Неделя сутрин е най-важното време от седмицата. Защото е хубаво да закусвате заедно, да правиш повече от една чаша кафе и да се дуелирате с вилици за последната хапка чийзкейк… Защото е от жизнено значение да изгледате филм, докато сте все още в леглото. Защото е повече от задължително да излезете и да погледате хората в парка.
В неделя сутрин всичко е позволено. Можеш да носиш неговите тениски. Можеш и да не носиш нищо и така да правиш закуска. Можеш да усилиш “Accidentally in Love” и да подскачаш, докато правиш палачинки. Можеш и да пуснеш сюити за чело на Бах, докато ти преглеждаш блогове, а той чете книга с кафето. Можете да изтанцувате един блус боси в кухнята, заливайки се от смях.
В неделя сутрин има хиляди посоки, по които можете да тръгнете. Това е идеалното време за обсъждане на пешеходците по Витошка или за обедна бира в Борисовата, или за интернет на слънце в Заимов, или за хранене на мармозетките в Зоологическата дори… Посоките са много, времето е ваше и няма нищо по-хубаво от това да нямате представа накъде сте тръгнали.
Най-хубавото нещо на неделя сутрин е… че тя не се случва само в неделя. Тя кръжи като потенциална възможност над всички дни в календара – трябва само да протегнеш ръка и да я хванеш. Най-тъжно е, ако дори неделя сутрин не е истинска неделя сутрин – с кафето, замаяно-усмихнатото “Добро утро” и нищоправенето заедно. Най-прекрасно е, когато дори закуската преди работа се превръща в неделя сутрин – макар и само за половин час – с усмивката, която неконтролируемо цъфва на лицето ти, просто защото го чуваш как си тананика, докато се бръсне в банята…
Още по темата:
Лиценз: Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 3.0 Unported