Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    Nokia 9 дефилира в нова галерия изображения + видео с 3D макет
    Скоро очакваме HMD Global да представи своя премиум смартфон Nokia 9, за който вече знаем, че ще разполага с подобен…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София


    Петък - пазарен ден! Нека се слеем с шарената тълпа и да се потопим в атмосферата на седмичния софийски пазар. Кое е мястото на снимката?


    Кадърът е любезно предоставен от Христо Алексиев.


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Библиотеката

    Никога досега не съм чела подобна книга! Дори не мога да опиша емоциите, впечатленията, не мога и да преценя дали ми хареса страшно много, или не я разбрах напълно… „Когато Господ беше заек“на Сара Уинмане от онези книги, които искаш да подадеш на близък, да го накараш да я прочете и после да го попиташ: „Е, ти какво мислиш? Какво разбра? Като мен ли мислиш?“. Докоснах се до един свят, едновременно съвсем реален, но и мистичен, до който в реалността не бих имала достъп, а и не бих искала, защото мрачната нотка е непрекъснат спътник на написаното, макар авторката да не страда от чувство за хумор. Тотално объркване!

    Купих книгата, привлечена от красивата корица и анотацията, която обещаваше история за брат и сестра. Между другото, има ли нещо такова, но ми се струва, че историите за братя и сестри винаги са пропити с мрак и някаква обреченост? Като започнеш от Хензел и Гретел и стигнеш до The mill on the Floss от Джорж Елиът. И зачетох…

    Не мога да ви опиша колко пълнокръвна е книгата в това да представи човешките емоции на своите герои, да обрисува характери и да чертае съдби, боравейки не толкова с детайлно описание, колкото с чувства. Все едно авторката натиска бутончета в душата ви, за които не сте подозирали, и макар ситуацията в книгата да е различна, вие припознавате емоцията като своя, помните я, изпитвали сте я…

    Единственият човек, който живее в сянката на другите и за когото всъщност не разбираме почти нищо, е главната героиня, от чието име авторката разказва: за родителите, за брат си, за най-близката приятелка от детството, за най-верните приятели, за случайни познати и непознати хора. И като пиша „почти нищо“, искам да кажа, че Ели е като огледало за случващото се около нея, а в огледалото виждаме образа обърнат, един вид – пречупен през нейната призма. Знаем всичко и нищо за това малко момиче, което ще се превърне в жена, но ще продължи да гледа на света по същия начин, както когато Господ беше заек.

    Нямам какво друго да ви споделя. За мен много неща останаха недоразбрани, а ако съдя по оценките в Goodreads, които са или минимални, или максимални, тази книга наистина е за по-специална аудитория и дали вие спадате или не към нея, ще разберете, само ако я прочетете.

    Девора


    Filed under: Драма, художествена

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony и Manfrotto ще разработват заедно продукти за фотоапарати
    Sony обяви, че е постигнала споразумение с Manfrotto, от което можем да очакваме нови серии аксесоари и други продукти за…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Всички модели iPhone през 2018-а ще заменят Touch ID с Face ID
    Всички модели iPhone през 2018 г. ще използват новата функция за разпознаване на лица Face ID, която Apple въведе за…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Мтел ще продава iPhone X на цени от 1700 лв. с договор
    Мтел публикува в сайта си цените, на които ще предлага юбилейния iPhone X на Apple. Устройството с безрамков дисплей и…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Още един изумително лесен за приготвяне, ултра бърз и мега вкусен специалитет. Научил съм го от покойната ми леля Планета (да, точно така се казваше), чието име носи. Това е начин за мен да съхраня образа на един много обичан човек, а и да си угодя на мързела, защото приготвянето на тази салата действително отнема само три минути, ако продуктите са ви на разположение:

    Късате зелената салата (пробвал съм, става и със салата „Цезар“ или с „Китайско зеле“), хвърляте няколко щипки сол, поливате с балсамиков оцет, добавяте кутийка риба тон в мазнина (друга мазнина няма да ви е необходима), изсипвате консерва нахут (като предварително изцедите течността от нея), бъркате няколко пъти с голямата лъжица (колкото да се смесят съставките, но не и да се намачка листният зеленчук) и сте готови! За екстравагантност може да добавите няколко капки сок от нар.

    Това отстрани е риба тон с варени картофи и с майонеза. Чудесни мезета за добре изстудената ви водка.

    Моля! И да ви е сладко!

    Тихомир Димитров 


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: Новата Opel Insignia и какво представлява услугата OnStar
    В края на лятото имах възможността да взема новата Insignia на Opel за уикенд, като през това време успях не…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Блог Стара София
    Из "Улици, хора, събития"на Димо Казасов

    ...Но тогава уличното монотоние се нарушаваше от дрезгавите, неуморими и неумолими провиквания на уличните продавачи, които днес са почти изчезнали. Всеки от тях упражняваше гласовите си данни в определено време на деня.

    Най-ранобудни бяха салепчиите, които работеха само през зимния сезон. Още в тъмни зори техните сипкави гласове разнасяха рекламата на едно изчезнало вече от пазара питие: „Сааалеп, сааалеп! Шри гуша, вади кашлица“. Това питие се приготвяше от корените на едно много разпространено из нашите полета растение под същото наименование, с хубави, подредени в грозд виолетови цветове. Продавачът имаше наредени турски кафени чаши в една запасена около кръста му тенекиена поставка. В едната си ръка той носеше салепа в голям меден съд с прикрепено към дъното му огнище, а в другата — тенекиен съд с вода за измиване на чашите. Една кафена чаша от това подсладено, горещо и пихтиеобразно питие се поднасяше срещу 5 ст., а половин чаша срещу 2 1/2 стотинки. Питието се посипваше с един стрит на прах с остра лютивина корен, наречен джинджифил.

    Улични търговци в началото на Цариградско шосе след Орлов мост

    След салепчиите поред идваха симитчиите и млекарите, а след тях халваджиите, бозаджиите и сладкарите. Известно време халваджиите продаваха едновременно и боза, но по-късно това съжителство се прекъсна като обременително. Че то действително беше обременително, ще се опитат да покажат следващите редове. Всеки от тия улични продавачи разполагаше с подвижен инвентар, състоящ се от една кръгла дървена табла с диаметър 80 см до 1 метър; една триножна дървена стойка, завършваща на горния си край с малък обръч; едно дървено, обковано с обръчи ведро за боза, една малка и една по-голяма тенекиена чаша за боза, към които стояха споени дълги тръбички, през които обикновено се пиеше течността; един тенекиен съд за вода и един увит от парцали кравай, който се слагаше на главата и служеше за поставка на дървената табла с халвите. Продавачът носеше, ловко прикрепена на главата си таблата с трите асортимента халва — тахан, бяла с орехови ядки и цветна с брашно. В едната си ръка държеше стойката, а в другата ведрото, окичено с тенекиения съд за вода и с чашите за боза.

    Продавач на боза в покрайнините на София, около 1916-17 г.

    Натоварен с тоя инвентар, халваджията с опната от напрежение снага, с превит от тежестта врат и с набръчкано от мъка чело, обикаляше от ранна утрин до късна вечер улиците, огласяйки ги с меланхоличната извивка на пресипналия си глас.

    Тук-там със светнали от радост очи ще прехвърчи дете с още неизсъхналите по бузите му сълзи, с които е измолило своето стиснато в ръчичката му петаче (2 1/2 ст.) или рупче (5 ст.) за халва или боза! За едно от двете! И никога за двете!

