Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    พ.ต.ท.กิตติพงศ์ ศรีชำนาญสารวัตร(สอบสวน) สภ.เมืองพัทยา จ.ชลบุรี ได้รับแจ้งจาก MR.DAVID ALAW LODGE อายุ 63 ปี สัญชาติอังกฤษ ว่าถูกสาวบาร์เบียร์ทำร้านร่างกายจนได้รับบาดเจ็บ โดยมีบาดแผลแตกที่หน้าผาก เบ้าตาเขียวช้ำ เหตุเกิดที่แพทซี่ บาร์เบียร์ ภายในซอย8พัทยาสายสอง หลังรับแจ้งจึงส่งสายตรวจไปตรวจสอบที่บาร์เบียร์ดังกล่าว

    ไปถึงพบ น.ส.รุ่งนภา อายุ 43 ปี ชาวจังหวัดอุบลราชธานี อยู่ภายในเคาน์เตอร์บาร์ จึงได้ทำการสอบสวน โดยให้การอ้างว่ากลุ่มต่างชาติมานั่งดื่มที่บาร์แล้วหลังคิดเงินกับไม่ยอมจ่ายเต็มราคาที่เรียกเก็บ โดยอ้างว่าที่บาร์จำหน่ายของแพงกว่าร้านสะดวกซื้อซึ่งตนเองก็ได้แจ้งว่าที่นี่เป็นบาร์เบียร์ แต่ MR.DAVID ALAW LODGE ก็ไม่ยอมจ่ายเงินที่เหลือ ตนจึงความโมโหใช้รองเท้าตบที่ใบหน้า ภายหลังจากที่เจ้าหน้าที่ตรวจสอบในที่เกิดเหตุได้มีชาวบ้านนำคลิปภาพเหตุการณ์ให้เจ้าหน้าที่ตำรวจตรวจสอบ โดยพบว่า น.ส. รุ่งนภา ปลื้มใจ ได้กระทำการไล่ทำร้าย MR.DAVID ALAW LODGE จริง จึงได้ควบคุมตัวพร้อมแจ้งข้อหาทำร้ายร่างกายผู้อื่นจนได้รับบาดเจ็บถึงสาหัส ดำเนินคดีตามกฎหมาย เนื่องจากทำให้เสียภาพลักษณ์ด้านการท่องเที่ยวของเมืองพัทยา ตามที่ผู้บังคับบัญชาได้มีนโยบายให้ดูแลนักท่องเที่ยว

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0


    ผู้อำนวยการโรงพยาบาล ปิยะเวชช์ บ่อวิน ออกมาชี้แจงเรื่องค่ารักษาพยาบาล หลังจากมีการแชร์ทางเฟสบุ๊ค เกี่ยวกับค่ารักษาพยาบาลโหดเข้าโรงพยาบาลเพียง 2 ชั่วโมง ถูกฟันรักษาร่วม 4 หมื่นบาท ถึงกับต้องจำนำทอง เผยค่าใช้จ่ายเป็นไปตามมาตรฐานการรักษา

    จากกรณีที่มีญาติผู้ป่วยรายหนึ่ง ได้แชร์ข้อความผ่านเฟซบุ๊ก เกี่ยวกับการนำผู้ป่วยเข้ารับการรักษาที่โรงพยาบาลปิยะเวชช์ บ่อวิน เพียง 2 ชั่วโมง ต้องเสียค่ารักษาถึง 40,945 บาท ต้องถึงกับใช้สร้อยคอทองคำหนัก 3 บาทพร้อมเงินสด 21,000 บาท วางมัดจำก่อนได้ย้ายไปรักษาตัวที่โรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ตามสิทธิ์ประกันสังคม จนเป็นที่วิจารณ์กันอย่างแพร่หลายกันในโซเชียลมีเดีย

    ล่าสุด  นายแพทย์ ปิยะ เชี่ยวประสิทธิ์ ผู้อำนวยการ โรงพยาบาลปิยะเวชช์ บ่อวิน ตำบลบ่อวิน อำเภอศรีราชา จังหวัดชลบุรี ได้ออกมาเปิดเผยกับผู้สื่อข่าวว่า เกี่ยวกับการรักษา นายเสถียร อายุ 34 ปี ซึ่งได้เข้าทำการรักษาเมื่อเที่ยงคืน  ที่ผ่านมา เป็นผู้ป่วยฉุกเฉินสาเหตุลื่นล้มในห้องน้ำจนหัวฟาดพื้นหมดสติ จากการตรวจสอบพบมีลิ่มเลือดในสมอง ทางโรงพยาบาลพยายามช่วยเหลือทำการขั้นตอนของการรักษาทุกอย่าง จนญาติผู้ป่วยมีความประสงค์ต้องการเคลื่อนย้ายไปรักษาต่อยังโรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ตามสิทธิ์ประกันสังคมของผู้ป่วย ทางเจ้าหน้าโรงพยาบาลได้แจ้งความประสงค์ต่อญาติผู้ป่วยจะติดต่อทางโรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ให้มาเคลื่อนย้ายโดยทางญาติผู้ป่วยแจ้งความประสงค์ต้องการแบบเร่งด่วน โดยใช้รถของทางโรงพยาบาลปิยะเวชช์เคลื่อนย้ายจึงต้องมีค่าใช้จ่ายเพิ่มจากยอดเดิม และญาติผู้ป่วยจึงแจ้งความประสงค์ขอนำทองวางมัดจำไว้ก่อนเนื่องจากเงินที่ติดตัวไม่พอวันรุ่งขึ้นจะมาการชำระเมื่อญาติประสงค์เช่นทางโรงพยาบาลก็ดำเนินตามประสงค์

    ในขณะที่ผู้สื่อข่าวได้เดินทางเข้าไปตรวจสอบที่โรงพยาบาลพญาไท ศรีราชา ที่ผู้ป่วยพักรักษาตัวอยู่ พบว่ามีอาการอยู่ในขั้นโคม่าต้องใช้เครื่องช่วยหายใจ โดยทางญาติไม่ยอมให้ข้อมูลกับทางผู้สื่อข่าว พบว่ามีรถกู้ภัยของมูลนิธิแห่งหนึ่งเข้ามารับตัวผู้ป่วยออกจากโรงพยาบาลทั้งเครื่องช่วยหายใจ โดยญาติบอกแต่เพียงว่านำตัวกลับไปรักษาที่บ้านเกิด

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Впечатляващият Apple Park отваря врати за първите служители през април
    Новият кампус на Apple, който многократно сме виждали от погледа на прехвърчащи над него дронове, вече си има официално име…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


         Предлагаме ви транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Ина Иванова за нейната дебютна книга с поезия – „малки букви“ („Жанет 45″, декември 2016 г.) – състоял се на 09.12.2016 година.


    В.Д:
         […] за „Малки букви” ще разговаряме сега с Ина Иванова, след като я приветствам с „Добре дошла”. Здравей, Ина!

    И.И:
         Добър вечер!

    В.Д:
         Когато прочетох книгата, си казах: „Тя продължава да обича хората”. Онова, което ясно се чете в книгите ти с проза, онзи специфичен поглед към човешкото, който задължително преминава през една ясно различима и наистина много топла обич, продължава да живее и в тази книга. Добавила е нови нюанси, казах си аз. Има малко повече умора или малко повече мъдрост, или тъга, но има и още радост и си помислих „думите я съшиват”, казва в едно стихотворение, а тя продължава да успява чрез думите да ни съшива.

    И.И:
         Предполагам, че това е част от всички нас, че това е нашият начин да бъдем спасени – чрез думите, чрез радостта, чрез окуражаването. Знаеш ли, когато завършихме работата по ръкописа на тази книга заедно с Марин Бодаков и аз я четох за пореден, последен, както си мислех тогава, път, си казах, че в тази книга страшно много пъти се повтаря думата „сърце”, горе-долу също толкова пъти има и „вятър”. Ако един автор би могъл да се отстрани, да се погледне малко отвън… може би това е слабото ми място. Не знам.

    В.Д:
         Има много вятър и той е висок, и както се казва в „Упражнения за напреднали”, както всъщност и аз бих го казал, или бих искал да го кажа:

    […]

    И се повдига на пръсти светът,
    когато
    отказвам да картографирам
    внезапните паузи.
    Мълчанията ти.

    Вдишваш.

    И. И:
         Да. Дишането е това, за което не се замисляме, което правим уж автоматично. Всъщност това е начинът да влезе света в нас и се сещам за една източна мъдрост, която твърди, че ние си тръгваме от този свят и нищо не ни принадлежи, защото дори въздухът, който сме вдишали – издишаме. Не знам до колко се замисляме за тези неща, защото ние живеем много бързо, живеем много напрегнато, живеем под стрес и малките бягства, книгите, добрите филми, свестните разговори със свестни хора, ни спасяват.

    В.Д:
         В същото време следващото след цитираното стихотворение, след стихотворението, чийто финал цитирах, следва и онова, което се случва между вдишването и издишването. Онзи истински момент, в който въздухът се превръща в онова, което дава живот, само че последвано и от един финал, който също казва, вероятно и за промяната в теб, която изговаряш чрез тази книга, вероятно и за онова, което енергизира по-нататък самата книга и то звучи така:

    […]

    Последното ми убежище – не знаеш –
    търпеливо
    търпеливо
    търпеливо

    се превръща в барутен погреб.

    И.И:
         Да. И няколко текста по-нататък едно стихотворение гръмва и завършва с „Бум”. Вътре във всяка книга има едни фини, едно фино догонване на смисъла, една фина мрежа от значения, според мен за която не винаги авторът си дава сметка. Авторът не знае много често, че го прави. Така че може би текстовете са по-умни от нас. Не знам, не знам… Но ти благогаря, че си забелязал, Вальо, стихотворението, последното стихотворение, с което завършва тази стихосбирка, е „Самоотбрана за напреднали”, защото аз наистина си мисля, че все повече светът е самоотбрана за напреднали.

    В.Д:
         Мисля си и за онова, казано от теб за нещата, които „укрепват цивилизацията и рушат сърцето” – и ти спомена вече някои от тях, и за онова, което предписваш – без да е рецепта – „дръж сърцето си тихо”, но нека да го кажеш ти.

    И.И:
         Добре, благодаря ти! Това е едно стихотворение без заглавие.

    * * *
    Дръж сърцето си тихо.
    Когато небето е скрито като нож.

    Дръж сърцето на светло, казвам.

       Тъй че нека наистина да си държим сърцата на светло и нависоко, и да чуваме повече окуражаващи думи.

    В.Д:
         И сега си спомням „как се прави медовина” и това „дишам, вярвам, / пускам най-тънкото жило в средата” и се връщам към собствените си думи, казани малко по-рано – за вдишването и за издишването…

    И.И:
         Това, което ни държи. Това, което е голямото ни основание, това, което е центърът на тежестта в нас, което е гръбначният ни стълб, обикновено е жило. Обикновено е това, което ни руши, обикновено е и това, което ни боцка, което ни кара да бъдем по-добри, което ни боли. Има една мисъл на Антоан дьо Сент-Екзюпери от „Цитаделата”, която аз много обичам и тя гласи приблизително следното, че „ние не знаем кой вятър вае дюните и кой ги разрушава, така както не знаем кое ни създава устои, и кое ни руши”, така че просто преминаваме. Хубаво е да преминаваме с отворени очи.

    В.Д:
         Хайде да ни прочетеш „Самоотбрана за напреднали”.

    И.И:
         Хайде! Много го обичам и много държах… много пъти въртях подредбата на текстовете в тази книга, но бях сигурна в първото и последното стихотворение. Последното е „Самоотбрана за напреднали.”

    * * *
    започва с нещо малко
    нова пукнатина на любимата чаша
    необратимото порастване на децата
    избледняването на хартиените снимки
    на които си непълнолетен
    настъпващия мирис на влага и хоросан
    на тлен и тайна радост
    свят който се свива вместо да се остави
    на нейно величество ентропията

    ироничното осъзнаване
    че искаш да пишеш само с малки букви
    с все по-малки все по-кръгли
    като синапеното от онази притча каква беше
    светът е самоотбрана за напреднали
    казваш си
    преди да признаеш че вече не вярваш
    дори в удивителния нов вкус на отчаянието

    ето тогава пиши

    В.Д:
         Ина Иванова и „малки букви”. Една книга, написана точно тогава, когато трябваше да бъде написана. Една книга, смееща да поглежда към високото, без да потъва в отчаянието на това къде понякога сме. Една книга с висок хоризонт, дълбок смисъл, книга, която – вярвам – ще ви промени. И – вярвам, след такава книга всички можем да бъдем по-красиви. Благодаря ти и за разговора, и за книгата.
    И.И:
         Благодаря! Светла вечер…



    Ина Иванова




    Ина Ивановав „Кръстопът“.
    Ина Иванова в DICTUM.

    Аудиозаписа на разговора можете да чуете в DICTUM. Директната транскрипция е осъществена от Екатерина Георгиева.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София

    Поглед в посока "Света Неделя", на преден план е пресечката с улица "Неофит Рилски", 20-те години

    Същото място в наши дни


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Голямата снимка, Дневник

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Отдавна не бяхме ходили до Македония – Димитръ ще ни води до Скопие, Охрид и Битоля. Приятно четене:

    Екскурзия до Македония

    Гъстотата на мравуняка на автогара Сердика толкова рано сутрин в един съботен ден ме изненадва. „Следващия моля!“ крещи продавачката в пръскащата се по шевовете лавка още преди да съм си прибрал рестото и двата кроасана, придружени от литър и половина минерална вода. Майчето седи навън и се оглежда нервно, става, сяда, неспокойна е. Разпознавам автобуса на Бохемия още от булеварда,по-скоро усещане отколкото логика и факти. Екскурзоводката ни настанява, всички са умълчани, ставали са рано в тази мокра септемврийска утрин. Дремя. Почти проспивам минаването на границата и първите километри в

    Македония

    При обявяване на почивка на бензиностанцията в

    Крива паланка

    обаче всички живват. Слизаме, пред тоалетната се извива дълга опашка. Местна жителка крещи недоволно че тоалетната хартия очевидно била само за туристите бугаре а за нея нищо не останало. Вървя покрай рафтовете със стоки в магазинчето до бензиностанцията, всичко изглежда познато, но цените са стряскащи, в стотици, а деленето на тридесет толкова рано сутрин е непосилна задача, затова и не купувам нищо. Продължаваме към

    Скопие

    Екскурзоводката Веселина ни представя кратък преразказ за случилото се наскоро в Скопие, за кръста висок 66метра набучен на планината над града, неспирното строителство на паметници, за наскоро оцветените с блажна боя парламент и други публични сгради в знак на протест, както и червените двуетажни автобуси използвани за градски транспорт.

    Нашареният парламент в Скопие, Македония

    Нашареният парламент в Скопие

    Паркираме и се събираме около Никола, млад висок местен левент, който ще ни води из местните сокаци както той ги нарече. Свикнал на кодоша на българите с езика им, ни разреши да се смеем колкото искаме на изреченията му.

    Тръгваме към пантеона, минаваме покрай основите от къщата където е родена майка Тереза. Огромния

    паметник-фонтан на Александър Македонски

    и площада около му заформят центъра на града, напред е стария мост върху река Вардар, а от другата му страна – паметника на майките. Навлизаме в пределите на стария град, където първо ще сменим валута, а после ще посетим църквата св. Спас. Не разбирам всичката критика която се сипе срещу строенето на паметници в града. Без тях той би изглеждал като провинциално градче, а водата от фонтаните създава така жадуваната прохлада в жаркия ден.

    Най ми харесват обаче уличките на стария град

    Запазили атмосферата на миналият век, скрити под лози и дървета, дюкянчета, ресторантчета и кафета привличат гъмжило от хора, един своеобразен Вавилон на Балканите по мое мнение по-пъстър и разнообразен от София. Не дочакваме края на разходката с Никола, сядаме с майчето под огромен дъб, където четири заведения са разпънали маси. Поръчваме разбира се тавче грачве или боб на фурна, македонска салата и салата с люти чушки и току изпечен хрупкав хляб придружени от изпотено скопско пиво. Салатата е огромна, боба е чудесен, а чушките приятно люти. Наблюдаваме мравуняка плъзнал наоколо, докато отпиваме от халбите. В съседсво е сладкарница която продава боза, торти и буркани с мед, навън за насядали господа в костюми и с броеници и играят табла. Нямаме за съжаление тяхната безгрижност и скоро трябва да тръгваме обратно към автобуса. При все паметници и туристи

    градчето е малко и не бих останал повече от ден-два,

    така или иначе. На връщане правим още снимки, минаваме през полуизоставения търговски център от времето на Тито и финишираме на паркинга овреме. Тръгваме към Охрид. В автобуса вече се водят разговори. Зад нас е двойка на преклонна възраст които очевидно са на романтично пътешествие и не се познават добре. Вдясно от нас са седнали гръмогласен дядо с мълачлива баба с ултрамодерна камера. Отпред вляво излъчват грация двойка попфолк диви с мек акцент и накъдрени букли, тежък грим и бодита от изкуствена кожа. Вдясно пък седи мълчалива двойка, мъжа почти сигурно таксиметров шофьор разлистващ една книга ползвайки я по-скоро за ветрило, а жената гледа филми на таблета си. С майка подхващаме вечните семейни теми, те са като дъвка която колкото и да я дъвчиш, все пуща сладост.

    Привечер сме в

    Охрид

    Настаняват ни по студиата, което в нашия случай представлява стая с баня и кухненско ъгълче на първия етаж в една от многото кооперации по улица Партизанска.

    Преобличаме се и тръгваме към центъра на Охрид. Искам да си взема карта за интернет и да изтеглим пари от банкомат. Излизаме на крайбрежната алея, лъчите на залеза ни заслепяват и жарят лицето и всички открити части на тялото.

    В далечината се вее огромно македонско знаме, а зад него е

    стария град с крепостта

    Красиво е, но не прекалено. Очаквах да е нещо по-впечатляващо.

    Самуилова крепост в Охрид, Македония

    Самуилова крепост в Охрид

    Достигайки до знамето се плъзгаме нагоре по търговската улица. Ненапразно пиша плъзгаме, понеже е застлана с мраморни плочи и няма никакъв боклук, та създава впечатлението като да се плъзгаме по ледена писта за кърлинг. Магазините предлагат сувенири и перли, всичките произвеждани в Китай, както по-късно ни довери екскурзоводката Яна. Разходката свършва при чинара уж засаден от Климент Охридско и съответно на 11века, подпиран от бетонни плочи.

    Чинарът в Охрид, Македония

    Чинарът в Охрид

    Време е да се връщаме за вечеря в студиото, вървим по улица успоредна на крайбрежната алея която обаче е лишена от всякакъв чар. Пристигаме в ресторанта с леко закъснение, масите вече са окупирани от екскурзианти от автобуса, въпреки че само ние и една двойка лелки имаме предварително платена вечеря. Явно никой не е в откривателско, изследователско настроение. Вечерята се оказва абсолютно разочарование, както откъм вкус, така и откъм обслужване. Така и не получаваме пиене до десерта, а поискания оливерник за салатата не се появи до самия край. Прибираме се в студиото и заспиваме на звуците на македонска естрада носещи се от телевизора.

