Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 50 of 50)
(showing articles 1 to 50 of 50)

Channel Description:

Блогосфера - http://blogosfera.dnevnik.bg/
    0 0

    Никола Балов

    Чипсетът за Huawei Mate 10 вече е в масово прозиводство
    Kirin 970 е името на чипсета, който Huawei ще създаде, за да го включи в конфигурацията на следващия си модел…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Google може да плати $3 милиарда, за да остане любимата търсачка на iPhone
    $3 милиарда е сумата, която Google ще плати на Apple, за да остане тяхната търсачка основна за платформата iOS, пише…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia 8 с официална премиера - двойна 13 МР камера с оптика ZEISS и 4k видео с 360˚ аудио
    Бум! Nokia се завърна с първия си флагман с Android и топконфигурация. Новият смартфон Nokia 8 разполага с мощен хардуер…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Subject: Моля, потвърдете и коригирайте незабавно адреса си за доставка / офис
    From: “DHL Delivery”
    Date: Wed, August 16, 2017 1:32 pm
    To: undisclosed-recipients:;
    Priority: Normal

    Уважаеми клиенти,

    Опитахме се да ви изпратим артикула ви в 08:57 днес 16 август 2017 г.
    (Вижте прикачения файл)
    Опитът за показване е неуспешен, тъй като никой не присъства на адреса
    за доставка, който ни е даден, така че уведомлението автоматично се
    изпраща.

    Ако парцелът не е насрочен за повторно проектиране или получаване в
    рамките на 72 часа през делничните дни, той ще бъде върнат на подателя.

    Етикет номер: DB0011622801 / 17BA
    Очаквана дата на доставка: 16 август 2017
    Пакетни услуги
    Агенция (и): Потвърждение за доставка
    Статус: Мисията е изпратена
    Изпращач: KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY
    Пакетът ви не е доставен.
    Време за доставка: 08:57 ч

    За подробности вижте прикачения файл и коригирайте адреса си.

    Извиняваме се и ви благодарим за увереността ви.

    Благодаря,

    Обслужване на клиенти на DHL.
    2017 (c) DHL Greece International GmbH. Всички права запазени.

    ————————————————– ——————–
    Това съобщение е сканирано за вируси и вредно съдържание от MailScanner
    и се смята, че е чисто.

    —-

    Както вероятно се досещате, произходът на това съобщение няма нищо общо с DHL. Прикаченият файл съдържа, естествено, вирус. (И то нелош – разпознава дали е отворен на компютър или на телефон, и заразява и двете по съответен начин.)

    Това, към което искам да привлека вниманието ви, е сравнително приличният български език. (Има малко грешчици – „парцелът“ и подобни – но човек лесно може да ги пропусне.) Доскоро „въдичарските“ съобщения бяха или на английски, или на доста лош (Google Translate) български. От нещо време насам обаче все по-често ги срещам на приличен български, по-добър от този на Google Translate. Очевидно за киберпрестъпниците вече работят наети преводачи.

    Как да разпознаем „въдичарското“ съобщение:

    – Очаквате ли пратка по DHL? Ако не – единственият, който ще ви я изпрати неочаквано, е онзи нигерийски принц, дето няма търпение да сподели с вас милионите си. Стига, естествено, първо да му платите дребна сума, после и още малко, после и малко повече, и т.н… Държите ли да си имате вземане-даване с него?

    – Ако очаквате пратка по DHL, очаквате ли я именно и точно от KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY? Ако не, вашият събеседник всъщност е същият щедър нигерийски принц. И т.н.

    – Давали ли сте на DHL точния си адрес и е-майла си? Те (както и която и да е друга читава компания) не събират тази информация от Интернет – могат да я получат само от вас. Ако не сте, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

    – Имате ли електронен акаунт в DHL, чрез който да можете да коригирате адреса, който сте им дали? Те не са идиоти, за да ви предлагат да го направите, ако не можете. Ако нямате такъв акаунт, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

    – Случайно името ви да е “undisclosed recipients”? Ако DHL изобщо пращат е-майли, те ще са до точно определен човек, с името му и т.н. (Умелите киберпрестъпници нагласят и това, но тези очевидно не са чак толкова умели.) Ако случайно не се казвате така, вече знаете кой всъщност
    е вашият събеседник, и т.н. (А ако ви се иска да получите пратка, предназначена за някой друг, си заслужавате вируса.)

    – В България доставя пратки DHL България (dhl.bg). DHL Гърция (dhl.gr) няма какво да прави тук. Ако случайно са ви го пратили наистина те, писмото ще е на гръцки, по понятни причини. Сума сумарум, пак вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

    – Случайно в 08:57 ч. у вас да е нямало никой? Ако да, това все още не означава нищо – шансът да ви мамят не изчезва. Ако обаче е имало някой, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

    – Ако DHL ви изпращат реална информация за забавяне, тя ще бъде направо в съобщението – няма да бъде като прикачен файл, безкрайно глупаво е да затрудняват и клиента, и себе си. Дори да не разбирате от типове файлове и да не знаете, че този тип файл е изпълнима програма, а не документ, пак би трябвало да се досетите кой всъщност е вашият събеседник…

    Човек с добри ИТ познания с лекота ще изброи още десетки други начини да разпознаете измамата. Ограничих се само до разбираемите и за най-некомпютърните хора – те са, които най-често биват излъгвани от киберпрестъпниците.

    Колко от тези (и други подобни) признаци е нужно да има в едно съобщение, за да се усъмните? Ако има един, вероятността то да е измама е 99% (за поне половината – 100%). Ако има два или повече, вероятността е 100%.

    При каква вероятност за измама е добра идея да проверите съобщението въпреки това? При под 10%.

    Изводите са си за вас. Предупредени сте. Или си опичайте акъла, или си плащайте като попове за чистене на вируси от устройствата ви (ако се отървете само с това). Който не си опича акъла, трябва да си плаща, отново и отново, докато не поумнее.

    И, моля ви, не бъркайте директността ми с грубост. Ако предпочитате пред навременните предупреждения сладки лъжи, аз съм грешният събеседник – верният за вас е споменатият по-горе.

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0

    Блог Стара София


    "Къща без книги е като стая без прозорци."
    Хайнрих Ман

      Какво четяха децата на Стара София

    Крикор Асланян

    Казват, че най-добрият приятел на човека е кучето. Аз бих го поставил на второ място.

    За мен най-добрия приятел на Човека е Книгата!

    Любимата може да те напусне, съпругът или съпругата да ти изневери, приятел може да те предаде, даже кучето ти може да те ухапе, но Книгата никога няма да ти изневери, да те предаде или ухапе. Книгата е един прозорец към света и с всяка следваща пред теб се отваря още един прозорец.

    Научих се да чета на 6 годинки. Първата  ми книга беше приказка за едно куче. Мисля, че се казваше Мурджо. Преостете ми, ако греша, но беше много отдавна. Малка книжка с твърди корици, която ме покори за цял живот. От този момент не ме интересуваха играчките. За всички празници - Нова година, имен или рожден ден, исках да ми подаряват само и единствено книги.

    В началото бяха приказките на Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Асен Босев, Братя Грим, Андерсен и Шарл Перо и много други майстори на детските приказки запълваха с години малката ми библиотечка. Малко по малко тя порасна, забогатя, но не остаря.

    Сборници с детски приказки - “Приказки от цял свят”, “Български детски приказки”, “Дядо разказва” и  много, много  други, ни пренасяха ежедневно в разни чудни, непознати светове. В тях Доброто винаги побеждаваше, трудолюбието се възнаграждаваше, Юнакът беше възхваляван, умът възтържествуваше, а скромността беше украса на Човека. Само злите магьосници,  вещиците, триглавите змейове и лошите  великани умираха.

    Гълтахме страница след страница, изживявайки заедно с Кай и Герда приключенията им в “Снежната кралица”. Възхищавахме се от остроумието и находчивоста на Котарака в чизми, бяхме съпричастни със съдбата на Хензел и Гретел, треперехме от лошия Вълк, който искаше да изяде  Червената шапчица и с облекчение  и благодарност посрещахме Ловеца-спасител.

    Не знам какви са вълененията на днешните деца, държейки “таблет” в ръчичките си, но ние и днес се вълнуваме, препрочитайки за N-ти път “Без дом” на френския писател Хектор Мало. Със сълзи на очи четяхме приключенията на малкия Реми, на дядо Виталис и трупата му, състояща се от кученцето Капи и маймунката Добродушко.

    Децата от моето поколение четяхме много. Книгите бяха неразделна част от живота ни. Четяхме, споделяхме, коментирахме героите и събитията от прочетените книги. Вживявахме се в любимите ни герои и в игрите взимахме техните имена.

    Силно впечателен от книгата на Едгар Барроуз “Тарзан - господарят  на джунглата"и особено след появата на американския актьор Джони Вайсмюлер в ролята на Тарзан, изцяло бях погълнат от този литературен и филмов герой и в игрите бях Тарзан - детето, отгледано от стадо африкански маймуни. Пантерата Чита, бялата красавица Джейн бяха мои приятели. Панчо, приятелче от махалата, беше граф Венгтимилиа от “Червеният корсар”, а братовчедка ми - Графиня Монтелимар.

    След периода на приказките, настъпи ерата на приключенските романи. Вече бяхме поотраснали и ни се искаше да пътуваме малко по-далече от Страната на чудесата, където ни беше завела Алиса на Луис Карол. Особено на нас, момчетата, ни се искаше нещо по-войнствено от “Двойната Лотхен”, “Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер и “Дневникът на един ученик”.

    Дивият Запад се разкри пред нас с цялата си дива прелест - прериите на Аризона, Скалистите планини, където властваше мечката гризли, керемидено-червените скали на каньоните в Юта, които сякаш се отразяваха на лицата на индиянците от племената навахо, апахи и техните смъртни врагове команчите.

    Благодарение на един немец на име Карл Май, който никога не беше стъпвал на Американския континент, ние се запознавахме с тази далечна страна и бяхме свидетели на битките между бели и червенокожи. Мечтаехме да сме Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд), или Огнената ръка (Олд Файерхенд), приятели на вожда на апахите Винету, за да търсим заедно “Съкровището на Сребърното езеро”. Карл Май имаше и няколко романа, чието действие се развиваше в Близкия Изток - “През пустинята” и “Дивият Кюрдистан”, където главен герой пак беше Поразяващата ръка, но вече с друго име.  Когато най-после се появиха филми по тези романи, вече бяхме големи и те не ни развълнуваха силно. Бяхме вече преминали към друга литература. Но за нея ще поговорим след малко. Предстоят ни незабравими приключения с героите на Майн Рид, Емилио Салгари, Фенимор Купър и др.

    След “Квартеронка”, “Конникът без глава” и “Ловци на скалпове” участвахме в боевете при крепоста  Шамбли - Канада.

    Фенимор Купър описва с точността на швейцарски часовник битката между англичани и французи, отвличането на двете дъщери на английски командир и спасяването им от Ястребово око (последният мохикан). В действителност той не е последният член на това войствено и гордо племе - мохавките или мохиканите. Те и до ден днешен живеят в резервата Канаваке, близо до Монтреал, както и в резервата на Ока, край бреговете на река Хъдзън, на около 30-40 км. от Монтреал. Мохавките са част от Петте нации - индиански племена, населявали бреговете на величествената река Свети Лаврентий. Тези племена са били вражески настроени спрямо французите и са помагали на англичаните при завземането на териториите на Нова Франция (днес провинция Квебек в Канада)
             
    “Стас и Нели” на Х. Сенкевич, незабравимите научно-фантастични романи на Жул Верн - “Капитан Немо”, “Пътешествие около света за 80 дни”, “Децата на капитан Грант” и десетки други романи на този велик френски писател, описал като фантастика много от днешните технически постижения, още век преди да бъдат реализирани. Неимоверно интересните романи на българския му колега Емил Коралов ни вълнуваха не по-малко от романите на Ж. Верн. Интересно дали днес нашите деца и внуци са чували за този талантлив български писател.

    “Гъливер в страната ла лилипутите” на Джонатан Суифт беше сред предпочитаните четива сред децата от моето поколение.

    Когато днес четем по вестницита за сомалийските пирати, не чувстваме никаква романтика в техните действия. Чист бандитизъм! Пиратите в романите на Емилио Салгари бяха съвсем други. И те грабеха, плячкосваха, пленяваха и искаха откуп, но го вършеха с “благородна” цел. Откровено казано, може би отминалите години са обгърнали действията на "Черният пират", на "Червеният  корсар", "Сандокан"и на “Синът на червения пират” и другите пиратски романи от миналото с някаква романтична аура, която в действителност съществува само в нашето юношеско въображение.