    Ще сложи продавачът стойката на земята, ще я повърти, за да я закрепи върху неравния терен, ще се наведе предпазливо, за да сложи от другата си страна ведрото с боза, ще вдигне двете си ръце и внимателно ще снеме тежката, превила врата му табла върху закрепената стойка. А след това с приветливо търпение ще зачака с парче жълта хартия, наречена халваджийска, детето да направи своя избор. Ще отреже за петаче или рупче парче халва, ще прибави към него с благосклонност няколко отронили се трохи с думите: „на, това пък от мене, да пораснеш“, ще поизтрие с ръкава си хремавия си нос, ще извика, обръщайки се на вси страни: „Халва, халва, боза рязка, сладка, каймаклия“, и сред мълчанието на улицата ще поеме с примирение и търпение своя път. И тъй от ранна утрин до късна вечер! Грохнал от изтощение ще се върне в тъмното, влажно, неизмазано мазе, наречено бозаджийница, ще захапе коравия комат, топейки го сегиз-тогиз в боза, и като труп ще се строполи върху постланата на пода рогозка. И там, стъпил в царствените дворци на съня, ще се окаже в средата на своите близки, които от дълго време е оставил в македонските и албанските селища. Имаше бозаджии и халваджии и от Радомир, но те не бяха много.

    В пасажа "Свети Никола", 1917 г.

    Симитчиите принадлежаха към по-облагодетелствувания продавачески бранш, тъй като едната им ръка беше свободна. Те носеха само таблата с покритите с чергица симити и гевреци и стойката за нея. Освен това те не работеха толкова дълго през деня. Тяхната дейност приключваше към обяд.

    Следобед най-оживен беше алъшверишът на сладкарите, които, предпочитайки уличните кръстовища, най-често се навъртаха около джамията „Баня-баши“. Какво беше тяхното дразнещо апетита на децата лакомство?

    В една неголяма, но дълбока тенекиена тавичка, разделена радиално на 6 триъгълни секторчета, бе излята съблазнителнатастока, състояща се от шесг вида жилави като клей сладка. На едно приспособление към тая тавичка стояха прикрепените две чаши с вода — в едната бяха потопени чистите, а в другата употребените лъжички. Но това не бяха обикновени лъжички, а малки, плоски, направени от желязо триъгълни лопатки. Пристига клиентът и не без известно колебание показва с пръст кое сладко си е избрал. Продавачът отгребва полагаемото количество от сладкия клей, завъртява лопатката, докато проточилото се съдържание се откъсне от масата, и с дъгообразен жест го поднася на клиента. Последният според темперамента си или бавно и сладострастно ближе клея, или лакомо, но не без усилия го къса със здравите си зъби. Старателно облизаната лъжичка се поставя в чашата за употребените прибори. Свършат ли се чистите лъжички, съдържателят на амбулантната сладкарница почва да изтрива с един парцал употребените и да ги поста я в чашата за чистите, напълно уверен, че е възстановил първоначалната им девственост.


    Трамвайната спирка при гарата, 1917 г.

    Това пътешествие на лъжичката от едната до другата чаша през устата на клиентите не безпокоеше, разбира се, санитарните власти. Не ги безпокоеше и пестеливото изплакване на чашите за боза, както не ги тревожеха и ножовете за халва, които бедните продавачи често облизваха.

    Тия характерни явления създаваха оживлението на инак апатичната и меланхолична софийска улица. В нея с кобилици на рамо се подвизаваха продавачите на приготвеното в купички кисело мляко. Нея кръстосваха и хлебарските работници с рабоши в ръка и кошове на гръб. Из нея се търкаляха количките с плодове и зеленчук. По нея битпазарските посредници развяваха закупените стари вещи. В нея амбулантните търговци предлагаха своите демодирани и дефектни галантерийни, кинка-лерийни и манифактурни стоки. Над нея се носеха и благоуханията на току-що извадените от фурната македонски гювечи.

    Продавач на кисело мляко, около 1916-17 г.

    По бул. „Мария Луиза“ стърчаха доста обемисти тенекиени казани, в които сред загрят сос се върдаляха кървавици, пълнени шерденчета и редица други спечелили гастрономическа слава карантии, които се предлагаха срещу 5 и 10 ст. на проходящите. Мирисът на тая амбулантна кухня се сливаше с благоуханието на разположените в съседните градинки скари, върху които измъчени цвърчеха прославените софийски кебапчета.

    Централната столична улица дишаше и от нейното дихание се излъчваше специфичен аромат.


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кариери
    Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..."е изпълнителният директор на Eldrive

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Animal Rescue Sofia

    Приют Фермата съществува и работи, защото хиляди хора помагат и даряват за здравето и живота на кучетата в беда.

    Хиляди хора“ и „всички, които ни помагат“.

    Как ни се иска да можехме да познаваме всеки от вас и да можехме да се запознаем всички… Бихме били по-силни и задружни от всяка партия. Движението на хората, които ги е грижа.

    Изумително е как в нашата работа срещаме хората от двете крайности – най-лошите, които нараняват, изоставят и нямат трошица емпатия в себе си; и най-добрите, които са готови да отделят от залъка си, за да помогнат безкористно на най-уязвимите.

    Няма как да ви опишем чувствата и мислите си, когато седнали в металния ни контейнер с лепенка „офис“, в поредната мрачна дискусия кого да лишим от храна и лекарства, се отвори вратата и срещнем усмихнати хора, които макар да виждаме за първи път, идват с протегната за помощ ръка…

     

    Разходка и обич за всяко от 200-те ни кучета и 900 лева подариха момичетата от PPDна приюта. Предвид, че бяхме три дни пред изключване на тока, няма как да не си помислим, че ги праща нашия ангел-хранител. Благодарим ви, благодарим ви за щедростта, добрината, усмивките, благодарим ви и за надеждата, която ни вдъхвате…

     

    Иска ни се да можем да представим лично всеки от невероятните хора, които ни помагат, но чисто физически е невъзможно. В тези няколко реда виждате само част от нашите помощници през изминалата седмица, като скромен опит да покажем как се случват нещата в този център на доброто, наречен приют Фермата.

     

    Анджелика Снот е наполовина българка, родена в САЩ. Тя дойде да работи във Фермата доброволно две седмици и успя да свърши страшно много работа. Идваше и си отиваше сама – с градския траспорт и направо ни възхити с добрината и търпението си към кучетата.

    За да ни помогне повече, Анджелика направи флайери и плакати, които разнесе из хостелите в София. Идеята и беше, че така пътешестващи млади хора от чужбина може да поискат да дойдат да ни помогнат и се оказа права! Първият ни доброволец от нейните брошури дойде тази седмица – един страхотен човек от Мексико, който прекара цял следобед в разхождане на фермерчета. Благодарим!

     

    Голям подарък получиха кучетата от Essential Foods. Два чувала от най-добрата гранула (разпределя се между 4-те кърмещи майки в приюта) и четири литра рибено масло от студено пресована сьомга (течно злато за кучешкото здраве е то). Маслото от предишното дарение буквално изправи на крака няколко смъртници, а сега дава здраве на кожно-болните и най-малките бебета. Благодарим ти, Мила!

     

    В приюта има най-различни животни и сухата храна не е подходяща за всички. За съжаление не получаваме често мека храна като дарение и често нямаме никакви консерви.

    Топли прегръдки за Цветелина и Надежда, които осигуриха храна за беззъбите, оперираните и най-мъничките обитатели на Фермата!

