Ивайло Станиславов: Бележки по един автосалон part I

След супер успешния репортаж от 2007, вашият скромен разказвач се завръща с бележки от новия автосалон 2011. Тъй като с автомобилите имаме особена връзка, която в някои западни страни се обозначава като love-hate relationship, смятам че съм особено подходящ да разкажа кратката история на салона.

Най-общо, на този автосалон нищо ново. С изключение на две три неща. Ето ги и тях:


Шевролет Камаро дойде и в България




Колата изглежда потресаващо и силно неевропейски.


Да видим дали след неуспешния опит на Форд да продават Мустанг в България, Шевролет ще имат успех с този американец.

Два модела! Една компания! 125 години разлика! Така погледнато изглеждат на космическо разстояние един от друг. Но ако се замислиш малко, автомобилът не се е променил изобщо от създаването си до днес. Като концепция, построяване и задвижване си е съвсем същия, какъвто през 1885 само опаковката е станала по-лъскава. Фантастите от средата на ХХ в. очакваха летящи автомобили или други далеч по-практични начини на придвижване. Историята обаче показа, че автомобилът като концепция остава и само се надгражда около нея, но не се търси радикална промяна.

Китайското чудо от Ловеч

Щандът на Грейт Уол е голям, както на всички големи производители. Автомобилите, наредени на него на външен вид изглеждат доста добре. Съврменен дизайн, прекопиран от японците, с тук-там собствено докосване. Дотук добре! Интересното започва, когато отвориш вратата и седнеш в колата. Изведнъж започва да се промъква малко, но упорито чувство, че има нещо нередно. Започваш да разглеждаш приборите - без фойерверки- приличат на комбинация от японо-немски. Чувството продължава да те мъчи. Пипаш пластмасата- от най-евтината с десен от неправилни формички. Поглеждаш централната конзола, на която има монитор. Мониторът изглежда като купен и поставен допълнително, а не като интегрална част от колата. Подушваш въздуха за миризма на естествена кожа, защото си мислиш че си седнал в такава, но той ти отвърща с екокожа. Започваш да местиш позицията на седалката, чрез лостче и лостчето ти остава в ръката. Гледаш невярващо към парчето пластмаса легнало удобно в дланта ти. Наперен чичка ти обяснява, че то все пак е електрическо. Ти му обясняваш, че това ни най-малко не го извинява, за да се счупи преди колата да излязла от автосалона.

Въпреки че бях решил да им дам шанс, колите, които ще се произвеждат в България eдва ли ще се преборят с останалата конкуренция. Шкода правят в пъти по-добри коли на същата цена. С прискърбие съобщавам, че и румънците от Дачия са по-добри и дори са по-евтини от прогнозните цени на колите от Ловеч. Да видим!

Утре продължавам с далеч по-стойностното: мадамите и ретро колите.