Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    Официално: OnePlus 6 излиза в края на второто тримесечие
    OnePlus 6 няма да се появи още през март, както говореха някои слухове. Следващият топмодел на китайския бранд ще бъде…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Камерата на Galaxy S9 може да има променлива бленда от f/1.5 до f/2.4
    Galaxy S9 очакваме официално в края на февруари по време на изложението MWC 2018 в Барселона, а дотогава изглежда ще…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Смартфонът с двойна предна камера HTC U11 EYEs излиза на 15 януари
    HTC обяви официално, че на 15 януари ще представи нов смартфон, като според слуховете това е HTC U11 EYEs. Смартфонът…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Иван Ланджев

     * * *

    Твоят бележит съименник предупреди,
    че любовта е дълготърпелива.
    Аз не помня някога (кога?) да е било преди:
    ръцете да са тъй щастливи,
    сигурни, че са в добри ръце.
    Отвъд прозореца градът
    не е готов, но чаят е
    и кукумявките летят
    в разучени диагонали
    от нашия комин
    до крайните квартали
    по тайнствения път
    на своя лов. Студът
    постарому си е суров,
    но не го взимам присърце.
    Ръцете ни са във добри ръце, любов.

    Това е нещо ново, сетивата
    са съгласни. То е скок
    в антична истина,
                                  порок
    без всякакви последствия, облог-
    ът на Паскал спечелен, виж:
    последно доказателство
                                             за Бог.
    И гледката пред мене е възможна.
    Животът не е нищо сложно.
    То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.
    И ако се наложи, ние можем скришом да сме ние:
    да затвориме капака налюбовната си делва
    (А помниш ли когато там, със корабче по Елба?)

    Понеже тя е дълготърпелива, както казахме
    в началото, то ние можем смело да почакаме
    да мине врявата.  
    ......................................
    ........................................................
    От гнилите блата на лятото ме дръпна
    (тогава бях дете, като дете говорех),
    а днес познавам зимата като единствена хармония,
    като подслона на вековен орех
    и съм спокоен във подножието,
    прегърнат съм от корените,
                                                 стоплен
                                                                  от короната. 
    Аз накъдето и да тръгна вече, не пътувам сам
                            и съм готов
                                              да се откажа от иронията.
    В реалните неща ще съм въвлечен,
    за висшите неща ще знам
    и ще вървим, и ще отидем там, любов.

    ---
    Едно от (относително) новите ми стихотворения. Наскоро излезе в сп. „Страница“.

                       

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HTC U11 получава ъпдейт до Oreo в България
    Флагманът от първата половина на 2017 г. HTC U11 получава ъпдейт до Android 8.0 Oreo. Потребители в България съобщават, че…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    през шпионка
    гледам живота
    облегнат на дървения
    гръб на вратата
    нямам сили
    или по-скоро не искам
    да се връщам
    на стола пред
    треперещата маса

    но от дъното
    на листа и бутилката
    пищи и се мята
    желанието на навика

    тогава избождам
    очите си през шпионката
    и се връщам
    при химикала и листа
    продължавам
    все още завинаги
    да живея този
    живот в живота.











       Денис Нуфв Кръстопът
       Денис Нуфв DICTUM

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Оценката на DxOMark за камерата на Nokia 8 оставя голямо поле за подобрения с Nokia 9
    Първият камерафон, преминал през тестовете на DxOMark за 2018 г., е Nokia 8. Позиционираният най-високо (засега) модел на HMD Global…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Появи се изображение на предполагаемия LG G7
    LG вече обяви, че планира да забави премиерата на следващия си топмодел и да не го пуска покрай MWC 2018,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Да се изгубиш в този сняг е лесно.
    Няма пътеки, няма видими камъни,
    само студ на тънки нишки обагря сърцето ти в бяло.
    И тази сребърна звезда, която свенливо осветява пътя,
    тя мълчи и сякаш те изслушва, за да се произнесе
    за теб на друго място.
    Под снега или над бялата му длан ще търсиш
    силата да се спасиш?
    Това не знаят нито снегът, нито дори звездата.
    И що за въпроси в тази студена вечер, когато чаят
    разбъбря устите за чаени разговори?
    Единствено сърцето ти, което вече сто лета студува,
    знае как да те спаси, но ти ще трябва
    да го съхраниш от този гарван в бяло с зли очи,
    и после да го пуснеш
    да преплува преспите, за да се върне
    закалено, с алени страни. И то ще знае.


    Невена Борисова





      Невена Борисовав „Кръстопът”.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс

    IMG_3231

    Отново Ура! за Гурменица! След Лисицата май стават следващите ми любимци! Имат и силен аутдор, но не съм успяла да го снимам още :)Чудно раздвижване! Дано е вдъхновение и за други смели брандове да ги последват!

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естонияи Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо,влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозерои бяхме в мъжка компания на чист въздух,след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

    След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия,от Тиседал – до Гьотеборг в Швеция. За последно минахме през Малмьо и Копенхаген и се озовахме в Хамбург. Днес ще напуснем Хамбург, ще спрем в Дрезден, за да стигнем в Прага.

    Приятно четене:

    Дрезден и Прага

    част осемнайсета на

    През Източна Европа с джип

    ДЕН 17

    Хамбург - Дрезден - Прага, карта

    Хамбург – Дрезден – Прага

    Сутринта гледам през прозореца – дъждец (не може да бъде)

    Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:

    Хиподрум – Хамбург, ГерманияХиподрум – Хамбург, ГерманияХиподрум – Хамбург, Германия

    Събрахме багажа, натоварихме се в колата

    За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата. Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180 – 200км/ч там, където това бе възможно. А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти

    След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите ‘лапаха’ нафтата бързичко…
    Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски 😉

    Дизел – бензиностамция, Германия

    Питах ги дали нямат нормален дизел – продавачката не знаеше друг език освен немския, ама успя с жестове да покаже ‘това е нормалния дизел, друг нямаме’ (тоест махаше с ръце и казваше ‘НОРМАЛ-НОРМАЛ’ 😉
    Заредих .Отново не усетих разлика във вървенето

    Разхода бе висок заради високото темпо по магистралата. Което темпо обаче започна да спада – първо заради дъжда, който на места бе проливен. Там скоростта спадна на около 160км/ч – ограничението е повече заради видимостта. Иначе дренажът на магистралите бе изпълнен перфектно – нито на едно място не забелязваш дори и минимален слой вода по пътя. Дори при силен дъжд виждаш следите от предходните автомобили – полуизсушен асфалт на мястото, където е минала гумата.

    С наближаването на Берлин

    трафика се увеличи и темпото спадна още

    Магистрала, Германия

    Ремонти също започнаха да накъсват движението.

    Заобиколихме Берлин и продължихме към Дрезден

    Отново спряхме защото камерата я бях настроил да ‘реве’ за кафе на всеки 2 часа без спиране (започва да приказва, че трябва да спреш да си починеш, и на дисплея се показва кафена чаша, от която се издига пара :) )…
    Настройката бе заради жена ми – ‘трябвало да пуши’ 😉

    Зададох в GPS Цвингера, като по-централно място и след малко бяхме

    Дрезден

    Тъкмо обедно време. Намерих един платен подземен паркинг (точно срещу Карл Май Бар). Оказа се, че

    Карл Май е живял и творил в Дрезден

    – не го знаех този факт

    Както и да е – успях да се навра в този паркинг – с Джипа е доста трудно да се въртиш из тези ниски и тесни подземни паркинги – често трябва да застъпиш някое бордюрче, а окачването го бях смъкнал в най-ниска позиция за да не опра случайно някъде горе.

    Sophienstraße, 01067 Dresden, Германия

    Но пък от друга гледна точка паркинга бе на изключително удобно място – на 100м от

    Цвингера

    Тъй-като бе понеделник музеите бяха затворени, но исках да го посетя и разгледам поне отвън, за да видя дали ще си спомня нещо от предишни посещения (като дете преди 33години 🙂Не си спомних нищо – но сградите отново впечатляват.

    Някои фонтанчета бяха толкова черни, че трудно се заснемаха

    Дрезден, ГерманияДрезден, Германия

    Вътре в двора на Цвингера:

    Цвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, Германия

    За съжаление се потвърди информацията (и очакванията), че в понеделник всичко ще е затворено

    Наоколо:

    Цвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, ГерманияЦвингер – Дрезден, Германия

    По някое време премина и интересно превозно средство:

    По някое време премина и интересно превозно средство – Дрезден, Германия

    Имаше интересни звукови ефекти като цвилене на кон вместо клаксон и т.н. 🙂


    Преминахме моста на Елба, (виждайки плаващ театър междувременно)

    Елба – Дрезден, Германия

    Елба – Дрезден, Германия

    От моста се виждаше се голяма джамия

    Джамия – Дрезден, Германия

    И се насочихме към някое ресторантче – бе станало обяд, а все още не бяхме закусвали…

    В района вече имаше и по-съвременни сгради.

    Дрезден, Германия

    Избрахме едно ‘по-населено’ ресторантче (на тази снимка вече се поразчисти – явно бе свършила обедната почивка)

    Дрезден, Германия

    Момчетата – сервитьори с вид на наши борчéта – нацепени, тук-таме с някоя татуировка. Обаче – изключително вежливи и учудващо професионално работещи – имаха поглед върху ресторанта. Контрастът бе много интересен – вежливи, с добър език и обноски. А външно – борчé 🙂

    Германия = джоланче – асоциацията сама изплава

    Германия = джоланче – Дрезден, Германия

    Жената поръча рибка с биричка – малко се пооблизвах, ама ме чакаше още шофиране

    Докато хапваме и чух много характерен звук от бензинов самолетен двигател. Скокнах с фотоапарата:

    JUNKERS-52

    Ако се вярва на интернет, това бе един от осемте летящи екземпляра в света! Хитлер е ползвал такъв самолет от 1932г, и е имал такъв персонален след спечелване на изборите до края на Втората световна война

    JUNKERS-52 над Дрезден, Германия

    JUNKERS-52 над Дрезден

    Самолет JUNKERS-52 над Дрезден, Германия

    Самолет JUNKERS-52

    Самолет JUNKERS-52 над Дрезден, ГерманияСамолет JUNKERS-52 над Дрезден, Германия

    Самолета правеше кръгчета и летя над 1час над центъра на Дрезден в сивото небе докато обядвахме. Имайки предвид околната обстановка от величествени сгради, следите от куршуми/шрапнели, все още видими по стените, летящия самолет – всичко това изглеждаше като машина на времето – изведнъж се пренасяш няколко десетки години назад.След като хапнахме, решихме да направим последен опит да намерим някой отворен музей.

    Интересуваха ме основно две неща:

    Имах спомени за една голяма (май 6етажна) сграда, която я бяха запазили непокътната – така, както е приключила войната…
    Изтърбушена, със следа от голяма бомба, която бе преминала няколко етажа.

    И второто бе ‘съкровищницата’ – саби на крале, корони, пръстени (с часовниче), ювелирни изделия. Тъй като немците не се обичат с англичаните, всички надписи бяха на немски без никаква алтернатива, а аз немски не знам.

    Изтупахме се пред една внушителна сграда със странен надпис. Влязох вътре да питам. Едни момчета стояха зад бронирано стъкло и гледаха опулени. Оказа се, че съмсе наврял в Mинистерството на финансите на Саксония!
    Опитаха се да помогнат, ама те не били виждали такива неща в Дрезден – ‘милицЮнерите’ са еднакви навсякъде 🙂Поразходихме се още малко, любувайки се на ‘пейзажа’

    Дрезден, ГерманияДрезден, ГерманияДрезден, ГерманияДрезден, Германия

    Щракнахме се с някой друг Крал (Фридрих Август Саксонски)

    Дрезден, Германия

    И се чудихме на електро-велосипедна рикша (шофьора и пък се чудеше на нас)

    Дрезден, Германия

    Върнахме се отново през Елба в района на Цвингера – тълпи туристи (май пак видяхме нашите японо-китайци 🙂

    Дрезден, ГерманияДрезден, Германия

    Взехме по някое друго магнитче, платихме паркинга на автомат до входа, измъкнахме се от подземния лабиринт (отново качвайки се по бордюрите на някои завои) и

    тръгнахме към Прага

    Дрезден, ГерманияДрезден, Германия

    Ремонтите по магистралите продължаваха – често карахме с 60 – 70 км/ч, че и по-бавно.

    Статистиката показа, че в Германия разхода ми на гориво е бил най-висок (заради периодично вдиганата много висока скорост), а средната скорост бе доста ниска (по-ниска например от тази във Финландия по обикновените пътища) ’Ремонтирайки се’, половин час след излизането ни от Дрезден влязохме в

    Чехия

    Магистрала за Прага – Дрезден, Германия

    Преглеждайки впоследствие видеото от камерата видях, че точно в този участък вдясно от пътя е имало и табела за винетка 🙂
    Ама за това – по-късно. По магистралата наистина шофирането е безинтересно, но затова пък се отхвърлят много километри.
    Малко преди Прага спряхме – аз за да проверя хотелите, а съпругата – за по две цигари (вече пушеше по две на спиране – да компенсира 🙂
    Избрах един хотел на доста сносна цена – по-евтино от повечето, на които бяхме спали досега. Отзивите бяха положителни, рейтинга ОК. Пише – в центъра с паркинг. Това ни трябваше. Забих координати в GPS-а
    Влязохме в

    Прага

    и се забихме из едни калдаръмчета в старата част – около замъци и т.н

    Прага, ЧехияПрага, ЧехияПрага, ЧехияПрага, Чехия

    GPS каза – ‘завий надясно’, завих, ама там само едно малко паркингче пред голям хълм, синя зона, и без нито едно свободно място. След това има знак ‘забранено влизането на МПС’, алеи за майки с деца и велосипедисти, които се катерят по хълма… Полицейска кола тъкмо излезе от там. Казах си, че навярно GPS се е объркал и продължих нататък с надеждата GPS да преизчисли маршрута… Нищо подобно – ‘завийте обратно’… ХМ…

    Намерих по-удобно място за спиране след около 500м и звъннах в хотела.
    – Как да стигна до вас?
    – Отидете на еди-коя си улица.
    Забих улицата в GPS и той ме върна на същотопаркингче.