     

    Сърдечно благодарим и на хората зад ENDAVA. Екипът събра средства и с тях купиха 220 килограма суха храна за нашите муцуни. Това се казва подарък! Влетяха при нас със кола, претъпкана с чували, връчиха ни ги и преди дори да успеем да благодарим, се извиниха че са на работа и изчезнаха с обещание, че ще се видим пак…

     

    Обичаме ви, мили хора. Сигурно не успяваме да ви обясним от какво огромно значение е подкрепата ви, но казано просто – Фермата я има, защото ви има вас. Щастливи сме да бъдем ръцете ви, а вие останете сърцето ни. Това огромно, колективно сърце, което задвижва Animal Rescue Sofia…

    Ако се питате как бихте могли да помогнете на приюта, можете да направите ДАРЕНИЕ, да разгледате СПИСЪКА С НАЙ-НУЖНОТО, да дойдете на РАЗХОДКИ, да ОСИНОВИТЕили просто да споделите с приятели, че има едно такова място, където правим всичко възможно за кучетата без дом…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Официална премиера на Huawei Mate 10 и Mate 10 Pro - изкуствен интелект, тънки рамки и подобрени камери Leica
    Здравейте от Олимпийския парк в Мюнхен, където току-що Huawei представи новите си топмодели от серията Mate 10. Тази година компанията…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Huawei Mate 10 Pro излиза в България в началото на декември
    Представеният днес Mate 10 Pro на Huawei скоро излиза в България. Устройството от най-висок клас ще е налично преди празниците…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Препоръчаха ми силно да гледам „Момчето от последния чин“, затова веднага си купих билет за първата възможна дата. Представлението е на Пловдивския театър, а премиерата беше по време на тазгодишното, 21-во издание на „Сцена на кръстопът“, но на същата дата предпочетох да гледам „Последното изкушение“ на Народния театър.

    Та, купих си билет и го прибрах… и забравих за него. Бях останал с впечатлението, че е за 10 октомври и се присетих отново за него на 11-ти. Хвана ме яд не толкова заради парите, майната им на 12 лв, колкото заради препоръката и пропуснатата възможност. Когато извадих билета, за да го хвърля, се оказа, че е за 11-ти и навързо се озовах в театъра, за да видя какво е това представление и защо толкова силно ми е похвалено и препоръчано.

    „Момчето от последния чин“ е пиеса от Хуан Майорга (в превод на български от Нева Мичева) с режисьор Крис Шарков. Самата пиеса е много интересен микс, който събира на едно място интелектуалното и криминалното по начин, който да те държи нащрек до края. Историята се завърта около учител по литература (Стефан Вълдобрев), който е недоволен от постиженията на учениците му и талантлив тийнейджър от класа (Димитър Николов). И докато първият имам личен проблем да гледам на сцена – някак първите 20-30 минути от представлението слухът ми отказва да приема думите, които изказва за някаква членоразделна и разбираема реч, то вторият не позволява да откъснеш поглед от него и начинът, по който гради образа си.

    Много добро представление. Много и отлична работа на режисьора (Крис Шарков). Любопитна сценография (Ралица Тонева)– на моменти ми се искаше да не е толкова затворена и алтернативните пространства да бъдат маркирани по друг начин. Винаги ми е било малко странно и нелепо прекосяването на невидимите граници на пространствата и вероятно затова очаквах нещо различно.

    Бих гледал пак. Може пък втория път да успея да доловя някоя дума на Стефан. И филма (на Франсоа Озон) ще гледам.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Библиотеката

    Носителят на престижната награда Международен Ман Букър за 2017 г. Давид Гросманотправя предизвикателство на читателите си с романа „Един кон влязъл в бар“. Шеговитото заглавие препраща към на пръв поглед забавен сюжет – една вечер от живота на стендъп-комика Довале Гринщейн. Знаете, приглушено осветление, публика, дошла да се забавлява, и един актьор в центъра на прожекторите, даващ всичко от себе си, за да предизвика смях.

    Е, нещата се развиват по малко по-различен начин през тази вечер, защото Довале има друг сценарий. Шегите му стават язвителни, самоиронията му – болезнена, поведението – стряскащо. С вещината на опитен актьор комикът превежда публиката през драматични моменти от собствения си живот, размисли за заобикалящата го действителност, инцидентни срещи със стари, забравени познати. Интересна е реакцията на зрителите, които стават свидетели на това неочаквано саморазкриване, на тези интимни изповеди. Къде свършва шегата и започва откровението? Не е ли целият ни живот един спектакъл, който би отегчил мнозина, а други – развълнувал до сълзи? Гросман задава множество въпроси и предизвиква размисъл с нестандарния си роман.

    Давид Гросман е специален гост в тазгодишното издание на „Синелибри“, а филмът по неговата книга „Ще бягаш ли с мен?“ (2000) е един от акцентите на фестивала.

    Публикувано от Георги


    Filed under: Драма

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Види ли слънчево петно, намества се в него и започва да позира:

    Намери ли мекичко, окупира го и заспива:

    Появи ли се нов човек, налазва го:

    Ама е угоден с лапичките – никакви нокти, най-много да те оближе:

    Често „сучe“ от „гърдата“ на измислената си мама-меца, бута я по корема и бръмчи:

    Вечер, като няма други хищници, се преструва на дзвер:

    Накратко, Тигър си търси стопанин. Ще приютите ли 500 грама живот?

    Здрав е, къпан, вътрешно и външно обезпаразитен. И много интелигентен.

    Лично аз гарантирам за социално-ориентирания му, човеколюбив характер.

    При всички случаи ще ви завиждат заради супер якия котарак след време…

    Дори ви позволявам да го прекръстите на „Уискас“, ако го вземете. 🙂

    Тихомир Димитров 


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: Първа среща с Huawei Mate 10 Pro
    В Мюнхен Huawei представи новите модели от серията Mate 10, като на фокус е Mate 10 Pro, защото тъкмо той…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Павлина Делчева

    „Откривах един човек, живял редом с мен във вонята на онова същото фалшиво общество, но преминал някак незасегнат през него. Все същото хлапе, тръгнало с възторг да разгледа Света, за да види Чудесата, които той крие… създава… пази… предлага…“ – пише Джина Василева за баща си Борис Априлов.

    boris-aprilov-1965_1487163940

    Тя е била „редом“, а аз ще погледна по-отдалеч.

    В края на 80-те години, щом на хоризонта се появи Свободата, на своя конгрес нашенските писатели започнаха да си вадят кирливите ризи. Ако тази енергия да се обвиняват един друг кой какви компромиси бил правил и колко се облажил, беше отишла в честно творене, то от много чекмеджета щяха да излязат непечатани ръкописи.

    От „чекмеджетата“ на БОРИС АПРИЛОВ изплуваха много. Защо ли използвах този глагол? Дали защото той обичаше морето и мечтаеше да обиколи света с яхтата си? Представям си ги като гравюра – бюро с отворено дълбоко сякаш безкрайно чекмедже, от него изскачат напечатани листове, политат и кацат на „Ахасфер“. За да доплават до нас.

    Познавах доста писатели. Някои даже и харесвах – едни бяха талантливи, други бяха чаровни, но уви рядко и двете едновременно.

    Борис Априлов беше и талантлив, и чаровен. В малкото ми срещи с него през детството ми и много ранната ми младост, се радвах да го слушам и наблюдавам. А и да чета. Сега разбирам колко много от книгите му съм пропуснала, но с помощта на Джина вече мога спокойно да наваксам. Тя не само изследва и подреди архива му (има още работа, казва), събра и издаде 9 тома, но и извади на бял свят „Сляпо плаване“ – последния му незавършен роман. И го дописа. Не, продължението не е просто развитие на Аховата идея – кой ли знае накъде щеше korica-1-e1507888419129-230x330да изведе мощното му въображение. Джина ни въвежда в Света на Ахото, преплитайки измислица с истина, литературни герои с реално съществуващи хора.

     „Нима това е смисълът на Живота? Да се движим през света като флашки на спомените си? Но за кого ги пазим? Има ли някъде компютър, който да ни прочете и да ни съхрани в паметта си“ – пита Джина в „Сляпо плаване“. Не зная – може и да има, може и да няма. Но ако има, не е зле да ги подредим и да ги предоставим на него, а и на хората, в добър вид.

    А кой е Ахото, как е живял, към какво се е стремял, какво е написал… Тези въпроси имат отговор. Просто почетете:

    https://borisaprilov.wordpress.com/


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Официална премиера на Huawei Mate 10 Lite - най-достъпният модел в серията
    На специалното си събитие в Мюнхен Huawei реши да не говори и да не показва модела Mate 10 Lite, но…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    1.

    пътуваш
    гледаш навън през прозореца.
    по небето птици
    висят на конци от светлина,
    в далечината облаци
    настъпват.
    денят бавно се сменя
    с друг ден.



    2.

    градът вплита улици
    в паметта ти.

    твоята сянка
    отива някъде другаде.

    после се прибираш
    в онази тиха сграда,
    сред стаи, вещи,
    ежедневие.

    оставаш там,

    за да отминеш
    красиво.



    Вангел Имреоров





      Вангел Имреоровв „Кръстопът”.

      Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45″, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Библиотеката

    Октомври ли? Октомври е последна глътка слънце преди зимата, мирис на печена тиква, тихо шумолене на падащи листа, разкошни палитри от цветове навсякъде около нас, топлина и уют с чаша чай в ръка… В последните три години обаче октомври е и нещо повече! Моментът, в който очакваме поредното илюстровано бижу от поредицата за Хари Потър. През 2015 г. излезе „Хари Потър и философският камък“с прекрасните илюстрации на Джим Кей и още тогава стана ясно, че всяка година по това време ще очакваме с трепет всяка следваща книга, издадена на български език, разбира се, от „Егмонт“. Вече ви представихме първите две книги и споделихме с вас еуфорията от досега с подобно книжно бижу. Можете да видите нашите ревюта и снимки на „Хари Потър и философският камък“ и „Хари Потър и стаята на тайните“.

    Добрата новина е, че отново е октомври и третата книга вече е по книжарниците! „Хари Потър и затворникът от Азкабан“вече приковава вниманието от витрини и лавици с корицата си, обагрена в тъмносиньо и обещание за магически преживявания в чудния свят на Дж. Роулинг. Изданието и този път е съвършено, а илюстрациите на Джим Кей са разкош. Огромно внимание към детайлите, както и интересен визуален поглед към някои от героите са неща, които се набиват на очи още с първото разлистване.

    С Клара, най-малкия член на екипа, която наскоро навърши шест месеца, разгледахме страница по страница с ококорени очи. Клара си хареса как е изобразен котаракът Крукшанкс, а аз се опитах да я навия „Крукшанкс“ да бъде първата й дума (не стана, опитах!). Държеше да пипне всичко, а дори мрачните илюстрации (Джим Кей определено има афинитет към подобни) на върколаци, паяци и други зловещи неща от магическия свят не я стреснаха въобще.

    И понеже октомври наистина е магически месец, остава ни да си откраднем някой уютен уикенд в компанията на чаша чай, печена тиква и „Затворникът от Азкабан“, времето да спре за миг и отново да се срещнем с така любимите ни герои. А защо не и с всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот? Хммм… ушна кал.

    Публикувано от Георги


    Filed under: Детски, Приключенски, Фентъзи

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    ***

    единайсет етажа мисли
    свързани здраво с железни скоби
    наблюдателна кула за историята
    на поколения изроди
    през решетката на прозореца виждам
    огромни стоманени плоскости логика
    трупани една върху друга от кранове,
    закалявани до червено
    в разпалените пещи на хорските постъпки,
    виждам как над
    пищящия индустриален мравуняк
    вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол
    и мравките никога не спят,
    парни чукове отмерват равномерно
    ритъма на живота
    и сякаш Дявола, куцукащ към залеза,
    носи този град в джоба си



    Калоян Праматаров





      Калоян Праматаровв „Кръстопът”и в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    14502693_10154545716639437_5965686234798726327_n

    В момента из света се говори за #metoo
    но от началото на месеца Димитър Цоневе с лакиран нокът, за поредна година и това не е случайно, а е свързано с кауза. Ето темата на разговора ни с Цонев – #polishedman

    Разкажи за кампанията 1 от 5 накратко
    Тя реално се казва Лакираният мъж – Polished man и тръгва от австралиеца Елиът Костело. В Камбоджа той се запознава с едно 10-годишно момиченце, Тея. На раздяла тя лакира ноктите му в синьо. По-късно Костело разбира, че Тея е била обект на жестоко физическо и сексуално насилие, въпреки че е едва на 10. Така твърди историята. Статистиката твърди, че едно от 5 деца в света е подложено на някаква форма на насилие преди да навърши 18. И така, Елиът Костело създава благотворителната кампания Polished Man, с която да се обърне внимание чрез един лакиран нокът в какъв жесток свят живеем и как се отнасяме с децата.

    Как възприемат хората около теб лакирания ти един нокът на ръката всекиоктомври?
    За мен е втора година, в която се включвам в кампанията. Като PR на фирма – производител на козметка, включително и лакове за нокти, не е странно за мнозина да ме виждат с лак – било защото изпробваме цветове, някаква моментна идея… Имаше хора, които първоначално мислеха, че съм се ударил и така прикривам следите. При всички случаи е начало за разговор по темата, което е целта. Но успях да убедя няколко приятели също да пробват. Те споделяха, че приятелите им са мислили, че са били жертва на някаква козметична игра на децата им 🙂

    Има ли място и разбиране, приемане на подобни каузи у нас и как могат по-успешно да достигат до хората?
    Трябва да усещаш една кауза своя, за да я подкрепиш, да се включиш в нея и да работиш за нея. За радост не съм бил жертва на насилие – нито преди, нито след пълнолетие. За да достигне една кауза до повече хора и да ги впечатли, за да я подкрепят, зависи много и как тя е поднесена и разказана. Както и крайният резултат, който се очаква. Специално Лакираният мъж в България не очаква нищо повече от мъничко обръщане на внимание към серизен проблем.

    Провокация ли е мъж да използва лак за нокти или да боядисва косата си или все по-честа практика е това?
    Провокация към самия себе си – да. Дали установените норми на обществото, напластили се върху личността, ще ми позволят да направя едно или друго нещо. Имаше една забавна картинка на английски – ако manicure си правеха само жени, щеше да се нарича womanicure. Същото е и с косата – ако белите коси са толкова голям проблем и трябва да бъдат прикривани, кой неписа неписаното правило, че косата трябва да се боядисва в русо, червено или кестеняво?!

    Как ще поканиш още хора да се включат в акцията?
    Аз не искам никой да си лакира нокът в синьо, искам всеки да обърне внимание как общува с децата (си). Това ще направи кампанията успешна. Да, по света събират средства като дарения, които се използват за различни цели. Аз не искам това, искам познаване на тревожната статистика. Защото по всяка вероятност на практика не 1 от 5, а са много повече деца.

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Боян Юруков

    Изминаха 10 дни откакто започна да се говори за Александър Николов/tourbg/Спас и какво е правил. Изявиха се доста анализатори с претенции, че имат пръст на пулса на социалните медии, модерното общество, „умните и красивите“, „новата буржоазия“ и прочие епитети. Скроиха се схеми, превърнаха ония в жертва и герой на „обикновения човек“, посрамиха го после, посрамиха жертвите му, оправдаха го, оправдаха полицията и всичко това още продължава. Сагата се превърна повече е нарицателно, отколкото в казус и затова нямам намерение да я коментирам тук.

    Вместо това реших да направя друго. Подобно на няколко други бури като #siromahovfactsи #toplomoviesсвалих цялата активност в Twitter и ще ви покажа кога и колко е говорено за това.

    По ключови думи

    Търсил съм по няколко термина видими долу. При „спас“включих само tweet-овете, които са маркирани от Twitter, че са на български. Думата се използва доста в руски и сръбски съобщения. При „билети“и „спас“несъмнено има няколко, които не са свързани, но съдейки по активността преди 7-ми, те са единици. Забелязват се пиковете около обявяването на новини около случая.

