Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 49 of 49)
(showing articles 1 to 49 of 49)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Диди Бунова,


    дори и за четирима ... 
    Понякога без да е нужно да се използват n-на брой кутийки крем сирене,
    просто така, набързо и напълно в синхрон с думата menu - по малко от всичко в менюто. 
    За тази цел ми е достатъчна симпатичната 12 сантиметрова ринг форма.











    Шоколадов чийзкейк без печене

    за форма с диаметър 21-23 см

    525 г крем сирене Филаделфия
    420 г Нутела
    60 г пудра захар
    160 г пълнозърнести бисквити с овесени ядки
    50 г меко масло
    80 г запечени бланширани лешници

    Бисквитите се начупват и се поставят в блендер заедно с маслото и 1 с.л. от течния шоколад, смилат се до мокри трохи и се прибавят 20 г от лешниците, ситно нарязани. Разбърква се добре и получента смес се разстила върху дъното на форма с откопчаващ се ринг, предварително намазана с разтопено масло. Притиска се добре с лъжица и се оставя в хладилник. Сиренето се разбива с пудрата захар, прибавя се останалия шоколад и се разбърква до хомогенност. Полученият крем се изсипва внимателно във формата, която се завива с фолио и се връща в хладилника. Оставя се да стегне през нощта. Сервира се веднага след изваждане от хладилника, поръсва се с нарязаните лешници, разрязва се с топъл нож.

    продуктите за форма с диаметър 12см

    175 г - 1 кутия крем сирене Филаделфия
    140 г - 1 чаша Нутела
    20 г пудра захар
    60 г пълнозърнести бисквити с овесени ядки
    20 г меко масло
    30 г бланширани лешници


    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    По-малкият iPhone тази година може също да предлага оптична стабилизация
    Apple започна да предлага оптична стабилизация в смартфоните си още преди две години, но до момента тя е запазена екстра…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    Тази седмица в материалите, които споделям с вас, се отделя доста внимание на личностното развитие и постигането на различни видове цели. Приятно четене и успех с вашите цели!


    Материалът Седмично вдъхновение #18е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Десислава Бошнакова

    IMGP9863

    If we follow the old saying “Something old, something new, something borrowed, something blue” we can have a great summer place to rest. You can imagine for sure what is that and how great is to lie there and read a great book.
    Take your time and do it.


    Filed under: Summer Challenge 2016 Tagged: blue, Summer, tradition, vacation

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
  • 08/20/16--03:41: LeeNeeAnn: urban art 02 …
  • 0 0

    Не съм ги събирал аз – колекцията е превод от руски:

    —-

    Като я подготвяли за цезаровото за мен, мама тръснала на лекарите:

    – Така и така ще режете, поне остържете там излишните тлъстини…

    Отива една приятелка при гинеколога, да я види на ултразвук. Поглежда я той и пита:

    – В кой месец сте?

    – В април, а вие?

    Заявих на мъжа ми – докато раждам, ще седиш тук, няма да ме пипаш, няма да говориш и никъде няма да ходиш!… И той през цялото раждане седя в ъгъла на родилното, бледен и с квадратни очи…

    Песента „Мамка му, мамка му, мамка мууууу!“ трябва да я направят химн на раждащите! Чудеса твори…

    Първата дъщеря я родих в пети курс, точно след сесията. Казват ми да се качвам на стола, почват да попълват бумащината, задават разни въпроси… и един от тях:

    – Хемороиди?

    – Таман два. Физиката и съпромата.

    Мислех, че ще се разхилят – не включват:

    – Боледували ли сте от хемороиди, питам?

    – Това какво е?

    Тук вече един от присъстващите студенти направо се разрева от смях…

    На първия ултразвук ми казаха – детето ви е чудесно, сърцето бие отлично. На втория – честито мамче, имате близнаци! На третия – три съвършено нормални плода, развиват се пропорционално… На четвърти преглед мъжът не ме пусна да ида.

    Бременна вече продължавам да ходя на работа. По цял ден на телефона. Хормони, болки, гадене – никой не го вълнува, работа!… Качвам се една вечер в маршрутката и тръсвам:

    – Добър ден, казвам се Анна…

    Пътувашите леко неохотно също казаха по едно добър ден. Някои даже пробваха и те да се представят.

    Пращам на един познат СМС: „Момче, 3700“. Той пише в отговор – „Момиче, 90-60-90“. Оказва се – помислил си, че му предлагат секс по телефона.

    Казвам на съпруга, че съм бременна. Гледа ме той замислено и след малко ступор пита:

    – Кога да чакаме бебето?

    – През октомври.

    – Тази година ли?

    Като се нахилих му отговорих:

    – Зависи как ще потръгнат нещата…

    Като си бременна, нещо ти става с главата. Връщам се от поредния преглед, ръцете ми пълни с направления и прочее, качвам се в маршрутката, и вместо пари давам на шофьора направленията! Поглежда ги той, поглежда ми издутия корем и заявява:

    – Спокойно, вярвам ви, че сте бременна! Моля, отстъпете място на жената!

    Голямо разсейване е това бременността. Влизам вчера в аптеката и искам две кила краставички. Младичкият фармацевт ме гледа шашнато:

    – Нямаме краставички.

    Аз, възмутено:

    – А поне домати кило-две не може ли?

    Усетих се чак като се разсмяха на опашката…

    Таман съм родила, детето го носят да го мият, още ми е замаяно. Навежда се анестезиологът над мен и пита, леко иронично:

    – Какво сега, кога ще е следващият?

    Преди да се усетя, отговарям:

    – Не днес!

    Тъкмо съм родила. Лежа на леглото, съвземам се. Пристига по едно време докторът, носи ми принцесата. Гледам я аз опулено и питам:

    – Докторе бе, защо така прилича на маймунче?

    Той отговаря абсолютно сериозно:

    – Претенциите по въпроса не към мен, моля!

    Позната, силно важен шеф, ражда. Дълго и тежко… Най-сетне бебето е на бял свят, боцват ѝ упойка, почват да я шият. По едно време упойката я удря в главата, тя поглежда намусено доктора и акушерката и заявява:

    – Утре и двамата до обяд да сте ми оставили обяснителни писма на бюрото!

    И заспива.

    Жената до мен ражда с бесни вопли, протести, писъци, молби да я упоят, отровят, обезглавят и прочее… Извадиха бебето, тръгват да я шият – още от същото. Иска да не я пипат повече, да оставят всичко както си е. Лекарят се опитва да я убеждава – доводите убеждават само стените. Накрая му хрумва:

    – Ако не те зашием, някой ще влезе вътре с все яйцата!

    – Такъв с яйца повече няма да припари до мен!

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    ĐĄ ГаНона прОдъНМваПо ОйикОНка иС ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° – в първата част ПинахПо проС ОстрОв ГОСО, Đ° днос що йъдоП продиПнО на ОстрОв ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°. ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    ĐŸŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ Đ´Đž ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    иНи

    ĐżŃ€Đ¸ĐşĐ°ĐˇĐ˝Đ¸ŃŃ‚ ОстрОв на рицарито-хОспитаНиори

    част втОра

    ВаНота, Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ и Đ˜ŃĐťĐ°

    От ĐœĐ´Đ¸Đ˝Đ° пОохПо с Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ Са

    ПогаНитнито храПОво „Hagar Qim”

    Đ¨ĐžŃ„ŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° надПина всички ĐżŃ€ĐľĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ¸ пО скОрОстнО карано. ĐœĐžĐśĐľ йи си ĐźĐ¸ŃĐťĐľŃˆĐľ, чо кара Ń‡ŃƒĐ˛Đ°ĐťĐ¸ с картОфи, СавОито со вСоПаха с Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° скОрОст в стиН „БърСи и ŃŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ¸â€ и кОгатО вочо вСо Đ´Đ° Пи ĐżŃ€Đ¸ĐťĐžŃˆĐ°Đ˛Đ°, тОК ĐąĐľŃˆĐľ ŃĐżŃ€ŃĐ˝ От кОнтрОНнито Органи, кОитО ĐźŃƒ съставиха акт.

    КОПпНоксът “Hagar Qim” вкНючва голям архоОНОгичоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš и двата храПа Hagar Qim и Mnajdra Temples, катО йиНотът ŃŃ‚Ń€ŃƒĐ˛Đ° 20оврО.ТоСи ĐşŃƒĐťŃ‚ĐžĐ˛Đ¸ храПОво са стрОони пО вроПотО на храПОвото в Gjantija и са пО-стари с ОкОНО 1000 гОдини От пираПидито в ГиСа, кактО и От ĐĄŃ‚ĐžŃƒĐ˝Ń…ĐľĐ˝Đ´Đś. ФОрПата кактО и в Gjantija Đľ дотоНина. ОчовиднО храПОвото са ŃĐťŃƒĐśĐ¸ĐťĐ¸ на ĐşŃƒĐťŃ‚Đ° къП пНОдОрОдиотО, съдоКки пО ПнОгОйрОКнито ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐľŃ‚ĐşĐ¸, наПорони в ОкОНнОстта. ХпОрод Постнито ĐżŃ€ĐľĐ´Đ°Đ˝Đ¸Ń раса От гиганти гО иСпОНСваНи катО ĐźŃŃŃ‚Đž Са пОкНОнонио.

    ПогаНитнито храПОво „Hagar Qim” – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˜ наистина няма обяснение как са прокарвани, пОдроМдани и ĐžŃ„ĐžŃ€ĐźŃĐ˝Đ¸ тоСи ОгрОПни каПонни йНОкОво в тоСи тОНкОва дровни вроПона.

    ПогаНитнито храПОво „Hagar Qim” – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ТъК катО при Đ´Đ˝ĐľŃˆĐ˝Đ¸Ń ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ на няколко пъти ПинахПо проС ĐŸĐ°ĐžĐťĐ°, катО одна От ОснОвнито автОгари в ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°, со върнахПо Ń‚Đ°Đź Са Đ´Đ° раСгНодаПо Đ´Ń€ŃƒĐł От праистОричоскито храПОво-

    Đ˘Đ°Ń€ŃˆĐ¸Đ˝ŃĐşĐ¸Ń‚Đľ храПОво

    мраПОвото датират Đž 3600 – 2500Đł. пр.Đ˝.Đľ. и ОтнОвО са градони От ОгрОПни каПонни йНОкОво кактО Hagar Qim и Mnajdra. УникаНнОтО Ń‚ŃƒĐş Đľ, чо Đ˛ŃŠŃ€Ń…Ńƒ йНОкОвото иПа раСНични Đ¸ĐˇĐžĐąŃ€Đ°ĐśĐľĐ˝Đ¸Ń, роНофни иНи Ń„Đ¸ĐłŃƒŃ€Đ¸.

    ПогаНитнито храПОво „Hagar Qim” – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Освон тОва Ń‚ŃƒĐş Đľ наПорона ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ на „Мона с одри ĐąĐľĐ´Ń€Đ°â€, чиКтО стиН приНича на ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒĐľŃ‚ĐşĐ¸Ń‚Đľ на ĐĄĐżŃŃ‰Đ°Ń‚Đ° Мона в ĐĐ°Ń†Đ¸ĐžĐ˝Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń истОричоски ĐźŃƒĐˇĐľĐš във ВаНота.

    ПогаНитнито храПОво „Hagar Qim” – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    йѩсния сНодОйод прокарахПо на Đ˝Đ°ŃˆĐ¸Ń Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐľĐ˝ пНаМ. ĐŸĐžŃ‚ĐžĐżĐ¸Ń… ŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ¸Ń‚Đľ си крака в прОхНаднито вОди на ХродиСоПнО ПОро и СарОвих пръсти в мекия пясѩк, краката Пи ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ°Ń…Đ° ПаНкО пОчивка сНод иСПинатито киНОПотри днос, Đ´Đ° са Пи Сдрави ПаратОнкито!

    ĐŸĐťĐ°Đś – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Дон чотвърти

    ДОКдо род да пОсотиП и

    стОНицата на Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° – ВаНота

    и градчотата, кОитО со наПират ОкОНО нея. Вочо ĐąŃŃ…ĐźĐľ со ОрионтираНи Са двиМониотО на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ и Ń‚ŃŃ…Đ˝ĐžŃ‚Đž раСписанио, така чо йоС прОйНоПи стигнахПо проС ĐĄĐ°Đ˝ ĐŸĐžĐť, Đ‘ŃƒĐ´ĐśĐ¸ĐąĐ°, ĐŃƒŃ€Đ°, ĐŸĐľĐźĐżŃ€ĐžŃƒĐş, ĐŸĐ°Ń‡ĐľĐ˛Đ¸Đť и ĐĄĐ°Đ˝ Đ–Đ¸ĐťŃĐ˝ Đ´Đž ХНиПа.

    ХНиПа

    ĐąĐľŃˆĐľ спОкОон и ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐ˝ град в ранната съйОтна ŃƒŃ‚Ń€Đ¸Đ˝. Къщито ОтнОвО ĐąŃŃ…Đ° в ПаНтиКски стиН , в ОхронО МъНти цвотОво и иСдадони оркори с дантоНони пордонца.

    ХНиПа, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    От пристанищотО Саснох ĐžŃ‚ŃŃ€ĐľŃ‰Đ˝Đ¸Ń ĐąŃ€ŃĐł, къдотО ни ĐžŃ‡Đ°ĐşĐ˛Đ°ŃˆĐľ ВаНота, с Đ¸ĐˇĐ˛Đ¸ŃŃĐ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń со ĐşŃƒĐżĐžĐť на

    ангНиканската църква „Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€

    ангНиканската църква „Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€ – ВаНота, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ангНиканската църква „Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€

    Някога ХНиПа („sliema“ на ПаНтиКски ОСначава „Пир, пОкОК“) Đľ йиНа рийарскО соНищо на ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛Đ° ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ пристанищо ĐœĐ°Ń€ŃĐ°ĐźŃˆĐľŃ‚ във ВаНота. Днос градът Đľ один От наК-ОМивонито Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ раКОни, в кОКтО со наПират някои От наК-ПОдорнито хОтоНи в ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°.

    ХНиПа пОчти со Đľ слял със сѩседния град ХоКнт Đ”ĐśŃƒĐťĐ¸ŃŠĐ˝Ń иНи ĐĄĐ°Đ˝ Đ–Đ¸ĐťŃĐ˝, на ПаНтиКски. ХНиПа няма ĐżŃŃŃŠŃ‡Đ˝Đ¸ пНаМОво, йрогОвото са скаНисти. Đ—Đ° сНънчови йани со иСпОНСват ОгрОПни пНОски скаНи. Đ•Ń‚Đž иСгНод къП ХНиПа От йОрда на форийОта Са ВаНота.

    ХНиПа, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ ĐľŃˆĐ¸Ń…, чо Са пО-йърСО и атрактивнО придвиМвано ОкОНО дѩлбокия СаНив на Đ“ĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž пристанищо Đľ пО-дОйро Đ´Đ° пОНСваПо форийОтито. ВПостО Đ´Đ° обикаляме пО дѩлгия път ОкОНО СаНива, с форийОта От ХНиПа Đ´Đž ВаНота со ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ° тОчнО 5ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ на цона 1,50оврО однОпОсОчон йиНот.

    ХтъпваПо във

    ВаНота

    и со иСкачваПо пО стръПнито ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ къП цонтъра на ŃŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град.

    ВаНота, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Градът о ОснОван

    От великия Пагистър на Đ™ĐžĐ°Đ˝Đ¸Ń‚ŃĐşĐ¸Ń Ордон Đ–Đ°Đ˝ ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐˇĐž Đ´ŃŒĐž На ВаНотпроС 1566Đł. Đ˜ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на града Đľ ĐżŃ€ŃĐşĐž свърСана с

    рицарито От Ордона на Хв. ЙОан

    и Ń‚ĐľŃ…Đ˝Đ¸Ń ОсоПстранон гОтичоски кръст. ĐĄŃŠĐ˛Ń€ĐľĐźĐľĐ˝Đ˝Đ¸ŃŃ‚ ОйНик на града Đľ доНО на Đ¸Ń‚Đ°ĐťĐ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸Ń вОонон архитокт ФранчоскО ЛапароНи.ТъК катО рицарито дъНгО вроПо нямали финансОви сродства, Са Đ´Đ° ĐżĐžŃŃ‚Ń€ĐžŃŃ‚ града Ń‚Đľ ĐżŃ€Đ¸ĐąŃĐłĐ˝Đ°ĐťĐ¸ Đ´Đž СаоП От папа ĐŸĐ¸Đš и От испанския краН ФиНип. Đ˜Ń‚Đ°ĐťĐ¸Đ°Đ˝ŃĐşĐ¸ŃŃ‚ архитокт ЛапароНи йиН ноиПОворнО ŃƒĐťĐľŃĐ˝ĐľĐ˝, Ń‚ŃŠĐš катО ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ¸Đť въСПОМнОст Đ´Đ° прОоктира града, така кактО гО виМда, йоС Đ´Đ° со ŃŃŠĐžĐąŃ€Đ°ĐˇŃĐ˛Đ° с Đ°ĐşŃ‚ŃƒĐ°ĐťĐ˝ĐžŃ‚Đž ПостОпОНОМонио на стари пОстрОКки иНи пък с Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đ¸ пНанОво. ТОва Đľ ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ в Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° град пОстрОон на принципа на кООрдинатната ПроМа на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ, кОотО позволява свежия ПОрски Đ˛ŃŠĐˇĐ´ŃƒŃ… От двото пристанища Đ´Đ° Ń†Đ¸Ń€ĐşŃƒĐťĐ¸Ń€Đ° свОйОднО пО ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸Ń‚Đľ и Đ´Đ° доКства катО свОогО рОда „сроднОвокОвон ĐşĐťĐ¸ĐźĐ°Ń‚Đ¸Đşâ€œ.

    Една От наК-гОНоПито СайоНоМитоНнОсти на съвроПонната Ла ВаНота Đľ сградата на парНаПонта,ĐşĐžŃŃ‚Đž в пориОда ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ 1571-1574Đľ йиНа ОфициаНната Ń€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝Ń†Đ¸Ń-двОроц на ĐžŃĐ˝ĐžĐ˛Đ°Ń‚ĐľĐťŃ на Ń€Đ¸Ń†Đ°Ń€ŃĐşĐ¸Ń Ордон на Хв. ЙОан-Đ–Đ°Đ˝ ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐˇĐž Đ´ŃŒĐž Ла ВаНот. Ордонът на Хв. ЙОан вНадоо ŃƒĐşŃ€ĐľĐżĐľĐ˝ĐžŃ‚Đž соНищо На ВаНота Đ´Đž 1798Đł,кОгатО града,роспоктивнО ОстрОва Đľ завладян От Ń„Ń€Đ°Đ˝Ń†ŃƒĐˇĐ¸Ń‚Đľ. Дво гОдини пО-къснО Англия обявява ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° Са своя колония.

    Хтраната Остава пОд ангНиКски фНаг дО 21соптоПври 1964, кОгатО

    обявява ŃĐ˛ĐžŃŃ‚Đ° ноСависиПОст,

    Đ° От 1874 Đł, Ла ВаНота со провръща в стОНица на Ń€ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ° ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°. ĐŸĐž вроПо на ВтОрата свотОвна вОКна, града Đľ йОПйардиран От ноПската Đ°Đ˛Đ¸Đ°Ń†Đ¸Ń и търпи сориОСни ĐˇĐ°ĐłŃƒĐąĐ¸ в ĐąĐžĐłĐ°Ń‚Đ¸Ń си Đ°Ń€Ń…Đ¸Ń‚ĐľĐşŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž-сградон фОнд.

    ĐŸŃŠŃ€Đ˛Đ°Ń‚Đ° ни спирка Đľ

    БаСиНиката на ĐœĐ°Đ´ĐžĐ˝Đ°Ń‚Đ° От КарПоН

    – нищО но Пи гОвОри, нО но ПОга Đ´Đ° но надникна вътро. ВНиСаП пОчти във всички църкви, йаСиНики, и катодраНи, пОкраК кОитО съП ПинаваНа. Навсякѩде Ń‚ŃŠŃ€ŃŃ воНичиотО на РиПскито църкви, нО но гО наПираП. Никога няма Đ´Đ° ĐˇĐ°ĐąŃ€Đ°Đ˛Ń каквО ĐżĐžŃ‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Ń… в първата катодраНа, ĐşĐžŃŃ‚Đž пОсотих проС МивОта си –„Хан ДМОвани ин Đ›Đ°Ń‚ĐľŃ€Đ°Đ˝Đžâ€ в РиП – в Пига, в кОКтО Đ˛ĐťŃĐˇĐžŃ… вътро нощО пОдкОси краката Пи и ŃĐżŃ€ŃŃ… катО СакОвана Са пОда, Đ° От Очито Пи пОтокОха съНСи. Никога пОвочо но ŃƒŃĐľŃ‚Đ¸Ń… тОва, кОотО По ОйСо тОгава. Но прОдъНМаваП Đ´Đ° гО Ń‚ŃŠŃ€ŃŃ, Са Đ´Đ° гО ĐżĐžŃ‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Đź ОтнОвО.