    Когато отидете в Лондон, посетете Уестмистърското абатство и вероятно ще ви направи впечатление огромният брой адмирали на Кралството, погребани там като велики хора. Някои от тях са били пирати, които давали част от плячката от ограбените и потопени френски, испански, италиански и други вражески на Англия кораби на Краля и той ги е издигал в адмиралски чин. Титлите са безплатни! Освен това тези пирати-адмирали, при нужда, са се ползвали от закрилата на Кралския военен флот.

    Криминалета наричахме романи като “Знакът на четиримата”, “Баскервилското куче” и др. Авторът Конан Дойл беше търсен и много четен. Неговите герои Шерлок Холмс и Д-р Уотсън бяха любими на много поколения софийски юноши и младежи. Пък и по-възрастните не се отказваха от тези изключително забавни романи.

    Всяка седмица някакво издателство пускаше на пазара мини криминалета от Е. Брин. В тези мини романчета действието се развиваше в мъглата на Лондон или някой друг тайнствен град в Западна Европа. Едва след 1944 година се разбра (от широката маса читатели), че под този псевдоним се крият българските писатели Спас Икономов и Павел Вежинов. Книжлетата бяха голям формат, но много тънки - 20-тина страници. Учебникът ми по география беше много голям формат и аз скришом четях тези криминалета, симулирайки учене на урока по география.

    С появата на младежките пъпки в нас заговори желанието за близост с момичетата. Теми като любов и секс бяха табу в семействата ни, трябваше да получим информация от литературата, най-вече от художествената. До друга нямахме достъп. А и в училище на такива теми не се говореше. Появиха се романи като “Капитан Драйфус”, “Мъртвите сибирски полета”, “Любов, страдание и лудост”, “Аз искам” и други. Предавахме си ги един на друг и тайно поглъщахме съдържанието им.

    Няколко думи за първия български писател на еротични романи. Под псевдонима Славе Езеров се крие Слави Битраков роден в Скопие през 1906г. и починал в  София на 7 декември 1972 г. Неговият роман “Видение край синьото езеро” за три години претърпява шест издания. Именно този роман загина в пернишката ни печка, когато баща ми ме хвана да го чета под юргана с фенерче в ръка. След септември 1944 г. неговите романи са обявени за порнография и той е принуден да работи в областа на хумора, и то успешно.

    Когато ни попадна книгата “Половият въпрос” на Август Форел, популярно научно представяне на секса, четяхме жадни да опознаем един съвсем нов свят.

    С книги се снабдявахме от книжарници и букинисти, но основно чрез предаване от ръка на ръка между приятели. Книгообменът беше основна форма на достъп до нови интересни книги.

    В заключение мога да кажа едно - четяхме много, книгите бяха наши най-верни приятели и такива си останаха за цял живот.


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кръстопът


    крехки сме.
    като непозната шарка
    не присъствам в ловните ти сетива
    намятам кожи и кучешки зъби
    изчаквам тялото да те настигне
    отстъпление.
    оставам с пространството програмирано
    да те съхранява
    докато те няма
    крехки сме.
    съхранявам идеята за теб докато
    те няма
    съхранявам голи охлюви
    в шепата на есента
    повдига ми се. съхранявам
    контура си траектории
    призовавам фрегата от вени
    изчаквам тялото да ме настигне


    Йоана Стоянова




    Йоана Стояновав „Кръстопът“.


    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Sony α9 е фотоапарат на годината в селекцията на EISA
    Обявеният през април тази година Sony α9 получи приза на EISA за Фотоапарат на 2017-2018. Моделът беше провъзгласен от самия производител…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    LG V30 грейна в ново официално изображение
    LG V30 е смартфонът, който сякаш получи по-сериозно внимание от фенове и медии, отколкото стандартният флагман за годината G6 на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    40 години от излъчването на първия в България сигнал към спътник в космоса
    На 17 август през 1977 г., или точно преди 40 години, в 17:33 часа е излъчен първият сигнал от България…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Официално: Huawei ще представи нов смартфон от висок клас на 16 октомври
    В мрежата тези дни се завъртя официалната покана за събитие на Huawei през октомври, а сега и аз мога да…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Нели Огнянова

    Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

    Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на странитес различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

    Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

    Според Тръмп:

    отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

    Различната оценка изрази Тереза Мей:

    Не виждам знак за равенствомежду онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

    Това различие прави впечатление и на американски, и на българскимедии.

    С думите на известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

    Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

    Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

    Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

    Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

    Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

    Коментирайки Alt-Right в САЩ, медиите напомнятза парадокса на толерантносттана Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

     


    Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Оги КовачевВече имах няколко опита от това произведение и се получава добре. Последния ми опит провокира всеки, който опита да поиска рецептата. Споделям в пост тук.

    И преди самата рецепта да покажа визията, за да прецените дали да експериментирате.


    Кексът без брашно, мляко и захар има следните препоръчани и основни съставки, които под една или друга форма претърпяха моите корекции и адаптация:

    Домашни яйца – 4 броя
    Добре узрели банани – 3 броя
    Фурми – 10 броя или 2-3 лъжици петмез от фурми - може и комбинация от двете, за да има и малко от люспите, които създават приятно усещане при дъвчене
    Орехи, натрошени неравномерно в хаванче – 150 грама
    Бакпулвер – 1 пак от 10 грама
    Сусамов или друг тахан по избор – 2 с.л.
    Мед – 1 с.л.
    Какао или рожков – 1 или 2 с.л. по ваш вкус
    Една есенция ванилова или едно малко пакетче ванилия
    Половин чаена лъжичка канела 50 мл. слънчогледово олио

    Изчистете фурмите от костилките, обелете бананите и ги нарежете на едро. Смесете всички съставки и намачкайте, за да има неравномерна консистенция. Сипете във формата за кекс с отделящо се дъно, която предварително сте намазали с хубаво масло или гхи.

    Слагате във фурната и тогава включвате на 200 градуса. Пече се около 30-45 минути. Можете да проверите с дървена клечка дали е готов, когато дървената пръчка излезе суха. Извадете от фурната, оставете да изстине и тогава нарежете за поднасяне.

    Оригиналната рецепта е заета от poleznite.com

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Рекламна брошура на Note 8 потвърди двойна камера с 2-кратен оптичен зуум
    На 23 август изглежда няма да чуем нищо ново и премиерата на Galaxy Note 8 просто ще потвърди купищата изтекла…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антония

    Ходя по институции, събирам някакви абсолютно ненужни и проформени документи, плащам малко състояние за удоволствиетои мрънкям, че само си губя времето и подбивам петичките.

    Навсякъде те карат да попълваш странни (и ненужни, и проформени) декларации, справки, удостоверения… И никой не чете какво си писал, разбира се. Вчера се улових, че на поне две места съм слагала грешен ЕГН – заменяла съм последните 4 цифри с части от ICQ номера ми. И не ме хванаха! Защо тогава въобще ме занимават?

    Пък Тото трябва да представи свидетелство за съдимост. Което да важи пред районния съд в Плевен. И което се издава от софийския съд. Но само след проверка в кърджалийския съд, защото Тото е раждан там. Малко е объркано, нали, ама българска съдебна система, какво да я правиш.

    А най-голямото оплакване е, че всичките тези документи ги събирахме вече веднъж. През декември. Обаче важели само 6 месеца и след това отново ти ги искат, а ти тръгваш да обикаляш, плащаш, попълваш, събираш и псуваш.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Блог Стара София


    Днешната снимка е направена по време на една августовска разходка в слънчева София през 1943 г. По добра традиция питаме кое е мястото, запечатно на фотографията:


    Кадърът е любезно предоставен от семейния архив на г-н Тодор Танев.


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Кариери
    Изпращайте ни вашите любими смешки на тема HR, мениджмънт и човешки ресурси на karieri@karieri.bg. Ако ни разсмеят, ще ги публикуваме в петъчната ни рубрика

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Asus залага на двойните камери в новата серия смартфони ZenFone 4
    На събитие в Тайван Asus представи новите си модели смартфони от серията ZenFone 4, която включва ZenFone 4 Pro, ZenFone 4,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Смартфоните Xiaomi влизат в каталога на Мтел
    Китайските смартфони Xiaomi, които по последни данни са в топ 5 на най-продаваните марки в света, влизат в каталога на…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Дончо Ангелов

    Sorting stuff out. Putting it on the bed. Deciding what to take and what to leave home. Arguing shall we go with one suit case or two. Arguing why I’m packing this or the other tech gadget, which I will most probably not need. Then rushing through my luggage to take out stuff, which I took just to have a backup.

    “I’ll pack this perfume.” “No, it’s in PVC bottle, and it’ll leak. Not only we’ll waste it, but all luggage will rick of it for years”. “But the others will break.” “No, they won’t, they’re after all packed in between our clothes.”

    It’s fun and a bit nervous exercise. In the middle of it, I decided to step out and do some writing, just because I need to calm down a bit, and I already got tired of so much randomness. Which does not help, as I’m still not ready with my suitcase, while Vesi did hers? The fact that we still have more than two hours till the taxi does not matter.
    Nevertheless, I just sat and started a concentration playlist on Spotify.

    We’re going to a cruise trip. In our cities list, we have Copenhagen, Hellesylt/Geiranger, Flaam, Stavanger, all these in Norway. We will embark and disembark in Kiel, Germany. Meanwhile, we’ll pass by our relatives in Berlin and spend two nights with them: one at the beginning of the trip and one at the end.

    It’ll be fun. I hope so much it’ll be fun. I need a bit of relief from the past months of over-stress.

    The weather forecast does not look great. It seems we’re sailing one day before the sun: when we’re in a given city it is going to rain, and on the next day it’ll be sunny. But we’ll be then at the other place, where it’ll rain again, and on the next day, it’ll be sunny. And so forth.

    Surprisingly enough, this does not bother me much. For everywhere except Copenhagen and Stavanger we have our excursions, so we’re settled one way or another. If it rains too much in Copenhagen, we always know where to go. We’ve never been in Stavanger, but I hope Vesi will think of something until the time comes.

    When we’re (successfully) back, I’ll get a week at work. I have a lot of stuff to do this week. And after this week we’ll go to our next trip. It’ll be in Greece, in our favorite Thalata Camp, where we should have a beautiful, large caravan waiting for us on the beach. I’m planning to do half-work there; I just hope I’ll be OK with the internet connection. Otherwise, I’ll have to issue full vacation days instead of half, but the biggest problem will be I will have to think what to do, while offline. You know me: being offline is always a challenge :).

    I’ve got few books waiting for me. “Ready Player One” was recommended to me. I have few others on my reading list, but I’m betting on this paper book only for the whole trip. If a miracle happens and I somehow succeed to finish this one despite the excursions, walks and other fun distractions, I will revert to the book(s) I’m reading on my Kindle. But I doubt this will be the case. Lately, I’m plodding with paper books. I either forget to take them with me, or I’m not in a mood, or just the phone is too close to grab and do… Facebooking.

    In that sense, yesterday I read the Medium story “I stopped checking Facebook for a year, without deleting the app.,” by Renée Fishman. Here’s what I learned. The author maps our Facebook usage to the need for escape. When we want to escape from discomfort, uncertainty, expectations, emotions, etc. It is so easy just to grab the phone and seek Facebook for our confirmation biases. Facebook likes us. But it likes us not for what we truly are, but because we found people, who think like us, who feel like us, who support us in our decisions.

    Facebook escape is a straightforward “solution,” which gives us the (false) feeling things get better. Just like something I recently read there:

    – All my Facebook friends think I’m thin.
    – What about the others?
    – I just block them.

    Renée Fishman claims such escape is wrong, as it makes us dependable. She fought hard against it, and it seems she succeeded to get rid of it. Or so it looks. It helped her to be the true self she think she is, without the need for confirmation bias (e.g., the “Likes”).

    I cannot entirely agree with her. My confirmation bias need is powerful and requires constant refueling :). Plus, I also use Facebook for help. Both as giving support and as receiving help. I reacted many times on support requests, and I found a lot of help from my friends, too. For me, Facebook is not just a habit, not just an addiction. It’s a tool, and if used right, it can be a precious tool.

