от устата ти никога лъжи да не излизат
защото грехът лежи пред вратата и чака
а ти си този който трябва да разделя и владее
езикът му разцепен раздвоен и разделен на две
а близнаците да гледаш разполовени разсечени
и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо
и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази
пустотата на материята в парчетата от тялото на
пръснатия бог поетът ходи
Лиценз: Всички права запазени