Да си призная, когато за първи път попаднах на момичешко-розовата корица на „Тина и половина“, изпитах смесени чувства. От една страна се зарадвах, че най-накрая виждам съвременен тийнейджърски роман, написан от български автор, а от друга, не можах да потисна присъщия си скептицизъм, който подло ми нашепваше, че това вероятно е поредният безсмислен и блудкав роман за подрастващи.
За моя радост обаче се намеси съдбата и буквално ми натика книгата в ръцете и то не как да е, а чрез едно момчешко ревю на иначе момичешкия роман. Така че ето ме днес, захвърлила с облекчение скпетицизма и горда да се нарече „фенка на Юлка“ :)
Лиценз: Всички права запазени