Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    Ревю на Sony Xperia XA2
    Xperia XA2 е новият смартфон от среден клас на Sony, който беше представен в началото на 2018 г. и вече…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy S9 може да предлага стерео говорители и 3D емоджита
    Galaxy S9 и S9+ ще са първите флагмани на Samsung, които ще предлагат стерео високоговорители и анимирани 3D емоджита, подобни…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    С 4.4 млн. продажби смартфоните Nokia са изпреварили HTC, Sony и Google в края на 2017 г.
    С продадени 4.4 милиона смартфона Nokia за последните три месеца на 2017 г. HMD Global са успели да превземат 1%…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia 8 вече получава ъпдейт до Android 8.1 Oreo
    Nokia 8 беше едно от първите устройства с ъпдейт до Android 8.0 Oreo в края на 2017 г., а сега…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Xiaomi представи Redmi Note 5 и Redmi Note 5 Pro
    Xiaomi представи днес смартфоните Redmi Note 5 и Redmi Note 5 Pro. Устройствата предлагат сносен пакет екстри на традиционно добра…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Шефът на смартфоните HTC напуска и няма обявен наследник на поста
    Президентът на смартфоните и свързаните устройства в HTC е подал оставка и напуска компанията, стана ясно от официално съобщение в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевСватбената декорация превръща атмосферата на вашия сватбен ден в завършена и в зависимост от това каква изберете да бъде тя, бихте могли да придаде различно усещане на тържеството. Какви са вариантите ви за избор на украса и защо е важно да я изберете с внимание – ще поговорим в следващите няколко изречения. Една от основните …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    Наскоро водих уъркшоп, озаглавен „Постигни целта си с 1 час работа на ден“, на базата на опита ми с един онлайн проект… и така реших да разкажа как се стигна от идеята до крайния продукт. Работата ми по този проект беше и едно от нещата, които вдъхновиха онлайн обучението „Супер продуктивност“, защото в този проект за първи път приложих изцяло принципите, които преподаваме в него. След като установих, че работят, със Зорисе захванахме да ги обясним максимално достъпно, така че да се ползват и от други хора.

    Проектът се казва „Един въпрос“и името му идва от неговата основна функционалност. Този сайт дава възможност да зададеш въпрос на експерт в една от 30 области на знанието и да получиш безплатен отговор. Част от експертитемогат да бъдат наети и за платена консултация, по време на която можеш да зададеш неограничен брой въпроси в рамките на един час. 🙂

    Идеята ми дойде, след като отделих известно време да обмисля с какво ново бих могла да се заема, което да отговаря на следните условия:

    1. Да използвам уменията си за управление на уеб проекти, онлайн маркетинг и създаване на уеб сайтове (за предпочитане с WordPress🙂 ).
    2. Да бъда полезна на други хора като мен, които стартират нещо свое.
    3. Да ми бъде интересно и да виждам смисъл в това, което правя.

    Така реших да обединя и моите умения, и тези на множество страхотни хора, които познавам и които искат да споделят знанията си и да помагат на другите. Доста се чудих за формата, под която това да се случва и в крайна сметка реших, че ще е тази (под формата на въпроси и отговори), тъй като тя дава възможност на потребителите чрез своите въпроси да определят кое им е най-интересно и полезно и какво наистина ги вълнува, вместо ние да им налагаме това, което според нас трябва да знаят.

    Следващата стъпка беше да намеря време за работа по проекта, което не беше лесна задача, тъй като по онова време работех на пълен работен ден и спортувах редовно. За щастие, бях в компания с изцяло дистанционен екип и имах свободата да правя сама дневния си график, вместо да спазвам стриктно работно време (а и не пътувах ежедневно до офиса и обратно, тъй като такъв нямаше). Хората, които тепърва започват дистанционна работа, се радват на допълнителните час-два, които се освобождават от пътуване, но тъй като това не беше първата ми дистанционна работа, вече отдавна ги бях оползотворила и трябваше да търся друга дейност, от която да „открадна“ време. 🙂За начало си поставих за цел това да е един час дневно.

    След като известно време се взирах в дневния си график и безрезултатно се мъчих да елиминирам нещо, което да ми освободи един час всеки работен ден, реших да опитам друг подход. Просто поставих този час на първо място в дневния си график (вариации на тази тактика препоръчват няколко автори, например Гари Келъри Брайън Трейси). По този начин се подсигурих, че каквото и да стане през деня, ще съм свършила нещо, дори и малко, за постигането на целта си да стартирам проекта. След това всеки ден решавах как да оптимизирам останалите си задачи според ситуацията и приоритетите ми в съответния момент, така че оставащото (с час по-малко) време да ми стигне за всичко останало, което имам да върша. Получаваше се, като по този начин открих начини да оптимизирам някои от задачите си и разбрах кои дейности са ненужни. Дори и да не ми останеше време за тях, изненадващо се оказваше, че Земята продължава да се върти и никой не беше умрял или дори леко пострадал. 🙂

    След като вече имах цел и време за работа по нея, трябваше да реша кои са основните действия, които ще доведат до постигането на целта и как да ги изпълня максимално оптимизирано, така че да постигна възможно най-добър резултат през малкото време, което си бях отделила. Оказа се, че това самоналожено ограничение е един от най-добрите начини за оптимизиране на дейностите по един проект и за елиминиране на всичко излишно. Затова и оттогава насам препоръчвам на всеки, който стартира нещо ново, да отделя за работа по него само по час дневно в самото начало, така че да е сигурен, че върши само правилните неща и не си губи времето. (Рано или късно това става ясно и човек се принуждава да оптимизира, ако не го е направил в самото начало.)

    Започнах със съставяне на списък на основните дейности и техните подзадачи. След като го написах, го прегледах внимателно и премахнах абсолютно всичко, което не беше напълно наложително за постигане на основната цел: стартиране на работеща базова версия на сайта с основната функционалност за задаване на въпроси. След първия преглед направих още два, докато не останах напълно убедена, че наистина няма какво повече да премахна.

    Следващата стъпка беше да набера екип, така че да работим паралелно по набелязаните задачи и да стигнем до крайния резултат по-бързо. Започнах, като поканих един от бившите ми колеги в онлайн агенцията, която бях създала няколко години по-рано. Той е разработчик и дизайнер, който работи основно с WordPress. Той предложи да включим в екипа и още двама души, с които беше работил по други проекти: маркетинг специалист и копирайтър. Разпределихме задачите помежду си, като продължихме със същата политика на работа, която прилагах и докато бях сама:

    1. Всеки от нас работеше и на друго място, така че ограничаваше работата по „Един въпрос“ до 1-2 часа от деня си.
    2. Всеки определяше кои са най-важните и необходими задачи в неговата област (управление на проекта, привличане на експерти и търсене на източници на финансиране за мен, писане на код, дизайн, текстове и маркетинг за останалите хора в екипа) и работеше само по тях, максимално бързо и оптимизирано. Всяка идея или функционалност, която ни дойдеше наум, но не се вписваше в текущия план, се записваше и оставаше за разглеждане по-късно – след старта на сайта, когато трябваше да изберем следващата цел.
    3. Периодично се събирахме, за да прегледаме кой докъде е стигнал в своята област, как върви общата работа, колко близо сме до целта и дали има задачи, които можем да отложим за по-късно или изцяло да елиминираме, без постигането на крайната ни цел да пострада.

    Кога по-успешно, кога не чак толкова, продължихме да следваме тези принципи по време на работата заедно и шест месеца по-късно „Един въпрос“ беше факт. Той работи и до днес, а развитието му след старта е отделна история… която може би също ще разкажа някой ден.

    Материалът „Един въпрос“ или как стартирах онлайн проект с един час работа дневное публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Samsung пусна три тийзър клипа за Galaxy S9
    Остават десетина дни до премиерата на Galaxy S9 и Galaxy S9+, което според Samsung изглежда е точното време за малко…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Galaxy Note 8 от VIVACOM вече се предлага с включена подложка за безжично зареждане
    Топмоделът от втората половина на 2017 г. Galaxy Note 8 вече се предлага в пакет с подложка за безжично зареждане.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    ФБР и ЦРУ призоваха американските граждани да не използват смартфони Huawei
    Вълненията около присъствието на марката Huawei на северноамериканския пазар стават все по-сериозни. След като наскоро се заговори, че властите в…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Подкрепям напълно позицията в ето тази статия. И, за да не изчезне изневиделица из Нета, я копи-пействам тук. С надеждата авторите ѝ да не ме съдят за права…

    Нова светлинка в бездруго светлата ни съдебно демократична действителност изгрява на хоризонта. На 20 февруари СГС ще се сдобие с нов шеф. Кандидатите за поста са двама. А единият от тях, по-светлият, е протеже на най-широко скроения в талията и ханша представител на статуквото, коментират запознати със ситуацията. Очевидно кандидатът на олигархията е човек с много подвизи.

    Дали той вече не е оглавявал СГС, оставяйки трайни и незаличими дири след себе си?

    Дали това не е човекът, името на когото нашумя след като през 2005 година стана ясно, че кара откраднат от Германия джип BMW X5. В последствие автомобилът е бил конфискуван у нас, а Министерството на финансите го предоставило на СГС. Немската преса и в частност „Шпигел“ обаче разкри, че откраднатият джип се ползва от нашия „голям“ съдия и той го върна.

    Топло.

    Дали това не е човекът, отказал преди време скандално да впише ръководството на СДС през 2009 г.? Да припомним, според ръководствата на СДС и ДСБ тогава съдът е използван за политически цели, за да не се стигне до десноцентристко управление след изборите. По важно е дали това беше законно или става дума за политическа поръчка.

    Топло, топло.

    Дали пък това не е човекът, по време на чието управление на СГС не се разигра опитът за кражба на дялове от „Радио Вива“, когато неговото протеже – съдия Костадинка Наумова, без наличие на съответните документи извърши прехвърляне на дяловете, вписа промяната в Търговския регистър и бе спасена от дисциплинарно производство от своя шеф, предложил я за член на ВСС?

    Възможно ли е това да е човекът, за когото все по време на мандата му от партия РЗС обявиха, че директно се е намесвал в дела за – обърнете внимание! – банкови фалити и големи кредити, като директно е разпореждал на съдиите да вземат определена страна.

    Още по-топло.

    Ще има ли изненадани, ако това се окаже същият човек, по действия и бездействия на когото юристът Димитър Абаджиев се изказа така: „Този случай е станал емблематичен как чрез протакане и пренасочване на делото за по-ранни дати, както и отхвърляне на процедурни искания, са удовлетворени правата на небезизвестната групировка(за „Мултигруп“ иде реч – б. а.). Отхвърлени са искания за изслушване на вещи лица. Претенциите са освен към конкретния съдия и към административния ръководител на съда“.

    А дали това не е човекът, чийто период в СГС ще се запомни главно с множеството скандали и с изключително лошата организация, както припомня юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”?

    Горещо.

    И в крайна сметка, не е ли именно този човекът, за когото тогавашният председател на ВАС казва: „Първият мандат на Светлин Михайлов беше провал за самия съд, а вторият би бил катастрофа за цялата съдебна система“.

    Точно така, няма грешка. Всичко това е Светлин Михайлов, който понастоящем е кандидатът на статуквото за председател на Софийския градски съд, говори се в съдебните среди. Говори се също, че Михайлов залага изключително много на традициите и приемствеността. Очевидно има за пример своя богат личен опит.

    Светлото бъдеще в съдебната система става все по-светло.

    —- * * *

    Ако на 20 февруари бившият шеф на СГС бъде избран отново на този пост, ще се случат със сигурност следните неща:

    Ще избухнат поредица от скандали, свързани с грехове на „стария – нов“ кандидат за шеф на СГС
    Ще се докаже, че новата съдийска колегия на ВСС не гледа напред, а се връща към онова минало на политически и олигархични зависимости
    Ще бъде даден много лош знак на нашите европейски съюзници за това, че съдебната ни система не се обновява и реформира
    Уважаеми членове на съдийската колегия на ВСС,

    Прочетете внимателно мотивите, с които е бил освободен от поста председател на СГС Светлин Михайлов през 2009 г. Консултирайте се с тези съдии, които помнят скандалите с изпълнението на политически и бизнес поръчки през 2007 – 2008 г. Не позволявайте досегашните срамни практики в това отношение да продължат.

    Залогът не е само престижът на съдебната система. Залогът е международният авторитет на България.

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0

    Никола Балов

    Nokia 7 Plus дефилира в галерия ясни изображения, появи се и Nokia 1
    Тази година HMD Global отново ще присъстват на MWC в Барселона и вече започва да се изяснява какво да очакваме…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Част от новите смартфони на Apple за първи път може да използват чипове от китайски доставчик
    Apple е в преговори за доставка на чипове с Yangtze Memory Technologies. Това е първият път, в който производителят на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Най-евтиният iPhone тази година ще прехвърли 100 милиона продажби, очакват анализатори
    100 милиона бройки ще бъдат продадени само от 6.1-инчовия iPhone, който Apple планира да представи по-късно тази година, прогнозира анализаторът…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевАко ви се е случвало да се чудите какво да правите с изпуснат живак в жилището, имайки предвид, че това е проблем, който е добре да се реши от професионалисти, вероятно имате едно на ум, при избора си на прибор за измерване на температурата. Съществуват ли безживачни термометри и къде да ги търсим? За да …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Библиотеката

    Може би си мислите, че лесно бихте отговорили на въпросите на вашето дете, когато се обърне към вас и ви попита: „А откъде идва храната?“. Ще му разкажете, че месото идва от животните, а зеленчуците и плодовете растат от земята. Да, но шансът детето ви да прояви такова любопитство, без да бъде провокирано от нещо, всъщност не е толкова голям, колкото си мислите! Именно поради тази причина историята познава случаи, в които възрастни хора с почуда откриват, че морковите се вадят от земята, а да не говорим какъв огромен процент от населението вярва, че като яде яйца, поглъща неродени пилета… Ето защо, родители, съветвам ви да не чакате случайността, а да запознаете децата си отрано и по един страхотен начин с това откъде идват всички тези вкусни неща, които вашето мъниче открива в хладилника, в панерчето на масата и в чинията си всеки ден, по няколко пъти на ден!

