Забелязали ли сте, че в основата на всеки проблем стои нещо премълчано или нещо, казано в повече? През всички тези години на наблюдение и след всички прочетени книги, аз стигнах до този съвсем простичък извод, затова държа винаги да си казвам какво мисля и как го чувствам. Всичко минава и отминава с времето и до някаква степен успявам да се концентрирам върху нещата тук и сега. При вас дали е така? Дали пък не правите точно обратното – да трупате думи и чувства в себе си, да ги складирате грижовно и да не показвате нищо на останалите? Ако да, тогава рискувате много, защото нищо не трябва да стои замръзнало във времето – всичко трябва да се случва със скоростта на желанието – в момента, в който изпитаме нужда да се случи.
Когато искам да обичам – обичам!
Хубило среща Лус Мария. Той й изпраща сигналите на любовта, тя ги прихваща, отвръща му, влюбват се, обичат се. Случва се мигновено. Всеки от тях признава чувствата си още в момента, в който си дават сметка за тях, което води до пълното им приемане и дарява двамата герои с истинска, страстна и вечна любов.
Хубило иска да люби жена си, Лус Мария иска да бъде с мъжа си, Хубило усеща вибрациите, които жена му изпраща, Лус Мария се променя, за да e заедно с мъжа си във всичко – двамата споделят не само живота си, те сливат цялото си съществуване, за да изпратят енергия, която да се отрази и да се върне при тях.
Слънцето им дава светлината, от която имат нужда, за да са хората, които искат да бъдат, но след деня винаги идва нощта…
Когато премълчавам – греша!
Нищо не е случайно и никое добро не остава ненаказано. Така се случва и с телеграфиста Хубило, който е толкова отдаден на професията си и на това да помага на хората, че не забелязва кога допустимата границата на вмешателство е прекрачена. Още от малък Хубило развива способността си да помирява хората и да представя нещата по начин, който да удовлетворява всички. Хубило е свързан със светлината, с честността, с истината, затова най-голямото предизвикателство пред него е да стане свидетел на несправедливост и да не може да направи нищо, за да промени ситуацията. А може би има някакъв начин? Едно добро ще донесе нещастие за собственото му семейство, но не толкова човекът, който ще докосне с нечистите си помисли светът на Хубило и Луча е виновник за последиците, колкото прекалената извисеност, характерна за хора като Хубило, които се чувстват беззащитни пред злото и които бързо попадат в капана на отчаянието. А всяка слабост води до някакви последици.
Лус Мария, която е образ на силната и научила се да бъде независима жена, познава любовта точно такава, каквато трябва да бъде в най-обсебващия си вид – от пълното отдаване до истинското отрицание. За да се случи второто обаче, и двамата носят вина. Той, защото не споделя мислите си, а прибързва с изводите, а тя – защото мисли прекалено много за това как би се почувствал другият и му спестява истината, от която може да го заболи.
Когато искам да простя!
И все пак някои грешки могат да бъдат поправени. В момента, в който желанието и на двамата е да си простят, няма сила, която да ги спре.
Книгата е писана от името на дъщерята на Лус Мария и Хубило, Лювия, която е свидетел на разрива на взаимоотношенията и на любовта между майка си и баща си, но която е много по-уравновесена и от двамата. Странното е, че за нейната любов не се споменава почти нищо – само, че е разведена с мъжа си. Нито едно чувство, свързано с бащата на нейните собствени деца, не наднича из страниците, което може да означава много неща, а защо не и това, че ако си умерен с думите, с емоциите и с тяхната проява, си обречен да бъдеш само наблюдател, но не и главен герой – дори ти да разказваш историята… Но може и да означава, че историята на Лювия още не е намерила своя път до белите страници и чака някой творец, в когото да се отрази :)
Публикувано от Девора (не че могат да изникнат съмнения по въпроса :D )
Книгата е любезно предоставена на Библиотеката от издателство „Колибри„!
Filed under: Латиноамерикански, Любовни 
Лиценз: Всички права запазени