Мили хора,
ако покрай 8-ми Март сте влизали в Читалнята на „Аз чета”, сигурно сте забелязали едно идиотско клипче, в което срам не срам застанах пред камерата, за да изрецитирам за майка ми любимо детско стихче.
Защо ви пиша всичко това? Защото стихчето, както наскоро разбрах, е написано от Станка Пенчева. Вие сигурно знаете много за творчеството й, но аз някак си я бях пропуснала. Докато не открих магията нейните думи в още една книжка – „Мили бате!...: Писма на един дакел”.
И така, вчера най-спокойно се прибрах с книжката в ръка. Забраних на дъщеря ми Карин да се доближава до нея и си я зачетох най-невъзмутимо.
Стотината странички изучих любопитно за час – два и затвърдих онова, което подозирах: Станка Пенчева е повече от страхотна!
Книжката е написана под формата на писма от Джери – дакел любопитен и смел, който изучава света и разказва на Мишо за живота на село, за света, за нещата от живота. И се замислих, че когато аз бях дете, трябваше да откривам света чрез приказките, които обаче разказваха по-скоро за нещата, случващи се на големите или пък бяха за нереални неща, докато тази книжка е тъкмо за деца, които изучават света около тях, в който живеят и с който се сблъскват сега.
Откъде идват продуктите в магазина; кои са тези същества, живеещи около нас; какво е любов; за смъртта и живота; за приятелството и още, и още…
Мили хора, прочетете тази книжка на децата си, за да им е по-лесен животът.
И аз ще разреша на Карин да я прочете. Даже ще я четем заедно, макар и да не можем вече да се включим в „Аз чета с мама”. Вие обаче сте на ход!
Ваша Вал Стоева - читателка редова, любопитна и на моменти шантава
Лиценз: Всички права запазени