Тези дни открих една певица, която харесвах преди 5 години – долу-горе по времето когато създавах този блог. Знаех, че е певица и актриса и афро-американка, но нямаше как да я открия по тези белези :). Тези дни изведнъж ми изникна как да я потърся – сетих се за една нейна песен, в която разказва за това как се опитва да заспи и брои овчици и така по овчиците стигнах до Одра МакДоналд.
Открих, че е изпяла нови песни, някои от тях много хубави. Осъзнах, че този вид съвременно мюзикълно пеене ми липсва в България. Не знам дали имаме такова нещо – някой да разказва история с песен. Нашите песни, независимо в какъв стил, са обикновено поезия (или улично говорене ;), в което няма лошо, но някак си много силно става пеенето, когато в него има нещо старо, нещо ново, пък вземе, че се и изиграе.
Та, Одра МакДоналд пее за разни всекидневни неща – как някой казал нещо глупаво, как някоя жена била целуната не от съпруга сии как да продължиш напред, когато някой си отиде от живота ти. И всичко това много красиво и със стил.
Май трябва да кажа и нещо за блога ;). Пожелавам си да открия отново тишината, от която споделях в този блог.
Прегръдки от мен и уютни зимни дни.
Лиценз: Всички права запазени