    До мен спря едно наточено ново Ауди. Отидох до човека и го питах на английски дали знае как се стига до хотел-ресторанта.. Отвътре един юнак погледна номерата на колата и директно ‘ абе давай на руски’ – явно от мошениците, които се уредиха с ‘европейско гражданство’ със закупуване на имоти в Чехия (там имаше такива преференции) 😉
    Момъкът ми обясни, че там нагоре не можело да се ходи с кола, защото полицията дебнела строго. ОК – върнах се обратно на паркинга, който бе на около 500м. Оставих колата и реших да се кача пеш – даваше дистанция 500м до хотела

    Прага, Чехия

    Е да, ама зад една кооперация достигнах до заключена врата и почнах да кипвам. Върнах се до колата с идеята вече да канцелирам заявката в букинга. И без това в този район спирането бе голям цирк – едва бях успял да намеря място (добре съм се маскирал нали 😉

    Прага, Чехия

    Направих последен опит да се свържа с хотела… Там си прехвърлиха слушалката, защото явно не всички разбираха английски, а руски отказваха да говорят…
    Питам ги :
    – Сигурни ли сте, че хотела има паркинг за автомобила?
    – В хотела няма да можете да спрете, но може в ресторанта.

    Тъй-като пишеше хотел-ресторант, се надявах да са едно до друго и реших да направя последен опит…
    Помолих ги да стоят до телефона, и че ще отида отново на желаната улица.
    Отидох.
    Попитах един чех, който що годе говореше английски – и той каза, че там с кола не можело да се влиза…
    Викам му – я сега се чуй с хотела да ти обяснят какво трябва да се направи за да се стигне до тях, и звъннах отново в хотела…
    Поприказваха си малко и чеха започна да ми превежда, че за автомобили към този ресторант-хотел правилата не важали 🙂
    Казах му:

    – Я, стига с тези приказки – качвай се в колата 🙂

    Съгласи се и тръгнахме въпреки знаците 😉

    Тесни алеи със знаци за велосипедисти, пейки наоколо, почиващи хора – и български джип из парка 😉На едно място чеха леко ме подведе – ‘не мислил, че съм можел да мина с колата през такова тясно място’ 😉Казах му, че това все пак е джип, и ако ми писне, ще драсна директно нагоре през стръмния баир 🙂
    Как да е стигнахме до един паркинг на който имаше 2 – 3автомобила. Докато се оглеждам къде ще е удобно да спра, и през една врата гледам един момък ни маха да отидем натам. Влязох през вратата, и гледам – ресторант. Момчето ми сочи да спра между масите ?!
    Три пъти го питах – наистина ли в ресторанта между масите?!

    Да бе – той шефа е спрял пред хотела (онова БМВ), та затова няма да можете да спрете там, ама в ресторанта няма проблем …
    Спрях, а пред предния капак се откри цяла Прага (е, не цялата, ама такъв е лафа) …Ето видео от епичното изкачване 😉

    Оказа се, че момчето, което ни махаше е сервитьор, но едновременно държи ключа от хотела…
    С гордост махна нагоре и каза – ‘ей онези четирите прозореца са на вашата стая’ 🙂
    Оказа се, че макар и да не сме спрели в хотела, сме на 10 метра от входа му – странни хора са чехите

    Прага, Чехия

    Също така се оказа, че хотела има две ‘стаи’… А ние сме единствените клиенти на хотела в този момент…
    Явно ресторанта е водещия, защото пък той бе пълен…

    Решихме първо да се настаним и тогава да слезем в ресторанта – още бе сравнително рано.

    Влязохме в сградата. Видимо стара сграда – на входа имаше снимка от 1901г, в която сградата бе в същия си външен вид и явно е работела и тогава като ресторант. Но изглеждаше добре поддържано и чисто.
    Първия етаж бе изцяло ресторант. А хотелската част бе на втория етаж.

    Качихме се по тясно двойно стълбище:

    Прага, Чехия

    И влязохме в голямо ‘антре’…
    Ама наистина голямо – масата в средата спокойно можеше да събере 15 – 20човека (столовете бяха по-малко).
    – Тук ли ще искате закуската или долу в ресторанта?
    Казах му да я кара по-спокойно – ще закусваме долу в ресторанта

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    Отключи ни ‘стаята’ и влязохме в приемната ни

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    От там в спалнята Балдахина и херувимчетата ме разбиха 🙂По стените имаше графики на голи мадами

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    А в другия край на стаята имаше бяло бюро с чисто ново Леново – от онези, при които целия компютър е в дисплея…
    Странна комбинация между претрупано старинно и свръх-ново

    Прага, Чехия

    Банята – с тоалетна, биде, огромни огледала отвсякъде, душ, златни кранчета – абе кич отвсякъде

    Прага, ЧехияПрага, ЧехияПрага, Чехия

    Разбира се имаше и килер с всякакви хавлии, хавлийки, и приспособления за удобство, включително дъска за гладене…
    Имаше дори мебел за закачане на костюм (не знам как се казва това нещо – представлява високо шкафче, горе оформено като закачалка за костюм, а долу има малки чекмедженца за ръкавели и други такива джунджурийки)

    От прозореца се виждаше Прага, а джипката бе спряна под прозореца (комарниците пречеха за хубави снимки 🙂

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    Навързах компютрите, камерите и т.н. и веднага слязохме долу в ресторанта на терасата

    Прага, Чехия

    Пред нас бе

    Прага

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    А в Прага без бира не може – Крушовице много ми хареса, ама я комбинирах с Паленка

    Прага, Чехия

    Бе ми малко неудобно за колата – на тази снимка се вижда как е паркирана между масите в ресторанта

    Прага, Чехия

    Гледката бе разкошна:

    Прага, Чехия

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    Скоро се мръкна (отдавна не бяхме виждали мрак – практически чак тук започна да се усеща дълбокия мрак) и гледката от ресторанта стана още по-феерична:

    Прага, ЧехияПрага, ЧехияПрага, ЧехияПрага, Чехия

    Това на преден план е спирката на ‘железницата’, която катери този хълм. А на заден план – кралския дворец, мостовете на Вълтава

    Прага, ЧехияПрага, Чехия

    Хапнахме малко – джоланчето от Дрезден бе доста засищащо и не бяхме гладни 🙂Паленката и бирата бяха добра комбинация…
    Попитах сервитьора къде на майтап къде на сериозно – дали хотела е на мафията 🙂Смутено с жестове (зад гърба ми) подсказваше, че ние сме мафията щом сме с такъв автомобил 😉

    Явно и тук действа идиотското ‘балканско’ отъждествяване между автомобил и собственик.Все пак го отдавам на това, че сервитьора вече си бе сръбнал и той от паленката, ако се съди по хълцането и не съвсем адекватното поведение.

    По някоя време привършихме вечерята и се метнахме по леглата…

    • Изминати за деня: 657км
    • Средна скорост: 106км/ч
    • Максимална скорост: 200км/ч
    • Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10ч 01мин
    • Общо изкачени (по височина) 4,1км
    • Общо спускане (по височина) 3,8км
    • Максимална надморска височина: 689м

    Очаквайте продължението

    Снимки: авторът

    Ако решите да нощувате в Дрезден, можете да намерите следните изгодни оферти:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Дрезден и Чехия – на картата:

    Дрезден и Чехия

    А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Павлина Делчева

    stefan_kanchev_15

    ………..

    Както може и да се предполага, не всичко вървеше по мед и масло! Вече писах за длъжността „програмен наблюдател“ и функцията, която назначените на нея изпълняваха. Въпреки понякога неприятните сцени, програмните наблюдатели бяха и полезни – човек можеше да си позволи да каже каквото сам прецени, а отговорността за цензурата бе на чуждата съвест. Ако разбира се предварително не беше проработила автоцензурата. Аз поне си се възползвах от свободата – в областта на културата това не беше чак толкова трудно. Но понякога трудът ми даже не стигаше до заснемане.

    През пролетта на 1979 година започнаха да се подготвят така наречените предавания за окръзите. Ние отговаряхме за културната политика и мен ме пратиха във Велико Търново, като поръчението беше – „не само официалното“. Радостно потрих ръце и… прекалих.

    Наскоро бях снимала в Търново един симпозиум за ІІ-та българска държава, така че бях запозната с доста от проблемите. Влязох в депото на художествената галерия, виждах мухъл по картини, виждах зацепени от промяната на температурата дърворезби, нахвърлени гравюри – доплака ми се, а галеристите 800px-SS.Forty_Martyrs_Church_06плачеха не за заплати, а за техника, увлажнители, съвременно реставрационно ателие. Влязох в затворената тогава църква „Свети 40 мъченици“ – полуразрушена, но истинска. Вървях по улиците и виждах недовършения хотелхотел в Търново 70-те и 80-тена Балкантурист, който ми изглеждаше като „кръпка в дупка“; минавах покрай възрожденски сгради, нуждаещи се от реставриране и поддръжка, срещах се с художници, с театрали, с поети. Само до шефовете на отделите „Култура“ към кметството и към окръжния комитет на партията не можах да достигна. Бяха заети хора, а и аз не настоявах. Но за наблюдаващите ме от разстояние капката преля, когато в Клуба на културните дейци си направих среща с един отец от Преображенския манастир и той ми разказа за разрухата там, за изземането на икони и ценни ръкописи. На другата сутрин си тръгнах с цял изписан бележник, но докато стигна в София вече ме очакваше оплакване. То беше издържано в типичния чиновнически стил с намеци за идеологическа диверсия, намесваха се и класово-партийни принципи. Тогава разбрах колко е важно да имаш зад гърба си шеф, който да те защити. Последствия нямаше. Просто в предаванията за Великотърновски окръг липсваше културата.

    (Смешен детайл: Последната вечер в Клуба на културните дейци пристигна един приятел от София с радостната вест за излитането на Георги Иванов със „Союз 33“ и скачването на корабите – даже носеше сп. Български воин. На другия ден броят вече беше библиографска рядкост, а ние научихме за драмата в космоса, която без малко да се превърне в трагедия. Скачване нямаше. Ако бях суеверна, щях да видя предзнаменование. Така моето „скачване“ с търновската култура не се състоя.)

    Един от следващите проблеми бе с предаването ми „Родословието“ от рубриката „За теб, мили роде“ с водещ Дарин Камбов, който за моя радост се придържашеДарин Камбовкъм сценария ми. Беше лятото на 1980 година. Идеята ми бе доколко съвременния тогава българин познава своя род. По начало родословните изследвания са слабо място в нашата традиция, а те изучават не само социалното минало, но и рода в генетичния му смисъл. Всичко започваше от една фраза на проф. Тончо Жечев „Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е“ и въобще не съм очаквала, че тази теза трябва да бъде не само обяснявана, но и защитавана.

    Заснехме репортаж с единадесетокласници от 7-мо училище. Обясних им предварително целта на предаването, помолих ги да напишат какво знаят за рода си, без да има нужда да се подписват. Когато прегледах записките им, се оказа, че по-голяма част от тях даже не знаят имената на някои от своите баба или дядо, а за прабаба и прадядо и дума не ставаше. Но ако имаха роднина „активен борец против фашизма и капитализма“, бързаха да се похвалят. От тридесетина 18-годишни младежи все пак един знаеше, че прадядо му бил ботев четник, а друг бе потомък на Ильо войвода… ама не им помнеха имената.

    След това отидохме в кафенето на ъгъла на „Раковски“ и „Граф Игнатиев“, където през деня се събираха по-възрастни хора. Тях пък попитахме доколко си знаят корена, разказвали ли са на внуците и ако не – защо? За моя радост един мил господин се върна в 18-ти век и започна да изброява и да обяснява. Както казвахме – направи ми предаването.

    Имаше и репортажи за честването на Захариевия род, заснет в Бургас, за Гечеви – грънчарски род от 1772 г.

    Родословието сценарен план 1В студиото бяхме поканили проф. д-р Веселин Хаджиниколов – директор на Етнографския институт, доц. Борис Тумангелов от БАН и представител на ЦК на ДКМС, които говореха как фамилното име задължава, как то ни свързва с миналото не само на конкретния род, но и с миналото на страната ни; за това, че трябва да се бърза, защото по-възрастните поколения, които носят със себе си родословната генеологическа информация, си отиват и т.н. Нищо кой знае какво, особено от днешна гледна точка. Но нека не забравяме, че тогава живеехме в епохата на „пролетарския интернационализъм“, във „вечна и нерушима дружба с великия Съветски съюз“ и родолюбието не беше на почит.

    Беше интересно и не мина незабелязано. Получихме много писма. Хората предлагаха да ги посетим, да помогнем в изработването на родословно дърво, настояваха темата да бъде продължена. Това ни радваше, но не за дълго. Оказа се, че информация за излъченото предаване стигнала до Владимир Костов, който тогава работеше в една от „вражеските“ радиостанции – „Свободна Европа“. В някакво предаване бил похвалил темата, това влязло в сводката, разпространявана сред „правилните“ хора и отзвукът не закъсня – проф. Вл. Топенчаров написа разгромяваща статия във вестник „Поглед“, наложи се моят главен редактор Георги Стойчев да му отговаря, но тъй като беше лято, нещата поутихнаха и нямаше последствия.

    Само че в редакторския план на „За теб, мили роде“ съществуваше още едно мое предложение, което трябваше да се излъчи на връх Бъдни вечер – в ония години все още работен ден. Заглавието бе „Традицията“. Работих по сценария с огромно желание, изчетох много, съветвах се с колеги и със специалисти, дадох сценария и на баща си за съвет (одобри го и даже ми посочи къде да наблегна).

