седмица след инцидента пред джамията да споделя, че не знам как точно можем да се справим с растящата вълна на религиозна, етническа и пр. видове омраза в нашата страна, но съм убедена, че не е с премълчаване. Ето защо аз използвам всеки удобен случай да говоря с всякакви хора за това – с познати, приятели, роднини, ученици.
Струва ми се, че в нашата страна расте толерантността спрямо нетолерантността и омразата. Като че все повече хора са убедени в неща като „ислямизация“, „турцизация“, „циганизация“, както и в необходимостта да се борим срещу тях, каквото и да означава всичко това.
Недостатъчно са тези, които си дават сметка, че всичко това може да означава доста неприятни неща, които вече са се случвали на Балканите. Ние, обаче, разчитаме на това, че в нашата страна винаги е било мирно и че на обикновените граждани не се е налагало да участват лично в неща подобни на гражданска война. Разчитаме някой друг да „разчисти“ ЧУЖДИТЕ, да ги постави на място.
Искам да предупредя мирните граждани, на които толкова много пречат ЧУЖДИТЕ, че не е изключено и у нас да се стигне до ситуации, които сме гледали у съседите, но от телевизионния екран. Този път може да стане така, че да сме участници на живо у нас.
Не знам доколко ще бъде полезно подписването на петициите, които подписах преди малко, но малко мисъл поне със сигурност няма да навреди.
Петиция за сваляне имунитета на Волен Сидеров.
Петиция за пълно разследване на инцидента пред джамията
Освен това мисля, че е редно всички политици и пр. общественици, които се възприемат като някакъв вид лидери, редовно да вземат отношение по подобни въпроси, че и да се ангажират с действия.
Струва си да прочетете и едно становище - също написано седмица по-късно.
Filed under: активизъм, демокрация, политика, религия Tagged: Атака, Волен Сидеров, ислям, културен геноцид, политика, турци, християнство
Лиценз: Creative Commons Public Domain