´Đ° Пи ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€ŃŃ‚… ĐœĐ˝ĐžĐłĐž сНОМнО. ДаНи? Една вочор пОртата ĐąĐľŃˆĐľ СатвОрона. Как Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ… Ни? ĐŠĐľ раСйорото пО-къснО.

    ĐŸŃ€Đ¸ĐąĐ¸Ń€Đ°Đź со къП хОтоНа. КатО Са първи сНодОйод Ń‚ŃƒĐş мисля, чо Đľ дОстатъчнО. Но проди Đ´Đ° си Ногна пия и однО кафо в ŃŃ‚Đ°ŃŃ‚Đ° си. Đ˘ŃƒĐş всоки дон каПориора СароМда Пасичката с пО дво кафота, Сахар, чаК, дво сПотани и дво Ń‡Đ°ŃˆĐ¸. Đ˜ĐźĐ° одна кана Са вОда Са кафо. ХипваП в нея ПинораНна вОда (ПОМо и От Ń‡ĐľŃˆĐźĐ°Ń‚Đ°, нО при ŃƒŃĐťĐžĐ˛Đ¸Đľ, чо со ĐżŃ€ĐľĐ˛Đ°Ń€ŃĐ˛Đ°, катО Са кафо иНи чаК наприПор). ХНагаП однОтО Сахарчо (Ń‚ŃƒĐş однОкратнито Сахарчота са ПнОгО пО-гОНоПи, ОткОНкОтО са Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń‚Đľ).

    ВроПо Đľ Са сън (кафотО но Пи прочи Đ´Đ° СаспиваП). ĐŸĐž Ń†ŃĐťĐ° нОщ и пО Ń†ŃĐť дон в Ń†ŃĐť ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś пО всяко вроПо ĐżĐ¸Ń‰ŃŃ‚ и Đ˛Đ¸ŃŃ‚ ĐżĐžĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń – с кОНи, ПОтОри, дМипОво, пОМарна и НиноКки. БърСО со свиква с тОва.

    ОчакваКто прОдъНМониотО:

    АвтОр: ВНадиПир ГоОргиов

    ХниПки: автОрът

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś – на картата:

    ĐŸĐ°Ń€Đ¸Đś



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Валентин МихалевКолко често сте усещали парфюм с аромат на трюфел? Почитателите на този "деликатес" едва ли са толкова много поради простичката истина, че той не се среща

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Събитието на Google през октомври ще бъде много по-значимо от очакваното
    На 4-ти октомври Google обяви специално събитие, на което очакваме двата нови смартфона на компанията. За устройствата се говори, че…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Георги Танев

    Пускането на Посум подобрението в алгоритъма е на 1 Септември 2016г. 

    Какъв е този ъпдейт?

    Possum е името, на новият голям ъпдейт на алгоритъма на Google. Подобрението засяга само резултатите от локално търсене и тези от Google Maps. Вероятно предназначението на новият ъпдейт е да диверсифицира локалните резултати и да предпази от спам.

    Най-важното, което трябва да знаете за Possum algorithm update:

    Сайтовете, които са на бизнеси попадащи извън физическите очертания на града срещат големи отклонения в класирането, спрямо класирането им им преди подобрението.
    local-searche-results-before-and-after-possum

    Преди ъпдейта, резултатите в търсачката на много сайтове локализирани извън дадена област имаха по-слаби позиции спрямо други сайтове, локализирани в тази област – при локално търсене. Това се отнасяше и за бизнеси локализирани съвсем близо до границите на града.

    Същите сайтове имаха много по-големи трудности в позиционирането при търсения съдържащи името на града. Повечето от тези бизнеси не са били с адреси в очертанията да града, в Google maps.

    local-searches-after-the-update-2

    Преди подобрението в алгоритъма сайтове, посочени извън очертанията на града са имали по-слаби позиции в резултатите, отколкото след ъпдейта.

    На 6 Август сайта от снимката по търсене за “Home Inspector Sarasota” е бил на 31 позиция. След пускането на подобрението, резултатът се е подобрил с 21 позиции и излиза на 10-та позиция.

    Ако физическият адрес на сайтът Ви е посочен извън границите на град София, преди ъпдейта вероятно сте имали по-слаби резултати в търсачката. След подобрението, най-вероятно резултатите при търсене включващо името на града са се подобрили значително.

    2. Google вече филтрира на базата на адрес и принадлежност.

    Пример:
    Ако търсите по “personal injury attorney palmdale” от 16 резултата имате поне 5 резултата с един и същи адрес 1008 W Ave, Palmdale, CA

    • Stefyan Law Firm — showing
    • DeVille Law Group Inc — filtered
    • iAccidentLawyer — filtered
    • Nadrich & Cohen — filtered
    • Wilshire Law Firm — filtered

    В ляво – нормални резултати с филтър. В дясно, резултати без филтър.

     

    local-filter-possum-rezultati

    3.Физическият адрес на потребителя, който прави търсенето, сега е много по-важен отколкото е бил, преди пускането на Possum подобрението.

    Откакто ъпдейта е факт, има голями разлики в позициите с резултатите, спрямо това, къде се намира потребителят, който търси.
    При търсене на бизнес намиращ се в Richland Hills, Тексас, колкото повече се отдалечава потребителят от този адрес, толкова повече резултатът при търсене отпада от предните позиции.
    При търсене по (услуга + град) от Алабама, сайтът излиза на 7-ма позиция. Докато потребител, който търси от Richland Hills, Тексас, вижда сайтът на първа позиция в търсачката.
    Т.е. ако потребителят се намира физически до фирма А, която предлага услугата Х, той вероятно ще вижда на челна позиция фирма А, която предлага тази услуга, при търсене на ‘услугата + града’. Това би улеснило потребителите, когато търсят услуга в техния град, да виждат на предни позиции резултати на бизнеси, които са най-близко физически до тяхното местоположение.

    4.  Резултатите от търсене варират в по-голяма степен на базата на леки вариации в ключовите думи за търсене.

    Преди подобрението, можеха да се видят сравнително сходни резултати при търсене на “Los Angeles Chiropractor” или “Chiropractor Los Angeles” или “Chiropractor Los Angeles CA.” След ъпдейта резултатите не са толкова сходни.

    5. Локалният филтър на Google изглежда, че вече е по-независим от органичният филтър.

    Наблюдавани са различни позиции при едно и също търсене преди и след въвеждането на ъпдейта. Но няма точни данни все още за разликите.
    В заключение:
    Все още има доста колебания в резултатите, което може да подскаже, че Google все още правят A/B тестове на нововъведенията. Също така е възможно някои от промените да бъдат спрени и да се върне предишен начин на работа за определяне на позиците в търсачката.

    Подобрение на алгоритъма на ядрото, на Google от 2 Септември 2016г.

    Съобщава се за промени в резултати от локално търсене в търсачката. Джон Мюлер от Google не е потвърдил официално подобрение, но се споменава, че със сигурност това не е Penguin 4.0

    Penguin 4.0 е пуснат на 23 Септември 2016г.

    penguin-4-podobrenieto

    Google потвърдиха на Google webmaster blog, че официално са пуснали Penguin 4.0 подобрението да работи, като алгоритъм в реално време.

    Актуализацията намалавя дългото чакане за отманя на наказания. Това позволява по-бързото възстановяване резултатите си в търсачката, след премахване на наказанието. Пингвинът, вече не е част от алгоритъмът на Google, също като Panda подобрението.

    Пигвин ъпдейта сега е по-подробен. Сега Penguin ъпдейта намалява тежестта на спама чрез коригиране в класирането основно на спам сигналите. Като това не засяга класирането на целия сайт.

    Източник: https://www.seroundtable.com/google-penguin-4-live-22737.html

    Материалът Най-важното за последните ъпдейти на Google – Possum, Penguin 4.0 и Google coreе публикуван за пръв път на Блог за маркетинг, реклама в google и др..

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Ана Динкова

    Около 40-те не всички са задомени, загаджени, бракувани или съжителстващи. Някои са все още, а други от съвсем скоро – сами, сингъл или необвързани. И така част от тези необвързани +/– 40-годишни хора ходят на срещи с други такива +/– 40-годишни необвързани хора и след това (уви по-често, отколкото ми се иска) споделят преживяното и искат съвет.

    Защо от мен точно хората искат съвет остава мистерия, която никога няма да бъда в състояние да разгадая! Моят живот, привидно подреден, е тотален миш-маш, така че въпреки натрупания житейски опит, не ми е много ясно с какво точно давам вид на човек, чиито съвети си заслужава да поискаш и още повече да слушаш.

    Но да се върна 40-тина годишните необвързани и техния емоционален и сексуален живот и нещата, които ми разказват, както и тези, които определено ме потресоха. И така, понеже на въпроса: „а аз как да си намеря гадже?“ не мога да отговоря еднозначно, аз с моето се запознах съвсем случайно, отивайки да пия бира с един приятел, който ме запозна с негов приятел – и ето ни нА, 12-тина години по-късно. Но мога за друго да ви дам съвет – как да не се излагате на първи срещи и да се държите поне що-годе прилично на/по време на/след бързи забивки (да се чете one night stands).

    Подготовката за среща

    Аз тая фиксацията на хората да се издокарват за срещи никога не съм я разбирала! Може би, защото се чувствам най-секси с мокра коса, тениска и дънки, всичко останало ми е малко а ла – нека се опаковаме, издокараме и да сложим цветовете на войната – и каквото сабя покаже! Защо вместо да прекарват по 2 часа в двоумене какво да облекат, хората не се подготвят поне малко за това как и къде ще си прекарат срещата и в предварително опознаване на човека, с когото имат среща? Примерно: можете да разцъкате профилите в социалните мрежи на човека, с когото имате среща и да видите какво я/го вълнува, за да можете по-лесно да си говорите и да не си смучете от пръстите теми за разговори.

    Мястото за среща

    Да поканиш жена на вечеря  ресторант, а да отидеш да я вземеш с мотор и да й кажеш в последния момент, че ще я водиш на вила на 20 километра от София е малко странен подход, защото вероятно ще ти се наложи да я чакаш известно време да се преоблече и преобуе.

    Също така – да заведеш някого на някакво мега-яко и юбер-куул място и да се държиш така, сякаш това е човекът, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си, а след срещата да изчезнеш и повече да не се обадиш – не е ОК.

    Т.е. търсете златната среда, ако може. Освен това, ако не сте сигурни – коктейли, аперитиви, пица или нещо подобно е ОК като за първа среща за час-два-три. Ако след това се харесате и решите да повторите – чудесно, ако ли пък не, няма да има разочаровани и драми.

    Темите за разговор

    В 21-ви век живеем, ако не можете да се подготвите поне малко предварително, защото не сте се сетили да видите човекът отсреща какви филми, музика, книги, дестинации и т.н. харесва (просто погледнете във Facebook профила) можете да направите две неща: или да заложите на сигурното – т.е. small talk от типа времето, природата и май като цяло е това или да заложите на смислени разговори, като още в началото на срещата предложите да избегнете посредствените разговори и да си говорите за нещата, които наистина ви интересувате – току виж се окаже, че си прекарате чудесно.

    Бързите забивки/one night stand – основни насоки за добри маниери

    Бъдете откровени – можете да дадете да се разбере – ясно или по-заобиколно, още в началото на вечерта/срещата какво искате/очаквате/търсите. Ако единият търси бъдещата си половинка, а другия секс за една нощ – няма да се разберете лесно и твърде вероятно ще има наранени, обидени и драма.

    Бъдете готови за всякакъв развой на събитията – това, че сте на среща не означава, че ще се ожените, но не е изключено. Това, че отивате на вечеря/коктейли/бар с някого, не ви гарантира секс, но може да се стигне и до там. За това се подгответе за всякакви сценарии: удобни дрехи, презервативи в чантата, знам ли – основните неща. Много ми е странно, когато някой ми каже „ама аз не очаквах, че ще правим секс“ – големи хора, които очевидно отиват на среща с именно тази идея, а не да играят на Скрабъл…

    Преценете ситуацията и не се застоявайте излишно, дръжте се прилично, съберете си багажа и не прекалявайте с фамилиарниченето – това се отнася както за жените, така и за мъжете! Ако някой след 6 часа или 1 нощ заедно започне да се държи като бъдещ годеник – това обикновено е сигнал за психически отклонения, не за проява на чувства, емоции или с една дума – харесване/привличане.

