„-С това постоянно стоене на компютъра ти бягаш от реалността!“
Мисля си: „…аз откога съм избрал синьото хапче“.
Само че привикваш.
Свикваш.
Лакомият ти мозък постоянно търси и изисква пъстрия и безкраен на осмисляне свят на информационна преситеност. И когато останеш далече от него осъзнаваш как цялото ти същество е обсебено от най-краткия път към постоянно нервно стимулиране. Да имаш постоянно музика, книги, справки, знание и възможност за реагиране…
А когато смартфонът ти включи втора аларма като тази, която от 45 минути забавяш и ти покаже координатите където трябва да прегледаш списък, който можеш да достъпиш през IP камера и видиш, че в него, освен всичко друго, се съдържа вложен списък и си спомниш преди колко години въведе началото на списъка със задачки…
Тогава се замисляш, че е време за Червеното хапче.
Поредното.
Лиценз: Всички права запазени