    Най-активно пишещи

    Най-активни са @varnasummer и @NewsMixerBG, а след тях с над 3 пъти по-ниска активност са @Tangerrinka и @nervnata. Всъщност, почти всичко от @varnasummer е на 9-ти около обяд.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    ВИДЕО: Разопаковане на Huawei Mate 10 Pro
    Няколко часа след официалната премиера на Huawei Mate 10 Pro в YouTube канала на nixanbal.com вече е видеото с разопаковането…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Тя тъй разказва този град,
    че просто няма как да си отида –
    ни днес, ни утре.
    Ни в четвъртък,
    когато всичко си отива.

    А после ми разказва лятото.
    с такива устни, че разбирам –
    оттук нататък всичко е септември
    и малко, много малко – юни.

    А после ставам и си тръгвам
    (единствено от масата, разбира се),
    понеже тя ще заговори за смъртта.
    Която, според нея, е игра.

    И просто ще ми я разкаже.



    Гриша Трифонов




    Гриша Трифоновв „Кръстопът“.
    Гриша Трифонов в DICTUM

      Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HTC U11 Plus с 5.99
    HTC U11 не успя да пребори конкуренцията за потребителското внимание, въпреки дългия списък с топ характеристики, но тайванците изглежда подготвят…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Новият Microsoft Surface Book 2 е по-мощен, по-издръжлив и наличен в два размера
    Microsoft официално представи новият Surface Book 2, който е продължение на оригинала от 2015 г. и този път е наличен…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс

    justine-blog

    За трети път в Севлиево ученици и студенти с интерес към дизайна ще се съберат за цял уикенд забава, лекции и неформални срещи!

    Design Conf 2017ще се проведе в Дом на културата “Мара Белчева” в Севлиево. Заедно с топ специалисти от ИТ сферата на 28 и 29 октомври 2017 ще обсъдим някои от най-актуалните теми в света на дизайна и маркетинга.

    По време на Design Conf 2017 ще имате възможност да се насладите на лекциите на Теди Амова, Жоро Малчев, Алекс Новоселски, както и самата Жюстин (ха). Темите, които ще засегнем, включват “Фотографията продава”, “Видеото като инструмент на дизайнерите”, “Типографски интерпетации в летъринга”, както и дискусията “Да си дизайнер не е да си само дизайнер”.

    Подробна информация ще откриете на сайта – http://designweekend.co– както и възможността да запазите своя безплатен билет.

    Ето бързо блиц интервю с част от екипа – прекрасни млади хора!

    Емил Тотев (главен организатор)

    Откривам мотивация в своя екип, както и у хората, които ме “ръчкат” за следващото дизайн събитие. Има интерес, а и виждам че си струва. Имам щастието да гледам как се развиват участниците от предишните ни събития и се превръщат в мои бъдещи колеги. Това ме поддръжа мотивиран вече трета година, а предполагам и доста още занапред.

    Готини спомени имам много, но може би този, който остави най-голяма следа у мен беше свързан с мястото. Предишното събитие беше в шоурум на Ideal Standard, необичайно място за дизайн събитие. “Залата” беше заобиколена от вани, смесители, мивки и огледала, доста просторна, но някак студена. Заедно с участниците ни обаче успяхме да променим това на 180 градуса. Вкарахме живот и енергия, светлина и креативност в едно нетипично пространство. И няма да забравя, когато мениджърите на сградата, които я познават от основата до покрива, останаха силно изненадани от кипящата работа и енергия. Шегувахме се дори, че това не е същата сграда. Беше страхотно.

    …Нещо се обърка. Противно на очакванията, не искам всичко да върви по план. Когато нещо се обърка имаме възможност за измисляне на креативно решение, влагане на творчество и разчупване на атмосферата. А точно тази творческа атмосфера търсим с всяко наше събитие. Тя зарежда и мотивира за доста дълго време.

    Николай Мишев (екип – техническа поддържка)

    Мотивират ме хората, които не искат просто да се носят по течението; мотивира ме възможността да им помогна с нещата, които правят за да плуват обратно на това течение, защото те са неизмеримо ценни.

    Най-готиният момент за мен беше на “лагерния огън”- нашата версия на “lightning talks” панел. Събрахме се в кръг, сякаш около огън, като всеки един от участниците имаше възможност да излезе по средата му и да разкаже за каквото иска в рамките на няколко минути. (Струва ми се че има метафора зад името. 🙂Обстановката беше много сплотенa, смяхме се, обсъждахме казаното, дори окуражавахме хората, които искаха да излязат, но никога не бяха говорили пред публика. Никога няма да го забравя.

    Ще се чувствам щастлив на 30 октомври ако не съм умрял от недоспиване. На такива конференции и състезания винаги има толкова много прекрасни хора около теб, такива с които можеш да си говориш с часове и да не ти омръзне. Не ти се заспива.

    Веселин Конов (екип – видео екрани, паст-участник)

    Мотивирам се от това, че ще бъда полезен, макар и малко и че ще науча нещо ново, креативно, нещо за което не съм подозирал че е възможно!

    Любим момент бяха лекциите на Димитър Петров, научих като цяло идеята на дизайна, как работи дизайна, също и лекцията “Как дизайна продава”. Като цяло ми хареса приятелската атмосфера между всички готини хора и това че се чувствах добре!

    На 30 октомври ще бъда щастлив ако всичко мине добре и няма грешки и затруднения в работата ми!

    Успех! Ще се видим в Севлиево!

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Стартира разпространението на Windows 10 Fall Creators Update
    Microsoft обяви, че от тази седмица е започнало разпространението на Windows 10 Fall Creators Update - актуализация на платформата, която…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    Innovation State of Mind: Public Policies for Innovation е темата на четвъртото издание на форума Innovation Explorer Day, което ще се проведе на 22 февруари 2018 г. в Sofia Event Center.

    Както винаги на това събитие, ще видим и чуем лектори от компании и организации като Amazon, Google, Facebook, Ocado, Microsoft, Challenge Prize Centre, New York University’s (NYU) Stern School of Business и др. Те ще коментират ролята на бизнеса във формирането на политики за иновации, новаторството и умните промени в културата на средата.

    Както всяка година, и през 2018 организаторите на форума ще представят и нещо различно от предходните издания. Тази година различното в Innovation Explorer е, че форумът ще се съобрази с контекста на годината – председателството на България на Съвета на Европа. В този контекст форумът ще потърси “тайната съставка” на успеха на държавите, известни с напредъка си в областта на иновациите.

    Откриващ лектор на форума ще бъде проф. Арун Сандараджан (Arun Sundararajan), авторът на бестсeлъра “Споделената икономика” (The Sharing Economy), спечелила много отличия за най-добра книга, преподавател в New York University’s (NYU) Stern School of Business, лектор на Международния икономически форум, един от най-цитираните икономически автори в последните години в The New York Times, The Financial Times, The Guardian, Wired, Le Monde, Bloomberg View, Fortune, Entrepreneur, The Economic Times, LiveMint, Harvard Business Review, Knowledge@Wharton and Quartz.

    Акцентите в презентациите на другите лектори ще са върху мисленето и нагласата на хората, от пасивна към експериментаторска. Ще видим къде ще ни изведат позитивното мислене (Бари Бранд, Директор иновации в Saatchi&Saatchi), технологиите в полза на хората, които предизвикват държавни регулации (Джим Фанинг, Директор за Централна и Източна Европа на Amazon Web Services, Габриела Чех, Директор публични политики за Централна и Източна Европа във Facebook, Стефани Фастре, Ръководител на иновационните и креативни програми за служители в Google), автоматизирането на процесите и иновациите като процес (Пол Кларки, Главен директор технологии в Ocado, Мат Макбрайд, Вицепрезидент в SoftServe, Оливие Ашът, Директор изследователски програми в PrizeCenter) и мн. други.

    Другите две “съставки” на иновационната култура – мащабното глобално мислене и амбицията за промяна, които заедно с позитивната нагласа имат силата да променят енергията на цяла една общност, ще видим в презентациите на Декс Торик-Бартън, �когото гостите и публиката на Innovation Explorer познават от Innovation Explorer 2017, Бари Бранд, Левент Коркмаз и Карина Карагаева, които ще ви заразят и с термина “дигитално щастие”.