    БаСиНиката на ĐœĐ°Đ´ĐžĐ˝Đ°Ń‚Đ° От КарПоН – ВаНота, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    УНицито на ВаНота

    ĐąŃŃ…Đ° ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸ с Đ˛Đ¸ŃŃŃ‰Đ¸ транспаранти в бяло, МъНтО и чорвонО, всо однО ĐąŃŃ…ĐźĐľ на карнаваН. Đ›Đ¸ĐżŃĐ˛Đ°ŃˆĐľ Пи саПО кОстюПа на даПата на сърцотО на рицар От ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń Ордон, нО с късито пантаНОнки и йоКСйОНната ŃˆĐ°ĐżĐşĐ° Đ˝ŃĐźĐ°ŃˆĐľ как Đ´Đ° со ĐżŃ€ĐľĐ˛ŃŠĐżĐťŃŠŃ‚Ń в тОСи ОйраС.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    От Ń‚Đ°Đź Đ¸ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ на ĐżŃ€ĐžŃŃ‚ĐžŃ€Đ˝Đ¸Ń правОъгъНон

    пНОщад „St George” и ДвОроца на Ń…Đ°Ń€ĐźĐžĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°

    ОтнОвО в цонтъра на пНОщада йНикаха фОнтанито направО От пНОчкито.

    пНОщад „St George” и ДвОроца на Ń…Đ°Ń€ĐźĐžĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ°, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ’Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ ŃĐźŃĐ˝Đ°Ń‚Đ° на ĐşĐ°Ń€Đ°ŃƒĐťĐ° прод сградата на КПотствОтО на ВаНота и пОохПо пО ŃƒĐť.â€Đ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€ къП

    КатодраНата „St. John”

    Тя иПа ŃŃ‚Đ°Ń‚ŃƒŃ‚, равон с тОСи на архиопискОпската катодраНа „Хвоти ĐŸĐ°Đ˛ĐľĐťâ€œĐ˛ старата стОНица ĐœĐ´Đ¸Đ˝Đ°, и СатОва со нарича кОнкатодраНа (съкатодраНа). ĐŸĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ° Đľ проС XVI воккатО ĐźĐžĐ˝Đ°ŃˆĐľŃĐşĐ° църква Са Đ˝ŃƒĐśĐ´Đ¸Ń‚Đľ на Ордона на рицарито хОспитаНиори. мраПът Đľ пОсвотон на своти ЙОан КръститоН, кОКтО Đľ патрОн на Ордона.

    Triq San Gwann, Il-Belt Valletta, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ’ сградата са пОгройани ОкОНО 400чНонОво на Ордона, чиитО надгрОйни пНОчи, иСпъНнони катО цвотни каПонни пана, са срод ОснОвнито Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐľŃŃ‚Đ˛ĐľĐ˝Đž-истОричоски йОгатства на ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°. Đ˘ŃƒĐş со наПира и споциаНнО Đ˝Đ°Ń€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ°Ń‚Đ° Са ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚Ń€ĐžĐľĐ˝Đ¸Ń паракНис картина â€žĐžĐąĐľĐˇĐłĐťĐ°Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž на Хвоти ЙОан ĐšŃ€ŃŠŃŃ‚Đ¸Ń‚ĐľĐťâ€œ От живелия в ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° итаНиански Ń…ŃƒĐ´ĐžĐśĐ˝Đ¸Đş КаравадМО. КатогОричнО Đľ СайранонО сниПанотО на пНатнОтО. КатодраНата Đľ обявена Са ŃƒĐ˝Đ¸ĐşĐ°ĐťĐľĐ˝ паПотник със свотОвнО ĐşŃƒĐťŃ‚ŃƒŃ€Đ˝Đž и истОричоскО Сначонио.

    КатодраНата „St. John”, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐĐ°Đ¸ŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ° тОва ĐąĐľŃˆĐľ наК-пищнО ŃƒĐşŃ€Đ°ŃĐľĐ˝Đ¸Ń БОМи храП От пОсотонито Đ´Đž сога, наК-ŃŃ€ĐşĐž Đ¸ĐˇŃ€Đ¸ŃŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń и наК-ĐżĐžŃĐľŃ‰Đ°ĐľĐźĐ¸Ń. ВхОдът Са нея Đľ 6оврО, нО всоки ĐżĐžĐťŃƒŃ‡Đ°Đ˛Đ° Ничон Đ°ŃƒĐ´Đ¸Đž гид, От кОКтО со Ноо чостнО каСанО ноиСчорпаоПа и ноСапОПниПа Đ¸Đ˝Ń„ĐžŃ€ĐźĐ°Ń†Đ¸Ń Са всоки один дотаКН.

    КатодраНата „St. John”, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    От таП прОдъНМихПо къП

    градинито â€žĐ‘Đ°Ń€Đ°ĐşĐ°â€ – Lower Barakka Garden

    градинито â€žĐ‘Đ°Ń€Đ°ĐşĐ°â€ – Lower Barakka Garden, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    и Upper Barakka Garden

    Upper Barakka Garden, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ’ таСи градина всоки дон со прОвоМда доПОнстративон гърПоМ на тОпОвон иСстроН тОчнО в 12:00 ч. иНи “Saluting Batery”. ĐŸŃ€Đ°ĐˇĐ˝Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń тОпОвон СаНп Đľ старинна Ń†ĐľŃ€ĐľĐźĐžĐ˝Đ¸Ń, прОвоМдана пОвочо От 400гОдини.

    â€žĐ‘Đ°Ń‚Đ°Ń€ĐľŃŃ‚Đ°â€

    Đľ раСпОНОМона на одна От наК-висОкито тОчки в града, ОткъдотО со Открива воНикОНопна гНодка къП Đ“ĐžĐťŃĐźĐžŃ‚Đž пристанищо и Отсрощнито три града – ХонгНоа, ВитОриОса и ĐšĐžŃĐżĐ¸ĐşŃƒĐ°.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ТОва Đľ ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸ŃŃ‚ От трито града ХонгНоа иНи Đ˜ŃĐťĐ°, пОгНоднат От висОчината на хъНПа в градинито â€žĐ‘Đ°Ń€Đ°ĐşĐ°â€.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ХвихПо ОтнОвО къП гНавната ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° â€žĐ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€ Са Đ´Đ° иСНоСоП прод

    паПотника на Đ–Đ°Đ˝ ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐˇĐž Đ´ŃŒĐž На ВаНот

    ТОК со ĐżŃ€Đ¸ŃŃŠĐľĐ´Đ¸Đ˝ŃĐ˛Đ° къП Ордона на рицарито на Хв. ЙОан Ощо на 20ĐłĐžĐ´Đ¸ŃˆĐ˝Đ° въСраст, катО рицар От Нигата на ĐŸŃ€ĐžĐ˛Đ°Đ˝Ń. УчастваН Đľ в Отйраната на ОстрОв РОдОспри Ойсадата ĐźŃƒ От Ń‚ŃƒŃ€Ń†Đ¸Ń‚Đľ проС 1522гОдина проС вроПо на Родоския пориОд на Ордона. ĐŸŃ€Đ¸Đ´Ń€ŃƒĐśĐ°Đ˛Đ° Ń‚ĐžĐłĐ°Đ˛Đ°ŃˆĐ˝Đ¸Ń воНик Пагистър ФиНип Đ´ŃŒĐž Đ›`Đ˜ŃĐťĐ° АдаП при иСгнаниотО на Ордона сНод иСтНаскванотО на хОспитаНиорито От ĐłŃ€ŃŠŃ†ĐşĐ¸Ń ОстрОв От Đ°Ń€ĐźĐ¸ŃŃ‚Đ° на ХюНоКПан ВоНикОНопни.

    Ла ВаНот Đľ иСпратон Са дво гОдини Đ´Đ° ŃĐťŃƒĐśĐ¸ катО вОонон ĐłŃƒĐąĐľŃ€Đ˝Đ°Ń‚ĐžŃ€ в ТрипОНи, град същО дърМан От рицарито пО тОва вроПо. Đ˘ŃƒĐş тОК пОкаСва ŃƒĐźĐľĐ˝Đ¸ŃŃ‚Đ° си на вОонон ръкОвОдитоН в соНищо ĐżĐžŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ˝Đž Đ°Ń‚Đ°ĐşŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đž От кОрсарито на Đ˘ŃƒŃ€ĐłŃƒŃ‚ РоКс (наричан Ощо Đ”Ń€Đ°ĐłŃƒŃ‚) – пират, йоК на АНМир и ОсПански адПираН. ĐŸĐž вроПо на Đ°ĐşŃ†Đ¸Ń ŃŃ€ĐľŃ‰Ńƒ ĐşĐžŃ€ŃĐ°Ń€Ń Айд-ŃƒŃ€-РахПан ĐšŃƒŃŃ‚ АНи, Ла ВаНот Đľ сориОСнО наранон и пОпада в пНон. Đ’ прОдъНМонио на гОдина тОК со йОри Са МивОта си катО рОй на ОтОПанска гаНора. Размяна на пНонници ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ Ордона и кОрсарито ĐžŃĐ¸ĐłŃƒŃ€ŃĐ˛Đ° ногОвОтО ОсвОйОМдонио.

    ĐŸŃ€ĐľĐˇ 1554гОдина Ла ВаНот Đľ иСдигнат на пОста гНавон капитан на гаНорито на Ордона. ТОва Đľ йиНО голяма чост Са Нигата на ĐŸŃ€ĐžĐ˛Đ°Đ˝Ń, Ń‚ŃŠĐš катО проС пО-голяма част От Đ¸ŃŃ‚ĐžŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ° на хОспитаНиорито, дНъМнОстта на адПираН Đľ нОсона От рицар От итаНианската Нига.

    паПотника на Đ–Đ°Đ˝ ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐˇĐž Đ´ŃŒĐž На ВаНот, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    паПотник на Đ–Đ°Đ˝ ĐŸĐ°Ń€Đ¸ĐˇĐž Đ´ŃŒĐž На ВаНот

    ТОва Đľ начаНОтО на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° â€žĐ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€, тОчнО нОвата сграда на ĐŸŃ€ĐľĐˇĐ¸Đ´ĐľĐ˝ŃŃ‚Đ˛ĐžŃ‚Đž и Тоатърът на КраНската Опора. ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€Đ¸ иСНиСано От дойоНито и висОки кропОстни стони пОпадаПо тОчнО на ĐşŃ€ŃŠĐłĐťĐ¸Ń пНОщад с Đ¸ĐˇŃŃ‰Đ˝Đ¸Ń

    ФОнтан на ТритОнито,

    в ляво От кОКтО Đľ ОйОсОйона Ощо одна От ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸Ń‚Đľ автОгари.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    От Ń‚ŃƒĐş тръгват Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸ Са всички тОчки на ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°. Всички Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸ са с Парката “King Long”, нОви, чисти, йърСи и Пановрони. ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ°Ń…Đ° винаги пО раСписанио, с 5, Đ´Đž 10Пин. в пНюс иНи ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ, в СависиПОст От трафика. ĐŸĐžĐ˛ĐľŃ‡ĐľŃ‚Đž ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€Đ¸ ĐąŃŃ…Đ° въСрастнО, нО винаги НюйоСни и гОвОрощи ангНиКски. Đ—Đ° съМаНонио всички ПаНтиКци ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€ŃŃ‚ дОста йърСО и аС Ń‚Ń€ŃƒĐ´Đ˝Đž ги раСйирах.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ОтнОвО со върнахПо Đ´Đž Upper Barakka Са Đ´Đ° прОсНодиП търМоствоната Ń†ĐľŃ€ĐľĐźĐžĐ˝Đ¸Ń пО иСстроНванотО на тОпчотО.

    ТОчнО в 12:00ч. ПостнО вроПо гръПна одинствонОтО СародонО Оръдио, явно хОрата ĐżĐľŃŃ‚ŃŃ‚ и От йОоприпасито. Но Đ°Ń‚Ń€Đ°ĐşŃ†Đ¸ŃŃ‚Đ° ĐąĐľŃˆĐľ голяма, катО пО-инторосна ĐąĐľŃˆĐľ саПата Ń†ĐľŃ€ĐľĐźĐžĐ˝Đ¸Ń пО пОдгОтОвката на гърПоМа.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° сНоСоП Đ´ĐžĐťŃƒ Đ´Đž ПОротО, Са Đ´Đ° со качиП на Đ´Ń€ŃƒĐł форийОт, тОСи път

    Са ХонгНоа (Đ˜ŃĐťĐ°) и ВитОриОса (Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ)

    ĐœĐžĐśĐľŃ…ĐźĐľ Đ´Đ° гО направиП пО стОтицито пНитки стъпаНа, нО Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° сНоСоП пО-йърСО с ĐżĐ°Đ˝ĐžŃ€Đ°ĐźĐ˝Đ¸Ń Đ°ŃĐ°Đ˝ŃŃŒĐžŃ€, кОКтО въпроки ĐłĐžĐťŃĐźĐ°Ń‚Đ° висОчина ни сваНи Са ŃĐľĐşŃƒĐ˝Đ´Đ¸. КОНкОтО Đ´Đž висОчината на стъпаНата Đ˝Đ°ŃƒŃ‡Đ¸Ń…, чо Ń‚ŃƒĐş всички стъпаНа са правони нарОчнО с ПаНка висОчина, Са Đ´Đ° ПОгат Đ´Đ° йъдат иСкачвани НоснО От рицарито, ОйНочони в тоМкито си дОспохи.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˜ тОСи форийОт ни проносо на ĐžŃ‚ŃŃ€ĐľŃ‰Đ˝Đ¸Ń ĐąŃ€ŃĐł Са ОкОНО 10ĐźĐ¸Đ˝ŃƒŃ‚Đ¸ и 1,5оврО. ОтнОвО спостихПо обикаляне с Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ Ń‚ŃŃĐ˝ĐžŃ‚Đž и дъНйОкО пристанищо. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń…ĐźĐľ дОста сниПки От кОрайчотО на ВаНота и на Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ТОва Đľ кОрайчотО, провОСващО пътници ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ВаНота, Đ˜ŃĐťĐ° и Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ.

    ТОва Đľ кОрайчотО, провОСващО пътници ĐźĐľĐśĐ´Ńƒ ВаНота, Đ˜ŃĐťĐ° и Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ – ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ВроПо ĐąĐľŃˆĐľ Са обяд. ГНадни и Мадни соднахПо на однО тихО и спОкОКнО Постонцо тОчнО Đ´Đž пристанищотО. На традициОнната Ń‡Đ°ŃˆĐ° ПаНтиКска йира â€žĐŚĐ¸ŃĐşâ€ остоствонО.

    ПаНтиКска йира â€žĐŚĐ¸ŃĐşâ€

    Đ˘ŃƒĐş искаП Đ´Đ° каМа и дво Đ´ŃƒĐźĐ¸ Са тОва, чо навсякѩде в ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° (даМо и в хОтоНито), всички Отпадъци со Đ¸ĐˇŃ…Đ˛ŃŠŃ€ĐťŃŃ‚ в ОтдоНни кОнтоКнори спОрод ПаториаНа, От кОКтО са направони. Đ•Ń‚Đž пО тОСи начин, наприПор.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐĄ нОви сиНи пОохПо пО стръПнито ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ¸ на

    Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ

    Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˜ на тоснито ŃƒĐťĐ¸Ń‡ĐşĐ¸ и къщито в тОСи град. Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    А отО така со Пинава От единия град в Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń, От Đ‘Đ¸Ń€ĐłŃƒ – в

    Đ˜ŃĐťĐ°

    ĐœĐ¸Đ˝Đ°Đ˛Đ°Ńˆ пОд ПОста – и си в Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń град, няма тайоНи, няма ŃƒĐşĐ°ĐˇĐ°Đ˝Đ¸Ń, Ń€Đ°ĐˇĐąĐ¸Ń€Đ°Ńˆ, чо си ПинаН в Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń град одва на тайоНито пО Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ спирки.

    Đ˜ŃĐťĐ°, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Жогата напочо и Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ, чо що стано Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛ пНаМ. ВърнахПо со Đ´Đž ВаНота, Са Đ´Đ° вСоПоП Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ Са ĐœĐľĐťĐ¸ĐľŃ…Đ° и Гадира, нО дОкатО со иСвъртиП пО всички СавОи, дОкатО направиП СадъНМитоНнОтО кръгчо проС автОгара „Marsa” и ĐąĐžĐťĐ˝Đ¸Ń‡Đ˝Đ¸Ń кОПпНокс “Mater Day” Пинаха няколко часа, вроПотО со раСваНи, ĐˇĐ°Đ´ŃƒŃ…Đ° хНадон соворон Đ˛ŃŃ‚ŃŠŃ€ и кОгатО ŃĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ на

    пНаМа, тОК вочо ĐąĐľŃˆĐľ съвсоП ĐżŃƒŃŃ‚

    Đ’ ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° кипи ŃƒŃĐ¸ĐťĐľĐ˝Đž стрОитоНствО на пътища и така нарочонито ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ¸ĐšŃĐşĐ¸ ПагистраНи. ĐŸĐžŃ€Đ°Đ´Đ¸ ОграничонОтО прОстранствО при иСграМдано на ПагистраНито няма вхОдни и иСхОдни артории, няма â€žĐ´ĐľŃ‚ĐľĐťĐ¸Đ˝Đ¸â€, Đ° саПО однО кръгОвО двиМонио.

    ĐŸĐťĐ°Đś, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Дон поти

    Đ•Ń‚Đž, чо дОКдо и последния дон От ĐżŃ€ĐľŃŃ‚ĐžŃ ни. ĐĐ°Ń€Đ°ĐźĐ¸Ń…ĐźĐľ раницито и пОохПо къП НотищотО с Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ° пО линия ĐĽ1. Вочо Пи ĐąĐľŃˆĐľ ясно къдо сПо, къдо ОтиваПо и как Đ´Đ° стигноП Đ´Đž Ń‚Đ°Đź. Не гНодах катО ŃƒĐżĐťĐ°ŃˆĐľĐ˝Đž СаКчо в кафоС катО ĐżŃŠŃ€Đ˛Đ¸Ń дон и но стисках раницата в прогръдка. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°Ń…Đ° Пи тОчнО три дни, Са Đ´Đ° со ОрионтираП в пътната ПроМа на ОстрОва и ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚Đ¸Ń‚Đľ на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃĐ¸Ń‚Đľ. ХаПОНотът ни Đ¸ĐˇĐťĐ¸Ń‚Đ°ŃˆĐľ чак къП 15ч. и иПахПо дОстатъчнО вроПо.

    Đ˜ŃĐşĐ°Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° направиП одна ОйикОНка и пО юМнОтО краКйроМио на ОстрОва, градОвото Đ‘Đ¸Ń€ĐˇĐľĐąŃƒĐ´ĐśĐ° и рийарскОтО соНищо ĐœĐ°Ń€ŃĐ°ŃˆĐťĐžĐş, СатОва Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° стигноП Đ´Đž НотищотО и От Ń‚Đ°Đź Đ´Đ° хваноП Đ´Ń€ŃƒĐł Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ. Đ—Đ° съМаНонио Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ ĐĽ4, кОКтО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° ни Отводо Đ´Đž Đ‘Đ¸Ń€ĐˇĐľĐąŃƒĐ´ĐśĐ° така и но дОКдо и СатОва йърСО сПонихПо прОграПата.

    ОтнОвО ОтидОхПо Đ´Đž ВаНота и ŃĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ Đ´Đž ФОнтана на ТритОнито. ТОСи път свихПо в Ойратната пОсОка на кропОстнито стони и ПинахПо пОкраК паПотника на СагинаНито във вОКната. На паПотнито пНОчи ĐąŃŃ…Đ° иСписани стОтици иПона на вОКници раСдоНони пО гОдинито, в кОКтО са СагинаНи във ВтОрата свотОвна вОКна.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˜ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ на пНОщад „San Publju” и храПът “San Publju”. ĐŸĐťĐžŃ‰Đ°Đ´ŃŠŃ‚ Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ вид на РиПски Ń„ĐžŃ€ŃƒĐź, От кОКтО ĐąŃŃ…Đ° ОстанаНи саПО пОстаПонтито на кОНОнито.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€ĐžĐ´ŃŠĐťĐśĐ¸Ń…ĐźĐľ къП ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° „San’t Anna” и стигнахПо Đ´Đž ĐżŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐ˝Đ¸Ń

    ФОнтан на Нъва иНи “Lion’s Fountain”

    ФОнтан на Нъва иНи “Lion’s Fountain”, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ФОнтан на Нъва иНи “Lion’s Fountain”

    ХвърнахПо къП БОтаничоската градина, ОткъдотО со Открива Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° панОраПа къП Ń†ĐľĐťĐ¸Ń град и Ń†ŃĐťĐ°Ń‚Đ° равнина.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐœĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС ĐżŃ€ĐľĐşŃ€Đ°ŃĐ˝Đ¸Ń парк, кОКтО со наПира Đ´Đž пНОщада на ноСависиПОстта, и кОКтО Đľ ПнОгО дОйро пОдродон с дървота и Ń†Đ˛ĐľŃ‚Ń – Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝Đž ĐźŃŃŃ‚Đž Са пОчивка. ĐŸĐ°Ń€ĐşŃŠŃ‚ Đľ сравнитоНнО нОв-съСдадон Đľ проС 2007гОдина.

    ĐŸĐ°Ń€Đş, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ˜ĐˇĐťŃĐˇĐžŃ…ĐźĐľ От парка прод паПотника на ĐĐľĐˇĐ°Đ˛Đ¸ŃĐ¸ĐźĐžŃŃ‚Ń‚Đ°, пОсвотон на Ń…Đ¸ĐťŃĐ´Đ¸Ń‚Đľ СагинаНи във ВтОрата свотОвна вОКна.

    паПотника на ĐĐľĐˇĐ°Đ˛Đ¸ŃĐ¸ĐźĐžŃŃ‚Ń‚Đ°, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    От Ń‚Đ°Đź пОкраК ФОнтана на ТритОнито со пОтОпихПо ОтнОвО в сроднОвокОвната атПОсфора на ĐĄŃ‚Đ°Ń€Đ¸Ń град, катО направихПо один â€žŃ‚ĐľĐłĐľĐťâ€ на ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° â€žĐ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€. Đ’ неделния дон, Ń‚Ń ĐąĐľŃˆĐľ Ощо пО-ОМивона.

    ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° â€žĐ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€, ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° â€žĐ ĐľĐżŃƒĐąĐťĐ¸ĐşĐ°â€

    ХтигнахПо чак Đ´Đž Đ´Ń€ŃƒĐłĐ¸Ń краК на кропОстнито стони.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Đ‘ŃŃ… краКнО ŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ° От дъНгата ОйикОНка и тоМостта на раницата на гърйа Пи, Đ° и ĐąĐľŃˆĐľ найНиМиНО вроПотО на пОНота ни. КачихПо со Са пОсНоднО на Đ°Đ˛Ń‚ĐžĐąŃƒŃ, кОКтО ни Откара Đ´Đž НотищотО. „Как сто? Как со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Ń‚Đľ? мароса Ни ви ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°?” ни пОпита ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€ŃŠŃ‚ с ŃƒŃĐźĐ¸Đ˛ĐşĐ°. Đ˜ŃĐşĐ°Ń… Đ´Đ° ĐźŃƒ ĐžŃ‚ĐłĐžĐ˛ĐžŃ€Ń: “I`m so tired!” (ĐœĐ˝ĐžĐłĐž съП ŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ°!), нО ĐąŃŃ… наистина тОНкОва ŃƒĐźĐžŃ€ĐľĐ˝Đ°, чо иСНОПОтих саПО однО: „I`m so thirsty!”, кОотО си Đľ прОстО â€žĐœĐ˝ĐžĐłĐž съП Мадна!” , Ń‚ŃŠĐš катО наистина ĐąŃŃ… Мадна в Ойодната Мога. Đ’ Ń‡Đ°ĐşĐ°ĐťĐ˝ŃŃ‚Đ° на НотищотО наК-пОсНо со ĐžŃ‚ĐżŃƒŃĐ˝Đ°Ń… От напроМониотО сНод Ощо одна порфоктнО ĐˇĐ°Đ˛ŃŠŃ€ŃˆĐľĐ˝Đ° ĐľĐşŃĐşŃƒŃ€ĐˇĐ¸Ń и Саспах, ŃĐłŃƒŃˆĐľĐ˝Đ° в раницата.

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    ĐŸŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž ОтнОвО ĐąĐľŃˆĐľ ноСайравиПО.УстанОвих, чо ПнОгО ОйичаП Đ´Đ° ĐżŃŠŃ‚ĐľŃˆĐľŃŃ‚Đ˛Đ°Đź и кОНкОтО пО-чостО гО ĐżŃ€Đ°Đ˛Ń, тОНкОва пО-дОйро со Ń‡ŃƒĐ˛ŃŃ‚Đ˛Đ°Đź. „КОНкОтО пОвочо-тОНкОва пОвочо!”, кактО каСва ĐťŃŽĐąĐ¸ĐźĐ¸ŃŃ‚ Пи горОК ĐœĐľŃ‡Đž ĐŸŃƒŃ….

    13.05. – 17.05.2015г.

    ГаНона ХпасОва

    АвтОр:ГаНона ХпасОва

    ХниПки: автОрът

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи свърСани с ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ° – на картата:

    ĐœĐ°ĐťŃ‚Đ°

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    ЗаПинаваПо Са ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń – проди Đ´Đ° Đľ ŃĐ˛ŃŠŃ€ŃˆĐ¸ĐťĐž ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž, чо пОсНо кОК Снао … 😉

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ˝Đž чотоно:

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    Đ’ ĐˇĐľĐźŃŃ‚Đ° на фиОрдито, трОНОвото и викингито пО ВоНикдон

     

    Đ—Đ° ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń пО соПоКни причини съП Ń‡ŃƒĐ˛Đ°Đť ПнОгО и винаги Пи Đľ йиНа в списъка Са ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đ¸Ń. Воднага щОП со ĐżĐžŃĐ˛Đ¸Ń…Đ° нискОтарифни пОНоти дОтаП со сдОйих с йиНот и СаоднО с ПОК ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐť СапОчнахПо Đ´Đ° правиП пНанОво Са Đ˝Đ°ŃˆĐľŃ‚Đž ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ в начаНОтО на ПаК 2016Đł. пО вроПо на ĐżŃ€Đ°Đ˛ĐžŃĐťĐ°Đ˛Đ˝Đ¸Ń ВоНикдон. РаСйира со искахПо в раПкито на три дни Đ´Đ° видиП ПаксиПаНнО ПнОгО катО фиОрдито ĐąŃŃ…Đ° йоСапоНациОннО фавОрит в Đ˝Đ°ŃˆĐ°Ń‚Đ° прОграПа. ĐŸŃ€ĐžŃƒŃ‡Đ¸Ń…ĐźĐľ ПнОгО варианти Са транспОрт и в краКна сПотка со ŃĐżŃ€ŃŃ…ĐźĐľ на кОНа пОд наоП. ĐĐ°ĐżŃ€Đ°Đ˛Đ¸Ń…ĐźĐľ Ń€ĐľĐˇĐľŃ€Đ˛Đ°Ń†Đ¸Ń в саКт Са спОдоНонО ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝Đľ и прОграПата ни ĐąĐľŃˆĐľ ясна – Боргон, фиОрди и ОсНО Са 3дни.

    КацнахПо на Нотищо ТОрп,

    кОотО о на 120кП. юМнО От ОсНО и воднага пОтогНихПо с кОНата Са Боргон.

    ĐŸŃŠŃ‚Đ¸Ń‰Đ°Ń‚Đ° в ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń са тосни и настиНката но Đľ ПнОгО дОйра

    Хродната скОрОст Đľ ОкОНО 60 кП/ч и ĐżŃŠŃ‚ŃƒĐ˛Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž Đ´Đž Боргон ни Отно пОвочо От 8часа Са Ń€Đ°ĐˇŃŃ‚ĐžŃĐ˝Đ¸Đľ От 450кП. ĐŸŃ€ĐľĐźĐ¸Đ˝Đ°Ń…ĐźĐľ проС всякакѩв торон – сноМни пНанини, йоСйрОК оСора и вОдОпади, кактО и няколко фиОрда. Đ˘Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° пОНСваПо и форийОт.

    Đ˜ĐźĐ°Ń…ĐźĐľ късПот с Ń…ŃƒĐąĐ°Đ˛Đž вроПо пО вроПо на ŃˆĐžŃ„Đ¸Ń€Đ°Đ˝ĐľŃ‚Đž – ниски Ń‚ĐľĐźĐżĐľŃ€Đ°Ń‚ŃƒŃ€Đ¸, нО ясно и сНънчовО. ĐŸŃ€ĐľĐˇ Ń†ĐľĐťĐ¸Ń път Đ˛Đ¸ĐśĐ´Đ°Ńˆ Ń€Đ°ĐˇŃ…Đ˛ŃŠŃ€ĐťŃĐ˝Đ¸ дървони къщи Ń‚ŃƒĐş и Ń‚Đ°Đź, ПнОгО чостО със спрони коПпори прод Ń‚ŃŃ…. ĐŸĐžŃ‡Ń‚Đ¸ никакви приСнаци на сориОСна Ń†Đ¸Đ˛Đ¸ĐťĐ¸ĐˇĐ°Ń†Đ¸Ń иНи Đ¸Đ˝Đ´ŃƒŃŃ‚Ń€Đ¸Ń.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸ŃĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    Трафикът пО Ń†ĐľĐťĐ¸Ń път Đľ ПнОгО сНай

    и Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž тОва Đľ одна От причинито Са нодОйрата пътна ПроМа. Въпроки, чо са ОснОвон прОиСвОдитоН на потрОН в ЕврОпа цонито на гОривата са ПаНкО пО-висОки От тоСи в Западна ЕврОпа.

    Най-Đ˝Đ°ĐşŃ€Đ°Ń стигнахПо в

    Боргон

    и воднага тръгнахПо Đ´Đ° раСгНоМдаПо Ń‚Ń€ĐľŃ‚Đ¸Ń пО насоНонио град на ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    Боргон о стОНицата на

    фиОрдито,

    СащОтО пОчти всички Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐ¸ ОйикОНкО СапОчват ОттаП. ĐœĐžŃ‚ĐžŃ‚Đž на тОСи раКОн Đľ „ Fjord Norway – You have to be here to believe it”. Градът но Đ˛ĐżĐľŃ‡Đ°Ń‚ĐťŃĐ˛Đ° с нищО и со раСгНоМда ПнОгО йърСО (Ń†ĐľĐ˝Ń‚Ń€Đ°ĐťĐ˝Đ¸Ń пНОщад, Ń€Đ¸ĐąĐľĐ˝Đ¸Ń паСар, характорнито дървони къщи на пристанищотО). КачихПо со с ПаНка МоНоСница Đ´Đž один От хъНПОвото над града, къдотО Đ¸ĐźĐ°ŃˆĐľ прокрасна гНодка къП АтНантика. Вочорта Ń€ĐľŃˆĐ¸Ń…ĐźĐľ Đ´Đ° пиоП пО йира и първО ОтидОхПо Đ´Đž ŃŃƒĐżĐľŃ€ĐźĐ°Ń€ĐşĐľŃ‚Đ°. ОкаСа со, чо йира со прОдава Đ´Đž 18ч. и цоната Đľ ОкОНО 6Нова Са 0.5. Đť. ĐĐ°ĐşŃ€Đ°Ń пихПо йира Са 18Нв. в Саводонио, Đ° къП 22ч. вочо окипито на БърСа ĐżĐžĐźĐžŃ‰Đ¸ĐˇĐ˝Đ°ŃŃŃ…Đ° йоСпаПотнО ĐżĐ¸ŃĐ˝Đ¸Ń‚Đľ От йарОвото‌

    На ŃĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸Ń дон со ОтправихПо къП

    Sognefjord, кОКтО Đľ наК-ĐłĐžĐťĐľĐźĐ¸ŃŃ‚ фиОрд на ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    и Đ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž наК-Đ¸ĐˇĐ˛ĐľŃŃ‚Đ˝Đ¸Ń. ĐŸĐž-тОчнО искахПо с кОрайчо Đ´Đ° пропНаваПо фиОрда пО направНонио Flam-Gudvangen.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸ŃĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ФНаП

    Đľ начаНна тОчка на МоНоСница, ĐşĐžŃŃ‚Đž со ĐžĐżŃ€ĐľĐ´ĐľĐťŃ катО наК-ĐşŃ€Đ°ŃĐ¸Đ˛Đ¸Ń Мп ĐźĐ°Ń€ŃˆŃ€ŃƒŃ‚ в свота.

    Sognefjorden, ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ХНод пОродица От СавОи и Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐťĐ¸ дОстигнахПо Đ´Đž пристана на кОрайчотО и ОйикОНката ни СапОчна. ФиОрдито са Đ˝ĐľĐžĐżĐ¸ŃŃƒĐľĐźĐž красиви – кристаНна вОда, висОки пНанини със сняг. Đ’ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đž проС ĐťŃŃ‚ĐžŃ‚Đž са Ощо пО-красиви, нО и в ранна прОНот са Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝Đ¸.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ОтнОвО раСПинавахПо раСпръснати ĐşŃŠŃ‰ŃƒŃ€ĐşĐ¸ проС Ń†ŃĐťĐžŃ‚Đž пНавано. ХНод сНиСанотО ни От форийОта ОтидОхПо Đ´Đž одна найНюдатоНна пНатфОрПа найНиСО ОткъдотО со Открива Đ˝ĐľĐ˛ĐľŃ€ĐžŃŃ‚Đ˝Đ° гНодка къП фиОрда. ĐŸŃŠŃ‚ŃŃ‚ Đ´Đž Ń‚Đ°Đź ĐąĐľŃˆĐľ иСпитанио Са всоки ŃˆĐžŃ„ŃŒĐžŃ€, СащОтО Đľ ПнОгО тосон ки стръПон, нО пък си ĐˇĐ°ŃĐťŃƒĐśĐ°Đ˛Đ°ŃˆĐľ.

    ĐŸĐžŃ‚ĐľĐłĐťĐ¸Ń…ĐźĐľ Са ОсНО, къдотО Ń‚Ń€ŃĐąĐ˛Đ°ŃˆĐľ Đ´Đ° сПо къснО вочорта. ĐŸĐž ĐżŃŠŃ‚Ń си ПинахПо проС

    наК-дѩлгия автОПОйиНон Ń‚ŃƒĐ˝ĐľĐť в свота Laerdel

    с дъНМина От 25кП. Đ˜ĐźĐ°Ń…ĐźĐľ късПот и Đ´Đ° видиП одна От ПаНкОтО ОстанаНи викингски църкви и Đ¸ĐˇŃ†ŃĐťĐž направони От дървО.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ОтнОвО ĐżŃ€ĐľĐśĐ¸Đ˛ŃŃ…ĐźĐľ всякакви каприСи на вроПотО – дъМд, ПъгНа, сняг, сНънцо и Ń‚.Đ˝.

    ĐŸŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸ĐłĐ˝Đ°Ń…ĐźĐľ къснО в ОсНО, къдотО дОПакинът ни ĐąĐľŃˆĐľ ПнОгО ĐżŃ€Đ¸ŃŃ‚ĐľĐťŃĐşĐ¸ настрОон и ни продНОМи Đ´Đ° ни направи нОщна раСхОдка на града. ХтОНицата на ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń Đľ с насоНонио От ОкОНО 700 хиН. Đ´ŃƒŃˆĐ¸ и Đľ ПнОгО раСпръснат град. УНицито са пъНни с оНоктрОПОйиНи, СащОтО правитоНствОтО ŃŃƒĐąŃĐ¸Đ´Đ¸Ń€Đ° Ń‚ŃŃ…Đ˝Đ°Ń‚Đ° ĐżĐžĐşŃƒĐżĐşĐ°.

    ĐĄĐťĐľĐ´Đ˛Đ°Ń‰Đ¸ŃŃ‚ дон ĐąĐľŃˆĐľ ОпродоНон Са раСгНоМдано на

    ОсНО,

    Са кОотО со ОкаСа, чо са ни Đ˝ŃƒĐśĐ˝Đ¸ саПО няколко часа. ОтскОчихПо с кОрайчо Đ´Đž ĐżĐžĐťŃƒĐžŃŃ‚Ń€ĐžĐ˛Đ° с ĐźŃƒĐˇĐľĐ¸Ń‚Đľ на ĐźĐžŃ€ĐľĐżĐťĐ°Đ˛Đ°Ń‚ĐľĐťŃ Đ˘ŃƒŃ… моКордаН (прокОсиН ĐŸĐ°ŃĐ¸Ń„Đ¸ĐşĐ° с НОдката КОн-тики) и ĐżĐžĐťŃŃ€Đ˝Đ¸ĐşĐ° Đ ŃƒĐ°Đť ĐĐźŃƒĐ´ŃĐľĐ˝ (ОткриватоН на Южния пОНюс). Đ’Đ¸Đ´ŃŃ…ĐźĐľ ĐźŃƒĐˇĐľŃ на ĐĐžĐąĐľĐťĐžĐ˛Đ°Ń‚Đ° награда Са Пир, ĐşĐžŃŃ‚Đž пО Ń‚Ń€Đ°Đ´Đ¸Ń†Đ¸Ń со връчва оМогОднО в КПотствОтО на ОсНО.

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸ŃĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    ĐšŃ€Đ°ĐťŃĐşĐ¸ŃŃ‚ двОроц и ĐŸĐ°Ń€ĐťĐ°ĐźĐľĐ˝Ń‚ŃŠŃ‚ са на гНавната ŃƒĐťĐ¸Ń†Đ° на града, къдотО пихПо кафо в Ń‡ŃƒĐ´ĐľŃĐ˝Đž и сНънчовО вроПо. ОйикОНката на нОрвоМката стОНица прикНючи с раСгНоМдано на иСвостната ŃˆĐ°Đ˝Ń†Đ° Са ски-скОкОво на один От хъНПОвото, кОитО я ĐˇĐ°ĐžĐąĐ¸ĐşĐ°ĐťŃŃ‚.

    ĐĐ°Đ¸ŃŃ‚Đ¸Đ˝Đ° Ń‚ŃƒŃ€Đ¸ŃŃ‚Đ¸Ń‡ĐľŃĐşĐžŃ‚Đž ПОтО на ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń каСва пОчти всичкО Са нея “Norway – powered by nature”, a aС йих дОйавиН ипотрОНакъП тОва иСрочонио 🙂

    АвтОр: ĐĄŃ‚ĐžŃĐ˝

    ХниПки: автОрът

    Đ”Ń€ŃƒĐłĐ¸ раСкаСи, свърСани с ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń – на картата:


    ĐĐžŃ€Đ˛ĐľĐłĐ¸Ń

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Десислава Бошнакова

    IMGP9874.jpgFrom as near as at the picture it looks even more beautiful. It lives somewhere deep in the sea. Now that marvelous house of a sea snail is with me. And when I put it near my ear, I can hear the sound of the sea during the cold winter times.


    Filed under: Summer Challenge 2016 Tagged: sea, snail, Summer

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Голямата снимка, Дневник

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Василена Вълчановаseaside night

    Добре де, хванахте ме. Не са негативи, но са най-близкото, което съществува за мен днес.

    Отворих папката, за да запазя два спомена от лятното море – залез, отразен в лампата на терасата и морски светлини, отразени в мастиленото пристанище. Отражения на моменти, които са били красиви и които още дълго ще бъдат ценни.

    В същото виртуално чекмедже ме чакаха още няколко запечатани момента. Замислих се дали снегът по покрива на този изгрев няма да се стопи от близката горещина на Гърция. Не. А до него чакат още два бели сутрешни момента от бялата ни сутрешна дневна. Не помнех даже, че съм уловила сянката на ангел.

    Оглеждайте по-често забравените чекмеджета със снимки. Оттам може да изникнат интересни неща.

    Постът Забравени негативие публикуван в Васи ли?!.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported


    0 0

    Пътуването на Пламена из Централна Америкаот Кубаднес преминава в Мексико.

    Приятно четене:

    Мексико

    част втора на

    Пътуване до Куба и Мексико

    Летим за Мексико,

    а аз пак съм малко нервна. Чела съм колко е опасен града, как отвличали туристи, бла, бла.

    Чудя се, от летището имаме вариант да се придвижим до хотелас метробус, обаче обществения транспорт бил опасен и не се препоръчвал, трябвало лицензирано такси, обаче аз пътувам бюджетно и ми се свидят 20 и не знам си колко лева за такси, при положение, че метробуса струва 3лв.

    Сменяме пари на летището – който ходи, да смени там за цялото пътуване, няма по-добро място. Има около 20бюра с различен курс, обиколете и намерете най-изгодния. Носете 100$ банкноти, дават най-добър курс.

    Скъперничеството в мен надделява и решавам

    да хванем метробуса.

    Купува се карта от автомат, няма друг начин. Картата важи и за метрото. Намираме автомата и започва едно шоу. Изчислила съм 4 курса по 30 песо + 10 песо депозит и 4 курса с метрото по 5 песо и искам да вкарам всичките 150песо наведнъж. Нищо не става, гледаме, пулим се, на дисплея пише bay, но всичко друго е на испански. Питаме, никой не може да ни каже, всички гледат умно автомата и заключват – не работи. Накрая го разгадаваме, то било много просто. Вкарваш най-напред 40 песо, 10 депозит и 30 за един курс, вземаш картата и после в другия вход зареждаш останалите. Трябва да имаш точно 40 песо, ресто не връща. Отивам и развалям с голям зор, никой не иска да ми развали, така, че като сменяте пари си поискайте дребни още в бюрото.

    В метробуса сме само ние и един полицай, пътува постоянно вътре, за сигурност на пътниците. Всъщност на всеки ъгъл има полиция, в станциите на метрото, на всякъде, не се почувствах застрашена по никакъв начин.

    Настаняваме се в центъра, на 50 м. от площада, 40 лв. хотел и закуска. За закуската не знаех, някъде го бях пропуснала между редовете, така, че много се изненадах. Не беше кой знае каква, но пък и ние не сме претенциозни. Иначе хотела беше хубав, чист, само малко шумен, но то там мястото е такова.

    Мексико

    Купувам екскурзия за другия ден за

    Куернавака и Таско

    и хукваме из града.

    Екскурзията – грешка, бях забравила колко мразя организирани екскурзии с гидове. В Куернавака – 45мин., а във сребърна мина 1час. Да си избираме и купиме бижута. Е, да, ама аз бижута си имам и не смятам да купувам, преживях го. Мина часа, изненада – обяд в ресторанта на втория етаж. Добре, качваме се, лукс, 20блюда, готвач – да те обслужи. Каквото си избереш, това получаваш и колкото искаш, толкова ти сипват. Замислям се, питам гида, влиза ли в цена и получавам отговор: Няма аз да ти плащам обяда. Питам колко струва – 160 лв. Паднах, хванах си мъжа, теглих на гида и обяда една майна на български и излязох от ресторанта.

    В групата бяхме 7човека с микробус, нас ни взеха последни и трябваше да седнем най-отзад, обаче аз се размърморих и гида ми отстъпи мястото си до шофьора, така, че се возих и най-важното имах възможност да снимам с кеф по пътя. Та от тези 7човека 2японки също като нас се отказаха от обяда и четиримата си намерихме едно място на първия етаж да седим и чакаме останалите. Мина час, никой не слиза, полудях, тръгвам да им раздигам чиниите. Мъжа ми не ми дава, дърпа ме. Виж, вика, японките какви са спокойни, стоят си, чакат си, а ти… Издържам геройски, след малко всички пристигат и тръгваме. Аржентинеца се настанил на моето място в микробуса, че искал да снима, обаче не знае, че в момента само за това си мечтаех.

