Сигурно много пъти сте ходили до южното черноморие и неизбежно сте минавали през Нова Загора. Там, на едно странно кръстовище, има табела: „Кортен 5 км“. Вярвам, че не ви е хрумвало да се отбиете, макар че Кортен е извстен с една реклама на ракия и с човека, който се опита да обере банка в Сливен.
Ние пътувахме до морето преди две седмици и когато видяхме табелата, не се сетихме за ракията и за банката, а за едно старо списание “Архитектура”, свалено наскоро от тавана. В него беше представен проект на неизвестния за нас арх. Стоян Димитров за сграда на Младежки дом в Кортен.
Сградата все едно е проектирана от Ричард Майер и е странно какво прави тя през 80-те (когато Ричард Майер е бил на мода в света) в центъра на едно българско село.
Пак от списание “Архитектура” разбрахме, че авторът е член на група МТ-архитекти — заедно с Благовест Вълков и Зарко Узунов. Тримата са имали статут на “млади концептуалисти” (тогава това е значело “отворковци” и “лоши момчета”) и вероятно доста студентки са въздишали по тях. Интересното е, че са правели проекти за конкурси заедно, докато са живели и работели в три различни града. Във време без интернет и мобилни телефони.
Сега Благовест Вълков и Зарко Узунов са преподаватели (и на нас са ни предподавали и бяха едни от добрите в УАСГ), но какво е станало със Стоян Димитров, Гугъл мълчи.
***
И така, когато в Нова Загора видяхме табелата за село Кортен, нямаше как да не се отбием.
Каква я мислихме…
Младежкият дом е построен на мястото на старите хали в Кортен и използва плана на съществувалата сграда като отправна точка. Ето как архитектът обяснява идеите си в списанието:
По същество в решението около квадратния план на старата сграда, предварително изчистена и доведена до основното й пространство, е описан нов квадрат, получен чрез ротация на първия до координатната система на околното застрояване. Триизмерните стойности на плана доведоха до ефекта “къща в къщата”, като вписаната “къща” — старите хали, е оцветена и детайлирана във вид, близък до първоначалния, а вписаната “къща”, като следствие от абстрактния модел на схемата “старо-ново”, е третирана “графично” — с бели гладки гипсови стени и тавани и “черен” под от тъмни керамични плочи.Общи и за двете “къщи” пространствени “прорези” в хоризонтална и вертикална посока образуват единен организъм, замислен да действа като пространствена “машина”, произвеждаща определени значения.
Oт сложните думи става ясно поне, че това е сграда с идея. Архитектът е помислил как ще въздейства пространството с характерни процепи и изненадващи гледки, как центърът на сградата ще е светъл благодарение на горното осветление и атриума, както и за въздействието на контраста между тъмният керамичен под и белите стени.
Разпределение на първо ниво. В центъра са очертанията на бившите хали (“завъртяната” фигура с рехаво защтриховани стени), над “тях” има атриум (пространство, което преминава през няколко етажа), който завършва с покривно остъкление
Вляво: атриумът; вдясно: второ ниво — атриумът и покривното остъкление над него
Първо ниво
Фасадата си е съвсем ричард-майеровска
…каква стана
Намерихме лесно сградата и докато снимахме отвън, някакъв човек мина край нас и тръгна да влиза от страничния вход. Явно работеше там. Питахме го дали може да снимаме вътре.
— Не е желателно — каза той.
— Защо?
— Много е мръсно.
— Е, това не е проблем.
Човекът вдигна рамене, а ние се вмъкнахме след него. Докато се оглеждахме, той влезе в някаква стая — на вратата й пишеше “НДСВ”. Нямаше признаци да има други хора в сградата.
Както може да се очаква, Младежкият дом вече не е Младежки дом. И не се знае точно какво е. Части от него са дадени под наем за клубове на политически партии, за склад за вино, за селска кръчма. В централното пространство има сцена, така че поне то може би още се използва по предназначение.
За да се осъществи обаче тази промяна на функцията, сградата е претърпяла няколко преустройства и е загубила първоначалната идея на архитекта – процепите са зазидани, покривното осветление — затворено, а атриума — напълно унищожен, като между първото и второто ниво вече има плоча (или нещо подобно на плоча, което разделя етажите).
Мазилката, нормално, е поолющена, но в сравнение с това, което видяхме вътре, може да се каже, че фасадата “не е мръднала”
Отзад има приятен парк
Сградата все още впечатлява с разположението на прозорци и отвори
Някои от “прорезите”, за които говори в текста си архитектът.
Покривното остъкление е затворено, а атриумът е унищожен — между двата етажа вече има плоча, а “прорезите” в стените са зазидани
След 5 минути излязохме.
Историята на някои сгради може да бъде доста жалка. Обобщена, тази изглежда така: млад архитект е получил шанс да проектира обществена сграда, направил е адекватен за времето си проект, реализирали са го, публикували са го в списание. Дошли са промените, сградата е сменила предназначението си, претърпяла е абсурдни преустройства, и от идеите на архитекта не е останало нищо.
Твърде вероятно е хората в селото да не са я харесвали. Възможно е дори да са се тюхкали, че са им развалили старите хали.
От друга страна е спорно доколко е била нужна подобна сграда там. И доколко е бил нужен Младежки дом изобщо. А когато се смени функцията на една сграда, няма как да се запазят идеите на архитекта, с колкото и сложни думи да са описани те. Смешно е, ако някой си мисли, че проектира за вечността.
В крайна сметка обаче ние много се изкефихме, че в село Кортен, Новозагорско, открихме сграда, която съвсем спокойно можеше да стои някъде в Северна Америка, да е проектирана от някой от асовете от Нюйоркската петорка, а архитектурните критици на Ню Йорк Таймс да се чудят дали авторът е неомодернист и последовател на Корбюзие като Майер или постмодернист, дали в нея има нещо от Стърлинг или от вила Савоя. И за разлика от закъснелите български “постмодернисти”, които започнаха да вършеят през 90-те, тя да е проектирана в началото на 80-те години, тъкмо навреме. Къде ли е останал този Стоян Димитров?
***
И докато философствахме така, се озовахме пред друга забележителна сграда в центъра на Кортен, която дори си функционира съвсем по предназначение. Избухна малък спор помежду ни коя от двете е по-интересна и за коя си струва да се пише. Накрая решихме, че за другата ще разкажем в отделен пост.
А ето още снимки от Младежкия дом и заснети страници от списание “Архитектура”.
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България