    Предадох сценария навреме, той стоя дълго на бюрото на шефа, даже пожълтя отТрадицията - първоначален сценарийслънцето. Написах внимателно текста на водещия и въпросите, които ще задава, обясних насоките на разговорите. Акцентът падаше върху разрушаването на традиционните връзки, противопоставянето на традицията срещу отчуждението и нихилизма. Поканих Тончо Жечев, който вече бе напечатал няколко глави от „Митът за Одисей“ в списание „Септември“, тъй като разработването на темата за лотофагите ми бе направило силно впечатление. В това предаване ми се искаше водещо изречение да бъде „какво ще съхраним в паметта си от безкрайното човешко пътуване е нравствен въпрос; както и колкото сме забравили и погубили, така и толкова ще забравят от нас и за нас“. Георги Джагаров беше чул за разговора ни с Тончо Жечев и сам изяви желание да го снимам. Той, като председател на Комисията за запазване и възстановка на духовните ценности (да, имаше и такава комисия!), тогава се бе отдал на патриотична вълна и подготвяше нови ритуали, доколкото помня за сключване на граждански брак т.н. Исках да го питаме до каква степен, според него, може по научен път да бъде създаден ритуал, както и дали може да бъде създадена народна песен, предание.

    Е, с такива участници смятах, че предаването ми е в кърпа вързано, ала човек предполага, а друг разполага. В книжка 7/1980 на сп. „Философска мисъл“ излезе разгромяваща статия на Искра Панова „По повод на един „мит“. Тончо Жечев се извини и отказа с мотива, че ако се яви в телевизията, предаването няма да бъде излъчено. Предложи за свои „заместници“ писателя Димитър Яръмов и литературния критик Енчо Мутафов. В последния момент и Джагаров се стресна и се наложи да каня Борислав Геронтиев да поеме неговата роля.

    Заснехме разговорите в студиото. Не беше това, което очаквах, но все пак се получи. Компенсирахме с много „изобразителен материал“ – откъси от филми с традиционни български обичаи, баба ми беше изпекла обредни хлябове Боговицаи Литургия, говорехме за имени дни, за прошка, за покровители на къщата, за жива старина. Все неща, които днес са толкова познати, но тогава звучаха леко „неправилно“. И тъй като денят на излъчване бе 24 декември, то предаването започваше с един дълъг кадър, в който от бялата мъгла изплуват бавно коледари и пеят „Стани нине, господине“, а после заглавието „За теб, мили  роде… – Традицията“. Беше ударно, силно и захващащо.

    Само че се оказа, че пак съм прекалила. След приключване на предварителната прожекция, така нареченото ОТК с програмен наблюдател (цензор), бях облята с невероятни обвинения – ретроградност, изкривяване на истината, съзнателно изопачаване на социалистическата действителност, май чух и нещо за идеологически недомислия. Не вярвах на ушите си – хора, които до този момент ме бяха подкрепяли, сега ме обвиняваха или мълчаха.

    За излъчване на предаването и дума не можеше да става. Поискаха да го „поправя“ – отказах. Обясних, че съм заснела това, което мисля, а не мога толкова бързо да сменя мисленето си. Изтриха труда ми. Но по-лошото бе, че в кратки срокове тихомълком бе заснето ново предаване с нови участници, но със същото заглавие, и в него ставаше дума за новите обичаи „изпращане на войник“, за трудовата взаимопомощ и творческото преосмисляне на традициите.

    Гледах го на екран, а на следващия ден обикалях да обяснявам на участниците и на хората, които бях ангажирала, че това не е „моето“ предаване, че нямам нищо общо с него. А те се усмихваха и ме успокояваха: „Не се притеснявай, то от самото начало си беше ясно, че няма да се получи.“ А аз така се надявах…

     

    следва продължение

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    ЕК съобщава, че eкспертната група на високо равнище, назначена да дава съвети на Европейската комисия как да се справи с разпространението на онлайн дезинформация ще се срещне за първи път на 15 януари  2018.

    Експертната група на високо равнище ще допринесе за развиването на стратегияна ЕС за справяне с това явление, която ще бъде представена през пролетта на 2018 г.

    Тази седмица беше огласен съставът на групата,  включваща експерти от академичните среди, медиите, неправителствения сектор.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Нели Огнянова

    Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите– закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

    Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

    По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Кръстопът


    тази нощ небесните цигани танцуват за мен
    докато аз се уча да дишам

    тялото ми е вкочанено,
    но душата ми ликува да чуе смеха на беззъбите усти
    и подрънкването на герданите

    тръгвам боса с табора
    към разсъмването
    докато бабите счупят с дългите си пръсти
    всяка скована частичка на същестуването

    а аз толкова исках да отрежа косите си,
    Мерида


    Кристина Радославова






      Кристина Радославовав „Кръстопът”.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Днес Ирина ще ни води до Сицилия. Приятно четене:

    Сицилия

    Катания, Таормина, Сиракуза, Ното

    Сицилия, Италия

    Пиша този материал по начин, по който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. Надявам се да е интересно и да съм запалила в някого страстта към Южна Италия , както и ако съм помогнала с полезна информация.

    За Сицилия съм закопняла още от ранната си младост и то пак благодарение на един фантастичен филм, „Кръстника“ , чието съдържание запомних за цял живот. От мечтата си, да видя Сицилия, не се отказах. Ето че дойде и този момент

    От миналата година авиокомпанията Wizzпусна полети за Катания и аз и мои приятелки подготвихме маршрут за Сицилия! Приключението започна на 7ноември 2017и приключи на 11.11.с 4нощувки.

    Градовете , които посетихме ще се опитам с малко думички и повече снимки да ги опиша са, Катания, Таормина, Сиракуза и Ното.

    Точката

    Катания и околните градове

    са най-достъпните места от България.Особено откакто откриха директният полет до Катания.

    Сицилия в момента е много модерна дестинация

    Самолетът те доставя в рамките на час и половина, и докато напускаш дъждовна София изведнъж се озоваваш на 20 градусова температура/през ноември/ ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско.

    При моите пътувания със WIZZвинаги отсядам вхотел намиращ се в града, където каца самолета ни. В случая използвахме Катания като начална точка за отскачане в съседните градове.

    Относно хотеламоето мото е: хотел с минимално необходимите ми удобства, добро местонахождение и максимална икономия в цената.От Booking.com си запазихме пансион, който беше с много добро местоположение. Разположен в центъра на Катания, семейният пансион със закуска Sicilia Home B&B се намира само на 600 метра от катедралата на Катания и от градината „Белини“. Пансионът предлага безплатен Wi-Fi навсякъде, климатизирани стаи и обща дневна и кухня. На 50 м. от търговската улица Етниа, гарата е на 20 мин. пеша. А автобуса от летището спира точно пред сградата на пансиона.

    Катания

    Пешеходната разходка е най – подходящия начин за разглеждане на стария град.Този град е столица на провинция Катания. Изграден е от черна лава и бял мрамор. Тук има и гръцки, и римски останки. Градът цели 7 пъти е бил изгарян от лавата на Етна, в чието подножие се намира, и тези останки доста са намалели с времето. Лавата е била използвана в зидарията на сградите и това е придало допълнителна здравина на тяхната конструкция. Бароковият му градски център е включен в списъка на ЮНЕСКОза световно наследство.

    Градската порта – Катания – Сицилия, Италия

    Градската порта

    Градската порта.

    След портата веднага се озоваваш на Piazza Del Duomo, където се намират Cattedrale di Sant’Agata и Fontana Dell’Elefante.Катедралата е построена от останките на римските сгради, разрушени при земетресението. Използвани са мраморните колони, както и фризове

    Катедралата на Катания – Сицилия, Италия

    Катедралата на Катания

    Фонтанът Dell’Elefante

    е създаден през 1735г. Фигурата на слона е изсечена от черна лава, изхвърлена от Етна и е поставена върху византийска колона. На гърба си той носи египетски обелиск, изписан с йероглифи. Това е един от символите на този град. Той символизира способността на града да се изправя на крака след всяко едно бедствие.

    Фонтанът Dell’Elefante – Катания – Сицилия, Италия

    Фонтанът Dell’Elefante

    Катания – Сицилия, Италия

    Кметството на Катания – Сицилия, Италия

    Кметството на Катания

    От тук тръгнахме по главната улица Виа Етнеа. Тя е широка и права, като продължава няколко километра.

    Улица „Виа Етния“ – Катания – Сицилия, Италия

    Улица „Виа Етния“

    Продължавайки да се движим, стигаме до Piazza Stesicoro и останките на римски амфитеатър. Той датира от 2-ри век преди новата ера. По размери неколкократно отстъпва на Колизеума в Рим, но все пак е побирал 16 000зрители.

    Римския амфитеатър – Катания – Сицилия, Италия

    Римския амфитеатър

    Паметник на Белини – Катания – Сицилия, Италия

    Срещу амфитеатъра е паметника на Белини

    Продължаваме по улица Виа Етниа и стигаме до

    Градините на Белини

    Страхотно попадение. Различни дървесни видове, свежа зеленина. Статуи. Един прекрасен оазис

    Градините на Белини – Катания – Сицилия, Италия

    Градините на Белини

    Но най- голямата атракция на Катания е

    съботния пазар

    Цялата улица Via S. Gaetano alla Grotta и площадът на църквата Santuario della Madonna del Carmine бяха изпълнени със сергии. Хора се тълпяха и пазаруваха.. След това попадаш на сергии с различни видове риба. Някои рибки още потрепваха. Раци, скариди, миди. Калмари и октоподи. Много зеленчуци и плодове, дрехи на много достъпни цени.

    Съботният пазар – Катания – Сицилия, Италия

    Съботният пазар

    Таормина

    Как да стигнем от Катания до Таормина

    Ние хванахме влак от ж.п. гарата на Катания/там се намира и автогарата/ Влакът е за Месина и трябва да слезете на спирка Taorminaи от там с автобус да града. Цената на билета за влака е 4,30евро в едната посока, а за автобуса до града 1,50.

    По удобно е да хванете от автогарата автобус за Таормина, който отива директно в града.

    Може би това селище е най-туристическото и най-посещавано на острова, с изумителен изглед към морето. Със сигурност обаче е най-колоритното с много артистичен дух с романтичен привкус и древни артифакти. Едно ведро и пъстро и лежерно настроение витае по улиците, отрупани с арт магазинчета, скъпи бутици, шикозни заведения и много , много цветя.

    Цените обаче са силно надути в сравнение с другите градове на Сицилия.

    Като всеки стар град в Сицилия красива порта Месина води към него.

    Порта Месина – Таормина – Сицилия, Италия

    Порта Месина

    Обходихме надлъж целия Корсо Умберто, надничаме в страничните улички, озоваваш на площад с прекрасна гледка към морето – Belvedere di Piazza IX Aprile. Тук се намира готическата църква Saint Augustineи Часовниковата кула Torre dell’orologio e Porta di mezzo. Тя е като междинна врата към квартал със средновековни постройка

    Таормина – Сицилия, ИталияТаормина – Сицилия, ИталияТаормина – Сицилия, Италия

    Етна – Таормина – Сицилия, Италия

    Изглед към Етна

    Най ни впечатлиха

    изрисуваните вази,

    за които бях чувала и гледала снимки. Те са навсякъде. Това дава на града едно цветно и артистично излъчване.Неговата красота се дължи не само на културните паметници, тя може да се открие във всяко ъгълче и кътче, във всяка уличка и балконче, в живописните къщи, богатата растителност и прозрачната красота на морето.

    Изрисувани вази – Таормина – Сицилия, ИталияИзрисувани вази – Таормина – Сицилия, ИталияИзрисувани вази – Таормина – Сицилия, ИталияИзрисувани вази – Таормина – Сицилия, ИталияИзрисувани вази – Таормина – Сицилия, ИталияИзрисувани вази – Таормина – Сицилия, Италия

    Аз мернах табелка за забележителност –

    Naumachie

    Бях чела за тази улица и решихме все пак да влезем навътре по уличката и да я видим. Това се оказа най-прекрасната тайна уличка от града. Далече от хорските погледи. По фасадите имаше мозайки, балконите – отрупани в цветя. Вратите с орнаменти. Страхотия.

    Naumachie – Таормина – Сицилия, ИталияNaumachie – Таормина – Сицилия, ИталияNaumachie – Таормина – Сицилия, ИталияNaumachie – Таормина – Сицилия, Италия

    Дон Корлеоне – Naumachie – Таормина – Сицилия, Италия

    Естествено и името на Кръстника присъства навсякъде

    Решихме, че е време за следобедно кафе. Натъкнахме се на едно живописно кафенце, с масички на самата кокетна уличка.. Удоволствието беше пълно.

    Навсякъде имаше кокетни заведения – Таормина – Сицилия, Италия

    Навсякъде имаше кокетни заведения

    Навсякъде имаше кокетни заведения – Таормина – Сицилия, ИталияНавсякъде имаше кокетни заведения – Таормина – Сицилия, Италия

    Упътихме се към

    Античния театър,

    към който водеше Виа Театро Греко. Тук видяхме перфекционизъм, безсмъртна и непорочна красота, мистично спокойствие и тишина, които са толкова скъпи за гръцките артисти. Цена на билета 10евро.

    Античния театър – Таормина – Сицилия, Италия

    Античния театър

    Античния театър – Таормина – Сицилия, Италия

    Изключителната акустика, живописната позиция, атмосферата, създадена сред старите камъни, съставляват най-вече нужните елементи, които въодушевяват театралните спектакли с високо качество. Представям си удоволствието да гледаш древногръцка комедия или трагедия сред този естествен декор!

    Античния театър – Таормина – Сицилия, Италия

    Това възхитително архитектурно произведение, съчетало два хармонични фактора – изтънчен стил и функционален облик, е построено върху едно възвишение над града, откъдето се откриват божествени гледки към цялата околност. В далечината се очертава силуета на Етна.

    Етна – Таормина – Сицилия, Италия

    Всичко в Таормина е фантастично,

    затова, посети ли човек Сицилия, непременно да разгледа този невероятен град, който няма равен на себе си по красота и артистичност.

    Таормина ме омагьоса напълно, такъв артистичен град не бях виждала досега!

    Казано е, че ако не сте били на Етна, все едно не сте били в Сицилия! Невъзможно е да гледаш отдалеч димящата планина и да не се изкушиш да я видиш отблизо. Само , че никой от нашата малка компания нямаше интерес към вулкана, така че го пропуснахме.

    Сиракуза

    На следващия ден посетихме Сиракуза. Пътувахме с влак около 50мин., като цената в едната посока е 6,90евро. На влаковете няма отстъпка в цената ако вземеш билет в двете посоки. В града срещнахме и други българи, които пътували с автобус и казаха, че цената в двете посоки била 9евро, но се пътувала около час и половина.

