Е тапът на „защоткото”. Който е наясно – вече ме е разбрал. За останалите – това е един интересен период от време, в който децата, откривайки магията на общуването, са в състояние да ни разкажат играта задавайки въпроси. Първо е „защо”, после е „какво”, след това „как” и т.н. Поне с моите деца беше така. Ето какво се случва, когато ролите се разменят – ние питаме, децата отговарят. Отново поредното доказателство, че понякога на пръста им не можем да стъпим. Нужно е само да слушаме, да попиваме и да помним.
И който се заблуждава, че ще помни, да си записва, не като мен… Защото аз преди известно количество години си казвах – „Е това няма как да се забрави”. И защото някои хора старателно са записвали (за разлика от мен), сега ви предлагам поредна порция усмивки. Успоредно с тях, съм извадила няколко цитата от любима моя книжка, която тези дни ще отделя специално място в ExCuZeMe.
Какво е душата?
- Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
- Душата има форма на сърце. (8г.)
Какво е тъгата?
- Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)
Защо конете имат подкови?
Отговорите на този и на доста други въпроси, според децата вижте тук:
Възрастните питат, децата отговарят
Лиценз: Всички права запазени