    Гостите на форума тази година ще могат да избират и измежду цели четири работилници:

    1. Innovate your mindset, с фасилитатор Карина Карагаева
    2. Inclusive Design, с фасилитатор Мат Макбрайд (Matt McBride)
    3. Strategic Design, с фасилитатор Левент Коркмаз (Levent Korkmaz)
    4. Winning Potential Investor, с фасилитатор Христо Касовски

    Основното внушение на форума през 2018 година ще бъде за нов мениджмънт на очакванията ни. Средата има голямо влияние върху поведението на хората и тяхното иновативно мислене, а стимулирането на креативното мислене, приемането на нови идеи, дори времето, отделяно за иновации, влияят на капацитета за иновации на всеки човек в една страна.

    Оттук и връзката с храната не е случайна. Food for Thought е буквално и метафорично послание: за да правим иновации, трябва да мислим за иновации и да живеем с нагласата за промяна тук и сега, но също и в бъдеще.

    Тази година събитието очаква над 1200 гости и лектори от 12 държави. Innovation Explorer 2018се провежда с генералната подкрепа на: Unicredit Bulbank, VISA и в сътрудничество с: Microsoft, Questers, SoftServe, ICAP и др.

    Материалът Innovation State of Mindе публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    The Teddy Bear
    L’ours en peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право. Основното постижение на Jacques Deray, работил с Делон в La piscine и Borsalino, е че дава възможност да проследим потните маневри на сърцата ни провокирани от стотиците кубици млечнобяла страст на Francesca Dellera. Героят на Делон е медик, ухажван от […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Никола Балов

    Xperia XZ Premium ще получи ъпдейт до Oreo през декември
    Sony е в изгодната позиция да не трябва тепърва да обещава актуализации за току-що пуснатите си модели, тъй като Xperia…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia 7 е първият смартфон със стъклен корпус на HMD Global
    HMD Global представи нов смартфон Nokia, само че не става въпрос за премиум флагмана Nokia 9, а за устройство в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    С голямо удоволствие вие съобщавам, че ме поканиха от Читалище.тода изнеса сказка за любимия ми (ни? 😉сайт Пътуване до… (Patepis.com).

    Сказка за Пътепис.ком

    Сказка за Пътепис.ком

    Аз, разбира се, приех – таке че който иска и има възможност е добре дошъл в петък, 20.10.2017 в залата на Читалището на ул.Лом (на гърба на Булбанк в София) от 19:00часа. (Събитието има вход 4 лв, който се плаща на място и който се ползва за нуждите на Читалището)

    ул. „Лом“ 1, 1000 Център, София, България

    Събитието в сайта на Читалище.то

    http://chitalishte.to/event/pteshestviya-s-chitalishhe-to-ptepis-t-na-stoycho-dimitrov/

    Събитието във Фейсбук

    https://www.facebook.com/events/1606475659374837

    Ще се радвам да се видим там 🙂

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    Frost/Nixon / Фрост/Никсън (2008)
    След успеха на едноименната пиеса на Питър Морган в Лондон и на Бродуей, филмирането й в Frost/Nixon / Фрост/Никсън (2008) от Рон Хауърд изглежда като логично продължение. Животът на най-популярните личности, привлича най-популярните медии. В случая това е художествено оправдано. Оглушителното падение на Никсън, само по себе си е класическо драматургично произведение. Централното дуо е […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Никола Балов

    HTC U11 Plus се появи предпремиерно в галерия изображения + видео на 3D макет
    Вече чухме, че на 2 ноември HTC подготвя премиера, като според всички очаквания става въпрос за модела U11 Plus. Това…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антония

    Подавам някаква молба в общината.

    Първо ходене

    Дават ми бланка и ми казват какви документи трябва да нося.

    Второ ходене

    Връщам попълнената бланка и предоставям всички документи (ОСЕМ на брой), които са изискали от мен – в оригинал и с по едно копие. Оригиналът бил да го покажа само, а копията ги завеждат в „досие“. Всичко уж е ОК. Но седмица по-късно…

    Първо обаждане по телефона

    Жизнерадостна леля ме уведомява, че от нейния отдел на общината ми искат документ за идентичност на имената. Въпросният документ се издава от съседния отдел на общината. Но трябва аз да си го поискам, те вътрешнообщински не можело да общуват.

    Трето ходене в общината

    Нося документа. И ме светват, че трябва още нещо да свърша – да извадя някакво удостоверение от на-майна-си-райна организация (НМСРО) и да го предоставя в 14-дневен срок.

    Първо ходене в НМСРО

    Учтиво, но твърдо ме уверяват, че въпросното удостоверение се издава в тримесечен срок. И дори и да се напънат – не зависело от тях, имало и странични фактори, нааай-бързо евентуално за 2 месеца щели да се справят. Тук губя нерви, разбира се, и почвам да крещя. Спокойно ми отвръщат, че и да крещя, и да не крещя… Защо не се срещна с шефката на НМСРО. Която повтаря думите на персонала си и вдига рамене, няма какво да направи. Защо съм се ядосвала на подобни неразбории, то тук е така. И всъщност тя не била сигурни, че общината трябвало да изисква подобен документ от тях.

    Второ обаждане в общината

    Този път аз ги набирам и им казвам, че съм в кабинета на шефката на НМСРО, която първо ми е казала, че въпросното удостоверение ще е готово след 3 месеца и няма как да спазя двуседмичния срок, който общината ми е дала, и второ ме е светнала, че WTF ми искат подобни неща да вадя. Лелката не е много жизнерадостна вече, то от нея нищо не зависело, нейната шефка ѝ била казала да направи това. Защо не отида отново в общината да говоря директно с висшестоящите.

    Четвърто ходене в общината

    Шефката на отдела е благосклонна – ще „задвижи моя въпрос“, но все пак трябвало да ѝ занеса удостоверението, пък било то и след три месеца.

    Та така. В началото на ноември ще разберем дали девет подадени документа и един в процес на изваждане, четири разкарвания до общината, едно ходене до НМСРО и два телефонни разговора ще са достатъчни, за да си свърши някой работата.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Блог Стара София
    По утвърдена традиция петък е ден за нашата загадка. Кое е това оживено място?



    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Продукцията на iPhone 8 и iPhone 8 Plus ще бъде намалена наполовина
    Apple е поискала от доставчиците си да намалят с 50% продукцията на iPhone 8 и iPhone 8 Plus за ноември…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Мтел започва да предлага iPad и iPad Pro
    Мтел обяви, че скоро ще включи в портфолиото си новите модели iPad на Apple. Операторът ще предлага двата премиум таблета…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Тигърси намери стопанин.

    Августина, ако си я спомняте, също. С премазаната лапичка. Даже има фейсбук страница.

    Онова закъсало овчарско куче – на доброто момиче – дето щяха да го евтаназират (кучето, не момичето)  – то отдавна живее щастливо в чужбина.

    Има толкова много истории на успеха!

    Всички те са чудеса.

    Всички те говорят езика на Любовта.

    Никога не се съмнявайте в това.

    И не вървете.

    Срещу Закона на Любовта.

    Тихомир Димитров 


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    Джейд
    Jade / Джейд (1995) е разписан от Джо Естерхаз, и само заради режисурата и своеволното частично пренаписване от страна на големия Уилям Фридкин, автор на адаптираните от театрални пиеси Killer Joe и Bug, приликите с Първичен инстинкт са по-малко. Историята се върти около детектив (Дейвид Карузо ) от Сан Франциско, който разследва псевдо ритуално убийство на […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Никола Балов

    Камерата на Huawei Mate 10 Pro е
    Ето го и Mate 10 Pro в класацията на DxOMark. Оценката, която посветеният на камератестове сайт дава на новия флагман…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Училище по роботика

    Отидохме на състезание. Станахме 111-ти. Далеч не спечелихме, но…

    Нека започна от малко по-далеч.