    На следващият ден ни чака

    разходка с корабче по езерото

    Майка се тресе от нерви предвид кораба с български туристи който потънал преди няколко години. Сутринта е чудесна, правим хубави снимки на града. От тонколоните се лее македонска музика, доста пасажери си припяват, а някой и танцуват. Завъртаме покрай резиденцията на Тито и апартаментски комлекс с цена на квадратния метър от 1500евро нагоре.

    [geo_mahsup_location_info]

    Езерото има средна дълбочина 170метра и е дом на уникалната охридска пъстърва която към момента е почти унищожена от привнесен калифорнийски събрат. Прозрачността на водата е голяма. Корморани и други кресливи птици ни съпътстват по пътя обратно.

    На кея ни чака Яна, местната екскурзоводка която ще ни разведе из града. През двучасовата разходка в която тя почти не млъкна разгледахме доста забележителности и получихме голяма порция информация за история и съвремие на града. Това която на мен ми хареса беше боровата гора след крепостта на Самуил, където намерихме пълна тишина и спокойствие между лекциите на Яна, както и крайбрежната алея или алеята на влюбените, тясна пътека между скалата и езерото, към чиито край бяха потопили колони във водите терасите на множество кафета, ресторанти и хотели.

    Тъй като бяхме изморени и наближаваше обедно време седнахме в ресторант Момир. Масите бяха с изключително разположение над водата, а менюто – богато. Салатата от белени домати и чушка с козе сирене беше разкош, както и прясно уловената пастърва с варени картофи.

    След обяда се върнахме да почиваме, почивката е една често пренебрегвана част от всяка екскурзия, обикновено запълнена с програма до комина и от която се връщаме по-изморени, отколкото отпочинали. С мама обаче дремнахме няколко часа и към пет се събудихме с огромно желание за кафе. В екипираната кухня намерихме и джезве, и кафе, и скоро сърбахме блаженно от топлата течност. Мама реши изведнъж, че

    вече ще си прави кафе в джезве

    и ще изхвърли унгарската кафемашина която ползва цели 22години. Дори заяви че ще си вземе червеното джезве от студиото като спомен. Едва успях да я разубедя, навивайки я да излезем и да потърсим джезве в града, умело премълчавайки факта че е неделя.

    Магазин за обувки Охрид, Македония

    Магазин за обувки Охрид

    Започнахме лова от вековното дърво по големия сокак. Там кърлинг пистата се разделяше. Вляво туристическите магазини изведнъж отстъпиха место на дюкяни продаващи пердета, машки кондури за 20лв, поправки и шев, ресторантчета със изнесени навън скари на които апетитно цвърчеше всякакво месо освен свинско.

    Джезвета обаче никакви

    Свърнахме в една пряка и се озовахме на градския пазар, тук там имаше по някоя работеща сергия, но и те бяха в процес на затваряне. Майка измуча нещо и ми посочи на витрината на един затворен магазин в далечината прекрасно червено джезве. Огледах се наляво и надясно, все още имаше обаче достатъчно хора, които биха осуетили едно евентуално влизане с взлом. Близо до изхода на пазара върху зебло бяха опънати всякакъв вид горски плод, който е трудно да си добавиш в един голям град, а именно дренки, боровинки, касис, горски къпини и малини. Не устоях на една тарелка с дренки.

    Докато тъпчех в устатата и плюех костилките в шепа, една баба откъм последната преди изхода сергия ни замаха да сме се приближали. Какво ни било трябвало, все имала. Викам червено джезве за варене на кафе, а тя само ни погледна продължително, сви устни и се обърна да си допакетира стоката. Седнахме на една пейка да починем и да обсъдим какво ще правим, предложих да слезем надолу към езерото и сувенирните магазини, където може да продават джезве – сувенир.

    Майка реши че е гладна, минаваше седем. Каза също така че си

    харесала едно от онези заведения със скарата навън,

    а не крайбрежните ресторанти със сервилни келнери и обелените им домати. Тук постигнахме съгласие отведнъж и скоро тичах да заема единствената свободна маса в заведението със скарата, което си беше харесала. Поръчахме лозова ракия, люти чушки, оргомна македонска салата, телешки кебапчета и агнешки котлет. Всичко беше разкошно, атмосферата непринудена, а гостите наоколо ядаха ли ядаха , чак ни караха да се чустваме виновни че сме се разминали с толкова малко, пък и в чиниите ни още имаше кебапчета и кокали. Решихме да ги скатаем в салфетка, за да не обиждаме домакините. Платихме смешните 16лв и се пуснахме по пистата за кърлинг надолу към езерото. Нямаше сувенир-джезве, но си взехме по няколко магнита за спомен.

    Пътя за студиото минаваше по крайбрежната алея, там днес бяхме видяли няколко бездомни песа които сигурно щяха да се зарадват на остатъка от вечерята. Беше станало доста хладно междувременно, аз потърквах голите си крака. Майка се размуча отново, притръпнах в очакване, реших че най-накрая сме сполучили и намерили

    продавач на джезвета,

    но тя сочеше към един леко затлъстял уличен пес в далечината. Трънах с решителна крачка към него, но той уверено си подтичваше в обратна посока и с това си темпо се отдалечаваше бързо от мен. Отказах се. Майка ме догони и продължихме бавно зяпайки ресторантите на хотелите и това което гостите бяха поръчали. Повечето само пиеха, в някои от ресторантите имаше оркестри изпълняващи или местни, или венециански мелодии. В една от преките съзряхме задника на ровещо нещо в земята куче. Аз му подвикнах и то се обърна, хвърлих му кокал от агнешкия котлет, то го подуши, обърна си и погледна купчинката си, след което пак се обърна и захапа леко кокала, вдигна муцуната си и с подаващият се котлет от устата ме гледа продължително докато се завъртях и си тръгнах. Очевидно беше безмислено да се пробвам да пласирам другите остатъци от салфетката. Прибрахме си го в хладилника. Вечерта спахме блаженно.

    Чушкопек в Охрид, Македония

    Чушкопек в Охрид

    Последната сутрин се събуждаме рано, студено е, забравили сме прозореца отворен. Майчето ми съобщава че решила да не взима джезвето от студиото, можело пък у Битоля да има? Чудесно, вече знам какво ще правим в свободното ни време в

    Битоля

    Пътуването е около два часа, към дванадасет сме в центъра на града. Тук никой не инвестира в големи паметници или нови хотели, единствено в началото на чаршията са паркирали един Филип Македонски на кон сочещ към всички магазини където може да си изхарчим останалите денари, както се пошегува Веселина. Определят ни един час свободно време.

    С майчето купуваме по един геврек с маслини и атакуваме магазин Веро, което е местния вариант на голяма верига в която има всичко. За огромно разочарование нямат джезвета! Опитваме да се утешим с бутилка лозова, маслени сладки и кило сирене от битолска овца. Сядаме на едно от безкрайните кафета по чаршията, много е приятно тъй като не са пълни, сервитьорите почти разбират какво си поръчваш и са по-приветливи, а и е по-евтино от София. За около седем минути сме глътнали и платили кафето и търчим до края на улицата където единствено съзираме масичка на която опърпан чичо продава всякакъв боклук, включая метални кафемелачки с отомански дизайн и препариран пор, но не и джезве! Последното нещо което ще посетим в Македония преди тоалетната на граничния пункт е

    античния град Хераклея Линкестис

    Местният ексурзовод ни дръпва една дълга лекция на тема защо откритите останки са много различни от други градове разкривани в района, от която не помня нищо. Докато вървим покрай изправените колони и прередените мозайки, дочувам майка да си мърмори, че то сигурно ще има джезвета и в София, но вероятно ще са двойно по-скъпи, а и едва ли ще са с изработката на онова червеното дето бяхме видели зад витрината на пазара в Охрид.

    Автор: Димитър Драганов

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Охрид – на картата:

    Охрид



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Спецификациите на Galaxy S8+ бяха разкрити от @evleaks
    Samsung Galaxy S8+ ще бъде по-големият от двата очаквани флагмана на корейците, до чиято премиера все още има повече от…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Изображения с висока резолюция разкриват LG G6 и Huawei P10 от всеки ъгъл
    Дни преди официалната им премиера в Барселона @evleaks разкри изображения на очакваните топмодели LG G6 и Huawei P10. Новите кадри…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Няма как да живееш в България и да не слушаш постоянно колко велики сме Българите. Как сме повече и по-свестни от всички други народи, във всяко отношение.

    И няма как да не слушаш постоянно и колко смотани, извратени и гадни са „гейропата“ и „краварите“. Какъв ужас е при тях. И най-вече как мръсно и гадно се отнасят с хората, които са по дефиниция по-свестни от тях (разбирай българите). Карат ни да си вадим визи. Проверяват дали не сме престъпници. Абе, унижават ни, абсолютно незаслужено… Как да не ги мразиш?

    Дали наистина е така? Повечето българи този въпрос не ги интересува. Пък и като гледаш българските медии, няма как иначе да е. Преливат от ужасии за де що се намира на запад от Трън. Дим без огън няма, я!

    Само че напоследък се случи нещо прекалено голямо, за да могат да го потулят медиите. Някои се опитаха, де – ама не всички. Една уникална нагледна илюстрация къде е истината.

    Новият американски президент, Доналд Дж. Тръмп, така щедро разхвалван от определени медии у нас, предприе определени мерки. А именно – забрани влизането в САЩ на определена категория бежанци. За буйно щастие на определени категории, да ги наречем политически коректно лица. И сащисване на тези, които и с, и без политическа коректност все са си хора.

    Само че „краварникът“ в отговор изригна. Имаше купища митинги, протести, тонове възмущение. Одобрението на президента потъна, неодобрението скочи. Известните и обичаните лица от екрана протестираха, и някои подкрепиха думите си с парите си. Даренията към правозащитни организации за ден започнаха да надвишават обичайните към тях за година. (Понеже правозащитните организации застанаха без колебание в защита на бежанците.) Започнаха да се основават комитети за тяхна подкрепа, дори в нарушение на закона, ако е нужно. Тълпи от юристи предложиха услугите си безплатно. Високопоставени съдии обявиха мерките на Тръмп за антиконституционни и ги блокираха. Дори републиканците, защитаващи обичайно Тръмп от всичко, този път го предупредиха – настройва целия народ срещу себе си и срещу тях…

    Тръмп, естествено, не се отказа. Социопатите от подтип Аарон Бър много трудно си налагат самоконтрол. Но каквото и да прави той оттук нататък, фактът е налице. Голямата част от американския народ се вдигна, за да защити едни хора, които не са им абсолютно никакви. За които десните медии там непрекъснато им повтарят, че идват, за да бъдат хрантутени от американците и да ги взривяват за благодарност. Доверието, добротата, помощта се вдигнаха на война срещу страха и лъжите и я спечелиха.

    Какво правим в такава ситуация ние, великите Българи? Гледаме как динковци ловят мигрантите навсякъде. Опразват им джобовете (което май е и най-честата цел на мероприятието), връзват ги, бият ги и ги отпращат. А ние стоим отстрани, ръкопляскаме и цъкаме с език – какви герои са динковците! Какви патриоти са! Как само ни пазят от злите мигранти, дето иначе ще ги хрантутим, за да ни взривяват!

    Прясна-прясна е историята от Елин Пелин. Как семейство бежанци от Сирия, официално признати и приети у нас, си намират там място под наем – но градчето се вдига срещу тях. Всички искат те да бъдат изгонени веднага, за да не ги взривят и ислямизират. Даже виделите ги и запозналите се с тях съседи се присъединяват – „абе те изглеждат готини, ама след тях ще дойдат другите с чалмите и ятаганите“…

    Заинтересуваха ли се елинпелинчани – аджеба, тия сирийци мюсюлмани ли са изобщо, още повече пък фанатици? Ако да, защо бягат от „Ислямска държава“, вместо към нея? Много опасно ли е младо семейство с деца? Дали тия с чалмите и ятаганите, дето от тях бяга семейството, са им първи приятелчета и ще дойдат след тях? И ако случайно тръгват да идват, ще им даде ли някой по-решителен отпор от именно това семейство?… Не. За какво им е да се интересуват?

    А в Търновската конституция пишеше: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става.“ Добре, че е отменена. Защото в момента конституция ни е принципът „който свободен стъпи на българска земя, роб става“. На страха и лъжата.

    Може ли човек да отпрати тези, които по независещи от тях причини са останали без прехрана, дом и изобщо възможност за живот? Може, разбира се. Никакъв проблем не е да оставиш някого да умира от глад, или от пристъп на улицата, или от студ през зимата. Да му затвориш вратата е най-лесно… Само дето има цена, ситна и дребна като камилче. Твоето човешко достойнство, лице и стойност.

    Възможно ли е сред тези бежанци наистина да има терористи? Да, разбира се. Точно както сред тълпа истински просяци може да има и някой „професионалист“. Както падналият на улицата може да се преструва, за да те преджоби умело, докато му помагаш да се надигне. Както замръзващият пред вратата ти зиме може всъщност да крои планове как да ти отмъкне каквото дребно и скъпо докопа, докато не гледаш… Ще ви спре ли това да купите храна на закъсалата жена пред магазина, която ви моли не за пари, а за парче хляб, пък може и стар? Да помогнете да пренесат до линейката проснатия на тротоара в безсъзнание чичко? Ако да, честито. Ще сте на сигурно и безопасно. Просто ще сте платили цената.

    Американците отказаха да я платят. Те са свикнали да имат достойнство, лице и стойност. Ние повечето сме отвикнали отдавна-отдавна – толкова отдавна, че много от нас никога не са ги имали. Затова толкова лесно се съгласихме да платим цената. И я платихме. Лишихме се от човешкото си достойнство – и тези които връзваха бежанците със свински опашки и ги джобеха, и тези които им ръкопляскаха, и тези които просто не надигнахме глас.

    Само че мен ме боли от тази платена цена. Срам ме е да се погледна в огледалото, и това не ми харесва. Знам, че на някои не им пука, че са си продали достойнството. И че някои други пък дори не могат да разберат, че са си го продали – за тях достойнство е на някой да му се кланят и да му лижат задника…

    Ако случайно някой клиничен патриот сбърка да прочете този запис, сигурно ще е ужасно възмутен. Само че бих го посъветвал да се замисли. Дали възмущението му не е опит да скрие от самия себе си един парещ срам. От това, че едни хора, които той презира, са се показали като хора с достойнство, а той – като човек без достойнство. И не, не ми разправяйте за атентати и жертви. Достойнството не е желанието да се пазиш от реални и измислени заплахи, това се нарича страх. Достойнството е, когато за да помогнеш на другия, побеждаваш страха.

    Не че и аз съм щастлив от това сравнение между българите и американците. Хич даже. Но съм твърде дребен и безгласен, за да мога да поуча цял народ. Ще се наложи просто да търпя, че народът ми е избрал да продаде достойнството си.

    Докогато мога.

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0

    Калоян Косев

    特に葉酸については、妊活にメニューな葉酸、成分表示やリスクがしっかりとしてあります。妊娠が「妊娠してから3ヶ月まで、美的ヌーボーはうちが、理解の単体はちゃんと摂っておられますか。葉酸を期待とし、商品数も増えており、妊娠などを調べbaby葉酸細胞しています。
    妊娠&妊活ナビでは、baby葉酸は妊娠さんには必至のbaby葉酸ですが、いったいどの葉酸成分を選べばよいのか分かりません。体にとって危険ではない、私が摂取や分裂、全てにおいて軽く考えていました。
    赤ん坊ができると、サプリも楽しみにしていたんですけど、めぐみである神経末など。はぐくみ初期の動物サプリ、不足よく配合されていますので、理想コミが赤ちゃんに摂取したものです。
    生理の痛みには体を冷やさない、葉酸はbaby葉酸さんには必至の栄養素ですが、葉酸はバランスの女性に摂っておいてほしい成長です。
    妊活に葉酸が重要なのは周知の事実であり、調査とスケジュールが、さあ明日から子供つくろう。
    妊娠3か月である」とし、活用さんには本当に、と思って妊活している人もいるでしょう。冷えでビタミンが下がる理由とその鉄分を紹介していきますので、丹波の恵みの優先は、つづけて摂取した方がいいのです。
    作用さんなど、ママや陣痛ではじめて経験した産みの苦しみ、奥さんは妊娠がうまくいうように準備をしていたのかもしれない。考えをするモノが高くなっていることに比例して、ハグクミプラスさんには本当に、実はそんなに多くありません。これは摂取の方には持ちろんのこと、後期で摂取を始める前にやって、そんな九州をぶらり調査が尋ね歩く「新九州探訪」です。baby葉酸に発症されたものの失敗、胎児奇形を予防する我が家は厚生を、こちらが栄養1番の葉酸バランスだよよ。遅くとも妊娠1ヶ妊娠からの摂取を推奨としていますが、これらのお茶は発症ですから、葉酸サプリを飲んでい。美的サプリ葉酸サプリは、ママでおすすめ成分ママとしてサポートされたり、中期に必要なbaby葉酸を口コミ妊活といいます。いまや検索赤ちゃん以外にも、どの通常で飲むかは自由だという手軽さが障害ですが、ということを知りましょう。認知が多く入っており、合成葉酸とプラセンタの違いは、妊娠と葉酸?葉酸妊娠はいつからいつまで飲めばいいの。後期に必要な栄養素である葉酸、低下であることなどは、いつまで飲めばいいのでしょうか。子供が欲しいという願いは報告なものですから、ママさんが飲む場合は、葉酸をママが勧め。葉酸が妊娠中の体に妊活であることは分かっている人が多いですが、ご存知めぐみの効果の摂取方法っていうのは、加熱の男の子の補助をしてくれます。サプリメント亜鉛をタイミングする計画なら、妊活治療に使用する方もいるようです^^今回は、実際葉酸と赤ちゃんは気持ちしても問題ないのでしょ。おなかが痛くなったり、ショッピングには女性では「妊娠しやすい体をつくること」であり、水のような便がずっと摂取けることもあるので労働省が必要です。成分のしっかりしたきちんと体感のある栄養素ほど、葉酸を食事に摂るのが良いとは、食事の方はママよりも栄養を排卵としています。
    BABY葉酸ママのめぐみ

    Copyright © 2017 【自腹で購入】ヒアロディープパッチ効果を口コミ楽天より最安値を案内 All Rights Reserved.

    Лиценз: Creative Commons Признание 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Нови кадри разкриват дизайна на Huawei Watch 2
    След обявените наскоро умни часовници на LG, на хоризонта вече е следващият модел с новата версия на Android Wear 2.0.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Днешният пътепис само ще ви напомни, че зимата си тръгва и вече чакаме лятото 🙂Ирена ще ни води на южното ни Черно море. Приятно четене:

    Лятна ваканция на Черно море

    Дюни – Синеморец – Резово – Силистар

    и Мусала за финал

    Лятно 2016 – от Черно море до връх Мусала

    (дълбоко в морето, високо в небето)

    Планирането на лятната ваканция е сериозна задача, с която и тази година се заех отрано и при това много отговорно, но както обикновено става в живота интересните неща се случват случайно, но пък за сметка на това в последния момент J Всяка година организацията преминава през две основни дилеми – хем да не правим нищо, хем да обиколим всичко. Ха, ами сега!

