Никога не съм крила, че пазарувам от магазините за дрехи втора употреба. Дори съм се чудила, дали пък не са трета, четвърта или т.н. употреба. Откривателският дух винаги се събужда в мен, като мина покрай такъв магазин и знам, че като се поровя ще намеря нещо различно, интересно и забавно.
Винаги ми е било странно, как познати, като ги видя в такъв магазин, се правят, че не ме виждат. Но аз, понеже съм си нахална, винаги отивам до тях и го поздравявам.
На всички тях искам да пусна това видео.
Да пазарувам в тези магазини се научих в Америка. Смятам, че няма нищо странно, нищо престъпно в това да си дадеш парите за други скъпи неща, а желанието да си облечен постоянно в различни дрехи, да задоволиш пазарувайки от там. Между другото, едни от най-любимите ми дрехи и чанти съм открила именно в магазини за дрехи втора употреба.
Така че вижте какво ще ви сподели дизайнерката Джеси Арингтън.
Докато гледах видеото имах чувството, че аз съм й писала текста. Такова съвпадение на мислите, не съм си й представяла, че може да има между хора, които не се познават и живеят на хиляди килиметри разстояние.
Видеото е кратко – около 5 минути. А докато го гледате и мислите, аз ще отскоча да видя дали пък няма да открия и днес нещо страхотно в някой от тези магазини:)
Filed under: Мисли за живота, TED - Ideas worth spreading Tagged: втора ръка, дрехи втора употреба
Лиценз: Всички права запазени