Днес ми изпратиха снимки на едно момче в прогимназиална възраст, което е готово да пролива не само кръвта на цигани и други нечистокръвни, но и своята собствена. То се снима не само с кубинки и националното знаме, но и с нашивки на есесовец, с вдигната по хитлеристки ръка, празнува рождения ден на Фюрера и колекционира снимки с трупове на небели хора. Има стотици приятели из цялата страна – все такива като него, готови да дадат живота си, понеже ако не са готови, значи не го заслужават. Те пък, от своя страна, също имат стотици приятели из цялата страна (повечето от тях организирани в клубове – партийни и непартийни), което ще рече, че тези патриотични воини са хиляди.
Разбира се, сред приятелите има и момичета, и жени, но в повечето случаи тези, които буквално (си) трошат глави(те) са от мъжки пол, както повечето хора, които започват и водят войните, взривяват себе си и мирните граждани наоколо, извършват огромната част от актовете на физическо насилие … Защото момчетата са различни от момичетата, както се пее в една стара английска детска песничка:
От какво са момиченцата малки направени? От какво са момиченцата малки направени?
От бонбони различни и сладкиши отлични. От това са момиченцата малки направени.
От какво са момченцата малки направени? От какво са момченцата малки направени?
От охлюви разни и жаби безобразни. От това са момченцата малки направени.
Предполагам, че тази песничка описва донякъде чувствата, които изпитват солидна част от учителките в началното училище. Докато момиченцата са кротки и търпеливи, за момченцата е много, много трудно да се задържат по чиновете, а на междучасията стават неудържими. Доста често нещата продължават в този дух и в прогимназията, че и по-късно. А учителките недоумяват.
А ако в училище имаше повече учители? Имам предвид мъже. Те щяха да разпознаят себе си в момчетата и по-лесно да намерят подход към тях. В училищата, обаче, мъжете са кът.
Мъжете са кът и извън училищата. Ако не са на работа, те са заети с нещо друго, и повечето момченца израстват отгледани почти изцяло от жени. А имат нужда и от бащи, чичовци, учители, които да им дават пример за това какво е да си мъж, които да се интересуват от тях, да държат на тях, да ги закрилят. Предполагам, че най-важната причина толкова много жени да се оплакват, че истинските пораснали мъже са малко е тази, че момчетата така и не научават какво е да си пораснал мъж, защото няма откъде да видят пример. Но това, разбира се, не означава, че те нямат ролеви модели от мъжки пол. Откриват ги във филмите, в кварталните банди, в политиката и т.н. Точно тези модели, обаче, често са всъщност доста инфантилни.
Вярвам, че днес е крайно време в училищата да работят повече мъже, защото именно в училище момчетата прекарват по-голямата част от годината, както и половината от деня. За да се случи това, обаче, е нужно те да бъдат привлечени, което, освен всичко друго, може да означава и създаването на квоти в педагогическите факултети.
Интересни автори по темата за момчетата, мъжете, възмъжаването:
Робърт Блай, преведена книга: Да бъдеш мъж днес (Iron John)
Стив Бидълф, преведени книги: Как се възпитават момчета (Raising Boys) , Възмъжаване (Manhood)
Filed under: art of living
Лиценз: Creative Commons Public Domain