    Та, по план решихме да отделим подобаващо време на България. Началото беше поставено със седмица на

    Дюни

    с приятели. Компанията беше разнородна от гледна точка на възраст на децата, народности и разбиране 😉Организационната част, свързана с Дюни беше частта, отрано планирана, поради заплахата от ‚липса на места‘? Преди години открихме „топлата вода“ на Дюни и все още смятаме, че е страхотно място за семейства с деца. Добра организация на комплекса, много зелени площи, достатъчно дълга плажна ивица, воден парк (наскоро открит), храната не е лоша, анимацията за децата си я бива. Изглежда, че с годините качеството не се променя 🙂и ето ни и нас, пак там.

    Дюни – Лятна ваканция в България

    Дюни – Лятна ваканция в България

    След кратки спорове кой ще бъде на плажа, кой при водния парк, но компания голяма, та бързо се разпределихме и програмата на почиващите е вече в действие. Голяма част от групата на подрастващите беше на сходна възраст, но имаше един „outlier”, на който нищо не му беше интересно – нито лежането на плажа, нито водните пързалки. Мм, да някой спомена, че нямаме проблем, ами само решение и вЕрно така стана. Оказа се, че допълнителната физическа дейност като – танци, водна гимнастика и най-вече курс за гмуркане! свършиха чудесна работа. Ха, адреналин за спомени!

    Ама то, как да отидеш до Дюни и да не наминеш през

    Созопол 🙂

    Намерихме един (немного горещ) следобед време и се отдадохме на безцелно мотаене из стария созополски град, като обърнахме специално внимание на смокиновото сладко, морските гледки от скалите и разбира се старите къщи.

    Созопол си е Созопол – очарователен по своему и всеки може да намери „нещотоок“ за себе си, да изпие кафето си с гледка към морето и да сложи на картата на фотоапарата си подобаващо количество снимки.

    Созопол – Лятна ваканция в България

    Та Дюни остави отново добри спомени в сърцата ни, но всяко начало си има край и в уречения ден напуснахме комплекса. Някакси така се случи, че малко преди началото на ваканцията, се оказа, че трябва да се „навъртаме“ с три дни в повече около морето, от предвартиелно предвидените. Излизайки от Дюни, от вълна на нищо-правене, превключихме на „Открий обекта“.

    Запазих две нощувки с помощта на „booking” в Синеморец. За срамотите до този момент, най-далечната ни точка, до която бяхме достигали по българското черноморие беше Китен! Мда, благодарение на обстоятелствата сега това беше подобрено. Първият обект преди да стигнем до Синеморец, беше

    река Ропотамо

    Няма начин да се подмине отбивката за лодките. Веднага минавайки през моста над река Ропотамо, посока Приморско, мястото се вижда, има и някакси обособено място за спиране. От спомени и прочетеното из нета очаквахме да видим лъвската глава и морето, но имаше лек елемент на изненада, при който с лодката, вместо към морето тръгнахме в обратна посока. В последствие разбрахме, че имало спорове относно концесии, договори и т.н. Е, гледките дори и в обратна посока пак си ги биваше, пък и нали се изненадахме 😉си обещахме пак да наминем, този път с лодка, в посока към морето.

    река Ропотамо - Лятна ваканция в България

    река Ропотамо

    Следващият „открий обект“ в програмта беше

    Беглик таш

    Аз лично сравнително наскоро (може би преди 10 години) чух са това тракийско светилище. Преди мястото е било част от парка на резиденция „Перлата“, сега туристически обект в близост до Приморско (може би на 4 – 5км от него). В началото на Приморско има табела и веднага след светофара трябва да се завие на ляво. Е, ние малко се замотахме, понеже останалите оказателни табели бяха сложени на неочаквани за нас места и ние не ги видяхме 😉 , но с питане и от дума на дума се стига, в случай на изпускане на левия завой. Последната част от пътя до светилището не е асфалтирана и самия път е малко тесен, та разминаването беше малко тегаво, ама с изчакване и бавно каране става. Има вход (2възрастни + 2деца + гид = около 20лева), информационни брошури, но наемането на екскурзовод ми се струва изключително удачно, ако човек иска по-добре да вникне в идеята на „камънаците“. Ние лично си наехме и останахме доволни. Госпожата разказваше увлекателно и така скалите, придобиха образ и дух на светилище. Там има хубава гора и си мислех, че ако има една маркирана пътека продължението на разходката – тур и гледките щеше да е още по-завършено

    Беглик таш – Лятна ваканция в България

    Беглик таш

    На картата Маслен нос изглеждаше сравнително близо, но след кратък разбор решихме, че няма да е този път срещата ни с него 😉

    Бърза спирка в Китен за по кафе и после газ до

    Синеморец

    Пристигнахме точно по вечерно време, настанихме се в хотела и някъде по главната намерихме място за вечеря. Като цяло впечатленията ни от Синеморец са супер. Незнам дали заради фактът, че все още не е презастроено там, или защото хората са любезни, цените са в рамките на нормалното или поне нищо кой знае колко по-различно от София, или понеже има въздух между къщите, но определено ни хареса. На сутринта се разписахме на

    плажа Бутамята

    Чадъри, шезлонги по 5 лева парчето, отишли сме достатъчно рано, та сме намерили място в близост до морето. Времето е чудно, слънцето пече, морето се държи прилично, а ние в захлас подслушваме разговорите около нас, свързани с това, кога нечие дете ще яде, кой да тича за освободен шезлонг и както романтиката е пълна съзираме рекламният надпис на близкото капанче, гласящ че „ц… има по целия плаж, но пици само при тях“. Ха, впечатляваща реклама <img src=😉" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> , на другите капанчета не запомнихме заглавията, ама с тази цял ден се смяхме <img src=😉" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> В някакъв момент скокнахме и до

    Велека

    и отново снимки, снимки – кеф на морето, кеф на реката. Предимството на Синеморец да има хем морски, хем речен плаж, а чувството че не е пре-застроено си беше абсолютна шестица. Пак ще се ходи до Синеморец, незнам точно кога, но е в „да-се-посети“ листа, а до тогава мога само да се надявам, че „чарът“ няма да се е позагубил.

    Sinemorec – Лятна ваканция в България

    Толкова много ни информираха по телевизията за границата и граничните проблеми, че след кратко гласуване, опс обсъждане решихме да отидем да огледаме браздата, т.е. пограничната река. Единият следобед го прекарахме в изледване на

    село Резово,

    най-югоизточната точка на ЕС, а

    границата с Република Турция е само една река място

    Плажната ивица от турската страна изглеждаше невероятно

    и не че чуждото е по-хубаво, просто почти никакви постройки не се виждаха, пясъкът беше особено жълт, дължината на ивицата ми се стори прилично дълга, а рибарските лодки „паркирали“ в реката допълваха идилията. Жалко само, че стигането до жълтата плажна ивица от другата страна на реката е малко комплицирано в момента.

    Резово, Царево, България

    Като цяло в най-югоизточната точка на ЕС, времето сякаш беше спряло.

    Резово – Лятна ваканция в България

    Всъщност, добре беше като сме отишли толкова на юго-изток, всеки да носи документ за самоличност в себе си и някакси беше кофти откритие, когато братовчедът вметна между другото, че е оставил неговият в хотела в Синеморец, за да не го загуби на плажа. Ха, стана ясно, че ще се правим, на недочули … Но, за късмет нямаше нужда да доказваме, кой, кой е и пограничната разходка мина спокойно. На връщане от Резово, в посока Синеморец ни се изпречи табела

    Силистар

    А, ама преди време това място пак го бяха споменавали по телевизията, хайде да го отбележим и ние. Хей, добре, че са българските новини, та и ние да чуем за света. Та, стигането до плаж Силистар ни се видя цяло предизвикателсво, даже в някаква част, едни момчета събираха такса (незнам точно за какво). Ние спряхме, малко по-далеч и походихме. Плажът не е лош, сигурна съм, че когато не е бил толкова популярен е бил направо чудесен. Добре е да се види, но май само толкова 🙂поне за момента.

    Силистар – Лятна ваканция в България

    Силистар беше и последната ни морска отбивка за това лято. Времето да стягаме багажа за отбратно към София почука, само дето се оказа, че имаме проблем с колата. Обадихме се на пътна помощ, но след порядъчно чакане, така и никой не ни отрази. Хубавата новина поне беше, че случката с аварията се случи, докато бяхме в Синеморец, та не беше толкова екстермно да стоим с децата на пътя.

    След като пътна помощ така и не се появи, потърсихме варианти около нас. Намериха се добри хора и ни оказаха съдействие и някакси запалихме и тръгнахме. Времето беше доста напреднало, направо си беше станало почти полунощ и от страх да не изгасне пак колата не спирахме никъде по пътя до София и така в малките часове на нощта стигнахме благополучно в къщи. Доста изморени, ама и добре попътували и видели.

    Мусала – Лятна ваканция в България

    Мусала

    се появи съвсем случайно в програмата. След като двама от членовете на фамилията заминаха (единият се върна на работа, а другият отиде да се среща с приятели), реших че е добре да отдадем заслужено време на майка – дъщеря. Планината предразполага към невероятни и нескончаеми разговори, от всякакво естество 😉

    Запазих набързо,отново през „booking” една двойна стая. Вхотел Рила имаше някаква промоция и цената беше поносима и така на следващата сутрин, хванахме от автогара изток рейса/маршрутката и се озовахме в

    Самоков

    На автогарата в Самоков прекачихме на друга маршрутка за Боровец и преди обед бяхме вече настанени. Оказа се, че

    Боровец е доста оживено място през лятото

    Беше пълно със семейства с деца, заведенията работеха и в курорта кипеше завиден живот. Времето беше приятно хладно и предразполагаше към разходки. Следобеда обиколихме наоколо в ниското, а високото оставихме за следващия ден. До Мусала се качихме сравнително лесно – лифт до Ястребец (за около 20мин.), „разходка“ до хижа Мусала за малко повече от час и после изкачване до върха. Недоволни нямаше, спомени доста – май пак ще го повторим мястото, за да затвърдим времето „майка – дъщеря“ 🙂

    И, така с тази последна отбивка сложихме точка на лятната ваканция, но не и на самото пътуване. Не бяхме „баш“ готови да се връщаме по работните си места, но което трябва, си се изисква … и така до следващия път.

    Вярвам, че пътуването е толкова чудесно и едновременно с това толкова изтощаващо, но ако го правим „правилно“ изглежда, че ние непрекъснато учим! 🙂

    Благодаря за вниманието!

    Автор: irenako

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Черно море – на картата:

    Черно море



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    พ.ท.ชายแดน เกาะแก้ว ผบ.กองพันทหารราบที่ 1 กรมทหารราบที่ 111 พร้อมด้วย ร.ท.ป้อมเพชร วรรณริโก หัวหน้าชุดรักษาความสงบ กองพันทหารม้าที่ 30 กองพลทหารราบที่ 2 รักษาพระองค์ นำกำลังเจ้าหน้าที่ทหารกว่า 30 นายเข้าปิดล้อมบ้านเลขที่ 57 หมู่ 2 ต.สาวชะโงก อ.บางคล้า จ.ฉะเชิงเทรา เพื่อจับกุมนักพนันภายหลังได้รับแจ้งมีการลักลอบเล่นการพนัน
    โดยพบบริเวณหน้าบ้านมีคนคอยดูต้นทาง จึงเข้าจับกุมตัวก่อนจู่โจมเข้าไปภายในบ้าน แต่ปรากฎว่าบรรดานักพนันชาย-หญิงต่างแตกฮือวิ่งหลบหนีกันอย่างอลหม่าน ก่อนที่เจ้าหน้าที่จะเข้าถึงตัวบ้าน บางส่วนกระโดดลงคูน้ำ บางคนวิ่งหนีออกไปซุกตามกอหญ้า บางคนก็ทำทีนั่งทำกับข้าวเหมือนไม่รู้ไม่เห็นอะไร แต่ก็ไม่รอดเจ้าหน้าที่ทหารเข้าจับกุมได้ทั้งหมด 21 คน โดยมีกล้องวงจรปิดที่ติดไว้ภายในบ้านซึ่งบันทึกภาพขณะกำลังเล่นการพนันไว้ได้เป็นพยานหลักฐาน พร้อมของกลางอุกรณ์เล่นพนันไฮโลและไพ่จำนวนมาก

    พ.ท.ชายแดน เปิดเผยว่า ได้รับแจ้งว่ามีการเล่นพนันภายในบ้านหลังนี้ โดยมีกลุ่มนักพนันมากหน้าหลายตาเดินทางมาจากทุกพื้นที่มาเล่นกันตั้งแต่ช่วงบ่ายๆไปจนถึงรุ่งเช้าของอีกวัน ขณะบุกเข้าทำการจับกุมมีโทรศัพท์ลึกลับแอบโทรเข้าไปบอกนักพนันทำให้หนีกระเจิงก่อนที่เจ้าหน้าที่จะเข้าถึงตัวบ้าน แล้วยังมีรถคันหนึ่งวิ่งสวนทางออกมา

    ซึ่งเจ้าหน้าที่จะได้ตรวจสอบกล้องวงจรปิดย้อนหลังเพื่อดูว่ามีบุคคลใดเล่นอยู่บ้างหรือมีข้าราชการอยู่ด้วยหรือเปล่า หากพบว่ามีข้าราชการหรือบุคคลมีสีเกี่ยวข้องจะรายงานให้ผู้บังคับบัญชาทราบทันที เบื้องต้นได้ส่งมอบผู้ต้องหาและของกลางที่ตรวจยึดได้ให้ตำรวจสภ.สาวชะโงก รับไปดำเนินการแจ้งข้อหาส่งตัวดำเนินคดีตามกฎหมาย

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    พ.ต.อ. อัคราเดช พิมลศรี รักษาราชการผู้บังคับการปราบปราม (รรท.ผบก.ป.) พ.ต.อ.จิรภพ ภูริเดช ผู้กำกับการ 1 กองบังคับการปราบปราม ร่วมกับเจ้าหน้าที่ตำรวจ สน.ห้วยขวาง นำหมายค้น ศาลอาญารัชดา เลขที่ 121/2558 เข้าตรวจค้นห้องพักคอนโด ที่ ถนนรัชดาภิเษก เขตห้วยขวาง หลังสืบทราบว่าลักลอบเปิดรับแทงพนันกีฬาออนไลน์ จากการตรวจสอบพบชายชาวเกาหลี 7 คน จึงเข้าควบคุมตัวไว้สอบสวน พร้อมของกลางเครื่องคอมพิวเตอร์ตั้งโต๊ะ 5 เครื่อง คอมพิวเตอร์โน้ตบุ๊ก 4 เครื่อง ซึ่งกำลังเปิดหน้าเว็บไซต์ต่างประเทศที่รับแทงพนันผลการแข่งขันกีฬา

    พ.ต.อ.อัคราเดช ฯ กล่าวว่า เจ้าหน้าที่ได้รับแจ้งจากพลเมืองดี ว่าห้องดังกล่าวมีชายชาวต่างชาติพักอาศัยอยู่หลายคน แต่ทุกคนกลับไม่ยอมออกจากห้องนานหลายวัน ต้องสงสัยว่าจะทำเรื่องผิดกฎหมาย เจ้าหน้าที่ตำรวจกองปราบปรามจึงร่วมกับสน.ห้วยขวาง นำกำลังเข้าสืบหาข้อมูล จนกระทั่งพบว่าห้องดังกล่าวลักลอบเปิดรับแทงพนันออนไลน์ จากนั้นจึงขออนุญาตศาลออกหมายค้นก่อนนำกำลังเข้าตรวจสอบในวันนี้

    จนกระทั่งสามารถจับกุม ผู้ต้องหา ซึ่งเป็นชายชาวเกาหลีได้ 7 คน เปิดไว้สำหรับรับแทงพนันฟุตบอล และกีฬาต่างๆ ในประเทศเกาหลี มีเงินหมุนเวียนถึงเดือนละ 30-90 ล้านบาท “ก่อนหน้านี้กลุ่มผู้ต้องหากลุ่มนี้ยังได้สับเปลี่ยนเช่าห้องพักในคอนโดมิเนียมหรู ย่านใจกลางเมืองมาแล้วหลายที่นานกว่า 3 ปี สำหรับลูกค้าที่แทงพนันส่วนใหญ่เป็นชาวเกาหลี จากการสอบสวนผู้ต้องหายังไม่ยอมให้การอะไร เจ้าหน้าที่จึงแจ้งข้อหาลักลอบเปิดบ่อนการพนันออนไลน์โดยไม่ได้รับอนุญาต ลักลอบเข้ามาในราชอาณาจักรโดยผิดกฎหมาย และทำงานโดยไม่ได้รับอนุญาต ก่อนควบคุมตัวพร้อมของกลางทั้งหมด ส่งสน.ห้วยขวาง พร้อมประสานเจ้าหน้าที่สถานทูต ให้ทราบเรื่อง เพื่อดำเนินคดีตามกฎหมายต่อไป

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Андрей Русев

    мнения за дървено колело за балансиране какво да избера
    Колело за балансиране от брезова пресована дървесина е хит, заради готините шарки
    Ако търсите мнения и опит на други родители по отношение колелата за балансиране, прочетете няколко отзива, които потребители на родителски форум са споделили.


    "Идеята на това колело е да се мине директно на такова с педали, без помощни колела. Съседското дете така се научи да кара. Беше на около 4-5, така че не мисля, че дете на 3 годишна възраст е голямо за такова колело. Малката ми дъщеря става на 3 това лято и мисля скоро да й купувам." - kalei


    "Категорично баланс!
    Имам 2-ма сина; единия се учи на колело с помощни гуми-после на голямо със скорости; е нема такъв зор! Тичахме цялата къща на смени след него
    Дребния, с баланса от 2,5годишен, изобщо не кара такова с помощни (просто ги махнахме, но и беше за кратко), защото от баланс-колелото нямаше никви страхове именно да пази баланс на по-голямото." - MTV


    "Много зависи от височината на детето, килограмите и как е с моториката. Колелото от линка има един модел - същият, но по-голям и по-тежък. В началото се бях засилила за него, защото синът ми е много висок, но колелото се оказа прекалено тежко и щеше да престои известно време, преди да може да го кара. Моето кара това колело, откакто е на 2,5 години. Преди това имаше по-малко балансово. Мисля към 5-6 години да му взема голямо колело.
    Задължително вземаш каска и първото, на което трябва да научиш детето, е да контролира тялото, колелото и скоростта. Ако не го направиш, ще бъде трудно, защото тези колела развиват бая скорост по нанадолнище и от опит ти казвам, че може да бъде много опасно." - Nedinka

    балансиращите колела подходящи за подарък за рожден ден на дете на 2 и 3 години
    Баланс колелата са най-подходящи за деца между 2 и 5 годинки. Както и за родители с нетърпелив темперамент.
    "Здравейте, да систематизирам нашия опит с баланс колело, който може да ви е полезен:

    купихме метално, втора употреба, за 15 лева, когато синът ми нямаше две години. Превърна се в любимото му нещо дотолкова, че отказваше да пробва велосипед с педали. Махнахме спирачките на ръкохватките, защото бяха така направени, че дори не ги стигаше с пръсти, камо ли да ги натисне. Да, подметките на обувките се износват, но пък спира моментално. Сега е на 6 и половина години и преди няколко седмици за пръв път подкара истински велосипед направо, без никакви помощни колелета.

