Кога идиотизмът е забавен? И колко странности може да понесе съзнанието ни? А има ли мъдрост зад всичко това и може ли да има? Тери Пратчет отговаря в "Крадец на време" (а и не само) с "Да" на всички тези въпроси. Страннен, смешен, понякога досаден с лудориите и шантавостите си, той просто те грабва. Любим ти става все един герой с неговите малки недостатъчета. А гениалните мисли тип "Най-добрия момент е сегашният" или "Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг" те карат да се замислиш с широка усмивка за... разни неща.
Днес завърших "Крадец на време" на този уникален писател. Много години го избягвах след несполучлива среща с него в младите си години (звучат отдавна и понякога си мисля, че са били...). Но тази книга ме върна към идеята, че май наистина съм пропуснала нещо.
Макар и прекалено фантастичен за моя вкус, шегите и алюзиите му се редят толкова леко, че няма как да не се попикаваш от смях. Невъзможно е. Вие опитайте, ако искате, но пак след време ще "омаете някоя дама" с велика негова мисъл. Аз лично си ги слагах на вратата. За добър ден/довиждане.
Абе я хващайте да четете. Не ме слушайте мен. Той е мастърът :)
Лиценз: Всички права запазени