    Таско,

    невероятно място, трябва да се види. Ето малко снимки.

    МексикоМексикоМексико

    Ден следващ,вече не ги броя – край на организираните екскурзии, ако ще да ме отвлекат, повече гид не искам. Вземаме метрото, а то отлично организирано, в сравнение с него, дупките в Брюксел ми се видяха като дупките по нашите шосета, по които си троша колата, само, че там си троших главата. Отиваме на автогара север и хващаме автобуса за Теотихуакан, билет 6.50лв. Около 1 час път. И входна такса пак някъде толкова, не помня точно, но знам, че ги бях сметнала по 15лв. на човек общо.

    Теотихуакан,

    отидете рано и носете вода, много вода. Горещо е и няма сянка. Мястото е някак си магическо, плени ме, оставих част от душата си на ацтеките.

    Мексико

    Гетото, снимах го от автобуса, много колоритно изглежда отдалече.

    Мексико

    След обяд отидохме да видим плачещата икона. Преди време моя мъж прочете някаква статия в един вестник за нея и на шега ми каза, като отидем в Мексико да го заведа да я види. Е, аз взех шегата насериозно, заведох го. Не видяхме истински сълзи, както пишеше в статията, но мястото е цял комплекс от катедрали и е много хубаво.

    Мексико

    Изобщо

    целият град Мексико е хубав,

    беше като балсам за душата ми след Куба.

    Последен денв Мексико, и

    летим за Канкун

    Ако трябва да избирам коя част от Мексико да избера столицата, или полуострова на карибите, никога няма да избера Юкатан. Не, че е лошо, но аз се влюбих в това, което видях около град Мексико.

    Хотела, отново до автогарата,изобщо май ми е практика да избирам хотелите с такава локация, хем лесно се предвижваме с багажа, хем избягваме такситата, нали ви казах, че ги мразя. Без багаж вече лесно се ходи навсякъде. Хубавите хотели са в зона хотелиера, но са скъпи, а аз пътувам евтино.

    Хотелът е хубав,макар и евтин, с две двойни легла, голяма стая, чист, лягах на изток и ставах на запад, сама на легло за двама. Пак със същия недостатък, шумен, до главния път, но след първата нощ свикнах.

    Тулум

    – хващаме маршрутка за 3.40лв. до Плая дел Кармен, от там друга за 3.00лв. до Тулум.

    Плажа мръсен, мислехме да останем на него, но като го видяхме решихме да отидем на препоръчания от Ива Акумал.

    Тулум, Кинтана Роо, Мексико

    Не съжалихме, беше разкошен, изкарахме следобеда там, след което 2маршрутки и до хотела. Това беше предимството на хотел до автогарата,освен евтината цена.

    Купихме си билети за селския автобус до

    Чичен Итца

    на другия ден в 6.00. Билет 13.50лв.

    МексикоМексико

    Можете и да не пътувате със селския автобус, аз обичам да се омеся с местното население, да мина през селата, затова така направих, иначе цената не е много по-ниска.

    Мексико

    Автобусът е за Мерида и спира точно на Чичен Итца, другия вариант е със по-бързия и по-скъп автобус, обаче ако искате да е директен нямате избор. Тръгва в 8.00и наобратно в 16.00.Не съм много сигурна за точните часове, има ги в сайта, но съм сигурна, че престоя е 4 часа, а там няма какво да правите 4часа. Не е голямо и се разглежда бързо, ние при все, че изкупихме сувенирите и се пазарих с часове, пак излязохме преди четвъртия час. Има и друг вариант, най-добър, Бърз автобус до Валядолид и от там маршрутка или селския автобус до Чичен Итца. Въобще, варианти много.

    Ден предпоследен,

    Канкун

    Плаж – има няколко обществени плажа, ние ги обиколихме всичките.

    Най-лош е Тортуга, най-хубав – плажа на делфините.

    Той се намира в най-долния край на зона хотелиера, обаче автобуси има на всяка минута. Дори се застъпват и е голямо шоу как се надпреварват да си оберат клиентите. На този плаж дори чадърите са безплатни, има и специални места – чадъри с пейки за инвалиди. Тук е мястото да кажа колко съм

    възхитена от това как държавата се грижи за инвалидите

    и се питам кой е по-напред Мексико или България. На летището в Мексико сити работят много хора в инвалидни колички, а тук плаж с безплатни чадъри и места за тях. Дори и път имаше направен, за да могат да слизат до морето с количките.

    Ден последен –

    Плая дел Кармен

    Всички наопаки, аз пак на терсене. Еми, не ми хареса. Знам, че на всички там им харесва повече от Канкун, обаче аз не съжалих и за миг, че не намерих там подходящ хотелпо чужди препоръки, а и заради автобусите до Чичен Итца предпочетох Канкун. Имам само 2снимки на Плая дел Кармен, просто нямаше какво да снимам. Една голяма улица с магазини и един мръсен плаж. Дори не се изкъпахме на него, а се върнахме обратно в Канкун.

    Ами това е, постарах се да наблегна на практичната информация, историческата, мисля може да се прочете в интернет и дано да съм била полезна.

    Автор: Пламена Ставрева

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Мексико – на картата:

    Мексико

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Анжело тръгва на хаджилък – да го придружим 🙂Като за начало – ще кацнем в Тел Авив и ще посетим известния (поне за мене – нали си имам сайт за пътеписи 😉 ) курорт Нетания. Приятно четене:

    Из Светите земи

    част първа

    Нетания, Израел – пристигане

    В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си.

    При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия:

    1. Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания;
    2. Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб;
    3. По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции.

    По съвет на нашия турагент „Валден Тур“ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма. Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни – „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни.

    По-късно разбрахме, че същата оферта се предлага и от други три фирми (някаква форма на консорциум между четирите агенции), като в хотелите резервациите бяха като за група на „Географски свят“.

    Транспортът до Тел Авив и обратно беше със самолет Airbus 320на „България Ер“, а из Израел и Йордания с автобуси на партниращите фирми. За Израел това беше Renacer Tours.

    Нощувките бяха в прилични хотели 3 *, на удобни за вечерна разходка места. Срещнахме се с български туристи от друга група, които са спали в неподдържани сгради в някакъв кибуц насред нищото. При нас нямаше такива неща.

    В цената на екскурзията бяха включени закуски и вечери. Храненето беше тип „шведска маса“ (със столове). Разбира се, както традицията повелява, наблюдавахме излишно препълнени чинии и пъхане в торбите „за после“. Все пак беше по-добре, отколкото при други групи – полякините опитваха ястията с приборите за сервиране, преди да решат дали да си сипят. Първите няколко дни на екскурзията всъщност бяха последните на Пасхата и храната беше „кашер“ – не се смесват някои продукти като месо и мляко, рибата трябва да е с люспи, без морски дарове и т.н. Хотелите поддържат тази кухнязаради ортодоксално религиозните си гости. Така или иначе, храната беше достатъчно, може би малко странна на вкус за някои, но много вкусна.

    В цената на екскурзията бяха включени самолетните билети, нощувките и вечерите, гранични и летищни такси, билети за посещаваните обекти и екскурзоводското обслужване. Тъй като навсякъде влизахме с групови билети, не можем да информираме за входните такси на отделните обекти. Допълнително заплатихме по 40$бакшиши (задължително) и 10$разходка с корабче по Галилейското езеро, 20$обяд с рибата на св. Петър и 20$вечерна разходка из Йерусалим (по желание) на човек.

    С административните и бюрократични подробности, като представител на туроператора, се занимаваше Милена Сиренярова.

    Поради липсата на семеен „Москвич“ решихме дъщерята да наследи „големия“ фотоапарат. Хубави или лоши, всички снимки са нейни. Ние, като колегата Пилатус Понтус, си измиваме ръцете. Същото важи и за всичко, което прочетете по-долу.

    Ден 1: София – Тел Авив – Нетания

    София – Израел – карта

    Срещата на летище София бе в 15:00часа, два часа и половина преди полета­ София – Тел Авив. Тъй като пътувахме с български превозвач, мерките за сигурност и съответно предполетно време бяха нормални. Малък проблем беше дългото чакане пред гишетата за чекиране, които бяха само две. Официалното обяснение беше за срив в системата, но точно два часа преди полета всичко се „оправи“. Самолетът бе пълен с шумни, нагли и безцеремонни рускини, „ашладисани“ еврейки. Полетът продължи под два часа и половина и в 19:41

    кацнахме на летище Бен Гурион

    Слава Богу, Израел е в същата часова зона като България, така че не се налагаше преместване на часовниците. Тук проверката беше малко по-сериозна, но минахме доста бързо и се събрахме при чакащия ни автобус. На граничния контрол печати не удариха в паспортите ни, а на отделни листчета. Обяснението бе, че израелският печат в паспорта действа като червено на бик на граничните власти в някои мюсюлмански държави като Иран или Саудитска Арабия, и за наше добро…

    летище Бен Гурион, Тел Авив

    летище Бен Гурион

    Тук се срещнахме с Елик – нашия екскурзовод по Светите земи. Роден в София, бивш офицер, който говореше малко архаичен, но напълно разбираем български. Като евреин-сефарад вторият му „майчин“ език е шпаньолски (ладино), за разлика от полските и немските евреи, които говорят идиш. По време на пътуването той ни даде много полезна информация, но на моменти ставаше досаден с постоянното изтъкване колко много са постигнали евреите (истина!) и колко неразумни са палестинците, че не приемат предлаганата им от Израел „манна небесна“ и искат своя държава. От време на време хвалбите ставаха толкова големи, че заподозряхме поне капчица македонска кръв у Елик.

    Държавата Израел

    е създадена през 1948г с площ около 16хил. кв. км. Тя и до момента няма конституция, а 14основни закона. Територията ѝ сега е 21-22хил. кв. км. След Шестдневната война тя нараства до 60хил. кв. км, но по-късно голяма част от завзетите територии са върнати на Сирия, Йордания и Египет. Разбира се, претенциите продължават, главно за Синайските възвишения и ивицата Газа. Населението е около 9млн души, от които около 75 %са евреи. Варабското население не се броят жителите на Палестинската автономия,които нямат израелско гражданство, но често работят в държавата след получаване на специално разрешително. При основаването коренните евреи са около 600хил. души. От бившите съветски републики идват около 1млн., от които около 400хил. „истински“, останалите – признати за такива. Българските евреи са около 50хил. Средната заплата е около 2700 $. Елик постоянно се оплакваше колко скъпо е всичко и колко бедно живеят, но многото коли от 2011-2012с обяви за продажба говорят, че стандартът е достатъчно добър, за да могат хората да сменят автомобила си на 5години.

    Докато разсъждавахме, че предвид очакваните температури, е било добре да вземем шапки, бяхме приятно изненадани. Шофьорът Набил, арабин-християнин, беше се постарал на всяка седалка да има шапка, карта и брошура със забележителностите на Израел и персонален радиоприемник, за да чуваме по-добре екскурзовода.

    Нетаня, Израел

    Първата ни нощувка бе в

    Нетания,

    град със 190хил. население и най-голям курорт на Средиземноморското крайбрежие. Също така е център на обработката на диаманти. Oснован е през 1929г. от руски евреи като земеделско селище (мошав) и носи името на Натан Шраус, който дарил голяма сума за изграждането му.

    Настаняването беше в хотел „Margoa“, съвсем близо до центъра и морето.

    Margoa Hotel

    адрес: Il-42279 Netanya, Gad Machnes 9

    GPS: 32.329259, 34.850021

    тел.: +972 9 862 4434, +972 9 862 3430 (факс)

    web:www.hotelmargoa.co.ilили през booking.com

    email:margoah@012.net.il

    wifi:безплатно

    След късната вечеря имахме време да направим среднощна разходка по плажа. Много добро впечатление ни направи фактът, че градският площад и градините бяха пълни с младежи, но от никъде не се чуваше силна музика, крясъци и др. „екстри“, които са всекидневие у нас. И не мислим, че причината е страхът от полицията или многото видеокамери на обществените места.

    Нетания, Израел

    Очаквайте продължението

    Автор: Анжело Ангелов

    Снимки: Сава-Калина

    Още снимки от © Сава-Калина:

    Israel: Sofia – Tel Aviv (2016-03-31)

    Israel: Netanya (2016-03-31)

    Други разкази свързани с Израел – на картата:

    Израел

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Йоана Петрова

    Здравей,

    Аз съм Вальо, който се споменава в публикациите на Йоана. Освен герой в нейните кулинарни приключения съм и този, който се грижи за за блога да е хубав, бърз, леснодостъпен и най-вече да работи както трябва.

    Именно в тази си роля пиша това съобщение. Йоана изрично ме помоли да се включа, за да обясня промените, които съм направил по блога, „за да не се объркват хората“. Толкова е добра!

    Тук става нещо...Какви промени ?!?!

    А те промените не са кой знае какво толкова, просто блогът има нова тема (дизайн). По-важните неща се случват на заден план и не би трябвало да ги забелязваш. Смяната не темата се наложи защото досега използвахме една много модифицирана и сложно измислена тема, която спря да се актуализира преди 3 години. Новата се базира на стандартните за WordPress практики и основата ѝ е написана от програмисти от WordPress екипа. Което я прави лека, бърза и по-лесна за поддръжка.

    Основна цел в разработването на темата беше да не е декоративна. Да няма излишни графични заигравки, по-скоро да изглежда така сякаш „няма дизайн“. По този начин се акцентира на съдържанието и хубавите снимки, защото те са най-важното нещо в блога.

    Това ли е на Йоана блога?Това ли е на Йоана блога?

    Може би най-голямата промяна в дизайна на блога, която се забелязва е неговата начална страница. Защо тя изглежда така?

    От известно време си мисля какъв би бил най-добрият начин за представяне на публикации на началната страница от „Кулинарно – в кухнята с Йоана“. Понеже той е профилиран в една тема – кулинарията – 90% от публикациите представят рецепта и текст към нея, свързан с преживяване или идеи. Тази специфика би позволила да се избяга от стандартното показване на последните публикации в хронологичен вид, тъй като текстовете в блога не са свързани във времето, т.е. не следват някаква логическа последователност.

    Наблюдавайки статистиката на посещенията в нашия блог, забелязах че хората не се концентрират върху последните публикации (както това става в новинарските сайтове например), а търсят нещо конкретно като име, или пък някаква тема. Времето на публикуване на статията няма никакво значение за тях. За една рецепта, не би трябвало да е важно дали е от този месец или от книга издадена през 1940г.

    На базата на тези наблюдения подредих нова начална страница на блога с цел да се покажат повече публикации базирани на различни критерии. В блога има вече над 730 публикации и е хубаво по някакъв начин по-старите да имат повече видимост, защото биха били полезни на някого. Казвам подредих, защото тези същите елементи присъстваха и преди на началната страница, просто бяха представени по друг начин. Направих една схема, която обяснява промяната.

    Схема на промените

    С новата начална страница залагам повече на снимките и заглавията да говорят и драстично намалявам текста. Това позволява да се покажат на доста по-малко място не 5 а 12 от последните публикации (зелено).

    По-видими стават секцията показваща публикации от този сезон (писани текущият месец през различни години) или такива, които са популярни в момента. Последните се базират на броя посещения за последните 2 дена и отразяват тенденции в търсенето на хората за този период (червено).

    Последните коментари вече показват откъс от текста на коментара, защото стават интересни дискусии и доста често Йоана дава подробни разяснения за някоя от рецептите (жълто).

    Разбира се присъстват и всички категории на публикациите, подредени в логически групи (синьо).

    С това пренареждане на началната страница си поставих за цел достъп до повече публикации, а за новите посетители – да добият по-ясна представа за това какво могат да намерят в блога и многообразието на рецептите в него.

    Почти половината от посещенията се случват на мобилни устройства, така че се погрижих и там нещата да изглеждат както трябва.

    Не че искам някой да коментира написаното, но все пак ако искаш нещо да кажеш или пък забележиш някакви проблеми или странности, може да оставиш коментар или да ми пишеш лично на имейл: valix@kulinarno-joana.com.

    Поздрави и приятно четене,

    Вальо

    Поздрави!

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Ново в блогае публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    Никола Балов

    Появи се информация за още смартфони Xperia - очакваме ги на IFA 2016
    Изложението IFA 2016 започва в Берлин следващата седмица и там очакваме анонси от почти всички големи и малки производители. За…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Corning реагира на видеото с надраскания Galaxy Note 7
    Преди няколко дни се заформи гореща дискусия около видеото на JerryRigEverything в YouTube, от което излиза, че новото Gorilla Glass…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Фитнес блог

    В началото смятан за една обикновена и безвредна аминокиселина, без особен принос за човешкото здраве, през последните годините тауринът придоби съвсем друга репутация.

    От неесенциална аминокиселина, днес тауринът се смята за условно-есенциален и се изследва за лечението и превенцията на редица сериозни заболявания, обхванали голяма част от днешното население.

    Какво представлява тауринът?

    Таурин е сяро-съдържаща бета-аминокиселина и е най-изобилната вътреклетъчна аминокиселина в човешкото тяло.

    За разлика от повечето други аминокиселини, тауринът не е структурен компонент и не участва в изграждането на протеини.

    Първоначално тауринът е бил извлечен от жлъчката на Окс (Ox, Bos taurus, познато като вол в други страни) през 1827 година от Leopold Gmelin и Friedrich Tiedemann и е бил наречен Гален-аспарагин (Gallen-Asparagin).

    Терминът "таурин"се появява в литературата през 1838 и вероятният му произход е от латинското наименование на волска жлъчка/жлъчка от бик - Fel tauri, гръцката дума за бик – tauros или самият род окс – Bos taurus.

    Като вещество тауринът е безцветен и много добре разтворим във вода (100 g/l).

    Как си набавяме таурин?

    Таурин си набавяме по два начина – чрез храната или чрез биосинтез.

    Основният ни източник на таурин е именно храната, а най-богатите на аминокиселината са продуктите с животински произход - месо, яйца, морски храни. В много по-малка степен и млечните.

    Растителните храни или не съдържат от аминокиселината, или съдържанието е незначително.

    Биоситнезът на таурин се случва основно в мозъка и черния дроб чрез редица химични реакции, изискващи три основни компонента – аминокиселините метионин и цистеин и витамин B6.

    Максималният синтез на таурин все още е неизвестен, но средното количество, което здрав възрастен човек синтезира е между 50 и 125 мг на ден.

    Таурин също се предлага като хранителна добавка и се включва в състава на повечето енергийни напитки на пазара.

    Усвояване и метаболизъм

    Орално приетият таурин преминава лесно през стомаха и стомашната киселина не води до промени в структурата или количеството.

    Тауринът се усвоява сравнително добре и пик на концентрацията в кръвта се наблюдава около час и половина след приема. Осем часа след приема концентрацията в кръвта се връща до нормални стойности.

    Постъпилият от храната таурин и биосинтезираният такъв се разпределя, като таурин може да се срещне в почти всички, ако не и във всички тъкани в тялото.

    Най-високи концентрации на бета-аминокиселината се срещат в сърцето, белите дробове, мускулите, ретината, далака, мозъка, тромбоцитите и белите кръвни клетки. Основно тъкани, които са силно възбудими и произвеждат повече свободни радикали.

    Нивата на таурин в организма се контролират основно от бъбреците, чрез механизма на обратно усвояване. При излишък, тауринът се изхвърля чрез урината, а при недостатък се връща обратно в кръвта.

    Физиологични функции

    Съединение с жлъчния сок

    Една от добре познатите функции и свойства на таурина е свързването му с жлъчния сок в червата.

    Това е изключително важно за здравето, тъй като съединиението подобрява движението на жлъчен сок и предпазва от холестаза (запушване на жлъчните пътища), подобрява и самата секреция на жлъчен сок, а също така предпазва и от токсичния ефект на жлъчните киселини върху черния дроб при тяхното секретиране.

    Сърдечна функция

    Тауринът играе съществена роля и в работата на сърцето. Поне половината от концентрацията на аминокиселини в сърцето е съставена от таурин и многократно е доказвано колко важно е наличието на таурин за сърдечно-съдовата система.

    Основните механизми са поддържането на хомеостазата на калций в сърцето, поддържане на водния баланс чрез стимулиране на натриуреза и диуреза в бъбреците, активиране на ангиогенезата (формиране на нови кръвоносни съдове) и отслабването на хормона angiotensin II.

    Зрителна функция

    Освен в сърцето, тауринът е най-изобилната аминокиселина и в ретината. Той е жизненонеобходим за зрението и редица експерименти върху животни, включително и примати, показват дегенерация на ретината и настъпване на слепота при дефицит на таурин.

    Мускулна функция

    Тауринът е от съществено значение и за работата на мускулите. Това бива доказано при мишки с генетичен дефицит на таурин. Почти пълната липса на таурин в мускулите води до 80% по-ниска производителност по време на физическо натоварване в сравнение с контролна група.

    Електролитен баланс

    Сред останалите по-отличими физиологични функции на таурина е и електролитният баланс. Наличието на таурин в клетките е от значение за поддържането на баланса на калий, натрий, калций и магнезий във вътреклетъчното и извънклетъчното пространство.

    Защита срещу свободните радикали

    Не на последно място по важност, тауринът е и много добър антиоксидант. Интересното е, че той не е типичен антиоксидант, тъй като неговият механизъм на действие е по-скоро непряк.