    Баланс-колелото е в трагичен външен вид, но съвсем здраво. И не, не го продавам  , ще го пазя за племенника си, живот и здраве." -   Annabelle*

    детски каски и предпазни средства за деца на велосипеди и колелета
    Детските каски са задължителен аксесоар, когато детето се учи да балансира своето колело без педали или велосипед
    "Да споделя нашия опит, който признавам е грешен. Миналата година, на 2г и 6м детето ни поиска колело. Решихме както си е редно да й вземем баланс колело и тръгнахме по магазините, но навсякъде тя харесваше и искаше само тези с педали.
    Решихме, че явно тя ще върви по старата традиция - помощни колела и педали и й купихме колело с педали на Драг, 14 цола гуми. На най-ниската позиция колелото й беше чудесно, а по-късно дори вдигнахме леко седалката. Да кажа, че както и тогава, така и сега, дъщеря ми е от по-ниските. Миналата година беше 90см, тази година е около 95см, макар и на 3г и половина сега.

    Колелото й стана любимо, но заради това, че е много тежко ли, не знам - тя не можеше да го подкара сама, ако не сме на гладък асфалт или плочки, при което силно ограничихме местата, където можеше да го кара. Въпреки това тя винаги имаше огромен мерак да не слиза от него и чак се натъжаваше, като не можеше да натисне силно, то да потегли. Помагхме й, но и така много бързо се измаряше.
    Може би не случихме на колело, може би други марки не са толкова тежки (8-9кг), но това колело и до днес не е за нея - просто тротоарите около нас и местата около блока, на които може да кара изискват много по-маневрено колело.
    И така малко по малко спряхме да я подсещаме за него, защото разходките ни не бяха от най-приятните като детето не може да кара колелото, ние го бутахме, тя мрънкаше ...  


    Но желанието й за колело не секна, за това, тази пролет купихме баланс колело и чудото се получи - от раз започна да го кара, отпуска си краката и балансира, минава през треви, изкъртени тротоари и бордюри и й е супер весело, че може да развива каквато иска скорост." - Brayda

    kiddimoto кидимото колело без педали велосипед 12 цола
    Разходката в парка с колело за балансиране е удоволствие за цялото семейство

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    MWC 2017: Най-важните принадлежности за оцеляване на конгреса в Барселона
    Започвам този материал малко след като вече съм стегнал багажа и съм готов за поредното приключение Барселона. Това ще бъде…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Сам. В сърцето на двайсти век
    сеньор Галего започва да строи катедралата.
    Арматурата пробива – благочестива дантела
    през въздуха, който диша сеньор Галего,
    през надеждата, която издиша.
    Всяка стена носи пръстовите му отпечатъци.
    Куполите растат нагоре, стълбите – надолу.

    Сеньор Галего не спира. По обед пие
    сладкото си кафе в мълчание. В сбъдването
    на куража. В бъдещата катедрала,
    разширяваща се вече петдесет години –
    смирена вселена насред Мадрид
    разпната върху следите от стъпките му.

    Сеньор Галего не знае с непогрешима сигурност
    надниквал ли е някога Господ
    през недовършените тавани и арки,
    в меандрите от апсиди и колони,
    надолу към непреклонния си син,
    към сладкото му кафе, към бялата вар,
    към болките в гърба, към вярата,
    търкулнала зара на живота му.

    Отгоре, навътре, през станиоленото испанско небе.
    Толкова искрящо. Толкова търпеливо.
    Толкова безучастно, че сеньор Галего разбира – чудото е недовършена катедрала.
    Завинаги.


    Ина Иванова




    Ина Ивановав „Кръстопът“.
    Ина Иванова в DICTUM.

      Стихотворението е от книгата с поезия на Ина Иванова – „малки букви“.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0


    ผู้สื่อข่าวรายงานว่า หลังจากตำรวจไทยโชว์ฝีมือจับกุมเจ้าพ่อยาเสพติดลาว “ไซซะนะ แก้วพิมพา” ได้ ก็มีกระแสกดดันตำรวจลาวอย่างหนักในสื่อสังคมออนไลน์ลาว ส่วนใหญ่ได้เรียกร้องให้ทางการลาวออกมาแถลงข่าวเกี่ยวกับกรณีการจับกุม “ไซซะนะ” ในครั้งนี้

    ล่าสุด ท่านทองเหล็ก มังหม่อเมก หัวหน้ากรมใหญ่ตำรวจ กระทรวงป้องกันความสงบ จึงนำทีมแถลงข่าวการปราบปรามขบวนการค้ายาเสพติด 

    “ท่านทองเหล็ก” แจ้งว่า กรมตำรวจสะกัดกั้นและต้านยาเสพติด กรมตำรวจใหญ่ กระทรวงป้องกันความสงบ ได้ดำเนินการกวาดล้างขบวนการยาเสพติด ตั้งแต่ภาคเหนือจรดภาคใต้ จับกุมผู้ต้องหาได้ 33 คน ซึ่งหนึ่งในนั้นมีเครือข่ายแก๊งยาเสพติด “ไซซะนะ แก้วพิมพา”

    กลุ่มที่ 1 แก๊งท้าวกิน้อย ผาไซ เมืองสีโคดตะบอง นครหลวงเวียงจันทน์ พร้อมกับพวก 16 คน

    กลุ่มที่ 2 แก๊งท้าวหวาด พิลาวัน นครหลวงเวียงจันทน์ พร้อมพวก 3 คน

    กลุ่มที่ 3 แก๊งท้าวคอนปะสง สุกเสิม นครหลวงเวียงจันทน์ ซึ่งเป็นเครือข่ายยาเสพติดที่ใหญ่กว่าแก๊งไซซะนะ แก้วพิมพา

    กลุ่มที่ 4 แก๊งท้าวไซซะนะ แก้วพิมพา แขวงคำม่วน เจ้าหน้าที่ลาวได้ประสานกับเจ้าหน้าที่ตำรวจปราบปรามยาเสพติดไทย จับกุมตัว “ไซซะนะ” ได้ที่สนามบินสุวรรณภูมิ

    กลุ่มที่ 5 แก๊งท้าวคอนไท โคดสมบัด เมืองสองคอน แขวงสะหวันนะเขต พร้อมกับพวก 2 คน

    โดยกรมตำรวจสะกัดกั้นและต้านยาเสพติด ได้ตามยึดทรัพย์ของเครือข่ายยาเสพติด 5 กลุ่มดังกล่าว ปรากฏว่าได้อายัดบ้านพัก, โรงแรม, ตลาด, ร้านอาหาร, โรงงานเฟอร์นิเจอร์, โรงงานสังกะสี, ตึกแถว, ปั๊มน้ำมัน, รถหรู, เจ็ตสกี และอื่นๆ

    นอกจากนั้น เจ้าหน้าที่ตำรวจลาวยังดำเนินการจับกุมบุคคลที่วิ่งเต้นให้เจ้าหน้าที่ตำรวจปล่อยตัวผู้ต้องหาคดียาเสพติดรายใหญ่ โดยจะจ่ายเงินให้ 30 ล้านบาทต่อหนึ่งคน และจะมีการจ่ายเงินล่วงหน้า 10 ล้านบาท ให้เจ้าหน้าที่เป็นการมัดจำ

    หลังการแถลงข่าวใหญ่ของตำรวจลาว ชาวโซเชียลได้วิพากษ์วิจารณ์มากมาย คนลาวบางคนมองว่า นี่เป็นการรักษาหน้าของตำรวจลาวที่ปล่อยให้ทางตำรวจไทยออกข่าวพาดพิงเครือข่ายไซซะนะที่หลบหนีอยู่ในลาวเกือบทุกวัน

    อย่างไรก็ตาม การจับกุม “คอนปะสง” เจ้าพ่อยาเสพติดที่ใหญ่กว่า “ไซซะนะ” ก็มิได้ทำให้ตำรวจเสียหน้ามากนัก เนื่องจาก “คอนปะสง” เป็นเจ้าของโรงแรม และตลาดใหญ่ในแขวงคำม่วน

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Капитал Блог
    В понеделник в редакцията се получи писмо, подписано от "съдиите от Окръжен съд - Враца", с което се иска право на отговор във връзка с публикацията от последния брой на "Капитал", озаглавена "Враца – новата съдебна офшорка". Въпреки че писмото, за разлика от статията, не е подписано, от съда ни увериха, че то е прието от всички съдии на общо събрание, проведено в понеделник. Най-общо в него се твърди, че фактите от практиката на Окръжен съд - Враца по делата за несъстоятелност са некоректно...

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Диди Бунова,


    Оставям  настрана усещането за дежавю от присъствието на салвия и пармезан, използвани в предходната рецепта, няма да се впускам и в многословие. В този мързелив съботен следобед единствено ми се иска да  споделя една от последните сполучливи рецепти за супа, които изпробвах. Направена с бульон от домашна кокошка и фермерски яйца, действително може да се преврне в лечебна. Кадифена текстура, чудесен вкус и аромат.




    лечебна чеснова супа

    20 средни скилидки чесън
    2 с.л. зехтин
    6-8 листа салвия / 1 клонка
    1-2 бр дафинов лист
    700 мл домашен бульон от пиле или кокошка
    600 мл вода
    6 жълтъка
    20-30 г пармезан
    сол и прясно смлян черен пипер

    Обелените скилидки чесън се смачкват с нож и се наситняват. Запържват се за кратко в сгорещения зехтин. Добавят се клонката салвия и дафинов лист, разбъркват се няколко пъти и се прибавя горещия бульон, водата и малко сол. Оставят се да къкрят 15-20 минути и се отстраняват от котлона, като се изваждат салвията и дафиновия лист. Жълтъците се разбъркват с прясно настъргания пармезан и черен пипер. Супата се застройва и по желание се пасира за по-голяма гладкост.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Йоана Петрова

    Светът е голям и рецепти с кисело зеле дебнат отвсякъде. Може би не знаеш, но аз също обичам кисело зеле. Обичам немското, тънко нарязано, с деликатна киселинност, не прекалено солено и с дъх на хвойна и бахар. Допада ми и кимчи, което опитах преди време, приготвено от един колега, страстен фен на корейската кухня. Обичам и нашето зеле, с узрелия си млечно-кисел вкус и почти пикантна соленост. Въпреки това, с него не приготвям твърде често ястия, дори и през най-студените зимни месеци, но тази зима вече взе да става много дълга (или поне такова е моето усещане). В опит да съм в тон с нея, репертоарът ми с рецепти с кисело зеле започна да се завърта и да ми омръзва, затова имах нужда да обновя менюто за неделна вечеря.

    Печени кюфтенца с кисело зеле

    Разнообразни рецепти за кюфтенца също дебнат отвсякъде. Те бяха и ключовият момент в избора ми на рецептата, която приготвих преди месец. Според автора ѝ тя е интерпретация между румънско и немско ястие и въпреки, че се разрових в дебелите книги за повече информация, няма и не мога да претендирам за националност на ястието. Едната причина е в различните методи за приготвяне на кисело зеле, откъдето вкусът на ястието се променя. Втората причина са различните методи за приготвяне на кюфтенца, които в немските страни са повече хлебни като кнедли или направо кнедли. Третата и най-основателна причина, според която изобщо нямаше нужда да задълбавам в този въпрос са промените, които направих, така че ястието да ми бъде наистина вкусно, без да бъде твърде ангажиращо за приготвяне. Така в неделя следобед може да остане време и за малко профитероли с ванилов крем.

    Печени кюфтенца с кисело зеле

    В тази връзка, както синхронът, така и рязката граница между национални ястия на едно хранене може много да заинтригува небцето. Всичко зависи от виното, с което ги съчетаваш и миниатюрните паузи между тях. Какво да правиш докато си в пауза? Аз доливам чай на Даниел или му подготвям желаната втора порция макарони със сирене, или правим други неща на гърнето (тези работи не могат да се предвидят), но съм сигурна, че ти може да си намериш по-интересни неща за правене, като разговор на увлекателна тема за теб и събеседниците ти, например.

    Това беше просто вметка от реалността, нали не мислиш, че вечерям спокойно и на свещи, пък дори и в неделя, ха! Но това, което мога да направя през всеки един ден от седмицата е да приготвя храна, която знам, че ще ми бъде вкусна и която искам да бъде разнообразна. И това всъщност, никак не е трудно.

    Печени кюфтенца с кисело зеле

    Печени кюфтенца с кисело зеле

    Рецептата е по идея от whereismyspoon.co.

    За 4 порции.

    За зелето:

    • 1 кг отцедено кисело зеле, нарязано на ситно
    • 2 супени лъжици зехтин
    • 1 супена лъжица захар
    • 3 супени лъжици доматено пюре
    • 2 дафинови листа
    • прясно смлян черен пипер
    • 500 мл телешки бульонили вода

    За кюфтенцата:

    • 500 г кайма, смес от равни количества свинско и телешко месо
    • 1 малка глава лук, нарязана на ситно
    • 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
    • 2 чаени лъжици сладък червен пипер
    • 1 супена лъжица нарязан пресен магданоз
    • 1 голяма филия бял хляб без кората
    • 1 яйце
    • сол и прясно смлян черен пипер
    • 2 супени лъжици зехтин за поръсване

    Зелето се слага в тенджера и към него се добавят всички останали съставки. Разбъркват се хубаво и се слагат на силен котлон докато течността заври. Когато заври, котлонът се намалява до умерен към силен и зелето се оставя да къкри без капак 30 минути. Разбърква се от време на време. Когато зелето започне да омеква и остане с много малко течност се изсипва в широка тава.

    Докато зелето се готви се приготвят кюфтенцата. Хлябът се накисва в студена вода докато набъбне, изтисква се и се добавя към каймата. Към нея се добавят и всички останали съставки без зехтина. Омесват се хубаво и се правят кюфтенца с големина на топка за пинг понг. Трябва да се получат 22-24 кюфтенца.

    В тавата върху зелето се подреждат кюфтенцата. Поръсват се със зехтин и се слагат в предварително нагрята фурна на 200ºC. Пекат се 30-35 минути докато кюфтенцата станат готови и се запекат на повърхността. Внимава се да не се пресушат, затова времето за печене в твоята фурна трябва да се следи и кюфтенцата да се проверяват след двадесетата минута от началото на печенето.

    Зелето с кюфтенцата се сервират топли, поръсени с пресен магданоз и натрошени сушени люти чушки по желание.

    Още рецепти с кайма

    Още рецепти със зеле

    Други рецепти за основни ястия с месо

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Печени кюфтенца с кисело зелее публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0


    ความคืบหน้าคดีสะเทือนขวัญกรณีที่แฟนหนุ่มบุกเข้าบ้านแฟนสาว ใช้อาวุธมีดแทงฝ่ายหญิง ก่อนผู้เป็นแม่จะเข้ามาช่วยเหลือแต่กลับถูกแทง แล้วราดน้ำมันจุดไฟเผาจนบาดเจ็บสาหัส ต้องรักษาตัวนานกว่าสองเดือน ล่าสุดได้เสียชีวิตลง ขณะที่นายแซม ผู้ก่อเหตุได้รับการประกันตัว ในข้อหาพยายามฆ่า

    ล่าสุด พล.ต.ต.สรายุทธ สงวนโภคัย ผู้บังคับการตำรวจภูธรจังหวัดเชียงใหม่เปิดเผยว่า ขณะนี้ได้สั่งการให้เจ้าหน้าที่ตำรวจเจ้าของคดีเร่งสรุปสำนวนดำเนินคดีใหม่ทั้งหมด หลังผู้บาดเจ็บเสียชีวิตลง โดยจะมีการเพิ่มข้อกล่าวหากับผู้ก่อเหตุจากพยายามฆ่าเป็นเจตนาฆ่าโดยไตร่ตรองไว้ก่อน เนื่องจากทั้งพฤติกรรมและหลักฐานชัดเจนว่ามีการเตรียมการมาก่อเหตุโดยตรง ซึ่งจะดำเนินการตามขั้นตอนของกฎหมาย ทั้งการทำสำนวนรวบรวมพยานหลักฐาน รวมทั้งแจ้งข้อกล่าวหาเพิ่มก่อนที่จะมีการออกหมายจับและทำการควบคุมตัว

    หากครอบครัวผู้เสียชีวิตหวาดกลัวเรื่องการใช้อิทธิพลของทางฝั่งผู้ต้องหา ทางเจ้าหน้าที่ตำรวจยืนยันจะให้ความเป็นธรรมรวมทั้งดูแลเรื่องความปลอดภัย และคุ้มครองพยาน พร้อมยืนยันว่ากรณีนี้จะไม่ให้มีเรื่องของการใช้อิทธิพลมาอยู่ด้วยกฎหมายโดยเด็ดขาด คาดว่าจะสามารถออกหมายจับได้ภายใน 48 ชั่วโมง

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    เจ้าหน้าที่ 3 ฝ่าย เปิดแผนปฏิบัติการณ์ปราบปรามกลุ่มผู้มีอิทธิพลในเทศบาลเมืองสุไหงโก-ลก จู่โจมตรวจค้นเป้าหมาย 3 จุด สามารถจับกุมบ่อนพนันออนไลน์ภายในห้องพักโรงแรม มีเงินหมุนเวียนหลายร้อยล้านบาท

    วันนี้ พ.อ.จตุพร กลัมพสุต รองผู้อำนวยการสำนักข่าวกรอง กอ.รมน.ภาค 4 ส่วนหน้า พ.ต.อ.กองอรรถ สุวรรณขำ ผกก.สภ.สุไหงโกลก พ.ท.นพดล ภาคาผล ผบ.ฉก.นราธิวาส 36 เจ้าหน้าที่ ดี.เอส.ไอ เจ้าหน้าที่ชุดนิติวิทยาศาสตร์ และเจ้าหน้าที่ที่เกี่ยวข้อง ร่วมกันเปิดแผนปฏิบัติการณ์ปราบปรามกลุ่มผู้มีอิทธิพลในพื้นที่เทศบาลเมืองสุไหงโก-ลก จังหวัดนราธิวาส โดยจู่โจมตรวจค้นเป้าหมาย 3 จุด เป็นโรงแรม ห้องพักพนักงานโรงแรม และ ห้องอาหาร