    Откъде идва храната“ е първа част от поредицата на енциклопедия „Любознайко„. Книжката е подходяща за деца в първи и втори клас, тъй като включва интерактивни странички, които изискват от малкия човек да „преговори“ наученото в предходната глава. Нищо не пречи обаче да я четете на мъничето и докато е още съвсем мъничко и да му показвате шарените картинки. Помня, че енциклопедиите, с които разполагах аз като дете, бяха спечелили моето внимание много преди да се науча да разчитам буквите в тях.
    В тази малка енциклопедия има две геройчета, които съпътстват читателя през цялото време – това са Любаи Знайко, нарисувани като въпросителна и удивителна. Те разказват на детето на много прост и разбираем език за храната, а ето съдържанието, през което преминават: „Твоето тяло и храната„, „Плодовете„, „Не плодове, а ядки„, „Откъде идват зеленчуците„, „Не зеленчук, а гъба„, „Откъде идват протеините„, „Дарове от морето„, „Откъде идва хлябът„, „Откъде идва оризът„, „Откъде идва водата„, „Откъде идват подправките„, „Нещо сладко„, „Откъде идва медът“ и „К като… шоколад„.

    Мисля, че тази книжка ще върви чудесно в комплект с разходка до някоя ферма, до градина, където се гледат кошери, или най-малкото до двора на някоя баба с кокошки. Показвайте на децата нашия свят и връзките, които обединяват всеки един елемент в него с останалите. А там, където срещате затруднение да отговорите на все по-трудните въпроси, потърсете помощта на Любаи Знайко. ;)

    Девора

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    WhAT Association

    WhATA Awards 2017

    WhATA Awardsотдавна не са въображаеми награди за най-доброто и най-лошото в българската архитектура, а реално критично обобщение на архитектурната година. На осмата година от “връчването” им това, вярваме, вече е станало ясно.

    През 2017 имаше много малки теми и една голяма — национализмът и подхранвания от него патриотичен кич, във всичките му форми и проявления, в пълно съзвучие с възхода на национал-популизма в цял свят. Както и в тон с глобалната тендеция за демодернизация на обществото, която вече започва да се проявява и в архитектурата. Но за това тепърва ще си говорим през 2018.

    Междувременно пред вас са архитектурното събитие, конкурсът, тенденцията, сградата, градският бъг, нормалността, книгата и личността на 2017 година.

    Вижте победителите.

    Бележка под линия. Поздрави за Плевен. Драго ни стана как един град се обедини в гласуването за номинацията на водната си каскада и измете всичко в категорията си (че и в другите категории, в които имаше номинации от региона). Не подозирахме колко мобилизираща на местно ниво може да бъде класацията ни.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Spider Sport

    Предлагаме Ви 3-дневна фитнес ваканция в модерния спортен комплекс Арена Асарел в Панагюрище, в подножието на Средна гора, само на 90 мин от София.
     
     
     Ще отседнем в чисто новия Парк Хотел Асарел над реката.
     Ще се храним с качествена храна, приготвена според принципите на Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно хранене, по меню с изчислени от нас калории и приготвено според изискванията ни.
     Ще се научите да тренирате извън фитнеса, ще изградите добра техника на тичане, скачане, смяна на посока и приложението на тези умения в спортни игри. Ще подобрите мобилността си с нови упражнения за стречинг.
     С всекидневните преходи ще се насладите на красивата природа в района, а следобедите ще можете да посетите културните забележителности в града и да разпуснете в 25-метровия басейн и спа центъра на 4* хотел Каменград.
     
    ЦЕНА*:
    Жени (меню 1400 калории) 475лв
    Мъже (меню 2300 калории) 490лв
     

    * Разликата в цената идва от различните калории в менюто на жените и мъжете, като основното хранене и съответно протеинът на мъжете е 1.5 пъти повече.
     
    Срок за записване: вторник, 27.02.2018г.
     
    При записване се оставя 100лв депозит, а цялата сума се плаща до 27.02.2018г.
     
    10 процента отстъпка за предишни участници във фитнес ваканции и семейства.
    По изключение ще дадем възможност за включване във ваканцията само за 2 дни, за хората, които нямат отпуск, на цени:
    Жени (меню 1400 калории) 380лв
    Мъже (меню 2300 калории) 395лв
     
    Ваканцията е подходяща за всички, клиенти на SPIDER SPORT и нетрениращи в клуба. Програмата ще бъде съобразена с нивото на участниците – ще има групи за напреднали и начинаещи. Приемаме и деца над 10 години.
     
    Цената включва:
       3 нощувки в двойна стая в „Парк хотел Асарел.“
    Възможност за самостоятелно настаняване и апартаменти.
       3 закуски, 3 обяда, 3 вечери
       Застраховка
       7 тренировки с екипа на SPIDER SPORT в спортната зала
       Всички преходи, игри и дейности, описани в програмата.
     
    Цената не включва:
    – транспорт, но за хората без коли можем да помогнем в организиране на пътуването.
    – входни такси за музеи и други културни забележителности. Можете да видите Панагюрското златно съкровище в Историческия музей, къщата – музей “Райна Княгиня” и други културни обекти.
    – вход за плувния басейн и спа центъра
     
    Примерна програма
     
    08:30 – 09:30 Високо-интензивна интервална тренировка в залата със свободни тежести, ластици, спринтове
    09:30 – 10:30 Закуска
    10:40 – 10:45 Среща на паркинга пред хотела
    11:00 – 14:00 Преход в Средна гора
    14:00 – 15:00 Обяд
    15:00 – 17:30 Свободно време за басейн, спа, музеи, разходка, масажи
    17:30 – 18:30 Спортно-състезателна игра – хандбал, народен бейзбол, баскетбол, волейбол
    18:30 – 19:30 Мобилност и стречинг/ Начални удари с крака – таекуондо
    20:00 – 21:00 Вечеря
     
    Програмата започва с тренировка първия ден, 08.03, четвъртък в 17:30ч. и завършва със следобедна тренировка в неделя, 11.03, като ще тръгнем към София в 17:30ч.
     
    За записване и връзка с организаторите Мария Митова: 0879 0888 09, maria@spidersport.com. Можете да платите по банка или на място студиата ни.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Мтел демонстрира някои от възможностите на 5G мрежите в лабораторни условия
    На събитие днес в София Тех Парк Мтел събра медиите, за да демонстрира за първи път в такъв формат защо…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung спря ъпдейта до Oreo за Galaxy S8 заради неочаквани проблеми
    Въпреки няколкомесечните бета тестове с тесен кръг потребители в няколко държави, официалният старт на ъпдейта до Oreo за Samsung Galaxy…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia може да продаде дивизията си продукти за здраве
    С прессъобщение тази сутрин Nokia (Nokia Nokia, а не смартфоните) обяви, че може да продаде подразделението си Digital Health, което…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Essential Phone излиза в три нови цвята
    Essential Phone скоро ще бъде достъпен в три нови цвята. От компанията обявиха, че до края на февруари ще пуснат…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0
    0 0

    Човешката библиотека

    Приятели (:

    Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. С помощта на тази ще опитаме да ви пренесем в бъдещето. Или беше миналото?

    Приятно четене!

    Гост от бъдещето

    Ваня Синякова, 13 г., Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски“, с. Долно Осеново

    Годината е 971-ва и аз ще имам възможност да се запозная със Самуил: един от четиримата синове на комит Никола – управител на Средецка област и близък родственик на царската династия.
    В момента пътувам с баща си, а колата ни бавно се насочва към главния град Охрид. Той е красиво разположен между два хълма, около голямо езеро. В далечината се виждат високите кули и здравите крепостни стени на царския дворец, а в подножието са разположени укрепените дворци на знатните болярски родове. Наблюдавайки тази уникална гледка, осъзнавам на колко значими моменти и забележителни събития е богато нашето минало. Смятам, че е добре човек да си направи една разходка в историята, като се „върне“ в периода X – началото на XI век, за да усети духа и величието на това героично време. Отдалечавайки се от това паметно за нас, българите, място, след около половин час наближаваме град Преспа. Тук в своя дворец ни очаква цар Самуил и братята му – Давид, Мойсей и Арон. Дано не се разсърдят, че съм довела и баща си, защото как да им обясня, че съм на 12 години и нямам шофьорска книжка. Трудно ще ми бъде и да им обясня за всички технологични нововъведения от нашето време. Тук пътищата са в много лошо състояние и определено са за автомобил 4×4.
    Наближаваме крепостта и погледите на всички са вперени в нас, вероятно заради колата, защото тук единственото превозно средство е каруца, водена от коне. Забелязвам, че към нас се приближава конник, който ни поздравява:
    – Добре дошли в пределите на нашето царство! Аз съм Давид, брат на царя и военачалник на съпротивата срещу византийците. Елате с мен в двореца!
    След като влязохме в крепостта, всичко ми се стори познато, защото по този начин беше описана и в нашия учебник по история. Още не мога да повярвам, че съм тук!
    Цар Самуил, седнал величествено на трона, с интерес ме попита:
    – Ваня, какво е това нещо, което се движи и ви докара до тук?
    – Това е нашата кола – отговорих аз. – Тя се задвижва с гориво, наречено „бензин“.
    – А какво е това бензин? – попита учудено царят.
    – Ооох!!! Много трябва да ви разказвам. Но сега ще ви покажа новия си телефон. Има много опции… Вие, царю, вероятно не знаете и какво означава думата „опция“? Това са всички онези неща, които този апарат може да прави. Но знаете ли? Чувствам се доста неловко, защото аз знам всичко за вас от уроците по история и за всички дела, които сте извършили. Но това е така, защото идвам от бъдещето. Затова ще ви покажа какво може да прави този апарат, който ние наричаме „телефон“. Нека първо си направим „селфи“ – какво ли ще кажат моите съученици само като им покажа снимката? Вероятно ще бъде голяма изненада! Погледнете, царю, скоро си свалих от Google Play една Интернет-програма, в която можеш да намериш много и различна информация. Свалих си и приложението „лъжа или истина“. С нея можеш да получиш отговор на много въпроси.
    – Ваня, а може ли в такъв случай да ми помогнеш? – попита цар Самуил. – Имам съмнение, че моят най-малък брат Арон е изменник и често издава информация на врага за важни места и действия от нашата съпротива.
    Аз включих програмата и съмненията на царя се оказаха верни. Тогава цар Самуил заповяда да бъде хвърлен в тъмница брат му Арон, след което щеше да бъде организиран съд, на който той да получи справедливо наказание.
    – А може ли, Ваня, да ми оставиш този телефон като дар от бъдещето? – помоли цар Самуил.
    – Разбира се, царю! Но няма да можете да го използвате, защото когато ние с баща ми си тръгнем, Интернетът ще спре и няма да е от полза. Съжалявам, но аз идвам от XXI век, а тези неща са активни само за това време. Все пак се радвам, че помогнах да бъде разкрит един изменник, който с действията си застрашаваше българското царство.
    На свечеряване се сбогувахме с царя и неговата свита. Стана ми малко мъчно, но знаех, че трябва да си тръгваме, защото не можем да променим хода на събитията. Пък и моето време повече ми харесва! Но никога няма да забравя този ден и забележителната ми среща с цар Самуил.

    Лиценз: Някои права запазени. Питайте


    0 0

    Никола Балов

    Версията Gmail Go е неотличима от стандартното приложение, но е два пъти по-лека
    Олекотената версия Gmail Go вече се предлага за инсталация в Google Play. Приложението е предназначено за ползване на по-слаби устройства…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Днес имам удоволствието да ви представя виртуално Федерика Пекорари, лектор на майсторския клас Youth & Maturity Of Friuli’s Wines, от семейната винарска изба Lis Neris, която се намира на хълмовете на Сан Лоренцо Изонтино, на брега на река Изонцо, в източната част на италианската област Фриули Венеция Джулия.

    Ето първата част от интервюто ми с Федерика Пекорари:

    Бих искала да започна с някои стандартни въпроса, за да може читателите да Ви опознаят. От колко време работите във винарската индустрия и каква е “винената“ Ви история?

    Аз съм пето поколение във винопроизводството на моето семейство, което означава, че всъщност съм роден и израснала сред него. Моята „винена“ история би била, че виното и производството му винаги са били нормален аспект от нашия живот и като малко дете неща като прибиране на реколтата или бутилиране разглеждах почти като игра.

    Винената промишленост беше ли вашият първи избор? Дали това е призвание или повече въпрос на наследяване на работата?

