Преди няколко дни Ели скалъпи емблемка, за която отдавна си мечтая:
Ще рече “Зона, свободна от чалга”.
През последните десетина години чалгата претърпя доста еволюция. Започнала като музика за най-пропадналата утайка, тя бързо се издига и чисти. Ако използваме американски сравнения, тя вече като цяло е на нивото на рапа; ако продължава така, след още десетина години нищо чудно да настигне дори по-простоватичките и пошлички кънтрита. Засега обаче, пак като при рапа, една много малка част от нея става за слушане. Особено ако можете да прочетете едносрична дума от първи опит, и ви вълнува и каквото и да е друго освен парите, секса и пиенето.
Характерните качества на чалгата обаче бързо я превърнаха в нарицателно не просто за стил музика, а за определен манталитет – съчетание от ограниченост, простотия и простащина. Типът манталитет, на който му е по силите да харесва определени неща на Азис (в интерес на истината Азис има и нелоши песни, но те просто не са чалга, въпреки че ги изпълнява той), и да смята повечето чалга-певици за нещо различно от тема за вицове. На всеки му се е случвало стотици пъти на улицата да го подмине кола, от която гърми надута до дупка музика – от моя опит, в 90% от случаите това е чалга (в останалите 10% – рап, тоест американска чалга). Такъв манталитет, естествено, нито мога, нито искам да се науча да понасям.
(Често се твърди, че мнозинството от българския народ предпочита чалга, и се дават за пример продажбите й. Надявам се това да не е вярно, иначе бих потънал в земята от срам. Според мен чалгата се продава по същата причина, по която западна книгоиздаването – както веднъж каза с горчилка един мой познат издател, “у нас имат пари да си купят книга почти само тези, които не знаят да четат”.)
Та, въпросната емблема вече е налице. Пусната е от Ели като обществено достояние. И в първия момент, в който ми остане половин час свободен, ще почопля да видя как да си я сложа на блога. Или дори на сайта като цяло. 
Лиценз: Всички права запазени