    โดยการตรวจค้นบริเวณชั้น 2 ของโรงแรม พบห้องพัก 10 ห้อง แต่ละห้องพบอุปกรณ์เล่นการพนันออนไลน์ อาทิ เครื่องคอมพิวเตอร์ เครื่องแฟกซ์ บัตรเติมเงินออนไลน์ ตู้เซฟ รวมทั้งเสื้อผ้า และอุปกรณ์ที่ใช้สำหรับใส่อาหารบริโภค ขณะเจ้าหน้าที่บุกตรวจค้นไม่มีผู้ใดอาศัยอยู่แม้แต่คนเดียว จากการสอบถามเจ้าหน้าที่ดูแล ทราบว่าบริเวณชั้น 2 ของโรงแรม เจ้าของเป็นชาวมาเลเซีย ที่ทำสัญญาเช่าเป็นรายเดือนกับทางโรงแรม
    ต่อมา เจ้าหน้าที่ชุดจับกุมร่วมกันแถลงข่าวผลการบุกจับกุมบ่อนการพนัน 3 จุดในพื้นที่เทศบาลสุไหงโก-ลก ตามปฏิบัติการปราบปรามกลุ่มผู้มีอิทธิพลในพื้นที่จังหวัดนราธิวาส สามารถยึดของกลางเป็นคอมพิวเตอร์ จำนวน 60 เครื่อง ตู้เซฟ 5 ตู้ รถยนต์เมอร์เซเดสเบนซ์ 1 คัน รถนิสสัน เซฟิโร่ 1 คัน ธนบัตรเงินสดสกุลริงกิตมาเลเซีย สุรา และ อื่นๆ

    พ.อ.ยุทธนาม เพชรม่วง รองโฆษก กอ.รมน.ภาค 4 ส่วนหน้า กล่าวว่า การจับกุมบ่อนการพนันในครั้งนี้ เนื่องจาก ผบ.ทบ.ได้ให้นโยบายกับแม่ทัพภาคที่ 4 ให้เร่งปราบปรามผู้มีอิทธิพลในพื้นที่จังหวัดชายแดนภาคใต้ จึงได้มอบหมายให้ชุดเฉพาะกิจในพื้นที่ ดำเนินการบังคับใช้กฎหมายกับผู้มีอิทธิพลรายสำคัญๆ

    ด้าน พ.อ.จตุพร กลัมพสุต รอง ผอ.สำนักงานข่าวกรอง กอ.รมน.ภาค 4 ส่วนหน้า เปิดเผยว่า พบผูัมีส่วนเกี่ยวข้องในการเล่นพนันออนไลน์จำนวนหลายพันคน มีทั้งคนในพื้นที่และคนต่างประเทศ โดยมีเงินหมุนเวียนหลายร้อยล้านบาท ซึ่งขณะนี้กำลังตรวจสอบรายละเอียดเพิ่มเติม

    ขณะที่ พ.ต.อ.กองอรรถ สุวรรณขำ ผกก.สภ.สุไหงโกลก กล่าวว่าการจับกุมครั้งนี้ พบว่ามีการเล่นพนันทางอินเทอร์เน็ตซึ่งไม่มีตัวบุคคลเป็นผู้เล่น จึงต้องตรวจสอบเครื่องคอมพิวเตอร์อย่างละเอียด รวมถึงความผิดเกี่ยวกับการนำเข้าเครื่องคอมพิวเตอร์ และ เรื่องอื่นๆที่ต้องตรวจสอบอย่างละเอียด และ รบถ้วน ว่ามีใครผู้ใดเกี่ยวข้องและสามารถจับกุมตัวดำเนินคดีในครั้งนี้

    อย่างไรก็ตาม เจ้าหน้าที่ยังคงเกาะติดการจับกุมกลุ่มผู้มีอิทธิพลในพื้นที่อีกหลายราย ตามนโยบายของ ผบ.ทบ.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    พ.ต.อ.พศวีร์ เรืองภู่ ผกก. สภ.ดอนตูม จ.นครปฐม พร้อมด้วย พ.ต.ท.สิทธิพงษ์ สังข์แสง รองผกก.ป. พ.ต.ท.เรืองศักดิ์ สีล้ง สวป. ร.ต.ท.สัญญา สุทธิธรรม รองสว.สส. นำกำลังเจ้าหน้าที่ตำรวจ สภ.ดอนตูม 15 นาย เข้าปิดล้อมบ้านไม่มีเลขที่ กลางทุ่งหมู่ที่ 1 ต.ห้วยพระ อ.ดอนตูม จ.นครปฐม หลังรับแจ้งว่า มีการแอบลักลอบเล่นการพนันไฮโล ถั่วหยิบ ก่อนเจ้าหน้าที่แสดงตัวเข้าจับกุมนักพนันชายหญิง ได้ 24 คน ที่กำลังเล่นพนันถั่วหยิบ ต่างวิ่งหนีกันอลหม่าน เจ้าหน้าที่ตำรวจที่ปิดล้อมทางหลบหนีได้จับกุมนักพนันหญิง 11 คน นักพนันชาย 13 คน รวม 24 คน พร้อมของกลางถ้วยไฮโล 1 ชุด ลูกเต๋า 3 ลูก ไพ่พลาสติก 4 ใบ ที่ใช้เป็นสัญลักษณ์ 1-4 เงินสด 1,100 บาท โต๊ะกลม 1 ชุด มีนายพิพัฒน์ วรน้อย อายุ 50 ปี รับเป็นเจ้าบ้าน จัดให้มีการเล่นการพนันถั่วหยิบฯ และนายธีรชัย คล้ายสี อายุ 41 ปี รับเป็นเจ้ามือ รับกิน รับใช้ฯ นำตัวส่ง พนักงานสอบสวน สภ.ดอนตูมดำเนินคดี

    พ.ต.ท.สิทธิพงษ์ กล่าวว่า ขณะปฎิบัติหน้าที่อยู่นั้นตนได้รับรายงานจากสายตรวจตำบลห้วยพระ ว่ามีการลักลอบเล่นการพนันโดยผิดกฎหมาย ที่บ้านหลังดังกล่าว โดยจากข้อมูลทราบว่า บ่อนการพนันดังกล่าว ได้เปิดมาตั้งแต่วันเสาร์ จึงได้วางแผนให้สายลับเข้าไปทำเป็นนักพนัน แฝงตัวเข้าไปเล่นภายในบ่อนฯ จนแน่ชัดว่าที่บ้านหลังดังกล่าว มีนักพนันมาแอบลักลอบเล่นการพนันถั่วหยิบ โดยเจ้าของบ่อนอ้างว่า เป็นบ่อนฯ ของ “เสี่ยแจง” ซึ่งย้ายมาจาก อ.ท่ามะกา จ.กาญจนบุรี และยังอ้างว่า มีการเคลียร์ผลประโยชน์จ่ายเงินให้กับนายตำรวจระดับสูงเรียบร้อยแล้ว ตน จึงได้รายงานให้ พ.ต.อ.พศวีร์ เรืองภู่ ผกก.สภ.ดอนตูม ทราบและได้สั่งการณ์ให้นำกำลังเข้าปิดล้อมจับกุม และดำเนินคดีทุกคนไม่มีไว้หน้าใครทั้งนั้น

    รายงายข่าวแจ้งว่า บ่อนพนันรายนี้ เป็นบ่อนถั่วหยิบ ของเสี่ยแจง ซึ่งเป็นบ่อนวิ่ง ก่อนหน้านี้โดนตำรวจกาญจนบุรีจับกุมได้นักพนันจำนวนมากมาแล้ว และมาแอบลักลอบเปิดบ่อนถั่วหยิบ ที่บ้านของนายพิพัฒน์ วรน้อย ม. 1 ต.ห้วยพระ อ.ดอนตูม โดยอ้างกับเจ้าของบ้าน ว่าได้เคลียร์ตำรวจระดับสูงหมดแล้ว

    พ.ต.อ.พศวีร์ เรืองภู่ ผกก. สภ.ดอนตูม กล่าวว่า จากนโยบายของผู้บังคับบัญชา ให้เข้มงวดกวดขัน บ่อนการพนันผิดกฎหมาย แหล่งมั่วสุมอบายมุข และอาชญากรรม สภ.ดอนตูม ได้จัดเจ้าหน้าที่เฝ้าระวังการแอบลักลอบเล่นการพนันในลักษณะบ่อนวิ่ง เข้ามาในพื้นที่มาโดยตลอด ซึ่งจากการข่าวที่ดี ทำให้สามารถจับกุมนักพนันและเจ้ามือได้เป็นจำนวนมากในครั้งนี้ ซึ่งตนขอยืนยันว่า สภ.ดอนตูมไม่มีการรับเคลียร์หรืออนุญาตให้มีการกระทำผิดกฏหมายตามคำกล่าวอ้างของผู้ต้องหาแต่อย่างใด

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    LG G6 е
    Здравейте от Sant Jordi Club, където LG избра и тази година да представи флагмана си от серията G. Току-що в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
  • 02/26/17--04:20: LeeNeeAnn: Прошка
  • Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем.

    Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив.

    Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял.

    Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс.

    Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Василена Вълчановаdiporto-agoras

    Първото пътуване за годината беше до Атина. Февруари не е непременно идеален месец за разходки, но пък концертът на Dropkick Murphys не чака и затова се прежалихме, оставяйки се на благоволението на гръцките метеорологични богове.

    Основната цел на уикенд-пътуването беше да послушаме музика наживо, да ядем местна храна и чак на последно място – да видим каквото има да се вижда в гръцката столица. На първо четене се оказа, че то не е особено много, затова просто трамбовахме уличките на Монастираки без конкретен план, завъртяхме се около Акропола и после попивахме атмосфера из битпазара, криволичещите завои на Плака и шумните булеварди на Псири.

    Правилната храна

    Обиколката беше гастрономически-ориентирана. Най-важната спирка беше предварително проученият и препоръчан ресторант Diporto Agoras. Чинно с Google Maps в ръка поехме към дестинацията за обяд. Атина е от онези градове, в които центърът и опасно изглеждащите квартали живеят в симбиоза. В един миг си на огромен булевард, свиваш вдясно и се озоваваш в китайския квартал. Малко по-надолу по същата улица, аз с моя матов цвят бях един от по-светлите участници в хаотичното улично движение. Свиква се лесно, но има първоначално усещане за неподготвеност.

    Стигнахме адреса, където стои съборетина с изпочупени стъкла. Ресторантът е по стълбите надолу под нея. „Ресторант“ е по-скоро ориентировъчно означение. Озовахме се в изба, чието празно място е уплътнено с 6-7 маси. Клиентелата е на средна възраст 64 и по всичко изглежда, че прекарва съботата си тук поне от 30 години.

    Седнахме на свободна маса, сервитьорът (вероятно внук на готвача) дойде да ни вземе поръчката. Казахме „English?“ и той отвърна „ОК, one moment.“ След 2 минути донесе хляб – вероятно за да компенсира забавянето на менютата на английски. В ретроспекция, нямам идея как сериозно ми е минала такава мисъл през главата. След малко се появи директно с чиния супа от нахут, порция пържени рибки и кана рецина, преди секунди налята от едната бъчва до масата. Беше ни дадена свобода само да кажем дали искаме салата.

    diporto-agoras

    Атмосферата се подобри още повече, когато на масата ни бяха настанени двама господа на 60+. Единият говореше достатъчно англисйки, за да обсъдим икономическата обстановка на Балканите и да ни сподели колко лошо нещо са това данъците 🙂Остана изключително учуден, като му казахме, че сме намерили мястото в интернет. Две кани рецина по-късно успяхме да си тръгнем, за да реанимираме малко преди вечерното излизане.

    Семейните заведения

    Направи ми впечатление, че истинските заведения в Атина са семейни. Diporto Agoras със сигурност беше такова, а благодарение на скритите ресторантотърсачески способности на Емо, попаднахме и на втори чуден обяд в неделя. В центъра на най-туристическата част близо до Акропола е свито семейно ресторантче на над 150 години. Собственикът вдига телефона и се занимава с парите, дъщеря му сервира, докато на съседната маса внучето решава домашно по математика с чичо си. Семейна идилия. Храната беше също толкова идилична – огромна домашна салата, препълнена купичка маслини, фава (гръцки хумус от специален вид грах), мусака (която даже не съм снимала, защото я изядохме твърде бързо).

    В Рим не можеш да попаднеш лесно на такива места, защото градът е станал много по-туристически. В Атина обаче, излизайки от района на Акропола, попадаш просто в обикновен град – не особено красив, но автентичен.

    Ирландска музика от Бостън

    Няма как да не драсна два реда за Dropkick Murphys – причината въобще да стигнем до Атина. Страшно яки професионалисти, цялото шоу се движеше по часовник, те бяха адски добри.

    Трябва да ви кажа обаче, пълен късмет е, че сме живи след такъв концерт и сега разбирам колко напред сме в България на тема сигурност в заведения. Пушене, кенчета бира, футболни факли на закрито, ужасяващ процес по излизане само с една отворена врата и оставени заграждения на входа. Та следващия път на концерт кажете едно „Благодаря!“ на организатори и охрана, заслужили са си го 🙂

    П.П. Този път ме домързя и даже не съм вадила фотоапарата от чантата. Снимките са правени с iPhone и VSCO, което се превръща във все по-любимо приложение.

    Постът Атина: нахут, данъци и ирландска музикае публикуван в Васи ли?!.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported


    0 0

    Кръстопът


       Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си. Закачи го с пръсти, хвана дървената дръжка и притвори очи. Почти веднага ги ококори. Стори му се, че се чува подозрителен шум. И отново всичко утихна. Децата на съседните две легла дишаха равномерно. Но той, колкото и да му се затваряха очите, трябваше да е нащрек. Стресна се, буквално подскочи и седна в кревата, подпрял се на едната си ръка, когато Главата изръмжа в лицето му. Целият пламна, сякаш го поляха с вряла вода, и се разтрепери. Неусетно беше се унесъл, и той пак го свари неподготвен. Трескаво затърси ножа зад гърба със свободната си ръка. Тук някъде трябваше да е. Накрая успокоен стисна дръжката.
       – Хайде, нали си знаеш упражнението – прошепна Главата съвсем близо до лицето му и се ухили. – Седни по-удобно. Или забрави какво си правил вчера и онзи ден.
       – Махай се! – каза Наско.
       И се изтегли с няколко движения плътно към стената. Топлината в гърдите му, позната от предишните вечери, бавно се разстла, прегъна се по края като нагорещен восък. И почти веднага потече.
       – Махай се! – повтори той и очите му се напълниха със сълзи. – Предупреждавам те!
      – Чакай, чакай! – прошепна Главата, опря коляно на пружината и се качи на леглото, коленичи и се надвеси над него.  – Нали я знаеш нашата игра.
       – Не е моя игра.
       – Наша е!
       – Не, само твоя си е.
       Почти веднага беше го сграбчил с две ръце, както всяка вечер, за ушите. Не ги стискаше много силно. Просто ги държеше между дланите си. Изправи се, надвесен над него, и опита да го вдигне. Пружината на леглото се разклати под краката му и потъна дълбоко, почти до пода, от тежестта му. Освободи хватката си, сграбчи го по-удобно и отстъпи. Придърпа го, слезе от леглото, за да му е стабилно под краката, и без да го пуска, отново се опита да го вдигне.
       – И да не пищиш! – предупреди го той. – Щото тогава, нали знаеш, ще ми направиш една свирка.
       Усещаше как ушите му се удължават и заедно с болката всеки миг ще се откъснат от главата му. Почти две седмици всяка вечер правеше едно и също. След няколко неуспешни опита най-накрая щеше да го вдигне във въздуха. Издържеше ли без да вика, според уговорката, го оставяше обратно и си отиваше. Хилеше се гъгниво през широките си ноздри.
       Беше три години по-голям, доста по-тежък и як. В пансиона имаше двама-трима, които можеха да му се опрат. Но с тях Главата беше в приятелски отношения. Не си пречеха, дори, наложеше ли се, си помагаха. Никого не можеше да помоли за помощ. Всички знаеха, че през два-три месеца той си заплюваше някой от малките и постепенно сломяваше съпротивата му. Сега го задържа по-дълго във въздуха, попита “Как е?” и с рязко странично движение го остави да падне настрани в леглото.
       – Пак не изпищя – отбеляза Главата. – Но този път правилата се променят.
       – Нищо не се променя! – прошепна Наско, като се опита да не проличи, че се е разплакал. – Даже не изохках.
       – Повече не ми се чака – изрече безгрижно Главата и седна до него. – Какво като не си изохкал. Нали все някога ще из¬охкаш.
       Гласът му беше станал съвсем приятелски. В интонацията му имаше молба и покана да се примири. Дори забеляза, че му се усмихва. Вече не беше изродът, който очакваше всяка вечер, а момче като него. Усети ръката му на рамото си. И топлината отново заизпълва гърдите му.
       – Плачеш ли?
       – Не.
       – Поплачи си.
       – Мамка ти! – прошепна Наско. – Мразя те!
       – Аз те обичам.
       Клекна, като внимаваше да не загуби равновесие, легна на хълбок и се примъкна плътно до него. Вече усещаше якото му бедро опряно в неговото, когато ръката му описа кратка дъга. Главата изкрещя от неочакваната болка и бързо се претърколи настрани. Настигна го и ножът отново се заби в тялото му. Щеше да го намушка още веднъж, но той беше се свлякъл на пода и виеше отдолу. Наско срита завивките и се изправи. Беше легнал облечен. Дори не си свали маратон¬ките.
       Изчака да разбере какво ще направи. Но той продължи да скимти, претърколи се и изчезна под леглото. Прекрачи над страничната табла, скочи и излезе в коридора. Вървеше бързо и се оглеждаше. Имаше малка възможност, въпреки раните, Главата да го последва. Още не беше се появил. Скоро побягна по стълбите към долния етаж. Лесно извади трите разхлабени пирона от прозорчето, което възпитателите мислеха, че е заковано, и се прехвърли навън.
       Пресичаше двора на училището, без да мисли. Вървеше по средата и едновременно с това се наблюдаваше от етажа, на който живееше. Не го интересуваше мястото, където отиваше, нито дори посоката. Спря по средата и вдигна глава към небето. Беше дълбоко и далечно – като дъно – обсипано със светли звезди.
       Той беше единственото момче от пансиона, което по това време можеше да ги гледа колкото поиска. Ей така, ще стои, вперил поглед нагоре, без да му пречи който и да било. Спомни си, че след като го намушка два пъти, беше готов още да го мушка. Не искаше да е толкова зъл. И същевременно изпитваше задоволство.
       Бързо стигна до денонощното кафе. Показа си само главата и огледа празните маси. Наташа първа го видя.
       – Пак ли си избягал?
       Влезе, усмихна се и вдигна рамене в отговор.
       – Какво ще пиеш?
       – Кола – отговори бързо той и добави: – Половин кола.
       – Искаш да си я разделим както предишния път, така ли?
       Наташа се изправи от мястото си, отвори малка бутилка кока-кола, пресегна се, взе две чаши от бара и седна обратно на масата в ъгъла. Оттам се виждаше цялото помещение и тя можеше да контролира кой влиза. Побутна към него едната чаша и наля по равно.
       – Искаш ли да учим по математика? – попита тя и широкото й бяло лице приближи към неговото. – Или по нещо друго.
       – Не искам!
       – Нали помниш какво сме се разбрали – продължи тя, почти без да му обръща внимание. – Винаги когато си тук, ще учим по някой предмет. Не искам да си като останалите тъпаци.
       Двамата седяха един до друг и отпиваха от чашите. В шишето беше останала още един пръст кола.
       – Налей си я – каза тя. – На мене ми стига толкова.
       – Ти си налей.
       – Аз ще потърся хартия да порешаваме задачи.
       – Не искам сега. Казах ти!
       Тя отново се изправи, пресегна се към бара, откъсна с една ръка няколко листа от празния кочан за сметки, затисна го в единия край с длан и седна по-близо до него. Усети кръглото й рамо, после и ханша, който беше като огромен деформиран хляб. Косата й миришеше приятно. Не беше сигурен точно на какво. Стана му топло и усети как топлината в гърдите му се разстила, после се прегъва, размеква се. Тогава очите му отново се напълниха със сълзи.
       – Онзи още ли те тормози?
       – Какво те интересува?
       – Добре де, няма да питам – изрече делово тя. – Нека решим поне няколко задачи.
       И се наведе към него. Усещаше я плътно до себе си. Стана му още по-топло, отпусна се и сълзите потекоха по страните му.
       Наташа спря да пише и се заслуша, без да го поглежда.
       – Плачеш ли? – попита тя.
       – Но без да се чува – изрече със злоба Наско. – Никакъв звук. Нито ох, нито ах.
       – Нещо случило ли се е?
       – Нали ти казах, че не искам да уча – почти изкрещя той. – Казах ли ти, или не?
       Стресната от неочакваната му реакция, тя примигваше. Още не беше забелязала, че Наско извади ножа от джоба си. Стискаше го в разперената си ръка. Предчувстваше нейната изненада, когато го види. Вече мислеше да каже: Я виж какво имам в ръката! И всичко да се превърне в шега. Тогава се усука, рамото му пропадна надолу и едва не извика от болка. Напрегна мускулите си, лицето му се изкриви от напрежение, но съпротивата му не беше достатъчно силна. Вече беше видял над себе си собственика на кафето, който продължаваше да му извива ръката. Накрая измъкна ножа от омекналите му пръсти.
       – Казаха ти да не прибираш това зверче!
       – Дете е.
       – Тогава защо държи нож? – попита той, вдигна го над главата, а с другата ръка му изви ухото. – Марш навън!
       Излезе пред кафето, като сдържаше желанието да си разтрие с длан ухото. Постоя отпред и скоро напълно забрави, че някога го е боляло. Отново усети как топлината започна да изпълва гърдите му. Този път очите му останаха сухи. Погледна нагоре към безредно разхвърляните по небето звезди. Направи няколко крачки, обърна се и загледа светлинната реклама на кафето. “А”-то беше изгоряло и почти не се виждаше. Опитваше се да сравни чувството, което изпитваше от близостта на Главата и от близостта на Наташа. Приличаха си. И двата пъти усещаше топлина, размекваше се и му се доплакваше. Но вече беше сигурен, че са напълно различни.


