Честно казано никога не съм предполагал, че ще видя свой текст в “Жената днес” – списание, което майка ми четеше, още когато беше млада – но Мира Баджева (Отпечатъци, bTV и негов главен редактор), хареса някои мои размишления и “аналогови емоции”, споделени тук преди почти три години. Преразказах ги наново, с днешна дата, като за списание, което е избрало за тема на броя си едно смигване към днешния ни (често твърде дигитален) живот. Или по-скоро припомняне, че въпреки всичко ние по замисъл сме аналогови хора.
Не знам дали заслужавам да съм сред компанията на автори като Калин Терзийски или Милена Вълканова, но моят текст е на 52-ра страница в новия пролетен брой 3/2011, който се появи днес по павилиончетата за вестници и списания.
И не очаквайте точно аз да ви разубеждавам напълно да захвърлите компютъра или мобилния си телефон. Достатъчно е само да не забравяте да ги забравяте поне от време на време. Заради равновесието…
(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени