Фотошопната от някой друг след разрешение на REUTERS
Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:
Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!
В крайна сметка това беше. Доста писаха по темата. Валентин Михалев хвана от рано засрамените редакции на заглавието. В началото беше (1) „Да ебеш блогърите“ (с извинение към чувствителните ми читатели), но бързо се превърна в „Да убиеш присмехулник„. Предполагам, че последното е препратка към книгата на Харпър Ли. Затова искам да припомня на г-жа Кодинова, че в книгата децата в крайна сметка сами трябва да избират кое е лошо и кое не. Въпреки установената конюнктура, въпреки това, което им се набива в главите и въпреки възрастните. Нека възприемем метафората, че вие – журналистите – сте възрастните с опита, знанията, доходите и установените разбирания, а ние – нещастните блогъри – сме децата с отворени съзнания, разбиране за света и желания сами да си изграждаме мнение. Мисля, че виждате накъде отивам с всичко това.
В крайна сметка, ние не продължаваме вашето „свещеното журналистическо дело“ – ние го коригираме. Ние няма нужда да сме обективни, неподкупни, със скруполи или контакти. Ние сме индивиди и като всеки такъв, имаме свое субективно мнение. Затова го изказваме. Може да е за политиката на деня, може да е за това какво сме яли, къде сме пили кафе, какво сме карали, с каква джаджа сме или какво в трамвая ни е направило впечатление. Всеки има право на мнение и Елена Кодинова в никакъв случай не е изключение. Имаше предостатъчно възгласи точно за това – да я оставим намира да си хейтва. Да, това тук е официалния термин и като всеки други и този е зареден със смисъл от суб-култура, която видимо не разбирате.
Съжаляваме за впечатлението, че ви крадем от аудиторията и то срещу никакви пари. Всъщност не го правим – всеки посетил този блог, а и почти всички останали, намира линкове към журналистически статии, записи на предавания и официални изказвания. Повечето ни читатели гледат телевизия и четат интернет издания не толкова заради инфорамцията, а за да видят как тя е била изкривена, притъпена, премълчана или омаскарена. Блогърите се четат на принципите на движението за отворения код – в това общество авторитетът и мнението са всичко. Не колко далеч ни се чува гласът и за коя медия работим. Има журналисти, тук мисля, че ще се съгласите с мен, които никой няма да прочете, ако не работеха в дадена фирма. А медиите са точно това – фирми, които печелят пари и отговарят пред определени интереси. При нас, блогърите, не е така – ако не сме адекватни, полезни и не подкрепяме думите си с факти, бързо ни забравят. За целта обаче трябва да сме и субективни – за да се знае каква позиция заемаме и какво отстояваме. Обективността е за вас – журналистите. Тъй като не се справяте с тази си задача, ние често ви наричаме „журналя“. „Журналист“ е звание, което даваме само на заслужилите сред вас. „Блогър“ е нещо, което не се заслужава – това е име, което се гради.
Затова определих статията като просто едно хленчене. Не бихме й обърнали внимание, ако не беше в WebCafe. Това май доказва думите ми, че медията дава тежест на журналиста, а не достоверността му. Достатъчно пискели ви отделих.
Пропуснах обаче нещо – когато се взимат снимки от нета, добре е да се взима в предвид и лиценза им. Просто да се каже, че са със запазени права не стига. Мисля, че achew *Bokehmon* @Flickr ще се съгласи. Ето оригиналната снимка с Watermark, който е бил изрязан в WebCafe.
Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България