    Чрез умишлено намаляване на нивата на таурин в клетките се разкрива и основният му механизъм за борба със свободните радикали.

    Липсата на таурин пречи на изграждането на специфични митохондриални протеини, които от своя страна нарушават работата на определени електрон-транспортни комплекси. Това води до акумулирането на големи количества оксиданти.

    Дефицит на таурин

    При здрави хора биосинтезът на таурин би трябвало да е достатъчен, за да предотврати здравословни заболявания, при условие че се набавят достатъчно метионин, цистеин и витамин B6.

    Но в случай, че има определен проблем с биосинтеза или приемът на таурин чрез храната е недостатъчен, е възможно да се стигне до дефицит и това да доведе до сериозни последици.

    Има няколко групи хора, при които рискът от дефицит е голям и суплементацията с таурин може да бъде от полза, разбира се след консултация с лекар.

    Преждевременно новородените имат ограничени ензимни способности и ограничен биосинтез на таурин.

    Хора нуждаещи се от дългосрочно парентерално хранене също са рискова група, тъй като немалка част от перентералните разтвори не съдържат таурин и/или имат недостатъчно цистеин.

    При хора с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция също често се наблюдава дефицит на таурин. И в двата случая често проблемът е в нарушени ензимни реакции, които зависят именно от тези органи и са необходими за синстеза на таурин.

    Веганите също трябва да внимават. Макар при тях биосинтезът да е достатъчен в повечето случаи, тъй като не е проблем да си набавят необходимите метионин, цистеин и витамин B6 чрез растителни храни, то не трябва да се забравя, че изключването на животинските храни изключва прекия приток на таурин от храната.

    Прием на таурин като хранителна добавка

    Със здравословна цел

    Приемът на допълнително таурин  на този етап се изследва в най-различни области на човешкото здраве, като може би основната насока е метаболитният синдром.

    На този етап проучванията върху хора са прекалено малко, но заедно с изследванията върху животни и ин-витро показват сериозен потенциал на аминокиселината.

    Наблюдават се положителни резултати във всички аспекти, върху които се гради метаболитният синдром, но има още много за изследване в тази посока.

    Тъй като е важна част от електролитната регулация, тауринът често се оказва от помощ при наличието на крампи или нервни тикове.

    Със спортна цел

    Към днешна дата има само 2 изследвания за връзката между приема на чист таурин и подобряване на спортните резултати. И двете са свързани с продължително аеробно натоварване (колоездачи и бегачи), но и двете не откриват подобрения при прием на около 1,5 грама таурин 1-2 часа преди натоварването.

    Дозировка и възможни странични ефекти

    Тауринът като хранителна добавка е безопасен в изследваните до момента дози.

    Дози от порядъка на 3 грама като допълнение към храната могат да се приемат целогодишно, без опасност от възникване на здравословни проблеми и странични ефекти.

    В голяма част от научните изследвания се използват и по-високи дози достигащи до 6 грама, при които също не се наблюдават странични ефекти. При тях обаче няма данни за безопасността при прием по-дълъг от няколко месеца.

    Прочетете и тези полезни материали:
    Фукоксантин (Fucoxanthin)
    Агматин (Agmatine)
    Глутатион (Glutathione)
    Екстракт от маслинови листа (Olive leaf extract)
    Витамин К
    Фенилетиламин (Phenylethylamine)
    Синефрин (Synephrine)

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Мария Илиева, LaMartinia



    Обикновено от всяко семейно море остават по няколко паметни случки, при спомена на които се заливаме от смях и леко потреперваме от ужас. Нещо средно между комедия на абсурда, индийски сериал, нискобюджетен хорър и епизод на Мистър Бийн.

    Миналата година, в началото на топлия септември и в края на морската почивка, решаваме да наемем лодка за деня. Отдавнашна наша (почти) утопична (заради възрастта на децата) мечта е да прекараме ваканция в открито море, нека потренираме поне за ден. Всички скандинавски и английски семейства с по 3-4 малки деца го могат, та ние ли не. Идеята ми хрумва на плажа, където един получернокож от слънцето грък предлага на ушенце еднодневни круизи. Т. първоначално се опъва и върти очи, но внезапно се сеща, че ще може да лови риба от лодката и на подскоци се озовава при гърка. Всяка вечер съм на пристанището, казва той, елате довечера да се разберем.


    Отиваме ентусиазирани (Ама на лодка ли, мамо? Целия ден?! И Матеа ли ще идва?!). Виждайки ни 4 броя, човекът казва, че местата за обикновените лодки са вече заети. Преди да увесим носове и да изпратим идеята по живо по здраво, капитанът присвива очи и посочва чудна бяла лодка: "За тази цената по принцип е Х, но вие сте ми симпатични и ви предлагам оферта - тройно по-ниска. Лодката е много специална, да знаете". В едно изречение думите "оферта", "специална"и "симпатични"са силно съмнителни, споглеждаме се с Т. с по една свъсена вежда, но все пак казваме ок. Предплащаме капарото и си тръгваме. "На тази цена или лодката ще е друга, или въобще няма да дойде." - както винаги оптимист.

    Лодката обаче ни чака, та даже е и същата. Капитанът е копие на George Michael във Faith, само без кръстчето на ухото. Леко отегчен, че ще трябва да вози малки деца, но работа, какво да се прави. Тръгваме. Т. нагласява въдицата развълнуван, не го сломява дори репликата на Джордж: "Ако си мислиш, че при тая скорост нещо ще хванеш...". Точно 10 минути след тези думи влакното се опъва и той с блеснал поглед изважда голям паламуд под аплодисментите на целия екипаж. Брей, верно лодката била специална. "Абе, друго си е в открито море..." - ако има портрет на Щастливия рибар, то това е лицето на Т. в момента. Порим вълните, спираме в разни заливи да поплуваме. Без мен, разбира се, аз охранявам малкото М. да не скочи през борда, жертвам се един вид. Е, не успява, но пък изхвърля едната си обувка, биберона, разнообразни опаковки и за малко - шишето си за вода и нечии чужди джапанки. Установявам, че да си с почти двегодишно в открито море, да го разнасяш бос из лодката, да внимаваш да не се изхлузи под въжетата и междувременно да се опитваш да снимаш, е ситуация, за която трябва да се тренира поне 3 месеца на сухо. Разбира се, отказва да легне в каютата, зайчето на Duracell не си губи времето в следобеден сън. Джордж Майкъл при всяко спиране взима един снежно бял парцал с дръжка и обира космите ми от белия под на лодката. Пусната коса на борда явно не е добра идея, но не съм си взела ластик. Жената на собственика не се вълнува от подобни битовизми и разказва увлекателни истории, обяснява кое, как, къде, лека музичка, бриз, слънце - красота.

    Спираме на един от сравнително населените плажове. Ще слизате ли, питат ни, имате време, след час сервираме обяда. Готови сме да кажем не и да се опънем с чаша бира на палубата, но голямото М. изстрелва "Искам да се къпя на плажа!". Добре, слизаме. Мятаме се в лодката, която ще ни закара до брега. "Айде бе, оставете ги тия джапанки, няма смисъл, нали сме за малко." - казвам бодро аз. Една от най-тъпите идеи, които са ми хрумвали някога. Лодката ни стоварва на брега, който на практика се състои от големи, остри и напечени до бяло камъни. Прехвърляме се нестинарски на пясъка, който е също толкова горещ и докато Т. псува наум идеята ми да сме волни и боси, голямото М. отсича "На мен вече не ми се къпе."Унило сядаме за по бира в претъпканото кафе-ресторант. В най-голямата жега, изгладнели (на лодката ни чака обяд все пак) и с почти опърлени стъпала. Скука, жега, навалица, проклинаме се 300 пъти, че изобщо се навихме да слезем. Двете М. мрънкат, става им горещо и скучно - опасна комбинация в обедните часове.

     "Искате ли да изчакаме лодката при камъните, така и така нямаме време за плаж.". Втората по тъпота идея за деня. Отиваме, за да установим, че 1. Лодката скоро няма да дойде. 2. Няма никаква сянка, освен един мижав храст, под който трябва почти да легнеш, за да не те пече слънце. Изпокарваме се леко, което си е обичайно, мрънкането се засилва, Т. изпушва 100 цигари, децата отказват  да си сложат шапките и непрекъснато им пипам главите, да не би да са прекалено напечени. Решавам смело да се разходя по камъните, които са леко покрити с вода, да се разхладя, нали. Трета тъпа идея за деня. Без джапанки и върху камъни, покрити с мъх, на всичко отгоре с леко сецнат предишния ден кръст. С първата стъпка напред виждам как краката ми се вирват неудържимо и за секунда се озовавам по задни части върху получерната смазка от мъх, водорасли и солена вода. Ударът е жесток, но вместо да изкрещя от болка, се оглеждам кой е станал свидетел на това епично падане по задник. Ставам бързо, намествам слънчевите очила, които са се задържали на върха на носа ми и се изтупвам елегантно, при което Т. и децата прихват да се смеят, сочейки ме с пръст. "Добре ли си?" - пита той. "Мисля, че кръстът ми се намести." - казвам в лек шок. Благодаря се наум, че не бях с малкото М. на ръце, сигурно щеше да излети във водата или поне да се натърти и то. Вече не усещам жега, глад и нервност, само лек срам. В този момент поглеждам надолу и виждам, че левият ми крак кърви - два пръста са леко разкъсани от острия камък. "Айде бе, без джапанки, к`во толкова!". Намирам някакви лепенки в чантата, които от водата падат за секунди. Късите ми панталони и банския отдолу са неумолимо напоени с черната смазка и буквално изглежда, че съм ... хм... разбирате. План А: плажната кърпа. План Б: нямам. Хубава кърпа, на точки, става за пола. Увивам я някак си, въпреки че от солта се в втвърдила и изглежда като кюнец. Настроението ми тотално се скапва, след малко и кръст започва да наболява. Поне очилата са здрави, нови са ми. Лодката идва след минути и накуцвайки се добирам до базата. На Джордж Майкъл му става лошо, защото сега освен кичури коса, оставям след себе си и яркочервени кървави следи като герой от някой хорър. Сервират храната - сувлаки, салата и вино. Боже, обяд най-вкусен на света! Пия чашките почти на екс и поне глад и жажда отминават. По-късно Т. хваща и риба тон и тотално обира овациите. На следващия залив изкрещяваме в дует на въпроса дали ще слизаме: Н-е-е-е-е-е-е! Децата са уморени до припадък и в транс от щастие - още една опасна комбинация. Успявам да направя някакви снимки дори с полата-кюнец, навехнатия крак и сецнатия кръст. Вечерта изпичаме улова на барбекюто в двора и решаваме, че на лодка е много хубаво, дори при наличието на деца и моите тъпи идеи.

    Т. ме бъзика и до днес как съм си наместила едновременно очилата и кръста. Все пак не пробвайте това у дома и винаги слизайте с джапанки. За всеки случай.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Huawei може да представи насочен към дамите смартфон
    Най-сетне технологичният свят изглежда ще обърне внимание и на женската аудитория. Въпреки че подобни опити е имало многократно в миналото,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Свилен Милев

    mad-max-fury-jpg-large

    Класиката Mad Max оживява отново с нови сили, богата визия и чувството на безнадеждност от Sin City. Филмът те хваща за гърлото и те държи цели два часа. Пост-акопалиптично общество и герои, които нямат нищо материално, но имат много повече достойнство и принципи от нас днес.

     

    mad-max

    mad

    Оценка: 9 / 10

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic


    Никола Балов

    Huawei обещава софтуерни ъпдейти в продължение на 2 години след премиерата на всеки нов смартфон Honor
    Проблемът с несигурните ъпдейти при Android е често срещан, дори при най-големите производители на смартфони, затова Huawei умело опитва да…

    Лиценз: Всички права запазени


    Animal Rescue Sofia

    Един фантастичен кучешки транспорт се изтърколи в началото на месеца със скъпоценен товар – 12 прекрасни, но едри подрастващи, чакали с месеци някой да ги хареса, докато се превръщат от бебета във младежи; 5 вече големи наши питомци – живели с години и месеци из клетките преди да бъдат забелязани; и една мила писанка, върната от осиновителите си, но пожелана от добри хора в Холандия. По ред на номерата – представяме ви ги с огромна радост.

    Холандска група

    За нас е много важно кутретата ни да не порастват при нас. Да им намерим стопани преди да са заприличали на големи кучета, защото тогава чакането им става безкрайно, а може и наистина да няма край. Нищо не боли повече от това да се сбогуваме с куче в приюта – без да сме успели да му осигурим дори няколко щастливи дни сред свои си хора. Нищо по-тъжно няма от кучетата, прекарали години в клетка, отказали се да чакат, тъжни и примирени със съдбата си на затворници.

    Това са най-едрите ни „бебета“ този сезон – кучета под 1 година, останали без кандидати и възможности в разгара на лятото. Благодарим безкрайно на Астрид, която им даде шанс да срещнат осиновителите си в Холандия –  място, където да си куче на годинка не е грях.

     

    13580540_10157086268875335_2624763191244102992_o13664738_1834928413407987_2034787572_n (1)

    Няма как да не започнем с Хензел и Гретел – двете ни любими близначета, дошли с кожни болести от общински приют Богров. Само три месеца след като поехме мечетата, те станаха страхотно красиви и нежни, много весели бебоци, всеки по 40 кила.

    хензел и гретел 1хензел и гретел 2

    Вече в Холандия, при Астрид, Гретел е и сред първите осиновени кучета от нашата група! Имаме си и снимка от осиновяването. На добър час!

    осиновяване гретел

     

    06 Ж Хилде - ЗА ДОСИЕ07 Ж Хариет - ЗА ДОСИЕ08 М Хенри - ЗА ДОСИЕ

    В новата си родина са вече и усмихнатите Хилде, Хенри и Хариет – едно нежно кучило едри магаренца – от кафявите, дето осиновителския поглед се плъзга по тях и все не успява да се спре.

     

    04 Ж Маргарита без чип некастр - ЗА ДОСИЕ05 Ж Виктория без чип некастр - ЗА ДОСИЕ

    А също и Виктория и Маргарита – две мили сестрички, видимо едната се е метнала на мама, другата на тате. В България по-голям шанс за осиновяване сякаш би имала Маргарита, която прилича на бигълче. Но в Холандия – първата осиновена е нейната усмихната жълта сестричка – Виктория.

     

    02 Ж Дейзи - ЗА ДОСИЕ03 Ж Клара без пръсти - ЗА ДОСИЕ

    Клара и Дейзи – две еднакви момиченца, сякаш сестрички, но без никаква връзка една с друга. Клара дойде при нас със премазана лапичка като съвсем ситно кутренце, а Дейзи от приемен дом, от съвсем друго място. Женските кученца с този цвят – черно телце и пръскани краченца, имат подобен характер – нежни, кротки, човеколюбиви. Тези две девойки не са изключение – прекрасни душици.

     

    01 М Теди (1)teddy

    С тях потегли и прекрасния Теди – бебок само на 5 месеца, но вече стърчащ с над 20см над всички свои връстници в клетката. Добрият гигант не беше избран да пътува заедно с всички свои връстничета, заради ръста си и остана да чака. Много сме щастливи за него, че получи този шанс, той е най-милото меченце.

     

    blackyrocky

    Двама прекрасни братя, отгледани с голямо усилие от грижовно възрастно семейство, живяха в клетките с големите много време, преди да получат златния билет – огромните Блеки и Роки, невероятно нежни и добри момчета, обичливи и гальовни, но огромни и тъмни на цвят.

    13580471_10157062884470335_7279399313904310796_orocky1

    С голямо задоволство ви информираме, че Роки (най-едрото куче на този транспорт) е и първият осиновен от всички. Имаме и снимки с новия му човек, на добър час:

    роки

    Последното холандче в групата е коте – милата Доби, върната от осиновители вече никога няма да бъде нежелана!

    добранка1добранка2

     

    Германска група

    EmmaSitzend1

    Няма как да не започнем с едно момиче, което е тук от бебе – Ема Амфония. 4 години Ема подскачаше край решетката за всеки осиновител без успех. Оглушаваше нас и посетителите със съобщението, че е едно куче, пълно с любов. Но така и никой не си каза „Ей, какво мило момиче е Еми, избирам нея!“  Щастливи сме, че успяхме да и намерим място в Германия – там и трябваха само няколко дни, за да очарова съвестни осиновители и след 4 години на бетонения под, да заспи ето така:

    ема афония
    Сякаш се усмихва на човека под чистите чаршафи, нали?

     

    bosofia

    София и Бо са две мили кучета, прибрани от улицата и гледани известно време от добри хора в дома им. Обстоятелствата обаче бързо се променят, двете приятелчета останаха в безизходица и след сложна организация, намериха подслон във Фермата. Макар и непожелани тук, дни след пристигането им в Германия, Бо намери своите хора, а милата Софи – и тя няма да чака дълго, сигурни сме!

     

    beorbeor1

    О, Беор, ти златно меченце! Този абсолютно неустоим огромен благун прекара месеци в клетката със всевъзможни дребосъци, които му се качваха на главата – отгледа ги съвестно като една добродушна лелка, осиновиха ги едно по едно, а той остана. Дали защото е огромен, дали защото е черен – Беор не намери щастие тук. Вече е у дома с новото си немско семейство. На добър час, миличък!

     

    13510993_1166277790070981_2164739925463979972_n13575745_10207214994395625_7806227588809491778_oroshko

    От къща на събирачи в с.Балша дойде при нас милият Рошко. „Събирачи“ наричаме хора, които нямат условията да гледат животни, а прибират още и още от улицата, поставяйки ги в нетърпими условия, въпреки добрите намерения. Момчето беше живяло месеци в собествените си изпражнения, но все пак – без да загуби обичта си към хората. В приюта момчето се чувстваше отлично, а най-любимото му беше – като дойдат доброволците, да се топне в коритото за пиене за една хубава дълга баня. И Рошко си е вече у дома.

    Вижте нашите весели мигрантчета в временния немски дом:

    Това са те на втория си ден в приюта. Днес, две седмици по-късно, всички (без София, която още изчаква да си хареса хора), се гушкат в прегръдките на новите си семейства. Благодарим на колегите, които им дадоха този шанс.

    И накрая една специална благодарност – този транспорт беше осъществен благодарение на Станислава, която покри всички разходи за пътуването. Без нейната решаваща помощ, това пътешествие нямаше да се случи и всички тези грейнали очички, щяха да ни гледат днес иззад решетките.Благодарим ти, Стаси!

     

    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    Samsung планира програма за продажба на върнати и реновирани смартфони
    Samsung подготвя програма за продажба на реновирани или т.нар. refurbished смартфони, пише Reuters. Очаква се препродаването на освежени вече използвани…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Android 7.0 Nougat излиза за смартфоните Nexus
    Google обяви, че от днес стартира разпространението на ъпдейта Android 7.0 Nougat за устройствата Nexus. Nougat, който е сериозно надграждане…

    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    Смартфонът с термална камера CAT S60 без договор струва около 1300 лв.
    Обявеният на изложението в Барселона в началото на годината смартфон CAT S60, който стана популярен заради своята термална камера, вече…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София


    Из "Юбилеен сборник по случай 1000 г. от Симеоновата епоха и 50 г. от освобождението на България"на Българското инженерно-архитектно дружество (1928 г.)


    Казармени сгради през време на последното 50-ти летие

    След освобождението на България ние заварихме в много градове и паланки турски казарми; едни от най-хигиенични и добри се указаха в Шумен — сегашните пехотни, пионерни и кавалерийски казарми; турците изградили тези казарми, като доразвалили старите крепостни стени на Преслав.

    Добри турски казарми е имало и в София, които са били разположени в пространството между старата църква Св. София, военния клуб и катедралата Св. Ал. Невски. Тези казарми са биле унищожени през 1879 г. от един голям пожар.

    През лятото на 1880 год. са били определени местата на казармите по крайнините на старата София и още същото лято биле са положени основите на гвард. казарми на Орханийското шосе.

    Днешният царски дворец е бил турски конак и през поменатата година е бил приспособен за дворец на княз Александра; при копанието на основите на пристройките били са намерени стари гробове и монети (македонски). През царуването на цар Фердинанда пристроиха северо-източното и западното крила на двореца.

    През първите години след Освобождението ни, докато в армията са били руските инструктори, били издигнати в столицата много добри двуетажни и стилни артилерийски, кавалерийски и пехотни казарми. Всички тези казарми са широки, имат обширни дворове и площади, което ги прави хигиенични. На чер. 4 е представен перспективен изглед на пехотните казарми с вид към Лозенец и Витоша.

    Чер. 4

    С увеличаването гарнизона на столицата, били са издигнати постепенно и другите казарми: пионерни, радио-телеграфни, крепостния баталион и пр,. Днес всички софийски казарми са останали в чертата на града.

    С постепенното развитие на армията изграждаха се казармите в разните гарнизони. Русе, Варна, Ямбол, Сливен, Стара-Загора, Пловдив, Плевен, Търново, Самоков и другаде, Всички тези казарми са еднакъв тип: едноетажни с подвални помещения и двуетажни флангове и център на сградата (чер. 5). Нашите казарми имат войнишки спални широки, високи, светли и добре стъкмени (чер. 6).

    Чер. 5

    Чер. 6

    Изграждането на казармите се водеше и през Европейската война, така:сградитена аеродрума при Божурище, инженерната работилница в София и други; голям брой от тези сгради са от бетон, железо-бетон и железни покриви със стъкло (светли работилници).