    It’s easy, of course, to blame it all on a tool. “It’s Facebook’s fault, not mine.” I will dump this thing, and life will suddenly become easier. It’s not like that, folks. It does not work that way. Just dumping something does not make you immediately better. It seems to me Renée also got to this conclusion or at least I found it hidden within her text.

    So, before you decide to go and dump (whatever, and especially Facebook), read and understand it well. Then read and understand yourself. Because if you do not, you will come back to the Facebook habit.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Кръстопът


    Събуден от жажда
    в най-тъмната част на нощта
    се сетих че трябва да върна часовника
    с един час назад

    така освен глътка вода
    поех глътка време
    и загледан в мрака навън
    се замислих

    щастливи ли са или нещастни
    с този подарък в последната нощ
    осъдените
    на смърт


    Петър Чухов





    Петър Чуховв „Кръстопът“.
    Петър Чухов в DICTUM.

      Стихотворението е включено в последната, издадена към този момент, книга с поезия на Петър Чухов – „Адdicted” („Жанет 45″, май 2017 г.; оформлението е на Кирил Златков, редактор на книгата е Марин Бодаков).

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Nokia 8 няма да се продава на двата най-големи смартфон пазара в света
    Още с анонса на първите модели Nokia с Android в Барселона HMD Global заявиха, че ще се целят в първото…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Жюстин Томс, smiling

    DSC_6878

    С Ясминаме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

    Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
    Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

    Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

    Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

    Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
    Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
    Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

    Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
    Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

    Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
    Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

    Можем ли заедно?
    Можем само заедно.

    Какво си пожелаваш?
    Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове. 🙂

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Никола Балов

    Официално: Android O ще бъде официално представен на 21 август
    След като вече чухме слухове, днес Google официално потвърди, че премиерата на финалната версия на Android O ще се случи…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Библиотеката

    Ще започна с поздрав към авторката на книгата, която ще ви представя днес, защото се изисква голям кураж да застанеш под прожекторите и да обясниш на дори една майка как да си гледа детето, какво остава за това да напишеш книга, която ще се чете от стотици. „По-здрави бебета. Всичко за храненто от раждането до 2 години“ на Магдалена Пашова очевидно се котира прекрасно сред българската аудитория от млади и амбициозни майки, тъй като малко след като ми беше заета от моя приятелка, получих още няколко препоръки от познати и непознати хора да я прочета. Така и направих! Изчетох я от първата до последната страница – докато приспивах бебето в количката в съседната градина, докато го кърмех и дори крадях от най-ценното време – това, в което мъничето спи, за да разбера и аз какво е мнението на авторката и какви са нейните препоръки.

    Откакто съм майка, едно нещо ми стана пределно ясно – по отношение на гледането на деца няма златна среда. Жените, които решават да станат родители, населяват отделни лагери и ожесточено враждуват помежду си, всеки яростно защитавайки своята теория и верую. Откакто пък членувам в една група за майки, забелязах, че да изказваш категорично мнение като на професор е характерно за 90% от женския пол. В случая авторката се изказва авторитено и уверено, изхождайки не само от личния си опит като майка, но и от курсовете и обученията, през които е преминала. В основата на книгата заляга вярата в това, че чистата натурална храна е в основата на доброто здраве – вашето и на вашето дете (с което съм абсолютно съгласна), но, макар да има тактични презастраховки от страна на авторката, често се изпада в крайности. Това е книга, в която има прекалено много удивителни, буквално – този вече толкова рядко срещан препинателен знак, който всява лека паника в читателя. Ако не се подготвиш за бебе шест месеца предварително, ще забременееш трудно; ако ядеш нездравословно, ще има последици за бебето; ако не дай си Боже го захраниш по-рано, край с хармоничната му чревна флора и подобни модерни крайности като забраната да се дава вода на бебе. Разбира се, в това ревю не мога да бъда обективна, защото в някои отношения съвсем не съм съгласна с авторката, но нека подчертая, че обобщено намирам книгата за полезно четиво за млади родители и определено взех много идеи от нея.

    Фактите са факти и те са чудесно поднесени на страниците на „По-здрави бебета„. Коя обаче е тази майка, чудя се аз, която ще седне да прави домашно брашно 6 заса във фурна, като сменя хавлиени кърпи и какво ли още не (не претендирам, че съм запомнила механизма за приготвяне правилно, защото не мисля да го практикувам). С това искам да кажа, че макар и с мек език, книгата е крайна в напътствията си. От опит мога да кажа, че забременях от раз в момент, в който изобщо не бях в добра физическа форма и се хранех абсолютно нездравословно. Не разбирам логиката зад това да се забранявавода на кърмаче, защото между „няма нужда“ и „в никакъв случай не давай“ има голяма разлика. Гледам хората на моя възраст, захранвани от четвърти месец, с даване на вода, сокчета и какво ли не – не бих казала, че сме болнаво поколение, а още по-малко, че носим някакви идентични физически белези. По-скоро при всички ни се проявява генът на предишните поколения, отколкото резултатът от захранването в кърмаческа възраст. В същото време обаче харесвам и уважавам препоръките, които Магдалена Пашовадава за самия процес на захранване – каква храна кога е подходящо да бъде въведена, а съм истински очарована от рецептите в книгата, поднесени на читателя със страхотни цветни фотографии, които, признавам, грабват окото и събуждат апетита! (ето и от мен една удивителна)

    За мен книгата е четивото на младата майка, която има склонност да се влияе от модерните течения във всяка сфера на живота. Така, както на нас са ни давали биберони с мед или подсладена със захар вода (ужасни практики, но така са учени майките ни), така днес пълното отрицание е мантрата на майката, която инспектира всяко зрънце, което ще доближи устата на нейното отроче. Аз не бих могла да живея с толкова стрес по отношение на дневното меню на детето, най-малкото не мога да си представя как физически ще смогна, да не говорим емоционално. Гласувам „за“ месото от пасищни животни, сезонните плодове и зеленчуци от ферми, забраната на сладкиши и подсладени напитки, но това са основи. Няма обаче да ме видите да правя солети от елда (например) или да държа детето на диета два дни, след като е хапнало зрънчо (не, че одобрявам зврънчото като храна за бебета).

    Както виждате, и аз не знам как точно да обобщя емоциите си от тази книга. Може да звучи, сякаш съвсем не ми е допаднала или си позволявам да критикувам човек, който все пак учи другите хора как е най-добре да се хранят, но не това е целта ми. Просто нямам едно-единствено впчатление от книгата. Харесва ми и не ми харесва едновременно. Смятам, че всеки може да извлече доста ползи от нея, стига да пресява и да не се вманиачава. Аз не бих следвала препоръките в нея дословно, но и не бих упрекнала майка, която го прави (е, да, тайно я наричам майка-нацист, но то е с усмивка и намигване). Има и още нещо, което е загатнато в книгата, но ми се струва доста по-важно дори от това с какво храните детето си, и то е движението. Така че, мисля си – по-добре излезте на разходка с детето си, смейте се, играйте, ако и да е изяло цяло парче купена торта, отколкото да изнемогвате над печката в опит да му поднесете поредната порция мега здравословна закуска. И един плод ще свърши тази работа. ;)

    Девора


    Filed under: Бебета, Детски, Други, български, кулинарно

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    Фотоувеличение
    Преди  се чудех дали “Фотоувеличение” с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те. Първото гледане преди години обаче размаза дразнещото жужене на дребнавите ми подозрения, а второто, наскоро, изчисти останалото петно от тях. Blow […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Дончо Ангелов

    На път, като на път. Най-любимият тип: без никакви проблеми. Като изключим по-интересното събиране на багаж, остатъкът от деня, за който трябваше да стигнем от Лозен до Потсдам, мина без никакви грижи. Полетът на България Еър закъсня едва с 20 минути, които той успя да навакса на път за Берлин. Учудващо, но този път, ако трябва да търся да мрънкам за нещо, то по-скоро бих измрънкал за неща, за които германците имат вина. От нашия си край нещата си бяха наред.

    Но няма за какво да се мрънка. Висок сезон, всеки пътува за някъде, нормално е да има опашки по границите, нормално е да се чака малко повече на паспортен контрол, нормално е да отнема малко повече време, докато багажът се подаде по лентата, давайки отговор на въпроса “ще купуваме ли набързо в Берлин неща за 2х€400” (колкото ни е застраховката за изгубен багаж). Всичко обаче се случи както трява, и благополучно изкарахме една много приятна вечер с близките в Потсдам.
    Така се наядох, че заспах късно, и се събудих рано. Мисля, че ако някой ме остави на Петра “да ме гледа”, за около седмица ще мина 100 кг без да се усетя :).

    На другия ден, досега, всичко е с германска точност. Минко ни взе навреме, навреме и спокойно си взехме билет ABC от Потсдам до Берлин.
    Там, на централната гара на Берлин, на Веси и стана “рязко студено”, та трябваше да сядаме в МcDonald’s и аз да ям чийзкейк и да пия кафе. Жертвах се! За около половин час поседнахме на меката мебел, след което стана време за влака.

    Vesi with bretzelICE 806 за Hamburg Altona си дойде навреме, с целия си комфорт и удобство. Закара ни пак така бързо и удобно до Altona. Имайки 50 минути между влаковете, и вече намерили връзката (която се оказа на същия перон, срещу нас), на Веси ѝ се заразхожда около гарата. Затътрихме куфарите, аз недоумявайки каква е тази разходка по никое време. Е, разбрах сравнително бързо: още докато излезем от гарата, Веси се заоглежда за брецел. Явно беше гладна, или просто търсеше да яде немски геврек!
    Направихме един бърз тигел по “главната” улица до гарата, сдобихме се с двата търсени брецела, опитахме да влезем в един магазин, чиято система за сигурност не ни хареса, раззвъня се, и аз реших да не влизам с куфарите, и това беше. Върнахме се на гарата, качихме се на горния етаж на RE70 Hamburg Altona – Kiel Hbf и Веси бързо захапа брецела. Беше толкова гладна, че изяде и втората половина на моя. Аз, всъщност, нямах нищо против (иначе тя е слабичка, не може да ми го вземе от ръчищата, ако реша да го пазя).

    Impressed by power outlet!Влакът, разбира се, си тръгна навреме. Бях много доволен да намеря контакт досами мястото ми, който обаче май няма да ми трябва, освен ако не реша да зареждам компютъра. Не се знае какво ще има за правене, докато чакаме check-in и качване на кораба. Но самото усещане да имаш контакт до теб е едно такова… топло… :D. По-топло е само, ако има и WiFi.
    Като заговорих за WiFi: това е добра тема за мрънкане! В предишния влак ни бяха обещали – не работеше! “WiFi” имаше, но вътре нямаше нищо, даже login server-a не работеше. Не са хубави тези работи, херове и фраута, да знаете! Добре, че бай Дончо си носи добър роуминг с него, та има какво да се прави, иначе трябваше да извадя книга и да чета! Представяте ли си!

    Струва си да се отбележи удобството, чистотата, бързината и точността на немските влакове. Не, че си го знаеме, ама ей-така, да знаете! Проверих! Чисти са, бързи са, точни са. Е, скъпи са, но вършат работа. Предполагам, че и тук са яко субсидирани, защото все пак платихме сравнително евтин билет (по €30 на посока на човек, с включено запазено място, от Берлин до Киел и обратно). Но пък, като ги има, хората ги ползват. Много по-сигурен и удобен наземен транспорт от автомобилите, но вие и това си го знаете, няма смисъл да ви го казвам.

    Ааааа, не са хубави тия работи! Докато си го пишех това, интернетът пропадна! Срамота! Водафон, да вземете да се стегнете малко, а? Имам цели 38 минути още в този влак! Ей сега, като го допиша това, ще взема да разръчкам телефона, за да видим има ли някоя по-читава мрежа, към която да се вържа. Защото, като няма Водафон, и всяка друга мрежа е Водафон! Мда, не са хубави тия работи!

    Информиран, но независим наблюдател тук би се подсмихнал: “Тоя пък, отива на кораб, ако знае само какво му се пише, като види тарифите там”. На което аз бих отговорил, размахвайки резервацията ми, на която пише “24 часа интернет, €70”. Вярно, колкото две и малко отгоре месечнитакси у дома, но все пак е нещо, като го сравним с тоталния blackout, който ще цари в открито море, нали?

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Нели Огнянова

    На 14 август 2017 за обществено обсъждане е публикуван проект за Постановление на МСза създаване на Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Обсъждането е с 14-дневен срок.

