Дойде петък и аз, както всички родители, си задавам въпроса: Какво да правим през уикенда с детето?
В тази връзка искам да похваля, макар и след седмица, организаторите на Детския панаир, който се проведе миналия уикенд пред Народния театър. Различни детски ателиета показаха услугите си безплатно. Имаше театър, танци, скачане на въже, рисуване на асфалта, изрязване, готвене, лепене, спорт, йога и всякакви образователни занимания.
Както знаете, ние с Ирина сме големи почитатели на подобни забавления и си имаме любимо ателие. Прекарахме почти целия неделен ден навън, изрязвахме и лепихме хартиени животни, ядохме сладолед, гледахме театър. За нейната възраст имаше страхотни забавления и най-важното – неща, които да правим заедно. Направи ми впечатление, че родителите изрязваха и лепяха дори с по-големите си деца, на които не беше нужно да помагат, както на по-малките. Просто е хубаво да седнеш с детето си на земята пред Народния театър, да вземеш една ножичка и лепило и да прекарате почти час, потънали в творчески занимания. Нещата се случват на открито, игрите са полезни и образователни, децата се чувстват много добре в подобна среда, а ние определено ще станем клиенти на някои от ателиетата.
Неделята ни беше страхотна, за разлика от съботата, в която направих грешката да си уредим среща с приятелско семейство в МОЛ Сердика заради някакво празненство с група Бон Бон. Да ме прощават любителите на молове, но не мога да разбера какво е удоволствието да си облечеш новите дрешки и да си пуснеш децата да обикалят по магазините и заведенията за бързо хранене. Вярно, че шопинг терапията помага като няма с какво друго да попълниш някои липси, ама децата нямат нужда от ходене по магазини, нито разбират удоволствието от седенето на лъскави места, обявени за последната гъзария на цивилизацията. Мда, преди да ми скочите, и мен можете да ме видите по моловете, и аз си оставям детето в някой от детските центрове, когато нямаме друг начин да се видим с хора без деца през уикенда, но това определено не го разбирам като начин за прекарване на уикенда. А това, съчетано с „детски празник“ с балони и певци, спрени ескалатори, дандания, от която не можеш да чуеш човека до теб, ми дойде като издевателство. Едва ли ще повторя.
Както и да е, за нелюбителите на молове: страхотната рубрика на Дневник „С децата в почивните дни“
Лиценз: Всички права запазени