    Модерно приготовляване на хляб се въведе най-напред във войската още до войните. Софийската гарнизонна фурна — голямо двуетажно здание — със своите пещи и инсталации е давала и дава голямо и ефтино хлебно производство, което предотврати няколко критически случаи при прехраната и на столичани след войните.

    Войсковите школи и училища във войската също са добре наредени за занимание. Сградата на нашето Военно училище (чер. 7) е със строго здържан военен стил, величава постройка с удобни класни стаи, учебни кабинети, спални, зали и пр.; тази стилна сграда е най-голямото военно учебно заведение на Балканския полуостров. На чер. 8 е представена фасадата на училището при главния вход.

    Чер. 7

    Чер. 8

    След Освобождението руските офицери-инструктори в армията, като подготовляваха войските, на новосъздаденото княжество, грижеха се, чрез войската, да създадът в народа общественост и съобщителност, каквито бе изгубил през време на дългото 5-вековно робство. Думата ни е за военните клубове — офицерски събрания. В най-малките гарнизони още с образуването на войсковите части, се е откривал военен клуб и няма гарнизон, който да не е построил клубно здание. В залите на клубовете се държат не само беседи и водят теоретически тактически занятия с офицерите, а държат се народни четения, сказки, концерти, забави и вечеринки, което е твърде спомогнало за разведряване на угнетената под робството народна душа.

    Военният клуб в София (чер. 9) — едно величаво и гиздаво здание държи със салоните си и залите предимство между всички обществени заведения в столицата от подобно естество.

    Чер. 9

    Въздухоплаването е нова специалност в инженерните войски; то се оформява в армиите вече в самостоятелен род войски. В нас, след войните аеропланната служба (според мирния договор) се отдели от войската и образува самостоятелна дирекция за въздухоплаването. До и през време на войните изградихме разните постройки и хангари от железо-бетон на аеродрума Божурище при София, който сега е и аеродрумна станция за международни въздушни летения. През време на войната германците построиха в Ямбол един железен хангар за цепелини (черт. 10), която желязна постройка е най-голяма в Царството.

    Казарми градим и сега в Петричко и Пашмаклийско — новоприсъединените крайща към Царството, гдето такива не заварихме. Артилерийския арсенал от София се измести в Казанлък; в последния град се построиха и се строят сгради за военна Фабрика, на която работилниците са широки, светли и удобни.

    Всяка кавалерийска част има добър манеж, а при военното училище удобен закрит манеж за юнкерите. Няколко години преди Балканската война се построи един голям манеж и една конюшна от железо-бетон в с. Горна-баня за кавалерийската офицерска школа. Този манеж е най-голямата железо-бетонна сграда във войската: покривната конструкция за манежа е двойно армиран железо-бетонен свод с отвор 24 метра дебелина в ключа на свода е 12 см. и в петите 17 с. м. Разчетите на свода са направени за отвор 25 м., чакълът и пясъкът се приготвиха по машинен начин (чукан и млян) от твърда порода камъни (гранит, кварц, сиенит и др.) в известна пропорция; всички тези мероприятия се наложиха за по-голяма и сигурна здравина на свода. Този покрив (чер. 12) със своите минимални дебелини на свода е железобетонен градеж с най-голям отвор в Царството.

    Чер. 12

    (...)

    Боен. инженер Симеон Добревски


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    Никола Балов

    Sony ще представи две нови конзоли PlayStation 4 през септември, пише WSJ
    Sony ще обяви две нови версии на PlayStation 4 през септември, съобщава The Wall Street Journal. Едната конзола ще бъде…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Свилен Милев

    BBC са събрали гласовете на 177 филмови критици от цял свят за най-добрия филм на 21 век и ето какво се е получило:

    1 Mulholland Drive (David Lynch, 2001)

    2 In the Mood for Love (Wong Kar-wai, 2000)

    3 There Will Be Blood (Paul Thomas Anderson, 2007)

    4 Spirited Away (Hayao Miyazaki, 2001)

    5 Boyhood (Richard Linklater, 2014)

    6 Eternal Sunshine of the Spotless Mind (Michel Gondry, 2004)

    7 The Tree of Life (Terrence Malick, 2011)

    8 Yi Yi: A One and a Two (Edward Yang, 2000)

    9 A Separation (Asghar Farhadi, 2011)

    10 Inside Llewyn Davis (Joel and Ethan Coen, 2013)

    10 No Country For Old Men (Joel and Ethan Coen, 2007)

    12 Children of Men (Alfonso Cuarón, 2006)

    12 Zodiac (David Fincher, 2007)

    14 The Act of Killing (Joshua Oppenheimer, 2012)

    15 4 Months, 3 Weeks & 2 Days (Cristian Mungiu, 2007)

    16 Holy Motors (Leos Carax, 2012)

    17 Pan’s Labyrinth (Guillermo Del Toro, 2006)

    18 The White Ribbon (Michael Haneke, 2009)

    19 Mad Max: Fury Road (George Miller, 2015)

    20 Synecdoche, New York (Charlie Kaufman, 2008)

    21 The Grand Budapest Hotel (Wes Anderson, 2014)

    22 Caché (Michael Haneke, 2005)

    22 Lost in Translation (Sofia Coppola, 2003)

    24 The Master (Paul Thomas Anderson, 2012)

    25 Memento (Christopher Nolan, 2001)

    26 25th Hour (Spike Lee, 2002)

    27 The Social Network (David Fincher, 2010)

    28 Talk to Her (Pedro Almodóvar, 2002)

    29. WALL-E (Andrew Stanton, 2008)

    30 Oldboy (Park Chan-wook, 2003)

    31 Margaret (Kenneth Lonergan, 2011)

    32 The Lives of Others (Florian Henckel von Donnersmarck, 2006)

    33 Son of Saul (László Nemes, 2015)

    33 The Dark Knight (Christopher Nolan, 2008)

    35 Crouching Tiger, Hidden Dragon (Ang Lee, 2000)

    36 Timbuktu (Abderrahmane Sissako, 2014)

    37 Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives (Apichatpong Weerasethakul, 2010)

    38 City of God (Fernando Meirelles and Kátia Lund, 2002)

    39 The New World (Terrence Malick, 2005)

    39 Brokeback Mountain (Ang Lee, 2005)

    41 Inside Out (Pete Docter and Ronnie Del Carmen, 2015)

    42 12 Years a Slave (Steve McQueen, 2013)

    42 Amour (Michael Haneke, 2012)

    42 Melancholia (Lars von Trier, 2011)

    45 Blue Is the Warmest Color (Abdellatif Kechiche, 2013)

    45 Certified Copy (Abbas Kiarostami, 2010)

    45 Leviathan (Andrey Zvyagintsev, 2014)

    48 Brooklyn (John Crowley, 2015)

    49 Goodbye to Language (Jean-Luc Godard, 2014)

    49. Inception (Christopher Nolan, 2010)

    49 The Assassin (Hou Hsiao-hsien, 2015)

    52 Tropical Malady (Apichatpong Weerasethakul, 2004)

    53 Ida (Pawel Pawlikowski, 2013)

    53 Moulin Rouge! (Baz Luhrmann, 2001)

    53 Once Upon a Time in Anatolia (Nuri Bilge Ceylan, 2011)

    56 Werckmeister Harmonies (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2000)

    56 Zero Dark Thirty (Kathryn Bigelow, 2012)

    58 A History of Violence (David Cronenberg, 2005)

    58 Inglourious Basterds (Quentin Tarantino and Eli Roth, 2009)

    58 Moolaadé (Ousmane Sembene, 2004)

    58 Syndromes and a Century (Apichatpong Weerasethakul, 2006)

    58 Under the Skin (Jonathan Glazer, 2013)

    63 Fish Tank (Andrea Arnold, 2009)

    63 The Great Beauty (Paolo Sorrentino, 2013)

    63 The Turin Horse (Bela Tarr and Ágnes Hranitzky, 2011)

    66 Spring, Summer, Fall, Winter…and Spring (Kim Ki-duk, 2003)

    66 The Hurt Locker (Kathryn Bigelow, 2008)

    68 Carol (Todd Haynes, 2015)

    68 The Royal Tenenbaums (Wes Anderson, 2001)

    70 Stories We Tell (Sarah Polley, 2012)

    70 Tabu (Miguel Gomes, 2012)

    72 Before Sunset (Richard Linklater, 2004)

    72 Only Lovers Left Alive (Jim Jarmusch, 2013)

    74 Spring Breakers (Harmony Korine, 2012)

    75 Dogville (Lars von Trier, 2003)

    75 Inherent Vice (Paul Thomas Anderson, 2014)

    75 The Diving Bell and the Butterfly (Julian Schnabel, 2007)

    78 Almost Famous (Cameron Crowe, 2000)

    78 The Return (Andrey Zvyagintsev, 2003)

    78 The Wolf of Wall Street (Martin Scorsese, 2013)

    81 A Prophet (Jacques Audiard, 2009)

    81 A Serious Man (Joel and Ethan Coen, 2009)

    81 A.I. Artificial Intelligence (Steven Spielberg, 2001)

    81 Her (Spike Jonze, 2013)

    81 Shame (Steve McQueen, 2011)

    86 Amélie (Jean-Pierre Jeunet, 2001)

    86 Far From Heaven (Todd Haynes, 2002)

    88 Spotlight (Tom McCarthy, 2015)

    89 The Headless Woman (Lucrecia Martel, 2008)

    90 Finding Nemo (Andrew Stanton, 2003)

    90 Let the Right One In (Tomas Alfredson, 2008)

    90 Moonrise Kingdom (Wes Anderson, 2012)

    90 Ratatouille (Brad Bird and Jan Pinkava, 2007)

    90 The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford (Andrew Dominik, 2007)

    90 The Pianist (Roman Polanski, 2002)

    90 The Secret in Their Eyes (Juan José Campanella, 2009)

    97 Ten (Abbas Kiarostami, 2002)

    97 The Gleaners and I (Agnès Varda, 2000)

    97 White Material (Claire Denis, 2009)

    100 Carlos (Olivier Assayas, 2010)

    100 Requiem for a Dream (Darren Aronofsky, 2000)

    100 Toni Erdmann (Maren Ade, 2016)

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic


    0 0

    Никола Балов

    Ревю на Apple CarPlay в Opel Astra
    Здравейте с новото видео от nixanbal, в което се качих в новата Opel Astra, за да ви запозная отблизо с…

    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    И смартфоните на Lenovo ще идват с предварително инсталирани приложения от Microsoft
    Lenovo обяви, че е сключила споразумение с Microsoft, според което приложенията на последните ще идват предварително инсталирани в устройствата на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути с..."е Калин Георгиев - зам.-декан на Факултета по математика и информатика към Софийския университет, основател на софтуерната компания "Астеа Солушънс"и един от 10-те финалисти в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2016

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Animal Rescue Sofia

    UPDATE 24/08/2016

    1

    Уважаеми дарители, нужните за двете операции суми са събрани!

    Безкрайно много ви благодарим, молим ви – прочетете текста по-долу,

    ВЪЗНИКНАХА НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
    Преди малко, във връзка с публикацията за Лоти, с нас се свърза г-жа Сузан Лангкайт, приятел на нашите кучетата от години, осиновител, дарител и помощник за задомяване.

    Някои от вас вероятно си спомнят Мориц– полу-дратхар с подобно на счупването на Лоти, с лоша проводимост на нервите в крака и постоянни остри болки. Тук Мориц беше предвиден за ампутация, но с помощта на Сузан замина за Германия, за да бъде лекуван в една от най-големите и реномирани ортопедични клиники в Европа. След няколко операции, месеци физиотерапия, година упорита работа, Мориц успя да се възстанови така, че днес тича като маратонец – на всичките си четири крака, редом със Сузан – в Канада.

    Истината е, че тогава бяхме много скептични. Позволихме си дори да мислим, че се прахосват пари за неспасяем случай. Но резултатите на Мориц наистина са нещо немислимо за нашите условия.

    Днес Сузан предлага същата помощ за Лоти. Лечение, което струва хиляди евро, на място, където шансовете за успех са много високи.

    В същото време – средствата за ампутацията на Лоти са събрани.

    Дарени – от вас.

    Смятаме, че при наличието на истински шанс да бъде запазено крачето и човек, който се ангажира с дълги месеци специални грижи за нея, би било грях да не го използваме.

    Но тъй като това са целеви дарения (за Лоти и Люли), а не дарения на общо основание за приюта, МОЛИМ ВСИЧКИ ДАРИТЕЛИ НА ЛОТИ, КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДАРЕНИЕТО ИМ ДА СЕ ПРЕ-НАСОЧИ КЪМ ДРУГИ КУЧЕТАВ НУЖДА, да ни пишат на office[at]arsofia.com, за да можем да изпратим даренията им обратно по удобен за двете страни път.

    В случай, че не получим писмо от вас в рамките на тази седмица (до 28.08), ще прехвърлим дарението ви за покриване на нуждите на клиниката в приюта. В настоящия момент в нашите боксове се лекуват 16 бездомни кучета, всеки ден приемаме външни пациенти, и разбира се – грижим се за постоянно настанените в приюта кучета.

    Още веднъж ви благодарим искрено за помощта от името на двете добри момичета, надяваме се, че не ви изнервяме с това ново включване, но е истинска възможност за Лоти, да си запази крачето – тук не би имала този шанс, а и става въпрос за огромен разход.

    С уважение, човеците в АРС

    PS Операцията на Люли ще се случи до края на седмицата!!! А за Лоти ще пишем, когато изясним детайлите около приема и в немската клиника.

     

    Оригинална публикация. ЗОВ ЗА ПОМОЩ: Крачетата на Лоти и Люли 23/08/2016

    Приятели, обръщаме се към вас от името на две мили момичета в беда – Лоти и Люли, които се нуждаят от спешни ортопедични операции за тежките си травми. Молим ви, отделете две минути от времето си, за да се запознаете с техните случаи – те нямат към кого другиго да се обърнат за помощта, която им е толкова нужна днес…

    Представяме ви полу-бобтейлчето Лоти, и полу-немската овчарка Люли, искрено ваши:

    Лоти

    IMG_7026IMG_7077

    Това прекрасно създание няма и годинка, но е прекарало в страшни болки поне половината от нея – заради едно много измъчено краче. Намерена е изоставена на отдалечена спирка на градския транспорт – куца, трепереща, объркана и пълна с паразити.

    Рентгеновите снимки на Лоти показаха старо счупване на китката. Оставена да зарастне без медицинска помощ, и то в периода на активен растеж, старата травма е увредила непоправимо крачето чак до лакътя, причинявайки остри, непрестанни болки на нашето добряче.

    IMG_7279IMG_7281

    За да се освободи от болката, Лоти има нужда от ампутация на унищожения крайник. При това – заедно с лакътя и лопатката, т.к. има артрозни изменения и в лакътната става – няма да може да се остави чуканче за протезиране.

    Цената на операцията е 200лв.
    В момента няма никакъв начин приютът да ги отдели само за едно куче.
    А според ортопеда, болката е нетърпимо силна и операцията е спешна.

    Лоти е изключително добро и мило куче – след ден-два треперене из боксовете на клиниката, тя откри, че имаме сърца и вече се е захванала за тях с всичка сила. Лоти е 30-килограмово рунтаво бебче, което иска само да си играе и да я галят, тя наистина заслужава да живее без да я боли…

    Люли

    IMG_7079IMG_7241

    Досещате се, че това умно момиче дойде от Люлин, след челен сблъсък с автомобил. Захабената козинка на врата и, както и нежното, богобоязливо отношение към човеците, ни подсказва, че е била вързана някъде за охрана и е пострадала, когато е била напъдена/се е измъкнала.

    Люли е била блъсната в задницата, пострадали са и двата крака, но е по-зле единият. Счупена е главата на бедрената става, при това – непоправимо. В такава ситуация има различни варианти, но дори и най-евтиният от тях – резекция на главата на бедрената става – ни е недостъпен.

    IMG_7240IMG_7236

    Операцията, която е нужна за Люли ще струва между 250 и 350лв (точната сума ще ни стане известна едва след като бъде извършена). Докторът иска да отстрани ябълката на ставата за постоянно, с идеята на мястото да се образува фиброзна тъкан и кучето да продължи да използва крака си за опора и вбъдеще.

    Ако това се направи – Люли няма да може да стане балерина, ще си накуцва цял живот. Но ще може да ходи без болка, да запази крачето си, да тича дори! Стига операцията да се случи.

    Помощ

    Можете ли да помогнете? Дори съвсем скромно – много хора сме, ако всеки 20-ти реши да дари по мъничко – момичетата ще се освободят от болката и ще направят своите първи крачки към новия живот.

    Благодарим на хората, които няма да ги подминат.
    Вашата помощ е всичко за Лоти и Люли, уважаеми Човеци.

    ZOV POMOSHT

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Диди Бунова,


    Случайно намерени на селски пазар пъдпъдъчи яйца, дузината от които се продаваше за скромната сума от лев и петдесет, стана причина за появата на тази рецепта. Отдавна ми се искаше да снимам нещо с цветове от тиквичка, така че с Гери набрахме  този път всичко налично в градината и пристъпихме към действие.




    Както често се случва, пъзелът се нареди от само себе. Новите формички за печене, които си стоят опаковани от доста време вече, най-накрая влязоха в употреба. Не съм си и помисляла дори, че първото приготвено в тях ястие ще бъде нещо подобно, но съм доволна от  резултата. Имаше достатъчно за дегустация, следващия път - повече...



    печени пъдпъдъчи яйца
    за 1 порция

    5 пъдпъдъчи яйца
    4-6 бр. цвят от тиквичка
    млечна сметана за готвене
    сол
    зехтин
    опция - дребни парченца крехка зелена чушка

    Цветовете от тиквичка се измиват, като се отстраняват тичинките. Разполовяват се и се подреждат  в индивидуални огнеупорни форми. Налива се сметана, колкото да ги покрие и отгоре  внимателно се чукват яйцата. Посоляват се и се поръсват с няколко капки зехтин. Пекат се десетина минути на водна баня в предварително загрята на 180 градуса фурна или докато белтъкът побелее. Сервират се веднага, поръсени с черен пипер.




    Лиценз: Всички права запазени


    Никола Балов

    Sony обяви кои смартфони Xperia ще получат ъпдейт до Android 7.0 Nougat
    Sony не чака дълго след официалното пускане на Android 7.0 Nougat и побърза да обяви, кои устройства Xperia ще получат…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Събина ПанайотоваВ последната година снимам повече с телефон от колкото с фотоапарат – по-интересно ми е. Тествах почти всеки съществуващ app за Android и има доста добри резултати. На скоро махнах от телефона си и всичко свързано с FB, както и пощата си и личният ми телефон вече е почти изцяло фотоапарат + music player + […]

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported


    0 0

    jdjdj

    С напредването на възрастта повечето проблеми отпадат. Доста илюзии стават излишни. И много неща ти се проясняват.

    Сега ще ти обясня защо. Аз съм на 38 години.

    Може би ще ги навърша през ноември, живот и здраве, като един добър скорпион, а може би не.

    Но резултатите от възрастта си остават. Ето какви са те:

    1/ Корпоративният булшит отпада

    Мина времето, когато беше млад, ентусиазиран и отворен към „новостите“ лабораторен плъх, готов да „работи в екип“ с други лабораторни плъхове, които се състезават в колелцето на „високо конкурентна и динамична среда“, произвеждайки електричество за различни захарчета… Тези неща не са ти интересни. Плъховете не живеят до 38 години. Сега ловят други опитни мишки. В Студентски град. И опитни, и неопитни. Но преди всичко млади. Ти отдавна не живееш там…

    2/ Ненужните стремежи отпадат

    Например: голф тройка, изолация и пристройка. Или кариера в американска компания. Трябва да си жертва на морално престъпление и духовно издевателство, за да прекараш живота си в картонена кутия, убеждавайки другите колко яко е да прекарат живота си в картонена кутия. Вместо да им помогнеш… Няма никакъв мисъл.

    3/ Натискът на обществото отслабва

    Ще те ръчкат да се жениш и да теглиш кредити, ама до време… След 38 просто ще те оставят на мира.

    4/ Старите си отиват

    Сега ти си стар, дори супер-стар, ако искаш, но истината е, че старите си отиват. Един по един. Колкото и да ги обичаш. Няма как. Нареди се на опашката. Ти си следващият. Предимството е, че тези десетилетия, които те делят от тях, позволяват да правиш каквото си пожелаеш. Също като тях…

    5/ Спираш да се срамуваш

    Беше на 25, когато шкембето те притесняваше и на 35, когато за пръв път не можа да го вдигнеш. Сега всичко ти е позволено. Разбираемо е. Все пак наближаваш 40-така…

    6/ Спира да ти пука

    Хората били егоисти, корпорациите се интересували единствено от своите корпоративни интереси. Отделяш по-малко време за такива глупости и повече време за разумни, адекватни действия в полза на опитност, която те кара да се чувстваш успял. Все пак вече си „дърт“. Обществото го изисква от теб. Трябва да даваш пример на младите. Някои от тях носят токчета, други – не. Внимаваш да са на повече от двайсет и две.

    7/ Ставаш искрен

    Пишеш статии като тази. Нямат право да ти се сърдят. Животът си минава. Техният също. Жалко, че не са си го признали. Щеше да им олекне.

    8/ Лъжеш по-малко

    На 28 беше принуден да лъжеш, че имаш имоти, коли, доходи и други такива временни неща, само и само да се харесаш на определени хора (предимно от противоположния пол). На 38 вече няма нужда да се преструваш. Или си минал през точка от 1 до 7 (виж по-горе), или продължаваш да си опитно зайче в нечий чужд, нечист, лабораторен експеримент. При всички случаи лъжеш по-малко. Но лъжеш по-добре.