    Според придружаващия доклад на Лиляна Павлова, министър, освен другото

    в   заключителните разпоредби на проекта на акт се предвиждат промени в Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., отчитащи създаването на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и поемането на функциите по подготовката и провеждането на Председателството от Националния център за Българското председателство.

    Изрично са разписани задълженията на Българската национална телевизия, определена като домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.

    Научаваме, следователно, че по-рано през 2017 г. БНТ е определена с решение на МС за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

    А в обсъжданото Постановление на Министерския съвет за създаване на Координационен борд  се предвижда да се внесат следните изменения, засягащи функциите на БНТ (досега според ПМС 114/2016 се създава юридическо лице –  Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към Министерския съвет, предвиден в чл.1, ал.7 на Постановлението, според проекта тази разпоредба се отменя):

    “Заключителни разпоредби

    § 2. В Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2016 г.; изм., бр. 12 и 39 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    4. Член 13 се изменя така:
    „Чл. 13. (1) Българската национална телевизия (БНТ), определена за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.:

    1. участва в изграждането на международния пресцентър, като:
    а) разработва изискванията за техническата инфраструктура на пресцентъра в НДК, свързани с осигуряване на аудиовизуален сигнал;
    б) изгражда кабелната инфраструктура за аудиовизуален сигнал на територията на пресцентъра и паркинга за автомобилите за излъчване на живо;
    в) осигурява и монтира оборудването за необходимите апаратни (MCR), 5 телевизионни и 8 радиокабини (с потенциална възможност телевизионните кабини да бъдат удвоени), 6 стационарни позиции на територията на Националния дворец на културата съгласно изискванията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз;
    г) изгражда интранет връзка на територията на пресцентъра;
    д) създава и поддържа информационен канал за журналисти чрез мониторите в пресцентъра
    е) осигурява необходимите технически екипи за поддръжка на оборудването.

    2. отговаря за аудиовизуалното отразяване на Председателството, като :
    а) осигурява аудиовизуално покритие на събитията от календара на Председателството категория А и С и други официални събития, заявени от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, и излъчва сигнала в реално време на територията на пресцентъра;
    б) изработва видеоматериали от събитията в минимум две резолюции за портала на Председателството;
    в) изработва документален филм за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
    г) създава седмична рубрика за Председателството;
    д) резервира и заплаща сателитните канали за живо предаване към ЕbS и реализира излъчванията;
    е) участва в координационни срещи с представители на институциите във връзка с Председателството.

    3. управлява услугите за телевизионни и радиожурналисти, предлагани от пресцентъра, като:
    а) изработва и публикува ценоразпис на услугите;
    б) осъществява комуникацията с телевизиите и радиата преди събитието, приема и координира заявките за ползване на телевизионни, радиокабини, стенд-ъпи с оператор и други услуги;
    в) оказва съдействие при формирането на пуловете от оператори и фоторепортери;
    г) осигурява необходимите екипи за управление на услугите.

    4. има право да получи от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 информация за: календара на събитията от категории А и С и други официални събития, които е длъжна да отрази; местата за всяко събитие (точките в Националния дворец на културата), от които трябва да има телевизионен сигнал; броя и разположението на телевизионните и радиокабините, стенд-ъпите и паркинга за SNG; броя и местоположението на мониторите на територията на пресцентъра, по които ще се подава картина; списъка и времетраенето на събитията, които ще се излъчват на живо чрез Europe by Satellite; времевия график и резолюцията, в които видеоматериалите, трябва да бъдат качвани на портала на Председателството;

    5. има право да ползва посочени от нея помещения с работни места на територията на пресцентъра за изпълнение на задълженията си;
    6. има право да получава съдействие от екипа на пресцентъра и техническите екипи на “НДК – Конгресен център София” – ЕАД при възникнала необходимост;
    7. има право да получава оперативна информация от екипа на пресцентъра за промените в програмата на всяко събитие.

    (2) БНТ предоставя със споразумение безвъзмездно на Министерския съвет изключителните права за използване на аудио-визуалните произведения, създадени от БНТ в качеството й на домакин-разпространител на картина и звук, и филма за Председателството по всички, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права начини за максимално допустимия срок, включително и правото за преотстъпване при последващо излъчване.”

    Както е видно, БНТ ще има правода получава информация  – и задължениеда изработва, осигурява, изгражда, създава, управлява и пр., както и  да предоставя безвъзмезднона МС изключителни права за (каталог) произведения.

    Поне в обнародваните сега документи няма индикации каква е връзката на тези  задачи с бюджетната субсидия, която БНТ получава според Закона за държавния бюджет. В доклада на министър Павлова се казва, че

    Предложеният проект на акт не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилникна Министерския съвет и на неговата администрация (това е приложението в случаи, когато   проектът  няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет).

    Щом казват.


    Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    THE CIRCLE
    THE CIRCLE/КРЪГЪТ(2017) e дело на James Ponsoldt, автор на The End of the Tour, и това беше единствената причина да го гледам. Заглавието експлоатира сковаващата перспектива малкото ти оставащи свободи да бъдат ограничени от зъл алианс между алчни айти експерти и корумпирани политици. Комиксов контраст, почти като в Готъм сити. Не че не звучи достоверно […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Никола Балов

    Нови кадри разкриват още от дизайна на необявения Sony Xperia XZ1
    Остават точно 11 дни до официалната премиера на новите смартфони Xperia на Sony, като един от тях със сигурност ще…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Дончо Ангелов

    Вчера писанията ми приключиха във влака на път за Киел. Беше време за пристигане, затова трябваше да затворя PC-то и да се подготвим.

    След като пристигнахме, още на гарата ни посрещнаха табелите на MSC. Срещу €20 хората предлагат да те закарат на кораба, който иначе е на около 20-30 минути пеша. Страхотна оферта, ако си с трудна подвижност. Добре е, че ние не сме, та затова се отправихме към едни други табели, пак на MSC. Оказа се, там събират багажа на тези, които искат да си го оставят. €5 на чанта. Финансовият каза “не” и ние се затътрихме с куфарите към кораба. На лекото ми помрънкване, че все пак €5 не са кой-знае какво ми беше отговорено, че ако съм искал аз да вземам решението, трябвало да съм го взел, и затова да не говоря много. Е, спрях да говоря.

    От гарата в Киел до кораба е сравнително спокойно ходене, някакви си 20-30 минути. Вън беше сухо и приятно, опитахме се да се объркаме веднъж, но не успяхме. И така благополучно стигнахме до кораба, където ни чакаше стандартното преживяване по качването на борда. Куфарите ни ги взеха още долу, чудя се как този път не поискаха нищо, но явно и тях вече ги беше срам.

    За около час успяхме да направим check-in и да се качим на кораба. За пръв път на проверката на Службите рентгенът пищя по мен заради имплантите. Малък, сив човек с голям, сложен технологичен тиган ме помоли да пристъпя настрани, и ме обходи с тигана. Аз, уплашен от перспективата да бъда проверен дори и където Слънце не огрява, се оставих в ръцете му. Тиганът хич не ми хареса рамото, а малкият, сив човек хич не хареса това, че на тигана не му хареса. Заразпитва ме на доста развален английски, аз си показах белега, той омекна. Пообходи още малко с тигана и се успокои, докато стигна до краката. Там тиганът пак се размрънка, и онзи пак стана кисел. Наложи се да му обяснявам, че и там имам подобрения. Нейсе, мина му. И бях освободен да ходя в кораба.

    На корабът бяхме надлежно снимани, след което пуснати да си ходим до каютата, за да вземем ID картите, които се намирали там. Е, там бяха, взехме ги. След това трябваше да видим какво става с предплатените пакети, което се оказа драма!
    Това, че цената на ИТ специалистите се е вдигнала, си пролича и при MSC. Почти нямаше нещо от предплатените и/или пакети, което да си беше на мястото. Вместо пакет вино+вода, имахме бира. Моят и на Веси интернет пакетите бяха разменени (още чакам за това да се оправи). Треперя какво ще е положението с екскурзиите, макар че от excursion reception desk-а ни увериха, че всичко било наред. Момичето обаче с чаровна усмивка ме посъветва все пак да внимаваме дали ще си получим билетите вечерта преди екскурзиите. Та явно и тя няма много доверие.
    Аз вече си мислех как ли стоят нещата с компютърната система за навигация на това чудо, но тъй-като там малко ме засяга пряко, реших да не се замислям много-много. Но пък участвахме дейно на тренировката за сигурност, че с тези проблеми по компютрите им знае ли се, да не се знае?

    Оправени, объркани, след това пак оправени (или поне с усещането, че сме оправени) отидохме да ядем. Похапнахме и вече с по-добро настроение (бирата си е бира, независимо в пакет или не) се прибрах в каютата.

    Надвечер бяхме на представлението в концертната им зала. Беше кратичко (45 мин), те се извиниха, че това било защото било само едно, защото е първи ден. От утре щели да са две. Ние, като ядящи втора смяна, ще ходим на първото, а след това ще ядем. Ядящите първа смяна са обратно: първо ядат, слде това ходят на второто представление. Ние досега бяхме от тези, този круиз ще пробваме как е да сме от онези.

    След представлението беше време за ресторанта. Нашите сънародници, с които случайността ни е събрала на една маса, не се появиха. Преследва ме мисълта, че са се подали, видяли са ни, и са побегнали в ужас да дъвчат пица на палуба 11. А може би просто са били уморени… знам ли. Така или иначе, пропуснаха много добра вечеря, изцяло по очакванията ни. Ние пихме доста интересно бяло вино, остана малко и за тази вечер от него. Вървеше добре с най-вече рибното меню

    Спахме много добре, до 7 часът, когато решиха да търсят някакъв г-н “Mнямммнямммням Mрън-мрън”. Така и не разбрах защо човечецът трябва да бъде намерен спешно в 07:00 сутринта, но ако го търсят по уредбата на кораба в този час за нещо по-малко от зловещо убийство предната вечер, мисля че трябва да си преосмислят приоритетите. Екипажът може да е буден още от 04:00, но той не си плаща, за да си почива на кораба.

    Тъй или иначе, будни, набързо оправихме сутрешните неща и хукнахме към закуската. Копенхаген (по-точно замъкът Фредерискборг) ни чакаше. Времето беше хубаво, а ние бяхме на около 4.5 км от спирката на S влаковете. Moovit обаче оправи нещата, та се оказа че ходенето ни беше само километър, след което линия 25/27 ни закара до Østeport. От там всичко е ясно.

    Много приятна разходка из Hillerød. Аз не бях ходил преди това из града, когато бяхме до замъкът предишния път бяхме с колата и спряхме на границата на парка, въобще не влязохме в селището. Градчето се оказа много добре уредено, дори за датско градче. Имат си и те (почти) пешеходна Главна, по която се стига досами замъка.

    Наснимахме набързо, на няколко пъти прекъсвани от плиснал, но почти веднага спрял дъжд. Не влизахме в замъка, разглеждането му отнема минимум 2-3 часа, а ние и без това сме го гледали. Разходихме се и поснимахме из градината му, след това обиколихме езерото от другия край и се оказахме в центъра на града. Веси нападна сладоледеното фургонче. Аз се радвах на датския ѝ език, който изглежда не е много ръждясал, защото датчанката зад щанда не превключи на английски. Тъй или иначе, взехме сладоледа и поседнахме докато го изядем. По някое време ни се припи и бира, но незнайно защо се оказах с кафе в ръката. Кафето пареше, изгорих се, станах кисел. С бира никога нямаше да се изгоря така!

    Дойде време да ходим към гарата, и след това на кораба. Това си се случи по план и без никакъв проблем. Единствено не можа да ни се сбъдне желанието да ходим цялото разстояние, защото пак се опита да вали и по средата на пътя си взехме автобус 27. А и Веси нещо много бързаше, от кафето ли, от нещо друго ли не знам. Но благополучно в 14:00 си бяхме обратно на “Фантазия”.

    Сега чакам да ми “оправят” интернета. Утре съм цял ден на вода и ако не го оправят, ще си имаме сериозни проблеми с тях. Бил на тази карта, бил на онази карта… не разбирам защо техните проблеми стават мои. Да си ги оправят и да не ме занимават. Така или иначе, платил съм си го, някак нормално е да го получа като услуга.

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Жюстин Томс

    konstantin

    Споделено с … Константин Павлов Комитата

    Този текст е изцяло взет от книгата Първите в българския интернет, на Горица Белогушева и Жюстин Томс (виж по-долу). Интервюто е направено през август 2002 година. Фактите и информацията са както са звучали и публикувани през 2002 година.

    Снимката е тази, с която Константин Павлов е бил представен като член на журито на конкурса БГ Сайт 2002.

    Константин Павлов Комитата е завършил ТУ- София, специалност “Радио и телевизия”. Бил е мениджър “Продукти и Развитие” в Нетинфо. Участвал в създаването и развитието на www.abv.bg, www.netinfo.to и www.gbg.bg.
    От октомври 2000 г. досега е управител на Интернет агенция “Тримата”.
    Член на журито на конкурса “Български сайт” 2002.

    Помниш ли първия път, когато бе онлайн?
    Спомням си го много добре. Беше в далечната 1995 или 96-а г. Работех в една фирма и шефът ми каза, че ще ми покаже нещо много интересно на компютъра. Бях чувал за Интернет, но имах съвсем смътна представа какво представлява. Той отвори някакви прозорци, писа някакви загадъчни команди, телефонът пищеше като факс. И в моето съзнание остана, че Интернет е програмата Netscape, където трябва да се напише горе Yahoo.com, и така Интернет тръгва. По-късно разбрах, че и друго нещо да напишеш, пак тръгва. Първата страница, която разгледах, бе от “Интересни линкове” на Yahoo – страницата на Хилъри Клинтън. Стори ми се нещо страхотно тогава.

    Кога и как Интернет стана твоя професия?
    През 1997 г. бях вманиачен Интернет потребител. Живеех в чужбина и най-евтината и бърза връзка с България бе Интернет. Така че бях редовен посетител на едно кафене, даже прекарвах цялото си свободно време онлайн – IRC, мейлове и се опитвах да намеря начин, по който да изкарвам пари от Интернет. Когато се завърнах, продължих да мисля по темата с моя приятел Любо Иванов, като идеите варираха – от онлайн казино до порносайтове. Не се спряхме на никой вариант.
    С Любен и Виктор сме съученици от гимназията. Виктор бе вече в Америка и бе споделил с Любен, че там има някаква мания за Интернет, печели се много, трябва и ние да направим нещо тук. Аз се включих трети в групата, те двамата вече имаха някакви идеи. В деня на първия ми разговор с Любен публикувах първата си лична страница. Той каза, че замисля нещо, и бе супер изненадан, защото без да ми каже познах, че ще ми говори за уеб.
    Първоначалната идея на Нетинфо бе да съдържа информация за самолетни билети, екскурзии, издания, чатове, пощи, магазини – въобще един малък Интернет – нещо изключително разклонено и подробно. Идеята бе един студент на 4 часа да работи в някое жилище, за да не взимаме офис. Така трябваше да започне. После естествено се убедихме, че се изискват много повече усилия, друг подход. Ключов момент, който решително ни тласна напред, беше привличането на Любо Иванов, който се прояви като талантлив програмист и мениджър в Нетинфо. Стартирахме през ранната пролет на 1999 г., тъкмо за обявяването на Оскарите.
    Бях абсолютно пристрастен. Работата ми в Нетинфо представляваше всичко за мен, целият ми личен и служебен живот. Аз бях погълнат 100% от нея. Известно време работех и в друга фирма. От май 1999 г. напуснах другата си работа и вече нямах никакви спирачки. От сутрин до посред нощ работех.
    Сменихме три офиса. Първо бяхме на “Народно събрание”, в една много малка стаичка. В началото с един компютър, после с два, четири … Най-тежкото решение, което взехме, бе за втория компютър. След това усетихме, че сме в правилна посока.
    Нещо много интересно за Нетинфо – нямахме собствен Интернет, ползвахме dial-up. От 1-2 служители до 40 -– всички излизахме през един телефон, което, от една страна, не беше много хубаво, но от друга страна, ни научи на някои полезни навици.

    Как се случи всичко с Гювеча?
    Колкото и да бяхме самоуверени, а ние бяхме много самоуверени, смятахме, че всичко можем да постигнем, решихме, че не е необходимо да градим всичко от нулата, а можем да придобием нещо. Тогава имахме абсолютно погрешната концепция за това как да направим сайта си посещаем. Идеята бе да наблегнем на съдържанието. Изхождахме от грешната предпоставка, че уеб услугите в България са вече прекалено развити, всичко е направено (говоря за 99-а г.). Ще направим огромно уеб списание, развлечения, информация. Срещахме се и обяснявахме, че се занимаваме със съдържание, и много хора ни гледаха учудено. В крайна сметка, оказа се, че съдържанието не е това, което ще ни избута. Изискват се огромни усилия, изисква се качествен екип, а това е нещо, което не се гледа от много хора. А според нашия бизнес план трябваше да достигнем определена посещаемост.
    Оказа се, че рекламата на Нетинфо в Гювеч има огромен успех. Даваше ефект, многократно по-голям в сравнение с останалите средства, които ползвахме. Дадохме няколко хиляди лева за хартиена листовка, а срещу никакви пари в Гювеча (след уговорка с Павката) имахме 4 пъти по-голяма посещаемост. Днес ни изглежда смешно, но тогава се учудихме. Платихме си за един много скъп урок.
    Започнахме да разглеждаме една по една медиите. Оказа се, че зад повечето стоят сериозни планове, фирми. И се оказа, че най-голямата за тогава медия – Гювечът, се прави от двама ентусиасти – Павел Калинов и Жоро Сербезов. Решихме, че имаме общи интереси. Беше малко смешно. Водехме предварителни разговори. Но в един момент се оказа, че те негласно са ангажирали Гювеча, т.е. бяха направили дружество, съвместно с “Орбител”. Фирмата беше създадена, но нищо не беше направено. Гювечът тогава бе преопакован в нов портал – Hit.bg. Цялата база бе пренесена. Даже все още в Хит-а голяма част от линковете, описанията са като в Гювеча, с коментарите на Павел Калинов, които не можеш да сбъркаш никога.
    Употребихме много красноречие, много дипломация, в разговорите с Павел и Жоро. Те се убедиха, че е по-изгодно да работят с нас. На практика преди това Гювечът не съществуваше в правното пространство, а ние го легализирахме.
    Ние дълго го експлоатирахме, а не го развивахме. Няколко пъти му сменихме първата страница. Но не направихме нищо, за да сменим техническата основа. Бе отново път, дълъг и тежък, с много проби и грешки. Първите технологии, с които почнахме, бяха Windows NT, върху него Netscape сървър и Oracle. След няколко месеца проби се оказа, че тази комбинация не става. Написахме едно обширно задание за преработка. Сменихме платформата с по-надеждната Linux – Apache. Нашият изключителен програмист Митко Серафимов написа всичко, оргинален български софтуер, на основата на, написа Oracle търсачка и директория. Ние направихме още нещо уникално за България – написахме оригинален български продукт, за българския пазар; въведохме професионално пълнотекстово търсене – с една търсачка на световно ниво; използвахме статично-динамична структура – сайтът се управляваше в база данни, а се експортваше в статична структура; в указателя нямахме нито една директория, която да се разполага на повече от една страница. Разбира се, много помогна и Катя Димиева, която измисли сегашния домейн на Гювеча –дълго време преди това той страдаше от трудно изписване.

    Разкажи ни за Abv.bg.
    Abv.bg-то беше страничен продукт. Кой измисли името? Има няколко отговора – според Любен е той, а според мен – аз. Предполагам, че и двамата имаме дял. Името го измислихме в едно заведение. На мен не ми даваше мира името на Нетинфо с това, че е дълго и сложно. Още повече, дори на наши мероприятия хора като Сашо Грозев, вместо Нетинфо казваха Инфонет. Dir.bg са с такова име … В крайна сметка направихме с Любен брейнсторминг за късо и лесно име и излезе Abv.bg. То всъщност трябваше да замести Нетинфо, като име на нов портал, който да се съревновава с Дир-а. Всъщност тогава не смятахме Дир-а за особена конкуренция, главно името ни правеше впечатление. Смятахме, че тъй като разполагаме с добър гръб и перфектен екип, можем да задминем всички.
    Но в един момент ни обзе чудовищната инерция при Интернет проектите, която пречи на нещата бързо да се променят. Има много неща, които трябва да се съобразяват. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Ние все пак регистрирахме търговска марка Abv.bg, взехме домейна. Но не правихме нищо. Мислехме при един от поредните редизайни да сменим с Abv.bg.
    През лятото на 1999 г. работехме с една фирма – Авеста, с която, колко сме били наивни тогава, направихме договор за разработка на софтуер и между другото – една поща, срещу което им хоствахме разни неща. Те не се справиха, както очаквахме, и се наложи да се включим и ние. И през декември бяхме готови. Определихме ден и час да пускаме пощата и минути преди да я пуснем, администраторът пита – на какъв домейн да я пуснем? И в движение решихме, че на Abv.bg е най-подходящ. И така стана изведнъж, решение за 5 минути. След това с Любен и Богомил бяхме за Нова година в Прага и с голямо удоволствие ходихме в един компютърен клуб да си проверяваме пощата. Беше период на невероятна еуфория. Посещаемостта растеше постоянно. Имаше нещо подобно на Закона на Мур – посещаемостта се удвояваше всеки две седмици. И това в един доста дълъг период от време, чак до лятото на 2000 г. Ние, без да усетим, бяхме създали нещо много привлекателно. Междувременно поехме продукта изцяло в наши ръце, пренаписахме го. Важно бе, че проектът не бе затормозен от излишна бюрокрация.
    С пощата направихме за първи път много неща, което не е изтъквано. Това са:
    Въвеждането на терминологията, специално за понятията от пощата. Заслуга на нашия екип е, че преведохме термините – кутия, кошче, изпратени, чекмедже … Сега изглежда тривиално, но наистина отделихме доста време за мислене по това – да не звучат смешно.
    Оправихме и интерфейса. Преди това пощите имаха стандартен интерфейс, бяха готови чужди продукти, адаптирани. Ние положихме особени усилия в интерфейса. Като привърженик на Якоб Нилсен извадих списък с препоръки за ползваемост, направихме няколко класически теста (контролна група от 5 човека, задачи) и грешките лъсваха, оправяхме ги. Така достигнахме едно добро ниво.
    Още нещо, което първи направихме в България – осигуряването на поддръжка. Пак започна случайно. Главният програмист получаваше всички мейлове с оплаквания. Оказа се, че трябва да отделя много време за обработка, което не бе целесъобразно. Затова спешно назначихме човек за поддръжка. С това много се гордея.
    Добавихме уведомяване за нова поща по SMS, ICQ и пейджър.
    Добавихме и “Чекмедже” – възможност да се пазят файлове онлайн.
    Получавахме много писма от потребители, доволни и недоволни. И освен това получихме признанието за най-добра поща на 2000 г.
    За развитието на Нетинфо след края на 2000 г. не смея да давам оценки.

    Родното уеб пространство днес?
    Имам чувството, че българският Интернет се държи много здраво, но със съвсем леки стъпки отстъпва назад, за сайтовете говоря. Стремежът към съвършенство, който съществуваше в началото, сега е отстъпил място на маркетингови трикове, спестяване … От гледна точка на това, което се появява – има отстъпление. Може би това е логичният начин да се развиват нещата, може би просто нямаме пари да си позволим качество.

    Как виждаш бъдещето на Интернет?
    Въпреки всичко, което се случи напоследък, не съм си променил мнението за Интернет. Все още смятам, че е блестящо, невероятно и напълно непредсказуемо място. Сигурен съм, че някой може да опита да го предвиди, изчисли, но дори ние, които сме от толкова време в този бизнес, не можем да си представим как точно ще се променят светът и Интернет в бъдеще.
    Но ние имаме и отговорност към Интернет, в частност – към българския. Много хора използват Интернет, за да бягат от действителността. Те казват “не ме интересува тази скапана държава, в Интернет всичко е супер, ще съм в Интернет и няма да се интересувам от нищо друго … “. Това е много погрешна позиция, защото, ако ние нямаме активна позиция по принцип в обществото, в един момент дори тази свобода, която имаме в Интернет, ще ни бъде взета – било чрез скъпи телефони, цензура, монопол, или пък някой ще ни наднича в мейловете. За да бъде бъдещето блестящо такова, каквото аз си го представям, ние трябва активно да работим за това.

    2С Гори (Горица Белогушева) се видяхме по приятелски-професионално на бира през 2002-ра, след като бяхме написали статия “Първите 10 години на Интернет в България” за излизащия тогава вестник Интернет и решихме статията да прерасте в книга. Книгата“Първите в българския интернет”издадоха ИК Сиела през 2003-та, превъзходното й оформление дължим на Здравко Здравков, а корицата на Даниел Смиловски, отговорен редактор Любомила Малякова и редактор Виктория Лазова.