    И за финал: внимавайте с кого какво споделяте. Да, знам, че намирането на сходната душа често отнема време, както и ходене на срещи и запознанства с различни хора, но не искате да бъдете известни в приятелския си кръг като „този/тази, която спи с всички“.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог на IDG

    chanel-chance-eau-tendre

    Chanel Chance Eau Tendre е лек и деликатен аромат, носещ усещането за безгрижие и щастие. Този съблазняващ аромат се откроява с нотки на зюмбюли, жасмин и цитруси. Загадачността на това ухание се постига посредством добавените ванилия, лимон, мускус, ананас и пачули. Заключен в луксозна опаковка, ароматът е лек и подходящ за ежедневието.
    Разраротен е от специалиста в парфюмериината област Jacques Polge и е пуснат в продажба през 2010 година.

    coconoir_collection
    Chanel Coco Noirе ориенталско дървесен аромат, предназначен за жени, които не са лишени от самочувствие и самоувереност. Заключен в класически и стилен флакон, това благоухание смесва в себе си Ориента, представен от бергамонт, цитруси и грейпфрут, съчетани идеално с букет от жасмин, роза и нарциси. Завършващите нотки на аромата са съставени от ванилия, бял мускус и сандалово дърво.
    Chanel Coco Noir символизира елегантността и изисканстта и е дело на парфюмериста Жак Полш. Още с излизането си на пазара завладява стилните и уверени в себе си жени.

     

    chanel19
    Chanel No.19е парфюм, миксиращ букет от бели и зелени цветя, кипарис и дървесина. съчетава в себе си изтънченост и обаятелност, насочен изцяло към жените, които имат усещане за стил и класа.
    С излизането си на пазара през 1973 година, този аромат завладява жените и бързо се превръща в най-продавания дамски парфюм.

    chanel-chance-eau-fraiche
    Chanel Chance Eau Fraicheе изключително траен и стилен парфюм, запазващ за дълго благоуханието си, обграждащ с делкатната си изтънченост. След себе си оставя усещането за чувствена, страстна и романтична любов. Комбинацията на съставки е много свежа и се откроява с нотки на жасмин и цитруси, обвити в благоуханието на тиково дърво, пачули и бял мускус. Композицията от аромати завършва изтънчеността си с ветивер, зюмбюл и лимон.
    Дизайнът на флакона е закръглена бутилка в зеленикав цвят, обвит в сребърен пръстен. Ароматът е подходящо допълнение на женската изтънюеност и класа и е особено подходящ аромат за летния сезон, заради свежестта, която оставя след себе си.

    chanel5
    Chanel No.5е лек и бързо завладяващ сърцата аромат. Със своето цветно-дървесно ухание той бързо се превръща във фаворит на жените по целия свят. В началото с откроява мириса на портокалов цвят, подсилени от сладникавото ухание на роза и жасмин, които веднага напомнят за неповторимия италианския чар. Пътят към насладата е начертан от сандалово дърво, ванилия и момина сълза.
    Парфюмът е класика в колекцията на Chanel и излиза на пазара през 1921 година, веднага пленявайки с лукса, който издава.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ с ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Бистра иС  Крит – ОставихПо я на форийОта Đ˛Â ĐŸĐ¸Ń€ĐľŃ, Đ° днос сПо в КнОсОс и Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž. 

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž и КнОсОс

    част втОра на

    Крит – пО сНодито на ĐœĐ¸Đ˝ĐžĐšŃ†Đ¸Ń‚Đľ

    Đ’ ĐżŃ€ĐľĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸Ń пОствочо раСкаСах каквО со ŃĐťŃƒŃ‡Đ˛Đ° дОкатО со качиП на провОС От кОнтинонта, СатОва Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° прОдъНМава дироктнО на сНодващата ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝.

    ĐĄŃŠĐąŃƒĐśĐ´Đ°Ń‚ ни с раСтрисано – ĐąŃƒĐşĐ˛Đ°ĐťĐ˝Đž – СащОтО кОрайът Đľ вкНючиН на Садна и „паркира“. ĐœĐ°ĐťĐşĐž пО-къснО ПиН Монски гНас съОйщава, чо сПо пристигнаНи на Крит. Часът Đľ пот и пОНОвина ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° и нио – сънони всо Ощо – со ĐžŃ‚ĐżŃ€Đ°Đ˛ŃĐźĐľ къП гараМа, Са Đ´Đ° со качиП на вОСиНОтО… ĐŸĐž кОридОрито на форийОта Đľ наваНица – всички вочо са ĐąŃƒĐ´Đ˝Đ¸ и са со СапътиНи, същО катО нас, къП иСхОда – Ń‚.Đľ. Đ°ŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€Đ° къП гараМнито ĐżĐ°ĐťŃƒĐąĐ¸. Хтюарди пък Ń‡ŃƒĐşĐ°Ń‚ сиНнО пО вратито на всо Ощо СатвОронито каюти и висОкО викат „КаНиПора!“ на ОноСи, кОитО но са со ŃŃŠĐąŃƒĐ´Đ¸ĐťĐ¸ Ощо.

    Đ’ гараМа Đľ Ощо пО-голяма ĐťŃƒĐ´Đ˝Đ¸Ń†Đ°. ЧОвокът с Ń€Đ°Đ´Đ¸ĐžŃŃ‚Đ°Đ˝Ń†Đ¸ŃŃ‚Đ° со ОкаСва ОнСи, кОКтО ĐžŃ‚ĐłĐžĐ˛Đ°Ń€Ń Са тОвара на кОрайа и сНодОватоНнО ĐžŃ‚ĐłĐžĐ˛Đ°Ń€Ń и Са раСтОварванотО (иНи в частнОст в какъв род що со иСносат кОНито и тирОвото От ногО). На Пон и ПаКка Пи каСват Đ´Đ° иСНоСоП проС иСхОда Са ĐżĐľŃˆĐľŃ…ĐžĐ´Ń†Đ¸ и Đ´Đ° чакаПо йаща Пи Đ´Đ° дОКдо с кОНата вън От кОрайа. Đ˜ иПа СащО – дОста Đľ Ń‚ŃŃĐ˝Đž на ĐżĐ°ĐťŃƒĐąĐ°Ń‚Đ° и акО всоки тръгно Đ´Đ° со наглася, Đ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃĐ˝ĐľŃ‚Đž на пътницито що Đľ но три, Đ° триКсот часа. Навѩн Đľ Ощо ПнОгО тъПнО и ръПи ситон дъМдоц. КачваПо со в кОНата и со ОгНоМдаПо Са тайоНи. Би Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ĐťĐž Đ´Đ° со наПираПо в Ханя, град на западния краК на Крит, ОткъП кОнтитонта, сироч на соворнОтО краКйроМио. Ойачо на нас ни Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°

    Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž, стОНицата на ОстрОва,

    СащОтО първата спирка в списъка Đľ КнОсОс – двОроцът на ĐźĐ¸Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń цар ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ. ĐĐ°ĐźĐ¸Ń€Đ°ĐźĐľ си тайоНата и тръгваПо нататък.

    Đ˘ŃƒĐ¸ŃŃ‚ŃŠŃ€ пО гръцки

    Часът Đľ вочо къП ŃˆĐľŃŃ‚ и пОНОвина. ТъПнина, йаща Пи ŃˆĐžŃ„Đ¸Ń€Đ° пОсОка Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž. АС блея къП нойотО и со насНаМдаваП на факта, чо От Крит со виМдат ŃŃ‚Ń€Đ°ŃˆĐ˝Đž ПнОгО СвоСди – ОриОн Пи со хиНи над гНавата и на Пон Пи харосва. ĐŸĐž однО вроПо ПаКка Пи Đ¸ĐˇĐżĐ¸Ń‰ŃĐ˛Đ° „ТОрнадО!“ и с йаща Пи пОдскачаПо. АС тъкПО си ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃĐź ŃƒŃŃ‚Đ°Ń‚Đ° Đ´Đ° пОчна родОвната ĐťĐľĐşŃ†Đ¸Ń, чо – видито Ни – в Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń няма тОрнадО, СащОтО Ń‚Đž Đľ характорнО Са Њатито Саради однО Đ˛ŃŠĐˇĐ´ŃƒŃˆĐ˝Đž точонио на 9 киНОПотра висОчина и ПаКка Пи прОдъНМава – „ТОрнадО, оК гО Ń‚Đ°Đź, виМто гО!“

    ОйръщаП со аС в ОкаСаната пОсОка с въСПОМнО наК-Отогчоната скоптична Ń„Đ¸ĐˇĐ¸ĐžĐ˝ĐžĐźĐ¸Ń, на ĐşĐžŃŃ‚Đž съП спОсОйна и …. чонотО Пи ŃƒĐ˛Đ¸ŃĐ˛Đ°. ЗащОтО в сродата на СаНива, пОдОСритоНнО йНиСО Đ´Đž йрога, на свотНината на Đ¸ĐˇĐłŃ€ŃĐ˛Đ°Ń‰ĐžŃ‚Đž сНънцо, ОСаронО От рОСОвО и чорвонО, наистина со вихри тОрнадО. Đ˜ŃŃ‚Đ¸Đ˝ŃĐşĐ¸ Đ˘ŃƒĐ¸ŃŃ‚ŃŠŃ€! ĐœĐ°ĐšĐşĐ° Пи СапОчва Đ´Đ° раСсъМдава в катастрОфични катогОрии (кОКтО Đľ гНодаН пОно один фиНП Са тОрнадО, Снао Са каквО ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Ń) и си ĐżŃ€ĐľĐ´ŃŃ‚Đ°Đ˛Ń щотито, акО тОва Ń‡ŃƒĐ´Đž иСНоСо на ĐżŃŠŃ‚Ń. АС пък искаП Đ´Đ° гО сниПаП 🙂ĐœĐ˝ĐžĐłĐž ясно.

    ХПорч (ТОрнадО) – Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ТОрнадОтО – ПаНкО проди Đ´Đ° иСчоСно. КОгатО ĐąĐľŃˆĐľ пО-голямо си Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ дойоНО хОйОтчо и сОНиднО кОНичоствО вОда във Đ˛ŃŠĐˇĐ´ŃƒŃ…Đ° Ń‚Đ°Đź, къдотО дОкОсва вОдата. ВпрОчоП, акО со Đ˛ĐłĐťĐľĐ´Đ°Ńˆ, драги читатоНю, ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° Đ˛Đ¸Đ´Đ¸Ńˆ вОда във Đ˛ŃŠĐˇĐ´ŃƒŃ…Đ° дироктнО пОд тОрнадОтО. ХниПката но Đľ ПнОгО на Ń„ĐžĐşŃƒŃ, нО Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ как Đ´Đ° стано ПнОгО пО-дОйро.

    ХпираПо Đ´Đ° гО сниПаПо – но сПо саПО нио вочо ПоракНиито – Đ° няколко Пига пО-къснО тОрнадОтО иСчоСва, кактО со Đľ появило. ĐŸŃ€Đ¸ пристиганотО ни на Крит ни привотсва саП ЕОН, йОгът на Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€Đ°. ĐŸĐž-ПаНкО От пОНОвин час пО-къснО и ЕОс дава своя Đ´Đ°Đ˝, СащОтО ни чака один От наК-красивито иСгрови, кОитО съП виМдаНа някога.

    проди Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    Đ˜ĐˇĐłŃ€ĐľĐ˛ŃŠŃ‚ – в даНочината со виМда ŃŃƒŃˆĐ° (но СнаП Ойачо даНи со виМда някой Đ´Ń€ŃƒĐł ОстрОв). Ние сПо някѩде проди Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž.

    ХниПаПо и тОва и прОдъНМаваПо къП КнОсОс.

    КнОсОс – Đ´Đ° ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€Đ¸Ńˆ двОроца

    ДОкатО стигноП Đ´Đž Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž – кОКтО Đľ тОчнО пО сродата на ОстрОва – дъМдът вочо Отдавна Đľ ŃĐżŃ€ŃĐť и гроо сНънцо. Часът Đľ ПаНкО проди ОсоП ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝Ń‚Đ° и нио со насОчваПо къП КнОсОс, ПаНкО соНО на няколко киНОПотра От Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž. ТаП проди 100 гОдини (в същнОст тОчнО проС 1900) один ангНиКски архоОНОг раСкрива, чо ПитОвото в същнОст иПат ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° роаНна пОчва.

    Đ˜ĐźĐľŃ‚Đž на чОвока Đľ Артър Евънс, Đ° ĐźŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž – КнОсОс. Но Са Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на раСкОпкито – ПаНкО пО-къснО.