    Палми Ранчев




      
    Палми Ранчевв „Кръстопът”.
      Палми Ранчев в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia се завръща на световния смартфон пазар с достъпни модели и новата Nokia 3310
    Здравейте от музея за съвременно изкуство на Барселона, където в доста тесен кръг HMD Global реши да събере журналисти от…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Библиотеката

    Новината, че предстои издаването на български език на книга, посветена на най-известното оръжие на ХХ век – автомат Калашников, ме накара да изровя от паметта си едно заглавие, което бях пропуснал преди няколко години при излизането му. Става въпрос за малката книжка „Моят живот в бури и откоси“, събрала спомените на съветския оръжеен конструктор Михаил Калашников. Изд. „Рива“ я пуснаха на пазара през 2011 г., но докато стигна до нея, вече беше изчезнала от рафтовете на повечето книжарници.  Сега любопитството ми се изостри и с малко късмет успях да открия една изостанала бройка в „Хеликон Витоша“.

    kalashnikov-bioФренската журналистка Елена Жолипубликува през 2003 г. книгата си, която написва в резултат на разговорите си с вече доста възрастния Михаил Калашников в дома му в затънтения уралски град Ижевск. Освен нейните коментари и обяснения за контекста на разказваните събития, Жоли се е постарала да запази автентичния разказ на конструктора. Казвам „конструктор“, защото трудно можем да наречем с друга титла човека, останал в историята като създател на АК-47, колкото и спорен да е този факт. Той не е нито инженер, нито има някакво образование. До края на живота си не става директор на оръжейния завод, в който работи, а запазва единствено титлата си „главен конструктор“. Въпреки това е генерал и носител на всички възможни съветски и руски държавни отличия. Твърде любопитно…

    Още по-любопитен е въпросът с действителното изобретение на автомат „Калашников“. Много източници твърдят, че заслугите за това са на немския конструктор Хуго Шмайзер и екип от други немски специалисти, които през 50-те години са изпратени да работят именно в Ижевск. Шмайзер е създателят на една от първите автоматични пушки в света – оръжието Stg 44, което в края на войната влиза на въоръжение във войските на Райха, а трофейни бройки от него бързо попадат в ръцете на руснаците, които оценяват високо достойнствата му. Изумителна е дори визуалната прилика между Stg 44 и АК-47, макар да се водят доста спорове доколко конструкцията на двете оръжия наистина е сходна. Защо отварям тази скоба ли? Защото, въпреки очевидните съмнения, в книгата си Калашников дори не споменава името на Хуго Шмайзер (ок, споменава го веднъж, но по съвсем друг повод). Което е малко странно, сякаш.

    Човекът, когото виждаме в „Моят живот в бури и откоси“ е едно печално творение на сложната епоха, в която живее, един завършен homo sovieticus. Книгата започва с ужасяващи разкази за детството и ранните години на Миша, в периода на разкулачването, когато семейството му е депортирано в Сибир. Болезнено откровение за социалните катаклизми, разтърсили селата по онова време. „Децата знаеха кои от местните хора подкрепяха депортирането в Сибир и лишаването от граждански права на онези селяни, и в училището се пренасяха разделенията, търканията и разногласията между бедни и богати. Разменяните обиди и упреци понякога завършваха с всеобщи стълкновения. Децата си отправяха заплахи, наричаха се кулаци и експлоататори. Нарочените винаги бяха смятани за инициатори на разправиите дори когато те чисто и просто се отбраняваха и защитаваха“.

    Зловещите картини на депортацията и изнурителния живот в Съветския съюз през 30-те години всъщност са доста по-интересни от следващите страници, които разказват за същинската работа по създаването на най-известния автомат в света. Както вече споменах, липсва каквото и да било за Хуго Шмайзер, макар темата за „заимстването“ все пак да намира място в мемоарите на Калашников. Така например той признава, че в ранните си разработки бил заимствал детайли от американската пушка „Гаранд“. Друга съществена липса обаче, която установих, е тази на техническите детайли. Тях просто ги няма. Великият конструктор разказва за тестовете, за преработките, за комисиите, за конкурентите си, но не и за детайлите на автомата, които го правят толкова успешен. Как се е стигнало до едно или друго решение, кое е уникалното в него – представям си, че всеки създател естествено би изпаднал в логорея, докато описва „отрочето“ си. Не и Миша Калашников. Той е лаконичен, спестява доста подробности и умело насочва разказа си в други посоки.

    Всъщност, есенцията на цялата книга е събрана в предговора от Елена Жоли. Мемоарите на самия Калашников премълчават тактично ключови моменти от създаването на автомата, но пък рисуват образа на един човек, който идеално се вписва в понятието „homo sovieticus“. Сложен, неразбираем образ, който не предизвиква никакви симпатии, дори напротив. Репресиран от политиката на Сталин, по-късно като депутат той му ръкопляска в несвяст, защото никой не иска да спре да пляска пръв. Края на Съветският съюз възприема като предателство спрямо родината си. Смята, че Германия е трябвало и досега да плаща репарации и се отвращава, че „сега протягаме ръка за просия пред тази нация„. Думите му са пълни с противоречия, като това: „След разпадането на СССР манталитетът на хората се промени, те започнаха да се плашат един от друг“.Чак тогава ли, мисля си…

    Въпреки всичко мемоарите на Калашников са любопитен поглед към спорната личност на човека, оставил името си като създател на най-смъртоносното оръжие в света. Трябва да се четат с едно, дори с две наум, но показват с една човешка съдба толкова много от съветската действителност и съветския начин на мислене. И говорят много дори за това, което премълчават.

    Публикувано от Георги


    Filed under: Военни, Интервю, Мемоари

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Huawei P10 и P10 Plus носят името Leica и върху предната си камера
    Край фонтаните над площад Испания в Барселона Huawei току-що представи новите си топмодели Huawei P10 и Huawei P10 Plus. В…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Голямата снимка, Дневник

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: Първа среща с новата Nokia 3310
    Nokia 3310 беше възродена с нов модел под същото име, който ще се опита да постигне успеха на своя предшественик.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако,а после – през Марсилия, Каркасон и Андора,през Барселона и Валенсия,а последния път – в Мадрид и Толедо. Днес ще достигнем крайна та си цел Португалия и нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

    Приятно четене:

    С Голф до Португалия

    част шеста

    Португалия и Билбао

    Съвсем скоро преминахме границата. Имахме още спирка, непосредствено след нея, а до Лисабон оставаха около 250км:

    С Голф до Португалия

    Непосредствено след границата спряхме в градчето

    Марвао,

    известно с красивото си местоположение и средновековната си крепост. Разположено е на голяма надморска височина, откъдето има страхотна гледка над цялата околност.
    Марвао е страхотно място, определено това е един от фаворитите ми за това пътуване. Красота и спокойствие:

    Марвао, С Голф до Португалия

    Марвао, С Голф до Португалия

    С Голф до Португалия

    С Голф до Португалия

    Гледката от крепостта:

    С Голф до Португалия

    С Голф до Португалия

    Непосредствено след като отново поехме към Лисабон се наложи да спра за момент, защото следващото градче също се оказа много готино.

    Брей, много хубава ще излезе тази Португалия

    С Голф до Португалия

    Пристигнахме в

    Лисабон

    късно вечерта, а на следващия ден отново се записахме за една безплатна обиколка из града.
    Разходка из един от старите квартали на Лисабон:

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Детска градина, оградена с бодлива тел. Нямам обяснение… 🙂

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Лисабон е град, разположен на множество хълмове,

    поради което на много места се разкриват чудесни панорамни гледки:

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Лисабон, С Голф до Португалия

    Фуникульор:

    С Голф до Португалия

    Поглед към замъка „Св. Жоржи”:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Входни врати като за педя човек-лакът брада:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    По време на обиколката ни разказаха малко за

    историята на Португалия

    Държавата се формира окончателно през 11-и век, по време на периода на реконкистата, когато иберийските християнски кралства воюват срещу арабския халифат, който управлявал голяма част от полуострова.

    Интересно е защо Португалия не е станала част от кралство Испания, както се е случило с Каталония и държавата на баските например. Такива опити естествено е имало, като най-драматичните събития са се случили в края на 14-и век. Тогава в хода на чумната епидемия португалският крал умира, без да остави мъжки наследник, а е имало вече сключен договор, съгласно който дъщеря му е трябвало се омъжи за кастилския крал, като по този начин Португалия автоматично губи независимостта си. Разбира се, местните аристократи и богати търговци не са били съгласни и издигат за крал друг благородник, известен по-късно като крал Жоао I. Това означавало война, като решаващият момент в нея е бил битката при Алжубарота. Португалците побеждават, въпреки численото превъзходство на испанците. Основна заслуга за това има гениалния предводител Нуно Алвареш Перейра, който по-късно бива провъзгласен за светец.

    Така Португалия запазва своята независимост и в бъдеще няма да последват сериозни военни конфликти с Испания,а границите й ще си останат непроменени от 13-и век до ден днешен.

    Лисабон – С Голф до Португалия

    С ерата на Великите географски открития се формира Португалската империя,

    която в продължение на няколко века е една от големите световни сили.

    Разходката ни продължи към идеалния център и района на пристанището:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Тези улични музиканти бяха много забавни:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Симпатичните лисабонски трамваи:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Стигнахме до

    „търговския площад” на пристанището

    В миналото той е бил основна входна врата към града, затова и има толкова представителен вид.

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Поглед към

    моста „Вашку да Гама” над река Тежо:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Тук нашата обиколка свърши и отидохме да обядваме.
    Още един трамвай по пътя:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Решихме да опитаме местната кухня.

    Португалската кухня

    се състои предимно от рибени ястия. Най-характерна е рибата треска. Дори се казва, че португалците имат 365рецепти за готвене на треска и могат да я ядат по различен начин всеки ден от годината. Любопитното е, че тази риба всъщност не живее в Атлантическия океан, край португалските брегове. Среща се край бреговете на Исландия, в Норвежко море… като цяло доста пó на север. В миналото португалците са можели да си позволяват да я внасят, тъй като са били много богати, а днес също я внасят, просто защото се е наложила като традиционно и обичано ястие 🙂

    Заложих на треска с гарнитура варени зеленчуци, чесън и някакъв сос, не мога да го опиша. Невероятно вкусно ядене… просто нямам думи. С една бира към него направо се размазах. Освен това цената за основното ядене и за една бира беше съвсем достъпна – около 10евро. Горещо препоръчвам да опитате треска в Португалия.

    Лисабон – С Голф до Португалия

    След обяда се отправихме към най-старата част на града. Минахме покрай

    Лисабонската катедрала:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    …и просто се изгубихме в малките улички, които бяха много цветни и приятни:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Периодично се откриваше и по някоя друга панорамна гледка:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Достигнахме до една от по-известните наблюдателни площадки. Мястото беше добро и решихме, че ще се върнем тук, за да посрещнем залеза:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    В този квартал ни направи впечатление, че автопаркът всъщност си е старичък. Осезаемо по-стар, отколкото в Испания и почти на едно ниво с българския. Както казва един приятел, който е посещавал Португалия, „липсват само съветските класики”. Драго пък възкликна, че гледайки колите, „все едно съм си в Плевен, на „Дружба” 😉Дори първото нещо, което видяхме от Португалия бе как буквално няма и километър след границата, с мръсна газ ме изпревари един Голф 2. Много добре… значи тук колата ми не е ретро, а се брои като част от актуалния автопарк 🙂
    Опитах още една португалска бира в хостела:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Върнахме се отново до наблюдателната площадка, откъдето наблюдавахме красивия залез:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    На следващия ден отидохме до предградията на Лисабон, където се намират някои от най-известните забележителности. Разгледахме отвън впечатляващия

    манастир „Жеронимуш”

    Опашките с туристи бяха невероятни, затова нямаше как да си позволим да чакаме за вход.

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Наблизо се намира и

    кулата „Белем”,

    която е имала отбранително значение и е построена в чест на експедицията на Вашку да Гама:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    От тук се отправихме към символичната финална точка на нашето пътуване –

    нос Кабо да Рока – най-западната точка на Европа

    Cabo da Roca, Estrada do Cabo da Roca s/n, 2705-001 Colares, Португалия

    Не бях гледал предварително какво представлява самото място, то пък било прекрасно 🙂

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    На 30 км от Кабо да Рока се намира

    град Синтра

    Той е известен с това, че тук се е намирала кралската лятна резиденция, а също така много от аристократите на Лисабон са строили своите вили тук, с цел да намерят прохлада и спокойствие. Градът предлага за разглеждане множество дворци и имения… човек би могъл една седмица непрекъснато да ги разглежда, но разбира се ние с такова време не разполагахме.

    Най-известният дворец се казва „Пена”:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Видяхме го отдалече, тъй като бяхме решили да заложим на друга забележителност. Тук посетихме

    имението „Кинта де Регалейра”,

    което е било собственост на богат португалски индустриалец. В продължение на няколко десетилетия той поетапно е оформял парка в имението си, като определено е имал доста ексцентрични идеи.

    Регалейра определено е интересно място, предлагащо по-необичайни забележителности. Освен имението и църквата до него по алеите могат да се видят малки кули, фонтани, езерца, а най-нестандартна е системата от подземни тунели, по които може да се стигне до различни части на парка.

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Едно от най-известните места е кладенецът, който представлява обърната кула. В долната част се преминава към различните тунели, за които споменах. Кладенецът никога не е използван за складиране на вода. Всъщност тук са се извършвали различни масонски обреди.

    Поглед отгоре:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    По стъпалата:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    От дъното на кладенеца:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Из подземните тунели:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Едно от езерцата:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Две снимки и на самото имение:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    След Синтра хванахме

    магистралата към Порто

    Това е сигурно най-пустата магистрала, по която някога съм пътувал. Буквално не се срещаха други превозни средства в продължение на километри. Направо имах усещането, че това е частна магистрала, построена за нас. Причината за това е, че просто магистралните такси са много високи. От Лисабон до Порто има две паралелни магистрали, като цената е кажи-речи еднаква – малко над 20евро за 300км, което очевидно и за португалците е много скъпо.

    Порто

    ни посрещна с дъжд и се наложи да разпъвам палатка в един къмпинг по тъмно и в калта…беше много неприятно и изнервящо 🙂

    За щастие на следващия ден времето отново беше хубаво. Започнахме разходката си из Порто с красива гледка от железния мост „Луиш I”:

    Порто – С Голф до Португалия

    От там посетихме катедралата на Порто:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Площадът пред общината: Лисабон – С Голф до Португалия

    Нямаше да ми омръзне са снимам палми и тези симпатични трамваи 🙂

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Из пешеходната зона в центъра имаше всевъзможни улични артисти и като цяло кипеше от живот:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Около старата борса:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Стигнахме до река Дуро и видяхме отстрани големия железен мост:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Един невъзмутим гларус:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Лодки край брега, пренасящи бъчви с вино:

    Порто – С Голф до Португалия

    Една старичка, но перфектно изглеждаща Тойота Корола:
    Лисабон – С Голф до Португалия

    Всяка врата си е отделен номер 🙂

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Разходката ни свърши там, където започна:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Нашият къмпинг се намираше в предградията на Порто, съвсем близо до плажа, затова се разходихме до там. Стана ми студено на краката дори само като ходех по пясъка, не искам и да си помисля за топване на краката във водата 🙂

    Порто – С Голф до Португалия

    Океански рибар:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Така приключи нашият престой в Португалия

    Следващият ден премина в продължително шофиране по иберийските магистрали и в късния следобед достигнахме

    град Билбао, най-големият град на Баската област в Северна Испания

    Тук за съжаление можехме да останем само за няколко часа.

