Книгата „Софийските потайности“ (издателство Изток Запад) е наше любимо четиво – увлекателни текстове за града между Освобождението и 1944 г. Веднъж вече ви преразказахме за актуалните заведения през този период, сега пък ще ви разкажем какво пише в книгата за централната градска баня. Една от най-красивите сгради в София, Централна баня е вече с почти приключила реставрация, като наскоро беше свалена външната ограда и фасадата вече грее в пълния си блясък. Заедно с красивия и поддържан площад Бански и прекрасно възстановените Хали една от най-важните и красиви исторически зони на София е в прекрасно състояние.
Минералният извор в района на Централна баня е използван от хилядолетия. Още през римско време там е имало баня, както и храм на бога-лечител Асклепий. След това, по време на турското владичество, османците издигат Баня баши джамия и турска баня. През 16-ти век турският пътешственик Евлия Челеби я описва, като твърди, че събира 1000 къпещи се. Всички чучури са с формата на жаби, освен главния, който е с лъв. Мъжките компании прекарвали по цяла нощ в банята, в песни и гуляи на свещи.
През 1834 година друг пътешственик, Бланки, разказва за удобствата на банята. Големият басейн бил покрит със свод, продупчен с малки отверстия, които процеждат светлината, за да бъде вътре полумрак. Водата е 45 градуса! Има и много самостоятелни кабини.
Женското отделение също е внушително и луксозно. Лейди Монтагю описва през 18-ти век как заможните туркини се протягат на мраморни седалища, напомнящи легла, а около тях се суетят техните робини. След Освобождението тълпи от старософиянки пълнят банята в деня от седмицата, отреден за къпане. Носят бохчии пълни с банички, мекици и туршия. Прекарват цял ден вътре сред песни, клюки, а понякога и скандали. Често се млатят с налъмите, заради което се пуска наредба – дървените джапанки да се предават на прислужчниките, преди влизане в басейна. След банята, избанените хубавици минават покрай кафенето на хотел Македония (на територията на паркинга на ЦУМ), където насядалите мъже ги разпознават по зачервените бузи и се бъзикат с тях, като им казват „Честита баня!“.
Турската баня просъществува до 1913 година, когато е открита новата сграда, позната ни и днес.
Лиценз: Всички права запазени