    КъП ПОПонта чакаПо Đ´Đ° ĐžŃ‚Đ˛ĐžŃ€ŃŃ‚ двОроца. Đ˘ĐžĐşŃƒ-щО Đľ ŃĐżŃ€ŃĐťĐž Đ´Đ° ваНи и СатОва сПо саПО нио. мОрата ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ‚ ПаНкО пО-ранО – Са Đ´Đ° ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń‚ Đ´Đ° Đ˛ĐťŃĐˇĐ°Ń‚ окСаНтиранито Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ – и прод нас со Открива ĐłĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸ŃŃ‚ град на одна иСчоСнаНа Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń.

    ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃĐľ, ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃĐľ – къдо са ти ĐœĐ¸Đ˝ĐžĐšŃ†Đ¸Ń‚Đľ?

    Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на ОткриванотО на КнОсОс Đľ дОста ŃĐźĐľŃˆĐ˝Đ°.

    ХНод катО маКнрих ШНиПан Открива Đ˘Ń€ĐžŃ и ĐœĐ¸ĐşĐľĐ˝Đ° и дОкаСва, чо Đ˜ĐťĐ¸Đ°Đ´Đ° Đľ йаСирана на роаНни ŃŃŠĐąĐ¸Ń‚Đ¸Ń, свотОвната ОйщнОст, в частнОст истОрицито, СапОчва Đ´Đ° со Ń‡ŃƒĐ´Đ¸ даНи пък няма и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ ПитОво, кОитО Đ´Đ° иПат роаНни истОричоски кОрони. ЗапОчва архоОНОгичоска надпровара, в ĐşĐžŃŃ‚Đž ШНиПан вОди с няколко дъНМини. Един ОкОНО ĐżĐľŃ‚Đ´ĐľŃĐľŃ‚ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐľĐ˝ архоОНОг на иПо Артър Евънс същО со вкНючва. ТОК пОпада на ОгрОПна ПОгиНа, ĐşĐžŃŃ‚Đž Đľ Сасипана артофакти, прОдава соПоКната файрика, Са Đ´Đ° финансира ĐżŃ€ĐžŃƒŃ‡Đ˛Đ°Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° и СапОчва райОта. ĐœŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž Đľ КнОсОс, Đ° саПО три содПици сНод начаНОтО на раСкОпкито, иПотО на Артър Евънс Остава в Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ°. Đ˜Ń€ĐžĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° Đľ, чо няколко гОдини пО-ранО ШНиПан същО идва в КнОсОс, нО цоната на ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ°, ĐşĐžŃŃ‚Đž Постнито чОрйадМии ĐźŃƒ продНагат, ĐźŃƒ со виМда твърдо висОка и СатОва со ОткаСва.

    Евънс Открива каПонон трОн – наК-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ в ЕврОпа – и ĐżĐ¸ŃˆĐľ в Англия, чо Đľ ОткриН дровна Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń.

    КнОсОс, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ТрОнната СаНа на цар ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ. Най-ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸ŃŃ‚ трОн в ЕврОпа – ОригинаН, пО ногО няма нищО роставриранО, пОноМо Đľ От каПък. ĐŸĐžĐ˝ĐľĐśĐľ содаНката Đľ дОста ŃˆĐ¸Ń€ĐžŃ‡ĐşĐ° (и ĐżĐžĐ´Ń…ĐžĐ´ŃŃ‰Đ° Са ŃˆĐ¸Ń€ĐžĐşĐ¸Ń Ń…Đ°Đ˝Ńˆ на Мона) Евънс дОста дъНгО со Ń‡ŃƒĐ´ĐľĐť даНи Đ´Đ° но гО нарочо „ТрОнът на Ариадна“, нО ОткриванотО на фроската с йика накланя воСнито в пОНСа на ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ. КаПонната ĐşŃƒĐżĐ° прод трОна Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž Đľ ŃĐťŃƒĐśĐľĐťĐ° Са Đ¸ĐˇĐłĐ°Ń€ŃĐ˝Đľ на благовония. Đ’ таСи СаНа но ПОМо Đ´Đ° со вНоСо. ĐœĐžĐśĐľ Đ´Đ° иСгНоМда, чо съП вътро, нО в същнОст иПа стъкНО и ŃĐ˝Đ¸ĐźĐ°Ńˆ проС ногО. Въпроки чо фроскито са копия на ОригинаНнито си Поста (ОригинаНито со ŃŃŠŃ…Ń€Đ°Đ˝ŃĐ˛Đ°Ń‚ в ĐźŃƒĐˇĐľŃ в Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž), Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸Ń‚Đľ хОра на дон ПОгат Đ´Đ° ги ŃƒĐ˛Ń€ĐľĐ´ŃŃ‚.

    Đ’ гНавата на Евънс со върти одна Ногонда –  Са один воНик цар, пОхОтНивата ĐźŃƒ ŃŃŠĐżŃ€ŃƒĐłĐ° и красив бял йик. Đ˜ Са ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ‚Đ°Đ˛ŃŠŃ€Đ°, кОКтО со появил в Ń€ĐľĐˇŃƒĐťŃ‚Đ°Ń‚ От тОСи странон съюС. Вочо иПаН трОн – Сначи иПаН цар. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ĐťĐž Đ´Đ° наПори саПО йик и Ногондата Ń‰ŃĐťĐ° Đ´Đ° ОМивоо.

    КнОсОс, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    Đ’ŃŠĐżŃ€ĐžŃĐ˝Đ¸ŃŃ‚ роНоф на йик. КОгатО райОтницито гО Откриват, Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ°Ń‚, чо са ŃŃŠĐąŃƒĐ´Đ¸ĐťĐ¸ доПОн. Đ—Đ° ПинОКскОтО Đ¸ĐˇĐşŃƒŃŃ‚Đ˛Đž са характорни прирОднито ПОтиви – наК-вочо Ń€Đ°ŃŃ‚ĐľĐ˝Đ¸Ń и МивОтни. ТОСи роНоф краси Ń‚.нар. „вхОд на пОсНаницито“ – иНи ĐżĐ°Ń€Đ°Đ´Đ˝Đ¸Ń вхОд на КнОсОс.

    Няколко дни пО-къснО Евънс наПира йароНоф на йик и Ногондата со провръща в роаНнОст. КнОсОс става ĐźĐ¸Ń‚Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸ŃŃ‚ Лайиринт – двОроцът на ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ – Đ° дровната Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ° иПотО ĐœĐ¸Đ˝ĐžĐšŃ†Đ¸.

    КнОсОс

    Đ˜ĐźĐ°ĐźĐľ късПот Đ´Đ° пристигноП проди ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸Ń‚Đľ – проднината Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž со дъНМи и на ĐżŃ€ĐžĐťĐ¸Đ˛Đ˝Đ¸Ń дъМд, кОКтО со ĐťĐľĐľŃˆĐľ дОпроди няколко ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ – СатОва в КнОсОс сПо пОчти саПО нио, акО но со ĐąŃ€ĐžŃŃ‚ ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´Đ¸Ń‚Đľ, кОитО са со съйраНи на ŃŃƒŃ‚Ń€ĐľŃˆĐ˝Đž кафо пОд один От навосито. АС пОдскачаП напрод-наСад и со изявявам катО ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐžĐ˛ĐžĐ´ – обяснявам Са ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ‚Đ°Đ˛ŃŠŃ€Đ°, Са йичито рОга – сиПвОН на Ń†Đ°Ń€Ń и царската вНаст на Крит и Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸ пОдОйни и обикаляме раСкОпкито.

    КнОсОс, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ТрОнната СаНа на цар ĐœĐ¸Đ˝ĐžŃ – така, кактО иСгНоМда От вън. КОгатО пристигнахПо тъкПО ĐžŃ‚Đ˛Đ°Ń€ŃŃ…Đ° и СатОва няма Мив чОвок. Đ˜Đ˝Đ°Ń‡Đľ со чака на ĐžĐżĐ°ŃˆĐşĐ°, Са Đ´Đ° Đ˝Đ°Đ´Đ˝Đ¸ĐşĐ˝ĐľŃˆ вътро.

    ĐŸŃ€ĐľĐ´Đ¸ 4000 гОдини КнОсОс Đľ йиН ĐżŃ€ĐžŃ†ŃŠŃ„Ń‚ŃĐ˛Đ°Ń‰ град – с точаща вОда и ĐşĐ°Đ˝Đ°ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń в къщито, ПнОгОотаМни сгради и СоПотръсни ŃˆĐ°ĐšĐąĐ¸. ĐĐ°Ń€ĐžĐ´ŃŠŃ‚ на ПинОКцито Đľ кОнтрОНираН пОНОвината ХродиСоПнОПОрио и Đľ иПаН търгОвски връСки с Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° пОНОвина.

    КнОсОс, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ĐŸĐ°Ń€Đ°Đ´Đ˝Đ¸ŃŃ‚ вхОд на КнОсОс – вхОдът на пОсНаницито – така, кактО иСгНоМда сНод въСстанОвката. РоНофът с йика со наПира на 4 Потра висОчина.

    Đ˜ĐˇĐžĐąŃ‰Đž, ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Ń одни ŃŃƒĐżĐľŃ€ инторосни ноща, аПа няма кОК Đ´Đ° По Ń‡ŃƒĐľ – хОрата вочо си ĐźĐľŃ‡Ń‚Đ°ŃŃ‚ Са кафо иНи Са кОка-кОНа, ПаКната Đš на Đ°Ń€Ń…ĐľĐžĐťĐžĐłĐ¸ŃŃ‚Đ°…

    ЗатОва со СавъртаПо иС КнОсОс – тОгава ĐąĐľŃˆĐľ дОста ПаНкО катО пНОщ – и со насОчваПо къП иСхОда. Đ—Đ° ПОо ОгрОПнО съМаНонио, фроскито с доНфинито – Đ´Ń€ŃƒĐł сиПвОН на царската вНаст на Крит – са в Ń€ĐľŃŃ‚Đ°Đ˛Ń€Đ°Ń†Đ¸Ń и ПогарОнът (приоПната) на царицата Đľ СатвОрон Са ĐżĐžŃĐľŃ‰ĐľĐ˝Đ¸Ń. ЗаричаП со Đ´Đ° со върна и Đ´Đ° ги видя.

    КнОсОс, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ĐœĐ˝ĐžĐłĐžĐľŃ‚Đ°ĐśĐ˝Đ¸Ń‚Đľ къщи в КнОсОс. Във вроПо, кОгатО ЕврОпа Đľ йиНа в КаПонната ора, ПинОКцито са пОСнаваНи ПнОгОотаМнОтО стрОитоНствО. ТаСи къща Ń‚ŃƒĐş Đľ въСстанОвона и Đľ на пОно три отаМа (в наК-гОрощОтО вроПо хОрата са споНи на пОкрива.) ВпрОчоП, пНОскито пОкриви на ПинОКскито къщи са първООйраС на ŃĐľĐłĐ°ŃˆĐ˝Đ¸Ń‚Đľ гръцки къщи От картичкито. ĐŸĐžĐşŃ€Đ¸Đ˛ŃŠŃ‚ Đľ пНОсък, Са Đ´Đ° со пОНСва катО МиНищна пНОщ и Са Đ´Đ° съйира вОдата, кОгатО СаваНи (в някои раКОни на Крит Đľ дОста йоСвОднО). АкО со Đ˛ĐłĐťĐľĐ´Đ°Ńˆ, ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° ĐˇĐ°ĐąĐľĐťĐľĐśĐ¸Ńˆ и „СоПотръснито ŃˆĐ°ĐšĐąĐ¸“ в стонито – тОва са дойоНи гроди (някога От кодър, нО сНод катО Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ воноцианцито и ги иСсокНи – От каквОтО иПа) кОитО са пО-гъвкави и при СоПотросонио (на Крит иПа няколко всоки дон) спОПагат Đ´Đ° но паднат стонито на къщата.

    ĐšŃƒĐżŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ кОка-кОНа и страстито со ОхНаМдат. АС прОдъНМаваП ĐťĐľĐşŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° в кОНата на път Са ТаНасОкОсПОс – Đ°ĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźŃŠŃ‚ на Крит, кОКтО Đľ ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° тОчка От дневния род. ТъкПО тръгваПо От КнОсОс и со Садават Ń‚Đľ, ĐłŃ€ŃƒĐżĐ¸Ń‚Đľ с Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. То са ĐĄĐ˘ĐžĐ˘Đ˜ĐŚĐ˜. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž со радваПо, чо сПо ги иСпровариНи и прОдъНМаваПо къП Đ°ĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźĐ° с припОвдигнатО настрОонио.