    Това определено беше наследствена работа за мен. Както казах, започнах почти като развлечение между училище и домашна работа и малко по малко стана истинската ми работа. Винаги казвам, че когато работите в семеен бизнес като нас, отнема много малко време, за да се разбере дали това е нещото, което наистина желаете да правите. За себе си мога да твърдя, че това е моето нещо, което чувствам свое признание, тъй като сега работя сериозно на „пълен работен ден“ повече от 10 години, в Lis Neris!

    В малко патриархалното италианско общество – колко лесно (или никак не е лесно) изобщо е жена да работи във винарската индустрия?

    Трябва да кажа, че отначало се чувствах малко уплашена от индустрията, тъй като съм жена и много млада, но в сегашното винопроизводство има голяма промяна. Жените стават все повече и повече, а когато става дума за семеен бизнес, трябва да кажа, че има много момичета сред новото ни поколение.

    Италия, за повечето българи, е синоним на качество, вкус, красота, невероятна храна и великолепни вина. Кои са най-интересните италиански вина, които бихте препоръчали на чужденец, който иска да открие нещо ново?

    За да откриете най-добрите бели, трябва да се насочите към Североизточниа Италия и Адриатическото крайбрежие, където се произвеждат както международни, така и локални, местни сортове. Що се отнася до червените, всички знаем за Тоскана, Пиемонте или Венето, но нашите острови и южната част на Италия като цяло генерират много добри червени, особено от местни сортове грозде.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Ана Динкова

    Продължението на интервюто ми с Федерика Пекорари, като част 1 можеш да прочетеш ТУК: http://bit.ly/2Cpe7pG

    Българските любители на виното знаят за Chianti Classico, Lambrusco, Montepulciano d’Abruzzo, Amarone и Nero d‘Avola – най-вече червените, но по някакъв начин пренебрегват белите. Как може да се подтикне любопитството на някого, за да опита и много хубавите бели италиански вина?

    Исторически погледнато, регионите в Италия, които имат достатъчно силни и капацитет на производство, за да изнасят продукцията си, бяха тези, в които производството на червено вино е по-голямо. Това не означава, че белите не са толкова важни и производителите им са по-малко ориентирани към качеството, отколкото червените. Има един цял свят, който можете да откриете тук, в Италия, както по отношение на сортовете грозде, които варират от една област в друга, така и различните характеристики, които тези изключително различни терори могат да донесат. Според нашето наименование (appellazione), долината Исонцо във Фриули Венеция Джулия, се оказва, че през годините, в които избата съществува, сме успели да открием Рая на белите вина.

    Какво прави толкова необичайни вината от Фриули Венеция Джулия? Дали това е просто терароарът, или има ли някакво специално ноу-хау, което помага?

    Бих казала, че това е комбинация от тези фактори. За да стане наистина райски регион за производство, както споменах преди, за да се откроява толкова силно, трябва да има комбинация между локация, история и хората (както тези от настоящето, така и тези от миналото). Това, което по-специфично се случва тук, е смесване на топлината от Средиземноморието (казвам го имайки предвид както климатичните явления, така и емоционалните характеристики) с австирйската дисциплина.

    Кажете ни повече за вината, които ще се дегустират в майсторския Ви „Младост и зрелост на FRIULI’S WINES“ по време на Winebox Portfolio Tasting 2018.

    Вината, които ще покажем там, са 3: Gris (a Pinot Grigio), Picol (Sauvignon Blanc) и Lis (кюве/cuvee от Pinot Grigio, Chardonnay и Sauvignon), като от тях ще бъдат дегустирани както текущите последни, така и по-стари реколти. Тези 3 сорта грозде са най-представителните за съвременната винена история на Фриули. Освен това идеята за представяне на по-стари реколти има за цел да докаже, че едно много хубаво бяло вино не е интересно само когато е младо, но в действителност може да се подобри, когато „узрее“.

    Winebox Portfolio Tasting ще се проведе на 23 и 24 март: на 23-ти ще бъде посветен на винените дегустациите във Военния клуб, като пълните подробности и инфо за билети тук -> http://www.winebox.bg/tasting#wpt, а на 24-ти ще се проведат майсторските класове в хотел Sense, всички теми и лектори, както и цените на курсовете – можете да проверите тук -> http://www.winebox.bg/tasting#mc. Побързайте да закупите билетите си, защото местата са ограничени!

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Силвина Фурнаджиева

    В края на тази седмица ти предлагам още малко полезни знания: няколко практически идеи за бизнес и съвети за лична продуктивност.


    Материалът Дайджест на предприемача #26е публикуван за пръв път на Сайтът на Силвина.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    За първи път Amazon изпревари Microsoft по пазарна капитализация
    За първи път в историята Amazon изпревари Microsoft по пазарна капитализация и е третата най-скъпа компания в света, съобщава CNBC.…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Проблясък от материя
    разширява скука и покой.
    Празници идват, безобектна
    и невеществена ли ще биде
    стоката, скуката-стоката
    и последния работен ден.

    Проблясък от организирана
    хармония


    Мария Калинова





       Мария Калиновав „Кръстопът“.
       Мария Калинова в DICTUM.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кръстопът


    Нямото дете вътре в нас.
    Появило се в тялото ни
    неразбираемо
    растящо
    като небе и като нова земя
    за която

    нищо не е написано.


    Мария Липискова






    Мария Липисковав „Кръстопът”

    Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Alcatel повдига завесата над трите смартфона, които ще представи на MWC 2018
    Alcatel вече обяви, че на MWC 2018 в Барселона ще представи модели от три нови серии, като разкри само някои…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Apple иска всички нови iOS приложения да поддържат Super Retina дисплея на iPhone X
    Apple информира разработчиците, че всички нови приложения за iOS трябва да поддържат Super Retina дисплея на iPhone X. Промените важат…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Изцяло новият флагман на LG ще се появи през юни + очаквани спецификации
    LG обяви официално, че няма да бърза със следващия си флагман и че ще представя нови смартфони, когато има нужда,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Пламен КолевАко харесвате светлинните ефекти, които могат да се видят навсякъде из небето по случай Нова година или по националните празници и имате желание да направите подобен род изненада, то вече можете да го направите. В специализираните магазини за пиротехнически изделия, като barutnica.bg, се предлагат редица възможности и всевъзможни цветни ефекти. Можете да изберете пиробатерии от …

    Лиценз: Creative Commons Признание 3.0 Нелокализиран


    0 0

    Около българското ратифициране на Истанбулската конвенция се вдигна много шум, но не се чу ясно и силно информацията, че самият ЕС е започнал процедура по присъединяване към Истанбулската конвенция. Жалко е, че толкова важна информация не беше ясно комуникирана от политиците (лично аз чух да се споменава единствено от Цецка Цачева), а медиите и правозащитните организации съзнателно или несъзнателно я игнорираха.

    Какво означава ЕС приеманто за България в случай, че не сама не ратифицира Конвенцията?Ето какво успях да си изясня след ровене и питане:

    Първо нека да изясним процедурата, през която минава приемането и докъде е стигнало:

    От три ЕС институции, през които трябва да мине това решение, то е минало през две: Европейската комисия и Европейския парламент. Остава да мине през Съвета на ЕС. За да мине през Съвета на ЕС, ще трябва да има мнозинство. Към момента ЕС държавите, които сами са ратифицирали конвенцията са 14, така че засега изглежда работата да е „на кантар“ и няма уточнена дата, на която да се гласува в Съвета. Може да се отлага с години. Предстои да изясня какво мнозинство е нужно.

    Какво предстои да се случи ако в един момент Съветът гласува ЗА?

    Следва да се изработят поднормативни документи, примерно директиви, които на свой ред да се гласуват от Европейския парламент и пр.

    След приемането на такива документи, България ще бъде задължена да ги изпълнява като въведе някои изменения в своето законодателство. Това означава, че България няма да е задължена да изпълнява абсолютно всичко по конвенцията ако сама не я е ратифицирала, но ще трябва да изпълнява нещата, които ЕС е приел да изпълнява.

    Доколко тази конвенция бива „натрапена“ на България?България има свои представители в Европарламента. Те може да са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“.Ето как са гласували:Отсъствали: Георги Пирински, Против: Андрей Новаков, Въздържали се: Ангел Джамбазки и Владимир Уручев, За: всички останали

    Лиценз: Creative Commons Public Domain


    0 0

    Кръстопът


    Всяко проговаряне
    е симптом за вечност
    система за командно дишане
    на общия език
    притежателно местоимение за личност
    с което да заявим съществуването си
    изричайки себе си
    ние сричаме тишината.


    Теодора Тотева



      
    Теодора Тотевав „Кръстопът”.

    Стихотворение от Теодора Тотева…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Тия дни наемниците на „Вагнер“ ядоха пердах в Сирия– а тъй като не съм любител на наемници, мисля че е добре да се обърнем към истинския Вагнер и основата на творчеството – легендата за Зигфрид и нибелунгите 🙂
    Днес Янита ще ни води до Драконовия замък в Германия. И за да бъде картината на Германия още по-пълна, това ще стане по време на Коледните празници 🙂Приказка на живо – приятно четене:

    Коледа в замъка Драхенбург

    Северен Рейн – Вестфалия, Германия

    Коледните празници ни застигнаха в Германия.

    Бяхме се установили седмица по-рано в Кьолн, с надеждата да скитаме из провинциите в Западна Германия, защото

    обичам съчетанието на история с традиции и празници по немски

    Не става дума само за наденички, горещо вино или за ябълкови сладкиши с канела. Харесва ми затрогващото старание, с което немците се приготвят за любимия си празник – Коледа; всеобщата коледна атмосфера и невъзможността за изгубване в този така старателно подреждан свят на социален уют, който не съм разпознавала другаде. Общата ми представа може и да е повърхностна – типично за чужденец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Но

    наистина ми харесва коледния дух на Германия,

    едно от доказателствата за възможното затопляне на нацията. Другото е Октоберфест, но това вече е съвсем друга… бира.

    И тази година по тези географски ширини зимата не закъсня и не изненада никого, споходи ни точно навреме, почисти и избели старателно всичко за предстоящите празници. Прилично почистените пътища бяха отворени във всички посоки, дори към планините. Декември беше щедър и великодушно ми представи възможността за посещение на замъка Драхенбург, който подобно на много други музеи от подобен тип, е затворен за посетители през зимата.

    От Кьолн в посока към Бон

    и още на около 30минути път отвъд бившата столица на Западна Германия, в южна посока към Кобленц, пристигнахме в

    малкия провинциален град Кьонигсвинтер (Königswinter),

    разположен на десния бряг на река Рейн и в сърцето на планината Зибенгебирге (Siebengebirge), точно в подножието на легендарния хълм Драхенфелс (Drachenfels). Бавно

    приближихме Кралството на Нибелунгите

    по път, който стремително се спуска надолу под един мост, а после още по-стремително се извива нагоре по стръмния гръб на планината.

    Замък Драхенбург, Германия

    Валеше рехав сняг, а сребърния вятър разказваше приказки за едно далечно северно кралство, скрито под едно красиво северно сияние и за неговата дръзка и непобедима кралица Брунхилда, чиято уязвимост е била единствено силата на рицар, роден от небесен огън. И

    легендата за смелия ковач Зигфрид,

    син на владетеля на Долен Рейн, оживя в сцени и образи: Зигфрид спечелил първо любовта на бургундския народ, убивайки на Драконовата скала (Drachenfels) страшната гад – драконът Фанфир, с чиято магическа кръв се омазал от глава до пети, за да стане невидим и безсмъртен, а после спечелил и студеното сърце на Брунхилда.

    Така започва легендата за династията на Децата на Мрака – Нибелунгите, чиито безценни съкровища се пазят с магически хитрини от митични създания в планината на Седемте хълма (Siebengebirge), в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия.

    На планинското плато зимата ни посрещна

    с възторженото си бяло вдъхновение още по- застрашително и властно, снегът се усили и заваля тежко на едри парцали, също както и моята тревога, че няма да намерим обратен път назад: нито към Кьолн, нито към любимите ми летни дни. Огромният паркинг беше почти пълен, явно и други ентусиасти като нас бяха решили да бъдат в такова време на това място: слаба утеха, но мотивираща. Казват, че в ясно време от тук се открива чудесна панорама към разливащата се долу в ниското река, която точно край Кьонигсвинтер се разделя на две от голям сърповиден остров. Във времето на нашето пристигане обаче, не се виждаше нищо друго, освен ослепителната белота на декемврийската утрин, в която се отразяваше оскъдната дневна светлина така, че чак причиняваше болка в очите.

    Зима в замък Драхенбург, Германия

    Атмосферните условия бързо се влошаваха и десетина минути по-късно,

    вече не виждах на повече от три метра

    пред носа си. Хората, изкачващи се по пешеходния път към замъка, се разтваряха в снежната белота като привидения. Страшното започна оттук, защото в усложнената зимна обстановка с моя почти пет годишен син, трябваше да изминем разстоянието от два километра пеша до на-високата част на Драконовата скала, където се намира

    замъка Драхенбург

    Всички изминаваха разстоянието пеша. Нямаше някакви препятствия, но все пак, пътят нагоре е пешеходна зона, забранена за моторни превозни средства и паркингът за такива е абсолютно задължителен. И заради това – безплатен. Указателните табели бяха категорични, че в случай на проявено упорство, ще олекна с една заплата, така че мълчаливо последвахме другите пешеходци, въоръжени с шалове, шапки, ръкавици, с търпение и с надежда за лек преход.