    Минаха много години оттогава. Решиме, че е време да възродим част от съдържанието. Да му се усмихнем. Да измерим до къде сме стигнали с Интернета. Затова и в поредица публикации в този блог ще се появят част от интервютата от книгата “Първите в българския интернет”.

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Блог Стара София

    След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия. Започваме с кратка извадка, описваща зданието на затвора.


    История и кратко описание на Централния затвор

    След няколко кръшкания из полумрачни кални улици, файтонът спря пред грамадно здание. Над голямата решетчата врата на електрическата светлина с тръпки по тялото прочетох надписа с едри черни букви: "Централен затвор". Пред вратата се разхождаше въоръжен с пушка часови. От вътрешната страна на вратата стоеше едрият вратар, облечен в тъмно сив шинел и такава фуражка. Като ни видя, отвори вратата. Влязох следван от войника. Аз бях вече в затвора: в ада, в който по думите на затворниците много лесно се влиза, но извънредно мъчно се излиза!

    Централният затвор е грамадно масивно здание, построено на северната страна на гр. София. Строено е през 1904—1911 г. Построено е по плана на западноевропейските поправителни заведения. Назначението му е било да прибира осъдените на дълги срокове криминални престъпници и да им действува поправително. В него да влизат престъпници, а да излизат поправени, добри граждани. Планът на затвора е кръстообразно здание. Четрите крила начеват от обширен централен коридор, наречен от затворниците „колелото“. Последното е покрито с грамаден купол (кубе) с прозорци. Всеки етаж на колелото е опасан с широк коридор с железни перила. Южното, източното и западното крила са построени. Северното още не е направено. Зданието е обиколено от петметрова дебела каменна стена. На четирите й ъгли има по една куличка, в която пази часови. Между южното и източното крила са разположени домакинските постройки и женското отделение.


    На всеки от трите етажи на всяко крило има по 40 стаи или 3х40=120 стаи във всяко крило. В двете затворнически крила има 2х120=240 стаи. На всеки етаж във всяко крило има по един нужник от по две отделения. Или на 40 стаи, с около 160 души затворници — по един нужник. При нужниците има по една чешма. Пространството между южното и западното крила се нарича "малката градина“ (двор). Онова между източното и западното крила —„голямата градина“ (двор). Първата служи за разходка на "политическите"затворници, а втората - на другите такива. В южното крило са разположени административните постройки (канцеларии, спални и др.) и „политическото отделение". Долният етаж (подземният) на целият затвор служи за работилници, баня, карцери и др. Другите три етажа са разпределени на малки (2х4 м.) килийки, които служат за затваряне (жилища) на затворниците. Подът е циментиран бетон, стените са тухлени, малките прозорчета са високо към тавана, за да не може да се вижда през тях навън. Те са препречени със здрави железни решетки.

    Вратата е от масивно дърво, обкована с желязо. Има малко контролно прозорче на нея. Първоначално в килиите е имало по един железен креват с потребното за спане. После постилките и покривките са се били изпокъсали. Повечето от железните кревати са се били изпочупили. Наместо да бъдат поправени, материалът им е бил използван за домакински нужди. Така че сега в килиите са останали съвсем малко легла, без потреби за спане. Останали са тук-таме по някой неизправен креват и някои скъсан и изгнил мухлясал сламеник. Устройството на женското отделение не е килийно, а - както домакинските здания: с обикновени врати и големи прозорци.

    ...

    Като се влезе в затвора през външната врата, минава се през едноетажното здание на административните тъмнични учреждения: стаите на директора, поддиректора, канцеларията, гостенната, дежурната и др. От средата на големия коридор, около който са наредени споменатите стаи, се минава през две последователни врати, изкачват се няколко стълби (около 2 м. в.) и се влиза в дълъг, тесен, наречен „политически коридор“. В дясно и ляво на него са разположени 6 стаи, номерирани от 1 до 6. Номерацията върви по променно, както по улиците, по двете страни. Стая № 1, от ляво, (юг). В нея са настанени Рачо Петров и Богдан Бошнаков. И двамата осъдени. Стаята е голяма 4х4. Подът е циментиран. Тухлените стени са дебели около 60 см. Има само дае прозорчета (1х0,90) към юг. Те са високо към тавана - по-високо от човешкия ръст, за което през тях не може да се гледа навън. Отвън са препречени с яки железа, за да не може да се бяга. Стените са белисани с вар.
    ...


    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България


    0 0

    Васил Колев

    Като новина за понеделник сутрин – може да подавате заявки за лекции и workshop-иза OpenFest 2017. Имаме огромно пространство за workshop-и, та ако искате да показвате нещо от типа на “запояване на челна стойка”, ще се радваме да го видим.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Преди няколко дни един мой познат, който се интересува от имигриране в Америка, се обърна към мен с въпрос. Научил, че Тръмп предлага нова система от имиграционни правила, и се интересуваше какви са те.

    Проучих темата и му обясних нещата. След това се замислих – защо да стискам тази информация за себе си? Може би ще е полезна за още някого… Ето я.

    Имиграционната система е предложена от американските сенатори Том Котън и Дейвид Пердю, и подкрепена от президента Тръмп. Базирана е на т.нар. RAISE Act, предложен по-рано тази година от същите сенатори. Целта ѝ е „даване на шанс на американските работници и намаляване на легалната имиграция до историческите ѝ нива“. (Към момента САЩ приемат около 1 милион имигранти годишно – целта е намаляване на този брой наполовина.)

    Тя все още не е приета от Конгреса и Сената – всъщност, към момента (20 август 2017 г.) дори не е обсъждана там. Няма гаранции, че ще бъде приета. Няма гаранции, че ако бъде приета, няма да бъде променена в каквото и да било отношение. Тук я представям каквато е в първоначалното предложение на двамата сенатори.

    По същество тя е точкова система, подобна на тези в Канада и Австралия. Повечето сегашни имиграционни категории се премахват – например лотарията „зелена карта“ и спонсорирането на роднини, с изключение на съпрузи и малолетни деца на американски граждани. Броят на приетите бежанци се ограничава на до 50 000 годишно (към момента са около 100 000, но този брой почти никога не е бил достиган през последните 20 години). Вместо тези се определя годишна квота зелени карти, която в различните източници варира между 125 000 и 140 000. Те ще бъдат запълвани от кандидатите, които събират най-много точки по точковата система.

    Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, зависят от няколко показателя – образование, възраст, владеене на английски език, обещана работа, инвестирани средства и изключителни постижения. Информацията колко точки носи всеки показател и при какви условия, както и информацията колко е максималният възможен брой точки и минималният необходим за кандидатстване, се различават в различните източници. Описвам тук най-често срещаният вариант.

    При него максималният теоретично възможен брой точки е 100. За кандидатстване за имигриране са необходими минимум 30 точки. Получаването им по категории се разпределя както следва:

    —-

    1. Образование

    – Средно образование – 1 точка.
    – Бакалавърска степен от извън САЩ – 5 точки.
    – Бакалавърско степен от САЩ – 6 точки.
    – Master степен от извън САЩ, ако специалността е STEM – 7 точки.
    – Master степен от САЩ, ако специалността е STEM – 8 точки.
    – Докторат от извън САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 10 точки.
    – Докторат от САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 13 точки.

    Всички тези образования трябва да са признати от американското Ministry of Education.

    2. Възраст

    – до 18 години – 0 точки. (Плюс че кандидатът е непълнолетен и няма право да кандидатства.)
    – 18 до 21 години – 6 точки.
    – 22 до 25 години – 8 точки.
    – 26 до 30 години – 10 точки.
    – 31 до 25 години – 8 точки.
    – 36 до 40 години – 6 точки.
    – 41 до 45 години – 4 точки.
    – 46 до 50 години – 2 точки.
    – 50 и повече години – 0 точки.

    3. Владеене на английски език

    Доказва се с резултат от утвърден официален тест по английски език. Засега се предвижда утвърдените да са TOEFL и IELTS.

    Точките се определят според това в кой персентил от полагащите теста се пада кандидатът. (Иначе казано – колко процента от тях са по-зле от него, и колко са по-добре. Ако примерно 70% от полагащите теста са по-зле от кандидата, а 30% са по-добре, той се пада в 70 персентил.)

    – До 50 персентил – 0 точки.
    – 50-70 персентил – 6 точки.
    – 71-80 персентил – 10 точки.
    – 81-90 персентил – 11 точки.
    – 91-100 персентил – 12 точки.

    4. Обещана работа

    Оценява се според предложената заплата като процент спрямо средната заплата в щата, където е работата.

    – 150-200%: 5 точки.
    – 200-300%: 8 точки.
    – 300% и по-висока заплата: 13 точки.

    (Ако не получавате точки по този параграф, е възможно да ви откажат право на кандидатстване.)

    5. Инвестирани средства

    Средствата трябва да са инвестирани в проект, който е одобрен от местното правителство (щатско, областно или градско, в зависимост от обхвата на проекта). Инвеститорът трябва да поддържа инвестицията поне 3 години и да участва лично в ръководството на проекта.

    – Над 1.35 милиона долара: 6 точки.
    – Над 1.8 милиона долара: 12 точки.

    6. Изключителни постижения

    – Нобелова награда, или сравнимо с нея научно постижение: 25 точки.
    – Медал от Олимпийски игри, или първо място на световно първенство в олимпийски спорт: 15 точки.

    —-

    Ако кандидатът е сключил брак, съпругът/съпругата му също трябва да премине оценяване по образование, възраст и езикови умения. Ако съпругът/съпругата получава по-малко точки от кандидата в някоя от тези категории, броят точки на кандидата се намалява – неговите точки се умножават по 70%, а тези на съпруга/съпругата по 30%, и се сумират.

    Ако кандидати с еднакъв брой точки са на границата на приемане, предимство ще бъде дадено на тези с по-високи резултати за образование, след това за владеене на език, и след това за възраст.

    Имигриралите чрез тази система няма да имат право да използват социални помощи в продължение на пет години.

    Събиране на точките

    На теория 30 от 100 точки изглежда една съвсем ниска граница. (За кандидатстване за имигриране в Канада например се изискват минимум 67 от 100 възможни точки, но при твърде различни критерии за оценяване.) На практика обаче събирането на брой точки, близък до максималния, е нереалистично:

    – Не е възможно едновременно да се получат точки за предложена работа и за инвестиции. (Работата трябва да е предложена от американски работодател, а инвеститорът трябва да работи лично в свой собствен проект).
    – Набирането на повече от едно изключително постижение не е реалистично. (Не ми е известен в историята на човечеството случай, когато Нобелов лауреат е едновременно и олимпийски шампион.) От имиграционна гледна точка, дори едно ще е изключителна рядкост – броят на живите Нобелови лауреати и олимпийски шампиони, които не са американски граждани, е около една стотна от ежегодната квота.

    Като се вземат предвид тези ограничения, е що-годе реалистично кандидатът да събере максимум от 45 точки. Дали обаче и това ще е възможно на практика?

    Представете си, че сте американски работодател. Отчаяно ви е нужен специалист, какъвто сте успели да намерите зад граница – толкова, че сте се съгласили да му плащате заплата в пъти над средната. Какво става?

    Принципно вие нямате право да попитате този кандидат за възрастта му – би било нарушение на анти-дискриминационните разпоредби. Нито да проследите дали за отличния английски на писмата му не помага някой друг. Така че нямате как да прецените дали той ще бъде допуснат да имигрира, и така да получи позволение да работи за вас.

    Изхитряте се и провеждате интервю онлайн. За щастие кандидатът изглежда на идеална възраст и английският очевидно му е роден език. Решавате да нарушите регулациите и изисквате от него необходимата ви информация. Той не ви издава или съди, предоставя я – наистина е на 28 години, роден в Англия англичанин, завършил е с отличен успех американски технически университет. Заедно с вашето чудесно предложение за работа би бил приет като имигрант с пълна гаранция.

    Като начало, трябва да изчакате до края на годината – дотогава кандидатурите за имигриране се събират. След това още поне 3-4 месеца, докато те бъдат обработени и точкувани. След това още поне 2-3 месеца, докато на всичките 140 000 кандидати бъдат проведени интервюта. След това още 2-3 месеца, докато кандидатите бъдат проучени и визите им бъдат издадени. И след това още поне 1-2 месеца, докато кандидатът, уверил се вече че е приет за имигрант, се разпореди с имущество, работа и прочее и се премести… Общо средно към година и половина от момента, в който сте го намерили. Можете ли да си позволите да чакате толкова, ако сте така закъсали за служител?