    ТаНасОкОсПОс – Đ´Đ° со ĐłĐźŃƒŃ€Đ˝ĐľŃˆ в ХродиСоПнО ПОро.

    ĐĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźŃŠŃ‚ на Крит ОпродоНонО си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° пОсощониотО. ТОва Đľ один От ПаНкОтО Đ°ĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźĐ¸, кОитО пОкаСват фНОрата и Ń„Đ°ŃƒĐ˝Đ°Ń‚Đ° на ХродиСоПнО ПОро така дОйро, пък и Đľ наК-ĐąĐťĐ¸ĐˇĐşĐ¸ŃŃ‚ Đ´Đž нас (акО но йрОиП Đ˘ŃŽŃ€ĐşĐžĐ°ĐˇŃƒ в Đ˜ŃŃ‚Đ°Đ˝ĐąŃƒĐť).

    Đ˜ĐźĐ° гОНоПи тайоНи ОткъП ПагистраНата, ĐłĐťĐ°ŃŃŃ‰Đ¸ Cret@quarium (ĐşĐťŃŒĐžĐźĐąĐ°Ń‚Đ° но Đľ Ń‚Đ°Đź пО ĐłŃ€ĐľŃˆĐşĐ° – Ń‚Ń Đľ направона Đ´Đ° приНича на рийка, така со иСписва иПотО, иначо йи Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ĐťĐž Đ´Đ° Đľ CretAquarium).

    ТаНасОкОсПОс иПа саКт – къдотО ПОМо Đ´Đ° со наПори Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° Đ¸Đ˝Ń„ĐžŃ€ĐźĐ°Ń†Đ¸Ń Са цонито, райОтнОтО вроПо и прОчоо.

    Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ĐœĐžŃ€ĐľĐ˝Đ° – но вафНата, рийата. Đ”Ń€ŃƒĐł ПОрски ОйитатоН, кОКтО ПОМо Đ´Đ° со види в ТаНасОкОсПОс. Đ˜ĐźĐ°Ń‚ няколко такива. ТОва Đľ ПнОгО хищна ПОрска рийа – таСи Ń‚ŃƒĐş Đľ дойоНа пОно 20 сантиПотра и с дъНМина ОкОНО Потър. Захапката Đš Đľ сПъртОнОсна – ОсОйонО акО си вОдОНаС – СавНича Ń‚Đľ някѩде и прОстО со Đ´Đ°Đ˛Đ¸Ńˆ. ТаСи Ń‚ŃƒĐş иСгНоМда дОста Нонива, нО иначо ŃĐťĐľĐ´ĐľŃˆĐľ всяко двиМонио на пОсотитоНито.

    ĐŸŃ€ĐžŃŃ‚Đž ги сНодвато и няма как Đ´Đ° со Ойъркато. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 2009 ТаНасОкОсПОс но ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО голям, нО пък СатОва вътро ПОМоха Đ´Đ° со Đ˛Đ¸Đ´ŃŃ‚ Đ°ĐşŃƒĐťĐ¸, ПОрони, окСОтични рийки, кОраНи, ĐźĐľĐ´ŃƒĐˇĐ¸ и ОктОпОди. ĐœĐ˝ĐžĐłĐž красивО и ĐˇĐ°Đ˛ĐťĐ°Đ´ŃĐ˛Đ°Ń‰Đž. Хога Đ°ĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźŃŠŃ‚ Đľ три пъти пО-голям От проди и иПа йоСйрОК ПнОгО видОво.  ДОри иПа йасоКнчо, в кОотО (стига Đ´Đ° но ги Ń€ŃŠŃ‡ĐşĐ°Ńˆ, ĐąĐžĐ´ĐľŃˆ иНи Đ˛Đ°Đ´Đ¸Ńˆ) ĐźĐžĐśĐľŃˆ Đ´Đ° ĐżĐ¸ĐżĐ˝ĐľŃˆ МивОтнито. Đ—Đ° ПОо ŃƒŃ‡ŃƒĐ´Đ˛Đ°Đ˝Đľ, ПОрскито СвоСди со ОкаСаха Поки. Đ—Đ° красОтито на Đ°ĐşĐ˛Đ°Ń€Đ¸ŃƒĐźĐ° такъв, какъвтО Đľ сога, що ĐżĐ¸ŃˆĐ° Đ´Ń€ŃƒĐł път. ĐŸŃ€ĐľĐˇ 2009 со сниПаПо с Đ°ĐşŃƒĐťĐ¸Ń‚Đľ и прОдъНМаваПо нататък.

    ĐŸŃ€ĐžŃĐťĐžĐ˛ŃƒŃ‚Đ°Ń‚Đ° Đ°ĐşŃƒĐťĐ° - Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž, Крит, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    ĐŸŃ€ĐžŃĐťĐžĐ˛ŃƒŃ‚Đ°Ń‚Đ° Đ°ĐşŃƒĐťĐ° – дъНМина над 2 Потра. Đ˜ĐˇĐłĐťĐľĐśĐ´Đ°ŃˆĐľ ПнОгО хищна.

    ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đ¸ĐžŃ – ПаКчицо, къдо що спиП?!

    ĐĄĐżĐžĐźĐ˝ŃŃˆ Ни си, драги читатоНю, чо со качихПо на форийОта ĐżŃ€ĐľĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ°Ń‚Đ° вочор? Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž ĐżĐžĐźĐ˝Đ¸Ńˆ. Đ•, содиП си нио на ĐżĐ°ĐťŃƒĐąĐ°Ń‚Đ° и СвъниП вкъщи. Đ”ŃĐ´Đž Пи, остоствонО, йива дърМан в новодонио пО ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ на тОва къдо тОчнО ОтиваПо. Някак си но върви Đ´Đ° ĐźŃƒ каМоП нощО такОва:

    • ААА, но Ń‚Đ°Ń‚Đľ, нио сПо дОйро. Да, качихПо со на один голям кОрай. Не Ń‚Đ°Ń‚Đľ, що ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°ĐźĐľ Ń†ŃĐťĐ° нОщ. Да Ń‚Đ°Ń‚Đľ, Đ´Đž Крит. Не Ń‚Đ°Ń‚Đľ, тОК Đľ на 1000 киНОПотра навътро в ПОротО. ĐŠĐľ пристигноП ŃƒŃ‚Ń€Đľ ŃŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝. АПа ти но со ĐżŃ€Đ¸Ń‚ĐľŃĐ˝ŃĐ˛Đ°Đš…

    ĐĄĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ тоНофОнон раСгОвОр Đľ с Ń‡ŃƒĐśĐąĐ¸Đ˝Đ°. ДОйро Đ´Đľ, с Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń. маросаНи сПо си нио однО хОтоНчо на Крит. на юМнОтО краКйроМио, катО излязло От пОщонска картичка. Ойачо, пОноМо тръгнахПо найърСО Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ ПнОгО вроПо Са роСорвации, СатОва Ń€ĐľŃˆĐ°Đ˛Đ°ĐźĐľ, чо що ОтидоП направО на ĐźŃŃŃ‚Đž…

    ЗвъниП на тоНофОна, вдига НюйоСон грък. На Đ˝Đ°ŃˆĐľŃ‚Đž обяснение, чо сПо ги харосаНи и искаПо Đ´Đ° ОтсодноП при Ń‚ŃŃ…, тОК ни пита СащО но сПо со ОйадиНи пО-ранО. обясняваме, чо но сПо иПаНи вроПо и тОК пита къдо сПо. КаСваПо, чо сПо на форийОта. РаСйираща ĐżĐ°ŃƒĐˇĐ° От Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° страна на ĐťĐ¸Đ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° и ОтгОвОр, От кОКтО ŃŃŠĐ˛Ń€ĐľĐźĐľĐ˝Đ˝Đ¸ŃŃ‚ йъНгарин, свикнаН с ĐťĐžŃˆĐžŃ‚Đž ĐžŃ‚Đ˝ĐžŃˆĐľĐ˝Đ¸Đľ пО Đ˝Đ°ŃˆĐľŃ‚Đž чорнОПОрио, ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ°

    първата си дОСа ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€ĐľĐ˝ ŃˆĐžĐş:

    „ЕНато, катО дОКдото, що ви наПориП къдо Đ´Đ° ŃĐżĐ¸Ń‚Đľâ€œ

    Đ˜ отО, нио пристигаПо. ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ От Đ˜Ń€Đ°ĐşĐťĐ¸Đž Đ´Đž

    ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đ¸ĐžŃ

    (така со каСва соНОтО) но Đľ дъНъг и сНод Пинавано проС одна страхОтна ĐşĐťĐ¸ŃŃƒŃ€Đ° – Триград пасти Đ´Đ° яде – и отО ни в соНцотО. ĐŸĐ°Ń€ĐşĐ¸Ń€Đ°ĐźĐľ со прод хОтоНчотО, кОотО сПо си харосаНи и Ń‚Đ°Đź ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ°ĐźĐľ втОрата дОСа ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€ĐľĐ˝ ŃˆĐžĐş.

    КритскОтО гОстОприоПствО

    Đ’ кОКтО и пътовОдитоН Đ´Đ° ĐżĐžĐłĐťĐľĐ´Đ˝ĐľŃˆ, драги читатоНю, навсякѩде що ĐżŃ€ĐžŃ‡ĐľŃ‚ĐľŃˆ, чо ĐşŃ€Đ¸Ń‚ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ са гОстОприоПни хОра. Да Đ´Đľ, аПа кОНкО тОчнО гОстОприоПни? Đ—Đ° йъНгарина тОва Сначи Đ´Đ° но Ń‚Đľ Đ¸ĐˇĐłĐžĐ˝ŃŃ‚ на ПОПонта От таворната иНи хОтоНа. Ние ĐąŃŃ…ĐźĐľ на път Đ´Đ° раСйороП. ХНиСаПо с ПаКка Пи От кОНата и со ОгНоМдаПо катО Ойрани овроКки Са чОвок. ĐŸĐžŃŃ€ĐľŃ‰Đ° ни въСрастон ПъМ – ĐźŃŠĐşĐ˝ĐľŃˆĐľ нощО чОвокът – и ни СаръкОПаха Đ´Đ° со качиП гОро, чо Đ´Đ° гОвОриП с Мона ĐźŃƒ. ХНодват няколко фраСи на гръцки (проднаСначони Са йНагОворната) и От одна врата со пОдава ĐłŃŠŃ€ĐşĐ¸Đ˝Ń на видиПа въСраст над 50.Жоната дърМи в одната ръка кОфа, Đ° в Đ´Ń€ŃƒĐłĐ°Ń‚Đ° парцаН. ЯснО, Сначи си иПа райОта, ПисНиП си нио и сПо гОтОви Đ´Đ° иСчоСноП в ноиСвостна пОсОка. Тя Ойачо ĐžŃŃ‚Đ°Đ˛Ń кОфата и вПостО Đ´Đ° ни иСрита йоС Đ´Đ° пита, чо сПо Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ йоС Ń€ĐľĐˇĐľŃ€Đ˛Đ°Ń†Đ¸Ń, ни вика на торасата на къщата.

    ВтОри ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€ĐľĐ˝ ŃˆĐžĐş

    – в Đ‘ŃŠĐťĐłĐ°Ń€Đ¸Ń, акО со Đ˝Đ°Ń‚Ń€ĐľŃĐľŃˆ на някого така, що Ń‚Đľ иСритат но, аПи ĐżĐžĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń що Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ° Đ´Đ° Ń‚Đľ спасява От Ń€Đ°ĐˇŃŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ дОПакини. А Ń‚ŃƒĐş – чаК ни сорвират. Đ˜ сНадки – ПнОгО Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đ¸ ĐşŃƒŃ€Đ°ĐąĐ¸ĐšĐşĐ¸ с НиПОнОва кОра, Ощо иП ŃƒŃĐľŃ‰Đ°Đź Đ˛ĐşŃƒŃĐ°, нищО чо са ПинаНи содоП гОдини ОттОгава. Жоната ПнОгО ŃƒŃĐźĐ¸Ń…Đ˝Đ°Ń‚Đž ни подканя Đ´Đ° со пОчорпиП и ни Паха Đ´Đ° содноП. ГОвОри ПнОгО ПаНкО ангНиКски, нО Đľ саПОтО гОстОприоПствО. Ние но сПооП ни Đ´Đ° ядем, ни Đ´Đ° пиоП – Сор ПОМо цианкаНиК Đ´Đ° иПа вътро, такОва Ń‡ŃƒĐ´Đž никъдо но сПо виМдаНи, дОри рОднини но со дърМат така. ĐœĐľĐśĐ´ŃƒĐ˛Ń€ĐľĐźĐľĐ˝Đ˝Đž ĐłŃŠŃ€ĐşĐ¸Đ˝ŃŃ‚Đ° гОвОри пО тоНофОна с някого и От калпавия си гръцки раСйираП, чо со обяснява Са някакви Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸. ĐŸĐžŃĐťĐľ на нас обяснява, чо звѩняла на Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€Ń си и Ń‚Ń сНод ПаНкО Ń‰ŃĐťĐ° Đ´Đ° дОКдо Đ´Đ° ни настани някѩде.