    Зима в замък Драхенбург, ГерманияЗима в замък Драхенбург, Германия

    От двете страни на пътя оградената с телена ограда земя изглеждаше изоставена, само тук- там по някоя постройка напомняше, че това вероятно са частни терени с летни вилни или ваканционни зони. В дясно – очуканата бетонна постройка на плувен басейн, а нагоре – все още много път, изгубващ във властта бялото всякакви очертания. Пътят ни отведе до

    Драконовата дупка и галерията на Нибелунгите (Nibelungenhalle)

    с терариума. (Ако не сте сгрешили посоката към замъка, Нибелунгенхале се намира в ляво по пътя към него.) Двама от служителите на нибелунгите, които нямаха никакви признаци на замръзване, пийваха ароматно глювайн на улицата и любезно ни поканиха да влезем. Обещах им, но на връщане, имахме още около половин километър път изкачване нагоре по стръмното и никакво време за губене, щом искахме още в същия следобед да се завърнем в Кьолн.

    [geo_mashuo_map]

    Шлос Драхенбург, Schloß Drachenburg, Drachenfelsstraße 118, 53639 Königswinter, Германия

    Нибелунгенхале е куполна сграда, издигната на точното място, където започва героичната епопея за Зигфрид: рицарят, който вдигнал своя меч от огън и утрепал дракона на място, без да му мигне окото. В дясно по пътя, точно срещу Нибелунгенхале, се намира вероятно най-стръмната улица в цяла Германия, по чиято спускане или изкачване, независимо от сезона, ми се струваше чиста проба самоубийство. Слисах се, когато видях как група хора, които приближаваха и бяха почти изкатерили инфраструктурното недоразумение, размахаха ръце за поздрав.

    Замък Драхенбург, Германия

    Малко по-нагоре, в най-стръмната част от прехода, се намира една винарна в типично немски стил – Винцерхаусхен (Weinhaus Winzerhauschen), има и гостилница – някакъв крайпътен капан, обвит в нахално зелени бръшляни. Учудващо за бедствената зимна обстановка,

    гостилницата беше отворена

    От вътре се чуваше жизнерадостна глъч и силна музика, а наоколо ухаеше на изпечени наденички, заради които без малко да остана сама и без компания във финалната част на пътешествието си. Тези, отвличащи вниманието на катерачите със слаби ангели места за отдих, се намират точно в подножието на замъка, чиято озъбена ограда започва оттук и опасва снагата на планината докъдето ти поглед стигне.

    Замък Драхенбург, ГерманияЗамък Драхенбург, ГерманияЗамък Драхенбург, ГерманияЗамък Драхенбург, Германия

    За да се избегнат екстремните два километра ходене пеша, от Кьонигсвинтер точно

    до замъка Драхенбург може да се пътува и с влакче (Drachenfelsbahn)

    За съжаление, разбрах за това спасително удобство, едва когато влакчето пристигна, изсипа две групи ученици и отпраши нагоре по ръба на заснежения склон. Цената на билета за транспорт е комбинирана с входната такса за разглеждане на замъка и градините му, което спестява не само от цената, но и спасява от досадното висене на опашката за входни билети. Обслужването в предверието на замъка е сравнително бързо и за улеснение на посетителите, входът има два ръкава: единият – за пристигнали с влакчето, а другия – за хаптали, пристигнали като нас.

    Замък Драхенбург, Германия

    Достъпът до замъка започва от постройка, изградена в същия архитектурен стил и цвят, в която се помещават освен касите, също и няколко магазинчета за сувенири, има и кафене, и пекарна, а от широкия остъклен коридор на сградата, отвеждащ към замъка, започваше

    Коледния базар

    и красиво подредените му щандове. Със затрогваща всеотдайност, местните жители на Кьонигсвинтер стопанисват културното си наследство, завръщайки ни столетия назад към местните обичаи, традиции, фолклор, мода и общуване – все неща, които са интересен комплимент за всеки турист, оставяйки в него убедителната следа, че се е докоснал с всички възможни начини до автентичното минало на провинция Северен Рейн – Вестфалия.

    На входа в предверието група актьори, облечени в типични за времето на дворцовия възход облекла, ни посрещнаха с романтична музика и с рецитал по стихове от средновековния епос – поемата „Песен за Нибелунгите“

    Песен на Нибелунгите – Замък Драхенбург, Германия

    В този момент и ние се чувствахме като съвсем естествена част от декора на спектакъла, поради това, че приличахме на ледени сталактити, в които неволно се бяхме преобразили по време на екстремното ни изкачване на около 350метра над морското равнище. Точно така изглеждаха и всички от групата студенти, пристигнали с нас. Всеки се размразяваше с чаша чай, горещо вино или горещ шоколад, за да възвърне човешкия си вид. В бялата рамка на снежната утрин,

    Драконовият замък

    се извиси пред очите ни с цялото си великолепие. Любов от пръв поглед.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Удивително архитектурно бижу в готически стил. Сграда поразяваща със симетрия от високи защитни кули, красиви фасади, огромни изписани с витражи прозорци и елегантни балюстради; един шедьовър от съвършенство и изтънчен аристократичен вкус, в цвят на розова пролет. Такъв е замъкът Драхенбург. Този дракон явно е имал много изискан вкус.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    „Драконът“, всъщност, се е казвал барон Стефан фон Зартер – богат аристократ от Бон, който с помощта на двама – трима видни за времето си дюселдорфски архитекти, успял да изгради замъка за срок от три години. За съжаление обаче, „драконът“ неочаквано се споминал, така и не успял да поживее в дома на своите мечти, чийто строеж приключил преди точно 135години. И тази реализирана с любов, с вкус и с ентусиазъм мечта, става най-голямата дворцова обител на Северен Рейн-Вестфалия за XIXвек, следователно и моя посока за опознаване на Германия.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Драматична е съдбата на замъка, останал без стопани. Първо Драхенбург се наследява от свободния по дух племенник на „дракона“ – Яков Бизенбах, който го преобразява в луксозен хотел. След това в следващите стотина години, имението се трансформира и в католически интернат, и в колеж, а по време на войните – и в национал-социалистическо военно училище, във военна база, после в друго и така бива безстопанствено употребявано, докато

    накрая става руина,

    в която понякога се приютяват само скитници. От славата и величието на замъка не остава нито следа. Всички ценности от дворцовия инвентар са разграбени, унищожени или продадени. През седемдесетте години на XXвек, въпреки обществената нагласа и решението на местната община руината да бъде съборена,

    замъкът се възражда като Феникс от пепелта на своята разруха,

    реставрират го и в наши дни имението е отново е регионална гордост, част от културно-историческото наследство на Германия, привличаща и туристи, и финанси в местната общинска хазна. Пол Спинат е името на възродителя, който за по малко от една година успял да реставрира и да върне отколешния вид на Драхенбург напълно. Тогава се ражда и идеята, замъка да бъде отворен за посещения като музей. В наши дни, величествената панорама към Рейн, която се простира надлъж и шир под прозорците на замъка, привлича не само туристи. Тук се организират и сватбени тържества, за целта целия първи етаж от сградата е зает от лъскав ресторант с панорамна тераса.

    Днес Драконовия замък се стопанисва от една фондация и е със статут на действащ музей. Такава е накратко представена историята на замъка.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Вторият етаж от сградата е музейната част,

    до която извежда красиво мраморно стълбище, а около него – още колорит, очарование и великолепие; стените са богато украсени с илюстрации на цял един исторически епос от легенди за Нибелунгите, разказани в образи и цветове, изписани в картини, стенописи, стъклописи, дърворезби или втъкани в килими и гоблени. Интериорите в този вид са резултат от реставрационната намеса.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Помещенията в замъка са мебелирани в стила на епохата, когато той е бил построен. Достъпът до всички помещения е ограничен, но

    обиколката на замъка включва

    спалните помещения на барона, на прислугата, спалнята за гости, стаята за чай с великолепната панорама към Рейн, (която така и не видяхме, заради снежната буря навън) и още: стаята за билярд, трапезарията и огромният работен кабинет.

    Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияDrachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Коледният базар,

    който започваше от касата за продажба на билети на входа, продължаваше и в коридорите на замъка, като заемаше и малкото останало място за движение. Навсякъде цареше полумрак, оскъдна светлина смъдеше от светлинките на коледни лампички или свещи; тук-там светеше по един самотен полилей, колкото да се разпознаваме в полумрака. Задушно, тясно, но пък красиво подредено – с вкус и с уважение към предстоящия християнски празник.

    Коледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияКоледа в Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    Омагьосани от историите за пазителите на съкровища, съвсем

    забравихме за снежната буря навън

    Служителите в замъка ни информираха за последните новини в зимната обстановка, за това че бурята застрашително се развихря и скоро ще се окажем всички вкупом в снежния й капан. След екстремното изкачване към Драхенфелс, сега ни предстоеше екстремно спускане, което се оказа още по ужасно. Снегът валеше във всички посоки, разпиляван от силен леден вятър. В бялото на зимния ден бяха изчезнали всички очертания така, сякаш в околния свят липсваше всякакво съдържание. Не виждах и на педя пред носа си. То не бе пързаляне, то не бяха тройни аксели с двойни тулупи, то не бяха флипове и луцове… то не бе падане, то не бе чудо! Истински сървайвър. Да се чудиш, как оцеляхме и как стигнахме невредими до паркинга в подножието на хълма, където ни чакаше нова, изключително приятна изненада. Доброволци от Кьонигсвинтер бяха разчистили пътя към града, както и грижливо почистили от снежните навявания всеки паркиран автомобил. Благодаря им!

    Зима в Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    (Снимка 047)

    Е, не успяхме да разгледаме всичко, както често се случва.

    Но пък вече имахме една съвсем основателна причина да се завърнем в лоното на планината и в замъка отново, но в друг сезон. Със сигурност, емоцията ще е същата, защото тук се променят само сезоните, прелистват се годините, но не и времето, заключено зад крепостните стени. Всъщност, тук времето няма значение, а историята не бърза и живее необезпокоявана от всякакви корекции на живота. Долу в подножието на планината, Рейн все така лениво влачи зеленикавите си води на север, смущавани единствено от бялата следа на корабите. И ако се случи да сте в някой от тях, широката панорама, която се открива отвъд двата речни бряга, разказва и други интересни приказки за замъци, за рицари, за дракони и съкровища, все истории скрити в шепите на някой замък. А замъците по поречието на река Рейн са много. Не случайно рейнския район се счита за едно от най-красивите места в Германия. Такива са и легендите му, от които със сигурност, ще разказвам още.

    Зима в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияЗима в Drachenburg – Замък Драхенбург, ГерманияЗима в Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия

    И още малко полезна за посетителите информация:

    Адрес:Драхенфелсщрасе 118, Кьонигсвинтер, Германия.

    Работно време на замъка Драхенбург:от края на месец март до началото на месец ноември – от 11,00 до 18,00 часа. В останалото време – затворено. Изключение правят само уикендите на Коледните базари, които се организират през целия месец декември. Изключение е и Коледа. Тогава вратите на замъка са отворени от 12.30 до 20,00 часа.

    Цени за достъп:

    • За възрастни – 7 евро.
    • За ученици, студенти и пенсионери – 5 евро.
    • За деца под 6 години – безплатен вход.
    • Семейна карта (двама възрастни и две деца) –17 евро.

    Таксата за вход в замъка се заплаща се само в бройисамо в евро. Никакви разплащателни картине се приемат и никакви други валути.

    Паркингът е безплатен.

    Автор: Янита Николова

    Снимки: авторът

    Букинг има специални оферти за нощувки в района на Драхенбург, възпомзвайте се:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Коледа и Другата Германия– на картата:

    Коледа и Другата Германия

    След Драхенбург – ето и цяла Германия на разположение:



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, а днес ще минем от Лараш до Мекнед.

    Приятно четене:

    От Лараш до Мекнес

    част втора на

    Из Мароко с велосипед

    Днес отново се събудих рано. Сложих да си направя кафе, докато събирам багажа, и към 9 бях готов да потегля. Времето отново беше облачно, така че приготвих дъждобрана да ми е под ръка. Все пак се надявах да не вали, мислех ,ако мога, да намеря някое местенце вечерта и да спя на палатка, че последните 2 дни разходите ми бях доста по- високи от очакваното.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Пътя се издигаше и спускаше по малките хълмчета и като цяло беше много готино, времето беше леко хладно, но за каране на колело- екстра. По непонятни ми причини не можех да поддържам висока скорост, едва се движех с 15 км/ч по равното, но всичко наоколо е много зелено и приятно за окото, така че свих философски рамене и продължих да въртя педалите.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Почти на всеки километър имаше паянтови навеси, откъдето можете да си купите торбичка с печени фъстъци, но имайте предвид, че нормалната им цена е около 2 – 3 дирхама, което не им пречи да ви искат 10

    Лараш – Мароко с велосипед

    Лараш – Мароко с велосипед

    Изобщо цялата

    тази зеленина ми действаше много релаксиращо

    От близо 10години живея в Малага и определено ми харесва, но естествената зеленина тук е много кът…

    Постоянно подминавам малки махалички, табели с имена не видях никъде. Редовната гледка е – купчина схлупени и лошо поддържани къщи и измежду тях се белее прясно боядисаното минаре на джамията. Почти навсякъде край пътя има хора, очакващи поредното такси да ги закара до за където там са тръгнали.