    9/ Чувстваш се като на 25

    Само че с десетилетие и половина „безплатен обяд“ отгоре, нали? След като ти се е „изредил“ целият свят…

    За останалото ще пиша след време, живот и здраве!

    Ако е рекъл Оня, дето мачка заровете.

    Тихомир Димитров


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Pokemon Go започва да губи интереса на потребителите
    Pokemon Go започва да губи битката за потребителското внимание, сочат данни, публикувани от Bloomberg. Според статистиката хитовата игра е имала…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Новата Tesla Model S P100D е най-бързата кола в света
    Tesla представи новата модификация на електромобила си Model S - P100D, която е най-бързата кола в продукция. Автомобилът разчита на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Свилен Милев

    Коментар от Живко Боевза ирационалната българска любов към Русия:

     

    Русия не може да избегне съдбата си на суровинен придатък на икономиките на ЕС и източноазиатските тигри. И това не е ясно само на зомбираните от двувековната руска пропаганда в българския прованс, които вярват в някаква “чутовна”, “извънмерна” руска мощ. Но като ги попиташ какво у тях, у дома е руско, започва едно нечленоразделно мърморене или позоваване на някакви само на тях известни страхотни, страшни едва ли не, руски оръжия, което и да беше вярно, с нищо не може да подобри мизерното съществуване на руската провинция. Та тези хорица са проблемът на България. Те с неграмотноста си, неосъзната при това, са лесна жертва на контролираните от руски подлоги медии. Те избират волен сидеров, те ще изберат всяко леке, което им пробутат от “ТЕЛЕВИЗОРА”. Независимо дали е дудук, дали е усвоилия проевропейска лексика дорогой валя.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic


    0 0

    Никола Балов

    OnePlus подготвя нов продукт за 25-ти август
    Не, по-скоро не става дума за нов смартфон, но китайците от OnePlus със сигурност подготвят премиерата на нов продукт и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Денислав ГеоргиевКато слушам как деца на 8-10 години са “машини “, “нижат гол след гол” и ги чака “бляскаво бъдеще” винаги съзирам болни родителски амбиции. Да, има деца, които изпъкват рано и са супер на терена, но тези определения по-скоро им пречат и объркват. А което е още по-лошо – създават излишно напрежение. Повод за тази [...]

    Лиценз: Всички права запазени


    Денислав ГеоргиевЗа радост новите медии дават възможност за светкавична реакция. Коментарът ми по случай статията в blitz.bg за малкия футболист Марто Бойчев бързо стигна до неговите родители, които се свързаха с мен за уточнение по темата. 1. Марто и семейството му нямат претенции към Левски и са доволни от работата на треньора Манол Занев. 2. Преместването [...]

    Лиценз: Всички права запазени


    По пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в Кошице.

    Приятно четене:

    Музей на авиацията в Кошице, Словакия

    част втора на

    През Източна Европа с джип

    карта Унгария и Словакия

    Проекто-маршрут за ден 2

    Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00 ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…

    Дебрецен – Унгария и Словакия

    Дебрецен

    Дебрецен – Унгария

    Дебрецен

    х-л Обестер, Дебрецен – Унгария и Словакия

    х-л Обестер, Дебрецен

    Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата 🙂
    Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие …

    Двойно кафе – Унгария и Словакия

    Двойно кафе

    Натоварихме багажа, аз навързах техниката (всяка сутрин имах ритуал – връзване на телефона, стартиране на софтуера за ‘следене’, и Google Maps, включване на SPOT-а, включване на dashcam) и тръгнахме към Кошице…
    Спокойни неделни магистрали през част от пътя…

    Магистрала в Унгария

    Магистрала в Унгария

    При Felsozsolca обърках малко пътя, та се наложи да се връщам около километър… Явно не само аз бях объркал, защото в малкото пресечки по пътя и по полето се въртяха като мухи без глави (като мен) доста автомобили …
    Как да е стигнах (по хубави пътища) в

    Кошице

    Там видях ОМВ и заредих (за пръв път от България). Предварителното ми проучване показа, че в Словакия е малко по-евтино от Унгария…
    Още на бензиностанцията въведох като следваща дестинация

    музея на авиацията в Кошице

    Това ме отклони с 10-20 км от ‘идеалния маршрут’, но си заслужаваше. Намерих музея – намира се до летището
    Отидох на касата… Момчето каза, че ще ми направи специална отстъпка, защото едното хале било в ремонт. Питам го – кое хале? ‘История на авиацията’
    Викам му – абе аз 1000 км преминах заради този музей, и вие няма да ме пуснете да разгледам и там?
    – Халето е ей-там и вратата му е отворена – погледнете (навярно имаше предвид да погледна през вратата) 😀

    Košice International Airport, 040 17 Barca, Словакия

    Аз това и чаках – шмугнах се първо там докато не е размислил …

    А вътре – РАЯТ…

    Музея на авиацията в Кошице, Словакия

    Авиационен музей Кошице

    Разрез на прословутия Jumo 205 :

    Авиационен дизелов двигател Jumo 205 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Авиационен дизелов двигател Jumo 205

    Уникалното на този дизелов авиационен двигател са параметрите му – дванадесет бутален шест цилиндров двигател с два колянови вала, даващи мощност 1000к.с. И много други интересни технически решения. Двигателя е ползван през Втората световна война, като е бил монтиран на бомбардировачи Юнкерс.
    Други дизели:

    Дизелов авиационен двигател ZOD Diesel 206 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Дизелов авиационен двигател ZOD Diesel 206

    И самолети – Миражи:

    Мираж – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Мираж

    МИГ-29

    МИГ-29 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    МИГ-29

    F-104, NF-5A… Стандартното СИВ въоръжение (СУ-25, МИ-24 и т.н.), Ми-2, Хюи и много други въртолети, самолети, крилати ракети и планери

    Щурмови самолет СУ 25 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Щурмови самолет СУ 25

    Разрез на изтребител МИГ 21 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Разрез на изтребител МИГ 21

    МИГ-21 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    МИГ-21

    Phantom F4F – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Phantom F4F

    АН-2 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    АН-2

    Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Northrop NF5A – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Northrop NF5A

    Един много интересен самолет – Ф104

    F104 Starfighter – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    F104 Starfighter

    Крилата са му изключително къси – сигурно метър и двадесет сантиметра.. Като водещия им ръб е изключително остър (според информация от нета – дебел само около 0.4мм)… Затова при обслужване са слагали протектор, който стоеше и в музея…. Общо взето – ракета с едни мънички крилца колкото да не е без нищо 🙂

    Крилото на F-104 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Крилото на F-104

    СУ-15 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    СУ-15

    МИ-2 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    МИ-2

    Дори балистична ракета SS-2

    Балистична ракета SS-24 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Балистична ракета SS-24

    Балистична ракета SS-24 – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Също така имаше много разрези на различни турбореактивни двигатели и техните компоненти (например горивни камери на турбореактивни двигатели)..
    Помотах се, дори влязох в един ИКАРУС хармоника – и той бе експонат 🙂

    Автобус Икарус – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Автобус Икарус

    Автобус Икарус – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Автобус Икарус

    И реших да излизам. Тогава момчето на входа ми казва – „ама не искате ли да разгледате и експонатите с автомобили и мотоциклети
    Там е автомобила на нашия президент (който е големия инициатор и поддръжник на този музей) – бронирано БМВ“ (явно е много леко, защото не личеше, въпреки, че момчето твърдеше, че е бронирано).. Казвам му, че не ми е интересно бронирано съвременно БМВ… А момчето ми казва, че там

    има и ретро автомобили

    След което разгледах колекцията от стари автомобили (Форд Т, Татра 30) и мотоциклети… В друго хале бяха шкодички и други източни автомобили… В идеално състояние и на собствен ход


    Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Ретро автомобили – Музей на авиацията Кошице, СловакияРетро автомобили – Музей на авиацията Кошице, Словакия

    Доста време се помотах, докато жената си пушеше цигарите (не пожела да влезе)…

    С доста приповдигнато настроение продължихме нататък по пътя…

    Бързо излязох от Словакия

    (ей много го бърках това име със Словения – дори на унгарската граница като ме питаха накъде пътувам, им казах, че за Словения, та бая чесаха репите защо  ли към Полша ще минавам през Словения 😉 ).
    Навлязохме в Полша неусетно (само пътен знак посочва, че си в друга държава, като има и табела с основните правила – скорости по пътищата)…

    Границата Словакия-Полша

    Границата Словакия-Полша

    Трафика бе идиотски – накъсано движение, чакане и т.н.

    Спряхме да похапнем в един много голям град, дето ми струваше големи усилия да се сетя как би се произнасял –

    Ржешов <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Rzeszow <img src=🙂" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

    Там една много бледокожа русичка касиеро-сервитьорка се изчервяваше на всеки мой въпрос (предполагам не заради мръсни мисли, а просто като отражение на всяко голямо мислено усилие да разбере какво се иска от нея) 🙂 Чакахме около 40минути (нямаше други клиенти), ама бургерите си заслужаваха – наистина бяха много вкусни. Времето за чакане не ме изнервяше, защото по това време в колата компютъра точеше видео от камерата 😀

    Общо взето почти всяка почивка изключвах камерата, и започвах прехвърляне на записаните файлове на хард-диска… Камерата можеше да записва общо около 8-9часа, и при надхвърляне на това време започва да изтрива най-стария запис. А копиране на 64 GB общо дисково пространство (толкова бе общата памет на камерата) заема сериозно време…
    За съжаление трафика рязко се увеличи. Започнаха безумни ремонти. Например в участък около 40км да правиш едновременно три ремонта, като всеки е с дължина повече от километър
    Седиш, и чакаш да дойде насрещната колона (с пилотен автомобил)… Това е около 10минути за да започне да идва… Още 10-15минути се влачи трафика (защото пътя, по който минават не е с добре направени подходи, и колоната намалява до 10-15 км/ч докато слиза на обикновения път) И така, докато се източи последния автомобил… След което пилотния автомобил тръгва обратно. Мъкаааа.

    И тези 40км да ги изминаваш за повече от час и половина. Или пък да отклонят ЦЕЛИЯ трафик, включително камионите през малки селца, през чиито улици аз минавам трудно
    Освен това явно в неделя литургиите са по-обширни, защото в почти всяко село, през което минавахме, имаше ОГРОМНИ тълпи от хора, които стоят до пътя, преминават и т.н.
    Бях заплюл Сувалки или Аугустов за нощувка, но към 7 – 8часа стана ясно, че няма как да стане…
    Жената почна да мрънка към 21часа (13часа след тръгването ни от Дебрецен)… А към 22 започна и да плаче, та затова погледнах картата на навигацията за близък град,избрах хотели около 22:40спряхме пред хотела
    Ресторанта не работеше, та затова изядохме някоя друга вафла, и опустошихме минибара. Настроението се подобри, видеото се прехвърляше безпроблемно – живота стана хубав 😀

    Сухата статистика
    (вече електрониката водеше по-точен отчет 🙂

    Изминати за деня: 825км
    Средна скорост: 73км/ч
    Максимална скорост: 142км/ч
    Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 03мин
    Общо изкачени (по височина) 7.40км
    Общо спускане (по височина) 7.37км
    Максимална надморска височина: 480м

    Очаквайте продължението

    Автори: Георги Георгиев

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Словакия – на картата:

    Словакия

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

    Не се виждат никакви хора и автомобили.
    На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
    В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

    Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

    До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

    И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

    Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

    Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

    velikani

    Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

    Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

    Фигурите са съвсем простички…

    Първа фигура – зареждане. Започва бавно, спокойно, тежко, близо до земята, свързано със земята, черпещо от земята…

    Втора фигура – натрупване на енергия. Растящо, разтварящо се, вдигащо поглед нагоре, устремяващо се към небесата…

    Трета фигура – взривяване. Освобождаване на душата за полет…

    Зурните карат душата ти да трепти, да се отделя и да полита, а ритмичните звуци на тъпана държат здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…

    И семинарът ни беше такъв: само три фигури – сляти, плавно преливащи се, пулсиращи, взаимно допълващи се, изригващи, завладяващи, обсебващи…

    Не съм имала толкова емоционално наситена и зареждаща седмица от години!

    Ден първи: събиране, настаняване, струпване на Чанове – щастливи срещи със стари приятели и още по-щастливи запознанства с нови такива. Много танци, много смях, доста Фръц и неприлично големи количества ГУШ.

    Ден втори: Брезнишките „баби” 🙂„Баби” е в кавички, защото на практика сред тях имаше и млади жени и девойки 🙂

    Дойдоха ни на гости, попяха ни, направиха 4-5 вида баници (с картофи, с ориз и лук, с яйце и сирене, с орехи и кой-знае още с какво), сготвиха кус-кус и халва и си тръгнаха по живо, по здраво.

    Преди това дадоха на мало и голямо да се опита да меси…

    Кус-кусът не беше лош, но повече ме впечатли продължителността на приготвянето му (нещо от порядъка на няколко месеца!).

    Халвата обаче беше греховно вкусна! Тържествено обещавам, ако се докопам до рецептата, да я споделя и с вас!

    20160816_185825

    20160816_182702_Burst01

    Преди да си тръгнат, жените от с. Брезница ни показаха стар сватбен обичай, който днес се изпълнява с приблизително същото старание единствено в с. Рибново.

    Трудно ми беше да разбера докрай цялата символика на ритуала, та се наложи да питам доц. Гаров на петъчната му лекция.

    <Отварям скоба:>доц. Гаров – хореограф и преподавател – енциклопедичен, атрактивен, колоритен. Официално се водеше „гост-хореограф” на семинара ни, но на практика, след първия час нито един човек няма шанс да се чувства гост сред Чанове! <Затварям скобата>.

    Та, за ритуала: Брезница е село със смесени традиции – като гледаш облеклото на хората и сватбения ритуал, виждаш по много от всички вероизповедания. Ритуалът, честно казано, ме смути, малко обърка, а на моменти се чувствах изплашена и изгубена. По тези земи, сватбата продължава три дни, като се ходи по гости и се яде и пие, а въпросният ритуал се изпълнява на третия ден. Смисълът му е, девойката да “остане” в дома на майка си, а в дома на младоженеца да влезе невеста.  За тази цел, полагат девойчето да легне и го маскират до неузнаваемост – за да скрият красотата и радостта, да изглеждат кахърни, та злото да ги подмине и да не застраши щастието на младото семейство.

    Та, слагат девойката да легне и започват (против уроки) да я мажат с помади и облепят с шарени станиолчета, като, в оригиналната версия, й залепят и очите. Младоженецът идва, взима си я, води си я у дома и там й измива очите с мляко. Преди това, в ръцете на булката са поставили огледало, в което тя символично оглежда душата си, защото очите й са залепени.

    20160816_195015

    20160816_195342

    20160816_200704

    20160816_201306

    20160816_201513

    На третия ден след сватбата, булката се връща в дома на майка си – или по-точно – идва на гости и там играе последното си хоро. В миналото, омъжените жени, не са играели хоро. Хорото е било за неженени девойки и мъже.

    20160816_202605

    Тук, вероятно, е моментът да благодаря на еманципацията, защото ми е дала две неща, които харесвам и не бих върнала – шофьорската си книжка и Хорото!

    Така, докато осъзнаем емоциите покрай брезнишките баници и халва, настъпи ден три.

    Перфектната репетиция с „шопска сюита” на Миленка и Логодажко хоро, поставено от доц. Гаров, последвана от перфектната неописуема вечер.

    Ден четвърти: началото на най-дългата нощ в годината: четвъртък срещу неделя! Това беше моментът, в който загубих представа за време, ден/нощ, час, дата и още се питам кога стана неделя следобед!

    Денят бе под надслов „Един ден от миналия век в с. Добърско”.

    Положителните емоции, независимо от произхода си, имат едно свойство: когато се настанят в душата ти, те я издуват и разпъват и колкото повече от тях пускаш в нея, за толкова повече има място и преливането им навън, всъщност тече навътре!

    И така, с пълни, но жадни души, на сутринта тръгнахме към Добърско.

    Там се запознахме с прословутите Добърски баби, които са единствените живи хора, обявени от ЮНЕСКО за културно наследство.

    20160818_125208

    Самите баби ни бяха подготвили песни, показаха ни сватбена традиция (явно на всички им се жени ;), ама не си признават), пред очите ни заплетоха гайтани, танцувахме с тях, те пяха с нас, ние им се възхищавахме, те ни се радваха.

    20160818_131612

    20160818_131750

    Облякоха си кум и кума, връчиха им ракийка и феруглица и ги пуснаха да водят хорото.

    14114761_10154498008454726_1185142211_o

    20160818_125130

    20160818_125935

    14114506_10154498008539726_310431395_o

    “Феруглица” е името на байрака, който се шие в четвъртъка преди сватбата и се качва на най-високото място в къщата, за да се види отдалеч, че там ще има сватба.

    Платът е червен и символизира морала на булката. По принцип. Но, както се пошегува баба Смилена, “в днешно време, всякакви цветове има 😉“. Като се окачи феруглицата, свекървата тръгва из селото да кани сватбари, като им подарява китка. И ние получихме “покани” 🙂

    Феруглицата се разваля следващия четвъртък, като младоженците изяждат ябълките (които принципно символизират плодородието в семейството).

    20160818_130011

    20160818_150037

    (награда, за който познае коя песен пеят бабите и мъжкия хор 😉 )

    Встрани къкреше боб, телешко варено и качамак, а бабите донесоха най-различни видове баници и питки! Беше непосилно да опитам от всичко, но всичко, от което опитах беше невероятно вкусно.

    14087199_10154498008189726_340672600_o

    14123579_10154498008324726_1013472478_o

    В този ден, нито едно сетиво не остана недокоснато и незадоволено!

    20160818_123337

    И не само в този ден… Всяка вечер ни гостуваха различни състави, но се оказа, че всички знаят една и съща песен ;)…

    14111819_1261319213893014_894077377_n

    14138461_1261321053892830_1107165967_n

    … а в петък пък, нашите моми и ерген, се премениха в пъстри носии…

    20160819_180506

    14051815_10208160992037183_7375469711484165032_n

    Някъде в средата на дългата нощ на четвъртък срещу неделя, на семинара пристигна и професор Николай Цветков… Това отвори чисто нова емоционална страница в приключението, наречено “семинар”.

    Това е човекът, от когото никога няма да мога да науча нито едно хоро! По една много проста причина: когато той започне да танцува, аз изпадам в унес, способността ми за наблюдаване и запаметяване се изключва, а възприятията ми се пренасят в друго измерение.

    Когато този човек започне да танцува, душата ми хуква през поляните, пълни шепи с планинска вода и си играе на дъжд…

    … дори планината заиграва самодивското си хоро…

    20160819_121559

    Съвсем очаквано, най-дългата нощ завърши с химна, „многая лета” и пищна заря, която беше в абсолютен унисон с превъзбудата, изпълваща пространството.

    14045569_10208161021557921_1253951689725283214_n

    Аз знам: Нито една секунда от това преживяване нямаше да бъде възможно без Миленка и Коце, Бени и Севдо, Киро и Танчето!

    14102496_10208161017997832_2777539544457034833_n

    „Благодаря” е красива, но бедна дума, да изрази това, което преживяхме. Вярвам, че това, което наистина им казва „благодаря” са хорàта, които изиграхме, песните, които изпяхме и усмивките, с които ги затрупахме.

    Имаше торта, много ясно…

    14034800_10208161020797902_2845723607309976135_n

    Имаше подаръци, грамоти, снимки…

    Роди се и нов вътрешен фолклор: певческо-танцова формация „Докторите” и тематичното им парче „Докторе, докторе”, което ще кънти в главата ми поне до 19-я семинар.

    И накрая, но не на последно място, крилата фраза на Кирчо: “На тая глàва, крàка да нé си!”. Защо ми го каза, за (някои от) вас ще си остане тайна. Който беше – знае 😉

    И да, има не разказано и не изказано, но е преживяно и запомнено и тепърва ще се превръща в чановска легенда!

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    Никола Балов

    LG V20 се появи в първа снимка - вторият спомагателен дисплей остава
    Остават десетина дни до премиерата на първия смартфон с Android 7.0 Nougat - LG V20, за който @evleaks току-що разпространи…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    LG V20 ще идва със звук и слушалки от Bang & Olufsen
    Колаборацията на LG и Bang & Olufsen не е от вчера и двете компании изглежда са доволни от съвместните си…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Денислав ГеоргиевПреди 4 години направих подреждане на нациите според успехите им на Игрите в Лондон. Целта бе да класирам държавата не по медали, а по резултатите им в отборните спортове. Там, където се личи най-ясно доколко спортна е една нация. Избрах си 31 дисциплини – освен колективните спортове като футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. включих [...]

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Капитал Блог
    "Капитал"препубликува от "Дневник"анализа на Петко Петков относно предаването на турския гражданин Абдулах Бююк на турските власти. Заглавието и част от акцентите са на "Дневник". Авторът е съдия в Софийския районен съд и бивш заместник-министър на правосъдието.

    На 10 август българската държава предаде на Република Турция преследван от нея заради политическата си дейност гражданин, който потърси убежище у нас. Повече от седмица след случая реакциите на участниците, анализът на...

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Днес ще открием нова земя за нашия сайт! По пъту към Исландия, Любо ще ни разведе из Фарьорските острови. Приятно четене:

    От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие

    част първа

    Фарьорските острови

    Исландия! Щом веднъж видиш снимки от уникалните места, които природата е създала там, трудно можеш да ги извадиш от съзнанието си. Загнездват се надълбоко и постоянно те подканят да отидеш да ги видиш на живо. Така стана и при нас и както обикновено решихме да пътуваме с кола до там.