    Mirthios 740 60, Đ“ŃŠŃ€Ń†Đ¸Ń

    Не Пинават и дво ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ и Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° – Мона на ОкОНО триКсот гОдини- со Садава с чорвона кОНичка пО ĐżŃŠŃ‚Ń ОткъП ĐŸĐťĐ°ĐşŃŃ (ĐşŃƒŃ€ĐžŃ€Ń‚Đ˝Đž градчо, кОотО со наПира тОчнО пОд ĐœĐ¸Ń€Ń‚Đ¸ĐžŃ). Тя гОвОри СначитоНнО пО-дОйър ангНиКски и йърСа Đ´Đ° ни обясни, чо сПо дОйро Đ´ĐžŃˆĐťĐ¸ щОП сПо ги харосаНи и чо йрат Đš Đš Đľ каСаН Са раСгОвОра От вчора, нО Ń‚ŃƒĐş няма Поста. Đ˜ĐˇŃ‡Đ°ĐşĐ˛Đ° дво ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ¸, Са Đ´Đ° ПОМо Ń†ĐľĐťĐ¸ŃŃ‚ Ń†Đ˛ŃŃ‚ Đ´Đ° со Отдръпно От НицотО на ПаКка Пи и добавя, чо що ни Đ˝Đ°ŃŃ‚Đ°Đ˝ŃŃ‚ някѩде в соНОтО, Đ´Đ° но со ĐżŃ€Đ¸Ń‚ĐľŃĐ˝ŃĐ˛Đ°ĐźĐľ. ХНод тОва йърСа Đ´Đ° ни каМо Đ´Đ° си иСпиоП Ń‡Đ°Ń и Đ´Đ° си изядем сНадкито, СащОтО иначо ПаКка Đš… що со Ойиди. ĐšŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž ŃˆĐžĐşĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸ Đ´Đž ноПаК къдо, ядем сНадки и си гОвОриП с Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ°. обясняваме Откъдо идваПо и чо йаща Пи Đľ ŃˆĐžŃ„Đ¸Ń€Đ°Đť От ĐĄĐžŃ„Đ¸Ń Đ´Đž Ń‚ŃƒĐş. Đ”ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° провоМда тОва и ПаКката иСчоСва някѩде в къщата. ХНод ПаНкО со връща с пакотчо ŃƒĐ˛Đ¸Ń‚Đž във фОНиО и Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° ни обяснява, чо са Са йаща Пи в кОНата, и тОК Đ´Đ° си хапноН. Ощо пО-ŃˆĐžĐşĐ¸Ń€Đ°Đ˝Đ¸ сНодваПо Đ´ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° и ĐżĐžŃ‚ĐľĐłĐťŃĐźĐľ сНод нея в търсоно на ĐźŃŃŃ‚Đž, къдотО Đ´Đ° спиП.

    Не търсиП дъНгО, на ĐşŃ€Đ°Ń на соНОтО чорвоната кОНичка спира и нио сНод нея на один паркинг. ВиМда со Đ´Đ˛ŃƒĐľŃ‚Đ°ĐśĐ˝Đ° къща и голям двОр с паНПи. Đ”ŃŠŃ‰ĐľŃ€ŃŃ‚Đ° сНиСа и Ń€Đ°ĐˇĐźĐľĐ˝Ń няколко Đ´ŃƒĐźĐ¸ с Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° Мона на ОкОНО потдосот и сНод иПа-няма 10 ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ вочо сПо настанони. ĐŸŃ€ĐžŃŃ‚ĐžŃ‚ĐžĐ˛Đ° хОтоНчоо нОвичкО и Ощо няма саКт и СатОва Đ´Ń€ŃƒĐłĐžŃ‚Đž (кОотО иПа саКт) иП праща кНионти. ĐŸŃŠĐťĐľĐ˝ кОнтраст с йайичкито пО рОднОтО чорнОПОрио, кОитО со ĐąĐ¸ŃŃ‚ Са кНионти и со Ń‚ĐžĐżŃŃ‚ одна Đ´Ń€ŃƒĐłĐ° прод Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‚Đľ…

    ĐœŃŃŃ‚ĐžŃ‚Đž Đľ прокраснО – От гНодката – Đ´Đ° ти ŃƒĐ˛Đ¸ŃĐ˝Đľ чонотО. ĐŸŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝ СаНив, окСОтика… Đ° ПОито настОКници ги вНочо кровата. Đ›ŃĐłĐ°Ń‚ Đ´Đ° ŃĐżŃŃ‚, чо ПнОгО иП йиНО Đ´ĐžŃˆĐťĐž… АС сядам на торасата – Ойща Са всички стаи, нО пък СатОва ОгрОПна и с Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° панОраПа – Đ´Đ° со насладя на гНодката.

    А каквО яли горОито и каквО правиНи в даНочната критска земя – в ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń пОст 🙂

    ОчакваКто прОдъНМониотО:

    АвтОр: Бистра ХтОиПонОва

    ХниПки: автОрът

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с Đž.Крит – на картата:

    О.Крит



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Ново изображение разкрива предната част от дизайна на смартфона Google Pixel
    Всички вече знаем, че на специалното си събитие на 4-ти октомври Google ще представи новите си смартфони, за които очакваме…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    TECHDRIVE #10: Надя Данабашева и българската игра Ragewar в Opel Astra
    Здравейте с епизод 10 на TECHDRIVE! Това издание на съвместната ни видеопоредица с Opel е по-специално, защото имаме няколко случващи…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Последните години започвам да харесвам все повече есента, може би заради наличието на по-активен социален и културен живот, заради кулинарното разнообразие, към което сезонът предразполага, началото на учебната година, което слага някакви рамки на ежедневието и естествено идва и желанието да ги нарушиш всячески… знам ли, вероятно е съвкупност от миризми, вкусове, настроения и ситуации.

    dsc_2643

    Освен удоволствие за сетивата есента предлага и такова за фантазията, особено що се отнася до гардероба и дрехите. Хладните дни предполагат повече дрехи, пластове и интерпретации на тема облекло за студени дни.

    dsc_2638dsc_2645

    Аз обожавам шлифери, манта и пардесюта, с които да си играя на пластове и етажиране на дрехите. Бонус е факта, че решаваш коя от дрехите си да скриеш или да покажеш, как да комбинираш цветовете – тон в тон или тотален контраст.

    dsc_2631

    Има и една особена палавост в мантата и шлиферите – никога не знаеш какво се крие точно под тях! Ех, фантазията – какво щяхме да правим без нея?

    Дънки/джинси, шал, тениска, шлифер и чанта – Tommy Hilfiger, Serdica Center

    Снимки: Мирослава Дерменджиева 

     

     

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Достъпните дроиди Xiaomi Mi 5S и Mi 5S Plus се прицелват в iPhone 7 и iPhone 7 Plus
    Xiaomi, наричана китайската Apple, представи днес два нови модела, с които ясно се прицелва в обявените по-рано този месец смартфони…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    DJI Mavic Pro е сгъваем дрон с компактни размери и 4k видеозапис
    DJI представи днес новия си дрон Mavic Pro. Летящата машина има камера с 4k видеозапис, но акцентът тук е дизайнът…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    GoPro HERO 5 Black и HERO 5 Session записват 4k видео, имат гласов контрол и са водоустойчиви
    GoPro току-що представи новата си екшън камера HERO 5 Black, която е първият топмодел за компанията от 2014 г. насам.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Дронът GoPro Karma ще се продава за 870 евро без включена камера
    На специално събитие на 19-ти септември основателят и главен изпълнителен директор на GoPro Ник Удман показа два нови модела екшън…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    По информация от различни места, няколко модела принтери на HP на 13 септември са престанали да приемат касети, които не са произведени от HP. Засегнати са моделите Office Jet, Office Jet Pro и Office Jet Pro X. Възможно е да има и други засегнати модели.

    Типични съобщения за грешка, което тези принтери вече показват при поставяне на касета, не-произведена от HP, са “cartridge problem”, “one or more cartridges are missing or damaged” или “older generation cartridge”.

    Фирмените касети на HP обикновено струват значително повече от техни аналози, произвеждани от други производители.

    По информация от HP, промяната е дошла с последния ъпдейт на фирмуера за тези принтери. По данни на други източници обаче, фирмуерът на тези принтери не е получавал ъпдейти от 16 март 2016 г. – иначе казано, датата на отказа е била предварително програмирана във фирмуера.

    Запитани по въпроса, HP не са коментирали кога е бил последният ъпдейт на фирмуера на тези модели. Съобщили са, че ъпдейтите на фирмуера са периодични. Декларирали са, че целта на този ъпдейт е да защити иновациите и интелектуалната собственост на HP.

    По информация на HP, произведени от тях касети, които са били презаредени с друго мастило, ще продължат да работят. (Не зная дали презареждането на HP касети с друго мастило е юридически позволено и доколко лесно е. Чувал съм, че за касети на други производители е изрично указано, че презареждането им е забранено, и/или че се налага чипът на касетата да бъде сериозно модифициран при презареждане. Модифицирането на чипове масово производство като правило представлява посегателство над интелектуална собственост и се преследва от закона.)

    По информация на холендския производител на не-маркови касети за принтери 123inkt, проблемът не е изолиран. Те твърдят, че всички производители на принтери често пускат ъпдейти на фирмуера, официално за подобряване на работата на принтера или решаване на проблеми със сигурността. Според 123inkt обаче големият процент от тези ъпдейти вършат само едно – премахват възможността на принтера да работи с изгодни като цена не-маркови касети.

    —-

    Да вярвам ли на 123inkt? Не зная. Те са страна в спора и потърпевши от действия като това на HP, така че твърденията им е задължително да се приемат с едно наум.

    Не зная и дали новината за спряната съвместимост е истина – от 13 септември насам не съм имал работа с HP принтер от тези модели, за да го проверя лично. Ако съдя обаче по насоките в развитието на ИТ индустрията и света, е много вероятно да е истина. Включително да е истина и това, че датата на прекъсването на съвместимостта е била вградена във фирмуера на принтерите много по-рано.

    Изкарвам си хляба с програмиране, а хобито ми е писателстване – тоест, би трябвало да съм най-големият поддръжник на интелектуалните права. Видът, в който биват упражнявани сега обаче ме е направил сериозен поддръжник на ограничаването им. А ако тази новина е вярна, вероятно всеки нормален човек би станал техен противник. Защото биват използвани за изнудване и дране на купувача.

    Предполагам, че ако група мераклии организира кампания на Kickstarter, лесно ще събере няколко милиона, за да реализира open-source принтер. Като минимум производителите на касети от типа на 123inkt сигурно ще ги спонсорират с удоволствие. Китайците вероятно няма да имат нищо против да го произведат, тайванците и корейците – вероятно също. Отначало сигурно ще е в сравнително ограничени бройки, така че ще е мъничко по-скъп, но това с гаранция ще се изплати много бързо от разликата в цената на касетите. Така че покупката му ще е изгодна. И да, съвсем сигурно дистрибуторите на принтери ще бъдат подложени на бесен натиск от големите производители да не работят с този принтер – но надали има как всеки магазин да бъде смачкан, особено в ерата на онлайн търговията.

    Лично аз с удоволствие бих подкрепил такава инициатива – и с труда, и с парите си. А дотогава смятам да проверя дали новината за спряната съвместимост е вярна.

    Ако е, това ще означава за мен, че от HP може да се очаква да разшири „защитата на интелектуалната си собственост“ и върху другите си принтери, също така без предупреждение. (А вероятно и върху други техни продукти, които могат да се нуждаят от съвместимост с нещо.) Иначе казано, като ИТ специалист и консултант аз ще престана да купувам продукти на HP. И ще предупреждавам клиентите си да не го правят, ако не искат да се окажат малко по-нататък с добре изгребани джобове.

    Тъй като клиентите на HP не са получили предупреждение за това ограничение, HP вероятно ще могат и да бъдат съдени. Една от формите в американското право – така нареченият class action lawsuit – изглежда особено подходяща.