    На едни 20км (грубо) преди Лараш спрях в една такава махала да пия чай (за пръв и единствен път ми взеха само 4дирхама, обикновено е 6 – 7), по картата виждах, че Ликсус, руини на стар римски град, е точно преди града и ми се щеше се постопля малко, защото времето позахладня.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Изобщо цялата тази зеленина ми действаше много релаксиращо. От близо 10години живея в Малага и определено ми харесва, но естествената зеленина тук много кът…

    Постоянно подминавам малки махалички, табели с имена не видях никъде. Редовната гледка е- купчина схлупени и лошо поддържани къщи и измежду тях се белее прясно боядисаното минаре на джамията. Почти навсякъде край пътя има хора, очакващи поредното такси да ги закара до за където там са тръгнали.

    На едни 20 км (грубо) преди Лараш спрях в една такава махала да пия чай (за пръв и единствен път ми взеха само 4дирхама, обикновено е 6 – 7 ), по картата виждах, че Ликсус, руини на стар римски град, е точно преди града и ми се щеше се постопля малко, защото времето позахладня.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Навсякъде из северно Мароко можете да видите тези моторетки. Сравнително евтини са, нови струват около 1 500евро, и се използват за превоз на всичко, включително и на хора. Само дето за хора са ги покрили с чергила и са им сложили по една пейка от всяка страна, доколкото успях да видя. На юг и из планините също се намират, но не толкова много. Но от друга страна забелязах, че

    отвъд планините Атлас страната е доста по- бедна

    Лараш – Мароко с велосипед

    Как да е, изпих си аз чая и потеглих.

    Преди Лараш гледам табела „Ликсус – 5км“.

    Уф…сериозен баир, ама като го помислиш, после ще се спускам, така че все съм на далавера.

    Лараш – Мароко с велосипед

    А пък това спускане си беше великолепно, дълъг склон, красива гледка, а и облаците се бяха поразсеяли и слънцето напичаше приятно. Само дето руини не виждам…
    Тъкмо около 5км след табелата, зад един завой, се появява арка „Welcome in Lixus Resort“… Мамка му, скапан хотел.. а табелата за него беше стандартна пътна табела… Намерих един възрастен градинар и се опитвам да му обясня какво търся, разбра ме човека и ми посочи че трябва да се върна по целият склон нагоре, до табелата, която ме обърка, и да продължа в посока към града. Върнах се аз отново и гледам наблизо спряла кола, минах да питам отново, а момчето ми сочи хълм на 50-тина метра и ми вика – Там е, но е затворено за туристи, съжалявам.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Лараш – Мароко с велосипед

    Ами добре, поемам към Лараш тогава. Беше около 1след обяд, а бях минал само 40км. Трябваше да се отбия до някое магазинче за хляб и продукти.
    На влизане забелязах старо укрепление и се отбих да го разгледам.

    Лараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

    Всичко беше изоставено на разрухата и времето. Не се забелязваха никакви усилия за възстановяването му, а самият вход беше превърнат в бунище. Видях оттам да излиза едно младо семейство с деца и съвсем невъзмутимо си газеха през боклука.

    Лараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

    Всъщност

    Лараш,

    сравнение с Асилах, бешестрашно мръсен и неподдържан град.

    Докато се разхождах по кулите на укреплението под мен видях двама велотуристи, спуснах се на бегом да се опитам да ги засека, но не можах за съжаление. Нямаше да е лошо да обменя малко информация, пък кой знае- ако се движим в една посока…

    Поогледах се по околните улици и като не ги открих затърсих магазин. Спрях до една сладкарница да питам, влизам вътре, зад витрините едни красиви пасти, само като ги гледаш да ти се прияде. Пък като се приближиш и видиш десетките мухи накацали по тях…гадно. Ама явно не им пречеше, защото си купуваха. Намерих си магазинче и си купих два хляба- по един дирхам всеки- ама се сетих, че и вода нямам, та му викам – дай две бутилки насам. Хоп, 13дирхама… скъпа тази вода бре. Впоследствие видях, че навсякъде в Мароко минералната вода е скъпа- минимум 5дирхама (50цента) за бутилка.

    Пообиколих още малко, реших че няма нищо друго интересно и

    потеглих в посока Ксар ел Кебир

    На изхода на града видях голям супермаркет и влязох да си купя олио и сол, нямах, а в малките магазинчета не знаех как да си поискам. Обикновено са като нашите квартални магазинчета в блоковете – малко коридорче преградено с дъска и ти сочиш какво искаш.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Търговски център, като всеки друг в Европа, само не се сетих да погледна алкохол дали има. Основната разлика бе, че почти нямаше купувачи, но може да съм уцелил и неподходящ час. Оттук си купих и една голяма франзела за 3,7дирхама, покрита със сусам, още като излязох от магазина отчупих едно голямо парче от нея и я почнах. Вкусно…, а и карането нещо почна да спори..

    Лараш – Мароко с велосипед

    Пътят продължаваше да се изкачва и спуска по ниските хълмчета, слънцето напичаше леко, всичко наоколо беше зелено, а на мен ми беше леко на душата…

    Лараш – Мароко с велосипед

    По едно време гледам табела „Ксар ел Кебир – 6км“ наляво, а

    направо – Мекнес

    Е, мен град не ми трябва, така че продължих напред, оглеждайки се за къмпинг. Само дето терена около мен се попромени.Около мен продължаваха да са все същите хълмчета, но вече всичко беше разорано, нямаше горички в които да се скатая.

    По едно време, към 5някъде, подминах едно голямо струпване на заведения и магазинчета. нямаше нито разклон на пътя, нито къщи на някакво селце наблизо, бензиностанция нямаше дори. Само един изоставен хотел. Спрях се да питам дали има къмпинг, човека разбираше малко английски и ме пита имам ли палатка. Имам викам, място да я разпъна ми трябва. Показа ми къде мога да я опъна в една градинка зад самият хотел. „Колко ще ми струва“ питам /Тома Неверни ставам вече/, а той – нищо, гратис е. Хее, мой човек си!

    Тъкмо бях почнал да я разпъвам и идва пазача на паркинга на близкото заведение /оказа се, че първият е сервитьор в него/ и ми вика да ида с него. Тук било шумно /имаше някакъв компресор баш до мен/, а и можело да завали. Закара ме откъм фасадата на хотела и ми посочи някакъв стар вход/ преграден наполовина с барплот, зад него спокойно да си опъна палатката. Мерна се пак сервитьора и го питам /имах само 40 дирхама с мен/, колко струва един таджин, че барбекюто беше на 20тина метра и ми пълнеше устата със слюнка.. Ами 40дирхама вика, охооо, вечерят готова. А таджина беше доста добър, количеството беше достатъчно голямо, че да си помисля, че може да ми се опре /не успя!/ и както бях гладен…. Ами какво няма да съм, оказа се, че съм минал 95км, а май само франзелата от супермаркета бях изял.

    През нощта беше доста шумно заради преминаващите камиони, а и някаква разгонена котка се въртеше наоколо, ама спах добре въпреки всичко. Събудих се много рано, беше още тъмно, предполагам около 6 някъде. Не ми се ставаше, но ми беше скучно, пък и малко хладно, така че станах да си направя кафе. Поразмърдах се и се появи пазача, държеше един голям фенер да ми свети. Е, повече ми пречеше отколкото да помага, ама сърце не ми даде да му го кажа.

    По едно време започна да ми показва с жестове миене на лице и да сочи нанякъде. А, идеално, води. Закараме той до едни чешми и аз оволен почнах да се плискам, а той но но но… и изчезна с една кофичка към стайчето си. А там един огромен чайник /сигурно 20литра/ сложен на една добре разпалена жар. Наля ми гореща вода в кофичката и ми я даде да си я разредя с хладна. Браво бе пич, направо се съблякох до кръста и спокойно си се поизкъпах. Голям кеф ви казвам.После отидох да си изпия кафето и събера багажа. Беше почнало да се развиделява, а човека седеше край мен, просто за компания. Предложих му кафе, но отказа. Шукрам приятелю, първият мароканец, направил нещо за мен без нищо да иска в замяна.

    Лараш – Мароко с велосипед

    Днес ми е леко на душата и километрите се топят с лекота. Пие ми се чай, но трябва да изчакам до следващият град за да обменя пари, а той е чак на 30км от мен – Сук ел Арба.

    Сук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипед

    По пътя се натъкнах на тази гледка…

    Сук ел Арба – Мароко с велосипед

    Личеше си, че овцата е ударена от кола и захвърлена край пътя. Странното бе, че овчарят, 30-ина метра по нататък, я беше зарязал ей така на кучетата.

    Сук ел Арба – Мароко с велосипедСук ел Арба – Мароко с велосипед

    Навсякъде из северната част на страната виждах тези птици, не ги знам какви са, но 2/3 пъти ги видях кацнали върху трупове, та явно им се услажда месцето.

    Още на входа на

    Сук ел Арба

    видях банка. Влязох да обменя пари, а човека ми вика, че нямам нужда да влизам за това и излезе за да ми покаже как да обменя през банкомат. Наистина се оказа доста лесно, та да знаете- доста е лесно, има избор между френски и английски език.

    Седнах да пия чай, за пръв път ми го поднасят без листа мента. В последствие разбрах че го пият с мента само когато е много горещо, защото охлаждала. Чаят е много сладък, поднася се с бучка, две захар, ако устата ти все още не е залепнала от сладост, както и /слава богу/ чаша вода. Почивах си и си мислех, че днес няма да стигна Мекнес. Малко преди да вляза в градчето видях табела, че остават още 106км, но пък това значи, че ще съм там на следващият ден сутринта и ще имам повечко време да го пообиколя.

    Сук ел Арба – Мароко с велосипед

    Допих си чая и потеглих. Пътя отново спореше и поддържах оста добра скорост. Често задминавах каруци и други колоездачи. Да, тук велосипеда се ползва масово, основно от ученици обаче. Не беше рядкост да задмина група от 20 – 30млади момчета и момичета на колело. Е да, колелата бяха неподдържани, ръждясали, с криви капли, често без никакви спирачки…но ги карат..е, поне докато не се видят с пари за моторетка. А тук е пълно с малки моторетки – от онези, с педалите.
    Повечето хора са добронамерени, махат ти весело с ръка, окуражават те, често се чува „тре биен“.. Подминаваш стадо овце с две момчета около него. Едното те вижда и ти маха, а ти отговаряш. Зад теб се чува „мосю, мосююю“, обръщаш се да видиш какво става, а то другото те вика за да видиш, че и то те поздравява.

    Сук ел Арба – Мароко с велосипед

    Хълмовете са изчезнали, наоколо е все така зелено, само дърветата край пътя са изчезнали. За съжаление изчезна и асфалтираният банкет, който си беше голямо удобство. А най- лошото – пътят се опна прав като стрела, ни завой, ни дявол… въртиш педалите и имаш чувството че седиш на едно място, много тегаво.
    От време навреме, между селата, се присъединява някой колоездач и почва да ми говори. „Не говоря френски мой човек, съжалявам“…няма проблеми, те продължават да те гледат усмихнато и да си говорят там, каквато тема са захванали и така до следващото село или разклонение, малко след което те поема някой друг. По едно време решавам, че съм много уморен, поглеждам часовника, а то минава 2след обяд. А съм тръгнал още в осем и съм спрял само веднъж за половин час, нормално.

    Сук ел Арба – Мароко с велосипед

    Виждам бензиностанция с кафене и спирам. Келнера разбира малко испански, поръчвам си чай и питам за кускус, ама нямат. Баси, още не съм намерил къде да го опитам този известен кускус, ама има време. Питам го какво има за ядене, а той ми показва шишчетата и нещо мароканско имали, сочи ми месомелачката и току смляна кайма. Давай мароканското, викам, ще го пробвам. Оказват се вкусни малки кюфтенца (не като на дядо или на Наско, ама си бяха вкусни)
    Плащам и с подновени сили кацам на педалите. Няколко километра по-късни стигам

    Сиди Касим

    На входа- дежурен полицейски пост. Питам за къмпинг –ноо, къмпинг – чак в Мекнес, 45–50 км по нататък. А хотел? Оиии, хотел ои. Ха, то добре, ама хотел неща, ще подминавам май.

    Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипед

    Сиди Касим е доста европейски

    изглеждащ град. Тези снимки са от покрайнините му, но като цяло явно беше нов, с широки улици и булеварди, озеленени с красиви дървета, но някак не ме влечеше особено.

    Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипед

    Пътяt, излизащ от града, навлиза отново в хълмиста област, въртя педали покрай някаква река. Слънцето е ниско и лъчите му падат косо, правейки зеленото още по- наситено. Много е красиво, но вече е 4часа и трябва да намеря къде да опъна палатката.

    Сиди Касим – Мароко с велосипедСиди Касим – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

    Не е лесно обаче, личи че съм далеч от обичайните туристически маршрути. През целият ден не съм видял нито един турист, нито една каравана, нито къмпинг.. а на диво ме е страх да спя, за да не ми откраднат колелото. Може би е безпочвен страх, но знам ли… Просто не мога да свикна че всичко около мен е като в цигански квартал, нямам доверие във хората, нещо, което трябва да преодолея, ако искам да открия онова Мароко, което търся.