    Докато вървяхме от гарата към остров Ортиджа видяхме туристически автобус, който правеше обиколка на стария и новия град за 5евро. Направихме една обзорна обиколка на града, след което най-напред искахме да разгледаме старата част на града, която се намираше на остров Ортиджа. Пресякохме Понте Умберто, един от двата големи моста, които свързваха острова с новата част, и попаднахме точно на Пиаца Панкали, оживен площад с пазар и доста интензивно движение

    Сиракуза – Сицилия, Италия

    Ето какво казва Цицерон за града: “… Сиракуза е най-големият гръцки град, най-красивият от всички по земята. И това е самата истина. И мястото му е колкото непристъпно, толкова приятно наглед и откъм морето, и откъм сушата; и пристанищата му са в чертите, така да се каже – в скута на града.“

    Сиракуза се намира в югоизточната част на остров Сицилия и е на възраст над 2 700години. Градът е основан от древногръцки коринтяни и е имал голямо влияние върху целия район, който се е наричал Магна Греция. Известен е с богатата си гръцка история, защото в един период от време е бил главният съперник на Атина, тогава, когато е блестял като столица на една от най-могъщите държави на Средиземноморието. По-късно се превръща в част от Римската република и Византийската империя. Тук е роден и Архимед.

    След опустошителното земетресение от 1 693г. много древни обекти и паметници са били разрушени или повредени, след което градът е възстановен в типичния сицилиански барок. През 2005г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

    Храмът на Аполон - Сиракуза – Сицилия, Италия

    Храмът на Аполон

    От останките от античността няма как да не впечатли и храмът, който се намира в самото начало на стария град Ортигия. Все още археолозите и историците продължават да спорят дали този храм е бил посветен на Аполон или на Артемида, или и на двамата.

    Сиракуза – Сицилия, ИталияСиракуза – Сицилия, Италия

    Влизайки в старата част, се потопихме в съвсем различна атмосфера. Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички.

    Сиракуза – Сицилия, ИталияСиракуза – Сицилия, ИталияСиракуза – Сицилия, Италия

    Площадът „Дуомо“

    е в сърцето на Ортиджа, място, винаги смятано за свещена зона, изпълнена с грандиозни постройки.

    Площад Дуомо – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Площад Дуомо

    Над всички се извисява катедралата „Ил Дуомо“, създадена като поредния дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.

    Катедралата „Ил Дуомо“ – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Катедралата „Ил Дуомо“

    На площада е разположена и базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“, която завършва площада „Дуомо“ в този край. Старата византийска църква е била построена през 303г. след мъченическата смърт на светицата, но след земетресенията е възстановена в бароков стил

    Базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“ – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“

    Тук е изложен шедьовърът на Караваджо „Погребението на Санта Лучия“,сътворен през 1608

    Погребението на Санта Лучия – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Погребението на Санта Лучия

    Площад Дуомо – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Площад Дуомо

    Недалеч от площад „Дуомо“ се намира площадът „Архимед“, построен през 1872г., в чийто център се издига величественият фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-ловджийка в средата

    Площад Архимед с фонтана – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Площад Архимед с фонтана

    Стигнахме и до пристанищната крепост Кастело Маниаче, кацнала върху удължения триъгълник, който оформя крайната южна част на острова. Замъкът е построен през 1232 – 1240 г. по заповед на Фридрих ІІ, императора на Свещената Римска империя. Наречен е в чест на Георги Маниак (на италиански: Giorgio Maniace), византийски пълководец, който през 1038 – 1040г. отвоювал Сицилия за Византия От 1305до 1536г. Кастело Маниаче се ползвал като резиденция на сицилианските крале, после бил затвор, а по-късно бил включен в комплекс от укрепления, защитаващи пристанището и града.

    Крепостта Кастело Маниаче – Сиракуза – Сицилия, Италия

    Крепостта Кастело Маниаче

    Крепостта Кастело Маниаче – Сиракуза – Сицилия, Италия

    После тръгнахме по крайбрежната улица

    Крепостта Кастело Маниаче – Сиракуза – Сицилия, Италия

    В новата част на града е Археологическия парк „Неаполис“, където могат да се видят основните паметници на античността, чиито руини са съхранени до наши дни. Паркът е създаден между 1952 – 1955г. и е разположен в новия град върху площ от около 240хил. кв.м. Нямахме намерение да обхождаме цялото пространство, а го разгледахме само отвън . Там са разположени каменоломните и амфитеатъра.Цена на билета 15 евро.

    Ното – бароковото чудо на Сицилия

    Разположеното в югоизточната част на Сицилия градчето Ното е известно с бароковата си архитектура. Дворците, църквите и дори обикновените къщи удивляват с изящната си красота.

    96017 Noto SR, Италия

    През 1693г. силно земетресение разрушава старинния град почти изцяло. Жителите му решават да издигнат селището си наново и то само на няколко километра от първоначалното му местоположение. Новото строителство се отличава с функционалност и архитектурна хармония и с жълтеникавия цвят на камъните.

    Ното – Сицилия, Италия

    Ното

    Главната улица „Корсо Виторио Емануеле“ започва от внушителната Порта Реале, минава покрай църквата Чиеза ди Сан Франческо, до която се стига по високи стълби, и завършва на централния площад на града.

    Порта Реале – Ното – Сицилия, Италия

    Порта Реале

    От тук започва главната улица Корсо Виторио Емануеле, която е изцяло пешеходна. Повечето сгради са на тази улица.След няколко пресечки се озоваваме пред първата

    църква – Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata

    В този град, до църквите се стига по доста стълби, защото терена е бил неравен.

    Църква Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata – Ното – Сицилия, Италия

    Църква Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata

    Църквите една след друга

    Църква Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata – Ното – Сицилия, Италия

    Главната катедрала на града – Дуомо, е строена от 1693до 1770година. Тя гледа директно към красивия Палацо Дучезио (Palazzo Ducezio), в който се помещава общината.

    Катедрала Дуомо – Ното – Сицилия, Италия

    Катедрала Дуомо

    Катедрала Дуомо – Ното – Сицилия, Италия

    Сградата в която в момента заседава общинската служба. Срещу такса от 2евро можете да влезете и да разгледате приемните зали, наред с които Sala degli Specchi (Залата с огледалата), дворцовата зала с интересни фрески от 19век.

    Сградата на общинския съвет – Ното – Сицилия, Италия

    Сградата на общинския съвет

    Залата с огледалата– Ното – Сицилия, Италия

    Залата с огледалата

    Продължаваме по главната улица и попадаме на поредния площад и църква – Chiesa di San Domenico. А пред нея е разположен красивият фонтан Fontana D’Ercole.

    Църквата „Сан Доменико“– Ното – Сицилия, Италия

    Църквата „Сан Доменико“

    Срещу църквата се намира Teatro Comunale Vittorio Emanuele. Не особено впечатляваща отвън сграда. Решихме да влезем и да видим какво представлява отвътре. Цената е 3 евро.А вътре има блясъка на Ла Скала, но в умален мащаб

    Театър „Виктор Емануел“ – Ното – Сицилия, Италия

    Театър „Виктор Емануел“

    Театър „Виктор Емануел“ – Ното – Сицилия, Италия

    След като разгледахме Дуомото завихме надясно и се оказахме пред Palazzo Nicolaci – домът на руска фамилия търговци на риба Николачи. Това е типичен образец на аристократична сицилианска резиденция. Сградата впечатлява с едни от най-интересните балкони в града. Бузести зверове и херувими

    Ното – Сицилия, ИталияНото – Сицилия, Италия

    Ното – Сицилия, Италия

    Красиви елементи по фасадата на двореца на Николачи

    Как да стигнем до Ното от Катания

    Компанията ASTобслужва автобусната линия Катания –Ното, като пътуването отнема около 1,30минути, а билета в двете посоки 13евро. Автобусът тръгва от автогарата в Катания/билетите се продават в офиса на компанията намиращ се в една от уличките до автогарата/, Спирката в Ното е в близост до градската градина и е на 5мин от Порта Реале откъдето започва стария град. Хванахме автобуса в 11ч. и обратно от Ното в 17.45. Времето беше напълно достатъчно да разгледаме стария град, да обядваме и пием кафе.

    Горещо препоръчвам да се види Ното.

    Храната в Сицилия

    Италия е прочута със своите сладки изкушения. Едни от най-добрите от тях безспорно идват от Сицилия. Препоръчвам ви да опитате непременно:

    • Канолите – фалическия символ на плодородието. Те са най-популярният сицилианскидесерт, известен по цял свят. Канолите представляват тестена фунийка, която се пълни на място пред клиента с вкусна смес. Финалният щрих са избрани от вас сушени плодове, шамфъстък или парченца шоколад.

    Подобно на повечето сицилиански десерти, и канолите носят със себе си южни средиземноморски аромати. Те са хрупкави, ухаещи на канела, ядки, лимони и портокали.Особено съчетани кафе и каноли-страхотно.

    Каноли – Сицилия, Италия

    Каноли

    • Аранчини.Лично аз много си падам по традиционните аранчини – яйцевидни топки ориз слепен с доматено пюре и пълнеж от парченца месо, моцарела и кашкавал и панирани с галета
    Аранчини – Сицилия, Италия

    Аранчини

    • Верен на сицилианския си темперамент, градът ни поднася и вълнуваща кухня, като най-известното макаронено ястие е „Паста ала Норма” (Pasta alla Norma), наречена в чест на едноименната опера на Белини, която с удоволствие си хапнах.
    Паста „Норма“ – Сицилия, Италия

    Паста „Норма“

    Паста с морски дарове– Сицилия, Италия

    Паста с морски дарове

    Ресторант – Сицилия, Италия

    Уникално вкусно и всичко това полято с ледено сицилианско пивко вино.

    • ZUPPADICOZZO– или миди по сицилиански с доматен сос много вкусно, особено с вино…ммммм
    • Паста с миди
    Паста с миди – Сицилия, Италия

    Паста с миди

    Накрая и малко за наистина прекрасната местна кухня. Сицилианците съчетават арабски и европейски вкусове като преобладават арабските.
    Има една стара арабска поговорка , че от цяла Африка най-добре се яде в Сицилия 🙂
    Типично за Сицилия е комбинирането на сладко и солено. Например паста със скариди и стафиди , в салатите лукът и маслините се смесват с червени портокали.
    Маслини с люти чушки , сушени на слънце домати в зехтин…

    И да не забравя спагети „Ала Путенеска“, буквално спагети по курвенски, защото труженичките в Сицилия ги приготвяли набързо с наличните типични за острова продукти , за да привличат клиенти.

    Спагети „Ала Путенеска“ – Сицилия, Италия

    Спагети „Ала Путенеска“


    Ами с това разказа ми за Сицилия приключи. Отново бих я посетила, защото има още много места и забележителности, които трябва да видя.

    Поне веднъж в живота трябва да посетиш Сицилия

    Автор: Ирина Иванова

    Снимки: авторът

    Други разкази свързани с Сицилия – на картата:

    На остров Сицилия винаги можете да намерите изгодни оферти за нощувки:



    Booking.com

    Сицилия

    А след Сицилия, можете да намерите хотел и в другите части на Италия



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Мишел

    Протестът за да спасим Пиринбеше доста голям (този на 11/01/2018), по моя оценка — над 5’000 (!) в този #SavePirinкоето доближава мащаба на #ДАНСwithme (помните ли? 2013-2014?)…

    Иначе същите глупости — граждани срещу мафията, мафията пък си има държава и си прави каквото си иска — а те гражданите, общо-взето 5 или 10 хиляди души, може да се преброим с лекота дето се вика… (е имаше и протести в други градове — 1’000 човекаи в Пловдив на същата дата!) …ама хиляда или десет хиляди “пролет не прави” така че за съдбата на парк Пирин съм песимист по-скоро… :-/

    И тъй…

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported


    0 0

    Кръстопът


    Някои не успяват.
    Случва се едно и също нещо.
    Трагедията пристига
    с балетните си пантофки.
    Изглежда нелепо, подобно накипрена дама
    по обедно време.
    Въпросът е
    дали се нахвърля на врата на първия срещнат
    или на добре прицелен избраник.
    Някои не успяват да издържат.
    На двама ще се случи
    едно и също.
    Но първият ще разстели въжето си –
    този пищен гирлянд на мъката.
    А вторият ще продължи някак да крачи
    (макар че виждате ли тази сълзяща
    резка на коляното?).
    Кога ли слабият ще стисне юмрук,
    ще скрие в него пеперудата на сърцето си и
    няма
    да й позволи да изхвръкне.


    Невена Борисова





      Невена Борисовав „Кръстопът”.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    На CES 2018 Apple се е срещала с доставчици на компоненти за бъдещите си AR очила
    Apple може да не участва със свой щанд на големите технологични събития като MWC в Барселона и CES в Лас…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Човешката библиотека

    Приятели (: 

    Продължаваме да споделяме творби, отличени в Копнежа по растящо творчество. Поетичната вълна още не ни е задминала.

    Димитър Драганов, 18 г., СОУ „П. К. Яворов“, Стралджа
    Разговор с Ема
    Говорих със Ема на тема проблемна
    във стая с кафяви стени.
    Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна
    сканирах с блестящи очи.
    Това е типично за мъжката същност.
    Усмивки! Красиви слова!
    При Ема обаче сега ще ви върна –
    при тази красива жена...
    – Мъжете са чудо! Мъжете са лудост! –
    започна ядосано тя.
    – Защо да са чудо? Защо да са лудост? –
    попитах, изпаднал в несвяст.
    – Мъжете не искат и дума да чуят
    за
      здрава
            любов
                 и деца!
    Мъжете не искат и дума да става
    за нежност,
               градеж
                     и съдба!
    – Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш?
    Мъжете са хора и те!
    Надявам се нявга да можеш да видиш
    искрата
           във
              мъжко
                   сърце.
    – В мъжете я няма искрата,
                              която
                      привлича
              различни
         души.
    Светът на мъжете препълнен е с жажда. –
    Въздъхна и свъси очи.
    Отвън светлината нахлуваше бавно
                                    към
                            нейното
                     снежно
                лице.
    А духат в душата ми странна
                               прохладни
                     от тръпки
    безброй ветрове.
    Докоснах ръката ѝ. После без мисъл –
    целунах устата ѝ! Беше бонбон!
    Улисан в поредните мисли над листа,
    измачках и стъпках пореден Закон!
    