    Събрахме се на летището на 14-ти юли 2017 в 4 сутринта. Наредихме се на една доста дълга опашка, за да се чекираме. На пръв поглед абсолютно нищо специално.

    Да, обаче… Ние трябваше да чекираме кутия с габарити 55х55х55см и с неприятни килограми. (тази кутия беше „домът“ на нашия робот) Поставихме кутията на кантара и БАМ! изписа 30,5кг (билетът ни позволяваше 20кг безплатен багаж, а максималното тегло, което можеш да качиш в самолета е 32 кг.) Според предварителни телефонни разговори с Луфтханза ни бяха информирали, че това удоволствие ще ни струва около 250 евро в посока. Виждайки 30,5кг, пребледняхме малко. Момичето, което се занимаваше с нас изпадна в паника. Не искаше да ни качи кутията изобщо на самолета. Разбрахме се, че ако свалим до 28 кг, ще ни я качи. Пак да кажа, че опашката беше голяма… В този момент отваряш кутията насред летището и започваш да вадиш съмнителни метални части, въжета, маркучи и т.н. Успяхме бързо да разпределим 2,5кг чарколяци по куфари и сакове. Свалихме килограмите. И въпреки това все още трябваше да плащаме свръхбагаж от 8кг. В този момент от група 7 човека бутнахме само 3 куфара за чекиране. Усмихнахме се с най-мазните усмивки, които имахме и момичето се смили над нас и успяхме да качим кутията без да даваме една торба пари за свръхбагаж.

    Успокоени, доволни и олекнали с 30кг, се сбогувахме с всички изпращачи и се качихме на ескалатора на Терминал 2 на летище София. В този момент те удря един вътрешен шамар и се сещаш, че от тази ескалатор нататък отговаряш за 5 ЧУЖДИ деца. Вадиш папката с 200 страници принтирани и ксерокопирани документи и се молиш след 12 дни да върнеш същите тези деца живи и здрави на онези хора, които радушно махат за довиждане в долната част на ескалатора. Докато не стигнеш до този момент, не знаеш колко сериозна всъщност е работата. Още в първите 5 минути осъзнаваш, че трябва да събереш всички паспорти, защото Заки си изтърва 5 пъти неговите два само докато стигнем до гейта. Минавайки паспортна проверка, вече си със силно развит инстинкт да броиш 2-4-6 на всеки 30 секунди.
    Качихме се на самолета, излетяхме, спахме, кацнахме във Франкфурт. И в този момент – първи панически ужас за мен – момчетата, които бяха разположени в предната половина на самолета, се наложи да хванат следващия автобус от самолета до терминала. Седиш и чакаш на терминала да се появят три момчета и се молиш да не са хванали по пистата. Всичко беше наред, събрахме се и на входа стоеше една любезна, усмихната германка, която проверяваше паспортите на всички. Проверява моя и ми вика „Честито … ( и избоботи нещо, което не чух)“, изпрати ме да застана отстрани на опашката. След като и Станчев, Пепи и Иван се наредиха при мен, разбрахме че става въпрос за „проверка на случаен принцип“. Какво представлява случайната проверка – вкарват те в една стаичка, събуваш си обувките, сваляш раници и общо взето всичко обемно от себе си. Проверяват те за барут, включително ти бъркат и в обувките и ти опипват чорапите. Забавна работа.
    Минавайки всички проверки, застанахме в чакалнята. И изведнъж се чувстваш леко тъп, защото всичките пари в теб са долари, а във Франкфурт работят с евро. Една вода не можеш да си вземеш… и седиш и чакаш 3 часа да се качиш на самолета. Тук срещнахме още 2 отбора пътуващи към същото състезание – след като ти кажат откъде са, осъзнаваш, че не знаеш как си завършил по география.

       

    Качихме се във втория самолет и започна най-дългото пътуване на света. Чекнене, бутане и невъзможност да си намериш място. Това беше полета до Вашингтон за мен. Не и за Иван, разбира се. В момента, в който си седна на мястото, заспа като заклан и го събудихме малко преди да кацнем. Ето това е способност да спиш навсякъде…

    Кацайки на летище Дълас във Вашингтон, доста бързичко стигнахме до паспортна проверка и започна чакането. Протече най-тихия инструктаж на света – „Деца, не използвайте думи като Терориста, Базука, Бомба  и т.н. ( все имена на модерни песни през лятото), не правете резки движения и не изглеждайте подозрително“. Всички чакахме на опашка да ни проверят с изключение на Заки, който като амарикански гражданин минава от друго място и то по бързата процедура. В един момент седим и чакаме и със Заки ни делят едни страшни типове с големи пушки и лоши физиономии, а той от другата страна на стъклената преграда обикаля като муха без глава, въобще не изглеждащ подозрително. Минахме проверката със Станчев и хукнахме да търсим огромната бяла кутия, която щеше да реши дали въобще щяхме да участваме в състезанието. Обиколихме цялата огромна зала и накрая намерихме отделение „багаж със странни размери“ и там стоеше тя. Цяла. Роботът също беше цял. Щяхме да участваме в състезанието!

    Излязохме вече от охраняемата част и на изхода ни чакаха организаторите с табелка със нашето знаме и надпис на чист български „Добре дошли!“. Много трогващо беше. Вече бяхме в ЩАТИТЕ!

    Материалът До Вашингтон и назад (част 1)е публикуван за пръв път на Robopartans.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported


    0 0

    Йовко Ламбрев

    Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в последните години и търговец, и мениджър… напоследък имам потребността да свържа точките. И да добавя още малко повече инженер към ИТ коктейла.

    Неотдавна се оттеглих от частично моя компания, защото имам потребност да чувствам и усещам резултата след положените усилия, а тя има друг свой път.

    Междувременно с партньори създадохме Trakia Tech, с идеята да раздвижим допълнително предприемаческата общност в посока трансформация на традиционните индустрии (като за такава броим и финансовата – нищо че тя най-добре успява да подхранва илюзията, че ако не се е трансформирала напълно, то едва ли не го прави всеки ден, но уви, това е твърде далеч от горчивата истина). И като казвам трансформация, имам предвид това, което по света решиха да наричат digital transformation (за да не се бърка с дигитализацията и автоматизацията, които са предхождащи един вид).

    Trakia Techси поставя за цел да подслонява хора или екипи с идеи, да ги свързва с подходящи ментори, така че идеите да не се развиват самоцелно, а да намират бързо реално приложение и, разбира се, да провокира инвеститори със свободен капитал да превърнат тези идеи в бизнес. Всичко това отнема доста време и усилия, но нещата започват да се случват. Междувременно стартирахме с няколко подгряващи събития заедно с партньори, защото образователните инициативи и изобщо всички начини да провокираме диалог, контакти и създаване на мрежа между хората с интереси в областта ще ни бъде и занапред основен фокус.

    Пиша това не без конкретна причина, а защото утре или в идните няколко дни ще пусна анонс, с който ще се опитам да събера няколко души. Ако се сработим и се окаже, че имаме сходна визия, може много бързо да сформираме екип, който да се захване с амбициозен, но напълно реален проект, с потенциал да ускори сериозно дигитализацията на индустрията – дори не само в локален, а и в глобален мащаб.

    Всичко това не е пряко свързано с Trakia Tech, но не е и извадено от контекста. Следствие е от усилията ми напоследък да подредя парченца от пъзела така, че да се получи ползотворна картинка, но стигнах до момент, в който не мога да продължа съвсем сам, а мрежата на Trakia Tech още тепърва се изгражда.

    Имам нужда от свеж социален и интелектуален капитал! :)

    Stay tuned…

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Училище по роботика

    След като пристигнахме на летище Дълас във Вашингтон, трябваше да изчакаме да се съберат всички отбори, за да могат организаторите да ни закарат до общежитието, в което трябваше да бъдем настанени.

