В събота вечер бях на първото си барбекю евър (опитах дори запечен маршмелоу).Уцелихме разкошно време като за Белгия - топла вечер, излязла по-скоро от август, отколкото от май. Комбинацията на сити стомаси, алкохол и звездна нощ ни направи по-откровени и приказливи и неусетно заговорих за сложни неща като връзки и приятелства с човек, с когото се бях запознала само два-три часа по-рано. Всъщност, когато си студент в чужда държава, темата за приятелството всъщност не е чак толкова трудна тема, защото за кратък период от време се сприятеляваш с много хора от всякакви народности и култури и трябва да се научиш да ги разбираш и да си толерантен към всяка част от техния мироглед.
Говорейки за носталгията, която изпитваме, за това как приятелите ни липсват и колко трудно е да създадеш зад граница същите приятелства като тези, които имаш вкъщи, споделих мнението, че с възрастта човек създава нови приятели много по-трудно - отваря се изцяло към по-малко хора и знае по-добре кой ще му пасне като личност и кой не. По-късно стигнахме и до въпроса за намиране на партньори и моето мнение всъщност беше подобно - колкото повече време минава и особено колкото повече време си прекарал сам, толкова по-трудно е да намериш партньор. Не казвам, че е невъзможно, а само, че е по-трудно, отколкото когато си на 18. Много неща са по-лесни, когато си на 18... Моят събеседник обаче ме обвини в това, че сама затварям вратите пред себе си. Не знам дали трябва да се впечатлявам от уроците по живот на едно момче на 22 години, но забележката му ме подразни. Само аз ли смятам, че с времето ти отнема повече усилия да допуснеш някого до себе си, или наистина затварям някакви врати? А може би бих се вслушала повече в уроците по живот на някой, чиято възраст не започва с 2...Изображение: http://www.sxc.hu/profile/tsfree
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България