    
    Огнено чедо
    На мрачната спирка дете ми помаха.
    Очите му – пламък, душата – звезда.
    Лицето ми грейна. И сви ме стомахът.
    Търговец се смее. Прегърнах мечта.
    
    Денят е в лъчите на слънцето меко.
    В сълзите, които изграждат Човек.
    Ръката си вдигнах. И скъсах небето.
    От него закапа копнеж след копнеж.
    
    Напукан е пътят. Мазолести длани
    извайват живота на всеки от нас.
    От радост и мъка. От болка и рани.
    От мисли, които треперят за страст.
    
    Желая да счупя на дните везните.
    Човек е свободен, когато лети.
    Небето е диво! Затваряй очите!
    И негово огнено чедо бъди!

    Лиценз: Някои права запазени. Питайте


    0 0

    Никола Балов

    Samsung потвърди, че ще се опита да пусне Oreo за Galaxy S8 до края на януари
    Почти дойде време за приключване на бета тестовете на Oreo за Galaxy S8 и Galaxy S8+, с което потребителите вече…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple е единственият чуждестранен бранд смартфони в китайския ТОП 10 за 2017 г.
    Американската компания Apple e единственият пришълец в класацията на най-продаваните смартфони за 2017 г. в Китай. iPhone 7 и iPhone…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Павлина Делчева

    Явно нещата в телевизията вече се променяха и то не към добро. Но аз не мирясвах. След известно време в рубриката „Библиотека ЛИК“ снимах Йордан ЛИКВасилев, който тогава пишеше за Иван Хаджийски – след ОТК изрязаха интервюто без мое знание и предаването се излъчи с 10 минути по-кратко. С Мишо Неделчев снимахме и кратък обект по повод 100 годишнината на основателя на сп. „Златорог“ Владимир Василев – изрязаха го.

    Въобще ножицата се оказа, че вече доста щрака и вече доста бе изрязала. Падаха цели предавания, други бяха обезобразявани, но въпреки всичко опитите да се заобиколи цензурата не спираха. Понякога разчитахме на незнанието. Особено се „забавлявах“, когато работех с рубриката „Поетична антология“. Направих, например, 15-минутна подборка по стихове на Александър Галич (емигрирал в Париж и починал, хващайки го ток от новия му транзистор) и друга със стихове на Варлам Шаламов (лежал в сталинските лагери на Колима, Сибир). Или рецитал с откъси от „Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски, в който звучи „Властта е хан, където хитреците завземат най-разкошните салони“ и „За да господаруваш – развращавай!“, и „За да робуваш леко – разврати се!“. Първите минаха в подраздел „Съветски поети“, а другият – в „Класика“.

    Със заснемането на рецитала по Михайловски се случи нещо интересно, което като че ли подсили звученето на стиховете. Този път с режисьора Любен Морчев бяхме решили да няма декор, актьорът да стои на неутрален сивобял фон, като едната част на кадъра да е „запълнена“ с бледочервено сияние. Таман бяхме заснели първия дубъл, когато ни казаха да изключим всичко. Слязох да видя какво става, но още на стълбите ме спряха едни цивилни непознати и ми изсъскаха да се върна откъде идвам. Само че неочакваното пристигане на Тодор Живков в телевизията така бе объркало всички, че забравиха да ни изключат от общата линия и ние можехме да виждаме какво става в другите студия. Седяхме в режисьорската апаратна на V студио, на единия монитор виждахме как „първият партиен и държавен ръководител“ чете словото си, отключило възродителния процес, а на съседния – на стоп кадър бе нашият актьор, огрян от аленото зарево. И аз се подсетих: „Властта е хан, където хитреците завземат най-разкошните салони“.

    Интересното е, че всичките тези боцкания[1]с властта минаваха незабелязано, а проблем ми причини един безобиден рецитал на тема „Театър“ със заглавие „Душата на артиста е ранима“. Двама поети бяха написали писмо оплакване от нас с Велко Йорданов, като обвинението бе „проява на брутален субективизъм“ и „извънлитературни съображения“. Но за тази история съм писала в „За един дребен донос“.

    Примери за вътрешна цензура имаше много. Никога не знаехме какво е позволено и какво не (или поне се правехме, че незнаем) и понякога се случваха изненади. По повод една от тях, ако си спомням правилно – влизането в кадър на книгата на Румяна Узунова „Павел Вежинов“ и последствията за част от екипа, поискахме среща с така наречения „Тошо Тайната“ – това бе човекът, назначен в БТ да следи за спазването на държавната тайна. Дойде, седна, изнесе ни дълга лекция за обекти, свързани със сигурността на държавата, за бдителността… а ние все питахме: „това е ясно, ама в културата? Там каква е държавната тайна?“… „ами там… такова… невъзвращенци… такова… да не се излагаме с прекалено критични… такова…“ Тогава някой от нас се изцепи: „Ама ние не знаем имената на всички невъзвращенци, не може ли да ни дадете някакъв списък, за да не правим грешки.“ Тогава Тошо Тайната се разсмя: „абе, всичко знаете вие … няма списък. И внимавайте!“ Наложи се да внимаваме – беше 1984-та година.

    Няколко години по-късно, може би 1991-92 г., исках да направя подрубрика в предаването „Форум“, на което бях продуцент, – „Цензурираните ленти“. Първоначалната ми идея беше да разделим екрана на две чрежисьорската апаратна на Форум 1993 г. декемвриасти: отляво да тече оригиналът, а отдясно – празното място на това, което цензурата е отрязала. Посъветваха ме, че няма да е естетично толкова дълги празни сцени в едната част на екрана. Но не това спря идеята ми – просто не можахме да намерим достатъчно пълноценно запазени филми.

    И все пак за честта на Телевизията искам да спомена, че във фонда й се пазят нецензурирани варианти на някои филми, които не съществуват в архива на Киностудия Бояна. Такъв е случаят със „Смъртта на заека“ на Анри Кулев – даже режисьорът нямаше копие без изрязаните сцени, но при нас го имаше на 35 мм, така че направихме едно на Националният филмов център по нашата лента.

    Подобен е и случаят с надписите на сериала „На всеки километър“. След бягството на Георги Марков, монтажистките са трили с ножче за бръснене името му в титрите кадър по кадър – 24 кадъра в секунда, а всеки надпис седи няколко секунди на екрана. В БТ направо са ги рязали, без да се съобразяват със скок в картината или звука. И все пак в хранилището са се запазили няколко серии с оригиналните надписи. Доколкото можахме, ги възстановихме. Една от старите монтажистки, която тогава още работеше в „Златния фонд на БНТ“, ми разказа как изрязвала имената на избягали колеги и приятели и плачела. За съжаление отказа да застане пред камера. А беше вече началото на ХХІ век. Страх ли беше, срам ли беше – не зная.

    Днес няма цензура. Официално.

    1994, 24 април с Петър Увалиев

    [1]Ако някой направи асоциация с „Бодался теленок с дубом“ на Солженицин, си е за негова сметка. Никога не съм се изживявала като десидент, нито леките ми закачки с властта имаха последствия. Освен може би едно – не ме поканиха за член на БКП. Понякога някои хора се учудваха, че не съм, но дотук. И слава богу, номерът „млада съм още“ вече не минаваше лесно.

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Христо Чернев, съосновател и изпълнителен директор на TaxiMe, пред "Кариери"

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Нямам ясен спомен за какво съм си мислила когато гледах Sideways за първи път. Но имам спомен как в някакви моменти в следващите години, когато открих виното като нещо различно от отговор на въпроса „какво ще пием?“, се сещах колко много разбираше главният герой и се питах дали някой ден и аз така ще мога да говоря за виното, въпреки че ми е хоби, а не професия – както и на него. Ами не – не мога. Всъщност и не искам.

    Още откакто се върнахме от Калифорния, заради обиколките из Напа и Сонома, се канех да гледам този филм повторно. И вчера го изгледах (има го в hbogo!!!) и бях потресена! Никой, ама наистина НИКОЙ, който поне малко разбира и/или цени виното не си държи така чашата:

    И по този повод се замислих за това колко е важно, най-важното всъщност, да знаеш как да пиеш и цениш виното, не само да можеш умело да говориш за него.

    И тази максима важи за повечето неща в живота, а малките жестове ни издават и показват кои сме всъщност. Или в случая – кои не сме, независимо колко хубаво сме се научили да боравим с думите и как жонглираме с терминологията.

    снимки: imdb и screenshots от hbogo.bg

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    OnePlus признаха за случаи на измама с банкови карти на техни клиенти
    През уикенда клиенти на OnePlus се оплакаха, че след покупка в сайта на компанията кредитните им карти са били използвани…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    HTC U11 EYEs има двойна предна камера за портретен режим, AR ефекти и Face Unlock
    Както се очакваше, днес HTC представи официално новия си смартфон от среден клас, заел някои екстри от по-високия ценови сегмент.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс

    Днес, на 15 януари, Wikipedia.comпразнува 17-тия си рожден ден! Еха!

    Брой статиите от началото до момента – повече тук

    En_Wikipedia_Articles

    И езиково разпределение на статиите

    wiki-stats

    Към днес Уикипедия съдържа 238 487статии на български език. Не е лесно да се допринася, но при добро желание всеки може. Благодарна съм на студентите ми в НБУ, които опитват да допринасят. А и на строгите редактори на Уикипедия на български език, които сурово отсяват съдържанието, за да е качествено.

    Вярвам в свободното знание. Смятам, че знанието има потенциал да направи света ни по-добро място.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Ford увеличава значително инвестициите в електромобили, планира 40 модела до 2022 г.
    Значително повече от първоначално предвиденото ще инвестира Ford в електромобили. Компанията планира да вложи над $11 милиарда до 2022 г.,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    LG G7 може да бъде преправен изоснови, премиерата се отлага с още
    Следващият флагман на LG изглежда не бърза да излиза. След като от компанията обявиха, че ще пускат нови модели само…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy S9 и Galaxy S9+ ще бъдат на пазара от 16 март
    Samsung вече потвърди, че ще представи официално новите си топмодели от серията S на изложението MWC 2018 в края на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Разкриха снимки и детайли за Moto Z3, Moto G6 и Moto X5
    Феновете на Motorola ще бъдат доволни да научат предварително цял куп подробности за плановете компанията за 2018 г. Сайтът droid-life.com…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Човешката библиотека

    Приятели (:

    Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ще бъде сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. Той е писан от цяла задруга 😉и се явява предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

     До 4 февруари подготвяме електронното му издание. (Хартиено засега не предвиждаме.) Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате да ви включим в По-желалите– читателите, които вярват, че сборникът заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

    По-долу ви предлагаме откъс от приказката „зелена?“.

    И ви каним на следващия прот… така, де, празникза Пирин – утре вечер, в 25 града по света. Ако ни зърнете там, оглеждайте се и за Юна. Тя най-вероятно е две кръстовища по-напред…

    ~

    Приказки за Юнаци и злодеи:
    зелена?

    – Юне… Още не мога да повярвам, че си…

    – И аз не вярвах, Слънце. – Къс мълчание. – Мигар съм била по-болна, отколкото си признавах?

    Тя се е облегнала на дъбовата странѝца, а аз съм опрял рамо о нейното. И въпреки че отдавна (Господи… колко отдавна…) не съм се чувствал в такъв покой, една част от мен току хвърля коси погледи към превръзките ѝ.

    Призванието не спи.

    Онова тъмно петънце под мишницата ѝ… дали не се разшири малко? Да ѝ приложа още трийсет вдишвания Надийски длани?

    Тя се размърдва и друга част от мен забелязва усмивката в ъгълчето на устните ѝ.

    – Я ми ела по-насам, по-добре да огледаш… Или аз да дойда?

    – Хахахаха!… – Зает съм да се червя, но, нали съм от ония редки мъже, които вършат по няколко неща едновременно, съчетавам и с пелтечене: – Х-хич и не ме п-предизвиквай, щото… К-каквато си ми крехка и безпомощна точно сега…

    Източвам език по устните си – първо горната, после долната; бавно, чувствено. Веждите ми пак се разиграват. Очите ми блещукат насреща ѝ – пох… така де, поглъщащо.

    После телата ни сами се свиват напред, повлечени от смеха. Аз, естествено, губя баланс (Най-Великият Айкидист! ТМ!), ох!, челото ми перва нейното слепоочие:

    – Ох! – отронва тя;

    … добре, че рога ми го няма…

    – Ох, Юнише! Ох че съм…

    Тя улавя дланите ми, спира хаотичното им шарене по лицето ѝ, постоява тъй. Дланите ми – в нейните, очите ѝ – в моите.

    – Вече можеш да ми кажеш. Що е онова, което иска теб да разболее?

    Аз застивам. После се ухилвам два пъти по-широко.

    – Добра си, гадино… Как можах да забравя?

    Тя ми се усмихва, но дори за миг не би ме заблудила колко е сериозна.

    Поглеждам я пак. И аз ставам сериозен.

    – Вече си видяла нещо от Манева и от оня Баш Юнак.

    Тя ми кимва, малко колебливо.

    – Другарите ми се мешат с тях и подобните им всеки ден. Ти някои ги знаеш, де, покрай Гмономто. Защо ли ти обяснявам ясни неща…

    Тя ми кимва, насърчително.

    – Та, гледай каква случка оня ден. Тома Белия – него знаеш ли го?

    Просто кимва.

    – Грижовникът на Вашота.

    – Баш Стопанинът на околните планини, да… Та, пуснали – някой, име не се знае – по кръчми и по седенки, та чак до другия край на Конфед’ия, изобличение за Тома. Из-обличение. Да отварят очите на людете какъв е истинският му облик.

    Тя склопява клепки, клепките ѝ трепват. После ги отваря пак, пак ми се усмихва.