    Мислехме си, че ще ни вземат с бус, автобус и т.н., но НЕ! Дойде жълт училищен автобус!!! Типично американски и в този момент наистина разбираш къде си.

    Пътуването от летището до града беше страшно дълго. Движехме се с този жълт училищен автобус по магистрали 2-3 пъти по-големи от нашите с 2-3 пъти по-лошо отводняване от нашите. (спука се да вали в рамките на 2 часа) Шофьорът изглежда имаше бърза работа, защото скоростта определено не беше съобразена нито с пътните условия, нито с това, че автобусът беше поне от 90-та година.

    Стигнахме до тук:

    И в тази сграда разбрахме колко точно организаторите са се нарамили със задача, чиито размери не разбират. Прекрасното беше, че успяхме бързо да организираме децата и да ги заведем до стаите им. Проблемът дойде вече при организирането на втория ментор и целия ми престой около състезанието. Предварително бяхме платили $400 за моите нощувки (на фона на $200-300 на останалите). Беше ясно, че ще бъда настанена в кампуса на Американския университет (а децата и Иван са в университета Джордж Вашингтон). Оказа се обаче, че тези университети не на разстояния един парк, а на 10км един от друг. 3 часа чакахме с Иван шътъл, който ни обещаваха, че ще дойде след 10-тина минути. Накрая решихме, че Иван ще дойде да ме изпрати с метрото до мястото, където ще спя, тъй като и без това щеше да трябва на следващата сутрин да се оправям сама. Стигнахме до спирката на метрото, която уж беше пред Американския университет. Още един факт, който не подозирахме беше, че Американския университет има кампус, който е с размерите на Перник сигурно. Действието се развива в 10 вечерта. Стигайки до централната сграда, не намерихме никого. Започнахме да звъним на „спешните телефони“, които организаторите ни бяха дали. Никой не вдигна. Спешни…

    Случайно намерихме едно момче, което ни упъти към общежитията на Американския университет. Оказа се, че трябва да хванем безплатния автобус на кампуса за 5 спирки. 5 спирки! В крайна сметка успяхме да намерим въпросното място и да се настаня. Изпратих Иван обратно към другото общежитие с шътъла, който магически се беше появил. Върнах се в стаята и се оказа, че ще съм съквартирантка с една бразилка, която не говореше и дума английски. Забавно.

    С няколко думи… организаторите бяха оставили всички втори ментори на произвола на съдбата и да се оправяме тотално сами. От следващата сутрин нямаше предвиден транспорт за нас и по някакво стечение на обстоятелствата бях станала негласен отговорник за бразилката. Успяхме да стигнем до залата, в която се провеждаше състезанието.

    Всички отбори бяха разположени по коридорите на сградата и в едно от подземията. Честно казано добре, че бяхме в коридора, а не в подземието, защото долу нямаше въздух.

    Самата зала е с габаритите на зала Фестивална и след като влезеш и видиш полетата, магията на състезанието те удря.

    Организацията извън състезанието тотално им куцаше, но самото състезание беше безупречно. Швейцарска точност. Огромна прецизност. Децата трябваше да се явят 30 минути преди всеки рунд, да минат техническа проверка и да застанат на правилното място. Ако не се появиш на посоченото време, тръгват доброволци да те издирват и общо взето насила да те заведат до мястото. Швейцарска точност.

     

    Материалът До Вашингтон и назад (част 2)е публикуван за пръв път на Robopartans.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported


    0 0

    Училище по роботика

    Състезанието

    В състезанието участваха 163 отбора от 158 държави. Залите се пукаха по шевовете от хора. Всяка държава участник си имаше по 1 представителен отбор и имаше по 1 отбор от всеки континент. Отборът на Европа, например, беше от Малта.

    На всяко място се усещаше, че всички деца не са случайни. Толкова много креативност, иновации, въображение и интелект лъхаше от всяко ъгълче. Позитивната енергия те заливаше като цунами още от вратата. Децата скандираха, пееха песни, танцуваха, строяха и програмираха. Толкова много култури на едно място и в същото време всички бяха едно. Нямаше държави, нямаше политика, нямаше нападки, нямаше показност, само и единствено чиста позитивна детска енергия. Това не може да се опише. Това само се изпитва. Още влизайки в залите, знаеш, че няма значение дали ще спечелиш или ще загубиш. Само с присъствието си на това място ти вече си спечелил и всички деца го осъзнаваха. Това не е състезание като другите състезания. Това е емоция.

    Откриването на самото състезание беше толкова вълшебно и просълзяващо. Уникално преживяване.

    Ден 1

    Започнахме с рунд в отбор с Япония и Гренада. Паднахме в този рунд, но играта беше относително оспорвана. Имахме някой засечки в робота и след рунда веднага всички се заеха да ги отстраняват.

    Положението, обаче, драстично се влоши за следващите рундове. Останахме до късно в залата, за да направим всичко възможно да отстраним проблемите. Дори се наложи да се откажем от разгъващия се робот, за да можем да дадем повече мощност на робота, за да успее да се набере на лоста в края на рунда.

    В края на деня ситуацията беше малко тъжна и отборът малко се беше попредал вътрешно.

    Иван се заговори със собственика производител на роботите и той ни прати най-добрия си човек от техническия отдел, който да ни помогне с повредите. В крайна сметка се оказа, че сме имали дефектни кабели, батерия и проблеми с таблета, който контролира робота. Шанс. Сменихме всичко.

    Ден 2

    В 7, когато стигнах при отбора, те вече бяха заболи глави в робота и се опитваха да оправят ситуацията от предишния ден.

    И сякаш целият им ентусиазъм им донесе и победата в първия рунд за деня. Заедно с Азербайджан и Габон успяха да нанесат единствената загуба на последвалият победител – Отборът на Европа. Тази победа зареди още повече децата и очите им светнаха с надежда и желание. Превъзбудени от случващото се събраха бързо двата отбора, с които щяха да си партнират в следващия рунд – Русия и Того и отидоха на тренировъчните полета да упражняват различни стратегии за победа. По време на тази тренировка единият от моторите ни се запалва. Отборът има 10 минути преди да трябва да се яви на техническа проверка и да застане на позиция за новия рунд. Тичайки успяват да вземат нов мотор и да го сменят, да направят пробно пускане и да стигнат до залите за проверка. В залата се запалва и чисто новия мотор. Момчетата веднага отреагират и взимат трети. Организаторите са предложили да помогнат, а Рада, вече под голямо напрежение, ги скастря да не пречат. За минута успяват да разглобят проставката, да сложат новия мотор и да сглобят всичко отново. Всички от организаторите след това бяха впечатлени и ги хвалеха за хладнокръвието, което са проявили. Въпреки всичките мотори на боклука, отборът успя да стигне до полето и да заеме позиция навреме. Рундът започва. Всичко е напечено. Към този момент сме на 66-та позиция в класирането. В топ 100 сме. Всичко върви добре и … изведнъж роботът ни се претърколи по платформата и застана неподвижно. Рундът свърши. Загубихме. Отборът преживя много тежко тази загуба.

    Последният рунд за деня беше победа, но дори тя не можа да подслади горчивата загуба.

    Преди закриването на състезанието дойдоха двама съдии и ни съобщиха, че сме претенденти за категорията за иновации и имаме шанс да си тръгнем с награда. В последствие се оказа, че на всеки съдия са се падали да проучи по няколко отбора. Нашият отбор е бил победител на съдията отговарящ за нашата група, но за жалост не сме се преборили за победата заради няколко наказателни точки от различните рундове.

    Равносметката е, че се състезавахме с отбори, които имат по 4-5 години опит по състезания зад гърба си и стигането ни до 111-то място е прекрасно. Гордеем се с нашия отбор и с избора, който направихме с Иван.

    Материалът До Вашингтон и назад (част 3)е публикуван за пръв път на Robopartans.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported