напоследък от време на време си мисля, че дълбоко в нас, да, във всеки от нас се крие (крие се, защото сме й позволили да се крие, защото никой не ни насочва в ранните години така, че да не я крием, защото всички около нас я крият) една съвкупност от много мощна енергия, сила и много дълбока любов. цветът е бял, формата е яйцевидна, думата не е ясно точно каква е, защото думите както обикновено са най-грубия метод, но най-достатъчния, до който сме стигнали.
тази сила или енергия се проявява по много начини, стимулирана най-вече от външни обстоятелства. в моменти, в които физически или психически сме „накрая на силите си”, дали сме „всичко от себе си” и аха – да се откажем, и ето, явява се една огромна бяла ръка, която побутва обстоятелствата съвсем леко, но така, че да влязат в руслото, което така силно желаем. размисли, отчасти провокирани от днешния увлекателен семинар на Фото клуба на НБУ с впечатляващия Владимир Донков (който може да ви е познат от презентацията си на TEDxBG, с уникалните си снимки или от вътрешното ви усещане, че все трябва да има поне един българин, който напоследък е прекарал например 2 месеца в Гренландия без връзка с роднините си, воден единствено от страстта си към фотографията). едно от неговите впечатления накратко – когато си супер изтощен и трябва да пресечеш поредната ледена река, воден единствено от вярата в това, което си тръгнал да правиш…някак се оказва, че имаш един голям запас от енергия, до която обикновено не достигаш. второ – плетените чорапи от бабите по пазарите за 5 лв топлят повече от тези за 40, чорапите от 5 лв са дар от бога и той ни го праща чрез бабите!
но, да речем, ледените реки не са нещо, с което повечето от нас се сблъскваме всеки ден. това обаче може да се приложи към почти всяка друга тежка ситуация – болест наша или на близък човек, раздели, загуби, финансови неуредици или какви ли не други житейски неприятности. ако и преди да ни е минавала мисъл за „никога не бих се справил, ако еди-какво си”, всъщност отвътре положението е много по-друго. отваря се нещо като портал към онзи запас от сила, който казва да, окей, аз ще ти помогна да преминеш през това този път, няма да искам нищо в замяна, но ти трябва да запазиш спокойствие и да си кажеш, че и това ще мине. и тогава всичко се нарежда.
един от другите аспекти на това депо с толкова обширни параметри е любовта. някой някъде беше казал, че не можеш да обичаш един човек, без да обичаш целия свят – склонна съм да се съглася. любовта е една, хората са много, но това не пречи да се наричат с тази дума какви ли не безумни състояния на отношенията между двама и повече души. любовта е един от порталите, един от начините да откриеш (навярно за първи път) вътрешните си запаси.
по някакъв начин обаче ежедневният свят има своята си склонност да замазва със сиви багри и да отмива всяка надежда, че има нещо повече от него, че имаме някакви такива камилски гърбици в случай на нужда. което, освен че създава скука, придава и едно не особено приятно чувство на безнадеждност, от което отърсването е много трудно. а често сме толкова свикнали да сме объркани от разнородните сигнали, които светът подава, че вече не знаем на кои да отговаряме и на кои – не. но истинските знаци си проличават и е налице едно силно усещане, че такова предложение не се изпуска.
камилата сигурно не си дава сметка всеки ден, че има гърбици и може да разчита на тях при нужда, но при по-тежки условия го осъзнава. решението е не да си предизвикваме изкуствено тежки условия, за да се тестваме, макар че за по-мазохистичните и това е евентуален вариант, а по-скоро да разместим ежедневните условия, да измислим своето бягство, за да си припомняме какви сме всъщност. ей така, от време на време. и е добре да знаем как да стигнем до него, просто за да се уверим, че имаме подкрепа. всеки има това депо за себе си и в същото време всички могат да го използват заедно, когато се наложи.
това, разбира се, в случай, че сме наясно със съществуването му. ако не, достатъчна първа стъпка е да тръгнем да го търсим, а търсенето може много да прилича на лутане в началото. но и тук важи принципът, че ако искаш нещо много силно, рано или късно голямата бяла ръка се включва в играта и…всичко се завърта :)
Лиценз: Всички права запазени