Онзи ден на шега споменах, че чета българските новини само вечер, защото тъй или иначе, каквото и да бъде казано сутрин, до края на деня бива опровергано. Общо взето, имам същото усещане и за София Прайд.
От една страна супер много се дразня, че вече четвърта година поред минава през същия сценарий:
- ще има, няма да има
- айде, ще има
- ще мине от тук
- не, не може да мине от тук.
- парадират
- не парадират
- нямам нищо против, ама се притеснявам за децата
- е значи имаш против
- нямам бе
- имаш
- нацистите ще се организират ли?
- егаси, естествено, че ще се организират
- общината ще ги спре ли?
- ще ги спре
- бе няма да ги спре
- ще ги спре, бе, да не са луди
- ми луди са, няма да ги спре
- Изцепка на Политик X
- няма ли някой отговорен политик, който да обърне внимание?
- има, ама е сам; никой не го слуша
- Изцепка на Политик Y
- нов маршрут?!
- що нов маршрут за Прайда, бе, налъми?! това е същото като да караш джамията да си намили звука.
- Изцепка на Политик Z
- еми не е уточнено
- ББ: парад ще има, щом аз казвам
Напред-назад. До последната секунда. Обтягане на нерви. Супер ескалиране на напрежението.
Обаче.
В деня на събитието, хората се появяват. Всяка година повече от предходната. Организацията е перфектна. Полицията си върши работата. Някакви наци-провокатори се пробват да предизвикат конфронтации, но понеже толкова им акъла… полицията обикновено се справя с тях преди да успели да направят някоя мизерия. Всичко минава мило и драго. Вечерта ходим на парти, където си прекарваме повече от страхотно, защото още ни държи адреналина от през деня. Ако имаме късмет, we get laid. И така.
Та в този ред на мисли, това, което се чудя в този момент е:
- Толкова ли свободно време за губене имаме, че всяка година дъвчем една и съща тема, ама от-до, без мисъл и без въображение. Разгеле, тази година има някакво раздвижване в медиите. Явно журналистите са осъзнали, че ако не вземат да поразчупят моделите, ще умрат от скука в същите клишета, които повтаряме в последните три години. Чудя се на политиците как не им омръзна.
- Защо въобще се опитваме да влизаме в диалог с общинската управа, която очевидно не е способна на самостоятелни решения, камо ли пък на прогресивна политика? На бас, че до няколко дни Бойко ще каже, че се е обадил на кметицата и са се разбрали да решат проблема с нацитата. Кметицата, горката, тя е съвсем друга тема.
- И като стана дума за политиците: може ли да са толкова слепи и толкова недалновидни, че да не разпознаят една толкова лесна възможност за малко политически опортюнизъм?! Хората на тепсия им поднасят– прогресивно, модерно, демократично, забавно, ново, интересно събитие, в което почти изцяло са ангажирани млади, образовани, възпитани, модерно-мислещи хора– и им казват… Ето, ние вършим всичката работа, дайте ни малко символична подкрепа. Те вместо да заграбят с две ръце и да се асоциират с всички тези изключително позитивни послания… Не, не щъ. Страх ги е някой да не ги помисли за педераси?! По други части на света политиците ще се изтрепят за достъп до тази част от гласоподавателите, но при нас положението е кебапчета в пластмасови тарелки.
- Същото се отнася и за смешния ни бизнес елит, който предпочита да участва в безобидни и често дори абсолютно безмислени кампании, в които да спечелят от краткотраен ПР, щото нали са много социално отговорни. Ако са толкова отговорни, да си сверят часовниците и да забележат, че нито една от големите компании по света не е спечелила от асоциирането си със смс-кампания, която помага на две кучета да намерят нови стопани. От социални кампании, печелят онези, които подкрепят структурна промяна в живота на големи общности от хора (и други животински видове, нямам нищо против кучетата!). Google снима реклама за Chrome с Дан Савидж и партньора му, които се обръщат към млади ЛГБТ момчета и момичета и им казват… дръжте се, сега е трудно, но с времето става по-добре. New York Times показват рекламата на началната си страница. В София, егаси, няма кой да дари 500 бутилки минерална вода. Хора, от какво ви е страх?! Страх ви е, чя някой ще заговори за бранда ви?!
Та с две думи, положението е такова:
- Прайд ще има и тази година, следващата, и по-следващата.
- Събитието ще става по-голямо, по-видимо, и по-готино.
- Все повече хора ще спрат да крият, че са гей. Свиквайте.
Това, което трябва да решат политиците и бизнесЪТ е дали да бъдат прогресивни лидери и визионери ИЛИ за пореден път да оставят историята да се случва покрай тях, вместо активно да участват в нейното изграждане. Ако нямат желание, да направят място за хора, които са готови.
Ние останалите, обикновените хора от народа, подкрепяме София Прайд през деня на 18-ти юни, а вечерта празнуваме.
Filed under: ЛГБТ, българия, исторически
Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България