ако сте от хората, които взимат торбички на поразия, защото „те така и така вече са произведени и няма значение“, хвърлят боклуци на замърсени места, защото „то така и така си е мръсно, те като тръгнат да чистят, ще изчистят и моето“, хвърлят боклуци и на чисти места, защото „абе на тези ли ще им пазя чисто“…
то вероятно сте и от хората, които се движат в мисловната рамка „ама нали тази дреха вече си съществува, какво като я купя“, в който случай този пост няма да има никакъв ефект върху вас. или точно върху вас се надявам да има.
пазаруването на дрехи втора употреба може да бъде колкото забавно, толкова и сериозно занимание – казвам занимание, защото отнема време и с това в общи линии се изчерпват негативите. отнема време да разбереш кои са добрите магазини, в кой ден зареждат нова стока, кога има най-изгодни промоции, кога има happy hour…но и да разбереш всички тези неща, пак се иска постоянство в ровенето и известна доза късмет.
плюсове на second hand shopping-a:
- зелено. планетата не се товари с излишни ресурси, а за произвеждането на една дреха те са страшно много – замърсените литри вода и вредните бои, както и производството на нови тъкани, са само най-основните. значи не тежим с нов ресурс, само доизносваме нещо, което е можело да стане текстилен отпадък. което също е кофти откъм разграждане.
- нещотърсаческа и откривателска тръпка – нещо, което ми въздейства много силно. цитирам клипчето по-долу – какво ще открия днес? ще ми хареса ли цветът? моя размер ли ще бъде?
- дрехите в повечето случаи вече са минали поне едно пране и го няма моментът на изненада с тениска размер S, която в последствие става нещо повече приличащо на L, но извъртяно на една страна (това извъртане на тениските впрочем така и не разбрах от какво се получава – пералня, въртене на земята около слънцето? :D)
- освен размерите, цветовете също не претърпяват значителни промени, докато с нови дрехи никога не знаеш какво ще е положението след няколко пранета
- марки, които не присъстват на българския пазар, а правят прилични неща – H&M, C&A например
- марки, които в нормалните си магазини надхвърлят моралните ми финансови ограничения
- като цяло добро съотношение price/performance – особено за неща като спортна екипировка например. не се занимавам със зимни спортове, но много хора споделят, че предпочитат да си купят екипировка втора употреба, така или иначе ще се носи две седмици годишно. а тя от своя страна е и добре запазена, защото най-вероятно е носена две седмици годишно. спортно яке тип ветровка не е нещо, което ще нося в града, но за планински обстоятелства е екстра. за дрехите за деца сигурно има още повече смисъл.
- насърчава модните експерименти – полата на волани до земята, която дори ми е леко широка, надали е нещо, което ще нося всеки ден – но при тази цена защо да не опитам?
разбира се, винаги съществува и позицията „знам ли кой потен циганин го е носил преди мен“ – аз в повечето случаи си представям, че дрехата, която съм си харесала, я е носила готина мадама с що-годе моето телосложение и просто й е писнала.
малко съвети: за степента на носеност винаги може да се съди по вида на вътрешните бели етикети, по разтеглеността, избеляване…с времето се свиква, както и с многото видове размери. рискът от петна не е изключен, затова оглеждайте внимателно – макар че историята помни и случаи, в които петното е изчезвало с правилно третиране в последствие. за качеството на материята чудесен ориентир е марката, ако имате предишни впечатления.
и за десерт – едно чудесно и кратичко TED клипче по темата, което си откраднах от поста на Деси Бошнакова.
приятно ровене! :)
Лиценз: Всички права запазени