    – Колко хазни е преточил, колко свои близки е уредил на сладък пост… Знаеш как се разказват такива приказки.

    „Зная“, кимва.

    – Как крадял от поверената нему планина… Все едно му е бащиния, ега си. Тук усещам пръст на някое Мъдрецийство. Нали те така действат – лесно ще го препишат, ще го припишат…

    Тя ми се усмихва. Чест ѝ прави, че дори да съм я върнал към някоя стара болка, в очите ѝ болка няма.

    – Знаеш и как ги разказват тез приказки, людете, един на друг, един през другия; как добавят, как украсяват, творец до твореца, майно льо, певец до певеца…

    Тя се смее тихичко. Очите ѝ следят моите, пръскат ме и ме обливат със смеха си.

    – Юне… людете вярват ли на това, което приказват?

    – На ония приказки-в-механа? Не, по-често… Те са лакърдии само, за разтуха и за веселие. Даже разказите за насилници и кланета. Като Каел.

    Трепвам, но тя си ме гледа, ведра и усмихваща се. Аз, напротив, се намръщвам.

    – Добре… а тия, дето вярват, защо вярват? Защо поне не си правят труда да проверят?

    – Людете по механите ли? Отвъд третата чаша тъмно-руйно? – Смеем се и двамата. – Ех, прощавай… Зная, че опростявам. Но то си е труд, и труден. Ти сам го рече. Да разкажеш – да измислиш, да украсиш – е лесно. Но да търсиш, да пресяваш, да преценяш – вече е… Знаеш.

    – Не зная… Да де, зная. Аз самият се смях, като ми разказваха приказката за първи път. Като ми я разказваха за втори път, два пъти повече. А третия път даже се сетих да извадя перо и да си драскам някои от най-легендарните щрихи. Нали ме знаеш… още пописвам в свободното време.

    Стрелва пръсти, бърза като младата Юна, но наместо да ме сръчка в ребрата, стисва рамото ми.

    – Прави го. По-често. Моля те.

    – Ще опитам – смутолевям аз, а очите ми шарят насам-натам. После се връщат на нейните. – Добре де, хубаво. Няма да опитвам, ами ще го правя. Когато стане; както се получи.

    Юнише… ти знаеш ли какво ми причиняваш с тази усмивка?

    – Чакай сега – сграбчвам шанса за бягство – да ти прочета един образец…

    Бръквам във вътрешните джобове на робата си и след известно тършуване попадам на нужното листче.

    – „Защото Тома Белия и подчинени отдавна изневериха на принципите на световната зелената гражданска кауза – да не се приема финансиране от правителствени източници, тъй като протестите им са точно срещу действия на официалните институции, и да не се смесва екологията с политиката.“

    Вдигам очи към нея. Тя се тресе, с шепа върху устните.

    – Добре, ясно, и аз така бях. После обаче се срещнах с една посестрима. И в нейния глас тревогата покрай тия приказки беше съвсем искрена. Тая моя посестрима, Юне, бе убедена – заигравам се със следващата дума с върха на езика си – безпрекословно убедена, че людете, масата люде, вярват на тия приказки.

    Тя повдига вежда. „Разкажи още.“

    – Аз понечих да я разубеждавам, обаче…

    Гласът ми заглъхва, очите ми клюмват надолу.

    – Тежи ми, че не вярват, Слънце. Или вярват в каквото им е най… най-лесно?

    – Тежи ти – ми прошепва тя, току до ухото. – Тежи ти тежко, приятелю… Остави, пусни го. Нека не те държи вече, нека не те удържа. Нека се оттече.

    Помълчавам в косата ѝ.

    – Извинявай… Събрало ми се е много, избива лошо понякога.

    Тя ми стисва рамото. И сега е друго – хем по-нежно, хем по-крепко.

    – Ама… Все едно аз не виждам, не чувам, не чувствам и не разбирам. Все едно това, че ги слушам, значи, че нямам какво да им кажа.

    Тя ме слуша. Тя ме вижда.

    (Останалото може да откриете в Сборище на трубадури.)

    Лиценз: Някои права запазени. Питайте


    0 0

    Ана Динкова

    Като човек прекарал значителна част от последните 20-тина години от живота си в организирането на събития вариращи от сватба на приятелка, през корпоративни прес-конференции, до колосални събития тип посещението на папата в България, когато коментирам или критикувам дадено събитие никога не е в духа на „ох, тва сааа колко е тъпоооо“. Когато искат мнението ми се опитвам да давам смислена обратна връзка и ако мога – готови решения на конкретни казуси, въпроси, проблеми.

    Това е една компилация от подбрани и лесно-приложими съвети:

    Дефинирайте вида на събитието:голямо, малко, делово, бизнес, официално/формално, лежерно, неформално, тесен приятелски кръг – защото от това зависи всичко останало.

    Определете дата.

    Определете бюджет, но не забравяйте да оставите буфер за всеки случай.

    Определете бройката гости/поканени, като и тук имате предвид потенциален буфер +/- определен брой хора – всичко се случва

    Въз основа на бройката определете:

    • Място (локация – както е модерно да се нарича 😉)
    • Храна & напитки
    • Комплименти/подаръци/goodie bags за гостите – например за представяне на нов продукт или пък за сватби, годежи и т.н.
    • Вид забавление – ако ситуацията (сватба, корпоративно парти, купон, рожден ден) го предполага и изисква
    • Транспорт – в случай, че локацията е далечна, сложна и се предполага, че гостите ви ще са употребявали алкохолни напитки

    Изпратете своевременно покани и не подценявайте важността на RSVP

    За формални, официални или бизнес събития – е добре да имате сценарий.

    Разделете работата по събитието на 3 фази:преди събитието, по време на събитието и след събитието – и при нужда си направете чек-лист с всички задачи, за да не пропуснете нещо съществено.

    Излезте извън клишето– например ако организирате представяне на нов продукт, вместо да ангажирате известно лице Х, което да чете скрипт/сценарий и да забавлява гостите, които така или иначе не слушат, а се надпреварват кой ще допринесе най-много към унищожаването на кетъринга и напитките, помислете за истинско customer experience изживяване.

    Ако на събитието (например сватба) ще присъстват хора на различна възраст е добре да помислите за достатъчно подходящи места, активности, забавления за всички. Децата ще искат да се движат, докато по-възрастните ще имат нужда да поседнат, например.

    Обмислете добре менюто и напитките:по-добре по-малко но вкусна и качествена храна и напитки, отколкото изобилие от посредствени ястия и вино, например.

    Помислете за спомените, които ще оставите.Може да е фото-бутка, може да е малък подарък – нека хората имат с какво да си спомнят за събитието.

    Ако събитието го предполага – не пропускайте да благодарите на гостите за това, че са били част от вашия празник/събитие.

     

     

     

     

     

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Андрей Русев

    телефонен номер измама спам как да проверя кой ме търси
    Още един съмнителен телефонен номер, който класифицирам като измама.
     
    Телефонните измами продължават да набират популярност с развитието на смартфон технологиите и достъпните цени на апаратите и безплатните минути от мобилните оператори, които не можем да изговорим за един месец.

    Чудя се дали има българин на когото все още не са му звъняли от някой спам номер или не е преживял телефонна измама?

    Вчера по новините бяха съобщили за телефонна измама с номер регистриран на остров Възнесение и започващ с +247

    И ето че днес някой реши да ми се обади, обаче от друг номер, който започва с 0875 - Виваком.

    На първото позвъняване реших да вдигна на този непознат номер, но в същия момент сигнала прекъсна.

    Замислих се дали може да е нещо подобно и не върнах обаждане, а изчаках.

    След 2-3 минути се звънна отново, изчаках да малко повече да позвъни, вдигнах и пак същото.
    Това вече ме накара да направя проверка на телефонен номер и да разбера кой ме търси.
    Номерът е 0875316377.

    Ако се чудиш как да провериш непознат номер - най-бързото решение е да го потърсиш в Google изписан по всички възможни начини:
    0875316377
    0875 316 377
    0875/316377 и т.н.

    Ровейки се в резултати с тема спам телефонен номер, попаднах на следния готин сайт за проверка на телефонни номера, където може да намерите име по телефонен номер https://sync.me/

    За горепосочения номер нямаше никаква информация, но проверих в списъка си с контакти и там си бях отбелязал още един номер с "Измама", който е 0875347631 или +359875347631.
    За този номер в сайта Sync.Me 40 човека са го отбелязали като спам!

    Ако имате във вашия бележник с контакти подобни телефонни номера, на които не вдигате, защото знаете, че са телефонна измама, може да ги напишете долу като коментар.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Sony обяви пресконференция за MWC 2018 - очакваме нови модели Xperia
    Sony обяви официално дата за своята пресконференция по време нa Световния мобилен конгрес в Барселона. Японският производител ще събере медиите…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    По-рано днес приятелка, която прави ръчно изработени сувенири и плетива, ме попита дали може да ползва Facebook група, в която да събере свои клиентки и да комуникира с тях, да се допитва до тях, когато въвежда нещо ново, да прави промоции само за членовете на групата… Отговорих ѝ, че не само може, а и това е много добра практика. 🙂

    Група или страница?

    И двете… и двете. 😉

    „Официалният“ начин за един бизнес да присъства във Facebook си остава страницата, но и групите имат своето място, особено ако искаш да създадеш активна общност около бизнеса си (а ако не искаш това, силно препоръчително е да започнеш да го искаш). В допълнение, след като Марк Зукърбърг наскоро обяви, че бизнес страниците ще станат доста по-малко видими в news feed (да, още по-малко отпреди), групите все повече изглеждат като добро решение да запазиш присъствието си в съзнанието на твоите настоящи и потенциални клиенти.

    Предимствата на страницата, които групите нямат:

    • Официално одобреният начин за бизнес присъствие във Facebook – гарантирано няма да получиш санкции, ако се промотираш чрез страница (разбира се, ако спазваш правилата на Facebook за бизнес страници).
    • Можеш да публикуваш реклами от името на страницата си.
    • Най-видими при отваряне на страницата са твоите публикации, т.е. тези от името на страницата. Имаш пълен контрол върху публикациите на други хора и бизнеси на твоята страница: можеш изцяло да ги ограничиш, да ги модерираш (т.е., да излизат само след одобрение от теб или човек от екипа ти) или да оставиш всеки да публикува свободно. Дори и да избереш последното, дизайнът слага фокуса върху твоите публикации, а тези от потребителите са на второ място и се открояват по-малко.
    • Имаш точна и подробна статистика за всяка публикация и за активността в страницата като цяло. И групите имат някакви наченки на подобна информация от известно време (доскоро изобщо я нямаше), но тя е доста по-базова и обща.
    • Можеш да ползваш Facebook Messenger, за да изпращаш и получаваш лични съобщения от името на страницата. Тази възможност е особено мощна, когато я комбинираш с чат бот, който да пише автоматично на последователите ти и да им дава възможност да се абонират за съдържание, изпращано от теб.

    Предимствата на групите, които нямаш в страниците:

    • Ти си администратор в групата, но като изключим правата, които това ти дава (да променяш настройките на групата, да одобряваш, добавяш и премахваш членове), фокусът не е върху теб, а всички в групата са равноправни и публикациите им са с еднаква тежест и са еднакво видими при разглеждане на групата. Това може и да ти се струва като недостатък, ако искаш да използваш групата основно за да промотираш бизнеса си, но тъй като целта на групите е по-скоро създаване на общност с фокус върху потребителите, всъщност е предимство – просто трябва да ги използваш умно.
    • Можеш да поставяш определени условия, преди човек да бъде допуснат до групата: да направиш групата затворена за нови членове и ти да определяш кой ще бъде допуснат до нея, да задаваш въпроси на желаещите да влязат, преди да прецениш дали да ги допуснеш и дори да направиш групата тайна, което означава, че ще бъде достъпна само за хора, които ти поканиш – останалите дори няма да знаят за съществуването ѝ. Доста по-различно от страниците, които са видими и достъпни за всеки. Всъщност, групите са единствената възможност за създаване на ексклузивна, затворена общност във Facebook.

    За какво да ползваш групата?

    Направо ти давам работеща стратегия, която ползвам за обученията и програмитеот серията „Супер продуктивност“. В нея имат място и страницата, и групата ти.

    1. Ползваш страницатаси за „чиста“ промоция на бизнеса, включително и с подходящо насочени Facebook реклами. Това е каналът, през който правиш директни продажби. Разбира се, тук публикуваш и интересна и полезна за твоите клиенти информация – ако всяка публикация е вариация на „Продавам това и това, купете си от мен“, хората бързо ще загубят интерес към теб.
    2. Поддържаш публично достъпна група, в която основната ти цел е да носиш стойност на твоите потенциални клиенти, да им помагаш и да се учиш от тях: от какво имат нужда и как можеш да им дадеш максимална полза. Можеш и да споменаваш бизнеса си от време на време, но не това е фокусът на групата.
    3. Създаваш и тайна група, достъпна само за твоите клиенти, в която споделяш ексклузивно съдържание, допълващо твоя продукт или услуга, даваш допълнителни консултации, правиш поддръжка, промоции на нови продукти и услуги, достъпни само за клиентите ти и т.н. – каквото е уместно за твоя бизнес. При успешно водене на групата тя може да бъде страхотно допълнение към основното нещо, което продаваш. Има хора, от които съм купувала обучения и други продукти, а затворените им Facebook групи са се оказвали също толкова ценни и полезни за мен, колкото и „основното“ нещо, за което съм платила. Аз имам такава група за хората, преминали програмата „Продуктивен онлайн маркетинг“и ще стартирам още една заедно с онлайн обучението „Супер продуктивност“, когато бъде завършено.

    Примери за успешно използване на групи

    Ето и няколко примера за хора, работещи в различни области, които използват изключително добре стратегията по-горе или нейни вариации – с връзки към съответните сайтове, Facebook страници и групи. Препоръчвам ти да ги следиш известно време, за да придобиеш представа какво и как точно правят.

    • Live to Lift– екип от лични треньори – имат страницаи публична група. За всички, които тренират активно с тях, имат и тайна група, в която споделят интересни и забавни материали за фитнес и здраве, актуална информация, свързана с работата им и касаеща трениращите (например планирани почивни дни или промоции, достъпни само за групата) и от време на време организират събития, на които членовете на групата могат да се видят и на живо.
    • Десислава Добрева– брандинг консултант – също има страницаи много ценна и активна затворена безплатна група, към която всеки може да се присъедини след подаване на заявка. Затворената ѝ платена онлайн общност включва и още една, тайна Facebook група, в която членовете и самата Десислава комуникират и обменят съвети и стратегии.
    • Лили Георгиева– консултант за професионална промяна – поддържа страницаи само една група, която е достъпна единствено за клиентите ѝ. При Лили важи принципът „малкото е повече“ и нейната група е изключително полезна общност, която оказва реална, работеща помощ на клиентите ѝ в развитието на техния бизнес. Ценното е, че с времето и доброто управление групата се е развила като сплотена общност, чиито членове работят заедно и си помагат директно един на друг, без задължителното посредничество на самата Лили.
    • Христо Стоянов от LifeHackсъщо поддръжа само Facebook страницаи тайна група, достъпна за членовете на VIP клуба (затворената част на сайта, която включва платени материали с още по-високо качество). Членството в този VIP клуб е пример за това, което споменах по-горе: Facebook групата е също толкова ценна, колкото и материалите, които получавам с абонамента си. И тук групата се е оформила като сериозна общност, в която знам, че ако задам въпрос, ще получа подробен, точен и смислен отговор, тестван в практиката – от Христо или от някого от другите членове. Нещо, което в много по-малка степен важи за повечето публични групи на тема онлайн маркетинг и бизнес.

    Как се прави Facebook група?

    Ето как да създадеш група стъпка по стъпка от браузъра на компютъра си, тъй като според мен това е най-удобният начин. (Ако много държиш да го направиш през телефона си, виж инструкциите на Facebook за приложението под iPhoneи Android.)

    Създаване на Facebook група - стъпка 1

    Най-долу в лявата колона намери раздела Създаване и от него избери Група.

    Създаване на Facebook група - стъпка 2

    Ще се появи прозорецът, който виждаш по-горе. В него въведи име на групата си. Ако създаваш публично достъпна група, постарай се то да бъде описателно и да дава представа за какво се отнася групата. Основната причина за това е, че името играе важна роля в търсачката на Facebook и е добре да съдържа поне една дума, по която твоите потенциални членове биха търсили група като твоята.

    Можеш да добавиш и няколко души към групата в тази стъпка. Трябва да добавиш поне един човек, за да създадеш групата. Имай предвид, че е добре да добавяш само хора, които наистина биха искали да станат част от групата (ако още нямаш изградена общност, добави твой близък приятел за начало, който има интерес към темата на групата и който е бил предупреден предварително). Ако добавиш хора, без да ги предупредиш, в масовия случай това се счита за нарушение на онлайн етикета или направо за версия на спам.

    Има още една важна стъпка, преди да натиснеш Създаване– да избереш дали групата ще бъде:

    • затворена– видима за всички потребители на Facebook, но съдържанието ѝ е достъпно, само след като човекът бъде приет за член,
    • публична– видима за всички, като това важи и за публикациите в нея: те могат да се виждат и от хората, които не са част от групата – тези хора са ограничени само да коментират или да правят публикации в групата, ако не са членове – или
    • тайна– не се вижда в търсачката или другаде във Facebook, за нея ще знаете само ти и хората, които изрично поканиш вътре.

    Този избор се прави от падащия списък най-долу.

    Създаване на Facebook група - стъпка 3

    Препоръчвам ти групата, която ще направиш ексклузивно за твоите клиенти, които са купили твой продукт или услуга, да бъде тайна и да става видима само за хората, които ти ще добавиш. Ако правиш група, насочена към потенциалните ти клиенти, избери публична, ако искаш максимална видимост, а затворена – ако искаш да дадеш допълнителен стимул на хората да влязат (иначе няма да могат да виждат вече публикуваното).

    След избора на иконка (който можеш и да пропуснеш) влизаш директно в новата си група.

    Първото, което препоръчвам да направиш в тази стъпка (освен да качиш снимка на групата, което веднага ще се ориентираш откъде и как се прави), е да добавиш описание на групата от раздела долу вдясно, под списъка на членовете.

    Създаване на Facebook група - стъпка 4

    Когато избереш Добавяне на описание, ще се отвори едно доста оскъдно на пръв поглед поле, в което да пишеш.

    Създаване на Facebook група - стъпка 5

    Когато започнеш да пишеш, полето автоматично ще се разшири, за да побере целия текст, който въведеш. Все пак имай предвид, че ако текстът е много дълъг, част от него ще бъде отрязана, докато потребителят изрично не избере да я види, така че сложи най-важното в началото.

    Създаване на Facebook група - стъпка 6

    Ето и за какво служат другите две опции под описанието (които не са задължителни за попълване):

    • Така наречените отбелязвания (на английски tags, на български по-често се срещат като тагове) са ключови думи, които описват групата и съдържанието ѝ. Ако имаш група, която не е тайна, те могат да помогнат за намирането на групата в търсачката на Facebook, в допълнение към ключовите думи в името на групата.
    • Местоположението може да ти бъде полезно, ако създаваш група, която не е тайна, където ще събираш хора от определен град и предвиждаш активни срещи на живо. В този случай Facebook потребители, които търсят групи в близост до мястото, където се намират, ще могат по-лесно да намерят твоята.

    Преди да започнеш активно да използваш групата, препоръчвам и да прегледаш настройките ѝ от бутона Още в горния край на екрана (под снимката на групата).

    Създаване на Facebook група - стъпка 7

    Най-важните настройки, които да направиш на този етап, се намират най-отдолу на страницата за настройки.

    Създаване на Facebook група - стъпка 8

    • Всеки, който подаде заявка за влизане в групата, може да бъде одобряван само от администратор или модератор, а можеш и да дадеш право на всеки в групата да одобрява новите кандидати. За тайни групи направи така, че само ти и твоят екип (които можеш да добавиш като модератори) да можете да одобрявате членовете (иначе ексклузивността на групата ще се загуби след първия приятел или роднина на твой клиент, който реши да се включи 🙂 ). Ако групата ти е насочена към по-широк кръг от хора, изборът е твой. От личен опит ти препоръчвам и в този вариант да не оставяш участниците да одобряват новите членове, поне в началото, тъй като по този начин е възможно групата да се напълни със спамъри.
    • Разрешения за публикуване позволява да настроиш групата така, че само администраторите да могат да публикуват в нея, а ако е активирано одобрение на публикациите, всеки може да публикува, но публикациите стават видими само след одобрението на администратор или модератор. Личната ми препоръка е да дадеш възможност на всички да допринасят и публикациите им да стават видими веднага. По този начин ще насърчиш максимално активността в групата в самото ѝ начало. Винаги можеш да изтриеш направена публикация или да забраниш на човека, който я е пуснал, да прави нови публикации, ако прекалява с неприемливо за групата поведение. Също така, винаги можеш да промениш тези настройки, ако на по-късен етап решиш, че е необходимо.

    Е, честита група. 🙂Пожелавам ти да бъде успешна и оставам на разположение в коментарите, където можеш да ми задаваш всякакви въпроси за Facebook групите. Пиши и ако ти е интересно да научиш някои добри практики за управлението на групи, за да направя отделен материал за това.

    Материалът Facebook групите и мястото им в твоя бизнесе публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Кръстопът


    сядам на ръба на себе си
    затварям очи поемам дъх
    в краката ми дотичват и се свиват като послушно куче
    хиляди моменти в които съм била
    щастлива някъде щастлива с някого
    малко кафене в пловдив малка гора в родопите
    книжарничка един пясък една зора
    алеята която води от парка към кея
    моментите в които съм била щастлива са
    толкова неизброими че мога
    цял живот да ги изживявам отново
    мога да спра сега мога да сложа точка
    от тук нататък да живея само концентрирано щастие

    но ако аз не се сетя за тях
    ако не пазя ключа към кутията спомени
    къде ще останат къде ще отидат
    минали изхвърлени изживени
    някой ги е сметнал за непотребни изтрил ги е
    без да запази за спомен и песъчинка

    рано или късно с мен ключът също ще си отиде
    кутията ще остане затворена забравена
    ще теглим чертата ще си видим сметката
    ще платим без да изчакаме рестото

    на кръчмаря сега и тогава
    ще му е все едно




       Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Завършва магистратура Творческо писане в НБУ. Едно от основните движещи лица в литературния многоъгълник „писателибезкниги”. Има публикации в „Литературен вестник”, „Кръстопът”, “Klaxon Press”, сп. „Следва”, „Нова социална поезия“, Българистика Nuova. През 2016 г. е сред номинираните в конкурса за млад автор на „Литературен вестник”. Поддържа блог за поезия: празен кадър.

    Стихотворението на Мария Куманова е включено в нейния ръкопис, награден на Конкурса на издателства АРС и Scribens за издаване на дебютна книга.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Появи се информация за Sony Xperia XZ Pro - двойна камера и 4k OLED дисплей с тънки рамки
    По-рано днес Sony обяви официално дата за пресконференцията си на MWC 2018, когато очакваме поне един нов смартфон от компанията…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    на едното ми рамо
    слънце
    на другото – небе
    дишам в очите си
    превит на две
    следя
    овала на обувките
    и подобно Белия заек
    нямам време защото
    някъде някога
    някой или нещо
    ми каза:
    нямаш време.

    от бързане по
    чакълестия глас
    на часовника
    изранените колене
    репетират въпроса:
    кога натежаха толкова
    секундите под клепача
    чак се плаша
    да не забравя
    колко е часът.











       Денис Нуфв Кръстопът
       Денис Нуфв DICTUM

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Днес отрязаха дъба на двора който
    баба ми посяла когато била
    на двайсет баба ми не плака
    за дървото не плака и за това
    че аз съм млада а тя
    безвъзвратно не е ядосана попитах
    не й ли е мъчно и къде отиде
    болката носталгията годините а тя
    ми отговори че за годините се страда
    когато си на двайсет на четири по двайсет
    гледаш как режат дъба на двора



       Милена Спириева е родена през 1996 г. в гр. Гоце Делчев. В момента е студентка в трети курс, специалност Право. През 2016 г. е част от Творческа академия „Валери Петров“. Има засилени интереси в областта на литературата и историята. Любими автори: Стивън Кинг, Ерих Мария Ремарк, Георги Господинов и др.

    Стихотворението на Милена Спириева е включено в нейния ръкопис, награден на Конкурса на издателства „АРС“ и „Scribens“ за издаване на дебютна книга.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Йоана Петрова

    Честита нова година на всички вас! Благодаря ви, че сте тук, благодаря за доверието и коментарите, благодаря ви за вдъхновението и подкрепата. Съдейки по предишни публикации за януари се появявам малко позакъсняла, но то е защото имах две хубави и спокойни семейни пътувания покрай коледните и новогодишните празници, които ми донесоха много открития, следователно и много желания и идеи за приготвяне на различна от обичайната ни храна. Вече изпробвах няколко нови рецепти и веднага искам да споделя една от тях, но нека първо ти разкажа къде може да отседнеш в Атина на много добра цена и защо избрахме да прекараме новогодишната нощ в курорта, в който бяхме през лятната ни ваканция на 2017. Освен това може да научиш и коя е най-посещаваната рецепта в блога, публикувана през изминалата година.

    Сладка сиропирана баница със сирена

    С Вальо обичаме да пътуваме. И тъкмо, когато започнахме да правим изследователски обиколки из Европа (моите винаги са свързани с храната и напитките, а на Вальо с културата и архитектурата, с което много добре допълваме впечатленията си), ни се появи един прекрасен Даниел. С това обиколките се прекъснаха за известно време, но изглежда това прекъсване свърши. Даниел е вече достатъчно голям за да може да пътуваме с него с минимален багаж, който не включва от най-големите пакети памперс, например. Освен това издържа героично на дълго ходене. Издържа и да ходи с нас няколко дни по улиците на Атина.

    На разходка в Атина

    Избрахме да посетим Атина за Коледа, защото там е по-голямата част от моето семейство, а в крайна сметка се събрахме цялото. С Вальо не сме за първи път в града, а аз дори да имам един двугодишен период там, никога не бях я виждала като турист по време на коледните празници. Впечатлих се.Имам какво да добавя в списъка си с желания, имам и хубави теми да помечтая, но това, което имам най-много сега е резултатът. Звуча твърде вълнуващо, сякаш се е случило нещо необикновено, но всъщност изкарах едни много спокойни дни след натоварения работен декември. Просто си починах.

    Почивка по време на разходка в Атина

    Атина е много голяма и това ми харесва. Обичам големите градове. Това не означава, че не харесвам малките. Но всъщност няма значение дали са малки или големи, всеки град носи своя заряд. Атина има своя чар, въпреки недостатъците на големия град. Чувствам се комфортно там, може би защото познавам мястото, ориентирам се добре и знам езика. Все пак отседнахме в близост до центъра, откъдето лесно и бързо може да се достигне до всички забележителности на града и някои хубави места за вечеря. Наехмеквартира от airbnb.comна много добра цена. Гарсониерата е удобна с всички необходими аксесоари, включително и с малка, но добре обзаведена кухня. Не, че готвих там по време на престоя ни, но да мога да си направя кафе сутрин или принцеси със сирене за закуска на Даниел е супер. Хладилникът ни беше зареден с продукти от първа необходимост. Все пак има условия и за приготвяне на вечеря, но ние не се възползвахме, защото искахме да посетим еднодвеместа в района, извън семейните празнични вечери на 24 и 25 декември.

    В квартирата

    След наистина спокойния коледен период там, се върнахме за кратко до България, колкото Даниел да види, че дядо Коледа е минал и у насдокато ни е нямало и му е оставил подаръци под елхата; да обновим багажа си, който вече включва и официални дрехи и се запътихме към Porto Carasза една още по-спокойна Нова година.

    Подготвени за новогодишната вечеря

    В курорта бяхме през изминалото лято и така ни хареса, че решихме да опитаме да прекараме малко време там и през зимата. На Ситония не беше много по-топло, отколкото тук и все пак успяхме да се отпуснем.

