Ще започнем с малко история:
През 1931 година се организира архитектурен конкурс за сграда на “германско училище в София”. Поканени са 5 екипа германски архитекти и 5 екипа български — Фингов, Йорданов-Овчаров, Апостолов-Михайловски, Васильов-Цолов, Белковски-Данчов. Проектите са изпратени в Германия, за да бъдат оценени от жури и конкурса печелят Белковски и Данчов.
Мнението на журито е, че те по най-добър начин отговарят на изискванията — икономична сграда, добро осветление, максимални размери на двора и покрито пространство, където да чакат подранилите ученици, дошли преди училището да е отворено.
Последното изискване в днешно време е напълно излишно.
Каква я мислехме…
Сградата е завършeна през 1934 година и се намира на бул. “Адолф Хитлер” (всъщност булевардът се нарича така от 1940 до края на войната).
Всички стени и тавани вътре са измазани с обикновена варова мазилка, подовете са с мозайка, а отвън мазилката е варо-циментова и влачена. Приземните етажи са облицовани с церовски плочки. Аскетично и подредено.
Архитектурата е типична за модернизма — категорични обеми и функционални отвори.
Германското училище при построяването му през 1934.
…каква стана
Днес това е сградата на Националната музикалната академия „проф. Панчо Владигеров”, на бул.„Евлоги Георгиев”, близо до бул. „Мадрид”.
Вниманието ни привлякоха двете розови фасади — забавно е съчетанието между предишната функция на сградата, фактът, че се е намирала на улица с името “Адолф Хитлер”, строгите форми от модернизма и новия цвят.
И тъй като боята е стигнала само за две фасади, когато погледнете отстрани, може да направите сравнение между новата мазилка и оргиналната.
След като ни стана забавно обаче, ни стана и тъжно — заради нелепата надстройка на по-ниската част и заради шарените надписи над партера.
Бившето германско училище сега е музикална академия. Две от фасадите са боядисани в розово.
Добре, че са оставили оригиналната мазилка на страничните фасади за сравнение.
И на задната фасада.
Розовата мазилка не е била достатъчна, а са направили и надстройка, при това доста неумела.
И неизбежните надписи, табели и реклами.
***
Сега да не си помислите, че искаме всички училища в България да са сиви. Напротив. През соца те бяха предимно сиви, както и повечето сгради у нас всъщност. Но към класиките сме чувствителни, особено след като в последните двайсет години ги реновират основно в жълто и розово (отново по примера на повечето сгради).
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България