    Затова подозирам, че такава система ще се превърне в по-грозен вариант на това, което става сега с работните визи H-1. Имиграционните квоти ще бъдат обсебени от компании „роботърговци“, които ще внасят специалисти от чужбина, за да ги предлагат под безумен наем на реално нуждаещите се от тях американски компании. Самите специалисти вероятно ще бъдат изнудвани и държани с твърде брутални средства да не напуснат „роботърговеца“, и вероятно ще получават малка част от официалните си заплати. (Като се има предвид, че те ще са вече законни постоянни жители, тези средства вероятно ще са „документи“, че специалистът „е използвал измама при кандидатстване“, или нещо подобно. Иначе казано, ситуацията с трудовата имиграция ще се превърне от корумпирана в престъпна.)

    Изгодна ли е тази система за САЩ?

    Принципно идеята за пренасочване на имиграцията от предимно семейна основа към предимно професионално-икономическа основа е мъдра и нужна. Дяволът обаче се крие в детайлите.

    Като начало, средният годишен брой имигранти за съществуването на САЩ наистина е от този порядък. Реално обаче е бил такъв, когато населението на САЩ е било 40 милиона. За всякакви икономически, трудови, социални и прочее цели е адекватно имигрантите да се преценяват не като абсолютен брой, а като процент от населението. Тоест, адекватният брой визи е не 140 000, а около 800 000 годишно. (Годишният процент имигранти в Канада и Австралия сега е такъв.)

    Другата подробност е, че когато се касае за икономически активни имигранти, които носят икономиката на гърба си, максимален допустим брой просто няма. Да бъде установяван е все едно човек да си установи сам личен максимален приход и да отказва суми над него, ако му бъдат предложени.

    Не знам дали тази имиграционна система ще бъде разгледана от Конгреса и Сената, дали ще бъде приета и евентуално с какви поправки. Уважаемите сенатори Котън и Пердю обаче имат отчаяна нужда някой да им обясни примера с личния максимален приход. Вероятно и да им го повтори десетина пъти. Тяхната глупост може да е благо за останалия свят, но за родината им би била начало на катастрофа. А пък никой нормален човек няма изгода от това САЩ да катастрофират – поне не и когато алтернативните модели за икономическо и социално развитие са тези на Русия и Китай.

    Лиценз: Creative Commons - Attribution (CC-BY)


    0 0

    Хората се питат защо в Европа влизат толкова много млади афганистански момчета – малолетни, непълнолетни, в началото на пълнолетието си, в 20те си години.  Това, което съм научила от моите наблюдения като доброволец е: случаите са различни. Разбира се, има две сериозни причини, които са първоизточник на миграцията от Афганистан, за хора от всякакъв пол и възраст: лесната възможност да загинеш и трудната възможност да се препитаваш. За някои момчета съществува и опасността да бъдат взети за бойци на талибаните и Ислямска Държава. За някои хора има и други, специфични лични причини, които няма да разглеждам сега. Някои от тези причини дават сериозни основания за получаване на бежански статут. Ще се опитам да отговоря на въпроса какво ще правят тези момчета в Европа.

    Не отричам, че някои от тях идват с мечтата да живеят лесно, да не работят и да бъдат на издръжка на държавата. Сред тях има и такива, които вече имат изградени престъпни навици и умения и ги практикуват. Това проличава още в нашите бежански лагери, тъй като те образуват банди, които тормозят останалите бежанци. И все пак, справедливо е да кажа, че тези хора се броят на пръсти, но също така мога да кажа, че те биха могли да бъдат пример, който да увлече някои от момчетата, които пътуват без семействата си. Липсата на смислени занимания в бежанските лагери и необходимостта да оцеляваш  далече от семейството си допринасят за това.

    Справедливо е да кажем, че това са неща, които се случват във всяка култура, когато млади момчета са оставени сами на себе си – улични банди има във всяка страна по света. Колкото са по-малки и беззащитни, толкова по-объркани и уязвими са. На практика сред тях има деца на възраст 10-14 години, които могат да станат жертва на всякакви злоупотреби. Бежанските лагери не са ваканционни лагери, а нелегалното преминаване на граници не е екскурзионно летуване.

    Голяма част от младите момчета и мъже идва със задачата да намери начин да оцелява с труд, а ако се придвижи до богатата част на Европа, няма да откаже и щедрите социални помощи, особено в началото. Някои хора, обаче, знаят, че няма как да получават социални помощи в която и да е държава, а ще работят на черно – за да плащат дълговете си по пътуването, а някои от тях са със задачата да помагат на семействата си у дома. Това са хората, които вече са били депортирани и предполагат, че официалното търсене на закрила ще ускори следващото им депортиране, а те предпочитат да печелят време, а в това време да печелят пари. Тези момчета са добри строители, бояджии и пр. И Европа (особено Великобритания) им предлага работа на черно, срещу по-ниско заплащане, разбира се.

    Някои от тези момчета прекарват години в Европа, научават езици, свикват да живеят в Европа и когато бъдат депортирани в Афганистан, не успяват да се приспособят, а освен това са лесна жертва за талибаните, които ги смятат за шпиони, предатели и пр. Ето защо те тръгват отново. Един мой познат казваше, че сигурно страдат от Синдрома на Одисей. Аз смятам, че не им е известен друг начин на живот, пък и нямат кой знае какъв избор.

    Защо идват в Европа, а не останат в Иран или Турция? Защото и там имигрантите от Афганистан се сблъскват с много трудности и често не могат да живеят легално, особено ако нямат достатъчно средства. Знаем и това, че в последно време Пакистан прави сериозни опити и успява да върне в Афганистан бежанци, които са живели там десетилетия, включително децата и внуците им, родени в Пакистан.

    Откъде намират толкова много пари? Всъщност повечето пътуват доста евтино. Не изминават целия път наведнъж, за някои участъци не ползват трафиканти. Всъщност по целия път от Афганистан от Великобритания има „заседнали“ афганистанци, които мечтаят да продължат, но нямат финансовата възможност и се опитват да оцеляват на място. Както казах по-горе – само малка част от тях чрез престъпна дейност.

    Засега няма изгледи потокът от афганистански момчета да спре. Европа хем се опитва да се отърве от голяма част от тях, хем за много от случаите няма механизми. Мен лично особено ме притеснява фактът, че в опитите си да се отърве от тези момчета, Европа прави така, че голяма част от тях да живеят на територията незаконно и без документи, което прави контрола над тях много по-труден, а също и грижата за тези, които са на практика деца. Освен това, хора, които са поставени в отчаяно положение, понякога могат да станат опасни за околните – и това е вярно за хора от всяка култура.

    Физическото опазване на границите и промяната на национални законодателства, ЕС и международното законодателство, международните споразумения в областта на миграцията не са тема на този текст.

     

     

     

     

     


    Filed under: бежанци и имигранти Tagged: Afghan, refugees

    Лиценз: Creative Commons Public Domain


    0 0

    Никола Балов

    Samsung Galaxy S9 може да има модулен дизайн с магнитни приставки, твърди Елдар Муртазин
    От известно време насам модулният дизайн при смартфоните се опитва да разчупи пазара, като експерименти в тази посока вече направиха…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Xiaomi подготвя първия си смартфон с чист Android, част от инициативата Android One
    Китайската Xiaomi, чиито смартфони започнаха да се появяват и при българските мобилни оператори, скоро може да покаже първия си смартфон…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Samsung вече е договорила първата партида чипсети Snapdragon 845 за своя Galaxy S9
    Samsung и Qualcomm изглежда ще продължат успешното си партньорство и догодина, като според нова информация корейците вече са договорили с…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Кариери
    Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..."е изпълнителният директор на глобалната предприемаческа мрежа Endeavor за България

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Антон Терзиев, movies.bg

    The Walk
    На 7-ми август 1974-а светът става свидетел на зрелищната акция по преминаване на въже, опънато между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Автор на спектакъла е соло-въжеиграчът Филип Пети, сега на 73. Приковаващощо 411 метра по-надолу погледи действие продължава 45 минути, преди властите да арестуват ексцентрика, известен отпреди с изненадващи институциите разходки […]

    Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България (CC BY-NC-ND 2.5)


    0 0

    Жюстин Томс

    eJOI logo
    Юхууу! България ще бъде домакин на първата Европейска младежка олимпиада по информатика еJOI през септември!

    От 7 до 13 септември тази година в София ще се проведе първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI. В нея ще вземат участие млади таланти в областта на информационните технологии от държави, членки на Съвета на Европа.

    Инициатори на международното състезание са проф. Красимир Манев, Президент на Международната олимпиада по информатика (IOI), Бисерка Йовчева и Школата по информатика „А&Б“ в гр. Шумен, Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и Елена Маринова, Председател на Съвета за развитие на СООПН и Президент на софтуерната компания „Мусала Софт“.

    Домакини на събитието са Столична Община, Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и София Тех Парк. Златни спонсори на eJOI са Abrites Automotive Solutions, Telelink и Фондация „Америка за България“. Сребърни спонсори на събитието са SAP, Telerik Academy, Chaos Group и Фондация „Георги Чиликов“, а бронзови спонсори са Walltopia, VMWare, ScaleFocus, Experian, Sirma Group, Predistic, Devin, Ubisoft, Milara International, Ciela Norma и HyperScience.

    В олимпиадата ще се включат младежи на възраст до 15 години от Азербайджан, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Бившата югославска република Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция и Хърватия. Състезателните дни са два, като в програмата на олимпиадата са включени и различни развлечения за отборите и техните ръководители, туристически походи и посещения на културни забележителности.

    Церемонията по откриването на Олимпиадата ще се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 8.09.2017 г. (петък) от 17:00 ч., а закриването ще бъде на 12.09.2017 г. (вторник) от 18:00 ч. на същото място. Състезателните дни ще се проведат във Форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.
    Целта на елитното образователно събитие е насърчаване на интереса към ИТ на децата и стимулиране на състезателното програмиране и признание за най-талантливите младежи. С първата Европейска младежка олимпиада по информатика eJOI, ИТ общността на Съвета на Европа обръща внимание на цялата общественост към важността на науката и технологиите за силно бъдеще на Европа.

    Страната ни има впечатляваща история, свързана с провеждането на и участието в международни олимпиади и състезания по информатика. Kъм настоящия момент България е на пето място в света по завоювани медали, а в индивидуалната ранглиста към 2017 г. българинът Христо Венев е на второ място в света с 4 златни и 1 сребърен медал от МОИ.

    Новини и информация за олимпиадата ще бъдат публикувани на сайта http://ejoi.org/и на Facebook страницата на събитието.

     

    Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България


    0 0

    Дончо Ангелов

    По мореДнес сме изцяло по море. Ще трябва да стигнем от Копенхаген до Hellesylt/Geiranger. Разстоянието, според дневния newsletter, било 622 морски мили, т.е. 1152 км. В Гейрангер (или както там местните му казват) ще е първата ни екскурзия. Но това утре. Днес ни е ден за релакс, мотаене из кораба, ядене, спане, въобще ден за угояване. И ние се възползваме от него пълноценно. Корабът плува покрай бреговете на Норвегия, което значи че като цяло е спокойно, но от време на време се усещат вибрации. Има леко вълнение, та корабът ни поклаща, и тук-таме се чува пропукване на разни неща. Не ми беше направило впечатление това при предишния круиз, явно или съм станал по-стар и раздразнителен, или не е пукало тогава. Но и тогава бяхме с деца, те си вдигат достатъчно шум, че да не ти направи впечатление някакво пропукване тук-там. С този шум се свиква, не съм Валери Симеонов все пак. А и ние сме по средата на кораба, та клатенето и вибрациите при нас са може би най-слаби.

    Тягата на винтоветеВчера надвечер, в един от баровете, се натъкнах на възможност да снимам “пералнята”, която корабът прави с винтовете си. MSC Fantasia, кораб от едноименния си класима два винта, всеки “закачен” към 20.2 MW (27,100 к.с.) двигател. Тези двигатели (и винтове), освен че вършат невероятната задача да тласкат това чудовище напред, създават и известни вибрации, които се усещат, когато сме някъде из “дупето” на кораба. А зад кораба нещата изглеждат като на снимката: потресаваща центрофуга, от която сигурно нищо живо не излиза, ако бъде всмукано в нея.