    Мекнес, Мароко

    Карам. Табела „Мекнес – 30км“. Слънцето почти е залязло. Спирам до някакво малко заведение и питам за къмпинг. Човека не ме разбира правилно и пита „Волюбилис?“…викам си, ми и там искам да ида, сигурно ще има къде да спя наоколо, защо не. „Ои, Волюбилис“. Обяснява ми на френски, връщаш се на обратно 2км и там един малък разклон, хващаш надясно, има табела.

    Сиди Касим – Мароко с велосипедЛараш – Мароко с велосипед

    След отклонението от главният път започна стръмно изкачване около 2 – 3километра, както бях уморен не бях способен да го изкача въртейки педалите, така че слязох и почнах да бутам. Голям зор, но поне после следваше спускане. На високото ме подгони глутница от 5 – 6кучета и ме гони поне 2 километра, много досадни бяха, едното за малко да успее да обърне ремаркето ми и да ме събори от колелото.

    Малко след това стигнах някакво селце, видях двама мароканци на пътя и ги питам за руините, а те ми викат- да бе, да, само на там, след 15 – 16 км…какви 16км бе хора, долу н табелата го даваха 14, трябва да са останали под 10… Е няма как, продължавам. Слагам фара, вече е почти нощ, и съм неприятно изненадан – батериите са почти празни, а забравих да взема резервни с мен. Сериозен пропуск, свети колкото светулка. Поне пътя е основно леко спускане, което е добре, защото на още 3пъти в тъмното ме гонят глутници кучета, скапана работа, шубето голямо.Вече не виждам почти нищо, така че слизам и почвам да бутам колелото, дано няма повече кучета.

    Римските останки ги стигам чак към 7и нещо вечерта.

    Няма хотел, няма къмпинг, няма…

    Пазач обаче има. Обяснява ми, че хотелае на 2км по- нататък. Продължавам примирено да бутам. Небето е прекрасно. Не съм виждал толкова много звезди на куп от…. абе и аз не помня откога.. Красота.

    Стигам хотела и ме застрелват – 50 €за вечер… луда работа, не е за мен. Ама, вика, влиза и закуска..Майна, за тая цена трябва да влиза и и вечеря, спа процедури, масаж, че и масажистка в леглото за през нощта, аланкоолу… ама нищо не казах, какво ли да кажа.. Видях табела за някакъв друг, дано там е по-нормално.

    Като умрял съм, качвам е на колелото и подкарвам бавно. От една близка къща изкача човек с фенер и вика нещо. Спирам и го чакам. „С палатка ли си?“ , „Да“ „Ами ела тогава“ и си сочи градината на къщата. „Колко струва?“ викам, 50дирхама? Изобщо не споря, толкова съм уморен, че съм готов и 100 да му дам.

    Разтоварвам колелото и опъвам палатката си, а той ми свети. „Гладен ли си?“ пита, „Искаш ли таджин“, ами да, ако има… Кани ме в единствената си стаичка. Има само едно легло, две парчета, плат край стените, върху които е наредил своите принадлежности /почти нищо/ и газов котлон с къкреща тенджерка. Яденето още не е готово, сядаме на леглото, той пали цигара, аз лулата. Казва се Фатах, не говори английски, но изненадващо успяваме да се разберем. Добре че знам някоя френска дума де. Казва че е предполагаемо на 66години. Когато се е родил баща му не го е записал при властите, та не е много сигурно. Ток няма, осветява се със свещи, продава фосили, отпред има малка сергийка край пътя. Има и голяма градина, сее си зеленчуци.

    Таджина е готов и почваме да ядем. С ръка на сърцето мога да заявя, че през целият ми престой в Мароко това беше най- вкусният таджин, който съм ял. Фатах постоянно взима парчета хляб, отбира хубави мръвки, слага ги на хляба и ми бута в ръцете, яж яж..Трогнат съм. Наяждам се и отивам да спя.

    Днес съм минал 132км.

    Очаквайте продължението

    Автор: Константин Костовски

    Снимки: авторът

    В Мекнес не е задължително да спите на палатка – ето малко изгодни оферти за хотели:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Мароко – на картата:

    Мароко

    А можете да намерите и други хотели и хостели из цяло Мароко:


    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Димят скарите

    Боговете пируват

    Тълпите ликуват

    Жреците сънуват

    Световете лудуват

    Тихомир Димитров 

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    е доста дълга книга (поне 900 хартиени страници), но описаното в нея обхваща сравнително кратък период от време – няколко месеца от живота на трима братя и някои от техните съграждани в малко руско градче през 19 век – времена, на политически и икономически реформи, когато в Русия все повече хора поставят под въпрос Бог, размишляват за морала и свободната воля.

    Карамазови имат трудни семейни отношения, наситени с противоречиви и силни чувства и заплетени с драматични взаимодействия с други хора. Книгата се чете лесно, но е мрачна и някак театрална. Не бих искала да преразказвам сюжета, тъй като не мисля, че много хора биха искали да знаят предварително какво ще се случи.

    Докато я четох, отново си дадох сметка, че не знам нищо за Русия и че бих искала да знам повече. Бих прочела още книги на Достоевски, но не бих разчитала само на тях за да науча достатъчно за Русия. Ако съдя по „Братя Карамазови“, творчеството на Достоевски може да е дълбоко потопено в руското битие и душевност, но все пак поставя общочовешки теми и е на първо място литература, а не антропологическо изследване.

    Как реших да чета Достоевски? Май стана заради Jordan B. Peterson, нашумелият напоследък канадски психолог, който често споменава творби на Достоевски в лекциите си и ако правилно си спомням, го смята за добър психолог. Вярно е и това, че Русия винаги ме е привличала и че отвреме навреме чета руски разкази и приказки и следя все повече съвременни руски художници и книгочитатели.

    Дали бих препоръчала книгата? Не знам. На мен ми хареса, но не мисля, че би се харесала на повечето съвременни български читатели. Все пак можете да пробвате – намира се безплатно в Читанка.

     

    Лиценз: Creative Commons Public Domain


    0 0

    Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, НицаиМонако,продължихме в Кан, Антиб и Ез,в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, а за последно ходихме доАфриканския резерват Сижан– при лъвовете и слоновете. Днес ще тръгнем из каналите Миди, ще се разходим и Безие и Каркасон.

    Приятно четене:

    Ден 10

    Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

    07.07.2015 г.

    част десета на

    Лазурният бряг с деца

    Заобиколени от толкова много очарователни плавателни канали нямаше начин да пропуснем да се повозим по тях и отново да минем през уникални по рода си съоръжения. Петя отново с много мъка беше извадила от къде и в колко часа

    тръгва корабче от Безие

    Имахме адреса на пристанището и часа на тръгване, бяхме сравнително близко, но искахме да стигнем поне 30 мин. преди потеглянето на корабчето, тъй като не беше много ясно как точно ще стане товаренето. Информацията беше най-оскъдната за цялото ни пътуване. Имаше няколко варианта за маршрути, като цените бяха строго неясни. Повечето варианти бяха пакетни с обяд и за цял ден. Ние не искахме цял ден и обяд, а и цената беше доста солена на човек. Имаше един вариант, който трябваше да ни закара до пристанище на 8км от началната точка и после да има осигурен автобус за връщане.

    Хапнахме набързо и тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и се оказа отново, че има проблем с паркирането. Гледах някакви се бяха напаркирали в тревните площи и реших да се мушна там. Не ми беше много приятно, само си мислех как ще ми цопнат дебела глоба, но и местните там спираха. Слязохме до пристанището и междувременно се освободи едно нормално парко място, сложих Петя и децата да го пазят и изтичах да преместя колата. Така вече ми беше по-спокойно.

    На снимките от интернет имаше извадени няколко корабчета, които обслужваха туристи. Едното беше паркирано точно в началото на пристанището. Когато пристигнахме нямаше никой и започнахме да се чудим дали сме на правилното място. В един момент започнаха да се раздвижват, показа се екипажа и започнаха да си подготвят корабчето. Насъбраха се хора и решихме, че няма грешка. Малко е затънтено това място и туристите бяха 100 %Французи, като изключим нас :). Повечето държаха някакви ваучери от туристически агенции и започнахме да се замисляме ще може ли да се качим свободно като си платим.

    Корабче – Безие, Лазурен бряг, ФранцияКорабче – Безие, Лазурен бряг, Франция

    По едно време изкараха една маса на кея и сложиха една много интересна кутия, тип детски сейф 🙂Застанаха две жени, едната се оказа капитана на кораба, другата и помагаше. Почнаха първо да привикват тези с ваучерите. Няколко човека си платиха пари и останахме ние и тук проблем. Не говорим френски и почнах да плещя на английски. Нищо не можахме да се разберем. Запоказвах им това, което Петя беше разпечатала от нета и се опитвах да им обясня, че искаме краткия курс. В крайна сметка капитанката 🙂извика някаква жена която говореше развален английски и някак си се разбрахме. До тук добре, но ни обясниха, че това го няма вече в програмата и може само пълния курс с обяда, цената обаче хич не беше добра, а и не разполагахме с толкова време. Вече си мислихме, че няма да може да се возим, което щеше да е провал, защото тези канали са изключително интересни и изживяването да плаваш по тях е неповторимо. Казахме, че искаме все пак до първото пристанище ако е възможно. След преговори между англоговорящата и капитанката все пак се съгласи да ни вземе на нейния кораб. Ако капитана казва не, няма как да се качим. Обявиха ни някаква сума пари, която ни устройваше и се натоварихме.

    Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили,

    Канал дьо Миди

    е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Дьо Миди е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Malpas) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.

    Канал дьо Миди представлява 360-километрова мрежа

    от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океанчрез 328структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.
    Построен между 1667и 1694год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.
    Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.

    Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Канал дьо Миди като изключителен пример за проектиран пейзаж.

    Канал дьо Миди има пет компонента

    Общата дължина на водния път е 360километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.

    Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.
    По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които се контролирана стриктно.

    Проектът претърпява много перипети и финансови кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70%поради множество неочаквани проблеми.

    Ето го и първия шлюз, през който трябва да се качим едно ниво нагоре. По-късно във видеото ще видите как се плава по канал.

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Вече сме вътре, няма помпи, има само врати и малки шлюзове, които се отварят и пълнят големия на гравитационен принцип. Съоръжението е направо уникално и на времето си е работило точно така без нужда от ток, просто всичко се е отваряло ръчно, а сега е с хидравлични бутала.

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Ето ги и пътниците

    Канал дьо Миди, Франция

    Има малка къщичка с оператор, който следи издигането или спускането и отваря шлюзовете

    Както и преди споменах, във Франция жените изпълняват мъжките задължения. В случая

    екипажа на кораба беше смесен,

    няколко мъже и няколко жени. Мъжете ги видяхме в началото и това беше, те си седят в кабината и управляват кораба от вътре, жените тичат скачат, връзват въжета и направляват кораба. Капитанката, хърбава но жилава на всеки шлюз изскача, връзва кораба с едно въже и по начина показан на следващата снимка държи целия кораб да не ходи назад докато се пълни с вода шлюза. Разбира се от вътре помагат и малко с двигателя. Мъжът, който си говори с нея е оператора на този шлюз и не ѝ помага, просто разговаря докато се напълни достатъчно за да преминем, а пък женицата си се напъва като глист на сламка да удържа кораба 🙂

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Изравнихме се и потегляме

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Има много спрени яхти тип кемпър отстрани и чакат да преминат през шлюза

    Плавайки по канала се откриват и първите гледки към града – тук Катедралата на Безие

    Катедралата на Безие, ФранцияКатедралата на Безие, Франция

    След първия шлюз ни предстоеше да преминем по уникално по рода си съоръжение, което ще видите по-късно във видеото и на снимки на връщане. Съоръжението представлява каменен мост, но не си представяйте обикновен каменен мост над река, а такъв по който върви вода и корабите преминават по него.Да точно така, мост над реката от редени камъни и тече вода по него, и не само тече, но и е достатъчно дълбок за да преминават големи плавателни съдове. Такова нещо не бяхме виждали до момента и не бяхме чували даже, че съществува, докато не започнахме да подготвяме пътуването ни из прованса. Някой ден трябва да си наемем лодка и да плаваме по тези огромни канали, французите го правят много и с целите си семейства.

    Първоначално, преди да дойдем не бяхме наясно, но Петя беше попаднала на сайтове които предлагат лодки под наем и се чудехме можем ли да си наемем, сега разбрахме за какво точно става дума :). Предполагам, че трябва да имаш някакво свидетелство за правоуправление, защото хич не бяха малки и не е като да караш в язовир и да има достатъчно място, а в същото време гъмжеше от такива водни кемпъри.

    След като преминахме по моста ни раздадоха по един френски кроасан и едно сокче. И продължихме по канала.

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Канал дьо Миди, Франция

    Това трябва да е някаква система на принципа на язовирните стени за изпускане на излишната вода

    Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване – Канал дьо Миди, Франция

    Опа, задръстване. Наближихме едно кръстовище на което пътя се разклонява на две и подобно на шосе и тук имаше задръстване

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Трафик страхотен

    Тук обаче явно важи правилото, по-големият е с предимство. Като се поотпуши малко и веднага тръгнаха водните кемпъри да се завират в кръстовището. Да, но капитанката нададе вой със сирената на кораба и нещо ги скастри на френски, при което всички дадоха заден ход и се вързаха пак на изчакване отстрани за да мине нашия кораб.

    кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

    Това дето прилича на кръгло езеро е

    кръстовището Ecluses de Foncerannes 🙂

    кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияяШлюз – Канал дьо Миди, Франция

    В ляво ни очакваха

    поредица от 9 шлюза,

    с помощта на които в продължение на 300м. плавателните съдове преодоляват денивелацията от 21,5м. Вече имаше един кораб преди нас и трябваше да го изчакаме.

    Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

    Ето на дясно на къде води 🙂

    Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияКръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

    Канал дьо Миди, Франция

    Отстрани на перилата на кораба бяха закачени малки чадърчета които служеха за предпазване от слънцето ако желаете, Боби се възползва 🙂

    Дойде и нашият ред

    Кръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, ФранцияКръстовището Ecluses de Foncerannes – Канал дьо Миди, Франция

    Навлизаме в първия шлюз

    Вратите зад нас хлопват и започва пълненото

    Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Влизаме в шлюз номер 2. Бавно, но славно напредваме нагоре по канала

    Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Хората от мостчето ни се радват

    Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Водата навлиза със страшна сила

    Подминаваме мостчето и сме на следващото стъпало. Към края ще видите във видеото как става изкачването и плаването по канала.

    Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Шлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Ето ги и пътниците

    Шлюз – Канал дьо Миди, ФранцияШлюз – Канал дьо Миди, Франция

    Последен напън, вижда се вече нивото на канала

    Продължаваме по спокойния и тих канал. От дясно има алея за велосипедисти, черен път но добре отъпкан и безпроблемно може да се кара колело там.

    Канал дьо Миди, Франция

    Канал дьо Миди

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Чат-пат в канала се срещат изоставени кораби, паркирани до брега

    Канал дьо Миди, Франция

    Идилия

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Минахме и под едно мостче

    Ето и един по-скромен кемпър – Канал дьо Миди, Франция

    Ето и един по-скромен кемпър

    Наближавахме

    пристанището на Коломие,

    където щяхме да слезем от корабчето

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    Оставаше да минем под моста и акостирахме

    Канал дьо Миди, ФранцияКанал дьо Миди, Франция

    След като слязохме от корабчето ясно разбрахме, че няма организиран транспорт за връщане, всъщност това го знаехме още като се качвахме и през целия път се оглеждах за пешеходен маршрут обратно, примерно по велоалеята.

    Погледнах на GPS-а и бяха около 8км. Не, че не може да ги минем пеша, но не са и малко. Тук вече

    трябваше да импровизираме

    По план не беше така та трябваше да измислим начин да се върнем обратно. Тръгнахме по моста, под който минахме последно, оказа се тесен колкото колите да могат да минат и за да пресечеш от другата страна на канала трябва да издебнеш когато няма коли и да притичаш, иначе няма как кола и човек да се разминат. Тази операция с Боби беше малко рискована, но се справихме някак си. Не знам тези французи как строят, но всичко им е тясно, тротоари, пътища, мостове, тунели и т.н. 🙂

    Вече бяхме от към градчето. Започнахме да се оглеждаме за туристически информационен център. Всъщност GPS се оглеждаше вместо нас 🙂Намерихме го и питахме за автобус, с който можем

    да се върнем до Безие

    Дадоха ни разписание и номер на автобуса, както и спирката, от която да го хванем. Казаха да отидем на едно кръстовище и там спирал автобуса. Разходихме се до там и видяхме две спирки от двете страни без надпис с номер на автобуса. Започнахме да се чудим в коя посока трябва да го хванем.

    След като се помотахме малко там решихме да мръднем малко по-нагоре да видим какво има и изненада, на перпендикулярната улица имаше още две спирки в двете посоки, погледнахме и на тях беше написан номера на нашия автобус. Добре, че не чакахме на погрешната спирка. Сега започна питанката в коя посока трябва да го хванем, но на разписанието имаше и карта със спирките и посоките и се ориентирахме бързо. Спирката я знаехме, оставаше да мине един час докато дойде автобуса.

    Коломие – Канал дьо Миди, ФранцияКоломие – Канал дьо Миди, Франция

    Даваха електрически лодки под наем, с които можеш да плаваш сам по канала наоколо и много се чудихме дали да не вземем една, но това означаваше да изпуснем автобуса, пък времето напредваше и се отказахме. Не можахме да стигнем до тунела на канала, който беше на около километър-два от нас и можеше с лодката да минем през него, но друг път ще е явно.

    Южный кан., Франция

    Наближи време да идва автобуса и се запътихме към спирката. Петя и Боби седнаха на една пейка до спирката. Докато чакахме, една пожарна със сирени зави на кръговото рязко и и се отвори люка, при което изплиска сериозно количество вода на пътя. Въпреки, че бяха със сирени спряха малко по-нагоре да си затворят люка.

    Коломие – Канал дьо Миди, Франция

    Дойде автобусът и приготвих някаква сума пари за билети от шофьора. Отваря предната врата и какво да видим една леля кара :). Качвам се аз напред и нещо скалъпвам на английски, че сме двама възрастни с две деца на съответните години. Шофьорката изломоти нещо на френски, от което нищо не разбрах, но махна да се качваме на вътре без пари. С останалите постъпи по същия начин. Дали имаше рожден ден не знам, но се возихме без пари. Като подкара този автобус тази леля, истински Фитипалди.

    Коломие, Франция

    Кара здраво към Безие. Тук-там спира да товари разни хора и пак без пари 🙂Не знаехме точно къде трябва да слезем, но на GPS-а успях да локализирам някаква автобусна спирка, която беше преди аквадукта, а искахме да минем да го снимаме отблизо. Нещо се опитах да и обясня за спирката и май ме разбра, защото спря там където исках и слязохме. Автобуса разбира се беше климатизиран и вътре беше добре, отвън обаче си беше страшна жега. Хванахме посока аквадукта, покрай реката.

    Безие, ФранцияБезие, Франция

    Някакви странични отклонения на канала с изоставени шлюзове

    Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук – Безие, Франция

    Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук

    Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, Франция

    Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор

    Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор – Безие, ФранцияБезие, Франция

    Ето го и

    Акведукта на Орб,

    по който минахме с лодката сутринта, уникално съоръжение. Аквадуктът е [воден]мост, по който каналът дьо Миди преминава над река Орб. Широк е 28м., дълъг е 240м., а височината му е 12м. Аквадукта е пуснат в експлоатация през 1858г.

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct)

    Искахме да минем по него, за целта обаче трябваше да пресечем един голям булевард, за щастие нямаше много сериозен трафик

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    Ето ни вече и до самия аквадукт

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    От другата страна моста за автомобили

    Покатерихме се отгоре и се откри страхотна гледка към Катедралата на Безие

    Катедралата на Безие, Франция

    Хванахме този път пешеходно и в другата посока по аквадукта. Как беше изолирано това нещо, че да не изпуска вода нямам представа, особено онези години с онези материали когато е строено.

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    Ето го и един кемпър в нашата посока

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    Акведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, ФранцияАкведукт на Орб (Orb Aqueduct) – Безие, Франция

    И аквадуктът от другата страна

    Приближаваме се вече към колата

    Канал дьо Миди – Безие, ФранцияКанал дьо Миди – Безие, Франция

    Ето го и първия шлюз, през който се качихме сутринта

    Канал дьо Миди – Безие, ФранцияКанал дьо Миди – Безие, Франция

    Поглед от горната му страна

    Всички снимки от канала тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Canal_du_Midi_Beziers/

    Видео по канала Midi можете да гледате директно във FullHD

    Колата си беше там, където я бяхме оставили и нямаше бележки за неправилно паркиране 🙂

    Сутринта преди да излезем слязох в пекарната, която беше под нашата квартира да купя закуски, при такава миризма рано сутрин из цялата сграда нямаше как да не си купим поне веднъж. Продавачката беше много любезна и говореше английски. Заговорихме се нещо, попита от къде сме и какво правим и аз нали съм си обяснителен започнах на дълго и на широко да обяснявам от къде на къде и т.н. Та продавачката каза, че

    задължително трябва да посетим Каркасон

    – имало голям замък там. Сложихме го в програмата след разходката по каналите и се запътихме в тази посока. Настроихме на GPS-а на дачията замъка, който го има като POI, но е толкова голям, че няма как да го сбъркаш като стигнеш до градчето. Не сме се връщали до Нарбон, за да хващаме магистралата, а минахме по пряк път от Безие до

    Каркасон

    Има обособени няколко паркинга в района, всичките платени както можете да се досетите. Колкото повече се отдалечавахме от бреговата ивица, температурата се повишаваше. Около брега се въртеше около 30 – 31градуса, но при замъка достигна 35градуса.

    Стените на Карксон са изключителен образец на военна архитектура

    Това са най-дългите стени в Европа (близо 3км), приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през 7век. Изминават 13века на изменения, допълнения и разкрасявания от римляни, гали, визиготи, араби, франки и френски благородници, преди този двоен крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен.

    La Cite

    е старата част на града. Разположена е върху хълм висок 450м, който векове наред е бил границата между днешна Франция и Испания.

    Катедралата „Сен Назер“

    е от 12век и има най-интересната архитектура в стария град.

    Замъкът наистина е нещо много величествено, изключително запазен и огромен. Реално вътре зад стените си е един малък средновековен град и се чувстваш все едно си в някоя цитадела от едно време.

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    В рова трябва да има вода, но е празен 🙂

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Входът към цитаделата

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Паркчето пред крепостните стени

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Запътихме се към входа. Оказа се, че няма такса за влизане в цитаделата

    Крепост Каркасон, Франция

    Разбира се можеше с карета да те разходят вътре 🙂

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Страшна лудница, народ от всякъде. По едно време се чуха сирени на линейка, която се беше запътила на вътре между хората, явно на някой му е прилошало, някак си се шмугна вътре между талпата през тесня вход и по тесните улички.

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Стените и кулите са внушителни и зад тях се крие малък град. Можете да си закупите всякакви рицарски принадлежности

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Малко площадче в центъра.

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Има светофар за улицата, защото няма разминаване ако се срещнат две коли там, пък си е дълга. Точно по тази улица профуча линейката 🙂между хората.

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Всякакви сувенири свързани със замъци и приключения имаше по витрините

    Продължаваме към вътрешната отделена крепост, от цитаделата

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Там вече се заплаща вход, като освен, че можеш да я разгледаш може и да обиколиш по част от най-външната стена замъка

    Замък Комтал

    Крепост Каркасон, ФранцияКрепост Каркасон, Франция

    Предстоеше ни разхода по тези дървени коридорчета на върха на стената

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Замък Комтал Le Chateau Comtal

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    В рова вместо вода има градинка

    Още от вътрешността на замъка Комтал

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Макет на средновековен град

    Макет на средновековен град – Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Тръгнахме по стената

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Изглед от горе

    Покривите, които виждате са от вътрешността на цитаделата

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    И катедралата, която също е зад стените

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Това са касите, където се плаща входа за стените

    Вътре в кулите – общо взето бяха еднакви всичките кули, тук продължаваме по дървените коридорчета по върха на стената

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Малко каменни фигури

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Боби в малък боен отвор на стената

    Изглед към нормалния град

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Продължаваме по стената в посока главния вход на цитаделата

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Изглед навън

    Имаше някакъв музей на инквизицията, но не го посетихме. За сметка на това, както си ходиш по стената и гледаш долу в дворчетата някакви обесени

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Отсреща се вижда покрива на входа

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Семейно селфи

    По стълбите в дъното, които се виждат се слиза от стената. Като влизахме в цитаделата забелязахме при тях надпис, че е забранено качването, това е защото в другия край като си платиш вход може да се разходиш по стената и да слезеш.

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Отправихме се към катедралата

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Боби с Пинокио

    Катедралата Сен Назар

    Катедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, Франция

    И отвътре

    Катедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, ФранцияКатедралата Сен Назар – Безие, Франция

    Площадчето пред катедралата

    Катедралата Сен Назар – Безие, Франция

    След катедралата се насочихме към изхода. Попътно минахме по уличка с много занаятчийски дюкянчета

    Безие, Франция

    Ето тук магазин за обувки с часовник от обувки

    магазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франциямагазин за обувки с часовник от обувки – Безие, Франция

    Пред входа на цитаделата имаше и влакче за разходка, който желае около нея, но ние вече се бяхме возили на такова на друго място и решихме да пропуснем.

    Замък Комтал – Крепост Каркасон, ФранцияЗамък Комтал – Крепост Каркасон, Франция

    Всички снимки от Carcassonne тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Carcassonne/

    Това ни беше и последния ден във Франция. На Боби му

    бяхме обещали плаж

    още от предния ден, като не мислихме да ходим до замъка, и нямаше как да му се размине. Решихме да се пуснем до

    плажа на Нарбон,

    който е част от онази голямата ивица с мокрия пясък. За наш лош късмет обаче, след като много бързо се придвижихме до Нарбон, малко преди да влезем в града огромно задръстване, края не му се виждаше. Пътя си изглежда наред какво става не е ясно. След като мъчително минахме 3км за повече от час се оказа, че на магистралата има катастрофа и едно от отклоненията е затворено, а от там и тапа по нормалния път. На магистралата беше кацнал медицински хеликоптер, това кога ли ще стане в България 🙂

    Доста се замотахме с този плаж и вече беше станало към 19:00ч., когато пристигнахме.

    Плаж в Нарбон, Франция

    На това му се казва голям плаж. Толкова широка плажна ивица не бяхме виждали. Дължината е 5км. Пясъкът по цялата широчина на плажа е влажен и дава много приятна хладина. А водата е кристална. Плажът се води на Нарбон, но реално е към Грюисан

    Плаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, Франция

    Падна игра

    Плаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, ФранцияПлаж в Нарбон и Грюисан, Франция

    На някой му се скача на дама

    Беше вече залез слънце, и трябваше да си тръгваме за наше най-голямо съжаление. Пътят от плажа до Нарбон минава през малка планина и е доста приятен.

    Лазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, Франция

    Отбих се на едно място да щракна малко снимки от високо

    Лазурен бряг, ФранцияЛазурен бряг, Франция

    И една панорама:

    Лазурен бряг, Франция

    Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Narbonne.JPG

    Утре сутринта трябваше да върнем колата в офиса на фирмата, който се намираше на гарата и от там да си хванем TGV влака за Барселона. Искаше ми се да заредя от вечерта, за да може сутринта да не губя време, а и трябваше да я върнем до 9:00 ч., за да не ни таксуват с наем за още един ден. Ударихме на камък отново – една, втора, трета бензиностанция, всичко което имаше на GPS-а в района прослушахме и нито една не иска да ни приеме картите за плащане. На една от бензиностанциите забелязах, че има и нормална каса която пише, че работи от 8:00 ч. сутринта. Обикаляйки намерихме и къде точно се намира офиса на Europcar. Пред самия офис имаше бензиностанция, която също не ни приемаше картите. Опитах се на една от бензиностанциите да уговоря едни французи да ми заредят дизел с тяхната карта, пък аз да им дам кеш пари ама не говореха английски и нищо не стана. Явно нямаше нужда повече да обикаляме и реших сутринта да отида на бензиностанцията с касата и да заредя там гориво, примерно към 8:30 ч. и после да се върна да взема Петя с децата и да върнем колата с пълен резервоар.
    Прибрахме се при квартирата, бяхме напазарували от сутринта, тъй като знаехме, че няма да има възможност вечерта да напазаруваме с това работно време на магазините. Трябваше от вечерта да изчистя всичко по GPS-а на колата, ресетнах всичко на дифолтните настройки, изтрих Bluetooth устройствата закачани с колата, след което почистих хисторито на навигацията, за да не си личи къде сме ходили, лог друг освен търсени места не се пази. Сега трябваше да вкарам медията в режим на търсене на пинкод. Отворих книжката, която беше на френски, и след кратко търсене намерих разписание на предпазителите на френски. Лесно се ориентирах кое е медията, бушон номер 13 🙂съответно го извадих за няколко секунди и воаля, вече системата беше на пинкод. За да им е по-гадно, навигацията беше на френски, аз обаче я обърнах на български, след което преди да ресетна всичко я превключих на английски, те нали не се обичат много с англичаните :). Всичко изглеждаше готово, остана само да заредя гориво на следващия ден сутринта.
    Вечеря отново си спретнахме на балкончето и събрахме основния багаж, вече опакован като за ръчно носене, а не като за нахвърляне в багажника 🙂

    Автор: Антон Конакчиев

    Снимки: авторът

    Изгодни нощувки в района на Канал дьо Миди:



    Booking.com

    Други разкази свързани с Лазурен бряг – на картата:

    Лазурен бряг

    Изгодни нощувки из цяла Франция:



    Booking.com

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Йоана Петрова

    В този момент от моя живот изпълнен с всякакви рецепти за бисквити, смело мога да нарека тези тук най-хубавите бисквити с парченца шоколад. След няколко години може и да открия още по-хубава рецепта, но точно сега тази е любимата ми и като изпълнение и като вкус. Комбинацията от шоколад и лешници не се среща само в Нутела, а малдонската сол не е само за завършване на ястия, затова виж как няколко добри продукта се обединяват в един, още по-добър.

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    Основата на тази публикация е рецептата на Danielle Oronза бисквити със сусамов тахан, която видях за първи път във food52.com, а след това и версията на Дейвид Лебовиц в неговия блог. Беше момент, в който тъкмо бях купила лешников тахан за да го пробвам и реших да го направя точно с тази рецепта, като заменя сусамовия тахан с него. Последваха още няколко приготвяния, едно от които и със сусамов тахан (все пак трябваше да разбера за какво говорят всички), през което време тези бисквити станаха любими и на мен, и на Вальо, но струва ми се най-много на Даниел. С лешников тахан ни харесват повече. И не си мисли, че са големи. Не, не са. Една толкова перфектна бисквита, колкото и да е голяма, никога не е достатъчна.

    Приготвяне на бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    И понеже вече се чувствам достатъчно напреднала с рецептата, споделям алтернативи и какво е важно. На мястото на лешниковия тахан може да се използва всеки един друг тахан – сусамов, слънчогледов, орехов, бадемов или дори фъстъчено масло. Ако много харесваш приятната соленост от малдонската сол в сладки храни, тогава използвай 1/2 чаена лъжица в сместа. Може да се добави 1/4 чаена лъжица в сместа (обикновено така правя), а останалата част да се поръси върху самите бисквити (правя го само върху част от тях, заради Даниел), по моя преценка преди изпичането им.

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    Не подценявай жълтъка, който се добавя заедно с едно цяло яйце. Той допринася за по-пръхкави и леко дъвчащи бисквити. Използвай черен шоколад, който обичаш да ядеш самостоятелно, защото той е един от основните вкусове в тези бисквити. В този случай, също като Дейвид Лебовиц ми харесва да нарязвам шоколада от блок, вместо да използвам готови капки/калети/дропс от него. Но също така ми харесва да добавям всички парченца от този нарязан шоколад – големи, малки, на трохи и накрая старателно обирам фините от дъската. По този начин в една бисквита е пълно с шоколад. Имам предвид – равномерно пълно, доколкото може да бъде, макар че всички се радваме повече, когато ни попаднат по-големите парчета. А и на кой не би му се харесало така? Питай Даниел.

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    Рецептата е адаптирана от iwillnoteatoysters.com. Бисквитите са най-хубави в деня на изпичане и се запазват добре до три дни съхранени в кутия на стайна температура. По предложение на източника, в момента изпробвам как ще се държат след замразяване на тестото, така че да имам подръка готово тесто и възможност да изпека колкото на брой бисквити искам, за да бъдат всеки път прясно изпечени. Ще допълня с информация за това, когато съм готова с пробите.

    За 20-22 броя бисквити с диаметър около 8 см.

    Продукти:

    • 120 г меко масло
    • 120 г лешников тахан [1], хубаво разбъркан
    • 200 г захар
    • 1 яйце
    • 1 жълтък
    • 1 чаена лъжица ванилов екстракт
    • 150 г брашно
    • 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
    • 1/2 чаена лъжица бакпулвер
    • 1/4 до 1/2 чаена лъжица малдонска сол
    • 200 г черен шоколад, нарязан на парчета

    Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвят се две големи тави и се покриват с хартия за печене.

    В купа се смесват маслото, таханът и захарта. Разбиват се с миксер докато се образува пухкава еднородна смес. Добавят се яйцето, жълтъкът и ванилията. Разбиват се с миксера докато се усвоят от сместа. Отделно се смесват брашното, содата, бакпулверът и солта. Добавят се към маслената смес и се разбъркват за кратко, колкото да се смесят.

    С лъжица за сладолед с обем 35 мл се правят топки в една от тавите на по-голямо разстояние една от друга. Бисквитите сами се разстилат много по време на печенето. Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и бисквитите се пекат 14-16 минути или докато краищата им станат съвсем леко златисти, а в средата са все още бледи и меки. След като се извадят от фурната се оставят в тавата минимум 5 минути за да се стегнат и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.

    Съхраняват се в кутия на стайна температура 3-4 дни след изпичането, но най-хубави са в деня на приготвяне.

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

    Още рецепти за дребни сладки и бисквити

    Други предложения с шоколад

    Още предложения с тахан

    [1]Моят опит с няколко марки тахан показа, че разликата в консистенцията на тахана влияе върху консистенцията на тестото и изпечените бисквити след това. Затова ако твоят тахан е много рядък, ще бъде необходимо да се добави още между 50 и 80 грама брашно. Все пак внимавай да не утежниш тестото – то трябва да бъде пухкаво, меко и лепкаво, но не разливащо се. Когато се оформя на топки с лъжицата за сладолед, то трябва да запазва формата си, но по време на печенето, от топлината във фурната да се разстели само на тънка бисквита. Рецептата не би трябвало да се променя, ако се използва тахан малко по-гъст от мед – да се стича от лъжицата, когато се гребне от него, но стичането да става бавно, а не течащо.

    Кулинарно - в кухнята с Йоана

    Бисквити с лешников тахан и парченца шоколаде публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Twitter спира поддръжката на приложението си за Mac
    Twitter обяви, че спира поддръжката на приложението си за компютрите Mac на Apple. Според разпространеното в социалната мрежа съобщение целта…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Човешката библиотека

    Приятели (:

    Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ще бъде сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Той е директно продължение на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“и предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

     До 3 март подготвяме електронното му издание. (Хартиено засега не предвиждаме.) Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате да ви включим в По-желалите– читателите, които вярват, че сборникът заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

    По-долу ви предлагаме откъси от сборника, в подборка на Веси (Vessey) от Goodreads.

    ~

     

    Приятелят никога не оставя приятеля точно след като му е казал кривиците. Приятелят остава със приятеля, за да му помогне да си изправи кривиците.

    – Аз разбирам, Жо – казва Рея. – Вътре в себе си го разбирам. Тези сблъсъци, тези… разочарования с най-близките ни, хората, които трябва да ни разбират най-добре, всъщност са изпитания. Те ни каляват. Така проверяваме дали наистина вярваме в онова, което искаме.

    Разбирам и че страдам заради онова, което аз искам. Заради гордостта си. Заради… самолюбието си.

    Разбирам го, но не винаги мога да си го спомня. Особено в първия момент, когато боли най-много.

    Може би още съм малка…

    Телата започват на крачка от мен и се простират… поне до другия ъгъл. Има мъжки и женски, по-дребни и по-едри, изпънати сякаш за почест или свити в кравайче… Но по две неща си приличат: всички лежат с лица към небето; и нито едно не помръдва.

    Денят е от тези, в които зърваш безкрайността. Истинската безкрайност – не оня кошмар без край… потръпвам и се затичвам още по-бързо. Онази безкрайност – там, където небето, спокойно и сиво, среща морето, спокойно и сиво. Без да забавям крачка, оставям погледа си да се зарее към нея, да попие покоя, да го разлее надолу към щорма, който блъска в гърдите ми.

    – (…) Само че стремежът към власт далеч не винаги ражда чудовища. У нормалната личност изборът какво е позволено, докато се качваш нагоре по стълбицата, винаги е съзнателен, подчинен на някаква логика, ограничаван от същите тези страхове – да не изгубиш препитание, сигурност, родна земя. Душевно здравият човек умее, в по-малка или по-голяма степен, да пренесе нещата, които са важни за него самия, и върху другия. И така, лека-полека, да спре да го възприема като натрапник и да започне да го вижда като съсед. Да търси как да постига целите си заедно с него, а не въпреки него.

    Покрай нас изтопуркват боси петички, нещо погъделичква моите. Не отварям очи, няма и нужда. Дори зад клепачите им, светът буквално сияе със стаения Светлик на мъничкия ни гост.

    Още по-убеден съм, че на нас, на всеки от нас, се полага да вземем предпазни мерки. Но не полицейските мерки, които мними загрижени властници побързаха да предложат – като засилен контрол върху свободата на словото ни и свободата да общуваме помежду си по интереси. Истинските предпазни мерки са в действията ни всеки ден, отношенията ни с всеки от съседите ни. Ако общуваме с тях повече, опознаваме ги и откриваме колко общи черти имаме под различния цвят на кожата и различните обичаи за връзване на косите ни, трагедии като тази в Каел ще се случват все по-рядко…

    – На мен пък, Ре, ми се иска да виждаш в мен по-често приятеля. Да си спомняш защо се харесахме с тебе като приятели, преди да станем спътници. Иска ми се да не се чувствам такова чудовище, когато се видя в писмата ти. Когато се гледам в очите ти – такъв. Безчувствен и – как беше? – интелектуален… Колко пъти можеш да повториш една мисъл, без да я превърнеш в истина? Непоклатима и безвъзвратна? А най-много от всичко, Ре, искам да си в главата ми. Да видиш какво виждам аз. Защо го правя всичко това.

    Лиценз: Някои права запазени. Питайте


    0 0

    Никола Балов

    Sony Xperia XA2 излиза в България в края на тази седмица
    Xperia XA2 ще бъде на българския пазар до няколко дни. Новият смартфон от среден клас на Sony, чието видео ревю…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony пусна тийзър видео за новия си флагман Xperia
    След точно седем дни по това време на деня Sony вече ще е представила новия си флагман Xperia на MWC…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Нова порция изображения разкрива още детайли от Samsung Galaxy S9 и S9+
    Остават дни до премиерата на новите флагмани на Samsung, но още преди събитието в Барселона изглежда ще научим почти всички…

    Лиценз: Всички права запазени