    Но… нека видим първо истина ли е. Някой наоколо има ли наблюдения върху тези модели принтери? Изчезнала ли е съвместимостта им към касети на други производители от 13 септември насам?

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0
  • 09/28/16--13:54: LeeNeeAnn: urban art 09 …
  • 0 0

    Ана Динкова

    Размерът има значение, винаги и във всяко отношение! Особено, когато пазарувате онлайн и трябва да се ориентирате в големината на определен артикул.

    Е, аз явно нямам никаква реална преценка колко са 22, 33, 44 или 55 милиметра и как биха изглеждали часовници с тези големини на китката ми!

    И така – когато приех предизвикателството на Fashion Daysпод надслов Time to change, т.е. да преоткрия стила си за есенния сезон с новите предложения, аз прекарах около час и нещо в ровене и правене на списъци на ум, пък и в кошницата на сайта, на нещата, които ми харесват и които искам. Добре де, ама този шопинг-импусл никак не съответстваше на идеята ми да пестя и да приложа на практика принципа one out, one in – т.е. да купувам нещо ново, само когато изхвърлям нещо старо от гардероба си или поне когато имам истинска нужда.

    И така заложих на нещо, което винаги съм искала, но последните години се влияя от чуждо мнение (да се чете: на домочадието) и се въздържам. Вече си имам мъжки парфюм – за това беше естествен ред на друг мъжки артикул: голям ръчен мъжки часовник. Резултатът е този, по-горе на снимката.

    Часовникът Sector всъщност е супер як и мисля да си го нося, нищо че ми седи малко странно на китката (която впрочем никак не е съвсем малка). Така де, винаги мога да кажа, че съм го взела на заем от брат ми/гаджето ми, който е ММА боец и е висок 1,90 – примерно.

    Както и да е – поуката си остава: за мен Time to change е да превъзмогнеш импулсите си и да взимаш обмислени и планирани решения, що се отнася до гардероб, дрехи, аксесоари и изобщо притежания и вещи. В този ред на мисли fashion days на мен ми върши идеална работа, защото периодично си складирам в кошницата някакви неща, а после отмятам и отхвърлям това, което е само в графа „харесвам“ и оставям нещата, от които имам нужда. Например вече съм почти готова с коледните подаръци, които поради обективни причини не мога да споделя, но мога да ви подскажа да посетите секция За дома, чу-де-сни неща има там!

    И така – резултатът от моят опит да приема модно предизвикателство се оказа фиаско – няма фотосесия, няма total look, няма Ана-в-нова-премяна – има само един нов часовник, малко по-голям от очакваното, да ми напомня, че времето всъщност е най-важното нещо, което притежаваме.

    Приемам споделяне на опит по отношение на предизвикателствата със стил, дрехи, притежания и т.н., с тайната надежда, да не съм единствената откачалка, която променя стила си с… мъжки часовник!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Мишо отново ще ни води на екскурзия – този път в Мароко. Започваме с Маракеш, а ще нощуваме в пустинята Сахара.

    Приятно четене и забележете какъв живот си живеят екскурзоводите 😉

    Мароко

    с Мишо и Теди

    Пътепис за екзотично Мароко с Мишо и Теди.

    Част първа

    От Маракеш до нощта в Сахара

    Първи ден –

    Маракеш

    На 28.06.16. организирахме едно приключение в южно Мароко-различно, без монументи, без палати и градини, без хотели 4 или 5 звезди. Идеята ни беше да направим нещо АВТЕНТИЧНО, да накараме пътешественика да усети атмосферата докосвайки я, помирисвайки я, вкусвайки я, усещайки я…  И за целта включихме риади, скъпи читателю, хайми, камили, джипове 4х4, каньони, оазиси, номади и какво ли още не…  Наехме номад за водач. Решихме да направим тази АВАНТЮРА с малка групичка от хора, за да може да мине възможно най-добре. Бяхме 11 човека – аз (Мишо), моята съпруга Теди и останалите!!!…
    И ето го първият ден в който трябва да посрещнем групата. Ние с Теди пристигнахме първи в

    Маракеш

    и се настанихме в Риада.

    Риад?

    Представете си тези лабиринтни преплетени улички, лесни за загубване с много занаятчийски ателиета, магазини за кожи, подправки, бижута, сувенири, текстили, арганови масла, сладкиши, меса – всеки те спира и се опитва да те заговори с цел да ти продаде нещо… и между тях една порта в нищото. Влизаш през тази невзрачна врата, откривайки един рай изолиран от този шумен живот в медината, с фонтан по средата на двора и автентични стаички на всеки етаж, а на последният – тераса с цветя. Почукахме на вратата чрез ръката на Фатима поставена на средата, като звънец и след минутка ни отвори една женица на име Хадижа, явно собственничката, любезна и усмихната. Взрях се в очите и. Те излъчваха доброта, страдание, мъдрост, искренност, както и умора-беше към краят на Рамадан и през деня не ядяха… Тя ни очакваше и с развален английски ни посрещна с добре дошли, което на български както много от Вас добре знаят означава МИШО Е ПИЧ.

    Влязохме с Теди и преди да се настаним ни предложиха

    берберското уиски –

    чай от мента за добре дошли. През това време видях, че една друга жена, явно работи там ми помъкна куфара на горе към стаята. Веднага скочих и го взех, аргументирайки се че ще го кача сам. След като го изпихме и побъбрихме с жената, която между другото беше много притеснителна, се настанихме в стаята изумени от странния стил с който беше направена. И гледам аз… няма телевизор… ааааааааа…  ужас…  Това е Риад и те така живеят, казва Теди. При мароканеца е типично да излезе на улицата или площадът, за да води социален живот, да комуникира. Телевизор… НЕ. Та нали това търсихме, АВТЕНТИЧНОТО. Добре че си носехме две книги, за да убием времето докато дойдат нашите… Стига си се оплаквал, Мишо, това е друг свят, а ти търсиш нещо различно… и го намерихме с Теди… Сега е момента да призная, че винаги преди пристигане на група съм изнервен – как ще са те, добри ли ще са, нацупени ли ще са, весели ли ще са, ще ме предизвикват ли (от това най-много се плаша, защото не съм от хората, които си мълчат… а идеята е да направим екип и добра атмосфера… )

    Сахара, Мароко

    Потеглихме с Теди към летището, аз облечен в традиционална дреха наречена чилаба и табелата на агенцията в ръка, се смесих с тълпата и започна голямото чакане. Защо не излизат? Бях притеснен и в същото време сигурен в себе си, защото знам, че го мога и знам. И ето виждам Траяна Димитрова…  Уф…  Траяна. Който не я познава трудно ще ме разбере. Тя беше към края на групата, но аз по нея ги познах. Това е човек изпълнен с доброта, който ти вдъхва доверие и много искренност – пътувал съм с нея преди, както и с Ники, който също беше с нас. На всички местни говореше на български и не я интересуваше да ли ще я разберат. Командваше на ляво и на дясно, правеше снимки на всички и всичко. Траяна е много Траяна. Запознах се с останалите – Теди, Ванката и Руми (младоженците, които бяха на МЕДЕН МЕСЕЦ), Гери, Калоян… Ще Ви запозная с всички по отделно в продължение.

    Заведохме ги с Теди до буса и ги оставихме да изпушат по цигара. Потеглихме за Риада, който между другото беше точно до

    най-известният площад в Африка – Джема Ел Фна

    Усещах как ме изучаваха с поглед, И ето пристигнахме. Бяхме наели с Теди носач на куфари, който веднага се присъедини към нас след като слязохме от автобуса и закара багажа на групата. И се започна ходенето из уличките по Медината на Маракеш. Стигнахме до нашият Риад и почукахме на вратата. Този път ни отвори Таха – нощният пазител нахотела. Влизайки вътре, видяхме по средата фонтан и запалени свещи – РОМАНТИЧНО.

    Целият Риад само за нас

    Настанихме групата по стаите. Младоженците ме прегърнаха и ми казаха, че точно такава атмосфера са търсили – браво. Таха ни сервира вечерята – кус кус, тажин от телешко и тиха арабска музика…  После се качихме на терасата и започнахме да организираме утрешният ден и да пием биричка. Всичко мина добре. Групата беше СУПЕР!!!

    На сутринта трябваше да тръгнем в 9 часа. Закуската ни беше в 7 ч. Събудих ги с МИЛА РОДИНО и български гайди. Супер. Всяка една врата от стая се отваряше и виждах усмихнати лица на отпочинали хора, вече доверяващи ни се. Това исках. За това се борим с Теди. Закусихме и пихме кафе. В един момент някой чука на вратата. Това беше Моха – нашият водач, номад. Не ми трябват национални гидове с история за по 10 минути и жажда за комисиони. Имах нужда точно от този човек, от който научих много, вярвайте ми. Моха е мъж на около 30години, който живее в едно селце в пустинята Сахара, познава традициите на номадите, местата които посещават и където обитават, билките и тревите растящи в пустинята, може да се ориентира по звездите и слънцето…

    Какво повече ни трябва. Моха е нашият човек. Дойде 30минути преди времето за тръгване, за да сме спокойни. ГОЛеМ !!!

    Ние с Теди през това време започнахме да изучаваме групата. Видяхме една друга Теодора и леля й Гери които вече харесвахме мноооого. Видяхме Иван и Руми – ааааа…  страхотни…  Видяхме Калин… ще разкажем и за него – невероятен. С Ники и Траяна вече съм пътувал и знаех, че са изключителни личности. Лека полека ще ги научите. Не сме спирали да се смеем. А колко е важно това.

    Знам – винаги увода е най-скучен… Тепърва започвам да оцветявам всички тези луди глави към които имаме с Теди специални чувства… НЕВЕРОЯТНИ!!! И ето потегляме за

    Тизин Тишка

    и най-голямото кино студио в света, където бяха снимани филми, като Гладиатор, Игра на тронове, Сахара, Астерикс и Обеликс с Клеопатра, Клеопатра и т.н. Моха беше плътно до нас и тепърва ми оставаше да го опозная, защото неговата сила беше в пустинята. Моха ме научи на Сахара… ‘

    Сахара, Мароко

    ВТОРИ ДЕН –

    Оузарзате

    Имахме си бусче само за нас с шофьор Мохамед, който говореше само арабски и винаги се смееше. До него Моха, нашият водач. Трябваше да преминем Високият Атлас над 2000 метра височина с опасни завои и, знаейки това, реших да разсея туристите въвеждайки ги с история и актуалност в живота на мароканеца. Беше им интересно.

    По пътя спряхме на най-високата точка, за да направим снимки. Хубавото беше, че бяхме малко хора и можехме да си позволим спирки за повече време без да се бърза, наслаждавайки се на пейзажи и мароканска кухня, а именно тажин от пиле с лимон, телешко, кюфта (малки кюфтенца покрити от горе с яйце), шишчета, кус кус, харира и т.н. Тажин е подобно на нашите български гюведжета, но с тази разлика, че капакът е с формата на конус. Мароканската кухня е известна с мнооогото подправки – рас ал ханут, хариса, шафран…  Както и да е.

    Аз знаех, че до този момент групата все още не беше видяла истинското и автентичното, а това бе именно каасбата Аит Бен Хадоу, направена от система наречена тапиал – смесица от кал, пясък, камъни и вода. Знааааам в България се казва керпич – чета ви го по устните. Тази крепост е в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. В нея в момента живеят 6фамилии, които се препитават с търговия предимно от туристите. Като ти заковат една чилаба за 50€, а всъщност тя не струва повече от 10€ето ти препитание. Но това е търговията в Мароко и не трябва да се сърдим – те са свикнали да се пазарят и рядко използват фиксирани цени, като например в един супермаркет. Тогава, драги ми пътешественнико, твое задължение е да сваляш възможно повече от цената, за да постигнеш желаната тарифа.
    Та ето ни пристигнахме в провинция на Оузарзате –

    крепостта Аит Бен Хадоу

    Тръгнахме през криволичещите улички на полумодерната част от зоната, за да стигнем до този монумент.
    И ето желаната гледка. Минавайки през моста над пресъхналата от жегите река, пред нас изниква друг свят, друга култура, други традиции…

    Сахара, Мароко

    Аит Бен Ходоу – каасбата построена, за да пази минаващите от тук през миналото кервани.

    Въпреки, че беше нанагорнище ние тръгнахме жадни за пркилючения. Минавайки през тихият град, пред нас започнаха да се появяват различни занаятчийски ателиета, магазинчета с килими, сувенири, текстили и какво ли още не. Местните търговци се напираха да разберат на какъв език говорим, за да могат да ни посрещнат с добре дошли. Когато казвахме България, някои от тях ни посрещаха с ДА, което означава че не сме първите стъпили на това място. Но това се знае разбира се.

