Има някакво очарование в левите политически идеи. Но хората, които стоят зад тях у нас не са особено симпатични. Може би наследството им е тежко? А може би самите те нямат желание да станат по-истински.
Онзи ден имаше годишнина от най-големия терористичен акт в България – БКП под диктовката на Москва взривява пълната с народ катедрала СВ. Крал (Св. Неделя). Няма смисъл да анализираме значението на тази олигофренска постъпка. Няма смисъл да се търси извинение, разкаяние или каквото и да е отношение по темата от днешните „червени“. Нямат пряка вина пък и са над тези неща.
Катедралата след атентата
Въпреки това посегателство и системното обезличаване на българската църква по времето на социализма обаче, на Цветница социалистите бяха около храмовете. Поне във Варна – пред всяка църква имаше инициатива на Младите социалисти да спасяват Морската градина. 10-те декара чиито статут Общината иска да смени са чудесна тема за червен популизъм преди изборите. Като добавим хубавото време, хубавия празник и събралото се множество пред храмовете. Чудесни условия за агитация.
ПО-БЕ-ДА!!!
Младите социалисти събираха подписка, която да представят пред Общинския съвет. Същия ОС, в който те имат най-много представители и до скоро бяха мнозинство. Същият ОС, който обикновено губи кворум при гласуване на важни решения. Естествено подписката няма никакво значение, важно е да се използва събралата се тълпа и да се напомни, че идват избори. Активните млади хора зад „червената“ идея нормално се възползваха. Без значение дали имат морално право да ползват вярата на хората за политически нужди.
Като стана дума за вярата на хората, храмовете и Цветница – идва още една „свързана история“. В пространството между църквата Св. Николай и хотел „Черно море“ се луташе малкия Бобо. Хората бяха прекалено заети да избират върбови клонки и цветя, за да забележат едно плачещо и озъртащо се дете на 4-5 годинки. Подминаваха го, все едно не искаха да видят, че има проблем. За радост само 5-10 минути бяха нужни, за да помогнем на Бобо да намери семейството си от което се бе „откачил“ в тълпата. Но преди да се запознаем с него и да го успокоим извървяхме подирему поне 300 метра в центъра на Варна и никой не го спря да попита дали има нужда от помощ.
Иначе сме и социални и вярващи и добри и чудесни хора.
Лиценз: Всички права запазени