нещо общо между джаза и виното: и двете са сладко-тръпчиви; социално угодно е да ги приемаш; правещите се, че ги харесват, са повече от наистина харесващите ги.
преди години не харесвах и двете, но реших малко по малко да започна да им давам шанс. с виното що-годе се разбрахме, докато навърша 30 ще гледам дори да разбирам от вина, но с джаза се поопознаваме бавно. и си даваме шансове през известни периоди от време.
снощи джазът пак ми даде шанс и мисля, че ни се получи добре. още повече когато виждаш как се прави на момента с огромен кеф и усмивка до ушите. още повече когато компанията е приятна и има хора с музикална култура, с които да обсъдиш колко добре влиза като пълнеж пианото, неадекватното озвучаване или дали татуировката на китката на вокалистката е буквата „В“ или „до“ ключ. беше последното и познах.
The Belles са прекрасни и свирят постоянно из софийски и не само местенца с атмосфера – а най-скоро в петък на джаз панорамата в Благоевград.
а на бара ме чакаше обърната бутилка вино MASI, което с главата надолу е почти ISAM – албумът на Amon Tobin, който излезе преди седмица-две и на пръв поглед ми дойде твърде експериментален, но може да се опознаем по-добре по-нататък.
Лиценз: Всички права запазени