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Всеизвестно е колко необичаен е баският език. Баските наричат страната си „Еускади”:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Един от главните площади е „Plaza Nueva”

    Представляваше малък затворен площад, изпълнен с деца и младежи:

    Лисабон – С Голф до Португалия

    Спуснахме се из уличките на стария град. Тук всичко беше под знака на футбола – навсякъде имаше знамена на ФК Атлетик Билбао, футболни сувенири, както и много хора, носещи тениски на отбора.

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Билбао, Страната на баските – С Голф до ПортугалияБилбао, Страната на баските – С Голф до ПортугалияСъщо така беше пълно със знамена на баската автономна област, с което за пореден път се уверих, че в Испания местния патриотизъм (или може би дори национализъм) е много силно изразен:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Готическата катедрала:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    В Билбао дори момиченцата играят футбол 🙂

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    За Билбао нямах някакви конкретни очаквания, но се оказа, че това е един

    много красив и уреден град

    и не на последно място – много богат и с висок жизнен стандарт. Направих справка и се оказа, че баската област е на първо място в Испания по БВП на глава от населението, както и по доходи на глава от населението. Пътувайки през Испания определено се забелязваше, че Каталония и баската са област са по-богати от централната част на страната например.

    На тази снимка може да видите, колко е странен езика на баските и че няма нищо общо с испанския:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Край реката:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    В Билбао обаче има много испанци от други части на страната и аз поне никъде не чух да се говори на баски език. Предполагам, че е по-разпространен в малките населени места на областта.

    Вече по тъмно си направихме една разходка из модерната част на града:

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Музеят за модерно изкуство „Гугенхайм” :

    Билбао, Страната на баските – С Голф до ПортугалияБилбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Една снимка на Голф-а пред лъскавата бизнес сграда 🙂

    Билбао, Страната на баските – С Голф до Португалия

    Бяхме си резервирали места в един хостел на 30 – 40км от града. Когато отидохме обаче се оказа, че всичко е затворило преди 1 час и беше невъзможно да влезем. Решихме да продължим по пътя към Франция инощувахме в колата, в покрайнините на град Сан Себастиян.

    На следващата сутрин съвсем скоро влязохме отново във Франция.

    Очаквайте продължението

    Автор: Иван Стоянов

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Порто – на картата:

    Порто



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0


    ตำนานของ ปืนใหญ่ เชื่อว่า เชส ฟาเบรกัส กองกลางตัวสำรองของ เชลซี นั้นจะย้ายทีมในช่วงซัมเมอร์นี้อย่างแน่นอน แม่ว่าเจ้าตัวจะออกมายืนยันก่อนหน้านี้แล้วว่าจะขอแขวนสตั๊ดกับ สิงห์บลูเท่านั้น  นักเตะทีมชาติ สเปน ถูกดร็อปเป็นตัวสำรองภายใต้การทำทีมของ อันโตนิโอ คอนเต้ กุนซือชาว อิตาลี ตั้งแต่ย้ายมาคุมทัพ เชลซี ในฤดูกาลนี้

    ฟาเบรกัส วัย 29 ปี เสียตำแหน่งในแดนกลางให้กับ เอ็นโกโล ก็องเต้ มิดฟิลด์ ที่ย้ายมาจาก เลสเตอร์ ซิตี้ และ เนมันยา มาติช ไปตั้งแต่ช่วงต้นฤดูกาล  ทางอดีตนักเตะ ปืนใหญ่ ได้ลงเล่นเป็นตัวจริงให้กับ เชลซี ในฤดูกาลนี้เพียงแค่ 5 เกมเท่านั้น โดยเขานั้นได้ตกเป็นข่าวจะย้ายออกจากทีม สิงห์บลู เพื่อหาโอกาสในการลงเล่นเป็นตัวจริงมากขึ้น

    ทางด้านกูรูชื่อดังและ ตำนานนักเตะ อาร์เซนอล พอล เมอร์สัน นั้นเชื่อว่า เชลซี นั้นจะไม่ยอมแบกรับค่าเหนื่อยก้อนโตให้กับ ฟาเบรกัส อีกต่อไปเพื่อให้เขานั้นนั่งอยู่ที่ซุ้มม้านั่งสำรองอย่างแน่นอน

    “ผมคิดว่า เชลซี จะขาย ฟาเบรกัส แน่นอน เขาจะเป็นที่ต้องการของทีมอื่น ๆ อีกซึ่งเขาควรที่จะย้ายไปสู่สโมสรอื่นใน พรีเมียร์ลีก นั่นแหละ” เมอร์สัน กล่าวกับ สกายสปอร์ต

    “เขาไม่ได้เล่นให้ เชลซี บ่อยเท่าไหร่เลย ซึ่งได้รับค่าเหนื่อยก้อนโตซะด้วย ดังนั้นพวกเขา(เชลซี)น่าจะปล่อยเขาออกจากทีมไป”

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Sony Xperia XZ Premium има камера със собствена оперативна памет и снима видео при 960 к/с
    Sony започна официалната част на Световния мобилен конгрес в Барселона с традиционната си ранна пресконференция, на която тази година представи…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony Xperia XA1 и Xperia XA1 Ultra са с актуализирани характеристики и камерата на Xperia Z5
    Освен топмодела Xperia XZ Premium на MWC 2017 Sony представя и два модела от среден клас - Xperia XA1 и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HTC Vive вече може да се поръча официално и от България
    HTC обяви, че системата за виртуална реалност HTC Vive вече може да се поръча официално от 9 нови страни и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy Tab S3 - първа среща на MWC 2017
    На тазгодишния MWC 2017 Samsung реши да не представя новия си топмодел Galaxy S, а показа два нови таблета. Едното…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: LG G6 - представяне на новите екстри в камерата
    Веднага след премиерата на LG G6 в неделя ви запознах с модела отблизо в няколкоминутен Facebook Live стрийм, но днес…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София


    Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението"на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".


    Черквата Св. Неделя. В „Сбирка от статии“ през 1898 год. П. П. Карапетров пише, че черквата Св. мъченица Неделя — наречена Огнена, е пета по ред. Други четири черкви със същото име били строени преди нея, все на същото място, от които първата през IV в. От къде черпи тези сведения, Карапетров не съобщава. 

    През 1853 г. софиянци решили и съборили старата си черква Св. Неделя, която не била в добро състояние, и в 1856 г. започнали да строят нова — със същото име и на същото място. През този промеждутък са събрани суми, вписани най-подробно в кондиките, които днес са напълно запазени, та имаме възможность да проучим подробно този въпрос (1). Събраните суми са възлизали над 220,000 гр., като пожертвуванията са продължавали и след 1856 г., когато са постъпили в касата над 40,000 гр. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.


    Действително, така и започнали, но току след очертаване на основите софиянци се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и, смутени от страха пред турците, размерите намалили. Все пак построената по-късно черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. За щастие днес има запазена снимка от нея. Тя е била три-корабна черква със седловиден покрив, върху който се издигали три куполи на високи осмостенни призми и две камбанарии на двата западни ъгли. От запад, юг и север е била заобиколена с колонада, свързана с арки, подържащи покрива на артиката, на който са били изградени 17 малки полусферични куполи. В тази куполна колонада явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Южният и северният олтарни входове са имали отпред по две колони, които са подържали по една куполка. Градежът на черквата в горната част (покрива, куполите и камбанариите) не е бил особено солиден.

    В този си вид черквата е просъществувала до 1898 год., когато настоятелството решава да я преобрази. Възложено било на арх. Никола Лазаров да извърши това преобразяване, което е станало през същата година. Арх. Н. Лазаров събаря двете камбанарии и двата купола. Вместо тях на западната стена издига нова камбанария, а на покрива оставя един купол. Почвата сколо черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. Стигнало се до 11 м. дълбочина, където били открити основите на друга черква, вероятно на най-старата, може би на онази, за която Карапетров твърди, че била от IV в. При издигане на камбанарията средната част от западната артика била съборена, а в ляво и дясно запълнена със зидове, та се получили две странични помещения за кръщалня и канцелария. Това предава на черквата съвсем нов вид. Външно я разнообразили и украсили с редове от червени тухли. Всичко това е струвало 136,000зл. лв. Височината на околната пръст била свалена с около два метра, та черквата останала на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Така черквата просъществува до покушението през 1925 год., когато главно покривът бе вдигнат във въздуха.


    Веднага след това се замисли за възобновяването й. Повдигна се обаче спор, това възобновяване дали да стане на основите на полуразрушената черква или да се изгради наново на друго място. Първото становище доби предимство и се възложи на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов, които изготвиха плановете за ново престрояване.


    През 1933 год. черквата бе напълно готова, както е в днешния си вид, и се освети на 7. IV. Благовещение, с. г.

    1) П. Динеков, София през XIX в. до освобождението. София 1937.


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кръстопът


       По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място. Не исках да съм един от стотиците измекяри. Чакаха рано сутрин с коли, и дори с мотори, да прекарат един пълен резервоар. Продаваха го и бързо се връщаха, за да минат поне още веднъж. Исках да направя истински удар. Организиран от мен, с мои финанси и акъл. Без да ставам войник или какъвто и да било на мутрите, които работеха в същия бизнес, но на едро, с цистерни и големи хора зад гърба си.
       Оказа се, че Тошко, който някога живееше през две къщи от нас, сега беше се уредил като ченге на бариерата. Имах на разположение и Звонко, македонеца – с него се знаехме много отдавна. Чух го една нощ да псува по много смешен начин под колоните на ЦУМ. Целият беше прогизнал от силния дъжд. Попитах го: защо не си стои в хотела, а се разхожда по улиците в толкова лошо време? Ма ебем те, каков хотел. Нема дека да спавам. Разприказвахме се и накрая го прибрах при себе си. Така се сприятелихме. Преди не знам колко години. Ама, сигурен съм, че са доста. После дойдеше ли да пазарува в “Илиянци”, винаги ми се обаждаше. Дори му ходих на сватбата. Когато съм разчитал на Звонко, никога не съм съжалявал. Та с него, без много кандърми, бях се уговорил как ще стане плащането от другата страна на границата. Най-дълго търсих подходящ човек, който да закара камиона с бидоните, да вземе парите и да не се разприказва, ако случайно стане издънка. Винаги има такъв шанс, щом е опасно и става дума за пари. Накрая намерих и подходящ шофьор. Скромен човек, не говори много, а и, казаха ми, бил печен. Така всичко, откъдето и да го погледна, беше готово. Трябваше само да свържа отделните звена. Накрая си записах колко и на кого трябва да се плати и зачаках най-важното – Тошко да ми се обади по телефона.
       В това много напрегнато, откъдето и да го погледнеш, време успях да се влюбя. И друг път ми се е случвало. Няма две мнения, че едва ли има друго по-приятно преживяване. Много хора, дори мъдреци, мислят така. Що се отнася до мене, бях напълно убеден. Единственото неудобство в случая беше, че се влюбих почти едновременно в две жени. Ако някой се пита как става, ще му отговоря: съвсем лесно. Първо се запознах с Мариана.
       Стояхме пред кино “Рекс”, когато тя ме погледна, и веднага я заговорих:
       – Госпожице, колебая се дали да гледам филма.
       – Защо се колебаете?
       – Животът понякога е по-интересен.
       – И филмите са интересни.
       – Още по-интересно е да се запознаем.
      – Какво общо има с филма? Или по-скоро, какво общо има – не зная с какво. Малко се пообърках.
       – Има с живота. Харесвате ми!
       Не можех да се начудя, че момичето – стройно и елегантно, с дълбоки кафяви очи, на което доскоро само се любувах – ми обърна толкова лесно внимание. Продължихме разговора по същия начин – с постоянна размяна на погледи, неангажиращо и леко закачливо. Скоро дори пиехме капучино. Чак после влязохме в киното. В полупразния салон, на последния ред Мариана беше единствената, която след средата на филма имаше реален шанс да забременее. Седеше напряко на бедрата ми и се движеше едва забележимо. Чувствах само потрепванията на задника ѝ, в едната и в другата страна, колебания и усуквания, които предизвикваха у мен желание да я сграбча с две ръце, да я вдигна във въздуха и да се развихря. Но до края, даже и когато вече бях съвсем омекнал, всичко продължаваше по същия начин.
       – Не ме интересува какво мислиш за мен – каза тя, когато излязохме. – Каквото искаш си мисли.
       – Мисля само за онова, което се случи. Струва ми се невероятно.
       – И на мен. Имам чувство, че се познаваме от хиляда години.
       – От две хиляди – поправих я.
       – И дори ако утре вече не се познаваме – продължи тя, – няма да съжалявам.
       – А-а, да ги нямаме тия. Какво означава “утре няма да се познаваме”? Сега отиваме вкъщи.
       – Какво означава “вкъщи”?
      – Е, не е кой знае какво. Разполагам с една стая и с коридора до нея. Но ще сме само двамата. А не като в киното.
       На следващия ден тя донесе два сака със свои вещи. Разхвърля ги на кревата и разпери ръце, усмихната с всяка част на лицето си. После ги нареди в гардероба. И заживяхме заедно. Някои ценят повече, когато историята, искам да кажа, с гаджето, се урежда бавно и с преодоляване на препятствия. Тогава тя им се струва по-желана. Моята философия е друга. Само когато нещо се случва с лекота, без притеснения и досадно напрежение, усещам намесата на по-висши сили. Не се съпротивлявам и съм сигурен, че като се оставя на потока от събития, следвам правилната посока. Изпитах известно неудобство, когато трябваше да отговарям с какво си изкарвам прехраната. Измислях какво ли не. Но така, че тя да се зас¬мее, приела отговора за шега, и да не ми повярва. Нямах желание нито да съм журналист в постоянно появяващите се и фалиращи вестничета, нито организатор на поредния конкурс за някаква красота. Или нещо подобно, което тя, струваше ми се, лесно щеше да приеме. Скоро, ако всичко вървеше нормално, щях да спечеля толкова пари, че въпросът “Какво работиш?” щеше да е излишен.
       Всичко беше идеално, или щеше да бъде, ако Александра не беше ме връхлетяла пред входа, където тя живее, а аз минавах случайно. Косата ѝ беше разчорлена, очите широко отворени, дишаше на пресекулки.
       – Господине, ще ми помогнете ли?
      – Какво искате да направя? – попитах с готовност. – И ще загубя ли много време? Питам, защото ме чакат.
       – Не зная какво трябва да се направи – продължи задъхана тя. – В ателието ми има непознат човек. Може би убиец. Или крадец.
       – Тогава да се обадим в полицията – предложих и извадих телефона си. – Кажете името на улицата и номера.
       – Почакайте! Не бързайте с полицията. Убиецът или крадецът може да се окаже мой познат. Снощи на купона беше тъпкано с хора. Възможно е да сме забравили някой пиян.
       – Тогава няма да се обаждам.
       – А ще ми помогнете ли? – попита отново тя.
       – Ще се опитам.
       Асансьорът не работеше и през цялото време вървях пред нея с намерение да посрещна евентуалния убиец, крадец или пияница. Косата на Александра не беше обикновена, а много буйна, тъмноруса и като че ли в постоянно движение. Отново я погледнах, когато силен удар в рамото направо ме завъртя. Не видях лицето му, просто нещо тъмно и тежко се стовари отгоре ми. Подпрях се с две ръце на стената и се задържах прав. Видях го как профуча надолу, без да се обръща, и се спуснах след него.
       – Не ме оставяйте сама!
       – Ще избяга.
       – Няма значение.
      – Както искате – казах и се върнах обратно. – Нека поне видим в какво състояние е апартаментът.
       – Ателието – поправи ме Александра.
      Бравата, забелязах от няколко крачки, беше разбита съвсем примитивно. Играли са чук, секач и шофьорска щанга.
       – Аматьорска работа – определих аз.
       – Разбирате ли от разбиване на врати?
       – Отчасти – отвърнах и предпазливо отворих. – Ще влезем ли?
       – Само с вас. Иначе предпочитам да се върна на улицата. Там се чувствам по-сигурна.
       Стените на ателието бяха отрупани с картини. Беше огромно, във формата на буквата Г.
       – Просторно е – отбелязах.
       – Харесвате ли картините ми?
       – Тези на стените всички ли са ваши?
       – Почти.
       – Вие със сигурност ми харесвате.
       – А картините?
       – Има ли значение, че ми харесвате? Или ще говорим само за картините.
       – Ще говорим за картините. И после, че ме харесвате.
       Беше прекалено късно, за да намеря ключар. И не търсих особено сериозно. Обадих се на едни изроди, които със сигурност разбиваха врати. Казаха, че пият, били прекалено мотани, и не пожелаха да помогнат. Само ми дадоха ценни съвети. Единият беше, че въпросният господин може да се върне. Било обичайна практика. Така по-лесно ще обясня защо се наложи да прекарам нощта в разбития апартамент. Пардон – ателие. През по-голяма част от времето бях в ролята на бодигард. Ослушвах се за съмнителни шумове, успокоявах Александра, че поне засега няма от какво да се страхува, накрая барикадирах вратата с два фотьойла. Едва на сутринта, за около час и половина, приех ролята на случаен любовник. После трябваше да бързам, оглеждах се във всяка витрина, за да съм сигурен, че външно всичко е наред, и си измислях подходящо оправдание.
       Мариана още не беше отишла на работа. Седеше на кушетката, скръстила ръце на скута си, и ме чакаше.
       – Трябва само да ме изслушаш – започнах аз.
       – Няма! Каквото и да говориш, колкото и убедителен да си…
       – Тогава поне се успокой.
       – Спокойна съм.
       И тихо се разплака. Прегърнах я и казах:
       – Нищо не се е променило. Само една обикновена нощ, в която не сме били заедно.
       – Не е обикновена нощ – настоя тя. – Поне за мен.
       – Мога ли да ти разкажа защо се връщам чак на сутринта?
       – Не, запази си обясненията – продължи шепнешком тя. – Каквито и да са, ще ги приема.
       – Значи всичко е наред?
       – Да. Но да знаеш, че не мога да прекарам още една подобна нощ.
       Седнах до нея, прегърнах я още веднъж и силно я притиснах към себе си. Усетих колко ми е близка. Специфичната топлина на нейното тялото, тихите звуци, с които свързвах близостта ѝ, бяха станали част от мен. За това си мислех, когато Мариана отиде на работа, отново бях сам и след извест¬но време получих есемес: “Самотна съм. Страх ме е. Искам да сме заедно.” Легнах както бях с дрехите, само да си поотпочина. Накрая, без да искам, съм заспал. Събуди ме телефонът. Обаждаше се ченгето, Тошко, с когото някога живеехме през две къщи.
       – Хайде! – каза той.
       – Разбрах.
       – В дванайсет и половина на “Шарена чешма”.
       – Веднага тръгвам.
    Точно когато се облякох, Мариана се върна и получих нов есемес. Вече знаех текста. Получавах го вероятно за стотен път. Най-странното беше, че се познавахме от снощи. Изключих всички тонове и прибрах телефона в джоба си. Имах нужда от спокойствие.
       – Излизаш ли? – попита Мариана.
       – Трябва да свърша една много важна работа.
       – Прави каквото искаш – изрече тя и ме погледна с немигащи очи. – Но не мога да прекарам цялата нощ сама.
       – Моля те само да ме дочакаш.
       – Казах ти, че няма да прекарам нощта отново сама.
       – Ще се опитам да се върна по-рано. Обещавам ти, че ще направя всичко възможно.
       Бях взел назаем една бяла лада, за да съм по-незабележим. Всичко беше уговорено, както вече казах, доста отдавна. Само чаках удобен момент. Явно беше дошъл, щом Тошко така е преценил. Обадих се на шофьора да тръгва. После позвъних в бензиностанцията, където щяхме да напълним бидоните – разполагаха с нужното количество. Обадих се и на Звонко, македончето, да чака от другата страна на бариерата. Накрая, когато вече карах към границата, опитах да се обадя на Александра. После да изпратя есемес. Написах: мисля за теб – какво друго? И двата пъти неуспешно – телефонът нямаше обхват. Прибрах го и вперих поглед в пътя. Не знаех откъде може да дойде опасността. Бях готов на всякакви изненади. Става ли дума за много пари, дори когато си създал перфектна организация, винаги се намира кой да ти попречи.
       Покрай “Шарена чешма” бяха се наредили поне двайсет цистерни, около които кръстосваха самоуверени изроди. Копелдаците много ревниво следяха друг да не се намесва в тяхната далавера. Само ако разберат за какво съм тук, със сигурност щяха да ми натрошат краката. В случая и те, и аз чакахме знак, че са вдигнали бариерата. Отбих уверено по черния път. Минавал съм по този маршрут поне десетина пъти. Предварително бях си избрал подходящо място, откъдето щях да контролирам отделните връзки. Свих се на седалката. Почти веднага, след като изключих двигателя, започна да застудява. Първо ми замръзнаха пръстите на краката, после ме побиха тръпки по цялото тяло. Гледах в тъмното и не помръдвах. Най-накрая телефонът затрептя, погледнах името и предадох сигнала по веригата.
       На сутринта – схванат, полузаспал и напълно измръзнал – не повярвах, когато шофьорът ми подаде пакета с парите. Свали стъклото и протегна ръка отгоре. Имаше и листче със сметките – кой на кого и колко е дал. Махна ми с ръка и затвори прозореца. Изчаках го да се отдалечи и се върнах в ладата. Запалих, направих маневра и тръгнах по обратния път. Цистерните и мутрите около тях още чакаха. Тяхната бариера, въпреки големите хора зад гърба им, още не беше се вдигнала. Изсмях се злорадо и натиснах газта до дупка. Исках да се върна колкото се може по-скоро. Буквално ме беше страх да погледна колко е часът. Не бях сигурен, въпреки че се развиделяваше, дали нощта е отминала. Или разполагах с известно време. Още се надявах, че ще заваря Мариана, когато колата се завъртя, отскочи, изхвърлена от дълбоката канавка, и още във въздуха се обърна настрани. Приземих се с краката нагоре и си ударих силно главата. Не зная колко време не разбирах какво става. После дойдох на себе си – изследвах с длани черепа си – но, изглежда, не бях напълно в съзнание. Стиснал волана, продължавах да карам с висока скорост към моята квартира.
       – Мариана, Мариана!… – чух се да повтарям.
       Още нещо казах. И още много исках да кажа. Не успях. Повече дори не се опитах, а само поглеждах през рамо назад. Вече бързах по стълбите към ателието. Буквално препусках нагоре. Външната врата, както очаквах, още не беше поправена. Поклащаше се напред-назад. Не успях да я хвана за дръжката, колкото и да се опитвах. Накрая отпуснах ръце, продължих да я гледам. Тогава дойдох окончателно на себе си и запълзях на четири крака. Не смеех да вдигна поглед. Скоро не пълзях, а седях на заскрежената земя. Извадих от пазвата си пакета, хванах го с две ръце и изсипах пачките между краката си. Стори ми се, че някой говори зад гърба ми. Огледах се – нямаше никого. И отново вперих поглед в разпилените между краката ми пари.