    Винаги съм казвал, че пътуването е част от пътешествието и предпочитам автомобилните пътешествия като по този начин успяваш да усетиш много по-добре духа на пътешествието. Това в случая доведе до бонус –

    ферибот от Дания, който има 3 дена престой на Фарьорските острови

    Сами по себе си те са не по-малко уникално място от Исландия и си заслужават на 100%. Разстоянието по море е 1524км с ферибота и се пътува около 52часа като на отиване разстоянието е разделено, заради спирката на Фарьорските острови, а на връщане се взима на екс. Самият ферибот е с гръмкото име „Norrona“, има 8нива и е построен в Lubeck, Германия за скромната сума от 100 000 000евро.

    И така събрахме се четирима ентусиасти– аз, Краси, Иван и Теодор и в чудесна вечер на 8.06.2016, натъпкани до горе (в буквален смисъл) във верния автомобил, потеглихме в посока Калотина. До ферибота в град Hirtshals, Дания бяха около 2500км.
    Целта за вечерта беше да стигнем покрайнините на

    град Сегед в Унгария,

    където на предварително избрано място да разпънем палатков лагер номер едно. Мястото беше използвано при пътуването миналата година до Беларус и Москва и затова избегнахме лутането по тъмните часове и някъде към 2 часа се настанихме в ливада от люцерна.

    Ден 1

    След съвсем недостатъчно спане ни посрещна ясна утрин нейде из ливадите с люцерна край Сегед. Последва бърза закуска и потеглихме като трябваше да стигнем централна Германия до вечерта. Стигането по тъмно не беше проблем отново, защото щяхме да използваме място за палатка сред поле с ветрогенератори, открито две години по-рано при пътуването към Скандинавия. Хубаво е да има предварително нарочени места за диво къмпингуване, когато има вероятност за пристигане по тъмно. Иначе започва голямо лутане и търсене на подходящо място.

    Решихме да минем през Австрия вместо през Чехия макар и пътя да беше с над 100км по-дълъг, защото бяхме предупредени, че в Чехия текат мащабни ремонти по магистралата към Прага и колоните са големи. Е, оказа се, че

    цяла Западна Европа е изтъкана от ремонти и стеснения

    и в този ред на мисли вероятно не спестихме нищо. Аз лично не бях виждал такива задръствания там, но за щастие най-свирепите бяха в насрещната посока. Като се сложи и възстановения граничен контрол по границата Австрия/Унгария, беше бавно придвижването като цяло.

    В Германия пък ни отби полиция от магистралата и ни направи една бърза проверка. Не че имаше някакво нарушение, а просто коли от Източна Европа са подозрителни. Интересното беше, че колата на полицаите, както и дрехите им бяха абсолютно цивилни и до момента, в който си показаха картите не бях сигурен дали не са някакви шарлатани. На задното им стъкло мигаше червен надпис, че са полицаи и трябва да ги последваме и това е всичко. Въпреки стабилното подмотване стигнахме по светло в полето с ветрогенераторите и разпънахме лагера. Наоколо бъкаше от диви зайци, а соколи кръжаха с надеждата да прилапат някой разсеян гризач. Пред нас не се състоя ловна сцена и се ориентирахме да налазваме палатата след вечеря.

    Ден 2

    Този ден се очертаваше по-лежерно придвижване и затова наблегнахме на мотаенето. Оставаха около 700км за минаване до ферибота в Дания, който отплаваше на следващия ден по обяд.

    В Германия задръстванията продължиха. Реших, че веднъж да минем Хамбург и трафикът ще поолекне, но не стана точно така. Беше петък ранен следобед и не можех да проумея накъде беше тръгнал целия този народ наред с неизброимо количество камиони, които ако се наредят в една редица сигурно ще стигнат до България.

    На границата с Дания отново има бърза проверка,

    която преди липсваше. Естествено, видяхме се интересни за полицаите и веднага ни харесаха за проверка. Като казах къде отиваме и за какво веднага отношението се промени, пожелаха ни лек път и не се занимаваха повече с нас. В

    Дания

    за момент стана по-спокойно и тъкмо се зарадвах, но не задълго. Попаднахме в истинска тапа на магистралата, която почти не помръдваше. Цялото това влачене стана безсмислено и на първата отбивка за почивка спряхме и решихме да продължим след като целия този поток изчезне. Много други бяха направили същото. Сред тях беше и българския шофьор на камион Дядо Ачо. Видя ни той, позна сънародници и веднага се разговорихме за миналите времена, за неволите, за хубавите пътувания. Така докато се усетим вече бяхме седнали на маса на по бира с идеята, че направо тук ще се нощува.

    Реално до дестинацията ни оставаха около 100км и можеше да си позволим нощувка тук, но като гледахме за какви задръствания става въпрос не ни се искаше да рискуваме евентуално изпускане на ферибота. И така след няколко часа като се поотпушиха нещата потеглихме. На няколко километра от

    град Хиртшалс

    намерихме хубаво местенце за палатка и се установихме. Така имахме време на другия ден до обяд да се пошляем в Гренен (най-северната точка на Дания)и след това да се върнем до ферибота. Разстоянието не беше голямо. Интересно беше, че дори и в Дания не се стъмни напълно. Струваше ми се прекалено на юг за да има бели нощи, но ето че имаше.

    Ден 3

    Отправихме се към

    Гренен

    Платихме си паркинга и започнахме да крачим по пясъчните дюни към най-северната точка. Разстоянието не е голямои за около 30минути се стига. Минава се покрай множество бункери останали от войната, има и диви рози, които красят пейзажа, а недалеч от пътеката се издига гордо хубав морски фар. Мястото е много приятно като цяло.

    Скаген, Дания

    Скаген, ДанияСкаген, Дания

    Явно е емблематично, защото имаше доста посетители. За по-мързеливите се предлага и услугата да те превозят по пясъка в открит фургон дърпан от трактор, вместо да ходиш пеша. Принципно тази опция е добра за стари хора, за които тази разходка би била трудна. Ние имахме няколко часа, които отлетяха като миг и с бърза крачка се върнахме към паркинга. Направихме грешката да напълним резервоара до горе с уж по-евтиния датски бензин, но по-късно се оказа, че на Фарьорските острови е доста по-надолу като цена. Накрая се наредихме на опашката за

    качване на ферибота

    Всичко беше добре организирано и докато се усетя вече бях в търбуха на ферибота, който се състоеше от паркинг за автомобили на 3етажа, които се достъпват посредством рампи. Наоколо се мяркаха много джипове, каравани и дори камиони, оборудвани за тежък офроуд. Без съмнение бяха решили да пресичат Исландия през вътрешността, където се минава и през много реки без наличието на мостове. Точно навреме

    корабът ни отплава

    Отвътре беше доста приличен, чист и дори луксозно изглеждащ. Останалата част от деня прекарахме на палубата, където слънцето и постоянния вятър ни изиграха лоша шега и на следващия ден бяхме като опърлени наденици, но който не си взима бележка от минали такива преживелици, така се получава.

    Запознахме се с французина Жудикел, който си беше подготвил обиколка на Фарьорските острови и Исландия с велосипед. Всяка година си взимал цялата отпуска на куп, товарел колелото на колата и стигал до избрана точка, а оттам продължавал въртейки педалите. Тази година старта му беше в Дания. Много готин, отворен и приказлив човек се оказа. Сприятелихме се неусетно и без да подозираме се засичахме 3пъти по време на обиколката ни като направихме и едно диво къмпингуване заедно, но затова по-нататък.

    На кораба имаше всичко, от което може да имаш нужда, а и повече – фитнес, басейн, горещи вани на най горния дек с изглед към океана. Имаше дори и малко футболно игрище, затворено с мрежи отвсякъде. Поритахме малко на него, за разнообразие и за проба какво е усещането да играеш футбол на поклащащ се кораб. Вероятно е подобно на това да играеш пиян.

    Времето като цяло се изниза неусетно.

    Ден 4

    Станах рано може би преди 5часа и с един германец от нашата стая отидохме на палубата да видим изгрева.

    Фарьорски острови

    Оказа се, че доста хора са имали същата идея и на палубата не беше пусто. Гледката си заслужаваше определено! Слънцето тъкмо се подаваше над хоризонта, а до кораба летяха интересни птици, които не бях виждал преди. По-късно разбрах, че това са т.н. „Gannets“ или по нашенски „гмурци“.

    След хубавата гледка се върнах за още няколко часа сън и при следващото ставане вече

    преминавахме покрай Шетландските острови

    Тук бяхме транзит, но определено местенцето си заслужава да се посети някой ден. Общо взето времето се изниза в шляене из кораба, мързелуване и четене на факти за предстоящите ни цели.

    Фарьорските острови

    В 22:30вечерта местно време

    достигнахме град Торсхавн – столицата на Фарьорите

    Над града се стелеше мъгла, но не много гъста и духаше северен ветрец. Архитектурата беше строго северна и много интересна. Великото разтоварване от ферибота започна. Колите бяха предимно френски, немски, датски и холандски. Имаше по един брой чешка, полска и словашка, както и ние от България за цвят. След като най-накрая дойде наш ред и слязохме от кораба, се отправихме директно в северна посока близо до

    градчето Funningur,

    където на следващия ден възнамерявахме да се качим до

    най-високото връхче на Фарьорските острови

    и при късмет да имаме гледка. Разстоянията на островите са малки и само 60км ни деляха от целта. По принцип между повечето острови от групата имаше или мостове или тунели, но имаше и няколко, които бяха достъпни само с ферибот, но на нас в крайна сметка не ни остана време за тях. И така по малките часове на нощта се установихме на палатка в подножието на върха. Беше студено и духаше вятър, но тук е така. Просто трябваше лека адаптация след припека на палубата на кораба.

    Направихме първата вечеря на островите и се вмъкнахме в палатката, а навън беше все така светло.

    Ден 5

    След не много часове сън, денят ни посрещна с рехава мъгла и частични гледки, които загатваха красотата на мястото, където се намирахме. Тъй като бяхме в подножието на планината, която искахме да изкачим само събрахме лагера, наслагахме някои неща по раниците и тръгнахме директно нагоре. Наоколо се разхождаха и преживяха безгрижни овце и вероятно заради тях основата на цялата планина беше заградена, но за желаещите да се качат нагоре имаше сложена стълба, която прехвърляше оградата. Наоколо нямаше никакви хора и само поривите на вятъра нарушаваха тишината.

    Преходът нагоре не е тежък, а и самия връх е 880м, но за място като Фарьорите, тези 880м вещаеха неповторима гледка, ако мъглата се разкъсаше още малко. Времето по пътеката нагоре се изниза неусетно и на метри от върха се разкри първата чудесна гледка към Атлантическия океан и високите вертикални скали, които се врязваха във водата. Няколко снимки и мъглата пак се разпростря. Следваше кратко стръмно изкачване и

    стигнахме върха със сложното име Sаеttaratindur

    Духаше вятър и беше мъгливо. Имаше малко заслонче от натрупани камъни, което ни приюти за снимка и после не ни оставаше друго освен да се смъкваме надолу. За късмет от другата страна на върха мъглата скоро се разкъса и успяхме да се насладим на уникална гледка малко под върха.

    Фарьорски острови

    Фарьорски острови

    В крайна сметка качването не беше напразно и успяхме да запечатаме малко от красотите на тази част от островите. След като слязохме се насочихме към малките

    градчета Funningur и Gjogv,

    които предлагаха традиционна архитектура и неповторима атмосфера.

    Фарьорски острови

    Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Във

    Funningur

    има много интересна църква с торфен покрив до малкото пристанище. Наоколо почти не се мяркат хора, което за нас свикналите с лудницата в големия град си е привилегия. Единствено две гъски подават любопитно глави иззад близката ограда на една къща.
    Следващата спирка

    Gjogv

    ни посреща с прекрасно слънчево време ималки къщички в северен стилна фона на обширен фьорд. Трудно е да се опише колко е хубаво, затова е добре да се види. Заговаряме се с местен жител, който ни разказва за негов приятел от Германия, който дошъл за малко на гости обаче толкова му харесало, че вече седмици не може да си тръгне. Разбирам го човека!

    На брега с интерес наблюдаваме

    дебелоклюни кайри,

    които се гмуркат в бистрата вода на океана и изчезват нанякъде. Толкова са умели като плувци, че гледайки отгоре, ако не знаеш, че са птици спокойно можеш да ги объркаш с риби. Изнизват се няколко часа и въпреки че не ни се тръгва потегляме към

    град Vidareidi на съседен остров с името Vidoy

    Фарьорски острови

    Фарьорски острови
    Фарьорски острови

    До момента бяхме на остров Eysturoy.

    Vidareidi е известен като най-северния град на Фарьорските острови

    Пътят до него минава през няколко тунела под океана. Тези тунели обаче се оказват напълно тъмни, само с една тясна лента за колите и двупосочно движение, а дължината на всеки е около 4км. И така на всеки 200-300м има отбивка, на която едната кола може да отбие и да изчака насрещната да премине като движението в едната посока е с предимство. Абе, леко неприятно и опасно ми се струваше това начинание в условията на тесен тунел без никакво осветление. Хубавото е, че нямаше интензивно движение.

    Във Vidareidi ни посрещна отново идилична гледка от стара църква на фона на фиорд и стадо любопитни крави до нея, които си търсеха внимание и се опитваха да ни сдъвчат ръкавите и ремъците на фотоапаратите докато ги снимахме как се кокорят срещу обективите. Симпатични животни! На връщане спираме в

    град Клаксвик на остров Bordoy

    Това е втория по големина град на островите. Там се намира и

    бирената пивоварна Foroja Bjor,

    която произвежда доста пивка бира. Града ни посреща с типичнатаза тези ширини мъгла и дъждец. Правим бърза разходка по пристанището и в централната част под дъжда. Има интересна цъква в стил „Полярна архитектура“. Не се задържаме много, защото времето не е много приветливо и се насочваме към

    остров Streymoy и викингското селище Sksun

    Някъде в околността ще нощуваме и на следващия ден ще разглеждаме селището. За щастие времето се пооправя в тази част на островите и опъваме палатка в ниското край черен път до малка рекичка. Смущаваме местна птица с дълъг червен клюн и малкото й. Пилето надава тревожни крясъци, но после се успокоява и отново настава тишина като се чува само лекия ромон на потока.

    Ден 6

    Фарьорски острови

    Денят е хубав от сутринта! Събираме лагера и влизаме в

    селцето Saksun,

    където закусваме с гледка към фьорда, който се простира под селото. Гледките наоколо с пасторални. Разхождат се овце, пасат тучната трева в подножието на хубави ниски планинки. Нямаме търпение да закусим и да се разходим между автентичните постройки за оглед отблизо.


    Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Фарьорски острови

    Фарьорски острови

    Селцето изглежда толкова диво, че местните жители може би се броят на пръстите на двете ръце. Правим хиляда снимки като всяка следваща ни се струва от по-добър ъгъл, а те реално са почти еднакви. След няколко часа тук тръгваме към

    съседен остров – Vagar

    Там се намира една идилична картина, която е като запазена марка за Фарьорските острови, а именно висок връх, под него малко селце и под селото висок около стотина метра водопад се излива директно в Атлантика. Интересното е, че гледката се разкрива непосредствено след като излезеш от тунел, който свързва острова с останалите острови. До съвсем скоро това място е било напълно откъснато без сухопътна връзка и достъпа е бил само с хеликоптер и лодка.

    Vága Municipality, Фарьорски острови

    Срещаме двойка от Дания на средна възраст. Жената беше местна от острова и се зарадва като разбра, че сме дошли от България, за да разгледаме родните й Фарьори. Поразпита ни, каза, че не била срещала българи тук никога, а често контактувала с туристи, но това беше очаквано. Дестинацията не е много популярна сред нас, но може би точно отдалечеността и трудния достъп са запазили неповторимия чар на това място. Толкова беше хубаво там, че останахме до края на деня на това място.

    Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Слизахме до морето, разхождахме се малко към планината и в късния следобед нашия добър познайник французина Жудикел довтаса неусетно. С радост се съгласи да направим диво къмпингуване заедно на фона на уникалния пейзаж, който ни предлагаше природата.


    Фарьорски островиКайри, Фарьорски островиКайри, Фарьорски островиОвце, Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Опънахме палатките, спретнахме вечерята – лютеница, луканка, бяло сирене, кисели краставички, чесън и домашна ракия, а Жудикел извади порция сухи спагети. Веднага му казах да ги разкара, и да яде от нашата храна, а той лакомо опита от всичко и констатира, че безспорно българската храна е на светлинни години по вкус пред неговата. Малко не съобрази и гарнира цяла скилидка чесън с няколко глътки ракия и започна да прискляпа, да лее сълзи и да му излиза пушек от ушите, но скоро се окопити и си взе поука.

    Беше много приятна вечер.

    Човекът е интелигентен, пътувал е много и е приятен събеседник. Приключихме по малките часове с наблюдение на червеноклюни кайри по близките скали. Тези пилета са много атрактивни, но пословично срамежливи и е голям късмет да ги наблюдаваш. Дори успяхме да направим няколко прилични кадъра. Обикновено прекарват дните си из водата, а вечер излизат по скалите да спят и ние уцелихме точното място. На метри под палатката по стръмните скали се подвизаваха няколко двойки.

    С това завърши този изключително пълноценен ден, в който времето отново беше чудесно. Благодарим на природата, че е благосклонна към нас!

    Ден 7

    Нито ни се ставаше, нито ни се тръгваше от това райско местенце, но днес ни чакаше

    Торсхавн– фарьорската столица,

    както и качване на ферибота в посока Исландия, така че нямаше време за размотаване. Французинът се измъкна набързо, че него въртенето на педали го зовеше и имаше да отметне към 40км път с не малко изкачвания. Ние закусихме, почерпихме местно куче със стари български кренвирши и се понесохме към тунела, който свързва остров Вагар с главния остров Стреймой. За разнообразие минахме по обходен, но много панорамен път високо в планините. Разкриха се впечатляващи гледки към фиордите долу и определено обхода си заслужаваше.

    Фарьорски острови

    В Торсхавн паркирахме до градския стадион и тръгнахме на обход из града.

    Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Фарьорски острови

    Умишлено спряхме по-далеч от централната част, за да може да повървим малко и из кварталите, за да може да добием по-ясна представа за града. Ами то всъщност всичко вече ни беше ясно –

    спретнат град, има си всичко, хората изглеждат щастливи

    без да се чете следа от каквото и да е напрежение по лицата им. Не като при нас, където виждаш покрусени лица, изнервени хора, готови на саморазправа за най-незначителното нещо. Друг свят е тук!

    Вървейки по улиците се наслаждаваме науредените къщичкии сякаш, за да допълни идилията едър, мързелив котарак се изтяга пред входната врата на една къща. И той изглежда щастлив.

    Спускаме се към пристанището, където има симпатична крепост. Деца се пързалят като на пързалка по покрив на къща, обрасъл с трева и се чудят каква беля да сътворят. Междувременно на пристанището пристигна кораба на датската кралица, но толкова се мота докато излезе, че нямахме време да я чакаме и продължихме с разходката без да я видим.

    Определено най-интересната част от града обаче беше старата част с традиционните сгради, където се помещава и правителството на Фарьорските острови. Тази част е разположена на малко полуостровче до пристанището и определено заслужава особено внимание. Хубавото тук е, че въпреки красотата и привлекателността на мястото липсват тълпи от туристи, с които едва да се разминаваш. Всичко е в много умерени, едва забележими граници, а не като по популярните забележителности из Европа. Отдалечеността на мястото го е запазило. Поне засега! След старата част направихме един преход по крайбрежието и часовете вече се бяха изнизали неусетно. Отправихме се съм колата, защото времето за

    качване на ферибота

    не беше далеч. На фериботния порт всичко беше чудесно организирано и обозначено.

    Фарьорски острови

    Фарьорски острови

    Направих мислена съпоставка с пристанището в Дурас (Албания), където цари невъобразим хаос и някакви доброжелатели идват уж да ти помогнат, да те заведат тук-там по гишетата и после искат пари, които все са им малко за многото работа (5минути), която са свършили. Ама това са два различни свята, между които зее пропаст по-дълбока от Марианската падина и

    искрено се надявам Фарьорските острови да успеят да се съхранят,

    защото са може би едно от малкото такива кътчета, които са успели да се запазят и да се развиват само в положителна посока! След като се натоварихме във ферибота ни предстоеше само една нощ плаване до Исландия.


    Фарьорски островиФарьорски островиФарьорски острови

    Хубавото е, че кораба заобикаля островите отблизо и се разкриват много приятни гледки към скалите на острова, които се спускат стръмно надолу към водата, а по тях незнайно откъде довтасали се мяркат овце. Видяхме тези животни на места, където дори опитен алпинист вероятно би се затруднил да стигне. Остава загадка как са се добрали до там. Имаше дори майка с малко на купчина скали насред един фьорд, които вероятно прилива е хванал неподготвени и е блокирал там. Размерите на мини островчето бяха 3на 5метра, нямаше грам трева или мъх и не е ясно какво са търсели сред камънака, за да се прецакат така. Дано да са оцелели, че ни дожаля за животинките. Вече на кораба се заехме с обичайните занимания – бира на палубата, душ и наваксване със съня.

    Очаквайте продължението

    Автор: Любомир Петров

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Атлантически океан – на картата:

    Атлантически океан

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България