„той се усмихна с разбиране – дори с нещо повече от разбиране. това беше една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си. за миг тя бе обърната – или изглеждаше обърната – към целия вечен свят, а се спираше върху вас с едно непреодолимо предубеждение във ваша полза. разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си, и ви уверяваше, че получава от вас точно онова впечатление, което, в най-добрата си форма, вие се надявате да създадете.“
франсис скот фицджералд
Лиценз: Всички права запазени