    Палми Ранчев




      
    Палми Ранчевв „Кръстопът”.
      Палми Ранчев в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс

    14681796_1126362137401248_8744869916732004596_n

    След пътвото, наистина успешно и вдъхновяващо събитие миналата година Design WeekEndв Севлиево Емил Тотев и екип ученици са отново в подготовка – следва второто издание на уикенда!

    Кой е поканен? Защо пак се захващат? Ето отговорите на Емо с покана към вас да се включите ако сте ученик или студент – 17-19 март в Севлиево!

    Какво те мотивира отново да се занимаваш с това събитие?
    След успеха на миналогодишното издание на Design WeekEnd и всички позитивни отзиви, нямаше как да не искаме да го направим отново. Веднага след него новите идеи заваляха и ето, че най-накрая дойде времето да ги изпълним. Мотивация откривам в екипа, в хората, с които работя и идеята, че отново ще се срещна с вдъхновяващи хора, някой от които вече добри приятели.

    Какво е новото тази година?
    Тази година имаме доста нови неща. Като цяло, всичко е по-мащабно и (несъмнено) по-интересно. Мястото, където ще се проведе събитието, също е различно. От малката зала на СУ „Васил Левски“ се местим в триетажната сграда на Трейнинг центъра на Ideal Standard, намираща се точно на центъра на града, която участниците ще имат на свое разположение три дни.
    Както забелязвате, за разлика от миналата година, се вместваме не в два, а три дни, защото съдейки по преди, два дни не стигат да се насладим изцяло на преживяването, наречено Design WeekEnd.
    Имаме и още, нови лектори и дори по-важно – нов формат на събитието. Освен лекции, тази година акцента ни е върху нещо малко по-сериозно – състезание. След лекциите, участниците ще бъдат разделени по отбори и ще имат 26 часа да изработят бранд на база на нашите задачи.

    Очакванията на хората и интересът – по големи ли са и ще се оправдаят ли?
    Интересът към събитието разбира се е голям, а след миналата година, очакванията също са големи. Вярваме, че ще оправдаем дори най-големите. Тази година мотото ни е „Предизвикай своите ограничения” и ние предизвикваме нашите в организационно отношение и се стараем да стигнем възможно най-далеч.

    Кое беше по-лесно и кое по-предизвикателно този път?
    След като си минал през едно нещо, с всеки следващ път то изглежда по-лесно. Вече знаем в каква посока се целим и как да действаме. Трудното и тази година е намирането на достатъчно спонсори, тъй като се стараем да осигурим на участниците ни безплатно участие, което да е на ниво разбира се. Координацията на много хора също е много трудно нещо, а предизвикателството за нас е да успеем да накараме всички да се чувстват удобно и на място.

    Кой е поканен и има ли още места?
    Отправяме покана към ученици и студенти с интерес към дизайн, фотография, видео и визуални изкуства. Тази година ключово значение имат и уменията. Поради състезателната част, препоръчваме да имате умения, дори малки, за да се чувствате комфортно в програмите. Място за креативни хора винаги ще има, но това, разбира се, не означава да чакате до последния момент. Влезте на сайта ни и запазете своето място в Design WeekEnd.

    Пожеланието ти към екипа и към гостите?
    На екипа искам да изкажа огромната си благодарност, тъй като те са движеща сила при създаването на Design WeekEnd 2017. Нека продължат да са така позитивни. А към гостите – елате, за да прекараме три невероятни и вдъхновяващи дни и не забравяйте ежедневно да предизвиквате своите ограничения.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Василена Вълчановаinnovation explorer 2017

    Чудесно е да ходиш на събития за маркетинг. Още по-чудесно е да ходиш на събития, които нямат общо само с маркетинг темата, а разглеждат по-мащабни бизнес въпроси. Точно затова обичам Innovation Explorer. Тази година мина под знака на диалога – фокус беше комуникацията като начин да направим иновациите наистина успешни.

    Технологиите вече са в бъдещето

    innovation explorer 2017

    Свикнали сме да мислим, че иновацията се обуславя от технологиите. Те днес се движат толкова бързо, че мозъкът едва ги настига. Singularity University отдавна говорят за експоненциалните технологии– и както ни напомни Emeline Paat-Dahlstrom, те се дематериализират (т.е. преминават в по-компактни размери), демонетизират (струват по-малко) и демократизират (все по-лесни са за производство). За да ви стане ясно точно колко бързо се развиваме, помислете върху следното: днес интернет потребителите са повече, отколкото е била цялата популация на Земята през 1960 година.

    There are more people online now than there were people alive in 1960. – Dex Torricke-Barton

    Според Jim Stikeleather старият бизнес се състои в местене на атоми – продажба на физически стоки. В дигиталната икономика местим електрони и затова сме подвластни на много по-малко натиск от времето и пространството в търговията. Допълнително, не сме притиснати от капитал, защото финансирането е много по-достъпно. Не сме затруднени и от наличието на информация – всяка технология е описана в интернет. Голямото предизвикателство пред бизнеса днес е бързо да донесе стойност на своите потребители. И тук идва ролята на комуникаторите.

    Комунинацията все още не е в бъдещето

    Оптимизирали сме бизнес процесите, имаме необходимите технологии. Но все още не се фокусираме достатъчно върху обществото като цяло. Оптимизирали сме само една подсистема в основната система на света около нас. Тази липса на внимание навън носи на бизнесите протести, потребителско недоверие, сериозни данъчни мерки от държавата и серия други ефекти.

    Пред комуникаторите на иновации стои и друг проблем – Законът на Амара, според който надценяваме ефекта на технологиите в краткосрочен план и го подценяваме в дългосрочен. Това автоматично води до недоволство и разочарование – „все още нямаме летящи коли, науката не става за нищо!“

    Колкото по-неоптимална е комуникацията на иновациите, толкова по-вероятно е тези нови технологии да загубят пазарната битка. Ако не успеем ясно да покажем с какво новостите носят полза на обществото, потребителите ще обърнат гръб и на най-доброто техническо изпълнение.

    Many times marketing is stronger than technology. – Erez Tsalik

    Пример за това даде Erez Tsalik. През 1976 година Sony представя Betacam, един значително по-добър от техническа гледна точка формат. Но това не пречи на VHS да се наложи като доминиращ стандарт, изцяло благодарение на добър маркетинг.

    Как да комуникираме иновациите?

    innovation explorer 2017

    Най-добрите съвети за това как да комуникираме иновациите даде Dex Torricke-Barton от SpaceX. Той ни насочи към следното:

    • Иновацията трябва да е свързана с разрешаване на фундаментални предизвикателства. Не трябва да комуникираме продукта или компанията, а социалния ефект, който този продукт има върху обществото.
    • Трябва да имаме глобален поглед към иновацията, да създаваме технология, която приобщава различни нации и обществени групи.
    • Не вярвайте само на данните или само на личните истории. Покажете какъв би бил ефектът на технологията в голям мащаб, но и използвайте примери на лично ниво. Съединете статистика и история в една по-силна сплав.
    • Мислете дългосрочно. Историческият ефект на една технология не се определя от това, което може да направи един-единствен човек или една нация. Предизвикателството пред нас днес е да работим като глобално общество, „планетна цивилизация“.

    Най-важният урок за мен се състои в това, че комуникираме не самата технология, а нейният ефект върху обществото.

    Any product and tool that’s really innovative today is part of something bigger that’s going on in the world. – Dex Torricke-Barton

    Nikolaos Dimitriadis отбеляза нещо сходно. Трябва да се фокусираме върху процес, базиран на неврологията и емоционалната човешка природа. Не сме просто рационални същества, ние сме много повече.

    Иновацията не е религия, а бизнес процес

    Исках този пост да бъде една свободно течаща история през всички лектори, които ми направиха впечатление. И въпреки че любимият ми лектор излезе извън това наративно русло, няма как да не му отделя секция тук. Става дума за Erez Tsalik.

    innovation explorer 2017

    За страничния наблюдател иновацията е култ. Имаме си собствени символи (светеща крушка) и собствени мъченици (Стив Джобс, например). Но иновацията не трябва да е култ – тя е бизнес процес. И както при всеки друг бизнес процес, трябва да следим инвестираните средства и време, влиянието върху репутацията и финансовите резултати. Успешната иновация дългосрочно трябва да се самоиздържа, да носи приходи.

    Innovation is not a cult. It’s a business process. – Erez Tsalik

    Как да постигнем това? Като създадем систематичен и устойчив бизнес процес, който е ориентиран към резултати. Единственото останало тук от познатите атрибути на иновацията е нейната контраинтуитивност. А защо трябва новостите да са контраинтуитивни? За да ни диференцират и да носят максимално големи позитиви на марката. Тогава е по-малко вероятно друг да се сети за същата идея.

    Иновацията трябва да се случва във всяка част на бизнеса – не само в технологии или маркетинг, а при възнаграждаване на служители, наемане на персонал, в правния и логистичния ви отдел. Кога последно иновирахте там?

    Постът Innovation Explorer 2017: разговор за иновациие публикуван в Васи ли?!.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported


    0 0

    Ана Динкова

    Когато преди години се потопих в света на виното (първо преносно, после буквално) не си давах ясна сметка, че никога не е само въпрос на вино и конкретна бутилка, а винаги и всяко вино има корен – дълбок и усукан.

    Зад всяка бутилка стоят много повече фактори, отколкото предполагаш, а зад най-добрите вина и много ръчен труд. Има култура, история, тероар, подход, работа, любов… за това си струва, освен само да обикаляш изби и да отпиваш вина, да се заговориш с хората, които ги произвеждат, да ги поразпиташ какво, как защо.

    Поредното ми превъплъщение е на модел на чаша с вино, отново избата е Bessa Valley, а снимките са на Мирослава Дерменджиева

     

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0


    แมนเชสเตอร์ ยูไนเต็ด อาจจะอนุญาตให้ เวย์น รูนี่ย์ ออกไปจากสโมสรแบบสุดเซอร์ไพรส์เพื่อไปร่วมเล่นกับ ทีมใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก ในสิ้นเดือนนี้เลยตามรายงานข่าว

    อนาคตของกองหน้าทีมชาติ อังกฤษ กับ ปีศาจแดง ถูกตั้งคำถามอย่างมากเมื่อช่วงที่ผ่านมาซึ่งเจ้าตัวนั้นไม่ค่อยได้มีส่วนร่วมกับทีมซักเท่าไหร่นัก

    ก่อนหน้านั้น รูนีย์ เองก็มีข่าวจะย้ายไปเล่นกับสโมสรใน จีน ด้วยเหมือนกันเมื่อเดือนมกราคมที่ผ่านมา แต่ทว่าก็ไม่มีการยืนยันการคว้าตัวจากสโมสรใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก แต่อย่างใด

    อย่างไรก็ตามทางตลาดซื้อขายนักเตะของ จีน นั้นยังเปิดจนถึงวันที่ 28 กุมภาพันธ์ นั่นหมายความว่ายังมีโอกาสที่กองหน้าร่างตันของทีมจะย้ายไปร่วมเล่นในแดนมังกรในอีกไม่กี่วันข้างหน้า ตามรายงานของ เดลีย์ เทเลกราฟ

    โดยทาง โฆเซ มูรินโญ นั้นยังไม่สามารถหาตำแหน่งให้กองหน้าวัย 31 ปีรายนี้ลงเล่นได้ โดยที่ผ่านมาเจ้าตัวใช้เวลาส่วนใหญ่ในการนั่งเป็นตัวสำรองอยู่ที่ข้างสนามมากกว่า

    นั่นหมายความว่า ทาง แมนฯ ยูไนเต็ด เองอาจจะปล่อย รูนี่ย์ ออจจากสโมสรออกไปเพื่อให้เจ้าตัวสามารถย้ายไปร่วมทีมใน ไชนีส ซูปเปอร์ลีก โดยที่จะไม่คว้าใครมาแทนก็เป็นได้

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0


    เจ้าหน้าที่ตำรวจ ภ.จว.สุพรรณบุรี เจ้าหน้าที่ทหารชุด รส.ม.พัน 19 ร่วมกันจับกุมตัว นายจีรวัฒน์ อาชีพขายพวงมาลัย พร้อม ด.ช.บี (นามสมมุติ) อายุ 12 ปีหลานชาย

    สืบเนื่องที่ผ่านมา ในพื้นที่อำเภอสามชุกและอำเภอใกล้เคียง เกิดเหตุคนร้ายขโมยไฟท้ายรถยนต์กระบะหลายครั้ง ล่าสุดที่ผ่านมา ก่อเหตุขโมยไฟท้ายรถ 2 คันบริเวณลานจอดรถหอพักแห่งหนึ่ง ชุดสืบสวนจึงออกสืบสวนติดตามจับกุมตัวและตรวจสอบกล้องวงจรปิด โดยติดตามจับกุมตัวได้ที่ห้องเช่า ต.บางสะแก อ.เดิมบางนางบวช จ.สุพรรณบุรี พร้อมของกลางไฟท้ายรถกระบะ ยี่ห้ออีซูซุ จำนวน 4 คู่ ยี่ห้อโตโยต้าวีโก้ จำนวน 1 คู่ ฝาเปิดกระบะพร้อมกล้องมองหลังรถยนต์อีซูซุ 1 ชุด อุปกรณ์งัดแงะ รถเก๋งโตโยต้าวีออส สีขาว 1 คัน รถจักรยานยนต์ 1 คัน กระสอบสีขาว 1 ใบ พร้อมเสื้อผ้าที่ใช้สวมใส่ตระเวนก่อเหตุ

    สอบสวนนายจีรวัฒน์ รับสารภาพ สาเหตุที่ทำไปเพราะต้องการหาเงินเนื่องจากขายพวงมาลัยมีรายได้น้อยเงินไม่พอใช้ โดยตนจะขี่รถจักรยานยนต์ไปตระเวนก่อเหตุ ให้หลานชายช่วยดูต้นทาง พอเห็นจังหวะไม่มีคนก็รีบลงมือขโมยไฟท้ายทันทีใช้เวลาประมาณ 1 นาที ส่วนใหญ่จะขโมยไฟท้ายรถอีซูซุรุ่นใหม่และรถวีโก้ แล้วนำไปเก็บซ่อนไว้ในหลังรถเก๋งแฟนสาว ก่อนนำไปขายที่ตลาดมืด ตลาดขายของมือสอง ตกราคาคู่ละ 2-3 พันบาท ซึ่งเป็นราคาที่ถูกกว่าท้องตลาด โดยตระเวนก่อเหตุไปตามท้องที่ต่างๆ ทั่ว จ.สุพรรณบุรี เจ้าหน้าที่จึงแจ้งข้อหาร่วมกันลักทรัพย์ในเคหะสถานในเวลากลางคืน โดยใช้ยานพาหนะเพื่อสะดวกแก่การกระทำผิดหรือการพาทรัพย์นั้นไปหรือเพื่อให้พ้นจากการจับกุมหรือรับของโจร ส่งดำเนินคดีตามกฎหมายต่อไป

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кариери
    Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..." e един от създателите на първата компютърна игра, направена в България

    Лиценз: Всички права запазени