    Ето от този момент аз започнах да се уча от Моха, който ми обясняваше как да разчитам различните символи. Не забравяйте, че берберите пишат с такива. Навремето, когато не са познавали писменноста те са си комуникирали със символи. Пример за това са

    украсите по берберските килими,

    които не са случайни. Когато един мъж реши да се ожени, то жената изтъкава един килим, чийто рисунки разказват за това как тя вижда и разбира живота. Ако мъжът е съгласен с тази форма на мислене я взима за жена, ако ли не я поправя. Мисля че и в двата случая сватбата е вързана в кърпа, но в крайна сметка това са традиции. На края на живота им жената тъче последен килим, чийто символи разказват как е протекъл той.

    Качихме се на най-високата точка. Там се намира едно помещение, подобно на склад, където на времето местните са оставяли ценните си вещи за съхранение. Нещо като днешна банка. За да стигнеш до него трябва да преминеш цялото селце, а това е било невъзможно да се случи без да те чуят. Та ето от този момент имахме желаното за покупки или снимки свободно време.

    Преминахме през едно ателие, където местен художник рисуваше с ментов чай, шафран и с лупа. Да да…  лупа, с която концентрираше в една точка слънчевата светлина, която гореше дъската… и така докато направи рисунката. Чая и шафрана след като рисуваше с тях на хартия ги нагряваше на огън и те потъмняваха от него образувайки картината. Невероятно. Ето ти автентично, приятелю. В продължение ще пусна видео, където можете да видите процеса.

    Аз си купих предмет с който номадите се ръководят нощем по звездите, гледайки през него. Знаете ли че заставайки срещу слънцето, сянката Ви определя да ли е обед, следобед или сутрин. Пак Моха.

    Сахара, Мароко

    Потеглихме за Риада изпълнени с положителна енергия. Минахме по край

    Оузарзате – града на киното,

    наричан още тихият град, а това е заради керваните, които са минавали без да правят шум, за да не ги чуят разбойниците, които са ги обирали непрекъснато. Оузарзате е берберска дума – град на тишината.

    Настанихме се в Риада. Пихме чай за добре дошли и айде в басейна. Събрахме се там, а наш Калинчо, як и едър българин, започна да скача във водата правейки бомби, за ужас на двама американци, които… просто се бяха потопили в един от ъглите на басейна. Бяха две млади момчета, които пътуваха с баща си.

    Наш Калин взе телефона си и започна да се снима на фона на водата. Каква изненада, когато видя, че зад него единият от американците излезе на снимката му правейки физиономии. Вместо да се ядоса, Калин го обърна на хумор, а момчето си отдъхна – да Ви кажа честно. Ето от тук започнах да си давам сметка, че сме се събрали с разкошни хора.

    Мароканците започваха да се хранят към 19.30 часа вечерта горе долу по време на Рамадана. За целта си приготвяха масата със закуска. Наш Ники, който поемаше количества с храна без нищо да му се лепи, седна и започна да яде от тяхната храна (предварително попита един от тях да ли може да седне и да хапне на английски и тъй като човека не разбираше каза само еднo иес, иес и така… ) Представете си какво е да не ядеш и пиеш цял ден, да очакваш с нетърпение да ти дойде часа за ядене и един от туристите да ти седне на масата и да я опустоши. Това беше разбира се недоразумение. Мароканците дори го поканиха да седне с тях. Колко са толерантни.

    Вечеряхме всички, поприказвахме си после с чаша бира и…  всички по стаите. Утре пътувахме за ПУСТИНЯТА.

    трети ден –

    Мерзуга, Сахара

    Сутринта станах рано и за да не събудя Теди си взех книжката и слязох на басейна, за да чета. Беше една разкошна и приятна сутрин. Птичките пееха около мен на фона на едно небе без нито един облак, което ми подсказваше колко горещ ще бъде деня. Наблизо се чуваше блеене на агнета и тук там някоя дума на марокански от отсрещните къщи. Трудно ми беше да се концентрирам в четенето при такава обстановка. Замисляш се за момент как ще протече деня, какво ново ни очаква днес и забравяш за написаното, прочетено до момента. Лека полека хора от групата започнаха да стават и да се присъединяват. Говорихме си за общи неща, но виждах в очите им тази жажда за пътешествие и интерес към непознатото, което ни предстои. Всички бяха доволни и щастливи, а какво по-добро от това. Имаше настроение.

    Закусихме, взехме си багажа и

    потеглихме към пустинята

    Направихме си една обща снимка пред Риада. Моха ни отби по пътя до един много интересен магазин с най различни сувенири, разположен между уличките на града, скрит между сградите. Читателят би си казал – “магазини много”, но този беше специален. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха многобройните берберски символи, които бяха нарисувани на фасадата на ателието. Посрещна ни един човек, на име Мохамед, облечен в синя чилаба и турбан тип таурег. Беше висок, изглеждаше спокоен, с тъмна кожа, черни очи гледащи уверено право в моите и сплиташе пръстите на ръцете си, когато започна да говори…  Странно. Попитаме на какъв език предпочитам да си комуникираме – английски, френски или испански, навеждайки леко главата си в дясно и ляво. На какъв мислите, че поисках…  Помоли ни да правим само снимки без видео камера.

    Сахара, Мароко

    До тук добре – продавач, като всички останали, които съм видял. Познавам системата им на работа и да Ви призная от начало бях малко резервиран. Но за мое учудване започнах да слушам един испански на високо ниво. Този бербер използваше думи, които само човек с много прочетени книги зад гърба си може да употребява. Говореше кратко и ясно, използвайки трудни термини от испанската литература, представяйки ни различни продукти свързани с номади, тауреги, бербери, но в разказите му имаше автентичност, история, символизъм, култура и традиция, която започна да ме човърка. Та нали това търсихме…

    В един момент чувам цитати на Ибн Замрак и Ибн Ал Хатиб – двама поети от АЛХАМБРА в Гранада, чиято поезия е написана по стените на тази, известна на всички изучавали историята на Ал Андалус. “Ако не си видял Алхамбра, то значи, че не си видял нищо… ” или “Няма по-голямо наказание от това да бъдеш сляп и да не можеш да видиш Алхамбра…” Замръзнах. Как е възможно един човек на толкова много километри от цивилизацията, да знае такива детайли? Попитах го да ли е виждал някога Алхамбра, а той поклати глава отрицателно с едно “никога”. От него научихме какви са номадските възглавници, камилски седла, тяхна известна игра с камъни, чрез която прекарват голяма част от времето, вида на оръжието, което използват бербери или номади, защо се обличат по този начин в тази жега, как складират месото и къде го носят, как да разчетем един берберски килим със символите показани в него, как се движат в пустинята…  и какво ли още не.

    Преди всичко получавахме информация, която беше кратка, но смисленна и поучителна. Този човек не настояваше да купуваме, както обикновенно правят всички останали, той просто ни пренесе в друг свят, омагьосвайки ни с неговите истории и легенди.
    Теди си купи един берберски пръстен, а аз поисках да му дам отделно 50 дирхама за разказите, но той ги отказа категорично – “…. видях в тебе блясък в очите, познания в материята и жажда за още, а това ми стига… ” каза Мохамед и ме остави с отворена уста и 50дирхама в ръцете, като някоя комична статуя пред заведение с менюто в ръка… Не всички са такива, си помислих.
    Потеглихме отново, знаейки, че ни чакат близо 300 км до пустинята, но както споменах и в началото на този разказ, имаше настроение и се усещаше една положителна енергия в групата. Смеехме се непрекъснато. Траяна не спираше с нейните щуротии, които толкова много ни веселяха от сърце. Калин говореше само глупости, а семейството влюбени – Руми и Иван се смееха заедно с нас и наблюдаваха жадно пейзажа, който се променяше все повече отивайки на юг. Теди (другата туристка) и Гергана (леля и) бяха съпричастни с всичките идиотщини, които ставаха в автобуса и на вън, но в същото време показваха огромен интерес към разказите ми за Мароко, което много ме впечатли.

    Моята съпруга Теди стоеше до мен и ми подсказваше, когато запъвах с някоя дума на български. Тя контролираше шофьора ни Мохамед да не прекалява със скороста и да не говори по телефона докато шофира (толкова често явление за там… и не само за там…  пак Ви чета по устните… )

    Сахара, Мароко

    А Моха го усетих по-щастлив, тъй като приближавахме към неговата зона, а това е пустинята. Той живее там, както Ви споменах в предишният разказ. Минахме през невероятната

    долина на Драа – един палмов оазис,

    а самата Драа е най дългата река в Мароко – 1200 км. Този пейзаж е много трудно да се опише с думи. На цялата тази суша, която ни обгражда, по коритото на реката се виждат с километри палмови дървета, а под тях малки градини, където местните са си насадили някой зеленчук използвайки сянката на дърветата. Спирахме и правихме снимки. Виждахме селца и се чудехме как е възможно човешко същество да преживее по тези места. Сигурно знаете, че

    НАСА използва тези райони, за да правят различни опити,

    тъй като терена приличал много на земята на Марс. По средата на пътя спряхме , за да хапнем. За наше учудване имаше и биричка. След като починахме и с пълни стомаси, потеглихме за зоната на Ерфуд и Мерзуга, където се намираше

    Сахара

    И ето че пред нас на хоризонта започнахме да различаваме дюните на пустинята.

    Erfoud, Мароко

    Двамата влюбени Руми и Иван гледаха изумени от този приближаващ пейзаж, с една доволна усмивка и сияещи от щастие лица. Така беше и с останалите, но на мен ми се запечата изражението на младоженците, може би защото бяха най-млади или защото им се радвах от сърце за този меден месец, който прекарваха. Исках да го запомнят за винаги. Така и стана. И двамата хванаха един вирус, който им развали един ден от екскурзията, но за него после.
    Пред нас се виждаше хотелаточно в началото на пустинята с басейн. Часът беше 17. Дадоха ни стаи, за да си оставим багажа, да се изкъпем и да си вземем най-необходимото за спането в пустинята, а това ни чакаше – камили, оазиси, хайми, танци и мнооого падащи звезди…

    В 18.00часа бяхме готови за приключението. Излязохме от хотела и видяхме камилите с които щяхме да пътуваме. И ето към нас се приближава Хасан, нашият водач в Сахара, който ни се представи, попита ни от къде сме и започна да ни настанява с ДОБРЕ ДОШЛИ БЛЪГАРИЯ. От тук на там не ни казваха БЪлгария, а БЛъгария.

    Всеки един си имаше своя камила

    След като се качихме на тях започна интересното. Навлизахме малко по-малко в пустинята водени от Хасан и още един негов колега, пленени от тази внушаваща величие тишина, която ни обгръщаше. Сахара е!!! Тук чух как жена от групата каза “… добре, че се записах на тази екскурзия… ”

    След един час яздене на камили обаче искаше да се връща. В един момент гледам Хасан до мен с Теди и го питаме, защо не води групата, а той ни отвръща, че въпросната жена е поискала да слезе и тя да води кервана с камилите. Не знаех, че имаме екскперт по оцеляване в екстремни ситуации и познавач на пустинята. “Отивай напред да ни водиш, Хасан!!!” го помоли Теди. Горкият, беше объркан.

    А онази падаше, Хасан тичаше да и помогне да стане, после пак падаше и пак Хасан. Трябваше да пристигнем за час и трийсет минути, а ние направихме два часа път, защо ли?

    Спряхме да починем и да направим снимки. Беше пленяващо. Вече не знаехме как да се ориентираме и зависихме изцяло от Хасан, който само тичаше около нас и ни правише снимки. Беше много любезен.

    Видяхме малко от залеза на слънцето, заради спиранията, които правехме с въпросната жена и пристигнахме в лагера по тъмно. Истината е че не е много лесно да изкараш 2часа на гърба на камила, която се клати непрекъснато от неравностите на терена.

    В лагера

    имаше и други групи от латиноамерика. Беше осветено. Видяхме хаймите (номадските шатри където се предполага, че ще спим) и се настанихме в една зона с ниска маса предназначена за нашата група. Всеки изкара бира, уиски, вода, кола – това, което си носеше и това, което му се пиеше. Беше невероятно.