    Харесваме курорта, защото е просторно, с градини и с много забавления за деца. Така беше и през лятото. През зимата забавленията са предимно на закрито, но пък част от тях бяха различни, като например цяла зала за прожекции с детски филми и огромна стая с играчки за деца за всякакви възрасти – любимото на Даниел. Обедите и вечерите са едни от най-богатите, които съм виждала някъде. Персоналът е отличен, виното – много добро. Поразходихме се и до морето, и изкарахме една различна от всички досега за нас новогодишна нощ.

    В очакване на напитките ни на новогодишната вечеря

    Прибрах се у дома със:

    • Спокоен дух и отпочинала – това всъщност е най-големия резултат от пътуванията.
    • Зехтин от Virginia. На връщане от лятната ни ваканция открихме това място на пътя и купих зехтин, маслини и мед собствено производство, които много ни харесаха. Сега се спряхме умишлено, за да си набавя зехтин и маслини поне до настоящото лято. Жената обслужваща магазина е един собствениците на фермата и е много мила и контактна. И двата пъти ни направи подаръци и сподели, че правят доставки до България с DHL (ако някой се интересува).
    • Добър запас с три от любимите ми гръцки сирена – антотиро, манурии кефалогравиера. С две от тях е следващата рецепта.
    • Няколко гръцки кулинарни списания, които ми носят много идеи и ме карат незабавно да ги изпробвам –  Γλυκές Αλχημείες, ΓαστρονόμοςΆκης Πετρετζίκης. Най-любимото ми Γλυκά Μυστικά, за съжаление не се издава вече. (Защо става все така с хубавите списания?!)

    На преден план – манури, антотиро и крем-сирене

    Затова обичам да пътувам. За да се успокоя от ежедневнието, за да опитам нови храни, за да потърся муза, която би ме отвела към нещо хубаво, било то и необичайно. Точно заради това, за предстоящата година искам да ти пожелая здраве и възможност за много пътувания, които да те вдъхновяват и обогатяват.

    След като прочете това, вече разбираш защо не успях да напиша новогодишна публикация в стил „най-добрите рецепти за годината“, но за това пък проверих, коя е най-посещаваната публикация от изминалата година. И… най-посещаваната публикация за 2017 година е „Шоколадово суфле с крем англез“. Ако още не си се опитвал да приготвиш истинско френско шоколадово суфле, това е твоето ръководство.

    Като цяло, годината беше супер шоколадова, познай защо. Това ми изглежда да се запази и за тази, но на първо време искам да споделя няколко рецепти провокирани от празничните пътешествия. Първата от тях включва две от любимите ми гръцки сирена, хрупкави кори и меден сироп.

    Сладка сиропирана баница със сирена

    Сладка сиропирана баница със сирена

    Рецептата е адаптирана от гръцкото списание Άκης Πετρετζίκης. Според моите виждания е съчетание на гръцкия сладкиш Melópitaи идеята на баклавата. Предложенията за сирена в рецептата от списанието са антотиро, крем-сирене и меко козе сирене. Тъй като разполагам с манури, което също е кремообразно сирене приготвено най-често със смес от овче и козе мляко, използвам него. Антотиро може да бъде заменено с рикота или по-маслена извара. Ако все пак ти се открие възможност да намериш антотиро и манури, не се колебай да ги използваш. Може да провериш в Бакалия.

    Въпреки че наричам баницата сладка и е сиропирана с мед, в пълнежа от съвсем леко осолени сирена не се добавя захар, затова общото усещане е за полусладка баница, която е по-подходяща за закуска по всяко време на деня, отколкото като десерт. Все пак е необходимо да се опита, за да се прецени, като най-добра е в деня на приготвяне, веднага след като изстине.

    За 8-10 порции.

    За баницата:

    • 400 г фини кори за баница
    • 400 г антотиро (може да се замени с рикота или по-маслена извара)
    • 300 г крем-сирене
    • 150 г манури (може да се замени с прясно, неосолено или леко осолено козе сирене)
    • 1 чаена лъжица канела
    • 120 г масло, разтопено
    • 1 супена лъжица черен сусам

    За сиропа:

    • 200 г мед
    • 100 мл вода
    • 2-3 ленти портокалова или лимонова кора (остъргани с белачка за картофи, без бялата част)

    Фурната се нагрява на 220ºC. За пълнежа трите вида сирене и канелата се смесват в кухненски робот или се разбиват с преса за картофи.

    Корите се срязват на две равни части, така че да се получат двойно повече бройки. (Корите, които взимам са с 12-14 листа, така че като ги срежа получавам 24-26 по-малки по размер кори.)

    Половината от наредените в тавата кори

    Подготвя се тава с диаметър 24 см. Дъното и стените на тавата се намазват с разтопено масло. В нея започват да се редят половината от корите, като между тях се маже с масло и всяка кора се завърта на 45º от предходната. Краищата на корите се оставят да стърчат навън.

    Върху наредените кори се разпределя пълнежа

    Когато половината кори са наредени върху тях се разпределя пълнежа от сирена.

    Пълнежът се разпределя върху корите и краищата им се сгъват навътре

    Краищата на корите се загъват навътре върху плънката, като отново се маже с масло между тях.

    Редене на втората половина от корите

    Започва се редене на другата половина от корите и по същия начин между всяка кора се маже масло и всяка кора се поставя под ъгъл 45º от предходната. Краищата на корите се оставят да стърчат навън. Когато всички кори са наредени, краищата им внимателно се подпъхват под долните кори.

    Ако краищата са прекалено дълги, тогава част от тях може да се среже с ножица. Подпъхването им става по-лесно като се мине с малко ножче или дръжка на лъжица между стените на формата и долната част на корите, за да се направи разтояние, в което да влязат краищата на горните кори.

    Наредените и подпъхнати горни кори

    Най-отгоре баницата се намазва с масло. Нарязва се на 8 или 10 парчета. Слага се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 25 минути или докато придобие тъмен златист цвят.

    Изпечената баница, преди да се сиропира

    Няколко минути преди края на печенето се приготвя сиропа. В касерола се смесват медът, водата и цитрусовите кори. Загряват се на умерен котлон докато медът се разтопи и течността се загрее хубаво. Не е задължително да завира.

    Топлата баница се залива с топлия сироп

    Когато баницата е готова още гореща се залива с топлия сироп. (Знам, не е характерен метод за сиропиране, но трябва да опиташ. Условието е корите да бъдат наистина добре запечени, за което допринася и маслото между тях.)

    Баницата се оставя да се охлади, преди да се сервира

    Поръсва се със сусама и се оставя да изстине на стайна температура преди да се сервира.

    Сладка сиропирана баница със сирена

    Още рецепти със сирена

    Други рецепти за баници

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Сладка сиропирана баница със сиренае публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Apple ще позволи умишленото намаляване производителността на iPhone да бъде изключено
    Apple вече обяви, че работи по ъпдейт, който ще позволи на потребителите с по-стари iOS устройства да следят състоянието на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Първо по Дарик #245: Представяне на Samsung Galaxy A8
    Здравейте с брой 245 на технологичната рубрика на nixanbal в Дарик радио! Тази сряда сутрин в Мишо по традиция обсъдихме…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Наскоро ме попитаха „ти нали пишеше за мода, защо сега пишеш толкова много за вино?“

    Ами защото, генерално погледнато, за разлика от българската мода, българското вино е факт и винена индустрия – реално съществува.

    За това събития насочени към популяризирането на родните изби са ми особено на сърце. На 3 февруари, събота, ще се проведе за първи път Софийски квартален Tour de Зарезан, организиран от Българската Асоциация на Независимите Лозаро- винари (БАНЛВ), съвместно с 4-те домакина на събитието:

    1. Магазин само за Българско вино Vino Orenda Wine Shop- пл. Руски паметник, бул. Македония 50А /вход от към бул.Скобелев/
    2. Винен бар Grape Central – ул. Цар Самуил 45
    3. Магазин за български сирена, деликатеси и вина Купаж- ул. Солунска 42
    4. Ресторант Бистрело- ул. княз Борис I №66

    Всички желаещи да направят този винен тур, имат на разположение 5 часа, между 14:00 и 19:00 часа да обиколят магазините и заведенията описани по-горе, да дегустират вина, да понаучат нещо за тях и за избите, от които идват, да съберат печати и да участват в томбола за награди. Има quest елемент, което е яко!

     

    Избите, които ще участват в събитието – т.е. чиито вина ще можете да дегустирате – БЕЗПЛАТНО са (по азбучен ред):

    Биовинарна Орбелус

    Вила Басареа

    Вила Мелник

    Вила Терес

    Винарна Братанови

    Винарна Марян

    Винарна Рупел

    Винарска изба Манастира

    Винарска изба Мараш

    Винарска изба Присое

    Винен проект Виа Верде

    Винен проект Мелвино

    Златен  Рожен

    Иво Върбанов

    Изба Боровица

    Шато Коларово

    В случай, че искате да направите този Tour de Зарезан, препоръчвам следното:

    • Обуйте си удобни обувки – зарежете токчетата и кокетниченето и без друго има шанс да тръгнете на зиг-заг, ако не внимавате!
    • Забравете за огромните ежедневни работни чанти тип куфар – ще ви пречат и с тях ще побутвате доста напратено околните. заложете на малка чантичка през рамо – k.a. елегантна диагоналка, за да бъдат ръцете ви свободни и да не ви пречи.
    • Забравете за силните парфюми! Едно от най-неприятните неща, което може да те сполети по време на дегустация е докато се опиташ да хванеш носа на някое елегантно и нежно вино, в ноздрите ти да нахлуе тежък парфюм на несъобразителна кифла!
    • Бъдете сдържани и се дръжте възпитано и любезно!
    • Социализирайте се – разпитвайте хората от магазините и заведенията, представителите на избите и такива, които явно разбират повече от вас.
    • Не бъдете винени сноби и не вменявайте и не натрапвайте мнението си на околните
    • Бъдете социални, което звучи по-добре, ако го напиша така: be social и споделяйте снимки, впечатления и т.н. в социалните мрежи, като за да можете да следите и четете коментарите на другите винени ентусиасти – организаторите са създали и този закачлив хаштаг: #tourdezarezan

    Можете да следите инфо за Tour de Зарезан и във Facebook събитието 

    Ако се чудите каква е и за какво се бори, ето ви и малко инфо за Българската Асоциация на Независимите лозаро-винари: това е млада и активна организация с нестопанска цел, обединяваща лозаро-винари (предимно семейни предприятия) от различни райони на България, които правят всичко от А до Я: грижат се за лозето, берат гроздето, произвеждат виното, продават бутилките под собствено име/марка. Асоциацията е член на Европейската конфедерация на независимите лозари – CEVI

     

     

     

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    „През всичките ми години като маркетинг професионалист и предприемач винаги съм се вълнувала каква е българската мечта, от какви надежди и очаквания се подхранва тя, към какво се стремим за себе си като хора и нация. И може би ще прозвучи клиширано, но аз искрено вярвам, че в гените ни е куражът да експериментираме и изследваме неизвестното, да надскачаме себе си всеки път. Това за мен са и печелившите съставки, които ако прилагаме осъзнато и ежедневно, ще ни помогнат да разкрием новаторския потенциал на българите за по-доброто ни бъдеще”. Много ми допада този цитат от Леона Асланова– съосновател на Innovation Starterи организатор на форума Innovation Explorer– и затова реших да започна именно с него. И не само ми харесва, а и съм напълно съгласна с него.

    Начинът на Леона да реализира своята версия на българската мечта е през пътя на иновациите. Тя говори за тях, обучава компании как да ги създават и прилагат в работата си и организира множество интересни събития, посветени на иновациите. Най-голямото от тях, на което имам удоволствието да съм блог партньор още от първото му издание, е Innovation Explorer.

    Тазгодишното му издание ще бъде на 28 февруари в Sofia Event Center. Форумът продължава успешната си формула да съчетава блок от изтъкнати лектори и панел от работилници, чийто основен фокус тази година ще бъде да покажат как експериментаторството е състояние на духа, каква промяна е нужна в културата и начина, по който правим бизнес, за да сме в крак с темпото, налагано от технологиите върху развитието на съвременната цивилизация. Важен акцент ще е и споделянето на успешни практики и политики за създаване на регулаторна среда, способстваща и стимулираща иновациите за икономически растеж.

    Гостите на Innovation Explorer 2018, които се очаква да бъдат над 1200, ще чуят от първо лице опита на утвърдени бизнес иноватори от 12 държави, от компании и организации като Amazon, Google, Facebook, Ocado, Microsoft, Challenge Prize Centre, New York University’s (NYU), Stern School of Business. Форумът ще бъде открит от проф. Арун Сандарараджан (Arun Sundarajan), автор на бестсeлъра “Споделената икономика” (The Sharing Economy) и най-цитираният бизнес-анализатор във водещите световни икономически издания – The Financial Times, The Guardian, Bloomberg View, Fortune, Entrepreneur, The Economic Times, Harvard Business Review. Темите на работилниците ще бъдат: как средата влияе на поведението на хората и техния потенциал за новаторство, как да бъдат структурирани и стимулирани иновациите в бизнес контекст, как да се създава култура за приемане на новото и да бъдат привличани инвеститори.

    Повече за програмата и лекторите в Innovation Explorer 2018 можете да намерите на сайта на събитието.

    Материалът Българската мечта и как иновациите се вписват в неяе публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Българин е новият изпълнителен директор на Lenovo за Централна и Югоизточна Европа
    Българинът Иван Бозев вече е изпълнителен директор и генерален мениджър на Lenovo за Централна и Югоизточна Европа, обявиха от компанията. Бозев…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Пълното отпадане на рамките може да дойде за сметка на дупки в дисплея, разкрива нов патент на Samsung
    Samsung може да избегне шумно коментираното дизайнерско решение на Apple с изрязания дисплей на iPhone X чрез... още по-спорен дизайн.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Теленор може да бъде продаден на американски фонд
    Собствениците на Теленор са в преговори с американски фонд за продажба на телекома, пише изданието Mergermarket, цитирано от в-к Капитал.…

    Лиценз: Всички права запазени