    КонцертПреди вечеря имаше доста приятно шоу, с откъси от класически произведения. Хората се бяха постарали добре, поне за аматьори като нас, полу-пияните пасажери, които ядат втора смяна. Шоуто беше повече от прилично, с доста красиво сопрано. Освен красота тя показа и кураж да пее на евтина плейбек система една от ариите. Много си личеше! Останалите обаче си ги изпя, което комбинирано с красотата и артистичността ѝ ме накара да ѝ простя плейбека :). Тенорът, който ѝ партнираше в концерта, си беше железен. Човекът пя от сърце и на нито едно място не се възползва от плейбек системата. Щеше да си проличи, точно както си пролича с момата!

    ЗабавленияСлед концерта мръднахме из кораба и се натъкнахме на шоу в пиано бара. Човек с познания по дизайн обличаше и след това събличаше една доста прилична кака. С помощта на разни шалове и кърпи той направи поне 20-тина тоалета, докато на мен ми стане ясно, че това не са фокуси, а някакви дрехи. След това на Веси ѝ беше вече много трудно да задържи вниманието ми, още повече че гледахме отгоре и не виждах добре каката, докато е по бельо. Завистливо наплюх горкия дизайнер, че сигурно от толкова пипане, събличане и обличане на каки няма как да не е гей :), което май преля чашата на жената и отидохме към вечеря.

    МерлоНа снощната вечеря се запознахме и с двойката, с която ще бъдем на една маса до края на пътуването. Семейство от Варна, по-възрастни от нас, или поне децата им са по-възрастни. Мъжът се оказа главен инженер на кораб. Работи на огромен кораб, приличащ на ютия, с който пренасят автомобили, най-често от Япония до Великобритания. Аз се опитах да получа най-много възможна информация за тези големи, стоманени чудовища, които ме кефят все повече и повече, но усетих че май отегчавам другите. Хубаво е обаче да знаеш, че има на кой да зададеш някой глупав въпрос, ако почувстваш нужда.
    Същата вечер и ни дадоха ваучерите за пиенето, които най-накрая бяха оправили да съответстват на резервацията ни. Не съм им сърдит, защото поради забавянето, се оказа че първата вечер са ни почерпили бутилка бяло вино и вода, което е напълно достатъчно като извинение за бъркотията. Даже е достатъчно като извинение и за бъркотията за интернет връзките.

    A днес сутринта се събудихме благополучно чак в 8:45. При напускането на кабината за закуска, закачено на вратата намерих съобщение, че ме молят да се отбия до рецепцията. Аз подозирах защо: вчера им направих проблем за предплатения ми интернет (по-точно за липсата му на моята сметка), и те вероятно са намерили решение, което да ми предложат. Но това можеше да почака, беше време за (късна) закуска. На закуска по случайност се засякохме с нашите спътници, които като нас търсеха място в лудницата. До нас имаше две свободни места, та си поговорихме малко и с тях. Още по-добре беше, че от 14-я етаж на кораба телефоните ни чуваха от време на време норвежките GSM антени, та имахме споредично покритие.
    След похапването и разговора отидохме до рецепция, да видим какъв е този проблем. Там, след дълъг разговор и брейнсторминг с момичето се уточнихме как ще действаме, за да се възползвам от предплатения ми “голям” пакет. Който не е чак толкова голям, но би следвало да удовлетвори нуждите от връзка, особено през тези два дни изцяло на море. Направих, както се бяхме уточнили, и вече май всичко е както би следвало да бъде.

    Яхния от октопод за обяд

    Яхния от октопод за обяд

    Иначе, един ден в плаване е голям кеф. Досега сме имали такъв само веднъж – когато пътувахме за Тунис. През този ден, освен че си ограничен “само” в кораба. Това не е никак малко предвид огромния слон, който MSC Fantasia представлява, но все пак си е някакво ограничение. За сметка на това можеш да си четеш, да пишеш досадни и скучни блогове, да спиш, да ядеш почти непрекъснато (стига да има къде да го сложиш, а по мен площ и обем има), да пиеш (докато жената ти позволи, че една бира продължава да е малко по-евтино от €6), въобще да се размажеш от мързел и релакс. Веси “посети” топлите басейни, което обаче нещо се счупи, защото като се върна ѝ беше по-студено, отколкото преди да отиде… а уж там е било топло. Аз навлязох дълбоко в “Ready Player One”. Действието все още се разгръща, но малко по малко светът на тази страхотна книга става все по-ясен и по-интересен. Може би и затова, че самият аз съм geek от “онова време”, за което пише в книгата. И половината неща, които вътре ги пише, аз самият съм ги преживявал (“Golden Axe”, ей каква страхотна игра беше, а?).

    Днес надвечер ще има някакво опитване на шоколад и кафе. Отначало на Веси ѝ се ходеше, но гледам, че сега се е стоплила до мен, чете книга, пила е едно обедно червено винце и хич не ѝ е до опитване на нещо, някъде в лудницата на 6-то ниво.

    Щем-не щем обаче, ще трябва да се обличаме по-официално днес. Съвсем умно, домакините са решили днес да е “гала-вечерята”, заедно с всичките събития покрай нея. Който иска ще може да се снима с капитан Джузепе Галано, който в момента ръководи екипажа на Фантазия. След това ще имаме представление в театъра, на което ще покажат и останалите командващи офицери, и след това – гала-вечеря. Аз пак не си нося смокинг, но съм сигурен, че и с панталон и риза няма да ме изгонят от ресторанта. Иначе познавам хора, които в такъв момент вероятно ще отидат по джапанки и бански, само за да изпробват как ще реагира системата при тролене.

    Чудя се дали ще имам достатъчно желание да напиша едно малко по-обстойно ревю на пътуването във Фантазия. Не ми се ще да скитам насам-натам из кораба и да снимам, особено с тази лудница около мен, но може би би било интересно за този, който иска да научи повече. Не обещавам, знам се: пълен съм с добри намерения и с нереализирани велики планове :).

    Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    Появи се информация за Samsung Galaxy A5 с чипсет Snapdragon 660 и 6 GB RAM
    В момента всички погледи са насочени към Galaxy Note 8, но Samsung изглежда подготвя и друг нов модел, само че…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Официално: Новата версия Android 8.0 се казва Oreo
    Днес Google обяви официално, че новата версия на операционната им система Android ще носи името на най-популярната бисквитка в света…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Spider Sport

    Maria MitovaУдължете лятото си с нашата морска фитнес ваканция от 16.09 – 24.09, включваща почивния ден 22.09.

    Насладете се на топлото море, чистите плажове без чадъри и туристи, разходките сред красивата природа на национален парк Странджа, река Велека и много диви заливи на южното Черноморие. Една истинска активна почивка с тренировки и игри, масажи, хотел на брега на морето и вкусна храна.

    В края на тази ваканция ще се включи и целият екипот треньори на SPIDER SPORT. Вижте видеото, показващо емоциите от миналата година:

    ***** Какво получавате на фитнес ваканция със SPIDER SPORT?
    • Треньори от 15 годишна школа, които ще подобрят знанията ви за активно здраве и атлетическите ви умения.
    • Почивка след сезона сред красивата природа на южното Черноморие.
    • Вкусна и пълноценна храна за здраве, жизненост и сваляне на телесни мазнини.
    • Ясна информация и практически съвети за вашето хранене.
    • Среда от мотивирани и търсещи здраве хора в приятелска обстановка.
    • Преходи, игри, масажи и незабравими емоции.

    Синеморец

    ***** За кого е фитнес ваканцията?
    • Форматът е подходящ за всички вас и семействата ви.
    • Приветстваме хора от страната, нямащи възможност да тренират с нас в София.
    • Преходите са достъпни без специална физическа подготовка и екипировка.
    • Тренировките се адаптират според нивото на групата. И начинаещите, и по-напредналите ще надградят и подобрят уменията си.
    • Целим да ви осигурим лично внимание и отговори на въпросите за хранене и трениране.

    ***** Срок за записване: 10-ти септември.
    Депозит 100 лв при записване. Цялата сума се плаща до 10-ти септември.

    Morning training

    ***** Цени – 3 хранения и 3 тренировки на ден

    • 4 нощувки: Цена 495 лв
    • 6 нощувки: Цена 695 лв
    • 8 нощувки: Цена 895 лв

    Цените са без транспорт, но можем да ви помогнем в организирането на пътуването.

    ***** Хотел
    Цените са за настаняване в двойка стая в хотел Sunrise, на брега на морето в Лозенец. Хотелът предоставя възможност и за самостоятелна стая и апартамент срещу доплащане. Домашните Ви любимци са добре дошли.
    • Намаление за семейства и участници в предишни фитнес ваканции.
    • Минималната възраст за деца е 8 години.

    ***** Масаж
    Ще се възползвате от опита на висококвалифициран кинезитерапевт, който от тази есен е част от екипа ни. Цена за масажа е 45 лв (90 мин) за цялото тяло  и  30 лв (60 мин) за частичен масаж.

    ***** Храната
    • Ще се храните само с вкусни, висококачествени продукти, подбрани и приготвени според нашите указания.
    • Следва се изготвено от нас меню според принципите на Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене.
    • Ще научите нови рецепти и как да планирате дневното си меню.
    • Ще се убедите, че може да се храните правилно без глад и да сваляте мазнини.

    Jpeg]

    ***** Тренировките
    • Ще трениране на открито с тежести, ластици и собствено тегло, високо-интензивни интервални спринтове и игри.
    • Ще ви научим на комплексни упражнения и правилна техника на тичане, скачане, приземяване, смяна на посока, полезни за спортовете, които практикувате.
    • Ще ви покажем интересни начини за разтягане и подобряване на мобилността ви.
    • Ще се възползвате от личното отношение и опита на треньорите ни.

    ***** Искате да свалите мазнини?
    1. Ще ви измерим мазнините, ще изчислим оптималното ви активно теглои ще ви помогнем да поставите реалистични цели за оформяне на тялото ви.
    2. Ще се храните със строго определено количество калории.
    3. Ще имате завишена физическа активност и ще ускорите метаболизма си. Ако сте в период на застой, тази седмица ще е нов старт в прогреса ви.
    4. След фитнес ваканция ще имате завишен разход на калории в покой.
    5. Ще бъдете в среда на хора с цели като вашите и ще имате подкрепата им.
    6. Ще бъдете в близък контакт с екипа ни, който ще ви напътства със съвети и ще ви помогне да изградите култура на хранене и трениране.

    Running

    Примерен ден
    08:30 Сутрешна тренировка
    10:00 Закуска
    11:00 Преход в Странджа планина
    14:00 Обяд в планината
    14:30 Време за почивка, плаж и масаж
    17:30 Спортно-състезателна игра или разтягане
    20:00 Вечеря
    20:30 Игра по отбори с въпроси за хранене

    За записвания и контакти 0876 1000 48, на lichentrenior@gmail.com и в студиата на SPIDER SPORT.

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Huawei пусна първи тийзър за новия си топмодел Mate 10
    Huawei вече обяви официално, че на 16 октомври ще представи новия си смартфон от висок клас, като всички очакваме продължението…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Нов Google Home и нов Chromebook Pixel може да се появят заедно със смартфоните Pixel 2
    Google току-що представи новата версия Android 8.0 Oreo, но все още очакваме и новите им смартфони Pixel. За тях чухме…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Никола Балов

    Google: Ще видим Android 8.0 Oreo от Samsung, Sony, Huawei и Nokia още преди края на годината
    Android 8.0 Oreo официално е факт и този път има нещо интересно. Новата версия на платформата изглежда не идва изневиделица,…

    Лиценз: Всички права запазени


    0 0

    Аксиния ГенчеваВсеки знае колко е важно денят ти да започне на хубаво, а не, както се казва, да станеш с г.за нагоре. За да започне денят така, обаче, е важно да си се наспала, да се храниш добре по принцип и дните да минават по що-годе еднаква рутина, без сътресения и неочаквани форсмажори. И да не правиш нито една от следните грешки!

    Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported


    0 0

    Никола Балов

    OnePlus 5 в цвят Slate Gray вече се предлага и с 8 GB RAM и 128 GB вградена памет
    OnePlus обяви, че вече предлага топмодела си OnePlus 5 в цвят Slate Gray и във вариант с 8 GB RAM…

    Лиценз: Всички права запазени