Едно от нещата, които ми донесе EVE в реално-житейски аспект беше краш курса в търговията и пазарите. За вас майтап, за мен истина, но след като успешно търгувах в играта 2 години, през есента реших да започна и в реалния живот. Доколко това е успешно ще видим съвсем скоро. По-важното е, че в хода на тези две години лека-полека успях да достигна до множество изводи неизменно приложими в живота, които сърце не ми дава да не споделя с вас, още повече, че ги комбинирах с вещото си познаване на българската душа и стана пост, който социалистите и ПЧН хич няма да долюбят.
Успехът на търговията се корени само в едно: да пласираш правилния продукт в правилното време на правилния пазар на правилната цена. Що се отнася до цената и нейната правилност, има едно-единствено правило:
Едно нещо струва толкова, за колкото най-много можеш да го продадеш в даден момент на даден пазар. Точка.
Горното е обградено от безброй условности и ако-та, върху които няма да се спирам. Защото, както казва бате Сашо, “ако цапа гащи.”
Търговия не се прави от добро сърце. Търговия се прави само и единствено за да печелиш. Освен ако не си майка Тереза или някакво нейно производно. Затова е изключително смешно когато някой употребява термина “печалбар” за търговец. Хеле пък за такъв, който е съобразил правилно и продава хайпов продукт на хайпова цена в апогея на хайпа. Пример – енергийните гривнички, които само няколко месеца след апогея си са на 1/2 до 1/3 от първоначалната цена, а търсенето им на практика вече клони към 0.
Няма търговец с всичкия си, който да продава дори на фитка, независимо какви грандиозни намаления предлага. Освен ако не е отново майка Тереза, разбира се. Най-малкото, защото по закон си задължен да имаш печалба от всяка продажба. Не е много трудно да се сети човек, че търговец, който прави търговия на загуба, няма друга цел освен да мами държавата. А държавата не е проста.
Търговията е изцяло прагматична работа. За да е успешна, в нея не трябва да има емоция или лично отношение, които пречат на трезвата преценка.
Цената на един продукт не е определяща за печалбата, която можеш да имаш. Казано другояче, от дефицитен продукт с цена 2 лева можеш да имаш 1 лев печалба, колкото ще извадиш и от безинтересен такъв за 10 лева. Следствие: по-малка печалба при по-малка инвестиция в нещо, което се развързва бързо винаги е за предпочитане пред обратното, освен ако не продаваш скъпи нишови продукти и/ли не можеш да си позволиш да чакаш нужното време за реализиране на продажба.
От всяко дърво търговия не става. Когато за пръв път влязох в TK Maxx първата ми мисъл беше “Копеле, отваряме аутлет в Софето познай с кои дрехи!” Три изпирания по-късно пуловерът ми Билабонг се разпърдя по яката, на филата й се отпра подметката и й падна боята, а тениските отидоха за парцали за прах. Изводът? Евтиното е евтино. Втори извод. Всеки бранд има долнопробно произведени стоки, които не отговарят на стандартите за качество. Трети извод. Добре, че не се напънахме да отворим аутлет точно с тия дрехи, защото не знам колко вътрешно щеше да ми стане да продавам такива боклуци. Четвърти извод. Така мисля само аз, защото десетки други марки правят именно това – произвеждат долнопробни дрехи в огромни количества за масите. Примерно Кенвело и Ню Йоркър, които имат същите качества като боклука от тикеймакса. Трудно е да си представите какви печалби се трошат от тия боклуци дори когато са със 70% намаление. И затова не е виновен някой друг, а вие, драги консумеристи, които купувате като невидели само защото нещо е евтино и не ти пука дали утре ще го хвърлиш.
Приказките за “нормална” или “честна” надценка, не по-голяма от 10-15%, са дело на хора, които никога не са и помирисвали търговия, освен с нещо крадено, в което не са вложили и стотинка, или просто още живеят в комунизма, където някакви маси хора произвеждат някакви продукти, които се продават на някакви цени, та да могат същите тия маси да си ги купят без много зор и никой никога не държи сметка за нищо, което води и до безконтролното крадене. Същите фрийкове винаги имат и мнение колко трябва да струва нещо. Те са шибани калкулатори, които с вещина и само за секунди съобразяват изкупната цена на суровините, цената на труда и (евентуално) логистиката, но в суматохата някак удобно пропускат другата половина фактори. Техният проблем е, че Camper-ите струват по 200 лева, а те искат да ги купят за 20. И вместо да отидат да си купят Булдозерки и да осъзнаят къде се намират класово, те са недоволни, че другите струват толкова много. По-големият проблем обаче е, че има други, които могат да си позволят да дадат 200 лева за обувки. А българската драма като цяло се корени в мисленето “с какво тоя е по-добър от мен” и така и търговеца и платежоспособния потребител отнасят еднаква доза хейт. Българите имат много сериозна нужда от бой, глад, ебане и психиатрична диспансеризация. Българите скоро няма да се отърсят от наследството на соца. Те все още казват “сирене”, “шунка”, “бира” и “хляб” така, сякаш още има един-единствен продукт от всеки вид. По тази причина им убягва и най-важния момент при наличието на пазарна икономика:
Никой никого не кара насила да купува нищо. Всеки сам взема решението дали да извърши дадена покупка.
Законовата рамка, която защитава потребителите е прекалено либерална и разхайтваща, дори у нас. В EVE, където такава няма, но пък е пълно с измамници, покупките се правят много внимателно и обмислено след прочитане и оглеждане на всички детайли. Което е правилният начин, а не “иди ми, доди ми”. И ако предпочитате един по-житейски пример, всеки, който е пазарувал в ebay знае как е жизненоважно да гледа много добре всичко преди да реши да купи. Обратното, създаването на условия за необмислени покупки поражда консумеризъм в най-грозната му форма, което мен лично ме отвращава.
Като следствие от това потребителят живее в заблудата, че е фактор в търговията. Уви, не е. Никога не може да бъде събрана такава критична маса потребители, която да окаже въздействие върху нечий бизнес. Дори такова потребителско обединение/бойкот/акция да се случи, животът му е пренебрежимо кратък… заради същите онези, които са взели участие, ама после са размислили. Знаете ли какво е failcascade? Неконтролируемо разпадане на структура. Всички потребителски обединения са обречени на failcascade, защото редовият потребител не знае какво иска.
Между другото, типичната българска народна аритметика “първо вдигат цените със 100%, после правят 50% намаление” онагледява всичко, което казах за българския потребител по-горе. 50% намаление върху 100% надценка връща цената на продукта в изходна позиция, тъп! Слаб 2, седни си.