    След малко ни сервираха вечерята и след, като се наядохме започна програма с черни номади, които ни представиха техният фолкор. Страхотно. А небето обсипано от многобройни звезди. Красота!!! После започнаха да свирят на тамбори, танцувайки едни много странни за нас танци. Но важното е че всички се веселихме. Е, не точно всички…  Въпросната дама „водач“ беше решила, че е хванала МОРСКА БОЛЕСТ от камилите и за това искаше да се върне в хотела, заедно с другата придружаваща я жена. Не искаше да спи в хаймите. През нощта в пустинята, на 1:30мин. път от цивилизацията в тъмното, трябваше да намеря начин да я върна в хотела, в стая, която дори не беше платена за тази вечер (беше заплатено само хаймите за първата вечер, а хотелската стая за втората) Ново двеста!!!

    В един момент виждам Моха и го помолих да говори с шефа да ги върне с джиповете. Ето тук собственика ми заявява, че това ще им струва 40€на човек. Ужас.

    Интересното е че си комуникирахме от разстояние – аз седях от едната страна на лагера, а той от другата. Моха беше посредника между нас и вървеше от едната до другата част. Казах му че няма как мой турист да заплати такава сума, за нещо което може да се направи безплатно (така или иначе разбрах, че джиповете се връщат в хотела след музикалният спектакъл). Това е лош бизнес, така че отказвам – да си спят в оазиса, а сутринта обратно. Знаех, че собственика ме познава, като организатор и му е ясно, че ако не ми съдейства в тази ситуация – хотели и хаймис камили и джипове много и навсякъде… Оставих го да си помисли. Той изчака определено време и след малко идва Моха и ми казва, че няма проблеми – ще ги закарат безплатно. Знаех си.

    Сахара, Мароко

    През това време върпосните дами също се опитваха да ги навият с техният испански. Момчетата им казаха, че трябва да изчакат докато свърши спектакъла. Така и направиха.
    Аз помолих Хасан да ни заведе до мястото, където ще преспим с останалата част от групата. Теди дойде с нас. Да Ви призная честно – беше й страшничко в тази тъмница. Вървяхме по пясъка 5мин. и в един момент виждам нашият лагер. Ухаааа имахме си и тоалетна…  Вече беше късно, а и виждах, че групата беше уморена.

    Върнахме се с Теди, за да ги заведем до лагера. Калин беше най-щастлив, защото му беше писнало от тези барабани както ги наричаше. И ето ни в хаймите, отдалечени от шума на музиката. Представете си шатри в кръг, а по средата килими върху пясъка, където се настанихме всички. Решихме единодушно да тръгнем за хотела в 4 сутринта, за да можем да видим изгрева. Седнахме, а Хасан ни донесе възглавници. Траяна изкара мартини. Истината е че мъжете издадохме багажа по някое време, а жените изпиха цялата бутилка без да си лягат. Купон.

    Хасан и неговият колега бяха през цялото време с нас, Говорихме си за живота на номадите, какво ядат, как преживяват и т.н. Научих много от него!!! Ники си легна първи. Поне така си спомням. Калин само се бъзикаше, че е влюбен в една камила. Да да…  камила. “…колко си хубава, колко си нежна, красавица… ” – така й говореше. Късахме се от смях. Той също не издържа и си легна да спи.

    Тогава решихме да търсим камила и да я вкараме в хаймата докато спи. След това разбира се снимки и… фейсбук. Хасан ни каза, че няма да може да влезне през входа, за това решихме с Ванката да легнем до него и да се снимаме целувайки го. Така и стана. После вкарахме и Хасан, но наш Калинчо се усети и го оставихме на мира. Важното е че имахме желаната снимка.

    На края и аз издадох багажа – не издържах и си легнах. Оставих жените сами с мартинито да си бъбрят. И така до 3.30ч. когато се събудих, после останалите мъже, михме зъби и айде на камилите в търсене на изгрева. Беше невероятно, тъмно, страшничко, но красиво на фона на звездите и леко осветеният от луната пясък.

    Започнахме връщането към хотела. Жените, както Ви споменах бяха изкарали цялата нощ без да спят на мартини, така че им беше малко трудничко (не че са били пияни, а просто липсата на сън ги мъчеше). Малко по-малко пустинята започна да се показва пред нас осветена от приближаващият изгрев. Хасан ни качи на една дюна, слезнахме от камилите и зачакахме слънцето да излезе. Невероятно. Бяхме затаили дъх и в един момент видяхме как една гореща топка започна да се показва зад дюните, ставайки все по-голяма.

    Това беше дългоочакванният изгрев, който ни изпълни отново с положителна енергия, с радост и щастие. Чувствахме се привилегировани за това, че присъствахме на този невероятен момент. Дюните започнаха да растат отново пред нас сменяйки сенките си от изгряващото слънце. Романтика. Снимки, пак снимки и пак снимки. А влюбените… те си знаеха. Е добре де… и аз и казах на Теди някои такива трудни думи…
    Потеглихме към хотела.Оставаше ни още малко. Когато го мернахме на хоризонта си отдъхнахме, знаейки, че му се вижда краят. Заслужаваше ли си? 100%ДА. Пристигнахме, сбогувахме се с Хасан и неговият колега, уговорихме се за днешният ден, закусихме и по стаите, за да наваксаме.

    В 11часа ни чакаше нещо много повече автентично – разходка с 4х4до алжирската граница, фосили, мини, истински номади, кхетари, изоставени селца и т.н….

    А…  ще Ви разкажа как с Ванката и Калинчо търсехме бира през нощите в едно селце, далеч от хотела, по тъмни улички и скрити складове с пиене…

    Очаквайте продължението

    Автор: Мишо Иванов

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Сахара – на картата:

    Сахара



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Димитър Лъжов

    Не може да не сте виждали този надпис, издълбан с пергел върху чин в прогимназията. Аз поне съм го виждал. Не проспах младините си нито в прогимназията, нито в гимназията.

    И в университета не спях.

    Помня, че в кабинета на покойния вече професор Марко Семов съм влизал само веднъж – за изпит. Широка хартиена лента минаваше над вратата и преливаше върху другата стена. На нея надпис: „Студентът не е съд, който да се напълни, а факел, който да се запали!”

    Хубаво, че някои от моите най-добри професори ни напуснаха, преди да видят падението на висшето образование. Не заслужаваха този ужас.

    Днес е достатъчно да имаш тройки от матурите, за да те приемат право в Софийския университет. Каква храчка върху паметта на братята Евлоги и Христо Георгиеви! Можеше да си оставят шестте милиона златни лева в швейцарска банка, ама не, та не – дарили ги за университет! Понеже наближава честването на народните будители... Нали откривате иронията: тройкаджии ще държат слова на признателност и ще величаят онези, които са им постлали килимчето към дипломата за „висшо”.



    Освещаване на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви през 1934 година. Присъстват 
    Н. В. Борис III и царица Йоанна. Фото: pylnoshtastie.com

    Системата на държавната поръчка е порочна донемайкъде. Изкуствено надути бройки, за да може една плеяда от професори и доценти да яде на хранилка завинаги. Ясно е, че зрелостници няма, но бройките са си същите. В Софийския университет след четвърто класиране остават 600 свободни места!

    Къде е проспала младините си Кунева, къде спи и днес, та не вижда какъв кошмар е така нареченото висше образование? Да, някои медии пишат по въпроса, но не съм чул и едно изречение от Министерството на образованието. Вие случайно да знаете какво мисли министърът за раздутата държавна поръчка? Още по-лошо е, че няма бунт в академичната общност, защото професорите си пазят местенцата и всъщност им е все едно какви магарета ще им докарат в залата, стига заплатата да върви. Ако имаха дори остатъци от достойнство и чувство за историческа мисия, самите ректори биха възроптали срещу порочната система. Но... парица е царица.

    Какво е решението? Първо, да се свие драстично броят на студентите по държавна поръчка, така че да е пропорционален на броя зрелостници. Второ, не е нужно всеки университет да поддържа всички специалности. Едни университети ще са силни в областта на филологиите, други – в химията и физиката, трети – в информатиката. Сега можете да учите право и в Полски Тръмбеш, защото това беше позволено от най-високо място. Тъй като духът от бутилката е изпуснат, не съм оптимист за близкото бъдеще. Лесно откриваха филиалии факултети повече от 20 години, сега ще си ги бранят с нокти и зъби.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Валентин МихалевОсмотека (Osmothèque) е единствената в света парфюмерийна библиотека(архив), където могат да бъдат открити почти всички класически и модерни аромати. Тя е

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony Xperia X Compact вече се продава у нас на цени от 879 лв. без договор
    Обявеният на изложението IFA 2016 в Берлин смартфон Xperia X Compact вече се продава в България. След като е бил…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Смартфоните BlackBerry вече ще се разработвят изцяло от външна компания
    BlackBerry реши да отхвърли част от товара, който влачи през последните години, и днес обяви, че прекратява вътрешната разработка на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Отиваме за ден до Крива Паланка – на хапване и пазар. Приятно четене:

    Крива Паланка за ден

    От 2седмици насам в главата ми се върти идеята дали да не отида до комшиите да опитам от тяхната прословута скара. В Сърбия съм ходил много пъти и днес в този прохладен юлски ден реших,  че и на македонската скара и е дошло времето.

    Една туба дизел и някакви се 100километра до границата с Гюешево няма да ми секнат ентусиазма да опитам наистина качествено месо за смешни пари.

    Тръгнахме в 11 часа и 12 и половина вече бяхме на

    българо-македонската граница

    покатерила се на високия хълм. На границата скука – 2 тира и няколко коли – затова минахме бързо от българска страна. Македонските им колеги естествено решиха да се заядат с две млади момчета тръгнали в тяхната страна да си харчат парите. Митничарката 10 пъти ми зададе въпроса в коя кръчма ще отидем и сигурно още толкова потропа с някаква пръчка по броните и гумите на колата. След като се увериха,  че не превозваме бежанци, дрога и тем подобни незаконни неща вдигнаха бариерата.

    От македонска страна гледката придоби веднага отчайващ вид на мизерия.

    Запуснати къщи, дупки и захабен асфалт. На пътя започнаха да се появяват застави, лади и тем подобни доказали се машини достойни за музеен експонат. В тоя ред на мисли искам да кажа, че не се подигравам на македонците, но просто ние като вечно мрънкаща нация искам да кажа, че има и по-бедни от нас*. След около 15 минути влязохме в

    Крива Паланка

    Градчето ми хареса като разположение къщите са накацали една върху друга, а една река разделя града на 2 части. Центърът не е нищо особено. Впечатление ми правят такситата, които са от рода на Део Матиз и Поло все малки и компактни коли, които на пазара в България може да се намерят за 800лева. Като цяло лъскавите автомобили в Крива Паланка са – ха познайте! – с българска регистрация.

    Кефът в Македония дойде с цените.

    Препоръчвам силно Гостилница „Осоговец“. Ние обядвахме там и смело мога да кажа, че откъм обслужване, качество на храната и цени е много добре. Впечатление прави, че

    има само мъже по заведенията

    Жените се скитореха по улиците.

    Още по-големия кеф дойде с храната

    За информация на тези, които се интересуват от цените към днешна дата. За 2бири Скопско, 10малки кебапчета, 1плескавица 170грама с шунка и кашкавал, хляб и шопска салата платихме 540 денара или 18 лева в български пари. Не успяхме да се справим с всичко въпреки, че бяхме умрели от глад.

    Естествено, цените на цигарите също са радостни за пушач като мен. Кутия Лъки Страйк се продава за 90денара или 3лева. Проблемът е, че имаме ограничение от 2кутии през граница.

    Крива паланка, Македония

    Преди да тръгнем се отбихме в една Месарница за да купим качествено свинско и плескавици. Жената с усмивка каза, че разчита на българите, които купували огромни количества месо особено по празници. Общо взето търговията там разчита на българите, което е добре, че някои все пак разчита на нас.

    Тръгнахме си със смесени чувства.

    На мен Македония ми хареса,

    но много повече ми прилича на една сръбска провинция отколкото на България. Явно правителството симпатизира повече на Белград от колкото на София, което честно казано за мен е грешния подход. Бих отишъл там отново само заради храната и цигарите, но ми е жал за беднотията, в която живеят

    Автор: Антоан Данаилов

    *Всъщност поне 75% от населението на земята е по-бедно от България, при нас просто е неприлично да си щастлив – бел.Ст.

    Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

    Другата Македония



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Първо по Дарик #183: Представяне на iPhone 7
    Здравейте с брой 183 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сряда сутрин с Мишо Дюзев разцъкахме в…

    Лиценз: Всички права запазени