на силвия чолева
в очите й
до китай и средиземноморие
има възглавница въздух и безсъние
до залъгване сълзи и сополи
кучешки лай и вятър
до глътки зелен чай без захар
умрели приятели и забравени писма
до градина бяла от черешов цвят
лехи с карамфил нарцис минзухар
до тях
където беше празно
мъжки силует се разлиства
за миг
блести безгрижието
падат бледи пера
огън по кожата
не си казват здравей и довиждане
ослепително повтарят
това
което лежи
по средата
Лиценз: Всички права запазени